#искрен

[lorasfeelings]

Любовта ти се появи неканено. Аз не я исках. Но тя дойде. Влезе без да пита дали може да остане.

В началото беше една нова и чужда емоция. Някак далечна от мен. Ти бързаше, искаше да вземеш всичко от мен. Искаше да бъда само твоя. Да се отдавам изцяло. И точно това направих, приех и се слях с нея.

Сега е моят въздух, сега е всичко, от което имам нужда. Защото е точно твоята, защото е от теб.

[summersoullll]

Такава е. Шумна и непокорна, сред правилната компания. Способна е да те накара да забравиш какво е нещастие, да забравиш, че дори съществува такава дума. Спонтанна е, и често това и докарва неприятности. Импулсивна е, нетърпелива, избухлива и още куп неща, които обаче правят характерът и незаменим. И обича силно. Реши ли че си струваш- бори се за теб до край. Ако не можеш да понесеш характерът и, чист и искрен, в целият хаос в който го поднася, не се и пробвай с нея.

[comonblancechance]

27/11/2024Ви сте моји сведоци, вели Господ, и слуга мој којега изабрах, да би сте знали и веровали ми и разумели да сам ја; прије мене није било Бога нити ће после мене бити. Исаија 43:10 И пред властеље и цареве ће вас водити мене ради да сведочите њима и незнабожцима. Матеј 10:18 Сведочанства од хришћана Сваки искрен и прави верник има привилегију да буде сведок за Бога. Сада је за свакога верника Исус прави Спаситељ од Бога који нам свакодневно даје снагу. Живот сваког хришћанина је добио нову вредност и тако има прави смисао и циљ живота. Питајте само верног хришћанина који је прошао кроз многа искушења и он ће вам сам рећи колику је снагу и утеху пронашао у св��м Господу, који је увек чуо његове молитве и благословио га својом добротом. Искуство вере показује да је хришћанска порука спасења права и једина истина, а вера у Исуса Христа оно право што нам је свима потребно. Нема ту ни речи о некој превари или лажи, слабости, бежању од стварности, или испирању мозга. То је једноставно прихватање стварности онакве какву нам Бог даје да је упознамо. Бројни хришћани су кроз векове били несхваћени, злостављани, прогоњени . . . од самога почетка када је Господ основао своју Цркву. Многи су понели то најтеже звање мученика зато што су своја сведочанства морали потврдити својом смрћу. Данас Господ позива сваку душу из свих народа и свих колена, из свих друштвених слојева и уређења: сиромашне и богате, обичне људе и владаре, неписмене и школоване, религиозне људе и филозофе. Утицај хришћанства је свеопшти. Вера није ствар само неке друштвене класе, она није везана за неку друштвену класу; она није везана ни за неко раздобље нити за неку посебну друштвену групу. Она долази од Бога и мада је често обележена многим слабостима, она је стварна и истинита. Да, Јеванђеље има у себи снагу пресведочења. Оно нас не води у фанатизам, него усмерава нас према Богу и потпуно мења наш живот на добро.

[lora-ns-world]

,, Мечтаех просто да бъда важна за някого. Някога. Някой ден"

Вещерът

Достатъчно важна, за да дава всичко, за да не ме боли, но и достатъчно важна, че да бъде искрен, дори да знае, че ще ме боли.

[stojan7777]

Прибрах се късно, но жена ми ме чакаше. Докато ми сервираше едно от любимите ми ястия, аз и подадох плика с документи и и го казах директно: „Искам развод!“. Тя ме погледна без укор и промълви тихо: „Добре. Но защо?“ Тя отдавна подозираше за връзката ми с Ана. Затова бях откровен, че сърцето ми принадлежи на друга. Жена ми нищо не каза и отиде да ми донесе още малко хляб. Странно. Изобщо не се ядоса, не ме обвини. Пожела ми лека нощ и си легна.

