#опера��ия | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 28 days ago

Text

Светът се прекланя пред изумителната Райна Кабаиванска

На 15 декември ит��лианският град Модена се превърна в сцена на величие и почит към една от най-ярките звезди на оперното изкуство – Райна Кабаиванска. В деня на нейния 90-годишен юбилей, Театро „Павароти-Френи“ отвори вратите си за тържествен концерт, посветен на дългогодишния ѝ принос към света на музиката, изкуството и развиването на млади оперни таланти.

Съобщават от НБУ. Празникът, организиран от оперния театър, общината и Консерваторията „Веки-Тонели“, събра градския елит. От сцената кметът на Модена, Джан Карло Муцарели, и директорите на Театро “Павароти-Френи” Алдо Сизильо и на консерваторията „Веки-Тонели“ Джузепе Модуньо отправиха затрогващи поздравления към великата българска певица. Официални гости от България бяха д-р Георги Текев, изпълнителен директор на Нов български университет и член на Настоятелството на НБУ, продуцент на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ, Владимир Николов, оперативен президент на Фантастико груп - основен партньор на Майсторския клас, мениджмънтът на Райна Кабаиванска за България.

Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

На сцената, за да изразят своята почит и благодарност, застанаха учениците на Райна Кабаиванска от нейните майсторски класове в Италия и България. Сред тях бяха както изгряващи таланти, така и утвърдени изпълнители като Вероника Симеони, Витория Йео, Джузепе Инфантино и Хе Канг. Изпълненията на арии от Моцарт, Росини, Верди и Пучини под съпровода на орк��стъра на Консерваторията „Веки-Тонели“ с диригент Паоло Андреоли предизвикаха истински възторг у публиката. Особено емоционален и изненадващ момент настъпи, когато световноизвестното италианско сопрано Мария Агреста се появи на сцената, коленичи пред своята маестра и се разплака от вълнение, а Райна Кабаиванска я прегърна сред овациите на залата.

Мария Агреста

Кулминацията на вечерта настъпи, когато Кабаиванска излезе на сцената със своите 14 ученици. Публиката в залата с бурни аплодисменти, викове и френетично тропане с крака изрази безкрайната си любов и уважение. Финалът на вечерта беше ознаменуван с общо изпълнение на „Tanti Auguri“, което обедини публиката и артистите в неповторима празнична еуфория.

Тържествата продължиха с коктейл, на който присъстваха над 200 гости. Тортата за юбилея беше разрязана лично от Кабаиванска, която сподели пред медиите: „Аз живея с младите. Вървя по пътя си с моите млади и никога не си спомням, че съм на 90 години.“

Учениците на Райна Кабаиванска в Модена на юбилея ѝ

Припомняме, че във вечерта на юбилея Българската национална телевизия излъчи запис на концерт от Античния театър в Пловдив в чест на Райна Кабаиванска, с участието на седем международно ��ризнати артисти от Школата ѝ в Нов български университет.

Финалът на честванията за юбилея на Райна Кабаиванска ще бъде поставен на 17 и 19 януари 2025 г., когато Софийската опера и балет ще представи два спектакъла на „Адриана Лекуврьор“ Чилеа с участието на елитни имена от Школата на Кабаиванска - Витория Йео, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино, Хе Канг и София Соловий. Българската публика ще се наслади на вокално майсторство и артистизъм от световна класа и ще стане част от „Годината Кабаиванска“, поредица събития по инициатива на д-р Георги Текев, отбелязващи в България и по света юбилея на оперната прима. Адриана Лекуврьор е от най забележителните роли на Кабаиванска, но всъщност коя не е изключителна.

„90 години минаха бързо и хубаво. С вашата обич, с обичта на моето семейство и преди всичко в изкуство, в пеене, в музика. Това дава сила, това дава и жажда за живот. Благодаря ви, много!“ – с тези думи Райна Кабаиванска за пореден път доказа, че нейното изкуство и дух са неподвластни на времето.

Ние живеем от месеци в „Годината на Райна Кабаиванска“. Седмица преди 90-ия си рожден ден Райна Кабаиванска получи своя златна звезда в единствената в света Алея на славата на оперното изкуство. Мария Калас, Лучано Павароти, Франко Дзефирели и други най-велики оперни творци, също са почетени в този изключителен монумент в родния град на Джузепе Верди Бусето. По-късно същата вечер Райна Кабаиванска беше специален гост на Ла Скала в Милано за откриването на сезона със „Силата на съдбата“ от Верди, роля в която тя е триумфирала в целия свят.

“Лесно е да се каже какво е Райна Кабаиванска за света на операта”, споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, основател и мениджър на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. “Световна оперна актриса със знаменита кариера, на върха на нейното поколение, между първите пет на XX век. Но това не е достатъчно. Според мен тя е неразгадан феномен. Преди всичко заради специалния си характер, устремен към свобода и справедливост, който води ред обстоятелства след себе си, и невероятната си щедрост. Райна Кабаиванска прави една кариера, която е необичайна. Не само защото нейният репертоар е много широк и нетипичен за сопран от този стандарт, но и затова, защото тази кариера е построена изцяло според желанията на артиста, несъобразена с изискванията на режисьори, на директори на театри, на мениджъри и вдъхновена от емоционалното съприкосновение с публиката. Мисля, че и поради това Райна е една от най-обичаните оперни актриси”, коментира Георги Текев.

Райна Кабаиванска

Певческата кариера на Райна Кабаиванска е изключителна. В продължение на 55 години тя е на сцените на всички световни оперни театри - Метрополитън в Ню Йорк, Ковънт гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Лисеу в Барселона, Виенската опера, Баварската щатсопера, Большой театр, Театро Колон в Буенос Айрес, в главните оперни театри на Италия - Ла Скала в Милано, Римската опера, Арена ди Верона, Театро Реджо в Торино, Театро Масимо в Палермо, Театро Сан Карло в Неапол, Театро Комунале в Болоня, както и във всички други италиански оперни театри.

През 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, казва още Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

През 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така в последните петнадесет години се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от различни националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.

В годините не само във „Въпреки“, а и в други медии, в които сме работили, както винаги отбелязваме, Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща се личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Райна Кабаиванска с част от учениците си в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна отдаденост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Като реакция на нашите публикации и не само чести присъства определението „Велика българка!“ Сигурно е така, но Райна Кабаиванска е преди всичко изключителна личност. Тя принадлежи на света, негово богатство, с феноменално присъствие на талант, артистизъм, щедрост, посвещение като човек. А ние, както много хора по света, които обичат изкуството имаме шанса тя да е сред нас… Да е честита, здрава, обичана, да продължава своя невероятен път в музиката и сърцата на хората! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ

#Райна Кабаиванска #НБУ #Георги Текев #Италия #Модена

0 notes

vprki · 1 month ago

Text

Кралицата Райна Кабаиванска…

„ Не се чувствам на 90, особено тази вечер в най-великия театър на света. Да пееш е прекрасно. Да бъдеш в театър е едно чудо. Щастлива съм, защото животът ми минава между стените на театрите!“ сподели великото сопрано Райна Кабаиванска пред италианската телевизия преди седмица в Ла Скала в Милано при откриването на сезона със „Силата на съдбата“ на Верди.

А днес 15 декември е нейният рожден ден, но ние живеем от месеци в „Годината на Райна Кабаиванска“. Седмица преди 90-ия си рожден ден Райна Кабаиванска получи своя златна звезда в единствената в света Алея на славата на оперното изкуство. Мария Калас, Лучано Павароти, Франко Дзефирели и други най-велики оперни творци, също са почетени в този изключителен монумент в родния град на Джузепе Верди Бусето. По-късно същата вечер Райна Кабаиванска беше специален гост на Ла Скала в Милано за откриването на сезона със „Силата на съдбата“ от Верди, роля в която тя е триумфирала в целия свят.

д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска

Още два празника очакват Райна Кабаиванска по повод нейния юбилей. На 15-ти декември в Театро Павароти – Френи в Модена, в тържествен концерт ще се представят артисти от школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет. 8 млади таланти и 4 утвърдени имена - Вероника Симеони, Витория Йео, Джузепе Инфантино и Хе Канг. В средата на януари елитната четворка, допълнена с друго голямо име от Школата Кабаиванска София Соловий, пристига в София за два спектакъла на операта „Адриана Лекуврьор“, посветени на рождения ден на тяхната обичана Маестра. На 17-ти и 19-ти януари в Софийската опера и балет българската публика ще се наслади на вокално майсторството и артистизъм от световна класа и ще стане част от „Годината на Райна Кабаиванска“, поредица събития по инициатива на д-р Георги Текев изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, отбелязващи в България и по света юбилея на оперната прима.

Други две събития ще зарадват почитателите на Райна Кабаиванска навръх рождения ѝ ден. БНТ ще излъчи Галаконцерта в нейна чест от фестивала Опера Опън в Античния театър в Пловдив през септември, а в Нов български университет ще бъде открита изложбата „Моите будители“, проект на Фантастико груп, посветена на артистична, преподавателска и благотворителна дейност на Райна Кабаиванска. Изложба, която мече бе експонирана във фоайето на Националната опера и балет и в Градската градина пред "Народния театър "Иван Вазов".

Инициативите под мотото „Годината на Кабаиванска“ започнаха с четири поредни спектакъла на операта „Аида“ през м. януари и продължиха с оперните концерти “Serata Belcanto” в Българския културен институ�� в Париж (м. февруари) и Britten Theatre в Лондон (м. май), с прожекция на документалния филм “La Scuola Kabaivanska” с режисьор Найо Тицин в кино „Люмиер“ (м. юни), с Оперна гала в чест на Райна Кабаиванска, съвместно с Държавна опера – Пловдив в Античния театър в Пловдив (м. септември), с галаконцерт на XXIV Международен майсторски клас в Софийската опера и балет и с организираната от партньорите ни от „Фантастико груп“ изложба „Моите б��дители“ (м. октомври).

В този своеобразен юбилеен цикъл, посветен на голямата оперна актриса и голям поддръжник и приятел на НБУ, участие взеха едни от най-изявените представители на Школата Кабаиванска, стипендианти на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ от България, Италия, Грузия, Хърватия, Украйна и Южна Корея – Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино, Мила Михова, Рейналдо Дроз, София Соловий, Тони Незич и Хе Канг, както и лауреатите от XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет.

Припомняме, че премиерата на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа бе на 29 ноември в Национална опера и балет. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Постановката е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.

В текста на Екатерина Дочева във „въпреки.com” на 27 ноември по повод юбилея на знаменитото мецосопрано Александрина Милчева написа: “Колко незабравим биваше спектакълът, когато пееха заедно с Райна Кабаиванска – рядко може да се чуе толкова симултанно драматургично мислене от две певици, с роли на съперници в творбата и в същото време фантастични съмишленички по отношение на вокалния стил, на спецификата на конфликта, на емоционалната дисциплина, на сценичното поведение.“

Райна Кабаиванска като Адриана Лекуврьор

Действието на операта се развива в Париж през 1730 г., а в основата на сюжета е реалното съперничество между принцеса Ди Буйон (Александрина Милчева) и легендарната актриса Адриана Лекуврьор (Райна Кабаиванска), почитана от самия Волтер. За интерпретацията си на Адриана Лекуврьор от Чилеа Райна Кабаиванска е сравнявана с вдъхновителката на образа изключителната актриса Сара Бернар.

"Лесно е да се каже какво е Райна Кабаиванска за света на операта", споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, основател и мениджър на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. "Световна оперна актриса със знаменита кариера, на върха на нейното поколение, между първите пет на XX век. Но това не е достатъчно. Според мен тя е неразгадан феномен. Преди всичко заради специалния си характер, устремен към свобода и справедливост, който води ред обстоятелства след себе си, и невероятната си щедрост. Райна Кабаиванска прави една кариера, която е необичайна. Не само защото нейният репертоар е много широк и нетипичен за сопран от този стандарт, но и затова, защото тази кариера е построена изцяло според желанията на артиста, несъобразена с изискванията на режисьори, на директори на театри, на мениджъри и вдъхновена от емоционалното съприкосновение с публиката. Мисля, че и поради това Райна е една от най-обичаните оперни актриси", коментира Георги Текев.

Райна Кабаиванска

В своя публикация във в. „Капитал“ Петър Барбалов, сценарист на филма “La Scuola Kabaivanska” и мениджър „Комуникации“ на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ припомня: „Райна Кабаиванска свири на пиано от дете. Докато разучава музикалното произведение, винаги го изпява. Учителка в девическата гимназия в София забелязва таланта ѝ, включва я в училищния хор. В Консерваторията започва да се обучава като мецосопран. Една от ариите, върху които работи, е "Mon cœur s'ouvre à ta voix" от операта "Самсон и Далила" на Сен Санс. Впоследствие, в класа на проф. Илия Йосифов, блясват качествата ѝ на сопран. След завършването Райна Кабаиванска заминава за Италия, където учи с оперната певица Дзита Фумагали-Рива. Печели два оперни конкурса - "Акиле Пери" и "Виоти". Забелязана е и получава първите си роли. Сред тях е Мими от "Бохеми" на Пучини в театъра в Сан Ремо. Следващото стъпало е Академията за млади певци на "Ла Скала". Кандидатства и е приета с арията "Ah, je suis seule" от операта "Таис" на Масне.

Райна Кабаиванска като Неда в "Палячи" на Леонкавало

След няколко месеца в академията на "Ла Скала" Райна Кабаиванска дебютира на сцената на първия италиански оперен театър като Аниезе от "Беатриче ди Тенда" от Белини. На следващата година дебютира в "Ковънт гардън" в Лондон като Дездемона в "Отело" от Верди и в "Метрополитън" в Ню Йорк като Неда от "Палячи" от Леонкавало. Така още на 27 години тя вече е завоювала "тройната корона" на трите най-важни оперни сцени в света.

Критиката я посреща с възторг: "Една изненада, едно ново откритие. Една млада артистка, за която тепърва ще се говори много", La Notte,1961. "Най-добрата Дездемона! Възхитително присъствие и силна индивидуалност, съчетани с несъмнен чар. Гласът й е прекрасен, тонът е остър и сладък, качества, които подхождат на характера на героя", The Financial Times, 1962. "Изключителна артистка! Като Неда чувствена и страстна, като Коломбина истинска кукла. Най-важното от всичко, разбира се, е, че може да пее", Musical America, 1962.

Тройната победа насочва вниманието на оперния елит към младата българска певица. Сол Хюрок, мениджър на най-големите оперни звезди от двете страни на океана, включително на Борис Христов, ѝ предлага договор. Кабаиванск�� отказва. Приема обаче предложението на Рудолф Бинг, генерален директор на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, да се представя в неговия театър през всеки сезон в следващите 12 години. Музикалният директор и откривател на Райна Кабаиванска за "Ла Скала" маестро Антонино Вото ѝ осигурява осем дебюта в следващите две години в най-важния оперен театър. Неговият лондонски колега маестро Джордж Шолти също ангажира красивата българка за две години напред в "Ковънт гардън". Всичко това е напълно достатъчно за признанието на един от най-големите тенори на века и неин сценичен партньор в Лондон - Марио дел Монако: "Тя е най-обещаващата ��везда на своето поколение."

Райна Кабаиванска като Чо Чо Сан

Знаменитият артист се оказва и точен пророк – Райна Кабаиванска започва своята бляскава кариера, която е повече от 55 години…Но и продължава като невероятен преподавател с изключителна всеотдайност и посвещение на младите певци.

„Пее на десетки сцени годишно в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия в компанията на най-големите артисти на епохата. Блестящата дебютантка вече се е превърнала в primadonna. Знаков момент за новия й статут е откриването на сезона в "Ла Скала" с операта "Ернани" от Верди през 1969 г. На сцената са още Пласидо Доминго и Николай Гяуров. Друго изключително събитие е откриването на новия оперен театър в Торино през 1973 г. с операта "Сицилиански вечерни" от Верди. Той е чакан 40 години и е най-модерният в Европа. Събитието е почетено от управленския и артистичен елит на Италия и Европа. В главната роля е Райна Кабаиванска, а режисьор е Мария Калас.

Мария Калас и Райна Кабаиванска

През 1974 г. в Болоня е дебютът ѝ в "Травиата" под режисурата на Марио Болонини. Изпълнението на Кабаиванска вдъхновява големия режисьор да заснеме и филма "Дамата с камелиите" с Изабел Юпер. През 1978 г. във Виена и Залцбург е представен "Трубадур", режисиран и дирижиран от Херберт фон Караян с Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго. Австрийската телевизия излъчва спектаклите, а Караян изпраща факс, в ко��то пише: "Вашата интерпретация и от вокална, и от артистична гледна точка остава завинаги модел на перфектност." Пише още Петър Барбалов в своя забележителен текст.

А интервю пред Светлана Димитрова за сп. „Култура“, 2018 година, Райна Кабаиванска си припомня, как е отишла на прослушване при знаменития маестро на прослушване по негова покана. Тогава била нашумяла с изключителното си изпълнение на оперната сцена с Неда в „Палячи“ на Леонкавало. Отишла с корепетитора си. Но Караян ѝ казал, че не иска да му изпее Неда, а от сопрановата партия на Реквием на Верди. Корепетиторът се притеснил, защото не носел нотите на произведението. Тогава Райна седнала на пианото и сама си акомпанирала…

Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго на откриването на сезона на Миланската скала, 2024

проф. Боряна Ламбрева, д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска в началото на Майсторския клас, 2023

В годините не само във „Въпреки“, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща се личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Но държа да споделя един личен спомен…Преди много години, бях гимназистка или студентка с майка ми отидохме националната опера на спектакъла „Дон Карлос“ на Верди с участието на Райна Кабаиванска като кралицата на Испания Елизабета, Адриана Стаменова – принцеса Еболи и Никола Гюзелев – крал Филип…Все едно е било вчера. Тогава гледах и слушах за първи път Кабаиванска. Бе невероятно, казах си: „Това е Кралицата ��а операта!“ И това остана завинаги…

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна отдаденост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, с феноменално присъствие на талант, артистизъм, щедрост, посвещение, а ние имаме шанса тя да е сред нас… Да е честита, здрава, обичана, да продължава своя невероятен път в музиката и сърцата на хората! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и личен архив

#Райна Кабаиванска #Георги Текев #Петър Барбалов #опера #НБУ

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

Музеят Албертина с дълга история, но винаги в днешния ден на изкуството

Музеят Албертина във Виена празнува 20 години от откриването на галерията след капитален ремонт. Юбилейната година е посветена на графиката, съобщават от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Разположен до двореца Хофбург, точно срещу Виенската държавна опера, музеят Албертина е сред най-известните забележителности в австрийската столица. Музеят притежава една от най-богатите колекции с графични рисунки в света и може да се похвали с повече от 200-годишна история. През 2023 г. Албертина празнува 20 години от откриването си след мащабен ремонт. През 2003 г. бяха обновени парадните зали, а територията на музея беше разширена от 2000 до над 28000 кв.м. През тези две десетилетия нито един музей в света не е показвал толкова рисунки и графики, колкото Албертина. Именно поради това юбилейната година е посветена на графиката. През годините след капиталния ремонт музеят е посещаван годишно от близо 1 млн. души.

