#фалшификати

[vprki]

На Нова година с творбите на Алеко Константинов

В началото на 2023 г. честваме не само настъпването на Новата година, но и 160 години от рождението на големия български писател, интелектуалец и общественик Алеко Константинов – Щастливеца (1863-1897). При скулптурната фигура на Алеко Константинов на бул. „Витоша“ в София, писатели отбелязват 160-та годишнина от рождението на големия писател и общественик.

Четат откъси от произведението „Бай Ганьо“. Честването е и своеобразен граждански протест срещу подмяната на патриотизма с неговите фалшификати, подчертава, от името на организаторите проф. Александър Кьосев. Мотото е „Изберете: патриотизма на Алеко или патриотизма на бай Ганьо!“ . Събитието е и своеобразен протест срещу подмяната на родолюбието с неговите фалшиви двойници и изпразнени от съдържание символи. Убедени сме, че любовта към родината не е в празните приказки, излишните демонстрации и развяването на байраци, а в грижата и практическата работата за нея, в отговорността и спазването на законите ѝ, в отвореността към света. Недоволни сме, че този мълчалив граждански патриотизъм, следващ заветите на Алеко Константинов, не е представен в българския парламент и няма място в политическия живот, съобщават още организаторите.

Алеко Константинов - Щастливеца

Провокирана от тази забележителна идея днес на връх 1 януари, датата, на която е роден, 2023 се зарових в книгите на Алеко в домашната ни библиотека, не само в „Бай Ганьо“. И реших да публикувам във „въпреки.com” текст на Щастливеца. Трудно ми беше да избера откъс от „Бай Ганьо“, искаше ми се, ако може цялата книга, но няма как. Иначе и аз и близките ми имаме поводи всеки ден да я споменаваме, даже и когато сме в чужбина, но за това в послеписа. Не отидох на среща с Алеко на бел. „Витоша“, независимо от приятелите и съмишлениците, които щяха да бъдат там. Но избра�� негов друг текст да публикувам, макар че като се замисля в него диша пак този бай Ганьо, който и до ден-днешен остава най-българският герой.

За съжаление, пиша го с горест…

Panem et circenses

Хляб и зрелища

Уви, престанаха фишеците! А пък ние, жителите на българската столица, как бяхме се свикнали с тях през оная седмица на тържества. И каква нужда има да лишават столицата от нейната празнична премяна. Оставете триколорните диреци, оставете арките, оставете и флаговете - нека се развяват, нека на тия флагове зелената боя, емблема на надеждата, ни вселява успокоение и ни приспива върху скута на султанското благоволение. Пускайте фишеци, нека техният устрем мами нашите погледи към небесата, нека техният пукот буди съзнанието за нашето величие и зрелост...

Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и по-привлекателно от Римската империя, особено през първите векове на християнството. И ако се взрем внимател��о в пътя, по който сме я подкарали, с радост ще забележим, че май-май не сме далеч от Римската империя. Криво да стоим - право да хортуваме: какво ни дели сега-засега от римляните? Ама ще речете, патриции нямаме. Кое каиш? Патриции ли? Я прочетете някои "Известия от двореца" - ще ви се завие свят от титли, три пъти ще ви се пресече в гърлото, догдето прочетете едно име. Я накарайте някого от Дивотинска околия да ви изговори: "Заведующий еди-коя си част в полка на Нейно-Царско Височество-Принцеса-Клементина-Сакс-Кобург-Готска, Августейшата-Майка-на-Негово-Царско-Височество-Господаря, от генералний щаб подполковник Бонапартов. Например, санким де. На гладно сърце можеш ли го изговори! И кажете после това, че не сме прогресивна нация. Малко ли промени станаха в обществения ни живот: вчерашний Лало Пуюв днес се именува Любомир Дендонов, вчерашната Нъка Фъкюва днес се подписва - ако е грамотна - Надежда Факлинска... Думата ми е, че патриции не липсват у нас.

По време на Алея н�� книгата, 2020

За да изравним разликата между нас и римляните, не остава освен да увеличим числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180 дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя. не вярвам, че една комисия от благонадеждни хора ще срещне затруднение, ако й възложат да измисли по пет нови празници на месец. Ний като васално княжество можем да усвоим наготово някои официални празници на Отоманската империя, например: тезоименния ден на негово императорско величество султан Абдул Хамид, възшествието на нине благополучно царствующия падишах върху престола на халифите, сетне можем да празнуваме байрама; също така нищо не ни пречи да празнуваме рождените дни на всичките царе на земното кълбо, за да покажем, че ний сме прогресиюща нация. Нека ни хвалят в "Revue d'Orient"...

Руси Чанев чете от "Бай Ганьо", 1 януари 2023

Загубата не е кой знай какво чудо. Да вземем за пример столицата: в София има 60 000 жители; ако всякой едно на друго изработва на ден по 3 лева за 60 дена прибавени празници, всякой ще се лиши само от 180 лева в годината, или всичко София ще изгуби само 11 000 000 лева. А цялото градско население в нашето мило отечество ще се лиши от 180 000 000 лева в годината. Голяма работа! Разхвърляй ги между селското население и свършено!... Мигар за хатъра на някакъв си презрян метал ще вземам сега да се отказваме от тържествата. Яма йок! За друго за какво има да му мислим: флаговете си ги имаме готови, нека се развяват цяла година; диреците ще ги оставим да стърчат. Само за фишеци ще трябват пари. Но за това нека му мислят австрийците; има да ги скубем сега с по14% мито, ще им одерем кожите с търговския договор. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги хвърлим. През ден, през ден илюминации и огнестрои, през ден, през друг паради ще правим; Зоологическата градина може лесно да се превърне в арена за всеобщи тържества, в нея ще се помести цялото столично население. Народното събрание в едно от нощните си заседания може да изкалъпи надве-натри едно допълнение към наказателния закон: който оскърби някой член от народната партия, осъжда се на разтерзание от дивите зверове. Това наказание да се извършва публично в Зоологическата градина; осъдения ще го хвърлят в клетката на лъвовете пред очите на тържествующето столично население и в това време ще свирят музики и ще пукат фишеци.

Търговският договор с Австрия отваря братски границите на България за австро-маджарските търговци и фабриканти; те ще могат сега без никакви предварителни разрешения и формалности да напълнят цялото ни отечество; тъй щото нашите търговци могат отсега нататък да си почиват и да участвуват само в тържествата. Братята маджари ще си имат грижата да въртят вместо тях търговия и да развиват индустрия. Най-сетне стига им толкова на нашите търговци и занаятчии, нека си поотпочинат...

Като се заредят тържествата, на комисиите остава да се погрижат за храната на тържествующия народ и тогава вече ник��й дявол не ще може да намери ��азлика между България и Римската империя...

И за храната е лесно: Рим е раздавал хляб на 300 000 гладници, какво струва на българския народ в името на прогреса и народното величие да поддържа 50 000 гладници в София. Останалите 10 000 души, надяваме се, ще имат поне за хляб пари. Ето ти тебе и разрешение на всички социални и економически въпроси: един княз и две комисии! Едната ще раздава хляб, другата ще устройва тържества. Нека му мислят австрийците... Кой им е крив! Да са мислили, когато са подписвали търговския договор, ха-ха, ха-ха...

Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели - какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само:

"Panem et circenses!"... (Panem et circenses (лат.) - горчиви думи, казани от Ювенала на разкапаните римляни, които не са искали на Форума нищо освен хляб и безплатни зрелища. –б.р.)

София, 26 февруарий 1897 година ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

P.S на „въпреки.com”: Бях решила да почета Алеко Константинов на това важно и смислено събитие. Но като се зачетох днес, реших да остана със Щастливеца насаме.