На сутринта намерих на масата документите за развода – подписани! Тя нямаше абсолютно никакви претенции към мен – нито колата, нито жилището, нито стотинка от общия ни бюджет. Това тотално ме втрещи! И точно тогава тя влезе. Каза ми, че не иска нищо материално от мен, но има само 3 молби. Първата беше да подпиша документите след 1 месец. Добре! Това не е никакъв проблем за мен, ще изчакам. Втората молба беше да не казваме на малкия ни син до последно. Не ми се искаше да крия от него, но, признавам си, жена ми винаги знаеше кое е най - доброто за сина ни. И третата молба най - силно ме озадачи. Тя искаше да я нося на ръце до спалнята всяка вечер през тези 30 дни. Точно както съм правил в деня на нашата сватба и още няколко месеца след това. Идеше ми да й кажа - глупости, но после се замислих, че тя не иска нищо друго от мен, затова се съгласих на странното й желание.

Дойде вечерта и аз я взех на ръце към нашата спалня. Не бяхме интимни от много време насам, затова се почувствах доста неловко. Но точно в този момент се появи синът ни и радостно възкликна: „Ха, татко носи мама!“ Започна един искрен детски смях от радост, който направо прониза сърцето ми. Занесох съпругата си. И нищо. Само дето ми се стори толкова по - лека от преди… На втората вечер картинката беше същата, а след няколко дни, малкият ни син с нетърпение чакаше момента, в който татко ще носи мама на ръце. Толкова много се забавляваше!

И аз започнах да се забавлявам. Дори ми ставаше все по - приятно да усещам жена си. Дадох си сметка, че дълго време не сме се докосвали. Как позволихме да стигнем до тук?! Едната вечер толкова силно исках да я целуна, но се спрях. Бях взел своето решение и нямаше връщане назад.

И последният ден от месеца дойде. Вдигнах жена си на ръце и тръгнах към спалнята. Не ми се искаше да я пускам! Но веднага разкарах тази мисъл от главата си. Бях поел ангажимент към Ана. Тя с нетърпение чакаше да свърши този месец и да бъда само с нея. Тогава едно дяволче в главата ми изкрещя: „Глупако, не беше ли поел ангажимент и към семейството си!“ Бих един въображаем шут на досадното дяволче и си легнах.

Не можах да заспя. Виждах крехкото й тяло до мен. Беше толкова близо и в същото време толкова далече – сгушена най - накрая на леглото. За да не ме притеснява, за да не сме в близост… Така ми се искаше да я придърпам, да я прегърна и така да останем до сутринта. Не го направих. Бях взел решение и нямаше връщане назад.

На сутринта тръгнах към Ана, за да й кажа, че вече спокойно можем да сме заедно. Но, когато тя отвори вратата, аз вече знаех, че не мога да го направя. Казах й: „Съжалявам, не искам да напусна жена си, обичам я!“ Ана ми заби шамар. Тресна ми вратата под носа и дочувах какви ги реди по мой адрес. Странно, но не ме заболя. Нямах търпение да се върна вкъщ�� – при жена си.

Спрях пред един цветарски магазин, купих огромен букет рози и картичка, на която написах: „Искам да те нося всяка вечер на ръце до нашата спалня. Докато смъртта ни раздели!“ Изкачих на един дъх стълбите и влязох вкъщи. Беше ми весело, чувствах, че сърцето ми прелива от Любов не към кого да е, а към собствената ми жена! Милата, нежната, умната, възхитителната… Тази, заради която преди време обърнах света, за да спечеля и бих го направил още хиляди пъти. Какъв глупак съм бил да търся интимност другаде, вместо да се постарая да реша проблемите в брака си.

Жена ми я нямаше в хола. Влязох в спалнята и я видях да лежи на леглото… Причерня ми! Беше бяла като платно, студена и не дишаше. Разтърсих я, целувах я, виках, но тя не ми отговори. Тогава видях малката бележка на нощното шкафче. Там пишеше, че повече от година тя се е борила с една от най - коварните болести - рака. Боже, бях толкова зает с Ана, че дори не съм забелязал. Пишеше ми, че не ме вини и, че ми благодари, че съм изпълнил най - голямото й желание. Да запомни синът ни, че мама и тати до последно са се обичали точно, както в деня на сватбата им.

Не знам дали някога ще си простя. Защо допуснах да обгрижвам друга, когато най - скъпата е била в дома ми. Защо обърках страстта с любов, защо не се борих за истинската! Тази, която имах с жена ми. Казвам го с болка в сърцето. Моля ви, поучете се от моята грешка. Най - лесно е да избягаш. Но избягаш ли, връщане назад няма… Животът ни поставя съблазнителни капани! Само че всичко си има цена! Цена, която не винаги ще сте готови да платите! “

(неизвестен автор)

[ei-tui-za-kef]

Искам да запаметя сегашният момент преди да си се случил. Как стомаха ми се свива, как очите ми ти се усмихват, как нервите ти личат и как ме виждаш без да ме познаваш. Как си ни представяш, как ще ме обичаш, колко ще си искрен и до мен. Как си говорим сякаш вече се е случило с лекота и вълнение.

