#пипи дългото чорапче

[mihaylovblog]

117 години от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 2002). Откъс от шведския сериен детски филм "Пипи Дългото чорапче", 1969 г. Режисьор Уле Хелбом. Сценарист Астрид Линдгрен. В ролите: Ингер Нилсон (Пипи), Мария Першон (Аника), Пер Сундбери (Томи) и др. Видео: www.bnt.bg

[vprki]

За Пипи, Астрид Линдгрен и любими хора…

Представянето на сборника с доклади от международната кръгла маса „Астрид Линдгрен: свободата на духа – кауза и приключение“, организирана и проведена от Столична библиотека по идея на проф. Вера Ганчева на 20 ноември 2020 година се състоя на 14 октомври 2021 година.

В приятната атмосфера на Американския център на Столична библиотека не само се срещнаха част от авторите на докладите, организаторите, Н. Пр. Катарина Рангнит, посланик на Кралство Швеция в България, за да почетат голямата писателка и знаменитата ѝ героиня Пипи, а да изразят и обичта си към литературата и прекрасните хора, които работиха с преданост за форума миналата година и изданието. Някои от тях – най-основните вдъхновители като проф. Вера Ганчева, литераторът и поет Марин Бодаков ни гледаха от Небесата, вероятно щастливи, че този сборник е факт и реализиран смислен и красив проект. Новата книга е съвместно издание на Столична библиотека и фондация „Образование 5.0“ с подкрепата на посолството на Кралство Швеция в България.

Корицата на сборника „Астрид Линдгрен: свободата на духа – кауза и приключение“, снимка Стефан Марков

В приветственото си слово Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека развалнувано каза: „Тази книга е прекрасно издание. Да благодаря на Магданела Каранешева, издател, благодаря и на всички вас участници в конференцията. Надявам се да има още и още, готови сме да предоставим нашите ресурси за организацията на събитията и издателски да общуваме и с читатели, разбира се. За нас беше чест да направим такова събитие за проф. Вера Ганчева. Тя избра Столична библиотека и Марин Бодаков, който работи вдъхновено за конференцията и изданието до последния момент на живота си. Ще ги помним и те винаги ще са част от нас“.

Юлия Цинзова /л/, Н. Пр. Катарина Рангнит/ц/ и Мария Лакова/д/, снимка: Стефан Марков

А ние ще се върнем малко във времето, когато тръгна идеята от проф. Вера Ганчева /1943-2020/ в конференция да се отбележи 75 годишнината от публикуването на знаменитата книга ”Пипи дългото чорапче” на великолепната шведска писателка Астрид Линдгрен. С Вера ни свързваше дългогодишно приятелство – дълга история. Традиционно ѝ бяхме на гости в дните между Коледа и Нова година заедно със Стефан Джамбазов. В годините ни беше станало традиция да го правим заедно в тези дни на празничност и очаквания. Никой от нас не подозираше, че това ще е последната среща в края на 2019 година. Както винаги говорихме много, споделяхме, смяхме се. Вера разказа за плановете и идеите си за отбелязването на годишнината от излизането на „Пипи дългото чорапче“ съвместно със Столична библиотека. С възторг споделя��е как го обмислят с Марин Бодаков и Зорница Христова, които ценеше и обичаше много. Обмисляхме заедно и като медия „Въпреки.com” как да включим знаменателното събитие в наши публикации.

Посвещението в сборника „Астрид Линдгрен: свободата на духа – кауза и приключение“ с фотография на Васа/л/ и Вера/д/ Ганчеви, снимка: Стефан Марков

Както винаги споменаваше и близки и обичани хора, които не са сред нас, но тя винаги говореше за красивите и вълнуващи моменти с тях. Тъжните и трагични изпитания оставаше единствено в себе си. След малко повече от шест месеца на 10 юни 2020 година проф. Вера Ганчева напусна нашия свят…Цялата организация по конференцията пое с изключителна отговорност и ентусиазъм Марин Бодаков, толкова характерни за него. Включихме се доклад, посветен на Вера на базата на срещите и незабравимите ни разговори с нея. Тя беше от първите хора, които ни повярваха и подкрепиха преди почти осем години, когато създадохме интернет платформата „въпреки.com” за културата и изкуството в обществото. На 20 ноември миналата година се проведе в Столична библиотека мечтаната от Вера Международна кръгла маса „Астрид Линдгрен: свободата на духа – кауза и приключение“. Заради Ковидната ситуация тя се състоя предимно он лайн. Нямаше възможност поради сложни причини да се включим и нашето експозе прочете тогава Марин Бодаков по наша молба. Приятел! Написа ни как е минало. Започваше да се готви и сборникът…

