#Български културен институт

[ivanvarbanovtv]

Министър Найден Тодоров откри българския национален щанд на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн

„Книгите са нашето спасение в един свят, в който хората са забравили да мечтаят, да съчувстват на съседния човек. Свят, в който сякаш сме загубили надеждата за бъдещето. Книгите са лекарство за нашите души. Те ни учат на емпатия, учат ни да използваме въображението си, за да мечтаем за едно по-красиво бъдеще, а често ни дават и идеите как да продължим напред”. С тези думи министърът на културата г-н Найден Тодоров откри официално българския национален щанд на  Панаира на книгата  в гр. Франкфурт на Майн, Германия – най-големия книжен форум в света и поздрави участниците в изложението.

Г-жа Десислава Алексиева  – председател на УС на Асоциация „Българска книга“, благодари на Министерството на културата  на България за традиционната подкрепа, която оказва и без която българското участие не би могло  да се осъществи.

Специални благодарности бяха изказани към Н. пр. г-н Григор Порожанов – посланик на Република България в Германия, г-жа Диана Попова – генерален консул на Република България във Франкфурт на Майн и г-н Борислав Петранов – директор на Българския културен институт в Берлин за така ценната подкрепа, оказана при организирането на най-важното за Асоциацията международно събитие.

„Само обединени от мисията на книгите, носещи духа на промяната, можем да намерим път един към друг, да разберем и приемем различията си и да създадем един по-добър свят“ – каза г-жа Алексиева.

В изказването си заместник-министърът на външните работи г-жа Елена Шекерлетова изтъкна, че литературата има силата да изгражда своеобразни мостове между хора, региони и култури. В множество аспекти това съвпада и с мисията на дипломацията – да създава предпоставките за взаимно познаване, разбиране и сътрудничество, да допринася за предотвратяването и разрешаването на конфликти. 

Г-жа Шекерлетова пожела на участниците в Панаира вдъхновяващи срещи и обогатяващи разговори, които същевременно да послужат и като стимул за младите автори.

Гости на събитието бяха и почетните консули на Р България д-р Инго – Ендрик Ланкау и г-н Вернер Йостмайер, както и международни партньори и приятели на АБК, между които г-н Георг Хауслер – директор по Култура, творчество и спорт на ЕК, г-н Арно Паскуали – заместник-ръководител на отдел „Култура“ на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Европейската комисия, отговарящ за „Творческа Европа“ на ЕС, г-жа Анне Бергман – директор на Федерацията на европейските издатели, и г-жа Джули Белградо – директор на Европейската и международна федерация на книготърговците.

Международният панаир на книгата във Франкфурт е изключително важно събитие както за представянето на български автори, така и за осъществяването на качествен международен обмен в сферата на литературата и книгоиздаването. Събитието е ключово за подпомагането и разпространението на българската култура в чужбина.

Тази година българският национален щанд, организиран от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на Р България, е разположен в зала 4.1 – щанд D85 на площ от 32 кв. метра и е специално изграден и проектиран за нуждите на страната ни. На него присъстват книгите на всички издателства, пожелали да се включат в изложението.

Изданията са разделени в 4 категории:

-    Художествена литература

-    Нехудожествени книги

-    Детски книги

-    Наградени и номинирани издания и автори. 

В програ��ата на българския щанд за седмицата са включени събития с четирима български автори, както и събитие за децата от българските училища в Германия.

Програмата е, както следва:

• Четвъртък (17.10)

              14:15 – Среща с българската писателка Елена Алексиева;

              15:30 – Среща с Тодор П. Тодоров – носител на специална награда на Европейската литературна награда;

• Събота (19.10)

              15:00 – Среща с българския автор Роберт Леви;

              16:00 – Представяне на книгата „Антарктическият стопаджия“ с Иглика Трифонова;

• Неделя (20.10)

              11:00 – Четене за деца от българските училища в Германия с Десислава Алексиева.

Информация за българските издания може да бъде открита в каталозите, съставени от Асоциация „Българска книга“, както и в антологиите на Националния център за книгата.

[magdalenagigova]

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява на деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява на деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

Дария Стоянова с поканата да стане междуналоден репортер на интернет телевизията „Аз мога, аз знам“ и голямата награда на името на акад. Хачо Бояджиев  На фестивала „Арлекин в Рим“, който се проведе в къщата на световния бас Борис Христов, завещана от него за  Български културен институт, показаха своите творчески умения български деца и младежи от Италия, Сърбия и Украйна.   Някои бяха пътували…

[krug-movement]

ДВЕ МЛАДИ ФОТОГРАФКИ ОТ АРТ ДВИЖЕНИЕ КРЪГ НА ИЗЛОЖБА В ЧИКАГО, 20-12-2020 & Two young photographs from KRUG Art Movement at exhibition in Chicago, December 20, 2020

Пандемията’ 2020 e най-разтърсващото глобално събитие, засегнало всеки човек на планетата. Под мотото „Нека да бъдем заедно, докато сме разделени!“ Българският културен център "Магура" (Magura Bulgarian Collective Space) в Чикаго ще покаже в онлайн изложба на 20 декември от 13:00 ч. в Чикаго/ 21:00 ч. в България  близо 300 български фотографи от цял свят, които чрез магията на камерата разказват как изглежда необикновената 2020, какви са възможните прочити на отчаянието и надеждата.

Photo: Zlatina Tochkova

Арт движение Кръг също получи покана да представи свои автори и в изложбата ще участват с 10 творби Златина Точкова и Сибила Керелезова от Кърджали. Златина Точкова е 22-годишна визуална художничка и музикант. В момента завършва бакалавърска степен „Филмова и телевизионна режисура” в НАТФИЗ.

Дебютира през 2013 г. с черно-бяла фотографска изложба в Арт галерия Кръг, където през 2018 г. се състоя и изложбата й „Визуални метафори” – съвместно със Сибила Керелезова. Нейна самостоятелна фотоизложба бе представена от Кръг и в Марибор, Словения (2016). В Чикаго ще бъдат показани експериментални аналогови кадри от ежедневието на един млад творец по време на пандемията.

Сибила Керелезова е на 23, а от 2016-та е член на Арт движение Кръг. Завършила е Техническия университет в София, специалност Инженерен дизайн, а в момента следва Графичен дизайн в Националната художествена академия. Работи в сферата на плаката, колажа и фотографията, а работите й са представяни в изложби в Гьоте-институт, Моста на влюбените в София, Чешкия културен център и Арт галерия „Кръг”. Заглавията на артфотографиите, които ще видим в Чикаго, са: „At the time of selfie”, „Searching for identity”, „I am unwritten stories”, „Archive of the day” и др.

Photo: Sibila Kerelezova, I am unwritten stories

Участието на двете кърджалийски авторки в изложбата „НЕОБИКНОВЕНАТА 2020“ ще добави още един компонент към моста между културите на Кърджали и Чикаго, който Арт движение Кръг започна да изгражда от 2017-а насам. The participation of the two young authors in the exhibition "UNUSUAL 2020" will add another component to the bridge between the cultures of Kardzhali and Chicago, which KRUG Art Movement began to build in 2017.

[radiobg-london]

Изложба на уникални фотографии бе открита в Българския Културен Институт в Лондон

Изложба на уникални фотографии бе открита в Българския Културен Институт в Лондон

Български културен институт в Лондон и народно читалище светлина отбелязаха по уникален начин Денят на будителите с откриването на ретроспективна фотографска изложба и представянето на албума 100 години назад с фотографиите на Антиб Коев Обущаров. Изложбата бе откр��та в понеделник 1 ноември 2022 година от 19:00 на галерия София на Българския Културен Институт в Лондон и ще остане експонирани до…

[mikamagazine]

Картини от вълна и модни фотографии на български творци гостуват в Будапеща На 11 април 2018 г. в Българския културен институт в град Будапеща, Унгария ще бъде предста.... https://ift.tt/2HfBR6m

[samheydt]

Sofia Underground - International Performance Art Fest in Sofia, Bulgaria | Screening | 2017

SOFIA UNDERGROUND is a festival of contemporary art by legendary status and original form. Founded by art critic Rouen Rouenov (1958-2011) in 1997, when held in the dungeons of the NPC as deploy happening with long hours of performance movement has - a reaction to the social crisis at the time. Since then (with a few breaks in its annual realization) festival develops overt sensitivity to social processes and dynamics of the art scene.

Partners in the realization of the festival over the years various local and national cultural institutions (Sofia Municipality, NFC, UBA, CRD at the Foreign Ministry and others.) And foreign cultural institutes in Bulgaria (including Goethe Institute - Sofia, Polish Institute in Sofia French cultural Institute, the Austrian Embassy in Sofia), and not least award for new Bulgarian Art "Gaudenz B. Ruf."

Main location of the event is electrical control room of the National Palace of Culture.

""

SOFIA UNDERGROUND е фестивал за съвременно изкуство с легендарен статут и оригинална форма. Основан от художествения критик Руен Руенов (1958-2011) през 1997 г., когато се провежда в подземията на НДК като разгърнат хепънинг с многочасова пърформанс прогама – реакция на социалните кризи по това време. От тогава (с малки прекъсвания в ежегодната си реализация) фестивалът развива изявена чувствителност към обществените процеси и динамиката на художествената сцена.

Темите на фестивала през последните няколко години свидетелстват как събитието рефлектира процесите в обществената ни среда – изразено в позицията на тези, които участват в него.

Артистите, представяни в ежегодните издания на фестивала, са включвани в програмата чрез кураторска селекция, базирана на отворена покана. Всяка година фестивалът представя български и чуждестранни артисти, едновременно значими фигури в сферата на пърформанс арта и съвременното изкуство на локално и международно ниво, както и дебютиращи артисти и студенти.

Партньори в реализацията на фестивала през годините са различни локални и национални културни институции (Столична Община, НФК, СБХ, ДКИ при МВнР и др. ), както и чуждестранните културни институти в България (сред които Гьоте Институт – София, Полски институт в София, Френски културен институт, Австрийско посолство в София) и не на последно място Наградата за ново българско изкуство “Гауденц Б. Руф”.

Основна локация на събитието е електро-контролната зала на Националния дворец на културата.

Ежегодно работим с помощта на много приятели и съмишленици, както и доброволци.

[vprki]

Духът на Марин Върбанов присъства на изложбата „Диалог между линия и нишка“

 „Ако искаш една година благоденствие, засей зърно; ако искаш десет години благоденствие, посади дърво; ако искаш сто години благоденствие, възпитавай хора“. Каза ректорът на НХА проф. Георги Янков в приветствието си към делегацията от Китайската художествена академия в Ханджоу (China Academy of Art, CAA), водена от проф. Шен Хао, неин зам. ректор по време на откриването на изложбата „Диалог между линия и нишка“ в галерия „Академия“.

Изложбата е организирана от Национална художествена академия, София, Китайска художествена академия – Факултет по калиграфия и Факултет по скулптура и публично изкуство, Ханджоу, Китай. Експозицията представя работи на двадесет и петима китайски художници, работещи в областта на китайската калиграфия и нишковото изкуството.  Неин куратор е проф. Асадур Маркаров и асистент-куратори Рен Дже и Мария Ганева.

проф. Шен Хао

В присъствието на Ръководството на НХА, делегацията от Китайската художествена академия, представители на Посолството на КНР, Китайския културен център – София, Френския институт, преподаватели и студенти на Академията, и гости, проф. Янков и проф. Шен символично размениха табелите по повод разкриването на два Международни изследователски центъра за изкуства – единия в НХА в София, а другият – в Китайската художествена академия в Ханджоу. Националната художествена академия е първото висше учебно заведение в България, което открива подобен център в Китайската народна република.

По време на откриването на изложбата проф. Шен, един от най-известните китайски калиграфи, направи демонстрация на съвременна китайска калиграфия пред гостите на изложбата.

