#Дони Маккаслин

[vprki]

Критичен поглед: Красива музика за пълноценен живот на „Пловдив джаз фест“ 2017

Седмица след началото на третото издание на „Пловдив джаз фест“ уроците, които музикантите ни дадоха тогава, все повече добиват конкретни очертания и се свързват с житейските преживявания. Пише за „въпреки.com” Светослав Николов, водещ в радио Jazz FM.

Ясно различими по време на самата среща с музиката, идеите, които творците ни предадоха, намират своите преки връзки с преживяванията на всеки един от публиката, за да ги споят със своята мъдрост. От Големите, с които се срещнахме тази година, научихме, че… Живеем в унисон, хармонията проблясва в мигове и ги прави приказно красиви, прави ги специални. Джейсън Моран с групата си претвори концерт на Телониъс Монк от 1959 г. Идеологът на бибопа присъстваше чрез пиесите, които чухме, но също така с глас и с образ на екран над сцената. Аудио-визуалният спектакъл илюстрира връзката на музиката на Монк с живота. „Те не трябва да свирят в хармония, твърде много хармония би било много наивно. ��армонията е само в началото. После трябва да свирят в унисон.“ – прозвучават наставленията на Монк. Чуваме думите му, отразени в музиката на Моран.

Джейсън Моран

Инструменталистите свирят звучно и отчетливо своите партии. За да не бъдат заглушени в съзнанието си, от време на време слагат слушалки и така чуват ясно своя собствен глас в многозвучността, в която иначе биха се изгубили. Всеки говори ясно, всички живеем в съзвучие. На моменти партиите им не текат успоредно, а тук-там проблясват в мигове на среща. Унисоните се сливат в хармонии, щастливо грейват и продължават напред. И за да стане пределно ясно, че така е не само в музиката, а и в живота, музикантите ни повеждат, свирейки, извън залата, за незабравим джем сешън във фоайето. Музиката може мъдро да ни води. Всеки от нас свири партия в Симфонията на Живота. Веднага след това имахме възможност да приложим наученото.

Музиката е добра енергия, която се предава между хората

Наближава 23 часа, започва вторият за вечерта концерт. Музикантите имат всички основания да очакват да застанат пред пренаситена публика, изморена и вече с поглед към следващия работен ден. Когато излизат на сцената, срещат щастие. Цялата енергия, с която залата е заредена, връхлита Хилда Казасян, JP3 и Мишо Йосифов, за да ги въодушеви за пълен с радост концерт. Празнували 100 години от рождението на Телониъс Монк, празнуваме 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Нейният начин да се справи с трудностите е чрез лекотата и жизнеността на музиката. От това по много ни дават нашите артисти. Аранжиментите на Христо Йоцов и Живко Петров правят песните на Ела част от днешния ден. Хилда води музикантите към връх след връх в емоциите на публиката. Концертът свършва след полунощ. Но дали публиката си тръгваме? Не, искаме своя бис! Тогава чуваме магична пиеса на Христо Йоцов, посветена на Ела Фицджералд. Освен енергия, музиката е красота и щастие!

Христо Йоцов

Опознай света си, за да продължиш напред

и да разшириш неговите граници. Вдъхновен от характера на котките, проектът Jazz Cats на Христо Йоцов поставя началото на втората концертна вечер. И историята на създаването на тази музика и нейната изчерпателност ни показват как можем да вървим напред, само когато веднъж сме опознали и сме направили свой дом това, което имаме тук и сега. Христо Йоцов създава проекта, чул на концерт как свири работещият у нас испанец Арнау Гарофе. Пиесите носят различни настроения и описват безкрайните цветове на живота, за да ни насърчат да сме любознателни, неуморни изследователи, вечно откриващи нови пространства и способни да си създадем уют в тях. И ние направихме това – толкова много се открихме в тази музика, толкова заряд ни даде тя, че аплодисментите предшестваха края на солата, а докато още звучат финалните акорди, публиката вече беше на крака.