На 15 март тази година и Стефан Джамбазов отлетя към Небесата след дълга борба с онкологично заболяване. Останаха текстовете му, снимките му, филмите му. Виждахме се с Марин Бодаков по събития, пишехме си по различни поводи. На първата годишнина от кончината на Вера Ганчева сподели, че сборникът с докладите напредва и ще има и снимки, предоставени от фондация „Слово и дух“ / по желание на Вера, създадената от нея фондация на името на сестра ѝ Васа Ганчева, режисьор и преводач, се преименува с така/. Тогава му предложих и ние от „въпреки.com” да се включим със снимки на Стефан – Вера много ги харесваше. Децата ни Давид и Ирина и те като наследници приеха идеята. Така и стана. Имахме заедно с Марин среща с издателката Магданела Каранешева и обмислихме заедно кои да влязат в сборника. Кореспонденцията ни продължи, за да бъде всичко перфектно.

Марин Бодаков, снимка: Стефан Джамбазов

Дни преди и Марин, толкова млад така внезапно да отлети от нас получих мейл от него и много държа да го споделя, защото той е посветен на сборника и заслужава внимание: „Уважаеми колеги и приятели, С удоволствие Ви уведомявам, че сборникът в чест на Пипи и в памет на проф. Вера Ганчева вече е факт на хартия. Днес говорих с г-жа Юлия Цинзова, която ме увери, че през октомври Столична библиотека ще направи събитие, на което да представи сборника - и тогава ще получите своя екземпляр.Ако преди това имате възможност или нужда, може да получите копие от г-жа Виолета Божкова, секретарката на г-жа Цинзова. Целият сборник е качен ето тук: file:///C:/Users/project1/AppData/Local/Temp/Astrid%20Lindgren_spread%2013.07.pdf Много благодаря на всички за участието и търпението. С Магданела се опитахме да дадем всичко от себе си изданието да изглежда прилично - за всички гафове нека отговорността поема аз. Нека благодаря на доц. Дария Карапеткова и доц. Борис Минков, които бяха така добри да станат по спешност научни рецензенти на сборника. Може би някъде в небесата иначе избухливата Вера се радва на тази книга.“.

А сборникът е прекрасен. При представянето му Н. Пр. Катарина Рангнит, посланик на Кралство Швеция в България благодари за успешното културно сътрудничество и очерта перспективите за нови партньорства между Столична библиотека и сродни културни институти в Швеция. С много мило, човешко отношение тя каза: „Благодаря ви, че дойдохте днес, въпреки лошото време, което ми напомня за Швеция. Столична библиотека направи прекрасно събитие по повод 75 годишнината от издаването на „Пипи Дългото чорапче. Събитието беше дигитално, но достигна до широка аудитория. Пипи е била и продължава вече 75 години да вдъхновява милиони деца.

Н. Пр. Катарина Рангнит/л/ и Мария Лакова/д/, снимка: Стефан Марков

Парадокс – 75 годишен герой продължава да е модерен и обичан герой за милиони в съвременния свят. А тя е и любима книга на поколения български деца, благодарение на превода на Вера Ганчева. Астрид Лингрен и нейната малка героиня имат изключителен принос за демокрацията в обществото. Момчетата и момичета, мъжете и жените трябва да имат равни възможности. Да уважаваме децата, всяко дете да бъде чуто, а това допринася за равенството между хората.. Всяко дете има право да живее в мирен демократичен свят, да бъде разбирано и обичано!“. Госпожа Рангнит подари на библиотеката костюмчето на Пипи, с което децата да могат да се маскират като любимата си героиня. А Юлия Цинзова ѝ подари друго издание на Столична библиотека - прекрасна книга за историята на София как градът ни става столица.

Представените с доклади в книгата присъстващи културолози, скандинависти, преводачи и университетски преподаватели високо оцениха приноса на Столична библиотека в популяризирането на творчеството на Астрид Линдгрен и на съвременната шведска литература с новото ��здание. А домакините направиха красив жест към тях – всеки от авторите на докладите и презентациите се подписа над текстовете, публикувани в сборника…

