#виолончело

[magdalenagigova]

За първи път в България звучи концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс

За първи път в България звучи концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс       Гост-солист е Александър Димитров, който специално се завръща в България за концерта      На 21 юни на сцената на зала „Концертна“ в Централен военен клуб доказаните професионалисти от Камерен Ансамбъл „Софийски солисти“ под палката на Константин Добройков ще представят за първи път в България Концерт за…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Празник на автентичната красота в музиката

Силните страни на една умна, безкомпромисна и последователно осъществявана стратегия наново осмислиха фестивалния дух на традиционното джаз събитие в Пловдив. Ще помним десетото, юбилейно издание на Plovdiv Jazz Fest (1-3.11) с великолепието от вълнуващи звуци. Ще помним и овациите за джаз певицата Мирослава Кацарова, артистичен директор и главен организатор на фестивала. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Аплодираме я не само заради енергията и умението ѝ да създава своеобразен оазис за красотата на свободната музика. С безпогрешното си ухо и ясна визия Мирослава продължава да съгражда контурите на печеливш фестивален профил, който неизменно откроява критериите на висок професионализъм, проектиран в изкуството на водещи, световни имена в света на джаза, както впрочем и на очарованието на отворения интеркултурен диалог, на перспективната приемственост между поколенията, а и на толкова значимия социално-психологически нюанс, стимулиращ тръпката на живото, на общностното музициране.

Не се наемам да степенувам фестивалния принос на участващите формации, изпълнили звуковата аура по време на шестте концерта в залата на Дома на културата „Борис Христов“ – още повече, че и трите вечери станаха дом на все забележителни, първокласни, но и твърде различни артисти, поне що се отнася до стиловата им ориентация.

Майк Стърн

Ето, бравурната електрическа китара на Майк Стърн, заедно с Лени Стърн (вокал и китара), Боб Франческини (саксофон), Крис Мин Доки (бас) и Денис Чеймбърс (барабани), направо ни хвърли в неустоимата, френетична аура на онази славна hot тенденция с над половин век история, която вписваме – с всичките терминологични условности – в графата джаз-рок. Познавачите тук помнят енергията в колаборациите на Майк с редица емблематични имена, съграждали аспекти на именно тази тенденция в джаза, като формацията “Blood, Sweat & Tears” и музикантите  Били Кобъм, Майлс Дейвис, Джако Пасториъс...

Майк Стърн, заедно с Лени Стърн (вокал и китара), Боб Франческини (саксофон), Крис Мин Доки (бас) и Денис Чеймбърс (барабани

Помнят и умението му да разгръща увлекателни импровизационни сола и необикновени мелодични линии, да играе с колорита на потърсени китарни тембри  – изящно, усмихнато, неподражаемо. А тези, които не са забравили гостуването му през 2016 г., вероятно нетърпеливо очакваха финалната пиеса, изпълнена на бис – класическа блусарска композиция, с която Майк Стърн сякаш настояваше да напомни далечните основополагащи корени на джаза...

Джо Ловано и неговото трио

От своя страна легендарният саксофонист Джо Ловано, многократен носител на наградата Грами и неоспорим представител на световния джаз елит, разигра неподражаемия си индивидуален подход в музицирането. Заедно с другите участници в триото Tapestry – забележителните импровизатори  Мерилин Криспъл (пиано) и Кармен Касталди (барабани) – Ловано щедро разкри изобретателния си вкус към експеримента и особената природа на един мелодичен и хармоничен език с отношение към чудните страни в съграждането на нестандартни, пространни звукови пейзажи.  

Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски (пиано), Младен Димитров (барабани) и Александър Леков (бас), и струнния квартет Perfect: Ивелина Христова и Диляна Давидова (цигулки), Мария Венкова (виола) и Антоанина Юрганджиева (виолончело)    

В съвсем друга стилистика, под знака на грижливо подбран и талантливо преаранжиран латино песенен репертоар, ни поведе най-новата концертна програма на Мирослава Кацарова. Наречена “Paloma” /за нея във „въпреки.com” може да прочетете повече тук/, на името на старата популярна мексиканска песен, програмата дебютира преди няколко месеца и на софийска сцена. Интерпретацията на новите песенни аранжименти несъмнено залага на онзи софистициран и някак носталгичен естетически поглед, така присъщ за музикантската природа на Мирослава. Поглед, който намира своя органичен комфорт в подобаващата артистична компания на джаз триото в състав Мирослав Турийски (пиано), Младен Димитров (барабани) и Александър Леков (бас), и струнния квартет Perfect: Ивелина Христова и Диляна Давидова (цигулки), Мария Венкова (виола) и Антоанина Юрганджиева (виолончело).     

Тил Брьонер

Комуникативната страна на музицирането, т.е. идеята за едно непременно споделено преживяване пребивава съвсем плътно в композициите на друго световно име в контекста на съвременната джаз сцена – виртуозния германски тромпетист Тил Брьонер. В този смисъл не е странно, че той черпи вдъхновение от бибоп и фюжън джаза, но и от съвременната попмузика, както и от някои широко разпознаваеми филмови мелодии. Не е странно и обстоятелството, че в инструменталния му стил се усеща осезаемо влиянието на Дизи Гилеспи и Чет Бейкър. А заедно с великолепните си партньори в импровизационното музициране – Олаф Полин (пиано), Марк Уайанд (саксофон), Кристиан фон Капхенгст (бас) и Дейвид Хейнс (барабани) – Брьонер безусловно омая сетивата на публиката с атрактивно аранжирани изпълнения, между които Moon River (прочутата песен на Хенри Манчини от филма „Закуска в Тифани“), Let It Snow, Europa…

Тамара Лукашева с Half Easy Trio

С перспективн�� творчески търсения в посока на нестандартни изразни пространства свързвам международния проект на формация Half Easy Trio, създадена през 2018 г. в Ротердам. Нейният основател, талантливият български барабанист Мартин Хафизи, е автор на представените композиции, които респектират с интересния си задълбочен поглед, посветен на едно широко разбиране на понятието фюжън, разигравайки нови възможности за взаимодействие между класика, фолклор и джаз. Участието му в неотдавна представения авторски проект „Декагон“ на пианиста Димитър Бодуров недвусмислено говори за принадлежност към младата генерация джазмени, обещаваща силно бъдеще в космополитното поле на джаза. А колкото до концерта на Half Easy Trio, специално внимание тук заслужават отличните партньори в триото – пианиста Франц фон Шоси от Германия и австрийския контрабасист Йоханес Фенд.  Както, разбира се, и украинската певица Тамара Лукашева, която прикова вниманието с необичайния си, удивителен подход във вокалното импровизационно музициране.

Майкъл Лийг /д/ и Бил Лорънс /л/

Особено силен, атрактивен музикантски акцент в общата фестивална програма открои концертът на петкратния носител на наградата Грами – басистът Майкъл Лийг и британския пианист Бил Лорънс. Свързва ги особен род харизма, естественост в поведението, симпатично чувство за хумор, а и дългогодишно приятелство – предпоставка за стопроцентова творческа колаборация. А както се оказа, шеметната им дуетна проява стартира именно на сцената на Plovdiv Jazz Fest.

Майкъл Лийг /д/ , Бил Лорънс /л/ и Владислав Мичев /ц/

Приканвайки младия талантлив инструменталист Владислав Мичев да посвири с тях по време на концерта, двамата показаха още една страна на широко скроената си артистична нагласа. Казвам това защото, както обичаше да казва любим пловдивски музикант, „джазът е преди всичко манталитет!“. Да, джазът е особен вид манталитет, без който трудно ще усетиш автентичната му красота. ≈    

Текст: Клер Леви

Снимки: Евгений Димитров, архив на Plovdiv Jazz Fest

P.S. на „въпреки.com”: За тези 10 години на Plovdiv Jazz Fest, според нас и не само, той е едно от най-вълнуващите културни събития, в които се чувстваме световни като публика на едни от най-добрите джаз музиканти в глобален план. Джазът е изключителна музика, свобода, култура, любов и още много неща, които правят света прекрасен, Въпреки!

Прекрасен избор на Мирослава Кацарова тромбонистът Владислав Стоянов да е водещ на концертите

С обич и благодарност към Мирослава и Танко Кацарови, разбираме какви познания и усилия от тяхна страна се крият зад това наше щастие в дните на Феста. Но и още нещо много важно – тези световни музиканти им вярват и знаят, че тук, на Plovdiv Jazz Fest всичко е истинско и неподражаемо като артистизъм и преживяване. Благодарим!

[orleff]

Peter Garrett (Midnight Oil) с нов албум през март, вижте новото видео "Permaglow"

[krug-movement]

ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА ПО ПОВОД 18-то ИЗДАНИЕ НА ПРАЗНИКА НА ТЕРЛИКА, 7 октомври 2023 & ART FEST ON THE OCCASION OF THE 18TH EDITION OF THE LOCAL TERLIK HOLIDAY IN THE KARDZHALI CITY GARDEN, 7 October 2023

Празникът на Терлика е организиран за първи път на 1 септември 2006 г. от Арт движение Кръг и по време на всичките си издания става неизменна част от Националния културен календар и от културната карта на Кърджали, символ на нишката, която свързва поколения и етноси в „плетка“ от партньорства на международни творци и изпълнители с местните общности. Като уникален местен феномен на междукултурното сътрудничество празникът е бил представян на форуми в Барселона /2008/, на „Festival della creatività” /2009/ във Флоренция, по време на инициатива на Община Палермо /2011/, в Института за чуждестранни студенти в Гент /2018/, в консулствата в Чикаго и Доха /2019/, а оттогава до днес в програмата са се включвали гостуващи в Арт къщата в Дъждовница творци от 33 страни от целия свят, вкл. от Палестина, Израел, Канада, САЩ, Япония, Бразилия и пр.

Тази година по повод 18-тото издание на празника, което се проведе на 7 октомври /събота/ от 11.00 ч., в Градската градина специалн�� гости бяха двама норвежки изпълнители с редица международни изяви зад гърба си – Кирил Кутин, пианист и Владимир Тодеа, виолончелист, които от Кърджали заминават за изпълнение на концерт класическа музика във Виена по покана на Виенското музикално дружество (Wiener Musikverein). В чест на празника на Терлика двамата ще свирят на импровизираната сцена в Градската градина по терлици.

Верен на принципа си „Следвай нишката и стани част от плетката“ Терликът в последните години успя да пренесе празничния си дух, като гостува първо в с. Енчец /2021/, а после на събора в с. Брош /2022/ в памет на алианския светец и лечител Данлъ Али Баба с гости от 8 села и от града. Тазгодишната „градска“ версия на 18-тото издание на Празника представи неговата традиционна символика и трансформацията на автентичните фолклорни звуци в произведения на класици като Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Дебюси за пиано, виолончело и духови инструменти. 21 млади таланти от Кърджали и селата, както и юношески духов ансамбъл от 11 музиканти от Софийска област участваха в концертното събитие заедно с гостите от Норвегия. В градината бяха подредени стативи с разработки в стил стрийт арт, които мигат да красят улиците на Кърджали, и подсилиха духа и вдъхновението от фестивалната програма на открито в слънчевата октомврийска събота.

[zanimljivaekonomija]

Gudačka reprezentacija mladih 8. maja na Kolarcu

Gudačka reprezentacija mladih će nakon uspešnog predstavljanja u Dubaiju nastupiti 8. maja na velikoj sceni Kolarčeve zadužbine. Renomirani violinista Stefan Milenković je u saradnji sa nacionalnom platformom „Srbija stvara“ organizovao konkursza izbor najtalentovanijih mladih virtuoza i uspešno oformio grupu  profesionalnih umetnikakoji su predstavili Srbiju na Svetskojizložbi EXPO 2020 Dubai. Gudačku reprezentaciju mladih izvođača čine studenti od 18 do 26 godina.Neki od njih usavršavaju se u inostranstvu, ali isto tako nastupaju širom Srbije i samim tim predstavljaju svojuzemlju na inostranim festivalima i takmičenjima. "Kao neko ko dugi niz godinaradi sa decom i mladima, izuzetnomi je drago što će našim mladimumetnicima biti pruženaovakva  šansa, da na najvećoj svetskoj manifestaciji predstave svoju zemlju i svoj talenat učešćem u našoj jedinstvenoj gudačkojmuzičkoj reprezentaciji Srbije,verujem da ćemo zajedno stvoritinešto zaista originalno i posebno", ističe Milenković. Na programu su dela Šostakoviča, Čajkovskog, Mendelsona i Telemana, kao i Nacionalna svita (arr. Ana Krstajić). Ulaznice, po ceni od 600 dinara, na prodaji su na biletarnici Kolarca, a moguće ih je kupiti i onlajn preko sajta Zadužbine. Orgnaizatori koncerta su Kulturni centar Novi Sad i Kolarčeva zadužbina.

Гудачку репрезентацију под вођством Стефана Миленковића чине:  

Андријана Дурмишевић, виолина

Оливера Митровић, виолина

Ката Стојановић, виолина

Софија Главичић, виолина

Миона Топаловић, виолина

Дуња Стојковић, виолина

Ања Милошевић, виола

Магдалена Матић, виолончело

Страхиња Митровић, контрабас

[artship2017]

ご協力頂きました盛岡大学の松前もゆる先生よりホームページ掲載のご連絡を頂きました。以下、松前先生からのお言葉です。 今回展示協力をさせていただきました盛岡大学の松前です。この度、本学ホームページに報告がアップされました。本田綾子様、関係者の皆様、ありがとうございました！ （以下、ホームページのブルガリア語訳です。） Скъпи участници, От името на Мориока Университет искаме да ви изкажем нашите благодарности за хубавите спомени. На нас ни беше чест, че имахме шанс и творбите на студентите ни да бъдат включени в изложбата ви в Мориока. Благодаря ви много !! Писахме за изложбата на университетската ни страница следното: Картините на нашите студенти бяха включени в изложбата "Bulgaria Art Ship in MORIOKA" от 20 до 26 ноември, която беше организирана от г-жа Аяко Хонда от гр. Мориока. На изложбата бяха представени картините на 19 художници от България - преподавател и студенти от Нов Български Университет - и японски художници. На 23 ноември се състои и концерт на виолончело в галелията. Събраха се много гости и проявиха голям интерес към изложбата. Студентката от 3-ти курс, чиято картина беше показана на изложбата каза, „Много се радвам, че имахме възможност за международен обмен чрез картини. Творбите на Български студенти имат различни черти и чарове от нашите и са много красиви. Отново разбрах чудесата на изкуството, което трогва хора отвъд границите.“

[vestispalanka]

СОЛИСТИЧКИ КОНЦЕРТ МИМЕ МАЈСТОРОВИЋ У НАРОДНОМ МУЗЕЈУ У четвртак 30. маја у Народном музеју у Смедеревској Паланци са почетком у 18 часова биће одржан солистички концерт Миме Мајсторовић. Мима Мајсторовић је рођена 2000. године у Смедеревској Паланци. Школу за музичке таленте у Ћуприји је почела да похађа 2009. године, када и почиње да свира виолончело у класи професора Зоране Мирчић Првуловић, Невене …

Nastaviti čitanje http://bit.ly/2KbqdKE Вести из Смедеревске Паланке

[prolazimulicomtvojom]

Даница Јанковић

Даница Јанковић (7. мај 1898 - 18. април 1960) била је етномузи��олог, етнокореолог, сарадник Етнографског института Српске академије наука и уметности и члан више међународних установа за изучавање народне културе.

Са сестром Љубицом ��здала је књигу „Народне игре” у осам томов��. Сестре Јанковић су биле прве жене Србије које су се бавиле етномузикологијом и целе своје животе су посветиле тој значајној националној делатности. Записивање и проучавање српских националних песама и игара на научној основи започеле су 30-их година прошлог века, што их чини ауторкама прве осмишљене методологије којом су постављени темељи српске етнокореологије.

Породица

Даница потиче из врло угледне, интелектуалне породице, која је и по очевој и по мајчиној линији подарила Србији многе значајне личности из области науке и културе. Међу њима су били књижевници, историчари, научни радници, државни службеници и свештеници, културолози и музиколози.

Биографија Рођена је у Лешници, у дому поштанског службеника Станислава. Врло рано показала је изузетан музички дар. Када је чувени Станислав Бинички проверавао њен глас и слух, био је толико одушевљен да јој је понудио бесплатно школовање у тек основаној Музичкој школи „Станковић”. Свирала је виолину, виолончело и клавир. Гимназију је завршила у Београду, као и Филозофски факултет на одсеку за југословенску упоредну књижевност, србску историју и србски језик. Дипломирала је 1922. године уз усавршавање француског и енглеског језика, а додатне студије је обавила на престижном универзитету Оксфорд у Енглеској у периоду од 1922. до 1924. године. После је радила као професор у Тетову, а потом у Женској учитељској школи у Београду до 1931. године. Преводила је дела Маривоа, Молијера, Џејн Остин, а режирала је и позоришне комаде. Каријеру је завршила у Универзитетској библиотеци „Светозар Марковић”, где је дуго била једини познавалац енглеског језика. Године 1947. је постала научни сарадник Етнографског института при САНУ.

Чланство

Даница Јанковић је годинама била чланица више значајних међународних организација. Била је у чланству Међународн��г архива за игру у Паризу, Међународног саветодавног одбора за народну музику у Лондону, Националног комитета за народну уметност САД, као и Енглеског друштва за народне игре.

Дела

Сестре Јанковић су се одликовале изразитом јавношћу и толеранцијом при истраживањима. Пре доношења било каквих закључака и запажања, своје резултате су вишеструко проверавале, консултовале су се са најбољим ауторима, познаваоцима фолклора, интерпретаторима и играчима, а сваки предмет истраживања претходно су саме детаљно проучиле и овладале њиме. Научни рад сестара Јанковић је значајно превазилазио локални и регионални ниво. Оне су биле афирмисане научнице, чија су достигнућа била врхунска, на светском нивоу. Њихов пионирски истраживачки рад и свеукупни допринос препознавању, систематизовању и очувању српске националне уметности и традиције је немерљив. Њихови радови уствари представљају и јединствен, основни „буквар” за изучавање и карактеризовање српских народних песама и игара, без којег би иначе веома комплексно проучавање овог вида српског фолклорног наслеђа и уметничког богатства било веома отежано, готово немогуће. То је уједно био и најјачи могући стручни глас освешћења и подстицаја да се сачува и оплемени оно што је типичан знак српског препознавања, српско велико национално богатство, које други или немају или имају у знатно мањем обиму и квалитету. Са великим ентузијазмом сестре су кренуле најпре у сакупљање српских народних игара, мелодија и песама, не либећи се обимног теренског рада широм Србије, по Босни и Херцеговини, Црној Гори, Далмацији, Славонији, Лици, Банији и Кордуну, Македонији и Словенији. Делимично већ на терену, а највише по повратку, сестре Јанковић су спроводиле вишегодишњу обраду, истраживање, карактеризацију и систематизацију, као и архивирање сакупљене грађе и на тај начин су постале оснивачи нове научне дисциплине - етнокореологије.

Све своје најважније истраживачко-архивске радове сестре су систематизовале и објавиле у 8 књига под називом „Народне игре”, у периоду од 1934. до 1964. године. Те књиге су постале национална вредност од непроцењивог значаја којом се обезбеђују старање и трајно очување представа о српском народу и његовој традицији. У овом делу су сестре презентирале свој оригинални систем и методологију представљања најважнијих ��арактеристика српских националних игара на основу којег је могуће њихово боље разумевање, даље проучавање и корисно примењивање. Ово пионирско дело је високо оцењено како од домаће тако и од стране научне јавности, а у престижном европском часопису „Journal of the International Folk Music Council”, Лондон 1952, систем бележења и описивања националних игара сестара Јанковић окарактерисан је као најпрецизнији и назван је „Моделом јасноће”.

Последње године живота

Као и многи други заслужни српски научници, Даница Јанковић је неоправдано заборављена и углавном непозната српској јавности. Са сестром Љубицом је живела у породичном дому, у Подрињској улици бр. 2, у Београду. Биле су нераздвојне све до 18. априла 1960. године, када се Даница вратила из позоришта одушевљена комадом „Поздрав Шерифу”. Те ноћи јој је позлило. Лекари су се девет сати борили да јој спасу живот. Међутим, њено срце није издржало пред тешким обликом шећерне болести, због које је Даница три деценије била принуђена да одржава живот инјекцијама. Љубица је одлучила да албум фотографија и фасциклу под насловом „Даница С. Јанковић (1898-1960)”, у којој се налазе изјаве саучешћа, прекуцани посмртни говори и некролози из земље и иностранства, остави Универзитетској библиотеци. Љубица Јанковић је умрла четрнаест година касније. Сестре Јанковић почивају у породичној гробници на Новом гробљу у Београду.

Референце

 Даница и Љубица Јанковић – сачувале благо српског фолклора

Спољашње везе

 Даница и Љубица Јанковић – сачувале благо српског фолклора

 Прилог за биографију Данице С. Јанковић

[somefunnyshits]

СМЯХ ~ Борци си организирали парти

Борци си организирали парти. Единият от борците довел и жена си. Естествено, темите на разговорите се въртели основно около насилието. Жената не издържала и накрая им казала: – Вие, не можете ли да говорите за културни неща? След кратко мълчание, единия от борците се обадил: – Браточки, помните ли как пребихме оня? Направихме го като картина на Пикасо. – Еееее, стига вече! – казала изнервена дамата – Дайте да говорим на музикална тема! След кратко мълчание, се обадил друг борец: – Помните ли колко много „стока“ прекарахме в онова виолончело? – Вие, никога ли не говорите чисти и възвишени неща? След дълго мълчание, един от борците изръсил: – Спомняте ли си, как очистихме оня на Витоша?

via Blogger http://ift.tt/2idnAfr

[kiki-amairo]

Елена Делбанко - Сребърният лебед

Елена Делбанко – Сребърният лебед

Сребърният лебед Оригинално заглавие: The Silver Swan Автор: Елена Делбанко Превод от английски: Анелия Данилова Издава: Сиела 26 септември 2016 ISBN: 978-954-282-143-4 Страници: 232 мека корица „Сребърният лебед“е легендарно виолончело, създадено от самия ��нтонио Страдивариус през 1712 г. В наши дни то е собственост на прословутия виртуоз Александър Фелдмън, който иска да го предаде в ръцете на…

[magdalenagigova]

Кристиана Илиева на корицата на Code Life Magazine

Кристиана Илиева на корицата на Code Life Magazine Списание Code Life и Кристиана Илиева посрещнаха стотици гости на класно парти в La Maison Балерини с черни пачки и червени палци, електрическо виолончело и диамантени бижута от Goto Jewellery and Diamonds чакаха гостите на ��хода. Балерини с черни пачки и червени палци чакаха гостите на входа Брой 2 на новото луксозно лайфстайл издание е…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Движения и подходи към камерния Рихард Щраус

Фестивалите в София продължават. Току-що завърши “Камералия” – проведе се за шести път и е вторият фестивал (след Пиано Екстраваганца), създаден и ръководен от неуморния Людмил Ангелов. Това бяха пет концерта, разположени между 21 септември и 9 октомври. Написа в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Посетих два от тях (на 24 и 29 септември), които представиха интегрално камерната музика за струнни и пиано от Рихард Щраус – една малко известна у нас глава от музикалното творчество на големия баварец. Отнася се най-вече към ранните му години в упражняването на композиторския занаят, когато е опитвал, напипвал, играл с предишни епохи, оглеждал се е, вслушвал се е и в звуците на своето съвремие. Началните композиторски опити обикновено не привличат вниманието на музикантите – всеки предпочита да “се пробва” в някой шедьовър и обикновено тези проби остават в архива. Но Людмил Ангелов отдавна е заявил един важен свой приоритет – да организира и също да участва в интегрално представяне на известни и по-неизвестни музикални творби. В дългогодишната си пианистична кариера той, така да се каже, е образовал многократно и системно публиката. И сега в тези два концерта бе ангажирал свои колеги, за да разкрият по-обхватно началото на колосалния път на Щраус.

Рихард Щраус като дете

В първия концерт това бяха две клавирни триа, създадени когато е бил още дете. И двете бяха български премиери и в реализацията на тази своя идея Ангелов бе поканил съвсем младия и много талантлив цигулар Виктор Тренев, испанския виолончелист Габриел Уреня и пианистката Донка Ангъчева, която живее и работи във Виена. Покоряваща е музиката на детето Рихард Щраус. В първото, ла мажорно, трио се чува сериозно изследване на класическите композициони прийоми – повече Моцарт, струва ми се, с много трудна клавирна партия (тук поверена на Ангъчева, която бе брилянтна в самостоятелната си изява и като партньор на Тренев и Уреня – балансирана, деликатно оцветяваща звуковата картина, гъвкава по отношение на фразирането и на динамичните ансамблови решения), която бе свидетелство за равнището на пианиста Рихард Щраус. Още на 13-годишна възраст. Както впрочем и второто трио в ре мажор, ориентирано стилистически повече към романтиците-предшественици на Щраус – като Шуман, с филигранно съчетаване на инструментите, сериозно “отиграно” от Тренев, Уреня и Людмил Ангелов на пианото.

И той имаше пред себе си клавирна партия с изключително сложна фактура. В тези ранни опуси, особено във втория, може да се открие симфоничният копнеж на баварския майстор, както и стройната система на моделиране на структурата, в която изненадите в развитието не бяха малко. Не бяха малко и откритията на започващия пътя си композитор в мелодиката и в хармоничната напрегнатост на нейната разработка. По-популярни сред изпълнители и публика са следващите два опуса в програмата – Сонатата за виолончело и пиано (Уреня, Ангъчева) и цигулковата соната – тук с Лия Петрова и Людмил Ангелов. Виолончеловата соната, дело на 19-годишния композитор вече го откроява в средата, в която работи, като му носи първия голям успех.

Знае се, че бащата на Рихард Щраус, валдхорнистът Франц Щраус е бил, така да се каже, противник на Вагнер и Лист и като начален ментор на сина си го е насочвал да изучава “по-кротките” немски романтици – Менделсон и Шуман, което синът безусловно е изпълнил (въпреки че в по-късни години се променя, че и “заема” жанра на симфоничната поема именно от Лист). Сонатата е внушително творение, мелодически привлекателно, с обрати, с въздействащи контрасти, които въвеждат интригуващо напрежение в развитието ѝ. И с ефектни идеи – които кулминират във финалната трета част, изсвирена на един дъх темпераментно, но и прецизно. В цялостния си прочит Уреня и Ангъчева добавиха и смисъла на неудържимото надкамерно развитие, за което сонатата предлага сериозен ресурс. Концертът на 24 септември завърши съ�� Сонатата за цигулка, великолепно изстрадана и изпята от Лия Петрова и Людмил Ангелов.

Младият Рихард Щраус

Тя е по-късно младежко творение на Щраус, 23-годишен e, когато я пише. Пише я, обладан, повлиян от света на първите си симфонични поеми – “Макбет” и “Дон Жуан”, която композира по същото време). Не е “чисто” камерно творение тази соната, нейната лавинна поривност, импровизационна природа и симфоничен обхват са истинско предизвикателство пред изпълнителите. Двамата великолепни български инструменталисти пресъздадоха възхитително експресивната природа на творбата с неудържимото развитие в първата част, с кантиленната изповедна лирика на втората, със свободния си импровизационен характер (тя така е и назована – Импровизация), в подвижен диалог, с впечатляваща нюансираност. Със забележителна в своята органичност агогика влязоха в анимато-епизода, за да се върнат към интимната красота на своя разговор, в следващия дял, в който въпросителните репетативни реплики в пианото отзвучаваха с изграден интермецо-характер в цигулката, деликатната изповед на която сякаш угасна недовършена в квинтовия тон преди финалния тонически отзвук в пианото. Повереното му бавно въведение във финалната част, изпълнено с плътност и напрежение от Ангелов, направи още по-неудържимо алегро-то, в което турбулентността на характера – енергичен (мелодичен отзвук от поемата “Дон Жуан”), скерцозен, лирично-кантиленен, тонално оцветен (от ми бемол в до мажор) бе пресъздаден овладяно, с неустоима динамика в развитието. Създаде се незабравимо изживяване, с техния ракурс в прочита, който кулминира в апотеозен завършек.

За клавирен квартет бе цялата програма на втория Щраус-концерт. Квартетът в състав Стоимен Пеев (цигулка), Румен Цветков (виола), Атанас Кръстев (виолончело) и Людмил Ангелов (пиано) представи четири кратки пиеси – Серенада (1881), Празничен марш (1884), Арабски танц (1893) и Любовна песничка (1893), както и Клавирния квартет (1884). Първите четири са прекрасни кратки пиеси, любопитни и от историческа гледна точка, и като сполучливи жанрови игри, дефинирани от заглавията си. Самите изпълнители допринесоха с еквивалентния си подход именно към разкриването на жанровата специфика на всяка от тях – разпятата мелодика на серенадата, отривистата стъпка в марша, ориенталската мелодика и активния ритъм в танца и мелодичния валсов флирт с бюргерския вкус в края на деветнайсети век. Докато клавирният квартет е сериозният опус, в който композиторът изисква много повече от сръчен инструментализъм. Въпреки че е само 20-годишен. Впрочем когато става дума за развитието на музикант като Рихард Щраус нищо не е обичайно: когато създава клавирния си квартет двайсетгодишният музикант вече е напуснал Мюнхен към Дрезден, а после към Берлин, преди това е минал през университета в Мюнхен за една година, в която “се е  сближил” с Шекспир, учил е сериозно история, литература и естетика. Там също чете много и задълбочено Шопенхауер, но преди това изучава сериозно музиката на Вагнер (от когото баща му се стреми да го отдалечи).

Рихард Щраус

И започва да дирижира – отначало като асистент на Ханс фон Бюлов, в Майнинген, с партитура и молив в ръка и много ��коро след това, след напускането на фон Бюлов, поема оркестъра. Не спира да пише – и в този смисъл клавирният квартет акумулира неговите страсти по Брамс, задълбочава вкуса му към мащаба на симфоничниото разгръщане, разгръща спецификата на личния му ансамблов слух и, разбира се, тембровото му въображение в създаването и експонирането на един напрегнат емоционален свят. Квартетът “предлага” пространни мелодии от 16 такта, не пести жестовете, изпълнени със страст и патос… Цялата възможна чувствена щедрост на 20-годишния е в музиката, която трае 40 минути и е събрана в четиричастна структура. Много трудна творба, не само в инструментален аспект – там днешният концертиращ музикант не би имал проблеми. Много по-сложно е да се подреди емоционалния свят на творбата, без да се пренасища с ефектни, често любими на слушателя подходи към него, които създават атмосфера на евтина сантименталност.

Людмил Ангелов

Тъкмо това бяха избегнали в прочита си Пеев, Цветков, Кръстев и Ангелов. Подходът им бе консеквентен в дисциплината на фразирането, на “разчета” в динамичните метаморфози, на предписаните емоционални “избухвания”, които се случваха в строга логична скала.  Този подход даде възможност на слушателя да проследи драматургичния процес, да обхване обема на съдържанието, да се отдаде, да се вслуша в интригуващата ансамблова риторика на четиримата, която ни съобщи всичко най-съществено в композицията. Подобно тържество на обединението на смисъл и емоция е рядко преживяване в днешния лековат свят. ��

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: архив

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[bijuta]

Кристал Сваровски розов цигулка виола чело цигулка музикални чар висулка огърлица...

Кристал Сваровски розов цигулка виола виолончело цигулка музикални чар висулка огърлица Коледа, Дядо Коледа най-добър приятел музикант подаръци ново

Source by pinkknitster

Кристал Сваровски розов цигулка виола чело цигулка музикални чар висулка огърлица… was originally published on Сваровски Елементи

[krug-movement]

КАКВО Е ДА СИ МЛАД ТАЛАНТ И ДА ИМАШ КАУЗА, 14 май 2020 & What is it to be a young talent and to have a cause? May,14,2020

При спазване на изискванията за социална дистанция, както и на всички противоепидемични мерки, на 14 май (четвъртък) в Арт галерия Кръг ще бъде отворено за посещения новото издание на инициативата „Млади таланти от Кърджали и областта’2020”. По нестандартен начин в пространството са експонирани визуални материали от лични истории и интервюта с тримата нови участници, премиерно нотирано парче за арфа от 16-годишния му композитор му с разказ за дългия път на арфата в нашата цивилизация, авторски фотоизследвания и текстове за свободата на вероизповеданията, описание на каузи, за които си струва да се живее, и произведения, посветени на тях.  

„Здравейте! Аз съм КАЛОЯН ГЕОРГИЕВ, на 16 години съм, всички познават майка ми и баща ми – Екатерина и Иво Георгиеви, много талантливи личности. И двамата са пишещи хора. Баща ми свири на китара и на акордеон, освен че пише. Моята специалност e арфата. За мен арфата е истински мост между културите в историята на човечеството и за мен е предизвикателство да стъпя и да извървя моя собствен път по този невероятен Мост. Наскоро направих своята първа собствена композиция специално за арфа. Вече я нотирах. Така, че вие ще сте първите, които ще я видите на бял свят – като картина в Арт галерията.”

Музикалното си образование Калоян започва в Кърджали, където е учил акордеон и виолончело, а в момента вече е ученик в 8 клас в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. В галерията може да се види и неговото изследване „МОИТЕ ИСТОРИИ ЗА АРФА с колекция от снимки”. От това изследване научаваме много документални подробности за пътя на арфата от първите дървени екземпляри от 3000 г. пр Хр., използвани в Средния Изток, Египет, Месопотамия,  през африканските лири, за арфите в Древна Гърция и Рим, за лирите в Египет, Йордания и Йемен, онаследени от бедуините, за келтската европейска арфа, както и за турската арфа, популярна като „ченг”, като „голям инструмент с форма на слонски хобот” (по думите на Евлия Челеби), който понякога достига 40 струни.

„Здравейте! Аз съм ИМАН АХМЕД, от 5-членно семейство, което винаги ми е подкрепяло щурите идеи и което ме научи да гледам реално на нещата, но винаги с щипка позитивизъм. Изповядвам религията Ислям. От 2017 г. ме приеха в ДУ в Момчилград и съм отлична ученичка. Любимият ми предмет е географията – една от най-старите науки, интересувам се от устройството на континентите, вулканичните области, регионалното развитие и съответстващите политики, вкл. от аеро-космическите изследвания и ГИС – географските информационни системи и разработването на цифрови платформи с  геодезически точки, координати на урегулирани поземлени имоти, технически нивелети и т.н.”

Иман е 17-годишна, пише стихове и е автор на фотографски проекти, „защото в снимките си запечатвам всичко красиво и необикновено”. Красивото и необикновеното я сближава с хората. „Пълна съм с любов – казва тя, – която искам да раздам на хората около мен, а и на тези, които още не познавам”. Готви се да учи софтуерни технологии, за да може да работи в изолация, „ако хората не ме приемат заради религията ми”.

Третият участник в новото издание на инициативата „Млади таланти” е 13-годишната МОНИКА МАНОЛОВА от Кърджали. „Освен да ги спасявам, също обожавам да рисувам котки. В качеството ми на млад художник аз се опитвам да говоря на хората от името на котките – защото само заедно можем да успеем да намалим броя на бездомните и страдащи животни…” – казва тя. Баща й Манол Манолов е бивш спортист по кану каяк с международни и национални награди, а майка й Петя Петрова преподава български, английски и история. Семейството й се грижи за множество улични животни – обезпаразитяват ги, кастрират и ги хранят, вкл. в своя дом. „Твърде много котки са изоставени или изхвърлени заради човешка жестокост – казва момичето. – Да не говорим за наранените или убити животни. Освен кастрирането, което е начин да бъде стабилизиран огромният брой на бездомните котки във всеки район на всеки град, това да станеш „приемно семейство” e много разпространен начин за защита на животните в Европа. Там самите приюти за бездомни животни или спасителните групи имат сайтове, на които можеш да се регистрираш, че си готов да бъдеш „приемно семейство” за изоставени домашни любимци.”

Изложба с портрети на котки на 13-годишната Моника може да се разгледа в изложбеното пространство.

[zanimljivaekonomija]

ОВОГ ВИКЕНДА ТУРИСТИЧКА ОРГАНИЗАЦИЈА БЕОГРАДА ВАС ПОЗИВА НА:

„КОНЦЕРТ НА ЦВЕТНОМ ТРГУ“

Петак, 19. јул / 19 часова

Туристичка организација Београда и Центар за хитне поправке расположења најављују концерт групе „Минг“ на Цветном тргу која ће овог петка извести џез стандарде домаћих и страних аутора.

„ЛЕТО У СКАДАРЛИЈИ“

Петак, 19. јул / 19 часова

Уживајте у програму наших познатих глумаца који ће вас кроз песму, игру, анегдоте, приче и скечеве, на аутентичан и хумористички начин вратити у време боемске Скадарлије. Програм почиње у 19 часова, на Платоу испред Скадарлијске чесме, и одвијаће се дуж читаве Скадарске улице.

Учествују Милан Милосављевић у улози Бранислава Нушића, ��илан Тубић у улози Ђуре Јакшића, Душица Новаковић у улози Жанке Стокић и Љиљана Јакшић у улози Скадарлијске даме. Глумац Бојан Хлишч ће у улози скадарлијског добошара читати Кодекс о понашању у Скадарлији, док ће оркестар извести популарне музичке нумере.

„ЛЕТО НА КОСАНЧИЋУ“

БЕСПЛАТНИ ТУРИСТИЧКИ ОБИЛАСЦИ КОСАНЧИЋЕВОГ ВЕНЦА

Субота, 20. јул / 19 часова

Обиђите Конак књегиње Љубице, Саборну цркву, Патријаршију, најстарију кафану у Београду, кућу Мике Аласа, кућу Оље Ивањицки, место некадашње библиотеке и мно��е друге знаменитости које се налазе на простору Косанчићевог венца. Тура почиње у 19 часова, полазак је на углу улица Краља Петра и Косанчићев венац. Због ограниченог броја места, обавезне су пријаве на igrgic@tob.rs. Од 20 часова уследиће музички концерт групе „ЕЈО“ која ће извести етно џез нумере.

„ОМЛАДИНСКА ЧЕТВРТ“

Субота, 20. јул / 20 часова

Ове суботе на Обилићевом венцу одржаће се манифестација „Омладинска четврт“ где ће наступити гудачки квартет „Има дана“. Квартет чине чланови Симфонијског оркестра РТС-а, оснивач и виолончелиста је Тешман Живановић, прво виолончело у Симфонијском оркестру РТС.

„БОЈЧИНСКО КУЛТУРНО ЛЕТО“

Петак, 19. јул / 19 часова: Вече са ЧИТАОНИЦОМ ФИШЕР

Представљање музичке, литерарне и креативне секције удружења.

Субота, 20. јул / 20 часова: Концерт НЕДЕ УКРАДЕН

„ЛЕТО НА ГАРДОШУ“

Четвртак, 18.јул / 21 час: Представа „Ковачи“ Баг театар

Петак, 19. јул / 21 час: Представа „СОКИН И БОСИНА“,

Играју:Љиљана Благојевић, Весна Станковић,Милена Ђорђевић и Милош Ђорђевић

Субота, 20.јул / 21 час: Представа „ЖИВОТ И ДРУГЕ СИТНИЦЕ“

Игра: Иван Зекић                        

Недеља, 21.јул / 20.30 часова: Дечија представа „ВУК И ТРИ ПРАСЕТА“

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Академията “Челисимо”

Моят личен концертен сезон започна с един фестивал. Навремето бях писала, че “Челисимо” е бутиков фестивал. Но далеч не е само бутик. Да, концентриран е в нишата на един, единствен инструмент, показва възможни прочити на репертоара за този инструмент, но също организира майсторски класове на известни челисти от света – концертиращи и преподаващи. Написа в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева за петото издание на фестивала.

Разраства се до мащаба на блиц-академия, в която в продължение на седмица се свири изключително интензивно. Работи се непрестанно и резултатно. Ще добавя, че “Челисимо” е обетована земя за всички музиканти – с чело и без чело, място за специални хора на всякакви възрасти. Хора, обречени, осъдени да живеят “на пръсти”, винаги малко по-високо от останалите – колкото труд и лишения да им причинява това. Но също така разбрали, че този самотен, жесток труд, часове на ден, ден след ден, седмица след седмица до изкласяването на цялостен музикален резултат им дава смисъл и мотивация, дава им всичко, което искат в своя живот.

Петте години на фестивала досега показват израстване и сигурност в неговата организация. Идеята за този фестивал е на известния български виолончелист Атанас Кръстев, той е и негов ръководител. И организатор. И участник. “Челисимо” се провежда от 6 до 11 септември – всеки ден е посветен на майсторските класове, на уроците от авторитети във виолончеловото изкуство. А четири вечери (от 7 до 10 септември) предложиха и концерти на преподаващите с изискани и стилово сложни програми. Чух рециталите на Атанас Кръстев (7.09), Стефан Казаку – Румъния (8.09), Кшищоф Карпета – Полша (9.09) и Рафаел Уолфиш – Великобритания (10.09). Преди да се спра на концертния дял от събитието ми се иска да подчертая изпипаната подредба на концертите (първият от тях бе в Музикалната академия, останалите – в Арт залата на Виваком, която се намира в сградата, в която преди години се помещаваше софийското музикално училище “Любомир Пипков”). Всичко бе както трябва – с удобства за изпълнителите и публиката, с програми с информация за артистите, с атмосферата, която се създаваше всяка вечер, атмосфера на очакване на поредната среща. Самият фестивал бе великолепно място за срещи и разговори. Въ��будата от предоставените възможности за слушане, за запознанства, за споделяне се чувстваше навсякъде. Всичко бе съвършено премислено и реализирано – така че бъдещите професионални челисти (не знаех, че има толкова желаещи да прекарат живота си с този инструмент) да се чувстват добре с избраните преподаватели, да бъдат поощрени в личната работа с нотния текст, в търсенето на различността в прочита му.

Атанас ��ръстев по традиция откри рециталния сегмент на “Челисимо” заедно с пианистката Палави Махидара. Солидна е биографията ѝ: идва в света на музиката от Индия, живее в Америка, учи в института “Къртис”, прави магистратура във висшето училище за музика “Ханс Айслер” в Берлин. Няколко години учи с Дмитрий Башкиров. Печели награди на конкурси в Женева и Санкт Петербург. Концертният ѝ календар е интензивен, това може да се установи от страницата ѝ в интернет.

Рециталът на дуото Кръстев-Махидара включи Третата, ла мажорна, соната за пиано и чело от Бетовен, Първата, ми минорна Брамсова соната за виолончело и пиано  и Реквиеброс на Гаспар Касадо. В това стилистично ветрило релефно се откроиха идеите в прочита на Кръстев. Интересни, привлекателни идеи на ��ъвременен подход към дефиницията на стила. Кръстев е много изработен, също чувствителен, темпераментен инструменталист, но с емоционална дисциплина и със забележителен звуков контрол. Поддържа умело вълнението от контрастните събития (Бетовен), знае как да създаде интригуващо за драматургията разгъване на фразата (Брамс). Играе с изискванията на стила, без да звучи догматично, резервирано, ограничено. Или фриволно. Играе със звукова плътност и разреждане, владее всички средства за да отстоява индивидуална звукова естетика, както и забележителния динамически формат на прочитите си. Махидара бе добросъвестен партньор на Кръстев. Бе му предоставила изцяло лидерството в техния ансамбъл, въпреки че Бетовеновата соната е за пиано и виолончело и там се очакват повече идеи и от към клавира. Така се постига по-сигурен повсеместен облик на прочита и тъй като интерпретацията на Кръстев бе достатъчно обемна и стилово аргументирана, изпълнена с привлекателни детайли в структурата и чрез рисунъка на щриха, клавирното поведение на Махидара бе сполучливо решение от нейна страна.

Стефан Казаку

Въобще ролята на пианиста, когато свири със струнен инструмент е много по-сложна, отколкото публика, че и музиканти си представят. От една страна той трябва да се изяви личностно и с интересни идеи, от друга – да слуша и, още по-важно, да чува във всеки един миг струнния инструмент, в случая виолончелото. Често, дори при много добри пианисти, между слушането и чуването на партньора се установява разлика, която се отразява най-вече на звуковия баланс и на колорита. В това отношение 30-годишният румънски виолончелист Стефан Казаку бе късметлия, защото с него свири изключителната като камерен партньор Маргарита Илиева. Казаку започна рецитала си със соловата соната на Дьорд Лигети. Последно я слушах пак на този фестивал, в много сериозния прочит на Атанас Кръстев. Тук естествено прочитът бе различен, като в първата от двете части на сонатата – Диалог,  в която е указано да се свири рубато и кантабиле, Казаку наблегна повече на рубатото, а аз не можах да отчета идеята за диалога, която композиторът е вложил в тази част, отразявайки свое сърдечно увлечение. А втората част – Капричио бе помитаща, в някак гневно бързо темпо, но с ясно очертани съотношения между модалност и ритъм. Последваха два виолончелови “хита” – Соната “Арпеджионе” от Шуберт и Сонатата на Дебюси – в които се включи и Маргарита Илиева. Казаку е дисциплиниран артист – изряден звуков контрол, понякога дори идва малко в повече. Очевидно има предвид риска от производство на “челизми”, по-фриволно казано. Но че е изпълнител с фантазия си пролича в сонатата на Дебюси, която провокира и него, и Илиева да се предизвикват в диалога си, да отстояват пълнокръвно тембриране в релефната, естетически издържана образност.

Кшищоф Карпета

Полякът Кшищоф Карпета (9.09) изгради своя рецитал с музика от Менделсон и Брамс заедно с пианистката Гергана Несторова. Започнаха с Втората соната на Менделсон, която у нас се свири много рядко – като се отдадоха на волно леещите, привличащи чувствата на меломана теми. Сполучливо изнесоха на преден план ефектния кантиленен характер на мелодиката, пресъздадоха енергичния сблъсък на двата тембъра в скоростното движение. Забележително се съчетаваха двамата изпълнители – Карпета с по-графичния рисунък на тематичния материал, а Несторова предпочиташе пълнокръвно изнесения звук – тя очевидно има повече нагласата на солист, което се отразяваше на моменти в съвместността ѝ с Карпета. Красив поетичев диалог направиха в адажиото на сонатата.  Карпета пресъздаде по класически начин втората, фа мажорна Брамсова соната: неговата реторика би могла да доминира малко повече – не само като звук, но и като смисъл, но тук солистичната природа на Несторова в известен смисъл размести лидерските места, така да се каже. Или по-точно измести центъра на съвместната игра и някак предефинира прочита на виолончелиста. Сложна задача е камерната фактура на Брамс, както и точните темброви пропорции в нея. Важни са, защото драматургичното развитие не разчита само на логиката, изисква и съответния баланс, разпределяне на звуковата тежест между двамата в дуото.

Рафаел Уолфиш

Последната концертна вечер бе естествената кулминация в събитията от “Челисимо”. Рафаел Уолфиш свири заедно с Людмил Ангелов и това бе рядка, чиста еманация на всичко, което се определя като съдържание, като разказ в музиката. Зрелостта и опитът на двамата се сляха във великолепна сплав и концертът, който ��знесоха се открои не само в рамките на фестивала. Преживяването дойде и да покаже на всички млади, устремени към живота с виолончелото музиканти какво се случва, когато този живот достигне зенита в отношението ти с инструмента, независимо дали е виолончело или пиано. И в дълготрайния размисъл върху музикалното ставане. Рециталът им бе посветен на музика от Кодай (Сонатина за чело и пиано), Елгар (Соната – транскрипция на Уолфиш на цигулковата соната на Елгар) и Шопен (Соната). Ликуване, просто ликуване на моженето, на музикантската взаимност, на съвместност във всеки параметър от драматургичното развитие, както и във всеки детайл, който го формира. Автентичност, изискана простота, органична заедност в прочита на ранната,  импресионистично обагрена творба на Кодай. Лекота, спонтанност в израза, усещане за най-естествено общуване, независимо от тежестта на традицията, сложността на фактурата, изискванията на стила – слушаш това, което ти подаряват двамата майстори, погълнати от разговора си в контекста на щедро нюансирания романтичен изказ в Сонатата на Елгар, за да те отведат след това къ�� богатата лирика в Сонатата на Шопен, в която, както се знае, проблемите в баланса между пианото и челото не са малко.

Людмил Ангелов

В ръцете на тези огромни музиканти релефно се откроиха и загатнатите мотиви от знакови песенни опуси на Шуберт – едно дълго сбогуване на композитора с любовта, с живота, със света. Самият той реализира първото изпълнение в зала “Плейел” в Париж, година преди смъртта си, заедно с челиста Огюст Франшом, на когото е посветил творбата. Драматичното послание на сонатата, в прочита на Уолфиш и Ангелов бе великолепно изградено и кулминира в последната част на творбата в прочита им. А клавирният специалист по Шопен освен, че изстрелваше всички невероятно трудни пасажи в своята партия прояви за пореден път светкавичния си камерен рефлекс да “се прибира” за да допълва мелодико-хармонически и темброво партньора си. За да покажат цялата сила на този опус. Събитието ще се помни от всички, присъствали в залата, убедена съм.

Атанас Кръстев

Убедена съм също в огромния смисъл на срещите под надслова “Челисимо”. Фестивалът отстоява високо изкуство, насочва младите към великото предизвикателство да вървиш по този път, да го превземаш, да си щастлив от преодоляването, да живееш трудния, но невероятен живот с музика.

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: архив на „Челисимо“ и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

Атанас Кръстев и Марк Кадин, 2019

Припомняме, че в разговор за “въпреки.com” Атанас Кръстев по повод концерта му с Радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин, когато изпълни концерт за виолончело на Шостакович № 1, сподели, че мечтата му е виолончелов фестивал в България. И го създаде…В годините сме писали при нас неведнъж за него, за забележителния му баща виолончелиста проф. Анатоли Кръстев, за по-голяма му сестра, талантливата челистка Калина Кръстева- Тийкър.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева-Тийкър и Атанас Кръстев, снимка: личен архив

Издали сме и тайната, че майка им музиковедката Нели Кулаксъзова е кръстница на това прекрасно название „Челисимо“. За всичко това може да прочетете при нас подробно тук.