Само здраво стъпил на земята можеш да полетиш

По-хубавият свят, за който понякога си позволяваме да мечтаем, е тук, около нас – това е нашият свят, наситен с музика. Дони Маккаслин и членовете на групата му са избранниците на Дейвид Боуи за неговия последен албум. Хората, с които той обобщи своя живот. Затова слушаме внимателно. Разбира се, че свирят виртуозно, естествено, че са смели и свободни. Те са толкова в мир в себе си, че осъзнаваме това състояние на духа като единственото възможно, за да сме истинските ние. Тогава се изразяваш ясно и конкретно, тогава думите ти стигат до Небето. Точно там се реехме със стъпилата здраво на земята музика на Дони Маккаслин и неговите приятели, които бяха уверени и заради сплотяващата връзка помежду им.

Дони Маккаслин

„Искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов. Искам хората да усетят страстта ни към музиката, начина, по който се слушаме взаимно и общуваме един с друг. За мен магията на импровизираната музика се случва в разговор с другите музиканти, когато слушаш и свирите заедно.“ – беше казал часове по-рано Дони Маккаслин в интервю по Jazz FM. В тези случаи пишем красиви страници от своя живот. И, да, осъзнаваме, че можем да летим.

��онякога създаваме ритъма, друг път сътворяваме хармонията

В отворените пространства на написания нотен текст Антони Дончев, Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски се надпреварваха да изявяват различни черти на своя характер. Тримата са страстни импровизатори и е толкова естествено да са заедно, за да ни покажат как да се чувстваме свързани и пълноценно да изпълним множеството роли, отредени ни от живота – да реагираме спрямо нуждите на ситуацията, да сме готови да се превъплътим и преоткрием. Достатъчно е целите да се отдадем на преживяването. Повечето от композициите са на Антони Дончев, част от тях – на Росен Захариев – Роко, а Павел Терзийски пееше и с вокални перкусии свиреше тромпет, бас и ударни. Бисът им бе посветен на отишлата си от нашия свят Андрония Попова – Рони: с Антони тя е пяла в началото, Роко бе неин творчески спътник, а Павел – неин ученик. Това припомни съпругът й Михаил Йосифов, приемайки присъдената й посмъртно награда на „Пловдив джаз фест“. Рони бе част от досегашните две издания на „Пловдив джаз фест“ с проектите „Четири дами пеят джаз“ и „Четири дами пеят боса нова“ заедно с Белослава, Хилда Казасян и създателката на фестивала Мирослава Кацарова /на снимката горе/.

Бъди свободен, не се поставяй в рамки

Тази година джаз пяха четирима господа – Орлин Павлов, Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски. Първите трима изпълниха по два свои хита, аранжирани от Мирослав Турийски, а четвъртият – три джаз стандарта. Съпровождаше създаденият и воден от Мирослав Турийски Октет Пловдив. Формацията се появи с второто издание на фестивала и вече се утвърди със своите възторжените талантливи членове – музиканти, родом от Пловдив или живеещи там. И виждаме как „Пловдив джаз фест“ уж неусетно създава история. Същото ни бе показало и второто, още по-силно издание на Младежкия джаз конкурс часове по-рано.

Джошуа Редман /л./ със състава си

Раздавай се докрай

Както направиха музикантите от Alexandroff Ragtime Band на третия за вечерта концерт, вече не в Дом на културата „Борис Христов“, а в мястото за джемсешъни – Bee Bop Café. Над два часа не се изморихме, нито т�� на сцената, нито танцуващите, ръкопляскащи и припяващи хора пред нея. Едва когато музикантите обявиха, че са изпълнили целия си репертоар, им позволихме да приберат инструментите и микрофоните. Преваляше 1 часа сутринта. Във всичко влагай сърцето си. Не знаехме къде се намираме на финалния за фестивала концерт –

срещата с гения на Джошуа Редман.

