#цитати за живота

[vprki]

Критичен поглед: Книга за силата на уязвимостта

Стефан Иванов е от авторите, които се утвърдиха през годните не само като писатели, поети, драматурзи, но и като хора със силна гражданска чувствителност. Още с първите си две стихосбирки той направи силно впечатление със своята зрялост. Написа за „въпреки.com” издателката, литераторка и журналистка Силвия Чолева по повод новата му книга „Без мен“ на издателство „Кота 0“.

Това се затвърди и с третата му книга „Списъци“, която показа посоката, в която поетът е тръгнал. След нея издаде и „Навътре“, която имаше голям успех. Междувременно през годините Стефан Иванов активно публикува есета, проза, пътеписи, интервюта в над двадесет вестника и списания, сред които „Литературен вестник“, „Култура“, „Ах, Мария“, „Алтера“, „Егоист“ и други. В началото на творческия си път той беше част от групата „Бърза литература“. Популярен е блогът му за поезия. Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Участва в антологии и различни сборници. Стихотворенията му са превеждани на  английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски.

Стефан Иванов на литературно четене в памет на Георги Рупчев в парка "Гео Милев", септември 2022

Изключително активен, той е водеща фигура в културния живот на София. Организирал е литературни събития, като „Зачитане“ в кино „Влайкова“, „Точка срещу точка“ в клуб „Бекстейдж“, „Бавно: изговорен свят“ (заедно с музикалната група Блуба лу), формата „Актьори срещу поети“ в ТР „Сфумато“ и пр. Стефан Иванов пише драматургия, която може да се види на сцената на ТР Сфумато. „Медея – майка ми“ в съавторство с Иван Добчев получава „Икар“ за 2013 година. Представленията по негови авторски текстове „Същият ден“ и „Антитъга“ също се играят в „Сфумато“.

Най-новата му книга след 10-годишна пауза е почти 400 страници и се нарича „Без мен“. Тя беше предшествана от малката „С теб“, в която поезия и есе се смесват до степен на неразчленимост, а заглавията и обемът на двете са знак за свободата, с която Стефан Иванов се отнася към писането. Книгата „Без мен“ също се колебае жанрово – в нея са включени стихотворния и дневникови записки, кратки фрагменти-есета, прекъсвани от цитати на различни писатели. Връзката между тях е естествена, те преливат едни в други, сменят местата си и звученето. Така се осъществява драматургията на цялата книга. Подобно на отделните парчета от „Микроскрипти“ на Роберт Валзер например и в „Без мен“ има свързваща нишка, която преминава през стихотворенията и фрагментите проза и сякаш няма край.

Както в другите книги на Стефан Иванов, и тук мястото е големият град. Авторът се обръща към човека в него – често самотен и объркан, фрустриран, обсебен от страх и депресии. Светът навън е драматичен, а поетът го гледа спокойно, успокоява и читателя, че изход все пак съществува и това е най-общо доброто и любовта. А също надеждата и естествената радост от живота. ��рещаме се с един сам и ужасен човек, уплашен човек, който се страхува за това, което става около нас – и войната, и насилието в най-близък кръг, и разпадът на отношенията, и осакатения свят по стихотворението на Адам Загаевски (1945-2021): „Опитай да възпееш осакатения свят“, което завършва така:

Възпей осакатения свят

и сивото перо, което дроздът изгуби,

и деликатната светлина, която блуждае и чезне

и пак се връща.

Адам Загаевски на Международния литературен фестивал в София, 2016

Стефан Иванов възпява осакатения свят, като внушава утехата, че решение се намира дори неочаквано, че можем да противостоим през сърцето, да не се плашим, дори, когато ни е страх и ни боли, както в „Сряда следобед през април“:

да не бързаш

да не се страхуваш

да се оставиш да бъдеш ранен

и да се оставиш да ти мине

да се оставиш

като се грижиш ��а себе си

Характерно за стихотворенията му и в другите книги, но особено тук е, че творбите кореспондират директно с читателя, особено с младия читател. Те се превръщат във вик за помощ, плач, крясък към другия, зов. Така въздействието им неимоверно се засилва, активизира не само чувствата, емоциите, но и мисълта, сякаш авторът стои срещу теб и ти говори. Този ход, тази поетика е присъща за писането на Стефан Иванов, плод е на немалкия му опит в драматургията, чиито похвати използва. Така успява да удържи границата и да не прескочи в дидактиката, а да спре точно, когато стихът е постигнал ефект.

Стефан Иванов на премиерата на книгата си в Театрална работилница "Сфумато"

Интересно решение в тази посока са „пресечките“ на поезията с дневниковите записки, които освобождават напрежението, заземяват читателя в едни всекидневни истории, подхвърлят му нечия мисъл, забавят на пръв поглед само ритъма, дават му време за осмисляне. Това се случва естествено, плавно, сякаш разговорът, започнат в стихове продължава, почти като наяве. Насън стават други неща – доста разказани сънища има в книгата, но със средствата на поезията. Всичко е свързано във верига, получава се книга-верига, която те води. В уводните си думи поетът Марин Бодаков (1971-2021), редактор на книгата пише: „Той е хроникьор на отчаянието. Отчаянието днес е нашата памет. Отчаянието вече е единствената връзка между културните хора от различните поколения в тази страна. И може би затова веднага бяхме заедно под дъжда на площада. И въпреки това, Стефан влага уют в нашето отчаяние. Той изрежда миговете на моето време. Значително и незначително. Всичко и нищо в неловкостта, когато останеш насаме с много близък човек“.

Марин Бодаков, май 2021

Специфичната форма на „Без мен“ е всъщност един безкраен разговор с другия човек, със света. Тя хармонира с остротата на темите в поезията на Стефан Иванов и с желанието му да бъде социално и политически чувствителен, да не изпуска от поглед случващия се разпад в обществото, обезчовечаването, политическата поквара, отсъствието на елементарен морал, трудността, невъзможността да се живее в такава среда, от което про��злизат и болезнеността на днешния човек, липсата на любов и психологически сривове.

Има ли предел, има ли изход, се пита поетът. Възможните отговори са прости – да си внимателен и нежен, да обичаш хората около теб, да си честен и прям, да не подминаваш падналия, да умееш да се засмееш, да не забравяш иронията, която Стефан Иванов прикрито, но често използва в писането си. Иронията е спасителен пояс в океана от фалш и агресия наоколо. Най-важното, казва ни поетът, е да даваш и да получаваш любов. Всичко в тази книга води натам, към любовта, към съчувствието и загрижеността за човека.

„Без мен“ изобилства с познанията на автора в най-различни области на културата, но поднесени така лежерно, че да разпалят любопитството към всеки факт или име, да ни въвлекат в духовно търсене и осмисляне.

Стефан Иванов и Силвия Чолева в предаването "Арт ефир" в Програма "Христо Ботев" на БНР

Времето вече се е превъртяло и сме дошли отново до точката, в която социалните и политически проблеми изместват другото и застават на предна позиция, дори се превръщат единственото, което вълнува хората пред несигурното бъдеще. Книгата на Стефан Иванов улавя този дух на днешното и го преработва по своя ненатраплив, но твърд начин, изразявайки позицията си чрез езика на поезията, като непрестанно ни напомня за силата на уязвимостта. ≈

Текст: Силвия Чолева

Снимки: Яна Лозева, Стефан Джамбазов (1951-2021), Стефан Марков и личен архив

[proekt-prosper]

Еха. Неусетно минаха 3 години, откакто споделям цитати тук (голяма част, от които, за пръв път преведени на български език).

