#Анна Лазарова

[vprki]

И кой ще бъде на света, докато теб те няма?

Реших да започна този синтетичен критически прочит на книгата на Анна Лазарова „Детска стая под наем“ с трансформирмация на финала на едно от стихотворенията в нея. Защото една от основните нейни тематични и смислови линии е съ-участието, съпричастието, не-отсъствието от собствения живот, поемането на отговорност и за присъствията, и за липсите. Това прави тази книга – приласкава те да се върнеш в живота си. Написа за „въпреки.com” за поетичната ѝ книга „Детска стая под наем“ Валентин Дишев, поет издател, журналист.

Книга за съзряването, която не посочва, не категоризира с размахан костелив пръст „Зряло“ – „Незряло“, а води тихо, длан в длан, читателя по път, който и той вече вероятно е извървял, но често с удивление – в това ново пътуване – му се налага да го види по друг начин, защото Анна Лазарова тихичко му прошепва: „Нека да поспрем. Да се вгледаме“. Решения и избори, край които сме профучавали без да успеем в скоростта да различим от кое точно е дошъл поредният проблясък светлина, защото тя вече е била заменена с мрак, заменен от светлина, в „Детска стая под наем" са приютени, застинали са, за да ги разпознаем, да ги припознаем като свои, да имаме възможност да ги осмислим.

Анна Лазарова

И погледът, внимателният, милостив без милозливост поглед на автора, ако му позволим, ни упътва към откриването на потрепващи полусенки в мрака, потръпвания на така важното „Жив съм!“, а друг път – да се адаптираме бързо към връхлитащата светлина, за да пробием стената, превърнала ни в слепци, за да съзнаем, че тя не е еднородна и монолитна, а съставена от фрактали живот, които също имат свои сенки. „Имаш право да се изживееш“, настоява Анна Лазарова и го прави по изумително деликатен, ненатрапващ се начин, разполагайки с „арсенала“ си от различни поетики, овладени до съвършенство, който ѝ позволява да стигне до всекиго, независимо от навиците му да припознава себе си в света чрез слово.

Ще се върна към „погледа“: „Виждам хората като поезия“, казва в едно интервю Анна Лазарова, и този факт – това е факт, а не интерпретация – получава многобройни потвърждения на страниците на „Детска стая под наем“. Така както истинският фотограф, избрал фотографията за призвание и усъвършенствал се с години и много стотици хиляди кадри, започва да вижда света разкадриран, успява да го види и превърне в запечатан миг – при това без да го убива – който застива в погледа му, но не угасва в неподвижност, така и погледът на Анна Лазарова долавя онези фрактали на човешкото, които са и единични, уникални, неповторими, но и съдържат в себе си цялото „без остатък“, носят невидимото и невидяното редом с видимостта, изричат ясно „всичкото“: изричат поезията. Поезията, която е точно това – изговаряне на „всичкото“ през видимото, сплав на метафизичното и „физическото“, cante hondo на живота, на битието.

Текст: Валентин Дишев

За поетичната книга на Анна Лазарова „Детска стая под наем“, публикувана от издателство Scribens, 2023, проф. Цочо Бояджиев, философ, поет, преводач, фотограф и преподавател е написал:

„По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че „в дълбокото е немотата на поета”. В дълбокото – на чувството и мисълта – е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, която открехва пред нас вратата към тази дълбина и ни подканва с малко тъжна, но светла усмивка да я последваме.“

Анна Лазарова

През 2016 година излиза първата книга с поезия на Анна Лазарова – „Вкъщи всички вечерят отделно”, която е отличена в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, както и с Годишната награда на Академия Liber „За концептуален поетичен дебют в книга“. Втората ѝ книга „Детска стая под наем“ излиза сега през 2023 година.

Припомняме, че в края на октомври излезе от печат сборникът „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ на издателство Colibri, побрал 42 лични разказа от хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата, изобщо. Тази книга ни посвещава в техните първи стъпки в четенето и неусетно ни пренася в книгите, които са ги вдъхновили и променили. Съставители са Анна Лазарова и Светлозар Желев.

Още през 1978 година в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ Дъглас Адамс дава отговор на „Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало“. Четиридесет и две. Това число обикаля света, бива разнищвано и изследвано, анализирано и свръхинтерпретирано. То се превръща в разпознаваем белег на книгата, а чрез него единствено литературата измежду изкуствата и науките дръзва да застане зад отговор на неотговоримото.

В книгата „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ се срещат имената на забележителни български писатели, автори на съдържание, издатели, журналисти, млади творци и дори деца. Техните истории са едновременно личен пример, през призмата на който ни се иска да повишим интереса и вниманието към книгите и четенето, а и да дадем още посоки за любопитните читатели. Илюстрациите на Росица Гърджелийска задават приказния тон, с който книгата се превръща в скъпоценност в библиотеката на читателя, който сега, в този момент, си ти. Кои бяха първите книги, които прочете? Кои са авторите, които те вдъхновяват, а книгите, които обичаш да подаряваш? Подари тази книга на някого.

Автори в сборника: Цочо Бояджиев, Яна Букова, Георги Бърдаров, Младен Влашки, Георги Гаврилов, Антонина Георгиева, Георги Господинов, Рая Господинова, Ева Гочева, Яна Дамянова, Кристин Димитрова, Белослава Димитрова, Здравка Евтимова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Димитрина Иванова, Лора Инджова, Кремена Кунева, Аксиния Михайлова, Мария Касимова-Моасе, Митко Новков, Изабел Овчарова, Александрина Пендачанска, Никола Петров, Владимир Полеганов, Васил Попов, Палми Ранчев, Иво Сиромахов, Юлия Спиридонова, Оля Стоянова, Дарин Тенев, Костадин Филипов, Камен Филипов, Зорница Христова, Александър Шпатов, Зузи Аспарухова, Виктория Бешлийска, Христо Блажев, Гергана Гълъбова, Анна Лазарова, Светлозар Желев.

Светлозар Желев и Анна Лазарова при представянето на сборника „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“

Но все пак сме на вълна поезия заради „Детска стая под наем“ и ни се иска да завършим този текст с цитати на проф. Цочо Бояджиев от неговото участие в сборника „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“.

Какво Ви носят книгите, което нищо друго не може да Ви даде?

Една моя представа за блаженство: неделен ноемврийски дъждовен следобед, прилегнал съм в леглото, завит с родопско одеало, и любима книга, която препрочитам за пореден път.

Коя книга Ви е вдъхновила да създадете нещо?

Такова вдъхновение ме е спохождало, когато чета поезия. Тогава въздействието е върху общата емоционална настроеност, а не пряко внушение на образи, сюжети или метафори.

На ко��о бихте задали тези въпроси и кой автор бихте поканили да разкаже как е заобичал книгите?

Такъв разказ би ми доставил удоволствие при всеки от любимите ми автори. Но щом трябва да се посочи едно име – Борис Христов, който за мен е най-значимият съвременен български поет.

Само бихме добавили: Четете поезия.Тя, както музиката, се грижи за нашите души и е като звездно небе…≈

„въпреки.com”

Снимки: личен архив

Анна Лазарова завършва специалност „Българска филология” и магистратура „Литературознание“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Носител е на над 15 награди в областта на литературата и културата, сред които Голяма награда от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, 2015, втора награда от XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 2015, Национална литературна награда „Георги Черняков“, 2016, награда на Фондация „Блага Димитрова“ за принос в развитието на българската литература и култура, 2016, награда от Националния литературен конкурс „Георги Давидов“ и др. През 2016 г. излиза първата книга с поезия на Анна Лазарова – „Вкъщи всички вечерят отделно”, която е отличена в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, както и с Годишната награда на Академия Liber „За концептуален поетичен дебют в книга“. Втората ѝ книга „Детска стая под наем“ излиза през 2023 г.

[50poemsforsnow]

50 POEMS FOR SNOW / SOFIA (Bulgaria)

First day of snowfall, Vasil Levski metro station at 7 30 pm.

Poems will be read by: Georgy Stefanov, Anna Lazarova and Hristo Muhtanov

50 Poems for Snow festival takes place in Sofia for the fourth time.

This winter’s editions of 50 Poems for Snow are dedicated to Dinos Christainopoulos.

The event is organized by Simona-Alex Michaleva.

FB event here.

_

Георги Стефанов, Анна Лазарова и Христо Мухтанов ще бъдат нашите вдъхновители под снежинките на тазгодишния първи сняг. Сред снежните преспи около езерото с лилиите в Борисовата градина, те ще ни обгърнат с пламъка на таланта си и ще ни отведат на пътешествие в магичното си въображение. Ще прочетат и по едно избрано от тях стихотворение на гръцкия поет Христианопулос Динос, на когото посвещаваме фестивала тази година.

_

50 Poems for Snow is an international no-budget poetry festival taking place each year in a number of cities on the day of the first snowfall. The festival takes place at night and in the outdoors. Three poets perform few poems of their own, each of them adding one more by a classic author to whom the festival is dedicated that particular year.

The festival was founded in Zagreb in 2012 by Aleksandar Hut Kono and Saša Šimpraga. Since then and so far 50 Poems for Snow editions were held  in Belgrade, Colomiers, Čakovec, Delnice, Helsinki, Karlovac, Koprivnica, Maribor, Novi Sad, Osijek, Otočac, Prishtina, Prizren, Ravne na Koroškem, Sinj, Sisak, Sofia, Stockhlom, Toulouse, Vienna, Yerevan and Zagreb.

This winter, 50 Poems for Snow is taking place in more than 20 cities and 10 countries in Europe and North America. Current list of cities may be found here.

_

If interested in organizing local edition of 50 Poems for Snow in your city, please contact us. The details may be found here.

_

Follow us on Facebook here.

[readeverymorning]

Повечето хора си мислят , че това е израз на любов и грижа за другия - да изпълняваш очакванията му , да изпълняваш исканията му , без да показваш , че това не ти е приятно - усмихвайки се мълчаливо и благо , докъто всъщност стискаш зъби и вътрешно крещиш или ридаеш....

НЕ - НЕ СТЕ ЛЮБЯЩИ , НЕ СТЕ ДОБРИ ! В ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ НИЕ СМЕ ЕДНИ ИЗМАМНИЦИ , ЛЪЖЦИ , НЕ ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ , А ИСКАМЕ ДА СЕ НАСИЛИМ ДА ДАДЕМ ЛЮБОВ ДРУГИМУ... ТОВА Е ФАЛШ И ЗАБЛУДА ! ЛЪЖЕШ КОЙ СИ ТИ ! ВКАРВАШ В ЗАБЛУДА ВСИЧКИ В ЖИВОТА ТИ КОЙ СИ ТИ ВСЪЩНОСТ , С КОГО ВСЪЩНОСТ ОБШУВАТ , ЖИВЕЯТ ... ТОВА Е НЕЧЕСТНО И КЪМ ТЯХ И КЪМ ТЕБ . АКО НЯМАШ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ , КАК И КАКВО ЩЕ ДАДЕШ НА ДРУГИЯ ? ДАВАНЕТО ТИ Е РАЗМЕННА МОНЕТА ЗА ОДОБРЕНИЕ , ПЛАТЕНА ГАРАНЦИЯ ЗА НЕОТХВЪРЛЯНЕ , ПОРОДЕНА ОТ КОМПЛЕКСИТЕ И СТРАХОВЕТЕ НИ... НАСИЛВАЙКИ СЕ ДА ИГРАЕМ ТЕЗИ РОЛИ НИЕ СЕ САМОУНИЩОЖАВАМЕ - или се разболяваме или достигаме до предела на възможностите си и изживяваме някакъв голям срив , който или ни довършва или възкресява за коренна промяна и нов живот ! А може и човек просто да се учи от горчивия опит на другите с мъдрост - толкова просто и реално изглежда , но рядко го правим за съжаление.... Докъто живота не ни изплющи една тупаница зад врата , не се сещаме да се осъзнаем и коригираме . Понякога хората не обръщат внимание и на тупаницате и продължават да се саморазрушават... Нищо де, има и друг живот...

Kкогато промених всичко и ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ЗАПОЗНАВАМ НАНОВО С ВСИЧКИ.... , с изумление установих , че всъщност в автентичния ми вид съм една много по-интересна , вълнуваща и добре приета личност , отколкото когато предугаждах и изпълнявах очакванията на другите. И - О , небеса - каква лекота и прелест е да си позволиш най-накрая да бъдеш себе си ! Да свалиш всички маски ! Да излезеш от всички роли , които някой очаква и изисква от теб. Да започнеш да изразяваш своята истинска автентичност . Да изричаш на глас , без страх своята истина. Да изразяваш своите мисли и чувства. Да заявяваш себе си в този свят. Да отстояваш своята истина. Да отстояваш своите здравословни лични граници на комфорт.

Анна Лазарова

[vprki]

„Скритите букви“ – с любов и въображение към поезията

„Скритите букви“ е новият проект за представяне на новите пейки-букви на Фондация „Прочети София“, който имаше първа среща с публиката, неслучайно на 11 май, когато почитаме паметта на Св. св. Кирил и Методий. Тогава е и професионалният празник на библиотекарите. Скритите букви ни водиха във Визуално-поетичен маршрут с камерни четения на различни места в града.

Пресечната точка между типографията, града и поезията може да обобщи цялото многообразие на проекта „Скритите букви“. В логиката на свързването на тези три елемента ще бъде и създаването на 3D мапинга и на поетическата антология „Скритите букви“, които очакваме през септември, съобщиха организаторите. Събитието на 11 май се състоя от две основни части. Пред  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бяха показани новоизработените „Скрити букви “ – пейки, които при своето създаване бяха скрити из града и обособяваха литературни кътчета на неочевидни места. Пейките са във формата на Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Това са онези букви, които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбуки. На всяка пейка може да бъдат прочетени и стихотворенията, написани специално за проекта от Анна Лазарова, Галина Николова, Георги Господинов, Иван Ланджев, Красимира Джисова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Никола Петров, Петър Чухов, Силвия Чолева, Стефан Иванов и Цочо Бояджиев. 

Новите пейки-букви са изработени от по-устойчив и здрав материал, а Костадин Кокаланов пренася върху тях специално създадения за проекта графичен език - визуална идентичност: Studio FRANK, шрифт „Комета“: Кирил Златков, All is sketch: Poliforma. Пейките-букви ще останат пред Националната библиотека до 21 май, а след това ще отпътуват за Брюксел.

Малко след представянето на Буквите отново от Националната библиотека започна Визуално-поетичният маршрут. За разлика от „Литературните маршрути“ (отново организирани от Фондация „Прочети София“), в които свързването на различни точки в града оформяха разказ за литературната ни история, Визуално-поетичният маршрут има много по-пъформативен характер. Няколко спирки формираха трасето му и на всяка от тях бяха четени стихотворения на всички 14 поети, участващи в проекта „Скритите букви“. Негов гид бе историкът и екскурзовод Димитър Димитров, които ще води публиката до камерните поетически четения,  в които на живо участваха поетите. Визуалната част от поетичния маршрут бе поверена на Албена Лимони, Мила Янева-Табакова и Боряна Зафирова. Те рисуваха, пишеха и създаваха в реално време визуалната среда, чрез преносимата интерактивна инсталация All is sketch на Poliforma. Тя представлява кутия, позволяваща, с помощта на проектор и сензорна писалка, да се рисува и пише по всякакви повърхности в града без следа. Освен художниците, в края на Визуално-поетичния маршрут хора от публиката също имаха възможност да нарисуват своята поетична интерпретация. 

„Скритите букви“ добиха широка популярност и станаха един от най-разпознаваемите проекти на фондацията „Прочети София“. През 2018 г. пейките бяха разположени на различни скрити и тихи места в града. Към всяка пейка имаше специално написано стихотворение от съвременен български поет. По този начин поезията достигаше до най-различни и случайни хора. В следващите години пейките-букви започнаха да пътуват на различни места извън България, под името „Българските букви“. Досега проектът е гостувал в Париж, Берлин, Будапеща, Рабат и Пловдив. Тук е моментът да припомним какво сме писали във „въпреки.com” в годините за този забележителен проект, който показва по много красив и духовен начин красивото лице на София, което въпреки всекидневните проблеми на големия град, е живо.

Успешната арт инсталация „Българските букви“ бе открита  в унгарската столица Будапеща в Деня на българо-унгарското приятелство - 19 октомври 2020, в годината, когато се отбелязваха 100 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Унгария. Може да прочетете тук. Малко по-рано по инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германия на 15 юни 2020 арт-инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Може да прочетете тук.  Инсталацията беше поздрав от българска страна по повод Председателството на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година. 

На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица имаха възможност да научат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия. Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбука. Тя се използва от над 300 милиона души в повече от 10 държави. Появява се през IX век, няколко години след глаголицата – азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. Смята се, че е дело на свети Климент Охридски  - един от техните ученици, посрещнати и спасени в България в края на IX век, след прогонването им от Великоморавия. От България кирилицата е разпространена сред другите славянски народи и претърпява редица промени преди да достигне до нас в днешния си вид.

Георги Господинов

През 2019 година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на Българския културен институт във френската столица, и под патронажа на посолството на България отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон тогава по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември 2019 година арт-инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“ в града.

„Българските букви“ е пътуваща експозиция на Фондация „Прочети София“, България, с екип: Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник), Иван Иванов (архитект). Типографията на буквите-пейки  използва шрифт „Комета“ с автор:  Кирил Златков. „Българските букви“ съчетава поезия и типография в градска среда, за да създаде нови места за четене и срещи на открито. Новите Пейки-букви са изработени от екипа на Споделената работилница "Woood.

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. 

Тодора Радева /л/ и Боряна Зафирова /д/

Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София.  

Своята гледна точка защо са важни подобни проекти Боряна Зафирова, скулпторка  и безкрайно артистична личност със специално отношение към книгите сподели: „Подобен тип мащабни проекти - дават възможност колеги от различни сфери - култоролози, поети, архитекти, дизайнери, художници - да обединят усилия и да създадат собствен, съвременен прочит на идеята за българската писменост и литература. Създаден за градска среда - "Скритите букви"  е един вид малък "оазис" на типографията и поезията - място за отдих, време за себе си и приятели. Това е нашата следа, нашият начин да кажем - хора, българският език е прекрасен, богат и красив, нашите букви са уникални, звучни, бл��годарение на тях успяваме да изразим себе си, мечтите си, вярата си. "Те" са "ние".“

Тези „Скрити букви“, създателите на проекта, поетите направиха невероятен празник на поезията, на красивото слово на 11 май. А присъствието на много млади хора, на радваща се от събитието щастлива публика, независимо от възрастта създаде смисъл и преживяване. К��асиво и вълнуващо. Буквите ви очакват пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ 20 май. Ще се почувствате щастливи, Въпреки всекидневието.

Силвия Чолева

Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим. Тук искаме да припомним и какво каза в наш разговор за „въпреки.com“ великолепният художник – илюстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”, заяви тогава Кирил Златков. Целият разговор може да прочетете тук.

Арт - инсталацията „Българските букви“ е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България.  Представянето ѝ в градове - центрове на културата в Европа и не само създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт - инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда носи и усещане за свобода и интимно преживяване на пейката – буква, четейки поезия. Благодарение и на този великолепен проект, както и на талантливи поети и смели издатели можем да кажем, без да е преувеличено, че хората четат поезия, необходима им е. Въпреки усещането, че някъде във всекидневието ни и нелепата политическа ситуация често се чувстваме стегнати в примката на бездуховността.  Литератори като Силвия Чолева, поетеса, издателка, журналистка и колегата ѝ Марин Бодаков са убедени, че светът на поезията живее и радва душите ни. Създава смисъл. 

Издателството за поезия на Силвия „ДА“ заедно с преводачката Иглика Василева и Калоян Игнатовски е явление на книжния ни пазар не само, защото публикува най-добрите български поети от различни поколения и шедьоври на световната поезия, а и защото всяко издание е и художествено бижу като изпълнение. Марин Бодаков е прекрасен поет, а и от малцината, които с вдъхновение и разбиране пише за поезия. 

Кирил Златков

Ето какво сподели всеки един от тях за проекта „Скритите букви“. Силвия Чолева: “Инициативата „Скритите букви“ разкрива съвременната българска поезия, прави възможен прочита ѝ от различни хора. Някои от тях може никога да не са чели стихотворения и ще им се случи за първи път, сядайки на буквите-пейки. Други, които са се разделили с поезията още в училище, ще бъдат провокирани от днешната поетика, а за тези, които я обичат, ще бъде удоволствие. В този смисъл проектът има важна просветителска роля, която се усилва още повече с представянето му извън България.“.

Марин Бодаков: „Убеден съм, че в пространството на поезията се случват значимите събития в сферата на съвременната българска литература - стихотворенията са пренебрежима величина, която е извън диктата на пазарните очаквания, и затова са пространство на свобода и търсене. Проектите на "Прочети София" споделят тази свобода с много повече хора в градската среда. Поезията става неочакван дар, подтик за минувачите към авторефлексия... А тук става дума действително за висока поезия, независимо, че "висока" стана мръсна дума в съвременната българска култура. А съчинението на поезия с уникалността на кирилицата придава още по-голямо обаяние на този конкретен проект.“

Междувременно в дните преди 11 май дойде новината, че "Физика на тъгата" на българския писател Георги Господинов е сред избраните "15 книги - шедьоври на ХХ и ХХI век", които се преподават във Варшавския университет. Романът е част от курс по модерна световна литература. Така "Физика на тъгата" застава редом с признати класики като "Името на розата" и "Сто години самота". В списъка на специализирания курс са още "Параграф 22" на американския писател Джоузеф Хелър, "Истанбул" на Орхан Памук, "Вила Тъга" на Патрик Модиано, "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, "Смърт в Андите" на Марио Варгас Льоса, разказите на Борхес и др. Петима от избраните 15 автори са носители на Нобелова награда за литература. 

Георги Господинов написа за „въпреки.com”: „Следя от самото начало проекта „Скритите букви“ и му се радвам от сърце. Подобни проекти по най-естествени начин празнуват езика и буквите, правят го през всекидневието. Защото езикът е всекидневен празник, празнува се непрекъснато докато го употребяваме. Така се случва и тук през пейките-букви, на които можеш да приседнеш в града и да прочетеш стихотворение. А най-новата визуално-поетична разходка вкарва поезията директно в контекста на улицата, градското пространство става част от стихотворението и визията. Кой не мечтае за такова всекидневно и възвишено едновременно осъществяване на поезията. Ето затова подобни проекти са естествено красиви.“

Марин Бодаков

Това не е първият проект, посветен на буквите ни, реализиран в България и продължаващ пътя си в Европа и света. Най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художници от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. 

Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки, Сеул и други градове по света. За пръв път миналата година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров. Отбелязваме и това великолепно представяне на българските букви не само, за да уважим създателите. А да подчертаем, че и двата проекта, създадени от великолепни автори и талантливи хора изграждат красивия образ на културна България, така както желаем да бъде представяна и възприемана в света.≈

Текст: „въпреки.com

Снимки: Яна Лозева, Боряна Зафирова, Стефан Марков и архив

[vprki]

Български букви и поезия в центъра на Берлин

Едно от най-приятните усещания в Берлин след отмяната на карантината заради Covid-19 е артистичното присъствие на буквите на кирилица и четенето на българска поезия в центъра на столицата на Германия.

По инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германия на 15 юни т.г. арт-инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Инсталацията е поздрав от българска страна по повод предстоящото Председателство на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година. На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица ще имат възможност да ��аучат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия. Проектът се осъществи с подкрепата на Министерство на културата и Държавния културен институт към МВнР, а от германска страна от държавния министър по въпросите на международната културна политика към федералния министър на външните работи на ФРГ  - г-жа Мишел Мюнтеферинг и д-р Клаус Ледерер – сенатор по културните и европейски въпроси на провинция Берлин. Във време на криза, която скова целия свят, арт-инсталацията има уникалната възможност да привлече вниманието на широк кръг публика върху българската азбука и поезия. Тя ще гостува в Берлин през целия летен сезон, до 30 септември т.г.

“Българските букви” в парка “Джеймс Симон” - снимка архив БКИ - Берлин

Проектът „Българските букви“ представя 14-те букви от кирилицата без графичен еквивалент в  латинската и гръцката азбуки - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Изработени като оригинални пейки, те бяха поставени за първи път през лятото на 2018 г. в София под името „Скритите букви“ и  създадоха нови места за четене и своеобразни литературни кътчета в столицата на България. През лятото на 2019 г. проектът гостува в Париж, а в края на 2019 г. беше реализиран и в Рабат, Мароко. Към всяка от 11-те пейки в парка „Джеймс Симон“ са приложени стихове  на немски, френски и английски език на 28 български поетеси и поети: Александър Вутимски, Блага Димитрова, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Федя Филкова, Мирела Иванова, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Цвета Софрониева, Пламен Дойнов, Силвия Чолева, Иван Ланджев, Надежда Радулова, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Петър Чухов, Галина Николова, Стефан Иванов, Анна Лазарова, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Никола Петров, Миглена Николчина, Емануил А. Видински, Кристин Димитрова, Николай Атанасов и Аксиния Михайлова. Кратък текст запознава читателите и с най-важното за кирилицата – третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбуки, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави. През месец септември в парка „Джеймс Симон“, както и в Българския културен институт в Берлин, ще се проведат и специално организирани поетични четения с участие на някои от авторите. Очаква се българските букви и поезия да бъдат видени от хиляди жители и гости на Берлин, което прави инициативата изключително видима и достъпна за широк кръг публика.

Буквите ни в Берлин - снимка архив БКИ - Берлин

Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник) и Иван Иванов (архитект) са авторите на арт - инсталацията „Българските букви“, която е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България.  Представянето й в градове - центрове на културата в Европа и не само създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт - инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда носи и усещане за свобода и интимно преживяване на пейката – буква, четейки поезия. Идеята да се реализира проектът в Берлин е не от сега, но се случиха всички тези усложнения с пандемията, които можеха да я отдалечат във времето. Но упоритостта и последователността на Борислав Петранов, директор на БКИ в Берлин, колегите и съмишлениците, живеещи работещи в града успяха да осъществят мечтата си за радост на всички нас. Миналата година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на българския културен институт, и под патронажа на посолството на България отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон миналата година по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември миналата година арт-инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“ в града.

Поетесата и преводачка Надежда Радулова със свое стихотворение на една от буквите в София през 2018 - снимка Стефан Джамбазов

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален култ��рен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София. Тодора Радева е програмен директор на Международния литературен фестивал, който обичайно се провежда по време на Панаира на книгата през декември в НДК. Тази година предстои осмото му издание. Дано ситуацията с пандемията не осуети този истински празник на литературата, авторите, преводачите, издателите и книгоманите. Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим.

Кирил Златков - снимка Стефан Джамбазов

Тук искаме да припомним какво каза в наш разговор за „Въпреки.com“ великолепният художник – илюстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”.

Борислав Петранов - снимка Стефан Джамбазов

В контекста на присъствието българските букви в Берлин и амбициите на Борислав Петранов да обогати дейността на Българския културен институт в столицата на Германия сподели за „въпреки.com” в началото на мандата му в края на 2018 година. „Българската публика, нашите сънародници, разбира се, са добри дошли, но те не могат да са основната целева група на публиката, която търсим. Една публика се гони изключително бързо от едно пространство и много трудно, изисква много работа, за да бъде върната, да бъде привлечена към това пространство. Тук имаме дадеността, че този Културен институт се намира в сърцето на Берлин и е някак си тъжно той да остане извън обсега на вниманието на немската публика. Ще се опитам с всякакви средства да привлека тук публика. За мен това е не само продължение, а своеобразно предизвикателство. Германия е доста по-голяма страна и има повече възможности. Другото, което смятам, че е много важно и това го правих също във Виена /няколко мандата той беше директор на БКИ „Витгенщайн“ в австрийската столица – б.а./ е да не се затваряме само в този кръг – в тези помещения тук“.

Една от спирките на „Буквите на България – азбука на Европа“ беше и на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Това не е първият проект, посветен на буквите ни, реализиран в България и продължаващ пътя си в Европа и света. Най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художници от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, С��опие, Токио, Хелзинки и други градове по света. За пръв ��ът тази година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров. Отбелязваме и това великолепно представяне на българските букви не само, за да уважим създателите. А да подчертаем, че и двата проекта, създадени от великолепни автори и талантливи хора изграждат красивия образ на културна България, така както желаем да бъде представяна и възприемана в света. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив БКИ - Берлин и Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Седмото издание на DA Fest е всичко, което не очакваме!

Когато започнахме да планираме новото издание на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest, който се организира от Националната художествена академия и фондация DA Lab, не очаквахме хубаво време през октомври. Пише за „въпреки.com” Петя Чалъкова, докторант „Изкуствознание“ в Националната художествена академия.

Последните 6 издания се провеждаха в края на септември. Причина за това беше желанието фестивалът да се провежда в своя първи дом – сградата на Националната художествена академия, но за тази цел не биваше да е в учебно време, защото иначе красивата червена постройка на ул. Шипка 1 се оказваше твърде тясна.

DA Fest (7) се разшири и има нови граници, които да обживява, нова среда, нови полета за изследване и експеримент. Освен, че тази година изложбата в галерия „Академия“ ще бъде по-дълга от фестивалните дни като ще продължи до 30 октомври, посетителите са поканени да разгледат още четири изложбени локации, в центъра на София – Галерия Гьоте институт, Галерия „Сердика“ на Женски пазар, Триъгълна кула Сердика, при РИМ – София, галерия Credo Bonum – всяка от тях със собствен стил и мотив във фестивала.

Но това не бяха всички неочаквани промени.

След седем години опити да съберем нужните средства, за да привлечем към фестивала и да поканим в София един от пионерите в областта на дигиталните изкуства, вече не очаквахме, че ще успеем, но успяхме. Тази година STELARC ще се включи в нашата богата програма, не с едно, а дори с три събития. Артист от подобен ранг трудно може да остане незабелязан от публиката, а ако случайно някой пропусне това посещение, вероятно ще трябва да се разходи до далечна Австралия за нова, съвсем не толкова близка среща с именития творец.

STELARC (Австралия), Stick Man / mini Stick Man, Hyper Prometheus, Perth Institute of Contemporary Art, Perth, 2018. Фотограф: Steven Alyian

STELARC е подготвил за българската публика видео документация на три негови творби, презентация за работата му и интригуващ уъркшоп, в който ще дискутира с участниците (отвъд)границите на телесното и взаимодействието на тялото с машините като за целта ще приведе и други подобни световни художествени практики.

Неочаквано се оформиха и някои акценти в планираните събития. Изглежда творческият дух се носи из световната карта на изкуството. DA Fest винаги се е пазел от излишна тематичност и ограничаваща конкретика. Затова по правило не се задава тема на фестивала. Въпреки това тази година някак естествено се получи нагласата, че това ще бъде изданието, в което

ще покажем на публиката основно български художници,

които към днешна дата живеят и творят в чужбина и са намерили своето място в залите на големи музейни експозиции по цял свят. Нашата задача беше да ги върнем на българската сцена, за да им покажем още веднъж, че заедно с чуждестранните им колеги, творчеството им е не по-малко признато и разпознато и у нас. Сред участващите във фестивала български и международни творци са Кен Риналдо, (САЩ), Джеймс Оугър и Джими Лоазо (Великобритания/Франция), Герхард Функ (Австрия), Анна Васоф (Чехия/Австрия), Карла Тобар Абарка (Еквадор/Франция), Сара Бонавентура (Италия), Михаела Лакова (България/ Холандия), Георги Георгиев (България/Германия), Камен Стоянов (България/Австрия), Максимилиан Праматаров (България/Австрия), Правдолюб Иванов, Венелин Шурелов, Петко Танчев и Атанас Дичев, Илияна Кънчева, Марио Стойнов, Момчил Алексиев, Христо Колев, Пепа Паришева, Яна Василева, Гергана Лазарова-Рънкъл, Даниела Николчова и Ясен Георгиев.

Джеймс Огър и Джими Лоазо (Англия/Франция), Afterlife

Друг неочакван акцент в изложбената програма е погледът на творците към биотехнологиите, изучаването на тялото и телесната материя, взаимоотношенията между машинния и телесния интерфейс. Кой, как и къде ни влияе?

Какво, кога и защо ни променя?

От плесента, затворена под стъклено похлупаче (в „Прах“ на Яна Василева), до батерия, която съхранява биомасата след смъртта ни под формата на енергия (в „Afterlife” на Джеймс Оугър и Джими Лоазо); от механичния звук в резултат на движението на малки водни струйки, който човекът със своята намеса задейства (в Soul на Гергана Лазарова-Рънкел) , до един никога не спиращ влак, който ни показва, че реалността и въображението са в непрекъснат синхрон (в The Continuous War Train на Кен Риналдо) – всяка една от творбите в петте изложби носи в себе си въпроса има ли въобще граница на човешкото, до колко дълбоко в себе си сме допуснали вече машинния свят. Със сигурност всички двадесет и пет произведения, които искаме да ви покажем, ще ви предложат всичко, което не очаквате да видите.

Не предвидихме също и че ще получим повече от 60 заявки за видео селекцията, което ни предразположи да отделим Видео-арт програмата като отделно събитие, което ще тече по време на всички дни на фестивала в Синята зала на Чешки център. Негови куратори са Илияна Кънчева и Петя Чалъкова. Във Видео-арт селекцията се включиха художници от почти всички точки на света – Куба, Филипините, Бразилия, Израел, Италия, Испания, Северна Македония, България, Германия – за да споменем само част от местата. Три часа, в които изразните средства на Видео-арт жанра поставят един много простичък въпрос – Наистина ли сме толкова различни? Селекцията показва палитра от интерпретации на теми, близки до душата и всекидневието на всеки един от нас. Картината е мощен медиатор за послания. Толкова мощен, че дори някои художници умишлено и отново изненадващо, дори на места провокативно, избягват звука.

Съвсем изненадващо, в разнообразието от събития и разноликите творби, в DA Fest (7) се получава класическа симбиоза, в която електроника и плът, механика и телесност, дигитално и реално се вплитат и взаимно се изграждат в образи.

Такива метафори на усещането ни за сливане носят аудио-визуалните пърформанси, които не отстъпват своите традиционни позиции от програмата на фестивала, но пък се разгръщат в града. Започваме с The Science още в първия ден, след откриването (в club „Mixtape 5“, B-Side). Преминаваме през Линеарни ритмики 0.1 на Zero One, ден по-късно през визуализациите на SpartArt, съвместно със Saturated Pixels (и двете в Чешки център – София). Те ще бъдат последвани от разгърнат образ на природата, разположена в сърцевината на нещата от SoundCamp и  Mimionix&Quantum space по-късно на същото място (Чешки център – София). Единственото, което ще ни остане е да закрием това неповторимо преживяване под звуковите вълни от струните на цигулката на Бояна Желязкова и електрониката на Иван Шопов, в техния съвместен проект Future String.

Мива Матрейек (САЩ), Myth and Infrastructure. Фотограф: Scott Groller

Като отделни събития тази година съвсем неочаквано и по инициатива на самите участници ще се организира също за

първи път и детска програма!

Децата ще могат да посетят с родителите си неповторимите приказни светове на Мива Матрейек в нейните два пърформанса, които ще бъдат на 26 октомври в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс, единият от които е предвиден специално за младата публика. Малките почитатели на виртуалните светове ще могат да се насладят на едно виртуално приключение с VR театър в Триъгълна кула Сердика – „Островът на съкровищата v 1.0“, на Малка Театрална Компания. Също за деца и родители е предвидена кураторска разходка между отделните изложби.

Не очаквахме още, че ще имаме съпътстващи събитие, но и това се случи. По време на DA Fest, в съпътстващата ни програма ще се включи изложбата „Дигитална естетика“, чието откриване е едва ден след старта на международния фестивал за дигитални изкуства. Изложбата ще бъде в Галерия +359/Водната кула, с участието на Дагмар Шюрер, Михаела Лакова, Тор Йорген ван Ейк и куратор Ирина Баткова.

Съвсем неочаквано събрахме общо над 30 събития, в това число и лекции, срещи-разговори с творците и работилници, с които да създадем плътно съдържание на новото ни издание и макар, че DA Fest няма голям екип, изненадващо ни

подадоха ръка нови свежи млади хора,

които се включиха в построяването на крайната картинка. Разчитаме на 11 доброволци, които отделят от собственото си ценно време, за да ни помогнат да направим фестивала и тази година запомняща се действителност.

Напълно не изненадващо, обаче, запазихме формата такъв, че младите автори, не само студентите в магистърската програма Дигитални изкуства, а и всички останали български и чуждестранни творци, да бъдат представени редом до по-опитните си колегите. Това е обещанието от страна на фестивала да остане преди всичко платформа за учене и експеримент. DA Fest (7), макар и да се старае да бъде изцяло некомерсиален фестивал, също напълно не изненадващо, този път има няколко събития с вход. Разбира се, сумите не са големи, а нуждата от вход е напълно оправдана, за да преминем и ние по пътечката на независимостта и устойчивите модели.

Осъзнаваме, че е възможно всеки посетил фестивала тази година да се почувства като една от линиите в генеративната анимация на Герхард Функ – „Разширяващи се линии“ – да бъде случайно появил се; стремящ се да достигне в двата противоположни края на фестивалната ни програма, неочаквано прекъснат от друга линия; неочаквано освободен в движението си и след това отново случайно завърнал се в нулевата точка на своето битие. Както казва Функ: „Разширяващи се линии е метафора на живота, такъв какъвто той е“. DA Fest (7) е една за кратко добавена реалност, разширяваща нашето битие емулсия, която започва на 22 октомври и неочаквано ще свърши, когато вие решите, защото преживяването на симбиозата с явлението оставяме във вашите ръце. ≈

Текст: Петя Чалъкова

Снимки: Архив на Фестивала

[readeverymorning]

Мантри

материализиране на желаното мантрите играят много важна роля. Те концентрират в себе си огромна сила, която позволява на всеки човек, който ги употребява правилно, упорито и с ВЯРА да постигне успех в едно или друго свое действие. Мантрите са използвани от милиони будисти по целия свят и са златно правило за всеки монах от Тибет.

Магичната мантра не започва да работи веднага. Необходимо е тя да се прилага настойчиво, многократно да бъде произнасяна. Само в този случай може да се каже, че тя ‘зазвучава’. Практикуващият трябва да се слее с мантрата в едно цяло и едва тогава тя започва да работи напълно. За да се постигне успех обикновено са необходими 180-210 занятия.

Предлагаме на вашето внимание едни от най-често прилаганите в практиката мантри.

А НИМ АХ ОХ — мантра на психическото развитие. ОМ ЛАМ — призив на енергията на земна стихия. ОМ ВИТХАМ — свързване на низшите и висши форми на мислене. АЛАУМ РАУМ ОМ — тази мантра помага за разрушаване на агресивните структури в енергийното поле на човека.

Мантри за призоваване енергията на огъня:

ОМ ШРИ АГНИ НАМАГ ОМ РАМ ШРИ РАМ ДЖАЯ РАМ ДЖАЯ ДЖАЯ РАМ

Мантри, водещи до съединение с истината:

ОМ TAT CAT ОМ ВИДЖАМ ОМ ШРИ ГУРУ НАМАСТE ОМ – дава възможност на практикуващия да влезе в контакт с Великите Учители. ОМ ШРИ КАЛИ НАМАХ — мантрата, предизвикваща разрушаване на всякакво зло. ОМ ШРИ НАМАХ ШВАЙЯ — мантра за изчистване на организма.

Често използвани в магията са мантри, прилагани за предпазване на мага от зловредни външни въздействия.

Например:

ИАД ХА АХУ ВАИРИО — мантра, която изчиства магическия кръг, в който се намира мага.

Мантри за единение със стихийте:

За да се съедините със силата на някоя стихия, трябва да произнесете 12 пъти мантрата на съответната стихия, заедно с мантра ОМ.

ОМ ЛАМ — мантра за стихията земя. ОМ ВАМ — за стихията вода. ОМ ПАМ — за стихията въздух. ОМ РАМ — за стихията огън.

Постигнал единение с дадена стихия, магът я представлява, при условие, че е усвоил ‘звученето’ на мантрата й.

ХАРЕ ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ – мантрата за призоваване на сулата на Буда. ОМ ШРИ ГУРУ НАМАСТЕ ОМ – това е мантра – призив към силата на Гуру. С нея трябва да се отнасяте много внимателно. Тя притежава много сила. За да работите с нея е нужно вие самите да имате голям енергиен потенциал и определени знания. Само тогава ще съумеете да се справите с получената от мантрата сила.

Някои мантри има двояко значение. Например, мантрата, призоваваща разрушението на всяко зло ОМ ШРИ КАЛИ НАМАХ може да се използва и за очистване на организма от щлаки и токсини. Необходимо е 33 пъти да изкажете мантру отпред назад към чаша вода, след което да я изпиете. Настъпва много интензивно очистване на организма, затова се налага тази мантра да се използва от здрави хора, с достатъчно вътрешна сила. Дори и при тях са е възможно да има силно повръщане, леко бъбречно възпаление или втрисане.

// анна лазарова

[readeverymorning]

Идеята е

Отново: идеята е, че просто ако се придвижваш напред в своя живот по начин, който отразява способността ти да предприемаш действия спрямо това, което отговаря в най-голяма степен на твоето страстно увлечение и което си способен да правиш … слушай внимателно! … 

С нула очакване по отношение на крайния резултат, то ти винаги ще бъдеш отвеждан на идеалното място и в идеалния момент от време, с идеална синхронност, за да преживееш това, което трябва да преживееш. 

Всички срещи, които ще имаш през живота си, са вече уговорени. Единственият начин да пропуснеш среща, е да си изгубиш времето в тревоги, че ще я пропуснеш. 

Ако нещо се промени, просто продължавай да се движиш напред. Просто продължавай да действаш според най-силната си радостна възбуда и това, което трябва да се случи като преживяване, ще се случи. 

А ако не се случи, значи не е трябвало да се случи. Може би сега с теб трябва да се случи по друг начин. Може би трябва да си отворен да получиш информация чрез връзка или контакт по различен начин. 

Не настоявай това, което се е случило преди, да се случи по същия начин отново. 

Просто продължавай да се движиш напред и следвай радостната си възбуда, без каквото и да било конкретно очакване, и ще ти се даде това, от което имаш нужда, когато имаш нужда – нито секунда преди, нито секунда след като се нуждаеш от него. Трябва да разбереш, че тук става въпрос не за това дали ще се случи някога, а за улучване на точния момент. 

Просто продължавай да се движиш напред, влагай всичките си способности в това, което те влече най-силно, докато изчерпиш възможностите си за действие и прави това във всеки един момент, с всяка отделна възможност, която се изпречи на пътя ти и която предизвиква у теб най-силна радостна възбуда, и действай без абсолютно всякакво очакване за конкретен краен резултат. И тогава ще откриеш, че ще срещнеш само абсолютно блаженство и екстаз по своя път. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар 

//анна лазарова 

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Скрити и открити букви шестват из София

Нашите букви са в центъра на вниманието на обществото ни в тези празнични дни. Рисуват ги, изработват ги, изговарят ги, изпяват ги, изчитат ги… Спомняме си преди доста време в ученическите ни години как ги носехме на манифестации. Сега обаче отново те придобиват материален смисъл и то от гледна точка на изкуството.

В началото на годината артинсталация на Валентин Шурелов с българските букви в Брюксел, която продължава все още, отбеляза началото на българското европредседателство. А сега по случай 24 май буквите ни отново бяха интерпретирани като обект на изкуството. През седмицата азбуката ни на постери се появи и на оградата на полското посолство в София. Това стана на изложбата „Буквите на България – aзбука на Европа”, резултат на мащабен проект, иницииран от Международното триенале на сценичния плакат в София и посветен на българската азбука. Участвали са изявени майстори на плаката (27 чуждестранни и 3 българи) от 20 страни в реализацията на проектите на 30 български букви. Koлекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Изложбата „Буквите на България – aзбука на Европа” е представена в Мадрид, Париж – в рамките на Европейския салон на изкуствата, Ню Йорк, Музея на печата – Токио, в ЮНЕСКО – Париж, Международното биенале на плаката (Колорадо, САЩ), Музея на плаката в Лахти и Финландия.

За Ярослав Годун, Божидар Йонов и посланик Кшищоф Краевски изпълнението на учениците от Националното музикално училище „Любомир Пипков” при откриването на изложбата на оградата на полското посолство беше приятна изненада

Не е случайно, че точно на оградата на Полското посолство бяха ��кспонирани тези букви. Известно е отношението на членовете на мисията към българския език и към нас българите. Н. Пр. посланик Кшищоф Краевски знае прекрасно български език, както и Ярослав Годун,  директор на Полския институт в София. Те бяха на откриването на изложбата на оградата заедно с проф. Божидар Йонов, един от основните организатори на Международното триенале на сценичния плакат. Колкото до отношението на полската мисия към езика ни, не можем да не споменем техните клипове преди време с рецитации на членовете на посолството на български език по повод празниците ни 3 март и 24 май. При това в един от клиповете облечени в народни носии от различните области в България. А тази година четоха на български език по БНР прогнозата за времето. Така че полските жестове на приятелство и съпричастност към нашата култура и език не са от днес. И само да припомним речта на български език на един друг поляк – Доналд Туск, председател на Европейския съвет, при откриването на нашето ротационно европредседателство, който отново се позова на българската култура и история. Така че, това отношение на Полша и поляците не е мода или реверанс към домакините, а осъзнато уважение към другата култура.

Стихотворението на Надежда Радулова „Чешмяно” е върху буквата „Ч” и е до чешмите на бившата Централна минерална баня в София, сега Музей за история на София

Едни други букви с�� появиха тези дни в столицата. Те са под формата на пейки и са по проекта „Скритите букви" на Фондация „Прочети София", който вплита в обща идея поезия, типография и градска среда, и създава нови места за четене. 12 оригинални пейки с формата на буквите от кирилицата (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), без графичен аналог в латиницата и гръцката азбука са поставени на различни места в София. Прикрити в центъра на града, пейките очертават и своеобразен маршрут с някои от най-интересните и значими имена в съвременната българска поезия, като Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова. При всяка пейка е поставено по едно стихотворение, вдъхновено, посветено или въображаемо, свързано с дадена буква. Според организаторите това е начин да се опознае и литературната история на София като за целта се организират и специални турове.

Председателят на Фондация „А’Аскеер” Милен Миланов връчи на актьора Васил Михайлов Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство

А на самия 24 май в София в театър "Българска армия" Фондация „А’Аскеер” връчи за 28 път своите престижни награди. Тук азбуката ни не е написана, а изиграна с думите, които произнасят актьорите. Много са наградите и не можем да ги изброим сега, само ще отбележим, че обект на внимание са били 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако се включат и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118. А тъй като говорим за български език и букви, не можем да не споменем наградата за съвременна драматургия, която получи  Оля Стоянова за пиесата си „Цветът на дълбоките води“ /постановка на Бойка Велкова в Народен театър „Иван Вазов“/. За първи път, откакто е учредена наградата за драматургия през 2005, се печели за втори път /Оля Стоянова беше удостоена през 2014 г. за пиесата си „Покана за вечеря“, постановка Теа Сугарева в Драматичен театър „София“/. А извън класацията искаме да отбележим изявата на студентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” от класа на проф. Атанас Атанасов и музикален педагог Петя Диманова, които пяха и играха чудесно. И разбира се, накрая празничният спектакъл завърши по традиция с химна „Върви, народе възродени”, за която даде тон Васил Михайлов, носител на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство.

Писателката, поетеса и журналистка Оля Стоянова получи за втори път „Аскеер” за съвременна драматургия

И още празници на културата и духовността имаше тези дни в столицата. Започна Международният фестивал „Софийски музикални седмици”. Там също са много събитията - фестивалът включва над 40 концерта на представители от 16 държави. Ще бъдат отбелязани редица годишнини, ще има световни премиери на творби от Айварс Калeeйс, Албена Петрович-Врачанска, Васил Казанджиев, Георги Андреев, Георги Арнаудов, Джем Есен, Дора Драганова, Еремира Читаку, Йовчо Крушев, Йордан Дафов, Йордан Гошев, Стефан Драгостинов, Стоян Бабеков, Филип Павлов, Юли Дамянов. Премиерни за България ще са произведения от Дебюси, Добринка Табакова, Ерих Урбанер, Ернани Агуиар, Йоханес Мария Щауд, Карл Шиске, Лио Тиешан, Мануел Морено Пенейа, Мао Юан, Марко Инджениери, Михаел Публих,  Римски-Корсаков, Нино Рота, Николай Метнер, Саймън Уилс, Саломоне Роси, Сергей Танеев, Тойво Керки, Хендел, Янис Мèдинч. За първи път специално за фестивала обединяват творческите си енергии Марк Кадин и Минчо Минчев, Лиляна Кехайова и Софийска филхармония, Николай Николов и Даниела Дикова, Георги Вълчев и Сузана Клинчарова, „Камерата Орфика НБУ“ и Михаел Публих, Шири Хершковиц и Мила Павлова, Албена Петрович - Врачанска и Старозагорска опера, Атанас  Кръстев и Струнен квартет „Фрош“, Рикардо Авербах и „Симфониета „София“ и други. Така че има много какво да се чуе и види до 27 юни, когато в зала 1 на НДК ще бъде изпълнена грандиозната Осма симфония на Густав Малер под диригентството на Емил Табаков.

_Проф. Пламен Джуров, председател на фондация 

Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, представи програмата на фестивала тази година_

А като говорим за книги, букви и четене, не можем да не завършим с едно предстоящо събитие. На 29-ти май започва най-голямото пролетно книжно изложение у нас – „Пролетният базар на книгата“. Тази година за първи път той ще се проведе на открито в парка пред Национален дворец на културата. Любимото пролетно събитие и тази година ще предложи на многохилядната си публика вълнуваща разходка сред хиляди кни��и, представяйки близо 100 български книгоиздатели и книготърговци в парка между булевардите „Фритьоф Нансен” и „Патриарх Евтимий”, пишат организаторите. В рамките на шестте дни на изложението, на специално изградената за целта сцена, както и на различни места в София, ще се проведат над 40 събития – премиери на книги, четения и срещи с български и чуждестранни автори. На щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма предстоят десетки срещи с автографи с български писатели и поети. Ще има и специална програма в последните дни на седмицата, насочена основно към детската и младежка аудитория, с която ще бъде отбелязан и Денят на детето. „Пролетният базар на книгата" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[readeverymorning]

На гребена на мисловната вълна

Намираш се на гребена на мисловната вълна

Ние предпочитаме да наричаме мястото, на което се намираш Гребена на мисловната вълна, защото като се намираш тук в своето физическо тяло, във физическото си обкръжение, изживяващ физическото си преживяване – ти си най-далечното удължение на онова, което сме ние. В��ичко, което някога е било, достига най-високата си точка в това, което си ти сега. Точно както целият ти опит, от момента на твоето раждане в това физическо тяло до настоящия ти момент, е достигнало връхната си точка в това, което си сега, така и всичко, което някога е било изживявано от Всичко, Което Е достига връхната си точка във всичко, което се изживява в момента във физическото житейско изживяване на Планетата Земя. Тъй като всеки човек на вашата планета има преживявания, които причиняват зараждането на желанията му, случва се нещо като масово извикване, което е равно на еволюцията на вашата планета. Колкото повече си взаимодействате, толкова повече се идентифицират и излъчват личните ви предпочитания. А колкото повече от своите желания излъчвате, толкова повече от тях получават отклик. Пред теб се простира силен поток Изначална Енергия, от която ще бъдат получени твоите индивидуални лични предпочитания. С други думи, благодарение на това, което толкова много от вас са изживели и изживяват и благодарение на притегателната сила на толкова много техни желания Благоденствието във вашите бъдещи преживявания е осигурено. По същия начин сегашните ви желания на свой ред ще осигурят поток от Енергия, от която да се възползват бъдещите поколения.

Ако можеш да пожелаеш, Вселената може да го осигури. Ако взаимодействието ти с твоята времево-пространствена реалност вдъхновява пораждането на съкровено желание в теб, значи Вселената разполага със средствата да осигури резултатите, които търсиш. Тъй като способността ти да вземеш повече нараства с всяко следващо постижение, това нарастване може да се стори поразително на онези, които тепърва разбират силата му, но може да се стори и абсолютно нормално на онези, които вече са започнали да разбират и да очакват Благоденствието да се влива непрекъснато в тяхното преживяване. ♥Потокът на Благоденствието тече, дори и ти да не разбираш това, но когато съзнателно се изравниш с него творческите начинания стават несравнимо по-задоволителни, защото тогава откриваш, че няма абсолютно нищо, което желаеш, и което да не можеш да постигнеш. То действа, независимо дали ти го разбираш, или не. Не е необходимо напълно да разбираш сложността на тази вечно израстваща среда, за да пожънеш облагите на това, което тя ти дава. Необходимо е да намериш начин да се оставиш на течението на Благоденствието, което се простира пред теб. За да ти помогнем в това усилие, ние ти предлагаме тези думи: ♥Съществува единствено поток на Благоденствие, който тече. ♥Ти можеш, да го приемеш или да се съпротивляваш срещу него, но той си тече независимо от това. Не можеш да влезеш в ярко осветена стая и да търсиш “ключа за затъмнението”. С други думи, не би очаквал да намериш ключ, който да излее мастиленочерна тъмнина в стаята и да покрие ярката светлина. Ти ще намериш ключ, който да се съпротивлява на светлината, защото в отсъствието на светлина има тъмнина. По същата логика няма Първоизточник на “зло”, но би могло да има съпротивление на това, което според теб е Добро, точно както няма Първоизточник на болест, но би могло да съществува съпротивление на естественото Благоденствие. Ако не питаш, няма да получиш отговор. Понякога хората правят комплименти на Естер за това, че може да получава мъдростта на Абрахам и че я изговаря или записва, за да могат и други да я преживеят и да извлекат полза от нея. Ние също високо ценим това. Но бихме искали да обърнем внимание, че получаването и предаването на нашата вибрация от страна на Естер е само едната страна на уравнението. Без искането, което го предхожда, не може да има отклик. Хората от твоето време извличат огромна полза от преживяванията на предходните поколения, защото извикването, привличането е започнало благодарение на техните преживявания и на желанията, които са се породили в тях. Днес вие стоите на Гребена на вълната и жънете облагите от това, което са поискали тези минали поколения; в същото време вие продължавате да искате и сега вие притегляте… и всичко продължава. Ако можеш да намериш начин да го допуснеш на една ръка разстояние от теб има лавина от Благоденствие, което очаква да се пресегнеш и да го вземеш, стига да си вибрационно изравнен с него. И тъй като на Гребена никога няма много хора — няма да има много хора, с които да можеш да говориш за това. Сега има хора, които преживяват много големи лишения и травми и заради начина, по който живеят тяхното искане е много силно и прочувствено. Поради силата на тяхната молба Първоизточникът отвръща подобаващо. ★Човекът, който изпраща молбата обикновено е толкова погълнат от травмата си, че не може лично да получи отговора на собствената си молба, но бъдещите поколения – или дори сегашните поколения, които в момента не отхвърлят – получават облагата на тази молба. Даваме ви това, за да ви помогнем да разберете: Има неограничен Поток от Благоденствие и изобилие от всички неща, който е винаги на ваше разположение , но трябва да се настроите за получаването на тези неща. Не можете да ги получите, докато им се противопоставяте.

♥Свали преградата и позволи на Благоденствието да се влее в теб ♥Гледай на себе си, на етапа от живота си, на който се намираш, като на получател на силната струя Благоденствие. ♥Опитай се да си представиш, че се къпеш в този силен поток. ♥ Положи усилие да видиш себе си като получател на този безграничен поток, усмихни се и се опитай да приемеш, че си достоен за него, че го заслужаваш. ♥Способността ти да чувстваш, че си достоен за мощния поток на Благоденствието несъмнено зависи от живота ти в момента. ★При определени условия се чувстваш извънредно благословен, а при други – не толкова благословен. ★Нашето желание е с четенето на тази книга да разбереш, че степента, в която се чувстваш благословен и очакваш добрите неща да идват при теб показва степента, в която си постигнал състояние на допускане. ★ Степента, в която не се чувстваш благословен и не очакваш добрите неща да идват при теб, показва степента ти на съпротивление. Нашето желание е като четеш тази книга да се почувстваш способен да се освободиш от всички мисловни навици, които са причинили в теб отхвърляне на Потока. Искаме да разбереш, че ако не бяха мислите на съпротивление, натрупани през житейския ти път, които не са вибрационно настроени към Потока на Благоденствие, точно в този момент той щеше да се влива в теб, защото ти буквално си негово продължение. ♥Единствено ти (и начинът, по който се чувстваш) си отговорен за това дали допускаш в себе си Благополучието, което си наследил или не. ★Въпреки че околните ти влияят повече или по-малко за това дали да допуснеш този Поток или не, всичко зависи от теб самия. ★Можеш да свалиш бариерата и да допуснеш Благоденствието или да избираш мисли, които ограничават достъпа ти до това, което е по право твое. ★Независимо дали го допускаш или се съпротивляваш Потокът непрекъснато тече към теб без да отслабва, без да се изморява винаги на разположение в случай, че премислиш. Ти си в идеалното положение, от което да стигнеш оттук дотам. ★Нищо не трябва да се променя в твоето обкръжение или в обстоятелствата около теб, за да започнеш преднамерено да ползваш връзката си с Потока на Благоденствието. Може да си в затвора, може да са ти поставили диагноза с неизлечима болест, може да си изправен пред фалит или да си в процес на развод. ★Въпреки това, ти си в идеалното положение да започнеш веднага. ★Искаме също така да разбереш, че това не изисква много време, защото е необходимо само да разбираш Универсалните закони и да си решен да се движиш към състояние на допускане.

Когато караш: колата си ти осъзнаваш откъде си тръгнал и къде отиваш. Приемаш, че не можеш моментално да стигнеш там; приемаш, че ще пропътуваш съответното разстояние и след време ще пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Може да си нетърпелив да стигнеш дотам и дори да се измориш от пътуването, но ти не се обезкуражаваш насред пътя до степен да обърнеш колата и да се върнеш на мястото, откъдето си тръгнал. Не караш напред-назад от началото на пътя до средата и обратно, докато накрая рухнеш от това безкрайно пътуване. Не казваш, че си неспособен да постигнеш това пътуване. Приемаш разстоянието между точката на тръгване и мястото, където искаш да бъдеш и продължаваш да се движиш по посока на целта си в избраната точка. Разбираш какво се иска от теб и го правиш. Искаме да разбереш, че пътуването от мястото, където си, до мястото, където искаш да бъдеш, независимо в какъв аспект, може да бъде разбрано също така лесно.

“Поискай и ще ти бъде дадено: Как да осъществим желанията си”

Естер Хикс, Джери Хикс, ISBN: 9549191710, Издател: Сребърно звънче

// анна лазарова

[readeverymorning]

Mога да осъществя/да постигна всичко.

Погрешна гледна точка №7: С достатъчно усилия или здрава работа аз мога да осъществя/да постигна всичко.

Когато Вибрационно си в дисбаланс с желаните резултати, няма достатъчно действия, които биха го компенсирали.

Ако не работиш за достигане на Вибрационно изравняване с това, което наистина искаш, а предприемаш действия да се бориш или да оправяш съществуващите проблеми, Законът за привличането ще ти донесе повече проблеми, отколкото можеш да оправиш.

Ако се фокусираш над неорганизирания дом, Законът за привличането ще ти донесе повече изживявания на липса на организация, разрушения и проблеми, с които не можеш да се справиш. С прости думи, силата на отговора, който дава Законът за привличането на твоята Вибрация, винаги ще бъде по-голяма от възможността да поддържаш с действията си тези условия.

Просто не можеш да стигнеш от тук до там. Единственият начин да въведеш ред в твоя живот или дом (или взаимоотношения), е да стигнеш до мощната опорна точка на изравняването на Енергията.

И когато го направиш, нещата, които преди са изглеждали като борба, сега ще потръгнат без усилия. Ако не успееш да се освободиш от своето хронично осъзнаване на неизпълнени задачи и семейство, чиито членове не си сътрудничат, никога няма да извлечеш добронамерено съдействие от другите.

Трябва да се освободиш от борбата и да се фокусираш върху крайния резултат, който очакваш.

Ти трябва да намериш в сърцето си чувството за дом, в който всички си сътрудничат и се чувстват добре, и е добре организиран, преди да можеш да вдъхновиш такова поведение в другите. Хората в твоя живот винаги ще ти дават точно това, което очакваш. Без изключения.

Много хора ни казват, че негативните им очаквания са се родили от наблюдение на негативно поведение, а не обратното. „Не очаквах моят син да откаже да изхвърли боклука, докато не започна последователно да отказва.“ Може да се окажеш в безкрайна примка, където обясняваш, че имаш негативни чувства заради негативното поведение на някой друг. Но ако вместо това поемеш контрола над емоциите си и подобриш мислите си, понеже се чувстваш по-добре, когато го правиш, ще откриеш, че няма значение каква негативна тенденция е стартирана, ти винаги можеш да я обърнеш в обратна посока. Нямаш реален контрол над това, което другите правят с Вибрацията си (или с техните действия в случая).

Но имаш пълен контрол над своите собствени мисли. Вибрации, емоции и точка на привличане.

А когато нашите интереси не съвпадат повече? Джери: Когато хората в една връзка, която някога е била хармонична, открият, че интересите им са се променили и сега често не се разбират един друг, как да намерят хармония, щом имат противоположни убеждения или желания?

Вихърът Абрахам - Хикс

// анна лазарова

[readeverymorning]

Изкуството на допускането

Изкуството да допускаш: дефиниция 

Джери: Абрахам, следващата тема оказа най-силно влияние върху разбиранията ми, защото никога не съм мислил за нея от гледна точка на мъдростта и яснотата, които имате вие. Става въпрос за Изкуството да Допускаш. Бихте ли говорили по-подробно за него?

Абрахам: За нас е много важно да си спомниш своята роля в Изкуството да Допускаш, защото разбирането и съзнателното прил��гане на този Закон е последната стъпка към Съзнателното Сътворяване. 

Законът за Привличането просто съществува, независимо дали го разбираш или не. Той винаги откликва на мислите ти и ти носи точно това, което им съответства. 

Обаче, за съзнателното прилагане на Изкуството да Допускаш е необходимо да обръщаш внимание на начина, по който се чувстваш, за да можеш да избираш посоката на мислите си. От това дали разбираш този Закон, зависи дали твориш съзнателно или неосъзнато. 

Поставяме Изкуството да Допускаш на трето място след Закона за Привличането и Науката за Съзнателното Сътворяване, защото този Закон не може да бъде разбран, ако не са схванати първите два. 

Ние разбираме Изкуството да Допускаш така: Аз съм това, което съм и това ме изпълва с радост и задоволство. Ти също си това, което си и то също е добро, въпреки че може би е различно от това, което съм аз... Защото мога да се съсредоточавам върху това, което искам. 

- Дори и между нас да има големи различия, аз не страдам от това, защото съм достатъчно мъдър да не се съсредоточавам върху неща, които ме карат да се чувствам зле. Аз съм Същество, което прилага Изкуството да Допускаш и разбирам, че не съм дошъл в този физически свят, за да накарам всички останали да следват моята истина. 

- Не съм дошъл, за да се боря за това всички да бъдем еднакви, защото имам мъдростта да разбера, че именно разликите между нас са причина за разнообразието, което ни стимулира да творим. 

- Когато се стремя към еднаквост, аз се стремя към завършеност, а не към продължаване на творческия процес.

- Изкуството да Допускаш е крайно необходимо за развитието на Всичко, Което Е, за оцеляването на този вид, на тази планета и на Вселената. От своята по-широка перспектива Първоизточникът приема своето разширяване и развитие.

- Ти, от своята физическа перспектива, може би не допускаш собственото си израстване и това те кара да усещаш, че тъпчеш на едно място. 

- Когато не допускаш различността, ти не се развиваш. - Когато видиш нещо, което те притеснява и вземеш решение, че няма да предприемаш нищо, за да го промениш, ти го понасяш. Не това имаме предвид, когато говорим за допускане. 

Допускането е изкуството да гледаш на нещата така, че същевременно да запазваш връзката си с твоето Вътрешно Аз.

Това умение се постига като пресяваш информацията от своята пространствено - времева реалност и се съсредоточаваш върху нещата, които те карат да се чувстваш добре.

Това означава да използваш своята Емоционална Система за Напътствие, за да избираш съзнателно посоката на мислите си.

Законът за привличането (Учението на Абрахам) Естер и Джери Хикс

// анна лазарова

Никога няма да сбъркам ... нито ще го довърша до край. Когато казваме, че от своята Нефизическа перспектива, от перспективата на това, което си бил още преди да се появиш в това физическо тяло, си имал намерение да разбираш и да прилагаш Изкуството да Допускаш, това е самата истина. Това, което искаме да разбереш, е, че никога няма да постигнеш завършеност. Ти не си маса, която е проектирана, след това изработена и завършена. Ти непрекъснато сътворяваш себе си. Непрекъснато израстваш. Но винаги си това, което си в този момент. За теб е важно да разбереш Законите на Вселената толкова добре, че те да се превърнат в част от теб.

Важно е да разбереш как идват при теб различните неща, за да не се чувстваш жертва и уязвим за капризите на другите, които размахват ръцете си. Трудно е да проумееш тези неща, когато сякаш се намираш по-средата между два свята: този, който си сътворил преди да разбереш нещата, за които говорим в тази книга и този, който започваш да създаваш сега, когато вече разбираш всичко много по-ясно. Някои от нещата, които са дошли в живота ти заради мислите, които си имал в миналото, не се вписват в това, което искаш сега. 

Разбираме, че този етап на преход не е много приятен, но колкото по-ясно определяш какво искаш, толкова по-малко дискомфорт ще изпитваш. 

Голяма част от безпорядъка, създаден от инерцията на миналото, сега започва да се оттегля от живота ти. 

Когато изпитваш положителна емоция и обръщаш внимание само на собствените си мисли, думи и действия, ти допускаш (приемаш) себе си. 

Когато изпитваш положителна емоция по отношение на преживяванията на друг, ти допускаш (приемаш) него. Толкова е просто... 

И така, не можеш да се допускаш, когато изпитваш отрицателна емоция при мисълта за себе си. 

Да допускаш означава да изпитваш положителна емоция, а за това е необходимо да подбираш нещата, към които насочваш вниманието си. 

Това не означава, че всичко и всички в живота ти идват точно такива, каквито ги искаш. 

Означава, че имаш възможност да видиш и следователно да извикаш от Вселената, от света и от приятелите си това, което е в хармония с теб, като оставяш останалото да отмине, без да го забележиш - и съответно, без да го привлечеш живота си. 

Това е да допускаш. 

Приятели, знайте, че допускането е най-великолепното състояние на Съществуване, което може да се постигне в продължителен аспект. Когато допускаш, ти се движиш и се извисяваш по спирала нагоре, защото няма отрицателна емоция, която да нарушава равновесието ти и да те спъва. Махалото не се връща назад.  Ти се движиш непрекъснато и радостно все по-напред и по-нагоре!

Законът за привличането (Учението на Абрахам) Естер и Джери Хикс

// anna lazarova

[readeverymorning]

Праг на достоверност

Башар: И това е процес, който наричаме праг на достоверност. Можеш да си направиш тест за праг на достоверност и да си кажеш: „Ако искам да бъда някой друг с настоящата си система от убеждения, колко време ще ми отнеме, за да се превърна в този друг човек и да преживея тази друга реалност?”

Нека например предположим, че започнеш със своята представа далеч в бъдещето и си кажеш: „Например ще ми бъдат ли достатъчни 20 години, за да се превърна в този, който бих искал да бъда? Това е дълъг период от време. Без съмнение за толкова време мога да се превърна в този, който искам да бъда.

Вярвам ли, че мога да го направя за 10 години? Да, това е достатъчно време.

А дали мога да го направя за 5 години? Ъъ, не съм сигурен.”

При това броене обратно във времето, в момента, в който почувстваш макар и най-малко колебание, това е времето, което ти е необходимо, за да промениш настоящите си убеждения.

И сега трябва да преразгледаш убежденията си. Какво трябва да вярваш, че е вярно, за да може процесът да отнеме толкова дълго време? Когато откриеш кое е това твое убеждение и разбереш, че то не е това, което предпочиташ, тогава можеш да отхвърлиш това си убеждение и да направиш теста отново. 20 години – без проблем; 10 години – като нищо; 5 години – абсолютно, без капка съмнение; 3 години – да; 2 години – може би. Тогава се върни обратно към убежденията си и открий убеждението, чието преодоляване ще ти отнеме толкова време. След като си елиминирал всички тези убеждения, времето, което ти е останало, е времето, което наистина ти е необходимо, за да ��реживееш процеса, който наистина имаш нужда да преживееш. Така че, можеш да използваш тази техника, ако желаеш.

// анна лазарова

[readeverymorning]

Реалност

Башар: Разбираш ли, че твоята реалност е продукт от това, което най-силно приемаш за вярно?

И че ако имаш отрицателни определения, и приписваш тези отрицателни определения на ситуациите, ако им поставяш отрицателни етикети даже несъзнателно, тогава единственият начин да преживееш дадена ситуация, е по отрицателен начин?

И разбираш ли, че в обратния случай - ако припишеш положителни определения на същите тези ситуации, ще получиш положителен ефект от същите тези ситуации, от които преди това си получавала отрицателен ефект?

Че всичко зависи единствено от определението, което му дадеш. И така, ако имаш преживяване, което наричаш отрицателно, тогава идеята е да го използваш като възможност, да използваш страха като възможност да зададеш въпроса:

„Какво трябва да приемам за вярно относно себе си по отношение на тези обстоятелства, което да ми позволи да преживея отрицателно чувство?”

Защото чувствата, емоциите, произхождат само от нещо, което приемаш за вярно. Не можеш да имаш чувство ... чувствата не съществуват във вакуум, ти не можеш да имаш определено чувство, за каквото и да било, без преди това да имаш определение за него. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че ако имаш определено чувство, то ти трябва да знаеш, че това чувство може да съществува само защото е било предизвикано от определение, което вероятно не осъзнаваш.

Така че използвай чувството, за да проследиш по обратен път какво би трябвало да е определението, за да предизвика този вид твоя реакция. И след като веднъж осъзнаеш, че това определение не е в съответствие с истинската ти същност, с тази, която предпочиташ да бъдеш, ти моментално ще схванеш това определение като нелогично, безсмислено и след като разбереш, че е безсмислено, ще го изоставиш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е толкова важно да го откриеш и идентифицираш съзнателно. Ти обаче можеш да използваш чувството си на страх като вестител, като приятел, който чука на вратата и ти казва:

„Хей, ти имаш убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност”.

И поради факта, че не е в съгласие, ти изпитваш енергията си като страх, вместо радост. Това е една и съща енергия. За страха и за радостта ти използваш една и съща енергия, но ти я изпитваш като страх, когато тя се филтрира през убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност, и изпитваш съвсем същата енергия като радост, когато тя е в съгласие с истинската ти същност и преминава през едно истинно убеждение. Така че това е твоята възможност да използваш тази тренировка по време на сън и когато се събудиш с чувство на страх, почакай един момент, успокой се, дишай спокойно, отдели един момент, за да си спомниш, че независимо от това, което се случва, ти си вечно, безкрайно, неразрушимо същество. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. И макар че нещата може да се изменят физически, ти, ти, ти, ти, уникалната гледна точка, която ти си, ще съществува винаги, защото винаги е съществувала. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че това може би ще намали малко страха, защото наистина нищо не може да ти се случи до степен, когато наистина ще бъдеш унищожена. Защото това, което се прокрадва в някои от страховете ти, е просто твоят инстинкт за оцеляване като физическо същество. Защото по време на сън преживяването ти се случва в друга реалност, недостъпна за физическото ти его. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че когато се свържеш отново с физическия фокус, физическото ти его изкрещява:

„Хей, къде се изгуби!? Ти ме изостави тук.” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: „И ако направиш това отново, аз се страхувам, че мога просто да изчезна!” Така че преди всичко трябва да установиш положителни взаимоотношения с его структурата, чиято задача е само да ти помага да се фокусираш върху преживяванията във физическата реалност, и да кажеш:

„Послушай ме, независимо какво се случва, независимо какви преживявания имам, докато разгръщам истинската си същност, ти, Его, ще бъдеш винаги ценно за мен, винаги ще участваш под някаква форма, никога няма да изчезнеш, никога, никога няма да бъдеш унищожено,

но е възможно да откриеш друга форма на проявление, друг начин за отнасяне към това, което си, и да имаш различни преживявания.

Но ти си част от мен и никога няма да изчезнеш напълно. Защото перспективата на собствената ти идентичност ще съществува вечно. Тя може да не бъде същата като физическото его, но въпреки това, ще бъде една уникална идентичност”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че накарай его структурата ти да се успокои, като й кажеш, че няма да умре, няма да си отиде, ти няма да я изоставиш, няма защо да се тревожи за оцеляването си и да те прехвърля в режим на оцеляване. Ти всъщност никога не губиш контрол, защото единствената причина да се чувстваш безпомощна, е, защото егото ти се чувства по този начин, тъй като ти отиваш извън параметрите на физическата реалност, с които то е свикнало. А това за физическия ум изглежда като смърт! Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че ти преминаваш в режим на оцеляване. Ако обаче накараш егото да разбере, че наистина нищо не умира, че ти просто разгръщаш личността си с различни преживявания и ще ги споделиш с него, винаги ще има начини за егото да преживее това, което трябва да преживее във физически термини, и то ще участва в радостното вълнение, съпровождащо това, което научаваш - как се развиваш и как всичко се нарежда толкова гладко и приятно, че то ще изпита радостно вълнение от участието си и няма да се чувства толкова изоставено, и няма да протестира, и мърмори, и плаче, когато се включиш обратно.

// анна лазарова

[readeverymorning]

Телемпатията

У: Имам серия от въпроси, свързани с телемпатията. Не мисля, че имам много опит в тази област и се ��удя дали би споделил своя опит и перспектива, и след това да ни кажеш как твоята раса и хибридните раси са станали толкова добри в това умение.

Б: Тъй като използваш термина телеМпатия, ти разбираш ли принципа, по който тя действа?

У: Допускам, че участват чувствата, както и че има картинни мисли.

Б: Това е възможно, но основата е в думата емпатия. С други думи, когато се синхронизираш достатъчно близко с честотата на друг човек, двамата имате едни и същи мисли по едно и също време. Ти не четеш неговите мисли. 

Вие сте на една и съща дължина на вълната и следователно превеждате реалността по един и същи начин, и това означава, че едновременно имате едни и същи мисли. Това представлява телемпатията. 

В определен смисъл, най-сигурният, най-ефективният начин да се синхронизираш с нечия вибрация, е, да си влюбена в него/нея.

Ето защо виждаме, че 

♥хора, които са влюбени един в друг, често знаят какво мисли другият, без да кажат и дума, защото функционират на една и съща дължина на вълната.

♥Хората от цялата наша цивилизация са влюбени един в друг. Така че когато се научите да обичате себе си безусловно, тогава ще започнете да обичате другите безусловно и всички ще се влюбите помежду си и ще развиете телемпатия. Така стоят нещата.

♥Когато кажем „безусловно”, това не означава да нямате предпочитания. Това НЕ означава, че одобрявате неща, които са неправилни. 

♥Това означава, че вие разпознавате фактите и в същото време приемате безусловно, че в тях може да се съдържа някакъв урок, по отношение на който можете или не можете да окажете помощ, но въпреки това вие сте достатъчно състрадателни и безусловни, за да приемете, че винаги може да бъде извлечено нещо от каквото и да е, ако действате като личен пример за правилния начин на поведение, за да могат другите да видят във вас възможност и те да изберат да повишат собствената си вибрация и да стана по-телемпатични. 

♥Всичко започва с това да обичате себе си, нали така?

У: Да.

Б: Защото ако не обичаш себе си, как е възможно да обичаш някого другиго?

У: Вярно е.

Б: И така, това отговаря ли на въпроса ти?

У: Чудех се само за този момент – как сте станали толкова добри в телемпатията.

Б: Това е един процес и включва много различни неща. Едно от тях, за което говорихме преди, е, да започнем да осъзнаваме повече своите сънища,за да можем да достигаме до Матрицата на реалността (Template level reality), където да определяме своето преживяване на физическата реалност, като го осъзнаваме и можем да променяте нещата, така че да осъзнаваме по-добре и физическия си сън, при което научаваме, че всички сме свързани един с друг, научаваме, че това да обичаш себе си и всички останали възможно най-силно, е всъщност възможно най-добрият механизъм за оцеляване. 

Следователно идеята за изразяване на безусловна любов е всъщност най-мощният механизъм за оцеляване, който също така ни позволява да се развиваме и да еволюираме.

У: Благодаря много.

Б: Пак заповядай

Анна Лазарова

[readeverymorning]

Вертикален паралакс

У: Здрасти, Башар.

Б: Добър ден.

У: Въпросът ми е кога ще осъществим контакт с тези еволюирали, небесни същества?

Б: Имаш предвид това, което правиш в този момент? (смях в залата)

У: Кога ще можем да ги видим? Въпросът ми е, като човешки същества къде трябва да фокусираме намерението си, тъй като ние сме интуитивни, чувствителни същества?

Б: Центърът на намерението ви е вашият слънчев сплит. Общата идея обаче е, да позволите на системата на тялото ви да работи по холистичен начин и задължително да не се фокусирате прекалено върху детайлите на системата, освен в случаите, когато това е уместно. 

Както обаче често сме казвали, начинът, по който позволявате на цялата система да работи и позволявате на намерението си да бъде фокусирано там, където трябва, е да следвате своята радостна възбуда, с всичките си способности, при абсолютно никакво настоявате на определен краен резултат. 

Това е формулата, която позволява на системата да работи холистично, и всичко, което трябва да се случи в тази система, в това число и правилното фокусиране на намерението ви, ще си дойдат на мястото, ако просто следвате тази формула, защото тя активира всичко останало. Намираш ли смисъл в това?

У: Това означава, че както сърцето, така и слънчевият сплит … значи щом изпитвам радостна възбуда, аз …

Б: Нека ти предложа нещо като сценарий за това как се движи енергията. Висшият разум, който е нефизически, излъчва вибрираща, резонираща енергия, която можеш да наречеш информация, ако пожелаеш, и в определен смисъл, тя бива получена от мозъка и от сърцето. 

Сърцето приема чистата вибрация и я връща към Физическия ум. Физическият ум филтрира тази вибрация (която идва до него от Висшия разум през Сърцето) през убежденията и вярванията, които са най-преобладаващи във физическата личност. След това от идеята за Третото око, сърцето и чакрата на намерението, енергията излиза навън и отразява идеята за създаване на преживяването на вашата физическа реалност. Това помага ли ти?

У: Абсолютно. Б: Идеята е да разбереш паралакса**. Паралаксът е идеята, че твоите очи са на известно разстояние едно от друго, така че когато се фокусират върху определена точка, ти виждаш физическата реалност в това, което наричате триизмерност. Разбираш ли?

** Паралакс – Ефект, който се получава, когато мястото или посоката на даден обект изглеждат различни от различни позиции в пространството. – Бел. прев.

У: Да. Б: Има обаче и друг вид паралакс, който се проявява не хоразинтално, а вертикално. 

Така че Висшият разум и физическата персона, и Сърцето, и чакрата на намерението, очертават паралакса във вертикална посока и това, което виждате, бива консолидирано в един паралакс на чувството, така че вие чувствате реалността като нещо реално.

Защото без този енергиен паралакс реалността ще ви изглежда нереална, макар че ще я виждате. Разбираш ли?

У: Да. Б: Така че вие подкрепяте това, което виждате с чувството, и създавате едно холистично преживяване.

Това е основната система, която обяснява как проектирате и отразявате идеята за физическата ви реалност, обяснена по най-опростен начин. Това помага ли ти?

У: Помага ми, благодаря ти. Б: Пак заповядай. Нещо друго? У: Обичам те. Б: Ние също те обичаме.

Анна Лазарова