#Община Габрово
Explore tagged Tumblr posts
offcialportalbulgaria · 7 years ago
Photo
Tumblr media
Драматичен театър Рачо Стоянов, Габрово
Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово е създаден през 1945 година. Той и до днес е репертоарен театър. Финансира се от Министерство на културата и Община Габрово. В репертоара му присъстват пиеси, предназначени за всякакъв спектър публика - от детски, през младежки, до спектакли за възрастни.
0 notes
kletamaikabalgaria · 5 years ago
Photo
Tumblr media
(via От desebg.com: ДПС вкара 6 общински съветници с досиета в област Кърджали - Клета Майка България)
Партия Движение за права и свободи (ДПС) е успяла да вкара общо 6 сътрудници на тоталитарните комунистически служби като общински съветници в различни общини на област Кърджали на последните местни избори през есента на 2019 г. Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката на кандидатите за общинари в Кърджалийска област на местните избори през октомври 2019 г. Тя е обхванала общо  336 души от общо регистрирани 656 кандидати (решение №1788 от 4 февруари 2020 г.). Това че почти половината от регистрираните не подлежат на проверка е поради факта, че са родени след юли 1971 г. и към закриването на Държавна сигурност през 1991 г. не са могли да бъдат вербовани, тъй като не са били пълнолетни. От проверени 336 души Комисията е установила и обявила принадлежност на 17 кандидати за общински съветници. Те са издигнати в различни общини на област Кърджали от различни партии – ДПС, ДОСТ, обединение Демократична България, БСП, СДС. От тези 17 кандидати с досиета проверка на desebg.com в сайтовете на ОИК и на съответните общини показа, че 6-ма са избрани за общински съветници. Всички те са издигнати от ДПС. Това са: Айнур Юмеров Юсеинов, общински съветник в община Ардино, издигнат от ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС;Альон Насков Хаджи��в, общински съветник в община Ардино, издигнат от ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС;Раиф Шабан Мустафа, общински съветник в община Кърджали, издигнат ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПСРеджеб Салим Нури, общински съветник в община Черноочене издигнат ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС;Сабахтин Ариф Давуд, общински съветник в община Крумовград, издигнат от ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ДПС;Тасим Ахмед Мустафа, общински съветник в община Крумовград, издигнат от ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – ДПС.Проверките на кандидатите за общински съветници на местния вот през октомври 2019 г. се извършва по азбучен ред на областите. До момента са проверени 8 области (без Кърджали, б.а.). Досега във всички тях са избрани агенти на тоталитарните служби. Резултати от проверките на кандидатите за общински съветници на местните избори 2019 г. по области област Благоевград – 15 агенти сред кандидатите, от които 3-ма избрани;област Бургас – 25 агенти сред кандидатите, от които 7 избрани;област Варна – 20 агенти сред кандидатите, от които 1 избран;област Велико Търново – 7 агенти сред кандидатите, от които 2-ма избрани;област Видин – 17 агенти сред кандидатите, от които 6-ма избрани;област Враца – 4 агенти сред кандидатите, от които 2-ма избрани;област Габрово – 5 агенти сред кандидатите, от които 1 е избран;област Добрич – 9 агенти сред кандидатите, от които 1 е избран. Общият брой на избраните за общински съветници агенти на тоталитарните служби от преверените области досега е 23 агенти.
0 notes
pprodina-blog · 5 years ago
Photo
Tumblr media
Петър Низамов като дядо Коледа в благотворителната акция "Стопли Коледата" в дома за сираци в Нареченски бани до Асеновград. Петър Низамов ✅7️⃣0️⃣✅ - Независим кандидат за общински съветник в община Бургас на изборите на 27 Октомври в Бургас. ✅7️⃣0️⃣✅ Бюлетина № 70 за общински съветници. Благотворителна акция "Стопли Коледата" в дома за деца без родителски грижи в Нареченски бани, организиран от Ели Шопова. Аз като дядо Коледа- раздавам подаръци на добрите деца... Скъпи съмишленици, мили приятели❤️❤️❤️, БРАТЯ И СЕСТРИ👨‍👨‍👦‍👦,нашата организация "Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства" подновява инициативата си "НАПРАВИ ДОБРО" и започва тази годишната си Коледна кампания за събиране на средства, дрехи и храни за бедните възрастни и майки. Нашата борба е ясна на всички : ДА ЖИВЕЕМ В МИЛО И СВЯТО ОТЕЧЕСТВО, такова, за каквото си дал живота Васил Левски... ✊✊✊Ние дадохме жертви на режима,в който живеем, но продължаваме с бодри крачки напред. 🤜🤛👊 Мотивирани сме да изградим НАЦИОНАЛНА и СИЛНА мрежа за взаимопомощ между отделните членове на обществото ни. Който е в нужда- получава ръка. Който е паднал, ще му помогнем да стане отново на крака. Това е нашата мисия. Това е наша задача, наше задължение. Щом държавата не ни помага, ще си помагаме сами. . Бъдете благословени. Всеки, който има желание нека да пише за да създадем мрежа от доброволци 🙂. Благодарим Ви! Търсим координатори във : Варна Добрич Силистра Шумен Търговище Разград Велико Търново Габрово Плевен Ловеч Монтана Враца Видин София Перник Благоевград Петрич/Сандански Кюстендил Пловдив Пазарджик Смолян Асеновград Стара Загора Хасков Кърджали Сливен Ямбол Моля свържете се с : Мариела (момиче от нашата организация) фейсбук: В.М. Моля, всеки , който може да помогне с : - Топли дрехи за зимата за хора в третата възраст- якета, шуби, кожуси и т.н. - Лекарства от първа необходимост- Парацетамол, Аспирин, Аналагин, Прахчета от рода на Coldrex, Grippex и т.н. - Дрехи за малки деца на възраст от 1 месец - 12 години (за двата пола) - Стари отоплителни уреди, печки, телвизори, радио, - Одеала, Завивки, Юргани, Дюшеци, - Дърва за огрев, пелети, брикети, газови котлони, газови печк (at Burgas, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B3_8rhrJ_m-/?igshid=lnff4n4kglre
0 notes
petarnizamov · 5 years ago
Photo
Tumblr media
Аз като дядо Коледа в благотворителната акция "Стопли Коледата" в дома за сираци в Нареченски бани до Асеновград. Петър Низамов ✅7️⃣0️⃣✅ - Независим кандидат за общински съветн��к в община Бургас на изборите на 27 Октомври в Бургас. ✅7️⃣0️⃣✅ Бюлетина № 70 за общински съветници. Благотворителна акция "Стопли Коледата" в дома за деца без родителски грижи в Нареченски бани, организиран от Ели Шопова. Аз като дядо Коледа- раздавам подаръци на добрите деца... Скъпи съмишленици, мили приятели❤️❤️❤️, БРАТЯ И СЕСТРИ👨‍👨‍👦‍👦,нашата организация "Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства" подновява инициативата си "НАПРАВИ ДОБРО" и започва тази годишната си Коледна кампания за събиране на средства, дрехи и храни за бедните възрастни и майки. Нашата борба е ясна на всички : ДА ЖИВЕЕМ В МИЛО И СВЯТО ОТЕЧЕСТВО, такова, за каквото си дал живота Васил Левски... ✊✊✊Ние дадохме жертви на режима,в който живеем, но продължаваме с бодри крачки напред. 🤜🤛👊 Мотивирани сме да изградим НАЦИОНАЛНА и СИЛНА мрежа за взаимопомощ между отделните членове на обществото ни. Който е в нужда- получава ръка. Който е паднал, ще му помогнем да стане отново на крака. Това е нашата мисия. Това е наша задача, наше задължение. Щом държавата не ни помага, ще си помагаме сами. . Бъдете благословени. Всеки, който има желание нека да пише за да създадем мрежа от доброволци 🙂. Благодарим Ви! Търсим координатори във : Варна Добрич Силистра Шумен Търговище Разград Велико Търново Габрово Плевен Ловеч Монтана Враца Видин София Перник Благоевград Петрич/Сандански Кюстендил Пловдив Пазарджик Смолян Асеновград Стара Загора Хасков Кърджали Сливен Ямбол Моля свържете се с : Мариела (момиче от нашата организация) фейсбук: В.М. Моля, всеки , който може да помогне с : - Топли дрехи за зимата за хора в третата възраст- якета, шуби, кожуси и т.н. - Лекарства от първа необходимост- Парацетамол, Аспирин, Аналагин, Прахчета от рода на Coldrex, Grippex и т.н. - Дрехи за малки деца на възраст от 1 месец - 12 години (за двата пола) - Стари отоплителни уреди, печки, телвизори, радио, - Одеала, Завивки, Юргани, Дюшеци, - Дърва за огрев, пелети, брикети, газови котлони, газови печки - Трайна хра (at Burgas, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B3_8EFBpF-9/?igshid=gvnco451lbi2
0 notes
krug-movement · 7 years ago
Text
АРТ ГАЛЕРИЯ КРЪГ ОТНОВО ПРЕДСТАВЯ СЕЛЕКЦИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ ФОТОТВОРБИ & THE EXHIBITION SELECTED FROM FOURTH INTERNATIONAL PHOTO SALON PLOVDIV 2017 IN ART GALLERY KRUG, KARDZHALI
Tumblr media
Отново селекции от организирания за четвърта поредна година от двамата кърджалийци Антон и Любка Савови престижен Международен Фото салон в Пловдив започна круизи в страната. Изложби „Избрано“  вече се представят в няколко града – Пловдив, Бургас, Габрово и Кърджали. Екипът на ��рт движение КРЪГ е партньор в българските презентации на финалната селекция и представя в Кърджали изложба със 70 от наградените творби от тазгодишното издание на Международния фото-салон „Пловдив 2017”. Изложбата се откри на 6 октомври в Арт галерия Кръг и ще продължи до 19 октомври като част от културната програма на Община Кърджали за празника на града.
Tumblr media
Тази година в конкурсната програма се състезаваха 388 професионалисти и любители фотографи от 52 държави, от 6 континента с общо 4979 фотографии. Освен досегашните 5 категории за конкурсна фотография – Моят град, Цветна и Черно-бяла фотография, Природа, Портрет и тяло – ново предизвикателство е разделът за  „Фотожурналистика“ (TRAD).
Tumblr media
За финалната селекция се пребориха 343 автори от 50 държави с 1410 творби. 19 са отличените български фотографи, които спечелиха общо 9 медала (6 златни, 2 сребърни, 1 бронзов) и 10 почетни поощрения на FIAP, PSA и HPS. Това са: Ангел Ненов, Андрей Трифонов, Атанас Кулишев, Бедрос Азинян, Веселин Атанасов, Димитрина Андреева, Диляна Гергова, Димитър Петров, Златко Латев, Кирил Христов, Костадин Маджаров, Любомир Аргиров, Мари Аведисян, Мирослав Момински, Петър Шипчанов, Радила Радилова, Руслан Асанов, Теодора Димитрова и Юлий Василев. Златко Латев от Хасково няколко пъти вече е участвал във визуални проекти и резидентни програма на Арт движение Кръг.
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Мениджърът на “Международния Фото салон Пловдив“ Антон Савов е роден в Кърджали, в кв. „Прилепци” и е учил в кварталното начално училище до 1-ви клас. През 1973 г. родителите му Василка и Вълчо Савови се преместват с децата си в Пловдив, както правят и голяма част от тогавашните строители на язовира, за които вече няма работа в града. Дядото на Антон – Любен Дяков – е преселник от Одрин, а бабата Мария е била осиновена в Кърджали. Антон рисува от дете и завършва дърворезба. Професионално се занимава с реклама, дизайн и артфотография. Член е на Управителния съвет на Националното сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева" (НСФА) и е носител на много награди за артфотография. През 2014 г. заедно със сестра си Любка Савова основават първия у нас Международен Фото Салон Пловдив, който действа под патронажа на Международната Федерация за Фотографско Изкуство (FIAP - International Federation of Photographic Art), Фотографското общество на Америка (PSA - Photographic Society of America), Фотографското общество на Гърция (Hellenic Photographic Society), Националното сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева" (НСФА) и се осъществява със съдействието на програмата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019”.
Tumblr media
0 notes
pchelarstvo · 8 years ago
Photo
Tumblr media
ХV НАЦИОНАЛЕН ПЧЕЛАРСКИ СЪБОР Приключенски комплекс „Незабравка” с. Поповци, община Габрово (8-9 юли 2017 г.) Начало 10.30 ч. ПРАВИЛНИК за провеждане на Организатори: Областен браншови пчеларски съюз – Габрово Любомир Григоров, GSM: 0898 910396, Председател Фондация „Заедно за демокрация и партньорство” – Габрово Приключенски комплекс „Незабравка” – с. Поповци, община Габрово Хотел: 0879 35 36 86; Маркетинг: 0879 35 36 77 www.park-nezabravka.com 2 1. Право на участие имат само производители. 2. Всеки изложител трябва да носи и да представи на организаторите и органите на ДВСК анализен сертификат за качеството на предлагания мед. 3. Забранено е продаването на продукти, които не са свързани с пчеларството. 4. Такса за участие – 15 лв. за 1 ден, която включва една маса /с размер 1,20 х 0,80 м. / и два стола. По предварителна заявка може да се наеме и повече от една маса с два стола при съответното заплащане. 5. Настаняването е между 8.30 и 9.30 часа. Жребият за щанд се тегли на място от участниците. 6. Организаторите осигуряват нощувки в хотел „Незабравка” на преференциални цени. За резервации – на тел. 0879 35 36 86 в хотела срещу име и телефон за връзка. 7. Форматът на събитието предполага коректни и колегиални отношения между изложителите, както и към посетителите. За което организаторите предварително ви благодарят. 3 8. Изложителите да спазват санитарно-хигиенните изисквания на изложбената площ. 9. Отговорност за продажбите, съгласно изискванията на законодателството, носи изложителят. 10. Изложители, които са заявили участие и впоследствие се откажат, следва да уведомят своевременно организаторите. 11. За всички възникнали въпроси, изложителите да се обръщат към организаторите. Телефони за контакти, въпроси и записване: Благовеста Божинова, GSM: 0879 353 677 Приключенски комплекс „Незабравка” с. Поповци, община Габрово
0 notes
vprki · 5 years ago
Text
РЕФЛЕКСИИ: Какво показват номинациите за наградите Икар за куклено изкуство
Tumblr media
С наближаването на 27 март – Световния ден на театъра се вглеждаме и в номинациите за национални награди Икар за куклено изкуство. Те са обхванати в две категории – цялостен спектакъл и индивидуално постижение в кукленото изкуство. Идеята на номинациите е да отличат значими театрални събития или постижения на творци през изминалата година, същевременно да служат като показател за важни тенденции и обобщения. Написа за „въпреки.com” театроведката Зорница Каменова.
Предложенията се излъчват от комисия, определена от гилдията на творците в кукленото изкуство към Съюза на артистите в България. Тя гледа, обсъжда и оценява театралните събития на годината. Сегашната комисия е в състав - актьора Георги Спасов, Жени Лачева – сценограф и Ирослав Петков - режисьор.„Златната Гъска“ по Братя Грим, режисьор Тодор Вълов, Държавен куклен театър – Бургас; „Пинокио“ по Карло Колоди, режисьор Тодор Вълов, Държавен куклен театър – Русе и „Малката кибритопродавачка“ по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Анна - Валерия Гостанян, Театър 199 „Валентин Стойчев“ са трите отличени цялостни спектакъла. Те са представителна извадка за съществуващата куклено-театрална практика и обобщават една важна характеристика – видно е, че преобладават адаптации на авторски приказки,  в които често и самите режисьори са автори на драматизациите.
Tumblr media
“Малката кибритопродавачка” - снимка Гергана Дамянова, архив на Театър 199 “Валентин Стойчев”
Адаптациите на текстовете и в трите случая са предизвикани от необходимостта от осъвременяване, от приспособяване на текстовете към детската и младежка аудитория и от трансформация на жанра – от повествователен към драматургичен вариант. В спектаклите прави впечатление търсенето на оригинален визуален език и интересни куклени решения, дори на моменти това да става за сметка на словесния разказ. Изключение е „Малката кибритопродавачка“ - дебютен спектакъл на Анна - Валерия Гостанян, с професионални актьори, където абсолютно адекватно е намерен сценичния език за целевата аудитория и смислово единно е проведен сценичния разказ. Търсенето на съвременен език и адаптацията към възприятията на детската публика превръща познатата андерсенова история в актуална стийм пънк приказка, която чрез фино, детайлно и красиво измислени и водени кукли и сценографска среда създава вълшебна реалност, изпъстрена с магичност и вълшебни трикове. Не може да не се отличи майсторското кукловодско изпълн��ние на актьорите Ангел Калев, Любомир Желев, Велислава Маринкова и особено на изключителната Евгения Ангелова, както и впечатляващата музика на Пламен Петков. Не без значение е, че художествен консултант на спектакъла е Катя Петрова – един от най-успешните съвременни куклени режисьори, който с еднакво внимание работи с детската и със семейната аудитория.
Tumblr media
“Златната гъска” - снимка архив на Куклен театър - Бургас
Останалите два спектакъла също заслужено са в номинациите за Икар 2020. „Златната гъска“ на Куклен театър - Бургас впечатлява с различните видове куклени образи, в съчетание с актьорско присъствие, интересни костюми, динамични смени на средата и действието. Естетиката на спектакъла ползва ярка барокова орнаментика, която се разпознава в детайлите и влияе на цялостните художествени решения.
Tumblr media
“Пинокио” - снимка архив на Държавен куклен театър - Русе
Докато и Бургаският куклен театър, и Театър 199 „Валентин Стойчев“ са почти всяка година сред отличените театри, то за русенския куклен театър номинацията с „Пинокио“ е събитие. Спектакълът по драматизацията на Славчо Маленов е смело решение в естетиката на немия филм, чаплиниадата и кабарето – все знаци за епохата на бурните години между двете световни войни. Макар, че романът на Карло Колоди е създаден за възрастни, адаптацията на спектакъла се фокусира към по-големи деца и най-общо семеен тип публика. В ролите влизат и дебютанти - Ивета Маринова, Димитър Пишев, Светлина Станчева и Мартин Пашов, които заразяват публиката с талантливото си присъствие и ентусиазъм. Впечатление прави куклата на Пинокио, която е с почти реални размери и изразителни черти, а образът на малкото момче е добре изграден в диалога, мизансцена, в емоционалните състояния и трансформации. Интересни са художествените решения на Наталия Гочева както за „Малката кибритопродавачка“, така и за „Пинокио“ – за тях тя е номинирана в категорията за индивидуално постижение. Наталия Гочева работи изцяло в сферата на кукления театър – познати са ни нейните сценографски проекти в Куклен театър - Търговище, Куклен театър – Габрово, Куклен театър – Русе и други.
Tumblr media
“Дядовата ръкавичка” - снимка Иван Аладжов, архив на Държавен куклен театър - Видин
В номинациите за актьорско постижение е изпълнението на Маргарита Костова за ролите ѝ в „Дядовата ръкавичка“ по българската народна приказка, сценарий и режисура Мая и Митко Димитрови, Държавен куклен театър – Видин. Моноспектакълът на актрисата е единственото  представление (от тук споменатите) за най-малките, а такива не попадат често в номинации. Нека си припомним, че миналата година, например, в номинациите за куклено изкуство нямаше нито един чисто детски спектакъл, а това е важна посока в развитието на кукления театър, който изисква и специални стратегии и подходи за адаптация към детската аудитория. Маргарита Костова е в трупата на Куклен театър – Видин и участва в почти всички спектакли на театъра, сред които българо-френската продукция за възрастни „Хронолог“, призиран с две номинации за Икар 2019 /за спектакъла можете да прочетете във “въпреки.com” тук - б.р./.
Tumblr media
“Хартиени истории” - снимка архив на наградите “Икар”
Третото индивидуално отличие в номинациите е за композиторът Милен Апостолов – автор на музиката на „Меко казано“ от Валери Петров, режисьор Цвети Пеняшки, Държавен куклен театър – Стара Загора и „Хартиени истории“, режисьор Димитър Стефанов, Театър „Корсар“. Разказът за лъжата на малкото момче Светльо и героите животни в познатата приказка на Радичков - костенурка, санбернар, къртица, които среща по пътя на писмото си с лъжата, е въплътен във визуално любопитен спектакъл с кукли, маски и среда в стилистиката на индианските мотиви, така привлекателни за детското въображение. „Хартиени истории“ пък е създаден на етюден принцип и в основата му е експерименталната работа с различни хартиени материи. Етюдите илюстративно се спират върху библейски и митологични сюжети, оживени през фарса и актьорския коментар. Спектакълът се заиграва с класическата функция на паравана в кукления театър (да крие), а играта в жив план и преливащите плоски и геометрични хартиени образи се прицелват изцяло във възрастната аудитория. Музиката на Милен Апостолов е открояващ се акцент и партньор на действието и в двата спектакъла. Освен като оперно-симфоничен диригент, той е познат и като автор на музикалната среда на редица театрални спектакли. Номиниран за втора поредна година, след като миналата година бе отличен за музиката в „Наемателят“ в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.
Tumblr media
“Меко казано” - снимка архив на Държавен куклен театър - Стара Загора
Извън номинациите за куклено изкуство тази година са имена като Веселка Кунчева, Катя Петрова, Магдалена Митева, Елица Петкова, като причината за тяхното отсъствие не е задължително да е субективна. Лично за мен интересен проект, който не е включен в номинациите се оказа „Принцът на морето и Принцът на земята“, режисьор Елена Панайотова на Куклен театър – Пловдив. Няма как да не отчетем, че той създава прецедент (в добрия смисъл на думата), в който се ползват японски техники и кукли бунраку, а актьорите успяват много автентично да пресъздадат японската легенда и характерното за японския език звукообразуване. Може би не попада в номинации, тъй като е по-скоро в сферата на експеримента, но безспорно този експеримент е довел до успешен резултат и заслужава внимание.
Tumblr media
„Принцът на морето и Принцът на земята“ - снимка архив на Държавен куклен театър - Пловдив
Още един извод, който може да обобщи куклено-театралната година е, че на публиката се предлагат доста и на добро ниво куклени представления, без да са налице изключителни и значими събития или постижения. Това важи особено, когато се говори за кукления театър за възрастни, в който приоритет е търсенето на интересен език, експеримент с материи, изследване на теми, проблеми, абстрактни състояния, а резултатът не е задължително да е некомуникативен лабораторен опит.
Отличените представления могат да бъдат видени в рамките на Куклен Софийски театрален салон 2020, който по традиция от 2013 година представя номинираните куклени спектакли пред софийска публика. На 21 март, Международния ден на кукления театър, в Столичния куклен театър на официална церемония ще бъдат връчени наградите „Сивина“ за млад актьор в кукления театър. На 27 март на официалната церемония по връчването на Икар 2020 в Народен театър „Иван Вазов“ ще стане ясно при кого ще отидат наградите за куклено изкуство, а АКТ – Унима ще връчи наградата за цялостен принос на утвърден творец от кукления театър.
Tumblr media
“Последният човек” по романа на Джордж Оруел “1984″ на режисьорката Веселка Кунчева в Държавен куклен театър - Стара Загора не беше номиниран за куклен спектакъл, но е изключително впечатляващ и има номинации за сценография, авторска музика и майсторско техническо осъществяване - снимка Александър Богдан Томпсън, архив на театъра
Софийски театрален салон, част от който е кукления Софийски театрален салон, за поредна година е включен в Културния календар на Столична община и освен номинираните представления, предлага и множество алтернативни образователно-комуникативни събития – публични лекции, сценографски и музикални, движенчески и словесни уъркшопи. За първа година публиката има шанс да гласува за своите фаворити, както от драматичните, така и от куклените номинации. Повече информация за всички събития, спектакловата програма, официалните церемонии и гласуване има на сайта на главния инициатор и организатор на Софийски театрален салон – Съюз на артистите в България - /тук/.
Важно е да знаем не само в контекста на предстоящите събития, че кукленият театър се е оформил като самостоятелно сценично изкуство, заедно с еманципацията му от традициите на забавленията и фолклора. В началото неговите характеристики са били основани на ползването на антинатуралистичната същност на куклата, а сега не е изненада, когато сценичният образ се изгражда от смесване на различни средства и похвати, които чрез материален носител или живо актьорско присъствие представят идея, изследват чувство, разказват истории. ≈
Текст: Зорница Каменова
��нимки: архив на театрите, фестивала и Стефан Джамбазов /снимката горе/
Tumblr media
0 notes
vprki · 5 years ago
Text
Критичен поглед: Личното и общото – скала на оттласкването
Tumblr media
Изложбата "Солакови" с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови, показана в Художествена галерия “Христо Цокев", Габрово (25 октомври 2019-19 януари 2020), е част от поредицата „ФамилииТе“ на местната община. Пише изкуствоведката Мария Василева за „въпреки.com”.
В нея се представя творчеството на известни фамилии, свързани с града, които имат принос за културния, икономическия и обществения живот (досега са гостували семейство Москови - Рада, Теди и Иван Москови, семейство Пенчеви - Чаракчиеви и семейство Минчеви - цигуларите Минчо Минчев и синът му Николай Минчев).
В проекта „Солакови“ разказът е разгърнат на два етажа. На първия са представени произведения на скулптора Митьо Солаков – предимно портрети и глави от камък и бронз, както и голямоформатни снимки на монументална фигурална скулптура. Недко Солаков участва със свои ранни живописни творби от първата половина на 80-те години на ХХ-ти век, притежание на Художествената галерия в Габрово и на Дома на хумора и сатирата. Работите са експонирани пестеливо покрай стените на ��алата в отчетлив хронологичен ред. По своеобразен начин са обединени от инсталацията на Димитър Солаков „Да влезеш във форма“ – десетки 3D реплики на планктон от полупрозрачна пластмаса са напълнени със суров нефт и висят от тавана.
Още с влизането в пространството се забелязва, че редицата с портретни глави на постаменти е разположена на бял фон с „небрежно“ нарисувано върху него голямо и ярко жълто петно. Работата на Недко Солаков „Историята на жълтото петно“, 1997- (от инсталацията „Разсеяният човек“) продължава и по стълбището към следващия етаж и се качва нагоре, за да заведе зрителя до самостоятелното представяне на Димитър Солаков. Той показва инсталационен вариант на „История на изкуството – кратка версия“, 2014, появила се за първи път на наградата за съвременно изкуство БАЗА. Включени са и някои от по-новите му работи.
Творбите на Митьо Солаков (1931-2010) са типичен пример за честно и отговорно отношение към изкуството и материала. Добре конструктивно изградени, те изследват територията между интимното (портрети на близки хора) и общественото (паметници на известни и неизвестни герои, декоративна и политическа скулптура). Някои от работите се отличават с идеализация на образа, други използват деформацията, за да подчертаят драматичността на изобразеното събитие или характер. Всички те обаче показват ангажираност с поставения за разрешаване проблем – в неговите смислови, емоционални и материални параметри. Живял в силно рестриктивни времена, Митьо Солаков успява да запази достойно човешко и професионално поведение, като съхранява идейната и естетическа мяра.
Tumblr media
Митьо Солаков. Изложба „Солакови“. Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово /и снимката горе/
Ранните живописни творби на Недко Солаков (р. 1957) още по времето на тяхното показване в самостоятелни и общи изложби през 80-те го отличиха като ��азказвач с нестандартно мислене. Тогава те бяха критикувани заради прекалената сюжетност, литературност и липсата на героизация. Днес ги възприемаме като логична част от творческия му път, в който именно наративът има водеща роля. От тези малки историйки в цвят започнаха големите истории, развити в инсталации и показвани на много места по света. И в картините, и в инсталациите за художника от голямо значение са нюансите, детайлите и разклоненията на водещата тема. При Солаков тезисността отсъства. Всяка история живее свой собствен живот и той често е в сенките и подтемите на голямата тема.
Tumblr media
Недко Солаков. Изложба „Солакови“. Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово
Tumblr media Tumblr media
Недко Солаков. Пълно болшинство, 1987. Изложба „Солакови“. Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово
Димитър Солаков (р. 1987) е доста по-категоричен в своите послания. Макар и изразните му средства да се доближават до разнообразието, което и Недко Солаков използва, приликата е само привидна. Младият автор определено застъпва сериозни обществени позиции и активно се занимава със замърсяването на средата – не само от гледна точка на климат и екология, но и на история, визия и естетика. Неговият свят е едновременно много личен – често тръгва от собственото си семейство (както в работата „Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството“), но в крайна сметка изтъква на преден план теми, които засягат цялото човечество.
Tumblr media
Димитър Солаков. Изложба „Солакови“. Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово
Tumblr media
Димитър Солаков. „Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството“, 17.05.2014. Изложба „Солакови“. Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово
Ако при Недко Солаков изследването на околния свят е необходимо, за да може авторът да разбере самия себе си и собствените си преживявания, то при Димитър Солаков процесът като че ли е обратен – увереността му в избрания житейски път му дава самочувствие да се оттласне от персоналните страхове и мании и да погледне към проблемите на „широкия свят“, прилагайки своя опит.
Общото между тримата художници е интересът и споделянето на личните преживявания и близкия интимен кръг. От портретите на роднини при Митьо Солаков през припокриването на художествения герой с автора в работите на Недко Солаков до излъчването на общозначими и тревожни сигнали през семейния опит при Димитър Солаков, това е интересна комбинация от трима художници, която ни дава възможност да анализираме персоналните реакции и прочити на света.
Недко Солаков разработва и проекта „Пестеливи драсканици“ за една от залите на Дома на хумора и сатирата (също до 19 януари 2020 г.). В него той запълва с текстови и визуални коментари изпразненото от предишната изложба пространство, но със запазени следи от нейното присъствие – пирони, пукнатини, петна, табели и др. Изключителната му наблюдателност, както по отношение на всичко визуално, така и по отношение на най-актуалните събития, превръща гледането и четено на тази изложба в приключение. Кратките надписи често представляват исторически разрези или анализи на действащото статукво. Разбира се, запазената марка на Недко Солаков е самоиронията – класически инструмент за оцеляване на хората от това поколение. Зад шеговития стил и занимателния, игрови характер на инсталацията, обаче, се крият тежки въпроси и дълбоки коментари на ситуацията. ≈
Tumblr media Tumblr media
Недко Солаков. „Драсканици“. Дом на хумора и сатирата, Габрово
Текст и снимки: Мария Василева
Tumblr media
0 notes
vprki · 6 years ago
Text
Критичен поглед: Време за стойностно кино в София
Tumblr media
След като във Варна завърши 36-ият фестивал на българския игрален филм „Златната роза”, фестивалната вълна се прехвърля в София. Но за разлика от Варна тя няма да е само за български филми и е в рамката на кино-литературния фестивала CineLibri. При откриването му Жаклин Вагенщайн, основател и директор на CineLibri, връчи почетна награда на Иън Макюън, един от най-мощните гласове в съвременната белетристика, за неоценимия му принос към изкуството на литературната адаптация /на снимката - архив на фестивала/.
Конкурсната програма на CineLibri включва 9 филма, в т.ч. филма омнибус „8 минути и 19 секунди“, който се състои от шест късометражни новели, вдъхновени от сборника „И всичко стана луна“ на Георги Господинов. Това е първата българска продукция в историята на фестивала, която ще се състезава за наградата за най-добра екранизация. Да припомним, че този фестивал беше създаден през 2015 година по повод 25 – годишнината на издателство „Колибри”. Тогава Жаклин Вагенщайн каза: „Основното е, че ще бъде първият в света литературен кинофестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години”.
Tumblr media
Ефектен визуален пърформанс (Полиформа студио, танц и хореография Дорина Пунчева и Цветан Апостолов) ознаменува четвъртото издание на CineLibri - снимка архив на фестивала
И това наистина се оказва вярно. Това е вече четвърто издание и второ с международен конкурс. Концепцията на фестивала е върху идеята за диалога между изкуствата и че те не съществуват поотделно, а книгите оживяват на големия екран. Творческият екип на първото международно издание на кино-литературния фестивал CineLibri, което се състоя през 2017 година, беше пък отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на ��ултурата. А на четвъртото издание на фестивала, също с финансовата подкрепа на Столична община, ще има над 300 прожекции на 49 филма с национални премиери, много специални гости, събития и емоции. Тематичен фокус тази година е любовта във всичките й измерения, което обяснява и мотото на фестивала: Любов между редовете. По традиция част от филмите в програмата на CineLibri се излъчват и извън столицата. Тази година каузата на фестивала приобщава градовете Пловдив, Варна, Габрово, Търговище, Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, Каварна и Враца.
Tumblr media
Иън Макюън беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - снимка Стефан Джамбазов
Британският писател, киносценарист и общественик Иън Макюън откри CineLibri 2018 с една от най-интригуващите литературни адаптации, създавани някога - „На плажа Чезъл“. Освен че е специален гост на фестивала, Макюън беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Макюън, който тази година навърши 70 години, е не само блестящ стилист, експериментатор и изследовател на човешкото поведение със средствата на художествената словесност, но и прокламатор на най-висшите достижения на цивилизацията, човек с критично мислене и активна гражданска позиция. Неговата академична лекция в Софийския университет беше за свободата на словото. Престижното фестивално жури е съставено от петима професионалисти с безспорно международно признание. Председател е Мартичка Божилова от АГИТПРОП, изтъкнат продуцент, носител на множество награди, в т.ч. „Златна мечка” от Берлинале 2018. Сред останалите арбитри са големият френски романист, режисьор и сценарист Давид Фоенкинос и популярният холандски писател и продуцент Херман Кох. Актьорската гилдия е представена от британската звезда Майкъл Маккел. Петият член на журито е Анди Делиана – продуцент и преподавател по режисура в New York Film Academy.
Tumblr media
„На плажа Чезъл“ - снимка архив
Останалите филми в конкурса са отбрани продукции, които вече привлякоха вниманието на световната критика и спечелиха адмирациите на публиката, а някои от тях са удостоени с награди на едни от най-големите международни кинофоруми: френско-канадската криминална драма „Ще се види�� там горе“ на режисьора Албер Дюпонтел - удостоена с пет награди „Сезар“ екранизация на едноименния шедьовър на Пиер Льометр, носител на „Гонкур”; френско-белгийската продукция „Корнелиус, виещият мелничар“ на режисьора Ян Льо Кьолек (екранизация по романа „Мелничарят, който виеше срещу луната” на Арто Паасилина), интелигентната мистерия „Чудноватият дом“ на режисьора Жил Паке-Брене, адаптация по романа на Агата Кристи; френско-белгийският трилър „Липсващото досие“ на режисьора Ерик Зонка, адаптация по бестселъра на Дрор Мишани; комедийният романс „Джулиет гола“ на Джеси Перец по романа на Ник Хорнби; пленителната френска драма „Обещанието на зората“ на Ерик Барбие, адаптация по автобиографичния роман на Ромен Гари, с Пиер Нине и Шарлот Генсбург; амбициозната американска продукция „Чайка“ по пиесата на А. П. Чехов, адаптация на режисьора Майкъл Мейер с участието на Сърша Ронан и Анет Бенинг; копродукцията „Съпругата“ на режисьора Бьорн Рунге (екранизация по романа на Мег Уолицър с участието на забележителната Глен Клоуз).
Tumblr media
“Аз съм ти, Адриана” - снимка архив
Но освен в конкурсната програма, 11 български филми ще бъдат показани на  CineLibri. Част от тях са литературни адаптации, други са вдъхновени от постиженията на бележити артисти, а две от продукциите стават повод за написването на книги, които ще се появят на пазара през 2019 г.Сред фестивалните заглавия на 2018 г. е „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. Създаден по мотиви от пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, филмът е дебют в игралното кино на един от най-големите ни театрални режисьори и представлява съвременна градска драма, под чиято повърхност пулсират невидими светове и се раждат неочаквани чувства. В паралелната програма на CineLibri присъства и режисьорът Петър Попзлатев с филма „Аз съм ти, Адриана”, ефектна екранизация по „Роман без заглавие” на Димитър Димов и „Адриана“ на Теодора Димова. Ще бъдат показани още „Възвишение“ на режисьора Виктор Божинов по романа на Милен Русков, удостоен с Европейска награда за литература. Последният филм на Николай Волев „Извън пътя” също е част от българския фестивален модул. По случай 100-годишнината от рождението на един от най-великите филмови стилисти на всички времена – Ингмар Бергман, CineLibri организира изискана галавечер в зала „България” на 13 октомври, съпроводена с филмова музика, почерпка и много празнични изненади. В рамките на честването ще се състои премиерна прожекция на документалния филм „Лив Улман и къщата на спомените“ - парченца живот, подредени от журналиста Георги Тошев и оператора Румен Василев.
Tumblr media
Петър Попзлатев - снимка архив на НДК
Както беше подчертано, две от документалните продукции, намерили място в тазгодишната програма на CineLibri, стават повод за написването на книги. Едната от тях е уебсериалът „Да се изгубиш нарочно“ (2018), дело на нашумелите влогъри Крис Захариев, Ясен Атанасов и Анастас Шипков. Необичайно приключение, което показва България такава, каквато никога не сте я виждали. Другото заглавие е „Червено, твърде червено“ (2018 ) на Божина Панайотова. След 25 години във Франция тя се връща в България с камера в ръка и едно съмнение: ами ако родителите й са сътрудничили на Държавна сигурност? Така се ражда този дълбоко личен филм, оценен високо на Берлинале и предизвикал майката на Божина да напише книга, която се очаква на българския пазар през 2019 г. Фестивалът предвижда и три документални филма, посветени на знакови български личности: „Симон срещу страха (Случаят Варсано)” на писателя Георги Тенев, филм за гениалния български поет и преводач Валери Петров и за Иглика Василева, изтъкната преводачка от английски език, отличена с множество награди.
Tumblr media
Първата пресконференция за тазгодишната Киномания в НДК - снимка Стефан Джамбазов
Филмът пък на режисьора Петър Попзлатев „Времето е наше” е избран за откриващ на тазгодишната Киномания в НДК. Така някак си режисьорът става връзка между двата кинофорума. За Киномания има още време – тя е между 15 и 29 ноември 2018 г. и за нея ще говорим още. Тази година киномаратонът ще премине под мотото „Големите филми преди големите награди”, с което организаторите искат да подчертаят добрата селекция от заглавия, които зрителите на Киномания виждат още преди световното им признание на най-престижните филмови награди. „Този филм има своя потребност да бъде документално приближен към най-важното събитие в новата българска история - чрез технологията на промяната да зададе няколко въпроса от философски порядък, да провокира всеки ��дин българин да открие и продължи историята, която се опитах да разкажа във филма. Много трудно се прави филм от историческа значимост, в който се казват доста смели неща. Благодарен съм на екипа на НДК, че приеха филмът да открие този прекрасен кинофестивал”, сподели Петър Попзлатев при откриваща пресконференция за събитието.
Tumblr media
Владимир Трифонов и Хермина Азарян - програматорите на Киноманията - снимка архив НДК
„Времето е наше” е вдъхновен от романа „Разруха” на Владимир Зарев, който според Попзлатев си остава „най-пълноценният художествен образ на Прехода”, един значим епизод от не толкова отдавнашната българска история. Затова и филмът е за паметта, за уроците на миналото, които не бива да бъдат забравени. Криминалната нишка пък е по мотиви от разкази на Димитър Шумналиев. Премиерните филми в зала 1 са откриващият филм на Кинофестивала в Кан „Всички знаят” (17 ноември), „Рудолф Нуреев: Бялата Врана” (23 ноември) - третият режисьорски опит на Ралф Файнс, „Папа Франциск: Човек на думата си” (24 ноември) – най-новият документален филм на Вим Вендерс, както и „Лоро” (25 ноември) – на италианския майстор Паоло Сорентино за Силвио Берлускони, които вече дават заявка за потенциални хитове. При гостуването си тази година на София филм фест Вим Вендерс сподели в отговор на въпрос на „въпреки.com”, че никога не си е представял, че ще прави филм за папа. „Но когато ти се обадят от Ватикана, не можеш да откажеш. Прекарах няколко следобеда с папа Франциск. Той е забележителен, най-смелият човек, когото съм срещал – безстрашен. Ние го снимахме с малък екип 8 – 12 души. Всеки път поздравяваше всеки един от, без да прави разлика кой е режисьорът, кой е от техническите служба. Така беше и когато се разделяше с нас след снимките. С почит и уважение се отнасяше към всеки”. Така че всички очакваме с голям интерес този филм. Зрителите ще имат възможност да се насладят и на селекция от филми на големия режисьор Ингмар Бергман, които ще бъдат показани преди официалната програма в периода 8-14 ноември. Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г. ≈
Текст: „въпреки.com”
Снимки: Стефан Джамбазов и архив
Tumblr media
0 notes
vprki · 6 years ago
Text
Критичен поглед: „Жълтите павета” ни среща с ярки артисти, без да са световно прочути
Tumblr media
Хубавото на фестивала „Жълтите павета” е, че ни запознава със забележителни артисти от цял свят, които не са непременно популярни или световно прочути. Както се знае, уменията и талантите на един артист не са правопропорционални на неговата слава. Това написа специално за „въпреки.com” джаз певицата и радиоводеща Мирослава Кацарова. Тя беше и водеща на фестивала.
И в двете вечери на тазгодишното издание ст��нахме свидетели на задълбочени и интересни концертни изпълнения с еврейско влияния, които не са непременно на звезди на джаза. За пета поредна година музикалният фестивал „Жълтите павета” се проведе на сцената на столичния театър „Българска армия”. В две поредни вечери - на 5 и 6 октомври, публиката пое към поредното си пътешествие през музиката и фантазиите на виртуозни и инакомислещи джаз артисти.
Tumblr media
Теодосий Спасов, зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов и Мирослава Кацарова при откриването на фестивала - снимка Стефан Джамбазов
Идеолог и организатор на събитието е Теодосий Спасов, който с неповторимия си стил на музициране, вдъхновен от балканската традиционна музика, е обиколил престижни световни сцени. Работил е с изключителни музиканти от различни държави и през годините реализира множество колаборации със свободолюбиви и нестандартни артисти. Създава с тях общи проекти, които свързват култури и музикални наследства, преминават границите между жанровете и заличават различията помежду си. По неговите думи, мотивът за създаването на този цветен и многолик форум, наречен „Жълтите павета” е да запознае българската публика с това огромно разнообразие от музикални изразности, гледни точки и личности.
Tumblr media
Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов
Всяка година темата на фестивала е различна, фокусира се в конкретни културни или фолклорни влияния върху джаза и съвременната музика. През годините имаше концерти с латино и скандинавско присъствие, а този октомври вниманието бе насочено към еврейската музикална традиция. Повечето от гостите на фестивала представиха проекти, които малко или много са инспирирани от стария музикален стил клезмер, който има своите корени в източноевропейските еврейски (ашкеназки) общности. Впрочем, когато емигрантската вълна от края на ХIХ и началото на ХХ век отвежда мнозинство от тях в САЩ, тази музика се свързва с джаза и претърпява допълнителни стилистични трансформации, основно през импровизацията като изразно средство. Но в ядката си опазва източните и балканските музикални мотиви (гръцки, румънски, турски, цигански, украински).
Tumblr media
Съставът на Ярон Го��фрид - снимка Стефан Джамбазов
Първата вечер започна с предизвикателство отправено от един от най-изявените музиканти в Израел - Ярон Готфрид. Той създава музика, която е устойчива на определения и преодолява пределите на джаза достигайки до съвременни и симфонични изказности. През 2015 година Готфрид реализира в Германия своя версия на „Картини от една изложба” на Мусоргски с джаз трио и симфоничен оркестър. На сцената на „Жълтите павета” бе представен точно този проект, но само с трио. Ярон Готфрид претвори една класическа, романтична сюита, като я транскрибира на езика на джаза.
Tumblr media
Нед МакГоуън - снимка архив на фестивала
И ако първият концерт бе сдържан и по-скоро изненадващ със смелия, но смислен нов прочит на познато класическо произведения, то вторият бе пъстър, и богат на ритмики и културни влияния. На сцената излезе американският композитор и музикант, базиран в Амстердам Нед МакГоуън. Той се появи на сцената със своята стъписващо корпулентна бас флейта и с още четири първокласни музиканти. Това бяха Хайс Левелт - тромпет, Джулиано Модарели - китара, очарователната японка Имаи Риоко - перкусия и още един перкусионист от Шри Ланка - Прашана. МакГоуън е интересна личност - композитор, флейтист, преподавател, куратор. Свирил е в Карнеги Хол, Концертгебау, а стилът му се отличава с технична виртуозност и разнообразна ритмика, вдъхновена от различни фолклорни традиции, сред които най-силно е присъствието на детайли от музиката на Южна Индия - карнатик, както и до някаква степен на клезмер. В неговите творби се усеща и атмосферата на музикалния авангардизъм.
Tumblr media
Инбар Фридман - снимка архив на фестивала
Втората вечер на „Жълтите павета” започна с концерт на една много сдържана дама, която показа своеобразно мъжество в свиренето си на китара. За нейната музика Били Кобъм твърди, че е „изживяване извън времето...”, а музикалната критика възкликва, че стилът й е деликатен и мъдър, забележително зрял за възрастта й. Тя е Инбар Фридман. Открива джаза за себе си на 16 годишна възраст, първо учи съвременна музика и джаз в „Римон” в Израел, а сетне завършва в Ню Йорк университета „Уилям Патерсън” с отличие. Там работи с много изтъкнати музиканти от новото джаз поколение, сред които е Дони МакКаслин. По-късно започва работа с легендарния Били Кобъм и с басиста Оливие Гато. А в България тя се представи със своя бенд, от който силно впечатление направи барабанистът Стефано Лучини. Той направи няколко сола на барабаните сдържано, вглъбено и с овладяна страст.
Tumblr media
“Трио Парадокс” си е квартет - снимка архив на фестивала
Като контраст на обрания и дори малко хладен стил на музициране на Инбар Фридман, която същия ден направи майсторски клас в рамките на фестивала, бе вторият концерт, последен за петото издание на столичния форум. Това бе мултикултурен музикален спектакъл на трио „Парадокс” със специалното участие на Теодосий Спасов. Всъщност, триото е създадено през 1994 година от Мат Дариу и скоро след това към него се присъединява още един музикант и въпреки че до ден днешен групата се комуникира като „Парадокс трио”, тя си е квартет. Всички заедно правят голям пробив на нюйоркската клубна сцена, а музиката им свързва, на пръв поглед, несъвместими ритми и интонации - балкански, келтски, цигански, клезмер. Групата включва още Руфъс Кападокия, който свири с много специфична техника на чело, Брад Шепик е китарист, а перкусионист е македонецът Сейдо Салифовски. Самият Дариу е мултиинструменталист и свири основно на саксофон и кларинет.
Tumblr media
Теодосий Спасов - снимка Стефан Джамбазов
На концерта в София излезе с гайда, която тъкмо си купил от България. Свиреше със завидна лекота и с очарователно чувство за хумор без да се взима насериозно, което на минутата плени публиката. Другият атрактивен артист в групата - челистът Кападокия прикова вниманието на всички в залата със своя непредсказуем стил, наричан „етно-слеп-фънк”, а там, където свиреше с лък, тонът му препращаше към асоциации със звука от гъдулка. Последните пет пиеси от концерта възпламениха публиката с появата на Теодосий Спасов и неговото сърцато свирене. Той остана верен на импровизацията със своя емблематичен кавал, с който умее да изсвири всичко: от фини и трогателно нежни звуци до гръмки тонове или във високия, или в ниския регистър. Балканските ритми, които завладяха сцената на театъра на армията в събота вечер на 6 октомври доведоха публиката до екзалтация, която пляскаше дълго за бис и след него като скандираше името на Теодосий Спасов.
Tumblr media
снимка Стефан Джамбазов
В заключителните си думи той сподели, че тази година за първи път община Габрово също е домакин на фестивала (там той се проведе на 6 и 7 октомври). Освен основните концерти двете вечери завършиха с продължителни джем сешъни в клуб Максим. Първата вечер сешънът бе воден от Росен Захариев и неговата група, а втората от варненските джазмени „Ла Мигра”. Вечерта преди фестивала, на 4 октомври, отново в клуб Максим бе открита фотоизложбата на  Ани Петрова, която е част от фестивала „Жълтите павета” 2018. ≈
Текст: Мирослава Кацарова
Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фестивала
Tumblr media
0 notes
offcialportalbulgaria · 6 years ago
Photo
Tumblr media
Драматичен театър Рачо Стоянов, Габрово
Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово е създаден през 1945 година. Той и до днес е репертоарен театър. Финансира се от Министерство на културата и Община Габрово. В репертоара му присъстват пиеси, предназначени за всякакъв спектър публика - от детски, през младежки, до спектакли за възрастни.
0 notes
offcialportalbulgaria · 7 years ago
Photo
Tumblr media
Драматичен театър Рачо Стоянов, Габрово
Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово е създаден през 1945 година. Той и до днес е репертоарен театър. Финансира се от Министерство на културата и Община Габрово. В репертоара му присъстват пиеси, предназначени за всякакъв спектър публика - от детски, през младежки, до спектакли за възрастни.
0 notes