#ценност

[vasetovp]

Мъжка душа с памук се вади.

Мъжко сърце с доверие се печели.

Не с голи приказки, нито с голи тела.

А с остър ум и прикрита съблазън.

С премерена хитрост и ценност на жена.

Моралът трябва да е нависоко,

не свален до коленете.

Иначе вечната приказка се превръща

в неделен епизод.

Но зависи какво ти се гледа.

Зависи кой ти се печели.

Ако искаш мъж до тебе да стои,

цяла трябва да се оценяваш.

Не го ли направиш за себе си,

не очаквай друг да го стори за теб.

Ще се научиш и по малко да крадеш.

Моменти, спомени и ласки.

Но сърцето ще го завоюваш.

Ако все пак се затрудниш,

не се бори излишно.

Не се натискай там,

където желанието липсва.

И неканена недей да ходиш.

Пускай куката на плитко.

Ако не кълве, не задълбавай.

Това е то женско достойнство.

Това е то себеуважение.

Така се печелят онези мъже.

Които не са просто серия.

А филмът на живота.

[desitaknijarina]

Не оцветявай извън редовете

О, безумни! Цялата демократична общност скочи срещу теб, а всичко, което ти направи, беше да коментираш концерта на Лили Иванова.

Вчера реновираха прозорците на Европейската комисия в София. Вярно, червеното не е най-подходящият цвят ��а стъклената фасада на „Раковски“, но всичко, което може да се види в стратегическото ѝ нанасяне посред бял ден, може да означава нещо много повече от обикновена вандалщина.

Добре, „реновираха“ може би изобщо не е подходящ глагол. Исках да кажа – как беше… демократично… да! Изказаха мнението си! Изразиха правото си на глас или… не знам, някоя чуждица в стил хюман райтс.

По същество, тези искрящочервени боички омацаха чистата демократична душа и повалиха за пореден път европеизацията на тази тежко балканска страна. С р а м.

Наистина не разбирам – арт демонстрациите чрез подхвърляне на 116 годишни павета, които са културна ценност за страната, само преди 2 години и половина бяха напълно разбираеми – на протест си, човече! Изразяваш по-зи-ци-я! Оцветяването на паметника на Съветската армия? Абе, що не разбираш? ПО-ЗИ-ЦИ-Я.

Боя по сграда на Европейската комисия?... Позор! Демонстративно тъпо!

И така, драги демократе, ти всъщност изобщо не разбираш от демокрация и дори изразяваш качества на хората, които изобщо не харесваш – фашист. Не, не. Фашист не е човек, който не те кефи какво мисли. Фашистът си ти, драги ми демократе.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Любовта е сладка, любовта е мека…“

Защо озаглавявам този текст с цитат от любовно стихотворение на Мария Донева. Защото у нея всичко е любов – партньорска, майчина, синовна, приказна, Вселенска, безусловна… Мария Донева за мен е еманация на любовта. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева,  литературовед и психоаналитик по повод 50-ата годишнина на писателката и преводачка.

И ще започна този текст с припомняне на любовните ѝ стихове. Защото, за да се осмелиш да пишеш за любовта, след всичко създадено досега в световната поезия, значи си уверен, че има какво още да кажеш на тази тема и да го кажеш по нов, само твой си начин. А това го може само един голям поет. За мен Мария Донева се нарежда с таланта си в стиховете си за любовта до един друг майстор от новата ни литература, написал невероятни стихове за любов – Добри Жотев.

Любовта при Мария Донева е като дъгата. Чувство с всички цветове и нюанси, чувство, свързващо крайностите – от животворството до отчаянието, от радостта до мъката, от обожанието до помръкването. Какво сърце, какви сетива трябва да обладаваш, за да изгориш в този пламък и отново да възкръснеш, като феникс, още по-убеден във всемогъществото на това чувство. И Мария Донева ще каже: „Любовта е най-важна!“

Мария Донева ще нарече любовта „невъзможна, невъобразима“ и ще я сравни с дете:

Песничка

Любовта е сладка, любовта е мека,

любовта подхожда точно на човека,

тя му разкрасява устните, очите,

тя е като круша, тупнала в тревите,

тя е като грахче кръгла и зелена

и като корона, смешно накривена,

като топъл огън и като милувка,

тя не е закана, тя не е преструвка,

тя е търпелива, тя мига си чака,

тя деня проспива, после свети в мрака,

тя е невъзможна, невъобразима,

хем е рядка ценност, хем за всеки има.

Мария Донева има сетивата да открива любовта във всичко, като проявление на всичко, като съществуване на всичко. Няма и най-дребната песъчинка от многообразието на света, която да не е родена от състояние на любов. Както знаем  и самата песъчинката, от дразнението и болката в една мида, ражда перлата. Няма атом в света, който да не е проявление на любов.

И наред с това любовта от даваща ни живот, ще ни отпрати в другата крайност – ще ни въвлече в ада. И въпреки всичко, си струва…

Любовта ще направи живота ти ад.

И това ти е ясно. И това е известно.

За петнайсет минути ще те върне назад,

там, където ти беше свободно и лесно.

Ще си имаш очи, ще си имаш крака,

ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.

Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,

както в светлото, чисто, ненапито начало.

По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,

със щастлива тревога, поносима и мека.

След петнайсет минути, щом останеш без мен,

ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.

Мария Донева на Панаира на книгата в НДК на среща с читатели

В стихотворенията на Мария Донева има всичко, което може да ни хрумне, като изживяване и състояние на духа: любов, мекота, всеотда��ност, пълнота, хумор, обезсърчаването, невероятните метафори, нестандартните рими. Спонтанността при раждането на нейните стихове може да се сравни само с експлозията на една звезда, с апогея на изгрева, с високата точка на вълната… с всичко, което бликва от меандрите на мисъл, чувство, слово.