Текстът на "въпреки.com" в сборника, снимка: Стефан Марков

Накрая на този текст споделям кратък откъс от разговора ни с проф. Вера Ганчева за превода ѝ на „Пипи дългото чорапче“ /тогава е била на 25 години/, публикуван в сборника „Астрид Линдгрен: свободата на духа – кауза и приключение“: “Познавах се с Астрид Линдгрен, аз съм от хората, които обичат да създават контакти, с превежданите от мен автори и не пропускам възможности за това.. Самата история около превода на ”Пипи дългото чорапче” беше интересна. Аз изучавах три години шведски език в Стокхолмския университет, но вече се бях дипломирала тук, в „Славянска филология” на Софийския университет. След няколкогодишното си пребиваване в Стокхолм, започнах работа в БТА, без обаче да си прекъсвам пътуванията и връзките с Швеция. Имах си набелязани автори за проучване и превод, но все още не се чувствах силна в езиково отношение, за да мога да представя на български произведенията, които ми харесваха, подготвях се обаче, четях много. Един ден съпругът ми Владимир Башев /прекрасният поет и преводач 1935-1967/, ми каза: „Знаеш ли, на руски език е излязла една страхотна шведска книга, озаглавена „Пипи дългото чорапче”. Имала грандиозен успех в много страни на света. Защо не се поинтересуваш, може да излезе нещо интересно?”.

Проф. Вера Ганчева, снимка: Стефан Джамбазов

Не обърнах особено внимание на този факт, но при следващото си пътуване в Швеция моят приятелски кръг там – млади писатели и критици, от които черпех информация за литературните събития в Швеция, потвърдиха: „Това е наистина невероятна книга, гениална, шедьовър.” Прочетох я, хареса ми, но все още не бях ентусиазирана да я преведа. После разбрах, че дълбоко съм грешала, защото това е творба за всички възрасти. Вече бях предлагала няколко шведски автори за превод в издателства у нас, самата аз все още бях начинаеща във всяко отношение, правех първите си стъпки в културната журналистика с плахи статии на такава тематика, печатани във в. „Народна младеж” и които бяха много критично преценявани от Владимир Башев и от моето семейство. С изключение на баща ми, който се радваше на всичко, независимо дали е реално сполучливо или не. Емоцията му от изявата на някоя от дъщерите му с беше съвсем спонтанна и окуражаваща, докато майка ми беше охлаждащо взискателна в своите коментари./дипломатът Лалю Ганчев и журналистката Надя Ганчева/. Това не ми вдъхваше чувството, че съм осъществила някакъв свой пробив, а и в издателствата тук отначало ме посрещаха доста резервирано – „какво? Шведски писатели?!” През смях разказваше Вера за този свой опит. „Колебаех се, но реших да се срещна с Астрид Линдгрен. Тя ме прие, вероятно екзотично ѝ се бе видяло, че българка, при това напълно неизвестна никому, иска да разговаря с нея. Прие ме в издателството, в което тя работеше тогава. Беше редактор при това на половин щат в издателството “Рабен&Шьогрен” (Rabèn&Sjögren), което беше издало и „Пипи”, и много други детски автори от голяма класа. Тя беше редактор за детската литература там. Много пресилено би било да твърдя, че ме е харесала веднага, но между нас се получи някакъв контакт. Вероятно е била учудена от моята смелост, аз нямах и някаква особена тема за разговора ни, освен личния ми интерес към „Пипи”. Тогава получих от Астрид и други нейни книги, например повестите за Карлсон, който живее на покрива, две от които по-късно също преведох. По-нататък излезе в мой превод и „Братята с лъвски сърца”, всъщност любимата ми книга от нейните произведения, поне от тези, които аз съм превеждала. От срещите си с нея, те бяха няколко и винаги много сърдечни, аз се връщах, заредена с дълбока симпатия и огромно уважение към голямата писателка. Благодарение на разговорите си с нея разбрах дълбокия смисъл на тази книга, на истинската революция, предизвикана от бунтарката Пипи още в края на 40-те години в Швеция, а след това и в други страни.

