#завинаги в сърцето ми

[ivonaageorgievaa]

🕊

Закъснях, бабо,

за последно да те прегърна,

а ти толкова бързо си тръгна...

не ме изчака.

Времето бабо, и след теб продължава,

дните един по един си минават,

но аз още не вярвам, бабо,

че тебе вече те няма.

Не вярвам, че вече

няма да ме чакаш на прага.

Не искам да вярвам,

че само снимката ти след тебе остана.

Не се описва с думи тази болка,

че да те видя никога вече няма да мога.

Но, аз зная бабо, че във всеки мой ден,

ти като Ангел бдиш от небето над мен.

[phanagoria]

💙💙💙

[lora-ns-world]

“ Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това , което можех да и дам. Вечер беше моя. Не много рядко , не твърде често. Най - вече във вторник. Имах я , а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах , тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо , което да напомня ,че е била тук. Беше влюбена. Показа ми много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше , че не съм готов да и отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото “завинаги”. Исках я за малко. И за по - интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо.Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен ,че съм влюбен , нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник …"

/ Чарлс Буковски /

[summersoullll]

В онази нощ бързах да се прибера. Е, не бързах толкова. Знаех, че ако си отида вкъщи, във временното вкъщи, ще те видя, някъде покрай двора, ще ни видя как тайничко си държим ръцете под масата, докато си говориш с мама. Но не знаех къде да отида. Беше навсякъде. Навсякъде виждах нас. И мисълта, че съм те изгубила завинаги разкъсваше сърцето ми. Много плакох тогава. И на следващия ден, когато ме прегърна с любов и топлина, аз отново плакох. Хората са казали “по-добре ново, отколкото наново”.. обаче нашето, дори и да е старо, е неизживяно.. и аз няма да те пусна, докато не те изживея.

фъстъчето ти

[vasetovp]

Обичам да мисля за теб.

Даже май ми е любимо.

Обичам да си представям усмивката ти.

Обичам да си представям как стоиш пред мен и ми обясняваш нещо, но аз съм толкова захласнат от красотата ти, а сърцето ми бие толкова бързо, че не чувам и думичка от това което казваш и просто се усмихвам.

Обичам да те гледам когато си замислена или караш в натоварения трафик и някак си, въпреки всичко успяваш да си там в уговореният час.

Обичам когато се усмихваш, всеки път след като те целуна по челото.

Обичам да чувам смехът ти, когато хванеш лицето ми с двете си нежни ръчички.

Обичам, че винаги намираш начин да ме разсмееш и че всеки път ме изумяваш с добротата и търпението си.

Обичам колко си грижовна и внимателна към всичко което диша.

Няма да те обичам с празни думи и фрази.

Защото любовта не е просто да заспиваш до някого.

Любовта е някой, който не само подкрепя мечтите ти, но и иска да види, че дори се справяш по-добре от самия него. Ще те тласка и вдъхновява да достигнеш най-високият си потенциал.

Ти ме докосна и стопли, много преди ръцете ти да го направят. Накара ме да вярвам и ми доказа, че заслужавам повече. Понякога просто те гледам и си мисля, ако съм със теб завинаги, би било най-хубавото нещо.

Защото, всеки заслужава да намери някой, който да се бори по същия луд начин за любовта, както и ти.

Щастлив съм, че не се отказах и продължих да се боря. Ти си моята награда.

Обичам да мисля за теб.

Даже май ми е любимо.

-

[midtts]

Искам да разгадая сърцето ти. Криеш толкова много в него, а не го показваш.

Искам да докосна чувствата ти, да усетя вълнението ти, да наблюдавам емоциите ти.

Искам да те познавам, дълбоко, отблизо, завинаги.

За какво ми е друг свят, когато в теб намирам вселени.

Ако морето е низ от загадки, ти си океан.

И ако звездите побират студа, ти побираш звездите.

Ако очите са прозорец, към душата, твоите са бездна.

[myminiworldd]

Не зная от къде идват всички тези негативни чувства и сивота, която са ме налегнали напоследък, но почти всеки ден го изживявам с притаен дъх и скрит ужас от това, че един ден ще се събудя и ще съм изгубила смисъла на живота. Няма вече да изпитвам онзи стимул, нещата, които някога съм обичала и са придавали смисъл на съществуванието ми също ще загубят цветовете си и ще се превърнат в едно безформено сиво петно.

