#Митове

[nurxaya]

Расата Атлант е обект на много легенди и мистерии. Според различни източници, Атлантите са били древна цивилизация, която се смята, че е съществувала преди хиляди години и често се асоциира с митичния континент Атлантида. Има много теории относно техните произход, култура и технологии, както и за тяхното изчезване. Някои източници ги описват като високо развита раса с напреднали знания и умения, докато други ги свързват с духовни учения и мистични практики.

Интересът към Атлантите продължава и до днес, като много хора търсят доказателства за тяхното съществуване и опитват да разкрият тайните на тяхната цивилизация. Въпреки че научната общност остава скептична, Атлантите продължават да вдъхновяват литературата, филмите и популярната култура.

Им��то на персонажа от расата Атлант, е изцяло плод на моята фантазия. Тъй като Атлантите са част от митове и легенди, няма конкретно име.

Нарекох я "Атлантия" в чест на митичния континент Атлантида. Вие, обаче може да я наречете с друго име.

[vprki]

Александър Габровски: Вярвам, че символът винаги ще бъде на мода

Цялата концепция на тази изложба се завъртя около едно изречение от българския фолклор, което прочетох в една етноложка статия. То гласеше, че “Небето е риза нетъкана”. Това ме накара да се замисля за тъканта на реалността и за нишките, които изплитат всичко около нас. Пише за изложбата във варненската галерия A&G Art Meeting младият художник и поет Александър Габровски /на снимката/.

Той изпрати текста си за публикация във „въпреки.com”, придружен от негово стихотворение, за което му благодарим. Рецензията му за изложбата на Петра Димитрова в същата галерия може да прочетете при нас тук.

За мен тези нишки са взаимоотношенията, които имаме както с другите хора, така и с дърветата, с камъните и със зверовете. Всичко е свързано �� всичко и си влияе едно на друго. Така се роди идеята ми да нарисувам колективното тяло на човечеството чрез тези линии или потоци, които текат през фигурите в картините, създавайки помежду им една мрежа. По тази кръвоносна система, като една обща, невидима кръв текат емоции, спомени, думи и истории и се сглобяват в така наречените от мен невидими механизми.

От изложбата

Тази “нетъкана риза” ми напомни и на един друг израз - “неща неръкотворни” от Библията, който се заиграва със самата природа на скулптурата и живописта като ръкоделия, неспособни, но опитващи се да пресътворят света като в поемата на Веселин Ханчев. Под него също имам предвид и още нещо - естествената организация на материята във Вселената - нейният дизайн, който не е по дело на хората. Вселенската структура непрестанно се движи, събира се и се разклонява. Тя се повтаря в корените, търсещи вода, в светкавиците, чието електричество се стреми към проводник и в капилярите, които оросяват клетките в човешкото тяло. Това са за мен небето, земята и човешкият свят помежду им. В изкуството си аз засягам архетипни сюжети и образи, опитвам се да се обърна към онази поетична, дори суеверна част от човешкото съзнание, която създава митове и пише приказки. Моите картини са илюстрации и понеже личните ми корени са в литературата, аз винаги разказвам истории чрез тях. Затова не рисувам абстрактно, нито конкретно реалистично, а стилизирано и символично. Вярвам, че символът винаги ще бъде на мода, поради неизчерпаемата си природа. Сред някои от историите в изложбата са тези за гноми, ангели и хора, които изникват от пръста под��бно на дървета, за любовници, свързани чрез общи вени и преданията за древни ритуали за свързване, лекуване и посвещение в тайнствата на Вселената.

От изложбата

Повечето творци днес биват съветвани да си изберат един тесен жанр и една техника, за да бъдат по-лесно разпознаваеми и да създадат собствена ниша на пазара. Аз отказвам да се огранича в един стил, понеже съзнавам, че художниците не трябва да се конформират спрямо пазара на изкуството, а тъкмо обратното. Творбите ми са изключително разнородни и обхващат всевъзможни медиуми - от маслена живопис и керамика, през видеоанимация и фотографски колаж, до поезия и пърформанс. В последните години се старая да интегрирам акцията във всичките си творчески изяви. Вярвам, че нищо не може да замени тази искра, която живото изкуство носи, когато авторът застане пред теб със своето тяло, със своя поглед и със своя глас. Не обичам застиналостта на обектите в галерийното пространство. Харесва ми, когато нещо се случва, има някакъв екшън. Поезията също винаги присъства - като изречено в пространството слово или думи, изписани по платната и хартията, върху стените на галерията.

