#Драматичен театър Рачо Стоянов | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

Критичен поглед: С тъга, но и с надежда

Много пъти сме писали какво отне пандемията от Covid-19 на хората на изкуството не само в България, отне и на нас като публика. И, сякаш, сега малко по малко ситуацията се променя към добро. Но смеем ли да се зарадваме след преживяното в последните месеци, повече от година.

Продължава тъжната гледка на по-рехавите театрални, музикални зала заради задължителния процент посетители, прикрити зад маските си. Не рядко ни е трудно да се познаем. Отложиха се фестивали, церемонии, чествания, премиери не само театрални. И все пак имахме и великолепни срещи, макар и пред екраните на компютрите си. Екипът на фондация Viafest“ в сложната ситуацията на противоепидемични мерки и извънредна ситуация от 13 март тази и миналата година и успяха да направят за публиките знаменити събития Световен театър в София и Международния театрален фестивал „Варненско лято”, които продължава онлайн, макар че 2020 беше през есента.

Липсваха ни атмосферата във Варна, очакванията пред софийските театри, но както ни показаха организаторите винаги има вариант, когато имаш познания, когато правиш нещата с любов към изкуството да възнаградиш публиката с изключителни спектакли. Не бихме могли много от тях да ги видим на живо, но имахме страхотния шанс да ги съпреживеем пред компютрите и да се почувстваме част от публиката на световния театър, който се прави с въображение, със смелост в контекста на днешния ден и емоциите и вълненията на съвременния човек. Все пак, както съобщиха „въпреки.com” организаторите тази година ще го има Международният театрален фестивал „Варненско лято“, но през юли, а не през юни, както беше досега, макар и в по-скромен вариант.

През 2020, Съюзът на Българските артисти успя през септември, а не на 27 март, Международния ден театъра, да връчи театралните награди Икар, макар и онлайн. Наградите Аскеер не се състояха. И тази година празникът на Икарите нямаше как да бъде на 27 март заради продължаващата пандемична обстановка.

Но традиционното поздравление към театралите по света, през 2021 споделено от знаменитата английска актриса Хелън Мирън беше повече от вдъхновяващо: „Измина една твърде тежка година за представленията на живо, за много творци, технически служби и създатели на театралното изкуство, сблъскани с трудностите в една професия, вече преизпълнена с несигурност. Вероятно именно тази постоянна несигурност ги е приучила да оцеляват чрез духовитост и кураж и в тази пандемия. В тези нови обстоятелства въображението им вече се преобразува в изобретателен, забавен и прочувствен начин за общуване, до голяма степен благодарение, разбира се, на Интернет. Откакто са на тази земя, хората си разказват истории един на друг. И прекрасното ни единение чрез театъра винаги ще продължава да съществува, докато ни има нас. Творческият импулс на писатели, художници, танцьори, певци, актьори, музиканти, режисьори никога не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне пак с нова енергия и разбиране за света ни“.

Елена Телбис

Церемонията по връчване на театралните награди на САБ „Икар“ се състоя салона на Народния театър „Иван Вазов“ на друга знаменатална за България дата 11 май, когато почитаме паметта на Св. св. Кирил и Методий. През 2021, съюзът на артистите в България отбелязва сто години от създаването си. Създадената по този повод документална фотоизложба може да видите изложена в градинката на „Кристал“. Фондация „Академия Аскеер" успя д връчи своите театрални награди в 30-то си издание в Театъра на Българската армия на 23 май. Наградените са известни, поздравления за всички, както и за тези, които бяха номинирани. И тук ще цитирам Христо Мутафчиев, носител на „Аскеер“ за водеща мъжка роля за Райчо в „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“, споделил в социалните мрежи: „Още веднъж поздравявам Малин Кръстев и Свежен Младенов за достойната компанията в номинациите за Аскеер 2021! Честит празник, колеги!“. За моноспектакъла „Плач на ангел“ може да прочетете във „въпреки.com” тук.

Важно е да уточним, че наградите Икар се връчват за предходната година, докато обичайно Аскеер се връчва за постижения в по-широк период – тази година е от 1 март 2020 до 30 април – дни преди церемонията. Не е често явление наградите на двете организации да се препокриват, дори понякога сме си мислили, че това не е случайно, без да вярваме в конспиративни теории. Но театралните награди, определени с различни комисии бяха единодушни в най-важната категория за най-добро представление, както и за съвременна българска драматургия - „Боклук“ от Елена Телбис, реж. Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев” и отново „Боклук“ от Елена Телбис, дебютната пиеса на актрисата, спечелила миналата година конкурса за съвременна драматургия на името на легендарната актриса Славка Славова на театъра. В анонса към премиерата на спектакъла през ноември м.г. беше публикувано кратко интервю с Елена с кратки въпроси, тип ученически лексикон. Публикуваме откъс.

„Боклук” спечели нашия конкурс за съвременна драматургия на името на легендарната актриса Славка Славова. Какво направи, когато разбра, че си нашата призьорка?

Започнах да ходя нервно и безцелно из апартамента. Сигурно отстрани е било смешно, защото той не е особено голям. Да не кажа, че е малък.

А кога и как реши, че искаш да напишеш тази своя пиеса?

Прочетох че стартира новото издание на конкурса и веднага се попитах: „Що ли да не напиша една пиеса?“. Откъде това одързостяване – не знам.

Вече мислиш ли да пишеш отново? И ако да, какво?

Пиша и сега. Уча кинорежисура и подготвям сценарий за късометражен филм. Пише ми се стендъп. Просто има много материал в държавата.

От ляво на дясно Анастасия Лютова, Елена Телбис и Светлана Янчева в „Боклук

Към тези отличия е и актрисата Анастасия Лютова, която получи „Аскеер “ за водеща женска роля за Андромеда в „Боклук“. Конкурсът за съвременна драматургия на Театър 199 „Валентин Стойчев“ дава път на великолепни текстове, които неведнъж печелят или са сред номинираните за „Икар“ и „Аскеер“ още от 2007 година в лицето на Яна Борисова.

Въпреки трудните времена заради пандемичната обстановка, театрите не само в София подготвяха премиерите си и наградите са професионалната оценка на гилдията и специалистите. А публиката остава вярна на любимците си дори преодолявайки разбираемите си страхове от заразяване с Covid-19. Позволявам си да коментирам всичко това отново и отново, защото тепърва ще оценяваме какво ни сполетя и как ще продължим живота си, който едва ли ще бъде същият какъвто е бил преди пандемията. Това, както и наградите, е повод да напиша и за церемониите, които винаги сме очаквали не само с любопитство да разберем кои са победителите, а и да присъстваме и съпреживеем спектакъла, който са ни подготвили организаторите, за да почетат колегите си.

Александър Кадиев

За съжаление, тази година радостта от празника, освен за наградените, я нямаше. Без да звучи като противопоставяне, церемонията за Икарите беше запазила стила си отново с режисьор Стоян Радев, но водещият, актьорът Александър Кадиев не успя да надскочи с присъствието си елементарното тв-шоу. Може би това идва от текста, който са му подготвили или просто от неговото ново амплоа, след спечеления Икар за поддържаща роля 2014 година в спектакъла „Скъперникът“ на Молиер с режисьор Лилия Абаджиева в „Малък театър зад канала“…

За жалост церемонията за връчване на наградите „Аскеер“ /сценарий Александър Чобанов, режисьор Иван Урумов. Клиповете за заснети и подготвени от Евгения Косева и двама оператори. Всички те са ангажирани от ТБА – б.а./ беше, меко казано, разочароваща, измислена и създадена, без въображение и някак формално – трябва нещо там да се случва на сцената. Само припомням, че в годините режисьори на церемонията са били режисьори като Александър Морфов, Теди Москов, Владимир Люцканов, Диана Добрева…

Някъде в социалните мрежи прочетох мнение „Добре, че на сцената имаше оркестър…“. Но Врачанският симфоничен оркестър стоеше на сцената вяло, като за изпълнения по задължение, независимо, че на пулта беше маестро Максим Ешкенази. Геговете на водещия Веселин Ранков да го нарича Веско Ешкенази и уж да разбере едва, когато знаменитият ни цигулар се появи на сцената, за да свири бяха нелепа шегичка. В цялостната картина на случващото се на сцената от страна на организаторите от Фондация „Академия Аскеер“ се усещаше, сякаш, формалност, досада, умора, която рококо костюмите и перуките не можеха да преодолеят.

Диана Добрева получава награда от цигуларя Васко Василев

Пиша това с лека тъга за 30-го издание на наградите „Аскеер“. А всичко започна толкова бляскаво смислено в трудната и сложна 1992 година. Сред вдъхновителите на това прекрасно начинание на Театър на Българската армия и новоучредената тогава Фондация бяха и творци като кинорежисьорът Георги Дюлгеров и Ивайло Христов, тогава актьор в трупата на театъра. В годините тази идея се развиваше, появяваха се нови категории и празникът беше истински и вълнуващ в навечерието на 24 май. Давам си сметка, че в днешно време е много сложно финансово да се реализира церемонията, но едва ли това е единствената причина да е разочароваща.

Въпреки всичко, с надежда очакваме, че скоро, много скоро няма да сме с маски в театралните зали, няма да има принудително празни кресла и ще се прегърнем, че сме заедно и споделяме театъра. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Архив на САБ, на Народен театър „Иван Вазов“ и Театър 199 „Валентин Стойчев“

А ето и наградените:

Национални награди ИКАР 2021

Дебют: Поля Йорданова за Наташа в „Мечтата на Наташа“ от Ярослава Пулинович, реж. Ана Батева, Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово;

Водеща мъжка роля: Валери Йорданов за Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе” от Николай Хайтов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов”;

Водеща женска роля: Ирини Жамбонас за Марта в „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби, реж. Стоян Радев, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща мъжка роля: Александър Тонев за Санчо Панса в „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес, реж. Маргарита Младенова, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик;

Поддържаща женска роля: Радена Вълканова за ролята ѝ в „Капитал(на) грешка“ по Йодьон фон Хорват, реж. Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов;

Режисура: Диана Добрева за „Синът“ от Флориан Зелер, Народен театър „Иван Вазов”;

Сценография: Мира Каланова (сценография), Марина Райчинова (костюми) за „Закуска в Тифани“ по Труман Капоти, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай Масалитинов” – Пловдив;

Авторска музика: Христо Намлиев за „Портокалова кожа“ от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, Театър „Възраждане”

Най-добър спектакъл: „Боклук“ от Елена Телбис, реж. Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“;

Драматургичен текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите: „Боклук“ от Елена Телбис;

Критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите: Румяна Николова „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година“, изд. „П. Венедиков“, 2020;

Постижение в кукленото изкуство, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство от Комисия в състав: Мая Бежанска – актриса; Никола Вандов – театровед; Петя Караджова – сценограф: Петър Пашов за режисурата на „Пиано на луната“ по мотиви от Валери Петров, Театър „Ателие 313“ ;

Куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство: „Гарвин Магьосникът“ от Яна Борисова, реж. Вежен Велчовски, Общински куклен театър – Благоевград;

Вариететно и атракционно изкуство излъчени от Гилдия атракционни и сценични изкуства и Гилдия за вариететно изкуство: Вили Кожухарова за постижения в областта на каучук акробатиката;

Съвременен танц и пърформанс, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства: Марион Дърова за “Wo Man”, ДНК, Национален дворец на културата;

Дублаж, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа: при жените Гергана Стоянова за Елиза и Мария във „Влад“ и всички жени в „Ориент експрес“, при мъжете Любомир Младенов за Клод Трепани в „Дървосекачи“;

Награда за цирково изкуство се присъжда на Джулио Малеволти за приноса му в развитието на българската, европейската и световната акробатика;

Награда на Акт-Унима за значим принос в развитието на българското куклено изкуство се присъжда на Иван Теофилов;

Награда ИКАР 2021 за чест и достойнство се присъжда на Любомир Бъчваров;

Награда ИКАР 2021 за изключителен принос към музиката, излъчена от Гилдията на Музикалните артисти се присъжда на Михаил Белчев;

Награда ИКАР 2021 за изключителен принос към Българския театър се присъжда на актрисата Татяна Лолова (посмъртно).

Внуците на Татяна Лолова получиха наградата ѝ

Носители на наградата „АСКЕЕР 2021“

Поддържаща женска роля: Светлана Янчева за ролята ѝ на режисьорката в „Шекспирин по време на пандемия“ по Уилям Шекспир, Малък градски театър „Зад канала“;

Поддържаща мъжка роля: Йордан Ръсин за ролята му на Той в “Портокалова кожа�� от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, Театър "Възраждане";

Сценография: Петър Митев за “Портокалова кожа” от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, Театър "Възраждане";

Костюмография: Свила Величкова и Ванина Цандева за „Завръщане у дома“ от Харолд Пинтър, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала” и „Нова земя“ по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“;

Театрална музика: Теодосий Спасов за музиката на "Облог" от Дейвид Линдзи-Абер, реж. Стефан Спасов, Народен театър "Иван Вазов", „О, ти която и да си“ от Мирела Иванова по Иван Вазов, реж. Бойка Велкова, Народен театър "Иван Вазов", „Страх за опитомяване“ от Оля Стоянова, реж. Стефан Спасов, Народен театър "Иван Вазов" и „Федра“ от Петър Пламенов, реж. Бойка Велкова Театър Азарян, НДК;

Водеща женска роля: Анастасия Лютова за ролята й на Андромеда в „Боклук“ от Елена Телбис, реж. Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев”;

Водеща мъжка роля: Христо Мутафчиев за ролята му на Райчо в „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“;

Режисура: Стоян Радев за „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби, Малък градски театър „Зад канала” и „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, , Народен театър „Иван Вазов“;

Изгряваща звезда: Виттория Николова за ролята ѝ на Шарлот в „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, реж. Весела Василева, Театър "Възраждане" и ролята ѝ на Тя в “Портокалова кожа” от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, Театър "Възраждане";

Най-добро представление: „Боклук“ от Елена Телбис, реж. Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев”;

Съвременна българска драматургия: „Боклук“ от Елена Телбис, реж. Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев”;

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда За цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2021” Стефан Цанев – поет и драматург, Красимир Спасов – режисьор и Стефан Мавродиев - актьор

Стефан Цанев

#театър #Аскеер #Икар #ЕленаТелбис #ХристоМутафчиев

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Най-младите в театъра накъде – форум „Следата” в НБУ

„Няма защо да се заблуждаваме, в българския театър има проблеми, но и хора, които продължават да се борят за своето призвание и съществуването му в разнородни и качествени проявления. Пише за „въпреки. сom“ младата театроведка Гергана Трайкова по повод отворения форум към най-младите в театъра - „Следата”, организиран от департамент Театър в НБУ.

Всички ние имаме обща цел, но често забравяме за бъдещето, за знанията, които трябва да предадем, за да продължи театралната „машина” да работи, да е актуална с проблемите на днешното общество, да продължава да отговаря на въпросите, които си задава човечеството. Нужно е опитът и младостта да се срещнат, за да обменят най-ценното от това, което знаят и не знаят. Да оставиш следа – това е мечтата, която, ние хората по подразбиране носим в себе си. И всеки от нас успява, променя атомна частица от вселената с избора, който взима и в изграждането на професионализма си. Към това се стремят и младите театрали – и завършващите и завършилите, тези, към които тепърва се открива хоризонтът на професионалния театър. С мотивацията за стремеж към нови хоризонти Университетският театър и департамент Театър НБУ създават отворения форум към най-младите в театъра - „Следата” за поредна шеста година. През последните две години форумът промени линията си – от фестивал за всички завършващи студенти в областта на актьорското майсторство се модифицира във форум, фокусиран върху зрелостниците на НБУ и срещата им с директорите на театралните центрове от цялата страна. Бихме могли да наречем промяната: подготовка за реалността, която неимоверно се различава от уютната учебната среда.

Учебната среда в Нов български университет е перфектна, учебните пространства са снабдени не само със всичко необходимо за обучението на студентите, но и с последните съвременни технологии, свързани с различните специалности. Университетският театър на Нов български университет е на много високо професионално ниво, оборудван с всичко, което е необходимо на актьорите и режисьорите, за да разгърнат визуалните решения на спектаклите си. Новото крило на университета е създадено с цел да подобри и професионализира обучението по кино, телевизия и радио. То е оборудвано така, че да бъдат създавани висококачествени продукции. Заедно с това се планира създаването на студентско радио и телевизия.

Атмосферата, която носи НБУ е свързана с промяната, с модернизацията и свободолюбието, в което всеки сам открива най-силните си качества в процеса на обучение. Една от най-важните инициативи, които има Университетският театър и департамент Театър НБУ и продължава да развива всяка година е Националният отворен форум за най-младите в театъра – „Следата”. Тази година форумът, който се състоя на 9 и 10 май отново даде предпоставка за ценна среща, отвори належащи дискусии върху важни теми, които сякаш все по-рядко коментираме пред широка аудитория. Обмяната на опит се случи в два етапа: първо младите актьори от всички актьорски класове в НБУ изиграха четири от спектаклите от редовната си програма. Със сигурност Университетския театър на НБУ предлага доста по-различна програма от това, което се предлага в останалите учебни или редови театри. Експериментаторският дух преобладава и спектаклите показват висок естетически вкус, издържаност и категоричност. Впечатление прави подбора на заглавия, в които са включени младите актьори дипломанти. Видяхме ги в образите на чеховите персонажи от „Чайка” (реж. Въскресия Вихърова) и трагизма на съществуването в търсене на одобрението. В друг спектакъл младите актьори се представиха в Йо Йо Йонеско по Йожен Йонеско (реж. Десислава Шпатова), където случващото се на сцената пружинира между реалност и иреалност. „Следата” ни провокира не само от гледна точка на спектакли, но и като актьорско присъствие, даде ни разнообразие, в което да видим качествата на младите актьори дипломанти.

“Йо Йо Йонеско”

Вторият етап на форума се съсредоточи върху опознаването между студенти, професионалисти и театрални директори. Диалогът по време на дискусионния панел „Директорите говорят”, отговори на въпросите, които всеки млад творец малко или много изпитва притеснение да зададе и, на които често пропускаме да отговорим. Дискусията обективно представи театралната реалност извън столицата и представи изкисванията не само към младите актьори, но и етическите принципи на работа. Реализацията е пътят, към който всички млади артисти се стремят, а театърът е колективно изкуство, което предполага набор от качества, които актьорът да усъвършенства, за да запази вътрешната си мотивация. „Мястото на младия актьор в театъра?” – това е въпросът, който вълнува завършващите, а той беше разгърнат в ползотворен диалог с директорите. Неизменно работата на актьора е свързана с пътуване, но извън столицата пътуването се превръща във всекидневие, с което рязко младия актьор се сблъсква.

Директорът на драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе, Орлин Дяков, засегна проблема за напускащия актьор, този който повлича трупата, поради собствената си несигурност в това с какво наистина иска да занимава. Заниманието с театър е сериозно решение, а младият актьор е „чистата глътка въздух”, която бързо се интегрира в нови спектакли, но оттук започват и проблемите, когато младият актьор реши, че това не е неговото място или театърът въобще не е неговото поприще. Картината, която обрисува директорът Орлин Дяков, е свързана с естетическата стойност на спектаклите и връзката им с приходите в театъра. Той изказа мнението си, че провинциалните театри са далеч от лабораторната среда, която предоставя университетския театър. На абсолвентите зададе въпроса: „Ще ви хареса ли театър, различен от този, който правите тук?”. Той подчерта, че първата стъпка към отговора на този въпрос е запознанството на актьора с реалността, той трябва да гледа театър извън мястото, където учи, за да има представа какво му предстои, ако попадне в извънстоличен театър. Добре е да се знае, че в никакъв случай провинциален театър не означава лош репертоар. Всички директори се обединиха около тезата, че съвременният зрител търси качество, а то се постига с екипна работа. Но проблем пред директорите се оказва създаването на трупа и трудното привличане на младите хора в провинцията.

Актьорът е парче глина, което започва, да се моделира в учебната среда и се извайва във всеки нов работен процес. Театърът дава основа и качества, който помага в много други свери на живота и работата. Но ако човек знае, че театърът е сто процента неговото място, той трябва да си даде време, за да усети мястото, трупата и работата, да пренесе онзи младежки ентусиазъм в театъра, в който работи. Основният съвет, който получиха зрелостниците, бе свързан именно с постоянството, отговорността и стремежа за развитие.

Важен извод изведе Стелиян Петров, (директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково) който заяви, че театърът не се определя по географски принцип, важно е стремежът за развитие – добри спектакли, с добри режисьори, които са ценени както в столицата, така и в провинцията. В извънстоличните театри, актьорите съграждат заедно трупа, създават общност, което тук в столицата рядко се случва. Но когато става въпрос за създаването на трупа и активен работен процес, важна роля играе заплатата, в търсене на алтернатива за поддържане на нормален стандарт, актьорите предприемат много странични дейности, които разконцентрират репетиционния процес. Този въпрос породи дискусия между директори и студенти, като стана ясно, че средната заплата в провинциалните театри варира от 800 до 1300 лева. Въпросът сега, тук в България, който стои пред младите хора е – искам ли, макар и с по-малко средства да бъда актьор, да създавам изкуство. Този въпрос обаче е персонален и няма колективен отговор, той е пряко свързан именно с вътрешната мотивация на младия артист. В подкрепа на това, се изказа Маргарита Мачева (директор на драматичен театър "Никола Вапцаров" – Благоевград) – „Вътрешната мотивация е най-важното, никой не кандидатства актьорско майсторство с идеята, че ще е много богат, не казвам, че трябва да се работи без пари, но има други стимули. Не може да очаквате, че някой ще ви засипе с огромни суми само, защото сте много талантливи, това, което работите и ви вълнува ще ви се отблагодари финансово някой ден. Трябва да се доказвате и работите, повярвайте ми, ��секи един творец в България, който работи качествено, изкарва достатъчно средства.”

Петко Койчев, (директор на драматичен театър “Рачо Стоянов" –Габрово) предложи малко по-различен поглед на младите към изискванията, с които ще се срещнат в бъдеще. Инструментариумът на актьора е неговото тяло и гласът, а те трябва да се поддържат и развиват. Актьорът трябва да е готов да изпълни всичко, което режисьорът зададе като задача – танци, пеене, акробатика. Това е част от театъра, чиято същина е зрелището, качественото зрелище. Радост Костова, (директор на драматичен Театър "Стефан Киров" – Сливен) апелира студентите да си дадат реална представа за мотивацията си да се занимават с театър. Тя открито им заяви, че в театъра ще успеят тези, които са силно мотивирани, знаят защо са поели по този път и усъвършенстват дисциплината си. Сред препоръките на Радост Костова се наредиха гледането на всякакъв тип театър и четенето, нещата, които развиват сетивата и ума.

В крайна сметка театърът е колективно дело и липсата на дисциплина у един, проваля останалите, това е лишено от етика и колегиалност. Младите хора в театъра са изключителна ценност, те влизат в машината с динамиката на времето си и носят своя заряд. Но за да се случи това, студентите първо трябва да попаднат в професионалната среда, какъв е пътят на назначението, обаче?!; това е прекият въпрос, който вълнува завършващите студенти. Той породи сериозен дебат, в който директорите изразиха различните си гледни точки към назначенията. Ако на едно място назначението е отговорност на щатните режисьори, които основно работят с трупата, на други места за всяко ново представление се прави кастинг между щатните актьори и външни актьори. Кастингът създава условия за преимущество, поглед към новите актьори и спектъра от възможности, които притежават. Несъмнено практиката не е особено популярна, но дава резултат, в не в малко случаи води до назначения. Съвременното театрално изкуство променя своята форма, а кастингът, като метод за откриване на определени качества е бъдещето, което предстои. Важно е да се развива трупа, която да работи като колектив и да изпълнява заедно целите, които има конкретната институция. Липсата на желание в голям процент от младите хора да отидат в провинцията понякога налага кастингът и като крайна форма.

Оказва се, че електронните пощи на директорите са затрупани от CV-та на хора, които не познават по никакъв начин, а форумът „Следата” е липсващото звено между директори и новото поколение актьори. Създаването на добре написаното CV с прикрепен видеоматериал е част от професията, която представя актьора по най-добрия за него начин пред ръководителя на театъра и това са основните изисквания, които имат директорите към младите актьори, за да се осъществи първата комуникация. Проф. д-р Ева Волицер, водеща и организатор на тазгодишното издание на „Следата” открои колко важно е съвместно с институционалния театър актьорите да развиват своята самостоятелност и упоритост чрез създаването на спектакли на проектен принцип. Основното преимущество на НБУ се крие именно в това, че обучението подкрепя актьорите да вземат инициативата за своята реализация чрез предприемачество. Те изграждат умения, чрез които да се справят с трудностите през създаването и реализацията на независим спектакъл.

Да си наясно със себе си, това е най-важната равносметка, която трябва да направят младите актьори преди да поемат отговорност към професионален театър. Трябва да си упорит, да искаш и да отстояваш това, което искаш. Срещата и раздялата трябва да завършват с нормални човешки отношения, некоректността не остава скрита, а етиката е най-важното нещо. По принцип постигането на баланс между отстояването на правата и дистанцирането от изискванията, които има младият актьор към ръководството са задължителни, за да бъде осъзнат целия процес. В края на нашата ползотворна среща стана ясно, че приемането на отговорността и осъзнатостта, правят пътя към професионалния театър по-лек. Да оставиш следа, това е отговорност и борба за себе си и потенциала си, въпреки егото си, но най-вече това е дълъг път към изграждането на добрия професионалист.

Текст: Гергана Трайкова

Снимки: архив на събитието

#НБУ #Ева Волицер #Гергана Трайкова #Десислава Шпатова

0 notes