Целта ми с всичко това беше да създам една платформа, която да е изцяло насочена към личностното израстване на всеки, докоснал се до нея.

Правя го, защото вярвам, че има смисъл. Надявам се това да обогатява и теб с нови идеи и знания.

Защото покрай безкрайната информация и разсейвания в интернет, трябва да си има и местенца, които се стремят към истинските неща от живота.

А те, естествено, нямат широката видимост като всичко останало, което се възприема лесно и от всеки или е просто приятна загуба на време.

Тук идеята е друга.

А всъщност, ти с какво асоциираш тази страница? Ако няк��й те пита “какво е това с двете П-та и странната птица”, какво би отвърнал/а?

~

Ако споделеното тук ти е полезно, ще съм ти благодарен да допринесеш то да достигне до повече хора.

Как? Сподели с приятел или познат, че тази страница съществува (дори извън Тъмблр). Особено ако стане дума за: Идеи / Цитати / Мъдрост / Философия / Личностно и Духовно Развитие.

Ако намираш смисъл в дейността, можеш и да подкрепиш каузата със скромно дарение. То ще отиде за реклама и разрастване на страницата.

~

👇🏼 Линковете

[horan-and-muffins]

Курсова работа - Теория на масовата комуникация

Съдържание 1. Увод 1.1.Технология за моделиране на имидж 1.2. Мадона – позитивна или негативна? 2.  Същинска част 2.1. Аксеологематичен анализ