От изложбата

Всеки път, когато започвам една картина, се опитвам да си припомня чувството да хванеш четката за първи път. Не отделям твърде много време на всяко произведение. Обикновено работя бързо и интуитивно. Това е най-смислената за мен методология. Спомням си как когато за първи път показах свои творби на учителката ми по изобразително изкуство в гимназията - госпожа Станчева, тя ми каза, че в мен не живее един художник, а цели три. Оттогава отглеждам в себе си цяла гвардия от творци и подличности с различни гласове, които да си сътрудничат и заедно да пеят в хор. Широкият диапазон от емоции и идеи, множествеността и многозначността са много важни за мен и моето творчество, понеже вярвам, че именно в хаоса на тази комплексност се ражда вечният поток на неограничените възможности. Затова и непрестанно повтарям като латерна, че нещата в живота са още по-сложни и неясни, отколкото ни изглеждат и за да ги проумеем, ние трябва да ги посрещаме с дълбока и неуморна приемственост, вместо да бързаме да ги отхвърлим.

От изложбата

Ако трябва да определя целта на тази изложба, бих казал, че тя е едно лично творческо проучване, събиращо отправните си точки от много места - философията и митологията, физиката и поезията. В нея е вплетена и темата за магията, към която все още пазя детския си интерес. Всички тези източници на информацията са преработени през моя вътрешен свят и емоции и след това са преведени на езика на изкуството, а това е език, който толкова обичам, поради способността му да си позволява неточности, да се шегува и да се играе с реалността около себе си. В последните години строя наум една лична космология. Разсъждавам и се опитвам да си обясня света чрез нея. Не искам да я налагам на никого, нито да пиша строги, научни трудове за нея. Надявам се само, че хората ще я почувстват, докато разглеждат картините и най-вече, след като ги видят събрани заедно, на едно място, понеже вярвам, че помежду си те създават диалог и всички тези истории се вплитат в една общ�� история, която е отвъд думите и отвъд образите.

***

Като малък исках да летя със самолет,

защото си мислех, че ще видя Бог в небето.

Открих, че живея в безбожен свят.

Механичен свят.

Всеки облак е машина.

Всеки облак е орган -

мекушав и мокър, беззъб стомах.

На село, в планината,

когато облаците се спуснат твърде ниско до земята,

се страхувам, че ще ме изядат.

Облаците са гладни.

Цветята са гладни.

Камъните са гладни.

Дърветата са гладни.

Звездите са гладни.

Всичко е гладно и затова всичко се движи.

В отчаян опит да достигне другото,

да го погълне.

Запазвам глада си за по-късно.

Някои казват, че когато умреш е просто черно.

Аз мисля, че е снежно,

като между станциите на стар телевизор.

Вярвам, че смъртта е шум,

защото когато погледна към облаците,

шум е всичко, което виждам.

И в този безформен, прашен шум

покълват вени,

канали, потоци, нерви, кабели

корени, мълнии, тунели, струни, пръсти.

Разклоняват се

и се събират в мрежа,

изплитат небето - риза нетъкана.

Държат го да не се разпилее -

невидими шепи. ≈

От изложбата

Текст: Александър Габровски

Снимки: архив на галерия A&G Art Meeting

Поредната изложба в разгара на лятото ни изстрелва в небесните простори не само заради мотото, а и поради смелото, неочаквано приключение, в което ни въвлича младият творец Александър Габровски. Поканата към артиста отправят собствениците на галерията - Анна Халамян и Герхард Хорнман. Отбелязват от A&G Art Meeting. Изложбата продължава до 10 август.

От изложбата

Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10–годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него са първите му награди от конкурса „Петя Дубарова“ (2017, 2020), специалните награди „Стоян Михайловски“ (2018, 2019) и наградите от конкурса „Морето, морето, морето...“.

2018 г. - Издава първата си стихосбирка - “Истории от други светове”. Същата година печели стипендия “С усилия към звездите” към фондация “Културни перспективи” в раздел литература с ментор Георги Господинов. 2019 г. - Участва в младежки уъркшоп по творческо писане на английски език към фондация “Елизабет Костова” и представя първата си самостоятелна изложба в ателието на “Дедал медия груп”, Варна. 2021 г. е премиерата на стихосбирката му “И скакалците сънуват” ИК “Жанет 45”, за която Георги Господинов пише:

В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами.

От изложбата

От 2021 г. Александър Габровски е студент в класа по трансмедийни изкуства към Университета по приложни изкуства, Виена. През 2022 г.  участва в груповата изложба, организирана от австрийските участници във Виенското биенале Якоб Лена Кнебл и Ашли Ханс Шайрл към фонд за съвременно изкуство Филеас (Phileas fund for contemporary art) с авторска пърформативна инсталация.

„въпреки.com”

[venskolev]

Вълшебството или проклятие са отношенията между свекърва и снаха

Отношенията между свекървата и снахата са тематика, която предизвиква интерес и емоции в много култури по света. В България този въпрос е още по-актуален, тъй като семейството и връзките в него заемат особено важно място в обществото. Какво прави тези отношения толкова сложни? И най-важното – как могат свекървата и снахата да създадат хармонична връзка, изпълнена с разбиране и уважение? Митове и…

[duskokuzovic]

ЉУБАВНИК МИТСКИ од Румија

(The Mythical Lover by Rumi) Моја љубав према теби до лудила ме доведе. Бесциљно лутам рушевинама живота мог, а моје старо ја странац је мени. Због љубави твоје са прошлошћу својом раскинух. Моја чежња за тобом држи ме и у тренутку овом. Моја страст храброст ми даје. Тражим те у бићу мом најдубљем. Некада читах љубавне митове. Сада постадох љубавник митски. … Руми (Балх 1207 –…

[lyutahala]

Женският архетип в българския фолклор: Герои и образи

Март дойде и е време за нова книга на месеца и ново събиране на клуб Самодива! На 28 март от 19:00 часа, в Котка и Мишка Коуъркинг, включи се в едно изключително събитие, което ще те отведе в мистичния свят на "Женският архетип в българския фолклор: Герои и образи". В таза вечер ще се впуснем в дълбоките магически тайни на българския фолклор, вдъхновени от книгата "Светове и създания" на Лилия Старева.

В "Светове и създания" Лилия Старева пресъздава вълшебния свят на българските митове, легенди и приказки, разкривайки ни богатия калейдоскоп на прастари духове и чудновати същества, които са обитавали нашите земи. Сред тях са и самодивите, прелестни и магически същества, които са вдъхновили толкова много от нашите народни разкази.

Чрез интерактивни разкази и дискусии, те каним да разгадаем тайните на женския архетип в българския фолклор. Ще се потопим в мистичните истории на самодивите и другите героини от нашите митове, разглеждайки тяхната роля и значение в нашата културна идентичност.

Така че, ако искаш да се изгубиш в магията на старите български приказки и да се запознаеш с богатия народен фолклор, присъедине се към нас на 28 март. Регистрирай се тук: https://forms.gle/6J3QbLns69czWrip8

[albireomkg]

Невестино село, Венцислава Великова.

История базирана на стара българска легенда за невестата на Слънчев бог.Страшно много обичам митологията и фолклора и обожавам всякакви истории, свързани с митове. Е, само грамотните, разбира се, ако е кичозна ерофантазия, ако там има и най-малка доза недостоверност, тогава не ме интересува веднага. Не обичам мастурбацията на ума.Тук има една красива история. В края на книгата се намира самата…

[stgram]

знаеш български език (славянската група), научил си английски от бъгс бъни, цс и ловци на митове (романската група), в даскало си бил на немски щото да научиш нещо ново (германската група), гръцкия се учи от песните за маса само буквите им са като математика малко, и остана един унгарски дето ти се опъва

My toxic European trait is thinking I can understand writing in any language if I just focus hard enough

[the-need-of-being-alone]

Навсякъде чета: "Бях на екскурзия в Родопите", "Ходих на Чудните мостове в Родопите", "Бях на ски в Родопите", "Изглед от Родопите", "Ще ходиш ли на събора в Гела Родопите" и т.н. и т.н. "Специалистите" я делят дори на Източни Родопи, Западни Родопи, Гръцки Родопи. Така и не разбрах кои са тия родопи, хора ли са, страни ли са, местности, области или пък ако са планини колко са?

За нас обаче, които сме родени и отрасли в тази планина, тя има съвсем друго значение... За нас тя е една.

Родопа.

Тя е майка, тя е сестра, тя е девойка, тя е закрилница, тя е хранилница. Знаем 1000 лечебни ��илки от нея, а има още 10 хиляди дето не знаем. Знаем 1000 митове и легенди, тя крие още 1 милион. Открили сме 500 пещери, има още 5000 за изследване. Знаем 100 светилища, тя знае още 1000.

Родопа, това е Свещената планина на дедите ни! Планината на Орфей.

Родопа е родила Богове, императори, царе и герои.

Родопа е крила в себе си хайдути и освободители.

Родопа никога не ни е предавала! Макар днес тиха, без гласа на хилядите стада, дрънкащи с чанове и тюмбелеци, без гласа на кавала и гайдата, без защитата на древните воини, тя е Жива. Жестоко изсичана и разоравана, никога няма да ни предаде... Пазете я.

Родопа е нейното име! То е сакрално, магично и свещено! Замениха ви истинското и име с новото родопи, взеха ви свещената дума - обиждате планината, обиждате и мен едно от нейните чеда.

"Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със... затворени очи, в себе си.

Жена беше, Майка, затова овчарите й викаха Родопа и се сърдеха, когато някой речеше Родопи.

Лесно се ходи по Родопа, когато тя ти отваря обятията си. Мъчно се минават пътеките й, щом ги бранят мъже родопчани."

[nurxaya]

Със свещи в ръце, в тъмната нощ,

Велика събота пристига с мълчание.

По пътеките на времето, където се сбират митове,

Светлината се прокрадва, носейки надежда.

Във тишината на пустите църкви,

Изгубени в молитви и въздишки,

Сърцата ни треперят, като свещите на алтара,

Очаквайки чудото на Великата нощ.

Ангелите пламват със светлина,

Изпълвайки света с благодат и любов.

Велика събота, денят на възкресението,

Когато се ражда нов живот и вяра.

И така, в този свещен момент,

Нека се помолим за мир и спасение.

Велика събота, денят на надеждата,

Когато светлината побеждава тъмнината. 🕊️

[rugbypodbg]

Използване на данни за развенчаване на широко разпространените митове за Шестте нации

Ръгбито е пълно с клишета. Някои от тях издържат на проверката, други – не. За тази статия използвах Twitter, за да намеря някои от най-разпространените примери за общоприета митология, свързана с Шестте нации, и се заех да ги развенчая, като използвам данни. Ще разберем кое е вярно и кое може да бъде изхвърлено в кошчето за боклук. "you never know which French side will turn up"— Gregg 🏴󠁧󠁢󠁷󠁬󠁳󠁿…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Анатомия на заобиколената истина

Формата на този текст не се налага от обстоятелството, че бях свързан с книгата на Сергей Трайков /на снимката/ „Шекспир не е девствена“  вече като продукт, а и ще остана част от него и за в бъдеще. Защото никой не попълва библиотеката си, като преди това предварително оперира или отстранява от изданията  тяхната визуална страна: корици, илюстрации или снимки. Написа за „въпреки.com” Калин Николов, изкуствовед и художник.

Всичко между нас, автор и оформител, е започнало  на 13 юни 2023 г., когато в 18:30 Сергей Трайков е написал: „Калине, здравей! Моля те, дай ми твоя телефонен номер, за да ти се обадя.“  Ставаше дума за оформлението на роман.

Само дни след това, изненадан от увлекателното действие съм му отговорил, че впечатлението ми е за великолепна книга, очевидно работена много дълго. Няколко души, основните герои,  разговарят върху истината с неподправено любопитство и как времето от фактите прави-неправи някакви свои обстоятелства. Обработва ги като суровини и вкарва за употреба, но докато някой упорит интелект не ги компрометира.

Диалогът на героите на Сергей е необичаен  и именно интелектуален: подобно на Модиляни, който иронично говорел пред Иля Еренбург, примерно за Първата световна: „Нострадамус е предвидил военната авиация. Скоро всички хора, които се осмеляват да се усмихнат или заплачат в неподходящ момент, ще бъдат изпратени на полюса – някои на Северния полюс, други на Южния...”

Диалогът е за играчите, които си играят игрите: в това е заровен методът на всичко, което времето „запомня“,  което  формира илюзията ни, че знаем какво се е случвало, сега се „случва“ и, не дай Боже, какво предстои. И четейки сме сред факти как сме формирани като памет на знание, на разбиране, на тълкуване. А, всъщност, нищо не е било така, както го знаем. . Общият писателски мотив е, че истината трябва да излезе извън своя утвърден образ, формиран от институциите и общовалидността и да заживее в  перспективата на несъгласието на чувствителния свят да бъде манипулирана. Така, както Шекспир, никога не е съществувал в познатия си вариант, нито Христос, нито кой да е от аватарите на човечеството - феномени на изграждани митове, превръщащи техните същности в марки. Тоест марки с определен инструментариум, оползотворяващ  тяхната  универсалност или създаващ универсалност, когато я няма, за нуждите на времето, а по-късно и за историята.

На премиерата на книгата в Сити Марк Арт Център откъси прочетоха актьорите Валентин Ганев /л/ и Руси Чанев /ц/, поканени от автора Сергей Трайков /д/.

Това е преизпълнен от любопитни акценти текст, роман, който  дори накрая е обогатен с научен апарат,   всичко е 20-годишен труд, труд, труд... Ако си припомним Мирча Елиаде,  че човекът не може да оцелее без митове и легенди, но  че за сегашния ни момент „разказвателната проза, особено романът, е заела в модерните общества мястото, заето от рецитирането на митове и приказки в традиционните и популярни общества. Освен това може да се различи „митичната“ структура на някои съвременни романи, демонстрирайки литературното оцеляване на основните митологични теми и герои.“

Но при Сергей Трайков същността на романа му е колкото в подобен контекст, толкова и извън такъв. Дори и най-съвременните ни модерни схващания имат метафизичен характер с апологетично качество. И именно консумацията на необективности се харесва на традиционалистите, феноменолозите на религията, такива на културата и особено на политическите фигури, на десните и левите, без значение.  Утвърдената по подобни рецепти фактология  е много добра кукичка, на която се захващат всякакви задоволени от това, познанието да доведе до обществено полезна практика, дори когато тя води до масови убийства и преследвания, поощрява конфликти, служи за забрана.

Откровено казано, като знаех, че Сергей Трайков е автор, десетилетия работил, а и все още в сатиричния печат, боравил често с най-наболялата социална тема, в повечето случаи на базата на напълно конкретни случаи от кореспонденцията до „Стършел“, не предполагах подобен роман. Роман, в която дрифтинга, шофирането между фактите е с правилата на живота и произлизащите от това негативни състояния са елиминирани интелектуално. Поне на книга… Но и така става! Чел съм в „Ню Йоркър“ , че през 70-те и 80-те години на 19-ти век изследовател от Вашингтонския университет започнал да забелязва нещо странно в експерименталната гора към учебното заведение. Години наред гъсеници унищожавали дърветата. Докато неочаквано  самите гъсеници започнали да умират. Гората успява да се възстанови. Но какво се беше случило с гъсениците? Един изследовател с опит в химията и биологията, установил, че дърветата в гората сами са променили химичния състав на листата си в ущърб на пълзящата напаст. Още по-изненадващо, дърветата, които са били нахапани от гъсеници, не са единствените, които променяли своята химия. И други, съседни сменяли състава на листата си, преди гъсениците да ги достигнат, сякаш реагирали като след предупреждение. Оказвало се шокиращото, че  дърветата стигнали до начин сами да се информирали за опасностите помежду тях. А хората, кога ще ги стигнем дърветата!?

В пространството на Сити Марк Арт Център бе експонирана малка изложба на Калин Николов. Ще разпознаете героите в диалог с автора Сергей Трайков...

Млади негови колеги, начеващи в писането, по-късно цитираха съветите му към тях: „Не можеш нищо да напишеш, без да го докажеш.“ Конкретно е ставало дума за онзи културен песимизъм през социалната действителност и повсеместно нарушаваната законност. Защото властта се храни от възможностите си да отвръща на ударите с много по-големи щети. Но ето и че в един роман, посоката към истинността е основата. „Шекспир не е девствена“ (издателство „Фама+“) е с много доказателства. ≈

Текст: Калин Николов

Снимки: Емил Измирлиев и Светлана Христова

[halfanangel]

О Т Н А Ч А Л О

Искаш ли пак да опитаме, да започнем с чисто начало? Да ми пишеш "здравей, как се казваш? приятно ми е." и да променим съдбата изцяло. Да не се беше случвал хаосът, който настана... да, ти ще кажеш, разбира се, вината е моя, сама го създадох... не съм искала, не било е умишлено, ти да мислиш "точно тя ли, така ме отряза?". Просто явно... така било писано - да не стане, както го искахме. Да си луд ти по мен, аз по теб, да има привличане, и да е бързо, и уж искрено - фалшиво достойно, любов да го наричаме. Пак ли приказки, пак ли легенди... уморих се от толкова митове.. да съм с тебе, ти с мене, просто защото някого искаме. Наизуст се борим за чувства, претендираме, че честно се влюбваме, тогава мисли... мисли ... в действителност за къде толкова бързахме? И преносно, и даже буквално... струва ли си ? Ти си друг... аз съм различна, и съм тази, която, не пасна на твоето скорострелно обичане... Но съм свикнала, в моите приказки, не винаги краят е жестоко трагичен... "здравей, как се казваш? приятно ми е." прочетено, но отговор липсва. Ще се влюбиш и пак ще обичаш, със сигурност не мен, но това е предимство. "здравей, как се казваш?" не питай! ... отговорът ми не е типичен. Аз съм бяло, ти черно, аз съм зима, а в тебе е август... аз съм ада, ти бил си пък рая "как се казваш?" проклетото име... не трябва, запомни ме такава... прощавай, още малко и свикваш - да не питаш, да не искаш да знаеш... как се казвам... тъпото име. С тебе нищо до днес не ни свърза, дори "здравей" е шаблонно, банално, абсолютен излишък... ако питаш, недей ще ти кажа... не си спомням никакво име... нито моето, нито твойто остана....изгубих ги и не ги изричам, тогава те сами обещават - мен и теб О Т Н А Ч А Л О заедно, повече никога... ти бъди с други различни, в тежки зими и през топлото лято, във валежи обилни и когато вилнее свирепо променливият вятър, чернооки или със сини очички, да са руси или тъмни брюнетки, ниски или високи, готови моделки, бъди с ада, дявола, рая ... ��маш избор - чудесна печалба .. не ми е мъчно, искра помежду ни, така и не пламна. "здравей, как се казваш?" прочетено... отговорих...в ума си единствено, на глас нищо повече няма да кажа. Вече късно е, много е късно... О Т Н А Ч А Л О с теб да се върна. съвет - при мен не се получава... ала поредната вече очаква - "здравей, как се казваш? приятно ми е."

... прочетено...

... многоточия...

....абонатът отговаряя....

#авторскоТончеваТ

*когато решиш да си излееш някакви объркани мисли рано сутрин.

[swubg]

Студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски“ впечатлиха зрителите с 27 авторски хореографии

           Танцов спектакъл „Между кан-кан и сиртаки“ представиха студентите от първи, втори и трети курс на специалност „Съвременна хореография“. Младите таланти показаха свои авторски хореографии в различни стилове.

Събитието, което е част Националния студентски фестивал на изкуствата, стартира с  „Кан-кан с Офенбах“.

Студентите представиха произведения по комедии и трагедии на Шекспир –  „В Дванайсета нощ“ и „Пророчество“, авторска хореография по български митове и легенди – „Девойко мари хубава“ и „Самодиви“, както и комичните постановки  „Мухите на Шаолин“, „Стюардеси“ и „Бързай бавно“.

На сцената в зала „УСЕТ“ младите таланти показаха популярни танци като кан-кан, макарена и сиртаки, както и „Различният Майкъл Джексън“. Спектакълът включваше още сериозна про��лематика – „Битка“, „Да победиш страха“, „Недоизказано“, „Всемир“, развлекателни произведения – „Обичам червено“, „Кръговрат на овалността“, „Съмнения“, както и произведение от кей-поп под заглавие „Специална“.

В събитието участваха и студенти от специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Специални гости бяха Карина Върбанова – възпитаник на Националното танцово училище в София, която изпълни „Огнена вихрушка“ и „Без думи“, Радост и Ивайла Брайкови и Мартина Грудева, които представиха класически вариации от балета „Копелия“, „Испански танц“ и „Под дъгата“.

За снимките по време на Националния студентски фестивал се погрижиха студентите от катедра "Телевизионно, театрално и киноизкуство", под ръководството на техния преподавател гл. ас. д-р Крум Иванов и ръководителя на катедрата доц. д-р Клавдия Камбурова.

[magdalenagigova]

Български светци, царе, герои – митове и легенди

Български светци, царе, герои – митове и легенди Български светци, царе, герои – митове и легенди. Това беше темата  на Националния конкурс за илюстрация и превод  от юноши и младежи на български митове и легенди, който проведе фондация „Детето и фолклора“. Повече от 1000 деца, юноши и младежи, в т. ч. и живеещи в чужбина, илюстрираха български митове и легенди и превеждаха на английски език…