#училище за чужди езици | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: За братя Стругацки или готови ли сме за среща със себе си

Тема, която присъства неизменно в творчеството на братя Стругацки, е Темата за Контакта. Разработвайки я през годините, двамата писатели често „прибягват до помощта” на извънземния разум. Пише за „въпреки.com” Петър Кърджилов, доктор по изкуствознание, филмов изследовател на киното, журналист и писател, а поводът е, че на 28 август се навършват 95 години от рождението на Аркадий Стругацки /1925 – 1991/.

Представителите на чуждата цивилизация обаче малко интересуват авторите, които се вълнуват единствено от хората, участващи в Контакта. Човекът, и то съвременният човек, стои в центъра на изследвания от тях свят, той е този, който в резултат на Дòсега осъзнава още по-остро собствените си проблеми, своето човешко и социално несъвърш��нство, но и своята неповторимост.

Аркадий и Борис Стругацки с майка им - снимка архив

По-големият брат Аркадий Натанович Стругацки е роден на 28 август 1925 в Батуми, Грузия, СССР. По това време баща му е редактор в местния вестник „Трудов Аджаристан”, а майка му – учителка по руски език и литература. Същата година семейството се мести в Ленинград (днес Санкт Петербург), откъдето по време на блокадата през Втората световна война (1939–1945) бива евакуирано. През януари 1943 Аркадий е призован в редовете на армията и изпратен в Казахстан, където постъпва във военно училище. През юли същата година бива откомандирован във Военния институт за чужди езици в Москва, който завършва през 1949 като изтоковед и експерт по японски език. След това служи като дивизионен преводач в Далечния изток, преподава чужди езици в офицерски училища и школи – в Канск, Камчатка, Хабаровск. От армията се уволнява през 1955 с чин старши лейтенант и се установява в Москва. Там започва работа като редактор в издателствата „Гослитиздат” (за художествена литература) и „Детгиз” (за детска литература), превежда (под псевдонима С. Бережков), както научна фантастика (НФ) от английски, така и японска проза (средновековна и класическа).

Аркадий Стругацки - снимка архив

Произведенията на Стругацки

За първа художествена публикация на Аркадий Стругацки се приема „антиимпериалистическата” повест „Пепелта на Бикини” (1956), написана съвместно с колегата му от армията Лев Петров. След това Аркадий започва да пише заедно с по-младия си брат, макар че двамата живеят далеч един от друг – единият в Москва, другият в Ленинград, където Борис Натанович Стругацки (1933–2012) работи като астроном в прочутата Пулковска обсерватория. Двамата съавтори пристъпват в жанра плахо – с традиционна научно-техническа и приключенска фантастика, белязала както техните разкази „Отвън”, „Пясъчна треска”, „Забравеният експеримент”, „Спонтанен рефлекс”, така и повестите им „Страната на пурпурните облаци” (1959) и „Пътят към Амалтея” (1960). Впоследствие в творчеството им навлизат и психологически, и социални елементи, но въпреки това тяхната фантастика в „Стажанти” (1962) и „Завръщане” (1963) си остава все още научно-утопична. „Зрелият” период в творчеството на братя Стругацки започва през 1964 с излизането на едно от най-значимите им произведения – повестта „Трудно е да бъдеш бог”.

През 1959 Аркадий Натанович е приет за член на Съюза на журналистите, от 1960 е член на Съюза на писателите на СССР – прозаичен на пръв поглед акт, който обаче по онова време означава, че той е официално признат за литературен творец. Но и без тези „атрибути”, характерни за „безкласовото”, ала кастово социалистическо общество, през 1967 Стругацки са вече едни от най-популярните писатели фантасти в Съветския съюз. За това свидетелства социологическо проучване, проведено сред читателите на НФ литература, според резултатите от което в десетката на най-одобряваните от феновете произведения влизат четири книги на Братята: „Трудно е да бъдеш бог” – посочена на първо място, „Понеделник започва в събота” (1966) – на второ, „Далечната Дъга” (1964) – на шесто, „Хищните вещи на века” (1965) – на десето. Следва десетилетие, през което в творчеството на тандема доминира социално-нравствената проблематика. Примерите за това са много: „Охлюв по склона” (1966–1968), „Приказка за Тройката” (1968), „Второто нашествие на марсианците” (1968), „Хотелът „При загиналия алпинист” (1970), „Милиард години до свършека на света” (1976–1977). Стругацки експериментират смело и в жанрово отношение. Много техни произведения са свързани чрез общи теми, герои, институции, термини и теории – каквато е своеобразната им трилогия „Обитаемият остров” (1971), „Бръмбар в мравуняка” (1978–1979), получил наградата „Аелита” за 1981, и „Вълните усмиряват вятъра” (1985–1986).

