labyrinthgallerysblog

[labyrinthgallerysblog]

“Интервю с пейзаж” - разговор с Ема Вакарелова

Здравей, Ема! Намирам се сред твоите рисунки в галерия Лабиринт и ме гложди любопитство. Откъде идват историите, които разказваш в картинки? Ема: Историите в рисунките идват в по голямата си част от наблюденията ми над обкръжаващия ме свят. Разхождайки се навън, пиейки чай в някое кафене, чакайки някой някъде и така нататък...

Как се озова във Франция? Какво ти даде тя в твоето развитие като художник и какво си взе от България? Ема: Необяснимо, но факт, Франция беше моятя детска мечта. Нямаше просто как да не се озова там. Париж ми даде много вдъхновение. Видях в оригинал любимите ми художници и скулптори. Срещнах се с творчеството на нови и непознати за мен автори както френски, така и световни. Да се разхождаш  на 18 години из улиците на париж е  уникално и неповторимо преживяване, вдъхновение което и до ден днешен е в душата ми. От българия си взех кавала и любовта към българския фолклор и легенди, неравноделното, пъстрото, хаотичното, лудото и още мното разбира се.

Имаш ли любим художник/ци. Виждам, че те влекат различни техники и стилове, кои материали и начин на работа чувстваш най-близки? Ема: Някои от любимите ми творци са Леонардо, Ботичели, Бош, Гоя, Ван Гог, Кандински, Миро, Клее, но обожавам също така рисунките от Помпей, персийските миниатюри или скулпторите Хенри Мур, Антони Гормлей и много други. Обичам да експериментирам с техниките винаги, всяка нова техника е и любимата ми. В момента работя главно с резин например. Акварелът и температа са ми също много любими.

Имаш ли ритуали, определен час за работа, каква дисциплина си налагаш? Ема: Ритуали, освен медитацията нямам. По отношение на дисциплината следвам мотото " една будна мравка напредва повече от един заспал вол " или с други думи нужно е макар и минамално действие, но всеки ден отколкото много действие, но рядко. И като цяло не харесвам думата Работа, предпочитам думата Игра.

Каква е ролята на компютърните технологии в твоята работа? Ема: Когато правя илюстрация или комикс си служа понякога с компютър за краен завършек на нещата, когато правя анимация използвам също компютър с оглед на олесняване и по-малко времеемка работа.

Как се реализира един художник аничатор във Франция, има ли подкрепа от държавата например? Ема: Да, във Франция специално в областта на анимацията има голям подем. Страната подкрепя със субсидии анимационните проекти, има отделно и частни фсндации, даже всеки отделен регион има фонд предназначен за това.

Какво ново замисляш? Ема: Замислям от доста време вече нова анимация по сценарий на сестра ми Калина Свежин както и нова изложба в Париж. Аз ти благодаря за поканата, за мен е чест да изложа рисунки в галерия Лабиринт.

Пожелавам ти успех от сърце! И до нови срещи в Лабиринта :)

Ема Вакарелова е родена в София. След завършване на Националната художествена гимназия “Илия Петров” следва във висшето училище по визуални изкуства “Естиен” в Париж. Наред с илюстрацията учи комикс в Европейското училище по визуални изкуства в Ангулем и кино анимация във Валенс.  “Интервю с пейзаж” е заглавието на първата и изложба в Пловдив. В галерия Лабиринт до 19-ти юли може да видите нейни пътеписни рисунки и живописни скици, както и няколко анимационни филма и книжки с нейни илюстрации.

[labyrinthgallerysblog]

[labyrinthgallerysblog]

We are priviliged to welcome Portugese artist and illustrator Ana Ventura in #Plovdiv (Bulgaria) - European capital of culture for 2019. Her original work is available at the gallery till March, 22d #together with the works from local artists made during her workshop Inside/Outside. Don't miss it!

