#в прегръдка

[ethereum-sss]

Целувам те, защото те обичам.

Не ми е нужно твоето вчера,

а утре е така далеч.

Мълчанието е доверие -

очите тихо красноречие.

Мигът в прегръдка да заключим,

да бъде наш, да бъде вечен

и който първи проговори

той първи не обича вече.

Дамян Дамянов

[cu-woman]

Благодаря

Благодаря на всички, които от мене се отказаха,

това накара ме себе си да избера...

Че не всеки заслужава частица от мен ми доказаха,

за пореден път трябваше сама да се събера...

Благодаря на всички, които все пак останаха,

въпреки, че не е лесно не пускат моята ръка...

За живота да се боря ме накараха,

в трудностите дават ми най-нужната прегръдка...

Благодаря на всеки, който през живота ми минава,

било то за добро или лошо.

Сърцето ми умее да прощава,

нищо, че често остава само и голо...

27.12.23

Гергана Нейчева

[myminiworldd]

Да спиш с някого е много просто. Срещаш го, говориш с него, игра на погледи, интригуващи разговори, дума повече, дума по-малко... Събличането е травиално. Докосването е механично. Приключваш. Обличаш се. Тръгваш си. Можеш да го направиш с всеки.

Да обичаш някого е различно. Разговорите му те заинтригуват. Ти не просто събличаш дрехите си. Можеш да му кажеш, че имаш нужда от прегръдка, че се притесняваш за нещо, да разкриеш страховете, които носиш в себе си, да му разкажеш за съня, който често сънуваш, да споделиш за твой проект, да му довериш тайна...

Можеш да му направиш място между страховете и думите си, да му направиш място в живота си и да влезеш в неговия... Можеш да го хванеш за ръка и да го убедиш, че заедно сте цялата сила, от която се нуждаете...

Можеш да се събудиш на следващата сутрин и да осъзнаеш, че сте заспали, говорейки си, и че ароматът, който си мислила, че се носи в съня ти, всъщност е бил уханието на неговия парфюм....

Да обичаш е нещо различно...

Разбира се не е за всеки...

Несъмнено не е за всеки...

[slimarka]

Да тя е жена. Бута, когато на вратата пише дръпни. Смее се още по-силно, докато се опитва да обясни защо влиза в стаята и забравя, защо е там. Смята на пръсти понякога. Може да се гримира по два часа. Крие болката си от най-близките, а тяхната лекува с целувка, казва, че е дълга история, а всъщност не е. Плаче много повече отколкото си мислим. Грижа я е за онези на които не им пука за нея. Слуша те дори, когато ти нея не. И една прегръдка винаги помага.. и да тя се гордее, че е жена!

-

[vasetovp]

"Прегърни ме, само това ми трябва в момента"...

Този жест е толкова древен, колкото самото човечество и означава много повече от докосване до две тела.

Когато те прегърна, значи не си заплашен, не ме е страх да те допусна много близо, значи съм добре, спокойна, и има някой, който ме разбира.

Казват, че всяка искрена и сърдечна прегръдка удължава живота ни за един ден.

Пауло Коелю

[snqg-v-slunchev-den]

Така веднъж във снежната алея

видях следи: „той“ бе минал с „нея“.

Аз тръгнах по следите и узнах

какво се бе развило между тях:

как тук над нея той бе тръснал клона,

как там си бе изула тя шушона,

за да изтърси влезлия ѝ сняг,

и как я бе придържал той, и как,

използвайки таз полуизмама,

стояли бяха дълго време двама,

трептящи от любов, един до друг,

в гората без движение и звук

освен почукването на кълвача.

И продължавайки след тях да крача,

представих си аз нежната игра

на двамата във снежната гора

и видях как на дългата ѝ клепка

звездата на една снежинка трепка

и как разтапя топлия ѝ дъх

скрежеца върху мекичкия мъх

на шала му. А той не е кротувал

а той, разбира се, я е целувал,

мошеникът с мошеник, виж го ти!

Вървях и се ядосвах аз почти

и още с тая ревност във гърдите

в миг гледам: отделиха се следите

и без да спрат, на първия завой,

тя тръгна вляво, а във дясно той.

Какво бе станало? Нима раздяла?

Озадачен, сред тишината бяла

с ръце в джобовете си аз стоях.

И изведнъж засмях се с тъжен смях:

наистина те бяха тук вървели

на таз алея в белите тунели,

но не в прегръдка, както мислех аз,

а поотделно, с разлика от час,

и не любовна двойка бяха, значи,

а двойка най-случайни минувачи,

един за друг незнаещи дори

Как тъжни са тез букови гори!