Припомням, че на 17 май т.г. Софийска филхармония начело с маестро Найден Тодоров имаше бляскав концерт в Златната зала на Музикферайн във Виена. В програмата беше и симфоничната сюита „Бай Ганю“ на Веселин Стоянов, създадена преди 80 години. „Прозвуча като взрив това премиерно изпълнение във Виена на творбата на големия майстор на оркестровото писмо. За виенската публика това първо прозвучаване бе явно толкова силно въздействащо, че всяка отделна част бе последвана от бурни аплаузи – предизвикани, сигурна съм, не просто от непознаването на творбата, а от тази многобагрена интензивна звукова плът, изпълваща залата, която абсолютно изключваше мълчалива тишина между частите. Но и за мнозина от нас, израснали с тази емблематична творба и многократно слушали я през годините, това изпълнение сякаш бе за първи път – чуваха се нови нюанси, нови темброви и хармонични цветове, релефно, графично ясно изведени инструментални линии, блестящи виртуозни сола.“ Написа тогава за нас проф. Анда Палиева.

[myminiworldd]

Казват, че мъжете са тези, които едва седмици, месеци, години по-късно осъзнават какво са загубили, тръгнали си без причина от жената до себе си.

Има и такива жени.

Осъзнаването идва късно, много късно…

Когато вярваш, че раздялата е било правилното решение; когато си убеден, че си преживял човека, чието същество е било събирателно на цялата ти енергия и любов. Когато си бил сам, но и с други. Когато си си поживял, видял си лица, отношение и толкова маски, маски, маски… Фалшификати, които търсят само изгода от теб, които не искат нищо сериозно от теб. Парче месо за вълците! Това си ти момиче - и лицето ти, и тялото ти са единствено обект на нечистиви, игриви мисли. И никой дори и не помисля, че и ти си с чувства. Стока си! Произведена за техните нужди и със срок на годност. Заменима си! Използвана и захвърлена встрани.

Разочароващо, нали!?

Но не захвърли ли и ти човека, когото твърдеше, че обичаш? Не го ли рани, не го ли беляза, не го ли погуби с прищевките си?

Е, сега боли, нали? Силно ли боли? Достатъчно ли боли? Да го гледаш как той след толкова време вече не страда по теб; че е продължил напред, забравил е горчилката, която нася в душата му. Заменена е, изсмукана, отмита от нечия друга любов, от нечии други устни, от нечии други очи...Твоите вече не провокират онази така специална усмивка, не донасят блясък в очите му. И боли, нали!? Да виждаш, че някоя друга е вече на твое място, че “твоето” не е повече твое. Че най-доброто си го изпуснала. Няма го! Стяга те - стомаха, гърлото, сърцето. Сълзите, които не знаеш защо проливаш, те давят. Давиш се в спомени, в снимки и сълзите се леят, ли леят. Но е късно. Прекалено е късно. И боли, нали? И още много ще боли!

Но и ти ще се излекуваш. Само време си дай и плачи. Излей го от себе си и започни отново. Дори да е за пореден път...

Казват, че мъжете са тези, които късно разбират какво са загубили, напуснали любимата си.

Но има и такива жени!

*Екатерина Енева*

[nqkuvtam]

Любовта е като картините. Има един оригинал и много фалшификати...

[jstsomerandomchicksthoughts]

Щом искате нещо истинско, защо все при фалшификати ходите?

[petarnizamov]

Засилва се мигр@нтският натиск по границата с Турция. Гранична полиция пак потърква ръце за корупционните пари, които ще минават пак през началството. Вече се нагласят "нашите" смени и се правят сметки къде да се пращат за "зелен хайвер" "несигурните" служители, с коите не са изградили "бизнес отношения". Вече се пускат обществени поръчки за транспортиране на "легалните беж@нци", но аз ще ви напомня защо смениха шефа на гранична полиция през 2016г. Защото ние разкрихме как със същите автобуси на Агенцията по Беж@нците се прекарват мигр@нти,преминали незаконно зелена граница! Сегашните не са по-добри. В р@мските махали вече си правят сметки за нови немски возила, нови палати. Купуват се нови микробуси за прекарване на незаконните. Разработват се новите маршрути директно с шефовете на партийния елит. В София Мишо Арабина, които аз разрих, че е връзката между нелег@лните, които тогава се стоварваха на "Лъвов мост" и Агенция "Миграция", която се намира на няколко метра от коста, отдавна е организирал схемата за финансирането на ново-пристигналите нелегални през неговото "Чейндж бюро" на метри от агенцията. "Патриотите" са фалшификати, които прекарват мигр@нти. Да напомня как висши партийни функционери от партията на Валери Симеонов бяха заловени на магистрала "Тракия" през 2017г. да прекарват мигр@нти в автомобили на НСО, след дългогодишна схема, която им осигури много партийни пари. Потърпевшите сме само ние, нашите деца и хората,които обичат България. Защото "bej@ncite" се оказаха после атентатори. Например Мохамед Далил, който се самовзриви в Ансбах, Германия и уби доста хора, беше дълго време в България и даже даваше интервюта за БНТ, където беше представен като "klet bej@nec" и който имаше любовна връзка с активистка на Български Хелзинкски Комитет" (БХК). За това, мотивиран от горното: Нашият съвет на "Цивилни отряди за защита на жените и вярата" РЕШИ да възобнови походите по границата! Да живее България! (at Burgas, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/CS13mOWoGVK/?utm_medium=tumblr

[pprodina-blog]

ПЕТЪР НИЗАМОВ Във връзка с публикацията от вчера относно куклата на "CRY BABIES" с мъжки полов орган, демонстративно изразен през цепка на гащите, с връзка : https://www.facebook.com/PetarNizamovNews/posts/1471981392925973 Имаше множество коментари, че това, че куклата била облечена в розово, не означавало, че е момиченце. А ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ДЕЦА ОТ ФИЛМЧЕТО "CRY BABIES MAGIC TEARS" СА МОМИЧЕНЦА, НЕ ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ КУКЛАТА, ИЗРАЗЯВАЩА ГЕРОИНЧЕ ОТ ФИЛМЧЕТО Е МОМИЧЕНЦЕ. Гледайте филмчето по-долу ! В случая в мъжки полов орган. И това ако не е джендър пропаганда, здраве му кажете. А това, дали е оригинална кукла, дали се продава в книжар��иците, или в други детски магазини като "ХИПО ЛЕНД" аз не го разбирам, не съм специалист. Между другото, тази кукла с мъжкия "русал" по-долу се продава точно в "ХИПО ЛЕНД" . Само за тези, които ги защитаваха ревностно ! Знам само, че женски кукли, където е изразена търговската марка "CRY BABIES" имат мъжки полов орган на видно място. И тези кукли се продават на БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР. Аз ако бях титуляр на марката "CRY BABIES" и се разпространяваха такива уж "фалшификати" с моята търговска марка да дискредитират моята фирма. Бих направил всичко да бъдат изтеглени от пазара. Очевидно това не новост за тях, защото е имало подобни сигнали и преди два месеца, разпространени по медиите, които със сигуирност би трябвало да бъдат уловени от технмия маркетингов отдел. Въпреки това до ден-днешен никой от тази фирма - производител не си е мръднал пръста да бъдат изтеглени тези кукли от пазара. Защо ли? Защото е обичайна практика пазари, където потребителите не са особено платежоспособни, самите титуляри на търговски марки да пускат техни уж реплики, изработени от самите тях , само, че с евтини материали и ниско качество. Разбира се, че в такъв случей няма кой да инициира действия по премахване на уж репликата. В този случей е така. Титулярът на търгпвската марка "CRY TEARS" чрез "ХИПО ЛЕНД" се отрича от тези реплики, но оставя те да бъдат разпространявани безпрепятствено. Давам пример ! По жалби на вносители на "ГУЧИ" , "АРмани" и т.н. бяха затворени множество магазини, където се предгаха техни реплики, а собствениците бяха осъдени (at zhk P. R. Slaveykov, Burgas) https://www.instagram.com/p/B66TQ-KpqE2/?igshid=1ucxeat9ovai7

[kboytube]

Учен от НАСА: Земята е плоска

Учен от НАСА: Земята е плоска

Синди Холан: Земята е плоска, а Бог е над нас

Увеличават се поддръжниците на теорията, че Земята не е кръгла, а плоска.