[monicagavrilova]

А понякога... стават и такива неща :)

На банкет...

с вашите, но не с тях всъщност

с шефката, но тип "коледен бонус"

с диджей, но некадърен

с пиене, но донесено от вкъщи

с танци, но малко насила

със смях, искрен и чист

и въобще... с нагласата за добра вечер, каквато беше :)

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Маугли“ на Сливенския куклен театър дарява радост

Гастролът в София на Сливенския куклен театър с новата му постановка „Маугли“ по романа на Ръдиърд Киплинг „Книга за джунглата“ ме зареди с онази детска радост от срещата с красивата приказка, която човек с годините изпитва все по-рядко. Написа за „въпреки.com” Богдана Костуркова.

Това е спектакъл, който не те оставя безразличен нито за миг. Стефан Белов - младши е направил сценичната адаптация по начин, който дава възможност на сцената да се разкаже есенцията на оригиналното произведение с театрални прийоми. Текстът е ударен, динамичен, запазил красотата на взаимоотношенията и оставил територия за  театрална игра. Режисьорката Бисерка Колевска привлича за този си проект главно млади хора - музиката е дело на Сара Чакърова, която в тази постановка прави своя дебют като композитор. Повече от успешно. Текстът на стиховете е на Цветомира Цонева, хореографията на ��илен Данков. Актьорският състав е от 9 души - Андрей Иванов, Виктория Иванова, Вангел Апостолов, Георги Янев, Миглена Господинова, Росен Иванов, Силвана Петрова, Теодора Попова - Лазарова, Яница Халачева - млади, енергични, пластични, музикални, всеотдайни.

Сценографията на Наталия Гочева е като магически екран, на който пред очите на зрителя, като приказно вълшебство джунглата разкрива своите недра, променя се и носи все повече атмосфера за театралната приказка.

Специално попитах от какъв материал е направен декорът, който сякаш сам се сменяше - тъй като не усетих как в „небрежна“ игра актьорите го променяха неусетно, в рамките на задачите си като персонажи. И Куклите - огромни, впечатляващи, живи без бутафория. Актьорите са напъхани в костюмите на вълци, пантери, маймуни, мечка, дървета и какво ли още не. Играят по един, по двама в костюм. Създават пленителни образи - на двойката вълци, които приемат човешкото дете за свое и отстояват правото на избор в своята глутница, на тромавия и суров, но много добър мечок Балу, на справедливата пантера Багира, от която се боят всички в джунглата, освен Маугли, ст��ашния Шир Хан, коварната хиена, глуповатите подкупни маймуни, страшната змия, която се оказва спасител на момчето...

Истински куклен театър, представен от вградени в куклите хора. Ефектно зрелище с прецизно поднесени детайли, театрална игра, която повлича като многоцветна река.  И Маугли на Андрей Иванов - истински дивак, пластичен , искрен, доверчив и по детски отворен към света – изглежда, наистина, крехък Човек сред огромните животински обитатели на джунглата.

Една красиво разказана история за порастването, за приобщаването към общност, за срещите с коварството на страхливите и потребността на всеки да бъде обичан и която вълнува и малките, и поотрасналите зрители…≈

Текст: Богдана Костуркова

Снимки: архив на представлението

P.S. на „въпреки.com”: Бисерка Колевска е от най-популярните, обичани и търсени режисьори в кукления театър и не само. Завършила е режисура за куклен театър през 1982 година.

Бисерка Колевска на репетиция мюзикъла "Пепеляшка" на Моцартовите празници в Правец, 2020, снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

Работи като куклен режисьор в редица театри в страната и чужбина, има великолепни телевизионни постановки за деца. Носител е на многобройни награди от фестивали в петнадесет държави. За част от нейните спектакли може да прочетете при нас тук..