[labyrinthgallerysblog]

Ана Вентура е португалска художничка илюстраторка, която ще води тридневен уъркшоп Отвътре/ отвън заедно с местни художници като на 7-ми март ще покажат резултатите в изложба.

[labyrinthgallerysblog]

“The works of Zdravka Vasileva radiate meditative calmness” says Assoc Prof Dr Galina Lardeva

Zdravka Vasileva is an artist with very sophisticated and precise sense for the classical characteristics of the painting – from the genres that are important for her as a painter, to the way of their plastic development. Her paintings most often represent situations of some experience – details of a quiet interior, in which there is a sensation that someone is either present or missing; still-lifes with preferred objects such an exquisite table lamp; a teapot, a fruit bowl, favorite views from the window, details of impressive landscapes. But the thing that gives meaning to this sincere autobiographicality and that raises it above the usual banality is the finesse and the balance with which it is told. This type of skill is not often seen with other artists. This is the ability to tell the personal without blocking the dialogue with the ones that doubt it, but to become wiser, more sophisticated and more profound out of this dialogue, to examine and deepen her original obviousness. 

The works of Zdravka Vasileva radiate meditative calmness and at the same time contain refined artistic eurhythmics, without esthetic demonstrations or excessive visual attractions. The colors are complicated, monochrome or contrast, linearly emphasizing certain spots. Her artistic method, although studying the real world, sometimes moves into the abstract structure developing or decomposing separate motives or the relation and the juxtaposition of the forms.

The esthetics of her paintings is a nostalgic appeal to the sublime as the missing content – there, where the spatial fragments are no just a specific location, and where the time does not change its taste for art.

[labyrinthgallerysblog]

“Произведенията на Здравка Василева излъчват медитативно спокойствие” - проф. д-р Галина Лардева

Здравка Василева е автор с особено изи��кано, прецизно чувство към класическите характеристики на живописта – от жанровете, които я вълнуват като художник, до начина на тяхното пластическо разработване. Нейните платна представят най-често преживяни ситуации – детайли от тихи интериори, в които сякаш се усеща или липсата, или нечие присъствие, натюрморти с предпочитани предмети като изящна настолна лампа, чайник, фруктиера, любими гледки през прозорец, отрязъци от впечатляващи пейзажи. Но това, което осмисля и прави не банална, а завладяваща тази откровена автобиографичност е финесът, балансът, с които тя е разказана. Това е рядко срещано умение. Да се разказва за личното, без да се блокира диалога си с тези, които го подлагат на съмнение, а като че ли да се помъдрява от него – това е път, по който личното става по-сложно и дълбоко, по който то проверява и задълбочава своите начални очевидности.

Произведенията на Здравка Василева излъчват медитативно спокойствие и същевременно съдържат рафинирана живописна ритмика, без естетически демонстрации и излишни визуални атракции. Цветовете са сложни, монохромни или контрастни, с линеарно акцентиране на определени места. Нейният художествен метод, макар и да изследва реалния свят, понякога преминава в абстрактна структура, в разработване или декомпозиране на отделен мотив, на съотношенията и съпоставянето на формите.

Естетиката на нейната живопис е носталгичен призив към възвишеното като липсващо съдържание – там, където отрязъците пространство не са просто конкретно място и там, където времето не променя вкусът към изкуството.

Проф. д-р Галина Лардева Може да видите платната на Здравка Василева в Галерия Лабиринт - Пловдив до 3-ти ноември!  Пловдив, ул. Ангел Букорещлиев 1 раб. време: вт -пт от 17 до 20 ��., сб - нд от 11 до 16 ч. понеделник - почивен ден тел.: 0899965620

[labyrinthgallerysblog]

Coming next...