Страх ме е, че внезапно ще изгубя интереса към нещата, които обичам и за които някога съм била изпълнена със страст. Всичко, до което съм се докоснала или което съм направила някак ще стане безлично...

Все още съм тук, но не се чувствам цяла.

Сякаш след всичко това нещо в мен умря и сега просто съществувам. Изгубих цветовете си, смисъла си, същността си. Сега просто живея посредствен живот и отмятам ден след ден... до кога така?

Дали ще е докато затворя очите си веднъж завинаги?

Или след време ще се случи нещо, което ще възроди живота у мен?

Искам отново да почувствам сърцето си и как то бие за нещата, които са били важни за мен. За мечтите и най-съкровените ми желания.

А сега? Сега съм изпаднала в тази огромна дупка и дори не се вълнувам от това, дали ще постигна нещо или ще изпълня някоя мечта. Всичко някак изгуби смисъла си. Чувствам се толкова безжизнена, че дори и това да си поема дъх се струва трудна за изпълнение задача.

И сега настъпва времето, в което ще ми се наложи да се изправя сама срещу себе си и мрачното си съзнание.

Най-тежката битка, която някога ще ми се наложи да водя - тази със самата себе си.

Ще ми се наложи да се победя и просто да ми остане надеждата, че успея ли да постигна това, то отново ще се възродя и ще намеря предназначението си тук - на тази земя.

- #Обсиана

[keeptolking]

Много ми се иска да не те разбирам...

Да бях от ония мъже, които държат само на своето и имат две гледни точки. Ляво и дясно око. Да съм повърхностен, първичен и черно-бял. Да имам единствено нагон, добър апетит и да ги задоволяваш с охота без да ми противоречиш. Знаеш ли защо искам? Защото ти нямаше да се съгласиш на такова покорство и отдавна щях да съм те забравил в търсене на поредната модерна робиня за мъжкото ми его...

Така правят мъжете. Повечето. Ти знаеш и то добре. Ала ти не си такава. И поради това привличаш. Интересна си. Екзотична насред тоя, изпълнен с клишета и изкуствени тела и души, свят. Няма да описвам твоята прекрасност. Правил съм го в очите ти. На дъх разстояние. С шепот и полустон навръх оргазма ти. Казвал съм го докато държа ръцете ти. Докато те милвам. Докато плачеш. Докато плача. Докато ми липсваш. Докато се смеем. Докато се целуваме. Докато отпиваме от влагата си. По всяко време. И навсякъде. Винаги съм ти казвал и показвал, че ти си съвършено прекрасна за мен. И... няма как да те забравя, колкото и болката да ме повлича към смъртно облекчение... Всичко щеше да е един обикновен въпреки всичко край, ако имах малката увереност, че след теб има друг живот. Да, има. Празнотата на едно съществуване, в което всяка следваща с псевдо - името "любов" ще се обрича на безлюбовието в душата ми. На хладта от апатията. На болката от несподелените чувства. Така се случва след голямата любов. Апокалиптичната разруха и следствието - без бъдеще. Знам, че ти звучи твърде крайно, но ти познаваш същността ми. Единствената ми капка надежда, която все още ме топли, за да не лъхам на смърт е тази, че нямаше време да прегърнеш истинския мъж, който съм. Този, за когото не крадеш време. Мъжът, който те държи за ръка и му завиждат, че до него крачи тази хубава Жена. Човека, който не наднича изпод леглото и не е номер две в живота ти. Мъжът. Твоят мъж. Аз. Все още се надявам да имаш това желание. А дотогава - не забравяй, че ме има. Не се налага да ме измисляш. Това е толкова облекчаващо!... И още нещо макар и не последно: Бъди моногамна в свободата си! Не, защото можеш да имаш всеки мъж! А, защото може да загубиш още веднъж мен. И то ще е завинаги. Както обикновено, решенията са твои. Аз отдавна съм взел своите. Просто теб те нямаше... И какво облекчение е, че аз също ��е се налага да те измислям!... Остава само едно. Да разберем дали това помежду ни е толкова силно, колкото в миговете на изживяване... А на тези, които си мислят, че се отказвам в тоя живот, ще кажа следното: Никога не съм правил от пожар - огън, от огън - пламък, от пламък - искра. Нито веднъж не изгорях, защото сърцето ми е благо, душата - море, а ръцете мостове.... Ще минеш ли?...