[gostivarpress]

Гостиварско архијерејско намесништво: Да се изнајде заедничко мирно законско решение за искушението во Галате

Негувањето на искрен дијалог за сите отворени прашања може да превенира и надминува секакви проблеми, порачаа денес од гостиварското архијерејско намесништво во врска со последните немили случувања околу црквата „Света Петка“ во атарот на Галате. Архиерејскиот намесник на Гостивар протоереј-ставрофор Марјанчо Мадевски, придружуван од епархискиот адвокат на МПЦ-ТГЕ Дарко Котески, како и Горан…

[asddddddddddddddddddddddd]

Приятелите ми не са това което ми се иска, но аз съм си виновен. Остава ми единствено да играя соло.

Вальо го взимат на работа и почва да се прави на отворен да говори зад гърба ми как уж “2 години не съм правел нищо и нямам работа”, винаги ме е търсел защото няма друг, а аз винаги съм се отзовавал защото от части и аз съм така, а и ми е било подсъзнателно приятно и успокояващо да имам по злепоставен човек от мен като приятел. Точно както хубавите момичета имат грозни приятелки. И той ни говори сякаш сме му врагове и трябва да ни се доказва и да отмъсти че “не сме вярвали в него” и сега след като е добре гледа само гъза си. Би ме заебал в първия удобен момент както приоритизира Боги в момента. А Боги му се връзва и от части го използва по същия начин. Така е и с мен и Радо но аз съм отдолу. Боги не ни има за приятели а просто за хора с които да се размотава и убива времето. Любо го интересува също само той да е добре и да има с кой и какво да прави тъпотиите си. Моите неща обаче не включват хора в по-голямата част и ми е предимство. Бих се справил по-добре ако не се впрягам и съм по-далечен с всички. Няма приятели вече. Премерени думи, за да няма обидени. Няма да търпя ничии обиди. Христо ще ме взимал за тъп, Любо му е надрънкал хиляда неща зад моя гръб. Историята с Валя и Кольо и Благо и Теодора е ясна. Ако нещо не ми е изгодно директно отказвам, няма да бъда на второ място за втори път. И това всичко е продукт на манипулациите на майка ми. Както когато движа своите си неща и Любо дотичва обратно така всички ще дотичват. Ясни са, не го правя за пръв път. Ще тичат ама при кой ще ги видим. Иска ми се да съм искрен и да правя и говоря само това което ми идва отвътре но всички са много долни. Точно както ако се похваля на Христо той бърза да изтъкне колко по-добре е той.

[phoenixbleu]

Новият Ерусалим

Сънувам, че имам рожден ден и съм събрала най-близките си приятели и роднини на заведение. Обаче това заведение се оказва неудобно за броя на гостите. Масата, на която щяхме да бъдем не беше достатъчно голяма, и трима-четирима души оставаха да стоят отделно. Това не ми се понрави и се чудих как да съединим още една-две по-малки маси към основната маса.

Имах една гостенка, не знам каква ми се водеше, обаче тя се изказа много високомерно. Как можело в такива заведение да ги събирам, ако била тя, щели да отидат на пъб, където да е широко, по-свободно, кеф ти да седиш, кеф ти да ядеш, кеф ти дансинг. Картинката беше нещо като в рок бар, пиене, пушене. Всъщност се сетих, че нейни рожден ден вече сме го карали и помня как беше, супер яко. И всъщност се замислих, че точно така бих си празнувала рождения ден, не бих затворила хората в такава строга обстановка и се чудех, защо това заведение, защо по ��ози начин. Исках да се чувстват комфортно и свободно.

И тази ми гостенка беше супер атрактивна, имаше много освободено уверено поведение, чувстваше се супер уверена в себе си. Можеше да повлече масите след себе си. Беше красива, супер привлекателна, магнетична и просто като я гледаш, си казваш купон и секс. И се почувствах супер intimidated, че хората наистина ще се почувстват тъпо, че са тук и си казват как искат пак да е нейния рожден ден и да го празнуват по другия начин. Ами като не й харесва, да се маха. Дори не знаех какво правеше тази жена тук, защо беше дошла да уважи рождения ми ден, какво общо имахме? Хем не чувствах нищо общо, хем не можех да я отпратя, имаше нещо, което ни свързва.

