#жълтите павета

[kogonekoi]

НОВА БЪЛГАРИЯ

Не съм в голяма полза на народа.

Избягах във чужбина и отвъд.

Аз съм млада, търсеща изгода,

и всичко си постигам с гола плът.

Към държавата не допринасям с нищо.

Това ме прави много лош човек.

Имам всичко бляскаво и пищно,

а пътят ми до тук си беше лек.

Не гледам новините от родината,

но явно ден за размисъл е днеска.

Утре сигурно ще плюят, че съм груба,

ама цялата картинка е гротеска.

Затова не гледам новини.

Аз не уча, не се трудя,

не живея, не обичам.

Аз дори не съществувам,

от всичко родно се отричам.

Отричам се от пустите и рухнали села,

отричам се от болните ми баби,

отричам се от дупките на пътя

и от бебетата в болниците стари.

Отричам се от изгорените дървета,

отричам се от бъдеща лъжовни.

Отричам се от жълтите павета,

че прегръщат нощем хиляди бездомни.

България за мен е катастрофа.

Душевен геноцид с мащабни цели.

Аз ще чакам мирно във чужбина,

дорде пламъците всичко са превзели.

И от пепел, мръсотия, и от страх -

спомени от стари обещания,

ще се вдигне нещо ново и тогава

ще се върна в новата България.

© Ралица Костова Всички права запазени

[vprki]

Критичен поглед: „Жълтите павета” ни среща с ярки артисти, без да са световно прочути

Хубавото на фестивала „Жълтите павета” е, че ни запознава със забележителни артисти от цял свят, които не са непременно популярни или световно прочути. Както се знае, уменията и талантите на един артист не са правопропорционални на неговата слава. Това написа специално за „въпреки.com” джаз певицата и радиоводеща Мирослава Кацарова. Тя беше и водеща на фестивала.

И в двете вечери на тазгодишното издание станахме свидетели на задълбочени и интересни концертни изпълнения с еврейско влияния, които не са непременно на звезди на джаза. За пета поредна година музикалният фестивал „Жълтите павета” се проведе на сцената на столичния театър „Българска армия”. В две поредни вечери - на 5 и 6 октомври, публиката пое към поредното си пътешествие през музиката и фантазиите на виртуозни и инакомислещи джаз артисти.

Теодосий Спасов, зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов и Мирослава Кацарова при откриването на фестивала - снимка Стефан Джамбазов

Идеолог и организатор на събитието е Теодосий Спасов, който с неповторимия си стил на музициране, вдъхновен от балканската традиционна музика, е обиколил престижни световни сцени. Работил е с изключителни музиканти от различни държави и през годините реализира множество колаборации със свободолюбиви и нестандартни артисти. Създава с тях общи проекти, които свързват култури и музикални наследства, преминават границите между жанровете и заличават различията помежду си. По неговите ��уми, мотивът за създаването на този цветен и многолик форум, наречен „Жълтите павета” е да запознае българската публика с това огромно разнообразие от музикални изразности, гледни точки и личности.

Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов

Всяка година темата на фестивала е различна, фокусира се в конкретни културни или фолклорни влияния върху джаза и съвременната музика. През годините имаше концерти с латино и скандинавско присъствие, а този октомври вниманието бе насочено към еврейската музикална традиция. Повечето от гости��е на фестивала представиха проекти, които малко или много са инспирирани от стария музикален стил клезмер, който има своите корени в източноевропейските еврейски (ашкеназки) общности. Впрочем, когато емигрантската вълна от края на ХIХ и началото на ХХ век отвежда мнозинство от тях в САЩ, тази музика се свързва с джаза и претърпява допълнителни стилистични трансформации, основно през импровизацията като изразно средство. Но в ядката си опазва източните и балканските музикални мотиви (гръцки, румънски, турски, цигански, украински).

Съставът на Ярон Готфрид - снимка Стефан Джамбазов

Първата вечер започна с предизвикателство отправено от един от най-изявените музиканти в Израел - Ярон Готфрид. Той създава музика, която е устойчива на определения и преодолява пределите на джаза достигайки до съвременни и симфонични изказности. През 2015 година Готфрид реализира в Германия своя версия на „Картини от една изложба” на Мусоргски с джаз трио и симфоничен оркестър. На сцената на „Жълтите павета” бе представен точно този проект, но само с трио. Ярон Готфрид претвори една класическа, романтична сюита, като я транскрибира на езика на джаза.