- "Стихопат.", Danny Diester

[flyarabella]

Писмо до Мира - 1

Мила моя малка Мира, честит първи рожден ден!

Още докато беше в корема ми си обещах, с цялата сила на душата си, че за всеки един твои рожден ден ще ти пиша писмо. Ще пиша, ще ти споделям, така както го правя всеки ден. Обещах ни го, тогава когато аз и ти бяхме едно. Ще ти пиша, дори когато станеш голяма и с досада се сетиш, че си получила поредния сърцераздирателен мейл от мама. Ще го правя с целия си арсенал от думи и чувства, защото отсега знам, че ти ще цениш словото и ще познаваш човешката душа.

Мое прекрасно момиченце, ти имаш много имена. За тази една година с баща ти успяхме да измислим цял набор от прякори и чак се учудвам, че успя да научиш името си. За нас ти си и винаги ще си останеш Миролета, Фърколета и всички чудати имена, с които те титулуваме всеки ден. Последната ти обсесия е към чорапи. Под всякаква форма и вид, независимо на чии крака са били. Щом видиш чорап ти го грабваш и с несигурни, смешни, патешки крачки тръгваш нанякъде, сякаш носиш Светия Граал. Мила Мира, няколко пъти ти обяснихме, че ти не си домашен дух, имаш пълната свобода да ходиш където искаш, не е нужно да имаш чорап в ръката, или в устата си. Но не, сагата с чорапите сякаш няма край. Мило мое дете, благодаря ти за хилядите часове смях, които донесе в нашето ежедневие. Понякога, да не кажа често, с баща ти плачем от смях. Физиономиите ти са неповторими, писъците ти са великолепни, а начина по-който се впускаш към всяко интересно нещо около теб е впечатляващ. Мило мое дете, моля се да запазиш тези неща завинаги в себе си. Показвай смело емоциите си, заявявай категорично мнението си и се впускай във всяко начинание без страх. Дори да паднеш, обещавам аз и тати да сме до теб и да ти кажем: „Нищо не е станало. Спокойно, ставай горе, ние сме тук,“.

Мило мое дете, никога не се опитвай да скриеш коя си. Единственият срам е да се срамуваш от себе си. Винаги заставай със сила зад това, в което вярваш. Винаги подлагай на съмнение това, което хората се опитват да ти налагат. Никога не съжалявай за миналото, огромна загуба на време е. Има причина, за всяка грешка, за всеки неуспех, за всеки момент на слабост, за всяко ужасяващо нещо, което ти се е случило. Расти с всяка грешка. Не забравяй, че единствения начин да спечелиш уважението на хората е като покажеш уважение към себе си. И най-важното - продължавай със същия дух да разхвърляш, ришнеш, крещиш на обществени места, хапеш с любов. Продължавай да танцуваш смешните си танци, да преследваш кучето в свински тръст, да обичаш така както само ти умееш. Продължавай в същия дух, мое малко чудо. И нито за секунда не се съмнявай, че ще съм до теб във всяко едно начинание. Никой на този свят не знае колко силно бие сърцето ми за теб. Само ти знаеш. Само ти си го чула отвътре.

Обичам те, щастие.

Мама

[slimarka]

"Аз тръгвам.

- Ти пък. Сега ли го реши!?!

На момента.

- Познаваш ме.

Аз не взимам решения на момента.

- Добре де. Как така изведнъж!?!

- Така.

- И къде отиваш.

- Да се скрия в моя си свят.

- Нещо съвсем откачи. Каза ли му!?!

Нещо ще му кажеш ли!?!

- КАЗАХ ТВЪРДЕ МНОГО --

БЯХ РАЗБРАНА ТВЪРДЕ МАЛКО!!!

И къде ми е куфара, за Бога!?!