Открихме се в сърцата си. Абсолютна виртуозност, която посрещаш с възхищение и преклонение. Всеотдайност и безгранично въображение, които те приканват да ги откриеш в себе си. Музиката на Джошуа Редман и неговото трио показа, че всеки е способен да допринася щедро, с талант. Звуците, които Редман извади от саксофона, енергията, с която го направи, ни казаха само едно: можеш много. Можеш всичко, дори това, за което досега не си смял да мечтаеш. Наградата на „Пловдив джаз фест“ тази година бе връчена на Веселин Николов – сред основателите на „Бели, зелени, червени“ и създател на хор „Филипополис“. За концертите в Дом на културата „Борис Христов“ ни посрещаха одухотворените лица на джаза от фотографиите на Мишел Нахабедян. В поредицата от събития ни въведе и концерт на млади таланти. „Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания Blue M, съвместно с Общинска фондация „Пловдив 2019“. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. Извън текста си Светослав Николов ни написа в мейла си „Ето така Пловдив Джаз Фест остана в сърцето ми. Пиша и съпреживявам всичко отново.”

[aspektiinfo]

Третото издание на "Пловдив джаз фест" започва днес в Града под тепетата. Откриването е в 18 часа в Дома на културата "Борис Христов" с изложба и концерт "Деца пеят джаз". В 20 часа започва участието на изключителния Джейсън Моран, а след това на сцената ще се качат Хилда Казасян, JP3 и Мишо Йосифов. Вторият ден на фестивала - 2 ноември, ще ни срещне с новия проект на Христо Йоцов и с невероятния Дони Маккаслин, създал заедно с Дейвид Боуи последния му албум Blackstar. Вечерта на 3 ноември е изцяло "запазена" за родните джазмени. Първият концерт е на Антоний...

[vprki]

Критичен поглед: „Жълтите павета” ни среща с ярки артисти, без да са световно прочути

Хубавото на фестивала „Жълтите павета” е, че ни запознава със забележителни артисти от цял свят, които не са непременно популярни или ��ветовно прочути. Както се знае, уменията и талантите на един артист не са правопропорционални на неговата слава. Това написа специално за „въпреки.com” джаз певицата и радиоводеща Мирослава Кацарова. Тя беше и водеща на фестивала.

И в двете вечери на тазгодишното издание станахме свидетели на задълбочени и интересни концертни изпълнения с еврейско влияния, които не са непременно на звезди на джаза. За пета поредна година музикалният фестивал „Жълтите павета” се проведе на сцената на столичния театър „Българска армия”. В две поредни вечери - на 5 и 6 октомври, публиката пое към поредното си пътешествие през музиката и фантазиите на виртуозни и инакомислещи джаз артисти.

Теодосий Спасов, зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов и Мирослава Кацарова при откриването на фестивала - снимка Стефан Джамбазов

Идеолог и организатор на събитието е Теодосий Спасов, който с неповторимия си стил на музициране, вдъхновен от балканската традиционна музика, е обиколил престижни световни сцени. Работил е с изключителни музиканти от различни държави и през годините реализира множество колаборации със свободолюбиви и нестандартни артисти. Създава с тях общи проекти, които свързват култури и музикални наследства, преминават границите между жанровете и заличават различията помежду си. По неговите думи, мотивът за създаването на този цветен и многолик форум, наречен „Жълтите павета” е да запознае българската публика с това огромно разнообразие от музикални изразности, гледни точки и личности.

Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов

Всяка година темата на фестивала е различна, фокусира се в конкретни културни или фолклорни влияния върху джаза и съвременната музика. През годините имаше концерти с латино и скандинавско присъствие, а този октомври вниманието бе насочено към еврейската музикална традиция. Повечето от гостите на фестивала представиха проекти, които малко или много са инспирирани от стария музикален стил клезмер, който има своите корени в източноевропейските еврейски (ашкеназки) общности. Впрочем, когато емигрантската вълна от края на ХIХ и началото на ХХ век отвежда мнозинство от тях в САЩ, тази музика се свързва с джаза и претърпява допълнителни стилистични трансформации, основно през импровизацията като изразно средство. Но в ядката си опазва източните и балканските музикални мотиви (гръцки, румънски, турски, цигански, украински).