През 1986 г. изключителният български художник проф. Марин Върбанов създава Изследователски център за нишкото изкуство „Върбанов“ в Китайската художествена академия (China Academy of Art, CAA) в Ханджоу. Проф. Върбанов има значителен принос в изграждането на стабилни отношения между Китай и България в областта на изкуството и академичното образование. Проф. Марин Върбанов (1932-1989) е всепризнат авторитетен творец в цял свят и в годините неведнъж сме писали за него и покрай неговите ученици в България. В разговорите и срещите в годините с различни художници, ученици на Марин Върбанов, те винаги са споделяли, че той по свой си начин ги е изградил и като свободни хора. “Марин Върбанов ни отвори очите – като че ли отвори някакъв прозорец, от който нахлу свеж въздух. Даде ни смелостта да търсим нови територии, да експериментираме. Непрекъснато повтаряше: „Всичко може!“ Нещо, което за нас беше абсолютна новост – че всичко може. До този момент бяхме учили, че нещата трябва да се правят по някакъв определен начин. Покрай неговото присъствие в Академията ние станахме други хора.“ Сподели в разговор за „въпреки.com” миналата година талантливата с международна кариера художничка Галина Шехирян.

Mарин Върбанов в ателието по „Текстил“ с неговите студентки Маруся Калимерова (на преден план) и Розалинда Лекова, 1981 г. (фотограф-Гаро Мурадян)

А в края на 2021 доц. Вержиния Маркарова, ръководител на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в НХА по повод 60 го��ини от основаването ѝ 2020 и прекрасна изложба „Преподавателите“, която бе отложена с година заради противоепидемичната ситуация около Kovid-19 сподели за нас:

„Свободата на Марин Върбанов идва от неговата личност, от начина му на общуване, начина му на преподаване. Той създаде и в Китай сериозна школа и в България. В българския текстил повечето имена, които са известни са негови ученици.

Възможността да пътува Марин Върбанов използваше и да представя своите ученици и да бъдат в час какво се случва по света. Когато тръгнах да пътувам за Китай, аз тръгнах по библиотеки, за да се запозная по обстойно с китайското изкуство. Много трудно можеше да се намери тук в края на 80-те години. Интересното е, че когато отидохме в Ханджоу в тяхната библиотека имаше от най-древните до най-съвременните книги и списания, включително и нашето „Изкуство“. Ние тук бяхме много по-ограничени от страна на информация, докато там имаха тази информация. Марин, имайки възможността да пътува, познавайки тези хора, тези връзки и контакти, информации, ги споделяше непрекъснато с младите и ни буташе и нас. Още като студенти ние участвахме по изложби вече. Много хора казват за нас, че не сме завършили текстил. Ми, не сме завършили, защото той ни каза да не учим текстил със Асадур. И той ни накара и затова всъщност, ние си сменихме специалностите. Аз завърших традиционна китайска живопис, нещо тяхно, а Асадур завърши китайска калиграфия. Но в същото време работехме в Института по текстил и участвахме по изложби. Първата година в нашата академия това сме учили тук - текстил. Той при проф. Васил Овчаров, аз при Димо Балев. И след завършването на първи курс отидохме в Китай при Върбанов и в Института, където работехме и учехме едновременно.“ /Целия разговор с нея може да прочетете тук./

Боряна Върбанова Сун и проф. Шен Хао

Припомняме всичко това, защото в тази великолепна изложба някак присъстваше духът на Марин Върбанов и много се зарадвахме, че сред гостите от Китай беше и неговата дъщеря Боряна Върбанова Сун, която продължава пътя на двама си родители в изкуството. Тя беше двигател на голямата изложба  Madame Song: Pioneering Art and Fashion in China -, която беше открита  юлиq 2023 и остана чак до април тази година в М+, който e един от най-впечатляващите музеи в Хонконг. Експозицията бе посветена на китайската артистка Сун Хуай Куей, съпругата на Марин Върбанов. Свои изложби показва в България и брат ѝ Феникс Върбанов…Заедно с това кураторът на експозицията „Диалог между линия и нишка“ е талантливият му ученик Асадур Маркаров. По-до��у в текста публикуваме и неговото въведение към изложбата.

Нейният фокус е насочен към художествените изследвания и практики на преподаватели от Училището по Калиграфия и Департамента по Нишково изкуство на Китайската художествена академия в Ханджоу. Показани са двадесет и осем творби от двадесет и петима различни художници, работещи в областта на китайската калиграфия и нишковото изкуството.

Калиграфията е една от най-старите традиционни форми на изкуство в Китай, която ясно отразява китайската философия и естетическото виждане за черно-бяло. През вековете са се развивали различни методи на полагане на туш върху хартия и са се формирали специфични калиграфски стилове.

Калиграфията е олицетворение на стремежа на художниците към нови артистични и духовни иновации. Сравнение с калиграфията, нишковото изкуство е сравнително нова художествена дисциплина. Изследователският център за нишково изкуство „Върбанов“ поставя основите на академичното обучение в областта на нанишковото изкуство в Китай. Проф. Върбанов въвежда нишковото изкуство в Китайската художествена академия, и оттогава изследванията и художествените практики в тази област процъфтяват. Днес нишковото изкуство съществува като самостоятелен департамент, който продължава да се развива. Произведенията в тази изложба показват наследството на проф. Върбанов и неговото влияние върху развитието на преподавателите от Департамента по Нишково изкуство. Творбите показват също така новаторското мислене и иновативните художествени практики в съвременния китайски и международен контекст.

Темата на изложбата „Диалог между линия и нишка“ подчертава сложното взаимодействие на линиите както в калиграфията, така и в нишковото изкуство. Тези произведения на изкуството формират пластове от визуална и емоционална дълбочина, създавайки деликатен баланс между движение и покой, мекота и еластичност.

Английското заглавие на изложбата "Attitude in Black and White" допълнително разкрива дълбоката връзка между движенията на ръцете и тялото, като външни прояви на вътрешния характер на художника по време на художествения процес. Използвайки туш, хартия и влакна като изразно средство в своите произведения, художниците разкриват пред българската публика китайската философска мисъл и хуманистичен дух. В тази изложба черното и бялото надхвърлят границите на цвета, като се трансформират в разнообразни текстури и форми, предизвикващи въображението на зрителя.

проф. Асадур Маркаров

Текстът на Асадур Маркаров на художествено табло в пространството на галерия „Академия“ ни въвежда в света на тази уникална изложба, която продължава до 15 ноември.

„Настоящата изложба – ДИАЛОГ МЕЖДУ ЛИНИЯ И НИШКА – изложба на съвременна китайска калиграфия и нишково изкуство – е насочена към художествените практики в съвременното визуално изкуство. В експозицията са представени произведения на художници, които използват текстилни материали и техники, туш и хартия, за да изразят своите концепция, възглед или мисъл. Те представят субект, действие или социално изявление. Техните творби са диалог между минало и настояще, материално и нематериално, видимо и невидимо.

Изложбата ��ма за цел да подчертае сложното взаимодействие на линии и форми както в китайската калиграфия, така и в нишковото изкуство. Произведенията в нея формират пластове от визуална и емоционална дълбочина, като създават деликатен баланс между движение и покой, мекота и еластичност. Разкриват и дълбоката връзка между тяло и разум по време на творческия процес, при който движенията на художника служат като външни прояви на вътрешния му характер.

Изкуството е метод и практика, действие, което трябва да бъде извършено...

Китайската калиграфия и нишковото изкуство са акт на действие.

Както Марсел Дюшан казва в интервю от май 1968 г. „… думата „изкуство“ означава да правиш неща, да извършваш нещо, ти си художник, художникът може да не продава творбата си, но извършва действие, изкуството означава дейност.“

С помощта на четка и черен туш може да създаваш форма, която е в пространството. Калиграфията е форма в пространството, обект, знак, символ, имащ смисъл, съдържание, което е важно за съвременното изкуство. Китайският йероглиф се счита за първото създадено абстрактно изкуство в света и съдържа всичко, за да се счита за съвременно изкуство и днес, а именно – цвят и форма със значение и съдържание.

Китайските йероглифи се основават на природата, на съществуващите форми на живот и предмети. Йероглифите имат значение – съдържание, носещо идеята за това, което е написано или нарисувано с четка и черен туш.

Чрез нашето разбиране какво е черно ние изучаваме какво е бяло, както и какво е форма в черно и бяло, или какво е пространство. Всъщност няма черно и бяло, и��а материал, който виждаме с помощта на светлината.

Материалът, неговото манипулиране и използване за създаване на форма и пространство са в основите на текстила или нишковото изкуство. И използването на различните материали и текстилни техники изгражда днешната му визия. Силно впечатление прави абсолютната свобода при използването на материалите, както и отношението към физичните и химичните свойства на самото произведение на изкуството. Текстилът и нишковото изкуство се развиват в различни направления както в сферата на изкуството, така и в сферата на новите технологии и производство. Разработват се нови материали, методи за създаване на обекти и дигитална работа, които имат силно отражение в съвременните художествени практики.

Произведенията в тази изложба показват новаторското мислене и иновативните художествени практики в съвременното визуално изкуство. Използвайки туш, хартия, текстил и влакна като изразно средство в своите произведения, художниците разкриват пред българската публика китайските философска мисъл и хуманистичен дух. Тук двойствеността на черното и бялото надхвърля границите на цвета, превръщайки се в богати текстури и форми.

Представена в България, изложбата ДИАЛОГ МЕЖДУ ЛИНИЯ И НИШКА има за цел да покаже китайската калиграфия и нишковото изкуство като изкуства, които не само се отнасят към място, но може да бъдат и част от хората на това място.

Надявам се това изкуство да бъде харесано от българската публика!“ ≈

 „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Любомир Кръстев: Мечтата ми беше да имам изложба в галерия „Структура“

 „Моя мечта беше да имам изложба в пространството на галерия „Структура“.“ Каза в неформален разговор художникът Любомир Кръстев за „въпреки.com” за експозицията си „Променливи пространства“. Сподели го с вълнение и не без притеснение, че вече е факт…

Куратор на изложбата е изкуствоведката и създател на галерията Мария Василева. Във въвеждащия си текст тя пише:

„Любомир Кръстев работи върху серията голямоформатни рисунки през последните почти четири години. Дължината на процеса се определя не само от сложността и спецификата на техниката, но и от търсенето на образ, който с минимум средства да улови същността на проблемния свят, в който живеем.

 Макар и инспирирани от конкретни пейзажи, места и ситуации, в процеса на изследване и пресъздаване върху листа Кръстев създава утопии, чиято връзка с реалността е почти загубена. Сблъсъкът между индустриите и урбанизацията, от една страна, и съпротивата на природата, от друга, създава пустинни пространства, в които са останали само следи. Географските, политическите и културните различия са уеднаквени и превърнати в образи с абстрактно звучене. Образи-метафори, образи-предсказания за евентуални бъдещи катаклизми; тревожни, обезлюдени пейзажи, само загатващи минали животи.

Процесът на работа на Кръстев обикновено започва с направена от автора или намерена фотография, обърната в черно-бяло. Той стартира своео��разна игра, като трансформира отделни зони от позитив в негатив, размества ги и ги уголемява. Това му дава възможност да се отдалечи от конкретното и да навлезе в абстрактните полета на мисълта и емоцията. Пренася намерения образ върху хартията с изключително сложна, бавна и изискваща огромно съсредоточаване техника, като използва въглен и графит на прах. Включеният колаж подчертава променливостта и нестабилността на преживяванията, често оставащи в спектъра на повърхностното и преходното. В проекта отделни реалности, обекти и пространства от природната, архитектурната или градската среда навлизат едни в други, взаимно изменяйки се. Работата на Любомир Кръстев разчита на опозиции като видимо-невидимо, съзнателно-несъзнателно, метафизично-реално.

