#Министерство на културата

[vprki]

Талантливи автори са номинирани за Националната награда за скулптура

На първи ноември, Деня на Народните будители в градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Кюстендил, традиционно ще бъде връчена Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“. Петимата номинирани за нея са Георги Минчев, Емил Попов, Зиятин Нуриев, Снежана Симеонова и Сте��ан Лютаков.

В къща-музей „Иван Лазаров“ в София на 24 октомври 2024 бе проведено заседание на журито, което определи петимата номинирани. Хубавото е, че вече се реализира идеята на инициатора проф. Валентин Господинов, директор на Художествената галерия в Кюстендил и преподавател в НХА, Наградата да бъде възобновена 2021, след като връчването ѝ за последен път бе през 1987 година. И журито да заседава именно в Дома на изключителния скулптор Иван Лазаров, което до скоро не бе възможно.

Ивайло Аврамов при получаване на Наградата, 2022

Журито е в състав Ивайло Аврамов, носител на Наградата 2022 (председател), Галина Лардева, Емил Бачийски, Иван Русев, първи носител на високия приз след възобновяването му 2021, Камен Цветков, Кирил Василев, Николай Колязов, Мариана Каракостова (представител на Министерство на културата) и Кристиян Иванчов (представител на Община Кюстендил).

В Деня на народните будители на 1 ноември 2024, от 12 часа ще бъде обявен новият лауреат на годишната Национална награда за скулптура „Иван Лазаров“. Официалната церемония по връчване на наградата ще се проведе в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. В същия ден в галерията ще се открие изложба на миналогодишния носител на наградата изключителния Крум Дамянов.

Крум Дамянов и Валентин Господинов при връчване на Наградата, 2023

Иван Лазаров е забележителен автор с огромни заслуги и постижения в скулптурата и с изключително въздействащи произведения. Три пъти е избиран за ректор на Националната художествена академия, дългогодишен преподавател в катедра „Скулптура“ в НХА, академик на БАН и най-вече човек и личност, борил се системата за паметници и въобще за избора на паметници в България в периода преди 1944 година. Той е автор, оставил изключително огромно наследство след себе си, един от най-изявените наши модернисти. На този фон неговото творчество и неговата дейност изпъкват и са много важни и се радвам, че наградата е възстановена и ще бъде отправена към съвременната българска скулптура.

Академик Иван Лазаров (1889-1952) е виден скулптор и художник, роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Възпитаник на скулптора Жеко Спиридонов, Иван Лазаров специализира в Германия, след което се завръща в България. Той е преподавател по скулптура в Държавната художествена академия (1919-1952) и неин директор (1932-1935; 1937-1939; 1943-1945). Основател и първи директор е на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (1948-1952). Сред най-емблематичните творби на акад. Иван Лазаров са “Те победиха”, “На нож”, “Очакващи жени”, “Еснафи”, “Плачещи жени”, “Берон” (бронзов бюст в Борисовата градина в София), паметник на гроба на Димчо Дебелянов (в Копривщица). През 1968 г. къщата и ателието на акад. Иван Лазаров са превърнати в музей.

Припомняме, че за първи път наградата на негово име е връчена през 1973 година. Носители са Димитър Бойков, Любомир Далчев, Величко Минеков, Димитър Димитров. Следващата 1974 година след наградените е Валентин Старчев. В годините са награждавани Галин Малакчиев, Крум Дамянов, Секул Крумов, Борис Гондов и много други. Някои от тях са удостоявани неколкократно. Имало е и колективни награди. Последната 1987 година наградата е връчена на Павел Койчев, който бе номиниран и в първата година след възобновяването ѝ 2021.

Иван Русев при получаване на Наградата, 2021

„Първият носител на новата Национална награда за скулптора „Академик Иван Лазаров“ е скулпторът Иван Русев.“ Обяви тогава председателят на Съюза на българските художници Любен Генов на церемонията пред Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.Тя се състоя на открито заради противоепидемичните мерки заради Kovid-19.

2022 година Наградата бе връчена на скулптора Ивайло Аврамов, а сред номинираните бяха и  Снежана Симеонова и Стефан Лютаков, които са и сега. А Емил Попов бе номиниран при възобновяването на Наградата 2021.

За повечето от номинираните сме писали неведнъж във „въпреки.com” и може да прочетете тук, тук  и тук.

