#Атанас Кръстев | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 2 months ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Академията “Челисимо”

Моят личен концертен сезон започна с един фестивал. Навремето бях писала, че “Челисимо” е бутиков фестивал. Но далеч не е само бутик. Да, концентриран е в нишата на един, единствен инструмент, показва възможни прочити на репертоара за този инструмент, но също организира майсторски класове на известни челисти от света – концертиращи и преподаващи. Написа в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева за петото издание на фестивала.

Разраства се до мащаба на блиц-академия, в която в продължение на седмица се свири изключително интензивно. Работи се непрестанно и резултатно. Ще добавя, че “Челисимо” е обетована земя за всички музиканти – с чело и без чело, място за специални хора на всякакви възрасти. Хора, обречени, осъдени да живеят “на пръсти”, винаги малко по-високо от останалите – колкото труд и лишения да им причинява това. Но също така разбрали, че този самотен, жесток труд, часове на ден, ден след ден, седмица след седмица до изкласяването на цялостен музикален резултат им дава смисъл и мотивация, дава им всичко, което искат в своя живот.

Петте години на фестивала досега показват израстване и сигурност в неговата организация. Идеята за този фестивал е на известния български виолончелист Атанас Кръстев, той е и негов ръководител. И организатор. И участник. “Челисимо” се провежда от 6 до 11 септември – всеки ден е посветен на майсторските класове, на уроците от авторитети във виолончеловото изкуство. А четири вечери (от 7 до 10 септември) предложиха и концерти на преподаващите с изискани и стилово сложни програми. Чух рециталите на Атанас Кръстев (7.09), Стефан Казаку – Румъния (8.09), Кшищоф Карпета – Полша (9.09) и Рафаел Уолфиш – Великобритания (10.09). Преди да се спра на концертния дял от събитието ми се иска да подчертая изпипаната подредба на концертите (първият от тях бе в Музикалната академия, останалите – в Арт залата на Виваком, която се намира в сградата, в която преди години се помещаваше софийското музикално училище “Любомир Пипков”). Всичко бе както трябва – с удобства за изпълнителите и публиката, с програми с информация за артистите, с атмосферата, която се създаваше всяка вечер, атмосфера на очакване на поредната среща. Самият фестивал бе великолепно място за срещи и разговори. Възбудата от предоставените възможности за слушане, за запознанства, за споделяне се чувстваше навсякъде. Всичко бе съвършено премислено и реализирано – така че бъдещите професионални челисти (не знаех, че има толкова желаещи да прекарат живота си с този инструмент) да се чувстват добре с избраните преподаватели, да бъдат поощрени в личната работа с нотния текст, в търсенето на различността в прочита му.

Атанас Кръстев по традиция откри рециталния сегмент на “Челисимо” заедно с пианистката Палави Махидара. Солидна е биографията ѝ: идва в света на музиката от Индия, живее в Америка, учи в института “Къртис”, прави магистратура във висшето училище за музика “Ханс Айслер” в Берлин. Няколко години учи с Дмитрий Башкиров. Печели награди на конкурси в Женева и Санкт Петербург. Концертният ѝ календар е интензивен, това може да се установи от страницата ѝ в интернет.

Рециталът на дуото Кръстев-Махидара включи Третата, ла мажорна, соната за пиано и чело от Бетовен, Първата, ми минорна Брамсова соната за виолончело и пиано и Реквиеброс на Гаспар Касадо. В това стилистично ветрило релефно се откроиха идеите в прочита на Кръстев. Интересни, привлекателни идеи на съвременен подход към дефиницията на стила. Кръстев е много изработен, също чувствителен, темпераментен инструменталист, но с емоционална дисциплина и със забележителен звуков контрол. Поддържа умело вълнението от контрастните събития (Бетовен), знае как да създаде интригуващо за драматургията разгъване на фразата (Брамс). Играе с изискванията на стила, без да звучи догматично, резервирано, ограничено. Или фриволно. Играе със звукова плътност и разреждане, владее всички средства за да отстоява индивидуална звукова естетика, както и забележителния динамически формат на прочитите си. Махидара бе добросъвестен партньор на Кръстев. Бе му предоставила изцяло лидерството в техния ансамбъл, въпреки че Бетовеновата соната е за пиано и виолончело и там се очакват повече идеи и от към клавира. Така се постига по-сигурен повсеместен облик на прочита и тъй като интерпретацията на Кръстев бе достатъчно обемна и стилово аргументирана, изпълнена с привлекателни детайли в структурата и чрез рисунъка на щриха, клавирното поведение на Махидара бе сполучливо решение от нейна страна.

Стефан Казаку

Въобще ролята на пианиста, когато свири със струнен инструмент е много по-сложна, отколкото публика, че и музиканти си представят. От една страна той трябва да се изяви личностно и с интересни идеи, от друга – да слуша и, още по-важно, да чува във всеки един миг струнния инструмент, в случая виолончелото. Често, дори при много добри пианисти, между слушането и чуването на партньора се установява разлика, която се отразява най-вече на звуковия баланс и на колорита. В това отношение 30-годишният румънски виолончелист Стефан Казаку бе късметлия, защото с него свири изключителната като камерен партньор Маргарита Илиева. Казаку започна рецитала си със соловата соната на Дьорд Лигети. Последно я слушах пак на този фестивал, в много сериозния прочит на Атанас Кръстев. Тук естествено прочитът бе различен, като в първата от двете части на сонатата – Диалог, в която е указано да се свири рубато и кантабиле, Казаку наблегна повече на рубатото, а аз не можах да отчета идеята за диалога, която композиторът е вложил в тази част, отразявайки свое сърдечно увлечение. А втората част – Капричио бе помитаща, в някак гневно бързо темпо, но с ясно очертани съотношения между модалност и ритъм. Последваха два виолончелови “хита” – Соната “Арпеджионе” от Шуберт и Сонатата на Дебюси – в които се включи и Маргарита Илиева. Казаку е дисциплиниран артист – изряден звуков контрол, понякога дори идва малко в повече. Очевидно има предвид риска от производство на “челизми”, по-фриволно казано. Но че е изпълнител с фантазия си пролича в сонатата на Дебюси, която провокира и него, и Илиева да се предизвикват в диалога си, да отстояват пълнокръвно тембриране в релефната, естетически издържана образност.

Кшищоф Карпета

Полякът Кшищоф Карпета (9.09) изгради своя рецитал с музика от Менделсон и Брамс заедно с пианистката Гергана Несторова. Започнаха с Втората соната на Менделсон, която у нас се свири много рядко – като се отдадоха на волно леещите, привличащи чувствата на меломана теми. Сполучливо изнесоха на преден план ефектния кантиленен характер на мелодиката, пресъздадоха енергичния сблъсък на двата тембъра в скоростното движение. Забележително се съчетаваха двамата изпълнители – Карпета с по-графичния рисунък на тематичния материал, а Несторова предпочиташе пълнокръвно изнесения звук – тя очевидно има повече нагласата на солист, което се отразяваше на моменти в съвместността ѝ с Карпета. Красив поетичев диалог направиха в адажиото на сонатата. Карпета пресъздаде по класически начин втората, фа мажорна Брамсова соната: неговата реторика би могла да доминира малко повече – не само като звук, но и като смисъл, но тук солистичната природа на Несторова в известен смисъл размести лидерските места, така да се каже. Или по-точно измести центъра на съвместната игра и някак предефинира прочита на виолончелиста. Сложна задача е камерната фактура на Брамс, както и точните темброви пропорции в нея. Важни са, защото драматургичното развитие не разчита само на логиката, изисква и съответния баланс, разпределяне на звуковата тежест между двамата в дуото.

Рафаел Уолфиш

Последната концертна вечер бе естествената кулминация в събитията от “Челисимо”. Рафаел Уолфиш свири заедно с Людмил Ангелов и това бе рядка, чиста еманация на всичко, което се определя като съдържание, като разказ в музиката. Зрелостта и опитът на двамата се сляха във великолепна сплав и концертът, който изнесоха се открои не само в рамките на фестивала. Преживяването дойде и да покаже на всички млади, устремени към живота с виолончелото музиканти какво се случва, когато този живот достигне зенита в отношението ти с инструмента, независимо дали е виолончело или пиано. И в дълготрайния размисъл върху музикалното ставане. Рециталът им бе посветен на музика от Кодай (Сонатина за чело и пиано), Елгар (Соната – транскрипция на Уолфиш на цигулковата соната на Елгар) и Шопен (Соната). Ликуване, просто ликуване на моженето, на музикантската взаимност, на съвместност във всеки параметър от драматургичното развитие, както и във всеки детайл, който го формира. Автентичност, изискана простота, органична заедност в прочита на ранната, импресионистично обагрена творба на Кодай. Лекота, спонтанност в израза, усещане за най-естествено общуване, независимо от тежестта на традицията, сложността на фактурата, изискванията на стила – слушаш това, което ти подаряват двамата майстори, погълнати от разговора си в контекста на щедро нюансирания романтичен изказ в Сонатата на Елгар, за да те отведат след това към богатата лирика в Сонатата на Шопен, в която, както се знае, проблемите в баланса между пианото и челото не са малко.

Людмил Ангелов

В ръцете на тези огромни музиканти релефно се откроиха и загатнатите мотиви от знакови песенни опуси на Шуберт – едно дълго сбогуване на композитора с любовта, с живота, със света. Самият той реализира първото изпълнение в зала “Плейел” в Париж, година преди смъртта си, заедно с челиста Огюст Франшом, на когото е посветил творбата. Драматичното послание на сонатата, в прочита на Уолфиш и Ангелов бе великолепно изградено и кулминира в последната част на творбата в прочита им. А клавирният специалист по Шопен освен, че изстрелваше всички невероятно трудни пасажи в своята партия прояви за пореден път светкавичния си камерен рефлекс да “се прибира” за да допълва мелодико-хармонически и темброво партньора си. За да покажат цялата сила на този опус. Събитието ще се помни от всички, присъствали в залата, убедена съм.

Атанас Кръстев

Убедена съм също в огромния смисъл на срещите под надслова “Челисимо”. Фестивалът отстоява високо изкуство, насочва младите към великото предизвикателство да вървиш по този път, да го превземаш, да си щастлив от преодоляването, да живееш трудния, но невероятен живот с музика.

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: архив на „Челисимо“ и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

Атанас Кръстев и Марк Кадин, 2019

Припомняме, че в разговор за “въпреки.com” Атанас Кръстев по повод концерта му с Радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин, когато изпълни концерт за виолончело на Шостакович № 1, сподели, че мечтата му е виолончелов фестивал в България. И го създаде…В годините сме писали при нас неведнъж за него, за забележителния му баща виолончелиста проф. Анатоли Кръстев, за по-голяма му сестра, талантливата челистка Калина Кръстева- Тийкър.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева-Тийкър и Атанас Кръстев, снимка: личен архив

Издали сме и тайната, че майка им музиковедката Нели Кулаксъзова е кръстница на това прекрасно название „Челисимо“. За всичко това може да прочетете при нас подробно тук.

#Екатерина Дочева #Атанас Кръстев #Челисимо #Рефлексии

0 notes

mihaylovblog · 2 years ago

Text

09.03.1981 г. – Премиера на българския игрален филм "Боянският майстор" по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Петър Деспотов, Любомир Димитров, Бойка Велкова, Емил Марков, Атанас Божинов, Йордан Спиров, Петя Хрису, Борислав Иванов, Димитрина Савова, Димитър Ангелов, Иван Томов, Моше Дворецки, Христо Ламбов, Станчо Станчев, Ганчо Ганчев, Панайот Янев, Петър Райжеков, Любомир Узунов, Светослав Овчаров, Марио Кръстев, Васил Мирчовски, Димитър Керанов, Теофан Хранов, Васил Костов, Иво Момчев, Георги Фратев, Гроздан Герцов, Веско Зехирев, Александър Далов, Георги Георгиев и др.

0 notes

balgarianovinite · 2 years ago

Text

Дървата за скъпи защото държавата принуди складовете да купуват от посредници-монополисти на безбожни цени

ДГС Звездец принуждава складовете за дърва за огрев да купуват от посредници близки до ГЕРБ.

Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).

ДГС Звездец е за жалост участник в монополизирането на пазара на дървения материал и той става със съдействието на държавата в лицето на ДГС Звездец. Отново дървата се купувани на начална цена по търговете за продажба на дървесина от фирмите на ДПС, като останалите участници са отстранени от участие по търговете.

инж. Атанас Спасов директор на ДГС Звездец Най-ярък пример в опита на новите управляващи да завладеят българската гора на безценица са сегашните процедури през м. декември 2022г. в Югоизточното държавно предприятие - Сливен и в ДГС Звездец. Абсолютно незанонно от ДГС Звездец се налагат неизпълними и незаконосъобразни условия към търговците на дървесина, които са в бранша от над 10 години, след което техните оферти се отхвърлят и дървесината се продава на единственият допуснат кандидат на начална цена. Един пресен пример е търгът в ДГС Звездец на 05 и 06 декември 2022г. В него всички участници, конкуренти на фирмата , определена предварително за купувач под масата, са отстранени от участие и фирмата, прибли��ена на директора на ДГС Звездец Атанас Спасов и неговият заместник - Данаил Кръстев, с довереният човек на директора - инж. Стела Куртева. Ето, един пресен пример от днес! На търга в ДГС Звездец бяха отстранени всички участници, за да може дървесината да бъде купена БЕЗ НАДДАВАНЕ, НА НАЧАЛНА ЦЕНА от 60 лева на пр. м3 ( 110 лева на пл. м3) от фирма , приближена до групировките от 90-те и после тази дъвесина да бъде продавана на търговците за 200 лв. на пр. м3. Ето така се прави буизнес у нас. Приближените на ГЕРБ и ДПС фирми купуват дървата на безценица, създават монопол и после препродават дървата за огрев на търговците с огромна надценка, ограбвайки печалбата на държавните горски предприятия. Как се случи това? Използвайки незаконно една вратичка в наредбата, че търговците, закупуващи дървесина от държавния горски фонд, трябва да са обработили в свой склад поне количеството, за което играят на конкретния търг. Но това условие се отнася само за производителите на дървен материал от трупи. Т.е. без дървата за огрев. Но какво правят нашите корумпета? Пускат търг само за дърва за огрев и от ДГС Звездец искат от участниците в търга да са произвели дъски от тях. Това е абсолютно незаконно. В наредбата чл. 47, ал.6 от Наредбата, която гласи: "До участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. " А съгласно пар. 26 от същата Наредба гласи, че: ""Преработка на дървесина" е процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното производство, производствата от целулозно-хартиената промишленост, производствата на плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти с изключение на продуктите, получени само чрез цепене или дробене." Дървата за огрев не подлежат на обработка, защото те самите не отговарят на стандартите за обработка. С една дума, трябва да произвеждаш дъски, палети, мебели, хартия, дървесни частици и влакнести плочи от ДЪРВА ЗА ОГРЕВ... Това абсурдно, от дървата за огрев не е възможно при никакви обстоятелства да се произве��ат такива крайни продукти, защото те не отговарят на стандартите за това, заради което са категоризирани като дърва за огрев. И какво имаме сега? Имаме търг, в който се продават само дървесина за огрев, без нито един кубик с дървесина за обработка и тези дърва за огрев не могат да се купят от складовете за дърва за огрев от ДГС Звездец, защото те не са складове за производство на дъски и мебели. С една дума, само заводите, направени с парите от КТБ и от други далаверки с европари, предоставени беконтролно от ГЕРБ на техните фирмички, могат да си купят дърва, а складовете за дърва за огрев не могат.

Моноплизират бизнеса и източват спестяванията на гражданите, защото те са принудени да плащат огромните надценки на прекупвачите от фирмите на ГЕРБ и ДПС, които единствено могат да си купт дърва за огрев от държавните горски стопанства и конкретно, в ДГС Звездец.

Параграф 22! Ето днес как беше отхвърлен незаконно един от участниците в търга, заради което

държавата загуби поне 50 000 лева (само от една процедура),

които пари щяха да влязат в държавата след като цената на търга бъде вдигната при наддаването.

Само, че в България тези пари обикновено минават под масата и не стигат до държавната хазна.

Но дали има конфликт на интереси? Г-н Данаил Кръстев е, хем заместник-директор на ДГС Звездец, разпределяйки порциите дървесина на пряко договаряне (т.нар. ценоразпис, до който имат достъп само благословени фирми) е и соственик на фирма ЕТ "КРЪСТЕВ - ДАНАИЛ КРЪСТЕВ" с ЕИК: 107517955, чийто предмет на дейност е "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ. ДЪРВОРЕЗБА. ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГИВЯ СЪС СУВЕНИРНИ ДЪРВЕНИ ИЗДЕЛИЯ." И тази фирма фукционира и съществува в Търговския регистър до ден-днешен. Интересното е, че през 2021г.

в ДГС Звездец се вихри фирмата на Въчо Въчев, която стана известна с незаконната си сеч в Странджа около Средец.

За тази фирма се говори, че

е свързана с Митьо Очите

и според нашата ��нформация от самите горски стражари, има навика да заплашва горските служители на терен (подчинените на директора Атанаса Спасов) с фрази като:

"Знаете, коли горят, хора биват пребити."