Ето го. Събирам в него

ВСИЧКИТЕ СИ

ЧЕРНОВИ НА ЧУВСТВА

И хайде на някъде.

Обръщам се и хвърлям

Няколко дрешки,

ЗАРЯДНОТО ЗА СЪРЦЕТО

ДА СИ ВЗЕМА.

От къде да знам, може пак

Да се наложи да се зареждам.

Очилата!?!

А къде са ми очилата!?!

ДА ГЛЕДАМ ПО-ДОБРЕ

В КОГО СЕ ВЛЮБВАМ.

Чантата.

В нея има КРЕДИТНИ КАРТИ

ЗА ТЕГЛЕНЕ НА НАДЕЖДИ.

Обувките.

Колко са се изтъркали.

Но нищо, майната му.

Ще ги сменя с нови,

Когато спра да тичам

От любов на любов.

Докато открия вярната.

- Недей ... Ще сгрешиш.

- Колко повече!?!

То не бяха грешки,

Шансове, глупости.

ИЗЧЕРПАХ СЕ!!!

НА ДЪНОТО НА

МОЕТО ДЪНО СЪМ!!!

Сухо е!!!

АЗ СЪМ ПРЕСЪХНАЛА!!!

От глух вятър!!!

НЕ ГО ЧУВАМ!!!

НЕ МЕ ЧУВАТ!!!

Няма да бях!!! Като яма!!!

А то, Любов бе!!! Поредната!!!

- И си отиваш!?!

- Да имаш по-добра идея!?!

- Дай му шанс.

- Под кой номер!?!

Я угаси след мен и заключи.

- Поне му кажи нещо. Знам ли!?!

Съобщение за сбогом, остави бележка.

- Тия неща не са за мене.

АЗ КАТО СИ ТРЪГВАМ

Е ЗАВИНАГИ!!

И НЕ ОСТАВЯМ СЛЕДИ!!!

САМО ПАМЕТНИ!!!

Прикривам всичко!!!

Като убиец!!!

Истината е, че

Не аз убих всичко!!!

Не мога да убия нещо,

Което съм сътворила

От себе си!!!

И да бъда!?!

Сега кое да бъда!?!

Градиш и се сриваш

И после бъди ...

И ТОЯ ПЪТ ЩЕ СИ ИЗБЕРА

ДА БЪДА ТИШИНА!!!

ДА ПОДАРЯ ТИШИНА ТАМ,

КЪДЕТО НЕ ПОНЕСОХА

ШУМА НА ПУЛСА МИ!!! ***"

Автор: Иси

[fortunetellersdilettante]

cusney noshchi, igraeiki vieu tamnoto. i sie subuzhda vieu ratsete my. momce, te vinagi shche budash vieu sartzeto my i (buddy vieu sartzeto my, o, skupa) govorya samo ot opit nishcho nay mozhe da sie sravni s parvata te istinska lyubov. taka che sie nadyavam tova da vy napomni kogato a istinsky, tova a zavinagi. taka che nay zabravyayte za nas kogato may iskash. prosto may molish da budd tam. i te si edinstveniate, koi may kara da ticham. zashchyoto tova, coeto imash, dalec a nesravnimo, o, i a toczno kato med (da) kogato tvoyata lyubov (kogato tvoyata lyubov) doide vrkhu main (idva nad main) o, skupa, imam zavisimost. vinagi nanisana za osce yedin vkus na vashiya med (oo) kato med, kogato may zaliva. znayesh, che zakharta nikoga nay a bila tolkova sladka i umiram za teb. placa za teb (placei) obicam te. yedin udar na tvoyata lyubov may zasegna (da) i az sum nanizan vrkhu teb, skupa. nay vyzdas lee (vsyaka vecher) vsyaka noshch i den nyamam trpenie za osce yedin vkus na med o, nay moga da budd neulovim s teb, skupa (kharesva my tova) zashchyoto a sigurno.