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

Тази година Албертина е подготвила богата програма за любителите на графични колекции и рисунки, както в самата Албертина, така и в новата сграда на галерията Албертина Модерн. Една от изложбите, които почитателите на изкуството определено не бива да пропускат, е цялостна изложба, посветена на историята и развитието на графиката през последните 500 години. Изложбата „Дюрер – Мунк – Миро. Великите майстори на графиката“, е посветена на произхода на новите печатни техники през Средновековието - от медни гравюри и дърворезби до офорти, мецотинти и литографии. Тя ще остане отворена за посещения до 14 май 2023 г.

Втората част на тази изложба е откритата на 24 февруари експозиция "От Анди Уорхол до Деймиън Хърст. Революцията на графиката", ��оято може да бъде разгледана до 23 юли 2023 г. в Албертина Модерн. Тази изложба е посветена на революционните иновации от периода след 1960 г. и илюстрира всички важни етапи в графиката, включително ситопечат.

През 2023 г. Албертина, ще отбележи и 50-годишнината от смъртта на Пикасо. От 17 март до 18 юни там ще бъдат изложени над 70 творби на Пикасо, сред които 18 картини, 50 рисунки и графики и 20 керамични творби.

Пикасо, "Средноморски пейзаж", 1952 г.: Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

От 7 март до 4 юни музеят ще отбележи и 95-ия рожден ден на Алекс Кац, чиито картини в момента са изложени като част от голяма ретроспекция в музея Гугенхайм Ню Йорк.

И през юбилейната година любителите на класическото изкуство ще могат да му се насладят в залите на Албертина. Една от най-важните изложби тази пролет е „Брьогел и неговото време“, която ще остане до 24 май. Питер Брьогел Стария е един от най- фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майстори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс.

На 14 септември ще бъде открита изложбата „Микеланджело и последиците“, посветена на голото мъжко тяло в изобразителното изкуство. Микеланджело, един от титаните на Ренесанса, и голото човешко тяло в изкуството от XV до XX век са във фокуса на тази голяма изложба.

Мекеланджело, "Седящ младеж, голо тяло" © Albertina, Wien

Припомняме, че в музея се пазят някои от най-крупните и значителни световни колекции на графики (около 65 000 рисунки и повече от 1 милион произведения на печатната графика). Колекцията обхваща период от късната готика до съвременността. Названието „Албертина“ произхожда от името на нейния основател херцог Алберт Саксонски-Тешенски. Основа на колекцията от графики слага херцог Алберт през 70-те години на XVIII в кралския замък в Братислава, служещ му за резиденция в качеството на управител на унгарското кралство от 1765 до 1781 г. Учредителната грамота на Албертина датира от 4 юли 1776 г. От 1996 до 2003 г. „Албертина“ е закрита за публичен достъп във връзка с реконструкцията ѝ. В настоящето, в експозицията на музея са представени творби на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Петер Паул Рубенс, Рембранд, Албрехт Дюрер, Густав Климт, Егон Шиле, Сезан. В допълнение към постоянната експозиция се провеждат специализирани изложб��.

Пикасо, "Летящ гълъб": Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

Приемаме като шанс в живота си, че сме посещавали прекрасни експозиции в Албертина, както и в другите забележителни музеи на Виена, любимия град на Стефан Джамбазов (1951-2021). Създадохме заедно „въпреки.com“ и Виена беше първата ни дестинация като свободни и самостоятелни мениджъри и журналисти в културата и изкуството.Но още преди това още в 2012 година заедно бяхме в Албертина. Стефан и преди това като журналист в българската секция на радио Франс Интернасионал (RFI). Тогава в началото на 2012 в Албертина имаше забележителна изложба на Рене Магрит с творби от частни колекции. Изумителен шанс да видим любим художник. Но видяхме и друго, за което в онези години можехме само да мечтаем. Група деца, водени от своята учителка си седяха на пода при експозицията на Рене Магрит и това на никого не правеше впечатление. Ръководителката не само им разказваше за художника, но им показваше и карта, на която искаше да ѝ посочат Белгия, неговата родина. Както се казва, две в едно, а може и повече. Беше забележително!

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

А през 2020 година в Албертина имаше забележителна ретроспективна изложба „Модиляни – ��икасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор от еврейски произход Амедео Модиляни. В изложбата бяха включени непоказвани досега негови творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури. Поредно преживяване за много хора и сме щастливи, че сред тях бяхме и ние.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: © Albertina, Wien и Стефан Джамбазов

#Албертина #Виена

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

Постановката на „Дама пика“ от Чайковски на Вера Петрова – съновидение и фантазност

Софийската опера представи оперния шедьовър „Дама пика“ на Пьотър Илич Чайковски - първата постановка за този сезон с режисьор Вера Петрова. Забележителен певчески състав, пищни костюми, смела и ефектна сценографска концепция, безупречен диригентски прочит и всичко това обединено от режисьор, който прониква в подсъзнанието човешко и извежда на повърхността човешките страсти.

Възкликнаха музикални специалисти след премиерата на 18 ноември. Не по-различни бяха възторзите след втората премиерна вечер в Софийската опера на "Дама Пика". Почти различен беше съставът, но отново и отново забележителен спектакъл. Трябва да се преживее, защото той надхвърля представата за красива оперна постановка, а отвежда в светове не само благодарение на великата музика на Чайковски, прекрасните гласове, режисьорската интерпретация и цялостното художествено решение, а заради смисъла, с който по неповторим начин обследва чрез изкуството човешката ни същност, която времето не променя…

Цветана Бандаловска като Лиза

Някак си бяхме подготвени за този артистичен блясък след предварителната среща с екипа, начело с Вера Петрова. Самата пресконференция беше, сякаш, по-различна, която се проведе на Малката сцена на 7-ия етаж на Операта. Сама по себе си тя, поне за нас, беше построена като документален театър, посветен на творческия процес като философия и личното участие в него на всеки от екипа.

„Днес в нашата опера се случва едно уникално чудо. В момента в нашата зала има хора, минимум от пет различни нации, поканени да създадат това нещо – артисти, нашия диригент, който идва от Беларус, имаме артисти от Украйна, от Беларус, от Русия, Германия, Китай, от България. Чудото е, че се събираме и намираме допирни точки във времена, когато светът е много, много несигурно място за всички нас. Това се дължи на един-единствен човек –академик Пламен Карталов, който събра всички нас в този проект. Диригентът Андрей Галанов, който работи с огромна дълбочина с тази изключително трудна партитура. Хореографката Александра Тихомирова , която изработи с фантазия най-точните и красиви жестове за всички нас, както и всички други, които се посветиха на този проект.“ Каза Вера Петрова като въведение към тази среща.

Вера Петрова

А във времето, когато всеки от артистичния екип се включваше с няколко изречения за участието си и усещането си за работата по спектакъла, режисьорката се вмъкваше, както каза с чувство за хумор „зад кулисите“, където ѝ е мястото да обобщи, да обоснове концепцията си за тази, както видяхме след дни забележителна „Дама пика“. Определи я като съновидение, но като вълнение на съвременния човек в цялостната сложност на живота и битието ни. „ В нашето съновидение нищо не е такова, каквото изглежда. Концепцията е, че влизаме в едно съновидение, в което има един реален герой, събирателен и това е Герман. Той е реа��ен герой, той е такъв защото в него може да бъде всеки един от нас и да пътува към себе си. И той влиза в едно съновидение, пожелал го сам, навлиза в него и се среща с всички свои същности. Най-голямото предизвикателство за всички наши артисти е, че те трябва да играят на границата на реалното. Александра Тихомирова, която е изключителен хореограф работи жест по жест, за да има изразност, която да е далеч от всякакъв битовизъм във всички останали герои, защото те са взети като архетипи от Юнгианските съновидения – имаме присъствието на смъртта, имаме присъствието на любовта, имаме присъствието на рицаря Елецки. Решени са като един фантастичен сън. Да достигнем до публиката с един по-различен начин от различна гледна точка е целта ни. В музикалния език и израз има специфични формули и самия наратив от край до край на либретото е закодирана притча, поне аз така го чета.

Ние сме се опитали да навлезем в това. Тази тема е изключително необятна, изключително сложна, на границата на метафизиката. Нека не забравяме, че това са автори, които можем много трудно да определим и да опишем с една дума. При Пушкин и при Чайковски винаги има нещо, което трябва да се доразгадава, те имат огромна дълбочина. Въпросът е, че ние сме се опитали да го намерим по друг начин. Ние сме се опитали да разкажем една архетипна приказка, ползвайки точно Юнгианските символи. Надяваме се това да достигне до публиката, без да разказваме какво представлява творчеството на Юнг. Ние така го четем като един код, ако може така да го наречем – какво е пътуването на човека.“ По-късно в текста ще ви запознаем с режисьорските бележки на Вера Петрова, които хвърлят още по – голяма светлина върху концепцията ѝ на постановчи��.

От своя страна диригентът Андрей Галанов сподели, че от 27 години е в тази музика. Той е работил с академик Пламен Карталов при постановката му на „Дама пика“ в националната опера на Беларус. Изрази възхищението си от певците, които знаят какво правят на сцената.

От ляво на дясно: Александра Тихомирова, Андрей Галанов, Христина Михалева и Нела Стоянова

Хореографката Александра Тихомирова също е работила с Карталов в Минск. „Припомням си постановката Карталов на „Дама пика“ в Беларус и тя много се различава от сегашната на Вера Петрова. Моята версия е, че човек на прага на смъртта се опитва да отговори на най-важния въпрос за Бога и Дявола – какво го свързва с Бога и какво с Дявола. Това е почти библейска история, зашифрована в Евангелието. И когато сме пред вратите на смъртта, ние мислим какво правилно сме направили в нашия живот и какво неправилно. И ако казваме, че всеки човешки живот е космос, това го виждаме и в прекрасния декор на постановката с нейната космическа конструкция. Това е и в костюмите, които са дават код за състояние на битието, не на бита. Като хореограф заедно с режисьора сме изграждали пластическите решение на образите. Това се нарича пластическа партитура, а не хореография в чистия ѝ вид. Ако Чайковски не се е замислял какво има от Дявола, не бихме имали такава гениална музика. Целият човешки живот е път нагоре до достигне на края. И ще цитирам Йосиф Бродски: „Аз не вярвам в нито едно политическо движение, единствено вярвам в човешката душа, обърната към себе си, за да може да си прости.“ Това е заложено в спектакъла на Вера и това е призив в такова сложно време да се вгледаме дълбоко в себе си и да помислим с Бога ли сме или с Дявола, с доброто ли сме или със злото и да успеем на прага на смъртта да извикаме: „Господи, прости ми!“ Така, както успява нашият Герман. Единственият, който вижда в Герман светлина, това е Лиза. Така аз разбирам историята. А актьорите, ��кипът, който се е събрал са фантастични.“

Екипът

Сценографката на спектакъла Нела Стоянова сподели: „Всеки търси своята дама пика и търси своя отговор и не я намира. С Вера търсехме космическа визия, за да създадем по някакъв наш начин идеята за времето и непрекъсната обновяемост и енергията да търсиш своето цяло. Опитахме се самият декор да се развива, да се самопоглъща и пак да се връща към своето цяло. Моята основна мисия беше човек, съзерцавайки сцената да се почувства в някакъв своя вътрешен път и свят, да открие нещо от себе си. И ние като екип откриваме нещо от себе си. Не е лек пътят, но сме си го избрали - идеята за външния и вътрешен космос на човека . Сложен механизъм, който ще ви отведе в нереална обстановка в самия спектакъл.“ И тя и костюмографката Христина Михалева показаха свои скици за спектакъла, които видяхме така бляскаво реализирани в представлението.

„Още от първата ни среща с Вера Петрова тя успя да ме зареди с огромния творчески заряд, който носи. Ние извървяхме този път заедно. Костюмите са разделени на две групи. Всеки един от артистите носи своя емоционалност не само характер. Дори в костюмите търсете израз на емоционално състояние – Лиза е нежна красива, носи обич, полет, душа. Герман е единствения реален герой в целия спектакъл. Всеки един солист има своя облик. С Вера се старахме да представим една красива, но злокобна картина. Използвала съм много цветя, костюмите са леки ефирни, има много пеперудки. Гоня един сюрреалистичен привкус, не точно сюрреализъм, но с този подход се стремях да постигна този ефект на злокобност. Масовата сцена на бала е решена изцяло в златно, присъстващите са едни метални кукли, което ще даде, освен пищност, също злокобност. Общо взето се движа в един приказен свят, в едно съновидение, което ме вдъхновява и с цялата си душа усеща��, че влизам в нещо фантастично, дълбоко. Човек рядко се чувства по този начин.“ Разказа Христина Михалева.

Както ви обещахме по-горе, публикуваме режисьорските бележки за „Дама пика“ на Вера Петрова, публикувани на интернет страницата на Националната опера и балет, които открехват вратата към творческия ѝ подход и виждания за великолепния спектакъл. Убедени сме, че той ще бъде едно от важните културни събития за годината.

Вера Петрова

“В „Дама пика“ ме привлече общата картина на едно много интересно обяснение, което Чайковски дава по отношение на личното пътуване на главния герой Герман. Той може да е Герман, Херман, Жермен, никой не знае какво е закодирал Чайковски, но всячески се опитваме да разберем. От там дойде и желанието ни да навлезем в един по-фантастичен свят, в който липсва битовата игра на карти, битовата страст, битовата любов, битовото проклятие, всичко това, което обичайно сме свикнали да виждаме в „Дама пика.“ Постановъчният екип беше провокиран да потърси дълбочината на приказката, такава каквато я знаем от деца, но с провокацията на Карл Юнг по отношение на апхетиповете. Всеки архетип, всеки герой в тази продукция представлява една същност – с изключение на Герман. Той е единственият реален герой. Той влиза в едно съновидение, в което всичко придобива фантастичен облик и всеки герой, с който се среща всъщност е една част от него, която му говори – било то на подсъзнателно, било на съзнателно или на ниво свръхсъзнание.

С навлизането в полето на несъзнаваното – тук работим с термините на Юнг – откриваме тази част на нашия мозък, която отговаря за творчеството, за фантазията, не рациото, не словото. Там, където влиза музиката, ние попадаме в така наречената „дълбока тишина“. Там вече не работи рационалното възприемане на реалността, а нейното ирационално възприемане, Всъщност Юнг, както и впрочем американският учен и писател Джоузеф Кембъл, точно така ни провокират - чрез изследването на приказния сюжет от гледна точка на главния герой, който се среща с всичките видове изначални типове, така наречените архетипове.

Карл Густав Юнг

Ние не сме осъвременили творбата, не сме я направили в днешно време, не сме търсили съвременни костюми или съвременни препратки. Търсим изначалното в човешкия живот. А изначалното в човешкия живот е да се пребориш с вътрешните си демони.Всички ги имаме тези демони. Аз не знам човек, който да няма вътрешни демони и страхове. Не съм имала щастието да се запозная с толкова просветлени хора. Има хора, които са на път и те са около нас. Хора, които вървят към това просветление. Но всеки един от нас има своите страхове, своята смърт, своята любов, своите демони и духове - закрилници. Вътрешният ни свят е много богат, той е наситен с невероятно много същности. В постановката играят живи хора, които трябва да представят тези същности и затова за всички нас „Дама пика“ представлява и нашия личен път.

Режисьорът е повече обединител и провокатор, диригента също. „Дама пика“ е огромен колективен труд. Беше много интересно и вдъхновяващо да се работи с артистите. Най-впечатляващо беше, когато един по един започваха да откриват своя път, този, по който всеки върви сам. Трудно се обяснява с думи това пътуване. То е в сферата на фантастичното и затова много ми допада, че самият Достоевски е определил тази творба като образец в сферата на най-фантастичното.Ние се провокираме един друг. Започнали сме от една основа, която се разгръща, благодарение на нашите артисти - те присъстват активно и задават въпроси, съзряват за ролите си, навлизат във фантазния си свят. Направили сме един фантастичен филм.

Пьотр Илич Чайковски

Според мен Чайковски е бил просветлен. Той е изпитал собствените си демони, потънал е до най-дълбоките вибрационни нива и след това се е изкачил до свръхсъзнанието. Изживял е цялата стълбица от горе до долу и впоследствие написва гениална музика. Това е висша форма на себепознаване.

До ден днешен трудно разчитаме самото заглавие и послание. Либретото на Модест Чайковски, генезиса в Пушкин – те са наситени с много символи и тези символи влизат в полето на несъзнаваното, което стои в нас, като едно дълбоко генетично познание, както казва Юнг, и което провокира фантазията ни. Чайковски работи с огромна емоционална амплитуда. Ние всички подхождаме с огромно смирение и уважение – предлагаме един различен поглед, нашата гледна точка.

Ние нямаме очаквания, ние сме по време на едно много интересно пътешествие. То никога не свършва, няма последна спирка. Има поредна спирка, защото тъкмо си стигнал на последната спирка и си казваш „Успях!“ и пред теб се отваря нова пътека, с нови релси, с нови кръстопътища. Постановката е колелото на вечността, тъкмо си решил, че си се опознал и разбираш, че имаш още много работа със себе си.

Партитурата на "Дама пика", антикварно издание

„Дама пика“ за мен е катарзис, среща със самата мен. Много научих, всеки ден се уча и продължавам. Имаме щастието да сме с такава професия, която ни дава възможност да живеем много по-интензивно от другите хора, защото живеем много и различни същности, човешки същности, фантазни образи. Това понякога затормозява и изтощава, но невероятно много обогатява.

Каним зрителите да преживеят едно съновидение, което със сигурност ще проговори на всеки един по някакъв начин. Много бихме искали, аз и целият екип, след спектакъла нашата публика да си тръгне пречистена. Това е нашето най-голямо желание – да преживеят, да усетят и да погледнат реалността навън, която е една голяма илюзия, защото реалността е в нас самите, и да се почувстват по-добре.

Защото това е историята на един човек, всъщност на всеки един от нас.

Всеки има история, нали!“

Да, всички имаме история, не често имаме смелостта да се вгледаме в нея и да разберем демоните, скрити в нас. Дълга тема. Но сме убедени, че „Дама пика“ на Вера Петрова и екипа ѝ ще остане в най-красивата история на Националната опера и балет. Не пропускайте спектакъла!

Едуард Мартенюк и Нела Стоянова

Този текст завършваме с думите на украинския тенор, един от изпълнителите на партията на Герман Едуард Мартенюк. Той я е изпълнявал на големите оперни сцени в Европа, включително и в Болшой театър каза в контекста на „Дама пика“, че най-страшните неща се случват от липсата на любов. И тази ужасна война в родината му е и заради липсата на любов.