Хората, които отстояват това мнение, твърдят, че фотографиите на НАСА, руските институции и други космически агенции са фалшификати, създадени с помощта на компютри. Сред защитниците на теорията за плоската Земя са дори учени, работили в НАСА, каквато е Синди Холанд.

[georg4610]

New Post has been published on

New Post has been published on http://biznesidei.eu/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%b0/

Най-доброто мебелно решение на пазара – ергономични столове за офис пространството

Без значение дали вие сте част от ръководния състав на компанията, в която работите или пък сте от многото нейни служители, бъдете напълно наясно с факта, че и при двата случая е от изключително значение добрият подбор на ергономични столове, които ще се превърнат във ваш най-добър приятел през всекидневния ви престой в работното пространство. Разбира се, за да изпълните максимално правилно тази заръка, е необходимо да бъдете подобаващо информирани относно истинските видове ергономични столове, от които всеки офис безспорно се нуждае. Що се отнася до тази дейност, добре е да знаете, че тя не е никак лесна, тъй като на родния пазар за мебелно оборудване са налични както висококачествени, така и нискокачествени фалшиви ергономични столове, които могат с леко��а да превърнат достатъчно напрегнатото ви ежедневие в пълен кошмар.

Според наскоро проведени проучвания сред специалисти по офис оборудване стана ясно, че най-висококачествените ергономични столове несъмнено са тези модели, които притежават изключително комфортна, специално подплатена седалка, бързо регулираща се опора за гърба и облегалка, благодарение на която вашият гръб ще бъде винаги отпочинал. Та кой не би си пожелал такова истинско чудо в иначе стресиращите работни дни?! Именно това са основните три ключови характеристики на така наречените модерни ергономични столове, които ще спомогнат за постигането на оптимално положение на човешкото тяло, като същевременно редуцират напрежението в мускулите и се борят със силните  болки в раменете и гърба. Ако погледнете бързо в каталозите на дизайнерите на ергономични столове по цял свят, вие без съмнение ще забележите техният изключително иновативен, превъзходен и прекрасен дизайн, който притежава едни от най-съществените характеристики, каквато е специализираната технология ,,Баланс на тялото‘‘, благодарение на която се осигурява ултрамодерно 3Д движение на седалката на ергономичните столове за офис пространството.

Важно е да се подчертае същественият факт, че главното предназначение на тези столове е насочено именно към онези бизнес компании, които в действителност обръщат наистина сериозно внимание както на здравословното състояние на служителите си, така и на грижата  за своя собствен външен облик. Точно тези компании вече са научили своя урок и именно поради тази причина са напълно наясно, че е от изключително значение покупката на специализирани и модерни ергономични столове за офис пространството, в което служителите прекарват по-голямата част от своето всекидневие, както вероятно се досещате. Ето защо трябва добре да проверяваме артикулите преди тяхната окончателна покупка, за да не се озовем с ергономични столове фалшификати.

За да бъдете спокойни, че избраните от вас модели ергономични столове са с гаранция за отлично качество, разгледайте и поръчайте вашите нови столове от https://plasico.bg/аксесоари/офис-столове, където ви очаква голямо разнообразие от модели, произведени от доказани марки и с цени без конкуренция.

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Благодарение на поточните услуги, потребителите на Китай започнаха да плащат за музика

Благодарение на поточните услуги, потребителите на Китай започнаха да плащат за музика

ЧУДЕСНИТЕ души, които искат да платят пълния си удар за слушаната от тях музика, са имали трудно време в Китай. В ерата на компактдисковете рядко има магазин, който не продава фалшификати. Същото се отнасяше и за случаите, когато дисковете се превърнаха в изтегляния и онлайн потоци от песни: почти никаква услуга не зареждаше пари. Бавно, но със сигурност, Китай се превръща в пазар, в който хората…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Топуркане на изкуствоведски и колекционерски крачета

„По мое мнение, аз създавам оригинални работи; неизрисувани картини на артиста от миналото” са думи на финансово най-успешния фалшификатор, когото публиката познава - Волфганг Белтраки. Припомня в надслов в коментара си за „въпреки.com” художникът и изкуствовед Калин Николов /на снимката/ по повод на скандала с фалшифицираните картини от изложбата в галерия „Структура”.

Правните опасения, свързани с фалшифицирането на произведенията на изкуството сякаш са изпълнени от непонятни обяснения. До голяма степен и поради факта, че подобни въпроси неизбежно стигат до извода, според които законът не е подходящ да бъде ефективен. Сякаш законодателството гледа на артистичната  сфера като освободена от правилата, които са задължителни за други социални арени. Арт пазарът от 20-ти век има различни слаби страни, една от които са онези художници, чийто стил или творби  са мишени на многократни фалшификации. Подмяната на автентичността е следствие на един резултатен бизнес, който зарежда колекционерите на изкуство с желания от тях продукт. Фалшификати се разкриват постоянно. Но условията на предлагането и търсенето очевидно няма да се повлияят от скандалните ситуации. Както се знае, търсенето на произведения на изкуството се е увеличило значително от 19-ти век насам. И не е изненадващо, че крайният финал в името на една успешна  сделка много сръчно оцелява. Неугасимото желание за продавачите на изкуство да извлекат полза от тази нарастваща тенденция в изкуството очевидно води до явно пренебрегване на основни правни и етични норми, както и направляват един много агресивен,  изкусен пазар на фалшификати.

Волфганг Белтраки - снимка архив Lifestyle.bg

Има смели фалшификати. Съществуват много добри фалшификати. Познати са произведения, които някои, но не и всички, смятат за фалшификати. На правно ниво, подправянето на изкуство естествено се разглежда като вид измама, съзнателно изопачаване или нарушаване на законови правила. Продавачът на  произведения на изкуството е дал гаранции за автентичност. Преобладаващата гражданска теория за справяне с фалшифицирането на изкуството сочи нарушаването на този процес за вид измама. При обосноваване на иск за подобна измама, потърпевшият трябва да докаже, че ответникът лъжливо е представил съществен факт, че е направил това съзнателно  с намерение да го  заблуди. Необходимо му е да даде убедителни обяснения за фактите, които са го накарали да повярва в автентичността на произведението, което е придобил…  Колкото и да е странно  съдът не винаги преценява усложненията при решаването на спорове за автентичност - за съдиите е трудно да предоставят на ищците каквото и да е обезщетение отвъд обикновената лична съпричастност. Защото в много от случаите как може да се вярва на експерти, които доказват правотата на една или друга ситуация въз основа на нещо, което няма как да бъде наречено освен „шесто чувство“.