Литература и художествени модели

Предпочитаните от братя Стругацки художествени модели са от два, на пръв поглед противоположни, типа – „светъл”, в който обектът е бъдещето (задъл��ително „комунистическо”), и „тъмен”, в чиито основи са вградени тревогата, предупреждението и отрицанието на консумативното и бездуховното, на милитаризма и манипулациите с личността, характерни единствено и само за буржоазното, за капиталистическото общество. В интерес на историческата правда, обаче трябва да се подчертае, че и най-мрачните модели на авторите не са безнадеждни – в тях винаги е стаена вярата в човека на утрешния ден, търсещ изход, борещ се. От това произтича и основният проблем в техните произведения – проблемът за избора. Той определя дълбоката нравственост, бликаща от творбите на Стругацки. Които, дори когато са откровено социално-поучителни и даже дидактични, а и независимо от жанровата си принадлежност: приключенски, сатирични, гротескни или драматично-трагични, винаги са се отличавали със своята почти кинематографична образност. „Острият сюжет на фантастиката – споделя Аркадий Натанович – е само Троянски кон, който се вмъква в затворената душа на читателя. Той я предразполага за възприемане на главното”. Ето защо никак не чудно, че Седмото изкуство жадно протяга ръце към написаното от Стругацки. Да се „преведе” обаче тяхната проза на езика на киното се оказва много трудно.

Ето така – година след година, творчеството на братя Стругацки не само „следва” пътя на идейно-тематичното развитие на съветската НФ след 1959, но и дава едни от най-зрелите й художествени плодове. До смъртта на Аркадий Стругацки през 1991 двамата публикуват повече от 25 повести и романи, отдавна превърнали се в класика, броят на изданията им по света надхвърля 150, а езиците, на които биват преведени, са повече от 20! До края на живота си Братята продължават плодотворната традиция на едно от големите направления в съветската НФ литература – социално-философската и граждански ангажираната фантастика. За да се наредят всред най-ярките „звезди” в необятната вселена на Въображението. Двамата руски евреи Аркадий и Борис Стругацки, полякът Станислав Лем и българинът Любен Дилов сътвориха най-доброто, което „соцфантастиката” успя да предложи на света през краткотрайния период на своето съществуване!

Най-значителното произведение на Стругацки от темата за Контакта, Дòсега и Човека като несъвършен, но и неповторим е повестта „Пикник край пътя” (1972).

Пристъпване в Зоната

„Изкуството носи в себе си тъгата по идеала.То е длъжно да вдъхне на човека надежда и вяра. Дори тогава, когато светът, за който разказва художникът, не оставя място за упование”. - Андрей Тарковски /повече може да прочетете тук във “въпреки.com”/.

Към нейната адаптация се обръща (за мнозина неочаквано, ала всъщност закономерно) Андрей Тарковски (1932–1986). След НФ филм „Соларис” (1973) кинорежисьорът поставя автобиографичния „Огледало” (1975), написва сценария „Хофманиана”, замисля екранизации по Достоевски. Неговото „диалектическо” отношение към фантастиката е известно и затова като изненада се приема интересът му към сценария „Машината на желанията”, написан от братя Стругацки по мотиви от „Пикник край пътя”. Всъщност в сценария остава малка част от литературното произведение, която още повече намалява след поправките на Тарковски. „Нашият филм – признава той – започва от това място, където повестта свършва. Цялата сюжетна история на Зоната остава в този смисъл зад кадър. Филмът ще разгледа една-единствена ситуация, развиваща се в обстоятелствата, подготвени от сюжетната конструкция на повестта”.