Само на поетеса като Мария Донева може да ѝ хрумнат метафори като:

А после като дребни таралежи

Тревогите се кротват уморени.

Дъхът на тишината стихва, нежен,

И става топло и уютно в мене.

Хрумвало ли ни е, че тишината има дъх, че тревогите, като живи същества се кротват уморени. В стиховете на Мария Донева всичко живее, диша, разсънва се, прозява се, протяга се. Това прави речитатива ѝ анимиран, както нашите праотци в зората на цивилизацията са одухотворявали тотема. Затова поезията ѝ е и изконна, и модерна. Тук всичко е и примитивно-първично и възвръщащо се към основното, но на едно по-високо ниво от спиралата и като апогей-висота на чувството.

Мария Донева е майстор и на пейзажните ескизи. Тези статични, притихнали състояния на природното, които едновременно с това са заредени с животворно движение и живот. Един невероятен баланс от статика-движение:

Правоъгълни бали слама.

Светлината е на петна.

Под небето – една голяма

И хранителна тишина.

Хоризонтът – извит в усмивка.

Ароматна прохладна пръст.

Във сърцето – покой. Почивка.

И надежда – околовръст.

Посочете ми друго стихотворение, така лаконично, а отварящо толкова от сетивата ни: за взор, звук, допир, мирис. И събрало толкова нюанси на чувствата ни с тези невероятни метафори. Това е, като картина с Рембрандовска светлина и като звън на арфа.

Стихотворенията и разказите  за деца на Мария Донева са друг необятен свят за възхищение, който ни примамва да избродим. В книгата си „Животните“ Мария Донева ще събере на едно място почти целия животински свят. Едно дете в порастването си първо се запознава със животните като играчки и герои на книги. Така то се социализира. Разширява своя социален атом. От памти века животните са първите другари на детето. Дори първите психотерапевти. В началото на миналия век в бит, в който липсват нежностите към детето, малкият човек (израз на Фройд!) първо ще изтича на двора, ще обгърне шията на агънцето, на теленцето, ще помилва кучето и на тях първо ще изплаче мъката си. И днес, когато в къщата се внесе коте или куче, детето не знае да се смее ли или да плаче от радост. Та, то ще си има другар в игрите…

Така и в книгите на Мария Донева гъмжи цяла менажерия от мравки, зайци, котета, кученца,  риби, мишки, лалугери… и всички животни, за които се сетим. Всички те са герои на приказки, сценки или стихотворения и вършат геройства.

Мария Донева

Ще ни хрумне ли да изфантазираме история за два сандала, които …аха да се разделят и вече да не са двойка. И тогава на помощ идват кучето Йофчо и котаракът. Да, но на Мария Донева ѝ хрумва. Хрумва ѝ невероятната история, че единият сандал е отишъл в библиотеката, за да намери любовно стихотворение, което да поднесе на половинката си – другия сандал. Така сандалата Сийче е депресирана и иска да се хвърли от покрива, че е изоставена. И в тази „комедия от грешки“, докато се разбере кой кого обича и обичат ли се още двата сандала кипи една кавалкада и буфонада от неспирен хумор, хрумки и смешки. И над всичко – човешкото чувство „обич“. И над всичко звучи любовното признание на мъжкия сандал Санде:

Без теб светът изчезва цял.

Без теб снегът е черна кал.

Без теб не бих и ден живял.

Без теб съм дупка от сандал.

Върни си, не прави скандал.

Не бих те никога предал.

Така през играта, през шегата и смешките Мария Донева поднася епизоди от света на големите. И тогава за едно дете не е трудно да разбере как се обичат, как се подкрепят, как се грижат един за друг големите и този далечен, непонятен и понякога страшен свят на възрастните става близък. Всичко става лесно като игра и леко като балон, който отлита в небето.

Не може да се изброят всички участия на Мария Донева в  куклени театри, в опери и оперети, във какви ли не спектакли. Нейното въображение е неизчерпаемо. Нейната любов зарежда всичко, до което се докосне.

Участ��иците в драмсъстава в психодиспансера в Раднево, 2016

В това „юбилейно“ припомняне на творчеството на Мария Донева не може да се пропуснат и нейните постановки с хората от психодиспансера в Раднево и с хора, както аз ги наричам „просто по-различни от другите“. Това е едно невероятно преживяване, колкото благородно и експериментално, толкова и хуманно и нормално. Всеки, който знае за създателя на психодрамата Якоб /Джейкъб/ Леви Морено, знае и фактите, че той прави сесиите си също и в психодиспансери. Както и това, че на паметната му плоча пише: „Това бе човекът, който върна смеха в психиатрията“.

И ще завърша този текст отново със стихотворение от Мария Донева, което също апелира за хуманността, за близостта и разбирането. Както и за сублимацията и катарзиса на чувството любов в изкуството. За това, „че любовта е сладка, любовта е мека.“…

Когато остарее любовта…

Когато остарее любовта

и я заместят с друга,  по-искряща,

по глупав нов закон я отменят,

или пък със досада я отпращат,

когато все не идва неин ред,

а после се окаже старомодна,

когато няма никакъв късмет

и нужното сърце не е свободно,

тя се оттегля, спира да тупти,

за нея вече въздухът не стига,

тя няма „аз“, остане ли без „ти“.

И си избира страница от книга,

завива се със бял и дъхав лист,

открива мир, утеха и спасение,

потапя се във сън, смирен и чист,

и се превръща във стихотворение. ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

P.S. на „въпреки.com”: Мария Донева е родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е автор на над 20 книги със стихотворения и кратки разкази. Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа ��ийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън. Тази година книгата ѝ„Писмото на мравката” (издателство „Жанет 45“) Мария Донева беше номинирана в категорията „Детска литература“ на наградите на литературен клуб „Перото“ на НДК. 