И петимата номинирани тази година са забележителни творци, за което може да поздравим журито за избора и оценката. Ето и много кратки подробности за тях:

Георги Минчев

Георги Минчев е преподавател, завеждащ катедрата „Скулптура“ във факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има множество самостоятелни изложби в страната и участие в колективни експозиции. Но като че ли е повече известен извън България. Негови мащабни пластики има в Япония, Съединените щати, Германия и други страни. Неговата работа „Фрагменти от нещо цяло“ е експонирана в центъра на Ню Йорк пред голям бизнес център, избрана след конкурс, в който участват художници от цял свят.

Снежана Стоименова

Снежана Стоименова тази година беше сред творците, поканени от проф. Галина Лардева, куратор, на Есенните изложби в Пловдив под мотото „Приземяване“. Във въвеждащия си текст тя написа: „В двора на къща „Мексиканско изкуство“ е голямата лейди на българската скулптура Снежана Симеонова. Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена. Дворът на Къщата на Мексиканското изкуство е различен с нейните неща.“

Стефан Лютаков

Проф. Станислав Памукчиев в текста си за откриването на току-що приключилата изложба на Стефан Лютаков в галерия „Арте“ написа: „Творческият резултат на Лютаков е резултат на сплитане на личната съдба, с колективния патос на едно поколение скулптори, които имат своето определение в еволюцията на разбирането на вътрешния, иманентно присъщ, формално – пластичен актив на скулптурната форма - път в усвояването и работата с актива на експресията на чисто пластическите идиоми.  Другата особено съществена характеристика на тяхното човешко и творческо съзряване е формирането на чувствителна, болезнена рефлексия към истината – понятие, което бе политически увредено от обещанието за светло историческо бъдеще.

Емил Попов

Когато говорим за това поколение скулптори, някак естествено изброяваме – Емил (Попов), Ангел (Станев), Иван Славов и (Иван) Русев, Зиятин (Нуриев), Лютака и Коста (Костантин Данев), Светла му памет. Поколение с общ родов белег – достойни в дългата културна традиция, с професионален морал и отговорност, всеотдайност и много работа. Общият белег на бягство в свободни територии, неорани и незасети полета на новата, модерна българска пластика. В похода за нова скулптура, те наследиха (Любомир) Далчев, Галин (Малакчиев), Кольо Желязото  (Никола Терзиев), Павката (Койчев), Крум (Дамянов) и Старчето (Валентин Старчев), с техните усилия за изразителна, силна, авторска, пластическа лексика. Наследиха порива за свобода и за истина – помътнели и поругани от идеологически доктрини и клишета.“

Зиятин Нуриев

А ние очакваме кой от тези талантливи скулптори ще държи в ръцете си статуетката, която се  връчва на лауреата, копие на умален модел на изваяна преди повече от осемдесет години от класика на българската скулптура Иван Лазаров фигура на духовника Пимен Зографски. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив

[balgarianovinite]

Алла Димитрова - Малчо не плащала наем и осигуровки на кафе "Театър" в Бургас

Нашата медия "ЮСТИЦИЯ" направи разследване, което доведе до това, че собствениците на Кафе "Театър" в Бургас (Алла Димитрова - Малчо, известна в града като Малчо от Крачун и Малчо) не са плащали наем на Министерството на Културата от години, а служителките (сертвитьорки), или не се осигуряват въобще, или се осигуряват на минималната заплата за 2 часа работен ден с��ед като работят по 12 часа на смяна.

Собственици на нередовното заведение Кафе "Театър" в Бургас се оказват родителите на една култова личност в Бургас. Помните ли "Малчо" ( Алла Димитрова - Малчо ). Тя не плащала наем и осигуровки на кафе "Театър" в Бургас.

Останалите пари за заплати се плащат под масата на ръка и не се отчитат никъде - не се облагат с данъци и осигуровки. Героите от статиите ни Иван Бакърджиев от Първо и Мишо Ситев кроят планове срещу ЮСТИЦИЯ заедно ?

"Малчо" , или Алла Димитрова, както я е кръстила майка ѝ, е въпросното лице. Тя лично наема служителките в кафе "Театър" - Бургас, които не получават трудов договор, нито са уведомени от НАП за наемането на служителя за да се отчисляват осигурвки.

Но това не е всичко, защото по наша информация Алла Димитрова и родителите ѝ не са плащали наема на на Министерството на Културата за площта, която заемат с кафе "Театър" и това е останало уж "незабелязано" от няколко правителства, които се смениха през последните години. ИНСПЕКТОРЪТ В ИАРА СТЕФАН ПЕТРОВ ЛЕЖАЛ В ЗАТВОРА ЗА УБИЙСТВО ВЪВ ВАРНА Нашата медия "ЮСТИЦИЯ"  е подала искане за достъп до обществена информация по закона да ни бъдат предоставени договорът за наем / концесия / право на ползване, сметката на контрагента, експолоатиращ Кафе "Театър" в Бургас към Министерството на Културата и платежните документи по договора. Те ще бъдат публикувани! По наша информация договорът е изтекъл, а Алла Димитрова и родителите ѝ ползват площ от близо декар в центъра на Бургас без никакво право и без валиден договор за наем. С една дума данъкоплатецът се ощетява с поне 5-10 хиляди лева на месец, колкото е минималната цена за наемане на такава площ, на това място. Всяко лято съседите подават безброй сигнали за нарушаване на работното време и силна музика и шум по малките часове, но без резултат. КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!” Често пияни компании в Кафе "Театър" в Бургас се сбиват и предизвикват скандали под прозорците на живеещите в близост. При един от тези случаи, даже замесена е била тяхна сервитьорка, след което се е стигнало и до съдебно дело за телесни повреди. Освен това, наш читател ни сигнализира още миналата година ( 2023-та), че си бил поръчал странджанки с лютеница, след което постъпил в болницата с хранително отравяне, вероятно причинено от храните, сервирани му в Кафе "Театър" в Бургас. Ето тук се приготвят храните:

Зад тази врата на площ от ок. 2 кв. М се приготвят храните В заведението няма и задължителната тоалетна за посетителите, а те се изпращат по малка или голяма нужда в съседния строеж на кръстовището между ул. "Гладстон" и "Фердинандова". Следва продължение... Кафе Театър в Бургас Кафе Театър в Бургас Кафе "Театър" в Бургас Кафе "Театър" в Бургас Алла Димитрова Алла Димитрова Алла Димитрова Алла Димитрова Алла Димитрова Алла Димитрова Министерството на Културата Министерството на Културата Министерството на Културата Министерство на Културата Министерство на Културата Да станеш полицай в Бургас за да си избиваш комплексите           Read the full article

[vplovdiv]

Форумът се провежда в България по инициатива на Регионален Център София – ЮНЕСКО, с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“.

[krug-movement]

НАЗЪМ ХИКМЕТ НА 4 ЕЗИКА В АРТ ГАЛЕРИЯ КРЪГ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК И ЕЗИКОВОТО МНОГООБРАЗИЕ, 21-02-2023 & Nâzım Hikmet in 4 languages at the KRUG art gallery for the international day of the mother language and linguistic diversity, February 21,2023

За шеста поредна година Арт движение КРЪГ организира акция, посветена на Международния ден на майчиния език и езиковото многообразие 21 февруари, който се чества от 2000 г. насам в целия свят. Темата на ЮНЕСКО за 2023-та е с фокус върху многоезичното образование, базирано на майчините езици. Визуални инсталации, посветени на езиковото многообразие от архива на Кръг, ще красят галерията. Гостите ще видят написани и изрисувани авторски текстове на български, турски, иврит, френски и английски езици от Розмари Туаби, Есен Устренска, Славея Неделчева, Йорданка Господинова и Азиз Назми Шакир-Таш.

Инсталация представя и „20 от най-старите думи в турския език, използвани в българския”, като At, ат – силен кон, Aferim, аферим – браво (от персийски), Babayiğit, бабаит – юнак, мъжага (от турски), Balta, балтия – брадва (от турски), Bol, бол – много (от турски), Mangiz, мангизи – пари (от турското mangır) и т.н.

Централната презентация в галерията е посветена на най-големия турски национален поет на 20 век Назъм Хикмет (Назъм Хикмет Ран, Nâzım Hikmet Ran). Неговото стихотворение „Мъртвото момиченце“ (Hiroshima Child, Kız Çocuğu), популярно и чрез десетки музикални интерпретации в Турция и по света с посланието си за мир, е изписано на ръка върху 3-метрови хартиени пана в оригинал и в превод на български и английски, а стихотворението му „Моята страна“ може да се съзерцава върху 3-метрови инсталации на турски, български и в превод на хинди. Хикмет е поет, писател, сценарист и драматург, смятан за бащата на революционната поезия в Турция и през 1950 г. става лауреат на Международната награда за мир.

Три години по-късно - през 1953 г., с наградата е удостоен и българският поет Никола Вапцаров. Назъм Хикмет е истинско предизвикателство за мултикултурния свят не само с поезията си, преведена на 50 езика, но и със своята фамилна биография, както и с връзките си с България. Той е с турски произход по бащина линия и с немски, полски и грузински по майчина, откъдето е и името Ран във фамилията му. Бабата на Назъм Хикмет по майчина линия, Лейла Ханъм, произхожда от немски, френски и потомствени турски семейства. Втората съпруга на поета Мюневвер Андач е родена е в София през 1917 г. Баща ѝ е турски дипломат, пребиваващ в България и близък приятел на тогавашния военен аташе в София – Мустафа Кемал Ататюрк. Омъжва се за Хикмет през 1950 г., година по-късно е отнето гражданството на Хикмет и той е принуден да живее до края на живота си в изгнание. След раздялата им тя се установява във Франция, където превежда знакови произведения на Назъм Хикмет, Яшар Кемал и Орхан Памук. Носителка е на множество награди за преводаческата си дейност.

Експозицията се открива на 19 февруари /неделя/ от 11:00 ч. в Арт галерия Кръг с авторско представяне на поета и преводач Азиз Назми Шакир-Таш пред ученици от Кърджали и студенти от Пловдивския университет, което се реализира в рамките на самостоятелния му проект „Родопски школи по творческо писане и превод“, финансиран от програма „Творчески стипендии’22“ на Фонд „Култура“ към Министерство на културата.

Приходите от продадените стихосбирки на автора („Небе на 33“ и „Околосветска обиколка на липсата“, издания на пловдивското издателство „Жанет-45“) ще бъдат предоставени пострадалите от земетресенията на 6 февруари в Република Турция.

[ale0740]

За кого се сещате, когато чуете за Корея?

За кого се сещате, когато чуете за Корея?

Правителствените агенции споделиха резултатите от проучване сред корейци и чужденци за имиджа на страната. То разкри, че най-представителните фигури за Корея по света са президентът Мун Дже Ин и BTS.

На 4 февруари южнокорейското Министерство на културата, спорта и туризма публикува резултатите от своето проучване, озаглавено „Национален имидж на Южна Корея 2019“. Онлайн проучването събра…

[offcialportalbulgaria]

Драматичен театър Рачо Стоянов, Габрово

Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово е създаден през 1945 година. Той и до днес е репертоарен театър. Финансира се от Министерство на културата и Община Габрово. В репертоара му присъстват пиеси, предназначени за всякакъв спектър публика - от детски, през младежки, до спектакли за възрастни.

[mhealthyliving]

Министерство на културата отпусна близо 117 хиляди лева за реставрацията на Стария часовник в Пещера

Министерство на културата отпусна близо 117 хиляди лева за реставрацията на Стария часовник в Пещера

Кметът на Пещера Йордан Младенов е подписал договор с Министерство на културата за финансова подкрепа за „Фасадна и друга реставрация и консервация на Стария часовник в Пещера”, съобщиха от местната община. Министерството осигурява за реставрацията 116 892,94 лв., а община Пещера – 51 067,25 лв. за художествено осветление. Целта е да се извършат дейности по опазване на архитектурно-строителния…

[magdalenagigova]

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO От 27 до 31 май 2021 г. в мароканската столица Рабат се проведе Международния фестивал по художествена фотография FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO. Той бе организиран със съдействието на българското посолство в Мароко и под егидата на Мароканското министерство на културата, младежта…

[radiobg-london]

Украйна обяви Филип Киркоров за заплаха за националната сигурност

Украйна обяви Филип Киркоров за заплаха за националната сигурност

Певецът Филип Киркоров беше включен в списъка на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна и оттсега нататък програми с негово участие няма ��а се показват по украинската телевизия, съобщава БГНЕС, като цитира „Дойче Веле“. Информацията е публикувана и на уебсайта на украинското министерство на културата и информационната политика. Киркоров е включен в списъка по искане на Службата за…

[gostivarpress]

Резултати од Министерство за култура - за Парк фестивал во Гостивар 2 милиони денари, за театарскиот фестивал Отело 1,2