Андрей Тарковски, Александър Кайдановски и Анатолий Солоницин по време на снимките на “Сталкер” - снимка архив

Направените промени в сценария довеждат и до окончателното утвърждаване на неговото заглавие. „Сталкер” е фантастично понятие, въведено от братя Стругацки. В основата му е английският глагол „stalk”, едно от значенията, на който е „дебна” (дивеч), „вървя дебнешком”. Сталкер е професия, но в по-широк смисъл – начин на живот и начин на мислене... „В „Сталкер” – казва Тарковски – фантастична може да се нарече само изходната ситуация. Тя ни е удобна, защото помага най-релефно да се очертае основният нравствен конфликт, вълнуващ ни във филма”.

В началото на 1977 Андрей Тарковски започва снимките за „Сталкер” близо до древния таджикски град Исфара. Сред суровия пустинен пейзаж, в този тайнствен и безлюден свят израства не по-малко удивителен снимачен комплекс. Това е Зоната, чиято територия напомня марсиански ландшафт. Оператор е Георгий Рерберг, заснел до този момент за Тарковски филма „Огледало”, а художник – Александър Боим. По време на снимките режисьорът излага своя възглед за бъдещия филм: „За мен е много важно, че сюжетът отговаря на класическите изисквания за единство на времето, мястото и действието. Затова аз отстранявам от сценария всичко, което може да се отстрани, като свеждам до минимум външните ефекти. Не ми се иска да развличам или удивявам зрителя с неочаквани смени на мястото на действие, географията на ставащото, сюжетната интрига. Филмът трябва да бъде прост, много скромен като конструкция”.

Доста от тези представи обаче не на��ират място в заснетия в Таджикистан материал – в това Тарковски се убеждава сам, след като се завръща в „Мосфилм”. Очевидно недоволен от направеното до този момент, той се решава на смела крачка – преснимането на почти готовия вече филм! Това предизвиква напрежение между Тарковски и ръководството на студията, намесват се и от Госкино (Държавния комитет по кинематография) – бюджетът на филма все пак е 1 000 000 тогавашни рубли. Режисьорът обаче остава непреклонен. Той заменя оператора Георгий Рерберг с колегата му Александър Княжински (1936–1996) и сам поема отговорността за изобразителната страна на филма, лишавайки се от услугите на художника Боим. Избраните места за снимките този път са край Москва.

Докато на терена ври и кипи, Аркадий Стругацки за първи път в живота си излиза в чужбина – на 53-годишна възраст!, посещавайки през лятото на 1978 България по покана на писателя фантаст Агоп Мелконян.

Сталкерът Тарковски

Често охарактеризират филмите на Андрей Тарковски като „трудни”. Не по-малко „труден” се оказва и неговият характер. Но в случая решението на режисьора не е проява на своенравност. Тъкмо последователността в художествените му търсения го принуждава да направи този рязък завой. Защото той има свои виждания за специфичните изразни средства на Седмото изкуство, които излага в ред статии и теоретични разработки. Основен всред тези възгледи е подходът му към реалността – начините за нейното преосмисляне и пресъздаване. „Убеден съм, че реалността – заявява Тарковски – трябва да бъде, простете за тавтологията, реална, тоест разбираема за човека, позната му от детството. Колкото по-реален, в този смисъл на думата, бъде филмът, толкова по-убедителен ще бъде авторът”. Ето защо режисьорът държи толкова много на визуалната страна на „Сталкер”. Експресивното съчетаване на черно-бялото графично изображение с цветното за него е не само предизвикателство към окото, но и драматургическо, смислово решение. Тарковски има и свои предпочитани пластични мотиви, които често присъстват в творбите му – водата, огънят, тревата, прекланяща се пред поривите на вятъра, внезапно ливналият дъжд... Те лесно могат да бъдат открити и в „Сталкер”, но вече като носители на нов смисъл. Странната атмосфера на филма, изобразителните решения на някои епизоди, а и поведението на героите заставят тълкувателя на творбата да търси в тях иносказателност, подтекст, мистична недоизказаност.

