#Симеон Пиронков

[mihaylovblog]

09.11.1964 г. – Премиера на българския игрален филм "Крадецът на праскови" по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов, Васил Вачев, Георги Георгиев, Иван Братанов, Иван Манов, Теодор Юруков, Никола Дадов, Людмила Чешмеджиева, Ради Вълов, Стефан Гълдуларов, Герасим Младенов, Симеон Симеонов и др.

Снимки: https://bnr.bg/

[vprki]

Симеон Пиронков дирижира Софийска филхармония с музика от три епохи

Много специална програмата, подготвена от диригента и композитор Симеон Пиронков - син с творби, които не често намират място в музикалните зали в България, ще чуем в зала „България. Софийската публика ще има удоволствието да чуе симфоничната поема „Зигфрид идилия“ от Рихард Вагнер, Концерт за пиано и струнен оркестър (1979 г.) от Алфред Шнитке и Шест пиеси за голям оркестър на Антон Веберн. Солист на вечерта е проф. Борислава Танева.

Концертът в изпълнение на Софийска филхармония е на 17 февруари. Вагнер пише „Зигфрид-идилия“ в щастлив период от живота си. Поемата е подарък за 33-ия рожден ден на съпругата му Козима, която го дарява със син, наречен Зигфрид ( на името на героя едноимената опера – трета част от тетралогията „Пръстенът на нибелуннгите“). Концертът за пиано и струнни от Шнитке е посветен на знаменития пианист Владимир Крайнев, който е негов първи изпълнител през декември 1979 в Санкт Петербург. Шнитке често пише великолепните си концерти за определени изпълнители. Това не е само приятелство, а взаимно посвещение на музиката. Първоначалната идея за творба за пиано и оркестър е била за цикъл от „вариации на тема”. Необичайното е, че темата, чиито елементи се подлагат на вариране, всъщност кристализира в края. Наред със София Губайдулина и Едисон Денисов Шнитке олицетворява руския музикален ъндърграунд, чиято всяка поредна премиера преминава при изключителен професионален интерес със забележителна музика. Знаменитият френски диригент и композитор Пиер Булез определя Веберн като „единственото предверие на музиката на бъдещето“. Той е смел новатор, изпреварващ дори Шьонберг и Берг в рамките на Нововиенската школа, и в същото време стожер на християнските ценности и високите идеали за истина, добро, чистота и непреходна красота. В музиката му се съчетават моменти на изключителна нежност с пределна звукова острота, на строг звуков аскетизъм с изящество на линии и тембри.

Снимка: Стефан Джамбазов

Събитието е, че Софийска филхармония ще изпълнява Алфред Шнитке /1934 – 1998/. Неговата музика рядко се чува в нашите зали. Изключение правят в концертите си Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, отделни камерни изпълнители и гостуващи състави, например Юрий Башмет и неговата камерна формация. Навремето преди доста години имах шанса да съм в компанията на музиканти, главно от групата на първите цигулки от Ленинградската филхармония. Говорихме си за музика, разбира се. И разговорът тръгна за Шостакович, за Шнитке. Тогава един от тях каза: „Шостакович с музиката си разказва трагедията на Русия, а Шнитке на света…“. През 2019 година световната музикална общност отбеляза 85 години от рождението на забележителния композитор, който отдавна беше напуснал нашия свят. Тогава за „въпреки.com” музикологът проф. Анда Палиева написа: Музиката на Алфред Шнитке дава нови измерения на нашия съвременен свят. При това не става дума за абстрактни композиции, а за музика, която говори за драмата на човека. Москва, късната есен на 1987… Разбунено ново време, с разкрития и преоткрития, издават се книги на Платонов, сатиричните разкази на Зошченко, светкавично изчерпващият се „Огоньок” се предава от ръка на ръка, Любимов се е върнал на „Таганка”, върнал е и забранените спектакли, поставено е Булгаковото „Собачье сердце”, горещи многочасови дискусии в Дома на литераторите, изложби на авангардни художници от няколко десетилетия…Концерти в залата на Съюза на композиторите с камерни творби от „черния списък” на автори от „хрениковската седморка” - Губайдулина, Денисов, Смирнов, Фирсова, Артьомов… И музика на Алфред Шнитке !