И аз стоях, обзет от болка тиха

по всички тез неща, които биха

могли да бъдат, но – уви! – не са

подобно тази среща във леса…

[l-homme-triste-qui-rit]

Един прозорец свети, а зад него двама влюбени не спят, за да са заедно. Зад друг пък майка храни в просъница детето си, пеейки му нежна песен. Зад трети някой страда, а мъката държи клепачите отворени. Отсреща пък студент будува, влагайки последни сили в утрешния изпит. До него някой от вълнение не спи, а въздухът около му прелива от мечти. И ето там почти до тях, а някак си далече, друг един посред нощите става, да работи за прехрана. Някой се сбогува с любим човек, друг подготвя се за утрешния ден, трети дави мисли в тихото, четвърти точно е поел плесница, пети сгушил се е в прегръдка, шести се измъчва от безсмислие.

Всичките еднакво будни.

Всичките така различни.

Спи светът. Не вижда в тъмното какво се случва с другите.

Спи светът.

А един прозорец свети…

_______

© Доника Краева, автор на книгата “Цветни мисли”

[shtvzm]

Да спиш с някого е много просто. Срещаш го, говориш с него, игра на погледи, интригуващи разговори, дума повече, дума по-малко...

Събличането е травиално.

Докосването е механично.

Приключваш. Обличаш се.

Тръгваш си. Можеш да го направиш с всеки.

Да обичаш някого е различно.

Разговорите му те заинтригуват.

Ти не просто събличаш дрехите си. Можеш да му кажеш, че имаш нужда от прегръдка, че се притесняваш за нещо, да разкриеш страховете, които носиш в себе си, да му разкажеш за съня, който често сънуваш, да споделиш за твой проект, да му довериш тайна...

Можеш да му направиш място между страховете и думите си, да му направиш място в живота си и да влезеш в неговия...

Можеш да се събудиш на следващата сутрин и да осъзнаеш, че сте заспали, говорейки си, и че ароматът, който си мислила, че се носи в съня ти, всъщност е бил уханието на неговия парфюм....

Да обичаш е нещо различно...

Разбира се не е за всеки...

Несъмнено не е за всеки...

[bulgarianpsycho]

Непознат

Гледам в очите ти и е тъжно,

но ще си призная, че в тях виждам

един непознат.

Онзи студен и сух поглед,

отпуснатото мъжко лице,

без никаква емоция.

Тях не ги познавам.

Преди време ръцете ти,

обвиваха тялото ми в

красива прегръдка, а

очите ти светеха по-силно

от всички звезди на небето.

В онова момче се влюбих.

Този е просто непознат.

[chillwanderer]

01/09

Топлината не умира с края на Август,

тя остава

в дланите ти,

във всяка ласка

на септемврийското слънце

и в една любима прегръдка.

*Септември

[coindepoesie]

Код нула – Мартин Щурец

Да обичаш е да оплиташ ръце в тежките, сочни мембрани на времето, да се разстелиш меко и плътно по охладнялата пустош – пръст и скала – на луна, луна без слънце, самият ти да си лунен и бледолик, с очи настръхнали към някъде без има – място безлико, но не картотекирано,

да обичаш е да се чукаш сам, представяйки си как чукаш друг, да обладаваш огледала и фотоси, да разнищваш невидими кълбета през лабиринти от звук, а чашата ти да е винаги само наполовина чаша, да обичаш е да нямаш и да не държиш – или да имаш и да държиш треперещ – съсредоточен в нещо като многоточие – губещо се в хоризонт от ванилия.

или:

да обичаш е да подписваш некролози, да обичаш е да се спичаш на полюс, да обичаш е да критикуваш ангели, да анализираш пробудени, да си прецакаш вечността, въжеиграч, да ядеш стъкло и да се чудиш защо те боли стомахът, да си играеш на оракул с огън и обръчи, да си объркан, натикан и разпилян, да знаеш отговора, обаче без гатанката, да викаш дама пика и да дойде, да обичаш е да не вдишаш, но да издишаш, да обичаш е да пишеш стихове с името на някой, който бърка твоето, да обичаш е да си жилав и желиран, да си дзен и да си дозиран, да обичаш е да бръкнеш в черта дупка и да изкараш заек, който подранява, да обичаш е да си достатъчно глупав да си татуираш име различно от Теб или Бог.