Николай Гринко и Анатолий Солоницин в “Сталкер” - снимка архив

В основата на тези особености, разбира се, е личността на самия Тарковски. Едно от проявленията на неговата гениалност е умението да наблюдава настойчиво и задълбочено жизнения факт, толкова упорито, че в определен момент да се отстрани от конкретните му очертания и да го превърне в метафора. Творецът умее да извиси един реален жест до философско обобщение, да превърне конкретен образ в символ на определен начин на мислене. Самият той признава, че „кацането на Луната може да се заснеме като пристигане на трамвай, а пристигането на трамвай може да се заснеме като кацане на Луната”. Погледната под този ъгъл, фантастиката на Тарковски не е нито продължение на реалността, нито нейната „друга страна” – тя е просто част от реалността. Навярно затова преклонението пред пластическата стихия на „Сталкер” е всеобщо. Колкото и съществени да са художествените проблеми на Тарковски в „Сталкер”, те все пак са в пряка зависимост от основната цел – нравствения проблем. „Каква е главната тема, която трябва отчетливо да прозвучи във филма? – обяснява режисьорът. – Това е темата за достойнството на човека, страдащ от отсъствието на собствено достойнство”. И Тарковски я подхваща още от първия кадър, подхваща я ведно с мотивите за щастието, за неговия смисъл, за чудото... За да „докаже” в края на филма, че чудото се проявява в обичта между хората, в истинността на чувствата. „Тъкмо човешката любов – споделя режисьорът – е онова чудо, което е способно да противостои на всяко сухо теоретизиране за безнадеждността на света. Това чувство е наша обща и несъмнено позитивна ценност. То е това, на което човек се опира, това, което му е дадено завинаги”.

Съдържанието

За търсенето на тези истини Тарковски избира изпитано от векове средство – пътуването. В случая – пътуването през Зоната, десетки квадратни километра площ, криеща стотици опасности за пристъпилите в нея. Как е възникнала тя, никой не може да обясни. Дори след дълголетните изследвания, взели много човешки жертви, ала оказали се в крайна сметка неуспешни. Затова и след време влизането в Зоната е забранено, а самата тя бива оградена. През строго охраняваната граница успяват да се промъкнат само сталкерите – нарушаващите закона „контрабандисти”, единствените, познаващи сложната система от многобройни смъртоносни капани, рискуващите живота си, заплащащите скъпо за проникването в „най-тихото място на света” и неговите тайни...

Александър Кайдановски - снимка архив

Упражняващ „този странен занаят” е и главният герой на екранизацията, наречен Сталкер (Александър Кайдановски), който бива нает за водач от двама странни „клиенти” – Писателя (Анатолий Солоницин) и Професора (Николай Гринко). Единият се надява да открие в Зоната своето вдъхновение, вторият е воден от любознателността на учения. Тримата преодоляват охраната и защитната стена, след което бавно навлизат в Зоната, придвижването през която се превръща в опасна игра с жестоки правила, в която Тарковски въвлича и зрителите. Героите му пък, „знаково” лишени от имена, се превръщат в символи на непоколебимостта на вярата, художественото търсене и научната убеденост. Въпреки различните мотивировки у тримата, походът им към тайните на Зоната прераства в едно-единствено, дълго и мъчително „пътуване към центъра на душата” (Вера Шитова). Самият Тарковски като всеотдаен „сталкер” повежда зрителя в това „пътешествие към щастието”, за да зададе с жестока откровеност въпросите, които го вълнуват. Търсейки техните отговори, героите на филма, поставени в екстремални условия, на границата между битието и небитието, успяват да надникнат в себе си. Идеалът, превъплътен в мита за Стаята на желанията – място в дълбините на Зоната, където се сбъдва всяка човешка мечта, се оказва мираж, неуловим за човешките сетива. Оказва се също, че за да извърви пътя, който го дели от този идеал, човечеството трябва първо да се вглъби в себе, да се самоопознае. Така „Сталкер” продължава с нови средства една друга стара тема на братя Стругацки – готови ли са хората, готвещи се самоуверено за космически „близки срещи” с извънземни цивилизации, за среща със самите себе си.