Велики класици, без които не можем да си представим живота си, като Пушкин и Чайковски са го казали по най-талантливия, гениален начин. А подробности за създаването на една от най-прекрасните и вълнуващи опери „Дама пика“ може да прочетете тук . ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на националната опера и балет и Светлана Димитрова

#��ера Петрова #‟Дама пика‟#Чайковски #Пушкин

0 notes

vprki · 3 years ago

Text

Симеон Пиронков дирижира Софийска филхармония с музика от три епохи

Много специална програмата, подготвена от диригента и композитор Симеон Пиронков - син с творби, които не често намират място в музикалните зали в България, ще чуем в зала „България. Софийската публика ще има удоволствието да чуе симфоничната поема „Зигфрид идилия“ от Рихард Вагнер, Концерт за пиано и струнен оркестър (1979 г.) от Алфред Шнитке и Шест пиеси за голям оркестър на Антон Веберн. Солист на вечерта е проф. Борислава Танева.

Концертът в изпълнение на Софийска филхармония е на 17 февруари. Вагнер пише „Зигфрид-идилия“ в щастлив период от живота си. Поемата е подарък за 33-ия рожден ден на съпругата му Козима, която го дарява със син, наречен Зигфрид ( на името на героя едноимената опера – трета част от тетралогията „Пръстенът на нибелуннгите“). Концертът за пиано и струнни от Шнитке е посветен на знаменития пианист Владимир Крайнев, който е негов първи изпълнител през декември 1979 в Санкт Петербург. Шнитке често пише великолепните си концерти за определени изпълнители. Това не е само приятелство, а взаимно посвещение на музиката. Първоначалната идея за творба за пиано и оркестър е била за цикъл от „вариации на тема”. Необичайното е, че темата, чиито елементи се подлагат на вариране, всъщност кристализира в края. Наред със София Губайдулина и Едисон Денисов Шнитке олицетворява руския музикален ъндърграунд, чиято всяка поредна премиера преминава при изключителен професионален интерес със забележителна музика. Знаменитият френски диригент и композитор Пиер Булез определя Веберн като „единственото предверие на музиката на бъдещето“. Той е смел новатор, изпреварващ дори Шьонбер�� и Берг в рамките на Нововиенската школа, и в същото време стожер на християнските ценности и високите идеали за истина, добро, чистота и непреходна красота. В музиката му се съчетават моменти на изключителна нежност с пределна звукова острота, на строг звуков аскетизъм с изящество на линии и тембри.

Снимка: Стефан Джамбазов

Събитието е, че Софийска филхармония ще изпълнява Алфред Шнитке /1934 – 1998/. Неговата музика рядко се чува в нашите зали. Изключение правят в концертите си Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, отделни камерни изпълнители и гостуващи състави, например Юрий Башмет и неговата камерна формация. Навремето преди доста години имах шанса да съм в компанията на музиканти, главно от групата на първите цигулки от Ленинградската филхармония. Говорихме си за музика, разбира се. И разговорът тръгна за Шостакович, за Шнитке. Тогава един от тях каза: „Шостакович с музиката си разказва трагедията на Русия, а Шнитке на света…“. През 2019 година световната музикална общност отбеляза 85 години от рождението на забележителния композитор, който отдавна беше напуснал нашия свят. Тогава за „въпреки.com” музикологът проф. Анда Палиева написа: Музиката на Алфред Шнитке дава нови измерения на нашия съвременен свят. При това не става дума за абстрактни композиции, а за музика, която говори за драмата на човека. Москва, късната есен на 1987… Разбунено ново време, с разкрития и преоткрития, издават се книги на Платонов, сатиричните разкази на Зошченко, светкавично изчерпващият се „Огоньок” се предава от ръка на ръка, Любимов се е върнал на „Таганка”, върнал е и забранените спектакли, поставено е Булгаковото „Собачье сердце”, горещи многочасови дискусии в Дома на литераторите, изложби на авангардни художници от няколко десетилетия…Концерти в залата на Съюза на композиторите с камерни творби от „черния списък” на автори от „хрениковската седморка” - Губайдулина, Денисов, Смирнов, Фирсова, Артьомов… И музика на Алфред Шнитке !

Алфред Шнитке, снимка: архив

Критикувано и отхвърляно от официалните среди име, премълчавано дори в енциклопедични и академични издания. И дори, когато през 70-те години вече е известен за света и творбите му се изпълняват в десетки страни, в Съветския съюз прозвучават рядко на почти закрити концерти, пред малък кръг съмишленици. Сега, когато излиза на сцената, с малко колеблива походка (след преживения инсулт), веднага го обграждат за дълго на самия подиум изпълнители, приятели, почитатели… А през пролетта на следващата година на Международния фестивал в Ленинград, след изпълнението на неговото прочуто Кончерто гроссо с Гидон Кремер и Татяна Гринденко, цялата зала дълго го аплодира, изправена на крака! Една от последните срещи с него, преди да напусне Русия, а след десет години – и света…Творбите му се изпълняваха от най-големите – Рождественски, Ростропович, Башмет, Гутман, Лобанов… Получава вече и официални държавни награди. Но фигурата му продължаваше да е обгърната с трагичния ореол на забранявания творец, излъчваше някаква самотност, обреченост, неразгадаемост, сякаш емблема на епохата. И остана енигма в своята уникалност, в непринадлежността си към определена идентичност – национална, религиозна, културна…“. За него във „въпреки.com”може да прочетете на https://въпреки.com/post/189264072896/

Симеон Пиронков е композитор и диригент, син е на забележителния ни композитор Симеон Пиронков /1927-2000/. Роден е през 1965 в София. От 1985 до 1989 продължава обучението си в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена, учи композиция при Ерих Урбанер и дирижиране при Карл Остерайхер. През периода 1989 – 1992 дирижира множество оперни постановки и оркестри и сътрудничи на няколко европейски опери, ансамбли за съвременна музика и концертни сцени в Европа. Има изпълнения в Германия, Швейцария, Италия, Франция, Австрия и други. През 1992 основава състава за Нова музика „on_line vienna“, който през 2010 е възобновен под името „PHACE“. Дейността му е свързана с концертни формати, музикални театрални постановки и интердисциплинарни проекти с танц, театър, пърформанс, електроника, видео, инсталации и други.

Симеон Пиронков, снимка: Стефан Джамбазов

Под неговото ръководство като художествен ръководител и първи диригент съставът се утвърждава като един от най-важните ансамбли за съвременна музика в Австрия. Преди осем години, когато създадохме „въпреки.com” Симеон Пиронков беше един от първите ни събеседници, благодарение на художничката ��лена Панайтова, с която ги свързва приятелство от детските години, когато родителите им са били много близки. Тогава той беше за кратко в София на път за Русе за участие в Международния фестивал „Мартенските музикални дни“, където е чест участник в програмата. Тогава той каза: „Аз съм рядко в България, познанствата са ми още от времето на баща ми, предимно хора от изобразителното изкуство. Това са хора отдадени на изкуството, не се щадят. Тук условията са много по-трудни и за това ценя още повече това, което се случва тук, независимо в рамките на кой сектор дали ще в театър, в литература или в музика. Забелязвам това и в други страни – когато има финансови затруднения, криза – политическа, финансова, има своеобразно оживяване на изкуствата. Този момент да се противопоставиш, да преодолееш това, което те заобикаля е много силен момент и има много креативен потенциал. Той е най-силен по време на криза, а по време на добруване хората се ояждат. Това, което се случва тук в изкуството има една яркост и една индивидуалност. Но наблюденията са ми, че това се случва повече в сферата на литературата, на изобразителното изкуство, но винаги по-малко в музиката. Защото музиката винаги е била много трудно нещо. Тя е много абстрактна, тя трябва да се чуе. Поради своята абстрактност, тя винаги най-трудно си е пробивала път. Моите наблюдения са, че когато се случва нещо ново, то най-последно се случва в музиката. По тези причини музиката е била винаги елитарна, поръчвана и свирена само за хора, които са разбирали от нея и така е от три века”, Това казва тогава диригентът, композитор и преподавател Симеон Пиронков, който живее във Виена от дълги години. Но и допълни, че макар и да е консервативен по отношение не само на музиката, интересите му са фокусирани към музиката на 20-ти и 21-ви век. И ето сега ще слушаме Шнитке под негово диригентство със солист пианистката и педагог проф. Борислава Танева.

Борислава Танева, снимка: Стефан Джамбазов

Тя е сред именитите ни пианисти, камерен изпълнител, педагог, композитор и организатор на музикални събития. Професор по пиано и заместник-ректор по художествено-творческата и международната дейност в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и бе зам. министър на културата в двете временни правителства с министър-председател Стефан Янев. Изнасяла е майсторски класове в Гърция, Швейцария, Люксембург, Сингапур, Бразилия, Испания, Франция, Италия, Норвегия и др. Нейни ученици многократно са отличавани с награди на международни и национални музикални форуми и конкурси. Редовно е канена като член на жури на музикални конкурси в Франция, Австрия, Люксембург, Гърция, Сърбия, Малта, България. Концертира активно в цяла Европа, Бразилия, Израел. Лауреат на международни конкурси по пиано, камерна музика и композиция в България, Италия, Япония, Гърция и Люксембург. В богатия ѝ репертоар присъстват и творби от съвременни композитори, както и произведения от нейния баща Александър Танев. Борислава Танева е основател и член на швейцарско-��ългарската асоциация за култура SBAC. От 2016 е съпредседател на фондация „Пианисимо“. Лондонското издателство Musica ferrum издава нейното клавирно творчество за деца, отличавано неведнъж на международни форуми. Писали сме в различни публикации за многостранните ни изяви, но определено има пристрастия като музикант към съвременната музика. Преди години разговаряхме с нея във фоайето на зала „България” минути, след като бе приключила репетицията ѝ преди концерта със Софийска филхармония, на който тя изпълни концерт за пиано № 23 на Моцарт под диригентството на Тибериу Соаре от Румъния.Тогава тя каза: „Простият човек е много по-лесен за манипулиране. Човекът, който чете, който има възможност да направи сравнение, който има вече изградена ценностна система и критерии може да избере: „аз искам това, аз не искам това, аз смятам, че това е добре, защото, аз смятам, че това не е добре, защото”, може да си обясни нещата, може да избере нещата, може да се бори за тях, може да има кауза”. От днешна гледна точка нейните думи са повод за сериозен размисъл. Но често нямаме много време за размисли, извън всекидневните ни проблеми не само заради сложната пандемична ситуация.

Симеон Пиронков, снимка: архив на Софийска филхармония

Извън интелигентното, както винаги, прессъобщение на Софийска филхармония за поредния концерт написахме малко по-обстоятелствено за него, защото е важно да вникваме по-дълбоко в конкретната програма. И сами до навлезем в контекста и конкретната ѝ драматургия. Заслужава си заради музиката, тя е и размисъл за живота ни, независимо кога е сътворена…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Софийска филхармония

#Симеон Пиронков #Алфред Шнитке #Рихард Вагнер #Антон Веберн #Софийска филхармония #Борислава Танева

1 note · View note

vprki · 3 years ago

Text

Новогодишният концерт във Виена, дирижиран от Даниел Баренбойм, отново с публика

За трети път на 1 януари 2022 в Златната зала на виенския Музикферайн на традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония ще на диригентския пулт ще застане знаменитият Даниел Баренбойм, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

След като миналата година Новогодишният концерт под диригентството на Рикардо Мути премина без публика в залата, тази година в залата отново ще има публика. Новогодишният концерт на Виенската филхармония е най-излъчваното събитие за класическа музика в света, но той ще бъде запомнен, че на датата 1 януари 2021 година е първият в историята си без публика в Златната зала на Музикферайн- Виена. Липсата ѝ бе компенсирана с виртуални аплодисменти, които прозвучаха в края на първата и втората част и които зрителите изпращаха през специално изградена платформа.

Рикардо Мути, снимка: ©Todd Rosenberg

Както повелява традицията, непосредствено след края на Новогодишния концерт на 1 януари 2021 година, стана ясно името на диригента, който ще ръководи събитието през 2022 година Това е Даниел Баренбойм, който е на път да отпразнува 80-ия си рожден ден. Артистичното сътрудничество на Виeнските филхармоници с Баренбойм в качеството му на диригент започва през 1989 година, въпреки че за първи път се появява с оркестъра като пианист през 1965 година. Оттогава той дирижира множество концерти с авторитетния оркестър, включително два Новогодишни концерта - през 2009 и през 2014 година. „Даниел Баренбойм заема изключително място в историята на Виенската филхармония. Ние се радваме не само на дълго и ползотворно творческо сътрудничество с него, но и на голямо приятелство. Благодарни сме на маестро Баренбойм за дирижирането на концерта на Виенската филхармония преди затварянето на Музикферайн през юни 2020 година заради кор��навируса. Догодина музикантът също ще отпразнува 80-ия си рожден ден. В знак на тази дълбока а��тистична връзка го каним да се качи на подиума на Новогодишния концерт за трети път на 1 януари 2022 година”, се аргументираха от ръководството на Виенските филхармоници за избора си на маестро Баренбойм.

Даниел Баренбойм с виенските филхармоници, снимка: ©Terry Linke

Той е смятан за един от най-авторитетните и световно известни музиканти от края на 20-ти век и началото на 21-ви век, едновременно като пианист и диригент.

Празничният концерт, който се провежда в първите часове на Новата година, традиционно представя вечната музика на композиторите от семейство Щраус. Както всяка година в програмата са включени и изпълнения на солистите на балета при Виенската опера. Виенската филхармония пази засега в тайна концертната програма. Тя ще бъде съобщена официално по време на пресконференция на 29 декември. Неотделима част от музикалното събитие е и украсената с хиляди стръка цветя концертна зала. От 2015 година това са цветя, отгледани във виенските общински оранжерии. За да превърната концертната зала в истинска цветна градина, опитните фрлористи ще започнат да я украсяват още на 27 декември.

Цветята на Новогодишния концерт на Виенска филхармония, снимка: ©Terry Linke

Поради действащите противоепидемични мерки в залата ще бъдат допускани само ваксинирани или преболедували Ковид зрители. Със заповед на австрийското правителство е забранено присъствието на правостоящи, а носенето на предпазни маски от типа FFP2 е задължително по време на целия концерт.

На 1 януари 2022 отново над 50 млн. зрители в повече от 90 страни по света ще гледат на живо Новогодишния концерт под диригентската палка на маестро Даниел Баренбойм. БНТ и БНР традиционно ще излъчват концерта пряко от 12:15 часа.

Припомняме, че през 2020 Новогодишният концерт бе дирижиран за първи път от латвийския маестро Андрис Нелсонс, музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър и на Лайпцигския Гевандхаус оркестър.

Музикферайн преди 150 години, снимка: архив

Тогава се сложи и началото на честванията по повод знаменито събитие – 150-та годишнина от построяването и откриването на тази забележителна за австрийците и гостите на Виена сграда – прекрасен дом на музиката – Музикферайн. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

#Даниел Баренбойм #Виена #Музикферайн

0 notes

vprki · 4 years ago

Text

Виенската държавна опера се превръща в музей

След приключването на строгия локдаун Виенската държавна опера ще се превърне временно в музей. Като част от планираното частично отваряне след 8 февруари, операта планира да отвори своите зали безплатно за публика, която се интересува от архитектура и изкуство - макар и без представления, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Виенската държавна опера има и неизвестни за широката публика страни, подчерта новият директор на операта Богдан Рошчич, който през юли замени на този пост французина Доминик Мейер. Красивото здание, разположено на централната улица Рингщрасе, е ценно не само за любителите на музиката, но и за всички, които се интересуват от архитектура и въобще от изкуство. Преди промените, наложени от разпространението на коронавируса, 280 000 души годишно са посещавали и разглеждали този храм на австрийска култура, който през 2019 година отбеляза 150 - годишния си юбилей.

Сградата е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. В началото, необяснимо защо, виенчани не харесват архитектурния стил и сградата е обект на абсурдни, дори обидни квалификации. Няколко години по-късно тя все пак е оценена по достойнство и се превръща във водеща културна институция и един от символите на Австрия. Освен музикално средище със световна слава, в нея са изложени и много ценни произведения на изкуството. От 8 февруари една от най-престижните оперни сцени в света отново ще бъде достъпна за посетители, но разбира се, само ако намаляването на ръста на заболеваемостта позволи планираното от правителството разхлабване на противоепидемичните мерки.

Екскурзиите из сградата на операта ще са безплатни и ще включват и разходка из ремонтираното фоайе на операта, в което сега се намират касите и магазинът за сувенири. Работното време ще се актуализира всекидневно на страницата на Виенската държавна опера. За тези, които все пак предпочитат да си останат у дома, продължава излъчването на представления от празната зала по телевизията или в стрийминг платформата на операта. На 22 януари, по случай 80-ия рожден ден на Пласидо Доминго, отново ще бъде показана операта „Набуко“ с любимеца на публиката в главната роля, а в неделя, 24 януари, представлението ще бъде излъчено и по австрийската телевизия ORF III.

Фактът, че по този начин операта продължава да живее и да поддържа интереса на зрителите, е изключително важен, обяснява Рошчич. В същото време той е убеден, че това не е желаният модел за работа в бъдеще. Целта на ръководството на операта и на артистите е възобновяването на представленията в зала пред публиката. ≈

Текст: Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

Снимки: © Schaub-Walzer / PID и архив

#Виена #Виенска държавна опера #музика #опера #Ойроком-ПР София

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Софийска филхармония обещава красива и цветна музикална есен

Есенният сезон на Софийска филхармония беше представен от директора й маестро Найден Тодоров като провокация към Covid-19, който промени живота ни. Постави ни изпитание, което не приключва, но и ни даде шанс да разберем кои сме, какви сме.

И преди в друг контекст сме коментирали, откакто Найден Тодоров е начело на Филхармонията, с какви световни музиканти и великолепна музика сме съпреживявали вълнуващи концерти в зала „България“. Но сега, с днешна дата, всичко стана по-различно, неочаквано и непредвидимо. Можем да споделим, че в извънредното положение за много от нас в изолация музиката, книгите, изкуството бяха спасение от депресията заради самотата и вглеждане в това кое е най-ценно и важно в живота. А май това време не е приключило съвсем особено за хората, които са отговорни към себе си и другите. Дълга тема.

Софийска филхармония - снимка архив

В тези месеци Софийска филхармония онлайн ни напомни за едни от най-прекрасните си концерти, създаде рубриката „Без маска“, за да не ни липсва диалогът с музикантите. И сега маестро Найденов в онлайн пресконференция ни даде информация, че въпреки Короната ще бъдем „Отново заедно“ с прекрасна музика и забележителни музиканти. Вглеждайки се в програмите, обединени в цикли, назовани с цветове, откриваме драматургичен избор, който не знаем дали е обмислен, защото е сложно в тези епидемични времена да е изграден не случайно, но можем да го интерпретираме и по този начин, поне като личен поглед. Закачка и то приятна е изборът на цветове като онагледяване на отделните цикли концерти. Дали любимият или не цвят ще привлече публиката е друг въпрос, но да го приемем като симпатична ПР-провокация. А може би са свързали музиката с цветовете по примера на литовския композитор и художник Микалоюс Чурльонис…И с дъгата с някой друг добавен цвят, който обединява всички, като бялото, например – и като Короната мине под нея, ще дойде краят й… Основното като успех за екипа на маестро Найденов е, че успява да съчетае в програмите трагизма и възторга, които ни дава музиката на знаменити композитори от различни епохи, с емоциите на съвременния човек. И не само това – не малко от гостуващите световни музиканти са изстрадали свободата си, за да бъдат такива, каквито искат да бъдат.

Диана Дамрау и Никола Тесте - снимка архив

Но да се върнем към програмата на есенния сезон на Филхармонията, споделен от директора й, застанал сам пред мониторите за онлайн връзка с медиите и публиката. Полусезонът започва на 4 септември с голямото сопрано Диана Дамрау и с баса Никола Тесте. „Това гостуване успяхме да осъществим, благодарение на подкрепата на известния в чужбина диригент маестро Павел Балев. Той ще дирижира този концерт и втори като хонорарът им няма да се променя. И други направиха подобни отстъпки, без да искат допълнителен хонорар. Това показва, че големите музиканти са и големи хора. Те знаят, че работят, творят за публиката и правят това за нея“, подчерта Найден Тодоров. Вторият концерт е на 6 септември. Диана Дамрау е немско сопрано, учила оперно пеене в Залцбург и Вюрцбург. Дебютира във Франкфуртската опера, а след това постъпва във Виенската, последвана от Ковънт Гардън, Метрополитън, Баварската опера и Залцбургския фестивал. През 2010 г. й бе връчен орденът „Максимилиан“ за достижения в изкуството, а през 2014 г. бе отличена в категория „най-добра изпълнителка“ на най-престижните награди, раздавани за опера. Тя е сред световните оперни звезди, с които традиционно работи именитият ни диригент Павел Балев.

Павел Балев - снимка архив

В репертоара си Диана изпълнява такива образи като: Памина от „Вълшебната флейта“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Марселина от „Фиделио“, Джилда от „Риголето“, Олимпия от „Хофманови приказки“, Маргарита във „Фауст“, а така също и оратории и песни от Бах, Хендел, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Щраус, Дебюси и Барбър. Имали сме възможност да я гледаме в спектаклите на живо на Метрополитън и Ковънт Гардън, когато се показваха в България. В София тя ще си партнира с френския бас Никола Тесте, добре познат от сцените на Метрополитън опера, Ла Скала, оперите в Лос Анджелис, Сан Франциско, Париж, Мюнхен, Дойче Опер - Берлин и други. Двамата са двойка и в живота. Семейството има 2 деца. А те от 2013 година си партнират с маестро Павел Балев. Те ще представят арии и дуети от Верди, Росини, Белини, Доницети и Чайковски.

Джеймс Джъд - снимка архив

А маестро Тодоров продължава: „След гостуването на Диана Дамрау, който е в червения цикъл като абонамент, втория концерт от този цикъл ще е с други две големи имена на класическата музика. Диригент Джеймс Джъд, който успяхме да поканим преди две години, той отново ще гостува на Софийска филхармония. Заедно с него ще бъде световният цигулар Гидон Кремер. На 4 октомври е вторият концерт на Гидон. В тази програма сме се постарали да обединим модерното с класиката. Празникът на Бетовен беше помрачен. Джеймс Джъд ще дирижира четвърта симфония на Бетовен, а Гидон Кремер преди това ще изпълни концерта за цигулка на Алфред Шнитке“. За Шнитке, на когото отбелязахме 85 години от рождението на 24 ноември 2019 може да прочетете във „въпреки.com” тук. А негова музика ще чуем в зала „България“ и на 12 ноември, когато Филхармонията под ръководството на маестро Емил Табаков ще изпълни „Гогол сюита“. Често на нея публиката се смее, както сподели Найден Тодоров, макар че не е прието в концертна зала. А в този концерт Емил Табаков ще дирижира и сюита по „Лебедово езеро“ на Чайковски като жест към колегата си диригент и директор на Филхармонията, чиято съпруга е великолепната балерина и хореограф на „Арабеск“ Ангелина Гаврилова.

Гидон Кремер - снимка архив

Самият Гидон Кремер ще чуем и на 1 октомври - Международен ден на музиката с произведение, написана специално за него от изключителния композитор Гиа Канчели, който напусна нашия свят на 2 октомври 2019 година. В същия концерт ще прозвучи и „Просветена нощ“ от Арнолд Шьонберг, очаквано и рядко изпълнявано произведение у нас. Концертът ще дирижира Найден Тодоров. Гидон Кремер е от най-знаменитите цигулари на нашето време и сред любимците на българските меломани, които са имали щастието да бъдат на негови концерти още от по-младите му години в София и в Русе.

Гидон Кремер и Марта Аргерич - снимка архив

Гидон Кремер е роден в Рига 1947 година. От четиригодишна възраст свири на цигулка, като първият му учител е неговият баща. Завършва Московската консерватория в класа на знаменития Давид Ойстрах. Победител е на международни конкурси като Кралица Елизабет в Брюксел (1967), конкурса „Паганини” в Генуа и конкурса „Чайковски” в Москва в секцията за цигулари (1970). Концертите му носят световна слава. Кремер през 1980 година емигрира от СССР във ФРГ и постоянно свири с най-добрите световни оркестри и диригенти. Освен популярните класически произведения, неговият репертоар съдържа и музика на ХХ век. За широката публика, той представя много последователно съвременни композитори от ранга на Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина и други. Многобройните му записи са отличени с международни награди. За 50-ия си рожден ден през 1997 година си „подарява“ камерната формация Кремерата Балтика, която създава. В нейния състав влизат млади музиканти от Латвия, Литва, Естония и Украйна. Като солисти в оркестъра участват изпълнители като Марта Аргерич, Миша Майски, Михаил Плетньов и много други световни изпълнители.

Саша Гьотцел - снимка Стефан Джамбазов

И друг велик композитор с трагична съдба и невероятна музика е в програмата на филхармониците – Густав Малер, на когото отбелязахме 160 години от рождението на 7 юли. За него може да прочетете във „въпреки.com” тук. На 24 септември главният гост диригент на Софийска филхармония Саша Гьотцел ще дирижира „Ададжето“ от неговата 5-та симфония и 4-та симфония в особен аранжимент като оркестров състав. Успяхме да го видим онлайн на 1 май в изпълнение на Берлинска филхармония, първия им концерт в знаменитата им зала след затворените концертни пространства заради Covid -19. Тогава за първи път след като оркестрите в Европа замлъкнаха, по известни на всички нас причини Берлинската филхармония изнесе истински концерт в знаменитата си зала на 1 май. Това беше юбилейният 30 - ти Европейски концерт на оркестъра, който трябваше да бъде в залата на Израелската филхармония. Филхармониците изпълниха под ръководството на своя главен диригент Кирил Петренко музика на Арво Пярт, Дьорд Лигети, Самюъл Барбър и Густав Малер. Четвъртата симфония на Малер, която е за състав от над 100 инструменталисти, те изсвириха с 13 музиканти и солистка сопраното Кристиане Карг. Звучаха изключително, а публиката ги следеше в интернет. Но музикантите бяха на сцената на първата зала, която отвори вратите си отново, Въпреки! Това изпълнение за нашите филхармоници не е случайно, за маестро Найденов един от големите примери като артистична политика е знаменитият оркестър на Берлинска филхармония. А Саша Гьотцел е вдъхновен интерпретатор на Малер. Може да прочетете разговор с него за „въпреки.com” тук. Саша Гьотцел ще дирижира на 22 октомври и друг концерт с изпълнение на знаменитите „Метаморфози“ на Рихард Щраус и любимата на всички ни 40-та симфония на Моцарт.

Андрей Гаврилов - снимка архив

Изненадите, за които споменахме в началото са свързани и със знаменателни имена, които в не малка степен са изстрадали кариерата си в името на свободния си човешки избор. Сега за младите хора, родени след 1989 година може би това е непонятно, но за тези хора е било усилие за жизнено и професионално оцеляване. На 10 септември в рамките на жълтия цикъл концерти знаменитият руски пианист Андрей Гаврилов /1955/, носител на наградата „Чайковски“ ще изпълни 20-ия концерт за пиано на Моцарт под диригентството на италиански диригент Андреа Витело. През 1974 година Гаврилов печели триумфално конкурса „Чайковски“ и същата година на Залцбургския музикален фестивал замества изключителния Святослав Рихтер в концертите поради негово заболяване. През 1978 г. Андрей Гаврилов прави първото си турне с Берлинската филхармония с 30 концерта по света. През декември 1979 г, докато се подготвя отново за турне с Херберт фон Караян, не му разрешават да напуска Съветския съюз.

Андреа Витело - снимка архив

Според спомените на Гаврилов, той е бил подлаган на задължително психиатрично лечение и домашен арест, постоянно е следен от КГБ, а в милицията му показват подготвена държавна информация за смъртта му при инцидент.1985 година успява да замине на турне в Англия, откъдето решава да не се връща и известно време се укрива там с помощта на английски специални служби. Впоследствие молбата на Андрей Гаврилов за правото му на свободно движение е одобрена от лидерите на двете страни - Маргарет Тачър и Mихаил Горбачов. Той запазва съветското си гражданство, но в момента е гражданин на Великобритания, Германия и Швейцария. Прави шеметна кариера по света, като работи с изключителни диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Сейджи Озава. 1994 година преживява тежка криза и до 2001 година се оттегля да живее на остров Фиджи, без да изнася концерти. След този сложен за него период се връща да живее в Швейцария и отново започва концертната си дейност, като 2003 година изнася концерти в Москва, а по-късно прави и турнета в много градове на Русия.

Борис Белкин - снимка архив

Седмица след концерта на Гаврилов на 17 септември се открива зеленият цикъл с друго голямо име – цигуларя Борис Белкин /1948/, чиято съдба е не по-малко драматична в началото на кариерата му. Под диригентството на именития италиански диригент Джанлуиджи Джиалмети, когото познаваме от гастролите му в Националната ни опера, той ще изпълни концерта за цигулка №1 на Макс Брух. Във втората част филхармониците ще изпълнят 7 симфония на Бетовен. Борис Белкин започва да свири на цигулка от шестгодишна възраст. На 7-годишна възраст той за първи път свири с оркестър, дирижиран от знаменития Кирил Кондрашин. Завършва Московското централно музикално училище, след това Московската консерватория „Чайковски“ в класа на проф. Юрий Янкелевич и Феликс Андриевски. Има и занимания със знаменития Исак Щерн. 1973 година печели всесъюзния конкурс за цигулка в Ереван, но не е допуснат да участва в Международния конкурс „Чайковски“. Две години поред не му дават изходна виза, за да участва в конкурса „Паганини“ в Италия. А вероятно би го спечелил, както допълни маестро Найден Тодоров, като го представи. Младият Белкин след тези преживявания емигрира в Израел, по-късно в Белгия, където живее от 1974 г. Преподава в консерваторията в Лиеж, в Академията Чиги (Сиена). От 1991 г. ръководи камерния оркестър Залцбургски камерни солисти. Обширната дискография на Белкин включва концерти за цигулка на Моцарт, Паганини, Брамс, Брух, Чайковски, Глазунов, Прокофиев, Сибелиус, Шостакович и други. Работил е с най-големите оркестри в света и знаменити диригенти.

Шломо Минц - снимка архив

Концертът на Шломо Минц и Софийска филхармония, който трябваше да се проведе на 26 март, ще е на 11 октомври, за който вече няма билети. Шломо Минц е от любимците на българската публика. Той се е съгласил да има втори концерт на 12 октомври, включен в оранжевия цикъл, когато ще свири и дирижира концерт за цигулка № 5 на Моцарт и Трета симфония „Шотландска“ на Феликс Менделсон - Бартолди. Израелският цигулар, виолист и диригент заема признато място на световния музикален Oлимп вече над три десетилетия. Роден е в Москва през 1957 година, учи цигулка в Израел при Илона Фехер, а след това специализира при легендарния Исак Щерн. Минц е очакван гост в най-добрите концертни зали по света, където свири с едни от най-изявените диригенти на нашето време като Серджо Челибидаке, Ойген Орманди, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Карло Мария Джулини. Журира най-популярните конкурси за цигулари в Европа и води майсторски класове по целия свят. През 2012 година дава старта на уникален проект – първата онлайн музикална академия за млади цигулари. Безукорна техника, необичайно изразителен рисуващ звук, чистота и строгост на стила са артистичният подпис на Шломо Минц. Той свири на два изключителни исторически инструмента – цигулка Гуарнери дел Джезу от 1700 година и виола Карло Джузепе Тесторе от 1696 г. Шломо Минц е един от малцината цигулари на нашето време, имали щастието да свирят на цигулката на великия Паганини – иконата „Il Cannone“ – (Ил Каноне – Оръдието), на която имат привилегията да свирят носителите на първа награда от конкурса Паганини. През 1997 година най-добре охраняваната цигулка на света, също работа на Гуарнери дел Джезу от 1742 година, напуска своите позлатени покои в Генуа и тръгва с полицейски ескорт към Маастрихт за ексклузивен концерт на Нидерландската телевизия. Документален филм запаметява за поколенията този вълнуващ момент, който окончателно налага Шломо Минц като световна звезда.

Олег Майсенберг - снимка архив

Олег Майсенберг пък е забележителен пианист и педагог също напуснал бившия Съветски съюз, който живее и работи във Виена. Концертът му ще е на 10 декември под диригентството на маестро Найден Тодоров: „От три години се опитвахме да го поканим и най-после ще го чуем и видим. Той ще изпълни рапсодия за пиано върху теми на Паганини от Рахманинов. В този концерт ще прозвучи и Класическа симфония от Сергей Прокофиев“. Олег Майсенберг е роден в Одеса, където получава първите си уроци по пиано от майка си. Учи в музикална школа в Кишинев, а по-късно и в Москва при професор Джочелос. Печели втора награда на конкурса „Шуберт“ във Виена 1967 година. А малко по-късно и първа награда на конкурса „Музиката на 20-ти век“. Солист е на най-големите оркестри в бившия Съветски съюз. 1981 година емигрира в Австрия и оттогава гастролира в оркестри от ранга на Берлинска филхармония, Израелската филхармония, Филаделфийската, Виенската Лондонския симфоничен оркестър. Но признава, че предпочита камерната музика и един от неговите любими партньори е Гидон Кремер. Талантливият млад български пианист Симеон Гошев завършва магистърска степен с отличие от Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена като студент на Олег Майсенберг през 2016 година.

Симеон Гошев - снимка архив

Маестро Тодоров ще дирижира и друг забележителен концерт на 15 октомври с надслов „Нови звезди“. „Той е от жълтия абонамент с двама изключително солисти – Камий Тома, солистка на Дойче грамофон, една от най-знаменитите челистки в момента, независимо от младата й възраст. Тя ще изпълни концерта за виолончело на Роберт Шуман. В същия концерт ще прозвучи третият концерт за пиано на Сергей Рахманинов в изпълнение на друг от младите в световната музика Александър Улман. Ние каним световни имена, независимо от всичко, правим го защото сме обещали да работим за публиката. Могат да се видят в зала „България“, а не да се пътува в градове като Виена, Париж, Лондон или да се видят само по телевизия MEZZO. Сега изгряващите звезди, които след време няма да можем да видим заради изключителните им ангажименти. Така, както вече рядко виждаме и слушаме в България изключително талантливия Евгени Божанов. Успяхме да го ангажираме и той ще гостува на 3 декември, като ще изпълни концерт №1 на Шопен. Във втората част е 8 симфония „Недовършена“ на Франц Шуберт“, сподели Найден Тодоров, който ще дирижира и този концерт.

Евгени Божанов - снимка Stephen Eastwood/Lynx

Вторият концерт за пиано на Шопен ще бъде изпълнен на 19 ноември от италианския пианист Антонио ди Кристофано с диригент Янош Аш. В програмата е и първо изпълнение в България на Реквием от Руджиеро Леонкавало, един от най-интересните представители на веризма. Преди това първо изпълнение за България на концерта на 5 ноември ще има и друга премиера - Симфония №9 на Филип Шамуар /1952/. В първата част солист е знаменитият ни цигулар Светлин Русев, който ще изпълни концерт за цигулка №2 „Кампанела“ на Николо Паганини. Припомняме, че маестро Тодоров на 16 ноември 2017 година с оркестъра на Пловдивската опера дирижира симфония № 4 и Концертна пиеса за струнни на френския композитор Шамуар, дългогодишен редактор в Дойче грамофон и преподавател по композиране в Сорбоната.

Атанас Кръстев - снимка Стефан Джамбазов

Всеки от концертите на Софийска филхармония заслужава специално внимание с програмата си и с изпълнителите. На 13 декември ни очаква един от посветените на Бетовен, чиято годишнина беше подобаващо застъпена в програмите на вече отминалия сезон, но тишината в концертните зали заради Covid -19 попречи на тези музикални празници. На този концерт ще греят младите български звезди – цигуларката Лия Петрова, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко, които ще изпълнят Тройния концерт за цигулка, виолончело и пиано на Бетовен с диригента на Виенската народна опера Герит Присниц. Тогава филхармониците ще изпълнят и симфония №1 на композитора. Негов специален ден ще е и 17 декември, когато под диригентството на Константин Илиевски талантливият Георги Черкин ще изпълни концерт за пиано № 5 и Лунната соната за пиано и оркестър.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

В цялостната програма на есенния сезон специално внимание, както сподели маестро Тодоров, обръщат внимание и на човешкия глас. След Диана Дамрау ще имаме шанса на 26 ноември да се насладим на концерт на световното ни со��рано Красимира Стоянова под диригентството на Владимир Кираджиев. А на 6 декември ще гостува тенорът Калуди Калудов и заедно с Анна Дитри ще изпълнят арии и дуети от различни опери с диригент Кръстен Настев.

Хуан Диего Флорес - снимка архив

Суперзвездата Хуан Диего Флорес ще изнесе концерт на 14 януари 2021 година в зала 1 на НДК. Той излиза на българска сцена под диригентството на Кристофър Франклин. Флорес е перуански оперен певец, тенор, когото наричат „златното момче“ и още „изящен тенор“. Много музикални критици го определят за един от най-добрите лирични тенори на нашето време. Започва да учи в консерваторията на Лима, Перу на 17 години и първите му намерения са да следва популярна музика, но неговите професори откриват, че има глас на оперен певец и го насочват към класическата музика. Пробива на професионалната сцена през 1996 година. На 23 години прави дебюта си на сцената на Ла Скала. Пял е в роли от опери на Доницети, Росини, Моцарт, Пучини, Белини и други.

Найден Тодоров по време на пресконференцията онлайн - снимка Стефан Джамбазов

Софийската публика ще има срещи и с други талантливи и обичани музиканти като Йорма Панула, Дарил Анг, Юлиан Рахлин, Людмил Ангелов. Вълнуващи програми за деца представя традиционно и Фортисимо – „Приказка за перкусии“ /27 септември/, „Приказка за кларинет“ /25 октомври/, Дива симфония на Дан Браун, който освен популярен писател е и композитор, „Лешникотрошачката“ /20 декември/. Найден Тодоров обеща, че тази година освен Коледни концерти, които ще са два – сутрешно матине и вечерен, ще има и Новогодишен на 29 декември. Както сам каза, че иска да зачеркне 2020, която не даде и възможност да се отбележи годишнината от създаването на Националния филхармоничен хор с ръководител Славил Димитров. Но маестрото остава с вярата, че 2021 година ще е друга… Обеща и още по-вълнуващ концерти и гости за 2021 с надеждата, че лошото ще е зад гърба ни. Всички концерти до края на следващия месец ще се продават само като абонаментни цикли с различните им цветове с големи отстъпки за членовете на Филхармоничното общество. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Софийска филхармония #Найден Тодоров #музика

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Нищо не може да се сравни с живия концерт, убеден е Найден Тодоров

„Софийска филхармония ще продължи да се стреми най-доброто от България и от света да представи за българската публика и през новия сезон. Ние планирахме да започнем новия сезон на 5 септември и още не сме променили тази дата“. Сподели по необичаен виртуален начин директорът й маестро Найден Тодоров.

