#Симеон Пиронков

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Парчета памет пробождат съзнанието

Диригентът Симеон Пиронков гастролира у нас периодично – повече като гост на Софийската филхармония. И всеки път програмите му откъртват парчета от един специален сегмент на паметта – този, по-трудния, в който е разположена музикалната модерност. Написа в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Концертът му през ноември (7.11) лично за мен дойде като емоционално заключение на много тъжния ден, в който изпратихме Драгомир Йосифов. В един хубав летен ден Драго ми разказа за това как с Пиронков, с когото бяха съмишленици, са обсъждали изцяло българската програма за предстоящото му гостуване. Концертът бе посветен на Константин Илиев, но заедно с неговата Трета симфония (1954/1966) и взривните Музикални моменти (1973) публиката имаше възможност да чуе Песни на една душа, отлитаща към рая (1991) на Иван Спасов и Музика за две пиана (1973) от Симеон Пиронков – баща. Както се очакваше основното ядро на слушателите в зала “България” се състоеше от неголямата, но важна за осмислянето на този дял от българската музика аудитория, за която дисонантната интервалика, алеаторните подходи и практики, надкласическите оркестрови решения, нестандартния звуков колорит, специфичната полифоничност и сонористиката са разбираема част от езика на тези композитори, които принадлежаха към т. нар. български музикален авангард.

В своята книга “Симфониите на Константин Илиев”, която Иван Спасов издаде година преди смъртта си, той подчертава стр��ктурната класичност на Третата симфония, спецификата на тематичния материал и полифоничните подходи на композитора в избраната от него тричастна форма. Самият Илиев нарича стила си от тези години “графичен”, основанието за което той самият намира в използването на инструментите с техните естествени качества “…и не търсех извънредни темброви ефекти от тях. Исках да напиша музика, в която музикалната идея трябваше да въздейства със своето съдържание, дълбочина и сериозност и инструментите служеха само за обемното ѝ нарастване. По отношение на формата не отстъпвах от класическите образци и полифоничните движения бяха основно средство. Служех си предимно с чисти тембри и смесването на различни инструментални групи имаше смисъл за по-релефно открояване на полифоничните линии.” (“Слово и дело” – 1997).

Симеон Пиронков

Мисля, че и до днес, 70 години от създаването ѝ (през 1966 г. е втората редакция на симфонията), съществува само един неин, документален запис от 1967 г., от премиерното ѝ изпълнение с оркестъра на Филхармонията под диригентството на автора.  Съхранява се във фонотеката на Националното радио, може да се чуе и в ЮТюб. Тъкмо графичността в оркестровия стил на Илиев в тази композиция бе подчертано изваяна от диригента с впечатляваща чистота, с умерено експонирана емоционалност и темброво профилиране. Пиронков винаги е показвал своята способност да създаде ясен звуков фокус на прочита си, да просвети оркестъра по отношение необходимия маниер в ансамбловата изява, да изтръгне подходящия саунд и за по-екстремните сегменти в музикалното движение, и за сдържаната и същевременна дълбока лирика (втора част).

За разлика от първообраза на творбата, под палката на автора, Пиронков предпочита редуциране, укротяване на експресивността, което създава известна енигматичност в смисъла на композицията. Въпреки “неефектността” на прочита, през цялото време той държи вниманието на залата под контрол – именно с неотклонната и заради това въздействаща цялост на интерпретаторския му подход.

Иван Спасов

Контрастна с откровената си трагика е композицията на Иван Спасов “Песни на една душа, отлитаща към рая” по текстове на Емили Дикинсън. Песните са пет – “Когато удари камбаната”, “Живот и вечност”, „Казват, лекувало времето”, “Ела и в моя дом се настани” и “Ела полека, Рай”. Тяхната краткост ги оприличава на изпети, изговорени дълго задържани дъхове – едно освобождаване в покъртителна изповедност. Произведението е създадено седмици след огромната трагедия, която сполетява композитора – смъртта на дъщеря му и е пропито от дълбока скръб. Сопран, инструментален състав и магнетофонна лента със записан теноров глас (гласът на Исус) съставят партитурата на творбата, в която всяка нота и всеки тембър са подчинени на идеята за трагичното – мрачни хорали в трите тромбона, погребален камбанен звън, соло цигулка, намален щрайх и, разбира се, гласът и текстът (на български), който произнася. Тиха Генова бе коронна изпълнителка на тази творба  и може би сравнението с нейния прочит ме е подвело да очаквам повече емпатия, по-дълбоко душевно съприкосновение в солото на Ева Перчемлиева, също и по-изпипана артикулация на текста, а не избавително вокализиране, в което прозираше и известна неувереност по отношение на сложната интервалова структура на партията.

Ева Перчемлиева

А интерваликата не е самоцел, както се знае, авторът я е изтръгнал такава от себе си и, за да “допише”, да добави още смисъл към стиха на Дикинсън, и да сгъсти, да уплътни емоционално изразността. И записът на тенора Вълю Иванов (глас на Исус) звучеше повече заплашително, отколкото всеопрощаващо, приемащо. Не знам защо не е ползвана оригиналната лента с гласа на Орлин Горанов. Няма да се учудя, ако е изгубена по време на някое от изпълненията на творбата. Парадоксално, но подходящата атмосфера дойде именно от прочита на Пиронков и музикантите – с ритуалното отношение към предписания музикален текст, в което се вписаха впечатляващо солата на концертмайстора Павел Златарев.

Павел Златарев и Симеон Пиронков

Очевидно програмата на Пиронков разчиташе на контрастното съпоставяне в подредбата на композициите в нея. Следсмъртното внушение в творбата на Спасов бе някак преодоляно от инструменталната аура на Музика за две пиана и оркестър от бащата на диригента, Симеон Пиронков (1927-2000), който обичаше да играе, да експериментира, да променя, да разширява типологията на избрания от него жанр. Солисти бяха Маргарита Илиева и Светлин Христов. Написана преди 50 години тази творба, както и много, много други български творби, включително и на самия Пиронков, е вече съвсем непозната.

Маргарита Илиева

Навремето, след световната и премиера – 17 януари, 1974 г. Нюрнберг, под диригентството на Люобомир Романски с Нюрнбергската филхармония и солистите Хелмут Вивели и Ханс-Петер Мюлер, в София я изпълни Васил Казанджиев с радиооркестъра и с Джулия Ганева и Стела Димитрова. 50 години по-късно я слушам отново, но имам чувството, че преживявам нейната премиера – толкова непознато и ново за мен е всичко в нея. Неуловимият, изплъзващият се Пиронков тук се изправя отново с неспирната подвижност на структурата, с настоятелната, дори натрапчива клавирност в пиесата – това, което проф. Анда Палиева в програмата си към концерта с право назовава “съхранение на иманентната тонова природа на клавира.” В прочита си диригентът Пиронков ясно експлицира възможностите на пиесата за нейното овремевяване, в което просветва смисловият ѝ хоризонт.

Светлин Христов

Няма как да се съглася с определението неооимпресионизъм, дадена на пиесата от изтъкнатия български музиколог Иван Хлебаров в неговия труд “Симеон Пиронков (опит за монографично изследване)”, защото самото определение води към друг тип творчески подход, (отново обвързан с определени закономерности), доста различен, според мен от този на Пиронков в неговата композиция. Голямо усилие се изисква да се постави етикет на повечето творби на Пиронков, да се вкарат в позната стилистична номенклатура. И тук, в “Музика….” той поставя на изпитание способността на интерпретатора да моделира микр��- и макрополетата в създадената от него форма – колкото изплъзваща се от склонното към структуриране съзнание, толкова по-категорично заявена в своето протичане.

Светлин Христов, Маргарита Илиева и Симеон Пиронков

Интересен бе подходът на двамата солисти към музикалния текст; те разполагат с достатъчно внушителен звуковотембров ресурс, за да колорират впечатляващо и оркестровата тъкан. Пиесата започва и завършва “без предупреждение”, върви като един импровизационен поток, в който клавирният звук води от самото начало и се вслушва в кратките теми-сола в духовите, а също дефинира агогическите колебания, темповите варианти. Диригентът Пиронков обгърна композицията с непреклонността на сътворческата фигура и я проведе на един дъх, като изтъкна специфичната фактура и тембровите идеи на автора, пробягващи през “изявленията” на клавирните партии.

Константин Илиев

Финална за концерта пиеса, съвсем логично, беше  Музикални моменти от Константин Илиев – след тази композиция трудно може да се слуша друго. Шест са музикалните моменти, родени от Илиев с една забележителна по качества риторика, която разчита основно на импровизационността – тук създадена чрез възможностите на строгата и свободна алеаторика. Сега, когато слушах блестящия в своята просветеност прочит на Симеон Пиронков нямаше как да не уловя някои податки към Стравински и неговото “Пролетно тайнство” – най-вече в зародиша на някои ��т моментите, в играта на духовите, в начина, по който композитора ги преплита “и ражда мелопеи” (Андрей Букурещлиев). Тогава едно парче от моята памет ми припомни, че малко преди (или по време на) създаването на тази невероятна композиция Константин Илиев като диригент се бе отдал тъкмо на работа върху “Пролетно тайнство”. Бях студентка, когато присъствах на неговите репетиции с Филхармонията на “Тайнството”, което готвеше за фестивала “Пражка пролет” (1971 г.)  – той допускаше хора на своите репетиции. Разбира се, този въвеждащ в някои от частите маниер нататък претърпява съвсем различно развитие. Ерупциите на Илиев са доста по-различни по маниер, характер и темперамент от тези на по-възрастния му колега – алеаторните сегменти дефинират развитието от неговия инициум до финални кулминации, разделят се от брейк-полета чрез кратки, но осезаеми дъхове, чрез темброви пресечки от ударните или медните.

Симеон Пиронков

Майсторска и в спонтанността си работа, спонтанност, която Пиронков изведе великолепно и увлече  оркестъра в тази много музикантска игра. Разгърна цялата неудържима мощ на композицията и поднесе на слушателите ценната възможност да осъзнаят мащаба на тази огромна творческа личност. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония и личен архив

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net

[mihaylovblog]

01.12.1967 г. – Премиера на българския игрален филм "Привързаният балон" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Йордан Радичков. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по мотиви от новелата „Привързаният балон“ на Йордан Радичков. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Георгиев - Гец, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Георги Парцалев, Коста Цонев, Иван Братанов, Цвятко Николов, Васил Попилиев, Стоян Гъдев, Досьо Досев, Константин Коцев, Любомир Димитров, Петър Антов, Иван Обретенов, Димитър Бочев, Кирил Бозев, Димитър Миланов, Ангел Алексиев, Васил Вачев, Никола Дадов, Венелин Колев, Георги Гайтаников, Петър Пенев, Николай Георгиев, Динко Христов, Тодор Титиринов, Янка Влахова, Люба Алексиева, Домна Ганева, Йорданка Кузманова, Нейчо Попов, Петър Петров, Жанет Митева, Христо Владички, Мария Незнакомова и др. Снимка: https://kinoto.bg/

[subregov]

Откъс от „Васко Да Гама от с. Рупча”, 1986 г. from Made in Bulgaria on Vimeo.

Откъс от българския детски сериен филм „Васко Да Гама от с. Рупча”, 1986 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

09.11.1964 г. – Премиера на българския игрален филм "Крадецът на праскови" по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов, Васил Вачев, Георги Георгиев, Иван Братанов, Иван Манов, Теодор Юруков, Никола Дадов, Людмила Чешмеджиева, Ради Вълов, Стефан Гълдуларов, Герасим Младенов, Симеон Симеонов и др.

Снимки: https://bnr.bg/

[mihaylovblog]

23 г. от смъртта на българския кинорежисьор, кинооператор и сценарист Въло Радев (1923 – 2001). Невена Коканова и Раде Маркович в откъс от българския игрален филм "Крадецът на праскови", 1964 г., по негов сценарий и режисура. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

29.08.1977 г. – Премиера на българския игрален филм "Басейнът" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Ивайло Тренчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Янина Кашева, Коста Цонев, Климент Денчев, Цветана Манева, Петър Слабаков, Георги Калоянчев, Васил Михайлов, Стефан Стефанов, Олга Кирчева, Велика Коларова, Зорка Георгиева, Вихър Стойчев, Камелия Костадинова, Елена Кънева, Стефан Делчев, Милка Попангелова, Георги Кишкилов, Иван Веселинов, Тачо Тачев, Димитър Йорданов, Никола Чиприянов, Димитър Керанов, Стела Арнаудова, Люба Петрова, Кина Мутафова, Спас Спасов, Павел Тодоров, Михаил Славов и др. Снимки: https://programata.bg/

[mihaylovblog]

16.12.1963 г. – Премиера на българския игрален филм "Инспекторът и нощта" по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Инспекторът и нощта" на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Петко Бончев. В ролите: Георги Калоянчев, Невена Коканова, Лео Конфорти, Стефан Гъдуларов, Константин Коцев, Искра Хаджиева, Цонка Митева, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Иван Андонов, Корнелия Божанова, Иван Янчев, Димитър Панов.

