#Александър Цанков

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Венецианският търговец“ за пети път на сцената на Народния театър

Рядко присъствам на театрални премиери. На тази попаднах случайно: моя приятелка се разболя и аз влязох с нейната покана. Преди втората премиерна вечер на „Венецианският търговец“ на Шекспир екипът на Народния театър организира среща  с участието на шекспироведи – професорите Александър Шурбанов, Бойка Соколова и Кирилка Ставрева. Разговора модерира режисьорът на спектакъла Явор Гърдев /на снимката/. Написа за „въпреки.com” Марта Иванова, редактор-стилист.

Не си представях как учените за час ще успеят да разнищят всички проблеми от темата „Венецианският търговец“ на Шекспир: нов превод и съвременни сценични интерпретации“. Съмненията ми се изпариха: още в началото се видя, че  експертите по Шекспир и интерпретиращите Шекспир гледат в една посока, работят заедно, всеки влага своите умения, предава знанието си на другия, границите се размиват, няма затворени полета. Театрали и учени постоянно се срещат и „Шекспир – това интердисциплинарно явление – излиза напред в съвременната култура, която също е  интердисциплинарна“, обобщи Явор Гърдев.

проф. Кирилка Ставрева/л/ и проф. Бойка Соколова /д/

Бойка Соколова и Кирилка Ставрева, възпитанички на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, са професори, преподават Шекспир в американски университети. Издали са много задълбоченото си проучване – продължение на историята на постановките на „Венецианският търговец“, част от поредицата  „Сценични превъплъщения на Шекспир“ на Manchester University Press. „Ние разглеждаме „Венецианският търговец“ като европейска пиеса. Не са оставени съвсем извън лодката английските и американските продукции на „Търговец“-а, но силно сме засилили европейските, и особено немските“, казва Кирилка Ставрева. Групират различните спектакли, поставят ги в различен контекст – идеологически, икономически, миграционен. В своеобразен каталог са включили постановки от Виена, Тел Авив, Венеция, Чикаго, на знаменития Райнхард с многобройните му трактовки, Леополд Йеснер, Питър Селърс с филми и постановки, Петер Цадек, неуспешния опит от 1932 г. на Станиславски да постави пиесата...

Явор Гърдев и Самуел Финци

От създаването на Народния театър „Венецианският търговец“ е поставян четири пъти: през 1906 г. от Йозеф Шмаха; през 1911 г. Иван Попов възстановява постановката на Й. Шмаха; през 1938 г. – от Хрисан Цанков, и през 1992 г. от Здравко Митков. По думите на проф. Бойка Соколова, „Венецианският търговец“ „не е съвсем българска пиеса“ – към нея няма толкова голям интерес, колкото в други държави. Но пък е пиеса, по която може и трябва да се мисли, която помага да се разбират и преодоляват противопоставянията.

Като остава лоялен към Шекспир, поетът, ученият, преводачът проф. Александър Шурбанов има заслугата за запазването и преобръщ��нето на Шекспировия текст на български. Преводът е високо оценен – за актьорите е предизвикателство и им помага да изиграят ролите си, като поддържат ритъма на сцените; за режисьора „е перфектно издържан и това е предпоставка, която задава на представлението един особен ритъм, което е може би най-важното в Шекспировото творчество. Освен смисъла получаваме и музиката на едно произведение. Ако успеем да я овладеем – това със сигурност е трудна работа – сменят се нещата, те започват да излизат на съвсем друго ниво.“

проф. Александър Шурбанов и Явор Гърдев

Преводачът и режисьорът имат различ��и задачи, но не могат един без друг – работата на Александър Шурбанов влиза в сложна връзка с работата на Явор Гърдев. И конкретно по текста, силно се впечатлих от думите на проф. Шурбанов: „Ако вземете английския текст, ще видите, че никой не се обръща към евреина Шайлок с you, никой. Той е thou, той е долният. Долният, към когото можеш да се обръщаш като към слуга. Но и като към Бог, защото към Бога също се обръщаш с thou. Към най-близките си хора – също с thou, към любимия човек – също. Особено това обръщение: „евреино“. Понеже стана въпрос антисемит ли е Шекспир, тук искам да кажа: Шекспир не е антисемит, защото той не е „анти“ нищо! Той е „про“ всичко! И в това е големият талант на Шекспир“. И още: „Ние не можем да режем историята на човечеството на части. Шекспир не може да бъде антисемит, защото той влиза в кожата на всеки от своите персонажи, той става персонаж. И тука е неговото виждане за Шайлок, който е една много сложна личност. Когато Шайлок се качва горе на моста и произнася „Евреинът няма ли очи? Евреинът няма ли ръце? Органи? Сетива? Страсти, чувства? Евреинът не е ли като християнина?“, той казва нещо много важно, казва го с много страст, на много висок глас – „Ние се учим от вас! За мен ще ��ъде много трудно, но аз ще се опитам да надмина учителите си.“

Не бих искала да присвоявам от проф. Ставрева думата „съешители“, с която тя определи хората от Европейската асоциация по Шекспирови проучвания, които стимулират разговори между шекспироведи и театрали. Не усетих кога дойде краят на софийската академично-театрална среща, която наум озаглавих „Разговор за лоялността“. А тя получи своето продължение в спектакъла за глобализацията, идентичностите и културните войни „Венецианският търговец“ – версия I – Сефарадска.

Концепцията, сценичната версия и постановката са на Явор Гърдев. Сценографията – на Никола Тороманов, костюмите са дело на Свила Величкова. Музиката е на Калин Николов, драматург на постановката е Мира Тодорова.

"Венецианският търговец" с реж. Явор Гърдев

Явор Гърдев вярва, че „Шекспир е автор, който понася най-смели интерпретативни ходове върху себе си, може да ги „износи“. Много често те могат да бъдат наречени свръхинтерпретации и въпреки това текстът на Шекспир ги понася.“ Режисьорът използва текстове на Гай Валерий Катул (87–54 пр.Хр), Гуидо Кавалканти (1255–1300), Пиер дьо Ронсар (1524–1585), Едмънд Спенсър (1552–1599), Хайнрих Хайне (1797–1856). Вкарва откъси от пиесата в превод на френски, не��ски и италиански език. Консултирал се е с шекспироведи, с European Shakespeare Research Association и Украинския Шекспиров център, с Института за арагонски език в Испания. Получила се е плодотворна симбиоза между изследователи, преводач и хората, които интерпретират Шекспир.

Всичко имаше в спектакъла на Явор Гърдев „Венецианският търговец“ в Народния театър. Лееше се ренесансова и съвременна реч на различни езици. Звучаха преводи от английски на юдео-испански (ладино), на арабски, на арагонски.

"Венецианският търговец" с реж. Явор Гърдев

От сцената в  пълна сила и в цялата си динамика се открояваше светът на Шекспир, видян с очите на хората от XXI век. Населен главно с млади хора – различни, без задни мисли, необременени, с възможности за свободен избор. С дистанционно осъществяваха видеоконтакти. Имаше кастинг за жених на богата наследница.

Граждани на богатата и могъща Венеция! Хора с карнавално и с бизнес облекло, някои носеха еврейски дрехи. Жени се преобличаха като мъже и обратното. Отвън се вихреше Карнавалът. Мостовете се протягаха над каналите.