Съставът на Ярон Готфрид - снимка Стефан Джамбазов

Първата вечер започна с предизвикателство отправено от един от най-изявените музиканти в Израел - Ярон Готфрид. Той създава музика, която е устойчива на определения и преодолява пределите на джаза достигайки до съвременни и симфонични изказности. През 2015 година Готфрид реализира в Германия своя версия на „Картини от една изложба” на Мусоргски с джаз трио и симфоничен оркестър. На сцената на „Жълтите павета” бе представен точно този проект, но само с трио. Ярон Готфрид претвори една класическа, романтична сюита, като я транскрибира на езика на джаза.

Нед МакГоуън - снимка архив на фестивала

И ако първият концерт бе сдържан и по-скоро изненадващ със смелия, но смислен нов прочит на познато класическо произведения, то вторият бе пъстър, и богат на ритмики и културни влияния. На сцената излезе американският композитор и музикант, базиран в Амстердам Нед МакГоуън. Той се появи на сцената със своята стъписващо корпулентна бас флейта и с още четири първокласни музиканти. Това бяха Хайс Левелт - тромпет, Джулиано Модарели - китара, очарователната японка Имаи Риоко - перкусия и още един перкусионист от Шри Ланка - Прашана. МакГоуън е интересна личност - композитор, флейтист, преподавател, куратор. Свирил е в Карнеги Хол, Концертгебау, а стилът му се отличава с технична виртуозност и разнообразна ритмика, вдъхновена от различни фолклорни традиции, сред които най-силно е присъствието на детайли от музиката на Южна Индия - карнатик, както и до някаква степен на ��лезмер. В неговите творби се усеща и атмосферата на музикалния авангардизъм.

Инбар Фридман - снимка архив на фестивала

Втората вечер на „Жълтите павета” започна с концерт на една много сдържана дама, която показа своеобразно мъжество в свиренето си на китара. За нейната музика Били Кобъм твърди, че е „изживяване извън времето...”, а музикалната критика възкликва, че стилът й е деликатен и мъдър, забележително зрял за възрастта й. Тя е Инбар Фридман. Открива джаза за себе си на 16 годишна възраст, първо учи съвременна музика и джаз в „Римон” в Израел, а сетне завършва в Ню Йорк университета „Уилям Патерсън” с отличие. Там работи с много изтъкнати музиканти от новото джаз поколение, сред които е Дони МакКаслин. По-късно започва работа с легендарния Били Кобъм и с басиста Оливие Гато. А в България тя се представи със своя бенд, от който силно впечатление направи барабанистът Стефано Лучини. Той направи няколко сола на барабаните сдържано, вглъбено и с овладяна страст.

“Трио Парадокс” си е квартет - снимка архив на фестивала

Като контраст на обрания и дори малко хладен стил на музициране на Инбар Фридман, която същия ден направи майсторски клас в рамките на фестивала, бе вторият концерт, последен за петото издание на столичния форум. Това бе мултикултурен музикален спектакъл на трио „Парадокс” със специалното участие на Теодосий Спасов. Всъщност, триото е създадено през 1994 година от Мат Дариу и скоро след това към него се присъединява още един музикант и въпреки че до ден днешен групата се комуникира като „Парадокс трио”, тя си е квартет. Всички заедно правят голям пробив на нюйоркската клубна сцена, а музиката им свързва, на пръв поглед, несъвместими ритми и интонации - балкански, келтски, цигански, клезмер. Групата включва още Руфъс Кападокия, който свири с много специфична техника на чело, Брад Шепик е китарист, а перкусионист е македонецът Сейдо Салифовски. Самият Дариу е мултиинструменталист и свири основно на саксофон и кларинет.

Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов

На концерта в София излезе с гайда, която тъкмо си купил от България. Свиреше със завидна лекота и с очарователно чувство за хумор без да се взима насериозно, което на минутата плени публиката. Другият атрактивен артист в групата - челистът Кападокия прикова ��ниманието на всички в залата със своя непредсказуем стил, наричан „етно-слеп-фънк”, а там, където свиреше с лък, тонът му препращаше към асоциации със звука от гъдулка. Последните пет пиеси от концерта възпламениха публиката с появата на Теодосий Спасов и неговото сърцато свирене. Той остана верен на импровизацията със своя емблематичен кавал, с който умее да изсвири всичко: от фини и трогателно нежни звуци до гръмки тонове или във високия, или в ниския регистър. Балканските ритми, които завладяха сцената на театъра на армията в събота вечер на 6 октомври доведоха публиката до екзалтация, която пляскаше дълго за бис и след него като скандираше името на Теодосий Спасов.