Типология на аксеологемите

Езиково-лингвистична структура на аксеологемите

2.2. Подходи, използвани при позитивното профилиране 2.3. Рамка на образен стереотип 3. Формула за успешно ПР профилиране 3.1. Основна теза 3.2. Комуникация и имиджова структура 4. Заключение 5. Библиография 6. Приложение Луиза „Мадона“ Чиконе е родена в Мичиган през 1958 г. в десетчленното семейство на италиански емигранти. Израства в дълбоко католическа среда. Баща й е мостът към уроците по балет и пиано. Прекъсва следването си, за да се премести в Ню Йорк, където решава да посвети живота си на танците, но скоро след това музиката я запленява дотолкова, че да загърби цялата си изградена кариера и да последва сърцето си в музикалния бизнес. Типично за бунтарската си същност, Мадона успява да изгрее с гръм и трясък. Първият й хит „Everybody” налага своето ритъм енд блус звучене, водейки до заключението, че изпълнителката е чернокожа. В опит да не загубят тази част от публиката си, продуцентската компания забранява издаването на сингъла с нейна снимка за обложка. Слушателите разбират, че Мадона е бяла едва при издаването на втория й хит от едноименния албум. След кратък поглед върху произхода й и началото на кариерата й нека дадем на фокус самата Мадона. Причината за невероятния имидж, който е наложила, се дължи на далновидната й представа за света. Мадона не просто излиза на сцената, тя я покорява, прави я свой дом и напълно променя правилата на играта. Както се изразяват от National Geografic, “80-те принадлежаха на Мадона. Тя се превърна в марка, в култ, в икона на своето време. Името й кънтеше по улиците, всички носеха ленти за коса и големи обеци.“ Изпълнителката успява да издигне ценностн��те прегрешения в запазена марка, която я следва и до днес. А нищо не се продава по-добре от греха и забраненото удоволствие, което въплътява Мадона. Наричат Мадона неприлична, вулгарна, но и истинска звезда. Тя завладява поколението си като че с магическа пръчица, поръсена с прашец от екстремни интервюта и къси поли. Отношението й към публиката е иновативно, различно и дръзко. Слушателите й я обожават, на всеки концерт скандират името й, майка закриват очите на децата си и отправят молитва да не стават като нея. С какво Мадона, момичето с руса коса и пламтящи сини очи, успя да взриви света, когато нямаше социални мрежи като Фейсбук и Туитър, които да разпространяват мълвата? С какво се отличи? Талант. Образът на Мадона се е превърнал в уникален стереотип - нещо, което новите изпълнители искат да бъдат, но не могат, а старите – завиждат, че не са били. Но нека уточним за момент. Стереотип наричаме шаблон, система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства. Самата Мадона не може да бъде повторена, музиката – пресъздадена, а скандалността – усвоена. Характеристиката на уникалния стереотип се крие в желанието на дадена личност или група да въплъти личността на своя идол – да сътвори негово копие. Пример за това са много британски банди, опитали се да повторят успеха на „Beetles”, но без прогрес. По този начин Мадона се превръща в митичен образ, поставен като цел пред много изгряващи звезди. В самата нея няма нищо банално или скучно, стереотипизацията й идва от множеството опити за повторение. И нито един успешен. Марката „Мадона“ се появява през 80-те, когато САЩ изпада в опиянението на диското и партитата, наркотиците и славата. Събитията около изгряването на Мадона образуват мъгла, която я оформя като личност и изпълнител. Публиката досега не е виждала подобно сценично поведение, нито булчински рокли, облечени върху скъсани чорапогащници. Кръстовете стават ежедневие в модните магазини, лентите за коса преливат с цветове, а популярността на Луиза Чиконе расте със скоростта на светлината. Светът не е готов за провокативността на видеоклиповете й, нито за безнравствените й изпълнения. И въпреки това, всички я обожават, искат да бъдат като нея. Започва да се произвежда козметика с марката „Мадона“, дрехи, инспирирани от клиповете й, скоро след това се появява и легендарната й книга „Секс“, която бива спряна от продажба �� книжарниците и все пак оглавява класациите за най-продавани книги. 90-те идват и времената се променят. На ред е „хероиновата мода“, произлизаща от супермодели като Кейт Мос и Клеър Холтърн. Характеризираща се със сенки под очите, болнав вид и поднормено тегло, вълната залива Съединените щати като отрова, втълпявайки нереалистичния стандарт на тъмната страна на модната индустрия. Точно тук пристъпва и Мадона – цветна, луда, жизнена и винаги носеща музиката със себе си. Противоположността й и опърничавата й същност я определят като „дивата на 90-те“ с изгорени кръстове и мъже на опашка, чакащи за вниманието й. Контрастът между филмовата й кариера и музиката й я прави иконата, в която се превръща. В това десетилетие вече не съществува Луиза, нито плахото русо момиче, търсещо слава, тук намираме идеалист с амбиции, по-големи от него самия, и талант за новаторство, поддържащ огъня жив. Макар Мадона да е известна с взривоопасния си начин на живот, не можем да пропуснем и първите й съзнателни години, които я оформят като личност. Откриваме непознатото приключени за работата й във филмовата индустрия и многобройните проекти, сред които е и „Евита“, невероятната история, номирана за пет оскара и пет златни глобуса, от които печели три. Освен Мадона, участва и Антонио Бандерас – женската мечта на двадесети век.   Един от биографите на Мадона я определя като многопластова личност, хармонизираща различните си страни в едно перфектно цяло. Думите му описват неподправеността, която публиката усеща от своя идол. За да успее да завърши биографията на Мадона, автентична и реалистична, биографът трябва да съумее да вникне в начина й на мислене и в прецизната обработка на всяко късче информация, което открие. Въпреки изпълнения със събития живот, който води, Мадона успява да бъде представена като една сложна натура, която прекрачва границите на собственото си въображение и цели, докато все още спазва тези на своите ценности и морал. Семейството е нещо, на което изпълнителката е научена да държи, то се превръща в нейна основна ценност. Докато Мадона не успява да намери подходящ съпруг за себе си, децата й са винаги нейна приоритетна грижа. Можем да разпознаем крехкото русо момиче с липсваща майчина фигура в осиновителката, която дава по-добър живот на четири прекрасни деца от Малави. Изтъкването на нежната й, крехка страна ни осигурява поглед към елемент на позитивното изграждане на имидж – отношение към близки и приятели. ��мето „Мадона“ е римокатолическото название на Дева Мария, майката на Исус. Думата идва от италиански език - „Mia Donna“, което в буквален превод означава „моята дама“. Италианските корени на певицата и религиозната среда, в която израства, са свързани с артистичния й прякор, което някои хора определят като неправилно спрямо действията и вулгарността й. Но митична или не, Мадоната въплъщава семейството, любовта и грижата – една страна на днешната Мадона, която рядко виждаме, но има положителен резултат за имиджа й. През 1996 г. църквата я анатемосва завинаги след като изгаря кръст в един от клиповете си. Реабилитацията й във вярата се случва след раждането на дъщеря й Лурдес, когато се присъединява към Будизма.   Официално и до днес, Мадона все още е будистка, силно отдадена на вярата и спокойствието, което носи религията. Но тя не е само вдъхновение в духовното си естество, но и в нещата, които прави за другите. Марката „Мадона“ разцъфтява и до днес, давайки надежда на милиони жени, че могат да успеят, да бъдат точно толкова лоши, колкото и идола им. Пример за това е новата линия продукти за кожа „MDNA SKIN”, чийто девиз гласи, че дори и на шестдесет, всеки може да изглежда с почти двадесет години по-млад точно като Мадона. Именно принципът на сходството вдъхновява жените да изпробват линията козметика. „Ако Мадона може, защо не и аз?“, питат се дамите, „Все пак сме на една възраст, всички остаряваме“, продължават да се успокояват те, докато нанасят луксозните кремове под очите си. Истината за звездното влияние на Холивуд е разгръщана стотици пъти в книги и статии, показали как обикновения консуматор ослепява пред блясъка на славата. Затова, дори и с почти никакви резултати, публиката ще продължава да купува скъпите кремове и екстравагантните дрехи, защото любимата им знаменитост ги продава. В случая на Мадона, еманципацията на жени и хомосексуалисти се приветства от колегите й с отворени обятия днес. В миналото продаването на съчувствие и чувство за равноправие сред населението не е било доходоносно начинание. И все пак, Мадона успява да продава доброто си настроение, увереността си, дори и ценностите си. А колегите й, наред с публиката, купуват в изобилие. Самооценката на Мадона ясно личи в цитатите й. Тя се чувства уверена в кожата си, вдъхва самочувствие и познава границите на таланта си. Но не и на амбицията си. Песните й репрезентират самоосъзнатостта на певицата – знанието, че е твърде талантлива, за да бъде пренебрегната. Самочувствието, което ��ритежава, я прави кралицата, която е – своенравна, леко егоцентрична и вдъхновяваща. Правилната самооценка изисква кураж – личността трябва да се изправи очи в очи със собствените си недостатъци и да открие дали плюсовете ще надделеят над минусите. В случая на Мадона го правят и резултатът не закъснява – светът е в краката й. Егото й успява да плени хората, които нетърпеливо очакват взрива в кариерата й – книгата „Секс“, която разпалва огньовете на греха. Сред страниците намираме снимки с мъже, жени и цитати, които описват навлизането на младата жена в света на удоволствията и славата. Цензурата бива наложена веднага и книгата спира да се продава. След като ооглаявява листата с продажбите от магазини за възрастни се превръща в рядка находка, а цената й стига колекционерски размери. По този начин самооценката на Мадона въздейства на редица събития, които изграждат имиджа й на една от най-уважаваните, но и най-обсъжданите звезди, живели някога. Мадона може и да има сърце и душа на вдъхновител като много други преди това, но никой не е еманципирал женската същност повече от нея. Създадена да впечатлява, Луиза Чиконе пленява публиката с чара и арогантността си, докато умело борави с известността си, за да достигне до нуждите на различните маси. Едни от най-облагодетелствани са хомосексуалистите, които все още не намират нужното разбиране в световната общност. Използвайки популярността си, тя разчупва границите на „нормалното“ и „стандартизираното поведенческо развитие“, за да отвори света към „различно нормалното“, разнообразното. Мадона е известна с многото си приятели, почитатели на същия пол, както и с продуцирането на няколко мини клипа, образоващи зрителите за  „LGBTQ+” общността. Като същинска вихрушка от емоции наближава и краят на десетилетието, което ще запомним с една по-малко вулгарна Мадона, много дуети и лош грим, дори падане от сцената. Ще запомним и легални спорове, целувки по време на награди и скандали с папараци. Станахме свидетели на едно творческо прераждане, което постави началото на по-зряла нейна версия. Такава, която ще претопи мита за безграничната пошлост и безвкусна мода от деветдесетте и ще го замени. А ние, публиката, дори няма и да разберем. Нека разгледаме аксеологематичния анализ, използван често при създаването на имидж. Какво всъщност представлява аксеологемата? Тя е факт, оценка, твърдение, описание на ситуация, мнение за някого или нещо, носещо ценностна оценка, „притежава семантико-лексическа структура в рамките на отделната публикация и граници, определени от непротиворечиво��т, непротивоположност или неутралност на закодираното в подтекста твърдение“. Ако разглеждаме аксеологемата като факт, можем да дадем пример с изречението: „Едва навършила 19, Мадона тръгва да покорява Ню Йорк.“ Ако я разглеждаме като оценка: „От този момент нататък Мадона стана вездесъща - скандална, дръзка.“ Аксеологемата-цитат изглежда така: „Нанси Уханг за Мадона: „Тя е пример за много жени“. Последният вид аксеологема – ситуация – е най-дълга, но и може би най-ефективна. Тя представя личността в кризисна ситуация, когато първичните действия или закрепват позитивния имидж, или хаосът надделява и негативния имидж се появява на бял свят. Пример за него могат да бъдат нападенията над Мадона след всеки концерт, интервютата й лице в лице, както и книгата, която брат й пише за нея. При езиково-стилистичния аспект на формалната структура на аксеологемата се изследват ключовите думи, употребата на тропи, композицията и риторичните похвати. Същината на аксеологемата е ключовата дума, около която читателят „левитира“. Обикновено ключовата дума се повтаря в рамките на публикацията. „Съчетаването на няколко различни стереотипа, които обаче са добре балансирани и в повечето случаи не си противоречат, създава личния имидж, в който неминуемо се включва и някаква свръхиндивидуална подробност, която трябва да легитимира като неповторима и конкретна предлаганата персонална представа“, пише проф. дфн. Петров. В нашия случай имиджът на Мадона се крепи върху пет основни понятия – вулгарна, талантлива, далновидна, разкрепостена и амбициозна. Това са петте съставки за успех, забъркали вълшебната отвара на славата. Хармонията между минусите и плюсовете й я правят интересна, а интелектът и усетът й за добра музика – перфектната бунтарка. Спрямо бунтарската й същност, противоположностите изграждат имиджа на Мадона. Те са формулата й за успех, която работи още от седемдесетте. Индивидуалните й качества, надградени от личностни стереотипи създават първоначалния образ на певицата, докато свръхиндивидуалната подробност оформя позитивното мислене на публиката. Журналистиката е в състояние да погуби мига слава на всяка звезда само с 2-3 красноречиви негативни факта. Но за Мадона негативното винаги е било преимущество, което тя обръща в най-добрия си коз. А нейната формула за успех изглежда така:

Създаване на личен имидж

Предвид технологиите, навлезли в последните двадесет години, не може да се отрече и влиянието на медиите върху имиджа на всяка една звезда. Именно информационните технологии са основата, на която се крепи личностната преценка на известните спрямо техните публики. Като всеки друг вид комуникация, и в социалните мрежи съществува съобщение, което се предава на реципиента – това могат да бъдат четящите клюкарски статии, гледащите папарашки снимки или просто зрители на медиен скандал. Чрез интернет ние научаваме за света и неговите обитатели повече, отколкото ни се иска. Затова случаят на Мадона е повече от интересен. Тя е звезда, родила се в ерата на първите достъпни компютри, липсата на мобилни телефони и всякакъв вид по-нови технологии. За сметка на това обаче успява да превземе публиката дори и в този технологичен мрак. Един от най-добрите й козове в това се оказва комуникацията с феновете. Мнозина мечтаят да бъдат като нея, затова Мадона преустановява стратегията си да спечели Холивуд и решава да спечели хората. Организира срещи, прави повече интервюта, общува с масите. И това се отплаща и до днес. Можем да обобщим Мадона като универсален човек - „комуникиращия чрез новите технологии човек – онзи, който може да побере ментално идеята за чуждокултурната равнопоставеност, за сметка на идеята за собственото си (културно) превъзходство, доколкото изобщо са допустими междукултурните и съответните им интерперсонални сравнимости, заедно с оценъчния им момент.“ (Стилиа Фелиси, „Междуперсонални интернет комуникации“) Тя обобщава идеята за комуникационна цялост между личността и нейните публики. Чрез това се универсализира налагането й над други звезди, опитали се да постигнат същия успех. Методът на Мадона работи и до днес, но в друг вариант – вече съществуват електронните медии, даващи неограничен достъп до личния и професионален живот на известните. Затова изпълнителката първа съобщава важните новини в живота си в социалните мрежи, където обменя съобщения със своите последователи. Това й дава контрол над имиджовата същност на Интернет. Изборът какво да бъде качено, кога и защо. Разбира се това разгръща и тезата, че „интерперсоналните Интернет-комуникации са междукултурни и общосветовно представени, и вкарват в глобалност цялото общуващо си посредством мрежата човечество.“ (Стилиа Фелиси, „Междуперсонални интернет комуникации“) Мадона може и да не е мечтата на всяка майка, но определено е мечтата на всяко момиче през осемдесетте. Секси, красива, дива, умна, тя успява да отвори вратите на успеха една след друга, реализирайки мечтите си с хъс и увереност. Въпреки случаите, в които излязат пречки на хоризонта, изпълнителката затвърждава имиджа си на бунтарското момиче, получило от живота всичко, че и повече. Откровеността й, стилът й зараждат новата епоха на попа, която днес залива света. И без значение какво си мислим, не Мадона живее в нашия свят, ние живеем в света на Мадона – цветен, емоционален, изпълнен със забавления и страст. Винаги на ръба б��агоприличието и никога отвъд него.

[kboytube]

Цитати за живота от книги и филми

Цитати за живота от книги и филми

В следващите редове ще представим колаж от цитати за живота, извадени от любими книги и филми.

„Не всички онези, които скитат, са се изгубили“. Дж. Р. Р. Толкин

Известният британски писател Дж. Р. Р. Толкин, по чиито книги са заснети едни от най-успешните ленти за всички времена („Властелинът на пръстените“ и „Хобит“), е също така професор и преподавател по английски език, литература и…

[arcsalesltd]

На този свят нищо не е по-сигурно от смъртта и данъците.

[my-happiness-my-weapon]

📖 . Тези думи имат сантиментална стойност за мен. Не само защото много близък за мен човек ми ги каза, но и защото това беше и първото нещо, което публикувах в блога си, който имам повече от 4 години. (линк в био-то) ➡️ . Реших със същите тези думи да поставя началото на Инстаграм профила ми, в който ще качвам предимно авторски неща. 📝 И за финал, един мой много любим цитат: . "И, между другото, струва си да се пише за всяко нещо в живота, стига да имаш куража да го направиш и въображението – да импровизираш. Най-лошият враг на креативността е съмнението в себе си." - Силвия Плат . @vicky.peicheva13 . · · #българско #набългарски #мисли #блог #поезия #проза #стихове #чувства #цитати #bulgarian #poetry #write #blog #quotes #feelings https://www.instagram.com/p/Bq8CJZznhp_/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1gnmxvcrcosw3

[lora-bez-qvorov]

Много мразя банални цитати за вяра, надежда, любов, живота и тн, но понякога помагат. Предполагам има истина в клишетата.

[laharpechimere]

отговорността на човека

Не мога да напиша нищо за романа. Почти не изваждах фрази, не записвах цитати. Нямаше време. Състраданието е нещо, което понякога трудно се изважда от читателите, защото се срещаме с плоската напечатана повърхност, върху която би трябвало да струи живот, но съчетанието на тази азбука, тези звуци и чувства, те единствени могат да събудят тази “човешка” възможност у книгата.

Дали някой наистина си мисли, че животът е справедлив?

Имаше моменти, които бяха толкова добре композирани, че ако бях Алена Морнщайнова, със сигурност щях да харесам написаното. Но тук не става дума за възможното тщеславие у писателката. Тук ��е случва животът, мъглявите срещи с него, страшното, което той вади у хората и нещастната случайност, която понякога щедро предлага.

Сцената във влака към пещите на Освиенцим е потрисаща, но витална за случващото се, а то не е самоцелно. Има някаква цел, но за нея се питат героите. “Нещо сбърках ли?”, “Защо се случи на мен?”, “Какво съм му направил на този живот, че се отнася така с мен?”

Сам по себе си животът е воайор. Интензивно променящите се тела сме ние. И отговорността е наша: към другите, себе си и живота, в който заслужено сме поставени.

Чуйте този зов и наистина прочетете тази книга, истински добра е.

Бъдете отговорни, колкото и да е ужасяващо!

ваша арфа,

Химера

посети инстаграма ми: @laharpechimere​

(издание на Сонм, 2019. Превод Добромир Григоров)

[96dearmyalmostlover-blog]

Прочетох някъде, че без значение дали връзката ви е продължила ден, месец или с години, болката при раздялата е една съща. Спомените са с различен обем, компромисите, но начина по който усещаш как се разпада сърцето ти, болката в гърдите, невъзможноста за дишане, са еднакви. Не заради друго, а защото винаги сме вложили частица от себе си. Онази частица, която даваме най-трудно, която пазим, за която се грижим. (Ех сърце, а уж си само карантия...) Ако е така, в следствие на тези разсъждания, в главата ми изниква въпроса: след като една раздяла винаги променя, ставаш по-силен, закоравяваш и прочие, и прочие, то дали хората с поредица от кратки връзки (да речем няколко месеца), в сравнение с тези с по-дългите (да речем няколко години) са безсмъртни и вече имат способностите на котките да живеят няколко живота. Дали не са по-смели, заради това, че са давали поредица от шансове на сърцето си да бъде обичано отново, въпреки че вече са доста наясно колко трудно се изправяш след това? "Ами, ако падна? А, ако полетиш?"

SilviÁmica /Цитати. harry/

[crazythingsbycrazygirl]

5 причини да прочетете “Защото никога няма да се срещнем” на Лия Томас  Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоста��я, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал. *** Напоследък наистина имах нужда от разнообразие в литературата, която чета, и имах щастието да попадна на тази различна, но страхотна книга, която ме накара да си припомня защо толкова много обичам да чета. Ето и причините, заради които и вие трябва да я прочетете: 1. История за истинското приятелство Според мен това е една от главните причини тази книга да е толкова добра. Показва, че не винаги е нужно двама души да се познават лично, за да изградят истинско вечно приятелство. Дори хилядите километри не могат да попречат на Оли и Мориц да създадат чудесна връзка, основаваща се на взаимно доверие. 2. Различният начин, по който е разказана историята Цялата история е предадена чрез писма, разказващи различни моменти от живота на героите. Всичко е пресъздадено чрез похвата "разказ в разказа", който много ни помага да разберем защо героите са станали такива, каквито са в момента на размяната на писмата. Това прави читателите по-съпричастни и свързани с героите. 3. Добре изградените герои Характерите на Мориц и на Оли са напълно различни. Единият е тих, а другият блика от енергия, единият мрази да е обграден от хора, а другият копнее да прекара поне един нормален ден с приятели.  И въпреки всичко тези различия те някак си пасват по странен начин и се допълват взаимно. 4. Мистерията около странните заболявания на героите Да си го кажем честно - трябва да е станало нещо много странно и дори опасно, за да се появят такива странни генетични мутации и алергии при героите. И почти през цялото време читатателят е държан в неведение, заливан от теории, тръпнещ в очакване да научи какво точно е станало 5. Тоновете прекрасни цитати "Не ми харесва да изплюя на хартия всяка мисъл, която ми е хрумвала някога. Хората като теб не осъзнават каква сила притежават думите. Невъзможно е да ги видиш. Те могат да бъдат изкривени и усукани в безброй посоки. Някои хора внимаваме повече с тях." "Родил съм се крещейки. Така са се родили почти всички, за които съм чувал някога. Ако ти не си се родил, крещейки, навярно си се родил прекалено голям оптимист." "Тогава разбрах, че в живота ти винаги ще има неща, които ще си безсилен да промениш..." "Ако те тревожи злоупотребата с езика, няма нужда да съм ходил на училище, за да знам, че от думите на човек може наистина да му стане гадно, дори когато не са обиди." "Дори и ти да си безсилен, думите ти не са." "Това, което се опитвам да кажа, е, че някои хора могат да бъдат наистина ужасни. Ти обаче трябва да се стараеш още повече да не допускаш тона да те смути, защото, ако им позволиш да те накарат да се почувстваш по този начин, просто правиш нещастието, напоило въздуха, още по-силно." "Но семейството е по задължение. Семейство , което не го е грижа, не е никакво семейство. Може би приятелите, които ги е грижа, са нещо повече от семейство?" "Когато едно момиче ти хвърли самолетче в лицето и казва, че иска да те размаже, знаеш, че става дума за любов." "Миналото никога не е по-хубаво от настоящето и не е нещо, което човек трябва да очаква с нетърпение." *** Признавам си, че прочитането точно на тази книга ми отне повече време от обичайното, защото, поне за мен, всяко отделно писмо провокираше нови и нови различни теми за размисъл. Препоръчвам я на всеки, търсещ книга, по-различна от типичните тийнейджъски романи. Благодаря на издателство "Ентусиаст" за предоставената възможност!

[palankaonline]

Медије ће променити време у коме ће Запад и западна култура бити много мањи него што су данас ИЗАШАО ИЗ ШТАМПЕ “БУКВАР МЕДИЈСКЕ ПИСМЕНОСТИ“ СЛОБОДАНА РЕЉИЋА – РАЗГОВОР СА АУТОРОМ * Ваља се описменити за читање логике медија и логике стварања поруке да не бисмо били робови порука и информационих паукових мрежа. Јер, човек данас је 30 одсто свог будног стања у директном контакту с медијима. На то се додаје још 39 одсто – контакт с медијима уз још неку другу радњу или обавезу. А на рад, од кога живи, човек одваја 21 одсто будног стања * Наши дедови су говорили „ма, новине лажу“. Очеви су, кад би хтели да покажу да је нешто тачно, говорили: па, прочитао сам то у новинама или - видео сам на телевизији. Ми смо већ после буђења и прве кафе улазили у нови дан „као у топлу купку“ направљену од вести, временских прогноза, извештаја о путевима, реклама, музик�� из студија. Чинило нам се да нам је то од велике помоћи. Наша деца су „екраноиди“ – робови телевизијских, компјутерских, телефонских спотова, клипова, записа и реклама * Све ове напетости у савременом свету опомињу да се друштво Зомбиленда тешко може реформисати без великих ломова. Амерички председник данас извештаје и приче америчких медија назива „фејк њуз“. А тек програми који су део забаве! Они су „фејк лајф“ * Млади људи од рођења уче да се лажност више исплати. Логика бизниса је да је све дозвољено што доноси профит, а тек екстра-профит. Сваки дан вам причају згоде и незгоде Кристијана Роналда и уз његово име вежу стотине милиона евра а дете иде у школу где гледа наставнике чији је циљ повећање плате 25 евра. Шта ће вам такав реални свет? * Деца би морала да буду директно и грубо суочена са лажношћу света који долази из дигиталних справа. Од тог света живе они који манипулишу вама, али од чега ћете ви живети? Дигитално се не једе… Римски владари су у време опадања царства давали „хлеба и игара“. Ови данас показују спремност да дају – игара __________________________________________________________________ “ВРЕМЕ је за нову писменост… Она се зове медијска писменост. Живимо у време кад је и медиј постао порука. Да би разумевао природу света у коме се нашао, човек мора да крене од медија. Ваља се описменити за читање логике медија и логике стварања поруке да не бисмо били робови порука и информационих паукових мрежа. Пет је елемената те писмености: разумети како медији утичу на друштво, шта су садржаји медија, како производи медијска индустрија, хладне главе и критички што боље разумевати друштво у коме живимо и – добро процењивати личне моћи и знања, те бити способан да их стално унапређујемо. То је суштина писмености на почетку 21. века.” – ово су цитати из књиге “Буквар медијске писмености” професора доктора Слободана Рељића. Он је новинар са великим професионалним искуством. Некадашњи је главни и одговорни уредник НИН-а, данас универзитетски професор – учествовао је на стручним и научним скуповима о у��ози медија у савременом друштву и објавио више прилога у тематским з��орницима о положају медија. До сада је објавио три књиге: «Одумирање слободних медија», «Криза медија и медији кризе» и «Медији и Трећи светски рат – сматрајте се мобилисаним». * Шта је за Вас медијска писменост и колико је она данас важна? – Човек данас је 30 одсто свог будног стања у директном контакту с медијима. На то се додаје још 39 одсто – контакт с медијима уз још неку другу радњу или обавезу. А на рад, од кога живи, човек одваја 21 одсто будног стања. Човек је принуђен да мисли о медијима. Можете да сте опчињени њима, да их се плашите, да се осећате као ухваћени у медијску паукову мрежу… Како год, мо��ате се учити да их разумете да они од вас не би правили и роба и будалу. Медијска писменост се дефинише као познавање улоге медија у друштву, имати некаква знања о томе како они раде, како је организована медијска индустрија у шта су се медији данас претворили, како се друштво мења под притиском медија и поставити себе, лично у тај контекст – имати неки лични однос и стратегију. Медијска писменост се не сме замењивати техничким знањима – како активирати компјутер, даулоудовати софтвере, сурфовати на интернету. Она је много сложеније знање. Нови медији који су део нашег живота „од колевке па до гроба“ сада стварају виртуелни свет, извлаче нас из природних услова, имобилишу наше мишиће, усмеравају мисли, мењају однос према родитељима, љубави, времену, Богу, моралу… Медијске писмености нема без устрајне критичности према медијима, али – следствено томе – и према друштву које их је створило и развило у оволиким размерама. * Како у савременом дигиталном свету разликујете истине од лажи? – Наши дедови су говорили „ма, новине лажу“. Очеви су, кад би хтели да покажу да је нешто тачно, говорили: па, прочитао сам то у новинама! Или: кажу на радију. Најпосле: видео сам на телевизији. Ми смо већ, као што је говорио Маршал Маклуан, после буђења и прве кафе улазили у нови дан „као у топлу купку“ направљену од вести, временских прогноза, извештаја о путевима, реклама, музике из студија. Чинило нам се да нам је то од велике помоћи. Наша деца су „екраноиди“ – робови телевизијских, компјутерских, телефонских спотова, клипова, записа, реклама. Они спавају с смарт-телефоном испод јастука. Кад се пробуде, пре него што оду до купатила, цупкају и зуре у мали-мали екран. Они живе у вештачком свету. Некад, док се тако неприродан однос према стварности тицао измишљених филмских бића, звали смо их – зомбији. Данас, мало је без везе да то говорите за своје, али није вам проблем да потврдите да је свет у коме живимо – Зомбиленд. У Зомбиленду, као што знате, разликовање лажи од истине је сувишно, јер је читав тај свет испод мере људског достојанства и сведен на баналности. Кад вам данас кажу да ми живимо у свету лажи, то мора да је тачно. Али, проблем настаје так кад се суочите с питањем: чему уопште може да служи истина у таквом свету? Може ли она поправљати такав свет или би појава истине у Зомбиленду почела да га урушва? Бојим се да смо ми данас пред том дилемом. Све ове напетости у савременом свету опомињу да се друштво Зомбиленда тешко може реформисати без великих ломова. Амерички председник данас извештаје и приче америчких медија назива „фејк њуз“. А тек програми који су део забаве! Они су „фејк лајф“. Ако вам они који воде државе и брину да опстане овакав медијски систем кажу да су, рецимо, ријалити програми – као негација свих цивилизацијских вредности и хришћанских врлина – нормална ствар, шта вам је чинити? Лаж је да можете кликнути на свом даљинском и променити програм. Плима ријалитија је захватила све сегменете медијских програма и прелива се у живот. Ријалити вам је и у политици и при доношењу економских одлука. Много је дилема, а одговор је – па, ово је такво време. Свако време има своје проблеме, али их људи и друштва решавају а не предају се пошастима и баналностима. Историја људских односа је историја напора да се живот учини племенитијим. Не само празно забавнији. Човек, гледано кроз историју, без Истине и Слободе не може као ни без воде. Могу да му их отму у неком времену, али он неће бити Човек ако не покушава да их врати. * Колико су лажне вести озбиљан проблем за младе? – Лажне вести вас наводе да мењате поглед и мишљење на појединачне догађаје. Углавном се ту мисли на војно-политичку сферу. Али, учинак медија је данас много шири. Они утичу на цео живот. Утичу на стилове живота – шта да једете, како да се обучете, куда да путујете, како да се односе деца и родитељи у породици, какав је углед војника у друштву, где и како да се школујете, да ли да се тетовирате. То интензивно и неограничено завођење, наговарање, усмеравање живота је поништавање права на лични избор и Истину. Деценијама оптужују Јозефа Гебелса да је тврдио да ће сто пута поновљена лаж постати истина. Та опасна тврдња је тачна. Али, ту технику Гебелс је, као неко ко је учио од других, преузео из америчке економске пропаганде. Уосталом, свуда у свету се тако рекламирају политичари за изборе и певачи за концерте. Ерих Фром, који је побегао из Гебелсове Немачке, почетком четрдесетих година прошлог века објавио је у „слободном свету“ да је амерички адвертајзинг са својим утицајима на несвесно непроцењиво опасан по демократију. Ништа од тога није редуковано или смањивано. Напротив утицај медија на несвесно а за користи војске, индустрије, политике - стално се увећава. Тако се млади људи од рођења уче да се лажност више исплати. Логика бизниса је да је све дозвољено што доноси профит, а тек екстра-профит. Зар није лепши раскошни свет реклама од суморних станова из предграђа и онога што се може купити од плата њихових родитеља? Сваки дан вам причају згоде и незгоде Кристијана Роналда и уз његово име вежу стотине милиона евра а дете иде у школу где гледа наставнике чији је циљ повећање плате 25 евра. Шта ће вам такав реални свет? Тај лажни свет у коме расту генерације има драматич��е последице. Површност постаје стање друштвеног ума. Истраживања показују да младе генерације које живе у добу медијског тоталитаризма имају много мање знања од претходних генерација. Један теоретичар их је назвао „најзатуцанијом генерацијом“. Посебна је ствар што су те генерације суочене са усамљеношћу која није постојала у претходним друштвима. Нити постоји у природи. *Како треба приступити медијском образовању деце? Како се суочавате са овим изазовом на личном примеру? – Деца би морала да буду директно и грубо суочена са лажношћу света који долази из дигиталних справа. Од тог света живе они који манипулишу вама, али од чега ћете ви живети? Дигитално се не једе. Сећате се, римски владари су у време опадања царства давали „хлеба и игара“. Ови данас показују спремност да дају – игара. И они могу да вам будзашто испоручују игре. „Хајнекен“ ће, за емитовање понуде да пијете баш његово пиво, учинити да из године у годину гледате Месија и Неимара. Али, производе оних вештина које вам показује Џејми Оливер, најпопуларнији ТВ-кувар, неће вам нико куповати. Могу да вас уче како се похује шницла, али њу вам неће дати. Морате изаћи из вештачког света и чинити како је човек одувек чинио. Моје је искуство да су они који морају то и научили. Погледајте децу избеглица која живе око нас: они имају снаге да се отму лажности света који им се намеће. Зашто? Јер, морају. Нема ко да подржава њихов стални боравак у лажном свету. * Да ли медијску писменост треба увести као школски предмет? -У многим земљама на Западу у школама се учи медијска писменост. Ваљало би је увести и у наше школе. Односно, прво би ваљало забранити да деца долазе у разред с мобилним телефоном. Тога су се већ сетили у Француској. И могу се поправити разне ствари, али се проблем тако не може решити. Није лако увести медијску писменост у школе, јер кроз њу морате да критикујете систем који је створио овакве медије. Они су његова драгоцена средства. А то је владајући систем. Ко да сад учи децу против себе. Ниједан школски систем досад није стваран за то. И медији и школски системи служе томе да се сачува статус кво. Медије ће променити време које долази, а у коме Запад и западна култура губе тоталну доминацију. Не знамо како ће изгледати промена. Јер, наши медији нам не доносе никаве озбиљне приче о Истоку чији ће утицај у будућности бити изузетно велик. Некад се говорило да забадамо главу у песак као ној који не жели да гледа оно што му се не свиђа. Данас се не каже ништа, толико смо заболи главу у ријалитије и лажност медијског света па и не видимо да ово неће моћи овако. http://www.infocentarjug.rs/nasa-deca-su-ekranoidi-slobodan-reljic-socio...

Медије ће променити време у коме ће Запад и западна култура бити много мањи него што су данас ИЗАШАО ИЗ ШТАМПЕ “БУКВАР МЕДИЈСКЕ ПИСМЕНОСТИ“ СЛОБОДАНА РЕЉИЋА – РАЗГОВОР СА АУТОРОМ* Ваља се описменити за читање логике медија и логике стварања поруке да не бисмо били робови порука и информационих

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

[arcsalesltd]

Няма трудност, която един час четене да не смекчи...

[krug-movement]

НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ГРАДСКИ СНИМКИ & NEW LIFE FOR THE OLD CITY PHOTOS

На 30 април ресторант „ГРАДИНА” осъмна със специален интериор „Нов живот за старите снимки – идеи за интериор” с архивни фотографии от Кърджали. Събитието �� в тазгодишната програма на „Мултикултурният град” и е в отговор на подписания на 24.04.2017 Меморандум за сътрудничество между ресторанти, хотели и Арт движение Кръг, чиято цел е да се насърчава използването на архивни фотографии от живота на кърджалийци през 20 в. в отговор на наложилите се тенденции историческата ърбън фотография, експонирана в интериора на заведения за гости, места за хранене и хотелски вериги в европейските градове, да бъде разглеждана като иновативна част от модерната туристическа реклама и рекламна стратегия.

Използването на старите градски снимки във вътрешния дизайн на ресторантите по света е широко разпространена практика и може да се наблюдава в най-различни формати и да се намери в рекламните каталози за туризъм в градовете. 

Една колекция от случайни цитати от пътеводители на туристически агенции добре илюстрира този процес: Например: „Този ресторант в Париж си струва да се посети и заради стените на трапезарията, която е изпълнена с карикатури на известни личности“. 

Или в един градски пътеводител „Къде да се храним в Будапеща?”: „Посетете този ресторант точно до базиликата "Св. Стефан". Исторически снимки на Будапеща красят стените му”. Цитат от италиански пътеводител: „Друг уникален аспект от вашия обяд или вечеря в La Mela е, че ще видите нашите стени, които са покрити със снимки на наши клиенти през последните 75 години, включително на известни личности като Бил Мъри или Франк Синатра. Може би ти ще бъдеш следващият човек, който ще остави снимка за наша стена…” Ето послание от една английска реклама: „Съкровищница от черно-бели архивни фотографии са необичайната промяна в интериора на ресторанта - но кои са те? Елате да видите”. Една от сватбените агенции в Ню Йорк има договор с верига местни ресторанти, по силата на който сватбените двойки имат специално право: „Вие можете да добавите малко, но истинска носталгия към сватбения си ден, като аранжирате стари снимки от истинските сватб�� във вашата фамилия, които се пазят от старо време. Това ще ви помогне да пренесете малко семейна история в големия си ден”.

„Aз съм почитател на новите тенденции в дизайна – казва Дечко Пепеланов, собственик на Ресторант „ГРАДИНА”, а „връщането назад във времето” чрез архивните градски фотографии съответства на свободния дух на търсене на нови духовни преживявания и възможността да отличиш мястото, което ти ги е осигурило”.

[wemagaria]

Щастието е причина, а не следствие. То трябва да се търси и да се изживее. Щастливите хора са по-успешни в живота си. Те самите искат да са реализирани , искат да знаят ... http://ift.tt/2Gu8TM3

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Как да се държи като жена По-долу е откъс от Д-р Пати Флетчър‘книга Дезорганизаторов: стратегии за успех от жените, които се съборят форма. Купи сега от Амазонка | Barnes & noble | IndieBound Ефективно ръководство в съвременния свят се върти не около, който може да направи повечето решения или дори най-добрите решения. Днешните лидери-това са тези, които могат да повлияят върху най-положително промяна. За съжаление, това не е култура повечето хора живеят. Повечето жени на работното място са били изпратени да водят по-мъжко, което означава, че командно-контролния подход, като се подчертава, труден за вземане на решения, управление (да се чете емоция) подход и акционер-ориентиран подход към бизнеса. Но, за да се постигне в живота си, което искате, и успех ви пожелавам, не трябва да се откажат от себе си в смесица света на бизнеса, и да излезе в друга ассимилировали корпоративен служител, готов да стане част от кораба. През 1958 г. Лорънс Кольберга завърши своята дисертация за това, което стана известно като “етап на Кольберга морално развитие.” Това е достатъчно новаторска стъпка, тъй като психология все още не се разглежда като сериозна наука и морал, е смятан за субективна тема. Въпреки това, Кольберга проведено изследването и в края на краищата дойде, за да бъде признат за един от изтъкнатите психолози в историята. Разбира се, като всеки учен, той е имал своите критици. Може би ранния му е неговият собствен научен сътрудник, Карол Гиллиган, която се превърна в изключителен психолог. Изследвания гиллиган мислех Кольберга е твърде тясна: той се концентрира почти изцяло върху това как хората вземат решения и търси закономерности в развитието на моралните. Гиллиган, от друга страна, не вярвам, че жените морал огледален мъж��; тя мислеше, че те коренно различно обосновка, как те гледат на етично поведение и интелигентни решения. За нейна чест, Гиллиган не би повярвал, че един е по-добре от другите. Тя каза, че има два “глас”, мъжки и женски и, че в идеалния случай човек трябва да слушам и да осъзная своя потенциал в развитието на моралните. По Темата: 10 Вдъхновяващи Цитати От Жени-Лидери В Бизнеса Тъй като мъжете и жените се държат по различен начин? Ако някога сте бизнес и икономика разбира се, при вас е основният принцип на Милтън Фридман вбили в череп: единствената причина нещо да се направи в компания, за да направи колкото се може повече пари за своите собственици. Аз съм ангел-инвеститор, собственик на бизнес и социални дружество-акционер. Аз знам, че дружеството трябва да реализира печалба. Но, аз не съм толкова недалекими, за да вярваме, че лидерите трябва да се гони тази цел, в ущърб на всичко останало. Не можех да спя през нощта, знаейки, че моите команди, бизнес и инвестиции болни хора за няколко допълнителни цента. Просто, защото можете да използвате изпотяване на производството в Китай не означава, че трябва. Просто защото чуждо правителство не ви ограничава от нулиране на токсични отпадъци в питейната вода не означава, че това е добра идея. За какво говорим-това е акционер (ака) и на заинтересованите страни. При вземането на важни решения, мъжки подход се ф��кусира върху това, като резултат ще се отрази на акционерите: хората, които притежават фирми, бизнес единица, отдел, проект и т.н. Това е линейна йерархична перспектива. По темата: на тези жени-предприемачи са създали фалшив човек е съосновател да се придвижва Сексизм. Колко Добре Той Е Работил Изключително Отваряне На Очите. Жена подход разглежда със заинтересованите страни, перспективи: в допълнение към хора, които “си” резултатите от това решение, кой ще се отрази? Какви други служби, институции, физически лица, клиенти и доставчици, ще се отрази ли това решение? Това обикновено се нарича радиална подход за вземане на решения: не само нагоре и надолу по организационната структура, но и настрани и дори извън него напълно. Вместо това, просто да гледаш как решението ще се отрази на линията на отчета за приходите и разходите, трябва да се вземат предвид други групи: не само акционерите, но и служители, контрагенти, клиенти, доставчици, партньори, общности и семейства. По същия начин, мъжествен вид власт обикновено трябва да йерархична структура: човекът с най-голям авторитет е този, който най-ясно определени правомощия, т.е., човек с най-голям дял. По този начин, чрез измерване на собствената власт или влияние, мъжки подход, като правило, я разглежда в светлината на това, колко е признат авторитет от тях. Това е един от факторите, защо в официалните титли и постове, е много по-важно за мъжете, отколкото жените. Женската гледна точка, обикновено се занимава с власт от гледна точка на косвено въздействие и репутация. Мениджър може да бъде номинално отговаря за инициативата, но те всъщност шофьор за проекта? Или има някой, който по-ниски по чин, кой има по-голямо влияние в своята страна? Свързани: как да се постигне успех, тъй като жените-ръководител на до всяка точка на света (Това ми напомня на една карикатура, аз веднага видях, че попита: “Вие искате да говорите с ‘отговорен човек’ или жена, която знае, какво се случва?”) Така че, когато ние оценяваме нашия собствен орган на властта, ние сме склонни да мислим в термините на “Платформа”: ние сме отглеждани отношения и репутация, които ще ни позволят да се движат инициативи в правилната за нас посока? Често ни притеснява по-малко, че някой е номинално, отговарящ за толкова дълго, колкото можем да постигнем това, което тръгнахме да правим. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%bd%d1%8e%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bb/

Нюансите на сивото. Само икономиката ли може да бъде сива? Сив английски чай?

Дума на деня от Дани за 16 юни 2017:  grey grammar

Значението на фрази като сива икономика и сив кардинал е ясно, но какво означава grey grammar – сива граматика?

Сива граматика е съвсем нов сленгов израз, възникнал след публикуването на еротичния роман на британската авторка Е. Л. Джеймс „Петдесет нюанса сиво“.  Бестселърът е преведен на над 50 езика, продажбите са рекордни, но наред с това той се прочува и с много лошата граматика. Заваляха статии с критика относно слабата коректорска намеса и множество примери с цитати от книгата. Най-високо честотните грешки са свързани с пунктуацията, особено в сложните изречения, а също и с неправилната употреба на запетаи. Литературното произведение отнесе много критика относно стилистиката  – употребата на разговорни думи и изрази, излишни повторения, многословност и тавтология. Това не попречи „Петдесет нюанса сиво“ да присъства в класациите за най-продаваната книга в Обединеното кралство в продължение на няколко години. В резултат на това се появи изразът сива граматика.

„Петдесет нюанса сиво“

Grey или gray – кое е правилното?

Двете думи имат едно и също произношение – [grei], но grey е правилно за британския английски, а gray – за американския.

Ето мнемоника (Как да запомняме по-лесно или няма хора с лоша памет! Правилото на английската кралица) за по-лесно запомняне: grey като английския чай Earl Grey, който впрочем е наречен на  Чарлз Грей, Втори Граф (Earl) Грей.

Световноизвестният чай Earl Grey

Earl Grey  

Earl e титла (граф), а не собствено име. Grey е името. Винаги ме обзема леко възмущение от историческата несправедливост хората да свързват името на Чарлз Грей единствено с чая, на който той става „кръстник“. Затова обичам да разказвам една история и вероятно някои от вас вече са ме чували да го правя.

Чарлз Грей, Втори Граф Грей е историческа личност. Животът му е много интересен. Бил е премиер министър на Великобритания и Ирландия от 1830-1834г. Благодарение на него и неговото правителство се усъвършенства избирателната система и се премахва робството в Британската империя (1833г.)!  Хората обаче го запомнят завинаги с чая Earl Grey. Не е честно, нали?

Чарлз Грей, Втори Граф Грей. Като премиер министър на Великобритания и Ирландия усъвършенства избирателната система и отменя робството в Британската империя, а също така дава името си на чая, който днес всички познаваме.

Как името на графа се свързва с чая Earl Grey?

Earl Grey е черен чай, подправен с масло от кората на бергамот – ароматен цитрусов плод с латинското наименование Citrus bergamia.

Да се добавят силни аромати не звучи като висококачествен чай, нали? Писала съм за процеса на обработка на чая и за качеството на листата в Цейлонски чай. Според една популярна история (неподкрепена с документи и факти, но много хубава) Чарлз Грей спасява от удавяне сина на китайския император, а според друга версия – сина на заможен китаец. Аз ще се придържам към императора, който в знак на благодарност изпратил на графа цял кораб с висококачествен черен чай. Тук историята отново се разделя на два варианта:

Императорът приготвил бленда, смесвайки го с бергамота специално за графа и в негова чест.

При дългото пътуване чаят почти се развалил. За да замаскират положението и прикрият неприятния аромат екипа��ът на кораба добавил бергамот към чая.

И в двата случая бергамотът е бил екзотична за Англия съставка и чаят бързо се превръща в пазарен хит. Основна заслуга за това има компанията Twinings (произнася се „Туайнингз“), наречена на името на основателя си Томас Туайнинг. Това е най-старата фирма за продажба на чай. Twinings съществува и днес и притежава разрешително да снабдява кралското семейство с продуктите си. На Twinings Чарлз Грей любезно предоставя името си и чаят Earl Grey става най-популярният в света.

Принос за това има и Лейди Грей, съпругата на графа, която по време на английския следобеден чай‎ предлага на отбраното аристократично общество ароматизираната с бергамот напитка.

Епизоди от живота на  Чарлз Грей са пресъздадени в игралния филм The Duchess (2008), чието заглавие е преведено на български като „Дукесата“. В ролята на главната героиня Джорджиана е Кийра Найтли, а в образа на Чарлз Грей се превъплъщава Доминик Купър.  

Доминик Купър в ролята на Чарлз Грей и Кийра Найтли като Джорджиана. Кадър от филма „Дукесата“.

Автор Дани Хау, преводачески услуги, 24 Info  16 юни 2017г.