И погледнах към нашата маса, някак с жалост и със страх, все пак се опитахме да съединим маси и всички да се чувстват добре дошли. Храната се бавеше. И въпреки това, имаше нещо друго, което се случи, хората се чувствах свързани не заради обстановката, не заради нещо атрактивно в обстановката и в рожденичката. Докато чакаха, всеки се беше отпуснал да си говори с друг, поради искрен интерес към човека, нямаше изобщо някакво натягаме на важност или гордост.

Тогава пред мен се показаха две картини или снимки, от едната страна беше лицето на тази жена, от другата страна моето. Тя беше с грим, който беше размазан и се стичаше като от сълзи, но очите й бяха арогантни и излъчваше сладострастие, блудство. Беше горделива, нахакана и много атрактивна, приканваше към грях. От другата страна погледнах себе си, аз също имах грим около очите, но беше опушен, като на викингски воин. В очите се четеше преживяно страдание, смирение, емпатия и сила на духа. Вече бях минала през греховното състояние и знаех цената му, нямаше помен от старата природа на жената. Гостенката ми беше стария Ерусалим, който се беше надигнал в сърцето си, поради красотата си. Но аз бях новия Ерусалим, който беше умъртвил греховната природа. Затова и тя беше на рождения ми ден, защото бяхме миналото и настоящето на едно и също нещо. И как можех да си мисля, че тя и това, което тя предлага е по-добро. Можех с един поглед, с една дума да я поваля. Но не използвах силата си, защото не в това беше смисъла.

И разбрах, че това събиране беше специално, бяхме се събрали в името на Иисус и прикрепяването на други маси към основната, всъщност бяха клонки от други народи, които се прикрепяват към основната лозя, тялото Христово.

[summersoullll]

Преглеждам старите ни снимки една по една, в опит да намеря кога блясъка на любовта спря да свети в очите ти. За хиляден път изгледах видеата от морето, в опит да уловя кога смехът ти престана да е искрен. За стотен път преглеждам чата ни, опитвам се да намеря кога спряхме да си викаме “любов”; кога за последно си казахме “обичам те”, искрено.. И не го правя, защото ми липсваш ти. Не, ти ми показа, по милион различни начина, защо не ме заслужаваш. Липсва ми момичето, което бях тогава, което ти изкарваше на показ. Онова момиче беше влюбено, беше щастливо. Когато си тръгна я взе със себе си. Не съм щастлива, от както не ме целуваш ти.

[comonblancechance]

25/11/2024Знам твоја дела, да имаш име да си жив, а мртав си. Откривење 3:1 Вршећи своју дужност обавио сам многе сахране. Чинио сам то нерадо, једноставно зато, што сам увек стајао ,,између  две ватре’’. Са једне стране сам желео остати веран истини и речи Божијој, а са друге стране сам био изложен  очекивањима породице покојника. Шта људи очекују на сахрани од свештеника или проповедника? Да прочита неки одговарајући стих из Библије, као:,, Дани су човјечији као трава; као цвет у пољу, тако цвета. Дуне ветар на њ, и нестане га, нити ће га више познати место његов��.’’ Псалам 103:15-16 или :,,Дана година наших свега има до седамдесет година, а у јачега до осамдесет година; ...’’ Псалам 90:10 Затим треба описати живот покој��ика, истакнути његове заслуге, његову верност Богу и Цркви и на крају сви заједно отпевају:,, О узми руке моје и води ме у прекрасне дворе твоје вечне!’’ Као да спасење покојника зависи од његових заслуга, вредности и оданости породици. Било је таквих сахрана које сам обављао са великом радошћу, зато што сам га добро познавао и знао сам да је био искрен и веран слуга Божији, који је у последњим тренуцима свога живота захваљивао Господу за његову милост, коју је кроз Исуса Христа остварио на крсту Голготе. Шта вреде све заслуге човека, сва његова дела, ако Христа није примио у своје срце и свој живот; ако није живео онако како је по Светом писму требао живети, јер су се и на њега односиле ове речи из данашњег теста:,, Као да си жив, а мртав си!’’ Знам два случаја: био сам  на далеком путу и нисам могао стићи на сахрану. Захвалио сам Богу што нисам могао стићи! Јер нисам опет желео бити лицемер, а родбина би од мене очекивала да обавим сахрану на ,,пристојан’’ начин.

[rachkapurtv-antismrad]

Искрен Митев срещу Радостин Василев #искренмитев #радостинвасилев