Алфред Шнитке, снимка: архив

Критикувано и отхвърляно от официалните среди име, премълчавано дори в енциклопедични и академични издания. И дори, когато през 70-те години вече е известен за света и творбите му се изпълняват в десетки страни, в Съветския съюз прозвучават рядко на почти закрити концерти, пред малък кръг съмишленици. Сега, когато излиза на сцената, с малко колеблива походка (след преживения инсулт), веднага го обграждат за дълго на самия подиум изпълнители, приятели, почитатели… А през пролетта на следващата година на Международния фестивал в Ленинград, след изпълнението на неговото прочуто Кончерто гроссо с Гидон Кремер и Татяна Гринденко, цялата зала дълго го аплодира, изправена на крака! Една от последните срещи с него, преди да напусне Русия, а след десет години – и света…Творбите му се изпълняваха от най-големите – Рождественски, Ростропович, Башмет, Гутман, Лобанов… Получава вече и официални държавни награди. Но фигурата му продължаваше да е обгърната с трагичния ореол на забранявания творец, излъчваше някаква самотност, обреченост, неразгадаемост, сякаш емблема на епохата. И остана енигма в своята уникалност, в непринадлежността си към определена идентичност – национална, религиозна, културна…“. За него във „въпреки.com”може да прочетете на https://въпреки.com/post/189264072896/

Симеон Пиронков е композитор и диригент, син е на забележителния ни композитор Симеон Пиронков /1927-2000/. Роден е през 1965 в София. От 1985 до 1989 продължава обучението си в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена, учи композиция при Ерих Урбанер и дирижиране при Карл Остерайхер. През периода 1989 – 1992 дирижира множество оперни постановки и оркестри и сътрудничи на няколко европейски опери, ансамбли за съвременна музика и концертни сцени в Европа. Има изпълнения в Германия, Швейцария, Италия, Франция, Австрия и други. През 1992 основава състава за Нова музика „on_line vienna“, който през 2010 е възобновен под името „PHACE“. Дейността му е свързана с концертни формати, музикални театрални постановки и интердисциплинарни проекти с танц, театър, пърформанс, електроника, видео, инсталации и други.

Симеон Пиронков, снимка: Стефан Джамбазов

Под неговото ръководство като художествен ръководител и първи диригент съставът се утвърждава като един от най-важните ансамбли за съвременна музика в Австрия. Преди осем години, когато създадохме „въпреки.com” Симеон Пиронков беше един от първите ни събеседници, благодарение на художничката Елена Панайтова, с която ги свързва приятелство от детските години, когато родителите им са били много близки. Тогава той беше за кратко в София на път за Русе за участие в Международния фестивал „Мартенските музикални дни“, където е чест участник в програмата. Тогава той каза: „Аз съм рядко в България, познанствата са ми още от времето на баща ми, предимно хора от изобразителното изкуство. Това са хора отдадени на изкуството, не се щадят. Тук условията са много по-трудни и за това ценя още повече това, което се случва тук, независимо в рамките на кой сектор дали ще в театър, в литература или в музика. Забелязвам това и в други страни – когато има финансови затруднения, криза – политическа, финансова, има своеобразно оживяване на изкуствата. Този момент да се противопоставиш, да преодолееш това, което те заобикаля е много силен момент и има много креативен потенциал. Той е най-силен по време на криза, а по време на добруване хората се ояждат. Това, което се случва тук в изкуството има една яркост и една индивидуалност. Но наблюденията са ми, че това се случва повече в сферата на литературата, на изобразителното изкуство, но винаги по-малко в музиката. Защото музиката винаги е била много трудно нещо. Тя е много абстрактна, тя трябва да се чуе. Поради своята абстрактност, тя винаги най-трудно си е пробивала път. Моите наблюдения са, че когато се случва нещо ново, то най-последно се случва в музиката. По тези причини музиката е била винаги елитарна, поръчвана и свирена само за хора, които са разбирали от нея и така е от три века”, Това казва тогава диригентът, композитор и преподавател Симеон Пиронков, който живее във Виена от дълги години. Но и допълни, че макар и да е консервативен по отношение не само на музиката, интересите му са фокусирани към музиката на 20-ти и 21-ви век. И ето сега ще слушаме Шнитке под негово диригентство със солист пианистката и педагог проф. Борислава Танева.

Борислава Танева, снимка: Стефан Джамбазов

Тя е сред именитите ни пианисти, камерен изпълнител, педагог, композитор и организатор на музикални събития. Професор по пиано и заместник-ректор по художествено-творческата и международната дейност в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и бе зам. министър на културата в двете временни правителства с министър-председател Стефан Янев. Изнасяла е майсторски класове в Гърция, Швейцария, Люксембург, Сингапур, Бразилия, Испания, Франция, Италия, Норвегия и др. Нейни ученици многократно са отличавани с награди на международни и национални музикални форуми и конкурси. Редовно е канена като член на жури на музикални конкурси в Франция, Австрия, Люксембург, Гърция, Сърбия, Малта, България. Концертира активно в цяла Европа, Бразилия, Израел. Лауреат на международни конкурси по пиано, камерна музика и композиция в България, Италия, Япония, Гърция и Люксембург. В богатия ѝ репертоар присъстват и творби от съвременни композитори, както и произведения от нейния баща Александър Танев. Борислава Танева е основател и член на швейцарско-българската асоциация за култура SBAC. От 2016 е съпредседател на фондация „Пианисимо“. Лондонското издателство Musica ferrum издава нейното клавирно творчество за деца, отличавано неведнъж на международни форуми. Писали сме в различни публикации за многостранните ни изяви, но определено има пристрастия като музикант към съвременната музика. Преди години разговаряхме с нея във фоайето на зала „България” минути, след като бе приключила репетицията ѝ преди концерта със Софийска филхармония, на който тя изпълни концерт за пиано № 23 на Моцарт под диригентството на Тибериу Соаре от Румъния.Тогава тя каза: „Простият човек е много по-лесен за манипулиране. Човекът, който чете, който има възможност да направи сравнение, който има вече изградена ценностна система и критерии може да избере: „аз искам това, аз не искам това, аз смятам, че това е добре, защото, аз смятам, че това не е добре, защото”, може да си обясни нещата, може да избере нещата, може да се бори за тях, може да има кауза”. От днешна гледна точка нейните думи са повод за сериозен размисъл. Но често нямаме много време за ��азмисли, извън всекидневните ни проблеми не само заради сложната пандемична ситуация.

Симеон Пиронков, снимка: архив на Софийска филхармония

Извън интелигентното, както винаги, прессъобщение на Софийска филхармония за поредния концерт написахме малко по-обстоятелствено за него, защото е важно да вникваме по-дълбоко в конкретната програма. И сами до навлезем в контекста и конкретната ѝ драматургия. Заслужава си заради музиката, тя е и размисъл за живота ни, независимо кога е сътворена…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Софийска филхармония

[subregov]

Откъс от „Васко Да Гама от с. Рупча”, 1986 г. from Made in Bulgaria on Vimeo.

Откъс от българския детски сериен филм „Васко Да Гама от с. Рупча”, 1986 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

23 г. от смъртта на българския кинорежисьор, кинооператор и сценарист Въло Радев (1923 – 2001). Невена Коканова и Раде Маркович в откъс от българския игрален филм "Крадецът на праскови", 1964 г., по негов сценарий и режисура. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

29.08.1977 г. – Премиера на българския игрален филм "Басейнът" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Ивайло Тренчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Янина Кашева, Коста Цонев, Климент Денчев, Цветана Манева, Петър Слабаков, Георги Калоянчев, Васил Михайлов, Стефан Стефанов, Олга Кирчева, Велика Коларова, Зорка Георгиева, Вихър Стойчев, Камелия Костадинова, Елена Кънева, Стефан Делчев, Милка Попангелова, Георги Кишкилов, Иван Веселинов, Тачо Тачев, Димитър Йорданов, Никола Чиприянов, Димитър Керанов, Стела Арнаудова, Люба Петрова, Кина Мутафова, Спас Спасов, Павел Тодоров, Михаил Славов и др. Снимки: https://programata.bg/

[mihaylovblog]

09.11.1964 г. – Премиера на българския игрален филм "Крадецът на праскови" по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов, Васил Вачев, Георги Георгиев, Иван Братанов, Иван Манов, Теодор Юруков, Никола Дадов, Людмила Чешмеджиева, Ради Вълов, Стефан Гълдуларов, Герасим Младенов, Симеон Симеонов и др.