Предприемчиви, спонтанни, безкрайно добросърдечни, уважаващи държавността и закона – всеки вършеше своята работа както го води ту настроението, ту злопаметността, ту надеждата, че злото ще се размине и нещата ще завършат добре. Обладани бяха от любовта, не се страхуваха и срамуваха да я признаят. Имаше и бракове по любов.

Кремена Деянова и Самуел Финци

Сключваха се сделки. Държавният глава – Дожът, и Съветът решиха съдебния спор по документи. Размятаха се торби с пари.

Не бяха спуснати шлюзове пред темата за евреите и многовековното Венецианско гето. Нищо не бе премълчано, всичко бе казано – както си е било у Шекспир! И Шекспир, който може да бъде припознат като свой от всяко време – автор, за когото като че ли не съществува категорията време.

Докато гледах интерпретацията на „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев у мен напираше въпросът: ако говориш с някого на майчиния му език, значи ли, че непременно ще постигнете мир и разбирателство.

За себе си заключих, че на темата за обединението, по-скоро на не-разделението, на свързаността пада ударението в този спектакъл. И, въпреки че всеки един от героите биваше по някакъв начин духовно уязвен, накрая стана ясно, че все пак те ще живеят заедно – някога, някак си.

Самуел Финци

Определено е важно не да построиш мост, а да не паднеш от него, да се закрепиш на него, да се огледаш в отражението си под него и да разбереш първо сам себе си, после другия.

Актьорите

Няма да е справедливо, ако не им се поклоня, не ги аплодирам дълго. Всички. Бяха пред задния вход на Народния много преди представлението: млади, красиви, земни, съсредоточени. 4 часа по-късно играха страхотно, по думите на режисьора: „отдадоха се, потънаха във вече съществуващите мелодика, ритмика и метрика“.

Радина Кърджилова

Радина Кърджилова е Порция – пресметлива, знаеща, бързо мислеща, съвременна, решителна. Режисьорът не я преоблича, както е в оригиналния текст на пиесата, за да се престори на адвоката Балтазар. Но я кара да изхвърли торбите с пари далеч от  погледа си – сякаш досега богатството е пречело на душата ѝ да се усмихва!

Преди нея в тази роля са се изявявали София Звонарева, Елена Снежина, Зорка Йорданова и Мария Каварджикова.

Кремена Деянова

Кремена Деянова, която помним от ролята на малкото момиченце в „Хага“ на Галин Стоев, представи Джесика – едно младо същество, което в спектакъла не се бои да обича; не може да повярва на това колко голяма крачка е направило самó в името на любовта си; посреща от баща си опрощението с достойна тъга.

В предишните спектакли на Народния театър са играли Вяра Игнатиева, Теодорина Стойчева, Милка Ламбрева, Ирина Тасева, Радена Вълканова.

Самуел Финци

Самуел Финци блестящо изпълни ролята на Шайлок –  „не е само евреин, той е човек“. Представи го като сложна личност, затворен в с��бе си, инат, умозрителен, издръжлив, вечен. „Не съм добре“, произнесе тихо преди да излезе и всички – и на сцената, и в залата, разбраха колко тежко е да се прощава в този живот. Особено в образа на евреина, който сякаш е обречен да е носител на изконната вина на човечеството, защото е евреин…Дълга тема…

Преди Финци Шайлок са играли Иван Попов; Неделчо Щърбанов, Сава Огнянов, руснакът Григорий Г. Ге, чехът Йозеф Шмаха, българинът Златан Кашеров, артист от Московския художествен театър, Любомир Золотович, Стефан Данаилов.

Сигурно е, че с радост шекспироведите, възпитаници на Софийския университет, ще включат представлението „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев в Народния театър в следващото си проучване за митарстващите постановки на Шекспир.

И нека митарството на този спектакъл да е в споделянето на многогласните, многоезиковите, многообразните му идеи, най-вече тези за милосърдие и разбирателство в глобалния свят.

Текст: Марта Иванова

"Венецианският търговец" с реж. Явор Гърдев

P.S. на "въпреки.com": На цитираната по-горе среща с видни шекспироведи Явор Гърдев каза за себе си като режисьор: „Ще започна с нещо, което ми се случи преди доста години. Имаше един забележителен шекспировед и също така театровед, човек, който беше продуцент на театрален фестивал – под ръководството на проф. Йежи Лимон се провеждаше Шекспировият фестивал в Гданск. Когато той дойде да гледа „Хамлет“ в България (постановка в Народния театър 2012), без да знае български, след това имахме вечеря, на която той абсолютно точно ми разказа всичко, което сме правили с текста вътре в „Хамлет“. Тогава аз разбрах, че когато има някой, от чиято експертна гледна точка може да бъде погледнат спектакъл, много повече от заложените в него знаци биват прочетени. Професор Лимон ми разказа много неща, които съм имал предвид и, които никога не са били артикулирани от някого в какъвто и да било раз��овор, статия или някаква подобна рецепция. Може би, Шекспир е автор, който понася най-смели интерпретативни ходове върху себе си, може да ги „износи“, така да се каже,. Много често те могат да бъдат наречени свръх интерпретации и въпреки това текстът на Шекспир ги понася.

От ляво на дясно: проф.Кирилка Ставрева, проф. Бойка Соколова, проф. Александър Шурбанов и Явор Гърдев

От този момент нататък моите разговори с шекспироведите са постоянни и тази обратна връзка на мен самия много ми помага в работата по сценичната интерпретация. Затова ми се струва, че това избягване на затвореността на отделните полета би трябвало да се случва – то е много важно за театъра.“

Припомняме, че преди девет години по повод 85-та годишнина от рождението на  забележителния актьор Наум Шопов (1930-2012) в разговор за „въпреки. com” Явор сподели: „Когато разбрах, че самият Наум Шопов е искал това да се случи, ми пораснаха крила, за да посмея да се обърна към „Крал Лир” (2006). Едва ли тогава бих събрал смелост просто така, ако го нямаше това особено стечение на обстоятелствата, в което участваше Наум.  От него тръгна всичко. Той беше централната точка на този проект и за мен подкрепата му беше много, много силен стимул”. Мечта беше на наум Шопов да изиграе крал Лир. Изигра тази роля, а тя беше и от последните му в театъра преди да напусне нашия свят. А Явор продължи тогава: „За мен, това беше много важна стъпка, която сам не бях си позволил да направя в този момент.  Тази стъпка всъщност, сега си давам сметка за това, можеше да бъде направена и аз бих събрал смелост да я направя само в случай, че имам много важна опора и подкрепа. В този смисъл проектът беше щастлив случай за мен, тъй като той се случи по първоначална инициатива на Наум. Оказа се, че дълги години „Крал Лир” е бил в главата му.“

Явор Гърдев

Дни след премиерните спектакли (12 и 13 май) на „Венецианският търговец“ на 16 май спектакълът „Бурята“ от Уилям Шекспир на режисьора Робърт Уилсън откри престижния Международен Шекспиров фестивал в Национален театър „Марин Сореску“ в Крайова, Румъния. Актьорите от трупата на Народния театър се поклониха пред пълна зала на фона на бурни аплодисменти. Това е първото участие на Народен театър „Иван Вазов“ във фестивала. Специален гост на откриването на XIV издание на един от най-важните тематични фестивали в Европа бе режисьорът на спектакъла Робърт Уилсън.

В рамките на фестивала на международната конференция на Европейската асоциация за Шекспирови изследвания в Университета на Крайова, заедно с проф. Бойка Соколова, проф. Кирилка Ставрева и Омри Ницан Явор Гърдев участва в теоретичния панел “Дошъл съм тук да търся правосъдие.” — Венецианският търговец”. Разговорът бе модериран от Джанис Валс-Ръсел. А той ще продължи и след този спектакъл на Явор Гърдев в Народния театър „Иван Вазов“.  ≈

„въпреки. com”

Снимки: Яна Лозева и Стефан Марков

[mihaylovblog]

08.04.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Борис I" на режисьора Борисл��в Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Стефан Данаилов, Борис Луканов, Анета Петровска, Антоний Генов, Венцеслав Кисьов, Пламен Дончев, Иван Иванов, Ириней Константинов, Коста Цонев, Петър Петров, Адриана Петрова, Мирослав Косев, Янина Кашева, Кирил Варийски, Емил Джуров, Светослав Карабойков, Константин Димчев, Стоян Стоев, Илия Раев, Георги Джубрилов, Радко Дишлиев, Васил Мирчовски, Петко Иванов, Иван Томов, Динко Динев, Коста Киряков, Петър Димов, Живко Гарванов, Христо Куновски, Марко Мангачев, Здравко Тихонов, Жулиета Ралева, Росица Петрова, Соня Дюлгерова, Светослав Христов, Александър Далов, Надежда Кисякова, Петя Миладинова, Илия Добрев, Лъчезар Стоянов, Вълчо Камарашев, Иван Янчев, Божидар Янков, Сашо Симов, Димо Джиков, Тодор Тодоров, Богомил Атанасов, Николай Латов, Йордан Андонов, Ибих Орханов, Николай Цанков и др.

[kletamaikabalgaria]

Деветоюнският военен преврат е първият държавен преврат в новата история на България.

Малко преди полунощ на 8 юни 1923 г. са прекъснати телефонните връзки със София. В 3:00 ч. сутринта електричеството угасва за 4 минути. Това е знакът за начало на преврата. Военни ��тряди, ръководени от щаба на Военния съюз, бързо овладяват държавните институции и стратегическите обекти - полицейските участъци, пощите, гарите. До сутринта на 9 юни превратаджиите са завзели властта.Земеделското правителство на Александър Стамболийски е свалено. След зверски изтезания Стамболийски е обезглавен. За ужаса свидетелства кървавият надпис в стаята на инквизицията, в село Славовица, както и думите на цар Борис:

"Под тънкият слой цивилизация, българинът си остава страшен варварин!" Изненадващ е коментарът на Ърнест Хемингуей, по това време - кореспондент на „Торонто Стар“:

„Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси.“

Водачи на Деветоюнския преврат са генерал Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев - професионални заговорници, майстори на политическото оцеляване, организатори и на другите два пуча на епохата – превратите на 19 май 1934 и на 9 септември 1944 година. 29-годишният тогава Цар Борис е принуден или да подпише Указа за назначаване на превратаджийското правителство, или да абдикира.

Така, на власт идва правителството на Александър Цанков – Кървавият професор. С неговото управление започва черният период на България, запомнен с невиждан масов терор, Септемврийско въстание, метежи, атентати, арести, убийства, гражданска война, реки от кръв в битката с надигналите се червени сили. До края на живота си Кървавият професор отказва да поеме отгoворност за събитията и заявява: „Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата?... Да! Ние предупреждавахме, ние молехме да не се посяга върху държавата и предупреждавахме: който посяга върху нея, ръката му ще бъде счупена, главата му откъсната. Уви! Не бяхме чути.“

[swubg]

Отличиха участниците в конкурса „Изкуството като мечта и мечтите в изкуството“

 В рамките на Националния студентски фестивал на изкуствата се проведе „Изкуството като мечта и мечтите в изкуството“ – младежка сцена за млади таланти в сферата на изкуствата. Заради усложнената епидемична обстановка в страната конкурсът се проведе онлайн. В него участваха ученици от специализирани паралелки по музика, изобразително изкуство и хореография.

В раздел „Музика“ на първо място журито класира:

§  Симеона Кротева (пиано), Дан Христов (пиано) и Ивана Кацарска (пиано) от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Бла��оевград;

§   Николас Целов (китара) от СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Кирил Василев. Репертоар: Take five – Дейв Брубек , Астурии – Сеговия;

§  Александър Георгиев, акордеон, СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Мариян Атанасов. Репертоар: ,,Влашки игри“, „Indifferencе valse musette“ - A. ( Tony) Murena & Joseph Colombo;

§  Елена-Стефани Асенова (поп и джаз пеене), СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: „Повей, ветре“, музика: Йосиф Цанков; текст: Димитър Василев; „Hello“;

§  Елена-Стефани Асенова (народно пеене), СУ,, Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Нигде се болест не чува“;  ,,Снощи вечер на мегдана“;

§  Виктория Георгиева (народно пеене), Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866 г.“, Благоевград;

§  ДФГ „Джумайчета“ с художествен ръководител Иван Кацарски, фолклор, Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866 г.“, Благоевград;

На второ място журито класира:

§  Певческа група за автентичен фолклор ,,Дунавска дъга“ с изпълнители: Лорена Димитрова Славейкова, Ивана Ивова Йорданова, Красимира Мирославова Красимирова,Биляна Бисерова Михайлова, Емануела Деянова Асенова, Елена-Стефани Силвиева Асенова, Миглена Мирославова Красимирова, Мариса Величкова Неделкова и Моника Мариянова Иванова от СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова.  Репертоар: ,,Три етърве“ – жътварски припевки от Белоградчишко  и „Не фъргай се, не метай се“;

§  Миглена Красимирова, (народно пеене), СУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,Де се е чуло и видяло“, ,,Провикна се Радин баща“;

§  Николай Цветков (акордеон), СУ,, Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин, с художествен ръководител Мариян Атанасов. Репертоар: „На синия бял Дунав“ – Йохан Щраус , „Ръченица“ – Любен Панайотов.

На ��рето място журито класира:

§  Красимира Красимирова (народно пеене), СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин, с художествен ръководител Живка Сливенова. Репертоар: ,,��но, Янке“, ,,Ката пере на рекуту“;

§   Мишо Мишов (китара), СУ,,Св. св. Кирил и Методий“, гр.Видин. Репертоар: „Папазлийска ръченица“, Andantino – F. Carulli

В раздел „Хореография“, жури с председател проф. д.н. Анелия Янева удостои с две първи места възпитаниците на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Видин за изпълненията им „Five more hours“ – хореография: Мадлен Радулова „Северняшки танц“ – хореография: Мадлен Радулова, музика подбрал Иван Николов.

В раздел „Изобразително изкуство“ жури с председател проф. д-р Емил Куков и членове: проф. Георги Драчев и доц. д-р Диана Захариева отличи на първо място следните участници: Диана Стоянова Миткова – IX  клас , СУ „Св. св. Кирил и Методий”, град Видин, Екатерина Кирова – ХІІ д клас и Стела Цветанова – ХІ д клас от Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Благоевград. На второ място журито отличи Изабела Яворова Захариева – XI клас и Изабела Пламенова Велкова – XI клас от СУ „Св. св. Кирил и Методий”, град Видин, Мануела Илиева – ХІ д клас, Иван Михалов Георгиев – ХІ клас, Ана-Мария Методиева Миладинова – ХІ клас, Ивелина Петкова – ХІ д клас и Мануела Илиева – ХІ д клас от Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Благоевград. Трето място си поделиха  Лилия Емилова Атанасова – ХІІ д клас,  Мариела Живкова Кьосева – ХІІ д клас, Теодосий Иванов Христов – ХІІ д клас и Карина Илиева Мраценкова, възпитаници на Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Благоевград.

[balkanfolk]

Жури на 2-ри Фолклорен танцов конкурс Зорница - 1993 г.

- Веселин Тодоров - Танцов колектив „Зора“, София  - Тодор Гайдаджиев - Студентски танцов ансамбъл „Пълдин“, Пловдив - Михаил Ангелов - Танцов състав при Ансамбъл за народни песни и танци „Зорница“, Стара Загора - Живко Петров - Музикално танцова формация „Младост“, София - Цветан Ценов - Танцов колектив „Аура“, София - Симеон Симеонов - Танцов ансамбъл „Добруджа“, Силистра - Марин Маринов - Ансамбъл „Средец“, София - Никола Колев - Ансамбъл за народни песни и танци „Искър“, София - Александър Кастелов - Танцов ансамбъл „Пиринска китка“, Благоевград - Гено Ханджаров - Танцов ансамбъл при Студентски дом на културата, Стара Загора - Нестор Несторов - Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ - Цанко Цанков - Танцов колектив при Народно читалище „Развитие“, Дряново - Цеца Георгиева - Танцов колектив при Пластхим  ООД, Ботевград  - Тодор Карапчански - Ансамбъл „Люлин“, София 2:57 -  Емил Генов - Студентски ансамбъл „Зорница“, София - Йордан Янакиев – хореограф - Красимир Петров - хореограф -  проф. Кирил Стефанов - композитор  - Мая Горова – художник

[osobypostacieludzie]

Aleksandyr Cankow ( Aleksandyr Cołow Cankow, Александър Цолов Цанков ) - bułgarski prof., ekonomista, polityk i publicysta, członek rzeczywisty Bułgarskiej Akademii Nauk. Lider Porozumienia Demokratycznego (1923-1926) oraz pronazistowskiego Narodowego Ruchu Socjalnego (1932-1934). Deputowany do Zwyczajnego Zgromadzenia Narodowego 21. (1923-1927), 22. (1927-1931), 23. (1931-1934), 24. (1938-1939) i 25. (1940-1944) kadencji, Przewodniczący Zgromadzenia Narodowego 21. i 22. kadencji. Po zamachu stanu 9 czerwca 1923 premier Carstwa Bułgarii (1923-1926).

[theworldtodaybg]

Атентатът в "Света Неделя" и БКП

Атентатът в “Света Неделя” и БКП

„ …атентати се извършват и от страна на хората, обречени на сигурна смърт и подгонени като диви зверове, които в своята мъка не виждат друг изход от непоносимото положение” /Из „Възвание на Задграничното представителство на БКП във връзка с атентата в църквата „Света Неделя””от 18.04.1925 г./ Предлаганият материал има за цел да запознае читателите с реалните факти около атентата в катедралата…

[e-kafence]

Днес трябва да почерпят всички, които носят имената Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо (Петровден)

На тази дата през:

1613 г. - Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. 1882 г. - Издигнат е Руския паметник в София. 1944 г. - Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници. 1986 г. - Националният отбор по футбол на Аржентина побеждава Националния отбор по футбол на Германия с 3:2 и спечелва световното първенство по футбол. 2007 г. - Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.

На тази дата са родени:

1828 г. - Желю войвода, български революционер (починал 1893 г.) 1879 г. - Александър Цанков, министър-председател на България (починал 1959 г.) 1900 г. - Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател (починал 1944 г.)

Днес честваме още Светите апостоли Петър и Павел (Петровден) и Деня на река Дунав (от 2004 г.).

[mihaylovblog]

08.04.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Борис I" на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Стефан Данаилов, Борис Луканов, Анета Петровска, Антоний Генов, Венцеслав Кисьов, Пламен Дончев, Иван Иванов, Ириней Константинов, Коста Цонев, Петър Петров, Адриана Петрова, Мирослав Косев, Янина Кашева, Кирил Варийски, Емил Джуров, Светослав Карабойков, Константин Димчев, Стоян Стоев, Илия Раев, Георги Джубрилов, Радко Дишлиев, Васил Мирчовски, Петко Иванов, Иван Томов, Динко Динев, Коста Киряков, Петър Димов, Живко Гарванов, Христо Куновски, Марко Мангачев, Здравко Тихонов, Жулиета Ралева, Росица Петрова, Соня Дюлгерова, Светослав Христов, Александър Далов, Надежда Кисякова, Петя Миладинова, Илия Добрев, Лъчезар Стоянов, Вълчо Камарашев, Иван Янчев, Божидар Янков, Сашо Симов, Димо Джиков, Тодор Тодоров, Богомил Атанасов, Николай Латов, Йордан Андонов, Ибих Орханов, Николай Цанков и др. Снимка: https://historymuseum.org/

[vprki]

Проф. Сава Димитров: Събираме заедно на концерт потомците на Панчо Владигеров

 „По традиция честваме Празника на Музикалната академията, свързан с датата, на която е роден големият български композитор Панчо Владигеров, педагог и дългогодишен професор в нея.  Нашата Академия носи неговото име и винаги на 13 март, рождения му ден ние организираме голямо събитие.“ Каза за „въпреки.com” проф. Сава Димитров, ректор на НМА „Панчо Владигеров“.

И продължава: „ Това е събитие, на което звучи изцяло музика на Панчо (така го наричат вече с обич поколения български музиканти –б.а.), събитие, на което винаги най-талантливите студенти изпълняват музика от големия български композитор. Разбира се, включваме в този концерт най-представителния ни състав – Академичния симфоничен оркестър. Националната музикална академия притежава и разполага със собствен професионален оркестър – оркестър, който е в услуга и взема участие в обучението на нашите студенти – диригенти, инструменталисти, вокалисти. Всяка година този наш концерт на 13 март се превръща в истински празник и е представителен за образованието в Академията.

Тази година се навършват 125 години от рождението на Панчо Владигеров и годишнината е повод да разширим програмата си в честванията.“

Проф. Сава Димитров

Разговаряме с проф. Сава Димитров в ректорския му кабинет в Академията. Той като атмосфера, интериор не е традиционен кабинет на академичен ръководител. Преди всичко е пространство, обзаведено с много вкус и артистичност – прекрасно голямо живописно платно на художника проф. Греди Асса, много книги по различните изкуства, фотографии от различни години на Панчо Владигеров, цветя и цяла стена с дипломите от многобройните награди на домакина от фестивали и конкурси по света.

„Тази година патронният празник ще продължи дълго  – съвсем съзнателно ще направим в пет поредни дни концерти, в които участие ще вземат и студенти, и изявени наши преподаватели, и, надявам се, някои от възпитаниците на Панчо Владигеров.

Малкият Панчо, най-големият внук на Панчо Владигеров

Подготвили сме голяма изненада – поканили сме семейството му, неговите внуци, тези от тях, които се занимават с музика, тези, които са активни музиканти. Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей – б.а.),  Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови. На 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо, те ще направят концерт тук, в залата на Националната музикална академия. Така събираме на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт ще отдадат почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа. Убеден съм, че този концерт ще се превърне в истинско събитие, и то не само за НМА, а изобщо за цялата ни музикална общественост в София, а и за България.“ Разказва проф. Сава Димитров в детайли сериозно  обмислената и преди всичко артистичната, създадена с въображение програма за празника на Академията.

Екатерина, Александър и Константин Владигерови

На 13-и март е традиционният концерт, който се прави всяка година с Академичния симфоничен оркестър и солисти. Ще прозвучат концерти на забележителния композитор, оставил изключително наследство с музиката си.

„Ще бъдат изпълнени Концертът му за пиано № 3 (От петте клавирни концерта на Панчо Владигеров Концертът за пиано и оркестър № 3, оп. 31, си бемол минор, се радва на най-голяма популярност. Написан е специално за откриването на новата голяма концертна зала „България“ в София на 9 октомври 1937 г., изпълнен е от Академичния оркестър с диригент Цанко Цанков, солист е композиторът. –б.а), Концертът му за цигулка и Концерт фантазия за виолончело и оркестър, опус 35 и други симфонични творби на знаменития Маестро. Георги Патриков ще бъде диригент на този концерт.”

Панчо Владигеров, 1938 г., в кабинета си на бул. “Фердинанд” сега “Васил Левски”

„Планираме и други събития, които са в рамките на тазгодишния юбилей.  Имаме съвместен проект с Музикалния театър „Стефан Македонски“, в който ще бъдат включени наши студенти, нашият оркестър. Надявам се, че оперетата, която ще поставим заедно на сцената на Музикалния театър ще предизвика много силен интерес – това е „Страната на усмивките“ на Лехар. Неслучайно правим тази постановка. НМА е висшето училище в България, в което се учат най-много чужденци китайци. Произведението е известно с това, че половината от неговото действие се разиграва на сцената на красивата Виена, а другата половина протича в чудния Китай. Нашата идея е в това – голяма част от студентите, които ще вземат участие в тази постановка да бъдат наши студенти китайци. Изключително много старание има в тях, изключително голямо желание за представяне на сцена. Възможността да излезеш на сцената като изпълнител солист все пак е много рядка възможност във висшите училища. И изобщо в света, да не говорим за Китай – за тях това е повече от голямо предизвикателство, от една страна. От друга, предизвикателство  е и за нашите преподаватели: за да покажат нивото на педагогическата ни школа; за да демонстрират качество, което да бъде абсолютно задоволително – даже не бих казал, че думата „задоволително“ не е точна, а трябва да бъде толкова високо, че младите хора веднага да могат да излязат на професионална сцена. И да бъдат оценени от публиката, разбира се.“ Споделя подробности ректорът какво предстои.

Документът за назначаване на проф. Сава Димитров като гост професор на Zhejlang Conservatory of Music в Китай

На мой въпрос дали студентите чужденци в Академията преминават през едногодишни курсове по български език, както е обичайната практика,  професорът уточнява: „Обучението на студентите китайци, както и изобщо на чуждестранните студенти преминава през етап, който е подготвителен за Академията. Те изучават много активно български език и се подготвят за съответната специалност, по която имат намерение да следват в Академията. Дали това ще бъде инструмент, пеене или част от теоретичния модул, със сигурност подготовката трае една година и това е много полезно. Ценно е за тях, защото успяват да навлязат в атмосферата, опознават се с преподавателите, успяват да направят личен контакт. В нашия случай (с музикалното образование) личният контакт е едно от най-важните условия за успех и за доверие от страна на студента към преподавателя.“

Когато ни посрещна в кабинета си на ректор проф. Сава Димитров каза с усмивка, че за първи път пред нас ще разкрие голяма тайна. Дойде и моментът за това.

Барепефът на Панчо Владигеров на входа на Националната музикална академия

„Тайната е, че Академията получи дарение. Изключително съм благодарен на един нескрит ценител на българската музика, ценител изобщо на изкуството, човек, който милее за българите по света, за талантливите ни изпълнители от най-висока класа. Говоря за господин Веселин Воденичаров, ценител на българската музика и изобщо – на класическата музика. Човек, който под една или друга форма винаги помага и на младите музиканти да намерят своя път и много често подпомага различни каузи. Към него ще отправя  истински голяма благодарност от името на цялата Академия, защото през него получаваме изключително ценен дар.

Веселин Воденичаров е един от настоятелите на НМА. Той прие моята покана и още с избирането ми за ректор стана част на настоятелството. Меценат е, колекционира много картини, всичко българско, което намери по чужбина. Бюстът на Панчо Владигеров, който е във фоайето на Академията, е дар от господин Воденичаров. Така вече ще имаме два ценни експоната, които са осигурени от него.“

Снимките на Панчо Владигеров в кабинета на ректора на НМА

Не бях ходила в Академия 4-5 години. Срещите ми с музиканти са преди всичко по фестивали, концерти, оперни и балетни спектакли. Сега за разговора с проф. Сава Димитров не само минах покрай познатата фасада, но влязох и вътре сградата, която е много променена. Станала е по-светла, чиста до блясък, с красив интериор. Разбира се, красивият шум от свирене и пеене дава знака, че сме в храм на музиката. Има промяна и като присъствие на Академията в обществото като културна институция за тези три години и половина, откакто проф. Димитров е ректор…. Хората знаят какво се прави тук, идват всяка седмица на концерти, познават много от талантливите  студенти. Как проф. Димитров действа като ректор, за да доближи Академията до обществото, да е по-отворена, без да се прави евтин пиар?

Националната музикална академия "Панчо Владигеров"

„Това е процес на осъзнати и абсолютно планирани действия – такива, които да отворят Академията, да покажат на обществото ни, че тук не се извършва само обучение. Тук се създава културен продукт. Многократно увеличихме всички концерти и събития, които организираме, както в нашата голяма концертна зала, така и в другите няколко зали, в които успяхме да създадем малки камерни сцени. Извън всичко, което направихме като подобряване на т.нар. материално-битови условия, т.е. онази част, която е свързана с физическото присъствие на човек в сградата и усещането му за малко по-голяма красота и чистота, подобрихме изключително много условията за работа. Във всяка една от нашите стаи има монитори, на които онлайн биха могли да бъдат представяни не само лекции и теоретични занимания, които вече сме дигитализирали, а може и директно да се влезе във всяка една от големите музикални платформи, без значение дали те са популярни, или са свързани с чисто научен масив. Със създаването на дигиталните ни образователни форми ние всъщност се доближаваме много до съвременния поглед за нещата, когато понякога физическото присъствие в едно конкретно пространство не е задължително и не е условие за качеството на обучението. Разбира се, правя една голяма скоба и казвам, че в случая с музикалното образование и обучение физическият контакт, контактът между преподавателя и студента (който винаги е много близък и личен) дава най-добри резултати и го приемаме като задължителен.“ Отговаря делово ректорът. Днес той не иска да си спомня за Ковид пандемията и трудностите, които е създала, но отчита, че  поради нея гледа на живота с други очи и оценява  положително нещата, резултат от  пандемичната ситуация.

Проф. Сава Димитров

„Те разтвориха пред нас представата за другото обучение: за това, че бихме могли да дадем по-концентрирано знание; за това, че бихме могли да ползваме много други източници на знание. Много е важна обаче преценката кои от тези източници са достоверни и коя от тази информация, която „плува“ в дигиталното пространство, е качествена, за да направи впоследствие музиканта действително качествен. Без значение дали ще бъде в теоретичната сфера, без значение дали ще е в изпълнителската; дали ще се изявява на сцената, дали ще бъде тонрежисьор в Националното радио или Националната телевизия – там, където нашите студенти намират реализация на трудовия пазар. Важно е да кажа, че партньорите, с които работим са най-големите институции в държавата – те бяха тези, които ни подтикнаха да разтворим именно сцените на Академията и да пуснем студентите да се изявяват на техните сцени. Имаме чудесно партньорство с Националния дворец на културата, със Софийската филхармония, с няколко други университета, включително с БАН. Имаме няколко партньорства с националните медии: БНР, БНТ и БТА – местата, където се отразяват нашите събития. Много се радвам, че рубриката, която създадохме в БНТ в единствения сериозен слот за отразяване на култура – „Култура.бг“, вече седи повече от 4 години на екрана. Може би това е единственото предаване, единственото място, където се говори за класическа музика всяка седмица. Изключвам, разбира се, Националното радио и другите радиа, в които това  е традиция, но в телевизионния ефир може би това е единственото предаване, което действително обръща внимание на нашите ежеседмични събития тук, в залата на Академията. При това предлага и традиционния разказ за конкретно произведение, който се представя в тези репортажи, свързан с класическия репертоар. За мен това е изключително важно и затова съм склонен да кажа, че това е моя мисия.“ Споделя проф. Сава Димитров, а ние сме се уверили, че това е точно така. Защото има смисъл, особено във време, когато темата за изкуството и културата не е основна за повечето медии.

Проф. Сава Димитров

Отварянето на Академията към обществото и показването на всички талантливи млади хора не е свързано само с класическия профил. Представяме и преподавателите, и студентите, свързани и с джаза. Традиционно вече се правят концерти на Биг бенда и на по-малкия му състав – Комбо-състава към Академията.

Дотук си говорихме с ректора на НМА проф. Сава Димитров, но не можем да не отделим и време да го попитаме и за неговата работа като талантлив музикант и създател на високо ценения Международен конкурс за кларнетисти. „Остава ли Ви време да се посветите на това? И как върви този изключителен конкурс, който успяхте да направите, въпреки пандемията? Разбират ли Ви достатъчно Вашите колеги? Не за друго, ами защото понякога у нас има някаква инерция, нямам предвид само Академията – така, да се върви по реда на рутината.“

Проф. Сава Димитров (1919-2008)

„Ще започна от обратната страна на нещата – радвам се, че Министерството на образованието и Министерството на културата погледнаха на инициативата, която имах преди няколко години още преди да стана ректор, да създам конкурс в България на името на моя дядо проф. Сава Димитров, основателя на българската кларинетна школа (в крайна сметка човек не бива да пренебрегва семейната традиция и да проявява излишна скромност; както знаем, тя невинаги краси човека). Създаването на първия конкурс беше много трудно. Но пък за сметка на това стартът беше изключителен. Той беше замислен да се проведе през 2019 г., ��о пандемията обърка целия свят, обърка и плановете ни за провеждане на конкурса. Той се състоя за първи път през 2020 г. точно в условията на пандемията, но с голям успех – тогава участваха повече от 120 деца, студенти и по-възрастни от 3 континента, от над 30 държави. На втория конкурс, който изтече преди няколко месеца, имахме изключителен успех: 159 участници от 4 континента, от 40 държави. Като за подобен форум, действително показателите са много високи, много високо е и качеството на участниците в конкурса. Журито ни е международно– такова, каквото го избрахме още в първия конкурс. Разбира се,  бяха направени и известни промени в него. Защото една от основните ни цели в конкурса е голяма част от журито да бъдат академични преподаватели, тъй като именно те биха дали най-качествената оценка за бъдещите поколения, т.е. за музикантите, които се явяват на тези конкурси. Оценка получихме от много места. На първо място от Световната асоциация на кларнетистите. В нейния бюлетин – както хартиен, така и дигитален, излезе материал на повече от 4 страници, в който ние бяхме отличени. Оценката, която дадоха беше „най-добре проведеният конкурс в Европа за 2022 г.“ Така че, мога само да съм много доволен.

От друга страна, един от сериозните ни партньори Buffet Crampon, най-големият производител на музикални инструменти, повярва в конкурса още с първото му издание.  За второто му издание ни  осигуриха още по-голяма подкрепа и увеличиха наградния фонд (те ни дадоха инструменти на изключително висока стойност, с изключително качество!). Имам уверението, че така ще бъде и за следващия конкурс, който предстои. За него отново трябва да благодаря на Министерствот�� на културата и на Министерството на образованието за подкрепата, планираме да го проведем също както предишния – през месец януари. Тъй като конкурсът е разположен във времето за доста голям период, само финалните турове са присъствени и са тук, в София, на живо. Останалата част от туровете – за различните категории се провеждат онлайн. Тук на живо минава само ��редпоследният кръг в най-голямата категория. Както и финалният. Разчитам, че интересът, който имаше за конкурса – не само на преподавателите и на журито, но и на участниците в него, ще продължи. Скоро чух да се използва за музикален конкурс думата „състезател“. Казах си: толкова ли вече сме минали границата на културното обръщение и на познаването на терминологията, че бихме могли да смесваме спортни и други категории, когато говорим за неща, свързани с изкуството, с музиката, с културата. Затова аз продължавам да казвам, че ние нямаме състезатели в конкурса, имаме участници.“ Споделя проф. Сава Димитров за развитието на конкурса.

Проф. Димитър Димитров (1947-2012)

Припомняме, че дядо му проф. Сава Димитров (1919-2008) е  не само изключителен изпълнител и човек, който е успял да създаде след себе си имените музиканти, с които се гордеем. Той има основна роля за общото съграждане на Музикалната академия. Той е един от малкото професори в Академията, който е създал собствен, оригинален към днешна дата, дори може да го наречем национален стил. Първо на преподаване, второ на интерпретация и създаването на творческо отношение към музиката, което е важно. Важно е, защото той създава школа. Проф. Сава Димитров - внук с жар поддържа жива дългогодишната кларинетна традиция в семейството си. Негов баща е големият музикант и преподавател кларинетистът проф. Димитър Димитров (1947-2012), достоен продължител на каузата. А сега и синът му Димитър учи кларинет в НМУ „Любомир Пипков“ – това е вече четвърто поколение! Но това е друга история…

По много още важн�� теми разговаряхме с проф. Сава Димитров, например за обучението по музика в средните образователните училища, не в специализираните. За въпросите за мястото на изкуството в средното ни образование, които винаги са ни вълнували, но за това в следващ текст. А какъв е дарът от господин Воденичаров ще стане ясно на патронния празник на Академията, на самия тържествен концерт на 13 март.

А, иначе, когато минавате покрай Музикалната академия, можете да се спрете  и да разгледайте и плакатите, които ще видите на фасадата. Те са от богатия фонд на Международното триенале на сценичния плакат, ценен партньор на Музикалната академия. Сменят се на три месеца, но винаги са посветени на музиката и я представят през погледа на визуалните артисти. Различните изкуства си правят среща тук. Красиво е, но за това са необходими сетива…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[kletamaikabalgaria]

97 години от убийството на Александър Стамболийски

Едно от най-важните (и грозни) последствия от Деветоюнският преврат е убийството на българският министър-председател и лидер на БЗНС Александър Стамболийски.

Пучът подкрепен от военните заварва Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко. Ден по-рано самият Цар Борис е посетил премиера в къщата му в селото. Този факт навярно е донесъл излишна самоувереност на Стамболийски, малко знае той, че царят прави това посещение за да се застрахова в случай, че превратът е неуспешен.

Устна заповед за грозното убийство е дадена в първият ден след успелият преврат -  военният министър Иван Вълков нарежда на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник Славейко Василев.

Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.

По пътя си към Пазарджик гвардията ръководена от Стамболийски убива неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че когато пристигат близките им, за да ги погребат, не могат да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.

Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи. Използвайки собствената си кръв Стамболийски успява да изпише денят на убийството си на стена във вилата.  

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Ивайло Захариев (04.10.1984)! Тук в ролята на Мартин заедно с Захари Бахаров (в ролята на Иво) в откъс от българския сериен филм „Под прикритие“ (2011 – 2016 г.). Режисьори: Димитър Гочев и Виктор Божинов. Сценаристи: Ваня Николова, Йордан Банков, Александър Спасов, Александър Чобанов, Емил Андреев. Оператори: Антон Бакарски и Радослав Гочев. Музика Кирил Петрушев – Бъсти. Копродуценти: Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков. Изпълнителни продуценти: Димитър Митовски и Иван Дойков.

[mihaylovblog]

08.04.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Борис I" на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Стефан Данаилов, Борис Луканов, Анета Петровска, Антоний Генов, Венцеслав Кисьов, Пламен Дончев, Иван Иванов, Ириней Константинов, Коста Цонев, Петър Петров, Адриана Петрова, Мирослав Косев, Янина Кашева, Кирил Варийски, Емил Джуров, Светослав Карабойков, Константин Димчев, Стоян Стоев, Илия Раев, Георги Джубрилов, Радко Дишлиев, Васил Мирчовски, Петко Иванов, Иван Томов, Динко Динев, Коста Киряков, Петър Димов, Живко Гарванов, Христо Куновски, Марко Мангачев, Здравко Тихонов, Жулиета Ралева, Росица Петрова, Соня Дюлгерова, Светослав Христов, Александър Далов, Надежда Кисякова, Петя Миладинова, Илия Добрев, Лъчезар Стоянов, Вълчо Камарашев, Иван Янчев, Божидар Янков, Сашо Симов, Димо Джиков, Тодор Тодоров, Богомил Атанасов, Николай Латов, Йордан Андонов, Ибих Орханов, Николай Цанков  и др.

[mihaylovblog]

08.04.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Борис I" на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Стефан Данаилов, Борис Луканов, Анета Петровска, Антоний Генов, Венцеслав Кисьов, Пламен Дончев, Иван Иванов, Ириней Константинов, Коста Цонев, Петър Петров, Адриана Петрова, Мирослав Косев, Янина Кашева, Кирил Варийски, Емил Джуров, Светослав Карабойков, Константин Димчев, Стоян Стоев, Илия Раев, Георги Джубрилов, Радко Дишлиев, Васил Мирчовски, Петко Иванов, Иван Томов, Динко Динев, Коста Киряков, Петър Димов, Живко Гарванов, Христо Куновски, Марко Мангачев, Здравко Тихонов, Жулиета Ралева, Росица Петрова, Соня Дюлгерова, Светослав Христов, Александър Далов, Надежда Кисякова, Петя Миладинова, Илия Добрев, Лъчезар Стоянов, Вълчо Камарашев, Иван Янчев, Божидар Янков, Сашо Симов, Димо Джиков, Тодор Тодоров, Богомил Атанасов, Николай Латов, Йордан Андонов, Ибих Орханов, Николай Цанков  и др. Снимка: https://historymuseum.org/

[vprki]

Капките от разрязания нар или мисленето като самота на Александър Шурбанов

В странното ни време, в което живеем с пандемията от Covid-19, всяка среща с изкуството и неговите създатели е като дар, дори маските не пречат да се диша свободно. Дори прегръдката става възможна, Въпреки! Така поканата на философа проф. Георги Каприев за премиерата на новата книга на Александър Шурбанов "Закуска с нар" се превърна в предчувствие за специално преживяване.

Каприев като човек възпитан и дълбоко уважаващ другите, когато има за какво беше отправил поканата си от името на всички, инициатори на събитието в Камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“ – Александър Шурбанов, Илко Димитров, юрист и поет Ангел Игов, писател, преводач преподавател, Валентин Ганев, актьор и негова милост, както куртоазно се изрази. А, наистина тази премиера на книга на 10 май стана красиво събитие с много поезия и вълнуващи текстове, създадени и преживени дълбоко емоционално и смислено от Александър Шурбанов. Но поред. Публикуваме изцяло словото на проф. Георги Каприев, произнесено на вечерта, за което благодарим на колегите от Портал Култура, които дадоха своето съгласие.

Слово, произнесено на 10 май 2021 г. в Народния театър при честването на 80-годишнината на Александър Шурбанов и по повод на книгата му „Закуска с нар“. Нови стихотворения и приписки, изд. „Жанет 45“, 2021 г.

От ляво на дясно Илко Димитров, Ангел Игов, Александър Шурбанов, Георги Каприев, Валентин Ганев

Георги Каприев: Плати ли сметките?

Когато боговете вече са те призовали, виждаш – останали са куп несвършени дела. И купища въпроси: целуна ли жена си на прощаване, сбогува ли се с близки приятели, не можеше ли да разтегнеш сроковете? Но само един въпрос е зададен дваж: Плати ли сметките? Така се и казва стихотворението. Кои са тези сметки, кои са сметките, изплащани от Александър Шурбанов?

Заявено е, че двадесет и седем са книгите му: изследвания, поезия, есеистика, съставителства. Премълчано е числото на преводите – знаменитите му преводи. Остават неспоменати и неговите академични дейности, обемите на културното му присъствие. Какво остава ненаправено? И къде е заявявано и премълчавано всичко това? В „Закуска с нар“. Вместо да ползва достолепната си годишнина, за да издаде подбрани стари текстове, Шурбанов излиза (както вече акцентира Георги Цанков) със съвсем нова книга. Този път схемата е разделна. Напред вървят четири дяла по��зия, следват ги четири дяла проза. В поезията си Шурбанов е деликатен, тих, съзерцателен. Иска да бъде чинар: да не се вълнува от загадките на битието и грижите за хляба (с. 43), да прелита като лястовиците покрай световната история (46). Стремежът към равновесие е доминиращ дори когато навлиза в собствено драматични теми.

От всичко това в прозата е останала деликатността, и то не в екстремни обеми. Темите са роящо се множество: екзистенциални тревоги, мисъл върху историята, литературата, преводачеството, размисли психологически, културологични, философски, богословски… Тук няма да се заема с проследяването им, а ще потърся отговора на един само въпрос: кой е този, който плаща сметките? Деликатно приписвайки го на Кристо, той изповядва критерия си за разлика между изкуството и занаята. Занаятчията постоянно мисли за употребата на творбата. Творецът създава неща, защото изпитва нужда да ги създаде. Ако насладата му се сподели и от други, би бил доволен, но не се интересува от това, докато създава (142). Без да подценява занаята, изборът му е за изкуството. Той иска да върши каквото трябва да върши, без да се интересува от резултата на действието си, намирайки удовлетворение в самото него. Деликатният и сложен Шурбанов програмно заявява: „Съотношението между действителност и фикция е сложно и деликатно“ (112). В хода по границите на този проблематичен баланс, мисълта му се насочва главно от най-острата форма на осезанието, болката. На тях, на осезанието и болката, може да се разчита, казва, защото са единосъщни с живота (209 и 214). Задачата, която си възлага, е да разчита „непрозрачната същност на света“ (95).

Георги Каприев

Същностната неяснота на света, неговата безформеност (100) е онова, в което навлиза погледът, в света, изгубил прозрачност и сигурност, станал относителен (191). Формулата на действието изглежда така: задължително е в някакъв момент континуумът на съществуванието да се прекъсне и полученият отрязък да се представи като смислова цялост – така от безсмислието се произвежда смисъл (110). „Плащането на сметките“ при Шурбанов е търпеливо производство на смисъл. Постиган въпреки непомерните количества лудост от всякакви видове, събрала се в човеците (143), и чрез усърдно превъзмогване на посредствеността, на която светът изглежда пределно ясен и справедлив (144) – територия на тържествуващата ентропия. „Плащането на сметките“ е упорито надмогване и подреждане на хаоса в космос (121).

Скептичен към „абстрактните идеали на просветеното съзнание“ (120), Шурбанов все пак настоява, че изкуството започва оттам, където интересът към конкретното и материалното възхожда в интерес към абстрактното и духовното: определящ е не обектът, а онова, което се извлича от него (135). Съществена в този процес на порастване (177) е свободата да се говори без притеснения и предразсъдъци (117). Решаващо е смирението, преодоляването на гордостта – първия от смъртните грехове (169). Жизнено необходими са диренето и градежът на неразрушимата спойка в душите, живата памет, която дава шанс да не се разпилеем (156). Дирене в смирение, което обаче по никакъв начин не е примирение. Казано иначе: Александър Шурбанов взима страна в „титаничната борба на Бога срещу дявола“. Нали е преводач, превежда я така: в „борбата на святата божествена троица – Добро, Истина, Красота – срещу антитроицата на дявола – зло, лъжа, грозота“ (192). Умножаването на доброто, превземането на досегашни владения на злото съвсем не е пренебрежимо завоевание (195). Той влиза в нея с фундаментална предварителна увереност, основана впрочем в делото на Христа: злото няма да може да се умножи толкова, че да надделее докрай над доброто (193). Което от своя страна в превод изглежда така: „любовта е превъзхождащата всичко жизнеутвърждаваща сила“ (217). Любовта и смъртта именно са двете умонепостижими чудеса, които ни освобождават от затвора на егото. Но любовта е по-голямото чудо, защото за своето тържество тя не се нуждае от физическото ни унищожение (218). Освен ума и талантите си, Шурбанов има още едно оръжие в тази битка. То е отказът му да изобразява себе си като стожер на морала или наложителен пример за подражание, отдалечаването му от всяка възможност да застава в монументална поза. То е ревнивото съхраняване на зрънцето самоирония, чувството за хумор, което привлича и усилва въздействието му над нас, простосмъртните (по 221).“

Портал Култура 

Актьорът Валентин Ганев

Плати ли сметките?

Войната неизкарана докрай,

Стихотворението недописано,

Наръфаната ябълка – 

Търкулната на масата,

Чашата вино – недопита.

И ето боговете вече са те призовали.

Катурнатият стол лежи на пода

Като посечен боен кон.

Целуна ли жена си на прощаване?

Сбогували се с близки и приятели?

Плати ли сметките?

Какво те чака там с такава спешност?

Не можеше ли да разтеглиш сроковете?

С домашни дрехи тръгна,

Небръснат.

Не си отворил пощата.

Плати ли сметките?

Александър Шурбанов

P.S. на „въпреки.com”: Всеки от инициаторите на премиерата на забележителната книга на Александър Шурбанов, която е издадена и по повод на неговата 80 годишнина на 5 април, сподели своя прочит и своето вълнение. Всеки прочете „своите“ стихотворения и текстове от „Закуска с нар“. Така станаха и сякаш дочитащи, избраното от талантливия, интелектуален с присъствието си актьор Валентин Ганев. Атмосферата в залата беше специална – създаваща смисъл, което не се случва често. 

Преживяване за всички, а вероятно, най-много за самия Александър Шурбанов. Той е изключителен преводач, прекрасен поет, както и дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, уважаван от своите възпитаници. Като студент в Университета е от 1960-та година, като аспирант - докторант е от 1967-ма, като редовен преподавател от 1972-ра година. Пенсиониран е оттам на 68 години през 2009 г. и в Университета е изкарал голямата част от живота си в специалността „английска филология”. 

Редица са неговите студенти, които самият той не се наема да изброи, защото винаги ще бъде пропуснат някой. Но сред тях са Владимир Трендафилов, Кристин Димитрова, Ангел Игов, Надежда Радулова, Ивайло Дичев, Миглена Николчина, Теодора Димова, Миряна Башева и ред други водещи днес писатели, преводачи, литературоведи, социолози. Някои от тях напуснаха нашия свят, но имената им ще се помнят. 

Преди четири години в разговор за „въпреки.com“ години той ни разказва как Ангел Игов дошъл при него още като ученик и донесъл свои преводи, след което продължило тяхното сътрудничество и в Университета. Тогава го попитахме какво го огорчава и в живота, и в литературата. „В българския живот има достатъчно горчилка. Тя идва главно от една избуяла омраза между хората, нетърпимост, която за мен беше изненада. Тя дойде с политическата промяна в България, с едно освобождаване на мислите, на говоренето, на страстите, които бяха под похлупак преди това. Струва ми се, че аз, както и вероятно много други хора, не очаквах, че толкова озлобление има в душата на българина събрано. То е и пословичната българска завист, разбира се, винаги гледането в чинията на другия. Сега в новите условия, понеже всичко се разбърка и като че ли няма никакъв критерий за това какво е добро, какво е зло, какво е правилно, какво не е правилно, започна едно боричкане, което е грозно.“. Целият разговор с него може да прочетете тук.

И да завършим със „Закуска с нар“ и нещо кратко от преписките в книгата:

 Ножът минава напряко

през облото тяло на нара,

защото е тесен и твърд.

По острието и по моите пръсти

потича нещо,

което прилича на кръв.

Зимата пее своята зла песен

зад двойния стъклопакет.

Радиаторът в моята санирана стая

е включен на пет.

Всички бедствия на тази обла планета

са през девет земи –

сенки, пробягващи

по екрана на телевизора,

прозрачни, безименни,

космически мъглявини.

Само по пръстите ми какви са тия

тъмночервени петна?

Нищо, нищо, това са следите

на разполовения нар.

„МИСЛЕНЕТО Е ЗАБОЛЯВАНЕ НА САМОТАТА. Когато се събират в група хората най-често се веселят или скандират, или се бият, но във всеки случай престават да мислят.“≈

Текст: Георги Каприев и „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

Откриване на традиционния скаутски събор в присъствието на министрите Александър Цанков, ген. Иван Русев, Петър Тодоров, ген. Иван Вълков, ген. Владимир Вазов и др., 31.08.1925 г. Снимка: http://www.lostbulgaria.com/