Елмир де Хори - снимка архив bg.odkurzacze.info

В правните случаи автентичността се разглежда като въпрос на мнение. Което не означава, че няма правни експерти, застанали зад препоръката да се укрепят съществуващите закони върху интелектуалната собственост. И така да се отговори на нарастващия проблем с разпространението на фалшификати на изкуството на масовия пазар. Въпреки че фалшификаторите произвеждат продукцията си единствено и само за пари, някои от фалшификаторите твърдят, че били подведени от лековерността и снобизма в света на изкуството. По същество тези хора дори имат свои кумири като Елмир де Хори, чиито лъжливи имитации  в момента са толкова търсени, че пазарът на изкуство отчита фалшификати на неговите фалшиви Пикасо, Брак и Матис. Самият Орсън Уелс го превръща на герой във своя филм  „Ф като фалшификат”, в който разглежда сложната диалектика на истинското и невярно в изкуството,  илюстрирано с примери за необикновените съдби на споменатия  Елмир де Хори и Клифърд Ървинг, който пък е авторът на „дневника“ на един от най–богатите хора на света,  Хауърд Хюз. Уелс разсъждава над проблема доколко  вярването в оригиналността на една творба е защото човек по природа е доверчив или обратно, но  и поставя под въпрос истинската култура на така наречените експерти, които са удостоверили фалшификатите на Ървинг като автентични.  Елмир дори не е притежавал къщата, в която е живял. Осигурена му била от търговец на произведения на изкуството. Режисьорът сам поставя във фокуса и собственото си минало, когато прави преднамерено използване на фалшиви новини при излъчването на адаптирана версия на „Война на световете” от неговия съименник Хърбърт Уелс / а документалния филм „Белтраки – изкуството на фалшификацията“ на германския режисьор Арне Биркенщок за цитирания в началото Волфганг Белтраки имахме възможност да видим на първия фестивал „Masters of Arts”, организиран от Найо Тицин 2016 година – б. ред. /

Фалшив Пикасо на Елмир де Хори - снимка архив bg.odkurzacze.info

Гледаме ли на творбата като документ за самоличност. Сред съвременните философи на изкуството малцина са потънали дълбоко в динамиката на автентичността. Творбата отразява социалната мисъл, емоциите на художниците, които са вградени в културен, исторически и политически контекст. Оригинална картина е документация на определен стил във времето. Тоест  характеристики, които не е лесно да бъдат постигнати напълно в подправена или копирана картина. България обаче отдавна се оказва сред страните, чиято управленска машина не показва отношение към стойностите в изкуството и остава впечатлението, че го поддържа от съжаление. Това н�� е от сега. Още през 70-те години на миналия век, когато от една от залите на НХГ изчезва масленият ескиз на Дьолакроа, прокуратурата говори за АМОРТИЗИРАНА творба. Била правена преди много време. Но това не е уред…

Последният ден от закритата преждевременно изложба в галерия “Структура”

Възбудилата духовете изложба в галерия „Структура” носи белезите на един предполагаем гаф при липсата на механизми за противодействие на фалшиви творби от сферата на изобразителното изкуство. Едновременно с това галерията носи отговорност за случилото се като организатор. Колекционерът обикновено има шанс да мине за подведен. Но той също носи отговорност, ако се намерят факти, че е имал намерение да преутвърди придобитите творби с по-голяма стойност от първоначалната. А е имал информация да прояви съмнение относно тяхната автентичност. Но той е и измаменото лице – не само от търговците, с които е общувал, но и от специалистите и галерията. Най-малко това, че творбите са оригинални.

Оригинална картина на Сирак Скитник до фотосите на свалените фалшиви копия на творби на художника

Специалистите, участващи в съставянето на каталога са отговорни за становищата си там, в случая изградени на непроверена основа. Колебая се да напиша „съчинили становищата си“, но го добавям с колебание, главно поради мощната вълна остри критични удари, на които бяха подложени вече, а и тепърва им предстоят… Предчувстван е моментът да бъде доказано дали тяхното становище е грешно поради заблуда или е направено заради определени интереси, било то и чисто научни. Редно е при такъв случай да бъдат извадени на светло имената на продалите въпросните картини, както и на онези, които са дали мнение, че са автентични. Особено любопитен ще е случаят с лицата, създавали хипотезите на въпросните творби. Струва ми се, че те не са само един човек, посочван до момента. Защото в Националната галерия бяха носени от съвсем друг търговец две творби с цел идентификация, представени в изложбата,  и бе намерено, че тяхната автентичност е под съмнение. Тези творби не са от прословутата „онази“ папка.  

Творби на Николай Дюлгеров в галерия “Структура”

На световния хоризонт има важни примери от законов, морален или просто аспект от липсата на друг правилен ход. „Съборена" от обвинения, че продава фалшификати, нюйоркската галерия Knoedler & Company бе затворена през 2011-та, оставяйки арт средите в световен мащаб в тотален шок. Налага се също екипът на галерия „Структура“ да предприеме някаква почивка, поне за известно време. Ще бъде лош стил тя да се направи, че нищо толкова не се е случило и да продължи да учи обществото кое какво изкуство било. Което бе тезисно  прокламирано в последната й проява. Според мен това е и основният негатив на изложбата – създаването на теза за някаква в действителност „не така“ просъществувала културна динамика. Бих съжалявал, ако водещи имена на творци останат в паметта и чрез подобно събитие. Много неща днес употребяват някаква особен род карнавалност на изявата: да си припомним Царичина, някои от хипотезите около намирането на символичен или действителен гроб на Орфей на Перперикон, редица от коментарите относно изданието на „Веда Словена“ от 1996 г. и т.н. Други корени са заложени още от формите и начините на правене на колекции в близкото ни минало, което носи белезите на мания, но и мафиозност, злоупотреба с власт. Както и в предозирането на качества в неверни творчески стойности. След топуркането на изкуствоведските и колекционерските крачета не би трябвало да остава пустиня.

Освен автентичн�� картини на Мирчо Качулев имаше и няколко фалшификата на негови творби в “Структура”

Вече седмици на такъв шум по случая е парадоксално, че министърът на културата, или министерството, не реагират нито върху случило се, нито показват отношение към явлението фалшификация. Въпросът с какво държавата ще се противопоставя на феномена така остава неясен. И очевиден за безпрепятственото съществуване на измами с произведения на изкуството и антики. В случаи на съмнения е необходимо да знаем с ��акво се разполага в момента, което олицетворява контрола за определяне оригиналността на дадена творба или не. Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата. На практика в работата на тези комисии има неяснота и са отбелязвани съществени недостатъци. И то най-вече при определяне на автентичността на произведенията на изкуството.

Фалшива рисунка на Гео Милев в “Структура”

В хода на ожесточените диалози за случилото се в „Структура“, бе напомнен следният факт, незасягащ инцидента в споменатата галерия, изнасян вече от медиите. Става дума за преотливане на скулптури от колекцията на Националната галерия, макар и за попълването на колекциите на видни чужди колекционери. Което законът не позволява. И още за това, че след тези действия липсва гипсовият оригинал на „Вдовиците“ на Любомир Далчев. Условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети, част от сбирките на музеи и държавни музеи, с за каквото и да било  предназначение, се определят с наредба на министъра на културата. Допълнително е уточнено със знанието на директора на съответния музей. Но никъде до момента не е показвано подобно разрешение, решение или позволение. Вежди Рашидов, бивш министър на културата и настоящ председател на Комисията по култура към Народното събрание, не веднъж е говорил на тази  тема. Което дава светлина, че нещата се знаят. Той поне не би могъл да няма достъп до съответните органи и да не може да им въздейства.

Време е да се започне отнякъде. ≈

Текст: Калин Николов

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

P. S. на „Въпреки.com”: По проблема излязоха няколко материала в нашия сайт - https://въпреки.com/post/185745529026, https://въпреки.com/post/185773336666. Някои ги приеха, други – не. Но не бихме искали да зачеркнем работата на една галерия като „Структура”, която налага стандарти в съвременното изобразително изкуство. Същевременно не поставяме под съмнение експертизата на проф. Ирина Генова /една от авторките в каталога/ по повод на творби на Николай Дюлгеров, за творчеството на когото тя също е компетентна. Въпреки някои мнения, че скулптурните му пластики в изложбата не били автентични! Може и да не сме прави, но не сме специалисти, просто вярваме на някои от изкуствоведите. За нейна кураторска изложба за този автор също сме писали във „въпреки.com” -  https://въпреки.com/post/172649702796. Същевременно от „въпреки.com” сме готови да публикуваме и други мнения по тези проблеми, а не да си ги шепнем по ъглите на поредната спорна или не толкова изложба…

[pchelarstvo]

Само медарите от Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец ще се радват на европейска протекция

Само медарите от Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец ще се радват на европейска протекция

Лого и имената /ЗНП/ “Странджански манов мед” /PDO/ “Strandzhanski manov med” / и /ЗНП/ “Maнов мед от Странджа” /PDO/ “Manov med ot Strandzha” ще пазят производителите и потребителите от фалшификати Очакваме тази година странджанският манов мед да бъде регистриран като защитено наименование за произход,съобщи Манол Тодоров, дългогодишен пчелар и носител на високото отличие “Пчелар на 2000…

[chroniclebg]

Евтино, но опасно!