снимка Стефан Джамбазов

В заключителните си думи той сподели, че тази година за първи път община Габрово също е домакин на фестивала (там той се проведе на 6 и 7 октомври). Освен основните концерти двете вечери завършиха с продължителни джем сешъни в клуб Максим. Първата вечер сешънът бе воден от Росен Захариев и неговата група, а втората от варненските джазмени „Ла Мигра”. Вечерта преди фестивала, на 4 октомври, отново в клуб Максим бе открита фотоизложбата на  Ани Петрова, която е част от фестивала „Жълтите павета” 2018. ≈

Текст: Мирослава Кацарова

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фестивала

[vprki]

Plovdiv Jazz Fest или джазът е общуване

„Фестивалът е събитие не само за Пловдив. Превръща се и в събитие за българина, който цени тази музика, но и за хората, които живеят наоколо не чак толкова близо до България”. Казва за поредното издание на Plovdiv Jazzfest джаз певицата, радиоводеща и негов създател Мирослава Кацарова /на снимката/ за „въпреки.com”.

И продължава: „Повече и повече Plovdiv Jazzfest получава писма от чужденци с намерение да дойдат – хора от Германия, Франция, дори от Скандинавските страни. Нямам ясно обяснение защо точно от тях. Имат интерес към фестивала, купуват билети предварително и идват тук да прекарат една фестивална седмица в компанията на артистите, които ние сме поканили и избрали”. Стана наша традиция още преди две години Мира Кацарова, когато предстоеше първото издание на фестивала като продължение на „Пловдивски джаз вечери”, тя да го представя при нас. Взехме това решение заедно в двора на Балабановата къща малко преди откриването на традиционните Есенни изложби в града.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

И ето вече трета година тя разказва какво предстои в Пловдив между 1 и 4 ноември: „Тази година малко особено се получават нещата, тъй като артистите не са сред най-прочутите в световен план и не са обвързани и с музикални клишета така че да бъдат толкова популярни. Но от друга страна те са сред хората, които в момента са най-търсени от фестивалните сцени, както в Европа и по света и особено в САЩ, защото това са артисти, които влияят на съвременната музика и на джаза. Като започнем още с Джейсън Моран, който тази година ще гостува с десет, наистина първокласни музиканти. Те ще направят концерт, наречен “In My Mind: Monk” /1 ноември/. Тази година се навършват 100 години от рождението на Телониъс Монк. Оказа се, че Монк е също толкова изпълняван композитор, колкото Джордж Гершуин, колкото и странно да е това. Но Гершуин, който е толкова обичан е застигнат от Монк, който е толкова инакомислещ и нетрадиционен, в същото време неконвенционален и изненадващ с решенията си по отношение на импровизацията. Тази година първият ни концерт е именно Джейсън Моран Трибют за Талониъс Монк.

Джейсън Моран - снимка архив на феста

Моран е много интересна личност, тепърва ще се запознаваме с него. Освен, че е виртуозен пианист, той е композитор, аранжьор, сред най търсените преподаватели за джаз и шеф е на Jazz Kennedy Centre във Вашингтон, където курира артисти и колкото и странно да звучи е много интересен визуален артист с няколко експозиции с визуални, негови на венецианското биенале. Концертът “In My Mind: Monk” ще бъде съпроводен от видео арт, за да има връзка между музиката тук и сега на сцената и тази, която се е случвала през 1959 година, когато Талониъс Монк е направил един исторически концерт, от който е вдъхновен самият Джейсън Моран. Вторият концерт от първата вечер е на Хилда Казасян. Тя е най-подходящият човек, който да отдаде почит на гран дамата на джаза – Ела Фицджералд. Хилда ще направи концерт с песни, които са специално аранжирани и подбрани, изпълнени и интерпретирани в компанията на JP3 и Мишо Йосифов. Това е нещо ново за фестивала, не е продукция, която до този момент е виждана и чувана, създадена е по покана на Plovdiv Jazzfest. Надявам се след него да има и друго развитие.