Първото издание на "Пипи дългото чорапче" в България, снимка Стефан Джамбазов

Тази революция въздейства по няколко посоки: първо демонстрацията на освободената личност, особено след Втората световна война - тогава хората са били потиснати, свръхобременени от всякакви грижи, от нерешими проблеми, а ето появява се една личност, за която няма прегради. И второ и трето - тя е дете, което е още по-необичайно и въздействащо, а също и момиче, а това е пък още по-добре. И изведнъж Пипи става емблема на една цяла епоха. Започнах със страст да работя над превода, като млад преводач се заблуждавах, че морето ми е до колене. Преведох книгата и имах един много голям шанс – казвам го на всички мои млади колеги, които сега се хвърлят да превеждат така страстно и без опит, без да са усвоили основните принципи на тази сложна дейност. Имам впечатления от преводите главно на скандинавска литература. Всяка литература е трудна за превод, но скандинавската има специфичн�� особености и за преноса й на български език е необходим ключ, без който богатството й остава скрито за „непосветените”. От издателство „Народна младеж”, което прие идеята ми за „Пипи” и ми възложи превода, препоръчаха за редактор Теодора Джебарова, която вече беше превеждала от шведски. Името ми беше познато, но все още не се бяхме срещали. Теодора Джебарова взе моя ръкопис, натракан най-съвестно на пишеща машинка „Марица” и го разкритикува много остро, което никак не очаквах. Аз си мислех, че съм направила прекрасен превод, понеже наистина се старах. Тя ми показа редица похвати, от които зависи творческото пренасяне на оригинала на български, особено когато става дума за толкова сложна книга със свой особен и силно идиоматичен език. Език, който разбират децата и не само те, а и възрастните, надарени с богата душевност и въображение, с тънка чувствителност. Убедих се и на практика, че такъв слог, а и всякакъв впрочем, може да се предаде сполучливо на български, на нашия прекрасен пластичен и свръхекспресивен език. Колко жалко, че през последните години някак си закърнява. Аз и по себе си усещам как ми се губят думи и стилови обрати, все по-често ми се налага да посягам към многотомния речник на българския език, който много ми помага. Непрекъснато се консултирам с него за разни думи и понятия, защото те са дадени там не откъснато, а в контекста на експертно подбрани фрази от живата българската литература, класическа и модерна. Теодора Джабарова ме научи, че да превеждаш е приятно, но и много трудно, че да претълкуваш на български такова знаково произведение, каквото е „Пипи дългото чорапче” е освен това и много отговорно.

Издания на "Пипи дългото чорапче" и Пипи, изработена от деца, снимка: Стефан Марков

Двете работихме дълго време, почти всеки ден, защото тя също харесваше книгата. От нея научих много и в своята работа като редактор се стремя да внуша подобна взискателност и педантизъм у младите колеги, над чиито преводи обикновено се потя.“.

И четете книгите на Астрид Линдгрен, независимо от възрастта ви. Те ще ви направят свободни, толерантни и обичащи хора!

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков

[otvadkoritsite]

114 години от рождението на Астрид Линдгрен

114 години от рождението на Астрид Линдгрен

Поглед върху творчеството на Астрид Линдгрен през очите на Димитър Петров Регин. Когато говорим за Астрид  Линдгрен, не говорим само за поредния добър скандинавски писател, не говорим само за брилянтен разказвач на приказки, а за явление в световната литература,което изгря като Слънце миналият век и никога няма да се повтори. Тъй като и аз съм писател, напоследък често ми се случва да ме питат:…

[labyrinthgallerysblog]

��тела Стефанова в галерия Лабиринт:  “Аз съм интровертен човек и творческият процес е път на собственото ми преоткриване.“

Със Стела Стефанова се намерихме във фейсбук, не помня коя първо хареса страницата на другата, но резултатът е нейната изложба в галерия Лабиринт „Докато летях“, която може да видите до 26-ти май.

-          Доколкото разбирам, ти си самоук художник. Кога почувства нуждата да рисуваш и откъде/ от кого/ от какво се учиш досега?

-          Да, нямам образование в тази сфера . Рисувам от малка. Дори сега си спомням, че имах един период около седмата ми година, когато рисувах само палми с маймуни :) на фона на грамофонни плочи с детски приказки.

Всъщност преди 5-6 години реших, че ще се отдам изцяло. И така започна всичко. Опитвам се да надграждам умението си да рисувам, като посещавам изложби, пленери, на които се рисува пред публика. Аз съм доста самокритичен човек, което ми помага много да се самоусъвършенствам.

-          Майка си на две прекрасни дъщери, имаш семейство, за което да се грижиш, кога намираш време за творчество?

-          Открадвам си време да рисувам във всеки свободен момент, който имам. Когато знам какво точно искам да направя, нещата се получават бързо. Просто следвам схемата в главата си. :) Всичко е добре обмислено, а да рисувам на ум мога почти по всяко време.

-          От къде черпиш идеи, какво те вдъхновява?

-          Картините ми обикновено са свързани с мои емоции или разказват истории. Аз съм интровертен човек и творческият процес е път на собственото ми преоткриване.

-          Разкажи ни за облака от настоящата ти изложба, кога  и как се роди идеята за нея?

-          Облакът е един символ. Той всъщност е всеки един от нас, които преминаваме през пътешествиет , наречено живот. За мен е важно този път да е изпълнен с красота. Гледната точка е сменена - от горе надолу, за да не забравяме колко сме малки и незначителни с „огромите” си проблеми.

-          Как избираш материалите, които ��зползваш? Първо тях ли намираш те провокират идея за картина, или първо е идеята и търсиш подходящия материал?

