#Сутрин

[proekt-prosper]

“ И когато никой не те буди сутрин, никой не те чака вечер и можеш да правиш каквото си поискаш. Как го наричаш - Свобода или самота? ”

- Чарлз Буковски

[nqkoi-te-obicha]

Някога изпитвали ли сте онова отчаяние, онази нужда, при която просто искате да се сгушите в майка си и света да се оправи?

[isabelle-and-the-devil]

Събуждам се сутрин след тежък сън, вслушвам се в себе си и питам душата: "Що ти е сега, скитнице небесна и поднебесна?“ А тя се смее като дете след плач и пак чака, жадна за нови страдания.

Е. Станев, "Антихрист"

[ladyschaoticmind]

"Човек с човека живее. С нищо друго не живееш. Нито с пари, нито с коли, нито с имоти... С хора! С този, който вечер ще те прегърне, който сутрин ще ти донесе кафе. С този, който ще те погали, помилва. Този, в когото ще се сгушиш. Всичко друго е суета."

- А. Сърчаджиева

[vasetovp]

25 МАЛКИ РАДОСТИ

😊 Когато вкараш USB-то от първия път.

😊 Когато спреш да хълцаш.

☺️ Балончетата от опаковъчното фолио.

😊 Когато си изпуснеш телефона на асфалта и му няма нищо.

😊 Пълен до горе резервоар.

☺️Когато скочиш върху замръзнала локва.

☺️ Наистина вкусен домат.

☺️ Когато чуеш българска реч в холивудски филм.

☺️ Шоколадът на дъното на сладоледената фунийка.

☺️ Когато най-дразнещият в

„Биг Брадър“/“Фермата“ отпадне.

☺️ Когато се събудиш преди алармата и ти остава още цял час сън.

☺️ Белот на плажа.

☺️ Когато извадиш пуканките от микровълновата в точния момент.

☺️ Първата глътка кафе сутрин.

☺️ Когато заспиш в нови чаршафи.

☺️ „Днес е неработещ ден за синя зона. Няма да бъдете таксувани.“

☺️ Когато намериш 20 лева в старо сако.

☺️ Пържени филийки със захар.

☺️ Когато познаеш паролата на акаунт, който не си ползвал от години.

☺️ Ароматът на дъжд/топъл хляб/бебе/прясно окосена трева/нови обувки.

☺️ Когато малко куче ти се зарадва на улицата, все едно си му майка.

☺️ Когато най-после достигнеш с език парчето телешко между зъбите си.

☺️ Когато дават повторение на любимия ти сериал и знаеш всички реплики.

☺️ Диня с малко семки.

☺️ Когато получиш „Ей, как си?“ от човека, когото харесваш.

(🧔🏻 Георги Блажев)

[nqmam-vreme-za-gluposti]

Мирисът на морето сутрин и солта по устните ти е едно и също спокойствие.

[a-die]

"Човек с човека живее.С нищо друго не живееш. Нито с пари, нито с коли, нито с имоти...

Не! С хора! С този, който вечер ще те прегърне, който сутрин ще ти донесе кафе. С този, който ще те погали, помилва. Този, в когото ще се сгушиш. Независимо дали ще е мъжът ти, или детето ти, или приятел. Всичко друго е суета." ❤️

АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслу��ава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[contra-spem--spero]

впрочем още имаш дом в сърцето ми, стаята ти е топла, всяка сутрин ти правя кафе и всяка вечер те завивам с одеяло

но впрочем не е нужно да знаеш това, пуснах те да живееш там, където го намериш за уютно

[kude-si]

Трябваше на теб да правя кафе сутрин, заедно да пушим.

Уви кафето вече не присъства - пием алкохол, но поотделно.

а цигарите си върят

[drinkwaterplss]

Искам да обичам някого,

Искам да се грижа, да купувам паста за зъби и пяна за бръснене, защото у тях са свършили.

Искам да знам откъде е белега на коляното му и на колко е бил, когато го е получил.

Искам да пушим сутришната ни цигара заедно.

Искам да обичам някого и да го слушам как ми разказва за детството си.

Искам да знам защо не яде домати и по какъв начин си пие кафето - дали слага захар или дали го пие с мляко.

Искам да знам любимия му цвят и дали буквата А е жена или мъж в главата му.

Искам да знам дали слага и двете обувки и после си връзва връзките или ги слага една по една.

Искам да знам каква е историята на тази износена тениска в гардероба му и защо толкова я обича.

Искам да знам за цифрите на паролата му за телефона и защо са именно тези.

Искам да обичам някого сутрин докато спи и вечер когато не може да заспи.

Искам да гледаме любимото му детско филмче.

Искам да обичам някого, искам да мога да го усещам, да усещам топлината, докосването, дишането.

Искам да слушам как свири и да гледам как рисува.

Искам да се радвам когато той се радва, искам да разделя неговото щастие с моето.

Искам да му помагам да преодолява трудностите си, без да искам нищо в замяна, искам просто да обичам.

Искам да имам на кого да пиша за добро утро и някой, за който да мисля когато съм изморена.

Искам да обичам, не мога да държа цялата любов в мен, искам да обичам.

Искам да целувам, да прегръщам, да се смея, да мълча, искам да обичам.

[slimarka]

"Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”

Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.

Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!

Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” - просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.

А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.

Грим? ��ума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.

Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!

Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.

А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.

Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”

Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!

Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна - гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.

Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.

Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.

Преди седмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.

Днес:

- Червило ли си сложила?

- Не!

Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязваше, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на... ами, на момиче.

- Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.

- Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.

Изтичах до прозореца. Долу я чакаше кола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.

Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази вечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.

"- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?" – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. "

- Мария

[lora-ns-world]

,, Аз съм "

,, Аз съм абсолютно способна. Да се топля сама. Да се утешавам. Да падам. Да ставам. Сама. Вярно отнема ми време но..

Сутрин да си правя кафе преди работа въпреки че съм изтощена. Щом мога да стана от леглото сама и да знам че от мен зависи да пия кафе, тогава защо си ми ти? Ако не си тук за малката битка да стана от леглото, как да се облегна на рамото ти за тежките си битки? Исках да те питам тази вечер за какво на теб мога да разчитам? "

Лора Н

Из спомени за моята любов

[shtvzm]

Да спиш с някого е много просто. Срещаш го, говориш с него, игра на погледи, интригуващи разговори, дума повече, дума по-малко...

Събличането е травиално.

Докосването е механично.

Приключваш. Обличаш се.

Тръгваш си. Можеш да го направиш с всеки.

Да обичаш някого е различно.

Разговорите му те заинтригуват.

Ти не просто събличаш дрехите си. Можеш да му кажеш, че имаш нужда от прегръдка, че се притесняваш за нещо, да разкриеш страховете, които носиш в себе си, да му разкажеш за съня, който често сънуваш, да споделиш за твой проект, да му довериш тайна...

Можеш да му направиш място между страховете и думите си, да му направиш място в живота си и да влезеш в неговия...

Можеш да се събудиш на следващата сутрин и да осъзнаеш, че сте заспали, говорейки си, и че ароматът, който си мислила, че се носи в съня ти, всъщност е бил уханието на неговия парфюм....

Да обичаш е нещо различно...

Разбира се не е за всеки...

Несъмнено не е за всеки...

[iwatasblog]

Едно от нехубавите ми

стихотворения : 4

Знаеш ли, че времето лети

много бавно, когато те няма.

А, че плача почти всяка вечер?

Че сърцето ми е на сол и този

път изобщо не знам дали ще

успея някога да се събера.

Че плаках пред майка ми за теб.

Че всяка вечер се питам дали

въобще има смисъл да се

събуждам утре сутрин.

Че изпитвам физическа

болка отляво.

Че никога преди не ми е било

такова.

Ти много добре знаеш

защо ми е такова.

Знаеше, че ще ме счупиш.

И не се спря.

- ivagadjenakoff

[vasetovp]

Че кой ви иска лукса?!

Различни са ни били разбиранията за такъв явно.

И докато вие умирате за перфектни тела, скъпи дрънкулки и изкуствени отношения, аз бленувам за простички неща. С вложен смисъл.. И продължение..

Верността лукс ли е?

А уюта в нечие сърце?!

Любовта ако скъпа ви излиза, любов ли е?

И защо ми е да е Топ за всички, ако не е моя Топ?

А ако не ме изпълва мене, значи пълни нечий чужди мечти.

И да не е най-вървежен - за мен да е Важен!

Това, което е в мене, това ще търся и на вънка.

Да има кой да ми звънне кога ще се прибирам, че ме чака.. По премрежения поглед да знае, че съм имала скапан ден, да не пита как съм.

Достатъчно е чашите с любимото ми вино на масата да са две.

И след душ да ми дойде музата за говорене, за споделяне, за усмивки.

Да има в кой да се сгуша в отговор на целувка по челото.

Не ми трябват скъпите ви вечери.

Хляб и сол ще ям, ама в смях да е. И където си постеля, там да легна обичана.

Сутрин да се събуждам любима.

Какъв ти приказен сън, какви каляски?!

Моят сън ще се сбъдне ако има на кой да кажа "благодаря, че те има и ме търпиш"!

Лукс ли е?!

Нека бъда богата тогава!