И продължи: „Трябваше да бъде открит под диригентството на големия български диригент Павел Балев с една от най-големите певици в света сопраното от Германия Диана Дамрау. Очаквам този концерт да се случи, имаме подписан договор и очакваме така да стартираме нашия нов сезон. В началото на септември стартират и Берлинска, и Виенска филхармония, а дали и ние ще можем…“. Традиционно откакто е директор на Софийска филхармония той в края на сезона представя новия. Но в ситуацията на извънредно положение поради пандемията на Корона вирус изведнъж тазгодишният сезон с амбициозна програма приключи в средата на март. Филхармонията запази своите четвъртъци да показва в социалните мрежи записи от най-добрите си концерти. И сега представя не само плановете за сезон 2020/21, но и професионалните си и лични вълнения около всичко, което се промени в живота ни под карантина в новата онлайн рубрика „Без маска“. И ако до миналата година Софийска филхармония представяше програмите и начинанията си често заедно с партньорите си на пресконференция, където журналистите задаваха въпросите си, сега Маестрото застана пред компютъра за среща и с публиката, и нейните очаквания.

Павел Балев - снимка архив

„За съжаление, всичко това, което се случва се оказа много голяма турбуленция за българската култура, въобще за културата в световен мащаб. Затова ние ще бъдем малко по-бавни в представянето на нашите планове. Причината не е само заради заразата. Едната е, че ние не знаем колко ще продължи пандемията, колко ще продължи карантината. От друга страна всичко това няма как да не се отрази финансово на културните институции в България и ние все още не знаем нашата финансова рамка за следващия сезон. Знаем вече какво предстои, защото за някои концерти сме подписали вече договори преди година-две. Други обаче сме задържали, докато успеем да разберем какво сме в състояние да можем да направим и какво не. Но за сметка на това започваме нашето ново предаване „Без маска“, където ще има срещи и с различни артисти, които да отговарят на вашите въпроси._ _Сред солистите са аржентинската пианистка Марта Аргерич, тенорът Хуан Диего Флорес, Гидон Кремер, Валентина Лисица, Фредерик Шаслин, Олег Майсенберг, Максим Венгеров и младият, но вече много популярен цигулар Рей Чен. Отложеният концерт с Шломо Минц ще се състои на 11 октомври”. Маестро Тодоров изрази надеждата пандемията да не попречи на срещата с тези артисти. Акцент в новия сезон на филхармонията е и поканата от списание „Грамофон“ Софийската филхармония да гостува на наградите на изданието в Лондон през октомври, но дали това ще случи е също под въпрос. Вече е ясно, че планираното преди време турне на Софийска филхармония в Китай при много добри условия, както каза директорът, няма да осъществи.

Марта Аргерич - снимка архив

Но да се върнем към изключителните музиканти, които да очакваме и да се надяваме, че ще имаме шанса да видим, слушаме и аплодираме в зала „България“. Отварям само една скоба с лично пристрастие – миналата година в традиционната вече анкета, която правят от Филхармонията за публиката си, бях написала, че сред артистите, които много ми се иска да ни гостуват беше Марта Аргерич. Мислех си, че това е неизпълнимо желание, а ето тя ще дойде, разбира се, с всички условности и неизвестни, които Covid - 19 може да ни сервира. Марта започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда сред най-ярките дарования на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Шопен, Шуман, Лист, Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен, Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ-ти и началото на XXI-ви век. На петгодишна възраст майка ѝ я изпраща на уроци при Винченцо Скарамуца, който ѝ дава първите уроци по пиано в живота, и спомага за развитието на естественото ѝ музикално чувство.

Гидон Кремер и Марта Аргерич - снимка архив

През 1949 г., на 8 години, прави концертно изпълнение на Концерт за пиано № 1 в до мажор, op. 15 на Бетовен, Концерт за пиано № 20 в ре минор, к. 466 на Моцарт и Френска сюита № 5 в сол мажор, BWV 816 на Бах. През 1955 г. семейство Аргерич емигрира във Виена, където Марта Аргерич започва уроци при Фридрих Гулда по негова лична покана. Получава уроци на различни места в Европа, най-вече в Лондон, Виена, както и в Швейцария, където среща най-големите имена на времето си: Бруно Сайдхофер, Фридрих Гулда, Никита Магалов, Мадлен Липати, а обучението си завършва при Артуро Бенедети Микеланджели и Стефан Ашкенази. През 1957 г., на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано. През 1965 г. Марта Аргерич оставя ярка следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“, във Варшава, на който тя печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен. Техника й е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц и Маурицио Полини. Освен, богата си концертна дейност с най-големите оркестри в света и рецитали, с богатата си дискография тя е и редовен член на журита в международни конкурси. Но както проявява специални пристрастия към музиката, която изпълнява, така е безкомпромисна и като оценява. Оттегля се от журито на конкурса „Шопен“ във Варшава през 1980, след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втория тур и го нарича гений.

Диана Дамрау - снимка архив The Guardian

Диана Дамрау е немско сопрано, учила оперно пеене в Залцбург и Вюрцбург. Дебютира във Франкфуртската опера, а след това постъпва във Виенската, последвана от Ковънт Гардън, Метрополитън, Баварската опера и Залцбургския фестивал. През 2010 г. й бе връчен орденът „Максимилиан“ за достижения в изкуството, а през 2014 г. бе отличена в категория „най-добра изпълнителка“ на най-престижните награди, раздавани за опера. Тя е сред световните оперни звезди, с които традиционно работи именитият ни диригент Павел Балев. В репертоара си Диана изпълнява такива образи като: Памина от „Вълшебната флейта“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Марселина от „Фиделио“, Джилда от „Риголето“, Олимпия от „Хофманови приказки“, Маргарита във „Фауст“, а така също и оратории и песни от Бах, Хендел, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Щраус, Дебюси и Барбър. Имали сме възможност да я гледаме в спектаклите на живо на Метрополитън и Ковънт Гардън, когато се показваха в България. Да вярваме, че срещата с нея в зала „България“ ще се реализира на откриването на новия сезон на Софийска филхармония.

Фредерик Шаслин - снимка архив

Тази година сезонът трябваше да завърши на 25 юни с 10 симфония от Малер с диригент Фредерик Шаслин. Френският диригент, пианист и композитор е ръководил в различни периоди Йерусалимския симфоничен оркестър. Неговият дебют като диригент е през 1989 година, когато е работил като асистент на знаменития Даниел Баренбойм в оркестъра на Париж и на Байройтския фестив��л. В началото на кариерата си е бил асистент и на Пиер Булез. Шаслин е желан гост-диригент в най-авторитетните оперни театри, както и на големите симфонични оркестри в света. Симфоничният му репертоар включва произведения от Бах до съвременната музика. Той е дирижирал повече от 20 премиерни произведения на съвременни композитори. Автор е на книгата „Всички лица на музиката“, посветена на различните аспекти на съвременната музика, на отношението на публиката към нея. Тема, която интересува и вълнува и маестро Найден Тодоров. Изключителната Соня Йончева реализира проекта си за компактдиск „Париж, моя любов” /”Paris, mon amour”/ в Двореца на музиката във Валенсия с Оркестъра на област Валенсия, а на диригентския пулт беше Фредерик Шаслин.

Гидон Кремер - снимка архив

Гидон Кремер е от най-знаменитите цигулари на нашето време и сред любимците на българските меломани, които са имали щастието да бъдат на негови концерти още от по-младите му години в София и в Русе. Гидон Кремер е роден в Рига 1947 година. От четиригодишна възраст свири на цигулка, като първият му учител е неговият баща. Завършва Московската консерватория в класа на знаменития Давид Ойстрах. Победител е на международни конкурси като Кралица Елизабет в Брюксел (1967), конкурса “Паганини” в Генуа и конкурса „Чайковски” в Москва в секцията за цигулари (1970). Концертите му носят световна слава. Кремер 1980 година емигрира от СССР във ФРГ. Концертите му носят световна слава. Кремер постоянно свири с най-добрите световни оркестри и диригенти. Освен популярните класически произведения, неговият репертоар съдържа и музика на ХХ век. За широката публика, той представя много последователно съвременни композитори от ранга на Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина и други. Многобройните му записи са отличени с международни награди. За 50-ия си рожден ден през 1997 година си „подарява“ камерната формация Кремерата Балтика, която създава. В нейния състав влизат млади музиканти от Латвия, Литва, Естония и Украйна. Като солисти в оркестъра участват изпълнители като Марта, Аргерич, Миша Майски, Михаил Плетньов и много други световни изпълнители.

Хуан Диего Флорес - снимка архив

Хуан Диего Флорес е перуански оперен певец, тенор, когото наричат „златното момче“ и още „изящен тенор“. Много музикални критици го определят за един от най-добрите лирични тенори на нашето време. Започва да учи в консерваторията на Лима, Перу на 17 години и първите му намерения са да следва популярна музика, но неговите професори откриват, че има глас на оперен певец и го насочват към класическата музика. Пробива на професионалната сцена през 1996 година. На 23 години прави дебюта си на сцената на Ла Скала. Пял е в роли от опери на Доницети, Росини, Моцарт, Пучини, Белини и други.

Валентина Лисица - снимка архив

Валентина Лисица е родена в Киев, Украйна на 11 декември 1973 г. Учи в Музикалното училище за надарени деца „Лисенко“ и в Киевската консерватория, където среща бъдещия си съпруг. Понастоящем живее в Северна Каролина, САЩ. Нейният съпруг Алексей Кузнецов също е пианист и двамата имат и много съвместни изяви като дуо. Лисица свири в различни зали по света, включително в Карнеги Хол и Ейвъри Фишър Хол в Ню Йорк, САЩ и Музикферайн във Виена. Олег Майсенберг пък е забележителен пианист и педагог, който живее и работи във Виена. Роден е в Одеса, където получава първите си уроци по пиано от майка си. Учи в музикална школа в Кишинев, а по-късно и в Москва при професор Джочелос. Печели втора награда на конкурса „Шуберт“ във Виена 1967 година. А малко по-късно и първа награда на конкурса „Музиката на 20-ти век“. Солист е на най-големите оркестри в бившия Съветски съюз. 1981 година емигрира в Австрия и оттогава гастролира в оркестри от ранга на Берлинска филхармония, Израелската филхармония, Филаделфийската, Виенската Лондонския симфоничен оркестър. Но признава, че предпочита камерната музика и един от неговите любими партньори е Гидон Кремер. Талантливият млад български пианист Симеон Гошев завършва магистърска степен с отличие от Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена като студент на Олег Майсенберг през 2016 година.

Олег Майсенберг - снимка архив

Концертът на Шломо Минц и Софийската филхармония, който трябваше да се проведе на 26 март, се мести на 11 октомври.Това е съвместен проект на филхармониците с агенция Кантус Фирмус и е част от Европейския музикален фестивал. Шломо Минц е също от любимците на българската публика. Той ще се представи като солист и диригент със стилна класическа програма от творби на Менделсон, Моцарт и Брамс. Това няма да е първата колаборация между „Кантус Фирмус“ и Софийска филхармония, за да ни срещат със световни музиканти. На 30 март 2018 година имахме невероятния шанс, благодарение на това сътрудничество да преживеем изкуството с един от най-големите цигулари на нашето време Максим Венгеров в зала 1 на НДК.Тогава директорът на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров и Васил Димитров, изпълнителен директор на „Кантус Фирмус“ обещаха да продължат сътрудничеството си и ето тази година заедно ни дават шанса да се насладим на изкуството на Шломо Минц. Той е сред най-признатите цигулари в света, който гостува на Европейския музикален фестивал 2016 година с концерти в София и Варна.

Шломо Минц - снимка архив

Израелският цигулар, виолист и диригент заема признато място на световния музикален Oлимп вече над три десетилетия. Роден е в Москва през 1957 година, учи цигулка в Израел при Илона Фехер, а след това специализира при легендарния Исак Щерн. Минц е очакван гост в най-добрите концертни зали по света, където свири с едни от най-изявените диригенти на нашето време като Серджо Челибидаке, Ойген Орманди, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Карло Мария Джулини. Журира най-популярните конкурси за цигулари в Европа и води майсторски класове по целия свят. През 2012 година дава старта на уникален проект – първата онлайн музикална академия за млади цигулари. Безукорна техника, необичайно изразителен рисуващ звук, чистота и строгост на стила са артистичният подпис на Шломо Минц. Той свири на два изключителни исторически инструмента – цигулка Гуарнери дел Джезу от 1700 година и виола Карло Джузепе Тесторе от 1696 г. Шломо Минц е един от малцината цигулари на нашето време, имали щастието да свирят на цигулката на великия Паганини – иконата „Il Cannone“ – (Ил Каноне – Оръдието), на която имат привилегията да свирят носителите на първа награда от конкурса Паганини. През 1997 година най-добре охраняваната цигулка на света, също работа на Гуарнери дел Джезу от 1742 година, напуска своите позлатени покои в Генуа и тръгва с полицейски ескорт към Маастрихт за ексклузивен концерт на Нидерландската телевизия. Документален филм запаметява за поколенията този вълнуващ момент, който окончателно налага Шломо Минц като световна звезда.

Максим Венгеров и Найден Тодоров - снимка Стефан Джамбазов

С много радост и вълнение ще очакваме в новия сезон отново Максим Венгеров. През 2007 година на уникалния си „Страдивариус” от 1727 г. той изпълни тогава концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и беше аплодиран неистово от щастливите меломани, за които той изсвири на бис „Размишление” на Жул Масне и Унгарски танц № 8 на Йоханес Брамс. Преди две години той заедно със Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров изпълни концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 77 на Йоханес Брамс. Тогава Венгеров каза за „въпреки.com”: „Свиря на цигулка 30-35 години. Има про��зведения, концерти, които съм свирил стотици пъти двайсет и повече години и когато се връщам и ги свиря отново в един момент разбирам, че те не са същите произведения. Те са се променили, защото аз самият съм се променил. Този инструмент - цигулката ме е провокирал да търся много по-голяма образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво правя като изпълнител. Защото цигулката е израз на душата по подобен начин, както лъкът е продължение на ръката. Композиторите разглеждат по много различен начин музиката от начина, по който изпълнителите я разглеждат. Надявам се един ден да мога да се заема и с композиране, защото сигурен съм концертът за цигулка на Брамс ще изглежда по много различен начин, ако имам и това умение и тази гледна точка на композитор“.

Максим Венгеров - снимка архив

Роден в сибирския град Новосибирск през 1974 г. в семейството на музиканти, Максим започва да свири едва 4-годишен, а на пет вече изнася концерти. Води първия си майсторски клас в Университета на Калифорния в Лос Анджелис, когато е едва на 16 години - дейност, която продължава да практикува винаги, когато има възможност. През 1990 година печели първа награда на един от най-авторитетните конкурси за цигулари „Карл Флеш” във Великобритания. Лъкът, с който свири Максим Венгеров е на знаменития Яша Хейвиц, самата цигулка е Страдиварус, принадлежала на Рудолф Кройцер, на когото Бетовен е посветил знаменитата си цигулкова соната. Венгеров е концертирал в най-известните зали на света с най-прославените оркестри и диригенти като Клаудио Абадо, Даниел Баренбойм, Валерий Гергиев /по негова покана прави и дебюта си като диригент в Маринския театър в Петербург – б.а./, Карл - Мария Джулини, Лорин Маазел, Курт Мазур, Зубин Мета, Рикардо Мути, Мстислав Ростропович и много други. Като много млад той е свирил дори под диригентството на великите Джордж Шолти и Йехуди Менухин.. Максим Венгеров не е просто виртуозен музикант, а ваятел на музика.

Талантливият млад български пианист Симеон Гошев - снимка архив БНР

Разказваме по подробно за големите музиканти, които екипът на Софийска филхармония се е постарал да покани и да убеди да дойдат в България. Това е за нас, публиката. Не пренебрегваме и българските изпълнители, които са безспорно в световния музикантски елит като Веско Ешкенази, Светлин Русев, Людмил Ангелов и много други. Но все пак, за жалост, не може да кажем със сигурност, че тези концерти ще се реализират. В този контекст Найден Тодоров сподели: „Това е изключително нова ситуация за всички нас не само в България, но и в целия свят. Очевидно, че ще има някакво пренастройване на всички нас. Има и доста притеснения. Първото притеснение е, че ние се страхуваме от неизвестното. Неизвестното сега е до кога ще продължи всичко това – първо кога ще свърши кризата и после до кога ще продължи заразата. Ние искаме да разберем кога ще продължим, за да се настроим.

Найден Тодоров - снимка Стефан Джамбазов

Вторият въпрос е как ще бъде финансирането. Министрите Банов и Горанов промениха финансирането още през октомври, но ще видим как това ще се развие и как да пренастроим следващите си сезон и освен това не знаем дали, което сме планирали за следващите сезони ще бъде възможно. Това зависи от хората над нас, но зависи и от нас какво искаме да направим. Зависи много и от нашата публика, защото третата неизвестна е публиката. За да можем да каним артисти като тези през последните години, ние зависим изключително много от нашата публика. Тя беше изключително добронамерена, но не знаем как ще реагира след тази пандемия, дали няма да се страхува да дойде в залата. Онлайн инициативата ще остане, без да акцентираме върху нея“. Признава, че не се страхува от онлайн изпълненията, за които Филхармонията дава възможност. Но е категоричен, че „преживяваното на живо не може да се сравни с нищо друго, то е и социално преживяване, да седнем, да се видим с приятели. Нищо не може да се сравни с живия концерт. Преживяването на живо! Ще продължим и двете!“.