 „Желанието да бъдем близо до природата е все по-осезаемо. Но единствено под формата на бягство…“, споделя авторът. Изложбата е посветена на невъзможността да намерим хармония между създаденото от нас и заобикалящата ни природа. Някъде връзката се е прекъснала и възстановяването ѝ изглежда почти невъзможно.“

Любомир Кръстев (р. 1983 в Русе, живее и работи в Пловдив) завършва магистърска степен с графика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив през 2008 г. В момента д-р Кръстев е главен асистент в катедра "Изящни изкуства" на същата академия. Някои от неговите самостоятелни изяви включват: The Industrial Temple, Нощ на музеите и галериите, Пловдив, 2016; Форсиране на избора, Национални есенни изложби, Пловдив, 2013. Сред участията му в групови изложби, конкурси и кураторски проекти са: ФОН: Млади автори от Пловдив, кураторски проект на галерия Sariev Contemporary, 2019; LISTE / Аrt fair – Basel „Поколение между разруха и ентусиазъм“, кураторски проект на Албена Михайлова-Манц, 2019; Tractatus Locus - пространството в съвременната художествена творба, кураторски проект на Кристина Шрай в Български културен институт - Дом Витгенщайн, Виена, 2017; Нови постъпления 2010-2011, СГХГ, София, 2012 .

Припомняме, че 2013 година изкуствоведка и преподавател в АМТИИ доц. Галина Лардева за първи път бе куратор на Есенните изложби в Пловдив. Тогава тяхно мото бе „Форсиране на избора“ и участваха Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев. Всички избрани автори бяха на възраст между 25 и 40 години, получили своето сериозно академично художествено образование в България и/или по света, имаха своите специализации, резиденции и участия в редица проекти, всеки от тях следва самостоятелно своя път на творческо развитие. Не на последно място проектът целеше чрез засилено презентиране на младите в съвременната българска художествена сцена тяхното осмисляне и осъзнаване като релефно творческо поколение, а комуникацията помежду им – да допринесе за формирането на необходимата активна среда за бъдещо развитие. С днешна дата Галина Лардева е вече професор в Академията и продължава да курира Есенните изложби. А мнозинството от участниците тогава са вече сред интересните и авторитетни автори, които продължаваме да следим като развитие.

Любомир Кръстев

През 2016 Любомир Кръстев е Бенефициент на програмата за подпомагане към Наградата „Гауденц Б. Руф”. /Гауденц Б. Руф е дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., той организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната и мястото на съвременното българско изкуство в този процес не само в страната ни, но и на международната артистична сцена.  Представените от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство. След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. Повече може да прочетете тук./ През 2010 и 2015 е Любомир Кръстев е гостуващ артист в резидентната програма на  International Artist Village, Гуанлан, Китай; през 2012 получава награда за графика от Национален конкурс на Алианц, Пловдив; 2009 е награден на Национален конкурс за млади художници, критици и куратори, София.

Проф. Станислав Памукчиев не пропуска да следи пътя на младите автори...

Изложбата „Променливи пространства“ в галерия „Структура“ продължава до 16 ноември. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

„Когато розите танцуват“ на Валери Петров се завръща в своя театър - Сатирата

Сатиричният театър „ Алеко Константинов“ започна амбициозно новия театрален сезон с две премиери – „Буржоата благородник” от Молиер под режисурата на Бойка Велкова и „Креват за двама” от австрийския писател Рене Фройнд с режисьор директора на театъра Калин Сърменов.

Смело решение на ръководството на театъра и премиерните постановки да бъдат в един и същи ден на 3 октомври - „Буржоата благородник” в камерната зала „Методи Андонов“, а „Креват за двама“ с подзаглавие в скоби, поставено от режисьора „тотално бедствие“ в големия салон.

Предния ден журналисти и приятели имахме възможност предпремиерно да гледат класиката на Молиер.  Непосредствено преди премиерите Калин Сърменов разказа и какви нови постановки готвят в Сатирата, за това по-късно в текста.

„Буржоата благородник”

��ойка Велкова /на водещата снимка с Калин Сърменов/ за трети път поставя в Сатиричния театър, като се посвещава на класиката още с първата си постановка „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд, 2019. Последва „Постоянната съпруга“ („Очарователни грешници“) от Съмърсет Моъм, 2022. И сега „Буржоата благородник” от Молиер, написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл в 1670.

От 2013 година не поставяна у нас пиеса на ��раматурга, ярък представител на френския класицизъм. Преди повече от 10 години в Театър „Зад канала“ бе премиерата на забележителния спектакъл на Лилия Абаджиева „Скъперникът“. Парадокс или не през 2022, когато световната театрална общност отбеляза 400 години от рождението на Жан-Батист Поклен дьо Молиер и гледахме великолепни чуждестранни представления по време Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Платформата „Световен театър в София“, нито една родна трупа не пожела да работи негови пиеси. Единствено по този повод Международното триенале на сценичния плакат в столицата в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Френския институт у нас представиха в онлайн формат проекта „Молиер без граници“. Той бе посветен на творчеството на големия драматург, а колекцията обединява над 35 български и чуждестранни плакати от богатия фонд на Триеналето…

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова е избрала забележителен екип – музиката е на Теодосий Спасов с негова нова композиция, която звучи неговият кавал. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова, драматург е Михаил Тазев. Самите имена са вече марка за висок професионализъм, което лъха от целия спектакъл. Актьорите са пленителни в ролите си, всеки по своему, но се усеща колко сериозно и вдъхновено са работили именно в интерпретацията на режисьорката. Представлението, освен класическия текст на Молиер (превод Паисий Христов) носи усещането и разбирането за днешния ден и сегашните амбиции, неудовлетворености, хитрини, безпомощност и много още. Специално трябва да отбележим актьорската игра на Николай Върбанов като господин Журден и Елена Атанасова като госпожа Журден, изградени сложно като персонажи от Бойка Велкова. Те не са еднопланови с единствен етикет, както традиционно несправедливо се отнасяме към персонажите на Молиер - от комедийната им, понякога до гротескност, изява до трагичната невъзможност да бъдат това, което им се иска и мечтаят за него с наивност, стигаща до абсурд. В другите персонажи се превъплъщават Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт, Учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и Майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант, Учител по танци – Любомир Ковачев, Учител по музика – Константин Икономов, Мюфтия, Учител по философия – Мартин Каров, Първи лакей – Живко Сираков, Втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор, клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“).

Николай Върбанов като господин Журден

Целият спектакъл е изграден като танц. Бойка Велкова е свързана с балета и изборът ѝ на Мила Искренова като хореограф се отблагодарява с великолепието си. Тя обича да работи в театъра и се вижда как е подготвила актьорите в шеметните им изпълнения на сцената, без да се чувстват ограничени от пространството на камерната сцена. Спектакълът има и своите драматургически, режисьорски и изпълнителски кулминации. И преди всичко се вижда радостта, щастието на актьорите в различните им роли, състояния, както е по текста на Молиер. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика, така блестящо сътворена от Теодосий Спасов. Това един от моментите в представлението, които буквално взривяват публиката.

Рене Фройнд

Независимо, че в последните години има преводи  на австрийския писател и драматург Рене Фройнд, той е малко познат у нас. Драматургът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е предложила на Калин Сърменов „Креват за двама“ (Тотално бедствие) в превод на проф. Владко Мурдаров. Тя познава в детайли пристрастията му към немско езичната драматургия. /във „въпреки.com” може да прочетете тук/. Във въведението към спектакъла режисьорът е написал: “Много често в опитите си да постъпим правилно забравяме да се вгледаме в човека, заради когото са всичките ни усилия. Слагаме собствените си представи пред нуждите, чувствата и емоцията на другия. Тоест, да забравим за себе си, за да можем да разберем човека, когото твърдим, че обичаме. Най-трудни са простите формули!“

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда Диана Чернева, пластика Татяна Янева. в ролите: Сандра – Александра Сърчаджиева, Томас – Николай Луканов, Лео – Явор Борисов, Елизабет – Стела Ганчева.

Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, 14 февруари 1967 г., във Виена. Запленен по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, започва да пише още 12-годишен. От писането не успява да го отклони нито следването му на философия, нито работата му като драматург в една от най-добрите виенски сцени „Театър ин дер Йозефщат“. Автор е на театрални и радиопиеси, пет романа, есета, документални изследвания. Творбите му са отличени с национални награди, а той няколко пъти получава авторски литературни стипендии или стипендии за създаване ��а драматургична творба. Живее в алпийското селце Грюнау им Алмтал – местност, която се слави със своите чисти езера.

Стела Ганчева /л/ и Александра Сърчаджиева /д/

Той ще пристигне в България на 1 ноември, за да гледа в Сатирата своята пиеса „Креват за двама“ в режисьорската интерпретация на Калин Сърменов. Съобщиха от трупата на пресконференцията, посветена на новия сезон, което споменахме в началото. В интервю за БТА режисьорът споделя: „Историята на Рене Фройнд е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има многоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо.“

Явор Борисов

Всъщност, нещо като изненадите, които ни поднася всекидневно животът в личните ни взаиомоотношения, когато се опитваме да променим човека до нас. От своя страна – той също иска да ни направи по свое подобие. Това е най-големият ни враг.  „Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта.“ Убеден е Калин Сърменов. И вероятно и затова е избрал за главната роля в спектакъла Александра Сърчаджиева, самат�� тя като актриса и човек е кълбо от емоции. А  не е ли така всеки от нас, колкото и да се стремим да ги скрием и потиснем. Тук, по нашите географски ширини, някак се страхуваме да изразяваме и да признаваме пред себе си интимните си емоции. Разчитаме често, че грубостта ще ни направи неуязвими…Е и затова е заглавието на Сърменов в скоба…

Александра Сърчаджиева

Силно начало на сезона за Сатирата, а и това, което предстои е вдъхновяващо, без да е преувеличено.

За 6 ноември е планирана премиерата на „Чумата“ – от съвременния румънски драматург и актьор Джордже Кокош под режисурата на бившия министър на културата Боил Банов. След постановката „Кралицата на красотата“, спектакъл в памет на Борислав Чакринов, по пиесата на знаменития Мартин МакДона „Бившата мис на малкия град“ –първия му драматургичен текст/1996/ Банов поставя в Сатирата. Стоян Радев вече репетира „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт с Албена Павлова в главната роля. Първата среща с публиката ще бъде на 9 ноември.

Бертолт Брехт пише „Майка Кураж и нейните деца“ през есента на 1939 г. по време на емиграция в Швеция в годините на Втората световна война. Тя е поставена в Народния театър за първи път на 27 януари 1962 от режисьора Моис Бениеш.

След премиерата на Стоян Радев Теди Москов започва работа по комедията "Кома" на един от най-нашумелите европейски драматурзи – французина Жан-Пиер Мартинез, чиито пиеси са познати и поставяни у нас. Пиесата "Бушон за смяна"на младия драматург на Сатиричния театър Михаил Тазев ще постави режисьорката Елица Йовчева като моноспектакъл на Михаил Сървански на клубната сцена „Хепи Сатира“.

Вели Чаушев /л/ и Ицхак Финци /д/ в "Когато розите танцуват", 1961

За нас най-вълнуващото като предстоящо театрално събитие е, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров – пиеса, чиято паметна първа реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо.

В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

Една от последните снимки на Валери Петров, януари 2014

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ��и живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената.

Как ли ще бъде сега след 64 години?...Ще разберем…

И да не забравяме, че на 13 януари 2025,  когато се навършват 162 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име ще бъде връчена Наградата за драматургия на името на големия писател. Вече са постъпили предложения и членовете на журито четат. След обявяването на наградата в началото на следващата година ще бъде поставена пиесата.