-          Обичам катрините да имат обем, затова използвам, освен акрил и най-различни други материали. Повечето от тях вече са излезнали от обичайната си употреба, ръждясали и захвърлени. Харесва ми да им давам нов живот. Например, в косата на „Механикът на времето” съм използвала елементи на стар детски конструктор отпреди 30-40 години, които бяха забравени в едно чекмедже. Същ�� така, една от вратите на малките дървени къщи намерих, докато се разхождах покрай един строеж. Не можеш да си представиш колко интересни неща се намират по улиците. Всеки път се забавлявам като играя играта на Пипи Дългото Чорапче (спомняш ли си?) „Нещотърсач”. :)

-          Имаш ли си някакви ритуали преди да почнеш да рисуваш?

-          Не, нямам. Но ако не мога да завърша дадена картина, я оставям, да и дойде времето.

-          Имаш ли любим ходужник? Ако можеше да прекараш един ден с някой художник от миналото, кого би си избрала и защо?

-          Е сега вече ме затрудни:) Само един художник, само един ден :) Който и да е! От великите все има какво да научиш! Любим мой български художник е Атанас Хранов.

-          Какво ти се иска още да опиташ в творчеството си? За какво си мечтаеш?

-          Иска ми се да работа по-мащабни като обем картини, да усвоя още техники и умения, като например дърворезбата. Също така ми се иска бъдещите ми изложби да са микс от картини и интерактивен пърформанс.

-          Защо избра галерия Лабиринт?

-          Галерия „Лабиринт” е моето място. Бях сигурна в това, още когато прекрачих прага и. Там се почувствах като у дома си и къде, ако не там, да приютя моя вътрешен свят, изразен чрез тези картини.

Изложбата на Стела може да видите в галерия Лабиринт до 26-ти май 

Галерия Лабиринт гр. Пловдив, ул.Ангел Букурещлиев 1 вторник-петък от 17 - 19.30 ч. събота от 15 до 17 ч. Неделя и понеделник - почивни дни. 

[kinderlist]

Театър в открито море

Три прасенца, две мишки, един вълк, Пипи Дългото чорапче и специални ефекти от Кай.

[deni-zeichnet-blog]

Hallo, ihr Lieben 😍 Ich hoffe, ihr habt ein schönes kreatives Wochenende 😘 Ich habe gestern dieses fleckige Pipi-Langstrumpf-Pferd für meinen YouTube Kanal “Deni zeichnet“ gezeichnet #knabstrupper 🐴🤗👑 Schaut vorbei 😊💕 Здравейте мили 😍, надявам се да имате един прекрасен креативен уйкенд 😘 Вчера нарисувах едно Пипи-дългото-чорапче конче за мойат канал на #youtube 🐴🤗👑 Посетете ме там 😊💕 #pferd #pferdezeichnung #illustration #denizeichnet #pipilangstrumpfpferd #gezeichnet #zeichnung #конче #рисунка #drawinghorses https://www.instagram.com/p/BomODWNngCu/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=duxlasxnpkrl

[aditoivanova]

"Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде." - "Пипи дългото чорапче"

[bulgarian-school-amsterdam]

Четвърта група на 26-ти ноември

Днес отново сме във Фантазия, страната от историята, която съчиняваме. Благодарение на Фантазия научихме много. Започнахме с игра за обогатяване на езика. Искаме да допълним историята си с добри, описателни прилагателни. Мислихме например какъв може да е гигантът, просто лош или ужасен, жесток, неприятен; каква е Фантазия - просто хубава или красива, невероятна, сладка, вълшебна... Работим така със синонимни групи - целим по-точен изказ, по-образен разказ. 

Покрай Фантазия и Омагьосанта гора научаваме и правилата за “Й” и “Ь”. Знаем вече също, че се пише ВЪВ Фантазия, но В Омагьосаната гора, СЪС Злия готвач, но С Добрия готвач. Неусетно покриваме теми от граматиката и обогатяваме въобра��ението и езика си ;)

Заедно с Трета група проверяваме и ребусите, които подготвихме едни за други. Състезавахме се, сравнихме резултати, справили сме се отлично, а имаше думи с труден правопис, като “Ураган”,  “Щъркел”, “рЪкавици”.

Завършихме с правене на книжки. Сами изрязохме и подредихме малка книжка за Пипи Дългото чорапче. Прочетохме я на глас, а за домашна имаме да я прочетем на някого вкъщи. 

[bebtales]

Мини персонажи

Мама приготвя Мини за детска градина. Връзва й косата на две опашки от двете страни. Т: Мини, така си като Пипи Дългото Чорапче. ��: Не съм Дълго Чорапче! Т: Ама ти знаеш ли, че Пипи Дългото Чорапче притежава Кон? М: А Тати, може ли да бъда Кон?

Напоследък сутрин ръката ми е Змия. Добродушна и съскаща Змия. С Мини са много добри приятелки. Змията се суче насам-натам и се увива около Мини винаги, когато я докопа. Мини пък много се старае да научи Змията на обноски, обаче тя от своя страна се оказа опак змия. М: Тати, ти виждал ли си змия? Т: Да. М: Ама истинска? Т: Да. Искаш ли и ти да видиш? М: Не!

[mihaylovblog]

116 години от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 2002). Откъс от шведския сериен детски филм "Пипи Дългото чорапче", 1969 г. Режисьор Уле Хелбом. Сценарист Астрид Линдгрен. В ролите: Ингер Нилсон (Пипи), Мария Першон (Аника), Пер Сундбери (Томи) и др.

[mihaylovblog]

21 г. от смъртта на Астрид Линдгрен (1907 – 2002) Откъс от шведския сериен детски филм "Пипи Дългото чорапче", 1969 г. Режисьор Уле Хелбом. Сценарист Астрид Линдгрен. В ролите: Ингер Нилсон (Пипи), Мария Першон (Аника), Пер Сундбери (Томи) и др.

[mihaylovblog]

115 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 2002). Откъс от шведския сериен детски филм "Пипи Дългото чорапче", 1969 г. Режисьор Уле Хелбом. Сценарист Астрид Линдгрен. В ролите: Ингер Нилсон (Пипи), Мария Першон (Аника), Пер Сундбери (Томи) и др. Видео: БНТ

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Как да разказваме на децата в кукления театър

В днешния високотехнологичен свят една от най-ранните срещи на децата с живото изкуство е чрез кукления театър. Ние, големите, го използваме за да разказваме истории на по-малките. Написа за „въпреки.com” театроведката Зорница Каменова по повод Световния ден на кукления театър 21 март.

Част от тях са забавни и поучителни, други образоват, възпитават. Има и такива, които формират отношение към изкуството, задават важни въпроси – за войната, социалното неравенство, екологията, провокират у децата позиция и критично мислене. Посланията им са директни и важни.

Този фокус към изкуството и кукления театър – като средство в борбата за глобална промяна на света е вдъхновило тазгодишното послание за Световния ден на кукления театър – 21 март. Автор е Ранджана Панди - индийски творец с опит в прилагането на кукления театър като средство в терапевтичните и образователни практики . В него той нито веднъж не споменава „куклен театър”, а се насочва към измерения��а на изкуството като инструмент в една екологична кауза - опазването на „нашия общ дом“ - морето, което е неизчерпаем източник на истории за разказване, но сега физически се нуждае от нашата грижа за да оцелее. Посланието е и предупреждение за опасност и завършва с призив към разказвачите на истории днес да съживят уважението към моретата на Земята, насочвайки колективния си талант към тази цел в този момент. /посланието публикуваме изцяло в края на текста – б.р./

Може би трябва да гледаме на посланието на Панди в по-широк мащаб и като предизвикателство пред българския куклен театър. Той трябва да осмисли и претвори необходимостта от сериозен ангажимент към актуалните проблеми и възпитаването на осъзнато отношение към глобалните процеси в следващите поколения.

Световният ден на кукления театър е повод и в България през месец март да се организират поредица от събития с главно действащо лице кукления театър. От повече от десет години това е инициативата Софийски куклен театрален салон на Съюза на артистите в България с домакинството на Столичен куклен театър. Идеята му е номинираните куклени спектакли за Национални награди „Икар“ да се представят концентрирано около Деня на кукления театър в столицата. В момента Салонът се е разраснал до мащабно събитие, което включва разнообразни събития– както в двете зали на кукления театър, така и извън тях. Тазгодишната му визия е вдъхновена от рисунката на 8-годишния Йоан Петров Стоянович от 2. клас на ЧОУ „Света София“, с преподавател Христина Стоилова, избрана сред 30 други детски творби.