Джордж Гершуин - снимка архив Getty Images

За себе си споделя кои са любимите му композитори като на първо място поставя Джордж Гершуин. „Най-любимият композитор е Гершуин, така ме събуждаха вкъщи. На 3 май неделя скримингът на Софийска филхармония е на „Порги и Бес“. Много харесвам Малер, диригенти го обичат, за ужас на оркестрите. Малер не е писал симфония с идеи, а всяка негова симфония е един свят – цивилизации, всичко, Шостакович - 10 симфония. Докато работих в Русенска опера смятам постановките, които съм дирижирал на „Нос“ и „Катерина Измайлова“ – моят връх в Русе. Той е композиторът на моята душа“. Иначе си има плейлист в телефона, където са песни на Анастейша, АББА, Адел, Куин, Демис Русос - не само класическа музика. В ситуация на карантина Найден Тодоров продължава да работи и времето му минава интересно. Докато е в директорския си кабинет слуша орган, защото музикантите използват отсъствието на репетиции и концерти в зала „България“ да свирят с часове, а не както е обичайно да се „вмъкват“ в малкото свободни часове. Участва в скриминг за подготовката на концертите. Маестрото прекарва повече време със семейството си и наваксва, както се изразява. Пише разкази и спомени, но засега не ги публикува. Играе любимите си компютърни игри. По няколко часа учи партитури…

На финала на тази среща с публиката, макар и само виртуална, той е категоричен, че демокрацията е невъзможна без образование и култура. „Културата не е забава, не е делегиран бюджет. Културата формира нашето мислене – да сме отговорни“. Цитира и един от бащите на Американската конституция Бенджами Франклин: „Който предпочита сигурност пред свобода, не заслужава и двете“.

Йонас Кауфман и Людовик Тезие - снимка архив

P.S. на „въпреки.com”: Междувременно знаменитите оперни певци немският тенор Йонас Кауфман и френският баритон Людовик Тезие инициираха петиция в подкрепа на изкуството на Стария континент. Те се обръщат към политиците от Европейския съюз и европейските правителства и призовават самите граждани да реагират, като положат подписа си в платформата change.org. Те приканват да се подпише петицията, за да се изрази подкрепа към идеята за „едно общество, в което красотата и културата не трябва да изчезват, и за една Европа, която е длъжна да запази най-красивото наследство на собствената си цивилизация – Изкуството“. Според тях, интернет – излъчванията принудително наложени от пандемията не могат да заменят срещата с живото изкуство.

Кирил Петренко - снимка архив

А за първи път след като оркестрите в Европа замлъкнаха, по известни на всички нас причини Берлинската филхармония изнесе истински концерт в знаменитата си зала на 1 май. Това беше юбилейният 30- Европейски концерт на оркестъра, който трябваше да бъде в залата на Израелската филхармония. Филхармониците изпълниха под ръководството на своя главен диригент Кирил Петренко музика на Арво Пярт, Дьорд Лигети, Самюъл Барбър и Густав Малер. Четвъртата симфония на Малер, която е за състав от над 100 инструменталисти, те изсвириха с 13 музиканти и солистка сопраното Кристиане Карг. Звучаха изключително, а публиката ги следеше в интернет. Но музикантите бяха на сцената на първата зала, която отвори вратите си отново, Въпреки! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Софийска филхармония #Найден Тодоров #музика

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

Новогодишният музикален фестивал с поклон към Николай Гяуров

„Музиката е енергия“ е мотото на 33-ия Новогодишен музикален фестивал в НДК, който се посвещава на 90 години от рождението на един от най-ярките оперни певци на нашето време Николай Гяуров. Той заедно с най-големи звезди на оперната сцена беше сред желаните и очаквани артисти в първите години на фестивала, създаден от диригента Емил Чакъров /на снимката двамата/.

Миналата година 32-ият Новогодишен фестивал беше под знака на 70 години от неговото рождение. Той с подкрепата държавата, много приятели и световни музиканти сложи началото му през 1987 година, а последните му концерти бяха през 1990 година. Напусна нашия свят през 1991 година едва навършил 43 години, а това изключително събитие за България създаде преди да е навършил 40 години… В годините на прехода не беше лесна съдбата на Фестивала като художествено равнище, особено след блясъка, който му даде маестро Чакъров. Причините са много, но преди всичко обяснението е сложното време на прехода, на липсата на средства, а и може би на въображение и невъзможност да се преодолее стагнацията по отношение на културата и изкуството. Но няколко години вече се усеща стремежът на ръководствата на НДК да върнат блясъка на фестивала, въпреки проблемите да се организира и реализира такова мащабно събитие в днешно време в България.

Програмата тази година е поредното ��оказателство за радост на публиката. Колаборацията между НДК и БНТ да се покажат записи от тези знаменити концерти и оперни спектакли с участието на Николай Гяуров е не просто похвална, а особено важна и за младите поколения не само музиканти. На 16 декември в зала 4 публиката я очаква среща-разговор и дискусия с водещ Екатерина Дочева, музиковед с участието на интересни личности и музиканти работили с певеца. Тя е от хората, най-близки сътрудници на Емил Чакъров, продуцент на концертите му в НДК, на записите му в много, от които грее с участието си Николай Гяуров заедно със звездните си партньори. Екатерина Дочева от дълги години е музикален критик с остро перо, с независим и ярък поглед за случващото се в сферата на музиката не само в България. От миналото издание на фестивала заедно с музикалния продуцент на НДК Юлиана Караатанасова тя споделя тези специални моменти от фестивала като почит към големи артисти, като представяне на безценен национален архив. Това не е просто съживяване на красиви спомени, а преживяване наново, което за младите хора и не само за тях носи и определен образователен смисъл.

След срещата с Дочева, в кино „Люмиер Лидл“ от 18,30 часа почитателите на Гяуров могат да чуят и видят запис от концертното изпълнение на операта „Атила“ от Верди /1984 г./ с участието на оркестъра и хора на Софийската опера под диригентството на Владимир Гяуров на сцената на зала 1 на НДК. На 22 декември в същата зала от 17 часа зрителите ще имат изключителен шанс да гледат знаменития запис на „Аида“ от Верди /1985 г./ на Миланската скала със звездното участие на Мариа Киара, Лучано Павароти, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Хуан Понс, Паата Бурчуладзе под диригентството на знаменития Лорин Маазел и режисьор Лука Ронкони. Невероятно преживяване с певци, които вече ни гледат от небесата. А на 28 декември от 18 часа отново в кино„Люмиер Лидл“ концертен запис със съдействието на БНТ Оперен рецитал на Мирелла Френи и Николай Гяуров от зала 1 на НДК 1982 година под диригентството на Емил Чакъров.

„Важно е фестивали като Новогодишния да се случват, защото по един или друг начин те взимат най-доброто от епохата, в която са създадени, надграждат го и го пренасят във времето. За нас като ръководство на НДК е ключово да съумеем да съхраним тази фестивална култура. Предизвикателството ни днес е как да адаптираме фестивала, така че той да бъде устойчив на днешното време и очакванията на публиката. Ние се опитваме да бъдем част от тази промяна без да нарушаваме традициите и устоите на изкуството“. Това каза председателят на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков при представянето на програмата на Новогодишния музикален фестивал. И екипът на НДК като един сериозен продуцент на култура и изкуство се старае да върне блясъка на Фестивала. В това свое издание след не малко години предстои бляскаво концертно изпълнение на опера на 21 декември в зала 1– „Евгений Онегин“ на Чайковски с участието на световна прима Красимира Стоянова като Татяна – копродукция на БНР с НДК и диригента с авторитетна международна кариера Павел Балев с прекрасните български певци от по-новото поколение Атанас Младенов - Онегин, Михаил Михайлов – Ленский, Виолета Радомирска – Олга, Петър Найденов – Гремин. Специалистите определят Красимира Стоянова като най-прелестната вердиева певица в днешно време, но тя има своите пристрастия и към руската класика, към камерната музика и много още. Тя току-що завърши майсторския си клас в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Припомняме разговора, който имахме с нея преди време, когато й предстоеше за първи път да има майсторски клас на Фестивала на изкуствата „Аполония“. Тогава отговори на въпросите ни по мейл във време, когато имаше няколко представления в „Аида“, а й предстояха участия под диригентството на Рикардо Мути в „Реквием“ на Верди.

Красимира Стоянова

Тогава тя сподели съкровено: „Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и активен и съм безкрайно благодарна на Господ за това! Естествено, ние певците сме малко-по-особен вид и все трябва за нещо да внимаваме, да се пазим, да спазваме определена дисциплина. Режим…Това са нормални неща. И спортистите, и балетистите го правят, но смятам, че всеки човек, който уважава себе си се опитва да живее живота си организирано, за да е полезен на себе си и другите, колкото се може повече. Конкуренцията е стимул за развитие, но не трябва да бъде повод за прекалена амбициозност. Чух един много млад български оперен певец да казва, че човек трябва да се съревновава със себе си. Правилно, нали? Ако се научим да се владеем, да познаваме себе си, да се задълбочаваме в собственото си изграждане, тогава нещата ще стават естествено и леко. Мисля, че няма по-голям критик от собственото Аз…“. /Тук може да прочетете целия разговор с нея/.

На фестивала предстои и друго силно оперно преживяване – на 29 декември в кино „Люмиер Лидл“ публиката ще има късмета да гледа запис на спектакъла „Дон Карлос“ на Верди от 17 октомври 2017 година на Парижката опера със Соня Йончева, Елина Гаранча, Йонас Кауфман, Илдар Абдзазаков, Людовик Тезие и други с диригент Филип Жордан и режисьор Кшищоф Варликовски – звезден екип. Само да допълня, че през изминалата година имахме щастието,благодарение на Софийска филхармония да видим и слушаме оперните рецитали на невероятните певици Йончева и Гаранча. Изключителен шанс София да е част от световните сцени!

33-тият Новогодишен музикален фестивал се открива на 15 декември с концерт на Камерен оркестър на Театър Ла Скала – Милано – формация, популярна с многобройните си турнета на всички континенти. В зала 1 на НДК ще звучат популярни творби от италиански композитори с надслов „Италия – музиката е любов“. Концертът ще бъде открит с популярната Трета сюита от Антични танци и ария от Оторино Респиги. Ще чуем още много популярната Трета Соната „а куатро” на Джоакино Росини. Марко Енрико Босси, известен за времето си органист, композитор и педагог също е сред композиторите, чиито произведения ще чуем. Финалната пиеса от програмата на концерта е от нашия съвременник Емануеле Педрани. Той е известен контрабасист, в момента член на състава на оркестъра на Миланската скала, женен за българка - флейтистката Десислава Петева. Но ден преди това на 14 декември НДК ще посреща посетителите на вход на вход А4 с великоле��на фото изложбата, която представя 33 вълнуващи момента от 33-те години на Новогодишния музикален фестивал, с които организаторите отдават почит на времето, ценностите и традициите, които фестивалът носи, както и на срещата на поколенията, която се случва на сцените на фестивала през годините.

Херберт фон Караян и Емил Чакъров

Тук е мястото да споменем, че фестивалът отбелязва и 30 години от смъртта на един от най-великите диригенти на отминалия 20-ти век Херберт фон Караян, който изключително ценеше и работеше с най-големите певци на България, с българските хорове и даде благословията си и за своя ученик, най-младия с приз от конкурса за диригенти на негово име – Емил Чакъров през 1971 година. Емил тогава беше на 23 години… Забележителни са срещите и работата на маестро Караян с българските артисти от ранга на Гяуров, Анна Томова - Синтова, Райна Кабаиванска и още, и още…Това е дълга и красива история от световната музикална сцена. Но на предстоящия фестивал ще имаме възможност отново да преживеем неговото гостуване в зала 1 на НДК с Виенска филхармония през 1983 година със Симфония № 1 от Йоханес Брамс на 27 декември от 19 часа в кино „Люмиер Лидл“. Тогава в друга част от концерта той представи поредното си откритие цигуларката Ан - Софи Мутер, която беше тогава на 20 години. Но той вече я беше поканил да солира едва 13 годишна с Берлинска филхармония.

Очаква ни в зала 1 на 17 декември балетният спектакъл „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус на Държавната опера в Стара Загора с художествен ръководител прима балерината Силвия Томова. За трите години, от които е на тази позиция тя възроди по блестящ начин балета на най-стария ни оперен театър в България. Звезди от световна величина участват в този спектакъл. Сред тях блестят солистите на Щатсбалет Берлин примабалерината Яна Саленко и нейният партньор Мариан Валтер. Хореографията и режисурата са на Аршак Гарумян, също гост от Щатсбалет Берлин, сценографията и костюмите на италианеца Салваторе Русо. Яна Саленко е сред най-високо ценените прими на международната балетна сцена и е постоянен гост-солист в Кралската опера „Ковънт Гардън“ - Лондон и Мариинския театър - Санкт Петербург. В спектакъла участва международната балетна трупа на Държавна опера Стара Загора. При представянето на представлението Силвия Томова разказа звездната биография на двамата солисти. Самата тя също е възпитаничка на знаменитата Петербургска балетна школа. Извън знаменитите солисти Силвия Томова специално подчерта, че силата на спектакъла е и самата трупа на корди балета, от който тя не скри гордостта си и с право.

Тазгодишното издание на Фестивала предлага специално подбрани специални концерти за меломаните. На 14 декември в кино „Люмиер Лидл“ е хоровият концерт, който ще отбележи 25 години от създаването на женски хор „Ваня Монева“ с диригент Ваня Монева. В него имат специално участие обичаната певица Мария Илиева, дъщеря на Монева, Иван Цонков – ударни инструменти и оркестърът за народна музика на БНР. На 16 декември пък е клавирният рецитал на Антонина Бонева „Баладите на Фредерик Шопен по стиховете на Адам Мицкевич”. В концерта ще участва и талантливият ученик на Антонина Бонева – Теодор Пазов. Великолепната пианистка и преподавателка има специални пристрастия към Шопен, а сред многобройните й ученици са музиканти от ранга на Виктория Василенко, Георги Черкин и много друго. Концертът следва линията зададена в тазгодишното издание на Новогодишния музикален фестивал, а именно да среща на една сцена млади таланти, редом до утвърдени вече имена. Друго младо дарование - Фидоси Керчев ще изнесе клавирен рецитал „Имена от бъдещето” в зала 9 на 20 декември.

Живко Петров

Джаз концерт предстои на 18 декември в кино „Люмиер Лидл“ – Живко Петров ще представи най-новия си албум „Ten“ . На 18 декември от 20:00 часа в кино „Люмиер Лидл“ той ще го представи пред своите почитатели. „Ten” е естествено продължение на линията, която пианистът задава в „After 4“ – дебютният му солов албум, но, докато в първия прави поклон пред великите класици, тук музиката е „на кръстопът“ между джаз и поп похватите, като последните две пиеси са отново класически. „Ten“ включва 10 композиции, които се слушат и като части от едно цялостно произведение. За албума Живко Петров споделя: „В „Ten“ представям десет лични истории, изживени от мен през последната година. Усещането ми за него е, че съм 100 % себе си”. Ключово за създаването на албума е общуването на мелодията с тишината. Неслучайно подзаглавието на диска е „The silence in between…“.

Специално събитие в навечерието на Рождество Христово ще е мултимедийният концерт по идея и музика на Петър Дундаков – „Песента на ветровете“ на 23 декември от 19:00 часа в Театър Азарян. „Песента на ветровете” представлява цикъл от пиеси за струнен оркестър, сопрано, флюгелхорн и фонограма, вдъхновени от метафората на „вятъра”. Представлението обединява съвременна класическа музика, джаз, фолклор, „narrative music”- театрална и филмова музика, представени като различни състояния и картини в рамките на една музикална цялост. Спектакълът обединява на сцената великолепни интерпретатори на класическата музика, сред които Камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров и майсторските изпълнения на познатите от съвременната музикална сцена джаз тромпетист Росен Захариев и сопраното Гергана Димитрова, солистка на „Мистерия на българските гласове” и „Ева квартет”. Петър Дундаков винаги ни изненадва в великолепните си музикални проекти, а много специална за него е съвместната им работа от години със „Софийски солисти“ и маестро Пламен Джуров. По този повод преди време за „въпреки.com” композиторът сподели: „Според мен това, което движи една музика е духът й, в смисъл дълбоките й принципи, които никога не са неподвижни. Подвижността на тези принципи, възможността да ги пресъживяваш, е всъщност липсата на граници. Това е вечността на заниманието, търсенето на подвижност на границите. Изключително преживяване за мен е да работя със „Софийски солисти”.

Петър Дундаков и Пламен Джуров

В цялата програма на Новогодишния музикален фестивал е трудно да се определи к��лминацията, но все пак като че ли един от върховните моменти е Новогодишният празничен концерт на 1 януари 2020 година от 18.30 часа в зала 1. „Вдъхновени от зимата“ е темата, избрана от диригента маестро Емил Табаков. „Тази година програмата е доста различна с много нови произведения, които ще бъдат изпълнени за първи път – „Зимното момиче“ на Едвард Григ, валсовете „Кънкьорите” от Емил Валдтойфел и „Снежинки” от Жак Офенбах, Романс от „Виелицата” на Свиридов“, сподели маестро Табаков във видеообръщение при представянето на програмата на фестивала. Солисти на вечерта ще бъдат младите 28-годишни музиканти с успешна кариера на престижните концертни подиуми извън България – цигуларката Лия Петрова, която ще изпълни „Цигански напеви” от Сарасате и виолончелистът Михаил Петров, който ще чуем с „Унгарска рапсодия” на Попер. Тук е мястото да припомним как маестро Емил Табаков започна 2018 година с Новогодишния концерт в НДК, с който се сложи и началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз под надслов „Духът на Европа” с произведения от европейски композитори на 28 – те държави - членки на ЕС с брилянтното участие на цигуларя Светлин Русев като солист. Това беше един много интересен концерт - от една страна свързан тематично с европейското ни председателство, а от друга – различен от традиционния Новогодишен концерт.

Защото този път музиката имаше не само развлекателна, но и образователна функция. Наред с познати музикални творби, звучаха и изключително интересни произведения на малко познати композитори от различните европейски страни. Финалът на председателството отново беше с концерт в НДК и отново на пулта беше Емил Табаков. Това беше и един от концертите на годината – Осма симфония /Симфонията на хилядата/ на Густав Малер. Маестро Табаков дирижира това забележително произведение на Малер с участието на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, Детски хор на БНР и Смесен хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци от Австрия. Маестро Емил Табаков дирижира и Празничния новогодишен концерт на финала на Фестивала и в началото на тази вече изтичаща 2019 година. Тогава танцова феерия с музика от Вагнер, Чайковски, Понкиели, Шостакович, Хачатурян, Хинастера, Маркес, Дворжак, Григ завладя публиката в първите часове на Новата година. Те традиционно бяха споделени с най-добрите музиканти на столичните оркестри в лицето на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент маестро Емил Табаков, а солист на вечерта беше флейтистът със световна слава – Патрик Галоа.

Емил Табаков

Максимализмът на маестро Емил Табаков е известен и той нееднократно си е плащал за него с раздели и неразбиране. Преди време в разговор за „въпреки.com“ той каза много важни неща /можете да прочетете тук/. Припомняме всичко това, защото има смисъл да се връщаме в случилото се не толкова отдавна преди всичко, за да търсим и вярваме, че въпреки склонността ни към мрънкане и и самосъжаление ни се случват и прекрасни преживявания. И едно от тях безспорно е 33-ият Новогодишен музикален фестивал. А тази година организаторите са подготвили и богата програма с концерти за децата, което дава и празнично усещане за най-младата публика. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

#Новогодишен музикален фестивал #НДК #Емил Чакъров #Николай Гяуров #Емил Табаков #Петър Дундаков #Пламен Джуров #Живко Петров

0 notes

vprki · 7 years ago

Text

ДИСКУСИЯ: Промените в театъра – между технологиите и обществените рефлексии

Как се променя театърът днес, беше темата на една от основните дискусии по време на 26 – ия Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Това е голяма тема, но тя беше разгледана и във връзка с промяната в технологиите, както и с обществените нагласи и очаквания.