или:

да обичаш е да приемеш нечия друга вяра, да обичаш е полупрозрачно камъче и прегръдка през спален чувал, и мнима армия от клоуни, и нощен влак след бандонеон, и да се преструваш, че не си го чувал, и да се преструваш, че няма да свърши, и да си мълчалив експлозив във фъстъчена черупка, спрял на 00:01. да обичаш е кафе преди сън, маска от кора на краставица, ша��панско юни месец, бисове без концерт, бой на петел и куче, всяко изображение, което ми хрумне, всяка секунда, която ме сполети, докато се усещам 1/2 пъзел.

или:

да обичаш не е да разкодираш прастари тайни в палиндром, освен ако не би те поблазнило. да обичаш е да хакнеш собствената си праисторическа душа – колкото и да не те блазни.

или, последно: да обичаш е оризово зърно в средата на празна стая.

[apoeticstranger]

Още малко

В очите ти прочитам

табелката на всяка гара

И копнея да се посетя всяка една с теб

Чета разписанието

времето ме притиска

40 мин закъснение

Да го направим повече

Още една прегръдка само

Още една целувка

Още 5 минутки

да подържа ръката ти

да погаля косата ти

И цял живот да споделя с теб

времето няма да ми стигне

[ladyschaoticmind]

И м а, и м а ч у д е с а.

Виждала съм как разпаднати хора се събират в прегръдка, и стават цели.

- Любомира Димов

[lora-ns-world]

,, Когато"

,, Когато съм ранена имам нужда от пространство. Истината е, че искам да се сгуша в безопасни ръце, които няма да ми причинят никога умишлено болка, но ме е страх, че в такъв момент, може да ми бъде нанесен удар, който да ме довърши и се чувствам така, сякаш няма кой да пази гърба ми в такъв слаб момент. Да знам, че не съм притисната в ъгъла. Но в същото време искам да съм затворена в прегръдка, колкото и да се дърпам, да не бъда пусната. Скрия ли веднъж болката си, ми става навик. Искам да съм затворена в нечии ръце, които дори да издирам, да не ме пускат, но да ми позволят да бъда всички свои нюанси в щастието и в тъгата си. Особено в тъгата си. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[moon-piie]

Пазя малкото ни спомени заедно яростно. Скрила съм ги навътре в шкафа. Късно вечер, когато целият свят спи си позволявам да отваря шкафа и да ги извадя. Позволявам си да се потопя в тях, да изчезна в една забравена реалност, да се върна месеци назад, да си пропомня смеха ти, аромата ти, погледа ти. Да си пропомня историите ти, как жадно поглъщах всяка изречена от теб дума. Да си припомня как ми се смееше за лаптопа. Да си припомня онази жадна забранена целувка в бара. Да си припомня как пръстите ти ме галят. Да си припомня предизвикателния ти глас по телефона.

Страх ме е от тези спомени. Не искам тези спомени. Искам да изчезнат. Искам усещането ти по тялото ми да изчезне, да го забравя. Искам леките искри, които се появяват всеки път като те видя, да изчезнат. Искам да си непознат. Искам да не знам желанията ти, да не те познавам. Защото боли…дори след толкова време продължава да боли. Защото дори за малко, успях да усетя нещо с теб, нещо, което си мислех, че не е възможно повече да усетя. Защото ти ме нарани…счупи едва заздравялото ми сърце…дори не се замисли…не осъзна колко ме нарани…колко ме нараняваш…

Влезе в живота ми като вирхушка…накараме да усещам отново, да се вълнувам, да копнея, да вярвам…и също толкова изненадващо изчезна без дори да кажеш чао или извинявай.…

Ако не бяха спомените, щях да си помисля, че си просто сън….и може би щеше да е по-добре…защото сънищата се забравят на сутринта, но топлата ти прегръдка, гласа ти….целувките…тях колкото и да искам ,не мога да забравя…

[vasetovp]

Срещали ли сте някой, който ви усеща?

Ама наистина ви усеща. Който изкарва най-добрите ви страни, защото ги вижда много по-добре от вас самите. Някой, който ви кара да блестите, да горите, да искате повече. Да цъфтите.

Някой, с който светите, сияете. Някой, който се отнася към вас с уважение. Някой, който е бръкнал в най-дълбокото ви, най-тъмното ви и не е избягал. Някой, пред когото може да бъдете себе си. Без да се страхувате. Някой, с който може да говорите.

С който може да мълчите.

Някой, чието просто съществуване там някъде в пространството, ви е достатъчно, за да съществувате и вие. Някой, който е мек, уютен, топъл. Някой, в чиято прегръдка да се отпуснете. Някой, който е спокойствие и доверие. И е той. И е там. И няма нужда да е друго.

Няма нужда да е другаде.

Просто да го ИМА.

И това е всичко.

Някой...а всъщност е цяла Вселена!