Хилда Казасян - снимка Стефан Джамбазов

Тази година се оказа абсолютно неосъзнато, че Ню Йорк е центърът, есенцията, лайтмотивът  на тазгодишното издание на фестивала. Всички музиканти обитават този изумителен град и носят неговата енергия, неговия космополитизъм. Другият артист, който ще бележи фестивала с присъствието си по особен и вдъхновяващ начин е Дони Маккаслин /2 ноември/, признавам, че е моят музикант от година и повече. Това е саксофонист, който случайно открих. Чух го внезапно и не знаех какво слушам, продължих да го слушам и когато разбрах какво слушам издирих всичките му албуми. Той работи в неговата област повече от 25 години, активен музикант. Но става много популярен покрай срещата си с Дейвид Боуи, защото тя се оказва съдбовна за него. През 2014 година Мария Шнайдер препоръчва Маккаслин на Дейвид Боуи. Певецът отива да чуе най-после Дони Маккаслин в един клуб. Чува неговия квартет, а всеки един от музикантите в него е изумителен виртуоз и в същото време и като мислене, като изпреварване на времето, в което живеят и четиримата. Те са се срещнали, събрали са се и са направили тази група, според своите представи. Дони Маккаслин е музикален визионер и навярно и Дейвид Боуи си е помислил същото, защото и го кани заедно с квартета му да напише, да направи, да сътвори целия албум, който се оказа и последен за Боуи в неговата биография „Blackstar”. Този концерт ще бъде и в памет на Дейвид Боуи, както казва Маккаслин за албума, който създава след това с чисто джазови композиции е силно вдъхновен от стилистиката на Боуи, която е непредсказуема и толкова богата, понякога невъзможна да бъде дефинирана, защото просто това е Дейвид Боуи. Въпреки това Маккаслин е усетил есенцията на неговия музикален дух и го е вплел в последния си инструментален джазов албум „Beyond Now” и, който е считан за един от най-добрите албуми за 2016 година. Този албум той посвещава на Дейвид Боуи и ще бъде представен на живо в Пловдив. Няма да дойде, за жалост, Марк Джулиана, барабанистът, който винаги свири с него, защото си е направил група и тръгва на турне с нея. Джулиана е друга вселена и се надявам един ден да гостува на Plovdiv Jazzfest.

Джошуа Редман - снимка архив на феста

Джошуа Редман е другият саксофонист, нюйоркчанин, който ще ни гостува /4 ноември/. Той не е роден в Ню Йорк, но живее и работи там. Той не е завършил музика в началото, завършил е социални науки в Харвард и след това записва  и учи една единствена година право в Йейл. Намерението му било да се занимава с това. Но интелектът си е интелект и си личи и в начина на музициране. Джошуа Редман се превръща в законодател на съвременния джаз. Той е човекът, който създава нови джазови диоми, от които се влияят младите изпълнители и новите поколения в тази музика. Силно повлиява на музиката още щом се появява в Ню Йорк, среща барабаниста Брайън Блейд, китариста Пат Матини, с които прави своя група. Редман е човек, който не с��азва клишетата и законите. Той е човек, който е наричан модернист в джаза. Когато аз лично си пускам неговата музика от време на време си давам сметка, че той се отнася към музиката така, както архитектът се отнася към пространството. В неговата музика има нови изграждания, нови пространствени изграждания по отношение на хармонията, по отношение на изначалната мелодия, която видоизмения и, с която си играе, разпада и после изгражда отново. От време на време я разпознаваш и от време я изгубваш в тази игра. Бих предложила на тези, които ще дойдат на фестивала в Пловдив преди това да си пуснат албума на Редман, който особено ме вдъхнови, една среща между него и пианиста Брад Мелдау, обявен за един от най-добрите албуми на 2016 година. Това, което ще се чуе в Пловдив е характерно за Редман, той работи с това трио от години. Това са основните ни линии – малко Ню Йорк и малко саксофон като есенция, като лайтмотив.

