#Атанас Далчев

[ethereum-sss]

забравяй бързо

[vprki]

Божидар Кунчев: Въпреки преживяното, Далчев намира живота

„Замисляйки тази книга, посветена на паметта му, исках да поместя в нея част от написаното за Далчев, за да се открои отново обликът му на изключителен творец, на световен поет, както основателно го нарече един чуждестранен литературовед”. Това пише проф. д-р Божидар Кунчев, съставител на книгата „Чудото на задните дворове – Книга за Атанас Далчев” (изд. „Рива”,2018).

Този текст във „въпреки.com” е от 3 август 2018 година. Публикуваме го отново по повод 120 годишнината от рождението на Атанас Далчев (12 юни 1904-17 януари 1978).

Изданието е прекрасно и като полиграфическо постижение, и като съдържание. Художник е Чавдар Гюзелев, редактор е Борис Христов, а в книгата са включени преводи на Далчев, споделено за Поета и посвещения от известни български творци, както и спомени, и разговори. А Божидар Кунчев пише още: „Изкушението да включа още и още от споделеното за него от страна на литературоведите, поетите и на онези, които са го познавали и обичали и като човек, бяха много. Разбираемо е, че трябваше да се огранича при подбора, но и това, на което се спрях като съставител, изтъква непреходното въздействие и актуалност на този поет, преводач и критик. Благодарен съм на живите и покойните, които присъстват в книгата със словото, анализите и спомените си. Преведената проза в тази книга (критика, есета и фрагменти) е публикувана в периодиката от двайсетте до първата половина на четиридесетте години. Тя е малка част от преводите на Далчев от споменатия период, които Радой Ралин бе издирил и замисляше да ги издаде в отделна книга, но проектът му остана неосъществен. Сега те се печатат за първи път след първоначалната им публикация. Проумял истината за човека с неговите светли и тъмни страни, намерил упование в пространствата на духовното и в онова чудо, възпято в „Задните дворове”, Атанас Далчев дава ориентирите към един живот, в който освен болката има и топлота и мъдрост”.

А на вътрешната страна на корицата са отпечатани част от думите на двама големи български творци – поета Иван Теофилов и писателя и публицист Георги Марков. Иван Теофилов пише: „Познанството си с Атанас Далчев считам за една от най-големите привилегии в живота си. А общуването с него – като най-висш дар.” И Георги Марков: „Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо.” А ние публикуваме фрагмент от предговора към книгата за Атанас Далчев /1904 – 1978/ от Божидар Кунчев, озаглавен ���Трудната благодат на поета”:

„Далчев винаги е обичал живота и сякаш за него се отнасят думите на Албер Камю, че „в привързаността на човека към живота има нещо по-силно от всички неприятности на света”. Той изпитва ужасите на живота през едно прокълнато столетие на отчуждението и насилията. Нали заради това бе написал, че „днес от желязо е света” („Човек бе сътворен от кал”). Но той открива „пътя към света“. Четейки „лист по лист“ онази тайнствена „книга на битието  („Кукувица“) , въпреки преживяното, той намира живота. Само че и занапред няма да го напуснат терзанията и тревогите му. Ето го значимото у Далчев, отколешното му знание, че въпреки всичко болката остава. Защото животът е „безсмисленост щастлива  („Задните дворове“) , но и необратимото ни  ч е з н е н е, изразено с толкова драматизъм в завършека на „Вечер“. А по-късно и със с��оделеното в стихотворението му „И сърцето най-сетне умира“. Намерил пътя към истинското, към спасяващото го в живота, Далчев ще остане до самия си край и с мисълта за безутешното в човешката участ. Такъв е парадоксът на болката, на тъгата ни, за който Чоран казва, че тъгата „ни привързва към света, колкото и ни откъсва от него“.

С пословичната си скромност той се бе нарекъл „автор на изречения”. Но тези „изречения” са просветленията, до които стигат само творци от неговия ранг. Преди много години Иван Пейчев ми бе споделил, че Ботев и Далчев са двете начала на поезията ни. Далчев бе научил за казаното и написал до един поет от провинцията: „За отношението на Иван Пейчев към поезията ми зная, той го е изповядвал и пред други и аз съм му дълбоко признателен за това. Но винаги съм се питал какво е привличало тоя чист романтик и бохема към един прозаичен човек – е, хайде да не скромничим, – към един човек, влюбен в прозата на живота. Сигурно това, което кара капитаните да мечтаят от време на време за брега”. Многозначителна е тази самохарактеристика. Дълбоко съдържателни са и признанията му, че е „приватен поет” и „метафизик в конкретното”. И в тях е пак истината за него, за облика му като творец и за спецификата на подстъпа му към човека и света.

Сътворил съдбата си, Атанас Далчев живя и твори с онази трудна благодат, споходила малцина в нашата литература… На опелото му в „Свети Седмочисленици” имаше много хора. Изпращахме Поета, заради когото и занапред ще я има опората за всеки, решил да премине през лабиринта на живота си с повече смисъл и достойнство”, написа Божидар Кунчев.

СЪДБА

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от злато;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сетра на вси неща?

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

1927 г.

ХУДОЖНИКЪТ И ВЯТЪРЪТ

                   на Иван Симеонов

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше листа, които излизат лудо от

 пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

 в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

 и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

 и виждаше винаги, че рисува друго.

1977 г.

P.S. на „въпреки.com”: Когато преди почти 11 години със Стефан Джамбазов (1951-2021) решихме да създадем Въпреки, много си говорихме за Атанас Далчев…С днешна дата не мога да кажа защо. А и Стефан го няма, за да ми припомни…А може би заради финала на „Молитва“ (1927):

Научи ме, господи велик,

да живея като всички хора. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[snqg-v-slunchev-den]

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше листа, които излизат лудо от

пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и виждаше винаги, че рисува друго.

Атанас Далчев - ,, Художникът и вятърът” (На Иван Симеонов)

[mihaylovblog]

''Мойто есенно скръбно завръщане подир толкова пролетни дни в безутешната бащина къща с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали по неравния тягостен път, дето днес мойте стъпки пустинни като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали да ме срещнат с прострени ръце; те минават край мене и чезнат с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени вехне къщата с жълти стени като някакъв спомен далечен, като спомен от минали дни.''

45 г. от смъртта на Атанас Далчев (1904 – 1978) Снимка: www.impressio.dir.bg

[unexaminedlife]

Атанас Далчев : “Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство “

[magdalenagigova]

„БНТ Представя“ се завръща с 5-ти сезон и нови 16 истории за личности с вечни имена

„БНТ Представя“ се завръща с 5-ти сезон и нови 16 истории за личности с вечни имена   Новият сезон на поредицата започва с филма „Думите и мълчанието на поета Атанас Далчев“ на 1 февруари по БНТ 1 Портретната документална поредица „БНТ Представя“ слага началото на 5-ти сезон с филма „Думите и мълчанието на поета Атанас Далчев“ на 1 февруари (сряда) по БНТ 1 от 21:00 ч. Атанас Далчев е един от…

[omw-to-eternal-freedom]

- Атанас Далчев.

[designis4lovers]

Честит рожден ден на прекрасната Люба Халева! ХУДОЖНИКЪТ И ВЯТЪРЪТ Атанас Далчев Художникът искаше да нарисува вятъра, и рисуваше листа, които излизат лудо от пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра, и рисуваше как се струи и проблясва тревата в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра, и рисуваше облаци, пръснати в паническо бягство по небето. Художникът искаше да нарисува вятъра, и виждаше винаги, че рисува друго.

[bgpoetryblog]

И ти си бил дете (почти не вярваш),

и ти си имал къдри от златò;

застанал бос, на глас си разговарял

с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен

си хвърлял книжни лястовици сам

и си през счупени бутилки виждал

червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато

е крепнела невръстната душа,

играла е със палавия вятър

и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в твойта самота,

врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

1927 г.

Атанас Далчев

[paradiceonme]

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.

Атанас Далчев

[emsirocked]

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим

Атанас Далчев

[drugskittiesandthoughts]

[mihaylovblog]

120 години от рождението на Атанас Далчев (1904 – 1978) Видео: Българска национална телевизия

[otvadkoritsite]

Михаела Колева - Депресарят Далчев

Михаела Колева – Депресарят Далчев

Есе на Михаела Колева за творчеството на Атанас Далчев.Есе за Далчевото прасе. Как то със зла умисъл в неговия сън се появи и всякаква страст за живот излови. После смърдящо то върху гърдите му се настани като задушаваща истина да тежи. Като свиня дебела нощта се просна. Залезът отново ми напомни за тревожната краткотрайност и невъзвратимост на всички неща. Есен е, дори когато е пролет, дори…

[letsnotbeperfect]

вечно и свето е само мъртвото, живото живее в грях.

Атанас Далчев “Камък”

[astorm-of-emotions]

"Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш..."

Атанас Далчев