Две са категориите, в които се представят номинираните за националната награда „Икар“ представления от цялата страна - постижение в кукленото изкуство и куклен спектакъл. Сред спектаклите, които бяха номинирани имаше за възрастна аудитория. Т��ва бяха „Прегаряне“ в Куклен театър – Стара Загора на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, „Бомбето“ /с Голямата награда на Международния фестивал за куклено изкуство за възрастни „Пиеро“ 2021/ на Катя Петрова по Йордан Радичков в Куклен театър – Пловдив. За детската публика бяха спектаклите „Малката нула“ на Мила Коларова и Румен Гаванозов, продукция на Столичен куклен театър и Фондация „Горе на дървото“, „Лукчо“ по Джани Родари с дебютиращ творчески екип и режисьор Ваня Борисова в Театър „Ателие 313“, както и „Пипи дългото чорапче” по Астрид Линдгрен, режисьор Анна-Валерия Гостанян, Куклен театър „Георги Митев-Жоро“ - Ямбол и „Малката самовила“, драматизация Славчо Маленов, режисьор Албена Георгиева в Общински куклен театър – Благоевград. С наградата „Икар“, както и наградата на публиката получи „Пипи, дългото чорапче“. Принципно номинациите оглеждат българския куклено-театрален пейзаж в неговото разнообразие на теми и драматургични вдъхновения, изразни средства, режисьорски подходи и видове куклено присъствие. Комисията, определила номинациите и наградите ИКАР 2022 в категориите за куклен театър: Нина Димитрова – актриса и режисьор, Румен Угрински – актьор, Юлиана Войкова-Найман – сценограф. А наградите са излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство от комисия в състав: Петър Цанков (композитор), Румен Угрински (актьор) и Станимир Гъмов (актьор).

Кирякос Аргиропулос /л/ получи наградата си от Дарин Петков/д/, председател на УС на АКТ-УНИМА и директор на Държавния куклен театър в Стара Загора, снимка: Стефан Марков

Още на 10 февруари т.г. председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев обяви наградите, които не са с номинации, а се обявяват предварително като решение. Награда на АКТ-УНИМА за значим принос в развитието на българското куклено изкуство се присъжда на Кирякос Аргиропулос. Той е директор на Столичния куклен театър от 2002 г. до 2019 г. През годините е и режисьор на десетки спектакли като „Кой има магарешки уши?“ и “Принцесите и Змеят”, които може да гледате и до днес! Той е основател на Международния фестивал за уличен и куклен театър Панаир на куклите / Puppet Fair, по чиято организация още работи активно при всяко издание.

Популяризирането на кукленото изкуство е важно за естетическото, но и за етическото възпитание на децата. Салонът се откри на 19 март със спектакъла „Малката нула”, който беше благотворителен, а събраните средства дарени на пострадалите от войната в Украйна. Партньорите от „Федерация за адаптирана физическа активност” бяха сред зрителите. След него се проведе „Парад на куклите” традиционното импровизирано шествие – карнавал с участието на актьори от Столичния куклен театър и студенти от НАТФИЗ. На него децата се запознаха отблизо с различни кукли, а по-големите общуваха непосредствено и с актьорите, които са „скрити“ зад куклите.

Парадът на куклите, снимка: архив на Столичния куклен театър

Куклите за театър винаги ще останат изкушаващи и магични създания, които имат способността да оживяват в един различен триизмерен фантасмагоричен свят. Те са част от детската играта и провокират въображението и любопитството. Процеса на куклотворчество е важен за възпитанието на отношение към изкуството от най-ранна възраст. Фестивалният формат предложи на малките почитатели на кукления театър богата програма на художествени ателиета за изработка на кукли, чрез които да надникнат в тайните на сценичното изкуство. Домакин на част от тях беше Общински културен институт „Красно село” с участието на Театър „Сириус“. Друга част се проведоха в Столичния куклен театър, където деца и родители се потопиха в атмосферата на професионалните работни ателиета, в които се създават куклите и декорите за представленията, а след това навлязоха практически в технологията на създаването, като си направиха сами кукли от спектакъла „Пипи дългото чорапче“.

В рамките на Салона беше и представянето на книгата „Десет куклени пиеси“ от Христина Стоилова и Мирослав Стоилов. В него се включиха с четене на откъси техни приятели и колеги – Зизи Йорданова, Юлия Коларова, Ива Калафатова, Мая Младенова, Мира Върбанова и други.

Кулминацията и финала на Кукления Софийски театрален салон е самият 21 март, когато се връчват наградите „Сивина” от режисьорската колегия към АКТ Унима – България на дебютиращите куклени актьори. Наградата, под формата на изящна малка статуетка, изработена от Васко Бърдаров, тази година спечели Марияна Петрова за ролята ѝ на Смъртта в „Ученикът на Смъртта” в Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен.

Тя беше отличена сред шест свои колеги от различни куклени и драматично-куклени театри от жypи в cъcтав Катерина Георгиева – театроведка, Анна-Валерия Гостанян – режисьор и актриса и Симона Нанова – актриса. От сцената Марияна Петрова отправи призив към колегите си да не правят компромиси с изкуството и със себе си. Церемонията беше повод да се отбележи 90-годишен юбилей на актьора Владимир Бонев, което придаде допълнително смисъл. Като истински влюбен в живота и в кукления театър актьор, посветил 42 години на Централния куклен театър, неговото вдъхновяващо послание създаде атмосфера на приемственост и обърна фокуса към паметта за театъра и отговорността към нея. В речта си той припомни изключителни моменти от историята на българския куклен театър, когато през 1969 година три спектакъла - „Крали Марко”, „Пинокио” и „Мизантроп” са поканени на фестивала в Единбург и предизвикват възхищението на международната общност.