Стана ясно в близкото минало, че тази дървосекачите на фирмата на Въчо Въчев завзели десетки метри от общинския горски фонд с благословията на служител от кметската администрация в Средец. Ето какво се установи тогава:

Пътят разделя частната от общинската територия, а сечта продължава навътре в общинския горски фонд Оказа се, че публикуваното от Флагман.БГ дотук, е ставало с благословията на Жабов, чиито служители са надзиравали и спомогнали за незаконната сеч. „Това е жива кражба със знанието на Общината и на горския, назначен от общинската администрация. Той издава превозните билети на добитата дървесина.. Той е съучастник”, обясни Огнян Петков – главен специалист горски инспектор. Служителите на РДГ-Бургас казват, че край Вълчаново изобщо не е трябвало да се сече. Първоначално районът е бил със статут на нива, но в момента е видно, че той се е самозалесил в гора. От Община Средец са знаели много добре това и вместо да уведомят инспекторите, самосиндикално са издали разрешително за т. нар. „почистване”. Вижте как се укрива незаконна сеч „Трябвало е да бъде извикана комисия, която да установи на място дали е гора или не, след което да се сече. На своя глава от Общината са им разрешили да секат. След като им издадохме актовете, започнаха да говорят за политическа поръчка. Вие виждате с очите си за какво става въпрос”, коментират служителите на Инспекцията по горите. Като резултат са премахнати над 100 дървета, които са над 30 години. Според закона за горите абсолютно забранено е да се изсичат дървета над 25 години. В землището на Вълчаново обаче младите и тънки дървета, от които нищо не може да се спечели, са пропуснати. „От едно голямо дърво могат да излязат около 4 куб. м дървесина”, поясняват инспекторите.

Това дърво не е трябвало да бъде отсичано без знанието на РДГ-Бургас С просто око се виждат фрапиращи безобразия - рязано е точно по границата между частната и общинската територия. „Не спазват границите и закона. На места има навлизане на частника с над 20 м навътре в общинската територия. Горските служители, както и този от Община Средец, не са си свършили работата. Затова сме им съставили актове”, поясни инспектор Петков. Служителите на РДГ-Бургас отхвърлиха твърденията на кмета Жабов, че лесно можели прегрешилите дървосекачи да се заблудят и да преминат границите, навлизайки в чужда територия. „Това е недопустимо! Първо собственикът или наемателят на земята, която е решил да обработва, показва с джипиес къде точно е границата, а след това тя се очертава от общинския служител, който трябва да надзирава цялата дейност”, обясняват инспекторите. Те показаха как самата гранична маркировка услужливо е преместена на метри в общинската територия. Нещо повече, самият горски, назначен от кмета, е маркирал за изсичане дървета, които видно са на повече от 25 години. А те по закон са забранени за сеч. Така изглеждат площите, които не са обработвани повече от 25 г., но са със статут на ниви Според документите на Община Средец изсечената дървесина е 70 куб. м, но служителите на РДГ смятат, че реално са почистени 150-160 кубика. „Извозването без документи е криминализирано! Ние го установяваме и след това изпращаме информацията в полицията, където се образува дознание. В зависимост от щетата го дават на прокуратурата или го прекратяват”, заяви Огнян Петков. При проверка в началото на март т.г. служителите на РДГ-Бургас са конфискували 9 куб. м дървесина, които днес, при нашия обход, липсваха от мястото. Някой просто ги е изнесъл. От землището на с. Вълчаново липсваха всички големи дървета, които са изсечени незаконно.

Другата фирма, която изкупува дървата �� благословията на държавната мафия в горските стопанства е тази на т.нар. "Цигулари" от Царево. Това са дългогодишни феодали на община Царево, общински съветници в общината и т.н.

За тях се говори, че са основните строители на къмпинг "Арапя" и че са участници в изсичането на вековните гори там през 2019г.

Борова гора се изсече край къмпинг „Арапя“ за строителството на 6 двуетажни вили.

Според становище на Държавното горско стопанство в Царево имотът, който е на първа линия до морето, не бил попадал в горска територия. От Регионалната екоинспекция в Бургас и Община Царево тогава заявиха, че строителството е законно... Пак сътава въпрос за т.нар. и кримнализирано "ПОЧИСТВАНЕ", което по съществото си е незаконна сеч без позволително, издадено от районната дирекция по горите в Бургас. За тях се говори, че са са получили без търг правото да изсекат горите около границата за построяването на оградата, от което са излезли няколко десетки хиляди кубучески метра дървесина. Но дали шапката си има опшка, четете по-надолу...

За тях се говори, че са "истинският кмет на Царево в сянка".

Ето разследването на "Дневник" за Ангел Цигуларя. Четете повече в статията: Цигуларят, Каскетът, Джонката... Кой управлява в Царево - града на крокодилите "В Царево нямаш никакъв шанс да работиш нормално, ако не си с ГЕРБ и хората на Лапчев, казва Живко Жеков, кандидат на Б��П за кмет на града. Вие не сте оттук и няма как да знаете, но Лапчев е само публичната фигура, други управляват града Кметът в сянка е Ангел Цигуларов–Цигуларя (общински съветник от ГЕРБ - бел. ред.). Той пък е човек на Джони Каскета – връзката на тукашните с хората в София. Има и още един – Джонката. Той също е много близък до кмета. Има хотел и ресторант на Арапя, но и друг голям бизнес с матраци в София. Изобщо... Царево се управлява оттам, тук са само изпълнителите", казва Жеков. Източник на проверима информация за Цигуларите е Търговският регистър. Според отразеното там, той участва пряко – еднолично или в съдружие в девет компании, управлява шест и е прехвърлил дяловете си от други три. Техният предмет на дейност покрива целия спектър от възможни бизнес активности. Н�� те са съсредоточени основно в дърводобива, строителството и търговията с недвижими имоти. Двамата верни на Георги Лапчев съветници – Ангел Цигуларов и Георги Атанасов развиха впечатляващ бизнес в последните четири години Последните четири години със сигурност са най-успешните за двама бизнесмени от Царево. Това са бившите общински съветници Ангел Цигуларов и Георги Атанасов. Зад тях прозира сянката на управлявалия през изминалия мандат Общината Георги Лапчев. Публична тайна е, че ГЕРБ Царево се разцепи заради Атанасов и Цигуларов, а основните обвинения срещу Лапчев бяха за прекомерно голямото влияние на двамата. В Царево нищо не може да остане скрито и местните видяха как за четири години Атанасов и Цигуларов значително повишиха стандарта си на живот. И докато Цигуларов имаше сравнително печеливш бизнес и преди това – дърводобив, то израстването на Георги Атанасов е впечатляващо.

Проектът край Арапя, където инвеститор е "НИС Инвест" ООД Днес Цигуларов и Атанасов са замесени пряко или косвено във всеки голям инвестиционен проект в Общината, а фирмите им строят на най-атрактивните места в Царево. От строителните разрешителни, издадени от Община Царево, става ясно, че например „НИС Инвест“ ООД, в която акционер е Георги Атанасов, изгражда ваканционен комплекс на 200 метра от плажа Арапя. Атанасов държи 25 % от акциите, а съдружниците му са руски граждани. Компанията е учредена през 2012 година, а попадането на Атанасов в нея не изглежда никак случайно. Д��статъчно говори фактът, че „НИС инвест“ ООД не са имали абсолютно никакви спънки при контактите с Общината.

Солидното строителство на "Куин Пропъртис" ООД на Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и Александър Тошев продължава и в местността "Мечата дупка" до Лозенец „Куин Пропъртис“ ООД е друга интересна фирма, свързана и с Георги Атанасов, и с Ангел Цигуларов. Тя е регистрирана с едва 100 лева дялов капитал на 30 октомври 2013 година, но развива изключително солидна инвестиционна програма. Учредители са Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и митичният столичен бизнесмен Александър Тошев. Компанията бързо набира скорост и започва да строи 4 вилни къщи на първа линия в квартал „Василико“. „Куин Пропъртис“ ООД инвестира сериозно и във ваканционен комплекс в „Мечата дупка“. Публична известност придоби и друг от проектите на компанията – на метри от плажа Арапя. Почеркът на фирмите на Цигуларов и Атанасов е, че не се работи на случайни места – а

на най-атрактивните незастроени кътчета по Черноморието, а както е известно, това не е по силите на всеки.

Цените на апартаментите в кв."Василико" тръгват от 49 хил.евро. Проектът изпълни Куин Пропъртис ООД Георги Атанасов и Ангел Цигуларов в последните четири години доразвиха значително портфолиото си от фирми и са акционери в компании с най-разностранна дейност. Разбира се основният акцент е строителството. Такъв е примерът с „АИК“ ООД, в която Ангел Цигуларов е съдружник с Кирил Евтимов. Read the full article

0 notes

petarnizamov · 2 years ago

Text

ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!

инж. Атанас Спасов директор на ДГС Звездец Най-ярък пример в опита на новите управляващи да завладеят българската гора на безценица са сегашните процедури през м. декември 2022г. в Югоизточното държавно предприятие - Сливен и в ДГС Звездец. Абсолютно незанонно от ДГС Звездец се налагат неизпълними и незаконосъобразни условия към търговците на дървесина, които са в бранша от над 10 години, след което техните оферти се отхвърлят и дървесината се продава на единственият допуснат кандидат на начална цена. Един пресен пример е търгът в ДГС Звездец на 05 и 06 декември 2022г. В него всички участници, конкуренти на фирмата , определена предварително за купувач под масата, са отстранени от участие и фирмата, приближена на директора на ДГС Звездец Атанас Спасов и неговият заместник - Данаил Кръстев, с довереният човек на директора - инж. Стела Куртева. Ето, един пресен пример от днес! На търга в ДГС Звездец бяха отстранени всички участници, за да може дървесината да бъде купена БЕЗ НАДДАВАНЕ, НА НАЧАЛНА ЦЕНА от 60 лева на пр. м3 ( 110 лева на пл. м3) от фирма , приближена до групировките от 90-те и после тази дъвесина да бъде продавана на търговците за 200 лв. на пр. м3. Ето така се прави буизнес у нас. Приближените на ГЕРБ и ДПС фирми купуват дървата на безценица, създават монопол и после препродават дървата за огрев на търговците с огромна надценка, ограбвайки печалбата на държавните горски предприятия. Как се случи това? Използвайки незаконно една вратичка в наредбата, че търговците, закупуващи дървесина от държавния горски фонд, трябва да са обработили в свой склад поне количеството, за което играят на конкретния търг. Но това условие се отнася само за производителите на дървен материал от трупи. Т.е. без дървата за огрев. Но какво правят нашите корумпета? Пускат търг само за дърва за огрев и от ДГС Звездец искат от участниците в търга да са произвели дъски от тях. Това е абсолютно незаконно. В наредбата чл. 47, ал.6 от Наредбата, която гласи: "До участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. " А съгласно пар. 26 от същата Наредба гласи, че: ""Преработка на дървесина" е процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното производство, производствата от целулозно-хартиената промишленост, производствата на плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти с изключение на продуктите, получени само чрез цепене или дробене." Дървата за огрев не подлежат на обработка, защото те самите не отговарят на стандартите за обработка. С една дума, трябва да произвеждаш дъски, палети, мебели, хартия, дървесни частици и влакнести плочи от ДЪРВА ЗА ОГРЕВ... Това абсурдно, от дървата за огрев не е възможно при никакви обстоятелства да се произведат такива крайни продукти, защото те не отговарят на стандартите за това, заради което са категоризирани като дърва за огрев. И какво имаме сега? Имаме търг, в който се продават само дървесина за огрев, без нито един кубик с дървесина за обработка и тези дърва за огрев не могат да се купят от складовете за дърва за огрев от ДГС Звездец, защото те не са складове за производство на дъски и мебели. С една дума, само заводите, направени с парите от КТБ и от други далаверки с европари, предоставени беконтролно от ГЕРБ на техните фирмички, могат да си купят дърва, а складовете за дърва за огрев не могат.

Параграф 22! Ето днес как беше отхвърлен незаконно един от участниците в търга, заради което

държавата загуби поне 50 000 лева (само от една процедура),

които пари щяха да влязат в държавата след като цената на търга бъде вдигната при наддаването.

Само, че в България тези пари обикновено минават под масата и не стигат до държавната хазна.

За тази фирма се говори, че

е свързана с Митьо Очите

и според нашата информация от самите горски стражари, има навика да заплашва горските служители на терен (подчинените на директора Атанаса Спасов) с фрази като:

"Знаете, коли горят, хора биват пребити."

Вижте как се укрива незаконна сеч „Трябвало е да бъде извикана комисия, която да установи на място дали е гора или не, след което да се сече. На своя глава от Общината са им разрешили да секат. След като им издадохме актовете, започнаха да говорят за политическа поръчка. Вие виждате с очите си за какво става въпрос”, коментират служителите на Инспекцията по горите. Като резултат са премахнати над 100 дървета, които са над 30 години. Според закона за горите абсолютно забранено е да се изсичат дървета над 25 години. В землището на Вълчаново обаче младите и тънки дървета, от които нищо не може да се спечели, са пропуснати. „От едно голямо дърво могат да излязат около 4 куб. м дървесина”, поясняват инспекторите.

Така изглеждат площите, които не са обработвани повече от 25 г., но са със статут на ниви Според документите на Община Средец изсечената дървесина е 70 куб. м, но служителите на РДГ смятат, че реално са почистени 150-160 кубика. „Извозването без документи е криминализирано! Ние го установяваме и след това изпращаме информацията в полицията, където се образува дознание. В зависимост от щетата го дават на прокуратурата или го прекратяват”, заяви Огнян Петков. При проверка в началото на март т.г. служителите на РДГ-Бургас са конфискували 9 куб. м дървесина, които днес, при нашия обход, липсваха от мястото. Някой просто ги е изнесъл. От землището на с. Вълчаново липсваха всички големи дървета, които са изсечени незаконно.

Другата фирма, която изкупува дървата с благословията на държавната мафия в горските стопанства е тази на т.нар. "Цигулари" от Царево. Това са дългогодишни феодали на община Царево, общински съветници в общината и т.н.

Борова гора се изсече край къмпинг „Арапя“ за строителството на 6 двуетажни вили.

За тях се говори, че са "истинският кмет на Царево в сянка".

Ето разследването на "Дневник" за Ангел Цигуларя. Четете повече в статията: Цигуларят, Каскетът, Джонката... Кой управлява в Царево - града на крокодилите "В Царево нямаш никакъв шанс да работиш нормално, ако не си с ГЕРБ и хората на Лапчев, казва Живко Жеков, кандидат на БСП за кмет на града. Вие не сте оттук и няма как да знаете, но Лапчев е само публичната фигура, други управляват града Кметът в сянка е Ангел Цигуларов–Цигуларя (общински съветник от ГЕРБ - бел. ред.). Той пък е човек на Джони Каскета – връзката на тукашните с хората в София. Има и още един – Джонката. Той също е много близък до кмета. Има хотел и ресторант на Арапя, но и друг голям бизнес с матраци в София. Изобщо... Царево се управлява оттам, тук са само изпълнителите", казва Жеков. Източник на проверима информация за Цигуларите е Търговският регистър. Според отразеното там, той участва пряко – еднолично или в съдружие в девет компании, управлява шест и е прехвърл��л дяловете си от други три. Техният предмет на дейност покрива целия спектър от възможни бизнес активности. Но те са съсредоточени основно в дърводобива, строителството и търговията с недвижими имоти. Двамата верни на Георги Лапчев съветници – Ангел Цигуларов и Георги Атанасов развиха впечатляващ бизнес в последните четири години Последните четири години със сигурност са най-успешните за двама бизнесмени от Царево. Това са бившите общински съветници Ангел Цигуларов и Георги Атанасов. Зад тях прозира сянката на управлявалия през изминалия мандат Общината Георги Лапчев. Публична тайна е, че ГЕРБ Царево се разцепи заради Атанасов и Цигуларов, а основните обвинения срещу Лапчев бяха за прекомерно голямото влияние на двамата. В Царево нищо не може да остане скрито и местните видяха как за четири години Атанасов и Цигуларов значително повишиха стандарта си на живот. И докато Цигуларов имаше сравнително печеливш бизнес и преди това – дърводобив, то израстването на Георги Атанасов е впечатляващо.

Проектът край Арапя, където инвеститор е "НИС Инвест" ООД Днес Цигуларов и Атанасов са замесени пряко или косвено във всеки голям инвестиционен проект в Общината, а фирмите им строят на най-атрактивните места в Царево. От строителните разрешителни, издадени от Община Царево, става ясно, че например „НИС Инвест“ ООД, в която акционер е Георги Атанасов, изгражда ваканционен комплекс на 200 метра от плажа Арапя. Атанасов държи 25 % от акциите, а съдружниците му са руски граждани. Компанията е учредена през 2012 година, а попадането на Атанасов в нея не изглежда никак случайно. Достатъчно говори фактът, че „НИС инвест“ ООД не са имали абсолютно никакви спънки при контактите с Общината.

на най-атрактивните незастроени кътчета по Черноморието, а както е известно, това не е по силите на всеки.

Read the full article

#АнгелЦугуларов #ВъчоВъчев #герб #горскостопанство #ДГСЗвездец #ДелянПеевски #ДПС #инж.АтанасСпасов #мутритевБургас #ЮИДП

0 notes

radiobg-london · 2 years ago

Text

Пловдив чества 100 години от рождението на бележит културен деец

В събота Римския стадион в Пловдив бе домакин на премиерата на документалния филм за Атанас Кръстев – Начо Културата по случай 100 години от рождението му. Лентата бе представена от една от създателите й- Йоана Буковска -Давидова. Това е одухотворяващ разказ за човека,отдал живота си за реставрацията на Стария Пловдив ( около 140 къщи, включително Балабановата), разкриването и реставрацията на…

View On WordPress

0 notes

swubg · 5 years ago

Photo

Тържествено бе открита новата академична 2019/2020 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/30-09-2019-new-academic-year-20192020.aspx

С тържествена церемония днес официално бе открита новата академична 2019/2020 година в Югозападния университет "Неофит Рилски". Празникът по традиция започна с полагане на венци и цветя пред паметника на Неофит Рилски. Церемонията бе открита от ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков.

"В последните години често чуваме колко агресивни и нетолерантни са младите хора, как не четат и не желаят да се образоват. Аз не съм съгласен с това. Фактът, че вие, скъпи колеги, сте решили да тръгнете по пътя на знанието доказва, че тук в Югозападния университет има амбициозни, образовани и целеустремени млади хора, които искат да знаят, да могат повече и да променят света към по-добро", каза в приветственото си слово проф. Юруков.

"Съвременният свят, в който живеем е изключително динамичен. Днес имаме неограничен достъп до всякаква информация, това изисква от нас да умеем да се адаптираме към промените, да откриваме вярната информация сред океана от данни и да я използваме правилно. Затова не е достатъчна само получената диплома. За да следваме тенденциите и да сме подготвени за заобикалящия ни все по-технологичен свят, всички ние трябва да научаваме нещо ново всеки ден, да бъдем гъвкави и да не спираме да се образоваме, защото страна без образовани хора, няма работещи институции и гражданско общество", каза още ректорът проф. Юруков. Той отбеляза, че специалностите, в които студентите са избрали да се обучават, ще им дадат личностно удовлетворение и перспектива за широка професионална реализация. Ректорът подчерта, че възпитаници на университета заемат високи позиции в управлението на България и в много международни компании, управляват бизнес за милиарди и правят света по-добър и по-благоустроен.

Приветствие към студентите отправиха също министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, първият ректор на ЮЗУ "Неофит Рилски" академик Благовест Сендов, заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

Министър Вълчев подчерта важното място на университета и отбеляза, че всички системи в България разчитат на кадрите на Югозападния университет "Неофит Рилски". "Фактът, че тук има толкова много представители на различните институции е показателен затова. Всички ние подкрепяме Югозападния университет", каза министър Вълчев.

От името на първокурсниците слово поднесе Емел Юсуф, студентка в специалност "Българска филология".

По време на церемонията ректорът на университета проф. д-р Борислав Юруков и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчиха студентските книжки на първокурсниците, приети с най-висок бал: Михаил Димитров, Сашка Кандиларова, Кирил Илиев, Виктория Андонова, Ивелина Палова, Наталия Иванова, Станислав Михайлов, Ангел Георгиев и Емел Юсуф.

Сред гостите на тържеството бяха Елхан Кълков - народен представител в 44-то Народно събрание на Република България от Първи Благоевградски многомандатен избирателен район, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, кандидатът за кмет на Община Благоевград за трети мандат д-р Атанас Камбитов, заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград Христина Шопова, заместник-областният управител на Благоевград Антоанета Янчева, председателят на Административен съд - Благоевград Мария Тодорова, председателят на Районен съд - Благоевград Вера Коева, заместник-районният прокурор на Благоевград Елица Калпачка, директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград старши комисар Дойчин Дойчинов, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград

комисар Димитър Кръстев, началникът на Регионалното управление на образованието в Благоевград Ивайло Златанов, кметът на Община Симитли и кандидат за следващ мандат Апостол Апостолов, директорът на Регионалната здравна инспекция в Благоевград д-р Калоян Калоянов, директорът на Радио Благоевград Елисавета Каменичка и други представители на централната и местната, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, представители от системата на основното и средното образование, представители на медиите, бизнеса и обществеността.

#New academic year #2019 #students #Blagoevgrad #study #@swu #university #bulgarian university #student year

0 notes

sashokostov · 6 years ago

Text

Атанас Кръстев – възродителят на Стария Пловдив

Кръстев е роден на 17 септември 1922 г., завършва право. По неведоми пътища в началото на 1954 г. се озовава в отдел „Наука, култура и изкуство“ към Общинския съвет на Пловдив. Тогава се появява и прякорът, който буквално залепва за личността – Културата. По ирония на съдбата в началото колегите ползват прякора с ирония – заради неугледния външен вид на новопостъпилия служител.

Едва ли тогавашните му колеги са си представяли, че именно Културата ще допринесе толкова много за Пловдив. Кръстев носи гордо и друг прякор: „Кмета на Стария град“. През 1969 г. Начо се издига в кариерата, като става началник на управление „Старинен Пловдив“. Любовта и възрожденската страст, с която се захваща да облагороди и възстанови пространството между трите хълма – Небет, Джамбаз и Таксим тепе, с годините ще доведат до автентичния възрожденски квартал, който всички днес познаваме като Стария град. Архитектурно-историческият резерват приютява около 200 паметника на културата. В началото мечтата на Начо Старият град да изглежда по днешния начин е по-скоро химера. От архитектурните забележителности няма и помен, пловдивчани избягват тази част на града. Къщите са почти необитаеми, с изключение на няколко арменски семейства, които търсят накъде да избягат. В началото Начо почти не намира съмишленици – местните хора не виждат потенциала на квартала с неговата далновидност. Но с търпение и постоянство, стъпка по стъпка, Начо възвръща възрожденския блясък на къщите и показва скритото от руини и прах архитектурно богатство на света. Ако не беше той, може би вече нямаше да съществуват прекрасни къщи като Балабановата, „Хиндлиян“, „Недкович“, „Ламартин“ и още много други. За много кратък период начело с Начо са реставрирани цели 94 сгради, Старият Пловдив бързо излиза от пепелта на времето само за няколко години. И не говорим за ��роста реставрация, а за многопластов и съгласуван процес, с чиято помощ профанизацията на Стария град, от която Начо толкова се бои, е предотвратена. За основа на възстановяването служат фотографиите на ��рхитект Христо Пеев, които той е правил без специална цел, а по щастлива случайност се оказват безценни. Координираната реставрация запазва духа и облика на града, той се превръща в място, където за 5 минути човек пътешества между векове и дори хилядолетия. От възрожденските къщи през Античния театър до останките на Небет тепе, представящи Пловдив като един от най-старите европейски градове. След векове, прекарани под земята, Античният театър възкръсва за нов живот през 1981 г. навръх 1300-годишнината на България. Едва ли ще е изненада, ако кажем, че именно упоритостта и ентусиазмът на Начо са движещата сила, съживила тази безценна сцена. Кръстев я определя като една от най-големите забележителности „не само на Пловдив, не само на България и не само на Балканския полуостров“. В това начинание той среща подкрепата на кмета Диран Парикян. Без да подозира за значимостта на предстоящата находка, градоначалникът се съгласява да разруши цяла улица и да срути 6 сгради на нея, за да може тя да бъде проучена. Смелостта на двамата е възнаградена, те помагат да се направи откритие, което се оказва със световно значение. Освен физическото възстановяване на старинния Пловдив не по-маловажно е вдъхването на живот на реставрираните сгради. Тази част от града се превръща не просто в архитектурен музей на открито, а в истинска душа на българската култура. Със своята харизма Начо събира повече от дузина изключително талантливи творци. Въпреки че нито рисува, нито пише, той е свързващото звено между актьори, художници, режисьори и писатели, които се озовават в Стария град. Започват редовно да се събират в къщата му на Небет тепе. От обезлюден квартал тази част на града се превръща в интелектуален център, включващ не просто изключително талантливи творци, но и страхотни чешити. Голямата слабост на „кмета“ са художниците. Негови най-близки приятели са Димитър Киров и Георги Божилов-Слона. Първият е приютен от Начо в къща в Стария град, защото няма къде да живее в определен период от живота си. Вторият се запознава с любовта на живота си покрай Кръстев. Друг негов приятел – Любомир Левчев, го определя така: „Да, той беше и си остана кмет на несъществуващ град, който дава приют на духовни хъшове.“ 200-годишната къща на Начо с изглед към целия град е убе��ище на много закъсали творци, любимо място за бохемски гуляи на компанията. В нея Йордан Радичков пише „Опит за летене“. Стефан Цанев казва: „Там горе, в „параклиса“ – в кулата над Античния театър, написах най-хубавите си неща.“ Трихълмието привлича и изявени чуждестранни творци – Габриел Гарсия Маркес, Алексис Вайсенберг, синът на Борис Пастернак и американският поет Уилям Мередит са малка част от световните величия, посетили Пловдив и оставили своите впечатления в книгата за гости, която днес е в къщата-музей на Начо, която продължава да бъде и галерия. Симпатията между художниците и Начо е взаимна – рисуват го на над 30 платна автори, сред които Златю Бояджиев, Димитър Киров, Жоро Слона, Светлин Русев, Николай Кучков, Борис Димовски, Иван Кирков. На гърба на портрета, нарисуван от Давид Перец, авторът пише: „Начо, ако трябваше да бъдеш измислен, нямаше да е по-сполучлива личността ти.“ Кръстев организира първата изложба в Стария град, като през 1967 г. в дома си излага 33 акварела на своя приятел Георги Божилов- Слона, а по-късно превръща къщата в първата частна галерия в Пловдив. Кръщава я „Червеното пони“, едноименната творба на Стайнбек е вдъхновила Димитър Киров да изобрази едно алено конче на оградата, а то донася името на галерията и днес може да се види там. Освен на споменатите художници колекцията включва картини и на други видни автори като Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Казаков – Нерон, Христо Стефанов, Георги Баев, Иван Кирков. Сериозни усилия той посвещава на каузата да събере творчеството на Златю Бояджиев в постоянна експозиция. Борбата продължава 19 години, докато избраната от Начо къща е предоставена, а градската управа осигурява друго жилище на обитателите. Въпреки че не всички платна остават в Пловдив, Начо сравнява щастието си в деня на откриването с чувството, което е изпитал при откриването на Античния театър. Начо Културата си отива от този свят на 25 ноември 2003 г. До последния си ден запазва този младежки плам, който се е въплътил завинаги в атмосферата на Стария град. Заедно с него си отива цяла епоха. Златното време, изпълнило възрожденските къщи с живот, „Червеното пони“ с приятелство е отминало, но то все още може да се усети във въздуха.* Обявен е за почетен гражданин на Пловдив през 2002г.** След смъртта на Начо Културата през 2003 г. площадът пред Балабановата къща получи неговото име. Там през 2008 г. бе поставен и паметник на човека, превърнал Стария град от архитектурен резерват, в духовен дом на творческата бохема от средата на ХХ век. ***

Кратки откъси от последните му интервюта, дадени за вестник “Марица”.**** „Излязох от казармата и започнах да си търся работа. Нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Тогава срещнах Живко Белев и ме покани в своя отдел „Наука, изкуство и култура”. Това беше моят шанс.“ „За първи път стъпих в Стария град през януари 1954 година. Беше изключително студено и, честно казано, в началото не бях очарован. Сега, ако ме питате как се влюбих в това място не знам. Стана някаква магия. Първото, което ми показа тогавашният музеен работник Любомир Петков беше червената стая в къщата „Недкович”.“ „Мечтая в началото на Стария град да бъдат представени в музейни експозиции на най-големите творци на Пловдив. Като тръгнеш, първо да разгледаш Златю Бояджиев, после Цанко Лавренов, да надникнеш в Градската галерия и накрая да се потопиш в света на Георги Божилов-Слона.“ (Начо реализира тази идея.) „През дългите нощи в болницата започнах да връщам лентата назад, да записвам спомените си на касети. Вадя и снимки от онези времена. А моята къща е музей, съхранил много спомени. Ще я запази такава и наследникът ми Явор.“

Още: Филм на БНТ за Начо Културата „Умно Село - ЧОРБАДЖИ НАЧО НА СТАРИЯ ГРАД“

Източници: * bulgarianhistory.org ** Райчевски, Г., Петко Петков „Пловдивските почетни граждани“, Пловдив, 2006г. *** kmeta.bg **** plovdivguide.com

Целта на нашата самоинициатива „Лицата на Пловдив - он-лайн изложба“ е да ни подсети, че от незапомнени времена Пловдив ражда, приютява, вдъхновява не един и двама, живеещи чрез красотата на изкуството. Благодарение на тях, градът и животът ни днес са по-красиви! Ние искаме да припомним техния принос за това! Отворени сме към всякакви предложения!!! Благодарим!

1 note · View note

vprki · 5 months ago

Text

Емил Табаков и Емануил Иванов закриват сезона на Софийска филхармония

Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Бузони в изпълнение на носителя на наградата "Феручо Бузони" Емануил Иванов под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков на 27 юни.

Маестро Табаков допълва програмата на вечерта с "Мечти" - Прелюдия за оркестър в ми мажор, оп. 24 от Александър Скрябин (1872-1915), съобщават от Софийска филхармония.

Концертът за пиано на Феручо Бузони (1866-1924) е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779 – 1850), съвременник на Гьоте.

Феручо Бузони, снимка: fma

Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.

За първи път е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.

Само две години след създаването му Концертът за пиано оп. 39 е публикуван от „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната соловата партия. От 80-те години на ХХ век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства. Концертът никога не е изпълняван в България.

Емануил Иванов привлече вниманието на международната музикална общност след като получи първа награда на 62-то издание на международния конкурс за пианисти "Феручо Бузони“ през 2019 в Болцано, Италия. Успехът на 20-годишния музикант е последван от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Част от наградата му е и солов концерт в “Ла Скала”, състоял се през 2021 без публика поради пандемията, но предаван онлайн.

Емануил Иванов в "Ла Скала", 2021

Роден е през 1998 в Пазарджик. Уроците му по пиано започват на седемгодишна възраст. Смята присъствието на симфонична музика в своето детство, особено тази на Густав Малер, за ключов фактор в артистичното си развитие. Първите си стъпки в клавирното изкуство прави с помощта на Галина Даскалова в родния си град, а след това работи с проф. Атанас Куртев. В момента е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на изтъкнати пианисти като Дмитри Башкиров, Кирил Герщайн, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитри Алексеев, Питър Донохоу и други.

Емануил Иванов с Радиоркестъра, 2024

Емануил Иванов участва в много фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулесзал“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Емануил Иванов е носител на награди от престижни международни конкурси като "Алесандро Казагранде”, "Скрябин-Рахманинов”, "Лист-Барток”, "Млади виртуози”, "Дину Липати”, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на престижни награди във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.

Припомняме, че миналата година на 29 юни Емил Табаков също закри сезона, като води Софийската филхармония, Националния и Детския филхармонични хорови състави както и сопрана Пламена Гиргинова, тенора Андрей Найденов и баритона Иво Йорданов с „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Незабравим концерт.

Емил Табаков

А на 9 май т.г. Маестро Табаков заедно с оркестъра, хора на ��офийската филхармония и солисти Стефани Кръстев (сопран) , Виолета Радомирска (мецосопран), Емил Павлов (тенор) и Валентин Ватев (бас) изпълниха изключителната Миса Солемнис на Бетовен. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването на величавото послание на композицията.

За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в седемдесет и петата си годишна (създаден е през 1949 година) си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.

Емануил Иванов чели и конкурса за млади пианисти “Артур Рубинщайн” през 2016 година в Пекин - снимка YouTube

Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дрени��ов /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция - участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).

Независимо от силния сезон на Софийска филхармония със знаменити солисти и диригенти и дълго запомнящи се великолепни концерти, музикалното събитие на 27 юни със сигурност ще е от най-върховните за годината. Очакваме това вълненуващо преживяване.

И да не забравяме, че за втора година Софийската филхармония ще бъде музикален домакин на престижния музикален фестивал в Правец – Pravets Art Nights 2024. На 19 и 20 юли на сцената до езерото на Hyatt Regency Pravets Resort, почитателите на класиката ще имат възможност да се срещнат със световнопризнати солисти и диригенти.

Емил Табаков

Първата вечер е посветена на музиката на Гершуин и е с участието на виртуозния немски пианист Себастиан Кнaуер, който, заедно с първия ни оркестър ще представи „Рапсодия в синьо“. В програмата са включени и увертюрата Funny Face и сюитата „Порги и Бес“. Дирижира забележителният Емил Табаков.

Оперната гала Пучини ще събере на 20 юли оперната прима Мила Михова и един от най-харизматичните тенори на днешното време Матео Фалчер. Под палката на маестро Томас Рьознер те ще представят арии и дуети от най-емблематичните опери на Пучини.

Вече знаем за голямата приятна изненада не само за меломаните през следващия сезон 2024/25 година. Световноизвестното сопрано Анна Нетребко идва в България за пръв път и ще пее в "Арена София" със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът ще бъде на 20 март 2025. Заедно с Нетребко на сцената ще излезе и нейният съпруг Юсиф Ейвазов. Както беше казал преди години Маестро Найден Тодоров в качеството си на директор на Софийска филхармония: „Хубавото предстои!...“. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония и БНР

#Емил Табаков #Емануил Иванов #Бузони #Скрябин #Софийска филхармония

0 notes

mihaylovblog · 2 years ago

Text

0 notes

petarnizamov · 2 years ago

Text

инж. Атанас Спасов директор на ДГС Звездец Най-ярък пример в опита на новите управляващи да завладеят българската гора на безценица са сегашните процедури през м. декември 2022г. в Югоизточното държавно предприятие - Сливен и в ДГС Звездец. Абсолютно незанонно от ДГС Звездец се налагат неизпълними и незаконосъобразни условия към търговците на дървесина, които са в бранша от над 10 години, след което техните оферти се отхвърлят и дървесината се продава на единственият допуснат кандидат на начална цена. Един пресен пример е търгът в ДГС Звездец на 05 и 06 декември 2022г. В него всички участници, конкуренти на фирмата , определена предварително за купувач под масата, са отстранени от участие и фирмата, приближена на директора на ДГС Звездец Атанас Спасов и неговият заместник - Данаил Кръстев, с довереният човек на директора - инж. Стела Куртева. Ето, един пресен пример от днес! На търга в ДГС Звездец бяха отстранени всички участници, за да може дървесината да бъде купена БЕЗ НАДДАВАНЕ, НА НАЧАЛНА ЦЕНА от 60 лева на пр. м3 ( 110 лева на пл. м3) от фирма , приближена до групировките от 90-те и после тази дъвесина да бъде продавана на търговците за 200 лв. на пр. м3. Ето така се прави буизнес у нас. Приближените на ГЕРБ и ДПС фирми купуват дървата на безценица, създават монопол и после препродават дървата за огрев на търговците с огромна надценка, ограбвайки печалбата на държавните горски предприятия. Как се случи това? Използвайки незаконно една вратичка в наредбата, че търговците, закупуващи дървесина от държавния горски фонд, трябва да са обработили в свой склад поне количеството, за което играят на конкретния търг. Но това условие се отнася само за производителите на дървен материал от трупи. Т.е. без дървата за огрев. Но какво правят нашите корумпета? Пускат търг само за дърва за огрев и от ДГС Звездец искат от участниците в търга да са произвели дъски от тях. Това е абсолютно незаконно. В наредбата чл. 47, ал.6 от Наредбата, която гласи: "До участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. " А съгласно пар. 26 от същата Наредба гласи, че: ""Преработка на дървесина" е процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното производство, производствата от целулозно-хартиената промишленост, производствата на плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти с изключение на продуктите, получени само чрез цепене или дробене." Дървата за огрев не подлежат на обработка, защото те самите не отговарят на стандартите за обработка. С една дума, трябва да произвеждаш дъски, палети, мебели, хартия, дървесни частици и влакнести плочи от ДЪРВА ЗА ОГРЕВ... Това абсурдно, от дървата за огрев не е възможно при никакви обстоятелства да се произведат такива крайни продукти, защото те не отговарят на стандартите за това, заради което са категоризирани като дърва за огрев. И какво имаме сега? Имаме търг, в който се продават само дървесина за огрев, без нито един кубик с дървесина за обработка и тези дърва за огрев не могат да се купят от складовете за дърва за огрев от ДГС Звездец, защото те не са складове за производство на дъски и мебели. С една дума, само заводите, направени с парите от КТБ и от други далаверки с европари, предоставени беконтролно от ГЕРБ на техните фирмички, могат да си купят дърва, а складовете за дърва за огрев не могат.

Параграф 22! Ето днес как беше отхвърлен незаконно един от участниците в търга, заради което

държавата загуби поне 50 000 лева (само от една процедура),

които пари щяха да влязат в държавата след като цената на търга бъде вдигната при наддаването.

Само, че в България тези пари обикновено минават под масата и не стигат до държавната хазна.

За тази фирма се говори, че

е свързана с Митьо Очите

"Знаете, коли горят, хора биват пребити."

Борова гора се изсече край къмпинг „Арапя“ за строителството на 6 двуетажни вили.

За тях се говори, че са "истинският кмет на Царево в сянка".

Ето разследването на "Дневник" за Ангел Цигуларя. Четете повече в статията: Цигуларят, Каскетът, Джонката... Кой управлява в Царево - града на крокодилите "В Царево нямаш никакъв шанс да работиш нормално, ако не си с ГЕРБ и хората на Лапчев, казва Живко Жеков, кандидат на БСП за кмет на града. Вие не сте оттук и няма как да знаете, но Лапчев е само публичната фигура, други управляват града Кметът в сянка е Ангел Цигуларов–Цигуларя (общински съветник от ГЕРБ - бел. ред.). Той пък е човек на Джони Каскета – връзката на тукашните с хората в София. Има и още един – Джонката. Той също е много близък до кмета. Има хотел и ресторант на Арапя, но и друг голям бизнес с матраци в София. Изобщо... Царево се управлява оттам, тук са само изпълнителите", казва Жеков. Източник на проверима информация за Цигуларите е Търговският регистър. Според отразеното там, той участва пряко – еднолично или в съдружие в девет компании, управлява шест и е прехвърлил дяловете си от други три. Техният предмет на дейност покрива целия спектър от възможни бизнес активности. Но те са съсредоточени основно в дърводобива, строителството и търговията с недвижими имоти. Двамата верни на Георги Лапчев съветници – Ангел Цигуларов и Георги Атанасов развиха впечатляващ бизнес в последните четири години Последните четири години със сигурност са най-успешните за двама бизнесмени от Царево. Това са бившите общински съветници Ангел Цигуларов и Георги Атанасов. Зад тях прозира сянката на управлявалия през изминалия мандат Общината Георги Лапчев. Публична тайна е, че ГЕРБ Царево се разцепи заради Атанасов и Цигуларов, а основните обвинения срещу Лапчев бяха за прекомерно голямото влияние на двамата. В Царево нищо не може да остане скрито и местните видяха как за четири години Атанасов и Цигуларов значително повишиха стандарта си на живот. И докато Цигуларов имаше сравнително печеливш бизнес и преди това – дърводобив, то израстването на Георги Атанасов е впечатляващо.

Проектът край Арапя, където инвеститор е "НИС Инвест" ООД Днес Цигуларов и Атанасов са замесени пряко или косвено във всеки голям инвестиционен проект в Общината, а фирмите им строят на най-атрактивните места в Царево. От строителните разрешителни, издадени от Община Царево, става ясно, че например „НИС Инвест“ ООД, в която акционер е Георги Атанасов, изгражда ваканционен комплекс на 200 метра от плажа Арапя. Атанасов държи 25 % от акциите, а съдружниците му са руски граждани. Компанията е учредена през 2012 година, а попадането на Атанасов в нея не изглежда никак случайно. Достатъчно говори фактът, че „НИС инвест“ ООД не са имали абсолютно никакви спънки при контактите с Общината.

на най-атрактивните незастроени кътчета по Черноморието, а както е известно, това не е по силите на всеки.

Read the full article

0 notes

vprki · 3 years ago

Text

Приемствеността - важна мисия на Новогодишния музикален фестивал в НДК

Младите изпълнители са във фокуса на 35-то издание на Новогодишния музикален фестивал в НДК, създаден от незабравимия и талантлив диригент Емил Чакъров, твърде рано напуснал нашия свят, едва на 43 години през 1991 година. „Но ние продължаваме традицията, въпреки трудната ситуация с концертния живот в България заради пандемичната обстановка.“ Каза при представянето на програмата на фестивала музикалният продуцент на НДК Юлиана Караатанасова.

И продължи: „Надяваме се този фестивал да възвърне оптимизма, духа на празника, хубавите очаквания в навечерието на Коледа и Нова година. Музиката е тази, която може да ни донесе най-много вдъхновение и да даде комфорт на душевното ни състояние. Благодаря на всички, които се отзоваха да участват в нашата празнична новогодишна програма, на всички, които откликнаха да продължат традицията на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Тази година акцентът е върху младите изпълнители и младото поколение. Приемствеността между утвърдените музиканти и тези, които ще поемат щафетата в бъдеще е една от най-важните мисии на Новогодишния музикален фестивал“. Уточни тя.

През годините кулминация на фестивала е бил Новогодишния концерт на 1 януари, независимо, че в програмата му и в другите дни е имало великолепни концерти със знаменити музиканти. Отново на диригентския пулт в първия ден на 2022 година ще застане Маестро Емил Табаков. Ето как той представи концерта под надслов „Музиката ��а двете Америки, провокиран и в най-добрия смисъл на думата, че акцентът на фестивала са младите хора. “

Емил Табаков, снимка: Стефан Джамбазов

Тук се говореше главно за млади хора, Новогодишния концерт ще бъде представен от малко по-възрастен човек /имаше предвид себе си, разбира се – б.а./. Винаги през годините младостта е участвала специално в новогодишните концерти, когато такава беше и политиката на НДК отпреди 20-25 години, аз понеже съм свързан с НДК някъде от миналия век, от 1998 година, когато бях и артистичен директор за 6 години на Фестивала. Нашата политика винаги е била солисти на този концерт, който имаме на 1 януари да бъдат млади хора. Много пъти са участвали музиканти от музикалното училище. Ето тук виждам един артист, който участваше в годината, когато ни приемаха в ЕС 2007 – Атанас Кръстев беше солист в пиеса на Давид Попер. /1843-1913, чешки композитор, забележителен виолончелист и педагог. 2007 година Атанас Кръстев е бил на 19 години-б.а./

Тази година за първи път правим програма заедно с Юлиана Караатанасова. За съжаление тази програма беше готова почти за миналата година по този начин, но както знаете концертът се отложи поради неприятната обстановка тук около пандемията. Радваме се, че ръководството на НДК и в лицето на ентусиазма на Юлияна, която е музикален продуцент на НДК, независимо от сложната обстановка тази година ще може да се проведе този концерт, който е много интересен. Досега винаги сме се представяли с предимно музика от Европа, тъй като сме свикнали да приемаме новогодишния концерт като музика, писана в Европа. /Независимо, че в различни издания на Новогодишни концерти в НДК Маестрото е дирижирал творби от европейски композитори, той никога не е бил подвластен на общоприетото и традиционното, както Виенска филхармония да се изпълняват предимно творби на фамилията Щраус, валсове и т.н., което всички знаем и познаваме от години-б.а/.Тази година е много интересно да представим една музика от двете Америки, т.е. от Северна и Южна. Моето виждане за програмата беше да представим големите, известните американски композитори като Джордж Гершуин. Той има и основното място в тази програма. Откриваме Новогодишния фестивал с пиеса от Гершуин, която никога н е изпълнявана в България, много приятна. Аз също не я знаех, но ние с Юлиана от две години се ровим да търсим нещо ново, непознато, което да бъде представено на публиката. И открихме една, Юлиана я откри. Тя ми изпраща по няколко килограма нови произведения и аз слушам и избирам. Това си го избрах – много приятно произведение „Funny Face”, увертюра не знам какво е оперета или мюзикъл. Увертюрата е прелестна и ще бъде изпълнена за първи път у нас. Ще закрием концерта също с Гершуин като рамка. За мен той е от най-големите композитори на Америка, ще закрием със симфоничната картина „Порги и Бес“, известна на всички. Други музикални произведения от Северна Америка ще изпълним от Ленърд Бърнстейн „Уестсайтска история“, част от нея. Интересно е да кажа, че солистка и на двете произведения на Гершуин и Бърнстейн е сопраното Евгения Ралчева, солистка на Пловдивската опера.

Евгения Ралчева, снимка: архив

Изключителна певица, с която съм работил, правили сме и Рихард Щраус „Последните песни“, правили сме и Гершуин, но не в София. Това е рамката на концерта – Гершуин – Гершуин. По средата, сме се опитали да представим, колкото е възможно повече композитори и произведения, непознати в България. Много малко музика познаваме в Българи, но избягахме от неща, които са въртени много често, за разлика единствено от „Порги и Бес“, което е свирено много, обаче, си заслужава пак да бъде представяно. Тръгваме от Канада – от Оскар Питърсън /1925-2007 джаз пианист и композитор / с „Химн на свободата“, от САЩ – Бърнстейн, Гершуин, Арън Копланд и оттам нататък отиваме на Юг. Отиваме към Мексико – Хосе Пабло Монкайо /1912-1958/, нещо, което не е свирено тук, интересно забавно. Оттам слизаме малко по- на Юг, отиваме в Бразилия. Тук е господин Росен Балкански, китара, който ще бъде солист на една пиеса, която я търсихме под дърво и камък. В скоба ще каже, че за да се свири такава музика у нас е голям проблем намирането на нотен материал и заради различните издателство.Това произведение, на което той ще бъде солист най-накрая успяхме да открием самия аранжьор след една година търсене, защото казах, че това произведение трябва да го изсвирим. Намерихме нотите, но малко ще го трансформираме, няма да изсвирим всичкото, което е написано, защото не е много хубаво направено от аранжьора. Самата музика от Вила Лобос е прекрасно сантиментална мелодия, много красива музика. Друг бразилски композитор има прекрасна песен „Момичето от Типан“, има танга. Ще представим двама аржентински композитори Карлос Гардел с прекрасно танго още и още. С една дума програмата е хубава!

От ляво на дясно: Емил Табаков, Деница Димитрова, Иван Пенчев и Юлиана Караатанасова, снимка: Орлин Огнянов

Много е хубава, забавна, интересна и разнообразна. Ще има и още един солист Михаил Шишков, който ще изпълни банджото в една от пиесите, както и саксофонистите Горан Ташев, Борис Петров и Атанас Хаджиев. Те са участници в оркестъра като оркестрова част – без саксофони, американска музика не може. Не трябва да се губи инерцията – този концерт съществува от 1986 година, когато е основан фестивалът от Емил Чакъров. Една единствена година нямаше, провали ни пандемията. Друго не успя да провали концерта, но пандемията миналата година успя и сега продължаваме с пълна сила.“ Сподели маестро Табаков, вдъхновен от предстоящия концерт.

Тук е мястото да припомним, за което сме писали във “въпреки.com” през последните години. „Максимализмът на маестро Емил Табаков е известен и той нееднократно си е плащал за него с раздели и неразбиране. И очевидно, че Емил Табаков винаги търси нови произведения и акценти извън традиционните новогодишни „парчета”, които по традиция слушаме от Виена. Той дирижира и Празничния новогодишен концерт на финала на Фестивала на 1 януари 2019 година. Тогава темата бе „Магията на танца”. Танцова феерия с музика от Вагнер, Чайковски, ��онкиели, Шостакович, Хачатурян, Хинастера, Маркес, Дворжак, Григ и завладя публиката в първите часове на Новата 2019 година. Солист на вечерта беше флейтистът със световна слава – Патрик Галоа. „Музиката е енергия“ е бешемотото на 32-ия Новогодишен музикален фестивал в НДК, който бе посветен на неговия създател - диригента Емил Чакъров и 70 години от неговото рождение.“ Това сме написали тогава, а следващата година на 1 януари 2020 година в зала 1 на НДК „Вдъхновени от зимата“ бе темата, избрана от диригента маестро Емил Табаков. „Тази година програмата е доста различна с много нови произведения, които ще бъдат изпълнени за първи път – „Зимното момиче“ на Едвард Григ, валсовете „Кънкьорите” от Емил Валдтойфел и „Снежинки” от Жак Офенбах, Романс от „Виелицата” на Свиридов“, сподели маестро Табаков тогава във видеообръщение при представянето на програмата на фестивала. Солисти на вечерта бяха младите 28-годишни музиканти с успешна кариера на престижните концертни подиуми извън България – цигуларката Лия Петрова, която изпълни „Цигански напеви” от Сарасате и виолончелистът Михаил Петров, който чухме с „Унгарска рапсодия” на Попър. А и да не забравяме как маестро Емил Табаков започна 2018 година с Новогодишния концерт в НДК, с който се сложи и началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз под надслов „Духът на Европа” с произведения от европейски композитори на 28 – те държави - членки на ЕС с брилянтното участие на цигуларя Светлин Русев като солист.

Емил Табаков, снимка: архив на НДК

Това беше един много интересен концерт - от една страна свързан тематично с европейското ни председателство, а от друга – различен от традиционния Новогодишен концерт. След 6 месеца, когато завършваше нашето председателство заключителният концерт в НДК беше отново под диригентството на Емил Табаков на знаменитата Осма симфония /Симфонията на хилядата/ на Густав Малер. Маестро Табаков дирижира това забележително произведение на Малер с участието на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, Детски хор на БНР и Смесен хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци от Австрия. Възможността да прозвучи Малер 8 симфония, неизпълнявана от десетилетия, под диригентството на Емил Табаков беше изключително събитие, независимо, че композиторът от гледна точка на нашия век си е класик, макар че за жалост твърде рядко звучи в родните концертни зали. Но Малер е от любимите автори на маестро Табаков и концертът в зала 1 на НДК демонстрира забележителния талант и умения на именития ни диригент и композитор. Това беше преживяване с изключителна музика, с блестящи солисти, прекрасно музициране на водещите ни оркестри и хорове.

Но да се върнем към 35-тия Новогодишния музикален фестивал в НДК, който започва само след дни на 15 декември с два вълнуващи концерта, единият от които е в партньорство с Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, която тази година празнува 100-годишнина. „Коледно вълшебство“ от 19:00 часа в зала 11 ще ви срещне с възпитаниците на Музикална академия и Академичния симфоничен оркестър. Солисти на състава ще бъдат едни от най-талантливите деца, които в момента се обучават там. Другите две събития са „Предколедни искри“ /16 декември, зала 9/ с интересна камерна програма с произведения от Йохан Хумел, Йозеф Хайдн, Ференц Лист и др. и „Брас разходка по Коледа“ /22 декември, зала 6/, когато ще тактуваме и суингираме с джаз стандартите на Ари Барозо, Фред Фишер, Дон Себески, Джералд Маркс, Сиймор Саймън и още много други.

От ляво на дясно: Столина Добрева, Венеция Караманова, Сава Димитров и Борислава Танева, снимка: Орлин Огнянов

По този повод ректорът на Музикалната академия проф. Сава Димитров каза: “Много хубава година за НМА. Три програма открива се фестивала. Стогодишнината се превърна в празник, защото с големия талант, с многото желание нашите студенти да се покажат на сцените създадохме и организирахме повече от 70 прояви на различни места. Тази годишнина ни даде възможност да направим и важни партньорства, както и с НДК. Имаме подписан меморандум за партньорство, така че НМА намира още едно място, една голяма сцена с многото разнообразни зали, които притежава НДК да можем да представяме наша продукция. НМА не е само един университет за музика, Академията се превръща в един културен феномен с многото събития, които организираме и са на най-високо професионално ниво. Нашите студенти, възпитаници, а и по-младото поколение преподаватели вече много често може да видите на различни сцени и могат да бъдат оценявани не като млади хора, а като най-талантливите в България.“

И тази година Новогодишният музикален фестивал обръща специално внимание на най-малките, които ще станат част от 35-ото издание с тематичната програма за деца. На 18 декември от 11:00 часа в зала 6 ви очаква „Коледен концерт за деца“ на ученици от Национално музикално училище „Любомир Пипков“, а в програмата ще чуете популярни творби от Чайковски, Владигеров, Сарасате, Големинов, Бах, Шопен и др. Възпитаници на училището и техните преподаватели ще въведат в света на музиката публиката от деца и родители. Следващи в програмата са двата коледни концерта на Детския хор на БНР – „Бяла коледа“ с диригент Венеция Караманова и клавирен съпровод на Сиана Атанасова – 22 декември от 18:30 и 20:30 часа в кино „Люмиер“ /зала 11/. В програмата са включени коледни песни от цял свят с музика от Хайдн, Адам, Франк, Андрисен, Бояджиев, Рабаров, Слобаков, Недялков и др. Солисти ще бъдат Мария Славова, сопран и Виолета Радомирска, мецосопран.

Цели два концерта ще бележат началото на Новогодишния музикален фестивал. Второто ни предложение за 15 декември е вокалният рецитал на Мила Михова и Василена Атанасова – „Другото белканто“ от 19:00 часа в зала 9. Заглавието не е избрано случайно - по думите на Мила и Василена белканто не е просто стил на композиране, белканто е нагласа към пеенето. Самата дума означава „красиво пеене“, а двете дами споделят, че през изминалата и настоящата година са насочили вниманието си към камерната музика.

От ляво на дясно: Василена Атанасова, Мила Михова, Росен Балкански и Атанас Кръстев, снимка: Орлин Огнянов

За Мила Михова това е завръщане на сцената на НДК след 3-годишна пауза и истинско вълнение за предстоящия концерт и среща с публиката. Сред композиторите, които двете са подбрали, ще чуете Верди, Майербеер, Щраус и Корнголд.

Специален коледен подарък ще е концертът на 23 декември в зала 9 от 19:00 часа – „Празнични импресии“ с участието на Атанас Кръстев и Виктория Василенко - едно прекрасно младо дуо, което се представя успешно на български и международни сцени. Предизвикателната и виртуозна програма включва произведения на Франк, Паганини, Чайковски и Касадо. Ето какво каза за предстоящия концерт изключително талантливият ни виолончелист Атанас Кръстев: „Това за нас е огромна чест и привилегия. В „Празнични импресии“, както е озаглавена нашата програма, сме се спрели на много предизвикателна и виртуозна програма. Говоря повече за виолончеловите солови пиеси, в частност на аранжимента на 24 каприз на Паганини за цигулка – любимо произведение на всички музиканти. Много различни инструменти се осмеляват да посегнат към него, включително и виолончелото. Аранжиментът е правен в началото на 20-ти век от Фредо Пиати, виртуозен виолончелист, който е разширил страшно много възможностите на инструмента и е показал колко красиво може да бъде виолончелото. Другата пиеса за соло чело е на Гаспарти Садо, също един от най-изявените виолончелисти на 20-ти век. В нея има много препратки към други произведения за чело, като на Золтан Кодай, както и чисто фолклорни мотиви от каталунския танц на Радано. Може би центърът на концерта ще бъде едно много красиво произведение, където ще обединим сили с Виктория – цигулковата соната на Цезар Франк във версия за виолончело и пиано и как това произведение е „прескочило“ към виолончелото е много интересна история. Още 1887 година на концерт в Париж виолончелистът Жул Делсар, който е бил колега на Цезар Франк в Парижката консерватория по това време, чува на живо в изпълнение на цигулка сонатата и толкова му харесва, че почва да моли и преследва композитора ден и нощ, за да направи аранжимент за чело.

Атанас Кръстев, снимка: Стефан Джамбазов

Цезар Франк харесва много идеята, дава благословията си и Делсар прави тази версия за чело, която е изключително вярна на оригинала, няма разлика с цигулковия щим, може би само в някакъв регистър, но като цяло всичко е едно към едно. Каним и цигуларите на концерта да кажат мнението си.“ С въодушевление споделя Атанас Кръстев. Организаторите бяха подготвили и видео среща с Виктория Василенко, която допълни, че са щастлив да бъдат на сцена с премиерни произведения за дуото на сцена. Нейното солово изпълнение за пиано е по балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски в транскрипция на големия руски пианист Михаил Плетньов, съвсем в контекста на Коледните и Новогодишни празници. „За мен ще бъде първо изпълнение цялостно изпълнение на тази транскрипция“, уточни прекрасната ни пианистка.

Виктория Василенко, снимка: Стефан Джамбазов

„Топлина за зимните вечери“ е клавирният рецитал, който е подготвил пианистът Иван Янъков за българската публика. Събитието ще е на 27 декември от 19:00 часа в зала 11. Творбите, които той е избрал, са от Бетовен - Соната „Валдщайн”; Ноктюрни от Скрябин; Добринка Табакова; Респиги; Пуленк; Леонид Десятников и Равел - Гробницата на Купрен.

На 28 декември от 19:00 часа в зала 11 ви очаква камерният концерт „Зимна приказка“ с двете талантливи музикантки – Десислава Петева и Надежда Цанова. Последен в декемврийската програма е концертът „Стъпки в снега“ на дуото Иван Пенчев и Деница Димитрова – 29 декември, зала 11 от 19:00 часа. Поетичното заглавие на концерта насочва към програмата, която двамата са подбрали, а именно – Бах, Сен-Санс, Бизе, Римски-Корсаков, Дебюси, Масне, Равел.

Тук в контекста на Новогодишния музикален фестивал в НДК, а и извън него е важно да отбележим, че в годините в разговорите ни с най-именити български музиканти, певци и инструменталисти всички са споделяли, че за тях камерната музика е много специална и любима, защото е върхът на музицирането и когато не можеш да се скриеш зад оркестъра…Колкото до участието на толкова млади музиканти от ученици до студенти ще цитираме ректора на Музикалната академия „Панчо Владигеров“, най-младия в сто годишната ѝ история проф. Сава Димитров, че по-важно е, не че имаме 60-70 концертмайстори в световните оркестри, невероятни певци, а че възпитаниците на Академията са част и носят световния музикален дух.“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Орлин Огнянов, Стефан Джамбазов и архив на НДК

#Юлияна Караатнасова #Емил Табаков #Сава Димитров #Атанас Кръстев

0 notes

vprki · 3 years ago

Text

Атанас Кръстев сбъдва мечтите си

„Имам планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София“. Сподели за „въпреки.com” през май 2019 година талантливият ни виолончелист и преподавател Атанас Кръстев.

И ето - от 6 до 10 септември вече Вторият Международен фестивал „Челисимо“ ще се проведе в залите на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и в зала Галерия Оборище 5. А в концепцията си за фестивала музикантът пише: Второ издание на музикалния форум показва растеж, разширяване на териториите, представя нови и познати имена на известни световни виолончелисти - концертиращи артисти и преподаватели в реномирани висши музикални училища. Участват Александър Рам – носител на Втора награда от Международния конкурс Чайковски (Русия), който от следващата година ще е редовен преподавател в Московската консерватория, Драган Джорджевич – професор в Белградската музикална академия (Сърбия), Денис Северин - професор от Женевския университет по музика и Университета по изкуства в Берн (Швейцария), Разван Сума – професор от Университета по музика в Букурещ (Румъния), доц. Атанас Кръстев от НМА, пианистите Виктория Василенко – носителка първа награда от конкурса „Джордже Енеску” и Хориа Михаил (Румъния) – директор на филхармонията в Брашов. Освен 5 камерни концерта (на 6, 7, 8, 9 и 10 септември) във фестивала са предвидени и майсторски класове (по 3 сесии – общо 15) на петимата преподаватели за студенти от Швейцария, Румъния, Сърбия, Русия, Украйна, за възпитаници на НМА и учениците от музикалните училища на България. Майсторските класове са отворени не само за студенти, ученици, професионални челисти от София и от цялата страна, но за него са заявили желание за участие и студенти от чужбина,, които ще пристигнат на свои разноски. Обучението ще е безплатно - така, както и петте концерта ще бъдат със свободен вход. Най-активните участници ще получат не само дипломи, но и парични или предметни награди.

Виктория Василенко, снимка: Стефан Джамбазов

Вторият Международен виолончелов фестивал е една уникална възможност в нашата столица да си дадат среща изтъкнати представители на различни европейски виолончелови школи, чието съгласие за участие е признание и за националната ни виолончелова школа. (Този път, във второто си издание на фестивала се обогатява с гостуващи виолончелисти от Сърбия и Русия.) Интензивният характер на събитието, многообразието от имена на изпълнители и заглавия на произведения, ще бъдат интересни за младите виолончелисти, за публиката, за всички музиканти. Този фестивал ще постави България и София на видно място в европейската карта на музикалното изкуство, ще приобщи младите инструменталисти от България и чужбина към най-високите образци на майсторство, ще отвори нови пътища пред младата музикална генерация и пред младата публика. Уникалният форум на виолончеловото общество и неговите почитатели несъмнено ще обогати културния живот на страната ни, ще даде своя принос за разширяването на мирогледа и хоризонта пред младите изпълнители и ще запознае публиката с утвърдени образци от класиката до съвременността, но и с премиерни за България заглавия и интерпретации.

Убедени сме, че амбициите и последователността на Атанас Кръстев и екипа му ще направят прекрасно събитие – празник на музиката и младостта. Но да се върнем малко във времето, за да напомним, че хубавите, смислени проекти се реализират с много работа и преди всичко в подготовка на самия себе си, с обич и всеотдайност към избраната посока. През септември 2017 година разговаряхме с бащата на Наско забележителния ни челист и преподавател проф. Анатоли Кръстев по повод неговата 70 годишнина.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева-Тийкър и Атанас Кръстев, снимка: личен архив

Тогава го попитахме за децата му, които вървят по неговия път с увереност и талант – по-голямата Калина и Атанас. А проф. Кръстев възкликна тогава: … „Война, страшна война. Аз бях против! Сигурно от егоизъм и сигурно, както съм казал веднъж за Калина „не я окуражавайте да става музикант – ще тормози и нас родителите си и ще поставя в неудобно положение колегите ми, както много пъти става с деца на колеги”. Аз съм виждал много често това…Но се оказа, че и двамата и тя, и Атанас - 16 години по-късно и той се обърна към челото. Но като го питали защо точно чело и аз го попитах. Той беше казал, че да се спази семейната традиция, а като му казали, че кака му вече свири на чело, той отговорил - тя ще се омъжи и ще си смени фамилията… Само той още като малък можеше да каже така“. Тримата създават „Cellissimo”. Името на състава измислила майка ми Нели Кулаксъзова, музиколог. Вероятно оттам идва и името на фестивала.

А ден преди откриването на фестивала „Челисимо“ на 5 септември в рамките на 37-то издание на „Празниците на изкуствата „Аполония““ в Созопол беше и премиерната изява на Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев с великолепна програма: Д. Попер - Концертен полонез, А. Пиацола - La muerte del Angel, Дж. Пучини – Тоска, Е. Гранадос – Андалуза, И. Албенис - Кубинска рапсодия, Е. Шабрие – Espana, Д. Попер – Унгарска рапсодия2А. Пиацола - Фугата, аранжимент Румен Бояджиев-син, Авторско произведение на Румен Бояджиев. Всички изпълнители са млади и много талантливи. Атанас Кръстев специализира при проф. Наталия Шаховска във Висшето училище по музика Рейна София, Мадрид. Изнася концерти в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Русия, Гърция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и на всички престижни музикални сцени и фестивали в България. Посещава майсторските класове на Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес, Наталия Гутман, Даниел Вайс, Мария Клигел и други. Свири с именити пианисти като Жан Бернар Помие, Евгени Божанов, Виктория Василенко и с известни цигулари между които Хавиер Инхавиусти, Ери Масаока. Солист е на големи оркестри и ансамбли – Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Петробас Симфоника, Рио де Жанейро, Оркестра Симфоника, Сао Пауло. Носител е на много награди от престижни международни конкурси, удостоен е с „Кристална лира“ на СБМТД, Награда за камерна музика в Мадрид, връчена от кралица София и други.

Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, снимка: архив на "Аполония"

Виктор Трайков завършва НМА Проф. Панчо Владигеров в класа по виолончело на Ани Атанасова. Получава магистърска степен в Нов бългaрски университет в класа на Христо Танев. Притежава богат опит в сферата на камерната музика – през 2012 получава първа награда в конкурса за австрийска музика, член е и на струнен квартет Фрош. Соло челист е в Симфоничния оркестър на БНР, Classic FM Orchestra, New Symphony Orchestra и в международния оркестър Philharmonie der Nationen, Германия. Теодора Атанасова завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Анатоли Кръстев. Участва в майсторските класове на Клаудио Бохоркез, Ромен Гариу, Денис Северин, Георг Байч, Конрадин Бродбек, Владимир Перлин, Матс Лидстрьом, Алваро Хуертас, Александър Сомов и други. Занимава се активно и с камерна музика. Като част от различни ансамбли е лауреат на престижни награди от национални и международни конкурси. Момчил Пандев започва да учи виолончело шестгодишен при Ани Атанасова, на девет години печели първата си награда от международен конкурс. Следват единадесет награди и почетна диплома от различни международни конкурси за соло изпълнение и камерна музика в България, Великобритания, Чехия и Латвия. В момента е студент по виолончело в НМА Проф. Панчо Владигеров. Изнася концерти с различни камерни състави.

Да запомним тези имена. „Аполония“ има пристрастия към новото, към младите, но винаги без да прави компромиси със селекцията и избора си. А самият Атанас Кръстев е от честите гости на Празниците в Созопол именно, защото е талантлив и готов за нови предизвикателства. Но да се върнем към Международния фестивал „Челисимо“.

Програмата му е забележителна – прекрасна музика ��т различни епохи и времена, които са като разкази за челото, за дълбочината и красотата му като инструмент, вдъхновявала забележителни композитори. Представяме я в детайли по дни.

6 септември – зала НМА – Концерт от солови и творби за две виолончели в изпълнение на Разван Сума и Атанас Кръстев - Гаспар Касадо (1897-1966) - Сюита за соло виолончело, Дьорд Лигети (1923-2006) – Соната за соло виолончело, Петър Христосков (1917-2006) – Фантазия за сoло виолончелo, Давид Попер (1843–1913) - Сюита за две виолончели, оп.16 - 20 мин.

7 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Денис Северин и Татяна Корсунская (виолончело и пиано) - Лудвиг ван Бетовен - 7 вариации по тема из „Вълшебната флейта на В.А. Моцарт, Паул Хиндемит - Соната за соло виолончело, Дмитрий Шостакович – Соната за виолончело и пиано, оп. 40, ре минор.

Александър Рам, снимка: архив на фестивала "Челисимо"

8 септември – зала Галерия Оборище 5 - Рецитал на Александър Рам и Виктория Василенко (виолончело и пиано) - Бенджамин Бритън - Сюита №1 за соло виолончело, Ф. Менделсон-Бартолди – Соната за виолончело и пиано № 2, ре мажор, Бохуслав Мартину – Вариации по тема на Росини за виолончело и пиано.

9 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Драган Джорджевич и Хориа Михаил (виолончело и пиано) - Алфред Шнитке –Сюита в старинен стил, оп. 80,Лудвиг ван Бетовен – Соната за виолончело и пиано № 4, оп. 102, №1, до мажор, Макс Брух – „Kol Nidrei” oп.47, Фредерик Шопен – „Брилянтна полонеза”. оп. 3, до мажор.

10 септември – зала НМА - Заключителен концерт на най-изявените студенти и ученици от майсторските класове, с участието и на преподавателите във виолончелови ансамбли, връчване на дипломите.Програмата ще е свързана с изучавания музикален материал и нивото на участниците в майсторските класове. Във втората част ще прозвучат и виолончелови ансамбли от: Кленгел, Бизе, Попер и други.

Имали сме много поводи да разговаряме с Атанас Кръстев по повод концертите му с оркестъра на БНР, с камерен ансамбъл „Софийски солисти“, изявите на квартет „Фрош“ и още и още. Той се включи и в проекта на фондация „Въпреки“ през 2017 година „Европа на една софийска улица“, посветен на забележителния ни композитор Димитър Ненов. Тогава заедно с баща си проф. Анатоли Кръстев свириха на ул. „Цар Самуил“ в близост до дома, където е живял композиторът. Независимо, че е много млад, през август навърши 33 години Наско Кръстев има вече 7-8години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“:

Атанас Кръстев свири на ул. "Цар Самуил", снимка: Стефан Джамбазов

„За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Попитахме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти да са отдадени максимално на това, което правят,да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват.“.

Този текст е за Международния фестивал „Челисимо“ 2021, но той не би могъл да не е в контекста и на творческата, преподавателската дейност и на присъствието на Атанас Кръстев като талантлив музикант в културния ни живот днес и сега. Какво прави, защо го прави и как гледа напред и сбъдва идеите си. Прави го, Въпреки трудностите, не говори за тях, а за любовта си към музиката. За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор, всичко ми е на сърце. Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните.

Атанас Кръстев, снимка: Стефан Джамбазов

Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Програмата на фестивала „Челисимо“ го доказва. На ��обър час!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Архив и Стефан Джамбазов

#Челисимо #Атанас Кръстев #Анатоли Кръстев #Виктория Василенко

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Атанас Кръстев: Искам да направя виолончелов фестивал в България

„За мен това е прекрасно преживяване и голяма привилегия да съм солист на Радиооркестъра, както и да изпълня един от най-любимите ми концерти за виолончело на Шостакович № 1.”. Казва за „въпреки.com” талантливият ни млад виолончелист и преподавател в НМУ „Панчо Владигеров“ Атанас Кръстев.

И продължава: „Първият път го свирих преди 10 години, още бях студент първа или втора година с щатния оркестър на Академията с младия диригент тогава Любомир Денев – младши. Това беше неговият дипломен концерт“. С Атанас Кръстев разговаряме минути, след като е приключила репетицията му в Студио 1 на БНР и ден преди концерта в зала „България“ на радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин. Виолончелистът е доволен от репетицията, а и ние имахме възможност да видим атмосферата в залата. Според него репетиционният процес винаги е нещо специално, уникално като преживяване, защото няма две еднакви репетиции. „Доволен съм, много съм доволен. Радиооркестърът е страхотен състав, прекрасни музиканти, много съм щастлив, че свиря с тях. Много от тях са мои добри приятели, с някои от тях даже сме израсли и те вече свирят в оркестъра. С маестро Кадин е много интересно и приятно да се работи, много добър музикант“, казва Атанас Кръстев.

Програмата на целия концерт е неординерно изградена, с не често изпълнявана музика у нас, но за това малко по-късно. А Атанас Кръстев уточнява, че още преди година с Марк Кадин са водили разговор за съвместен концерт. „Точно тогава стана дума какво да включим в програмата и той каза, че иска да направи по-нестандартен подбор на програмата от произведения, които не са изпълнявани отдавна или неизпълнявани много често в България. Имаше известни дискусии дали да бъде Прокофиев – „Симфония – концертанте за виолончело и оркестър” или Шостакович и накрая се спряхме на Шостакович – „Концерт № 1”. Наистина не се е изпълнявал отдавна и от български солист и тук в България са минали няколко години, откакто е бил изпълняван. Той е един от бисерите във виолончеловата литература, колкото и банално да звучи.

Концертът е посветен на Мстислав Ростропович,

който го е научил за четири дни, след като Шостакович му е дал нотите и е изпълнен под диригентството на Евгений Мравински от Ленинградска филхармония. Няколко дни по-късно вече го записват. /Първият челов концерт на Шостакович е започнат на 1 май 1959 г., както е записано в полето на ръкописа. Целият концерт е завършен на 20 юли същата година, премиерата е на 21 септември 1959 година в Голямата зала на Ленинградската филхармония – б.а./ Това е изключително интересен концерт. Главната тема на първата част е използвана във филм от 1948 година /“Млада гвардия“ на Сергей Герасимов – б.а./ за Втората световна война за войници, които са пленени от германската армия и маршируват към лагерите на смъртта. Тази тема присъства и в много други негови произведения. Има много визуално филмово звучене концертът и създава много ярки образи в съзнанието на публиката. В четвъртата част има мотиви от една любима песен /“Сулико“ – б.а./ на Сталин, която е обърната наопаки и това е един от начините Шостакович да говори срещу режима, много завоалирано представя несъгласието си с определени личности, идеологии и т.н. За каденцата самият Ростропович разправял една история от живота на Шостакович как той е стоял в апартамента си и е чакал да го арестуват и стъпките по коридора, часовникът, който отмерва времето в една абсолютна тишина, в която стои и чака и не знае какво ще се случи. В каденцата това е много ясно изразено – човек сам с мислите си, които са съвсем не радостни. Има всичко в този концерт – спомени от миналото на една ужасна реалност, маршове, военни. Той стои и чака, стъпките отиват в апартамента срещу неговия и съседите изчезват, а той остава“.

Атанас Кръстев и Марк Кадин по време на репетицията за концерта в зала “България”

Програмата на концерта включва и филмова музика от едни от най-великите композитори на XX век. Самият Шостакович е автор на музиката на над 35 филма и много театрални постановки. Радиосимфониците изпълниха Сюита от музиката към филма „Дама Пика” /той никога не се реализирал, независимо, че имало заснета лента 1937 година от знаменития режисьор Михаил Ром – б.а/ от Сергей Прокофиев и Сюита от филма „Мъртви души" /1984/ от Алфред Шнитке. Солист в „Мъртви души” от Шнитке е изключителният пианист Марио Ангелов - изпълнител с дългогодишна творческа дейност с Радиосимфониците. „Тиха музика” от украинския композитор Валентин Силвестров, един от ярките автори на нашето време и водещ представител на авангарда в съвременната музика, е друго произведение, което беше изпълнено.. И трите произведения се изпълняват за първи път в България.

За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор,

всичко ми е на сърце.

Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните. Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев в зала “България”

Тези негови думи са повод да си припомним какво каза именитата ни композиторка със световен авторитет Добринка Табакова пред „въпреки.com” миналата година за неговото изпълнение на концерта ѝ за виолончело и струнни заедно със „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров на 16 юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици: „Много бързо Атанас Кръстев се подготви. Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек. Много съм доволна от репетицията“. С днешна дата Атанас Кръстев само отбелязва, че би било хубаво отново да изпълни този великолепен концерт.

По време на репетицията в Студио 1 на БНР, а и на другия ден на генералната в зала „България“ неотлъчно присъства и проф. Анатоли Кръстев, известният ни виолончелист и преподавател, бащата на Атанас. Питаме го дали помага или пречи, когато баща ти свири на същия инструмент, а и традицията в семейството. Синът е убеден, че по-скоро помага това, че „всички сме челисти. С годините съм се убедил, че

винаги е хубаво да имаш челист и преподавател вкъщи,

близко, защото това помага, колкото и да звучи натоварващо на пръв поглед. Но е много хубаво да има някой, който да ти помогне в момент, в който имаш нужда, защото ние всички сме хора, които понякога имат нужда от човек, който да чуе картинката отстрани, не само от вътре да се слуша. Така че помага и със сестра /Калина Кръстева - Тийкър – б.а. / ми, тя също е прекрасна музикантка, виолончелистка, не го казвам в никаква фамилна линия, с нея винаги ми е приятно да се видим, да посвирим, да си поговорим, да обсъдим някакви челистки неща. Концепции винаги има всякакви различни, но хубавото е, че винаги достигаме до консенсус. Аз знам, че той какъвто и съвет да ми даде, дори и в първия момент да не ми е при сърце, когато спреш и помислиш се оказва, че винаги това, което той ти казва от страната на неговия опит и кариера е правилното. Защото, наистина той е един прекрасен преподавател“. Тази година през юли тримата ще имат майсторски класове в Лятната академия Созопол, Атанас Кръстев се надява догодина отново със семейното им трио „Cellissimo” да направят концерти. Припомняме си заедно чудесните концерти по повод юбилейната годишнина на Анатоли Кръстев през 2017 година на Празниците на изкуствата „Аполония“ и в София с участието и на талантливата пианистка Маргарита Илиева.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка семеен архив

Независимо, че е много млад, през август ще навърши 31 години Наско Кръстев има вече 4-5 години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“. „За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Питаме го на какв�� иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти

да са отдадени максимално на това, което правят,

да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват. Имам много приятели и то много добри музиканти, които заради стандарта предпочетоха други професии – като си музикант много бързо ти се отдават други неща. В момента много успешни кариери градят като програмисти, IT-специалисти. Скоро си говорих с професор Марин Казаку, най-възрастния и най-емблематичния преподавател в консерваторията в Букурещ какво се случва със стандартите в Балканските държави и в частност какво се случва със стандарта на живот на музикантите и на преподавателите. Оказа се в момента, че във всички оркестри най-ниската заплата в Румъния е 1200 евро, говорим за тутисти, не говорим за водачи, където е по-висока, с��с 100% на преподавателите са вдигнати заплатите. Реално погледнато има много голям резон повечето от румънските млади музиканти, вместо да търсят реализация по други страни и континенти остават да работят в страната си. Трябва да вземем пример от тях. Техният авторитетен фестивал „Енеску“ е с бюджет 8 млн. евро и затова могат да бъдат поканени световни солисти, състави, диригенти. Сега наскоро гостува един младежки оркестър, румънски, където изпратих няколко от моите студенти да свирят в него, за да се получи колаборация, имаше и контрабасисти и виолисти, попълват състава от България. На всички им се плаща много хубав хонорар, няма значение, че са студенти за самия проект. Един пример, който ние бихме могли да вземем в различните държави какви пари се отделят за култура. Това е важно и хубаво да се каже“.

Атанас Кръстев беше и участник в проекта на фондация “Въпреки” - “Европа в една софийска улица” и свири на улица “Цар Самуил” в столицата

Но и допълва, че той има няколко, наистина много талантливи студенти, някои от тях вече се изявяват и като солисти, като Калоян Русев, който е свирил в Пазарджик под палката на маестро Григор Паликаров. Друг негов студент спечелил прослушване и ще бъде солист на Софийска филхармония, за да изпълни една не много известна пиеса на Панчо Владигеров „Елегичен романс“, писана 1917 година, когато композиторът е бил е съвсем млад и няколко години по-късно ѝ прави преработка за симфоничен оркестър. Творбата е свирена преди 30 години в изпълнение на Венцислав Николов и има запис в БНР. „И аз ще имам шанса да я изпълнявам заедно с „Песен“ от Владигеров с Русенска филхармония на 31 август на Царевец във Велико Търново под диригентството на Йордан Камджалов. Тази година Владигеров има юбилей и много се изпълняват негови произведения“. Припомня Атанас Кръстев и разговорът ни тръгва към нещата, които му предстоят. „Сега довършваме сезона с квартет „Фрош“ имаме още два концерта в София в Камерна зала „България“. На 4 юни в рамките на Софийски музикални седмици имаме рецитал с Виктория Василенко в Камерна зала България с много хубава програма – Дебюси, Прокофиев, Шуберт и Джордж Крам. Разнообразна програма, но добре се допълват произведенията, добре са разделени като епохи. С нея ще имаме и още един рецитал на Празниците на изкуствата Аполония на 4 септември. След това с Ивона Недева и Ростислав Йовчев имаме трио на камерния фестивал в Габрово, след това с Нишката филхармония Брамс двойния концерт за цигулка и виолончело с Ралица Симеонова, след това още един рецитал с Вики Василенко Бразилска музика, защото в София ще има есента фестивал за бразилска музика.

Ще правя майсторски клас в Букурещ, в консерваторията.

Много съм развълнуван, защото там нивото е много високо и има много интересни студенти. Ще ми е много приятно да поработя с тях. Имам едни планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София. Планирам го да се случи края на ноември. Надявам се с Министерството на културата да уредим бюджет. Не е съвсем официално всичко това, но се надявам да бъде в зала „България“ и залата на Музикалната академия. В Академията със сигурност ще има, но дано и в зала „България“. Изброява Атанас Кръстев колко много неща му предстоят до края на годината. Не по-малко ще са и ангажиментите му за догодина.

Атанас Кръстев с Марк Кадин на репетицията за концерта в Първо студио на БНР

Докато водим нашия разговор във фоайето пред Студио 1 на БНР много от оркестрантите го поздравяват за изпълнението и за работата по време на репетицията. Това не е честа гледка, както сме забелязали в подобни ситуации. И може би затова го питаме и какво е най-важно за солиста. А той е лаконичен: „За солиста е важно да бъде много дисциплиниран, много уверен, но и здраво стъпил на земята с двата крака и да не си мисли, че е отишъл много на далеч. Защото да си солист е голяма отговорност и то с такъв прекрасен състав, както сега. Да ти си солист, но това е камерна музика, всъщност. Има го и това и

човек не бива никога да забравя,

че, да, ти си отпред, имаш соловата партия, но и трябва да си част от цялото, да водиш, но и да помагаш. Непрекъснато имаш дуети с различни инструменти или групи от оркестъра. Това е важно за мен за един солист – да е с отворени уши за всичко, а не „сега аз тука свиря! Тук съм аз!“.

На самия концерт Атанас Кръстев омая публиката с интерпретацията си на знаменитото произведение на Шостакович. Оркестърът под ръководството на маестро Кадин беше прекрасният партньор в това истинско преживяване и за присъстващите в зала „България“, и за самите музиканти. Извън съвършената си техника Атанас Кръстев се потопи в сложната музикална драматургия на композитора, сякаш изстрада, без да го натрапва вопъла, споделен в творбата, особено прочувствен в каденцата. Изключителен музикант, той подари на публиката и виртуозната „Фантазия“ на Петър Христосков в биса, който изпълни. Кръстев е носител е на „Златна муза” през 2007 и „Кристална лира” през 2012. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Анатоли Кръстев. Специализира при проф. Наталия Шаховская в Мадрид и посещава майсторски класове при Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес и др. Концертира в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия и Бразилия. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

#Атанас Кръстев #Марк Кадин #Добринка Табакова #Анатоли Кръстев #Шостакович #Дмитрий Шостакович #Симфоничен оркестър на БНР #виолончело

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Добринка Табакова: Композирането ме намери

„Признавам, че не съм много запозната със случващото се в България, но много се притеснявам за това какво става с оркестъра на Националното радио. Притеснявам се за колеги, с които съм работила и, които толкова уважавам и знам колко много дават от себе си“. Споделя за „въпреки.com“ композиторката Добринка Табакова, музикантка със световна кариера и призната за един от най-авторитетните автори в музиката.

А тя продължава: „А и ние като музиканти от седем годишни, а и по-малки от пет годишни си посвещаваме живота на едно изкуство, за което след това някой да каже: „Не сте ни толкова важни!“. А ние да знаем защо го правим и защо премълчаваме много неща. Проблемът, за съжаление, не е единствено само в България. В момента тече и голяма дискусия в Англия по този въпрос, специално за оркестрите. Не мога да се изкажа нито позитивно, нито негативно – гледам да съм оптимист и да подкрепям колегите си, защото от тях получавам толкова много. Ето сега с една такава програма такъв чудесен концерт фестивалът също ��ного добре върви досега. Надявам се такива форуми да са фокус към това, което се стремим да направим като професия и да привличаме хора“.

Разговаряме с нея в зала „България“ по време на генералната репетиция на ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на маестро Пламен Джуров малко преди концерта им на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“

със забележителна програма и страхотни солисти:

Луиджи Бокерини – Интродукция и фанданго за китара и струнен оркестър, солист Георги Василев; Добринка Табакова – Концерт за виолончело и струнни, солист Атанас Кръстев; Астор Пиацола – концерт за китара, акордеон и струнни със солисти Георги Василев и Красимир Щерев; Едвард Григ – Квартет опус 27. На пресконференцията преди откриването на фестивала през май Пламен Джуров не беше сигурен дали Добринка Табакова ще успее да дойде на концерта. Но тя успя и в кратките паузи на репетицията с малки прекъсвания си приказвахме с нея, а и имахме и шанса да я видим в реакциите ѝ по време на репетицията на нейния концерт за виолончело и струнни. Той е написан през 2008 година за латвийската челистка Кристина Блауман, премиерата е на Амстердамското чело биенале с Амстердам Симфониета. За първи път е изпълнен в България преди година и половина в Пловдив, както припомни Табакова със солистка самата Блауман.

Георги Василев и Красимир Щерев на репетицията за концерта в зала “България”

Наблюдавахме композиторката по време на репетицията на концерта й. Беше седнала на средните редове в празната зала. Не спираше изпълнението и само между частите, когато маестро Джуров се обръщаше към нея, тя отиваше към сцената даваше не толкова съвети или инструкции, а споделяше своите усещания и разбирания за изпълнението и интерпретацията на Атанас Кръстев и оркестъра с деликатност, уважение и обич към изпълнителите. После сподели: „Концерт за чело и струнни в три части – първата се нарича „Бурна“, втората „Копнеж“, и третата „Сияеща“.

Много бързо Атанас Кръстев се подготви.

Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. За първи път концертът се свири в България, в Пловдив, преди година и половина, а в София ще е за първи път. В Пловдив го свири латвийската челистка, за която е писан - Кристина Блауман. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек /Той е от фамилия челисти, син на проф. Анатоли Кръстев, разгов��ра ни с него може да прочетете тук и брат на Калина Кръстена – Тийкър – б.а./ . Много съм доволна от репетицията. В зала „България“ нямам много опит за чело концерти, предимно съм била на цигулкови концерти. Току-що говорихме, че е трудна зала за солови чело концерти и Дворжак, и Чайковски /Рококо вариации за виолончело – б.а./. Може би, защото е толкова „дървена“ и попива някои от обертоновете. Не знам, но не е лесна за чело. Първо, защото концертът е труден физически и технически концертът, и плюс и залата те карат още повече да даваш. Ще е едно физическо и музикално изпитание – надявам се хубаво преживяване“. А малко по-късно, буквално минути преди концерта на среща с журналисти и почитатели Атанас Кръстев сподели: „Няма значение колко е трудно произведението, както каза Добринка, това е един много уморителен концерт. Обаче, когато в процеса на работа се упражнявах и го учех и се запознавах с музиката, всеки път загубвах представа за времето. Изведнъж се стъмва и аз продължавам да свиря и дори не съм разбрал кога е минало това време, защото това е една толкова прекрасна и гениална музика. От все сърце го казвам, че не случайно, че тя е използвана във филми, защото чувствата, които предава са страшно ясни и страшно силни. Беше ми лесно да се потопя в това какво изразява този концерт. За мен е огромна чест да го изпълня за първи път на софийска сцена тази вечер“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев

Концертът се превръща в класика на 21-ви век

и е изпълняван от челисти в цял свят. Произведението привлича с емоционалното си въздействие, чиста структура и виртуозно предизвикателство. Части от концерта са използвани във филми, като най-известни са последните два филма на знаменития френски режисьор Жан - Люк Годар и двата наградени в Кан „Сбогом на езика“ /2014/, “Le livre d’image” /2018/. Концертът става популярен сред водещи съвременни хореографи и танцови трупи – Танцова компания, Сидни /2016/, Американски балетен театър, Регенсбургския театър в настоящия сезон. През 2015 година Филип Миланов и Антони Мидълтън правят постановка в балет „Арабеск“.

Разбира се, този наш разговор с Добринка Табакова не е съсредоточен само към концерта, а към всичко свързано с нея и не само музиката. Малко накъсан разговор от репетицията на „Софийски солисти“ под ръководството на маестро Пламен Джуров, преживяване не по-малко вълнуващо от самия концерт заради процеса, в който се сътворява финала за пред публиката. Питаме я какво е специално за нея в музиката. „За мен е важно да се комуникира и да има диалог и разбирателство между слушатели и сцена. Израснала съм в семейство на научни работници, които са уважавали музиката. Тяхната обич към музиката е това, което ме запали. Затова винаги връзката между сцената и аудиторията за мен е водеща и се радвам, че вече в 21-ви век този диалог е значително по-силен, отколкото като започнах като композитор преди 20-25 години. От съвсем мъничка!“. В предишни свои интервюта тя подчертава, че не приема термина „съвременна музика“, �� „безвременна“. Защо? „Безвременна и жива музика. Съвременна музика – няма никакъв проблем, но най-важното е, че

тя се твори в момента от живи композитори и е свързана с времето,

в което живеем, пропито с енергията, с проблемите, които имаме. Социалните проблеми, националистични, най-различни – това по някакъв начин се вплита в музиката. Това, според мен е хубаво. Публиката да чувства, че има този диалог на сцената не само естетически и професионален, но и човешки, социален.

Безвременна музика е нещо, което говори на човечеството – по същия начин, както се вълнуваме, когато слушаме Бах вече толкова векове, след като той е писал. Вълнуват ни същите неща. Това е безвременна музика. Другите са скъсаните дънки. Добре са засега, а след петдесет години кой ще ги оцени! Това е за мен и в културата, и в модата, във всичко естетически безвременното, което ни свързва с хора от други векове“.

Цитираме ѝ авторитети, които твърдят, че изкуството в различните му жанрове „изостава“ от случващото се в света като проблеми като вълнения, не успява като че ли да реагира бързо на промените, които ни съпътстват всеки ден. А според нея „за всяко едно изкуство да си в крачка с времето е различно от това да си точно в това какво е модното, каква е тенденцията и, което се случва в момента. Защото в изкуството дълбоките неща ги осмисляме по малко по-различен начин, може би по-бавен, наистина. Няма нужда да сме в крачка точно със секундата на времето, но има едно вълнение и едно безпокойство в сегашното време, което се пропива в изкуството. Не е необходимо да е толкова директно казано с всички политически неща, които се поставят. Но общото чувство на хората в момента е еднакво – притесняваме се за екологията, за социални проблеми, притеснени сме и в същото време това, което търсим в определени събития е разбирателство. Това е работата на твореца да е вид мехлем, но и в същото време да покаже мненията, което всеки един от нас усеща. Но вече е различно дали ще си в стъпка точно с времето, с пулса. Това е различното, което прави музиката безвременна, а не модна“.

Пламен Джуров и Добринка Табакова

Продължаваме темата с конкретните ѝ преживявания от току-що приключилия на 12 юни Истанбулски музикален фестивал под надслов „Семейни връзки“. „Първото ми впечатление от фестивала беше от организацията и до каква степен те са абсолютно включени в това какво става в света по всякакви най-високи сцени. Ходят на холандския фестивал, взимат идеи, колаборират.

Забележително са в крачка с времето,

много са заинтересовани, много са съсредоточени и в същото време с голяма чувствителност към проблемите, които имат в страната. Фокусът на този фестивал беше семейството. С това те също се опитват да привлекат публиката и правят събития, с които да заинтригуват по-млада публика. Организаторите ми споделиха, че посещаемостта е около 95-98% на техните фестивали, което е огромно. Вярно мащабите там са големи – това е 17 милионен град. Но все пак, залите са големи, не са малки камерни зали, а са за 2-3 хиляди души и всичко е препълнено. Фокусът и интересът, който има в Истанбул е към фолклорна и на премесване на националните музики. Бях на много интересен концерт в знаменития „Капълъчаршъ“ , големия покрит пазар, където имаше и българско участие – Нешко Нешев акордеонист, имаше музика от Сърбия, Македония, България, Гърция, Турция. Всичко бяха премесили в едно цялостно преживяване, което беше едно от най-успешните събития. Разбира се и в концерта, в който аз участвах /концерт за две пиана и ударни в изпълнение на Амстердамската Симфониета и солисти, който беше в църквата „Света Ирина“, забележителна църква и пак огромен интерес, много хора. Много бях впечатлена и си личи, че фестивалът иска да даде и да по��дигне духа на хората в Турция, които имат по-европейски поглед към нещата“.

Още през 2015 година специалистите определят Добринка Табакова сред 10-те съвременни композитори, които променят света на класическата музика. А тя с усмивка казва не само по този повод: „Композирането ме намери, не съм го търсила специално. От импровизация тръгна – исках да изразявам нещо. Почнаха уроци по пиано и вече имах техника, с която да изразя тези неща. След това започнах и да ги записвам. Бях на 11 години, когато се преместихме в Лондон и там започнах и формално да уча композиция. Не знам – стана!“. И признава, че ако е имала някакъв шанс, който е предопределил съдбата ѝ това са нейните родители, които са я разбирали и подкрепяли в избора ѝ. За себе си като композитор споделя, че започва от формата, от структурата към едно произведение и дава пример с концерта си за виолончело. „Беше ми съвсем ясно каква искам да е втората част, идеята, знаех какво искам да направя. Всъщност произведението се „разплете“ от втората част. Различно е, но обикновено

структура и заглавие са първите импулси.

Вътрешното усещане си е винаги там. Но не мога да кажа по какъв начин ще го впрегна или канализирам в произведението. То си е винаги там, но трябва да го намеря, затова казвам, че формата е важна, защото вдъхновението е навсякъде, но трябва да знаеш по какъв начин да го структурираш. Визуалното е едно от нещата. Хора са ми казвали, че музиката ми им предава някакви картини. И на мен много неща ми предават картини, тази синестезия /от гр., смесено възприятие, например в музика и цветове/, която много композитори като Александър Скрябин и други. Бих се сложила в тази група от композитори, които виждат цветове като чуят ноти. Но не мога да кажа, че това е акцентът върху всичко, защото е толкова незнайно нещо за мен музиката. Точно какво прави. Дано никога не разбера! “.

Продължаваме разговора ни с Добринка Табакова вече във фоайето на зала България“, защото на сцената „Софийски солисти“ репетират финално Григ. Почти през цялото време на записа ни с нея звучи музика и то великолепна музика в прекрасното изпълнение на знаменития ни ансамбъл със знаменити солисти. Преживяване, което имаше своята кулминация на самия концерт малко след репетицията. Слушахме всичко на два пъти за кратък отрязък време, но си заслужаваше. На този фон споделеното от Добринка Табакова звучи съкровено и силно за музиката като духовно постижение и емоционално лично усещане на талантливата композиторка. А тя споделя музикалните си пристрастия към съвременните автори, в чийто авторитетен списък е и тя, макар и толкова млада. „Любим композитор ми е Гия Канчели, определено и като човек, и като композитор. Третата му симфония беше първото му произведение, което чух. Гидон Кремер е изпълнителят, който запозна света с него и с много от произведенията на София Губайдулина, на Арво Пярт и на Леонид Десятников, друг мой любим композитор, който е направил на Пиецола „Четирите сезона“. Десятников ги аранжира и вдига Пиацола, според мен, на едно още по-високо ниво, защото за мен в него има много фолклористика в музиката му. Но това, което прави Десятников с този аранжимент е едно друго ниво“. За себе си признава, че използва фолклора като усещане, като чувство, „но внимавам да не е взет мотив от фолклора, да не го пренасям. В сегашно време, когато толкова пътуваме и толкова много имаме достъп до истинската народна музика, трябва да се потрудим като композитори да си ги пречупваме тези неща през нас. Различно е било през 20-ти век, когато не се е пътувало толкова. Начинът да се запази тази музика е било да я цитират директно, но сега е друго време. Смятам, че трябва да бъде пречупена, а не директно взета“.

Питаме какви са отстрани, доколкото с днешните комуникации може да се каже така, са впечатленията от българската музика и българските ��узиканти. „Имам добро приятелство с

композитори като Георги Арнаудов и Петър Дундаков.

Композитори, които се знаят извън България и имат толкова широко познание и работят в различни жанрове. Знае се, че правят българска музика, но в същото време е и международна – много интересна и впечатляваща за изпълнителите по цял свят. Все повече се радвам, че има ансамбли, които правят старинна музика. За мен е важна тази чувствителност към различните времена. Да, те я свирят на стари инструменти, но чувствителността към всяко едно време обогатява бъдещето на културата. Цигуларката Зефира Вълева точно обогатява сцената и познанията и финеса, с който човек оценява музиката. Много се радвам, че има толкова много българи, които са първи цигулки на водещи оркестри в света“. Заедно се смеем на думите на Веско Ешкенази, който преди време каза за „въпреки.com“, че са толкова много българските концертмайстори и водачи на групи по света, но няма да могат да направят оркестър, защото всеки ще иска да е първа цигулка. Това, разбира се, е в рамките на шегата…но и не съвсем.

За себе си признава, че времето ѝ е разграфено, всичко е на часове, дни, минути. В момента пише произведение за ББС, което през декември ще има премиера с концертния оркестър, с който работи като резидентен композитор. „Завърших в момента резиденцията си в катедралата в Труро в Корнуол в Англия, записахме диск, който ще излезе в края на годината или началото на следващата – хорова музика и оркестър. Пиша и за хорове.

Имам много за писане.

Гледам да не мисля…“. С диригента Кристиян Ярви, който е гостувал в България са направили няколко програми от октомври м.г. досега – април-май с нейни произведения в Лайпциг.

Интересно ни как е привлечена като резидент – композитор към такива елитни музикални състави. „Обикновено е един човек или някой от оркестъра, който е чул произведение и след това искат да работим заедно. Често са и артистичните директори на тези оркестри като в Амстердамската Симфониета – имат забележителен артистичен директор, който ��ърси как да направи интересна добра програма. От BBC се свързаха с мене от директорско ниво и се запознах с техния мениджър, който е много, много симпатичен човек. Всичко от тези големи неща става между двама души – как ще протече разговорът и как ще се харесате, какво ще си кажете и оттам вече се гради“. За конкретната си работа споделя, че винаги работи за определен солист, определен оркестър, защото е важно да си го представи как ще е на сцената произведението. „Например за Максим Рисанов /виолист и диригент, смятан за наследник на Юрий Башмет – б.а./който е свирил тук съм писала доста и сега за Амстердамската Симфониета двоен концерт за пиано за двама млади холандци Артур и Лукас Юсен“. Сюита за виола, клавесин и струнни на Добринка Табакова със солист Максим Рисанов е включена в авторския ѝ диск, издаден от ЕСМ на композиторката, номиниран за наградата Грами 2013 година в категорията класически албум.

Успяваме в този наш разговор на части, прекъсван от прекрасна музика да я попитаме какво прави в малкото си, както разбираме, свободно време. „Когато имам свободно време, обикновено съм някъде на път и гледам да попивам от културата на това място, обичам да чета. Сега взех на Таня Шахова „Германката“. Чета, чета и…“. На срещата с нея малко преди концерта и малко след репетицията я попитаха за статистиките, популярни не само във Великобритания за съотношението мъже – жени предимно като композиторки и диригентки в сравнение с колегите им. Добринка Табакова е категорична, че не иска да е част от статистиката: „Важно е да има някаква подкрепа, но от друга страна не искаш да си там заради статистиката, а

искаш да си сериозен професионалист,

който си е извоювал мястото и си е доказал, че има защо да е на тази сцена“. А Пламен Джуров се присъедини към разговора като каза, че те като мъжки състав оценяват женската чувствителност, която винаги крие изненади…Забавно, но и специална оценка беше казаното от маестрото. След минути започна концертът, може би най-силният от многообразната програма на 49-ия фестивал „Софийски музикални седмици“ с акцент към младите в сътрудничество с НМА „Панчо Владигеров“ и Софийска филхармония. А съвсем скоро ни предстои нова среща с музиката на Добринка Табакова. На 28 септември на откриването на сезона на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на маестро Марк Кадин ще бъде изпълнена нейната „Орфеева комета“. Произведение, посветено на 50 годишнината на Еврорадио, поръчка и откупка на EBU. Беше изпълнено за първи път през ноември м.г. в Лондон под диригентството на Андреас Вилднер и излъчено по БНР. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

#Добринка Табакова #Софийски музикални седмици #Пламен Джуров #Атанас Кръстев #Георги Василев #Красимир Щерев

0 notes

vprki · 7 years ago

Text

Проф. Анатоли Кръстев: Челото за мен е начин на живот, точка

„Видях, че белият лист започва да ме ужасява. Белият лист означава някаква идея, която я няма никъде. Докато напечатаният лист означава даване на смисъл на това, което е написано вътре. Това да си посредник между тази няма творба и да я вкараш в залата ми се видя много запалващо, много вдъхновяващо”. Споделя за „въпреки.com” именитият виолончелист проф. Анатоли Кръстев и за опитите си да композира.

„Велко Карастоянов ме попита къде се чувствам по-удобно – пред написания лист или пред белия лист. Той така ми постави въпроса, все пак той е брат на композитора Асен Карастоянов и явно са си приказвали за тези теми. Проф.Велко Карастоянов /преподавателят му в Българската държавна консерватория тогава – б. а./ ми постави ребром въпроса, бях написал вече три симфонии, бях на 18-19 години, много нещо, които после някъде се загубиха и изхвърлиха. Не бих ги показвал, но сега би ми било любопитно. Не съм писал след това, защото след това написах една соната за чело и пиано и композиторът Цветан Цветанов, Бог да го прости, беше човекът при когото ходих да се съветвам. Той виждаше, че съм любител и говореше за съвременната стилистика. После започнах да се чувствам и съкомпозитор, което беше пък малко прекалено минаване към оная страна да се бъркам в работата на авторите. Слава, Богу, че повечето не ми се сърдеха за това. Много добре осъзнавах и как едното пречи на другото. Трябваха седмици, за

да превключа от свирене на писане

и свиренето заминаваше по дяволите. Като вземех после да свиря, пък писането заминаваше по дяволите. И нито едното, нито другото. После прочетох, че Шостакович, не мислете, че се сравнявам с него, че се правя на голям. Той е имал този проблем – бил е страхотен пианист, печелил е конкурси. Така са му поставили и въпроса какво ще прави – това или това…” с усмивка и самоирония казва Толи Кръстев, както го наричат приятелите. Това става и повод да изрази възхитата си към музиката на Дмитрий Шостакович, която разбрахме колко обича и харесва и първите му периоди, към които някак си се връща големият композитор в края на живота си. Но давайки си сметка за годините по средата и трудностите, преживени по Сталиново време виолончелистът заключава за неговото творчество „гениална музика!”.

Откъс от разговора с Анатоли Кръстев можете да чуете тук

Велко Карастоянов - портрет в кабинета на Анатоли Кръстев

Разговаряме с Анатоли Кръстев в кабинета му в сградата на Музикалната академия на ул. „Людмил Стоянов” зад Министерство на външните работи. Кабинетът е голям с две пиана, едното извадено от морето край Балчик, паднало от увеселително корабче. Бракували го, но издава звук… Паркетът е целият в дупчици от виолончелите на студентите на маестрото, а и специално приготвената за целта постелка – също. На едната стена са портретите на неговите учители в Академията и колегите, все именити български виолончелисти и преподаватели, които не са вече между живите, но са създали школа. А по другите страни са афиши, много афиши отпреди много години, а и по-съвременни, където освен концертите на Анатоли са и на дъщеря му Калина и сина му Атанас, виолончелисти също. „Има много плакати, които не са тук. Аз обичам да ги събирам, защото когато бях млад преподавател и растях академично тук ми казаха, че е хубаво да има доказателствен материал за всичко, което правя. И е важно, когато кандидатствам за доцент, професор да показвам какво мога, какво правя. И така почнах да ги събирам – имаше едни два топа афиши – тежки и дебели и едни цигани ги изхвърлиха. Нели /съпругата му музиколожката Недялка Кулаксъзова – б.а./ ги извикала да прочистят тавана и от тях много малко останаха, защото имаше един шкаф със счупена заключалка и бяха запазени някакви, но много важни се загубиха. Немските ми афиши, френските, европейските ги няма никъде.

Не съм броил афишите, но

концертите са над 2000 и оттам нататък им губя края,

защото това го смятам от началото на 70-те години до наши дни. Но това не е важно. Давам си сметка, че това е като удобен матрак зад гърба ти - лягаш и знаеш на какво лягаш. Много помага в най - инфарктните моменти. Човек има рутина, има натрупан опит и едва ли ще има да си избирам репертоар в бъдеще”. Отново с усмивка казва Толи Кръстев. А той има изключителна артистична биография. Ръководи майсторски класове във Франция, Англия, Белгия, САЩ, Корея, Гърция, Португалия, Бразилия, Македония, Сърбия. Почетен президент е на Академията за млади таланти в Марсилия (заедно с Янош Старкър и Морис Баке), член е на жури в международните конкурси във Ваймар и Прага ("Пражка пролет"), Бразилия. Има многобройни награди и отличия от конкурси, фестивали, форуми. Негови възпитаници са солиращи артисти, концертмайстори и оркестранти на най-реномирани подиуми, в престижни състави, както и педагози във висши музикални училища и университети - в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка.

Категоричният професионализъм, яркият артистизъм и впечатляващият репертоар отвеждат Анатоли Кръстев към най-известните подиуми у нас и в чужбина (Европа, Америка, Азия и Африка). Солист е на всички български и редица европейски и американски оркестри. От 2000 г. Кръстев основава (с Йосиф Радионов и Майер Франк) клавирното трио "Кинор", а от 2002 - виолончеловия ансамбъл "Cellissimo" (с Калина Кръстева и Атанас Кръстев). Осъществил е голям брой премиери. Регистрирал е над 25 грамофонни плочи и компактдиска в български и чуждестранни звукозаписни фирми (САЩ, Холандия, Германия, Канада и др.). Многобройни са записите на Кръстев в радио и телевизионни станции на България, Франция, Белгия, Русия, Унгария, Гърция, Бразилия, Виетнам и др. Дискът му с концертите на Сен Санс, Шуман и "Рококо вариации" на Чайковски беше номиниран от парижкото списание "Repertoire" с най-високите оценки и със суперлативи. За себе си казва, че репертоарът го избира сам. Но винаги го очакват и нови предизвикателства.

Клавирно трио “Кинор” - Анатоли Кръстев, Йосиф Радионов и Майер Франк на концерт

„В момента ме чакат четири нови концерта, в последните три години имам някакъв премиерен концерт – научавам и свиря.

Най-трудно е това – научаване на нови концерти.

Дори пресният е на един белгийски много добър композитор и професор по пиано Робер Гроло, първия белгийски лауреат на конкурса кралица Елизабет от края на 60-те и началото на 70-те години. Точно 10 години след това попаднах в Белгия и той беше изключително популярно име. Тогава ми казаха да намеря някой известен, ако искам да пробия. Съдбата поиска негов близък приятел и агент да ме свърже с него. Грило беше много любезен и започнахме да свирим. Той се отдаде на композиция малко по-късно след 90-те години, така че по едно време ми изпрати, без предупреждение по мейл един концерт за чело, посветен на мене. Няма мърдане и го изсвирихме със Софийска филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев”.

През цялото време на разговора ни Анатоли Кръстев се връща в различни моменти от кариерата си и като изпълнител и като преподавател в различни краища на света. Дори по време на свой майсторски клас в Бразилия се запознал със знаменития писател Жоржи Амаду /1912 – 2001 г./. Бразилските колеги на виолончелиста били смаяни, когато разбрали, че Толи Кръстев познава произведенията му /били вече преведени в България/. Много истории ни разказа той в тези негови многобройни пътувания за музиканти, за отношението в различни страни към музикалното образование, за българите, които правят музика далеч оттук, но авторитетни като изпълнители. Дори излязохме от темата на разговора ни, когато той сподели, че отново в Бразилия негов колега, дори приятел в късните часове му споделил, че е бил доносник и тогава Толи си обяснил защо от компанията са били привиквани в службите. Но както се казва друга история. Заедно се връщаме към музиката.

„Нямам предпочитания към определена музика, на периоди съм.

По едно време бях потънал в барока и не ме интересуваха големите концерти със симфонични оркестри. Само предлагах Баховите сюити, направих ги интегрално в Брюксел, мина страхотно добре. Това ми продължи по някакъв начин кариерата в тази част на Европа - в Холандия, Франция, Германия и наоколо. Много радиостанции ги предаваха на живо. Това беше 11 и 12 декември 1992 година. Така, че всичко идва на периоди – не мога да си представя своята кариера без концертите на Хайдн, имам добри зап��си, дискове издадени - Шуман, Сен-Санс, Чайковски „Рококо вариации”, Дворжак, разбира се. После се прибави Елгар, някъде към 80-те години. Концертите в репертоара ми са над 80, които съм свирил на различни концерти. Някои от тях съм изпълнявал над 200 пъти, някои по 150… Хайдн концертът в до мажор съм свирил над 200 пъти в турнета, в различни концерти.

Изключително много свиря съвременна музика, например унгарския композитор Гьорг Лигети, музиката му е използвана във филма „Срещи от третия вид” на Стивън Спилбърг. Неговият концерт за чело изпълних с Нов симфоничен оркестър при голям интерес. Не мога да не спомена Витолд Лютославски, неговият концерт ми е от най-любимите. Много обичам руските концерти - Прокофиев, Шостакович, но те са вече класика, но и Алфред Шнитке – сонатите. Донесе ми много ангажименти – един концерт в НДК преди 20 години някъде”. В разговора ни Анатоли Кръстев преплита времената, моментите, срещите и работата с големи музиканти на нашето време. И винаги в репертоара му има и много творби на български композитори. Обича ги, свързва ги и съвместна работа, приятелство, дори издирвателство на изгубени партитури.

„Свиря и много български съвременни композитори. Сега ме чакат няколко концерта. Никога няма да забравя премиерата на концерта на Георги Минчев – това е един забележителен концерт. Тази сутрин говорих с Михаил Пеков, който беше в отлично настроение за неговите години. Каза, че издирва един клавир, който е изчезнал от периода, когато ��ищо не пазил. Действително раздаваше си оригиналите, които са писани с молив. Той имаше един великолепен концерт за цигулка и чело, изпълнихме го с Дора Иванова, Бог да я прости… Концертите, които предстоят да се изсвирят са на Христо Йоцов, концерт за чело, който е току-що написан. Той държи да няма нищо джазово в това, което пише, въпреки че има, но е изключително красив и удобно написан концерт, който трябва много да се изпълнява. Друг концерт е на Илия Драганов, композитор, който почина през 1977 година, Дора Драганова е негова дъщеря. Преди около две години ми се обади Йосиф Радионов и ми каза, че Дорчето намерила концерта в един куфар, разчиствайки някаква стая в някаква стара къща. Извадих веднага един щим и сега сме в преговори със Съюза на композиторите да направят партитура - да се изпише, трябва само да се набере и да се види, да се пресвири. Това е концерт в стил Веселин Стоянов и този концерт да се чуе, той е в традиционната българска стилистика от 30-те, 40-те години”. Продължава да преплита концертните събития в живота си Анатоли Кръстев. Отделя и специално внимание на композитор като Георги Арнаудов.

Анатоли Кръстев - снимка личен архив

Заедно с виолончелиста коментираме отношението към съвременната музика на публиката със забележката, че като че ли у нас тя не е много търсена и разбирана. Писали сме за това. Според Анатоли Кръстев подобна констатация е характерна не само за България, но той ни изненадва с погледа си към друга посока. „Бих обвинил българската публика, че няма толкова интереси към фолклора си. Това е един феномен – фолклорът е опит и то доказан за запазване на автентичност на народностни особености на всяка една нация. От личен опит знам, че щом българинът излезе в чужбина и го няма известно време за него

фолклорът става безкрайно ценен

и може да го разплаче. Тогава започват да идват миризми и картини, на които не само не сме обръщали внимание, а дори са ни дразнили. Тези потури и цървули тук са ни дразнили, а там ни разплакват. Фолклорът е това, а съвременната българска музика е изградена най-често на тази народностна база, но това е и известна щампа, моделът. Но всеки пише, както вижда, както усеща, както иска. За мен композиторите на съвременна музика са един вид ясновидци, усещат какво става, накъде отива, без въобще да имат такова намерение да казват какво ще става в музиката. Не казвам имена, защото ще пропусна някого, а за малка България има изключително голям брой талантливи хора”.

Един от поводите да разговаряме с Анатоли Кръстев е и неговият юбилей, на 6 септември става на 70 години, а и още нещо. Дни преди това на 3 септември заедно с дъщеря си Калина и сина си Атанас ще имат участие на фестивала на изкуствата „Аполония”, който ще се повтори на 8 септември в Камерната зала „България”. Тримата създават „Cellissimo”. Но преди това как поемат пътя на баща си с виолончелото? И тук следва една много лична история и не съвсем… „Война, страшна война. Аз бях против! Сигурно от егоизъм и сигурно, както съм казал веднъж за Калина „не я окуражавайте да става музикант – ще тормози и нас родителите си и ще поставя в неудобно положение колегите ми, както много пъти става с деца на колеги”. Аз съм виждал много често това…Но се оказа, че и двамата и тя, и Атанас - 16 години по-късно и той се обърна към челото. Но като го питали защо точно чело и аз го попитах. Той беше казал, че да се спази семейната традиция, а като му казали, че кака му вече свири на чело, той отговорил - тя ще се омъжи и ще си смени фамилията… Само той още като малък можеше да каже така.

Атанас Кръстев - снимка личен архив

Той си играеше на човечета. Любимото му беше – пуска си музиката на концерта за чело на Дворжак, достатъчно дълъг, за да продължи играта през цялото това време и по темите си има герои, в разработките си има конфликти, има си репризи, успокоения. Нямаше да знам, че прави това, докато една вечер не разбрах като се прибрах – цялата къща свети, вратите отворени навсякъде, Дворжак надут докрай. Първата работа беше да спра това чудо, защото беше пуснато много силно. И той: „Защо го спря?”. Добре ще го пусна, но не толкова силно. А той: „Късно е, те го убиха!” Аз се чудя кого са убили, а той ми разказа как работи по темите с играчките и всичко това беше организирано. Тази игра, скоро му напомних за нея, а той каза, че и досега така си изгражда нещата, те му се персонализират. Прави много точни анализи, виждам го, че когато има спорни моменти, неговите избори са точни. А Калина, сигурно защото аз се противях. Като ме нямаше, аз тогава много отсъствах и стигнахме до такъв разговор, малко на шега. „Да се бях усетила, можех да те осъдя за неупражнени бащински права!” Мен ме нямало и тя изчислила, че в продължение на едни 7-8 години съм бил само няколко месеца вкъщи, което е вярно. Имаше такива моменти, в които аз само сменях куфара и пак заминавах”.

„Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка личен архив

Признава, че е много хубаво да свирят тримата заедно. Оставя ги те да са активните в „Cellissimo”. А името на формацията измислила Нели, майката. Но не крие, че съзнателно си запазил 1-2 първи чели, „останалите им ги раздадох на тях и аз минах на третото чело. „Cellissimo” концертите представляват едно събиране, където всеки има и поотделно да свири, има и по двама да се свири, по трима, разбира се и с пианиста, който е. Сега на „Аполония” ще бъдем с Маргарита Илиева, прекрасна пианистка, откри и славейче в гърлото. Концертът на Атанас с нея в Московската консерватория, те и двамата са прекрасен ансамбъл, много лесно се допълват, беше страхотен, много големи откъси са качени в YouTube. Великолепно се допълват двамата, имат записи в БНР, едни от най-рядко изпълняваните, защото са много трудни като за ансамбли, като соло и като за чело и пиано „Танцът на зеления дявол” от Гаспар Касадо, например, „Танцът на елфите” от Давид Попър.”

Програмата им на „Аполония” е много разнообразна. Започва с нещо въвеждащо, в случая Бах, аранжимент за три виолончели, няма нещо такова оригинално, но френско - италианският челист Рончини от сонатата за чело и чембъло я прави за три чела. После вървят виртуозни неща - Георги Арнаудов, който наскоро написа много хубави три сонета от Микеланджело. Те са в ренесансов стил, много интересни, чисто инструментални. Музиката тече така, че няма какво да се обяснява. Това ще е в началото на втората част. После с Наско ще се надсвирват. Всеки да покаже какво може. Втората част ще е повече на Калина. „Ще завършим няколко химна за виолончели – Реквием на Попър, „Лебедът” на Сен-Санс, който е почти аранжимент като диалог на тримата. Всеки си изсвирва част от темата на Лебеда като че ли Лебедът минава през различно оцветени води.

Ще бъде като събиране вкъщи,

когато хората си казват, че отдавна не са се виждали и искат да си посвирят. Дори си мисля дали не трябва никой да не излиза от сцената – когато един свири другите да седнат и да го окуражават от близко”. Едва ли не се шегува Анатоли Кръстев, а ние вече си ги представяме в пространството на Археологическия музей в Созопол таткото с двете пораснали талантливи деца и мама някъде в публиката…

Историята на Анатоли Кръстев като музикант е дълга и може би парадоксално започва от Тунис, където завършва консерватория при Гвидо Еврайт, после Музикалната академия в София. Започва от дете като цигулар, но „съм изневерил на цигулката и така съм я възневидял, че разводът е бил абсолютно оправдан”. А сега е категоричен: „Челото за мен е начин на живот, точка. Нищо повече не може да се прибави”. Всъщност може много да се прибави като детайли, включително и, че челото е семеен инструмент, на който е свирил дядо му, учител по музика и математика и баща му, инженер но любител - музикант и първият му учител Радослав Дойчнов, водач на челите в Музикалния театър. Може да се прибави и една неосъществена специализация при Мстислав Ростропович в много младите му години. „Тръгнах навремето на специализация при него, когато всичко се разпадаше. Това беше 1970 година. Той се беше оттеглил от Консерваторията, после прочетох как се е страхувал за себе си, за живота си. Скоро след това замина. Но когато аз отидох в Москва, той вече беше изнесъл ръкописа на Солженицин /”Архипелаг ГУЛАГ”/”. Неговите ученици Наталия Шаховская, Давид Герингас, Наталия Гутман в това време – всичките в Москва организирали творчески срещи, на които свирили малко и говорили много за него. Но тази специализация е свързана и с нещо много лично за музиканта. Там се опознава с бъдещата своя съпруга Нели Кулаксъзова, също участничка в българската група...

Анатолий Кръстев преподава в Музикалната академия още от 1972 година, съвсем млад. Но с днешна дата отчита, че в началото имал големи спорове със старите преподаватели. „Още 80-те години стана ясно, че трябва да се пипне нещо в средното образование, за да вървим нагоре удобно и здраво и точно така започна да се получава. Започнах да влизам в комисии за назначаване на преподаватели. Внимателно се избираше кой да бъде и сега повечето учители там, където има чело са бивши мои или ученици на тези, които са тук /посочва стената с портретите/. Уча ги на това, което вече в цял свят се знае и то е едно и също. Оттам идва и това

примесване на школи,

някак си изчезна ярката руска школа, елегантната и финяшка френска, желязната немска, вокалната италианска, белкантото. Всичко се смеси. Сега започва някак си опит за индивидуализиране, но започва на много високо равнище. На нашите студенти точно това трябва да им се обясни, че оттам идва, не че са изостанали, за человия клас гарантирам, че знаят всичко. Понеже ние сме най-бедната държава в Европа всички челисти, които идват ги каня да направят майсторски класове макар и за кратко. Никой не отказа и го правят без пари. Учим се най-вече на занаят и на отношение”, казва Анатоли Кръстев. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

#Анатоли Кръстев #Атанас Кръстев #Калина Кръстева #виолончело #музика #Cellissimo #Челисимо

0 notes