Евтино, но опасно!

Имитация на маркова чанта или пък евтини лекарства от интернет: търговията с фалшификати процъфтява. Тя обаче крие сериозни опасности за клиентите – например когато става дума за фалшиви медикаменти или резервни части, пише Дойче веле.

Детските играчки са изпипани до последния детайл, домакинските уреди или мебелите са копирани изцяло. Фалшификаторите на стоки правят своите “удари”, крадат…

[vprki]

Критичен поглед: Споделяме свои акценти за годината, не правим класации – I част

Не подкрепяме класациите за изкуство, затова ще споделяме само свои гледни точки и това, което ни е направило впечатление. Това разбира се, ще бъдат и културни събития и произведения, но и /не/културни случки, които влияят. Това не е всичко, което се е случило или не в изкуството и културата у нас тази година. Не приемаме и „отлъчването” на творци от страна на някои медии заради идеологически критерии. Единственият измерител е качеството на произведенията и тяхната демократична насоченост. Още по-малко патриотарските изцепки. Не споделяме воплите за загиващото изкуство, но и не смятаме, че държава и институции трябва да абдикират от подкрепата си.

Но може би все пак да започнем със скандалите – истински или измислени. А и сме убедени, че лоша реклама няма. Дълго време колеги журналисти се занимаваха с фалшивите произведения на изложбата в столичната галерия „Структура” в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива”. Някак си много стойностни изложби в тази галерия преди това преминаха доста под сурдинка. Но когато излязоха няколко фалшификати медийният интерес се оказа изключително повишен. В крайна сметка все още не се разбра каква е истината за фалшификатите. Не е тайна, че има пазар на фалшификати и в българските условия, не само в световни. Но това не бива да омаловажава качествата на една такава галерия като „Структура”.

Последният ден на предсрочно закритата изложба в галерия “Структура”

Или пък друг измислен скандал - грозната атака срещу илюстрациите на Любен Зидаров за юбилейното издание на Хари Потър. Седемте юбилейни издания, излязоха на 13 ноември – датата, на която през 2000 г. у нас се появява първият роман „Хари Потър и Философският камък“. Любен Зидаров има повече от седемдесет години активна творческа дейност зад гърба си, през които е илюстрирал над 200 заглавия от българската и световна литературна класика. Днес той е един от малкото илюстратори в света, художествено превъплътил и историята за Хари Потър при подкрепата на Дж. К. Роулинг. И сме щастливи, че с наше участие журналистическото жури даде наградата „Златен лъв” на юбилейната поредица на книгите за Хари Потър с илюстрациите на Любен Зидаров.

Любен Зидаров е все така неуморен и перфектен

Не сме почитатели на Хари Потър, нито на Джоан Роулинг, независимо дали се появява под собственото си име, или под псевдонима си Робърт Галбрейт. Не сме и особено впечатлени от филма по книгата и от книжарницата й в Порто, Португалия, където й дошла идеята за Хари Потър – едно доста комерсиално заведение, в което сме били. Но така или иначе, медийният интерес към поредицата е изключителен. И тук се появява чудесният български илюстратор Любен Зидаров. Той прави илюстрациите за юбилейното издание не само майсторски, но и нетривиално и най-неочаквано те срещат изключителна съпротива. Вероятно защото не са накъдрени по подобие на филмчетата. Очевидно, става дума за войнстваща неграмотност в сферата на изкуството и илюстрацията, характерна за съжаление в нашето общество. Свидетели бяхме включително и до призиви за изземване на тиража или до отстраняване на постерите в градинката „Кристал” в София.

И още един скандал – този път чисто литературен - около „превода“ на съвременен български език на „Под игото“ от Иван Вазов на издателство „Византия“. И тук ще си позволим да цитираме културолога проф. Ивайло Дичев: „Този път тя поставя на дневен ред въпроса за отношението към нашето минало: кое е по-важно - да разбираме смисъла или да възпроизвеждаме формата? Този въпрос често се е появявал в историята на религиите като спор между тези, които искат да адаптират свещените текстове към съвремието и фундаменталистите, които смятат, че не бива да се пипа нито запетайка. Е, малко пресилвам, защото текстът на Вазов е общо взето разбираем за съвременния читател. Основният проблем не са обясненията към „гологлав“ или „посегателство“, с които се подиграват медиите - проблемът са турцизмите. И именно тук проектът на издателство „Византия“ ни поставя пред едно нерешимо противоречие. От една страна, произведението е сакрализирано от патриотите като най-велико и основополагащо за българската свяст. От друга - то става все по-неразбираемо заради обичайните навремето турски думи…Четенето на текстове от далечни епохи предполага усилие и за вникване в думите на онази епоха - част от смисъла на литературата е да се пренесеш не само в сюжета, но и в семиотиката, в начина, по който са конструирали смисли, които днес са ни вече чужди. Така впрочем се учи чужд език - не просто превеждаш думите, а се опитваш да разбереш как мисли другата култура… Всякакви неща правят по света - не само осъвременяват Шекспир или Расин, а и предлагат на учениците преразказ на основните моменти от сюжета - после в часа се анализират определени пасажи. А който реши да се посвети на филологията - нека да чете внимателно и изцяло, с речник в ръка. Аз не виждам в това нищо скандално. Въпросът е какво искаме да постигнем: досаден ритуал по сакрализация на определени четива или разбиране на една минала епоха, когато не само хората и нравите, но и езикът е бил различен от нашия“. Това написа проф. Ивайло Дичев, а журналистическото жури на „Златния лъв” „отличи” изданието със своята Антинаграда.

По този начин на два лаптопа в галерия “Средец” на Министерството на културата в един ден за няколко часа бяха демонстрирани проектите на участниците в конкурса за българск��то участие на Венецианското биенале

Иначе от гледна точка на скандалите имаше и друг заради българското участие на Венецианското биенале. Това впрочем, не е за първи път. Недоволни имаше и преди време за участието на Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов. Не искаме да се спираме на качествата на спечелилата работа и до колко конкурсът е бил съобразен с кратките срокове за решение на журито. Но искаме да отбележим, че Министерството на културата направи едно доста скромно представяне на участниците в галерия „Средец” на МК, в което един ден на два лаптопа, желаещите можеха да видят през главите на другите кандидатстващите. А това бяха проекти на водещи творци у нас, работите на които независимо дали класирани или не, би трябвало да се видят. И едно изключително положително събитие – Съюзът на българските художници с председател Любен Генов успя да осъществи ремонта на галерията на ул. „Шипка” 6 и тя започна да се превръща в едно съвременно пространство за експониране на художествени творби, където продължава Осмото международно триенале на графиката.