През 2016 със Стефан Джамбазов (1951-2021) създадохме като продуцент филма „Хора като нас“ по Норвежката програма за стигмата в психиатрията, като в него присъства с изпълненията си драмсъставът на Психиатричната болница с психодиспансер Раднево„Д-р Георги Кисьов”.Текстовете на пиеските бяха от Мария Донева, тя работеше със специалистите от лечебното заведение и пациентите. Те бяха щастливи да се представят като артисти на форуми по психиатрия и фестивали за хора с увреждания…

[purple-little-fairy]

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА

Когато цар Соломон слязъл от планината, събралите се в подножието се обърнали към него:

– Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?

– Вие сте светлината на света – започнал той. – Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.

– А какъв е смисълът на живота?

– Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Вашият живот е исто��ията на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен сам по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.

– Но защо ни преследват нещастията?

– Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. Скръбта е плод на невежеството. Обвиненията ограбват силите ви, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.

– Как да преодолеем нещастията?

- Вие сте божествени. Не се съдете. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвал��та е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.

– Какъв е пътят към щастието?

– Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващите живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.

– Каква е тайната на изобилието?

– Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.

– Как да живеем в светлина?

– Пийте всеки миг от живота, защото неизживеният живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от мрака в сърцето. Щастието – това е изгревът на слънцето. Съзерцанието е разтваряне в светлината. Просветлението е сияние на хиляди слънца. Блажени са онези, които жадуват за светлина.

– Как да придобием хармония?

– Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

– Как да постигнем съвършенство в живота?

– Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.

И накрая цар Соломон погледнал хората с любов и казал:

– Безмълвието ще ви разкрие много повече. Просто бъдете себе си!

[pemben]

Здравни съвети от Мухаммед(с.а.с)

Както във всяка своя свещена дума, така и в тези във връзка с човешкото здраве Пророкът (с.а.с) ни е посочил истини, които притежават незаглъхващо звучене за всяко покол��ние. Тези хадиси привличат вниманието с това, че са свързани не с лечението на болестите, а по-скоро с това, че са съвети, насочени към опазването на наличното здраве и здравословния начин на живот.

• Да бъдеш здрав

Ценността на здравето е предадено със следните лапидарни изрази на Пророка Мухаммед (с.а.с):

"Съществуват две блага, чиято ценност не се осъзнава от хората - здравето и свободното време."

"Този, който има насъщната храна, радва се на здраве и чувство за сигурност значи разполага с целия свят."

"Най-любимата молба на Расулуллах (с.а.с) към Всевишния Аллах е тази за здраве и жизненост."

• За всяка болка си има лек

Пророка (с.а.с) също така е възвестил, че за всяка болест си има лек и той трябва да се дири:

"Хак-Теаля като е дал болестта е създал и нейния лек. И за всяка болест е отредил нещо за цяр. Щом е така, намерете цяра(лека) на болестта си. Но недейте да използвате за лек неща, които са харам(забранени)."

"О, раби на Аллах! Лекувайте се, защото Аллах (Дж. Дж.) е сътворил лек и лечение за всяка създадена от Него болест. С изключение на една - старостта."

• Не преяждайте!

Поемането на по-голямо количество храна от необходимото и многото килограми пречат на човека и водят до много болести или улесняват тяхната поява. Пророкът (с.а.с) е прдупредил вярващите с различни хадиси и по този въпрос:

"Преяждането е майка на всички заболявания"

"Човекът едва ли е пълнил нещо толкова лошо, колкото стомаха си. Достатъчни са три залъка, за да изправи той кръста си. Ако въпреки това иска да яде повече, нека раздели стомаха си на три - една трета от стомаха си за храна, една трета за вода и една трета свободна."

"Хората, които Аллах(Дж. Дж.) недолюбва са сред тези, които преяждат, пият много и прекалено много спят."

• Избягване на вредното

Нашата религия ни е забранила храната и другите неща, които са несъвместими с човешката ни природа. Това положение е основен фактор за опазване на здравето и съхраняването на здрави поколения.

Харам/забранени/ са - алкохолните напитки, наркотиците и свинското месо.

Като харам се окачествява не само консу��ирането на споменатите неща, но и производтвото им и търгуването с тях.

Предвид общественото здраве тези дейности за забранени. Същото важи и при използване на обявени за харам неща при лечение, т.е забранено е:

"Хак-Теаля не дарява с оздравяване онзи, който е прибягнал до лечение с харам."

• Да бъдеш чист

Значимостта на чистотата едва ли може да се опише. Чистотата повишава жизнения тонус, предпазва от редица заболявания.

Нашата религия ни е повелила чистотата чрез абдеста /уду/, гусула /къпането/ и много други обязаности. Предлагаме само част от многото хадиси в това отношение:

"Ако някой си легне с петна от масло, месо и др. по ръцете си и му се случи нещо лошо, нека да не вини никого за това."

"Чистотата е половината от вярата"

• Хранене

Безспорно консумирането на чисти и пълноценни храни укрепва здравето и предпазва организма от заболявания. Пророкът (с.а.с) е препоръчал различни полезни храни на вярващите:

"Лекувайте се с краве мляко. Вярвам, че Аллах (Дж. Дж.) е вложил лековитост в него, тъй като кравата пасе от всички видове треви."

"Яжте чесън, лекувайте се с него. Защото той е лек за 70 вида болести. Ако не ме навестяваше меляикето /Джибриль/, аз също непременно бих ял."

"Почитайте хляба! Защото Аллах ви го е свалил от небесната благодат."

"Тиквата подхранва мозъка, укрепва ума."

"Според мен не съществува по-добра храна за кърмачката от фурмата и по-добър лек от меда за болния."

"Каква хубава подправка е оцетът!"

• Хранителна диета и оруч (говеене, постене)

Известно е, че хранителните диети и оручът осигуряват безброй предимства за човешкото здраве. В тази връзка Пророка (с.а.с) казва:

"В основата на заболяванията лежи преяждането. Начело на лековете е хранителната диета."