Очаква ни интересен и смислен сезон на Сатиричния театър, каквито са идеите на екипа му.≈

Текст: "въпреки.com"

Снимки: Антон Даскалов, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Албена Грабовска: Надявам се моите книги да бъдат издадени на български

През месец май Държавният културен институт към министъра на МВнР представи свои мобилни  експозиции във Варшава в рамките на различни международни събития и пространства по покана на Посолството на Република България и Културния институт в полската столица.

На 13 май в Публичната библиотека на Варшава посланикът на Република България Маргарита Ганева и директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова откриха фототипната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“, преведена на полски език.  Изложбата е от п��ограмата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, реализирана съвместно с Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и се състои от 24 пана, представящи църкви и манастири, в които се съхраняват чудотворни икони и свети мощи, историята на всяка обител, легендарната биография на всяка чудотворна икона и обичаите, свързани с храмовите празници и празниците на светците, чиито мощи се съхраняват в тях. Повече за събитието може да прочетете тук.

От ляво на дясно: Калина Станчева, Албена Грабовска, Снежана Йовева, Божидар Славов и Н. Пр. госпожа Маргарита Ганева, посланик на България в Полша

Връщаме се към това събитие, защото след като се върна в София Снежана Йовева сподели пред „въпреки.com”, че сред многобройните гости, между които дипломати, учени, общественици на откриването, е присъствала е известната полска писателка от български произход Албена Грабовска. Решихме да я потърсим и разговаряме с нея, защото се оказа, че почти непозната у нас като автор. Единствената ѝ книга преведена на български, която е и дебютът ѝ е „Там, където се е родил Орфей“(2011). "Сантиментално пътуване до планината на предците и паметните места от детските ваканции" - така литературната критика в Полша e представила необичайна книга за Родопите. Д-р Албена Грабовска е дъщеря на поляк и родопчанка от Чепеларе. Макар родена и израснала в Полша, още през детството си научила майчиния си език, а всяко лято била изпращана на ваканции в Родопите. Книга е посветена на майка Катя, както е наричала с обич баба си…

Нашата среща с нея стана чрез интернет, разменяхме мейли и разговаряхме във виртуалното пространство с надеждата, че ще се видим и на живо…

Пани Грабовска, за съжаление, не съм чела Ваши книги, открих доколкото е възможно подробности около първата Ви книга „Там, където се е родил Орфей”. Само ще вмъкна, че Родопите са любимата ми планина. Разкажете ми подробно как решихте да я напишете и оттам началото на писателската Ви дейност?

Много се радвам, че обичате Родопите. Моите най-красиви спомен са именно оттам. Като дете през всяка ваканция бях в България, в Пловдив, където живееше баба ми и в Чепеларе, където, имаме етаж от столетна къща. Много години след моя брак със децата отидохме да видим Чепеларе. Тогава реших да направя ремонт на къщата, да имам дом в Родопите, да се върна към своите спомени. За съжаление, моите деца не говорят български, България за тях е една друга държава. Помислих си, че един ден ще си отида от този свят и те няма да знаят нищо, нито за втората ми родина, нито за нашите близки в Чепеларе и Пловдив. Ако решат да дойдат, няма да знаят при кого да отидат, към кого да се обърнат, с кого да разговарят.. Реших това всичко да напиша. И го написах. За нашия род, за Родопите, за историята на тази планина, за кухнята, за градове и селца, които биха могли да видят, като някой ден решат да дойдат. Описах също манталитета на родопчаните, особено на тези, които помагаха да направим ремонта. Описах доста подробно как с малките деца отидохме в Чепеларе и как всички ни се възхищаваха че пътуваме с малки деца.

Албена Грабовска

Книгата издадох сама, първоначално 12 книжки, които раздадох на роднини и приятели. Един от приятелите каза, че това, което е прочел било много интересно. Посъветва ме да изпратя книгата до няколко издателства- Поляците много добре си спомнят ваканциите в България през годините, когато единствено там можеше да се почине на топло и слънчево. Пратих книгата, тя много се хареса и веднага я приеха и издадоха(премиера февруари 2011). Имаше голям успех. Това беше началото. После написах няколко книжки за деца, свързани с моята професия (лекар -  невролог, епилепсолог), а после си дадох сметка, че имам желание да пиша романи. И така започнах.

От небългарски източници научих колко разностранна е писателската Ви дейност – от книги за деца, през сагата „Столетието на рода Винни” до криминални сюжети. Как подбирате темите си? Кое ви провокира да избирате своите сюжети и да разказвате истории?

На 14 май имах премиера на 27-та ми книга.Специализирам се в романи със силни образи на жени. Моите героини са силни, умни и се борят за себе си и своите семейства. Много често на заден план е историята на Полша. Тя е доста комплицирана исторически държава. Преживели сме руско, австрийско и германско робство, въстания, две войни и то само за две столетия. Това много влияе на хората, особено на обикновените хора, които трябва да се борят с голяма история, която влиза в техните къщи и живота им.

Имам много идеи, винаги е така е било с мен. Избирам темите старателно, винаги съзерцавам своята история със старателно избрана история и наратив. Затова пиша и криминални романи, и саги, и исторически романи.

Вие сте авторитетен писател с награди в Полша. Правили ли сте опити да се свържете с български издатели и преводачи от полски? ( Ние имаме чудесни полонисти и полската литература е много ценена и обичана у нас.)

Това е болна тема. Направих големи усилия веднага след като издадох „Орфей“. Не знам защо ми се струваше, че всички мои книги ще бъдат издадени на български…Първият опит беше много неу��пешен. Книгата щеше да бъде финансирана от община Чепеларе. Те всичко направиха коректно. Помолиха ме да посоча преводач. Аз повярвах на едно младо момиче, което се обърна към мен с молба да дам шанс на младите преводачи. Дадох…Когато помолих да ми даде преведената книга, оказа се, че преводът е много лош. Имаше страшно много грешки. Момичето много слабо знаеше полски. Книгата беше странирана, но аз не можех да се съглася да бъде издадена. Намеси се професорката на младата преводачка, опита се да помогне…

Ако пропусна всички обидни мейли, които получих…книгата не беше издадена. След няколко години опитах пак и изпратих юридическите проблеми с Община Чепеларе, с която имах вече сключен договор. Те ми върнаха правата, за да намеря сама издател. Намерих (посочиха ми го). Междувременно моята майка (Мария Грабовска) преведе цялата книга на български. Издателят най-напред искаше да издаде 1500 екземпляра, после каза 500, след това станаха 250. Но най-големият проблем беше, че искаше да махна всички истории за Родопите, кухнята, литературата, географията. Общо 10 глави. Аргументът беше, че в България знаят всичко това и тези теми няма да ги заинтересуват. Не съгласих и този път книгата да излезе в този осакатен вид…

Албена Грабовска

Правих опит да издам романа „Костите на пророка“, защото действието се развива в Пловдив и се говори за богомилите. Никой не беше заинтересован. Преведох и 30 страници от моя роман „Lady M.”, но и тук не намерих желаещи. Последно говорих за „Столетието на рода Вини“, но ми казаха, че полската история няма да заинтересова българите. И така си остана…Сигурно не ми вярвате… Мои близки винаги ме питат „защо не искам да издам моите книги в България?“ И молят „хайде да издадем…“. Ми хайде!

От Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към МВнР на България, разбирам, че Вие поддържате връзка и с нашето посолство и културен институт във Варшава. Те не са ли Ви съдействали в тази посока? Между другото и Полският институт в София се грижи много за представянето на полската литература и изкуство в България, имат и богат библиотека. Мисля че, биха съдействали за Вашето представяне като писателка в България.

Разбира се, Българският културен институт във Варшава помага за промоциите на моите книги в Полша. Много им дължа. Редовно организират авторски срещи. На библиотеката на Полския институт в София редовно изпращам книги. Но като се обърнах с преводача, който намерих за подкрепа за получаване на грант, за да може да се преведе „Костите на пророка“, ми казаха, че те, все пак, не могат да се месят за това. Мисля, че ако дойда с преведена книга, те биха съдействали. Винаги подчертавам, че моите усилия да се представя в България не са свързани с желание за печалба.

Споделете малко повече за „Столетието на рода Винни” и неговата екранизация като телевизионен сериал, дори Вие сте участвали в епизодични роли. Пишете за историята на ХХ век, но с днешна дата ХХI е не по-малко тягостен и жесток. Близо до нас има ужасна война срещу независима и свободна Украйна…

„Столетието на рода Винни” е един чудесен сериен филм. Има четири сезона. Гледаха го средно 3 млн. в Полша и самата книга се продаде в 500 хиляди екземпляра. Никой в Полша нямаше проблем с това, че имам български произход, а пиша за историята на Полша. Напротив, наричаха ме съвест на народа и питаха откъде имам толкова красиво и оригинално име.

Да, успях да осъществя мечтата на детството и участвах в снимките. Това беше много трогателно за мен. Моите деца също участваха.

Вашата професия като лекар е посветена на много сложни не само диагнози, но и лични, дори екзистенциални проблеми на човека. Как тези познания и практика влияят на литературата, на писането Ви? Използвате ли опита си като лекар във Вашите сюжети?

Много влияе. Не непосредствено, в случаите, във формата, която избирам, която е доста научна във вида си. Написах три тома роман за историята на полската медицина (на фона международните научни събития), наречена „Успехите на Хипократ“. Действието се развива между 1850 и 1944 година. Много е интересна и оригинална, има много хубави отзиви. Сега са купени правата за сериен филм и се надявам догодина да можем да го видим.

Над какво работите сега? На кого първо показвате написаното?

След премиерата на мюзикъла "Мазуркски легенди"

Първо показвам на майка ми. Тя много добре умее да ми подскаже нещо, има свои предложения, коментари. Старая се да ги използвам. После книгата отива в издателството и започва редакция, коректура, промоция…Сега работя над криминален роман с медицински сюжет. Но едва преди няколко дни почнах да пиша. Правя още последни поправки на либрето на мюзикъл за живота на полската певица Анна Янтар, която загина в самолетна катастрофа едва на 29 години. Преди това написах либрето на два мюзикъла „Езерно време“ и „Коперник“ за живота на най-значимия полски учен  Николай Коперник. То е за репертоара на операта в Краков.

Нашето интервю с Албена Грабовска с въпроси и отговори по мейл бе в дните преди 24 май. А и съм убедена, че този празник трябва да почитаме всеки ден на годината. Затова я попитах на финала на нашата кореспонденция:       Каже нещо за нашите читатели в навечерието на 24 май.Тя ми написа  този път, за разлика от предишните си отговори, в които използваше латиница, на кирилица:

Мили читатели, приемете най-сърдечни пожелания за 24 май -  Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! И за мен в Полша това е важен ден! Бъдете винаги горди с вашата държава и родния си език и българската култура. Надявам се, че моите книги ще станат част от нея. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: личен архив на Албена Грабовска и на културния институт към МВнР

P.S. на „въпреки.com”: Не за първи път Снежана Йовева свързва хората от различни краища на света, особено свързаните с България. За нея това е мисия. Надяваме се книгите на Албена Грабовска да бъдат преведени и четени у нас. Не зависи само от преводачите, а и от издателствата. Но със сигурност си заслужава…

[vprki]

Изложби – в Прага и Карлово осветяват многоликата тема за жените в плаката

Международното триенале на сценичния плаката представя две колекции, в центъра, на които е темата за жената. Седмицата след Възкресение започва с две международни изложби, които осветяват различни страни от многоликата тема за жените в плаката. Първата експозиция се открива в Прага на 7 май, в галерията и със специалната подкрепа на Българския културен институт в Чехия https://www.bki.cz/.

 Идеята на Радослава Боор - Radoslava Boor и Йитка Зарубова - Jitka Zárubová е да експонират плакати, защитаващи правата на жените, за няколко месеца се превърна в грандиозна международна кампания, която събра стотици произведения на автори от цял свят. Кураторката Радослава Боор - Radoslava Boor, известната със своите талантливи плакати и социална ангажираност, споделя колко труден е бил подборът, и колко бързо се е разраствал мащаба на акцията ARTtention. Резултатът е не само впечатляващ със силата на посланията и с естетическите си качества, но е и показателен за това колко „гореща“ е темата. 