A les nits, jugant a la foscor I despertar-me dins dels meus braços Noi, sempre estaràs en el meu cor i (Estigueu al meu cor, oh, nena) Només estic parlant per experiència Res es pot comparar amb el teu primer amor veritable Així que espero que això us recordi Quan és real, és per sempre Així que no t'oblidis de nosaltres Quan em vulguis Simplement em demanes que hi sigui (uh huh) I tu ets l'únic Qui em fa venir corrent Perquè el que tens És molt incomparable, ooh I és com la mel (sí) Quan el teu amor (quan el teu amor) ve sobre mi (ve sobre mi) Oh, nena, tinc una dependència Sempre enfilat Per un altre tast de la teva mel (ooh) És com la mel quan m'envaeix Saps que el sucre mai va ser tan dolç I em moro per tu Plorant per tu (plorant) T'estimo Un cop del teu amor em va afectar (sí) I estic enganxat a tu, estimada No veus (cada nit) Cada nit i dia no puc esperar Per un altre tast de mel Oh, no puc ser esquiu amb tu mel (m'agrada) Perquè és segur

深夜，在黑暗中玩耍 歌詞大意：在我的懷抱中醒來 歌詞大意：男孩，你會永遠喺我心中 （在我心中，哦，寶貝） 我只係根據經驗講 冇乜嘢能比得上你嘅初戀 所以我希望這會提醒你 当它係真嘅，佢係永恒嘅 所以唔好忘記我哋 当你需要我時 你只係要求我喺嗰度（嗯嗯） 而你係唯一嘅 邊個畀我跑嚟 歌詞大意：因為你得到咗乜嘢 遠超人能比，哎呀 它就好似蜂蜜（是的） 當你的愛（當你的愛）來到我（comes over me） 哦，寶貝，我有依賴 成日串起來 再嘗一嘗你的蜂蜜（噢） 当它沖刷我時，它就蜂蜜噉 你知糖從來冇咁甜過 我為你而死 Crying for ya （哭泣） 我愛你 你愛的一擊影響了我（是的） 我畀你束縛住咗，親愛的 你未見到（每晚） 每一日黑夜，我都廹不及待 再嘗一嘗蜂蜜噢，我唔可以難以捉摸with you honey （我鍾意嗰個） 因為這是肯定的

Късни нощи, играейки в тъмното. И се събужда в ръцете ми. Момче, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми и (Бъди в сърцето ми, о, скъпа) Говоря само от опит Нищо не може да се сравни с първата ти истинска любов. Така че се надявам това да ви напомни Когато е истински, това е завинаги. Така че не забравяйте за нас Когато ме искаш. Просто ме молиш да бъда там. И ти си единственият, Кой ме кара да тичам. Защото това, което имаш, Далеч е несравнимо, о, И е точно като мед (да) Когато твоята любов (когато твоята любов) дойде върху мен (идва над мен) О, скъпа, имам зависимост. Винаги нанизана За още един вкус на вашия мед (ооо) Като мед, когато ме залива. Знаеш, че захарта никога не е била толкова сладка И умирам за теб. Плача за теб (плачей) Обичам те. Един удар на твоята любов ме засегна (да) И аз съм нанизан върху теб, скъпа. Не виждаш ли (всяка вечер) Всяка нощ и ден нямам търпение За още един вкус на мед О, не мога да бъда неуловим с теб, скъпа (харесва ми това) Защото е сигурно.

[phoenixbleu]

Откровение 10/08/2024

Защо в сърцето на Сатана се роди гордост. Когато си толкова близо до Господ и пълен с неговата мъдрост и знание, лесно може да се роди гордост в теб. Знанието поражда гордост. Почувствайте го кака става, близо сте до нещо безумно красиво, всичко е в невероятен мир, съвършенство, чувате глада на Господ перфектно, знаете всяко едно кътче от неговите идеи, просто ще бъдете опиянение от това нещо и ще се запитате има ли отвъд още, докъде още мога да стигна отвъд. Ето го желанието на Сатана да се надигне над трона на Господ.

Само си го представи, "I will ascend above the stars if God", казва. Мислил си е, че Господ крие някаква тайна отвъд себе си, че иска да запази знанието за себе си какво е отвъд него, какво има там, дали има нещо там, по-велико. Не сме ли си задавали и ние същия въпрос, откъде идва вселената, има ли нещо отвъд нея. И бидейки толкова близо до Господ, Сатана е искал да разбере и се е усъмнил, че Господ нещо го лъже и крие, и се е втурнал да мине през него, и така е получил отпор. По същия начин изкушава Ева да си мисли, че Господ иска да им попречи да знаят какво е добро и зло, за да не станат като него. Сатана се е усъмнил в чистото сърце на Бог, и в същото е изкушил да се съмняваме и ние.

Затова трябваше да минем през това отделяне от Бога, падение и спасение, за да може да се роди смирението в нас. Няма как да ни даде да сме творци във владенията на Вселената, ако не сме смирени. Господ е всемогъщ, всевиждащ, заради всичката тази отговорност и всезнание, е изключително, изключително важно да си смирен. И това иска за нас, за да не се главозамаяме. Ако не се беше ошлайфало това качество, бързо щяхме да съсипем цялата Вселена. А така, веднъж завинаги пребори ли се с всички потенциални опасности, можем спокойно да растем деца на Бог и да владеем с Него и да творим Вселената.

Днес погледнах към небето и видях един много красив облак, сигурна съм, че имаше нещо там или облакът не беше просто облак, Господен ангел ли се криеше там. На въпроса ми облакът отговори като се измени в нещо още по-конкретно завъртяно като спирала, заприлича ми на око с крило завито около окото. Вгледах се в окото. Гледам и в ума си питам към Господ. Какво има да ги чакаш още, Господи, хората, давай да се приключва, колко още ще ги чакаш да се обърнат към теб, имаха достатъчно шанс, чуха за теб, имаха възможност да те изберат, изля им откровения. Какъв е смисълът още да продължава, давай да се свършва. Взимай, който вече е сигурен в сърцето си за теб и да се приключва.

И тогава чух отговор в ума си. Знаеш ли колко хора преди да се появиш ти, ме питаха същото нещо и нямаха вече търпение за Второто пришествие. Ако бях ги послушал, щеше ли да се появиш ти. Защо си мислиш, че чакам напразно. Нямат ли шанс други да се родят и да вярват със същата сила като теб, както ти имаше този шанс да се родиш, да съгрешиш и да се върнеш при Мен. Имай търпение, имам още кого да чакам за Моя слава и за Моето царство.

И си отдъхнах, да бе, верно е така. Ако не ме беше изчакал мен, нямаше да ме има и нямаше никога да изпитам тази благодат.

Благодарих за времето, което дава на едни да вземат решение, на други да се родят и да пораснат, да станат част от божието царство. Мнозина преди мен са ревяли със същата сила към Бог, но търпение, Барбадан, търпение. Бог има план и не трябва да го пришпорваме.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Даването, като Модус вивенди

Ще започна да говоря за впечатленията си, за чувствата, които породиха стиховете на Нели Горанова у мен с последното стихотворение от книгата ѝ „Като тиха въздишка. Поезия“, издание на Colibri, „Верую“:

По мъжки всички удари понасям,

закърпвам неспокойни рани,….

Давам ли, не ща да пресмятам,

губя ли – не съжалявам.

Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Мисля, че в тези кратки строфи е закодирано всичко, което Нели Горанова ни споделя в последната си книга, събрала само 25 стихотворения. Тя е поетеса, която показва само най-добрите си творби. Явно е от творците, които не искат да оставят талаш след себе си.

И това „мъжко момиче“ има един начин на живот /Модус вивенди/ – способността да даваш. А дава този, който е щедър и, който има какво да дава душевно. Последният стих от това стихотворение ми напомня шансона на Едит Пиаф „Не, за нищо не съжалявам“.

Нели Горанова е богат душевно човек. Човек, който се раздава и обича да прави другите щастливи. И с това тя ме спечели завинаги.

Темите в стиховете на Нели Горанова са любовта, приятелството, детството, сезоните, завръщането у дома. Дори и нелицеприятните: омраза, предателство. Дори и меланхолните: „Звън от самота“, „Като тиха въздишка“, „Момиче за сбогом“. Всички тези състояния, части, всичко това са ролите на нашия Аз ( Self). Всичко това, събрано, ни прави цялостни.

Но доминиращо е любовното чувство с всички свои нюанси. И си мисля, че за да се осмелиш да пишеш за любовта, при всичко, което досега в литературата е изписано да възпява любовните трепети, значи си убеден, че имаш какво ново да кажеш.

Башлар казва, че най-истинската литература е поезията, защото тя ни говори с гласа на поета за самия себе си, а не се нуждае от сладкодумието на чужди съдби. И тук, в поезията на Нели Горанова е така – заглавията на стиховете ѝ са ударни, кратки, казващи всичко: „Сърце“, „Копнеж“, „Студено“, „Предателство“, „Проклятие“…

Нели Горанова /л/ при представянето на книгата ѝ в СГХГ

Любовта, знае се, е една неизбродима Вселена и поетесата ни я превежда през това, което ни прави живи– туптящото сърце. То ни е най-верният приятел до края. Затова Нели Горанова ще се обърне към сърцето с най съкровените молби:

Не препускай тревожно, сърце…

…

Не замирай във спазъм, сърце,

щом дочуеш на спомена крясъка…

…

Не залъгвай душата, сърце…

….

Ще се скитаме с тебе, сърце –

всички пътища водят до Кръста..

                               / „Сърце“/

Да, всички изкачваме своята Голгота, понесли в неистови усилия Кръста си.

Метафорите  в поезията на Нели Горанова се отличават с една много премерена конкретност, предметност, с което авторката е прод��лжител на класическите образци в нашата поезия. В любовната поезия всички само може да се учим от Добри Жотев и Нели Горанова може би е школувана от него.

В книгата има и едно стихотворение, което авторката посвещава на куклата си от детството. У всяка жена до края винаги живее и едно малко момиче. А играта с куклите е нейната репетиция за живота, като възрастен. Момичето расте в тази кукленска вселена и се учи как се става жена – не само в либидно отношение, но и как се пораства, за да се идентифицираш с майката и да търсиш по-късно своя принц, по подобие на баща си – първия мъж, когото виждаш в живота си.

Нели Горанова

Чудесни са тези дълбоко стаени позабравени чувства от детството, когато сме най-близо до Несъзнаваното, с които ще се обърне Нели Горанова към символа на своето детство, защото всичко е кодирано в детството ни. Тези кукли са нашите помощници в порастването. Не  са ни давали толкова обич и подкрепа. Защото, ако на детето не му е достигала обич в детството, то очаква тези дефицити да се репарират от реалността навън. А това не винаги става. Затова са толкова силни тези думи към старата кукла и толкова дълбоко подплатени психологически:

Прегърни ме с ръцете си силни,

целуни ме и пак ме помилвай.

Ти си моето минало свято,

Всичко друго е тъй непознато…

                    /„Старата кукла“/

На всеотдайността на чувството, на обсебващата те любов, на лудостта и страстта Нели Горанова посвещава едни от най-добрите си стихове:

Заради нощите с тебе,

безсрамно разголена, боса,

излагах страстта си на показ –

скитница зла, дългокоса.

…

върху жарава танцувах

и от сълзите си пиех.

…

най-скъпата гордост захвърлих

защото поисках да страдам.

                 /“Заради нощите с теб“/

Тази излязла от мита нестинарка, изконна и наред с това съвременна, не се побоява да стъпи върху жаравата, не се побоява мазохистично да се хвърли в страданието. Фройд винаги е твърдял, че жената е  склонна към мазохизъм и дори в края на живота си е казвал, че не знае какво е жената – малко иронично добавя: „Обърнете се за това към поетите или изчакайте науката да натрупа още познания“.

Жената в стиховете на Нели Горанова е всичко това – неразгадаема, но и всеотдайна.

Затова поетесата и убедено, и смирено, и наред с това гордо в последното свое стихотворение „Верую“ ще каже:

Давам ли – не ща да пресмятам,

Губя ли – не съжалявам.

Харесах и този априори изразен оптимизъм у Нели Горанова, който ѝ дава сили да върви напред, въпреки раните:

„ако обидата наистина горчи

и парят сълзите в очите,

…….

Спомни си колко хубав е мигът

и как в гърдите блика радост,

….

                / „Ако внезапно…“/

Кристина Белчева /л/ и Нели Горанова /д/ на поетичната книга „Като тиха въздишка. Поезия“ в СГХГ

Една жена е станала силна, защото не е имала друг изход и тя ще се изправи след дъното толкова пъти, колкото е нужно.

Допада ми и умението на Нели Горанова да назовава нещата от живота с истинските им имена, без изказът ѝ да губи от поетичността, деликатността и нежния полъх.

За стойността на тази така талантливо написана книга, допринасят и великолепните илюстрации на  Бояна Петкова. Книга – една тиха въздишка – сред динамичното ни всекидневие, която ни спира за миг и ни напомня, че богатството на чувството любов ни прави по-човеци.≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: личен архив, ArtSofia

[tsvetoslavova]

2. (П)объркана

Сред разпилените по пода жалки мечти, сред надеждите без жал до една убити, догарят бавно последните девет свещи, докато демони черни в сенките скрити, с кървава усмивка ме дебнат, те чакат, светлата ми вяра да угасне, дори за миг, да заглуши в мене Бога зовът на мрака, да затая дъх завинаги след последен вик. Какво да правя, ангелите ми са сърдити и да вдигна поглед със зов ме е срам, силите ми, от мъки до капка са изпити, сърцето ми стене, разумът ми и в капан. Кръжат над мен гарвани и грозно грачат, дъжд студен от небе сиво вали безспир, очите ми уморени до болка пак плачат, душата (п)объркана все търси своя мир.

Автор: Цветославова

[vasetovp]

Обичам да мисля за теб.

Даже май ми е любимо.

Обичам да си представям усмивката ти.

Обичам да си представям как стоиш пред мен и ми обясняваш нещо, но аз съм толкова захласнат от красотата ти, а сърцето ми бие толкова бързо, че не чувам и думичка от това което казваш и просто се усмихвам.

Обичам да те гледам когато си замислена или караш в натоварения трафик и някак си, въпреки всичко успяваш да си там в ��говореният час.

Обичам когато се усмихваш, всеки път след като те целуна по челото.

Обичам да чувам смехът ти, когато хванеш лицето ми с двете си нежни ръчички.

Обичам, че винаги намираш начин да ме разсмееш и че всеки път ме изумяваш с добротата и търпението си.

Обичам колко си грижовна и внимателна към всичко което диша.

Няма да те обичам с празни думи и фрази.

Защото любовта не е просто да заспиваш до някого.

Любовта е някой, който не само подкрепя мечтите ти, но и иска да види, че дори се справяш по-добре от самия него. Ще те тласка и вдъхновява да достигнеш най-високият си потенциал.

Ти ме докосна и стопли, много преди ръцете ти да го направят. Накара ме да вярвам и ми доказа, че заслужавам повече. Понякога просто те гледам и си мисля, ако съм със теб завинаги, би било най-хубавото нещо.

Защото, всеки заслужава да намери някой, който да се бори по същия луд начин за любовта, както и ти.

Щастлив съм, че не се отказах и продължих да се боря. Ти си моята награда.

Обичам да мисля за теб.

Даже май ми е любимо.

- С дъх на розово вино

[contra-spem--spero]

Пускам си една изповед тук с ясното съзнание, че го правя под влиянието на придобитата ми смелост от последните дни.

Защото имам нуждата да го излея някъде.

Защото на никого не смея да го кажа.

А защото те обичам, и на тебе не мога да го кажа.

По дяволите всичко нека иде.

И последните месеци, и всеки спор и всяка нараняваща дума (и моя, и твоя).

Ако утрето дойде по-светло, по-бяло, по-малко тъжно само дори… усещам със сърцето си, че ще сме способни да усетим заедно топлите лъчи на изгряващото слънце.

Залезно ни беше през декември и нощта разплиска своя сякаш вечен мрак като животворно мляко за нашите страдания.

Нощта никога не е вечна, любов. Пращам ти светлина, за да не се изгубиш в мрака.

Нека откритостта на моята обич, сърдечната ми грижа, неприкосновената ми отдаденост, смиреността на търпението ми, чистатата ми емоция… с други думи, любовта ми към теб… да… любовта ми приеми като светулка, огряваща пътеката, която води към утре.

И заради търпението ми именно изчаквам, не съм способна да ти кажа тези думи днес.

До теб съм, любов. С теб съм.

- Завинаги твоя