"Говейте, за да сте здрави!"

"Говейте! Говеенето прочиства вените. Успокоява, укротява силата на самолюбието и ероса във вас."

• Движения и ходене

Приетото като фактор за здравословен начин на живот от човечеството на XX век раздвижване и повече ходене е препоръчано и чрез хадисите на Мухаммед (с.а.с):

"Асимилирайте поетата храна чрез намаз, споменавайки името на Аллах (Дж. Дж.). Не заспивайте непосредтвено след хранене, сърцето ви ще натежи. Но не е нужно и да прекалявате с движенията след хранене. Това също вреди."

"Най-доброто лечение е чрез поемане на лекарства през носа и устата, съчетани с хаджамат (кръвопускане) и ходене."

Времето определено за намаз (пет пъти на ден) също е доказано терапевтично въздействие.

• Слънчев удар

Пророкът (с.а.с) е предупредил уммета (общността си) да се предпазва от слънчев удар:

"Не сядайте срещу слънцето. Това довежда до пребледняване на тена и до пресъхването му. Сиреч кожата на лицето остава без влага, обезводнява се. Все едно дрехата на лицето се изхабява. По този начин се предизвикват други задрямали болести."

• Майчиното мляко

Това, което днес се поставя като условие пред кърмещите майки, а именно - че всяко дете трябва да се кърми най-малко от 6 до 12-месечна възраст, нашият Пророк Мухаммед (с.а.с) е подчертал още преди 14 столетия:

"За детето няма мляко, което да е по-добро, по-полезно от майчиното"

• Лек за притеснение

Днес фактори като урбанизацията, промените в статуса на семействата, намаляването броя на децата в семейството, автоматизацията на част от професиите, многолюдността и шума постепенно довеждат до алиенация на личността в обществото, до притеснения и стресове от различен характер. Вредата от прекомерни притеснения Пророкът (с.а.с) е възвестил и изразил в следните хадиси:

"Всеки, който притежава ярост по природа, изтезава своята същност. Всеки, който има много тегоби и мъки се разболява."

"Ако някой има много притеснения, разболява се и тялото му. Ако пък нравствено не е чист, то той вреди и на организма си. Ако упорства в това, ще изпадне в немилост."

Притесненията на вярващите са повече, отколкото на другите:

"На този свят най-много притеснения имат вярващите, тъй като те разсъждават и имат притеснения, както за този, така и за отвъдния свят."

В такъв случай какво да се прави? Нека се вслушаме в думите на Мухаммед (с.а.с):

"Ей, синове на Абдулмутталиб, ако ви споходи несполука, мъка, притеснение или затруднение, произнесете - Аллах Аллах Раббуна ля шерикелех."

"Хванете се за тъгата, Защото тя е ключ към душите. Попитаха: Как се постига тъгата? Отговори: Заставете телата си да изпитат глада и жаждата."

"Пътувайте. Ще бъдете здрави и ще изпитате облекчение."

• Водата

Пророкът (с.а.с) е предпочитал сладката и отлежала питейна вода. Случвало се е даже по тези съображения да му носят такава от по-отдалечени места. Знаем, че водата, която съдържа варовикови примеси и въобще нечистата питейна вода е причина за ред бъбречни неразположения и инфекциозни заболявания.

"Господар на всички напитки в този и в Отвъдния живот е ВОДАТА."

"С каквото намерение се пие водата от извора Земзем, за това помага." (Изворът Земзем се намира в Свещената Мека до храма Кяабе)

• Благоуханието

В Исляма е отделено специално значение и на благоуханието:

"Не бива в никакъв случай получаващият благоуханни цветя да ги върне или да не ги приеме. Нека ги носи със себе си, те не тежат и не обвързват. Нека ги помирисва и да се радва на благоуханието им."

"Три неща особено много се нравят на тялото и подпомагат неговото развитие: хубавият мирис, обличането на мека дреха и пиенето на мед."

• Медът и кръвопускането

Както в Свещения Коран, така и в хадисите медът е упоменат като лечебно средство. Кръвопускането също е начин за лечение:

"Лекът се ограничава в три главни неща - пиенето на меден шербет, кръвопускането и обгарянето с нажежен метал. Но нека вярващите знаят, че обгарянето е последната мярка и е позволено само в краен случай."

Препрочитайте съветите на Пророка (с.а.с). Те са в синхрон с днешните знания по въпроса. Ислямът винаги е обръщал повече внимание на профилактиката и опазването на наличното здраве, отколкото на лечението на болестите.

В описаното по-горе отделихме място само на част от хадисите, отнасящи се към темата. Съществуват още много - от карантината до офталмологичните (очните) проблеми, от температурни състояния и смъкването на висока температура до модерния начин на лечение и т.н и т.н.

[open-society-news]

В Ливане и Кувейте запретили показ фильма "Барби" - BBC News Русская служба

https://t.me/open_society_news/9618?single&comment=24776

[the-flight-of-the-phoenix]

Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено!

В периферията на Вселената имало едно магазинче.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи на практика всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост „Вицепрезидент на корпорация“, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – �� това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил влизал в магазина като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание.

Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение на всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливия живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с някои приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки откъде могат да намерят още средства.

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го попитали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намерят смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече от сто години имало надпис:

„Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено!“

[timeheroeslove]

Доброволчеството е ценност… за екипа на Mansion Bulgaria

Снимка: Екипът на Mansion Bulgaria на акция в солидарната градина на Градско градинарско царство

Може би ги срещаш доста по-рядко от проблемите, но историите на доброто са навсякъде около нас и в TimeHeroes сме посветили над 10 години на това да ти ги показваме. Има ги дори на места, където не си свикнал да ги търсиш – като в света на бизнеса, например. Е, ние надничаме и там и със серия интервюта каним под прожекторите социално ангажираните компании с идеята историите им да вдъхновят други и така да разширим обхвата на корпоративното доброволчество в България. След разказите за доброто в MyWall.bg и A1, дойде ред да те запознаем и с героите на Mansion Bulgaria, за които също доброволчеството е ценност.

Mansion Group е компания с над 20-годишна история в онлайн гейминга, чийто офис в България отваря през 2014 г. Ние обаче ги познаваме лично от 2022 г., когато обединихме усилия за реализирането на доброволчески инициативи, които да удовлетворят силното желание на служителите на компанията да правят добрини. И те вече действат - с дарителска акция по Великден, среща с екипа и идеите на Ценна пластмаса – София и трудов ден в солидарната градина на Градско градинарско царство. Емоциите от тези ��исии и бъдещите добротворчески планове на екипа на Mansion обобщи за нас, за теб и всички останали Бойка Джартазанова, Employer Branding Specialist в компанията. Прочети ги и предай нататък! #volunteeringmatters

Коя беше последната доброволческа инициатива, в която се включихте?

В Mansion Bulgaria сме щастливи, че благодарение на сътрудничеството ни с TimeHeroes, имаме възможността да участваме в редица доброволчески и дарителски кампании, организирани в подкрепа на различни каузи. Последната инициатива, в която успяхме да се включим, беше насочена към градското градинарство под патронажа на колектива Градско градинарско царство. Заедно с тях екипът ни успя да разчисти терена, да подготви почвата и да засее част от предстоящата за тази година реколта от зеленчуци и подправки. Организацията подпомага с хранителни продукти, произведени в собствената им градина, над 50 бездомни хора всяка седмица, което допълнително мотивира желанието ни да участваме.  

Как се спряхте на нея?

За екипа ни беше от голямо значение да подкрепи тази мисия, наред с останалите набелязани активности, вземайки под внимание обратната връзка от допитването до всички служители. В края на миналата година имахме неколкократни срещи с TimeHeroes, за да изготвим адекватен на възможностите ни и отговарящ на нуждите на организацията план за действие през 2023 г. Още тогава заложихме в програмата солидарното ни участие в подобна инициатива, подкрепяща хората в неравностойно социално положение. 

Може ли да споделите някоя забавна история от доброволческа инициатива?

Забавни моменти не липсваха през целия ден, но сред най-запомнящите се беше този в началото на деня, когато Нийл Галахар - Изпълнителен Директор, направление „Маркетинг“, с голям ентусиазъм започна да работи така, че любезните домакини решиха, че е готов да прокопае цял канал самостоятелно. Разбира се, винаги е приятно да излезем от рамката на работната обстановка и, запретнали ръкави, да положим усилия за една добра и смислена кауза.

Какво е настроението по време на доброволческите мисии на вашия екип?

Всеки път, когато екипът на Mansion Bulgaria участва в някоя доброволческа инициатива, неизменно се усеща целеустременост и удовлетвореност от факта, че с оказаната помощ допринасяме за осъществяването на една малка положителна промяна в света. Въпреки предизвикателствата по пътя, настроението винаги е позитивно, а колегите не изпускат възможност да си сътрудничат и да си помагат по време на изпълнението на мисията.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвени? 

Не бяхме подготвени за броя на каузите, подкрепящи нуждаещите се из цялата страна. Оказа се, че мащабът е много по-голям от това, което си представяхме, когато започнахме да изграждаме стратегията си за тази година. Това беше моментът, в който екипът на TimeHeroes успя да насочи фокуса ни в правилната посока, за да използваме възможностите си в пълен капацитет и помощта ни да окаже най-силно влияние там, където има най-голяма нужда.

Защо доброволчеството е ценност за вас?

Ценностите, изповядвани в Mansion Bulgaria, се уповават на отговорност, автентичност, почтеност, устойчивост и равенство. Наред с доброволчеството, те оформят обществено ангажирано съзнание, което допринася за реализирането на редица инициативи в полза на нуждаещите се. По този начин имаме възможност да се свържем с други хора, споделящи нашата страст и желание за подкрепа, което благоприятства за изграждането на ценни и непреходни взаимоотношения. Несравнимо е усещането да си част от нещо голямо, което води до случването на едно добро, а ние в Mansion Bulgaria сме щастливи, че  можем да видим как обединените ни усилия променят живота на хората в нужда. С популяризирането на каузите, които подкрепяме, целим да вдъхновим и други компании и организации да се включат и да припознаят нашия подход. Накратко, доброволчеството за нас е ценност, защото ни дава възможност да направим промяна в живота на другите хора и да бъдем част от нещо по-голямо от нас самите.

“Доброволчеството е ценност” е кампания на TimeHeroes, която цели да разшири общността на социално ангажираните представители на бизнеса. Mansion Bulgaria е една от близо 50 компании, които вече се подписаха с логата и делата си под декларацията ни и с това потвърдиха, че подкрепата на социални каузи има място в офиса. Влез на manifesto.timeheroes.org, за да се видиш как и твоята компания може да стане част от тази общност и ни пиши, за да съдействаме в бъдещите добротворчески дела на екипа ви: hello@timeheroes.org! 

[krug-movement]

МЕХАНИЗЪМ ЗА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В РАЗРАБОТВАНЕТО, ПРИЛАГАНЕТО И МОНИТОРИНГА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПРИ РАБОТА С МЛАДИ ТАЛАНТИ В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, м. май’2023 & Пътна карта за траекторията на успеха

Комплексният план за мотивацията на младите хора е основан на поредица от дълбочинни интервюта за документиране на индивидуални постижения и представянето он-лайн и в книжно тяло на траекторията на развитие на 10 млади таланти в сферата на науката, изкуствата и технологиите. По такъв начин се поставя фокус върху мотивацията като стратегическа цел и средство за учители, директори, ученици и родители. Талантите са избирани чрез проследяване на техния път от средното към висшето образование /с едно изключение – от начално към прогимназиално/, изследвайки техния целенасочен избор, често реализиран извън учебните програми и задължителния учебен материал в процеса на училищното образование. Всички представени младежи са с ярка индивидуалност, работят в партньорство с граждански организации, а заради индивидуалните си постижения и каузи се ползват със силна обществена подкрепа на територията на изследваните общини. В рамките на изследването са 5-ма младежи наскоро завършили средното си образование и вече студенти и 5 ученика от средни училища в Кърджали, Пирдоп и Златица, от които един е на 12 години със силна ориентация към математиката. Това са дълбочинни разговори, при които се изследват личностни характеристики и пътят на формиране на личността чрез проследяване на мотивацията за постижения, тъй като личността е базисна ценност при създаването на индивидуални проекти и избор на професионален път в света на иновациите.

                 Източник: © tumsasedgars

Културата на иновациите изисква субектност, развита индивидуалност, автентично мислене и подхождане към действие и разрешаване на проблеми и казуси, което означава, че в такава култура по презумпция личността е базисна ценност. Свободният пазар, конкуренцията, образованието и науката в този ред на мисли са инструментални ценности, които обслужват върховенството на личността. Иначе казано, за да може да бъде органично развита тази култура на иновациите, в основата е нужно да стои, преди институционалните механизми и твърдите нормативни и регулативни рамки, пълнокръвната личност – онази личност, свободно развиваща своите креативни, аналитични и творчески умения и себереализираща се чрез тях. Неслучайно мото на Европейската седмица на професионалните умения през 2021 г. е: „Открий своя талант. Своя път. Своя избор“, а Европейските дни на научните изследвания и иновациите (29–29.09.2022 г.) бяха посветени на темата за човешкия капитал и талант като ключов ресурс в създаването на иновативни технологии и бизнес модели, които ще прекроят милиони работни места в ЕС. В контекста на публичното образование, за тази цел е необходимо не просто учениците от най-ранна възраст да имат досег и сами да практикуват различни видове изкуство, приложни занаяти, спорт, да решават практически казуси от реалните сфери на живота и културата: но също така и да бъде разностранно развивана тяхната естетическа култура, култура на творчество (художествено, техническо, фундаментално, приложно, от възможно най-разнообразен характер), на изразяване на личните идеи, възгледи и ценности в градивен план.

Още през 2019 г. от МОН формулираха водещ принцип в съвременното образование: „Ключовите думи на XXI век ще бъд��т креативност, свързаност, алгоритми. Отличникът през XXI век не e ученикът с отлични оценки, а ученикът, който е създател. А за да е такъв, трябва да е и мечтател“. С тези думи по време на церемонията „Отличниците на България“, организирана за трета година от в. „24 часа“, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчва на 31.10.2019 г.  наградата на учениците Алекс Цветанов, Надежда Цачева, Радостина Богословова, Рангел Плачков, Ивана Панева, Лазарина Попова и Борис Владимиров. Екипът от Софийската математическа гимназия е създал платформа, която свързва фирми с ученици, които биха могли да наемат на работа.

Младите хора с таланти и дарби, независимо дали вече изявени и доказани или потенциални и още неразкрити, нямат нужда толкова от граници и рестрикции по пътя на своето личностно развитие и самореализация, колкото от привикване към търсене на мярата в мислите и делата си – мяра, която стои в основата на здравето, благоденствието и градивното развитие. В сферата на разгръщане на таланта тази мяра се изразява в търпението, самодисциплината, ценността на труда и постоянството, волята за неизменното периодично излизане извън зоната на комфорта в името на усъвършенстването и откриването на нови и по-богати измерения на специфичната област или области, на които младият човек се е отдал във вдъхновението си, страстта си, креативността си. Именно този баланс между чистия плам на вдъхновението и работата по усъвършенстване на една идея е това, за което младият човек има нужда от колкото се може по-всестранна подкрепа, от общ��ост в името на съхранение и развитие на личностния си интегритет: автентичната, творческата, талантливата личност повече от всичко е задача на активното гражданско общество.

https://krug-bg.org/docs/KOMPLEKSEN%20PLAN%20ZA%20MOTIVATSIYA.pdf

[proekt-prosper]

Нямам време и енергия за хора, които не осъзнават стойността ми.

[b0reau]

Впечатляващо е колко много "хора" намират за висша форма на пичовщина да пият кафе за 4лв в картонена чаша на мазна маса с остатъци от дюнер в мол, претъпкан с хуманоиди с ценностна система по-ниска от тая на бременна хлебарка. 🤷‍♂️

[vprki]

"Изправени пред сянката" е посланието в Нощта на театрите

 „Театърът пак ще се научи да открива героите, защото сега се занимава предимно със сенките“. Казва писателят Александър Секулов, драматург на Пловдивския театър Н. О. Масалитинов“ по повод 12-та европейска Нощ на театрите. Тя ще бъде на 16 ноември, а организаторите са избрали "Изправени пред сянката" за основно послание.

Деветнайсет творци се „срещнаха“ със Сянката си в емблематичните #НощниПерсонажи на европейската Нощ на театрите. Популярни лица на театралното и балетното изкуство в България за поредна година подкрепят проекта, който се превърна в една от най-очакваните и вдъхновяващи културни инициативи.

Александър Секулов

Главни герои в концептуалните фотографии са режисьорите Явор Гърдев и Антон Угринов, драматургът Александър Секулов, актьорите Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Владимир Пенев, Дарин Ангелов, Христо Петков, Владимир Михайлов, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Константин Еленков, Боряна Братоева, Мартин Димитров, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджит��нев.

За първи път към фотографския проект има кратък филм „Изправени пред Сянката“, в който „говорят“ сенките на творците. В него буквално и визуално режисьори, актьори и драматурзи се изправя�� пред собствената си сянка и говорят за чувствата и емоциите си. За Явор Гърдев сянката е “нещо като лакмус за изминалото време“, Христо Петков споделя, че „сянката е двойникът, а двойникът в театъра има много голяма роля“. Юлиан Вергов казва, че никога не се страхува от неговата собствена сянка, но от сянката на героя си – винаги. За Владимир Карамазов сянката е „тялото на душата“. Весела Бабинова разказва, че „ако познаваш сянката си, тя може да е ценност и суперсила“. За Луиза Григорова-Макариев „тъмната страна е убежище“ и лично пространство, в което може да открива отново и отново себе си.  С думите на Александър Секулов започнахме текста, защото те са емблематични за нелицеприятните неща, които се случиха в някои театри. Но това е друга тема, все пак, драматургът не я отминава…

Явор Гърдев

Творчески директор на 12-тата Нощ е Александър Таралежков. А във фотографската серия Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха със Слав Анастасов, Любомир Петров и екипа на продуцентска компания SHOOT.

„Нощните персонажи“ ще бъдат показани само онлайн и на мониторите на метро станциите в София. От 2023 г. Нощта на театрите започва своята Зелена програма за намаляване на въглеродния отпечатък и организаторите се обединиха около решението фотосите да не бъдат отпечатвани на хартиен носител, а да бъдат представени само в дигитален формат.

Владимир Пенев по време на снимките

"Европейска Нощ на театрите" е платформа, която обединява всички, които имат отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.

Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватия, иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Програмата със събития ще предложи, както представления на живо, така и съпътстващи събития, 5-часов live cam от София и Пловдив, срещи с творци, изложби, пърформанси в различни часове от съботния ден в десетки локации в няколко български града.

Ованес Торосян при подготовка на снимките

Организаторите отбелязват, че "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от цяла Европа. "Нощта" е иновативна интерпретация на театралното изкуство, която е насочена към развитие на публиките и пълноценното им участие в културния контекст на всяка от държавите-участнички в проекта. Нейната мисия е да показва театралната креативност във всички форми, като обединява творческите индустрии, разширява театралната мрежа чрез обмен на идеи и опит,  привличайки публики от всички възрасти.

"Идеята на тази европейска платформа е да привлича младите зрители в театралните зали, както и тези, които по принцип ходят на театър, да имат възможност да видят нещо по-различно, да отидат а театър в по-различен часови пояс. Да се срещнат с актьорите, да надникнат зад кулисите. Смея да твърдя, че за 12 години успяхме да наложим този модел и на българския театрален пазар и резултатите са повече от задоволителни и доста вдъхновяващи за нас, защото повече от половин милион зрители влязоха в театралните зали, както и във всички локации, в които „Нощта на театрите“ успява да създаде театрално съдържание". Казва пред БНР Мария Панайотова от Фондация „Арт Проджектс“, организатор "Нощта на театрите" за България.

Теодора Духовникова

Тя е убедена, че посланието "Изправени пред сянката" дава поле за много интерпретации. Нашата изходна точка беше, че подготвяме дванадесето издание на инициативата, а 12 е едно число символ на край и начало и отваря нови възможности. Затова избрахме да направим равносметка, но не по стандартния начин, а като погледнем а нещата през "сянката" ни – другата, в повечето случаи тъмна страна, като в момента експериментираме както с въображението, така и с реалността, защото реално нощта съществува и през сянката ни, а тя, в зависимост как я използваме може да бъде и супер сила за нас самите. Стигнахме до посланието "Изправени пред сянката", поглеждайки към Юнг, но и към българск��та традиция за вграждането на сянката в нещо, в което виждаме смисъл".

Христо Петков

 За концепцията творческият директор на 12-ата Нощ – Александър Таралежков уточнява: "Юнг ни учи, че сянката представлява онези части от личността, които често отхвърляме или игнорираме. В българската традиция вграждането на сянката символизира оставянето на нещо лично и скъпо в основата на здание, за да му се придаде сила и дълголетие.“

Всяка година организаторите канят всички театри да се включат в „Нощта на театрите“, като самите ръководства и екипите решават какво съдържание да предложат.

С какво ще включи в красивото събитие всеки театър и програмата на Нощта може да научите тук. А на официалния ѝ сайт вече е отбелязано подробно каква ще бъде в Пловдивския драматичен театър.

На 16 ноември, от 18:00 часа, в голямото фоайе на театъра, ще бъде открита изложба с оригиналните плакати на големия художник Ганчо Ганев.  Добре познати на поколения зрители, афишите му оформят визуалната идентичност на постановките на пловдивския драматичен театър за десетилетия наред. Произведенията му очертават дългия път, изминат от театралния плакат през годините и дават възможност на признателната публика в града под тепетата да отдаде почит на бележития художник, вписал творчеството си в един от паметните периоди на театъра.

Галин Стоев с ��ортрета си в Нощта на театрите, 2023

От 19:00 часа в Музея на театъра, за първи път, ще бъде представена новата VR зала. Тя предлага наистина уникално за България виртуално преживяване, позволяващо на посетителите да се пренесат назад във времето и да видят как е изглеждала вътрешността на първия професионален театър в България. Чрез модерните технологии театралната история ще оживее по един неповторим, съвременен и напълно завладяващ начин.

Кулминацията на театралните събития ще настъпи в 21:00 часа, когато в Голяма зала, ще започне най-новият спектакъл на Диана Добрева и Александър Секулов – „Без кръв“, съвместен спектакъл на Драматичен театър – Пловдив и Драматичен театър – Велес, Република Северна Македония по едноименния роман на Алесандро Барико.

Владимир Карамазов

Припомняме, че от 2014 година актьорът Владимир Карамазов е посланик на „Нощта на театрите“, част от инициативата „Европейска нощ на театрите“. Самият той освен актьор и продуцент, от 2019 се занимава сериозно и с фотография. Негови фотографии са публикувани на престижни фотографски платформи и печелят фотографски награди.

Миналата година слоганът на Нощта бе „Под властта на театъра, всяка роля е различно царство“. Тогава 21 бяха посланиците на „Нощта на театрите“ и отново „присъстваха“ с великолепни образи, сътворени от фотографите Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски, но различни от тази годишните им, съобразени с посланието за 2024 "Изправени пред сянката".

Марта Петкова портрет от Нощта на театрите, 2023

Всичко актуално следете за предстоящата „Нощ на театрите“ следете в официалния сайт, във фейсбук, инстаграм и Viber Community-то на инициативата. Заслужава си… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Фондация „Арт Проджектс“

[contra-spem--spero]

Напоследък ми беше все някак ужасно противно да съобразявам постъпките си с каквато и да е било нравствена мярка. Ръководеше ме друго...

“Играчът на рулетка”, Ф.М. Достоевски

[ur-local-filmar]

Неприятно е да се чувстваш маловажен за човек, който значи много за теб, но по-неприятно би било да забравиш колко си ценен сам за себе си.

[not-today-blr]

Истината се крие в гушкането

[ethereum-sss]

Самооценка и потребност от утвърждаване (валидиране).

Да съм валидиран означава да се чувствам стойностен и приет като личност. Това е емоционална потребност, чието отразяване или неотразяване в най-ранното детство, повлиява значимо на самооценката. Тя е актуална във всеки един момент от живота ни и има нужда да бъде „нахранена“.

Можем да я разпознаем в усещането от:

уважението на хората около нас;

утвърждаването с добри думи, похвала и позитивна обратна връзка за поведението или характера ни;

вниманието, с което ни питат как се чувстваме, какво е нашето мнение, от какво имаме нужда, какво ни се случва или какво ни вълнува;

внимателното изслушване и отразяването на това, което сме казали или изразили емоционално;

разбирането на нашите думи и споделени емоции;

приемането на личността ни, без критик��, назидания, обвинения или опити да ни променят и направят по-добри хора.....

Когато едно дете е валидирано, то изгражда позитивен образ за себе си и стабилна самооценка. Бъдещият възрастен добива увереност в собствената значимост, научава се да си вярва, да цени и уважава себе си, да се самоутвърждава и да конфронтира всеки опит на другите да го девалидират, обезценяват или дисквалифицират. Не става зависим от външното одобрение, а мнението и отношението на другите не го дефинират, и не определят дали е добър или лош, дали се справя или не, дали ще може или не, дали заслужава или не, дали е важен или не. Защото той може сам да валидира себе си. “Ценя себе си! Аз съм ценен/значим/стойностен!” открива хиляди възможности в живота, дава всички необходими условия човек да живее в хармония със себе си, да стои комфортно в собствената си компания, и да се стреми към нещата, които иска, без съмнение в способност��а да ги постигне. Затова и повечето хора с вяра в собствена ценност, успяват да се реализират в живота. Развиват се, израстват като личности, спокойни, уверени и смели да поемат рискове и да се утвърдят.

Да са те валидирали като дете е благословия, най-значимият подарък от възрастните, които „там и тогава“ са ти давали така нужното приемане и утвърждаване, по начин, който те е карал да вярваш искрено, истински, с цялото си сърце, че имаш стойност и си важен/а за някого.

Когато едно дете расте девалидирано – критикувано, "преправяно", обиждано, неглижирано, неразбрано, неприето или отхвърлено, то постепенно интернализира това отношение и започва да се отнася към себе си по същия начин. Като възрастен е изпълнено със съмнения в собствената значимост, изискващо и недоволно от себе си, търсещо одобрение и харесване, за да се почувста добре в кожата си, за да мисли и повярва поне за миг, че „става за нещо“ че „не е незначимо“, че не е „необичано“, че „заслужава“, „че мнението му има значение“ „че на другите им пука за него“, “че другите го ценят”, “че другите го виждат”, “че го искат и харесват”. В живота си на възрастен, девалидираното дете се бори с един жесток „вътрешен критик, който отхвърля и обезценява личността му“. Самооценката е ниска и нестабилна, увереността около или под нулата, вярата в себе си липсва, желанието и смелостта да се заявява и отстоява са или много слаби, или отсъстват напълно, срамът от себе си е почти постоянен, а външната валидация – животоспасяваща, когато, и ако я има, и разрушаваща, когато я няма.

Мъчително е да носиш товара на девалидацията в ранните години от живота си, понякога непоносимо и отчайващо като „безизходно проклятие“, което спъва всяка твоя крачка, нашепва обиди, преследва те с натрапливо разочарование, и дебне в сянката да се нахвърли върху теб при всяка малка грешка или неуспех. За съжаление „там и тогава“ детето не е имало избор, не е разбирало какво се случва, не си е давало сметка, че не заслужава подобно отношение, и че не то е виновно, не е имало нито емоционалната зрялост, нито житейският опит, за да се противопостави, и в крайна сметка е поело товар, който не би следвало да носи, и не би следвало, то да плаща цената за чуждите грешки. За жалост това се случва, не рядко, с много момченца и момиченца, които днес можем да срещнем като мъже и жени, чувстващи се невидими и без вяра в своята значимост и право да бъдат себе си.

„Тук и сега“ обаче, тези мъже и жени имат избор и могат да си дадат сметка, че не заслужават това, че не те са виновни. Могат да се противопоставят, да се защитят, и да изградят самоуважение и приемане на себе си. Не е толкова лесно и просто, колкото може би звучи на думи, и аз не казвам това, казвам само, че е възможно!

Можем да дадем нов живот на детето в нас, ако конфронтираме „безизходното проклятие“ с нагласата, че „да се науча да ценя себе си е житейска мисия, и когато я изпълня, ще си подаря безцененност. Ще давам на детето, което съм бил/а, уважението, приемането и състраданието, които заслужава. Ще заявявам, утвърждавам и отстоявам собствената си значимост, защото тя съм Аз.“

Антония Димитрова