Радослава Боор - Radoslava Boor на откриването на изложбата ѝ "Ние сме Земята" в галерия Vivacom, април 2023

За съжаление, измеренията на системното неспазване на женските права са огромни, а проблемите са много и различни - от бруталността на войната, през тероризма, глада, липса на достъп до образование, здравеопазване, пълноценен социален живот, равноправни трудови възнаграждения и условия за кариерно развитие,  избор на личен живот и външен вид и много, много други.  Насилието  и погазването на човешкото достойнство са универсално, разрушително зло, независимо дали е породено от домашен тормоз или военни действия.  Плакатите (150 броя) са ярко художествено свидетелство за един от най-острите и многопластови проблеми на съвременното  общество, но заедно с това са доказателство за активната  гражданска и творческа позиция  на автори от 37 страни. Сред участниците са  както известни майстори на плаката като Лекс Древински, Агнешка Жемичевска, Гите Кат, Люба Томова, Иван Кашлаков, така и млади автори.

Йитка Зарубова - Jitka Zárubová

Поради големия интерес към ARTtention https:/www.arttention.eu/, изложбата в  Прага има две последователни локации. След  БКИ, плакатите ще бъдат изложени до средата на юли във впечатляващото със своята архитектура - централно фоайе на  Народната технически библиотека в Прага, където ще станат достояние на многохилядна аудитория.

Триеналето, което е съорганизатор на проекта, планира да го покаже като част от програмата и каталога на предстоящото ХI Международно триенале на сценичния плакат – ��офия 2025.

Плакати на Лекс Древински, Агнешка Жемичевска, Люба Томова в Прага...

Ден по-късно,  на 8 май, в Общинската художествена галерия на Карлово ще бъде открита изложбата „Жените и Международното триенале на сценичния плакат или Красивите лица на плаката“. (Уточняваме, че директор на галерията е талантливата художничка и куратор Пенка Минчева, която има специално отношение, което е доказвала в годините към запазването на природата и социалните проблеми – б.р.)

От своето създаване през 1994 г. до днес Триеналето е платформа, привличаща цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото присъствие на други „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света.

От изложбата, която ще бъде представена в Карлово

Настоящата селекция представя плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди. Колекцията отбелязва постиженията на 21 съвременни български и световни плакатистки, сред които са както легендарните фигури на Розмари Тиси, Пола Шер и Гите Кат, така и цяла плеяда художнички, включително и единствената авторка в досегашната история на Триеналето, удостоена с Голямата награда – Люба Томова.

Специално място в експозицията е отделено на почетната участничка – голямата българска плакатистка Ралица Станоева (1940-2024). Изложбата  представя изкуството на плаката от последните три десетилетия през умните и красиви очи на неговите създателки.

Ралица Станоева (1940-2024)

Проектът, който пътува в различни галерии в страната се изпълнява с подкрепата на Министерството на културата и включва творби на: Агнешка Жемичевска,  Полша, член на международното жури, 2019; Агнешка Попек-Банах, Полша, награда за млад автор, 2013; Александра Гогова, награда от конкурса за плакат на изложбата „Великите майстори на японския плакат”, 2011; Анет Ленц,Германия/Франция, равностойна награда, 2013; Анна Симеонова, Първа награда от конкурса за плакат на Полския институт, 2019; Анник Орлеанж, Франция, член на международното жури, 1995; Гите Кат, Дания, член на международното жури, 2022; Десислава Десева, награда за дебют, 2010; Ивелина Анчева, награда за млад автор, 2001; Калина Сертева, награда за млад автор, 2001; Капка Кънева, награда за български автор, 2016 г., награда на СБХ, 2022; Люба Томова, равностойна награда раздел 2., 2007 г., Голяма награда, 2022; Маргарита Дончева, награда за млад автор, 2007; Мая Волна, Полша, член на международното жури, 2013 ; Мая Стайкова, награда за млад автор, 2013; Мила Лозанова, награда за дебют, 2004 г., награда на Димитровград за български автор, 2007, член на селекционното жури, 2022; Пола Шер, САЩ, Първа награда, 1995; Радослава Боор, България, награда за плакат на 10. Триенале, 2022; Ралица Станоева, България, почетно участие; Розмари Тиси, Швейцария, член на международното жури, 2001; Яна Левиева, България, награда за млад автор, 1995.

Калина Сертева /л/ и Люба Томова /д/ в галерия "Средец", февруари 2024

През 1994 година Божидар Йонов, Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова едва ли са предполагали, че идеята им да създадат Международното триенале на сценичния плакат ще стигне до своята 30 годишнина като платформа и ще привлича елита на световния плакат.

Припомняме, че с великолепната изложба  „Жените и плаката“ в галерия „Средец“ на Министерството на културата през февруари Триеналето започва програма за отбелязване на сериозната годишнина от създаването си. Тогава при откриването проф. Божидар Йонов каза: „Идеята за изложбата е на Албена Спасова и тя стана факт. Преди две години се състоя 10-ото Международно триенале на сценичния плакат, в което имахме изключително много участници от цял свят и, естествено голям брой от тези участници бяха и талантливите дами в областта на изкуството на плаката. Публиката ще се убеди като види  произведенията, които са експонирани тук. Никога не съм очаквал.  С моя колега Божидар Икономов, който вече не е между нас, си викахме да стигнем до четвърто-пето триенале, а ние стигнахме до 10-ото юбилейно издание /за него във „въпреки.com” може да прочетете тук/, което преди две години се състоя на четири места в София.

проф. Божидар Йонов и Албена Спасова на откриването на изложбата в галерия "Средец", февруари 2024

Това беше голям успех за нас и за публиката, която се интересува от това изкуство.“ /подробности за изложбата в галерия „Средец“ може да прочетете тук/.

Идеята за нея се роди по време на Празниците на изкуствата „Аполония“, 2023. Припомняме, че от своето създаване през 1994 г. до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света.

От изложбата, която ще бъде представена в Карлово

Плакатите, създадени от жени са особено реактивни към проблемите на човечеството, характеризират се с изтънчен вкус и с повишена степен на емпатия и загриженост. Тематичният обхват е широк – от плакати, интерпретира��и сценичната и визуална култура до такива, които коментират значимите проблеми на човечеството. Целта на проекта съвпада с мисията на Триеналето – да пази, да развива и да популяризира в национален и международен план изкуството на плаката – цял дял от съвременната визуална култура, който по една или друга причина през последните десетилетия остава в сянка, независимо от традициите и постиженията на предходните поколения и таланта на младите артисти, изкушени от него.

Ние ще продължим с интерес, почит и уважение, както и досега да разказваме за изключителната творческа и организаторска дейност на екипа на Триеналето. Техните проекти, които имат и широк отклик и популярност по света представят и красивото и талантливо лице на плаката, като важна част от визуалната ни култура. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Триеналето и Стефан Марков

[vprki]

Българска проза в изпълнение на Алмут Цилхер-Гочев в Берлин

Забележителната германската актриса Алмут Цилхер-Гочев ще  изпълни в Българския културен институт в Берлин на 18 януари откъси от произведения на български автори, преведени на немски език. Откъси от романа „Времеубежище” на Георги Господинов ще бъдат съчетани с разкази от българските писателки Силвия Чолева, Кристин Димитрова и Тодора Радева, сподели за „въпреки.com” неговият директор Борислав Петранов.

Литературното четене ще бъде обогатено от музикалните изпълнения на челистката Линда Манчева и пианиста Димитър Горчаков.

Алмут Цилхер-Гочев е родена в Грац, Австрия. Завършва специалността „Актьорско майсторство” в университета Моцартеум в Залцбург. Играла е в театрите: Талия театър – Хамбург, Шаушпилхаус – Бохум, в Шаушпил – Фанкфурт на Майн, Шаушпил – Кьолн, Фолксбюне – Берлин и на Залцбургския фестивал. През 1992 г. е избрана за актриса на годината от списанието „Theater Today“ за ролята ѝ на госпожица Юлия в едноименната пиеса на знаменития шведски писател и драматург Аугуст Стриндберг (режисьор: Димитър Гочев). За щастие имахме шанса да гледаме този забележителен спектакъл на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Миналата година отбелязахме 80 години от рождението на Димитър Гочев и 10 години от смъртта му (26.04.1943-20.10.2013). Припомняме, че в последните три десетилетия преди внезапната си кончина неговите спектакли, освен в основните театри в Германия (Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф) традиционно присъстваха и в афиша на  най-престижните европейски сцени и фестивали.

Алмут Цилхер-Гочев в Гьоте институт в София, 2015

Алмут Цилхер-Гочев е работила и с режисьорите Леандър Хасман, Карин Байер, Йоси Виелер, Карин Хенкел и Николас Стеман. Работи в тясно сътрудничество със съпруга си, българския режисьор Димитър Гочев, до смъртта му през 2013 година

През 2011 г., заедно със Самуел Финци, Волфрам Кох и режисьора Димитър Гочев, тя получава наградата за театър на фондация „Пройсише Зеехандлунг”. От сезон 2006/2007 е постоянен член на ансамбъла на Дойчес театър Берлин. Освен като театрална актриса, Цилхер-Гочев участва и в редица телевизионни и кинопродукции.

Припомняме, че през 2015 година излезе книгата „На фокус Dimiter Gotscheff” на проф. Виолета Дечева, театроведка и на проф  Георги Каприев, философ, пристрастен към театъра, за големия театрален режисьор, станал едно от най-влиятелните имена в Германия, получил огромно признание и награди. Книгата събира текстове на Дечева и Каприев за него. Двамата автори, независимо един от друг, следят творческия път на Гочев в продължение на двадесет години и резултатът е този том. Оформлението е на художника Чавдар Гюзелев. Книгата съдържа и много снимки, част от които са предоставени от съпругата на Гочев актрисата Алмут Цилхер. Тогава тя присъства на премиерата на изданието в Гьоте институт в София, която се превърна в невероятно преживяване от срещата с нея не само заради споделеното за Димитър Гочев.

Проф. Виолета Дечева и Алмут Цилхер-Гочев в Гьоте институт в София, 2015

Борислав Петранов сподели в разговора ни за предстоящото красиво събитие, че Алмут Цилхер, че сама е избрала откъсите от романа „Времеубежище“ на Георги Господинов, чийто превод на немски е на Александър Зицман. А заедно са подбирали разказите от сборника  с български автори на немски език „Един непознат приятел” публикуван от издателство „eta Verlag”. Артистичното събитие, посветено на българската литература е съвместна проява на БКИ, Берлин и немското издателство „eta Verlag”.

Присъствието на музиката в този прочит на съвременна българска литература от забележителна актриса от ранга на  Алмут Цилхер-Гочев ще създаде и усещането за красив, интимен спектакъл в центъра на Берлин.

Виолончелистката Линда Манчева е родена в София. След като завършва НМУ „Любомир Пипков“ продължава образованието си в Кьолнския музикален университет. Там тя получава диплом по инструментална и педагогическа специалност. След това следва в Университета по изкуствата в Берлин, специалност „История на изпълнителските практики”. Манчева ��ечели награди от конкурси в България, Германия и Италия. Дългогодишен стипендиант на фондацията на Йехуди Менухин „LiveMusicNow” в Берлин. Линда Манчева свири с реномирани ансамбли като „Les Passions de l'Ame“ Берн, „Harmonie Universelle“ Кьолн, „Берлински барок“, „Musica Sequenza“ Берлин, „L'arte del mondo“ Кьолн и фестивалния ансамбъл от „Sofia Baroque Arts”. Със своя ансамбъл „The crossing points collective”, виолончелистката създава програми с уникална смесица от барок, джаз и нови композиции. Концертната ѝ дейност я отвежда на музикални фестивали в Германия, България, Швейцария, Холандия, Испания, Франция, Малта, Русия, Канада, Япония, Китай, Южна Америка и Съединените щати.

Линда Манчева

Линда Манчева е гост-лектор в Orchestra Center NRW в Дортмунд, в Университета по изкуства в Берн, Швейцария и в университета „Роберт  Шуман” в Дюселдорф. Основните ѝ лични пристрастия като музикант са свързани с музиката на Барока.

Димитър Горчаков е български джаз пианист, който живее и работи в София. Музикалното си образование започва в НМУ в София, където акцентът е класическата музика. По-късно продължава обучението си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и проявява голям интерес към джаз музиката и композицията. След периода на обучение започва да свири предимно джаз с Павел Терзийски, Росен Захариев-Роко, Георги Дончев, Skiller, Арабел Караян, Иво Димчев и други.  През годините участва в много експериментални проекти, съчетаващи различни музикални стилове, налагайки се в ъндърграунд сцената на София. През 2021 година издава първия си албум, озаглавен „Tomorrow’s Past“, който включва солови оригинални пиеси за пиано със смесица от фолклор, класическа музика и модерен джаз. За своя албум Димитър Горчаков е номиниран за наградата „Кристална лира” в категория „Джаз изпълнение”.

Димитър Горчаков

През миналата  2023 година прави първата си фотографска изложба/музикален пърформанс с активното участие на публиката.

С въображение и познание е подготвено и организирано това събитие в пространството на БКИ, Берлин, защото то носи и други препратки, ако се замислим и си припомним важни моменти от присъствието културата ни в германската столица от дълги години, свързани с музиката и театъра. В продължение на 12 години (1920-1932)  Панчо Владигеров  пише музика за спектаклите на великия германски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и в „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. Само може да си представим колко, вероятно е свързана с музиката Алмут Цилхер-Гочев, учила и завършила „Актьорско майсторство” в университета Моцартеум в Залцбург.

Борислав Петранов

И това е красивото събитие в БКИ, Берлин, благодарение  на въображението, на познанието, на умението да привлича талантливи хора от България и Германия  директорът му Борислав Петранов.

Единствено може само да съжаляваме, че няма да бъдем там, за да чуем как звучи талантлива българска проза на немски език в артистичната интерпретация на Алмут Цилхер-Гочев. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на БКИ, Берлин и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Леа Тодоров: Тази аудитория щеше да допадне на баща ми…

В знак на почит и уважение към философа, литературовед и историк на философската мисъл Цветан Тодоров НБУ официално откри зала на негово име. Аудитория „Цветан Тодоров“ е още една стъпка в процеса на опознаванe на мислителя и човека Тодоров от академичната общност и външната публика в България и мост към неговата многостранно надарена личност. Съобщиха от Университета.

Проектът за новата зала се вписва в утвърдената в Нов български университет традиция да се наименуват зали на видни творци, учени и общественици.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Възприеман като българо-френски мислител, роден в София, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция, през целия си живот Тодоров е, както сам се определя,  passeur: свързващо звено, преход, мост, посредник, – между „двете Европи”, между идеи, езици и култури, между научни дисциплини, а също и, както казва самият той „между баналното и същественото, възвишеното и всекидневното, бита и духовния живот”. Един от последните енциклопедисти, почитател на философията на Просвещението, проникновен изследовател на отношенията с Другия, Тодоров е недобре познат в България, но има трайна връзка с Нов български университет. През 2004 г. издателството на НБУ публикува “Несъвършената градина”, преиздадена през 2014 г. със заглавие “Недовършената градина”. Публикацията е инициирана от проф. Богдан Богданов, който поддържа дългогодишни контакти с Цветан Тодоров. На септември 2014 г. във Френския културен институт се състоя дискусия с участието на Тодоров, съорганизирана от НБУ, на която за първи път той се яви пред широка публика от български почитатели.

Радосвета Кръстанова, проф. Веселин Методиев/ц/ и проф. Пламен Дойнов /д/, снимка: архив на НБУ

„Цветан Тодоров е световно явление на интелектуалното, на можещото, на търсещото, на мъдрото.“, сподели при официалното откриване на аудиторията Председателят на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев. „Най-важното е, че това се случва и то се случва в една среда, която е в криза. Една среда, в която злобата нарасна, оглупяването и опростачването също. И някой трябва да държи факела, НБУ прави това. Защото това, което е написал Цветан Тодоров е 100 процента светлина. Просто трябва да можеш да четеш.“ Проф. Методиев подчерта съответствието между хуманистичната традиция, на която Тодоров се явява ярък изразител и мисията на Нов български университет. Той разкри възхищението си от способността на Тодоров да осмисля и осветлява най-значимите проблеми на нашата епоха, сред които състоянието на либералната демокрация.

 Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи благодарствен адрес на дъщерята на Цветан Тодоров – режисьорът и сценарист Леа Тодоров /на водещата снимка/, която пристигна от Франция като член на Международното жури на фестивала за кино и литература CineLibri и да представи първия си игрален филм  "Мария Монтесори: Новата жена" и филмовия пърформанс „България в мен“, посветен на баща ѝ, както и за събитието в НБУ.  Дарените от Леа Тодоров  архивни снимки и документи от детството и младостта на Цветан Тодоров направиха възможно създаването на новата аудитория на университета.

Леа Тодоров и проф. Пламен Дойнов, снимка: архив на НБУ

„За нас е привилегия, че НБУ ще бъде дом на част от личния фото и документален семеен архив на Цветан Тодоров. Уверени сме, че както аудиторията, така и архивния фонд, дарен от Вас, ще представляват интерес не само за ценителите на Цветан Тодоров, но и за широка публика от преподаватели, студенти, представители на академичната администрация и последователи.“, каза проф. Пламен Дойнов

 „Смятам, че ако той беше жив ��ази аудитория щеше да му допадне, защото той винаги е отдавал голямо значение на образованието. Каквото и да е писал, каквото и да е творил, образованието е стояло в центъра на неговите идеи, мисли и дела. Дълъг живот на аудиторията!“, пожела Леа Тодоров.

Аудитория "Цветан Стоянов", снимка: архив на НБУ

През 2014 г., три години преди смъртта си, Цветан Тодоров моли дъщеря си да заснеме едно последно пътуване. Леа Тодоров е родена в Париж през 1982 г. В интервю за Impressio пред Юлия Владимирова тя споделя: „Не съм идвала в България много преди 2014 г. - датата на пътуването, което предприехме с баща ми и брат ми, за да се сбогува с родната му страна. „Аз съм излязъл от България, но България не можа да излезе от мен“ - това са думи на Цветан Тодоров, един от малкото българи, които са известни по цял свят. Неговите книги в сферата на историята на идеите, антропологията, изкуството, политиката и литературознанието са преведени на 25 езика, френските кандидат-студенти често пишат есета на приемните си изпити върху негови мисли, творбата му “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, се преподава в едни най-престижните световни университети.“

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

На официалното откриване присъства проф. Стоян Атанасов, специалист по френска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, преводач и редактор на творбите на Цветан Тодоров, който разказа за огромния му принос в съвременното хуманитарно мислене. Проф. Атанасов нарече новата зала „свещена“ и добави: „Той беше човек, който не обичаше да го хвалят. Но той не беше против да се четат неговите книги.“ Проф. Атанасов разказа интересни факти около преводите на някои от ключовите съчинения на мислителя – „Завладяването на Америка“, „Въпросът за Другия“, „На чужда земя“, „На предела“.

„Триумфът на твореца”, последната книга на Цветан Тодоров е не завет, а завършек на многогодишен изследователски процес. „Нашият разказ за битката, разгърнала се между комунистическия режим и онези творци, които жадуват за свобода, може да се сведе до констатацията, че режимът печели многобройни отделни сражения, но губи войната. В крайна сметка творците удържат победа над политическите ръководители”. Това пише големият интелектуалец, философ и литературовед Цветан Тодоров в книгата си „Триумфът на твореца” /изд. „Изток – Запад”, 22018/ с подзаглавие „Революцията и творците – Русия: 1917 – 1941”.

В нея Тодоров говори за творци като Бунин, Булгаков, Блок, Пастернак, Цветаева, Шостакович, Манделщам, Майерхолд, Малевич… Тогава във „въпреки.com” публикувахме предговора за книгата на проф. Стоян Атанасов, човека свързан приятелски и интелектуално с Цветан Тодоров през годините. Убеждението ни е, че книгата е важна не само като любопитна история от миналото в първата комунистическа страна, но и като част от вечната борба на твореца за свободата на духа в тоталитарните общества. Заглавието на текста на Стоян Атанасов е „Съдбата на твореца в постреволюционна Русия”: „Триумфът на твореца” е последната книга на Цветан Тодоров. Той успя да я завърши месеци преди смъртта, но не доживя да я види публикувана. Книгата излезе в Париж дни след неговата кончина на 7 февруари 2017 г. Издателят ускори нейното отпечатване, отдавайки посмъртно почит на автора. Тодоров бе започнал работа по тази книга с по-различна идея. С този труд, за който бе мобилизирал всичките си сили и чието публикуване предвиждаше за 2018 г., той искаше да каже какво мисли за Октомврийската революция, 100-годишнината от която предстоеше да бъде отбелязана.

След загубата на мислител от величината на Тодоров читателите са склонни да търсят в последната му книга своеобразен завет. Тодоров не я замисляше като завет. В книгата – нелишена от лични признания и реминисценции – няма и следа от заболяването, с което се бореше и което пораждаше у него предчувствието, че тя ще е последната.“ /Целия текст може да прочетете тук./

Идейният проект, съдържанието и дизайна на новата зала са дело на екип в състав: д-р Богдан Атанасов, преподавател в департамент  „Археология”, Магдалена Божкова, преподавател в департамент  „Чужди езици и култури”, Филип Рашев, дизайнер в Лаборатория по графичен дизайн към НБУ и д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, със специалното участие на дъщерята на Цветан Тодоров – Леа Тодоров. Залата представлява особен поглед към личността и творчеството на Тодоров и разкрива различни аспекти от живота му чрез книгите и мислите му.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Водещ на церемонията беше д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академични постижения в НБУ - инициатор и координатор на проекта. Във встъпителното си слово тя представи кратък биографичен портрет на големия мислител и открои някои от значимите приноси на Тодоров за развитието на хуманистичната наука и мисъл от втората половина на 20 век и началото на 21 век. Тя изтъкна като отличителна характеристика на творчеството му изследването на „крехкостта на доброто” в катастрофалните за човечеството исторически епизоди и събития от 20 век – Холокоста, комунистическия и нацисткия терор, тоталитарните режими. Д-р Кръстанова акцентира върху разсъждението на Тодоров, че по-трудно от това човек да оцелее в Злото и да запази човешките си характеристики, е да не възприема себе си като олицетворение на Доброто. Тя е подчерта, че аудиторията е задочен разговор с Цветан Тодоров, който е насочен към студентите и поколенията на 21 век и представлява мост към идеите на големия мислител.

В своето изказване д-р Богдан Атанасов посочи някои от важните черти от личността на Тодоров, около които екипът се е обединил – неговата способност да пише просто и ясно за сложни неща, умението му да бъде голям чрез малкото. Той подчерта, че Тодоров би се чувствал добре в по-малките мащаби, тъй като това съответства на ценностите, която е изповядвал и, сред които трябва да се откроят неговата скромност, деликатност, бягство от всякаква крайност и стремеж към красота чрез умереност и хармония. Д-р Атанасов сподели впечатления от работата на екипа и очерта интердисциплинарния принос на всеки един член за изграждането на концепцията за аудиторията.

Церемонията беше закрита от проф. д-р Васил Гарнизов, член на Председателския съвет на Настоятелството на НБУ,  който сподели спомени от срещите си с Цветан Тодоров. Той подчерта значимостта на изповядвания от философа  „умерен хуманизъм” и изрази намерението на ръководството на НБУ проектът да прерасне в Център за дебат, който да носи името на именития философ и който да подслони част от архива му.

Леа Тодоров на пърформанса ѝ, посветен на баща ѝ Цветан Тодоров във Френския институт, снимка: архив на CineLibri

Завършваме този текст, посветен на прекрасната идея на НБУ една от аудиториите му да носи името на световния учен с финалните думи от предговора на проф. Стоян Атанасов към „Триумфът на твореца”: „Макар и дискретно поднесени, коментарите на литературоведа и изкуствоведа Тодоров за героите на тази книга показват, че чисто историческият подход не е достатъчен, за да разкрие пред нас драмата на творци, работили в трудните години на Съветска Русия. Техния триумф – или реванш – над тоталитарната власт може да долови само изследовател, съчетаващ анкетата на историка, критическите умения на познавача на изкуствата и ценностния критерий на хуманиста. През неговия поглед съдбата и творчеството на тези многострадалци имат повече шансове да достигнат и до нас”. Съвремието ни още по-силно изисква от нас да четем и препрочитаме написаното от Цветан Тодоров. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, на CineLibri и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Плакатът притежава силата да отстоява позиции и да внушава послания

 „80-годишнината от спасяването на българските евреи стана повод да поканим 12 наградени художници по плакати от Международното триенале на плаката в София, заедно с известния унгарски художник на плакати Петер Поч и да създадем колекция от плакати срещу антисемитизма и насилието, срещу всяка форма на неуважение за човешкото достойнство и правото на живот.“ Сподели за „въпреки.com” Албена Спасова, един от създателите на Триеналето.

В годините много сме писали и продължаваме за забележителното присъствие на Международното триенале на сценичния плакат в културния и обществен живот и заедно с това със завоюван сериозен авторитет. От своето създаване през 1994 г. до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света. Неговите създатели художниците проф. Божидар Йонов, Божидар Икономов (1943-2016) и неуморната Албена Спасова са личностите, които създадоха и създават важни партньорства, откликват на сериозни събития не само в областта на културата, успяват да променят облика на градовете ни и винаги в името на по-добър и смислен свят. Последователно с голяма широта обединяват много автори от България и много страни да участват с изкуството си във великолепни проекти.

И сега този техен проект, според нас, е сред най-ярките и въздействащи събития в отбелязването на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи. По този повод Албена Спасова пише в издадения каталог на български и английски на колекцията:

„Международното триенале на сценичния плакат – София като актуална платформа, никога не е оставало безразлично към значимите теми.

Водени от убеждението, че човеколюбието и човечността са същностни за изкуството, приехме с отговорност поканата на Държавния културен институт да се присъединим към настоящия проект.

Петер Поч

Вярвайки, че плакатът притежава особената сила да отстоява позиции и да внушава важни послания, се обърнахме към 12 съвременни визуални артисти, във въздействието на чиито плакати многократно сме се убеждавали. Носители на награди от Триеналето, тяхното талантливо авторско присъствие има различни проявления и признания у нас и по света. Прочутият със своите безкомпромисни плакати Петер Поч също прие да се присъедини към българските си колеги: Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор и Страхил Димитров.

Резултатът е колекция - израз на гражданската и творческа реакция срещу антисемитизма и насилието, срещу всяка форма на незачитане на човешкото достойнство и правото на живот. Колекция от плакати – памет и признателност.“

Кирил Златков

Автор на корицата и художествено оформление на каталога: проф. Божидар Йонов; съставител на колекцията и каталога: Албена Спасова; текстове: Явор Койнаков, Албена Спасова; фотограф: Фелия Барух; превод: Даниела Щиплиева, Медиатекст.

Публикуваме и текста на Явор Койнаков от Държавния културен институт към министъра на външните работи.

„В продължение на две години Държавният културен институт работи върху този проект и имахме възможност да се срещнем и дискутираме с много партньори. С експерти, отдадени от години на изследвания на проблематиката, свързана с паметта за тъмните години на Холокоста. Срещи с представители на по-млади поколения, за които събитията са били само страничка от учебника по история. Питахме се дали ще успеем да открием следите на нетолерантността в днешния ден, да се направят сравненията с примера на хора, които са дръзнали да заемат хуманна и гражданска позиция в трудни времена.

Радослава Боор

Месеците на работа по проекта съвпаднаха с отбелязването на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи, което естествено фокусира обществено внимание и енергия да се види по-широкият контекст на историческите събития.

В продължение на дългогодишно партньорство с Международното триенале на сценичния плакат се стигна до идеята да работим съвместно, ангажирайки  специално поканени съвременни автори,  получили признания  от Триеналето и от други конкурси.  Вярваме, че  темата за уроците на историята, осмислена през  концентрираните образи и послания на плакатното изкуство ще достигне до много хора  и няма да ги остави безразлични.“ 

В Бургас

Плакатите са създадени в рамките на проект „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“ в партньорство между Държавния културен институт към министъра на външните работи и  Международното триенале на сценичния плакат - София.

След успешното си представяне в Пловдив, Бургас и Сливен през юни, изложбата "Памет и плакати" продължава своето пътешествие и гостува в Байракли джамия в град Самоков, ��сторически музей - Самоков, където беше открита на 14 юли

Експозицията е инспирирана, както вече отбелязахме от посланието за хуманизъм и противопоставяне на антисемитизма, които носи историята за спасяването на българските евреи преди 80 години.

В Байракли джамия в Самоков

Специално подчертаваме прекрасният избор на екипа къде да бъде експонирана колекцията плакати – в Пловдив Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, в Бургас на стената на Пристанищния комплекс, в Сливен във фоайето на Драматичния театър „Стефан Киров“ и в Байракли джамия в Самоков. Всеки от тези градове има специално място в контекста на Спасяването и като среда, в която са живели не малко български евреи.

Както вече отбелязахме един от създателите на Международното Триенале на сценичния плакат е незабравимият творец и обаятелен артист Божидар Икономов (1943-2016), който бе и космополит, изключително широк в мисленето си човек. В тези дни в негова памет и по повод 80 години от рождението му (съвпадение, някакво…) колегите му го почитат с изложбата "Allegro ma non troppo“ на негови избрани музикални плакати, експонирани върху фасадата на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ от 12 юли, рождения ден на Дари. По този повод Албена Спасова написа:

„От Триеналето решихме, че най-добрият начин за отбелязване на тази неслучила се годишнина е да продължим да припомняме на публиката постиженията на един толкова многостранен артист като Божидар Икономов, а на най-младото поколение да помогнем да го открият.

Благодарение на  домакините от  Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", в сърцето на София "изгряха" едни от знаковите плакати на Божидар Икономов,  създадени за различни оперни и балетни спектакли на Националната опера, както и такива за оперети и рок опери от репертоара на Музикалния театър „Стефан Македонски“. Сезоните, в които авторът работи за Националната опера се отличават със стил и неповторима визуална идентичност.

Националната музикална академия "Панчо Владигеров"

Много е жалко, че днес тези толкова авторитетни и продуктивни сцени се лишиха от идеята да имат плакати, които да формират тяхното рекламно лице. Изложбата ни припомня не само за един ярък талант, но и за това колко силно се усеща отсъствието в градската среда на качествения, артистичен плакат.

За мото на изложбата  избрахме музикалния термин Allegro ma non troppo ... Весело, но не прекалено , защото изразява лекотата, оптимизма  и чувството за хумор, с които Дари Икономов премина през живота, оставяйки сериозна диря в изкуството, както и празнината от отсъствието на този толкова талантлив и отдаден на изкуството  артист. Божидар Икономов умееше да се забавлява и със същото постоянство да работи неуморно, защото изключително много обичаше своята работа, създаваше приятелства и колегиални връзки на всички континенти, владееше качеството  да събира хора и плакати, да изгражда мостове, да насърчава младите автори и да провокира по неподражаем начин въображението на зрителя.“

Албена Спасова

Публичните изяви на Триеналето на пръв поглед различни, които достигат до всеки един от нас, всъщност, вървят и в една последователна драматургична посока, както преди време я бяха определили много красиво проф. Божидар Йонов и Албена Спасова “Обичам плаката”. А ние добавяме за нас като журналисти и верни приятели „Защото обичаме Плаката и създателите му!“.

И финално да припомним, че от своето създаване през 1994 г. преди почти 30 години до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат.

Проф. Божидар Йонов

Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения ��алантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света. Селектирана, специално за „Аполония“ 2023, изложбата показва плаката от последните три десетилетия, през умните и красиви очи на неговите създателки. Ще се представят плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди.

Люба Томова

Колекцията отбелязва постиженията на 22 съвременни български и световни плакатистки, сред които легендарни фигури като Пола Шер, САЩ, Розмари Тиси от Швейцария, Гите Кат, Дания, както и единствената носителка на Голямата награда от България – Люба Томова, която спечели за участието си в проведеното в края на миналата година – 10-ото юбилейно Международно триенале на сценичния плакат. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Триеналето и Стефан Марков

[vprki]

Български букви и поезия в центъра на Берлин

Едно от най-приятните усещания в Берлин след отмяната на карантината заради Covid-19 е артистичното присъствие на буквите на кирилица и четенето на българска поезия в центъра на столицата на Германия.

По инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германия на 15 юни т.г. арт-инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Инсталацията е поздрав от българска страна по повод предстоящото Председателство на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година. На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица ще имат възможност да научат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия. Проектът се осъществи с п��дкрепата на Министерство на културата и Държавния културен институт към МВнР, а от германска страна от държавния министър по въпросите на международната културна политика към федералния министър на външните работи на ФРГ  - г-жа Мишел Мюнтеферинг и д-р Клаус Ледерер – сенатор по културните и европейски въпроси на провинция Берлин. Във време на криза, която скова целия свят, арт-инсталацията има уникалната възможност да привлече вниманието на широк кръг публика върху българската азбука и поезия. Тя ще гостува в Берлин през целия летен сезон, до 30 септември т.г.

“Българските букви” в парка “Джеймс Симон” - снимка архив БКИ - Берлин

Проектът „Българските букви“ представя 14-те букви от кирилицата без графичен еквивалент в  латинската и гръцката азбуки - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Изработени като оригинални пейки, те бяха поставени за първи път през лятото на 2018 г. в София под името „Скритите букви“ и  създадоха нови места за четене и своеобразни литературни кътчета в столицата на България. През лятото на 2019 г. проектът гостува в Париж, а в края на 2019 г. беше реализиран и в Рабат, Мароко. Към всяка от 11-те пейки в парка „Джеймс Симон“ са приложени стихове  на немски, френски и английски език на 28 български п��етеси и поети: Александър Вутимски, Блага Димитрова, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Федя Филкова, Мирела Иванова, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Цвета Софрониева, Пламен Дойнов, Силвия Чолева, Иван Ланджев, Надежда Радулова, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Петър Чухов, Галина Николова, Стефан Иванов, Анна Лазарова, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Никола Петров, Миглена Николчина, Емануил А. Видински, Кристин Димитрова, Николай Атанасов и Аксиния Михайлова. Кратък текст запознава читателите и с най-важното за кирилицата – третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбуки, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави. През месец септември в парка „Джеймс Симон“, както и в Българския културен институт в Берлин, ще се проведат и специално организирани поетични четения с участие на някои от авторите. Очаква се българските букви и поезия да бъдат видени от хиляди жители и гости на Берлин, което прави инициативата изключително видима и достъпна за широк кръг публика.

