#Атанас Далчев

[vprki]

Божидар Кунчев: Въпреки преживяното, Далчев намира живота

„Замисляйки тази книга, посветена на паметта му, исках да поместя в нея част от написаното за Далчев, за да се открои отново обликът му на изключителен творец, на световен поет, както основателно го нарече един чуждестранен литературовед”. Това пише проф. д-р Божидар Кунчев, съставител на книгата „Чудото на задните дворове – Книга за Атанас Далчев” (изд. „Рива”,2018).

Този текст във „въпреки.com” е от 3 август 2018 година. Публикуваме го отново по повод 120 годишнината от рождението на Атанас Далчев (12 юни 1904-17 януари 1978).

Изданието е прекрасно и като полиграфическо постижение, и като съдържание. Художник е Чавдар Гюзеле��, редактор е Борис Христов, а в книгата са включени преводи на Далчев, споделено за Поета и посвещения от известни български творци, както и спомени, и разговори. А Божидар Кунчев пише още: „Изкушението да включа още и още от споделеното за него от страна на литературоведите, поетите и на онези, които са го познавали и обичали и като човек, бяха много. Разбираемо е, че трябваше да се огранича при подбора, но и това, на което се спрях като съставител, изтъква непреходното въздействие и актуалност на този поет, преводач и критик. Благодарен съм на живите и покойните, които присъстват в книгата със словото, анализите и спомените си. Преведената проза в тази книга (критика, есета и фрагменти) е публикувана в периодиката от двайсетте до първата половина на четиридесетте години. Тя е малка част от преводите на Далчев от споменатия период, които Радой Ралин бе издирил и замисляше да ги издаде в отделна книга, но проектът му остана неосъществен. Сега те се печатат за първи път след първоначалната им публикация. Проумял истината за човека с неговите светли и тъмни страни, намерил упование в пространствата на духовното и в онова чудо, възпято в „Задните дворове”, Атанас Далчев дава ориентирите към един живот, в който освен болката има и топлота и мъдрост”.

А на вътрешната страна на корицата са отпечатани част от думите на двама големи български творци – поета Иван Теофилов и писателя и публицист Георги Мар��ов. Иван Теофилов пише: „Познанството си с Атанас Далчев считам за една от най-големите привилегии в живота си. А общуването с него – като най-висш дар.” И Георги Марков: „Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо.” А ние публикуваме фрагмент от предговора към книгата за Атанас Далчев /1904 – 1978/ от Божидар Кунчев, озаглавен „Трудната благодат на поета”:

„Далчев винаги е обичал живота и сякаш за него се отнасят думите на Албер Камю, че „в привързаността на човека към живота има нещо по-силно от всички неприятности на света”. Той изпитва ужасите на живота през едно прокълнато столетие на отчуждението и насилията. Нали заради това бе написал, че „днес от желязо е света” („Човек бе сътворен от кал”). Но той открива „пътя към света“. Четейки „лист по лист“ онази тайнствена „книга на битието  („Кукувица“) , въпреки преживяното, той намира живота. Само че и занапред няма да го напуснат терзанията и тревогите му. Ето го значимото у Далчев, отколешното му знание, че въпреки всичко болката остава. Защото животът е „безсмисленост щастлива  („Задните дворове“) , но и необратимото ни  ч е з н е н е, изразено с толкова драматизъм в завършека на „Вечер“. А по-късно и със споделеното в стихотворението му „И сърцето най-сетне умира“. Намерил пътя към истинското, към спасяващото го в живота, Далчев ще остане до самия си край и с мисълта за безутешното в човешката участ. Такъв е парадоксът на болката, на тъгата ни, за който Чоран казва, че тъгата „ни привързва към света, колкото и ни откъсва от него“.

С пословичната си скромност той се бе нарекъл „автор на изречения”. Но тези „изречения” са просветленията, до които стигат само творци от неговия ранг. Преди много години Иван Пейчев ми бе споделил, че Ботев и Далчев са двете начала на поезията ни. Далчев бе научил за казаното и написал до един поет от провинцията: „За отношението на Иван Пейчев към поезията ми зная, той го е изповядвал и пред други и аз съм му дълбоко признателен за това. Но винаги съм се питал какво е привличало тоя чист романтик и бохема към един прозаичен човек – е, хайде да не скромничим, – към един човек, влюбен в прозата на живота. Сигурно това, което кара капитаните да мечтаят от време на време за брега”. Многозначителна е тази самохарактеристика. Дълбоко съдържателни са и признанията му, че е „приватен поет” и „метафизик в конкретното”. И в тях е пак истината за него, за облика му като творец и за спецификата на подстъпа му към човека и света.

Сътворил съдбата си, Атанас Далчев живя и твори с онази трудна благодат, споходила малцина в нашата литература… На опелото му в „Свети Седмочисленици” имаше много хора. Изпращахме Поета, заради когото и занапред ще я има опората за всеки, решил да премине през лабиринта на живота си с повече смисъл и достойнство”, написа Божидар Кунчев.

СЪДБА

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от злато;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сетра на вси неща?

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

1927 г.

ХУДОЖНИКЪТ И ВЯТЪРЪТ

                   на Иван Симеонов

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше листа, които излизат лудо от

 пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

 в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и виждаше винаги, че рисува друго.

1977 г.

P.S. на „въпреки.com”: Когато преди почти 11 години със Стефан Джамбазов (1951-2021) решихме да създадем Въпреки, много си говорихме за Атанас Далчев…С днешна дата не мога да кажа защо. А и Стефан го няма, за да ми припомни…А може би заради финала на „Молитва“ (1927):

Научи ме, господи велик,

да живея като всички хора. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[snqg-v-slunchev-den]

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше листа, които излизат лудо от

пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и виждаше винаги, че рисува друго.

Атанас Далчев - ,, Художникът и вятърът” (На Иван Симеонов)

[mihaylovblog]

''Мойто есенно скръбно завръщане подир толкова пролетни дни в безутешната бащина къща с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали по неравния тягостен път, дето днес мойте стъпки пустинни като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали да ме срещнат с прострени ръце; те минават край мене и чезнат с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени вехне къщата с жълти стени като някакъ�� спомен далечен, като спомен от минали дни.''

47 години от смъртта на Атанас Далчев (1904 – 1978) Снимка: www.impressio.dir.bg

[unexaminedlife]

Атанас Далчев : “Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство “

[omw-to-eternal-freedom]

- Атанас Далчев.

[pocahontasisthatyou]

забравяй бързо

[designis4lovers]

Честит рожден ден на прекрасната Люба Халева! ХУДОЖНИКЪТ И ВЯТЪРЪТ Атанас Далчев Художникът искаше да нарисува вятъра, и рисуваше листа, които излизат лудо от пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра, и рисуваше как се струи и проблясва тревата в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра, и рисуваше облаци, пръснати в паническо бягство по небето. Художникът искаше да нарисува вятъра, и виждаше винаги, че рисува друго.

[bgpoetryblog]

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от златò;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

1927 г.

Атанас Далчев

[paradiceonme]

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.

Атанас Далчев

[emsirocked]

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим

Атанас Далчев

[drugskittiesandthoughts]

[vprki]

Станахме на 11 години…

Продължаваме. Стефан Джамбазов е тук и винаги ще е с нас, Въпреки! Нашият сайт „Въпреки.com" днес навършва единайсет години от своето рождение. Чак не ми се вярва, че толкова време е минало.

Обикновени текстовете за нашите годишнини ги пишеше Стефан. С него си бяхме решили, че като станем на пет години, ще направим страхотен купон. Не стана – тогава 2019 той беше след тежка операция и първата химия…Казахме си тогава, като станем на десет години…Последното, което написа в тази наш своеобразен празник беше когато станахме на 7 „Вече сме в първи клас!“ Два месеца и един ден след това отлетя…

Една от последните снимки на Стефан Джамбазов (1951-2021) при откриването на фотоизложбата му "Андрей Даниел - последните седем години" в галерия "Академия, 7 януари 2021

Но преди това си казахме много неща в последния ден, едно от които беше: „Продължаваш сама, защото Въпреки сме само ние…“ Обещах и си изпълнявам обещанието, доколкото мога. Не мога да снимам, пълно бездарие. Не може без снимки, поканих наш приятел, с него и прекрасното му семейство ни свързват  срещи и преживявания по фестивали и културни събития. И така продължаваме със Стефан Марков, който е част от екипа на Въпреки от пролетта на 2021 година.

При връчване на Националната награда за живопис “Владимир Димитров-Майстора” в ХГ в Кюстендил, 1 февруари 2014

На 14 януари 2014 година в интернет пространството се появи сайтът „въпреки.com” с разговори с чудесните творци - певицата Александрина Пендачанска и писателя Георги Господинов, както и с неговата и не само негова преводачка - Мари Врина – Николов. Една жена, която работи толкова за България, колкото много наши институции тук и зад граница съвсем не успяват да правят. Щедростта и приятелството им бяха като поличба и вяра в нас. Започнахме с тези хора не само защото са прекрасни творци, но и хора с гражданска позиция. Георги Господинов и Джиджи, както приятелите наричат Пендачанска, винаги са били и сред хората в защита на демокрацията и свободния човешки избор.

Стефан снима скъпите ни приятели Катрин Томова и Филип Зидаров

И това беше нашата цел през тези вече единайсет години – да се срещаме с хора, които са прекрасни творци, но и хора с ярка гражданска позиция. Които не се крият зад изкуството, а се опитват да го направят част от общественото битие. Защото това „въпреки” освен преодоляване е и противопоставяне на бездуховността, липсата на култура в обществото не само като изкуство, но и като общуване.

Представяме поредния ни проект в Дарик радио, 2019

Не можем да не благодарим на хората, които ни помогнаха тогава преди 11 години като Анна Стоева, тогава приятелка на нашия син, а вече отдавна са семейство и имат прекрасно момченце, и брат ѝ Васил Стоев - за техническата поддръжка на нашия сайт, за интелектуалната провокация от страна на нашите деца – Ирина и Давид, на Камен Старчев и неговата прекрасна съпруга Маргарита Янчева, на които дължим графичното изображение на нашето лого, вдъхновено от поезията на Атанас Далчев. Малко след като нашият сайт се появи в интернет  пространството  и ние се опитвахме да разказваме за изкуството като неотменна част от развитието на обществото срещнахме Албена Спасова, един от създателите на Международното триенале за сценични изкуства, която ни каза, че трябва да кандидатстваме по проекти. Дотогава бяхме само изпълнители на местата, където сме работили. Кандидатствахме в НФК и получихме за проекта ни „Критичен поглед“ 1000 лв., струваха ни се десет пъти повече, но вече можехме да каним автори и да плащаме… 

С Андрей Даниел, октомври 2017

Оттогава с нейната благословия продължаваме с проектите не само, за да развиваме и да имаме много качествени и авторитетни автори, а да създаваме проекти като менажираме важни теми и проблематика в областта на културата и изкуството. Благодарим на хилядите наши читатели и приятели, които ни повярваха още от първата година.

Специално държа да отбележа в този контекст забележителни личности, творци и мислители, които вече не са между нас – проф. Андрей Даниел, Марин Бодаков, проф. Ивайло Знеполски, проф. Ивайло Дичев, проф. Вера Ганчева, Людмил Тодоров, проф. Иван Димов, Любен Зидаров, Димитър Грозданов, Христо Карастоянов…

Стефан Джамбазов и Любен Зидаров...

В тези години имахме подкрепата на Националния фонд „Култура”, както и на Културната програма на Столична община, благодарение на които имаме възможност да привличаме и автори, които са сред елита на нашата научна и интелектуална мисъл. Подпомогнаха ни преди време за една година и от Фондация “Америка за България”. Създадохме и прекрасни партньорства, които продължават с държавни и неправителствени организации в областта на културата и изкуството. Списъкът е дълъг.

Ще си позволя и едно лично признание за изминалата 2024 (анализ за нея очаквайте в следваща публикация). Обмислях да приключа с кандидатстването по проекти и да огранича публикациите във Въпреки. Но точно приятелите и мисълта за обещанието ми към Стефан ми помогнаха да преодолея в себе си този момент на тъга и съмнения…И Въпреки два нелепи инцидента на път за театър и изложба, които наложиха операция, придвижване с патерици, не се отказах. Само си обещах да не бързам толкова, колкото и да ми е трудно, дори на тези вече съвсем не малко мои години…

Стефан Джамбазов

И така - продължаваме. Стефан е тук и винаги ще е с нас. Въпреки е идея на Стефан Джамбазов –  още от програма „Христо Ботев“ на БНР, после в Инфо радио и РФИ, които отдавна ги няма. Стефан отлетя към Небесата преди почти четири години  на 15 март 2021 година. Осиротяхме Въпреки, аз, децата ни, приятелите…Продължавам с Въпреки, с нови проекти и не само, защото му обещах. Те не са мои, те са наши със Стефан. Щедър, почтен, талантлив, той умееше да обича и да се раздава, както умеят целунатите от съдбата и небесната светлина. С него щастието беше безкрайният дар, с който всички ние бяхме благословени! Работи до последния ден на живота си, Въпреки, че особено в последните месеци минаваше през Ада, без да се оплаче…Датите и часовете на файловете в лаптопа му са го документирали. Всичко е подредил, работейки до последно. Въпреки и не само има забележителния му архив – текстове, фотографии, филми, идеи. Вероятно, много от нашите читатели са забелязали, че почти няма публикация без негови авторски снимки или цитат от негови текстове. И така ще бъде… Така, че Въпреки, сме ние двамата и продължаваме. Благодарим на нашите автори, на приятелите, които ни подкрепят и ни вярват, на всички, които ни харесват и на тези, които не ни харесват. Нали сме ВЪПРЕКИ��≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимките са на приятели

P.S.: Няма да има купон, защото не е възможен без присъствието на Стефан. Той е тук, съветвам се с него, изключителен редактор, рамо, любов. Не съм рели��иозна, занимавала съм се твърде много с физика и знам, че енергията не изчезва, а преминава в друго състояние. Така, че честит ни общият ни рожден ден, Стефане! Наздраве за нас и за „ВЪПРЕКИ“!

[otvadkoritsite]

Михаела Колева - Депресарят Далчев

Михаела Колева – Депресарят Далчев

Есе на Михаела Колева за творчеството на Атанас Далчев.Есе за Далчевото прасе. Как то със зла умисъл в неговия сън се появи и всякаква страст за живот излови. После смърдящо то върху гърдите му се настани като задушаваща истина да тежи. Като свиня дебела нощта се просна. Залезът отново ми напомни за тревожната краткотрайност и невъзвратимост на всички неща. Есен е, дори когато е пролет, дори…

[mihaylovblog]

120 години от рождението на Атанас Далчев (1904 – 1978) Видео: Българска национална телевизия

[letsnotbeperfect]

вечно и свето е само мъртвото, живото живее в грях.

Атанас Далчев “Камък”

[astorm-of-emotions]

"Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството."

Атанас Далчев