Нед МакГоуън - снимка архив на фестивала

И ако първият концерт бе сдържан и по-скоро изненадващ със смелия, но смислен нов прочит на познато класическо произведения, то вторият бе пъстър, и богат на ритмики и културни влияния. На сцената излезе американският композитор и музикант, базиран в Амстердам Нед МакГоуън. Той се появи на сцената със своята стъписващо корпулентна бас флейта и с още четири първокласни музиканти. Това бяха Хайс Левелт - тромпет, Джулиано Модарели - китара, очарователната японка Имаи Риоко - перкусия и още един перкусионист от Шри Ланка - Прашана. МакГоуън е интересна личност - композитор, флейтист, преподавател, куратор. Свирил е в Карнеги Хол, Концертгебау, а стилът му се отличава с технична виртуозност и разнообразна ритмика, вдъхновена от различни фолклорни традиции, сред които най-силно е присъствието на детайли от музиката на Южна Индия - карнатик, както и до някаква степен на клезмер. В неговите творби се усеща и атмосферата на музикалния авангардизъм.

Инбар Фридман - снимка архив на фестивала

Втората вечер на „Жълтите павета” започна с концерт на една много сдържана дама, която показа своеобразно мъжество в свиренето си на китара. За нейната музика Били Кобъм твърди, че е „изживяване извън времето...”, а музикалната критика възкликва, че стилът й е деликатен и мъдър, забележително зрял за възрастта й. Тя е Инбар Фридман. Открива джаза за себе си на 16 годишна възраст, първо учи съвременна музика и джаз в „Римон” в Израел, а сетне завършва в Ню Йорк университета „Уилям Патерсън” с отличие. Там работи с много изтъкнати музиканти от новото джаз поколение, сред които е Дони МакКаслин. По-късно започва работа с легендарния Били Кобъм и с басиста Оливие Гато. А в България тя се представи със своя бенд, от който силно впечатление направи барабанистът Стефано Лучини. Той направи няколко сола на барабаните сдържано, вглъбено и с овладяна страст.

“Трио Парадокс” си е квартет - снимка архив на фестивала

Като контраст на обрания и дори малко хладен стил на музициране на Инбар Фридман, която същия ден направи майсторски клас в рамките на фестивала, бе вторият концерт, последен за петото издание на столичния форум. Това бе мултикултурен музикален спектакъл на трио „Парадокс” със специалното участие на Теодосий Спасов. Всъщност, триото е създадено през 1994 година от Мат Дариу и скоро след това към него се присъединява още един музикант и въпреки че до ден днешен групата се комуникира като „Парадокс трио”, тя си е квартет. Всички заедно правят голям пробив на нюйоркската клубна сцена, а музиката им свързва, на пръв поглед, несъвместими ритми и интонации - балкански, келтски, цигански, клезмер. Групата включва още Руфъс Кападокия, който свири с много специфична техника на чело, Брад Шепик е китарист, а перкусионист е македонецът Сейдо Салифовски. Самият Дариу е мултиинструменталист и свири основно на саксофон и кларинет.

Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов

На концерта в София излезе с гайда, която тъкмо си купил от България. Свиреше със завидна лекота и с очарователно чувство за хумор без да се взима насериозно, което на минутата плени публиката. Другият атрактивен артист в групата - челистът Кападокия прикова вниманието на всички в залата със своя непредсказуем стил, наричан „етно-слеп-фънк”, а там, където свиреше с лък, тонът му препращаше към асоциации със звука от гъдулка. Последните пет пиеси от концерта възпламениха публиката с появата на Теодосий Спасов и неговото сърцато свирене. Той остана верен на импровизацията със своя емблематичен кавал, с който умее да изсвири всичко: от фини и трогателно нежни звуци до гръмки тонове или във високия, или в ниския регистър. Балканските ритми, които завладяха сцената на театъра на армията в събота вечер на 6 октомври доведоха публиката до екзалтация, която пляскаше дълго за бис и след него като скандираше името на Теодосий Спасов.