Rumen Petkov's paintings and sculptures at the Labyrinth Gallery

www.labyrinthgallery.com

[labyrinthgallerysblog]

[labyrinthgallerysblog]

Равносметката за първата година, малко история на къщата, в която се роди галерия Лабиринт и очакване на новата изложба през септември :)

[labyrinthgallerysblog]

Интервю в Нощен хоризонт

[labyrinthgallerysblog]

Светослава Георгиева в галерия Лабиринт: “ Аз съм старомодна, смятам, че за една изложба са по-важни творбите, отколкото текста или самия контекст на събитието.”

...И все пак беше така добра да отговори на няколко въпроса преди да ни гостува в Пловдив с изложбата си “Invisible Humans”.

-          Здравей, Светла! Плени ме със цветове! Разбрах, че си учила в художествената гимназия във Варна, а после реставрация и консервация при доц. Стоян Николов във ВТУ. Кога се потопи в абстрактната живопис? Какво различно ти носи тя?

-          Здравей, и благодаря. Всеки артист си има своя история на приемствеността и е добре да я помни. Трупането на визуален и сетивен опит започва от ранна възраст, а Варна е много силен град в това отношение, както и Пловдив, разбира се. Аз имах късмет, от поколението на прехода съм, 73-ти набор, и се срещнах с онази смела и непосредствена модерност на 80-те и 90-те години съвсем естествено, в лицето на невероятни художници. Володя Вълчев, взе ме от 5-ти клас в ателието си във Вулкан, гледах го как работи, даже по-скоро резултата, етапа, което си е и най-интересното в работата ни, невероятен, за съжаление си отиде твърде млад, не успях да му покажа, че не са били напразни усилията му. Подготовка за кандидатстване – Радко Мурзов, кой не се е учил при него. После в гимназията ми преподаваха имена като  Явор Цанев (също не между нас), Венелин Божидаров, Владимир Иванов, въобще... късметът ми проработи пак с пълна сила, когато във ВТУ се срещнах със Стоян Николов. Не цитирам  титлите им пред имената, защото за мен те не добавят стойност. За живописта ще кажа само, че е много сложна, фина материя, продълж��ние на всичко, което е автора в определения момент, възпитание, знания, култура, интереси, среда, всичко, така че обяснението за това каква живопис правя, абстрактна или не, може да бъде неясно или объркващо, или твърде дълго. Човекът възприема красивото, дори когато му е непознато или ново, абстрактното е влязло вече като нещо обикновено в мисленето.

-          Винаги ли си успявала да работиш в областта на изкуството, или си опитвала неща и в други сфери?

-          От сегашната си позиция, опит и наблюдения бих казала, че всеки човек си има предназначение и път. Изборът ни се дава уж, но всъщност избираме правилно, когато сме готови. Казвам го във връзка с въпроса ти. След като завърших художествена  гимназия някак си не бях готова да продължа, не знаех какво да рисувам, не го усещах и май добре направих, защото щях да се изхабя в напразни опити за нещо съществено. Поех по практичен път, учих бизнес администрация, започнах да работя като мениджър, даже доста успешно развих някои умения. Отворих бар на южен плаж във Варна. През тези години нуждата ми от творчески процес също взе практична форма, започнах да правя интериори, малко дизайн... .. и така 12 години. Прекратих всичко, да не звучи като намерих „просветление“, а просто прецених, че искам да съм успешна в нещо, което е за мен, не се уморявам, работя много, свежа съм и удоволетворена.  На 40 годишна възраст, преместих се в Търново и започнах следването си. Реставрацията винаги ме е интересувала, оказа се сложно, много тежко... прекрасно.

Всъщност, ако трябва да кажа, убедих се, че изкуството е опит на ума, на мисленето, не на упражнението. Като започнеш обаче, никакво спиране, работа, всеки ден.

-          От къде черпиш идеи, какво те вдъхновява?