Стефан Вълдобрев - снимка Стефан Джамбазов

Всички, участващи българи са с нови неща. Това е една от задачите на нашия фестивал да избираме артисти, които са съвременни и в същото време с най-новите си проекти, с тези лични музикални открития, които са ги „сполетели” през последните една-две години. Искаме да покажем, че музиката се развива. Тя не страда от предразсъдъци и духовен провинциализъм. Дефинициите за джаз все повече и повече се отварят, разширяват и стават дори безсмислени, тъй като джазът няма граници”. С Мира си имаме и една друга традиция не само по повод на фестивала – да се срещаме в едно харесвано от нас софийско кафе, изпълнено с картини, книги, хубава музика и аромата на вкусни печива. Преди разказа й за предстоящия Plovdiv Jazzfest говорихме си съвсем спонтанно за съвременната класическа музика и тя уточни, че Брад Мелдау се занимава с такива композиции. Да не говорим за яркото присъствие на музикант от ранга на Христо Йоцов, с когото работи и Мира.

Христо Йоцов - снимка Стефан Джамбазов

„Един от нашите фронтмени е Христо Йоцов, който ще дойде на фестивала с последния си албум „Jazz cats”/2 ноември/, самият той е композитор на съвременна симфонична музика. С него си говорихме наскоро в Италия /в Матера/, имахме четиримата концерт с Мирослав Турийски, Христо и Веселин Веселинов - Еко, за това, че музиката вече не може да стои на едно място. Тя не се задоволява с познатите територии и рамки, ограничения. Музиката е в полет. Тя не познава правилата в този смисъл на думата, иначе човек трябва да познава изначалните правила. Христо е много креативен и поетичен музикант, а и също така по вагабонтски освободен. Харесвам това негово качество, което съвместява двете крайности – от една страна финес и изисканост, а от друга страна симпатична освободеност и някаква отърсеност от предразсъдъци, от фалшив морал и всичко това, което затормозява само артиста и по принцип съвременният човек малко или много заради средата наоколо влиза в едни клишета, които са убийствени. Но у Христо Йоцов има много силен творчески самоконтрол, който му осигурява тази самобитност и зрялост, но и силна яркост. Познавам го от 20 години, работя с него, той има в себе си качества заради, които младите музиканти, които са негови ученици го наричат Джадай”.

Росен Захариев - Роко - снимка Стефан Джамбазов

А на 3 ноември ще видим и чуем Антони Дончев проект с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски. Името на Антони Дончев стои в основата на българския джаз. С формациите, в които участва, артистите, с които е работил в последните десетилетия, а от няколко години – и с утвърждаването на Биг бенда на Българското национално радио като оркестър на световно ниво. За Антони Дончев музиката няма граници, в това ще се увери публиката, слушайки новия му проект. 3UP са – Антони Дончев, пиано, Росен Захариев – корнет, флюгелхорн , ударни и Павел Терзийски – глас и електроника. Тримата ще открият пред зрителите нови пространства за джаза, където той звучи още по-свободен, автентичен и изпълнен с образи, за които те разказват чрез музиката.

Антони Дончев /д./ и Георги Дончев - снимка Стефан Джамбазов

А Мира продължава и за другите важни събития, които ще се случат по време на Plovdiv Jazzfest. „Тази година за втори път продължаваме с конкурса за младите, който е на много високо ниво. На 2 ноември от 17 часа, ще бъде концертът, който ще представи най-добрите в BEE BOP CAFÉ. Джейсън Моран е и един от най-търсените лектори за джаз и се съгласи да направи лекция на 31 октомври в Пловдив, ден преди откриването на фестивала от 17 часа в BEE BOP CAFÉ. Това е много хубаво, че изнасяме иначе академични събития, какъвто е Младежкият конкурс, каквато е лекцията на търсен джаз музиканти изнасяме ги извън контекста на академичното и се опитваме да попаднат в среда. Там, където джазът се случва - в клубове. И се връщам към Христо Йоцов, който казва, че обича да свири в „дупки”. Това е смисълът, че можеш да направиш връзката между музикантите и публиката по един много естествен и непринуден начин и на това ще разчитаме. Точно за тази форма на общуване, защото джазът е и общуване”.

Мирослава Кацарова при връчва��ето миналата година на приза на феста за Огнян Видев - снимка Стефан Джамбазов

Отново ще има награда за интересен композитор и музикант, но засега е тайна. Миналата година призът получи китариста Огнян Видев от „Бели, зелени, червени”, знаковата пловдивска джаз формация отпреди години. В процеса на разговора ни и представянето на фестивала съвсем естествено се включва и темата за неговата философия като своеобразен джаз форум. „Осъзнавам, че публиката на този вид и тип култура не е толкова голяма. Това са интелигентни, мислещи хора със своя дълбок, екзистенциален опит. Не искам джазът да се възприема като музика за забавление, въпреки че на моменти си е точно това. Джазът си е музика, която изисква специално отношение и нагласа. Този тип концерти, които сме избрали тази година изискват състояние на духа, човек да отиде и да се отвори за нещо, различно, ново. Състояние, в което трябва да срещнеш себе си с нещо не чак толкова познато, не чак толкова обичайно. Претрупването на такива събития за една вечер не само чисто фестивално, но и чисто екзистенциално в съзнанието на един човек, това обезсмисля тези събития, не биха се превърнали в събитие. Претрупването обезсмисля случката на концерта, на спектакъла, на празника, на общуването. Ние си дадохме сметка, че два концерта на вечер, не повече и после джемсешън, където вече хората могат и да общуват, да слушат, да изпият по едно питие, да говорят – да минат отвъд традиционното слушане на музика, потънал сам в тишината си. И това другото е много важно за нашия фестивал – уважението към музиката. Билетите дават това малко отграничение да не се обезцени музиката и действието на сцената и второ салонът не е голям, камерен салон е в дома „Борис Христов”, потъваш в креслото си, а и техниката да мълчим все по-рядко ни сполетява. Това е мястото, където човек може да помълчи и да слуша музика. Това, на което аз държа много, също!”.

Андрония Попова - Рони - снимка архив на феста

Тази година за Plovdiv Jazzfest има и един много тъжен момент, още сякаш не преживян не само от Мирослава Кацарова – съвсем не навременната смърт на певицата и прекрасен музикант Андрония Попова едва на 44 години.  „Рони беше част от нашия фестивал, не мога да се отърся от тази история, че си отиде толкова млада и няма начин да не свързваме фестивала �� с нея. Тя ще ми липсва много отвъд фестивала и всичко. Знам, че тя ни гледа. Преди всеки концерт ние с нея се затваряхме в гримьорната и си четяхме молитви. Тя ги четеше с нейния глас, фин, тънък, който излизаше, наистина, от тишината и ми казваше: „Мира, ела тук да си починеш малко преди да излезем на сцената!”, защото аз непрекъснато работя и накрая трябва да изляза и да пея. И се затваряме в гримьорната и се започва с молитви. Това беше толкова фино и ангелско, каквато си беше тя. Този огромен дух в това малко същество много ще ми липсва. Но аз и поради това знам, че тя ще е с мен. Сънувах я преди смъртта й. Ние се чувахме, опитвах се да й помогна всячески. Тя ми викаше: „Пеперудке, помогни ми!”. Знам, че тя е тук, знам, че тя е наоколо. Това ще е първият фестивал без нея…Нашата среща беше на духовно, музикално ниво – говорехме много за пеене, за начин на звукоизвличане. С нея бяхме на едни вълни по отношение на философията си и за вокалното изкуство. Това още повече ни сближи, защото имаме подобна естетика по отношение на изказа, на вокалното, отношението й към тишината”. А ние да послушаме джаз в тишина и мълчание… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на феста