Новото реновирано пространство в галерията на СБХ на ул. “Шипка” 6 в София беше открито с Осмото международно триенале на графиката

А колкото до одобряването в различни конкурси искаме да прибавим още нещо. В подобни уж демократични процедури, особено свързани с филми, се размахват някакви точки. Как се съставят тези точки /които също са субективни/ е отделен въпрос. Но зад тези точки се скрива собственото мнение. Разбира се, че можеш да харесваш нещо или да не го харесваш, това е твое право. Както на кандидатстващите, така и на оценителите. Но застани зад своята позиция и кажи – това приемам, това не. И се обоснови. Може да си прав, може и не. Но застани със своето лице, а не се крий зад някакви нещастни точки. Това, впрочем важи и за някои от конкурсите в Министерството на културата. Свидетели бяхме на последния такъв за директор на Националната галерия. Двама от явяващите се /Филип Зидаров и Надежда ��жакова/ не събрали точки?! и остана сегашната директорка Яра Бубнова. Не казваме дали тя е най-добрият вариант или не. Но какви са тези точки??!!! Нека всеки от комисията каже – аз съм ЗА, аз – ПРОТИВ. Докато не застанем с лицата си, демокрация у нас няма да има. Не става дума да протестираме срещу едно или друго, а да отстояваме мнения не само за утилитарни искания, а и за духовни пристрастия. Дори и да си нарушиш взаимоотношенията с колегата. А не – аз на теб, ти на мен… Въпросът е на принципи и стойности. Което, впрочем е проблем и на критиката у нас за художествени произведения.

Тео Ушев на срещата му с младите в Софийска градска художествена галерия

Но това все пак остава за сметка на избора за решение на всеки човек – дали оценяващ или оценяван. Защото когато следваш своя път, едно или друго правилно или неправилно решение не може да те разколебае. И тук искаме да споделим за думите на Тео Ушев, който имаше чудесна среща в Софийска градска художествена галерия със студенти и ученици от художествени училища след прожекцията на филма му „Физика на тъгата” по книгата на Георги Господинов. По-късно ще стане дума за качествата на филма, който наистина развълнува публиката в препълнената зала 1 на НДК. На срещата с младите Тео Ушев искаше обаче да чуе и противоположни мнения, а както каза, негови проекти са отхвърляни от Националния филмов център. Прекрасно впечатление обаче ни направиха думите му. Той не се държеше като звезда, а като човек, който има своите съмнения и неуспехи. И го сподели с присъстващите.

Теодор Ушев

При това каза думи, които всеки от хората занимаващи се с изкуството, трябва да помнят: „Никога не трябва да се приемат неуспехите персонално. Много хора ги приемат лично. А когато имате неуспех, той не е персонален за вас. Приемате го като стечение на обстоятелствата. Ако става дума за жури, приемете, че точно това жури не харесва вашата работа. Това не означава, че вие сте лош артист или че вашият проект е по-лош. Просто не става. Друго жури пък ще го хареса. И това е често – недейте да си мислите, че когато се появите ще ви дадат Голямата награда. В изкуството няма най-хубаво или по-малко хубаво. Има нещо, което се харесва от повече хора или от по-малко хора. Има филм за всеки фестивал, има фестивал за всеки филм. Просто трябва да си намерите мястото и да не го взимате лично. И да не се фрустрирате. Или да се обиждате – това е най-глупавото нещо. Ако не са оценили вашата работа и вие да им се обидите…”, бяха препоръките на Тео Ушев към младите му бъдещи колеги.

Част от изложбата „Думи, образи, места” в СГХГ по повод 140 години от обявяването на София за столица

И понеже стана дума за Софийска градска художествена галерия, в нея имаше няколко прекрасни изложби, а тя все повече се превръща не само в галерия, а и в културно средище. В което се организират най-различни културни събития, включително и концерти. А две от изложбите все още продължават – „Думи, образи, места” по повод 140 години от обявяването на София за столица и „Галерия на 6-те” по повод 120 години от рождението на Дечко Узунов. Ние от фондация „Въпреки” също благодарение на партньорството с галерията осъществихме дискусията „Музеят – възможен или невъзможен”. Проектът беше по програма, финансирана от Националния фонд „Култура”. Впрочем, благодарим на фонда, защото той през годините ни е подкрепял в различни проекти. В случая основната тема беше за Музей за близкото минало. Смятаме, че такъв музей най-сетне и при нас трябва да бъде създаден. Мненията на дискусията бяха различни – от това, че не му е дошло времето, до че много сме закъснели. Така или иначе, всичко зависи от желанието на Столична община и държавата. По темата, всеки, който би искал може да прочете в нашия сайт „въпреки.com” тук. Само ще добавим, че в рамките на проекта имаше и социологическо изследване осъществено от екип с водещ Цветозар Томов, като преобладаващите мнения бяха за нуждата от такъв музей.  Според данните 35,7 % от столичани смятат, че създаването на Музей на близкото минало е много необходим. 47,2 % смятат, че е необходим, но се съмняват, че в момента е възможен обективен разказ за близкото ни минало. Едва около 12 % смятат, че такъв музей не е необходим. А около 85 % отбелязват, че биха го посетили ако съществува.

Цветозар Томов при представянето на социологическото изследване в рамките на дискусията ни в СГХГ

Освен това, един от въпросите беше за най-подходящото място за такъв музей. 67% процента от жителите на София сочат за това място подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров. Това място е деактувано и предоставено на СГХГ за музей за съвременно изкуство с решение на СОС. Смятаме, че тази идея не противоречи на създаването на Музей за близкото минало, защото начините за експониране на това време могат да бъдат различни. Би могло да се използва и пространството над тези подземия, което сега също е предоставено на Дирекция „Култура” на Столична община по програма „Навън”. Нашето предложение и настояване е да се организира час по-скоро конкурс за идеен проект за подобен музей, неговото място и тематичен обхват. Включително и с чуждестранно участие. Смятаме, че трябва да има и обществена дискусия по предложенията. Готови сме да участваме в нея, за да се стигне до най-добрия начин за експониране. Вярваме, че това е път да се осмисли и нашето настояще.

Пултът за управление на мумията в подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров

Надяваме се, че тази дискусия няма да остане само като реализиран проект, а и да доведе до реални резултати. Въпреки, че преди време също в СГХГ бяхме реализирали друга дискусия – „Скулптурата и градът” за мястото на скулптурата в градската среда /можете да прочетете тук/. За съжаление продължават да се правят недомислени паметници в градовете, където инициативни комитети намиращи пари налагат свои не дотам естетически издържани критерии. А не се прави нещо особено за осъществяването на съвременни скулптурни намеси в градската среда. А има прекрасни примери за подобни проекти като изложбата на Павел Койчев в столичната галерия „Сан Стефано”. В нея скулпторът остава верен на своите търсения за намеси в градското пространство. То е илюзорно и може би точно за това изложбата е озаглавена „Почти възможно”.

Част от изложбата на Павел Койчев “Почти възможно”

„Деветте обекта в новата инсталацията на Койчев (проектирани върху черно-��ели фотографии на „нищо неподозираща” околна среда) хем продължават природата в собствения си пластически език, хем символно се отдалечават от нея, за да дадат простор на културна игра без цел и граници“ – написа за изложбата Георги Лозанов. Експозицията е от огромни табла, които наистина, ако има достатъчно воля, могат да бъдат поставени като стойностни пластики в дадено селище. Местата, които фиксира авторът са Трявна, Белоградчишки скали, пред Двореца в София, които да облагородят средата, да бъдат контрапункт на битовизма и всекидневието, една връзка между човек и природа. В експозицията бяха представени и макети на самите негови девет обекта, на постаменти, които са цветни, в едно интересно формообразуване, направени от обикновени материали, но въздействащи мащабно и много лично като решение. „Почти възможно“ е да се осъществи в голям мащаб една такава скулптура, почти невъзможно е да се намерят смели, решителни, обичащи изкуството хора, които да ги реализират.