-          На вдъхновението му се приписва твърде много, то е желание, ставаш и започваш, подготвяш се, гледаш, четеш, мислиш, обсъждаш с колеги, с приятели, това е специфичен интелектуален труд. Визуалната култура е много променена и тази промяна започва да става твърде груба, художникът реагира, любопитен е, недоволства или се радва, понякога е глупак, понякога умник, емоционална образност,  това е. Сега се сещам, че много често се задава въпроса какво е изкуството за теб, хахаха, за мен е като лабиринт, тръгваш само напред, понякога попадаш на дълга отсечка, която те извежда напред, понякога отиваш в разклонение без изход, и пак напред, докъдето стигнеш, излизане няма. Поздравления за името на галерията ти.

-          Благодаря! :) Разкажи ни за настоящата ти изложба, имала ли си досега представяне в Пловдив?

-          Дебют, пълен. Не само, че не съм имала представяне в Пловдив, а това всъщност е и първата ми самостоятелна изложба. Това е част от работата ми през последните три години, има преминаване от големи формати към малки, платна, хартия, смесени техники, едно съвсем нормално разнообразие. Няколко от представените платна са били част от големи международни изложби, радвам се че мога да ги покажа. Стоян Николов един път ми каза: „Я не се ядосвай, не виждаш ли, че в изкуството има липса на човешко присъствие“. Заглавието си дойде естествено, на откриването ми се иска сякаш да говоря за концепцията в този контекст.

-          Как избираш материалите, които използваш? Първо технологията ли те води, или конкретна идея?

-          Ооо, изборът на материята е базисен акт на творчество. Предпочитам маслото, но всеки материал и най-вече комбинацията дава неограничени възможности. Аз обичам експеримента, опитвам много различни, обикновено слабо познати и използвани техники в съвременната живопис, като енкаустиката например, това е така наречената „восъчна живопис“, релефа върху хартия в триптиха „Invisible humans”, чието заглавие носи и самата изложба, работата с различни релефи, смоли, злато..., общо взето се старая. Не може само експресия, трябват умения.

-          Имаш ли си някакви ритуали преди да почнеш да рисуваш?

-          Хахаха, да, мета ателието понякога... и си слагам работните дрехи.  Стремя се да пазя хигиена на сетивата си, какво гледам, слушам, чета.., мисля. Много е хлъзгава тази повърхност.

-          Имаш ли любим ходужник? Ако можеше да прекараш един ден с някой художник от миналото, кого би си избрала и защо?

Толкова са много и постоянно откривам нови и нови, както от историята, така и в настоящия момент, колеги. За упражненията по възхита, всеки трябва да ги прави редовно. Извини ме, че цитирам Чоран, обаче не знам по-точно и ясно как може да се определи. Един ден бих прекарала с някой от настоящето, по-скоро,... да помисля, да, мисля че бих искала да прекарам един ден с Анселм Кийфър, от интервютата които съм гледала мисля, че е много интересна личност.    

-          Какво ти се иска още да опиташ? За какво си мечтаеш?

-          Не искам да опитвам всичко, хахах, това си е за 20-годишните. Искам да мога да работя в по-голям мащаб, за това си мечтая.

-          Има ли нещо, което би искала да споделиш, а не съм се сетила да попитам? :)

-          Можем да говорим с часове, а няма нужда. Аз съм старомодна, смятам, че за една изложба са по-важни творбите, отколкото текста или самия контекст на събитието. Благодаря ти за възможността да реализираме това в твоята галерия. Добре дошли на всички на 15 юни!

[labyrinthgallerysblog]

Новата изложба е на Ателието, име, което събира любители художници, малки и големи, вече 7 години. Заповядайте !

[labyrinthgallerysblog]

Стела Стефанова в галерия Лабиринт:  “Аз съм интровертен човек и творческият процес е път на собственото ми преоткриване.“

Със Стела Стефанова се намерихме във фейсбук, не помня коя първо хареса страницата на другата, но резултатът е нейната изложба в галерия Лабиринт „Докато летях“, която може да видите до 26-ти май.