Калина Константинова, зам. министър председател връчи наградата на публиката за "Пипи, дългото чорапче" на Куклен театър „Георги Митев-Жоро“ - Ямбол, снимка: Стефан Марков

Наблюдавайки фестивала от години, мога да обобщя, че макар и замислен като част от „Софийски театрален салон“, той се развива и разширява обхвата си, но най-вече придобива свой облик със свои значими събития и каузи. И става прекрасен празник за децата, което си заслужава въображение и преданост, за да израснат преди всичко като свободни хора.

Текст: Зорница Каменова

P.S. на „въпреки.com”: И все пак кукленият празник, както целия месец, посветен на българския театър и церемонията по връчване на наградите ИКАР имаха своя тъжен и гневен знак. Войната в Украйна, предизвикана от Русия, която вече повече от месец руши мирния свят. Децата на Украйна стават бежанци или се крият и спят в мазета или скривалища. Сринат е театърът в Мариупол от руските нападения, театрите са затворени. Загиват мирни хора, между които и деца. Светът трябва да спре този кошмар, предизвикан от Кремъл!

А ето и посланието за Международния ден на кукления театър на Ранджана Панди.

МОРЕТО

Морето винаги е пренасяло разказвачите и техните истории от един бряг на друг, от един остров на следващия, от един континент до много други. Историите се вихрели едновременно, в различни културни вариации и се превръщали в безсмъртни приказки.

Морето е материал за истории от самото начало на времето, пълно с морски дракони, русалки и разни фантастични същества. Именно по тези водни пътища преминавали принцеси и пирати, моряци и търговци носещи натрупани богатства, групи от занаятчии, придворни шутове и екзотични изделия, и разбира се, великите приказни митологии, като„Махабхаратa“, „Рамаянa“, „Сагар Мантан“, „Синдбад Мореплавателят“, „Пътуване на Запад“, „Хиляда и една нощ“… пътуващи от една към друга култури.

Награда "Икар" за „Малката нула“ на Мила Коларова и Румен Гаванозов, продукция на Столичен куклен театър и Фондация „Горе на дървото“, снимка: Стефан Марков

С всяко разказване, историите се променяли, натрупвайки през вековете фини пластове – забавляващи, разсейващи и подхранващи душите на пътешественици, авантюристи, злодеи и герои от далечни и непознати земи. Морето остава магическо и мистериозно, докосвайки животите на милиони хора на тази планета. То храни, поддържа и обитава въображението на всички. Океанът е силата, от която е възникнал целокупният живот на тази планета.

Но днешната реалност е горчива. Морето е последната ни граница днес – последната граница между нас и унищожението на живота, такъв какъвто го познаваме. Днес морето е замърсено, задъхващо се за живот, задушено от мрежите на алчността и безотговорното разхищение. Превърнато е в бульон, пълен с боклук от умиращи корали и морски обитатели. Всеки един от нас, е по някакъв начин малка част от тази тъжна реалност. Ето едно предизвикателство към всички разказвачи на истории днес – да съживят уважението към моретата на Земята – нашият общ дом.

Нека насочим своя колективен талант в тази цел. Точно сега!

Ранджана Панди е индийски кукленик, драматург, театрален и телевизионен режисьор преподавател.

Преводът на посланието е на Мая Иванова с редакцията на проф. Славчо Маленов. ≈

Снимки: Стефан Марков и архив на Столичен куклен театър

[mihaylovblog]

114 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 2002).

Откъс от шведския сериен детски филм "Пипи Дългото чорапче", 1969 г. Режисьор Уле Хелбом. Сценарист Астрид Линдгрен. В ролите: Ингер Нилсон (Пипи), Мария Першон (Аника), Пер Сундбери (Томи) и др.

Видео: БНТ

[mihaylovblog]

112 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 2002 г.)!Откъс от шведския сериен филм „Пипи Дългото чорапче“ (1969 г.) по сценарий на Астрид Линдгрен. Режисьор: Оли Хелбум.

[kinderlist]

Честит рожден ден, Пипи!

Знаете ли, че вчера (21-ви май) е бил рожденият ден на Пипи Дългото чорапче? На този ден през 1945 година дъщерята на Астрит Линдгрен става на 10 години. За празника тя получава от майка си първия ръкопис на емблематичната книга.

Честит празник, Пипи, макар и със закъснение.