#полковник Кимон Георгиев

[kletamaikabalgaria]

Деветоюнският военен преврат е първият държавен преврат в новата история на България.

Малко преди полунощ на 8 юни 1923 г. са прекъснати телефонните връзки със София. В 3:00 ч. сутринта електричеството угасва за 4 минути. Това е знакът за начало на преврата. Военни отряди, ръководени от щаба на Военния съюз, бързо овладяват държавните институции и стратегическите обекти - полицейските участъци, пощите, гарите. До сутринта на 9 юни превратаджиите са завзели властта.Земеделското правителство на Александър Стамболийски е свалено. След зверски изтезания Стамболийски е обезглавен. За ужаса свидетелства кървавият надпис в стаята на инквизицията, в село Славовица, както и думите на цар Борис:

"Под тънкият слой цивилизация, българинът си остава страшен варварин!" Изненадващ е коментарът на Ърнест Хемингуей, по това време - кореспондент на „Торонто Стар“:

„Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси.“

Водачи на Деветоюнския преврат са генерал Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев - професионални заговорници, майстори на политическото оцеляване, организатори и на другите два пуча на епохата – превратите на 19 май 1934 и на 9 септември 1944 година. 29-годишният тогава Цар Борис е принуден или да подпише Указа за назначаване на превратаджийското правителство, или да абдикира.

Така, на власт идва правителството на Александър Цанков – Кървавият професор. С неговото управление започва черният период на България, запомнен с невиждан масов терор, Септемврийско въстание, метежи, атентати, арести, убийства, гражданска война, реки от кръв в битката с надигналите се червени сили. До края на живота си Кървавият професор отказва да поеме отгoворност за събитията и заявява: „Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата?... Да! Ние предупреждавахме, ние молехме да не се посяга върху държавата и предупреждавахме: който посяга върху нея, ръката му ще бъде счупена, главата му откъсната. Уви! Не бяхме чути.“