Буквите ни в Берлин - снимка архив БКИ - Берлин

Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник) и Иван Иванов (архитект) са авторите на арт - инсталацията „Българските букви“, която е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България.  Представянето й в градове - центрове на културата в Европа и не само създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт - инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда носи и усещане за свобода и интимно преживяване на пейката – буква, четейки поезия. Идеята да се реализира проектът в Берлин е не от сега, но се случиха всички тези усложнения с пандемията, които можеха да я отдалечат във времето. Но упоритостта и последователността на Борислав Петранов, директор на БКИ в Берлин, колегите и съмишлениците, живеещи работещи в града успяха да осъществят мечтата си за радост на всички нас. Миналата година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на българския културен институт, и под патронажа на посолството на България отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон миналата година по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември миналата година арт-инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“ в града.

Поетесата и преводачка Надежда Радулова със свое стихотворение на една от буквите в София през 2018 - снимка Стефан Джамбазов

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София. Тодора Радева е програмен директор на Международния литературен фестивал, който обичайно се провежда по време на Пан��ира на книгата през декември в НДК. Тази година предстои осмото му издание. Дано ситуацията с пандемията не осуети този истински празник на литературата, авторите, преводачите, издателите и книгоманите. Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим.

Кирил Златков - снимка Стефан Джамбазов

Тук искаме да припомним какво каза в наш разговор за „Въпреки.com“ великолепният художник – ��люстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”.

Борислав Петранов - снимка Стефан Джамбазов

В контекста на присъствието българските букви в Берлин и амбициите на Борислав Петранов да обогати дейността на Българския културен институт в столицата на Германия сподели за „въпреки.com” в началото на мандата му в края на 2018 година. „Българската публика, нашите сънародници, разбира се, са добри дошли, но те не могат да са основната целева група на публиката, която търсим. Една публика се гони изключително бързо от едно пространство и много трудно, изисква много работа, за да бъде върната, да бъде привлечена към това пространство. Тук имаме дадеността, че този Културен институт се намира в сърцето на Берлин и е някак си тъжно той да остане извън обсега на вниманието на немската публика. Ще се опитам с всякакви средства да привлека тук публика. За мен това е не само продължение, а своеобразно предизвикателство. Германия е доста по-голяма страна и има повече възможности. Другото, което смятам, че е много важно и това го правих също във Виена /няколко мандата той беше директор на БКИ „Витгенщайн“ в австрийската столица – б.а./ е да не се затваряме само в този кръг – в тези помещения тук“.

Една от спирките на „Буквите на България – азбука на Европа“ беше и на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Това не е първият проект, посветен на буквите ни, реализиран в България и продължаващ пътя си в Европа и света. Най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художници от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки и други градове по света. За пръв път тази година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров. Отбелязваме и това великолепно представяне на българските букви не само, за да уважим създателите. А да подчертаем, че и двата проекта, създадени от великолепни автори и талантливи хора изграждат красивия образ на културна България, така както желаем да бъде представяна и възприемана в света. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив БКИ - Берлин и Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Филмът „Хорото на мъртвите” възбуди дискусия в Берлин

Документалният филм „Хорото на мъртвите” /сцен. Стефан Джамбазов, оператор Цветан Недков, реж. Давид Джамбазов и Стефан Джамбазов/ и видеодокументацията към „Поменални хора’ – една традиция, която загива” по проект за нематериално културно наследство на Национален фонд „Култура” /ръководител на проекта Зелма Алмалех/ възбуди дискусия след прожекцията в Българския културен институт в Берлин.

Поводът бяха различните мнения дали тази традиция се загърбва и унищожава целенасочено от местните власти или си отмира сама с обезлюдяването около Златния рог в близост до Видинските села. Според присъстващия на прожекцията отец Юлиян от православната общност в Берлин, загиването на традициите става заради кончината на по-възрастните хора, а според една от зрителките, която също като отец Юлиян е от този край на България, причината е в липсата на подкрепа от страна на местните власти. А самият повод е отсъствието на поменални хора’ край Алботинския манастир, които са заменени от самодейни фолклорни състави във втория ден на Великден, когато по традиция се играят там.

Кадър от “Хорото на мъртвите”

През втория ден на Великден, който е посветен на мъртвите, във Видинските села се прави нещо напълно уникално. Това са поменалните хора’, които се дават за починалите от единия Великден до другия. Тогава хората вярват, че небето се отваря и мъртвите идват при живите. Поменалните хора’ се играят в някои селища, които са разположени предимно по река Дунав и някои селища около местността Алботин, Хайдук чешма, където се намира скалният Алботински манастир. Хора’та са бавни, монотонни, играят се бавно, те са тъжни. Прилича на ритуален танц, което е хоро за мъртвия. Според стари вярвания, всеки починал трябва да получи, да му бъде раздадено такова хоро и този обичай е много древен. Той се свързва с едни практики, които са битували още от древните хора, от тракийски времена. Траките са били погребвани с песни и хората са изразявали радост, когато са отивали в отвъдното, може би оттогава е останал обичаят да се раздаде хоро. Защото хората си представят отвъдното така, както и живота на земята. Раздават се и дарове. Това не е етнографски филм, а философски, който на основата на този ритуал проследява връзката между живота и смъртта, между традицията и нейната загуба, между вярата и обезлюдяването на този край на България. Този филм е заснет през 2010 година, а осем години по-късно отново проследихме ритуала в проект на НФ „Култура” за нематериалното културно наследство. И резултатите от това изследване са, че традициите загиват.

Прожекцията в БКИ - Берлин беше качествена в това приятно пространство

След прожекцията, както вече става дума, в института се получи своеобразна дискусия и размяна на мнения между отец Юлиян, който е част от православната общност в Берлин и е от този край, както и една от зрителките, която пък е напуснала селата около Видин още от детски години. Повод за дискусията беше твърдението на две етнографки във филма, че местните власти не само не стимулират тази традиция край Алботински манастир, но се стараят да я загърбят и унищожат с организирането на самодейни колективи на фестивал със сергии и кебапчетата в този втори ден на Великден. Според отец Юлиян трябва времето да покаже дали в тази традиция има живот, но пък зрителката, която беше изключително развълнувана от този ритуал, който помни от детските си години преди да замине за Германия, беше убедена, че местните власти трябва да защитават и стимулират това наследство. Според отец Юлиян обаче традицията за тези хора’ не идва освен това от тракийски времена, а от сраженията на Трети пехотен бдински полк, когато имало много загинали и неопети войници по време на войните преди Първата световна от околните села. Според него никой не краде сега традицията на хората. „Тези ритуали ще изчезнат с поколението на моята майка, която е на 76 години и е последната, която ще уважи такава лудост”, казва отецът, който не отрича автентичността и своеобразността на ритуала, въпреки че православната църква не го приема напълно заради езическия му характер. Което пък не обяснява защо го отнася към началото на миналия век. Според него ако е имало поне 300 души от селата на това място по празника, нямало да дойде друг да им го отнеме. Но все пак не е ясно защо се прави този събор на гърба на традиционните поменални хора’.

Отец Юлиян е роден в този регион и познава традицията

Едната от двете видински фолклористки - Сашка Биз��ранова беше написала преди време до кмета на Видин и до областния управител писмо, в което се казваше: „Обръщам се към вас, тъй като приемам това за мой професионален дълг. Искам да споделя притеснението си от факта, че сме свидетели и съвременници на едно системно и целенасочено унищожение на един уникален за Видинския край обичай, какъвто е раздаването на хоро за мъртвите, изпълняван на втория ден на Великден край Алботинския манастир. Основна задача на един музей е да събира, съхранява и предава на поколенията обичаите във възможно най-автентичния им вид. Още през 2003 г. публикувах статията „Помен или празник”, в която в научен вид представих обичая и изложих проблема за неговото бъдеще. Днес смущаващите неща са още повече. Първо бе направен опит в Алботин да се организира „Международен фестивал на румънския /влашки/ автентичен фолклор”. След това – Фолклорен фестивал, на който под строй отиват над 200 участници от различни формации към читалища от близо и далеч. Аз не съм против работата на читалищата, нито срещу самодейността и изявите им в подобни фестивали. Просто се питам защо точно на втория ден на Великден, който е маркер за специфичността на нашия край, на поменалната обредност тук, е избран за такива изяви. Нека заделим един ден и да почетем нашите мъртви, нека уважим хората, които го правят по един традиционен начин, нека не убиваме НИЕ традицията”.

Част от зрителите на прожекцията в Берлин смятат, че общинските власти трябва да стимулират и пазят тази традиция

А една жена – Фиданка Борисова от село Делейна, която беше прекосила хълма от селото до Алботина ни сподели преди време: „От незапомнени времена са идвали тук на Росен /играещите държат в ръце цветето росен и за своето участие в хорото получават перашка, кърпа и други дарове/. Този ден - понеделник е определен за Алботин и се раздавало хора на умрелите. Но сега при тази миграция, все по-малко хора идват тук. Не знам защо изместиха този хубав ритуал празник с фолклорни песни и танци от община Видин. Нямаме нищо против да речем на втория ден след Великден след обед да се изпълни тази дейност. Но по-рано идвахме в понеделник на Росен, а вторият ден ходехме в Кошановци, една друга местност между Делейна и Тияновци. И се ходеше на дива момина сълза. Събираха се хора от целия регион и така хората са живели един задружен живот. Сближавали ги тия празници. Нека да продължат тези традиции, но да не се съчетават с тези фолклорни танци. Това е едно успокоение, да намерят покой. Някъде в отвъдното някой ни гледа. Нека да си продължи тази традиция и в малък състав, защото малко сме останали. Но да не изчезва. Да се предава на младото поколение, да се участва. Защото ако ги има тези традиции, обредите, обичаите, ще я има и България. А ако изчезнат няма да я има и държавата ни”, с болка каза тогава Фиданка /целият текст за тази традиция можете да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Хубава беше инициативата за прожекцията на филма и дискусията, която се получи в Българския културен институт в Берлин в месеца, когато се празнува Великден. Както беше казал Борислав Петранов в разговор за „въпреки.com” преди време: „Искам Културният институт да отиде до различните федерални републики, доста по-интензивно да стане общуването. За това се опитвам да кажа, че това не е български институт в Берлин, а български културен институт в Германия. Начините, по които това може да се случи са няколко. От една страна да търсим сдруженията, които са на българите и другото понеже за мен по-интересна е немската публика – дълбокото ми убеждение и моето верую, че задачата на тези културни институти е да представят българската култура, наука, култура в най-широкия си спектър пред немската публика. Българската публика, нашите сънародници, разбира се, са добри дошли, но те не могат да са основната целева група на публиката, която търсим. Една публика се гони изключително бързо от едно пространство и много трудно, изисква много работа, за да бъде върната, да бъде привлечена към това пространство. Тук имаме дадеността, че този Културен институт се намира в сърцето на Берлин и е някак си тъжно той да остане извън обсега на вниманието на немската публика. Ще се опитам с всякакви средства да привлека тук публика”, каза Борислав Петранов /разговорът с него във „въпреки.com” можете да прочетете тук/.

Прожекцията в Берлин беше сред подредените чудесни картини на Андрей Даниел

А сега в този Великденски месец след прожекцията на филма, който впрочем ще бъде показан и в Мюнхен, и в Елванген, предстои изложба в Института на български икони от Българското иконографско сдружение (БИС), на откриването на която ще присъства Негово Високопреосвещенство Западно-и Средноевропейски Митрополит Антоний. А до началото на тази изложба, прожекцията беше сред прекрасните картини на Андрей Даниел, изложба на когото беше подредена в института в Берлин. Ще има и джазов концерт в края на месеца от студенти от Националната музикална академия, ще има прожекция на филма на Георги Тошев за Соня Йончева с нейно присъствие и много други инициативи през следващите месеци. Изобщо екипът на БКИ – Берлин се стреми освен да организира стойностни културни прояви, да бъде и актуално рефлективен към ценностните събития в българския културен живот. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов