#Калина Кръстева

[vprki]

Проф. Анатоли Кръстев: Челото за мен е начин на живот, точка

„Видях, че белият лист започва да ме ужасява. Белият лист означава някаква идея, която я няма никъде. Докато напечатаният лист означава даване на смисъл на това, което е написано вътре. Това да си посредник между тази няма творба и да я вкараш в залата ми се видя много запалващо, много вдъхновяващо”. Споделя за „въпреки.com” именитият виолончелист проф. Анатоли Кръстев и за опитите си да композира.

„Велко Карастоянов ме попита къде се чувствам по-удобно – пред написания лист или пред белия лист. Той така ми постави въпроса, все пак той е брат на композитора Асен Карастоянов и явно са си приказвали за тези теми. Проф.Велко Карастоянов /преподавателят му в Българската държавна консерватория тогава – б. а./ ми постави ребром въпроса, бях написал вече три симфонии, бях на 18-19 години, много нещо, които после някъде се загубиха и изхвърлиха. Не бих ги показвал, но сега би ми било любопитно. Не съм писал след това, защото след това написах една соната за чело и пиано и композиторът Цветан Цветанов, Бог да го прости, беше човекът при когото ходих да се съветвам. Той виждаше, че съм любител и говореше за съвременната стилистика. После започнах да се чувствам и съкомпозитор, което беше пък малко прекалено минаване към оная страна да се бъркам в работата на авторите. Слава, Богу, че повечето не ми се сърдеха за това. Много добре осъзнавах и как едното пречи на другото. Трябваха седмици, за

да превключа от свирене на писане

и свиренето заминаваше по дяволите. Като вземех после да свиря, пък писането заминаваше по дяволите. И нито едното, нито другото. После прочетох, че Шостакович, не мислете, че се сравнявам с него, че се правя на голям. Той е имал този проблем – бил е страхотен пианист, печелил е конкурси. Така са му поставили и въпроса какво ще прави – това или това…” с усмивка и самоирония казва Толи Кръстев, както го наричат приятелите. Това става и повод да изрази възхитата си към музиката на Дмитрий Шостакович, която разбрахме колко обича и харесва и първите му периоди, към които някак си се връща големият композитор в края на живота си. Но давайки си сметка за годините по средата и трудностите, преживени по Сталиново време виолончелистът заключава за неговото творчество „гениална музика!”.

Откъс от разговора с Анатоли Кръстев можете да чуете тук

Велко Карастоянов - портрет в кабинета на Анатоли Кръстев

Разговаряме с Анатоли Кръстев в кабинета му в сградата на Музикалната академия на ул. „Людмил Стоянов” зад Министерство на външните работи. Кабинетът е голям с две пиана, едното извадено от морето край Балчик, паднало от увеселително корабче. Бракували го, но издава звук… Паркетът е целият в дупчици от виолончелите на студентите на маестрото, а и специалн�� приготвената за целта постелка – също. На едната стена са портретите на неговите учители в Академията и колегите, все именити български виолончелисти и преподаватели, които не са вече между живите, но са създали школа. А по другите страни са афиши, много афиши отпреди много години, а и по-съвременни, където освен концертите на  Анатоли са и на дъщеря му Калина и сина му Атанас, виолончелисти също. „Има много плакати, които не са тук. Аз обичам да ги събирам, защото когато бях млад преподавател и растях академично тук ми казаха, че е хубаво да има доказателствен материал за всичко, което правя. И е важно, когато кандидатствам за доцент, професор да показвам какво мога, какво правя. И така почнах да ги събирам – имаше едни два топа афиши – тежки и дебели и едни цигани ги изхвърлиха. Нели /съпругата му музиколожката Недялка Кулаксъзова – б.а./ ги извикала да прочистят тавана и от тях много малко останаха, защото имаше един шкаф със счупена заключалка и бяха запазени някакви, но много важни се загубиха. Немските ми афиши, френските, европейските ги няма никъде.

Не съм броил афишите, но

концертите са над 2000 и оттам нататък им губя края,

защото това го смятам от началото на 70-те години до наши дни. Но това не е важно. Давам си сметка, че това е като удобен матрак зад гърба ти - лягаш и знаеш на какво лягаш. Много помага в най - инфарктните моменти. Човек има рутина, има натрупан опит и едва ли ще има да си избирам репертоар в бъдеще”. Отново с усмивка казва Толи Кръстев. А той има изключителна артистична биография. Ръководи майсторски класове във Франция, Англия, Белгия, САЩ, Корея, Гърция, Португалия, Бразилия, Македония, Сърбия. Почетен президент е на Академията за млади таланти в Марсилия (заедно с Янош Старкър и Морис Баке), член е на жури в международните конкурси във Ваймар и Прага ("Пражка пролет"), Бразилия. Има многобройни награди и отличия от конкурси, фестивали, форуми. Негови възпитаници са солиращи артисти, концертмайстори и оркестранти на най-реномирани подиуми, в престижни състави, както и педагози във висши музикални училища и университети - в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка.

Категоричният професионализъм, яркият артистизъм и впечатляващият репертоар отвеждат Анатоли Кръстев към най-известните подиуми у нас и в чужбина (Европа, Америка, Азия и Африка). Солист е на всички български и редица европейски и американски оркестри. От 2000 г. Кръстев основава (с Йосиф Радионов и Майер Франк) клавирното трио "Кинор", а от 2002 - виолончеловия ансамбъл "Cellissimo" (с Калина Кръстева и Атанас Кръстев). Осъществил е голям брой премиери. Регистрирал е над 25 грамофонни плочи и компактдиска в български и чуждестранни звукозаписни фирми (САЩ, Холандия, Германия, Канада и др.). Многобройни са записите на Кръстев в радио и телевизионни станции на България, Франция, Белгия, Русия, Унгария, Гърция, Бразилия, Виетнам и др. Дискът му с концертите на Сен Санс, Шуман и "Рококо вариации" на Чайковски беше номиниран от парижкото списание "Repertoire" с най-високите оценки и със суперлативи. За себе си казва, че репертоарът го избира сам. Но винаги го очакват и нови предизвикателства.

Клавирно трио “Кинор” - Анатоли Кръстев, Йосиф Радионов и Майер Франк на концерт

„В момента ме чакат четири нови концерта, в последните три години имам някакъв премиерен концерт – научавам и свиря.

Най-трудно е това – научаване на нови концерти.

Дори пресният е на един белгийски много добър композитор и професор по пиано Робер Гроло, първия белгийски лауреат на конкурса кралица Елизабет от края на 60-те и началото на 70-те години. Точно 10 години след това попаднах в Белгия и той беше изключително популярно име. Тогава ми казаха да намеря някой известен, ако искам да пробия. Съдбата поиска негов близък приятел и агент да ме свърже с него. Грило беше много любезен и започнахме да свирим. Той се отдаде на композиция малко по-късно след 90-те години, така че по едно време ми изпрати, без предупреждение по мейл един концерт за чело, посветен на мене. Няма мърдане и го изсвирихме със Софийска филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев”.

През цялото време на разговора ни Анатоли Кръстев се връща в различни моменти от кариерата си и като изпълнител и като преподавател в различни краища на света. Дори по време на свой майсторски клас в Бразилия се запознал със знаменития писател Жоржи Амаду /1912 – 2001 г./. Бразилските колеги на виолончелиста били смаяни, когато разбрали, че Толи Кръстев познава произведенията му /били вече преведени в България/. Много истории ни разказа той в тези негови многобройни пътувания за музиканти, за отношението в различни страни към музикалното образование, за българите, които правят музика далеч оттук, но авторитетни като изпълнители. Дори излязохме от темата на разговора ни, когато той сподели, че отново в Бразилия негов колега, дори приятел в късните часове му споделил, че е бил доносник и тогава Толи си обяснил защо от компанията са били привиквани в службите. Но както се казва друга история. Заедно се връщаме към музиката.

„Нямам предпочитания към определена музика, на периоди съм.

По едно време бях потънал в барока и не ме интересуваха големите концерти със симфонични оркестри. Само предлагах Баховите сюити, направих ги интегрално в Брюксел, мина страхотно добре. Това ми продължи по някакъв начин кариерата в тази част на Европа - в Холандия, Франция, Германия и наоколо. Много радиостанции ги предаваха на живо. Това беше 11 и 12 декември 1992 година. Така, че всичко идва на периоди – не мога да си представя своята кариера без концертите на Хайдн, имам добри записи, дискове издадени - Шуман, Сен-Санс, Чайковски „Рококо вариации”, Дворжак, разбира се. После се прибави Елгар, някъде към 80-те години. Концертите в репертоара ми са над 80, които съм свирил на различни концерти. Някои от тях съм изпълнявал над 200 пъти, някои по 150… Хайдн концертът в до мажор съм свирил над 200 пъти в турнета, в различни концерти.

Изключително много свиря съвременна музика, например унгарския композитор Гьорг Лигети, музиката му е използвана във филма „Срещи от третия вид” на Стивън Спилбърг. Неговият концерт за чело изпълних с Нов симфоничен оркестър при голям интерес. Не мога да не спомена Витолд Лютославски, неговият концерт ми е от най-любимите. Много обичам руските концерти - Прокофиев, Шостакович, но те са вече класика, но и Алфред Шнитке – сонатите. Донесе ми много ангажименти – един концерт в НДК преди 20 години някъде”. В разговора ни Анатоли Кръстев преплита времената, моментите, срещите и работата с големи музиканти на нашето време. И винаги в репертоара му има и много твор��и на български композитори. Обича ги, свързва ги и съвместна работа, приятелство, дори издирвателство на изгубени партитури.

„Свиря и много български съвременни композитори. Сега ме чакат няколко концерта. Никога няма да забравя премиерата на концерта на Георги Минчев – това е един забележителен концерт. Тази сутрин говорих с Михаил Пеков, който беше в отлично настроение за неговите години. Каза, че издирва един клавир, който е изчезнал от периода, когато нищо не пазил. Действително раздаваше си оригиналите, които са писани с молив. Той имаше един великолепен концерт за цигулка и чело, изпълнихме го с Дора Иванова, Бог да я прости… Концертите, които предстоят да се изсвирят са на Христо Йоцов, концерт за чело, който е току-що написан. Той държи да няма нищо джазово в това, което пише, въпреки че има, но е изключително красив и удобно написан концерт, който трябва много да се изпълнява. Друг концерт е на Илия Драганов, композитор, който почина през 1977 година, Дора Драганова е негова дъщеря. Преди около две години ми се обади Йосиф Радионов и ми каза, че Дорчето намерила концерта в един куфар, разчиствайки някаква стая в някаква стара къща. Извадих веднага един щим и сега сме в преговори със Съюза на композиторите да направят партитура - да се изпише, трябва само да се набере и да се види, да се пресвири. Това е концерт в стил Веселин Стоянов и този концерт да се чуе, той е в традиционната българска стилистика от 30-те, 40-те години”. Продължава да преплита концертните събития в живота си Анатоли Кръстев. Отделя и специално внимание на композитор като Георги Арнаудов.

Анатоли Кръстев - снимка личен архив

Заедно с виолончелиста коментираме отношението към съвременната музика на публиката със забележката, че като че ли у нас тя не е много търсена и разбирана. Писали сме за това. Според Анатоли Кръстев подобна констатация е характерна не само за България, но той ни изненадва с погледа си към друга посока. „Бих обвинил българската публика, че няма толкова интереси към фолклора си. Това е един феномен – фолклорът е опит и то доказан за запазване на автентичност на народностни особености на всяка една нация. От личен опит знам, че щом българинът излезе в чужбина и го няма известно време за него

фолклорът става безкрайно ценен

и може да го разплаче. Тогава започват да идват миризми и картини, на ко��то не само не сме обръщали внимание, а ��ори са ни дразнили. Тези потури и цървули тук са ни дразнили, а там ни разплакват. Фолклорът е това, а съвременната българска музика е изградена най-често на тази народностна база, но това е и известна щампа, моделът. Но всеки пише, както вижда, както усеща, както иска. За мен композиторите на съвременна музика са един вид ясновидци, усещат какво става, накъде отива, без въобще да имат такова намерение да казват какво ще става в музиката. Не казвам имена, защото ще пропусна някого, а за малка България има изключително голям брой талантливи хора”.

Един от поводите да разговаряме с Анатоли Кръстев е и неговият юбилей, на 6 септември става на 70 години, а и още нещо. Дни преди това на 3 септември заедно с дъщеря си Калина и сина си Атанас ще имат участие на фестивала на изкуствата „Аполония”, който ще се повтори на 8 септември в Камерната зала „България”. Тримата създават „Cellissimo”. Но преди това как поемат пътя на баща си с виолончелото? И тук следва една много лична история и не съвсем… „Война, страшна война. Аз бях против! Сигурно от егоизъм и сигурно, както съм казал веднъж за Калина „не я окуражавайте да става музикант – ще тормози и нас родителите си и ще поставя в неудобно положение колегите ми, както много пъти става с деца на колеги”. Аз съм виждал много често това…Но се оказа, че и двамата и тя, и Атанас - 16 години по-късно и той се обърна към челото. Но като го питали защо точно чело и аз го попитах. Той беше казал, че да се спази семейната традиция, а като му казали, че кака му вече свири на чело, той отговорил - тя ще се омъжи и ще си смени фамилията… Само той още като малък можеше да каже така.

Атанас Кръстев - снимка личен архив

Той си играеше на човечета. Любимото му беше  – пуска си музиката на концерта за чело на Дворжак, достатъчно дълъг, за да продължи играта през цялото това време и по темите си има герои, в разработките си има конфликти, има си репризи, успокоения. Нямаше да знам, че прави това, докато една вечер не разбрах като се прибрах  – цялата къща свети, вратите отворени навсякъде, Дворжак надут докрай. Първата работа беше да спра това чудо, защото беше пуснато много силно. И той: „Защо го спря?”. Добре ще го пусна, но не толкова силно. А той: „Късно е, те го убиха!” Аз се чудя кого с�� убили, а той ми разказа как работи по темите с играчките и всичко това беше организирано. Тази игра, скоро му напомних за нея, а той каза, че и досега така си изгражда нещата, те му се персонализират. Прави много точни анализи, виждам го, че когато има спорни моменти, неговите избори са точни. А Калина, сигурно защото аз се противях. Като ме нямаше, аз тогава много отсъствах и стигнахме до такъв разговор, малко на шега. „Да се бях усетила, можех да те осъдя за неупражнени бащински права!” Мен ме нямало и тя изчислила, че в продължение на едни 7-8 години съм бил само няколко месеца вкъщи, което е вярно. Имаше такива моменти, в които аз само сменях куфара и пак заминавах”.

„Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка личен архив

Признава, че е много хубаво да свирят тримата заедно. Оставя ги те да са активните в „Cellissimo”. А името на формацията измислила Нели, майката. Но не крие, че съзнателно си запазил 1-2 първи чели, „останалите им ги раздадох на тях и аз минах на третото чело. „Cellissimo” концертите представляват едно събиране, където всеки има и поотделно да свири, има и по двама да се свири, по трима, разбира се и с пианиста, който е. Сега на „Аполония” ще бъдем с Маргарита Илиева, прекрасна пианистка, откри и славейче в гърлото. Концертът на Атанас с нея в Московската консерватория, те и двамата са прекрасен ансамбъл, много лесно се допълват, беше страхотен, много големи откъси са качени в YouTube. Великолепно се допълват двамата, имат записи в БНР, едни от най-рядко изпълняваните, защото са много трудни като за ансамбли, като соло и като за чело и пиано „Танцът на зеления дявол” от Гаспар Касадо, например, „Танцът на елфите” от Давид Попър.”

Програмата им на „Аполония” е много разнообразна. Започва с нещо въвеждащо, в случая Бах, аранжимент за три виолончели, няма нещо такова оригинално, но френско - италианският челист Рончини от сонатата за чело и чембъло я прави за три чела. После вървят виртуозни неща - Георги Арнаудов, който наскоро написа много хубави три сонета от Микеланджело. Те са в ренесансов стил, много интересни, чисто инструментални. Музиката тече така, че няма какво да се обяснява. Това ще е в началото на втората част. После с Наско ще се надсвирват. Всеки да покаже какво може. Втората част ще е повече на Калина. „Ще завършим няколко химна за виолончели – Реквием на Попър, „Лебедът” на Сен-Санс, който е почти аранжимент като диалог на тримата. Всеки си изсвирва част от темата на Лебеда като че ли Лебедът минава през различно оцветени води.

Ще бъде като събиране вкъщи,

когато хората си казват, че отдавна не са се виждали и искат да си посвирят. Дори си мисля дали не трябва никой да не излиза от сцената – когато един свири другите да седнат и да го окуражават от близко”. Едва ли не се шегува Анатоли Кръстев, а ние вече си ги представяме в пространството на Археологическия музей в Созопол таткото с двете пораснали талантливи деца и мама някъде в публиката…

Историята на Анатоли Кръстев като музикант е дълга и може би парадоксално започва от Тунис,  където завършва консерватория при Гвидо Еврайт, после Музикалната академия в София. Започва от дете като цигулар, но „съм изневерил на цигулката и така съм я възневидял, че разводът е бил абсолютно оправдан”. А сега е категоричен: „Челото за мен е начин на живот, точка. Нищо повече не може да се прибави”. Всъщност може много да се прибави като детайли, включително и, че челото е семеен инструмент, на който е свирил дядо му, учител по музика и математика и баща му, инженер но любител - музикант и първият му учител Радослав Дойчнов, водач на челите в Музикалния театър. Може да се прибави и една неосъществена специализация при Мстислав Ростропович в много младите му години. „Тръгнах навремето на специализация при него, когато всичко се разпадаше. Това беше 1970 година. Той се беше оттеглил от Консерваторията, после прочетох как се е страхувал за себе си, за живота си. Скоро след това замина. Но когато аз отидох в Москва, той вече беше изнесъл ръкописа на Солженицин /”Архипелаг ГУЛАГ”/”. Неговите ученици Наталия Шаховская, Давид Герингас, Наталия Гутман в това време – всичките в Москва организирали творчески срещи, на които свирили малко и говорили много за него. Но тази специализация е свързана и с нещо много лично за музиканта. Там се опознава с бъдещата своя съпруга Нели Кулаксъзова, също участничка в българската група...

Анатолий Кръстев преподава в Музикалната академия още от 1972 година, съвсем млад. Но с днешна дата отчита, че в началото имал големи спорове със старите преподаватели. „Още 80-те години стана ясно, че трябва да се пипне нещо в средното образование, за да вървим нагоре удобно и здраво и точно така започна да се получава. Започнах да влизам в комисии за назначаване на преподаватели. Внимателно се избираше кой да бъде и сега повечето учители там, където има чело са бивши мои или ученици на тези, които са тук /посочва стената с портретите/.  Уча ги на това, което вече в цял свят се знае и то е едно и също. Оттам идва и това

примесване на школи,

някак си изчезна ярката руска школа, елегантната и финяшка френска, желязната немска, вокалната италианска, белкантото. Всичко се смеси. Сега започва някак си опит за индивидуализиране, но започва на много високо равнище. На нашите студенти точно това трябва да им се обясни, че оттам идва, не че са изостанали, за человия клас гарантирам, че знаят всичко. Понеже ние сме най-бедната държава в Европа всички челисти, които идват ги каня да направят майсторски класове макар и за кратко. Никой не отказа и го правят без пари. Учим се най-вече на занаят и на отношение”, казва Анатоли Кръстев. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

[vprki]

Атанас Кръстев сбъдва мечтите си

„Имам планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София“. Сподели за „въпреки.com” през май 2019 година талантливият ни виолончелист и преподавател Атанас Кръстев.

И ето - от 6 до 10 септември вече Вторият Международен фестивал „Челисимо“ ще се проведе в залите на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и в зала Галерия Оборище 5. А в концепцията си за фестивала музикантът пише: Второ издание на музикалния форум показва растеж, разширяване на териториите, представя нови и познати имена на известни световни виолончелисти - концертиращи артисти и преподаватели в реномирани висши музикални училища. Участват Александър Рам – носител на Втора награда от Международния конкурс Чайковски (Русия), който от следващата година ще е редовен преподавател в Московската консерватория, Драган Джорджевич – професор в Белградската музикална академия (Сърбия), Денис Северин - професор от Женевския университет по музика и Университета по изкуства в Берн (Швейцария), Разван Сума – професор от Университета по музика в Букурещ (Румъния), доц. Атанас Кръстев от НМА, пианистите Виктория Василенко – носителка първа награда от конкурса „Джордже Енеску” и Хориа Михаил (Румъния) – директор на филхармонията в Брашов. Освен 5 камерни концерта (на 6, 7, 8, 9 и 10 септември) във фестивала са предвидени и майсторски класове (по 3 сесии – общо 15) на петимата преподаватели за студенти от Швейцария, Румъния, Сърбия, Русия, Украйна, за възпитаници на НМА и учениците от музикалните училища на България. Майсторските класове са отворени не само за студенти, ученици, професионални челисти от София и от цялата страна, но за него са заявили желание за участие и студенти от чужбина,, които ще пристигнат на свои разноски. Обучението ще е безплатно - така, както и петте концерта ще бъдат със свободен вход. Най-активните участници ще получат не само дипломи, но и парични или предметни награди.

Виктория Василенко, снимка: Стефан Джамбазов

Вторият Международен виолончелов фестивал е една уникална възможност в нашата столица да си дадат среща изтъкнати представители на различни европейски виолончелови школи, чието съгласие за участие е признание и за националната ни виолончелова школа. (Този път, във второто си издание на фестивала се обогатява с гостуващи виолончелисти от Сърбия и Русия.) Интензивният характер на събитието, многообразието от имена на изпълнители и заглавия на произведения, ще бъдат интересни за младите виолончелисти, за публиката, за всички музиканти. Този фестивал ще постави България и София на видно място в европейската карта на музикалното изкуство, ще приобщи младите инструменталисти от България и чужбина към най-високите образци на майсторство, ще отвори нови пътища пред младата музикална генерация и пред младата публика. Уникалният форум на виолончеловото общество и неговите почитатели несъмнено ще обогати културния живот на страната ни, ще даде своя принос за разширяването на мирогледа и хоризонта пред младите изпълнители и ще запознае публиката с утвърдени образци от класиката до съвременността, но и с премиерни за България заглавия и интерпретации.

Убедени сме, че амбициите и последователността на Атанас Кръстев и екипа му ще направят прекрасно събитие – празник на музиката и младостта. Но да се върнем малко във времето, за да напомним, че хубавите, смислени проекти се реализират с много работа и преди всичко в подготовка на самия себе си, с обич и всеотдайност към избраната посока. През септември 2017 година разговаряхме с бащата на Наско забележителния ни челист и преподавател проф. Анатоли Кръстев по повод неговата 70 годишнина.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева-Тийкър и Атанас Кръстев, снимка: личен архив

Тогава го попитахме за децата му, които вървят по неговия път с увереност и талант – по-голямата Калина и Атанас. А проф. Кръстев възкликна тогава: … „Война, страшна война. Аз бях против! Сигурно от егоизъм и сигурно, както съм казал веднъж за Калина „не я окуражавайте да става музикант – ще тормози и нас родителите си и ще поставя в неудобно положение колегите ми, както много пъти става с деца на колеги”. Аз съм виждал много често това…Но се оказа, че и двамата и тя, и Атанас - 16 години по-късно и той се обърна към челото. Но като го питали защо точно чело и аз го попитах. Той беше казал, че да се спази семейната традиция, а като му казали, че кака му вече свири на чело, той отговорил - тя ще се омъжи и ще си смени фамилията… Само той още като малък можеше да каже така“. Тримата създават „Cellissimo”. Името на състава измислила майка ми Нели Кулаксъзова, музиколог. Вероятно оттам идва и името на фестивала.

А ден преди откриването на фестивала „Челисимо“ на 5 септември в рамките на 37-то издание на „Празниците на изкуствата „Аполония““ в Созопол беше и премиерната изява на Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев с великолепна програма: Д. Попер - Концертен полонез, А. Пиацола - La muerte del Angel, Дж. Пучини – Тоска, Е. Гранадос – Андалуза, И. Албенис - Кубинска рапсодия, Е. Шабрие – Espana, Д. Попер – Унгарска рапсодия2А. Пиацола - Фугата, аранжимент Румен Бояджиев-син, Авторско произведение на Румен Бояджиев. Всички изпълнители са млади и много талантливи. Атанас Кръстев специализира при проф. Наталия Шаховска във Висшето училище по музика Рейна София, Мадрид. Изнася концерти в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Русия, Гърция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и на всички престижни музикални сцени и фестивали в България. Посещава майсторските класове на Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес, Наталия Гутман, Даниел Вайс, Мария Клигел и други. Свири с именити пианисти като Жан Бернар Помие, Евгени Божанов, Виктория Василенко и с известни цигулари между които Хавиер Инхавиусти, Ери Масаока. Солист е на големи оркестри и ансамбли – Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Петробас Симфоника, Рио де Жанейро, Оркестра Симфоника, Сао Пауло. Носител е на много награди от престижни международни конкурси, удостоен е с „Кристална лира“ на СБМТД, Награда за камерна музика в Мадрид, връчена от кралица София и други.

Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, снимка: архив на "Аполония"

Виктор Трайков завършва НМА Проф. Панчо Владигеров в класа по виолончело на Ани Атанасова. Получава магистърска степен в Нов бългaрски университет в класа на Христо Танев. Притежава богат опит в сферата на камерната музика – през 2012 получава първа награда в конкурса за австрийска музика, член е и на струнен квартет Фрош. Соло челист е в Симфоничния оркестър на БНР, Classic FM Orchestra, New Symphony Orchestra и в международния оркестър Philharmonie der Nationen, Германия. Теодора Атанасова завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Анатоли Кръстев. Участва в майсторските класове на Клаудио Бохоркез, Ромен Гариу, Денис Северин, Георг Байч, Конрадин Бродбек, Владимир Перлин, Матс Лидстрьом, Алваро Хуертас, Александър Сомов и други. Занимава се активно и с камерна музика. Като част от различни ансамбли е лауреат на престижни награди от национални и международни конкурси. Момчил Пандев започва да учи виолончело шестгодишен при Ани Атанасова, на девет години печели първата си награда от международен конкурс. Следват единадесет награди и почетна диплома от различни международни конкурси за соло изпълнение и камерна музика в България, Великобритания, Чехия и Латвия. В момента е студент по виолончело в НМА Проф. Панчо Владигеров. Изнася концерти с различни камерни състави.

Да запомним тези имена. „Аполония“ има пристрастия към новото, към младите, но винаги без да прави компромиси със селекцията и избора си. А самият Атанас Кръстев е от честите гости на Празниците в Созопол именно, защото е талантлив и готов за нови предизвикателства. Но да се върнем към Международния фестивал „Челисимо“.

Програмата му е забележителна – прекрасна музика от различни епохи и времена, които са като разкази за челото, за дълбочината и красотата му като инструмент, вдъхновявала забележителни композитори. Представяме я в детайли по дни.

6 септември – зала НМА – Концерт от солови и творби за две виолончели в изпълнение на Разван Сума и Атанас Кръстев - Гаспар Касадо (1897-1966) - Сюита за соло виолончело, Дьорд Лигети (1923-2006) – ��оната за соло виолончело, Петър Христосков (1917-2006) – Фантазия за сoло виолончелo, Давид Попер (1843–1913) - Сюита за две виолончели, оп.16 - 20 мин.

7 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Денис Северин и Татяна Корсунская (виолончело и пиано) - Лудвиг ван Бетовен - 7 вариации по тема из „Вълшебната флейта на В.А. Моцарт, Паул Хиндемит - Соната за соло виолончело, Дмитрий Шостакович – Соната за виолончело и пиано, оп. 40, ре минор.

Александър Рам, снимка: архив на фестивала "Челисимо"

8 септември – зала Галерия Оборище 5 - Рецитал на Александър Рам и Виктория Василенко (виолончело и пиано) - Бенджамин Бритън - Сюита №1 за соло виолончело, Ф. Менделсон-Бартолди – Соната за виолончело и пиано № 2, ре мажор, Бохуслав Мартину – Вариации по тема на Росини за виолончело и пиано.

9 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Драган Джорджевич и Хориа Михаил (виолончело и пиано) - Алфред Шнитке –Сюита в старинен стил, оп. 80,Лудвиг ван Бетовен – Соната за виолончело и пиано № 4, оп. 102, №1, до мажор, Макс Брух – „Kol Nidrei” oп.47, Фредерик Шопен – „Брилянтна полонеза”. оп. 3, до мажор.

10 септември – зала НМА - Заключителен концерт на най-изявените студенти и ученици от майсторските класове, с участието и на преподавателите във виолончелови ансамбли, връчване на дипломите.Програмата ще е свързана с изучавания музикален материал и нивото на участниците в майсторските класове. Във втората част ще прозвучат и виолончелови ансамбли от: Кленгел, Бизе, Попер и други.

Имали сме много поводи да разговаряме с Атанас Кръстев по повод концертите му с оркестъра на БНР, с камерен ансамбъл „Софийски солисти“, изявите на квартет „Фрош“ и още и още. Той се включи и в проекта на фондация „Въпреки“ през 2017 година „Европа на една софийска улица“, посветен на забележителния ни композитор Димитър Ненов. Тогава заедно с баща си проф. Анатоли Кръстев свириха на ул. „Цар Самуил“ в близост до дома, където е живял композиторът. Независимо, че е много млад, през август навърши 33 години Наско Кръстев има вече 7-8години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“:

Атанас Кръстев свири на ул. "Цар Самуил", снимка: Стефан Джамбазов

„За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Попитахме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти да са отдадени максимално на това, което правят,да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват.“.

Този текст е за Международния фестивал „Челисимо“ 2021, но той не би могъл да не е в контекста и на творческата, преподавателската дейност и на присъствието на Атанас Кръстев като талантлив музикант в културния ни живот днес и сега. Какво прави, защо го прави и как гледа напред и сбъдва идеите си. Прави го, Въпреки трудностите, не говори за тях, а за любовта си към музиката. За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор, всичко ми е на сърце. Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това ��ного ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните.

Атанас Кръстев, снимка: Стефан Джамбазов

Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Програмата на фестивала „Челисимо“ го доказва. На добър час!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Архив и Стефан Джамбазов

[vprki]

Атанас Кръстев: Искам да направя виолончелов фестивал в България

„За мен това е прекрасно преживяване и голяма привилегия да съм солист на Радиооркестъра, както и да изпълня един от най-любимите ми концерти за виолончело на Шостакович № 1.”. Казва за „въпреки.com” талантливият ни млад виолончелист и преподавател в НМУ „Панчо Владигеров“ Атанас Кръстев.

И продължава: „Първият път го свирих преди 10 години, още бях студент първа или втора година с щатния оркестър на Академията с младия диригент тогава Любомир Денев – младши. Това беше неговият дипломен концерт“. С Атанас Кръстев разговаряме минути, след като е приключила репетицията му в Студио 1 на БНР и ден преди концерта в зала „България“ на радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин. Виолончелистът е доволен от репетицията, а и ние имахме възможност да видим атмосферата в залата. Според него репетиционният процес винаги е нещо специално, уникално като преживяване, защото няма две еднакви репетиции. „Доволен съм, много съм доволен. Радиооркестърът е страхотен състав, прекрасни музиканти, много съм щастлив, че свиря с тях. Много от тях са мои добри приятели, с някои от тях даже сме израсли и те вече свирят в оркестъра. С маестро Кадин е много интересно и приятно да се работи, много добър музикант“, казва Атанас Кръстев.

Програмата на целия концерт е неординерно изградена, с не често изпълнявана музика у нас, но за това малко по-късно. А Атанас Кръстев уточнява, че още преди година с Марк Кадин са водили разговор за съвместен концерт. „Точно тогава стана дума какво да включим в програмата и той каза, че иска да направи по-нестандартен подбор на програмата от произведения, които не са изпълнявани отдавна или неизпълнявани много често в България. Имаше известни дискусии дали да бъде Прокофиев – „Симфония – концертанте за виолончело и оркестър” или Шостакович и накрая се спряхме на Шостакович – „Концерт № 1”. Наистина не се е изпълнявал отдавна и от български солист и тук в България са минали няколко години, откакто е бил изпълняван. Той е един от бисерите във виолончеловата литература, колкото и банално да звучи.

Концертът е посветен на Мстислав  Ростропович,

който го е научил за четири дни, след като Шостакович му е дал нотите и е изпълнен под диригентството на Евгений Мравински от Ленинградска филхармония. Няколко дни по-късно вече го записват. /Първият челов концерт на Шостакович е започнат на 1 май 1959 г., както е записано в полето на ръкописа. Целият концерт е завършен на 20 юли същата година, премиерата е на 21 септември 1959 година в Голямата зала на Ленинградската филхармония – б.а./ Това е изключително интересен концерт. Главната тема на първата част е използвана във филм от 1948 година /“Млада гвардия“ на Сергей Герасимов – б.а./ за Втората световна война за войници, които са пленени от германската армия и маршируват към лагерите на смъртта. Тази тема присъства и в много други негови произведения. Има много визуално филмово звучене концертът и създава много ярки образи в съзнанието на публиката. В четвъртата част има мотиви от една любима песен /“Сулико“ – б.а./ на Сталин, която е обърната наопаки и това е един от начините Шостакович да говори срещу режима, много завоалирано представя несъгласието си с определени личности, идеологии и т.н. За каденцата самият Ростропович разправял една история от живота на Шостакович как той е стоял в апартамента си и е чакал да го арестуват и стъпките по коридора, часовникът, който отмерва времето в една абсолютна тишина, в която стои и чака и не знае какво ще се случи. В каденцата това е много ясно изразено – човек сам с мислите си, които са съвсем не радостни. Има всичко в този концерт – спомени от миналото на една ужасна реалност, маршове, военни. Той стои и чака, стъпките отиват в апартамента срещу неговия и съседите изчезват, а той остава“.

Атанас Кръстев и Марк Кадин по време на репетицията за концерта в зала “България”

Програмата на концерта включва и филмова музика от едни от най-великите композитори на XX век. Самият Шостакович е автор на музиката на над 35 филма и много театрални постановки.  Радиосимфониците изпълниха Сюита от музиката към  филма „Дама Пика” /той никога не се реализирал, независимо, че имало заснета лента 1937 година от знаменития режисьор Михаил Ром – б.а/ от Сергей Прокофиев и Сюита от филма „Мъртви души" /1984/ от Алфред Шнитке. Солист в „Мъртви души” от Шнитке е изключителният пианист Марио Ангелов - изпълнител с дългогодишна творческа дейност с Радиосимфониците. „Тиха музика” от украинския композитор Валентин Силвестров, един от ярките автори на нашето време и водещ представител на авангарда в съвременната музика, е друго произведение, което беше изпълнено.. И трите произведения се изпълняват за първи път в България.

За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор,

всичко ми е на сърце.

Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните. Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев в зала “България”

Тези негови думи са повод да си припомним какво каза именитата ни композиторка със световен авторитет Добринка Табакова пред „въпреки.com”  миналата година за неговото изпълнение на концерта ѝ за виолончело и струнни заедно със „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров на 16 юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици: „Много бързо Атанас Кръстев се подготви. Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек. Много съм доволна от репетицията“. С днешна дата Атанас Кръстев само отбелязва, че би било хубаво отново да изпълни този великолепен концерт.

По време на репетицията в Студио 1 на БНР, а и на другия ден на генералната в зала „България“ неотлъчно присъства и проф. Анатоли Кръстев, известният ни виолончелист и преподавател, бащата на Атанас. Питаме го дали помага или пречи, когато баща ти свири на същия инструмент, а и традицията в семейството. Синът е убеден, че по-скоро помага това, че „всички сме челисти. С годините съм се убедил, че

винаги е хубаво да имаш челист и преподавател вкъщи,

близко, защото това помага, колкото и да звучи натоварващо на пръв поглед. Но е много хубаво да има някой, който да ти помогне в момент, в който имаш нужда, защото ние всички сме хора, които понякога имат нужда от човек, който да чуе картинката отстрани, не само от вътре да се слуша. Така че помага и със сестра /Калина Кръстева - Тийкър – б.а. / ми, тя също е прекрасна музикантка, виолончелистка, не го казвам в никаква фамилна линия,  с нея винаги ми е приятно да се видим, да посвирим, да си поговорим, да обсъдим някакви челистки неща. Концепции винаги има всякакви различни, но хубавото е, че винаги достигаме до консенсус. Аз знам, че той какъвто и съвет да ми даде, дори и в първия момент да не ми е при сърце, когато спреш и помислиш се оказва, че винаги това, което той ти казва от страната на неговия опит и кариера е правилното. Защото, наистина той е един прекрасен преподавател“. Тази година през юли тримата ще имат майсторски класове �� Лятната академия Созопол, Атанас Кръстев се надява догодина отново със семейното им трио „Cellissimo” да направят концерти. Припомняме си заедно чудесните концерти по повод юбилейната годишнина на Анатоли Кръстев през 2017 година на Празниците на изкуствата „Аполония“ и в София с участието и на талантливата пианистка Маргарита Илиева.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев,  Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка семеен архив

Независимо, че е много млад, през август ще навърши 31 години Наско Кръстев има вече 4-5 години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.  „За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Питаме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти

да са отдадени максимално на това, което правят,

да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват. Имам много приятели и то много добри музиканти, които заради стандарта предпочетоха други професии – като си музикант много бързо ти се отдават други неща. В момента много успешни кариери градят като програмисти, IT-специалисти. Скоро си говорих с професор Марин Казаку, най-възрастния и най-емблематичния преподавател в консерваторията в Букурещ какво се случва със стандартите в Балканските държави и в частност какво се случва със стандарта на живот на музикантите и на преподавателите. Оказа се в момента, че във всички оркестри най-ниската заплата в Румъния е 1200 евро, говорим за тутисти, не говорим за водачи, където е по-висока, със 100% на преподавателите са вдигнати заплатите. Реално погледнато има много голям резон повечето от румънските млади музиканти, вместо да търсят реализация по други страни и континенти остават да работят в страната си. Трябва да вземем пример от тях. Техният авторитетен фестивал „Енеску“ е с бюджет 8 млн. евро и затова могат да бъдат поканени световни солисти, състави, диригенти. Сега наскоро гостува един младежки оркестър, румънски, където изпратих няколко от моите студенти да свирят в него, за да се получи колаборация, имаше и контрабасисти и виолисти, попълват състава от България. На всички им се плаща много хубав хонорар, няма значение, че са студенти за самия проект. Един пример, който ние би��ме могли да вземем в различните държави какви пари се отделят за култура. Това е важно и хубаво да се каже“.

Атанас Кръстев беше и участник в проекта на фондация “Въпреки” - “Европа в една софийска улица” и свири на улица “Цар Самуил” в столицата

Но и допълва, че той има няколко, наистина много талантливи студенти, някои от тях вече се изявяват и като солисти, като Калоян Русев, който  е свирил в Пазарджик под палката на маестро Григор Паликаров. Друг негов студент спечелил прослушване и ще бъде солист на Софийска филхармония, за да изпълни една не много известна пиеса на Панчо Владигеров  „Елегичен романс“, писана 1917 година, когато композиторът е бил е съвсем млад и няколко години по-късно ѝ прави преработка за симфоничен оркестър. Творбата е свирена преди 30 години в изпълнение на Венцислав Николов и има запис в БНР. „И аз ще имам шанса да я изпълнявам заедно с „Песен“ от Владигеров с Русенска филхармония на 31 август на Царевец във Велико Търново под диригентството на Йордан Камджалов. Тази година Владигеров има юбилей и много се изпълняват негови произведения“. Припомня Атанас Кръстев и разговорът ни тръгва към нещата, които му предстоят. „Сега довършваме сезона с квартет „Фрош“ имаме още два концерта в София в Камерна зала „България“. На 4 юни в рамките на Софийски музикални седмици имаме рецитал с Виктория Василенко в Камерна зала България с много хубава програма – Дебюси, Прокофиев, Шуберт и Джордж Крам. Разнообразна програма, но добре се допълват произведенията, добре са разделени като епохи. С нея ще имаме и още един рецитал на Празниците на изкуствата Аполония на 4 септември. След това с Ивона Недева и Ростислав Йовчев имаме трио на камерния фестивал в Габрово, след това с Нишката филхармония Брамс двойния концерт за цигулка и виолончело с Ралица Симеонова, след това още един рецитал с Вики Василенко Бразилска музика, защото в София ще има есента фестивал за бразилска музика.

Ще правя майсторски клас в Букурещ, в консерваторията.

Много съм развълнуван, защото там нивото е много високо и има много интересни студенти. Ще ми е много ��риятно да поработя с тях. Имам едни планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София.  Планирам го да се случи края на ноември. Надявам се с Министерството на културата да уредим бюджет. Не е съвсем официално всичко това, но се надявам да бъде в зала „България“ и залата на Музикалната академия. В Академията със сигурност ще има, но дано и в зала „България“. Изброява Атанас Кръстев колко много неща му предстоят до края на годината. Не по-малко ще са и ангажиментите му за догодина.

Атанас Кръстев с Марк Кадин на репетицията за концерта в Първо студио на БНР

Докато водим нашия разговор във фоайето пред Студио 1 на БНР много от оркестрантите го поздравяват за изпълнението и за работата по време на репетицията. Това не е честа гледка, както сме забелязали в подобни ситуации. И може би затова го питаме и какво е най-важно за солиста. А той е лаконичен: „За солиста е важно да бъде много дисциплиниран, много уверен, но и здраво стъпил на земята с двата крака и да не си мисли, че е отишъл много на далеч. Защото да си солист е голяма отговорност и то с такъв прекрасен състав, както сега. Да ти си солист, но това е камерна музика, всъщност. Има го и това и

човек не бива никога да забравя,

че, да, ти си отпред, имаш соловата партия, но и трябва да си част от цялото, да водиш, но и да помагаш. Непрекъснато имаш дуети с различни инструменти или групи от оркестъра. Това е важно за мен за един солист – да е с отворени уши за всичко, а не „сега аз тука свиря! Тук съм аз!“.

На самия концерт Атанас Кръстев омая публиката с интерпретацията си на знаменитото произведение на Шостакович. Оркестърът под ръководството на маестро Кадин беше прекрасният партньор в това истинско преживяване и за присъстващите в зала „България“, и за самите музиканти. Извън съвършената си техника Атанас Кръстев се потопи в сложната музикална драматургия на композитора, сякаш изстрада, без да го натрапва вопъла, споделен в творбата, особено прочувствен в каденцата. Изключителен музикант, той подари на публиката и виртуозната „Фантазия“ на Петър Христосков в биса, който изпълни. Кръстев е носител е на „Златна муза” през 2007 и „Кристална лира” през 2012. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Анатоли Кръстев.  Специализира при проф. Наталия Шаховская в Мадрид и посещава майсторски класове при Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес и др. Концертира в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия и Бразилия. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Аполония” не изневерява на себе си и на изкуството

Отново Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол – тази година от 26 август до 5 септември. Каквото и да се каже за този фестивал преминал през годините и различните политически времена от 1984 година до днес, все ще е малко. Защото той не е просто традиция, а се е превърнал в институция. В Созопол се появяват стойностните културни събития между двата фестивала, а има и собствени премиери и открития. За това той носи изненади и не е просто огледало на станалото в културата в страната, а носи и предизвикателства.

Всичко това не можеше да се осъществи, ако липсваше екипът от съмишленици начело с артистичния директор на празниците Маргарита Димитрова /за годините и трудностите тя сподели в разговор за „въпреки.com” преди юбилейното 30-то издание на „Аполония” – можете да прочетете тук/ и председателя на Фондация „Аполония” проф. Димо Димов. Сега вече е 33-та „Аполония” и отново има премиери. И започваме с тях. Премиерен е един спектакъл, продуциран от Фондация „Аполония” в партньорство със столичния „Театър 199” – CLASS от Чарлс Еверед, който ще бъде показан на 27 август в читалище „Отец Паисий” в Созопол. Преводът е на Харалампи Аничкин, режисьор е Владимир Пенев, а участват Юлиан Вергов и Мила Люцканова. Пиесата  се поставя за първи път на европейска сцена. Това е една история за театъра и хората, които го създават и за които е съдба. Главните герои са актьори:  той е най-добрият учител по актьорско майсторство в  Ню Йорк, а тя е млад��, много популярна филмова звезда...  И двамата стават участници в житейски спектакъл, чиито край се оказва непредсказуем. Class е емоционално пътешествие, понякога хумористично, но много трогателно, пише в анотацията за спектакъла, който и ние ще видим за първи път в Созопол.

Владимир Пенев - снимка Стефан Джамбазов

Друга премиера ще има на едно събитие запазена марка на „Аполония” – Театър на маса в Художествената галерия на 1 септември. Става дума за пиесата „Кеван” от Малин Кръстев, която до сега не е виждала бял свят. Кеван - така евреите са наричали планетата Сатурн – Книга на пророка Амоса (5:26). Сатурн се определя, като звезда на вашият бог. В средновековната астрология Кеван (Сатурн), се смята за седалище на Дявола! Това пише в анотацията към спектакъла. Малин Кръстев има и други участия на „Аполония” – и като актьор, и като режисьор в Младежкия театър „Николай Бинев”. Той е режисьор на спектакъла „Като трохи на прозореца” от Нийл Саймън в превод на Стайко Мурджев и актьор в главната роля в „Еквус” от Питър Шафър в постановка пък на Стайко Мурджев. Друг разкошен спектакъл ще бъде „АВЕНЮ Q”  по идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс в постановката и режисура Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков на Столичния куклен театър, за който сме писали във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Театър 199 „Валентин Стойчев” ще се представи и с „4000 мили” от Еми Херцог под режисурата на Владимир Люцканов и с участието на прекрасната Меглена Караламбова. Сред другите спектакли има на Теди Москов, Мариус Куркински, Бина Харалампиева – „Ромул Велики” от Дюренмат /за него в разговор с Бина Харалампиева можете да прочете във „въпреки.com” тук/ с участието на Герасим Георгиев – Геро /разговор с него можете да прочете също във „въпреки.com” тук/.

“Еквус” с Малин Кръстев - снимка Гергана Дамянова, архив на Младежки театър “Николай Бинев”

Изобразителното изкуство също не е пренебрегнато. По традиция в първия ден на „Аполония” преди откриването на празниците Художествената галерия в Созопол е за художниците. Тази година изложбите са свързани със 120 – годишнината на Националната худож��ствена академия. И това е напълно справедливо, защото в Академията преподаватели са прекрасни творци. Един от участниците в изложбата, без да е преподавател там, е скулпторът Павел Койчев, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Той казва: „Аз съм любопитен. По детски любопитен съм към това, което е езикът на всеки материал. Защото в камъка виждаш едно, в бронз�� друго, в керамиката трето. Сега най-много съм се разпалил на тема керамика, защото нека ти кажа брутално – това е най-достъпният материал. Той е евтин, директен, можеш да се изразиш без лимит по отношение на материални затруднения, защото бронзът знаеш, че е труден. Но освен това той има в себе си тази страховита мощ – печената земя. Най-изначалното поведение на човека – хванал, смачкал нещо, изпекъл го в огъня. Но всеки материал е огромно богатство. Това е причината – детско любопитство”, признава Павел Койчев. Сред другите участници в изложбата са Любомир Каралеев; Кирил Божков; Здравка Василева; Емануела Ковач; Александър Сертев; Здравко Мавродиев, In Memoriam.

Павел Койчев - снимка Стефан Джамбазов

И разбира се – музиката. Тя е едно от стойностните присъствия на „Аполония”. Тази година е също така. И ще започнем с един концерт, който също е провокиран от фестивала - концерт премиера на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Солисти са Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. Тогава Амфитеатър „Аполония” в Созопол  ще бъде център на едно от големите събития на фестивала. За първи път на българска сцена ще прозвучи „Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър” от Астор Пиацола.  Изпълнители са световно известният Камерен ансамбъл „Софийски солисти”  и двама изключителни музиканти, пристигнали в Созопол за този концерт – китаристът Георги Василев и  акордеонистът Красимир Щерев. Ще има и световна премиера на пиеса за камерен състав и акордеон, специално написана за „Аполония” от един от най-младите и талантливи български композитори Петър Керкелов. Иначе на Амфитеатър „Аполония” ще участват и Балет „Арабеск” с предпремиера на „Ромео и Жулиета”, премиера на Камелия Тодорова и Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени,  Люси Дяковска и Плевенска филхармония, Лили Иванова, Руши Видинлиев, Васил Петров, Ансамбъл „Чинари” и Щурците. Всъщност, програмата на „Аполония” дава възможност на всеки да намери своето пространство и своя ъгъл. Ако за някой една или друга част от програмата не е по неговия вкус, той има възможност за избор. И това е най-важното.

Проф. Пламен Джуров - снимка Стефан Джамбазов

Колкото за класическата музика и джаза, там са наистина неоспорими имена. Може би да започнем с Антони Дончев трио, да преминем през Джазаница, Живко Петров трио, Jazz surprise II, отново с участието на Живко Петров и ред други прекрасни състави и изпълнения. А сред класи��ите са Дора Делийска, пиано; Минчо Минчев и Николай Минчев, Сузана Клинчарова, арфа; съставът „Челисимо” на Анатоли Кръстев /разговор с него във “въпреки.com” можете да пррочетете тук/, Калина Кръстева, Атанас Кръстев и Маргарита Илиева. И естествено – майсторският клас на Красимира Стоянова, интервю с която сме правили във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/.  Именитата българска оперна певица Красимира Стоянова Kammersaengerin of the Vienna State Opera и Фондация „Аполония” организират майсторски клас „Изкуството на оперното пеене” за млади оперни певци от 2 до 6 септември 2017 г. в Созопол,  Ваканционно селище  Санта Марина. Майсторският клас ще завърши с официален концерт на дипломираните участници, включен в класическата програма на Празници на изкуствата „Аполония” 2017.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

„Аполония” не пренебрегва и литературата, и киното. Сред филмите в програмата са документалните филми на Стефан Командарев – „От признателните потомци” и на Адела Пеева – „Да живее България”. А сред литературата е представянето на романа „Остров Крах” на Ина Вълчанова, спечелил наградата за роман на годината на Корпорация ”Развитие” и носител на Европейската награда за литература от България за 2017. И още – премиера на новата книга на Захари Карабашлиев – „Хавра” и „Висока облачност” на Оля Стоянова. Много от събитията нямахме възможност да споменем, но всеки може да ги види в програмата в сайта на „Аполония” – тук. Разбира се, има и книжна „Аполония”, за която всеки може да прочете. Както и една традиционна рубрика с дискусии на фестивала – „Цената на успеха”. Ето датите и участниците - актьорът и режисьор Владимир Пенев на 28 август; филмовият режисьор Стефан Командарев на 29 август; диригентът Пламен Джуров на 31 август; ��кулпторът Павел Койчев на 1 септември. А на 26 август в деня на откриването ще научим и тазгодишния носител на престижната награда на фондация „Аполония” Аполон Токсофорос. Така че, очаквайте Аполония 2017… ≈

Текст: „Въпреки.com”