снимка Стефан Джамбазов

В заключителните си думи той сподели, че тази година за първи път община Габрово също е домакин на фестивала (там той се проведе на 6 и 7 октомври). Освен основните концерти двете вечери завършиха с продължителни джем сешъни в клуб Максим. Първата вечер сешънът бе воден от Росен ��ахариев и неговата група, а втората от варненските джазмени „Ла Мигра”. Вечерта преди фестивала, на 4 октомври, отново в клуб Максим бе открита фотоизложбата на  Ани Петрова, която е част от фестивала „Жълтите павета” 2018. ≈

Текст: Мирослава Кацарова

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фестивала

[vihhra]

Игли

��алитайки по улиците нощем

се скиташ с ожулени, кървящи колене

и мисли.

Присядайки под изкуствената светлина

на високите витрини

допушваш поредния намерен фас.

Отпечатъците от червило,

оставени от някоя далечна дама,

се съживяват от кръвта по устните ти.

Жълтите ти пръсти

стискат яростно цигарата-

спасителната сламка в океан

от изпочупени стъкла, мечти

и пластмасови спринцовки.

С треперещи крачки

и разклатена надежда

продължаваш по жълтите павета-

сякаш безкрайния път

към евтина квартира,

която делиш с още трима,

на края на града.

.

Влизаш с обувките,

газейки върху мръсни дюшеци

и натрошени бутилки

стигаш до остъклената тераса-

единственото здраво нещо

в твоя крехък пеперуден свят.

Надигайки бутилка водка

преглъщаш розовите хапчета

и потъваш в черната мозайка

завита с детско одеало на цветя.

.

На сутринта единственият спомен

от този чужд водовъртеж

са тъмните сенки под очите ти,

които ти умело скриваш с коректор

и обличайки червена памучна рокля

с уверена и бърза стъпка потегляш

към сутрешната лекция.

.

Шумните коридори

с неразбиране посрещат

дръзките ти, мнителни очи.

Но те не виждат,

мое несломимо лятно момиче,

смелата грациозност,

с която седнала на пейката в двора,

прелистваш потъмнелите страници

на поредната книга на Юнг.

И не забелязват начина, по който

с посинелите си пръсти

с обелен розов лак

стискаш ревностно кориците.

.

Заговаряйки на другите за теб

с глупава усмивка във очите,

ме срещат устни свити в недоумение,

обличащи те в градация от страхове-

особена,

объркана,

побъркана,

загубена кауза,

краен отпадък на обществото.

.

Сбърчвайки вежди си мисля:

"Отпадъците на обществото са фикция.

Съществува само масов упадък,

произвеждащ болни продукти-

масова продукция,

чийто най-добър от��овор се крие в избора

да си дълбоко, необратимо повреден.

Фабричният дефект

в тази ефективна мрежа

от марионетки."

Но отдавна си обещах да не търся разбиране

от хора заровени в привидности.

.

Аз винаги ще виждам малкото момиче

с лилави рошави къдрици,

огласящо коридорите на университета

с избухливия си, звънък смях.

И ще помня гривната ти

с розови маниста и цветя-

по детски някак си наивна

на лявата ти,

посипана с индигови петна, ръка.

.

А ти не позволявай на осъдителни погледи

да изпият най-хубавото, чистото у тебе,

моя чуплива лавандулова принцесо.

Не всеки би разбрал магията,

разливаща се от стъпките ти

като водни боички

върху сивата настилка,

но тези, които я разберат,

ще носят пъстрия й отпечатък

запечатан дълбоко в съзнанието си.

Завинаги.

*

На Леа, 17.05.'19

[fleur-blanche-et-bleu]

залез

всеки ден точно в 12 на обяд, слънцето е над главата ми, позволява ми да му говоря.

всеки ден имам шест часа да му кажа всичко, което искам да кажа на теб.

шест ча��а, от момента когато то тъкмо се промъква с мързеливи лъчи над жълтите павета.

шест часа, до момента когато при мен ще се скрие, а при теб ще е точно над купола на народния театър.

има някакво тихо спокойствие, да знам, че ще ме чуеш, че слънцето ще носи моята любов.

това ми е любимата част от деня, дори да се случва само в гавата ми, знам, че не е без значение.

[radiobg-london]

Привърженици и противници на Русия организираха два отделни протеста в София

Привърженици и противници на Русия организираха два отделни протеста в София

Привърженици и противници на Русия организираха вчера две отделни събития в София. Шествие в подкрепа на Руската федерация се проведе на жълтите павета а вечерта бе организиран антируски протест пред Културно-информационния център на Русия на столичната ул. “Шипка”. . Протестът пред Руския културно-информационен център продължи час – от 17, до около 18 часа. Полицията осигури спокойствие на…

[mhealthyliving]

"Спаси София": Има ново голямо пропадане на жълтите павета- този път срещу Ректората

“Спаси София”: Има ново голямо пропадане на жълтите павета- този път срещу Ректората

"Спаси София" алармира за ново пропадане в ремонтирания участък на жълтите павета, този път срещу сградата на Ректората на Софийския университет. “Очевидно проблемът е далеч по-голям, отколкото твърдеше Столичната община. Оказа се, че пропаданията не са само пред Народното събрание, но и на площада и при кръстовището с бул. Васил Левски. Вероятно управляващите ще се оправдаят, че и там колите…

[grigorii3]

Както винаги се отказвам никога! за това имам за тебе приказка за мечти на дете , които после стават истина ! А ти го гледаш с подозрение и искаш от него твоето мнение , да тъпче неговото его ! Сълзите ти нямат форма за да ме спират! Звездите остават само тези , които могат да ме разбират! Какво да направя за теб ? Да те слушам едва ли , щом ти си човек от тълпата ,която наричам педали! И никога няма да спра и никога няма да мигна ! Преди всеки от вас на челото си да носи моята сигма! След 15 загубих бройката на раните ! Живей живота си , всякаш всеки ден е последен повдигни емоцийте си на 10-та степен ! Раздели ги на корен квадратен от мечтите си и се обърни към тълпата с въпроса СПИТЕ ЛИ ? Махни я тази кутия , нищо не е по ноти , на бутилка ракия , всички сме патриоти ! А ония от жълтите павета , вече ми дремат имам един гол задник и него ли ше ми вземат ?

[pipinana]

Той явно визира част от десните партии, които го критикуват на спорадични митинги за малкото инвестиции в страната. 'По-интересно е да чуете американските, турските и другите инвеститори в Индустриалния парк за условията у нас, за това, което изграждаме в община Шумен с публично-частно партньорство - вече заводите са факт. На първо място те поставят АМ 'Хемус', защот...

[mindthespiral]

Гледай, гледай София: София - атрофия. Късна есен - кафява плява. Глъч и врява, шум и врява. Жълтите павета, Златните кубета, Шарените кестени, Небето - Няма синева, цялата земя Във мъгла. Мостът на орлите, НДК - дори и то, Шарените улици - Скрити, Няма синева, цялата земя - Във мъгла. София, София ... Искам моето момиче да разхождам - Събота - във парка, Неделя - из града. Искам жълтите павета, Златните кубета Да блестят - слънчева Светлина над София. И още Искам по шарените Улици да бродим, Смешни чадъри да Въртим в ръце, Старомодни господа и Меланхолни госпожи Закачливо да ни казват "Добър ден!", А после ние с моето момиче Вкъщи да се приберем. И там Да правим джиджи - биджи, Да правим джиджи - биджи ...

[mravov]

Туристическата атракция на София, която всеки ден подминаваме

„Не сте ли виждали такива неща в други държави?!”

С този въпрос, зададен на английски, сърдита софиянка заобикаля група чужденци, които гледат стара къща на малка улица в самия център на столицата. Туристически гид им говори за къщата.

В нея не е живял значим български писател, художни или революционер, нито на ъгъла й комунистите са застреляли някой царски генерал. Сградата, макар и стара, не е и един от рушащите се архитектурни паметници на София.

Причината водач да говори на чужденци за нея, е че една от стените й са се превърнали в платно на художници.  

Туристите са част от пешеходен тур на столицата, в рамките на който им се разказва за нейната графити сцена.

Докато конкретната къща се е превърнала в мащабен „мюръл” или стенопис, с красиво изрисувано малко дете и много различни детайли, преди нея чужденците със същия интерес са слушали за „тагове”, „троуъпи” и „бомби” – произведения по софийските сгради, които средностатистическия граждани възприема като „драсканици”.

Поради същата причина вече 20 години еднообразни телевизионни репортажи разграничават „красиви” от „грозни” графити. Някои стигат до там да смятат субкултурното течение за проводник на чужда политическа пропаганда и да се питат „Кой има изгода София да прилича на Ню Йорк през 80-те”.

---

„Това е единствената обиколка на София, на която ще отида”,

казва 33-годишната Лиляна от Португалия.

Тя е тук за два дни в рамките на ЖП-пътуване през Балканите. Вероятно няма да чуе историите за спасяването на българските евреи или Руско-турската освободителна война и да види свързаните с тях места в София.

Решила е да види графитите. В нейната група са още англичанка, литовка, австралийка и американец.  

„София е място извън комфортната ми зона, Източна Европа ми е интересна и билетите са евтини”, заявява 20-годишната британка Софи.

Тя, Лиляна и другите не са част от основния поток от данни в Министерството на туризма – руснаци, пияни британци и скандинавци и семейства от цяла Европа, на които цените в България отговарят на бюджета за почивка.

Двама са на железопътна обиколка, Софи е на нискобюджетно пътуване, литовката е по работа, австралийката се е отбила на път за Полша.

---

Стела разказва и за цялата субкултура под рисунките – възникването й, съвременните проявления, йерархията между артистите, различните видове. Опитва се да вникне и покаже смисълът от парчетата.

„Идеята е да се покажат скрити съкровища на града. Всички са свързани от един тематичен разказ и на всеки се оставя сам да си интерпретира видяното.

Не му се казва какво да мисли и какво да му харесва. Не искаме нещо да се натяква за града или графитите”, обяснява Стела, която по образование е културолог. Обиколките свързват интереса й към градски пространства и субкултури.

---

Нуждата от туристически облик на България не се запълва единствено от надстроените руини на Сердика или жълтите павета. Елементи от средата ни, за чиято стойност спорим, вече са туристическа забележителност.  

„Местните по-трудно забелязваме самото улично изкуство. Трябва нещо да ти насочи вниманието. Трудно е да забележиш тези неща, докато ходиш до магазина или си живееш другите ежедневности”, смята Стела.  

За Vesti.bg (пълен текст) Редактор: Евгения Друмева 

[egmontbulgaria]

Благодарим на всички, които се присъединиха към нас на премиерата на #Невидим в Пловдив днес и ще очакваме софийските фенове на Стан от 12,00 ч. утре в книжарница ХЕЛИКОН на жълтите павета! ✌💙

[mikamagazine]

  http://ift.tt/2iFdHTf

[vprki]

Критичен поглед: Ах, този джаз

„Ах, този джаз” / „All that jazz” беше заглавието на знаменития филм на Боб Фос от 1979 година, носител на наградите „Оскар” и „Златен глобус”.  Но това заглавие можем да заимстваме и за джаза тази седмица в София. Биг бендът на БНР откри своя сезон с чудесен концерт, а ден след това е фестивалът „Жълтите павета”, в основата на който е Теодосий Спасов.

Петото издание на Музикалния фестивал „Жълтите павета”, който е включен в календара на културните събития в София, ще бъде освен в столицата и в Габрово. Всяка година фестивалът има определена тема, като тазгодишното издание е посветено на еврейското присъствие в джаз музиката. Създателят и артистичен директор на фестивала Теодосий Спасов беше казал преди време в разговор за „въпреки.com” за „Жълтите павета”: „Нещо, като малък специален фестивал, който е отворен жанрово, но при всички случаи винаги ухае на джаз, защото джазът се оказа най-демократичната музика, която винаги оставя отворена врата за различни влияния и въздействия с цел смесване на различни култури и гледни точки по посока на играта, наречена музика”. И още за фестивала: „Идеята ми е да е в близост на жълтите павета като един от символите на София. Реализира се в Театър „Българска армия”. Два дни е, обяснимо е поради обема на бюджета. Като място е много хубаво да се провежда един музикален фестивал в театър или друго културно или театрално пространство, където хората отиват като на празник. Има едно специално усещане, когато човек влиза в такъв храм на културата. Всяка година фестивалът трябва да занимава любимата си публика с различни теми, различни пътувания, полети в музиката”, отбеляза Теодосий.

Теодосий Спасов

Фестивалът се откри в Театър „Българска армия” от триото /на снимката горе/ на Ярон Готфрид, който е един от стълбовете на джаз музиката в Тел Авив, а освен това много често се изявява и като диригент. Те представят една своя джаз версия на „Картини от една изложба” на Модест Мусоргски. След това публиката чу изпълненията на групата на Нед Мак Гоуън. Той е американец от еврейски произход, изключително авантюристична натура и е донесъл за фестивала уникална контрабасова флейта. Групата му е с тромпетист от Холандия, перкусионисти от Япония и Индия, както и латино китарист.

Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин с Ярон Готфрид /д./

Акцентът във втората фестивална вечер - на 6 октомври е китаристката от Тел Авив Инбар Фридман, която участва със своята група. В нейните изпълнения много ярко се усеща съвременният джаз пулс на китарното свирене. След това се представят „Парадокс Трио” с участието на Теодосий Спасов, които закриват фестивала на софийска сцена. Сред съпътстващите събития на фестивала е изложбата на фотографката на БНР Ани Петрова в клуб „Максим”, която представя портрети и моменти от различни джаз концерти и изпълнители.

Част от изложбата на Ани Петрова в клуб “Максим”

Биг бендът на БНР пък откри концертния си сезон с Electric Miles. Имали сме възможност да отбележим колко голяма е промяната на състава с идването на Антони Дончев като негов ръководител и диригент. Първо студио на БНР представи музика от и за великия Майлс Дейвис. Солисти бяха блестящите тромпетисти: Росен Захариев – Роко, Михаил Йосифов и Венцислав Благоев. През изминалия сезон Биг бендът на БНР с огромен успех реализира за втори път проекта „Sketches of Spain“ с Роко. Концертът, част от Биг бенд джаз академия с музикантите от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, бе с участието и под диригентството на Михаил Йосифов. Венцислав Благоев е солист на Биг бенда на БНР, артистичен директор на „Джаз форум Стара Загора” и „Джаз под звездите на Деветашкото плато”. В разговор за „въпреки.com” бяхме попитали Венци Благоев какво значи за него джазът. „Не знам какво значи джаз, никой не знае. Произходът на думата още го търсят. Свободата е много добра дума, тя е еквивалент на джаза. Също импровизацията, комуникацията, най-обичам комуникацията в джаза. В България има вкус към джаза, има музиканти, които имат достатъчно добра подготовка. Има публика, която е възпитавана още от хора като Веселин Николов, от Йордан Рупчев, проф. Владимир Радулов, като Манол Цоков, покойник вече /дългогодишен ръководител и диригент на Оркестър „Габрово“ – б.а./, Петьо Парчето /Петър Петров - Парчето - един от основоположниците на българския джаз, също покойник – б.а./, апостол, истински апостол. В по-ново време Христо Йоцов, Антони Дончев, Любомир Денев, естествено. Те пазят нивото, възпитават публиката, държат висока летвата на джаза”, каза Венци Благоев.

Антони Дончев, Росен Захариев – Роко, Венцислав Благоев и Михаил Йосифов /от дясно наляво/ 

За него джазът е импровизация, но предимно подготвена. „Импровизация има и в народната музика, и в рока, но там средствата са много по-малко. Хармоничната структура, ладовете са доста по - еднообразни, разбира се, имат си своето място. Докато джаз музикантът трябва много да учи. Не случайно във всяка академия по света, включително и в класическите отдели се обръща внимание на обучение с джаз. Трябва да познаваш и това, което правят другите”, каза Венци Благоев. Той е съгласен, че всъщност добрата импровизация е добр�� подготвената импровизация. 

Антони Дончев

Колкото до предстоящия концертен сезон на Бенда ще вземат участие редица солисти, познати у нас и от международните сцени – Вокална група „Радиодеца”, Рут Колева, Петър Салчев, Васил Петров, Мартин Ташев, Ерик Трюфа и много други. Вторият концерт на Биг бенда на 22 ноември ще отбележи 75-тата годишнина на Симеон Щерев. Изключително интересен е проектът „Джаз в класиката“ със солисти: кларинетиста Данчо Радевски и виолончелиста Атанас Кръстев. През този сезон предстои поредното издание на Биг бенд джаз академия, както и Концерт в памет на Александър Бръзицов. Концертният сезон ще завърши на 13 юни под диригентството на  Ангел Заберски. Така че, джазът предстои … ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[mhealthyliving]

Фандъкова: Жълтите павета ще бъдат пренареждани колкото е необходимо

Фандъкова: Жълтите павета ще бъдат пренареждани колкото е необходимо

Жълтите павета в столицата в участъците, в които има размествания, ще бъдат пренареждани от изпълнителя толкова пъти, колкото е необходимо. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова по повод на дефектите след ремонта в центъра на София. Тя отбеляза, че участъкът пред БАН, който най-често се снима и показва в социалните медии – не е ремонтиран. "Колкото пъти трябва, толкова пъти ще ги…

[mhealthyliving]

Важните новини във ФАКТИ на 16.06.2022 г.

Важните новини във ФАКТИ на 16.06.2022 г.

Сблъсъци пред НС, замерят с бутилки Тошко Йорданов, има ранени депутати Докато Кирил Петков и Никола Минчев говореха пред протестиращите пред Народното събрание (НС), започна да се скандира: "Тошко, излез". Малко след това депутатът от "Има такъв народ" (ИТН) се отправи към демонстрацията на жълтите павета, след като негов колега от парламента му каза: "Отвън са се събрали хора и те…

[vprki]

Доц. Петко Христов: Гледам на работата си като кауза

„Последните десет години се занимавам с изследване на емиграцията. И в исторически, и в съвременен план. За трудовата емиграция, ние сме го кръстили като работилница - ателие „култура на гурбета”. Знам, че всичко се променя, ние се променяме, Европа не е същата”, казва в разговор за „въпреки.com” доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.  

И продължава: „Като си представите, че всяка седмица има автобус от Сатовча до Севиля и обратно. Ние въобще не сме това, което сме били преди 20 години. И в тази ситуация според мен е много важно да очертаем каква е съдбата на нашето културно-историческо наследство. Тоест какво се променя в условията на паневропейска мобилност. Какво българинът взима и носи със себе си в Испания, в Норвегия и какво донася оттам. Освен това с моите колеги сме със съзнанието, че традицията не е нещо застинало, в смисъл, че традицията на моята баба не е моята традиция, нито на моите внуци. Големият ми син е в Единбург, оттам – нататък не знам въобще какво ще се случи. Но е важно, че всяко следващо поколение конструира само за себе си това, което нарича българска традиция. Ето това е интересно. Какво те смятат за свое. За българско, за различно. Това, което ги отличава от останалите”, казва доц. Христов.

Откъс от разговора с доц. д-р Петко Христов можете да чуете тук

Разговаряме с него в кабинета му в сградата на Двореца в центъра на София. Както е известно, част от нея е предоставен на Националния етнографски музей, а друга - на Националната художествена галерия. И когато идваме за срещата, той се обажда в Министерството на културата и иска среща с министъра. Очевидно има проблем. Помним зимата, когато имаше течове в сградата и питаме директора от каква помощ има нужда. „Сградата е емблематична, обект на културата от национално значение, това е символът на държавността. Проблемът е, че миналата година Националният етнографски музей чества своята 110 годишнина. Това е музей на 111 години, с над 50 000 артефакта във фондовете. От началото на 80-те години не е правена постоянна експозиция. Оказва се, че музеят е оставен в „девета глуха”, постоянно има разбира се експозиции, но те са тематични, гостуващи и така нататък. Освен всичко останало и част от залите бяха фондове, нещо като складове да кажа. Първо слава богу БАН ни даде едни помещения на „4-ти километър” и ние изнесохме част от фондовете. Помещенията са добри, модерни, с климатици, както е по предписание. Освободихме зали за експозиционна площ долу. Горе козметично освежаваме две – едната от които е била спалнята на царицата”, обяснява доц. Христов.

През 1953 година сградата е дадена на Министерството на културата с подписа на Вълко Червенков, тогава министър - председател. Тя е публична държавна собственост и половината е дадена на галерията, половината на етнографския музей. „Изглежда, че част от интериора е бил замазан, скрит. Част от интериора е бил изнесен преди 53 – та година. Включително парчета от дъбовия паркет по разни вили и т.н. И 70-те години върху интериора са набити едни талашитени пана. Смъкнат е таванът, въобще направен е типичен соцреализъм. Моята амбиция и на колегите ми е за догодина за председателството ни на ЕС да направим представителна експозиция. Затова освобождаваме зали за експозиционна площ. Тук искам да вметна, че в началото на тази година февруари протекохме. Идеята е да направим спешен авариен ремонт вътре на залите. Там където протече. Да освежим каквото можем и за трети март догодина да направим една представителна експозиция, която да представя българското етнографско културно наследство. Колегите така го мислят, че да не е само на българския етнос. Да представим културното наследство, което имаме, защото ние сме правили експозиции и за евреите в България, и за арменците в България, и за ромите в България, и за каракачаните в България, и за турците в България… Ние да представим културното наследство на България, плюс етнографското културно наследство на българските общности в чужбина в диаспората. Това е нещото, което си мисля, че за трети март догодина трябва можем да покажем на света – кои сме и защо сме такива”, казва директорът на института с музей.

И се връщаме към нуждата от помощ от страна на Министерството на културата. „То е принципал на сградата. Нищо, че е публична държавна собственост. Проблемът е в това, че водостокът е много отдавна, още от царско време. Улуците са широки, но водосточните тръби са тесни. И това, което се получи през февруари, тъй като на големите студове водостоците бяха замръзнали, когато почна топенето на снега отгоре, не можеше да ги поеме и преля водата. И тъй като сградата е с гредоред, водата се плъзна по гредореда и прокапа и на втория етаж, и на първия етаж. Залите на първия етаж бяхме ремонтирани и там прокапа. И това, което очакваме от МК, за да не го правим на пар��е - тоест ние да правим нашата част, а галерията да прави нейната си част, МК да организира да оправи фасадата и водостока. Искам среща с министъра на културата по този въпрос. За сега нямам официален отговор. Цялата източна стена към паметника на Радичков има само една водосточна тръба. Цялото това нещо като тръгне да се топи прелива точно като язовирна стена. Стара сграда, това си има някои предимства, но и недостатъци. Ние сме на локално парно, защото системата е такава, че не може да се включи към топлофикация”, сочи още проблеми доц. Петко Христов, който е от 30 години в този институт.

Но въпреки това има много идеи, които се реализират. Едната е за модерен образователен център. Мотото му е „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“. Обявили са дарителска кампания, а благодарение на младите архитектки от сдружение „Мещра“ имат вече почти изцяло завършен проект. Той ще бъде в три стаи, където са били гувернантките на царските деца. Входът за тях е откъм градинката и 5-6 години вече там се правят ателиета. „Преди Коледа имаше за сурвачки, за месене на кравайчета. Преди първи март за мартенички, преди Великден за боядисване на яйца. И тези ателиета се радват на страхотен успех. Просто ври от деца, искаме да го направим целогодишно да работи. Имаме кампания и за набиране на средства сега. Общо взето посъбрали сме малко пари, трябват ни още. Справяме се, аз се показвам по всякакви медии, за да говоря, че хубаво е да има на жълтите павета едно място, където нашите деца да пипнат, да завъртят грънчарско колело, девойките да видят тъкачен стан, да разберат как се прави това. Да го пипнат с ръцете, да го усетят”, казва директорът. А всеки, който иска да помогне може да изпрати SMS за 1 лев на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY” или чрез банковата сметка на ИЕФЕМ, която може да бъде намерена на сайта на института.

Според учения мисията на Националния етнографски музей не е само да покажем на чужденците какви сме ние, а и на себе си. На нашите деца да покажем защо са българчета. Имаме уникален шанс да го показваме и на децата, но и на себе си, казва той. „А на моите докторанти казвам така: За 30 години този занаят не м�� е донесъл нито някаква огромна слава, нито пари. За сега ми носи удоволствие, защото гледам на това като кауза. Спре ли да ми носи удоволствие, да ми носи кеф, по - добре да ме няма”, казва с усмивка, но и убедено доц. д-р Петко Христов. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов