#рано сутрин

[t-balkanski-subekt]

Не вярвай на хората, които стават рано.

Ако могат да направят това, кой знае на какво още са способни.

[halfanangel]

О Т Н А Ч А Л О

Искаш ли пак да опитаме, да започнем с чисто начало? Да ми пишеш "здравей, как се казваш? приятно ми е." и да променим съдбата изцяло. Да не се беше случвал хаосът, който настана... да, ти ще кажеш, разбира се, вината е моя, сама го създадох... не съм искала, не било е умишлено, ти да мислиш "точно тя ли, така ме отряза?". Просто явно... така било писано - да не стане, както го искахме. Да си луд ти по мен, аз по теб, да има привличане, и да е бързо, и уж искрено - фалшиво достойно, любов да го наричаме. Пак ли приказки, пак ли легенди... уморих се от толкова митове.. да съм с тебе, ти с мене, просто защото някого искаме. Наизуст се борим за чувства, претендираме, че честно се влюбваме, тогава мисли... мисли ... в действителност за къде толкова бързахме? И преносно, и даже буквално... струва ли си ? Ти си друг... аз съм различна, и съм тази, която, не пасна на твоето скорострелно обичане... Но съм свикнала, в моите приказки, не винаги краят е жестоко трагичен... "здравей, как се казваш? приятно ми е." прочетено, но отговор липсва. Ще се влюбиш и пак ще обичаш, със сигурност не мен, но това е предимство. "здравей, как се казваш?" не питай! ... отговорът ми не е типичен. Аз съм бяло, ти черно, аз съм зима, а в тебе е август... аз съм ада, ти бил си пък рая "как се казваш?" проклетото име... не трябва, запомни ме такава... прощавай, още малко и свикваш - да не питаш, да не искаш да знаеш... как се казвам... тъпото име. С тебе нищо до днес не ни свърза, дори "здравей" е шаблонно, банално, абсолютен излишък... ако питаш, недей ще ти кажа... не си спомням никакво име... нито моето, нито твойто остана....изгубих ги и не ги изричам, тогава те сами обещават - мен и теб О Т Н А Ч А Л О заедно, повече никога... ти бъди с други различни, в тежки зими и през топлото лято, във валежи обилни и когато вилнее свирепо променливият вятър, чернооки или със сини очички, да са руси или тъмни брюнетки, ниски или високи, готови моделки, бъди с ада, дявола, рая ... имаш избор - чудесна печалба .. не ми е мъчно, искра помежду ни, така и не пламна. "здравей, как се казваш?" прочетено... отговорих...в ума си единствено, на глас нищо повече няма да кажа. Вече късно е, много е късно... О Т Н А Ч А Л О с теб да се върна. съвет - при мен не се получава... ала поредната вече очаква - "здравей, как се казваш? приятно ми е."

... прочетено...

... многоточия...

....абонатът отговаряя....

#авторскоТончеваТ

*когато решиш да си излееш някакви объркани мисли рано сутрин.

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[vasetovp]

"Помня как веднъж баба ни остави мен и брат ми в къщата на село. Остави ни на дядо и замина за два дни до града при родителите ни, по някаква нейна работа. Бяхме на 8 години. Вечерта си лягаме с брат ми, говорим си, тичаме из стаята, борим се, бием се с възглавници... Влиза дядо и казва:

- Заспивайте, Утре ще ви събудя рано. Закуската е в девет.

На нас ни е все тая, заспахме далеч след полунощ. Сутринта дядо ни буди в осем и половина:

- Ставайте. Закуската е в девет.

- Добре, дядо, само още малко...

И пак заспахме. Станахме към 11. Кухнята е заключена, ключът е в джоба на дядо. А баба по пет пъти ни претопляше закуската.

- Дядо, а закуска?

- Закуската е в девет.

Повъртяхме се малко на двора и решихме, че ще минем и без закуска.

- Дядо, ние ще отидем за малко на реката.

- Добре, отивайте. Обядът е в един.

Прибираме се в три и половина. Кухнята е заключена.

- Дядо?

- Вечерята е в седем.

В седем вече сме седнали на масата. Дядо ни сипва в чиниите леща, слага и малко сирене на масата. Аз започвам да ям. Брат ми побутва чинията с леща.

- Дядо, аз такова не ям. На мен баба ми прави сандвичи.

Дядо мълчаливо взима чинията:

- Закуската е в девет.

- Не, дядо, не прибирай чинията, ще ям.

На следващата сутрин, само след едно: "Ставайте!", казано от дядо, ние с брат ми веднага скочихме. Измихме се, облякохме се и в девет бяхме на масата.

Та така ни възпитаваше дядо. Без викове, без караници, без нравоучения, без шамари... "

[summersoullll]

Само той знаеше къде имам гъдел. Знаеше как се смея истински. Знаеше как изглеждам рано сутрин, и в целият ми рошав хаос, пак ми казваше колко съм красива. Знаеше как да ме накара да се усмихна, и го правеше постоянно.

И сега никой никога повече няма да види тази моя страна. Никога.

[gotenmoten88]

Сутрин ставам по-рано от необходимото за да закъснявам спокойно без да бързам.

[cla--ra]

Просто Клара

Понякога нямам силата да се погледна в огледалото и да ѝ се усмихна, след като знам какво върлува вътре в нея. Трудно е вечер да си изморен , и не защото си бил цял ден на работа. Понякога тръгвам час по-рано , не заради трафика. Тръгвам , за да не остана дълго сама. Понякога е по-лесно да се скрия зад фасадата , колкото и дълбока да е бездната зад тази стена. Понякога кафето дори с три лъжички захар , сякаш повече ми горчи. Понякога цигарата ми сутрин не я допушвам , нямам сили да я изпуша.

[magdalendia]

Едно голямо момиче в едно малко градче в Дивия Запад

Може би се чудите как едно голямо (цели метър и 80) момиче от шумен и динамичен град (като Варна) попадна в малко никому известно градче от Дивия Запад на Щатите? Ами Work and Travel, ето как. Когато бях студентка ходих два пъти на бригада в САЩ и тъй като първият път беше в свежо окенско градче на Източния бряг на страната, си казах ами че защо път този път да не пробвам нещо различно - нещо планинско, нещо зелено, нещо западно?

Ето как попаднах в щата Колорадо, един от централните щати на САЩ. А вие ще дойдете ли с мен?

Градът, в който прекарах лятото на 2018-та се казваше Буена Виста. Преведено от испански името му означава "хубава гледка". А името на самия щат - Колорадо идва от името на река Колорадо, минаваща през него. Река Колорадо на испански носи името Рио Колорадо и се превежда като "Червена река", заради червените наноси от скалите на планините наоколо, които влачи със себе си. Дали гледката в Буена Виста беше хубава, не мога да кажа със сигурност, тъй като аз си падам по малко по-зелени и тучни райони, но животът определено беше хубав.

На територия от 9 кв.км живеят малко по-малко от 3 хил. души. Има една централна улица, която бива пресичана от една магистрала (Магистрала No.24), малка болница, един музей, една жп линия, която вече не функционира, няколко ресторанта, един пъб, мексикански ресторнт, пицария, голям супермаркет, малък градски парк и няколко големи за размерите на градчето хотела. Освен това градчето се намира насред Скалистите планини и в покрайнините му протича река Арканзас. Няма сграда по-висока от два етажа, като изключим най-големият хотел в града, Сърф Хотел разположен непосредствено до реката в симпатичното кварталче Саут Мейн (South Main). Това беше най-луксозната сграда в целия град и все пак не претендираше да е най-шикозното здание, а идеално се връзваше по стил с всички останали постройки наоколо. Общо взето има всички необходими локации за да бъде снимачна площадка на американски сериал.

По всичко личеше, че Буена Виста не е град с вълнуваща история или култура. Тя възниква като град през средата на 19 век, когато хора са привлечени от водите на реката и решават да се установят там, тъй като почвата предразполага развитието на земеделие. Градът става често посещаван, защото пътешественици и миньори спират да си отдъхнат напът за Ледвил - един малко по-голям и важен от Буена Виста миньорски град.

Макар и малко и неизвестно градче, то кипеше от живот през цялото лято, защото е известен курорт в Скалистите планини. Наблизо се намираха известни ски курорти като Аспен, градове с минерални води и горещи извори като Маунт Принстън, а околностите на Буена Виста са идеални възможности за всички любители на природата да опитат рафтинг по река Арканзас или разходки (хайкинг) из планините. Освен това природата бе навсякъде - планини, горички, просторни поля с пасящи животни. Рано сутрин и надвечер често можеше да се видят зайчета, припкащи между къщите и еленчета и сърнички, дошли отвъд реката, които пасат тревата в хорските дворове или гордо, но премерено пресичат шосетата на по-крайните улички.

[rubyredread]

Късно вечер целувки по устните ми, късно вечер докосвай тялото ми. Късно вечер драскотини по кожата ми, късно вечер шепни името ми. Късно вечер тихи въздишки, късно вечер заплети пръсти в косата ми. Късно вечер и рано сутрин.

[purple-little-fairy]

Бях малко над 40-годишна, когато научих, че на обичайни въпроси като "Какво правиш" или "С какво се занимаваш сега?" може да се отговори с "Осим Хаим", което в превод от иврит означава "Наслаждавам се на живота".

За първи път чух този израз в Израел.

Градско кафене. Пладне. На съседната маса възрастна двойка. Той и тя. Не са съпрузи, по-скоро приятели. Непринудено си говорят, пият кафе. Изведнъж телефонът иззвъня. На ​​другия край на линията някой го попита: "Какво правиш?", а той каза: "Осим Хаим" (Наслаждавам се на живота)!

Не решавам проблеми, не печеля пари, не търся отговори на въпроси, не поствям цели и не ги постигам, НЕ! Просто се наслаждавам в момента на ЖИВОТА!

Тази игра на думи ме омагьоса и разбрах, че искам да науча нещо повече за нея.

Първия урок ми преподаде един собственик на зоомагазин. Рано сутринта прибягах до него за храна на кучето. Той беше отворил магазина, но още не се беше разсънил и бавно си подреждаше стоката. Аз, по стар московски навик, започнах да му обяснявам, че всичко ми трябва бързо и веднага. Той ме погледна и от една клетка извади малко зайче, което сложи в ръцете ми. В този момент разбрах какво означава "Осим Хаим"! Времето за мен спря. Искаше ми се с часове да милвам тази пухкава топла топчица. И да я гледам, да я гледам омагьосана от спокойната, незабързана работа на продавача.

След това имаше и много други уроци, всеки от които ми носеше щастие. Аз разбрах какво означава "Осим Хаим": Наслаждавай се на живота тук и сега!

Богатството не е в това с какво кожено палто си облечен, нито каква кола караш, нито какъв модел е телефонът ти. Богатството са живите родители, здравите деца, верните приятели и силното рамо на любимия човек. Ако вие можете да виждате, да ходите, да говорите, да обичате, и всяка сутрин да ставате от леглото, вие сте приказно богати.

Когато се оплаквате от живота, помислете за тези, които рано го напуснаха.

Когато се оплаквате от мъжа си, представете си колко много са неомъжените жени, които мечтаят да се омъжат.

Когато се оплаквате от жените си, помислете колко много са самотните мъже.

Когато се оплаквате от непослушните си деца, помислете за тези, които всеки ден молят Бог да имат деца.

Ценете това, което имате!

Има три капана, които крадат радостта и спокойствието - съжаление за миналото, тревога за бъдещето и недоволство от настоящето.

Ако намерите някого, с когото можете да се прегърнете и да затворите очите на света, значи ви е провървяло.

"Ние се раждаме с вик, умираме със стон, остава ни само да живеем със смях." - е казал великият Виктор Юго.

Бъдете щастливи! Не само по празниците, но и в делниците!

"Осим Хаим"!

Обичайте и бъдете обичани!

автор: Евгения Шустикова

[orleff]

AC/DC намекват за предстоящо турне: „Готови ли сте?“

[t-balkanski-subekt]

Има моменти/фрагменти от деня, които са безценни. Такива които придават някакъв смисъл на този живот. Денят е различен за онзи, който ги притежава и оценява, макар да са му дадени назаем.

[ndd33]

Слепота

Обичаш ли ме тази сутрин

А вчера, утре, в други ден

Изобщо тъй ли ще се свърши

Да си тръгна уморен

Обичаш ли да тръгваш рано

Да се въртиш от сладък стеах

Че ако не си до мене в заранта ми

Ще хвана нечий други влак

Обичал ли да ме завиваш

Тайно, докато мъжът ти спи

И нищо, че далечно дива

Да ми пристанеш с пръсти три

Ех тайна моя, страст зелена

Как обичаш да си с мен

Но май от сълзи заслепена

Изпускаш целият ни ден

[ei-tui-za-kef]

Връщам се в топлата сутрин, която си мечтаех и се случи. Леко съм сънлива, спах спокойно досега, но те усещам че си буден и не спираш да ме докосваш и големите ти ръце ме обгръщат, губя се. Това ме кара да се разбудя леко, за да видя лъчите върху телата ни да усетя мекотата на кожата ми върху твоята и да почувствам желанието ти описано в действия. Не спря да ме прегръщаш и целуваш навсякъде и както бе възможно, не го криеше, а ми го даваше. А всичко което ми даваше, ме караше да те искам с огромно спокойствие, приятно сладко чувство и аромат на ягодки в душата ми. Дори забравих, че е рано сутрин, сънят ми бе достатъчен. Ако можех всеки ден така, щеше да е друго.

[vasetovp]

На село за дядо

Мили дядо, пише ти твоят внук . Не ми харесва повече Тук и ако можеш, ела да ме вземеш. Ти дори не можеш да си представиш колко лошо е Тук. Всичко започва още рано сутрин. Събуждам се от трясъка на автомобилите, които преминават под прозореца ми. През стените на стаята ми чувам как се събуждат съседите ми. Съвсем непознатите ми съседи, с които дори не се поздравяваме, когато се срещнем по стъпалата на блока. По шумовете отсреща знам какво правят – това което и аз всяка сутрин: пускат радиото, после под душа, слагат джезвето с кафе, казват си едно “лека работа" и излизат навън, за да се слеят с милионната тълпа непознати, населяваща големия Град.

А какви бяха утрините на село... Будеха ме петлите. През леко отворения ми прозорец достигаше мириса на окосена трева, на овце и на току-що кипнало прясно мляко. Ти , дядо, преди малко си го издоил и баба вече го е сварила. Сега стоиш пред обора и храниш кокошките. Под сайвана магарето се е замислило над купчината царевични стръкове и бавно дъвче един от тях. Колко приятно е да лежа под юргана и да слушам сутрешната шумотевица в животинския двор! Ето че баба чука на вратата на стаята ми и ме вика на закуска. А каква невероятно вкусна е закуската на село! В Града е съвсем друго.Тук обикновено закусваме “на крак" пред някоя крайпътна баничарница. Баничките със сирене са всъщност с извара. Защо няма сирене? Че откъде сирене в Града. Нали за да има сирене, трябва да има село. Трябва да те има теб и твоите овци. Овците на чичо Кръстьо, козите на дядо Стоян, кравите на текезесето… Макар че Тук всички казват, че текезесето е било нещо лошо. Сега обаче баничките със сирене са с извара и това е много по-лошо. А аз някога дори не обичах банички. Обичах мекиците на баба, напълнени с бабиното пожълтяло от масло овче сирене. А най обичах да гледам как баба пържи мекиците в стария почернял от готвене тиган. Именно затова се съгласявах да се измъкна изпод топлия вълнен юрган толкова рано сутрин. В кухнята печката бумти, накладена с дъбови цепеници. Капака на туча е отместен и върху огнения пламък е сложено тиганчето с кипящо олио. Баба разтяга тестените топки, поръсва ги с разтрошено сиренце и свити на две ги хвърля една след друга в цвъртящата мазнина. Мекичките полека пожълтяват, а в най тънката си част се издуват. Мляко с мекици и сирене, има ли по-хубава закуска от тая?

Дядо, а Тук дори вече не продават мляко, а Бог знае какво. Казват, че учените са измислили нещо, което е почти като мляко, но е направено в завод. Всъщност Тук общо-взето ядем, каквото учените са ни направили за ядене в завода. А пазаруваме в едни голеееми магазини. Колко големи? Ами представи си петдесет смесени магазина на едно място. Всичко, което се продава в тези магазини, има един и същи вкус. Прилича все едно ядеш вестник “Земеделско знаме", макар че вестникът някога на село го ядеше само магарето, ако случайно намери из двора някоя страница, която ти си приготвил , за да увиеш яйца или бутилка вино, та да ни ги пратиш в града. В големия магазин можеш да си купиш двайсет вида салам или грозде, или портокали (даже и през лятото), “Русенско варено" и всякакви пастети, кашкавали и сирена, разни риби и всичко. А ако ти завържа очите и ти дам да ядеш по едно парченце от всички тия храни, няма да различиш какво слагаш в устата си – всичко има вкус на вестник.