Резултати од Министерство за култура – за Парк фестивал во Гостивар 2 милиони денари, за театарскиот фестивал Отело 1,2

Министерството за култура ги објави резултатите од годишните конкурси за финансирање проекти од национален интерес во културата за 2021 година. За распределба на 11 милиони евра пристигнале рекорден број, 6.352 апликации. „Морам да кажам дека сум разочарана што дел од апликантите побарале непристојно големи суми и побарале средства за проекти кои поради пандемијата на ковид-19 тешко дека ќе може…

[vprki]

Галина Шехирян с дръзки съчетания на цветове създава омайващи картини

 „Марин Върбанов ни отвори очите – като че ли отвори някакъв прозорец, от който нахлу свеж въздух. Даде ни смелостта да търсим нови територии, да експериментираме.“ Сподели преди по-малко от година в разговор за „въпреки.com” художничката Галина Шехирян /на снимката/.

И продължи:  „Непрекъснато повтаряше: „Всичко може!“ Нещо, което за нас беше абсолютна новост – че всичко може. До този момент бяхме учили, че нещата трябва да се правят по някакъв определен начин. Покрай неговото присъствие в Академията ние станахме други хора.“

От изложбата в галерия "Пролет" на Галина Шехирян

Тогава разговаряхме с нея по повод прекрасната ѝ изложба „Линия, форма, цвят“ в галерия „Средец“ на Министерство на културата през ноември 2023 година. Преди дни на 8 август в бургаската галерия „Пролет“ се откри изложбата на Галина Шехирян „Споделени пространства“, която продължава до 13 септември. Във въведението към нея кураторът Красимир Илиев пише:

„Да��и защото е учила при Марин Върбанов, Галина Шехирян е измежду малкото български художници, които непрекъснато експериментират с материали. Завършила специалност Текстил, в първата си самостоятелна изложба през 1987 г. тя показва пластики от дърво. Това са необичайни за времето си, авангардни, провокиращи творби. Селскостопански оръдия на труда, носещи дълговечна история, са преобразувани в скулптури, минало и настояще са сплетени чрез играта на въображението. По време на нейния дългогодишен престой в Ню Йорк се ражда идеята за експерименти с противоположния на дървото материал – стъкло. Тя се насочва към древна техника, използвана още в Египет, позната като Verre eglomise, при която позлата или пигмент се полага между слоеве стъкло, като модернизира процеса, използвайки за запечатването на рисунката съвременни материали. В продължение на 15 години нейните филигранно изрисувани съдове и пластични предмети пътуват между Бостън и Маями, за радост на ценящите изящното.

През 2018 г. Галя Шехирян събра дървопластики и произведения от стъкло в ретроспективна изложба. Те общуваха учудващо хармонично помежду си в пространството на галерия „Контраст“, въпреки дистанцията на времето, въпреки толкова различните материали. От тогава нейното присъствие в художествения живот на страната ни е деликатно, но осезаемо. Самостоятелните ѝ изложби в Градската художествена галерия, Варна; в галериите „Аросита“ и „Средец“, София, доказаха нейния експериментаторски дух, който си играе с материите – хартия, платно, плексиглас. С виртуозност на фокусник, който сам себе си изненадва.

Настоящата изложба, озаглавена „Споделени пространства“, е втора в галерия „Пролет“, три години след първата. Както при предишното представяне, и сега присъстват работи със стъкло, но видимо, все по-целенасочено, я вълнува живописната плоскост. Независимо от материала, отново и отново, Галина Шехирян, използвайки дръзки съчетания на цветове или пастелни нюанси, успява да създаде омайващи картини. Завивайки по нейните спирали, трептейки по нейните шагренови повърхности, изгубвайки се в плетеницата от линии, изведнъж намираме пристан в някоя геометрична форма, за да отплаваме авантюристично в привидно плоското пространство, бълбукащо от вибрации.“

Красимир Илиев

По повод споменатата изложба в галерия „Средец“ миналата година изкуствоведката и куратор на експозицията проф. Аксиния Джурова написа: „Галина Шехирян е от художниците, които не можем да не забележим с  дискретното и запомнящо се присъствие и с излизащата извън познатата у нас  стилистика. Тя е от тези художници, които с изложбите си винаги ни изненадват  със своите търсения и експерименти.“

И продължава: „Спомням си как също в началото на 80-те години тя извади от конкретната функционалност познати предмети от бита за да ги превърне в артефакти пренасяйки ги от една времева среда в съвременната. Така те бяха определени от критиката като „нова предметност“. Тя припомня в текста си и как Галина Шехирян ни изненада и в 2018 г., когато се завърна от САЩ с обща изложба с нейния съпруг Рафи Шехирян, който вече беше напуснал нашия свят. Тогава показа изящни съдове от стъкло, изпълнени в познатата още от Ренесанса техника Verra Eglomese(reverse painting). Оттогава не е излагала в София, а във Варна Бургас. Но в разговора ни повод изложбата ѝ в галерия „Средец“ каза, че в експозицията преди пет години нейните творби са били малко, основно произведения на съпруга ѝ са били представени в галерия „Контраст“ в негова памет.

Галина Шехирян в галерия "Средец", ноември 2023

30 години след като е живяла в САЩ със съпруга си художника Рафи Шехирян художничката окончателно се връща в България. „Този достъп, който имах във всичките тези музеи и галерии, мисля, че беше по-голяма школа от Академията, която съм завършила. Много е важно един художник да си сверява часовника непрекъснато. Благодарна съм за времето, което прекарах там, за нещата, на които ме научи животът. Много важни  са и срещите с други хора, от други националности, с друг манталитет, с друга емоционалност. Сега се завръщам към позната среда – с близки хора, с колеги, с които сме прекарали младежките си години – това определено ми дава комфорт, че съм си у дома.“ Сподели за себе си преди почти година за нас Галина Шехирян.

Тук за малко ще се върнем във времето отпреди три години, когато в ГХГ във Варна „Борис Георгиев“, през юли, беше експонирана забележителната изложба „Непознатите Рафи и Галина Шехирян“ с куратор Румен Серафимов. / той заедно с проф. Аксиния Джурова, Филип Зидаров и Цветан Колев са автори на книгата „Рафи Шехирян“, иницирана от съпругата му и сина му Джулиан Шехирян – б.р./.

Роден в България и завършил Художествена академия, Рафи емигрира през 1988 г. в Америка заедно със съпругата си Галина, където живее и твори до смъртта си през 2011 г. Година по късно, съкрушени от неочакваната загуба, група от близки приятели издават книга в САЩ - сбирка от лични преживявания и спомени от срещите си с Рафи, илюстрация за ярката следа, която той оставя в хората, с които е общувал.

Ще цитираме кратки откъси от написаното по повод изложбата в ГХГ във Варна тогава от Румен Серафимов и, защото показва аналитичния поглед на изкуствоведа с последващите изложби, както и сегашната в галерия „Пролет“ на Галина Шехирян.

„И тя завърши Националната художествена академия през 1981 г. при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Великолепната ѝ дипломна работа показва склонността ѝ към художествено изразяване с едри мащаби и модерни пластически форми, както и стремежа ѝ да бъде далеко от стандартното мислене и подражателната образност. И нейната работа, като тази на състудента ѝ и бъдещ съпруг Рафи Шехирян, беше остро критикувана и отхвърлена от Димо Балев, но беше категорично защитена от Иван Кирков и Марин Върбанов. След известно мълчание и вътрешно натрупване тя създаде изящни произведения, в които с поразителен вкус, прецизност и чистота съчетаваше текстил, метал и дърво, за да постигне изразителни съотношения между различни материи и по абстрактно-условен начин да обозначи взаимодействието между различни сили и същности.“

Художествената практика на Галина Шехирян през годините е вдъхновена от непрекъснатите експерименти с необичайни техники и материали в различни територии. През 80-те години създава творби в които трансформира предмети и пособия от някогашния бит в изразителни и съвременни концептуални пластики. Те нямат аналог в тогавашното българско изкуство и се превръщат в новаторски значим художествен феномен. През 1998 г. в Ню Йорк създава Gali Studio, което придобива висока репутацияв артгалериите като водещо студио за рисувано стъкло. Възражда старата техника Verre Iglomise - използвана в Ренесанса - която дава богати възможности за многопластово нанасяне на рисунък и цвят. В последния си цикъл от работи Галина Шехирян експлоатира процеса на намеса и трансформация в сферата на живописта. Като използва основи отразлични материали - платно, дърво, органично стъкло, хартия - тя сътворява метафизични пейзажи, които разместват границите между интериор и екстериор, и наподобяват карти на пространства и на преживявания.

Румен Серафимов и Галина Шехирян на откриването на изложбата в галерия "Пролет"

Нейните картини и монотипии пресъздават усещане за противопоставяне на близки и далечни хоризонти с фрагментирани мотиви и усещане за двойственост, като внушават медиативна хармония чрез цвят и композиция.

В следващите месеци предстоят изложби на Галина Шехирян в столичните галерии „Нюанс“ и Gallery 88. Очакваме ги с интерес и нетърпение като нови срещи и преживявания с изкуството ѝ. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия „Пролет“, личен архив и Стефан Марков

[webohrid]

Со театарската претстава „Бог на масакрот“ во изведба на НУ Турски театар Скопје, вчеравечер на сцената „Долни Сарај“ беше спуштена завесата на 60-тото јубилејно издание на фестивалот „Охридско лето“.

Директорката на НУ „��хридско лето“, Наташа Поповиќ, истакна дека ова јубилејно „Охридско лето“ поради ситуацијата со коронавирусот се одржа во термин различен од традиционалниот,  пред строго ограничен број гледачи кои во текот на изминатите 27 фестивалски денови можеа да уживаат во 26 музички концерти и шест театарски претстави прилагодени според протоколите за здравствена заштита.

-Уметноста,  естетското доживување на врвните концерти и театарски претстави на автентичните локалитети, Античкиот театар, црквата „Св.Софија“, предворјето на „Св. Софија“, „Долни Сарај“, кои ги понудивме на 60-то фестивалско издание се сведоштво дека силата на музиката и театарот се храна за човечкиот дух и во кризни времиња како ова – времето на короната. Бевме пример дека може да се реализира врвна манифестација и покрај сите протоколи што ги предвиде Комисијата за заразни болести и Министерството за здравство. Покажавме дека културата е таа која може да го промени светот, да го преобрази, да ја победи и болеста, и за миг да внесе убавина во нашето секојдневие. Музиката и театарот нѐ обедини сите, станавме посилни и барем за миг, ги оттргнавме мислите од статистичките бројки на оваа страшна пандемија, рече Поповиќ.

Директорката Поповиќ упати огромна благодарност до сите изведувачи кои, како што кажа, имаа храброст да дојдат во време на  најголемата здравствена криза предизвикана од ковид-19 и да настапат пред фестивалската публика.

-Огромна почит и благодарност и до сите кои придонесоа да славиме уште едно возвишено издание на „Охридско лето“, до Претседателот на Република Северна Македонија, Стево Пендаровски, како покровител на фестивалот,  со што „Охридско лето“ низ годините ја гради својата величина и го оджува приматот на најзначајна културна сцена со богата традиција која ги негува вистинските вредности на уметноста, до Владата на Република Северна Македонија  и Министерство за култура за вложувањата во развојот и унапредувањето на културата во државава. Нивната поддршка претставува пример како треба да се негува и одржува еден фестивал. Благодарност и до Општина Охрид и градоначалникот Константин Георгиески за заложбите да ја доближиме културата и туристичката понуда до сите гости, посетители, уметници. Упатувам благодарност и до нашите спонзори, помагатели, пријатели, љубители на уметноста, поддржувачи на културните вредности … посебно до нашиот генерален спонзор, Македонски Телеком, како наш најголемиот партнер на патот кон успесите. Тука се и Амбасадите на Италија, Чешка, Франција и Делегацијата на Европската Унија во земјава со чија помош се реализираа дел од годинешните концерти, рече Поповиќ, потсетувајќи дека приказната „Охридско лето“ започна пред шест децении со оперската певица Ана Липша Тофовиќ, чие семејство добива плакета по повод јубилејот, а во знак на неизмерна почит и благодарност кон певицата која го одржа првиот концерт на фестивалот.

 Годинешното јубилејно издание, според Поповиќ, нем��ше да биде беспрекорно организирано без  тимот на фестивалот кој професионално, посветено и неуморно работеше на реализацијата на фестивалските вечери, без селекторите на музичката и драмската програма, Даница Стојанова и Александар Поповски, како и без Управниот одбор на фестивалот. Од „Охридско лето“, синоќа беше врачена плакета и до екипата на документарецот „Медена земја“ за промоција на македонската култура.

Затворајќи го годинешното „Охридско лето“, и Турскиот театар од Скопје одбележа 7 децении од постоењето.

-Последната претставата ја одигравме на 28 февруари годинава, и оттогаш сцената во нашата национална установа се затвори. Но, ние направивме напор, и од сѐ што досега има сработено Турски театар, од сите претстави, пробавме да направиме видео-записи. Се надеваме дека од  септември  ќе се изнајде протокол, ако ништо повеќе, барем да ги подготвиме проектите што ни ги одобри Министерството за култура, а тоа се четири претстави, сите наменети за јубилејот, изјави директорката на Турски театар-Скопје, Несрин Таир.

Претставата со која беше спуштена завесата на „Охридско лето“ ја режираше Билге Емин, на текст од Јасмина Реза. Актерите Сузан Акбелге, Филиз Ахмет, Џенап Самет и Селпин Керим на сцената покажаа дека насилството  постои во луѓето, дивјаштвото што демне во секој од нас.

This slideshow requires JavaScript.

Спуштена завесата на 60-тото јубилејно „Охридско лето“ Со театарската претстава „Бог на масакрот“ во изведба на НУ Турски театар Скопје, вчеравечер на сцената „Долни Сарај“ беше спуштена завесата на 60-тото јубилејно издание на фестивалот „Охридско лето“.

[kboytube]

Не ви върви математиката? Може да сте гений!

Не ви върви математиката? Може да сте гений!

За много ученици звънецът за часа по математика бележи началото на най-неприятната част от деня. Но това, че не ви върви по математика, не означава, че не ви бива в нищо.

Напротив – всичко е наред и дори може да е знак, че във вас дреме неоткрит гений.

Няма такова нещо като вроден талант за математика. Има само обща интелигентност, казват специалисти от Хесенското министерство на културата в…

[vplovdiv]

13-ото издание е тематично посветено на моноспектаклите и индивидуалните изпълнения, а програмата за 24 и 25 юни включва театрални спектакли. Това издание на 6Fest (ШестФест) се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и Министерство на културата и е част от Културния календар на града. Входът за събитията е свободен.

[krug-movement]

НАПИШИ МИ СТИХ И ВЗЕМИ СЪРЦЕТО МИ ЗА СПОМЕН & Write me a verse and take my heart for a memory/ May, 21,2019

В чест на Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, който се отбелязва по целия свят от 2001 г. до днес, в програмата на „Мултикултурният град” бяха осъществени две акции от Арт движение Кръг с младежи от СУ „Васил Левски” в гр. Ардино с акцент върху творческото писане и в Духовното училище в гр. Момчилград с акцент върху съдбата на духовните храмове у нас. Авторите на най-интересните текстове от Ардино и Кърджали по зададената тема в областния младежки конкурс „Напиши ми стих и вземи сърцето ми за спомен”, който се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, са поканени да участват и в 3-дневен курс по творческо писане и стрийт арт в Дъждовница от 9 до 11 август за Световния ден на младежта.

В чест на Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, който се отбелязва по целия свят от 2001 г. до днес, в програмата на „Мултикултурният град” бяха осъществени две акции от Арт движение Кръг с младежи от СУ „Васил Левски” в гр. Ардино с акцент върху творческото писане и в Духовното училище в гр. Момчилград с акцент върху съдбата на духовните храмове у нас. Авторите на най-интересните текстове от Ардино и Кърджали по зададената тема в областния младежки конкурс „Напиши ми стих и вземи сърцето ми за спомен”, който се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, са поканени да участват и в 3-дневен курс по творческо писане и стрийт арт в Дъждовница от 9 до 11 август за Световния ден на младежта.

Напр. изградената през 1451 г. Буюк джамия в София днес е нашият Национален археологическия музей /НАИМ при БАН/ с най-богатата археологическа сбирка на Балканите, църквата „Св. Седмочисленици” e някогашната „Имарет джамия” /1528 г./, преживяла да бъде в края на 19 в. военен склад и затвор, а построената през 16 в. от великия архитект Мимар Синан джамия в Хасково, днес е църквата „Успение Богородично”.

„Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие има за цел да събуди размисли. Той ни приканва да не правим само констатации за съществуването на многообразието, но и да изтъкнем положителните резултати от културния плурализъм, разбиран като етичен и политически принцип за равнопоставено уважаване на културните идентичности и традиции” – казва Генералният директор на UNESCO французойката Одри Азуле.