А така би могъл да изглежда площадът пред бившия Дворец в София

Тръгнахме по линия на изложбите, но не ни се иска да продължаваме за тях. Не защото ги няма, а защото са повече от достатъчно. И това е нормално. Българските художници и съвременни визуални артисти все повече се налагат и в света. Но искаме да прибавим нещо и за парламента от гледна точка на журналистите и културата. В едно от последните парламентарни питания за годината имаше въпрос за свободата на словото към министъра на културата. Уговорката от опозиционния питащ беше, че все пак Министерството на културата няма особени правомощия в тази област. Но все пак, той си пита. При това като вина на държавата и управляващите вмени ширещата се все повече самоцензура. Не защитаваме нито управляващите, нито държавата, но все пак САМОЦЕНЗУРАТА е въпрос на самите самоцензуриращи се „журналисти”. Защото като не искаш да правиш нещо, не го правиш, като поемаш всички рискове на това. А не както беше казала преди време наша бивша колежка – какво пък, това си е работа като всяка друга…

Само, че журналистиката не е работа като всяка друга и се прави с убеденост и позиция!!! А иначе за неадекватните питания в парламента ни се иска да споменем още за едно – за книжарницата на „Хеликон” в Евробългарския културен център при МК, която била закрита! Но тя не е закрита, а просто й е изтекъл договора… И Министерството на културата, което е собственик на сградата иска да оползотвори пространството не за кръчма, а за библиотека на Института за недвижимо културно наследство. А и „Хеликон” има достатъчно книжарници не само в София. Тоест всички вопли за „унищожаване” на културата са несъстоятелни. И така се профанизира от някои депутати самият смисъл за намесата на държавата в културните процеси… А за сега спираме дотук. Но както се казва във филмите: To Be Continued - следва продължение на нашата гледна точка...≈

Текст: “въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[petarnizamov]

Във връзка с публикацията от вчера относно куклата на "CRY BABIES" с мъжки полов орган, демонстративно изразен през цепка на гащите, с връзка : https://www.facebook.com/PetarNizamovNews/posts/1471981392925973 Имаше множество коментари, че това, че куклата била облечена в розово, не означавало, че е момиченце. А ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ДЕЦА ОТ ФИЛМЧЕТО "CRY BABIES MAGIC TEARS" СА МОМИЧЕНЦА, НЕ ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ КУКЛАТА, ИЗРАЗЯВАЩА ГЕРОИНЧЕ ОТ ФИЛМЧЕТО Е МОМИЧЕНЦЕ. Гледайте филмчето по-долу ! В случая в мъжки полов орган. И това ако не е джендър пропаганда, здраве му кажете. А това, дали е оригинална кукла, дали се продава в книжарниците, или в други детски магазини като "ХИПО ЛЕНД" аз не го разбирам, не съм специалист. Между другото, тази кукла с мъжкия "русал" по-долу се продава точно в "ХИПО ЛЕНД" . Само за тези, които ги защитаваха ревностно ! Знам само, че женски кукли, където е изразена търговската марка "CRY BABIES" имат мъжки полов орган на видно място. И тези кукли се продават на БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР. Аз ако бях титуляр на марката "CRY BABIES" и се разпространяваха такива уж "фалшификати" с моята търговска марка да дискредитират моята фирма. Бих направил всичко да бъдат изтеглени от пазара. Очевидно това не новост за тях, защото е имало подобни сигнали и преди два месеца, разпространени по медиите, които със сигуирност би трябвало да бъдат уловени от технмия маркетингов отдел. Въпреки това до ден-днешен никой от тази фирма - производител не си е мръднал пръста да бъдат изтеглени тези кукли от пазара. Защо ли? Защото е обичайна практика пазари, където потребителите не са особено платежоспособни, самите титуляри на търговски марки да пускат техни уж реплики, изработени от самите тях , само, че с евтини материали и ниско качество. Разбира се, че в такъв случей няма кой да инициира действия по премахване на уж репликата. В този случей е така. Титулярът на търгпвската марка "CRY TEARS" чрез "ХИПО ЛЕНД" се отрича от тези реплики, но оставя те да бъдат разпространявани безпрепятствено. Давам пример ! По жалби на вносители на "ГУЧИ" , "АРмани" и т.н. бяха затворени множество магазини, където се предгаха техни реплики, а собствениците бяха осъдени за ползване на (at Ж.к. Изгр��в Най-добрият комплекс в Бургас) https://www.instagram.com/p/B66TMZNJtlS/?igshid=1pzf44bzlyrbd

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: За Райко Алексиев, свободата на словото и изказа…

Една изложба с творби на Райко Алексиев в Софийска градска художествена галерия ни връща към темата за свободата на словото и на твореца. В нея присъства негова карикатура от вестник „Щурец”, в която е разпнат заради свои публикации и карикатури. Някои не харесват това, което пише, защото той е срещу всеки тоталитаризъм и диктатура, без значение дали идва от комунистите или управниците тогава. Но се оказва еднакво неприемлив и за двете страни. Като се случва с всеки истински интелектуалец.

Заплашват го със смърт, което му се случва след „народната победа” през 1944 година. Той публикува писанията срещу себе си във вестника и не се притеснява от тях. Огласява ги. Те присъстват във филм за Райко Алексиев на СТФ „Екран”, в който става дума за това време и където участва и покойната му съпруга Весела Алексиева. Но за съжаление, според куратора на изложбата филмът, копие от който беше предоставено, не е успял да намери място в нея заради многото табла... Така или иначе „Бюлетин за времето, нравите и хората” се излъчва често по БНТ. И би могъл да се види. В него покойната Весела Алексиева разказва, че когато арестуват Райко Алексиев от ДС един от агентите му заявява, че той не е публикувал негова карикатура. А Райко отговаря: „Ако беше хубава, щях да я пусна. Но сигурно не е била добра”.

Няма да се връщаме към това време, но за съжаление то все още не е отминало и сега като манталитет. И поводът ни е последният скандал около някои фалшифицирани произведения в столичната галерия „Структура”. Смятаме, че наистина има проблем, но той не е за да се хвърли на медийните лешояди една галерия, която опитва да наложи стандарти за съвременно изкуство. Независимо дали сме му пълни поддръжници или гледаме с лек скепсис към него в някои случаи. Написахме текст, в който някои ни обвиниха в поддръжници на фалшификати, а други намериха под вола теле и отрекоха правото ни да свързваме случая с други изложби. А в текста ставаше дума за това, че често скандалите отместват истинския разговор за критериите в изкуството. Няма да се оправдаваме, защото няма защо. Но все пак проблемът със свободата на словото и на изказа съществува. Той не е само от страна на политици, управленци и собственици на медии, а на обществен манталитет. Който не чува и не приема различно мнение от своето…

А колкото за изложбите, искаме да се върнем към една друга в СГХГ. И говорим за нея не защото сме „грантаджии” на общината, както пък имаше друго обвинение, а защото е стойностна и перфектна. Надяваме се, че тук няма фалшификати. Нарича се „Следите се губят” и е за Дружеството на южнобългарските художници (1912–1948). През 1912 г. в Пловдив се образува Дружество на южнобългарските художници, чиято история се разгръща в рамките на четири десетилетия, и по-точно до 1948 г., В състава на художественото обединение през години се включват повече от 160 автори. Немалка част от тях днес историците на изкуството и публиката определят като колоси в развитието на българското изкуство, а сред тях безспорно са имената на Антон Митов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов.

Реализираното проучване, продължило повече от пет години – издирването на първични документи и каталози, прелистените десетки хиляди страници на периодичния печат, разкрива и низ от имена – заслужено или не, забравени или изобщо незапомнени, на художници, добавящи непознати нюанси в знанията ни за историята на Дружеството на южнобългарските художници и българското изкуство въобще. Експозицията е опит да се въведат всички разкрити до този момент автори, свързани с Дружеството (редовни членове, извънредни и гости), като всеки от тях, където това е възможно, е представен с творба, която е излагал в рамките на изложбите на южнобългарските художници. Немалка част от следите на тези художници днес са изгубени – все още не са открити данни за тяхното раждане и смърт, а още повече техни творби, пише в анотацията за изложбата.

Тя проследява развитието на Дружеството през различните периоди на неговото съществуване. Поставени са акценти както върху предисторията на художествения живот в Пловдив, така и на отцепилите се от Дружеството в края на 20-те години автори, които образуват просъществувалата за кратко художническа група „Звено“. Не по-малко важен и интересен момент от изложбата е прочитът на историята на Дружеството в годините след 1944 г. Това е период, в който реставрирането на знанието за случилото се става все по-непостижимо.Изложбата се осъществява в партньорство с ГХГ – Пловдив и с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“. И екипът на изложбата, който не може да не бъде отбелязан:Аделина Филева – директор на СГХГ; Красимир Линков – директор на ГХГ – Пловдив. Изследователският проект е реализиран отПламен В. Петров – идея и концепция, Наташа Ноева и Николета Гологанова – куратори, Рамона Димова – систематизация и логистика, Илинка Чергарова – реставратор, Надежда Олег Ляхова – експозиционен дизайн и други от екипа. Защо говорим за тази изложба в края на този текст – защото е изградена впечатляващо и като визия, и като съдържание. Но за съжаление, едва ли ще предизвика такъв интерес, какъвто ако имаше скандал. Дано не сме прави! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: За вредата/ползата от фалшификатите в изкуството

Скандал, свързан с фалшификати в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива” в столичната галерия „Структура” разбуни художествената и не само нея общественост. Разбира се, недопустимо е да се появяват фалшификати на изложба в една такава престижна столична галерия. При това придружена от каталог с текстове на изтъкнати изкуствоведи като проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева.

Самата изложба, която за съжаление беше прекратена предсрочно заради обследване от прокуратурата, включваше интересни произведения, при това както от утвърдени, така и от по-малко познати автори. А периодът на българския модернизъм е важен и за днешното ни съвременно изкуство. Защото не бива да се свиваме в черупката си и да смятаме, че единствено старите майстори са стойностни, при това впечатляващи се предимно от селския бит и патриархалните ценности, както искат да ни убедят някои търговци на произведения на изкуството. Ние не познаваме достатъчно интелектуалната си история, прекъснала за съжаление през годините на соца, когато всичко модерно е било или забравено, или умишлено пренебрегвано за сметка на т.нар. „социалистически реализъм” във всички изкуства. Тъжното обаче е, че за всичко това се разбира покрай скандала. А и българската медийна и широка обществена среда за съжаление е чувствителна не толкова към изкуството, колкото към скандалите около него. Да припомним само реакциите от последно време около пърформанса с шунки, филета и луканки на Ода Жон /артистичен псевдоним на художничката Михаела Дановска/ в Националната галерия, които изместиха истинския разговор за съвременното изкуство и неговата функция и послание.

Оригинална картина на Сирак Скитник до фотосите на свалените фалшиви копия на творби на художника

Така и тук се оказва, че проблемът за българския модернизъм отново остава на заден план, така както се случи и с някои от значимите изложби, представени в тази галерия, а и не само. Като че ли българският зрител не е научен да оценява изкуството като част от своя живот, а не като нещо, което някои си го правят, за да начешат едва ли не само крастата си. Спомняме си една изложба през 2014 година в Националната галерия – на Огюст Роден. Изложбата наистина беше впечатляваща, дори в някои отношения по-богата от експозицията на Роден в Париж. Наистина, беше съобщено че 32 000 души са я посетили, но ако сравним броя на посетителите на подобни изложби с други европейски столици, това е посещението за седмица. А опашките би трябвало да се вият от ул. „Раковски” или пък поне от Министерски съвет и президентството, ако са от другата страна. Но това, впрочем е и въпрос на образование и възпитаване на ценности още от ученическите години, за което е ставало дума многократно в наши разговори и текстове във „въпреки.com”.

Едно от откритията в изложбата в „Структура” са творби на малко познатата у нас художничка Анна Балсамаджиева

Да се върнем обаче на изложбата в галерия „Структура”, която беше предсрочно закрита. Както се казва, няма лоша реклама, а и тя привлича изкушена или неизкушена публика. И в деня, след известно прекъсване заради скандала, когато галерията отвори, вече имаше доста зрители. А в експозицията освен фотоси на картините, които бяха поставени на мястото на обследваните произведения, имаше и много автентични, интересни и важни творби. Всъщност основните фалшификати бяха на картини на Сирак Скитник, няколко на Мирчо Качулев, две на Харалампи Тачев и една на Гео Милев. А иначе имаше и оригинални творби на Николай Абрашев, Анна Балсамаджиева /едно откритие/, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Дечко Узунов и ред други значими автори.

Последният ден от предсрочно закритата изложба в галерия „Структура”

Всъщност не е ясно, кой крив, кой прав в цялата ситуация. Дали колекционерът Николай Неделчев, който се е предоверил на различни изкуствоведи, дали посочените изкуствоведи с текстове в каталога не са догледали автентичността на произведенията? Както самият Николай Неделчев споделя, събирането на тази колекция е кауза. Кауза, която ще помогне да се хвърли повече светлина върху процесите в българското изкуство от началото на ХХ-ти век до днес. Впрочем, в световната практика има много фалшификатори, някои известни, други не толкова. Някои са успели да заблудят световни музеи и никога няма пълна гаранция за автентичността на едно произведение. Говори се за хонорари на изкуствоведи, които дават сертификат на да��ено произведение, но никой от тях не е подведен под отговорност за умишлена или грешна експертиза. Но както говорихме с реставратора и галерист Емил Чушев, решението е не в това да се допитваш до различни експерти, а да повярваш на някого и той да те консултира. Това е нещо подобно, както имахме възможност да се уверим преди време и с лекари заради здравословен проблем. По съвета на друг също лекар, пациентът не бива да се обръща към различни доктори и да сравнява тяхното мнение и да се люшка между тях. А да повярва на един и да следва неговите препоръки. И в случая важи същото. Още повече, че в много отношение сме за съжаление болно общество, което има нужда и от емоционално и културно лечение.

Изложбата по повод рождения ден на акад. Светлин Русев в галерия „Райко Алексиев”

Много по-малко внимание тази седмица предизвика една друга изложба, посветена на Светлин Русев в столичната галерия „Райко Алексиев”. „Обичайно всяка година на 14 юни – неговата рождена дата, той организираше своя изложба, за да ни събере и приеме в пространството на своето артистично откровение. Това го имаше като свое вътрешно задължение и ритуал на общуване. Общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя, през идиоматичния израз на пластическото – истините, в които той така дълбоко вярваше и страстно отстояваше”, пише в анотацията за изложбата. Тя е организирана от негови ученици, колеги и приятели. И според тях „изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна , всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години”. Спорна е личността на академик Русев, но като художник е безспорна. А и като колекционер още повече – никой не е алармирал в неговата колекция за фалшификати. И тук отново изниква въпросът пък за качеството на нашенските колекционери и за техните колекции. Но това е въпрос на бъдеще и на култура и на самото ни общество.

А преди време в интервю за „въпреки.com” акад. Светлин Русев беше казал: „Илюзията за изкуството като спасение ни е нужна и необходима, така както са ни нужни високите нива на духовност. Но колко и кои стигат до тях е проблем на цялото човечество. В конкретен план - за сериозния творец, за високо издигнатата личност - разбира се, че е спасение. Това, което става с разрушаване на човешката култура, само показва, че човечеството е не само различно, но и голяма част от него все още не е излязло от варварското си битие и съзнание. Но каквото и да кажа сега, все още не ме напуска мисълта и за фашистките концлагери, и за болшевишките, които бяха в историческо време до вчера, а до вчера бяха и ку-клукс-клановските аутодафета?! Не съм много сигурен, че от първобитното си състояние сме отишли много напред. Но все пак има антична култура, има Египет, има Възраждане, има човечеството на Рембранд, Роден, Ван Гог… Иска ми се да вярвам, че това, което се е случило на духовно ниво остава въпреки разрухата. Не знам дали е надежда или една от поредните илюзии, че човечеството е обречено да оцелее именно като човечество”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов