#Джошуа Редман

[vprki]

Критичен поглед: Красива музика за пълноценен живот на „Пловдив джаз фест“ 2017

Седмица след началото на третото издание на „Пловдив джаз фест“ уроците, които музикантите ни дадоха тогава, все повече добиват конкретни очертания и се свързват с житейските преживявания. Пише за „въпреки.com” Светослав Николов, водещ в радио Jazz FM.

Ясно различими по време на самата среща с музиката, идеите, които творците ни предадоха, намират своите преки връзки с преживяванията на всеки един от публиката, за да ги споят със своята мъдрост. От Големите, с които се срещнахме тази година, научихме, че… Живеем в унисон, хармонията проблясва в мигове и ги прави приказно красиви, прави ги специални. Джейсън Моран с групата си претвори концерт на Телониъс Монк от 1959 г. Идеологът на бибопа присъстваше чрез пиесите, които чухме, но също така с глас и с образ на екран над сцената. Аудио-визуалният спектакъл илюстрира връзката на музиката на Монк с живота. „Те не трябва да свирят в хармония, твърде много хармония би било много наивно. Хармонията е само в началото. После трябва да свирят в унисон.“ – прозвучават наставленията на Монк. Чуваме думите му, отразени в музиката на Моран.

Джейсън Моран

Инструменталистите свирят звучно и отчетливо своите партии. За да не бъдат заглушени в съзнанието си, от време на време слагат слушалки и така чуват ясно своя собствен глас в многозвучността, в която иначе биха се изгубили. Всеки говори ясно, всички живеем в съзвучие. На моменти партиите им не текат успоредно, а тук-там проблясват в мигове на среща. Унисоните се сливат в хармонии, щастливо грейват и продължават напред. И за да стане пределно ясно, че така е не само в музиката, а и в живота, музикантите ни повеждат, свирейки, извън залата, за незабравим джем сешън във фоайето. Музиката може мъдро да ни води. Всеки от нас свири партия в Симфонията на Живота. Веднага след това имахме възможност да приложим наученото.

Музиката е добра енергия, която се предава между хората

Наближава 23 часа, започва вторият за вечерта концерт. Музикантите имат всички основания да очакват да застанат пред пренаситена публика, изморена и вече с поглед към следващия работен ден. Когато излизат на сцената, срещат щастие. Цялата енергия, с която залата е заредена, връхлита Хилда Казасян, JP3 и Мишо Йосифов, за да ги въодушеви за пълен с радост концерт. Празнували 100 години от рождението на Телониъс Монк, празнуваме 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Нейният начин да се справи с трудностите е чрез лекотата и жизнеността на музиката. От това по много ни дават нашите артисти. Аранжиментите на Христо Йоцов и Живко Петров правят песните на Ела част от днешния ден. Хилда води музикантите към връх след връх в емоциите на публиката. Концертът свършва след полунощ. Но дали публиката си тръгваме? Не, искаме своя бис! Тогава чуваме магична пиеса на Христо Йоцов, посветена на Ела Фицджералд. Освен енергия, музиката е красота и щастие!

Христо Йоцов

Опознай света си, за да продължиш напред

и да разшириш неговите граници. Вдъхновен от характера на котките, проектът Jazz Cats на Христо Йоцов поставя началото на втората концертна вечер. И историята на създаването на тази музика и нейната изчерпателност ни показват как можем да вървим напред, само когато веднъж сме опознали и сме направили свой дом това, което имаме тук и сега. Христо Йоцов създава проекта, чул на концерт как свири работещият у нас испанец Арнау Гарофе. Пиесите носят различни настроения и описват безкрайните цветове на живота, за да ни насърчат да сме любознателни, неуморни изследователи, вечно откриващи нови пространства и способни да си създадем уют в тях. И ние направихме това – толкова много се открихме в тази музика, толкова заряд ни даде тя, че аплодисментите предшестваха края на солата, а докато още звучат финалните акорди, публиката вече беше на крака.

Само здраво стъпил на земята можеш да полетиш

По-хубавият свят, за който понякога си позволяваме да мечтаем, е тук, около нас – това е нашият свят, наситен с музика. Дони Маккаслин и членовете на групата му са избранниците на Дейвид Боуи за неговия последен албум. Хората, с които той обобщи своя живот. Затова слушаме внимателно. Разбира се, че свирят виртуозно, естествено, че са смели и свободни. Те са толкова в мир в себе си, че осъзнаваме това състояние на духа като единственото възможно, за да сме истинските ние. Тогава се изразяваш ясно и конкретно, тогава думите ти стигат до Небето. Точно там се реехме със стъпилата здраво на земята музика на Дони Маккаслин и неговите приятели, които бяха уверени и заради сплотяващата връзка помежду им.

Дони Маккаслин

„Искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов. Искам хората да усетят страстта ни към музиката, начина, по който се слушаме взаимно и общуваме един с друг. За мен магията на импровизираната музика се случва в разговор с другите музиканти, когато слушаш и свирите заедно.“ – беше казал часове по-рано Дони Маккаслин в интервю по Jazz FM. В тези случаи пишем красиви страници от своя живот. И, да, осъзнаваме, че можем да летим.

Понякога създаваме ритъма, друг път сътворяваме хармонията

В отворените пространства на написания нотен текст Антони Дончев, Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски се надпреварваха да изявяват различни черти на своя характер. Тримата са страстни импровизатори и е толкова естествено да са заедно, за да ни покажат как да се чувстваме свързани и пълноценно да изпълним множеството роли, отредени ни от живота – да реагираме спрямо нуждите на ситуацията, да сме готови да се превъплътим и преоткрием. Достатъчно е целите да се отдадем на преживяването. Повечето от композициите са на Антони Дончев, част от тях – на Росен Захариев – Роко, а Павел Терзийски пееше и с вокални перкусии свиреше тромпет, бас и ударни. Бисът им бе посветен на отишлата си от нашия свят Андрония Попова – Рони: с Антони тя е пяла в началото, Роко бе неин творчески спътник, а Павел – неин ученик. Това припомни съпругът й Михаил Йосифов, приемайки присъдената й посмъртно награда на „Пловдив джаз фест“. Рони бе част от досегашните две издания на „Пловдив джаз фест“ с проектите „Четири дами пеят джаз“ и „Четири дами пеят боса нова“ заедно с Белослава, Хилда Казасян и създателката на фестивала Мирослава Кацарова /на снимката горе/.

Бъди свободен, не се поставяй в рамки

Тази година джаз пяха четирима господа – Орлин Павлов, Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски. Първите трима изпълниха по два свои хита, аранжирани от Мирослав Турийски, а четвъртият – три джаз стандарта. Съпровождаше създаденият и воден от Мирослав Турийски Октет Пловдив. Формацията се появи с второто издание на фестивала и вече се утвърди със своите възторжените талантливи членове – музиканти, родом от Пловдив или живеещи там. И виждаме как „Пловдив джаз фест“ уж неусетно създава история. Същото ни бе показало и второто, още по-силно издание на Младежкия джаз конкурс часове по-рано.

Джошуа Редман /л./ със състава си

Раздавай се докрай

Както направиха музикантите от Alexandroff Ragtime Band на третия за вечерта концерт, вече не в Дом на културата „Борис Христов“, а в мястото за джемсешъни – Bee Bop Café. Над два часа не се изморихме, нито те на сцената, нито танцуващите, ръкопляскащи и припяващи хора пред нея. Едва когато музикантите обявиха, че са изпълнили целия си репертоар, им позволихме да приберат инструментите и микрофоните. Преваляше 1 часа сутринта. Във всичко влагай сърцето си. Не знаехме къде се намираме на финалния за фестивала концерт –

срещата с гения на Джошуа Редман.

Открихме се в сърцата си. Абсолютна виртуозност, която посрещаш с възхищение и преклонение. Всеотдайност и безгранично въображение, които те приканват да ги откриеш в себе си. Музиката на Джошуа Редман и неговото трио показа, че всеки е способен да допринася щедро, с талант. Звуците, които Редман извади от саксофона, енергията, с която го направи, ни казаха само едно: можеш много. Можеш всичко, дори това, за което досега не си смял да мечтаеш. Наградата на „Пловдив джаз фест“ тази година бе връчена на Веселин Николов – сред основателите на „Бели, зелени, червени“ и създател на хор „Филипополис“. За концертите в Дом на културата „Борис Христов“ ни посрещаха одухотворените лица на джаза от фотографиите на Мишел Нахабедян. В поредицата от събития ни въведе и концерт на млади таланти. „Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания Blue M, съвместно с Общинска фондация „Пловдив 2019“. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. Извън текста си Светослав Николов ни написа в мейла си „Ето така Пловдив Джаз Фест остана в сърцето ми. Пиша и съпреживявам всичко отново.”

[inconsolablegloom]

Прогулки наедине с музыкой.

Вчера я прогуливался по городу. Был теплый летний вечер. Солнце уже село, повсюду зажигались огни. Они придавали обстановке оттенки уюта. Горожане, туристы, парочки заполняли скверы и парки, фонтаны пестрили иллюминацией. В наушниках играл неподражаемый Джошуа Редман. Джаз плавно, не встречая преград, перемещался прямиком по проводам в мое сердце. Вечер наполнялся глубиной, повсюду царила магия. Не покидало ощущение нереальности, как будто я нахожусь в кино, так волшебно, мне казалось, это выглядит.

Композиция к погружению🎷🎹 - Joshua Redman / Brad Mehldau The Nearness of You.

[vprki]

Критичен поглед: Пет години „Пловдив джаз фест“ е преживяване

В три дни на концерти и съпътстващи събития „Пловдив джаз фест“ 2019 открои основните линии в съвременния джаз. Чухме актуални имена от българската и световната сцена, както и артисти със статута на легенди. Това пише за „въпреки.com” журналистът и водещ от радио „Jazz FM” Светослав Николов.

Фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев, Румен Тосков – Рупето и Васил Пармаков, и ни поднесе дългоочаквана среща с българин – едно от най-търсените имена на световната сцена – басиста Петър Славов, син на знаменития ни барабанист Петър Славов.  Съпътстващата програма обогати резонанса от основните събития – уъркшоп и младежки конкурс за развитие на творческия капацитет, филмова прожекция насочи вниманието към психологическите измерения на киното, представяне на книга припомни важни истории от 90-те, а за първи път в рамките на фестивала възникна и минифестивал – Jazztronica на Младен Димитров. И още толкова много, изумително концентрирано в три дни! „Пловдив джаз фест“ всеотдайно се организира от Мирослава Кацарова /на снимката горе/ чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Жоао

В шест основни концерта „Пловдив джаз фест“ поднесе есенцията на българския и световния джаз. Организирани тематично, по две на вечер, изявите ни срещнаха със съвременни лица на джаза, с музиканти, които сме копнеели да чуем на живо и допреди старта на фестивала преди пет години не сме и мечтали това да се случи. Началото постави португалската певица Мария Жоао – изящен проводник на музиката. Нейните изпълнения показаха неподозирани възможности на тялото да произвежда звук и след това самото то да трепти с него. Красиви артистични форми се съчетаваха с изящество на движенията, визуално поднесени с детска невинност и наслада от резултата. На пианото с нея бе Марио Лажиня и през цялото време ни съпътстваше усещането за единение в изкуството – звуците на двата инструмента се сливаха и разтапяха един в друг, за да обгърнат публиката в своя унисон. На уъркшоп на следващия ден те ни посветиха в тайни на музикалното изразяване.

Марио Лажиня

Линда Мей Хан О е още едно олицетворение на съвремието на джаза. Тя е от поколението, което добре познава наследството и живее с него, за да изпълни момента с пулсациите на днешната младеж. Заедно със своя квартет басистката показа, че джазът не е музика от лъскава витрина на луксозен магазин, а адекватен изразител на сегашната чувствителност. Безгрижие и сериозни размисли, важни теми, подходът към които винаги изисква известна лекота, за да скочиш над тях и да се извисиш над съмненията и тревогите – всичко това чухме в тяхната житейски достоверна музика, подкрепена от разказани истински истории на споделяне. Изключително впечатление направи пълната зала за два концерта, които основателно се възприемат като некомерсиални, а адекватната реакция на слушателите, включително проявата на хумор, към който бе подканена от Мария Жоао, показа, че продължителните концентрирани и комплексни усилия в изграждане на публика за жанра дават окуражаващ резултат.

Линда Мей Хан О със своя състав

В първата концертна вечер фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев с неговите думи от проекта на Jazz FM радио „Джаз истории“ за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Той разкри източника на своята инвенция – фолклорните мотиви в джаза, и с усмивка, заличила дълбоката болка, сподели за неприемането й навремето. Това го описа като смел новатор, чиято мисия е била да направи първите стъпки, отворили широк път за идващите след него. Вдъхновението се ражда точно в Пловдив, където той чува „Нашият сигнал“ на концерт на Емил Димитров, а опозицията идва и от музикантите, които не харесват „замърсяването на жанра“, и от контролиращите музиката по онова време звена, които правят всичко възможно свободата на джаза да не достига до слушателите.

Кърт Розенуинкъл /ц./

За концертите от втората вечер, събрала китарни виртуози, билети се търсеха с връзки седмици преди началото на фестивала. Отдавна разпродадена бе залата за срещата с Джон Скофийлд и Кърт Розенуинкъл. Само допреди няколко години да слушаме легенда като Скофийлд на живо щеше да е мечта, но междувременно на „Пловдив джаз фест“ се срещнахме с Джошуа Редман, Майк Стърн, Ян Габарек и още много доскоро недостижими звезди-инструменталисти, белязали последните няколко десетилетия. Българската сцена израсна, а „Пловдив джаз фест“ се специализира в поднасяне на срещи с безспорните авторитети със световно въздействие. 

Джон Клиъри и Джон Скофийлд

Заедно с Джон Клиъри, Джон Скофийлд ни върна към традицията на блус музиката, за да я разкрие пълноценно в нейната дълбочина. Само двама добри и отдадени познавачи на това изкуство са способни да реализират съвършено толкова сериозна задача. Те изостриха сетивността ни към отблясъците на миналото в съвремието, също и за да ни насърчат да сме отговорни в своята мисия днес, която ще бъде основа и опора на бъдно поколение. И цветовете в музиката на Кърт Розенуинкъл! Една негова кратка поява на сцената у нас преди няколко години само разпалваше очакванията да го видим в пълния му блясък. И това се случи по великолепно красив начин. Наситената звукова картина на Розенуинкъл е неговата запазена марка и беше голямото удоволствие за слушателите на „Пловдив джаз фест“, които видяха свой любимец. Той пристигна със спиращ дъха състав: барабаниста Грегъри Хътчинсън, който вече е бил на сцената на Феста с Джошуа Редман, и басиста Дарио Деида, който е сред най-влиятелните съвременни джазмени.

Теодосий Спасов с наградата за цялостен принос и Мирослава Кацарова

Наградата за цялостен принос към джаза получи Теодосий Спасов. Толкова заслужено! Години наред Теодосий Спасов разкрива силата на кавала да бъде средство за изразяване във всички жанрове – фолклор, джаз и съвременна електронна музика, винаги въвеждащ ни в свят на тайнства. Първият концерт от третата вечер бе посветен на Румен Тосков – Рупето. На сцената излязоха неговите приятели в музиката и в живота Антони Дончев, Веселин Веселинов – Еко, Валентин Геров и Росен Захариев – Роко, а на барабаните бе Мартин Хафизи. Те изсвириха пиеси на Рупето, както и свои композиции, които той би харесал, както се изрази маестро Дончев. И в този момент на сцената се случи истинско вълшебство. Атмосфера на красота и спокойствие ни завладя с приказните композиции, които с извираща дълбоко от сърцето любов музикантите поднесоха – на Рупето и на нас. Музиката изпълни със смисъл думата „посвещение“, а това отношение бе определящата образа на непрежалимия ни пианист черта.

Приятелите на Рупето свириха в негова памет

Петър Славов заключи цялостното преживяване с още едно нереално преживяване. Не само че зарадва всички нас, които следим и споделяме неговите успехи по целия свят, но и направи това със своите музиканти, с които го свързва взаимно възхищение и приятелство. Всичко това се случи с музика, която години е изчаквала своя момент да достигне до публиката. Точно преди идването си в Пловдив Пепи завърши своя дебютен албум като лидер Little Stories, но още преди да можем да пуснем компактдиска в уредбите си имахме късмета да сме първите, чули концертната програма. „Малки истории“ разказват за голямо израстване – с търсене, с болка и люб��в, със задълбочено вникване в музиката и в живота.

„Пловдив джаз фест“ присъди почетна посмъртна награда на един от най-добрите и колоритни джаз артисти на България Васил Пармаков. Между двата концерта от третия фестивален ден тя бе емоционално връчена от Веселин Веселинов – Еко на неговия син Петър Пармаков, който  прочете развълнувана реч, посветена на баща му и музиката му.

Петър Славов - младши представи в Пловдив своя първи самостоятелен албум

Краят на концертите на основната сцена в Дом на културата „Борис Христов“ бе последван от начало на мини джаз фестивала Jazztronica в галерия в центъра на Пловдив. Организира го ценящият наследството и сетивен за съвременния звук на джаза Младен Димитров – DJ Mr. Moon, който представя едноименно предаване за модерен джаз в ефира на Jazz FM. Като въведение формацията Jazz Profilactica на Нейко Бодуров описа топлата и приемаща атмосфера на града. Със семпли и с изсвирени на живо инструменти от DJ Mr. Moon и с вокалите на Маги Алексиева – Mey в приказно единство чухме модерното в джаза – от кавъри на велики песни от 60-те, до оригинали, които предстои да излязат в албум. В съпътстващата музикална програма на „Пловдив джаз фест“ преди това чухме музиката на Funkallero на Васил Спасов, както и на Next Step Project на Мирослав Турийски и Христо Йоцов. Израстващи музиканти отново бяха насърчени с много ентусиазъм в техния път на Конкурса за млади джаз изпълнители. Възхитихме се на техните умения, оценихме тяхното развитие, зарадвахме се на бъдещето, което джаза го очаква с техните отдадени на музиката сърца.

Какво ни е формирало и изградило в годините на прехода може и да е избледняло в съзнанието ни, но представената на фестивала книга „Истории от 90-те“ ни го припомни чрез спомените на обществени авторитети. В традиционната рубрика „Психоанализа и джаз“ се състоя представянето на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ на Светлозар Василев, последвано от прожекцията на „Около полунощ“ на Бертран Таверние. „Пловдив джаз фест“ тази година отпразнува мини юбилей – пет години от създаването си, а ние – възможността да се събираме около любимата си музика и да й се насладим и преживеем в толкова много различни перспективи. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. на „въпреки.com”: Не веднъж сме коментирали какво се крие зад това звездното присъствие на Пловдив джаз фест не само тази година. Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. С нея си създадохме традиция в годините тя да представя предстоящото на фестивала, а нашите колеги и приятели от Jazz FM, които всеки ден да излъчват предаванията си по време на Феста от Пловдив да са нашите автори като отзвук от великолепното събитие. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „Въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много. Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек“. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред.

[vprki]

Plovdiv Jazz Fest или джазът е общуване

„Фестивалът е събитие не само за Пловдив. Превръща се и в събитие за българина, който цени тази музика, но и за хората, които живеят наоколо не чак толкова близо до България”. Казва за поредното издание на Plovdiv Jazzfest джаз певицата, радиоводеща и негов създател Мирослава Кацарова /на снимката/ за „въпреки.com”.

И продължава: „Повече и повече Plovdiv Jazzfest получава писма от чужденци с намерение да дойдат – хора от Германия, Франция, дори от Скандинавските страни. Нямам ясно обяснение защо точно от тях. Имат интерес към фестивала, купуват билети предварително и идват тук да прекарат една фестивална седмица в компанията на артистите, които ние сме поканили и избрали”. Стана наша традиция още преди две години Мира Кацарова, когато предстоеше първото издание на фестивала като продължение на „Пловдивски джаз вечери”, тя да го представя при нас. Взехме това решение заедно в двора на Балабановата къща малко преди откриването на традиционните Есенни изложби в града.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

И ето вече трета година тя разказва какво предстои в Пловдив между 1 и 4 ноември: „Тази година малко особено се получават нещата, тъй като артистите не са сред най-прочутите в световен план и не са обвързани и с музикални клишета така че да бъдат толкова популярни. Но от друга страна те са сред хората, които в момента са най-търсени от фестивалните сцени, както в Европа и по света и особено в САЩ, защото това са артисти, които влияят на съвременната музика и на джаза. Като започнем още с Джейсън Моран, който тази година ще гостува с десет, наистина първокласни музиканти. Те ще направят концерт, наречен “In My Mind: Monk” /1 ноември/. Тази година се навършват 100 години от рождението на Телониъс Монк. Оказа се, че Монк е също толкова изпълняван композитор, колкото Джордж Гершуин, колкото и странно да е това. Но Гершуин, който е толкова обичан е застигнат от Монк, който е толкова инакомислещ и нетрадиционен, в същото време неконвенционален и изненадващ с решенията си по отношение на импровизацията. Тази година първият ни концерт е именно Джейсън Моран Трибют за Талониъс Монк.

Джейсън Моран - снимка архив на феста

Моран е много интересна личност, тепърва ще се запознаваме с него. Освен, че е виртуозен пианист, той е композитор, аранжьор, сред най търсените преподаватели за джаз и шеф е на Jazz Kennedy Centre във Вашингтон, където курира артисти и колкото и странно да звучи е много интересен визуален артист с няколко експозиции с визуални, негови на венецианското биенале. Концертът “In My Mind: Monk” ще бъде съпроводен от видео арт, за да има връзка между музиката тук и сега на сцената и тази, която се е случвала през 1959 година, когато Талониъс Монк е направил един исторически концерт, от който е вдъхновен самият Джейсън Моран. Вторият концерт от първата вечер е на Хилда Казасян. Тя е най-подходящият човек, който да отдаде почит на гран дамата на джаза – Ела Фицджералд. Хилда ще направи концерт с песни, които са специално аранжирани и подбрани, изпълнени и интерпретирани в компанията на JP3 и Мишо Йосифов. Това е нещо ново за фестивала, не е продукция, която до този момент е виждана и чувана, създадена е по покана на Plovdiv Jazzfest. Надявам се след него да има и друго развитие.

Хилда Казасян - снимка Стефан Джамбазов

Тази година се оказа абсолютно неосъзнато, че Ню Йорк е центърът, есенцията, лайтмотивът  на тазгодишното издание на фестивала. Всички музиканти обитават този изумителен град и носят неговата енергия, неговия космополитизъм. Другият артист, който ще бележи фестивала с присъствието си по особен и вдъхновяващ начин е Дони Маккаслин /2 ноември/, признавам, че е моят музикант от година и повече. Това е саксофонист, който случайно открих. Чух го внезапно и не знаех какво слушам, продължих да го слушам и когато разбрах какво слушам издирих всичките му албуми. Той работи в неговата област повече от 25 години, активен музикант. Но става много популярен покрай срещата си с Дейвид Боуи, защото тя се оказва съдбовна за него. През 2014 година Мария Шнайдер препоръчва Маккаслин на Дейвид Боуи. Певецът отива да чуе най-после Дони Маккаслин в един клуб. Чува неговия квартет, а всеки един от музикантите в него е изумителен виртуоз и в същото време и като мислене, като изпреварване на времето, в което живеят и четиримата. Те са се срещнали, събрали са се и са направили тази група, според своите представи. Дони Маккаслин е музикален визионер и навярно и Дейвид Боуи си е помислил същото, защото и го кани заедно с квартета му да напише, да направи, да сътвори целия албум, който се оказа и последен за Боуи в неговата биография „Blackstar”. Този концерт ще бъде и в памет на Дейвид Боуи, както казва Маккаслин за албума, който създава след това с чисто джазови композиции е силно вдъхновен от стилистиката на Боуи, която е непредсказуема и толкова богата, понякога невъзможна да бъде дефинирана, защото просто това е Дейвид Боуи. Въпреки това Маккаслин е усетил есенцията на неговия музикален дух и го е вплел в последния си инструментален джазов албум „Beyond Now” и, който е считан за един от най-добрите албуми за 2016 година. Този албум той посвещава на Дейвид Боуи и ще бъде представен на живо в Пловдив. Няма да дойде, за жалост, Марк Джулиана, барабанистът, който винаги свири с него, защото си е направил група и тръгва на турне с нея. Джулиана е друга вселена и се надявам един ден да гостува на Plovdiv Jazzfest.

Джошуа Редман - снимка архив на феста

Джошуа Редман е другият саксофонист, нюйоркчанин, който ще ни гостува /4 ноември/. Той не е роден в Ню Йорк, но живее и работи там. Той не е завършил музика в началото, завършил е социални науки в Харвард и след това записва  и учи една единствена година право в Йейл. Намерението му било да се занимава с това. Но интелектът си е интелект и си личи и в начина на музициране. Джошуа Редман се превръща в законодател на съвременния джаз. Той е човекът, който създава нови джазови диоми, от които се влияят младите изпълнители и новите поколения в тази музика. Силно повлиява на музиката още щом се появява в Ню Йорк, среща барабаниста Брайън Блейд, китариста Пат Матини, с които прави своя група. Редман е човек, който не спазва клишетата и законите. Той е човек, който е наричан модернист в джаза. Когато аз лично си пускам неговата музика от време на време си давам сметка, че той се отнася към музиката така, както архитектът се отнася към пространството. В неговата музика има нови изграждания, нови пространствени изграждания по отношение на хармонията, по отношение на изначалната мелодия, която видоизмения и, с която си играе, разпада и после изгражда отново. От време на време я разпознаваш и от време я изгубваш в тази игра. Бих предложила на тези, които ще дойдат на фестивала в Пловдив преди това да си пуснат албума на Редман, който особено ме вдъхнови, една среща между него и пианиста Брад Мелдау, обявен за един от най-добрите албуми на 2016 година. Това, което ще се чуе в Пловдив е характерно за Редман, той работи с това трио от години. Това са основните ни линии – малко Ню Йорк и малко саксофон като есенция, като лайтмотив.

Стефан Вълдобрев - снимка Стефан Джамбазов

Всички, участващи българи са с нови неща. Това е една от задачите на нашия фестивал да избираме артисти, които са съвременни и в същото време с най-новите си проекти, с тези лични музикални открития, които са ги „сполетели” през последните една-две години. Искаме да покажем, че музиката се развива. Тя не страда от предразсъдъци и духовен провинциализъм. Дефинициите за джаз все повече и повече се отварят, разширяват и стават дори безсмислени, тъй като джазът няма граници”. С Мира си имаме и една друга традиция не само по повод на фестивала – да се срещаме в едно харесвано от нас софийско кафе, изпълнено с картини, книги, хубава музика и аромата на вкусни печива. Преди разказа й за предстоящия Plovdiv Jazzfest говорихме си съвсем спонтанно за съвременната класическа музика и тя уточни, че Брад Мелдау се занимава с такива композиции. Да не говорим за яркото присъствие на музикант от ранга на Христо Йоцов, с когото работи и Мира.

Христо Йоцов - снимка Стефан Джамбазов

„Един от нашите фронтмени е Христо Йоцов, който ще дойде на фестивала с последния си албум „Jazz cats”/2 ноември/, самият той е композитор на съвременна симфонична музика. С него си говорихме наскоро в Италия /в Матера/, имахме четиримата концерт с Мирослав Турийски, Христо и Веселин Веселинов - Еко, за това, че музиката вече не може да стои на едно място. Тя не се задоволява с познатите територии и рамки, ограничения. Музиката е в полет. Тя не познава правилата в този смисъл на думата, иначе човек трябва да познава изначалните правила. Христо е много креативен и поетичен музикант, а и също така по вагабонтски освободен. Харесвам това негово качество, което съвместява двете крайности – от една страна финес и изисканост, а от друга страна симпатична освободеност и някаква отърсеност от предразсъдъци, от фалшив морал и всичко това, което затормозява само артиста и по принцип съвременният човек малко или много заради средата наоколо влиза в едни клишета, които са убийствени. Но у Христо Йоцов има много силен творчески самоконтрол, който му осигурява тази самобитност и зрялост, но и силна яркост. Познавам го от 20 години, работя с него, той има в себе си качества заради, които младите музиканти, които са негови ученици го наричат Джадай”.

Росен Захариев - Роко - снимка Стефан Джамбазов

А на 3 ноември ще видим и чуем Антони Дончев проект с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски. Името на Антони Дончев стои в основата на българския джаз. С формациите, в които участва, артистите, с които е работил в последните десетилетия, а от няколко години – и с утвърждаването на Биг бенда на Българското национално радио като оркестър на световно ниво. За Антони Дончев музиката няма граници, в това ще се увери публиката, слушайки новия му проект. 3UP са – Антони Дончев, пиано, Росен Захариев – корнет, флюгелхорн , ударни и Павел Терзийски – глас и електроника. Тримата ще открият пред зрителите нови пространства за джаза, където той звучи още по-свободен, автентичен и изпълнен с образи, за които те разказват чрез музиката.

Антони Дончев /д./ и Георги Дончев - снимка Стефан Джамбазов

А Мира продължава и за другите важни събития, които ще се случат по време на Plovdiv Jazzfest. „Тази година за втори път продължаваме с конкурса за младите, който е на много високо ниво. На 2 ноември от 17 часа, ще бъде концертът, който ще представи най-добрите в BEE BOP CAFÉ. Джейсън Моран е и един от най-търсените лектори за джаз и се съгласи да направи лекция на 31 октомври в Пловдив, ден преди откриването на фестивала от 17 часа в BEE BOP CAFÉ. Това е много хубаво, че изнасяме иначе академични събития, какъвто е Младежкият конкурс, каквато е лекцията на търсен джаз музиканти изнасяме ги извън контекста на академичното и се опитваме да попаднат в среда. Там, където джазът се случва - в клубове. И се връщам към Христо Йоцов, който казва, че обича да свири в „дупки”. Това е смисълът, че можеш да направиш връзката между музикантите и публиката по един много естествен и непринуден начин и на това ще разчитаме. Точно за тази форма на общуване, защото джазът е и общуване”.

Мирослава Кацарова при връчването миналата година на приза на феста за Огнян Видев - снимка Стефан Джамбазов

Отново ще има награда за интересен композитор и музикант, но засега е тайна. Миналата година призът получи китариста Огнян Видев от „Бели, зелени, червени”, знаковата пловдивска джаз формация отпреди години. В процеса на разговора ни и представянето на фестивала съвсем естествено се включва и темата за неговата философия като своеобразен джаз форум. „Осъзнавам, че публиката на този вид и тип култура не е толкова голяма. Това са интелигентни, мислещи хора със своя дълбок, екзистенциален опит. Н�� искам джазът да се възприема като музика за забавление, въпреки че на моменти си е точно това. Джазът си е музика, която изисква специално отношение и нагласа. Този тип концерти, които сме избрали тази година изискват състояние на духа, човек да отиде и да се отвори за нещо, различно, ново. Състояние, в което трябва да срещнеш себе си с нещо не чак толкова познато, не чак толкова обичайно. Претрупването на такива събития за една вечер не само чисто фестивално, но и чисто екзистенциално в съзнанието на един човек, това обезсмисля тези събития, не биха се превърнали в събитие. Претрупването обезсмисля случката на концерта, на спектакъла, на празника, на общуването. Ние си дадохме сметка, че два концерта на вечер, не повече и после джемсешън, където вече хората могат и да общуват, да слушат, да изпият по едно питие, да говорят – да минат отвъд традиционното слушане на музика, потънал сам в тишината си. И това другото е много важно за нашия фестивал – уважението към музиката. Билетите дават това малко отграничение да не се обезцени музиката и действието на сцената и второ салонът не е голям, камерен салон е в дома „Борис Христов”, потъваш в креслото си, а и техниката да мълчим все по-рядко ни сполетява. Това е мястото, където човек може да помълчи и да слуша музика. Това, на което аз държа много, също!”.

Андрония Попова - Рони - снимка архив на феста

Тази година за Plovdiv Jazzfest има и един много тъжен момент, още сякаш не преживян не само от Мирослава Кацарова – съвсем не навременната смърт на певицата и прекрасен музикант Андрония Попова едва на 44 години.  „Рони беше част от нашия фестивал, не мога да се отърся от тази история, че си отиде толкова млада и няма начин да не свързваме фестивала и с нея. Тя ще ми липсва много отвъд фестивала и всичко. Знам, че тя ни гледа. Преди всеки концерт ние с нея се затваряхме в гримьорната и си четяхме молитви. Тя ги четеше с нейния глас, фин, тънък, който излизаше, наистина, от тишината и ми казваше: „Мира, ела тук да си починеш малко преди да излезем на сцената!”, защото аз непрекъснато работя и накрая трябва да изляза и да пея. И се затваряме в гримьорната и се започва с молитви. Това беше толкова фино и ангелско, каквато си беше тя. Този огромен дух в това малко същество много ще ми липсва. Но аз и поради това знам, че тя ще е с мен. Сънувах я преди смъртта й. Ние се чувахме, опитвах се да й помогна всячески. Тя ми викаше: „Пеперудке, помогни ми!”. Знам, че тя е тук, знам, че тя е наоколо. Това ще е първият фестивал без нея…Нашата среща беше на духовно, музикално ниво – говорехме много за пеене, за начин на звукоизвличане. С нея бяхме на едни вълни по отношение на философията си и за вокалното изкуство. Това още повече ни сближи, защото имаме подобна естетика по отношение на изказа, на вокалното, отношението й към тишината”. А ние да послушаме джаз в тишина и мълчание… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на феста