[mihaylovblog]

89 години от рождението на Стефан Илиев (1935 - 2018). Тук заедно с Мария Каварджикова, Павел Поппандов, Иван Ласкин и Костадин Стоименов в откъс от българския сериен филм „Васко да Гама от село Рупча“, 1986 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

80 години от рождението на българския актьор Иван Григоров (1944 - 2013). Тук заедно с Павел Поппандов и Георги Мамалев в откъс от българския сериен филм „Васко да Гама от село Рупча“, 1986 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Велико Стоянов (09.06.1943)! Тук заедно с Павел Поппандов, Петър Слабаков и в откъс от българския игрален филм "Самодивско хоро", 1976 г. на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев (по разказа „Понесени от вихъра“). Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

17 години от смъртта на Богомил Райнов (1919 - 2007). Невена Коканова, Георги Калоянчев и Стефан Данаилов в откъс от българския игрален филм "Инспекторът и нощта", 1963 г., на режисьора Рангел Вълчанов, по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Инспекторът и нощта" на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Петко Бончев.

[mihaylovblog]

24 години от смъртта на Невена Коканова (1938 – 2000). Тук заедно с Раде Маркович в откъс от българския игрален филм "Крадецът на праскови", 1964 г., по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

29.05.1970 г. – Премиера на българския игрален филм "Князът", 1970 г., на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Банчо Банов и Петър Б. Василев. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Стефан Данаилов, Георги Черкелов, Виолета Гиндева, Доротея Тончева, Досьо Досев, Наум Шопов, Григор Вачков, Стойчо Мазгалов, Найчо Петров, Николай Узунов, Владимир Гусев, Найчо Петров, Стоил Попов, Димитър Панов, Стефан Пейчев, Сотир Майноловски, Георги Русев, Коста Карагеоргиев, Милка Янакиева, Християн Русинов, Юрий Яковлев, Божидар Икономов, Димитър Учкунов, Димитър Цанчев и др.

[mihaylovblog]

29.05.1970 г. – Премиера на българския игрален филм "Князът", 1970 г., на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Банчо Банов и Петър Б. Василев. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Стефан Данаилов, Георги Черкелов, Виолета Гиндева, Доротея Тончева, Досьо Досев, Наум Шопов, Григор Вачков, Стойчо Мазгалов, Найчо Петров, Николай Узунов, Владимир Гусев, Найчо Петров, Стоил Попов, Димитър Панов, Стефан Пейчев, Сотир Майноловски, Георги Русев, Коста Карагеоргиев, Милка Янакиева, Християн Русинов, Юрий Яковлев, Божидар Икономов, Димитър Учкунов, Димитър Цанчев и др. Снимка: https://artday.bg/

[mihaylovblog]

94 години от рождението на Стойчо Мазгалов (1930 – 2006). Тук заедно с Георги Георгиев-Гец в откъс от българския детски сериен филм "Васко да Гама от село Рупча", 1986 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

15.03.1974 г. – Премиера на българския игрален филм "Зарево над Драва" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Рангел Игнатов и Павел Вежинов. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Георги Георгиев – Гец, Георги Черкелов, Лидия Вълкова, Добринка Станкова, Петър Слабаков, Стоян Гъдев, Сотир Майноловски, Стефан Илиев, Стефан Данаилов, Кристиян Фоков, Димитър Милушев, Александър Притуп, Андрей Чапразов, Богомил Симеонов, Васил Михайлов, Георги Стоянов, Иван Налбантов, Николай Узунов, Илия Добрев, Антон Карастоянов, Найчо Петров, Аспарух Сариев, Георги Русев, Милка Попантонова, Вълчо Камарашев, Никола Тодев, Джоко Росич, Хиндо Касимов, Стефка Берова, Иван Несторов, Светозар Неделчев, Юрий Яковлев, Ириней Константинов, Пламен Дончев, Владимир Давчев и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г.

[mihaylovblog]

45 години от смъртта на Емилиян Станев (1907 – 1979)! Откъс от българския игрален филм "Крадецът на праскови", 1964 г., по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.