-          Доколкото разбирам, ти си самоук художник. Кога почувст��а нуждата да рисуваш и откъде/ от кого/ от какво се учиш досега?

-          Да, нямам образование в тази сфера . Рисувам от малка. Дори сега си спомням, че имах един период около седмата ми година, когато рисувах само палми с маймуни :) на фона на грамофонни плочи с детски приказки.

Всъщност преди 5-6 години реших, че ще се отдам изцяло. И така започна всичко. Опитвам се да надграждам умението си да рисувам, като посещавам изложби, пленери, на които се рисува пред публика. Аз съм доста самокритичен човек, което ми помага много да се самоусъвършенствам.

-          Майка си на две прекрасни дъщери, имаш семейство, за което да се грижиш, кога намираш време за творчество?

-          Открадвам си време да рисувам във всеки свободен момент, който имам. Когато знам какво точно искам да направя, нещата се получават бързо. Просто следвам схемата в главата си. :) Всичко е добре обмислено, а да рисувам на ум мога почти по всяко време.

-          От къде черпиш идеи, какво те вдъхновява?

-          Картините ми обикновено са свързани с мои емоции или разказват истории. Аз съм интровертен човек и творческият процес е път на собственото ми преоткриване.

-          Разкажи ни за облака от настоящата ти изложба, кога  и как се роди идеята за нея?

-          Облакът е един символ. Той всъщност е всеки един от нас, които преминаваме през пътешествиет , наречено живот. За мен е важно този път да е изпълнен с красота. Гледната точка е сменена - от горе надолу, за да не забравяме колко сме малки и незначителни с „огромите” си проблеми.

-          Как избираш материалите, които използваш? Първо тях ли намираш те провокират идея за картина, или първо е идеята и търсиш подходящия материал?

-          Обичам катрините да имат обем, затова използвам, освен акрил и най-различни други материали. Повечето от тях вече са излезнали от обичайната си употреба, ръждясали и захвърлени. Харесва ми да им давам нов живот. Например, в косата на „Механикът на времето” съм използвала елементи на стар детски конструктор отпреди 30-40 години, които бяха забравени в едно чекмедже. Също така, една от вратите на малките дървени къщи намерих, докато се разхождах покрай един строеж. Не можеш да си представиш колко интересни неща се намират по улиците. Всеки път се забавлявам като играя играта на Пипи Дългото Чорапче (спомняш ли си?) „Нещотърсач”. :)

-          Имаш ли си някакви ритуали преди да почнеш да рисуваш?

-          Не, нямам. Но ако не мога да завърша дадена картина, я оставям, да и дойде времето.

-          Имаш ли любим ходужник? Ако можеше да прекараш един ден с някой художник от миналото, кого би си избрала и защо?

-          Е сега вече ме затрудни:) Само един художник, само един ден :) Който и да е! От великите все има какво да научиш! Любим мой български художник е Атанас Хранов.

-          Какво ти се иска още да опиташ в творчеството си? За какво си мечтаеш?

-          Иска ми се да работа по-мащабни като обем картини, да усвоя още техники и умения, като например дърворезбата. Също така ми се иска бъдещите ми изложби да са микс от картини и интерактивен пърформанс.

-          Защо избра галерия Лабиринт?

-          Галерия „Лабиринт” е моето място. Бях сигурна в това, още когато прекрачих прага и. Там се почувствах като у дома си и къде, ако не там, да приютя моя вътрешен свят, изразен чрез тези картини.

Изложбата на Стела може да видите в галерия Лабиринт до 26-ти май 

Галерия Лабиринт гр. Пловдив, ул.Ангел Букурещлиев 1 вторник-петък от 17 - 19.30 ч. събота от 15 до 17 ч. Неделя и понеделник - почивни дни. 

[labyrinthgallerysblog]

Stella Stefanova's exhibition coming soon in the Labyrinth Gallery in Plovdiv, Bulgaria

[labyrinthgallerysblog]