[mihaylovblog]

16.12.1963 г. – Премиера на българския игрален филм "Инспекторът и нощта" по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Инспекторът и нощта" на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Петко Бончев. В ролите: Георги Калоянчев, Невена Коканова, Лео Конфорти, Стефан Гъдуларов, Константин Коцев, Искра Хаджиева, Цонка Митева, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Иван Андонов, Корнелия Божанова, Иван Янчев, Димитър Панов. Снимка: https://impressio.dir.bg/

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Белла Цонева (09.12.1946)! Тук в ролята на жената на Пейо (Никола Анастасов) в откъс от българския игрален филм „Тримата от запаса“, 1971 г., на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Христо Вълчанов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

82 години от рождението на великия и незабравим Стефан Данаилов (1942 – 2019). Тук заедно с Невена Коканова и Георги Калоянчев в откъс от българския игрален филм "Инспекторът и нощта", 1963 г., на режисьора Рангел Вълчанов, по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Инспекторът и нощта" на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Петко Бончев.

[mihaylovblog]

08.12.1972 г. – Премиера на българския игрален филм "Обич" на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Александър Карасимеонов. Оператор е Борис Янакиев. Създаден е по романа „Обич“ на Александър Карасимеонов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Виолета Донева, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Банко Банков, Николай Бинев, Иван Кондов, Катя Динева, Андрей Чапразов, Светозар Неделчев, Антон Карастоянов, Стефан Илиев, Васил Попилиев, Добри Добрев, Лидия Александрова, Николай Николаев, Димитър Коканов, Георги Новаков, Евгения Баракова, Иван Кутевски, Радка Ялъмова и др.

[mihaylovblog]

08.12.1972 г. – Премиера на българския игрален филм "Обич" на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Александър Карасимеонов. Оператор е Борис Янакиев. Създаден е по романа „Обич“ на Александър Карасимеонов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Виолета Донева, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Банко Банков, Николай Бинев, Иван Кондов, Катя Динева, Андрей Чапразов, Светозар Неделчев, Антон Карастоянов, Стефан Илиев, Васил Попилиев, Добри Добрев, Лидия Александрова, Николай Николаев, Димитър Коканов, Георги Новаков, Евгения Баракова, Иван Кутевски, Радка Ялъмова и др. Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.

[mihaylovblog]

01.12.1980 г. – Премиера на българския игрален филм "Голямото нощно къпане" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Янина Кашева, Малгожата Браунек, Таня Шахова, Любен Чаталов, Илия Караиванов, Николай Сотиров, Юозас Будрайтис, Иван Кондов, Венцислав Божинов, Красимир Машев, Рамис Татаров, Кирил Бозев, Маргарита Кумбалиева, Нели Топалова, Любомир Младенов, Любка Илиева и др.

[mihaylovblog]

01.12.1967 г. – Премиера на българския игрален филм "Привързаният балон" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Йордан Радичков. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по мотиви от новелата „Привързаният балон“ на Йордан Радичков. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Георгиев - Гец, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Георги Парцалев, Коста Цонев, Иван Братанов, Цвятко Николов, Васил Попилиев, Стоян Гъдев, Досьо Досев, Константин Коцев, Любомир Димитров, Петър Антов, Иван Обретенов, Димитър Бочев, Кирил Бозев, Димитър Миланов, Ангел Алексиев, Васил Вачев, Никола Дадов, Венелин Колев, Георги Гайтаников, Петър Пенев, Николай Георгиев, Динко Христов, Тодор Титиринов, Янка Влахова, Люба Алексиева, Домна Ганева, Йорданка Кузманова, Нейчо Попов, Петър Петров, Жанет Митева, Христо Владички, Мария Незнакомова и др.

[mihaylovblog]

114 години от рождението на българския актьор Йордан Спасов (1910 – 1984). Тук в ролята на учителя Попов в откъс от българския игрален филм "При никого", 1975 г., на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Георги Данаилов. Оператор е Яцек Тодоров. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[mihaylovblog]

09.11.1964 г. – Премиера на българския игрален филм "Крадецът на праскови" по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов, Васил Вачев, Георги Георгиев, Иван Братанов, Иван Манов, Теодор Юруков, Никола Дадов, Людмила Чешмеджиева, Ради Вълов, Стефан Гълдуларов, Герасим Младенов, Симеон Симеонов и др.