При едно театрално представление има две страни и консенсус между тях – на представящи и възприемащи, една уговорка, ситуация - на гледане и представяне, беше припомнено на дискусията. Така че между тези две страни е задължително взаимодействието. Иначе на основа на показаното на фестивала, особено от някои от гостуващите чужди и български спектакли, имаше и повод за отправни точки на дискусията. Проф. Камелия Николова, театровед и преподавател, очерта няколко основни теми. Според нея, преди всичко, това е социокултурният контекст. „Как се е променил социокултурният контекст в един обозрим период от време, да речем едно десетилетие. Какво е новото в него в европейски, световен мащаб и разбира се, в локален и национален. И второ - как театърът реагира на тези промени? Защото той е много чувствителен лакмус, който рефлектира на тези промени. Ако щете на тематично ниво, начинът по който променя своя език, както и връзката с публиката”, каза проф. Николова.

Камелия Николова - снимка Стефан Джамбазов

Добави, че втората важна посока, в която има важни промени, са технологиите. И то не просто намесата на технологиите, а спектакли, които не могат да бъдат реализирани без тях. Както беше с френския „Хаканаи”, където дигиталните технологии бяха част от естетиката на спектакъла, заедно с музиката и танца. „Така че какво

ново и различно има в полето на технологиите –

как те променят цялостната философия на театралното представление, на неговото възприятие, на обръщането към публиката и нейното влизане в залата. Тези представления имат колосална публика”, отбеляза Камелия Николова. И набеляза една много сериозна посока на промяна, която очаква - забързаният начин на живеене и бавността на театъра. „Съвременният свят е един бърз свят. В съвременния свят ние наистина сме устремени, друг е въпросът накъде, но сме много забързани непрекъснато. Ако щете бързото придвижване със самолети, с дигиталните технологии - всичко това е много сериозна промяна в един все по-забързан свят, по-забързан живот. И в същото време едни острови на бавността, острови на бавното живеене, на бавното възприемане, на отдаването на себе си поне за малко – това е мястото, което мисля, е възможността да търсим може би днес значимостта на театъра, необходимостта от театралното представление”.

И предложи перефразирайки известния манифест на полския теоретик и режисьор Йежи Гротовски от миналия век за „бедния театър” свой

„Манифест 21: За един бавен театър”.

Докато Гротовски много силно настоява и обобщава цялата практика на 20 век за съсредоточеността върху човека, според Камелия Николова, театърът може да се превърне именно в тези острови за бавно живеене. И даде примери с експерименти, в които един спектакъл може да продължава 24 или пък 12 часа. „Това е изпитание на нашите нагласи, на нашите традиционни представи, че едно представление трае 2 часа, 3 часа, 4 часа, тоест едно определено време. Така че човек се подготвя, в началото е страхотно провокиран от това, че ще стои 24 часа, 12 часа, постепенно се подготвя и влиза в тази естетика”. Нейното мнение е интересно, но разбира се, това е в известен смисъл концептуално пожелание, защото зависи и от консенсуса, за който стана дума между правещи спектакъла и възприемащи го. Защото в дискусията се спомена и за това, че по един или друг начин творческата посока зависи и от избора на самите театрали. Според Камелия Николова създаващите театър, също трябва да си позволят да го правят бавно. „Човек сега натрупва някакви умения, някакви знания и след това се втурва в посоката и кариерата, която е непрекъснато надпреварваща, в която трябва да се състезаваш, да се реализираш. Защото ако малко спреш, ще изостанеш. Тренингът, грижата за собственото ти присъствие, за тялото, гласа, за това какво искаш да кажеш е собствената ти хигиена като човек, който иска да се занимава с театър. Ти инвестираш в тази работа”, отбеляза театроведката.

Венета Дойчева и Ромео Попилиев - снимка Стефан Джамбазов

Според театралната изследователка, критичка и преподавателка проф. Венета Дойчева театърът не се променя без нашата воля и на правещите театър. „Промяната в българския театър е въпрос на избори – социални, политически и така нататък. Съвременната картина на театралния живот показва, че все по-малко стават възможностите за едни по-рискови усилия и художествени търсения. Театърът трябва да има известен художествен потенциал. Онова, което сега наблюдаваме при по-силните художествени произведения е повече въпрос на личен избор, индивидуални решения, на конкретен човешки артистичен риск, отколкото на социално – консенсусна воля да се стимулират такива търсения. Една голяма част от талантливите актьори, режисьори, художници поради тази картина остават извън тази потенциално продуктивна страна на театралното поле. Така или иначе отиват в по-познато, комерсиалното, да го кажем. Това е въпрос на личен избор и не може да бъде отправено към никого. Но ако във всички художествени сфери този избор стои, то в сферата на театъра се съдържа хоризо��тът и перспективата на тази социална подкрепа, която би получил. Може би тази среда ще му даде по-голям шанс да остане в полето на художествения риск, художественото предизвикателство.

Талантът на много добри актьори не се разгръща

в полето на художественото търсене”, отбеляза Венета Дойчева. И според нея, въпреки че не може да се каже на един актьор или режисьор – не прави така и така, все пак обществото не може да се примирява. И трябва да има отношение как собствените му ресурси отиват в по-перспективното, а не в по-задръстеното. „Това е въпрос на обща отговорност, защото всяко общество трябва да подкрепя най-доброто си във всички сфери. И то не може да бъде оставено така”, каза Дойчева.

Според нея още един въпрос е свързан с това, че театралното изкуство е във връзка с хумуса на социума. Отбеляза един заснет спектакъл, който беше показан – руския „Три сестри”. „Има социален ресурс, но и материален ресурс – време, проучване. Кой, къде и доколко може да си позволи такива луксозни инвестиции? Ние не можем да очакваме всеки театър да го направи. Трябва театърът да се променя и в по-голяма степен да събира публични финанси, частни, които да генерират такъв ресурс. Които след това имат голям резонанс”, каза тя. И направи връзка с призивите да се възстановял Телевизионният театър. „Той беше адекватен за времето си. Не трябва да плачем, а това, което се предлага сега е

новият начин да се достигне до качествени представления

от цял свят. Ако телевизиите погледнат на една такава възможност сериозно, може да имат в програмата си такива неща. И качеството на тези продукции отговаря на най-сериозните очаквания”, каза Дойчева. А положителни примери има достатъчно – и излъчванията вече четири сезона на „Метрополитън опера на живо” от Ню Йорк, които събират все повече публика, и сателитните прожекции на Националния театър от Лондон.

“Три сестри” - снимка архив МТФ “Варненско лято”

Колкото до „бавния театър”, за който спомена Камелия Николова, той все пак също е свързан и с публиката. Защото, както каза театроведът проф. Ромео Попилиев, в САЩ от 30 млн. американци, може би 5000 ще отделят време за подобно нещо. Но имаме ли в България обществена подкрепа за такъв „преврат”? А за промяната в театъра добави: „Не е казано кой го променя и като че ли той сам се променя. Променя го целият живот с много бързи темпове. Но той го променя в ширина – разпръсква нови форми.

В дълбочина нищо не може да се промени.

Но в ширина го разгръща. Освен официалните видове театър има още един куп спектакли по пазари и панаири – безкрайно множество от форми. Представлението бяга от назоваването, от това да му се даде име. Собственото име е онова, което лишава човекът от собственост. То го слага в някакъв каталог – бащини, фамилни имена. Собственото име е най-малкото, което е собствено. Театърът по този начин бяга от полагане в някаква ниша. Театърът е в бунт да избяга от това назоваване. И тук всеки спектакъл се стреми да бъде уникално нещо”, каза още Ромео Попилиев.

Колкото до публиката, има и още нещо, което беше интересно в рамките на фестивала. Това беше инсталацията „PURE/ ReaImagination“, изградена като своеобразна разходка. Тя изследва как въображението и историите, които създаваме за света около нас, въздействат на нашите възприятия за реалността и на отношенията между „Аз“ и „Другият“. Концепцията, реализацията и музиката е на Християн Бакалов, а

зрителят става участник и съучастник

в този различен свят. На едно от предишните издания на МТФ „Варненско лято” зрителите ставаха съучастници в една друга перформативна инсталация -„Миграцията на птиците”, за която сме писали във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Разбира се, и в двата случая може да се разсъждава дали това е точно театър, но пък са представления. В случая интересното беше и, че деца от училището, където вървеше „PURE”, участваха с голямо желание и като доброволци, но и като зрители. За представлението Камелия Николова каза: „В началото този тип инсталации винаги имат подготвителен момент. Момент, който трябва да те изключи от всекидневното живеене и да те включи в това, което ще ти се случи след това. Има хора, които не могат да направят тази крачка и се отказват още в подготвителния момент”.

„PURE/ ReaImagination“ - снимка Стефан Джамбазов

Колкото за промяната в театъра има и една трета посока, според Камелия Николова, традиционна на пръв поглед. „Там зрителят най-лесно се адаптира, защото това е посока, която той добре познава. Започва един разказ бавен, напоителен, той казва – да, това ми е познато, това ми е много приятно, аз обичам да ми разказват. И ето този от една страна традиционен, но от друга страна по нов начин актуализиран театър, силно се завръща. Така че дори само тези три различни варианта на бавен театър да видим, ние виждаме едно много силно присъствие. Което е точно с идеята за постдраматичния театър и съвсем не означава, че няма театър, който директно рефлектира на времето, в което живеем. Който отразява този тип бързина, онзи тип активност на живеенето и съвсем не означава, че той ще изчезне, напротив точно обратното. Това ще бъде една ниша”, каза тя.

А според проф. Николай Йорданов сложно е взаимодействието между обществото и самия театър: „Трябва много да ценим това, което се случва в театралния живот като натрупвания, защото то е една собствена вселена. Театърът и специално репертоарният театър е един изключително комплексен организъм. Ние с много голяма лекота, не всички еднакво, но имаше хора, които с много голяма лекота го отричаха. Едва ли не този театър трябваше да се зачеркне, за да отстъпи пред другите форми. Според мен много по-интелигентният поглед е да има и други форми, но

да запазиш най-ценното от репертоарния театър.

Защото ти никъде няма да събереш такива съчетания на различни типове технологии – художествени, технологични, организационни и така нататък”. По думите му по-младите театрали съвсем естествено се увличат по така наречената „независима сцена”. „Тя никога в български условия не може да достигне голямо и високо художествено ниво. Не можеш да постигнеш високо художествено ниво в съвременния театър без специализирани пространства, без специализирани екипи и без много финансов ресурс. От независимата сцена могат да се появят артисти, които по-късно да се влеят в голямото цяло или индивидуални личности, които са обаче изключения като Иво Димчев, но това е човек – оркестър. И ние трябва да ценим технологията на репертоарния театър, така както технологиите в миналото са запазени сега в етнографските музеи, но ние не можем да възстановим технологиите от 19 век. А репертоарният театър е технология от 20 век за цяла Европа и включително за България”.

Николай Йорданов - снимка Стефан Джамбазов

Според театроведа много хора не могат да разберат сложността на театралния живот и не могат да си представят, че театърът представлява движение на декори, техника, инженери, специалисти от различни браншове, които обединяват своите усилия по специфичен начин. Той каза, че цени спектакли като „Хаканаи” и движенческите техники, но не бива да забравяме и да загубим репертоарните театри. „Това е напълно ясно, успоредно с това, че трябва да има и ресурс за проектни инициативи, които да стимулират и разнообразието. Защото не може да останем само в това. Но и двете са еднакво важни. Тук са сложните решения. Това е сърцето на проблема. Никакви успокоения като това, че артисти се качили на джипове, което каза бившият министър на културата, не могат да ни успокоят. Това, че артисти могат да си купят джипове не е критерии за никакъв успех. Тук ние загубваме нещо страшно важно. Обществото се променя и ние трябва да го осъзнаем. Обществото е толкова мощен организъм, който включва в себе си и театъра. Театърът не е извън него. Ние трябва да осъзнаем какво точно се случва. Няколко пъти съм говорил за

новия консерватизъм на средата в 21 век.

Но от средата на второто десетилетие на 21 век трябва да видим вече една много по-тежка фаза на този неоконсерватизъм, който връща обществата по аналогия с 30-те години на 20 век. Не 20-те, които са много по-авангардни, отворени, кризисни и същевременно търсещи да се преодолее кризата. А с 30-те изпълнени едновременно с високи технологии за времето си, нов вид популизъм, връщане към национализми, популизми от всякакъв вид. Това нещо се случва и пряко влияе върху театралния живот. Ние трябва да осъзнаем, че това нещо влияе по всякакъв начин – избор на репертоар, публики.

“Хаканаи” - снимка Romain Etienne - item - архив МТФ “Варненско лято”

Къде е сърцето на проблема? Говоря на европейско равнище, не в България. В България не са толкова ясни процесите. Изключително съм изненадан от слепотата на европейската интелигенция и артистични среди, които продължават да живеят днес с представите от 80-те и 90-те години на 20 век, че е достатъчно да кажеш, че обществото, в което живеем не е съвършено. Че трябва да защитаваме природата, да уважаваме различието, че трябва да сме толерантни. И до това да се свежда етиката на един спектакъл. Огромна част от спектаклите нямат друга философия в себе си. Мисля, че тук има консенсус – едва ли някой от нас иска да не защитава тези неща. Но днес, когато се надига един популизъм от всякакъв вид, когато имаме неоимпериализъм в най-големите държави в света – Русия, САЩ, Китай, Турция. Неоимпериализъм на хора, които желаят да завладеят света поне икономически. Театърът няма етика и философия да противодейства на това. Той продължава да говори, че нещо в капитализма не е наред, но това е много смешно. Капитализмът не си е наред от самото си създаване. Той си е такъв, той си е нехармоничен.

Но за тези нови явления никой не иска да говори.

И много рядко аз срещам подобни спектакли – те се изтикват обикновено от публиката и критиката в периферията. Това за мен е много големият проблем на днешния ден. За това говоря за слепота на хората и за инерция”, каза тревожно Николай Йорданов. А колкото за промените в театъра, за тях може да се говори още много. Включително и за използването на литературни произведения и поставянето им на сцена. Дали това е криза на драматургията, или на режисурата? Друг момент е и използването на филмите като провокация за театър, както е при спектаклите напоследък на Теди Москов. Но за това може би друг път, защото дискусията продължава… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на МТФ „Варненско лято”

#Международен театрален фестивал Варненско лято #МТФ Варненско лято #театър #Николай Йорданов #Камелия Николова #Ромео Попилиев #Венета Дойчева

0 notes

vprki · 8 years ago

Text

Ива Чавдарова: Финансовият комфорт не винаги работи в полза на качеството

„Винаги съм се стремила фестивалът да събира в Русе елитни артисти и програми от националната и европейска фестивална сцена. Фестивалите са празник, кръстопът на идеи, място за среща на известни и талантливи млади артисти, територия за творчество…”. Споделя Ива Чавдарова, дългогодишен директор на фестивала „Мартенски музикални дни” за това как се организира такъв фестивал толкова години в разговор за сайта „въпреки.com”.

И продължава: „Успехът на фестивалите съвсем не се дължи само на парите. По-важни са идеите. А след тях, макар и трудно, идват и финансирането. Поне така стоят нещата по света! Мечтата ми е да успеем да променим статуквото у нас така, че да обърнем монетата и да докажем, че във фестивалите трябва да се инвестира, защото тяхната роля за културното, социалното и икономическо развитие на общностите е реална и неоценима…“

Разговаряме с нея в един юнски ден с дъжд и слънце в едно от кафенетата пред Доходното здание, една от най-красивите сгради не само в Русе, но и в цяла България, а и място в чието пространство са концертите и артистичните прояви на фестивала. „От тази гледна точка си мисля, че силата и енергията на големите фестивали в Европа като тези в съседен Букурещ, Прага, Будапеща, Лондон и особено в Берлин са не в огромните бюджети, а в професионалния им мениджмънт, който умее да използва цялото богатство и многоезичи�� на съвременния музикален свят. Да експериментира, да създава нова музикална и артистична реалност, да дава познание, да очертава тенденции и да „произвежда“ открития…. Всички мечтаем за финансов комфорт, но той се случва по-успешно както знаем в други, по-различни жанрове. Финансовият комфорт обаче не винаги работи в полза на качеството. Балансът е от изключителна важност. Малки, не много скъпи, но качествени в репертоарно отношение проекти понякога произвеждат необикновено силен ефект.

Не мога да забравя дебюта на Гидон Кремер в Русе.

Годината е 2005. Дойде сам, в компанията на великолепния украински вибрафонист Андрей Пушкарьов, с който работеше интензивно тогава, а и до сега. Един ансамбъл от категорията „странни“,концептуална програма – не особено популярна, като изключим много внимателно подбраната музика от Пиацола и „Шакона“от Й. С. Бах (какво спиращо дъха изпълнение!), а редом с тях и две премиерни за България заглавия от Владимир Кобекин и Лубош Фишер. Но в тази пъстра наглед програма имаше едно особено очарование, което поставяше в един общ артистичен контекст всички тези толкова различни в стилистично отношение пиеси, одухотворени по един наистина магнетичен начин от силния артистизъм на Кремер. Публиката не обича непознатото. Продажбата на билетите тръгна трудно и мъчително, поработихме здраво и като по чудо залата се напълни, а в края на концерта въодушевлението беше неописуемо..Една малка лична победа над познатия консерватизъм на обикновения слушател… Но и доказателство, че големите артисти могат да превърнат всяка екстравагантна и ексклузивна програма в истинско преживяване за публиката.

Гидон Кремер в Русе - снимка архив на фестивала

Нещо подобно се случва и с

присъствието на Юри Башмет в Русе, вече 22 години

след неговия български дебют на фестивала с „Московски солисти“ през 1995. Винаги различен, изненадващ и омагьосващ публиката, независимо дали изпълнява съвременна или класическа музика… Резултатът е десетки български премиери на музика от Шостакович, Прокофиев, Стравински, Гиа Канчели (Abii ne videremи Chiaroscurо), Тору Такемицу, Шнитке с прочутия концерт „На троих“ и Концерта за виола, посветен на Башмет. Истинско богатство. Както и последният му жест към съвременната музика – прекрасната пиеса „Посвещение“ за виола и струнни на Емил Табаков, чиято премиера Юри Абрамович осъществи само преди няколко месеца в Русе – при това под диригентството на автора, поканен любезно на сцената от Башмет… Паметни събития. Вълнуват ме онези неща, които могат да докоснат публиката и слушателя, и в които изпълнителят вярва. Затова изборът днес е много труден и твърде рискован понякога. Макар, че обичам и да рискувам - особено с младите музиканти и специалните проекти. Сега светът изобилства с подобни предложения… Не е трудно да достигнеш и до големите имена в музиката днес. Работя с много известни европейски агенции, а и елитните артисти днес с охота гостуват в България, интересуват се от нови територии, непознати дестинации и култури, нова публика. И за тях и за нас това е един безценен опит… В програмирането разчитам много и на близките контакти с българските артисти по света, особено по-младите, онези, които вече правят своята голяма международна кариера, такива като Светлин Русев, Пламена Мангова, Евгени Божанов, Аглика Генова и Любен Димитров… А що се отнася до съвременната музика, наш много запален и близък сътрудник от много години насам (надявам се и за в бъдеще!) е известният български диригент и композитор Драгомир Йосифов. За съжаление не мога да пътувам, но компенсирам с проучване, записи, интернет…. Старая се да съм в крак с новите тенденции и в изпълнителското изкуство и във фестивалната практика…”.

Ива Чавдарова е директор на фестивала „Мартенски музикални дни” от 1992 година, като преди това е работила като музиколог в Русенската филхармония, но е сътрудничила на може би най-авторитетния форум на музиката в България, който през годините нито за момент не загуби престижа си, независимо от времето ни. Догодина предстои неговото 58-мо издание, а организаторите се готвят вече за 60-ия си юбилей през 2020 година, но за историята и предстоящото малко по-късно.

След толкова много години ни е интересно за какво си мечтае директорът на фестивала. „Не бих могла да кажа за кого мечтая. Но бих споделила с удоволствие за какво! Повече репертоарни находки,

повече съвременна музика, повече провокация.

Фестивалите са територия за новаторство и открития. Но в интерес на истината ние, хората, които се занимаваме с фестивали в България, пък и не само в България (тук изключвам специализираните фестивали за съвременна музика у нас и по света), сме като в своеобразен капан между финансовия интерес, свързан с продажбите, очакванията на публиката, която както знаем е доста консервативна, и чистия професионален и творчески интерес към фестивалния експеримент. Труден избор, но в някакъв смисъл и предизвестен… Защото в повечето случаи надделява все пак изкушението да експериментираш, макар и предпазливо. Затова винаги калкулирам някакъв процент „допустими финансови загуби“, за сметка на далеч по-важния художествен и артистичен ефект”, казва тя.

Юри Башмет е чест гост на Мартенски музикални дни - снимка архив на фестивала

По този повод Ива Чавдарова си припомня как преди две години на фестивала се е състояла премиерата на „Омагьосаният” - мадригална комедия от Божидар Спасов, копродукция между фестивала, Пловдивската опера и Университета „Фолкванг“ в Есен, Германия. В деня на премиерата в Русе времето било много лошо и в залата имало стотина души. А спектакълът бил една красива и модерна провокация за изкушения от необикновените неща в музиката слушател.…. „Този пример е една типична илюстрация за честите разминавания между финансовия интерес и художествения резултат (в полза на втория!). Но за мен, а и за малцината посветени, които успяха да го видят, спектакълът се превърна в едно от големите събития на фестивала през 2015, дори бих могла да кажа, не само за фестивала, а и за националната сцена изобщо. Виновници това да се случи – освен композиторът Божидар Спасов, чест гост на фестивала, беше силният постановъчен екип – диригентът Драгомир Йосифов (чувствителен и изтънчен интерпретатор на съвременната музика), режисьорът Симеон Симеонов, авторът на фантастичната мултимедийна сценография Валентина Бонева от Германия, Татяна Симеонова, Яна Дворецка… Удивителен постановъчен екип, отлично селектиран ансамбъл от изпълнители – солисти, мадригален хор и не голям оркестър!“ – споделя Ива Чавдарова опита си от последните години на фестивала, а и не само.

Но се връщаме и в годините с почит към създателите на „Мартенски музикални дни” и към философията на фестивала като културен феномен. Следейки събитията, които се случват в последните две седмици на март всяка година, главно от разстояние, си даваме сметка, че този празник на музиката с неговата драматургия, избор на артисти и програми се прави с много усилия, но Ива Чавдарова и екипът й успяват, въпреки. „Рецепти в това отношение не съществуват. Фестивалът е отворен за всички форми и жанрове на класическата и съвременна музика. Няма жанрови ограничения. Единствената грижа е програмната концепция и качеството на артистите. Започнах да работя за фестивала през 1992. Преди това сътрудничих, докато бях в Русенска филхармония, която тогава беше автономен ��узикален институт и имах шанса да работя при Маестро Алипи Найденов (тогава главен художествен ръководител на филхармонията), от когото научих почти всички важни неща, свързани с управлението и програмирането на концертната дейност. Това беше краят на 70-те до началото на 90-те години, период, в който филхармонията беше в своя разцвет. Така се стекоха обстоятелствата, че напуснах и постъпих на работа в Общината. Единственото нещо, което ме привличаше в тази доста рискована за мен лична авантюра беше фестивалът „Мартенски музикални дни” и това прерасна до голяма степен в съдба.

Русенският международен фестивал от своето раждане през 1961 до днес няма нито една година прекъсване и на практика е единственият и

най-стар по рода си международен фестивал в България.

Много личности са свързани дълбоко с неговото развитие през годините. Творили са наистина чудеса, може би с цената на много компромиси и жертви преди всичко заради времето, в което са живели. Не можем и не бива да забравяме приноса на Илия Темков, Саша Попов и Михаил Кътев в първите години (а и след тях), когато фестивалът е прохождал и процесът по утвърждаването на неговия международен статут е минавал през иглените уши на партийната номенклатура в столицата. Трудно е било да се пробие в началото на 60-те… И до днес не мога да си обясня как в онези години от средата на 60-те (1965) е била допусната изобщо на Русенска сцена скандалната тогава опера „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович. Може би неговото лично присъствие и редакцията, която той прави специално за единствената българска премиера на „Катерина Измайлова“ в Русе, а и авторитетът на постановчика – режисьорът Евгени Немиров, са изиграли някаква роля… Но факт е, че тази опера никога повече не е била поставяна в България. (50 години по-късно, през 2015, дъщерята на Евгени Немиров, световноизвестната българска режисьорка Вера Немирова, заедно с диригента Найден Тодоров, я „върна“ юбилейно на сцената на Русенската опера и я представи в рамките на фестивала).

Ива Чавдарова - снимка Стефан Джамбазов

Да, подобни идеологически „отклонения“ са били често явление в онези фестивални години. Очевидно в много случаи респектът на местната власт към големите личности и явления в музикалната култура на Русе е бил решаващ.И това прави историята на този фестивал наистина уникална, въпреки времето, въпреки конюнктурата... След 70-та година историята на фестивала е свързана с личности като Любомир Пипков, който става Председател на Организационния комитет на фестивала, последван след смъртта си от Александър Райчев. 70-те и 80-те години осигуряват на русенския фестивал забележителни гастроли на водещи за времето си оркестри и изпълнители – предимно от Източна Европа и Русия и много нова музика. Впечатляваща е листата на фестивалните премиери от български и чужди автори през този период, сред които Панчо Владигеров, Марин Големинов, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Константин Илиев, Любомир Пипков, Александър Райчев, Георги Тутев, Витолд Лютославски, Ленърд Бърнстейн и др. Исторически важни ще останат и десетките мащабни български премиерни продукции като „Военен реквием“ от Бенжамин Бритън през 1985, „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов, 13-та симфония на Шостакович, Кантатата „Александър Невски“ от Прокофиев, „Миса солемнис“ от Бетовен. Всичко това е една дълга и много поучителна история, която заслужава да бъде описана… Защото в онези съвсем не леки години, фестивалът се е превърнал в кауза за целия град – и за местните музикални институти – Русенската филхармония и Русенската опера, и за местното партийно и административно ръководство, и за публиката… Днес нещата са различни, но каузата остава…

Питахте ме в началото как се прави, как се подготвя един успешен фестивал. Ключовите думи в този процес са „упоритост“, „професионализъм“, „партньорства“ и „доверие“! Доказва го и историята. Фестивалът е все още кауза за русенци – както за самата Община като организатор и домакин на събитието, така и за изградената от години мрежа от трайни контакти на фестивала с национални и международни структури и институции в България и извън нея – Министерството на културата като патрон на събитието от неговото създаване и до днес, Фондация „Америка за България“, посолства и чужди културни институти в България. Развиваме устойчиво взаимодействие и с постоянните си корпоративни партньори и дарители - фирми и банкови институции, сред които ОББ, Мтел, Инвестбанк и много други. Фестивалът функционира успешно вече години благодарение на тази широка партньорска мрежа на местно, национално и международно равнище. Не по-малко дължим тази устойчивост и на самата публика, местните хора и гостите на Русе, които гледат на фестивала като на феномен, който ги кара да се чувстват специални. Сред онези, заради които си струват всички усилия обаче са и самите артисти. Гледам на тях не като на случайно попаднали в България гастрольори, а и като на възможност за дългосрочни творчески контакти, професионални приятелства, носещи обновление и качество на фестивала“, споделя Ива Чавдарова.

Емил Табаков и Светлин Русев с Русенска филхармония - снимка архив на фестивала

Говорим за публиката. Русе е град с огромни музикални традиции, но времената се менят и проблемът с публиката остава специален особено за този вид музика, не само в България. Как тя се привлича, как се образова особено в наше време, когато доста се пренебрегва и подценява обучението по изкуствата. Но организаторите на фестивала са намерили своя път към публиката и как да приобщават младите. „Фестивалът е част от музикалния живот на Русе, но е в голяма степен и една своеобразна кулминация, истински пик за русенския музикален сезон. Да,

фестивалът има своята вярна и възторжена публика.

Но това съвсем не ме успокоява. Проблемът е както знаем екзистенциален и ние трябва да работим преди всичко за публиката утре. Убедена съм, че фестивалите предлагат отлични възможности за взаимодействие и привличане на децата и младите хора в концертните зали. От няколко години, с един от нашите основни партньори - Фондация „Америка за България”, изграждаме своеобразна образователна платформа под надслов „Мартенски музикални дни Джуниър“, която развиваме и надграждаме устойчиво, изхождайки изцяло от богатия артистичен и програмен ресурс на фестивала.“

В последните седмици стана ясно, че големият български цигулар със световна кариера Светлин Русев пое функцията на артистичен консултант на фестивала, което е и с мисъл и за бъдещето на фестивала. А Ива Чавдарова уточнява: „Не случайно Светлин Русев е нашият избор! Той �� едно от лицата на Русе, един от посланиците на нашия град по света. Много ни е помагал през годините. През 2018 година се навършват точно 30 години от неговия фестивален дебют в Русе. Беше на 11 години, когато излезе на сцената на фестивала с Младежкия фестивален оркестър под диригентството на Алексей Измирлиев и изпълни „Легенда“ от Хенрик Виенявски. Един наистина обещаващ дебют. От тогава до днес той е неизменно, с незначителни прекъсвания, на фестивалния подиум в Русе.

Бяхме сигурни тогава, че Светлин ще стане голям цигулар,

но той надмина очакванията ни. Израсна толкова много и стигна толкова далеч в своята зряла творческа и професионална кариера. Но заедно с това не загуби и връзките си с родния град и фестивала – десетки концерти (ако не се лъжа 25), множество ��роекти и осигурени от него артисти от европейска величина. Винаги съм имала в негово лице безкористен колега, приятел и артист. Сега, след официализирането на неговия статут като артистичен съветник на фестивала, имаме огромното удоволствие да работим съвместно по програмата за следващите издания на фестивала през 2018, 2019 и 2020.“

Дом “Канети” - едно знаково място за културата на Русе - снимка Стефан Джамбазов

Ива Чавдарова избягва да говори за бъдещите планове. И все пак, следващото издание на фестивала ще се проведе в последните две седмици на март 2018 година. В тези дни много от гостите по време на председателството на страната ни на Съвета на Европейския съюз могат да присъстват и съпреживеят един истински празник на музиката в Русе, но това е друга тема. Все пак издава някои тайни за 2018 година. „Някои от фестивалните програми са подготвени от миналата година, но има и такива, които са все още в процес на проучване и договаряне. В предстоящото издание на фестивала през 2018 се стремим да предложим нови и привлекателни идеи за публиката, среща с елитни артисти от различни генерации, фестивални находки и експерименти, разположени в широкия диапазон между класиката и съвременната музика. Планираме гостуване на продукции и артисти от Германия, Франция, Румъния, Австрия, Италия, Великобритания, Корея, Холандия, Аржентина, Финландия. Списъкът е дълъг. Една част от нашите идеи гравитират тематично около няколко интересни годишнини през 2018 – 100 от рождението на Бърнстейн, 120 години Гершуин, 340 години Вивалди - теми, които имаме намерение да „употребим“ по един не съвсем традиционен, но затова пък изключително любопитен за слушателя начин. Планират се също световни премиери на творби от български композитори в концертите на Софийска филхармония и струнния квартет „Фрош“, както и цикъл от ансамблови концерти в различни инструментални конфигурации с участието на международно известни камерни формации и артисти от България и чужбина.

Много важен и скъп за нас акцент в програмата е четвъртото поред участие на Русенския фестивален оркестър с две програми под диригентството на маестро Емил Табаков -

уникален фестивален проект

(спечелил наградата „Музикант на годината“ на БНР за 2015 г.), плод на съвместните усилия на фестивала и НУИ „Проф. Веселин Стоянов“. Проект, който събира в Русе енергията и желанието за съвместно музициране на талантливи инструменталисти от цял свят, голяма част от които възпитаници на Русенското училище по изкуствата. Предстоят още много разговори и дискусии около останалите концерти във фестивалната програма, но ще ги анонсираме на по-късен етап.“

Пясъчните скулптури край Дунав при Русе - снимка Стефан Джамбазов

Отдавна искахме да разговаряме с Ива Чавдарова, главно за „Мартенските музикални дни” като фестивал, който в десетилетната си история не изневери нито за момент на добрия вкус и новаторството си, за което вече разказахме. Но поводът ни да отидем в Русе беше друг - фестивалът „Процес – Пространство” /за него можете да прочетете тук/, който се провежда за втори път в крайдунавския град след повече от 20 години история в Балчик, също подпомогнат от общината. По наш си обичай разглеждаме музеите, галериите, историческите сгради и места. Признаваме, че останахме някак смутени от състоянието на градската галерия - пукнатини в стените, пластмасови корита насред изложбените пространства, в които се изцежда вода от покрива, валеше дъжд в този ден. Питаме Ива Чавдарова вече в качеството й на ръководител на отдел „Култура” в общината.

„Смело бих обобщила, че

Русенската община инвестира интензивно

в културната инфраструктура. Приоритет през последните години бяха музейните обекти в Русе. Само преди две години, след няколко десетилетия бездействие, беше завършен и открит уникалният русенски „Еко музей с аквариум“, който вече се радва на огромен интерес както от гражданите и младите хора на Русе, така и от българските и чужди туристи. По същия начин, благодарение на инвестиционната активност на Общината, след над 20-годишно мълчание, отвори врати и реконструираната къща - музей „Баба Тонка” – един от емблематичните за България музеи на Българското национално Възраждане. Обновени и модернизирани са вече и музейните експозиции в основната сграда на Историческия музей на пл. „Батенберг“. Търсят се активно възможности за осигуряване на финансиране по европейските програми и за реконструкцията и ремонта на Русенската художествена галерия и Пантеона на възрожденците, за които има пълна проектна готовност. Съвсем скоро приключи реконструкцията и облагородяването и на главната улица „Александровска“и пл. „Батенберг“ (старият център на Русе) – проект, който промени облика на града и го превърна в още по-привлекателно и уютно място за живеене и туризъм. Като прибавим и другите инфраструктурни проекти през последните години, извършеното е в големи мащаби. Но заедно с грижата за физическия образ на града използваме и активно разнообразни инструменти за прилагане на т.н. „меки мерки“ за подкрепа на културни проекти в публичния и в неправителствения сектор. Един от тях е „Програма „Култура“ на Общината за финансиране на малки творчески проекти и фестивали. Особено стимулиращи са и програмите на Общинската фондация „Русе – град на свободния дух“, които подкрепят приоритетно иновативни и интердисциплинарни проекти в областта на културата и други области на знанието. ”

Русенската художествена галерия изисква спешен ремонт - снимка Стефан Джамбазов

Тя споделя още, че от няколко години общината развива редица атрактивни международни фестивали и събития с широк социален ефект. „През 2014 Общината инициира първият в България и на Балканите Международен фестивал на ледените скулптури, който се развива и става все по-успешен и по-атрактивен с всяка изминала година – наистина уникално събитие, привлекателен продукт за хиляди граждани, гости на града и туристически компании. Любопитно е, че първите ледени фигури в България се появяват именно в Русе, в началото на 20 – ти век,като инициатива на собственика на сладкарница „Швейцария“ Денчо Ножаров. Ледената русенска феерия от началото на миналия век, която привличала хиляди зрители, е едно от онези 121 първи неща, с които град Русе се слави като град новатор. Другият международен фестивал е своеобразен близнак на ледения, но се провежда през юни. Това е Международният фестивал на пясъчните скулптури, който тази година ще се проведе под мотото „Световни изобретения и иновации“. Разположени атрактивно на русенския кей, цяло лято пясъчните фигури посрещат стотици туристи от круизните кораби по река Дунав и са привлекателно място за хилядите русенци и гости на града. Това са най-новите фе��тивални продукти на Русенската община, но иначе палитрата от културни събития и фестивали в различни жанрове и области на изкуствата и културата е изключително пъстра.

Ще добавя към изброените вече и други емблематични русенски събития, продуцирани или подкрепяни от общината, като известния русенски карнавал, Есенния салон на изкуствата и културата, Коледния фестивал, фолклорния фестивал „Златната гъдулка”, който събира изпълнители на автентичен и обработен фолклор от цяла Североизточна България, русенския Грийн рок фест. Преди месец бяхме свидетели на богатата международна програма в рамките на Международния кино фестивал „Дунав – реката на Европа“, провеждан през година от Националната федерация за алтернативно кино със седалище в Русе и с подкрепата на Община Русе.

Еко музеят в Русе е гордост за града - снимка Стефан Джамбазов

От две години общината е партньор и в провеждането на авторитетния международен фестивал за съвременно изкуство „Процес – Пространство” - проект на изкуствоведите Димитър Грозданов и Христина Бобокова, който е едно от най-мащабните международни събития у нас в областта на съвременните визуални изкуства. Тази година е активна и за Международното биенале на миниатюрата, продукт на Общината и Русенската художествена галерия, и за престижната Национална литературна награда за белетристика и драматургия „Елиас Канети“, учредена през 2005 година от Община Русе и МД „Елиас Канети“, чиито носители през годините са такива майстори на перото като Константин Илиев, Алек Попов, Ивайла Александрова, Галин Никифоров, Милен Русков, Иван Добчев. Последният носител на наградата през 2015 година е Христо Карастоянов. Резултатите от тазгодишната селекция ще станат известни в края на м. октомври.“, казва Ива Чавдарова. В късния съботен следобед „Еко музеят” е пълен с деца и техните родители. Малките посетители имат възможност да нарисуват това, което са видели зад витрините, без да го докоснат. А в Център „Канети” артисти от различни континенти предлагат своята представа за днешния свят чрез изкуството… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Мартенски музикални дни

#Ива Чавдарова #Русе #Мартенски музикални дни #музика #Гидон Кремер #Емил Табаков #Светлин Русев #Юри Башмет

0 notes