Николай Гринко, Анатолий Солоницин и Александър Кайдановски в “Сталкер” - снимка архив

Част от тези идеи намират своето визуалн�� обобщение във финала на „Сталкер”. Аркадий Стругацки признава, че много се гордее със сцената, в която дъщеричката на Сталкер започва да мести с поглед чашата по масата. Всички абстрактни, отвлечени и философски терзания на героите намират зрим израз в този образ и в това действие, нещата изведнъж стават близки, разбираеми, дълбоко лични, а заедно с това – още по-страшни, неведоми и драматични...

Стъписването

Първоначално то настъпва в стройните редици на „прокатчиците” – тогавашните „фактори”, отговарящи за разпространението на филмите в СССР, по време на една от първите прожекции на „Сталкер”, предназначена именно за тях. Съхраняването на спомена за нея историята на НФ кино дължи на Борис Стругацки. „Вечерта на 3 януари 1980 година – връща се той към събитието след години – ние с Андрей Тарковски се явихме пред представителите на киноразпространението. В огромната зала се бяха събрали хора, упълномощени да определят как ще се отнесат зрителите към „Сталкер” и съответно колко копия от филма да бъдат пуснати на бял свят. Аз отидох за обсъждането. Филмът вече беше гледан. Изказа се Андрей, обясни филма, разказа за своята работа над него, отговори на въпросите. Въпросите ми се сториха странни. Изведнъж в залата прозвуча сочен бас: „Та кой ще гледа тази глупост?”. Разнесе се оскърбителен смях. Андрей пребледня, пръстите му се свиха в юмруци. Стараейки се да не го гледам, аз поисках думата. Но те вече излизаха. Дявол знае къде отиваха тези гении на киноразпространението? Говорейки, виждах как те бавно, гръмко разговаряйки и присмивайки ни се, се изнизваха по пътеките между седалките... Такова нещо още не беше ми се случвало. Слязохме от подиума, излязохме на стълбището. Андрей скърцаше със зъби. На мене ми трепереха ръцете и аз с труд поднесох кибритената клечка към цигарата. Неколцина мъже и жени ни наобиколиха. Оглеждайки се неспокойно, те мърмореха полугласно: „Вие не си мислете... Не сме всички такива... Ние разбираме...”.

Зоната...

Първата прожекция на „Сталкер” всъщност се състои на 25 май 1979 пред „свои хора” в студия „Мосфилм”. През юли той е показан на „редовите зрители” в Томск. Московската му премиера е чак през май 1980! За целия Съветски съюз са направени само 196 копия, от които едва три са заделени за столицата. Въпреки това още през първия месец филмът е гледан в Москва от два милиона зрители. Триумфален е и пътят му по световните екрани, интересът към него е огромен, отзвукът в чуждестранния печат – гръмогласен. Особено впечатлена е френската кинокритика – навярно защото през 1980 „Сталкер” участва в конкурсната програма на Международния кинофестивал в Кан, откъдето Тарковски си тръгва с наградата на икуменическото жури. След две години той си тръгва и от родината, в която така и не се завръща повече, макар че продължава да я обича до последния си дъх. По волята на съдбата „Сталкер” се оказва последният филм, заснет от режисьора в СССР.

Реакциите

„Сталкер” доказва безграничността на жанра. „Какво е това – притча, приказка, научна фантастика? – пита се един от най-известните съветски теоретици на фантастиката, Всеволод Ревич, след което сам си отговаря: – И едното, и другото, и третото, а заедно – цялостно философско поетическо произведение за смисъла на човешкото съществувание, за истински човешкото у човека, за любовта към човека и вярата в човека”. Дългогодишният приятел на Аркадий Стругацки се оказва прав. „Сталкер” е философска притча, нравствено, дълбоко кино, което не оставя равнодушно зрителите, дори когато те не са съгласни с неговите послания. Защото филмът освен гениално е и човешко художествено произведение. Космосът, междузвездните разстояния, посещението на инопланетяните и за Стругацки, и за Тарковски имат значение само като едно ново, поредно приближаване към земното, към личното. Възправянето на людете пред прага на Непознатото и Необяснимото е необходимо единствено, за да усетят с почти мъчителна сила своята принадлежност към човешкия род, към неговите стремления, болки и надежди. „Проникновението в света ��а Тарковски изисква немалко усилия – продължава в същия дух и Борис Стругацки. – Неговият кинематограф, одухотворен от дълбока култура, от поезия, построен върху метафори и асоциации, е неповторима кинореалност, в която „животът е уловен като съновидение”. Да, контактът с неговите филми не възниква изведнъж, но ако вече такъв контакт възникне, драмите на идеите, доведени до предел, властно въвличат зрителя, зареждат го с енергия, издигат го над равнището на всекидневието”.

Анатолий Солоницин и Николай Гринко в “Сталкер” - снимка архив

Макар и лаконично познавачите на жанра Роналд Хан и Фолкер Янсен не само охарактеризират точно филма, но и посочват онези негови качества, мотивирали най-вероятно икуменическото жури да му връчи своята награда: „Сталкер” е антиматериалистичен филм, мистично кино, незавършено като симфония на Бетовен, защото според самия Тарковски завършеното и съвършеното може да съществува само отвъд всичко веществено” („Lexikon des Science-Fiction-Films”, 1990). Този „антиматериализъм”, този „мистицизъм” на Тарковски, иносказателносттта, незавършеността, от която пък произтича недоизказаността на неговите произведения, съчетани с нравствения максимализъм на режисьора, пронизващ всичките му филми, смущава дълбоко администраторите в съветското кино, за които гениалният творец си остава неудобен и трудно разбираем художник, а творчеството му – плашещо и опасно за системата. За съжаление, тъкмо това неразбиране определя творческата и човешката съдба на Тарковски, която има своите сложни и трагични измерения.

Андрей Тарковски по време на снимките на “Сталкер” - снимка архив

„Да открия първия филм на Тарковски беше за мен чудо – възкликва не кой да е, а великият Ингмар Бергман. – Внезапно аз се озовах пред вратата на стая, ключовете за която никога не бях притежавал. Това бе стая, в която винаги съм искал да вляза, но не смеех, докато той се движеше из нея свободно и леко. Почувствах се окуражен и стимулиран – някой казваше това, което аз винаги съм искал да изрека, без да зная как. За мене Тарковски е най-великият, единственият, който създаде нов език, близък до естеството на киното, защото знае как да улавя живота като размисъл, като сън”.

„Благодарение на удивителната режисура и поетичния си похват – споделя през лятото на 1980 мнението си с читателите на „Жьон Синема” Рене Предал, един от ярките представители на споменатата вече френска кинокритика, – Тарковски в крайна сметка въздига една много проста истина от научната фантастика, примесена с известни разсъждения за понятието щастие. Често пъти той прибавя към анекдотичния вътък на повествованието картини, които реално не се препокриват и извлича максимума (естетически, драматичен, емоционален и символичен) от едно обикновено преминаване на влак, което разтърсва няколкото прибора на масата, или пък от примитивната дрезина, пътуваща към Зоната”.

Анатолий Солоницин, Александър Кайдановски и Николай Гринко в “Сталкер” - снимка архив

„Тарковски не е лесен режисьор, нито пък е абсолютно ясен – продължава темата Самюел Лашиз в „Юманите диманш” (1981). – Той изисква от зрителя усилие, необходимо за пълното му съпричастие. В неговия свят трябва да влезем също така предпазливо както и „клиентите” на Сталкер, които не се осмеляват да минат в тунела пред своя водач от страх, че ще нам��рят въпросната „стая”. Несъмнено всеки си има своята правда, а търсенето на щастието се оказва едно трудно пътуване”. „Сталкер” е филм, който не подлежи на класификация. Въпреки, че е вплел корените си в руската традиция, неговата дълбока логика прекрачва всички граници” – заявява Арно Спир. „Както и „Соларис”, това е само привидно НФ филм – пише в края на 1981 в „Синема” Франсоаз Навайл, – а фантастичната ситуация е само претекст: една тайнствена, неизвестна, забранена Зона. Конкретните детайли са оскъдни, случките – сведени до минимум. Сравнен с „Огледало”, „Сталкер” се отличава с пестеливост на средствата. От класическата трагедия той заимства единството на време, място и действие. Оттам произтича строгата му и симетрична структура: стая, бистро (пролог), Зона (развитие), стая (епилог). Всъщност филмът е едно размишление и само динамиката на мисълта предизвиква развитието на действието”.

„Филмът на Тарковски несъмнено се вписва в традицията на великите руски писатели от XIX век – уверява Ренер Хам. – В центъра на техните романи винаги е било търсенето на „избавлението на човечеството”, докато изкуството на великите западни романисти си остава светско. И ако днес поклонниците на киното често произнасят имената на Кубрик и Тарковски редом едно с друго, трябва да отбележим следното ярко различие: за Кубрик светът е светски, а за Тарковски – свят, свещен”. „Сталкер” е най-въздействащият от всички филми на Тарковски, метафоричната му конструкция е непроницаема” – кратък, но ясен е ражданият в Нова Зеландия филмов критик Ричард Кумс (Richard Combs), дългогодишен главен редактор на английското списание „The Monthly Film Bulletin”.

Наталия Абрамова в “Сталкер” - снимка архив

„Сталкер” прекрачва и границите на България – премиерата му у нас е на 21.ІV.1980 (преди дори московчани да са го видели!). Вече подчертах, че художествената проза на братя Стругацки всякога се е отличавала със своята кинематографична образност. Въпреки това, тя се оказва изключително трудна за „превод” на езика на киното. Само Тарковски съумява да се справи успешно с тази задача, само „Сталкер” се превръща в „златно сечение” на две изкуства – древната и дълбока на смислови внушения литература и киното, чиято зрима стихия е неоспорима. Впечатляващото в случая е, че двусерийният „Сталкер” (161 мин.) е едва първото сериозно „посягане” на Седмото изкуство към творчеството на Аркадий и Борис Стругацки. Но не и последното, защото покрай филма и двамата натрупват опит като драматурзи, който впоследствие се оказва много полезен за тях. „Работата с Тарковски беше за нас интересно, ново дело – признават те. – Но все пак киното си е кино, а литературата – съвършено друго нещо. Нашата главна работа е прозата, а не сценариите. Нашият хляб, нашата сол, нашата вода – това е литературата, прозата”. Изминалото време обаче променя някои от възгледите на писателите: „Отначало работата в киното ни увлече много, после настъпи дълго прекъсване и сега ние отново се връщаме към кинематографа. За нас киното не е увлечение, а изискване на времето”. Речено-сторено. Братя Стругацки години наред си сътрудничат с мнозина кинематографисти… ≈

P.S. на „въпреки.com”: Текстът на Петър Кърджилов за знаменитите братя Стругацки е дълбок, многостранен и изследователски. Затова си позволихме да го разделим на две части. Не само защото е дълъг, а за да бъде прочетен внимателно и осмислен с познание и разбиране в контекста на днешния ни ден и на времето, в което живеем. Очаквайте втората част на материала, посветена на братя Стругацки.

Текст: Петър Кърджилов

Снимки: архив

#РЕФЛЕКСИИ #Аркадий Стругацки #Борис Стругацки #Братя Стругацки #Петър Кърджилов #фантастика #Сталкер #Андрей Тарковски #филм #кино

1 note · View note

offcialportalbulgaria · 7 years ago

Photo

Училище за чужди езици Мотив, Бургас

Училище за чужди езици Мотив е създадено през 2012 година. Внимателно подбраните учебни системи, множеството допълнителни материали и събития, интерактивният начин на обучение, нестандартните методи и вниманието, с което се отнасят към всеки детайл, ще Ви помогнат с лекота да усвоите чуждия език и да го почувствате като свой.

#училище за чужди езици #езикова гимназия #мотив #гр. бургас

0 notes

mihaylovblog · 4 years ago

Photo

България в сп. “National Geographic” (1915 г.)

През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните жени. Кореспондентът на списанието - г-жа Хестър Доналдсън Дженкинс, поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града заедно с наблюдения върху народопсихологията, обичаите и напредъка на страната. Г-жа Дженкинс е дългогодишна преподавателка в Цариградския девически колеж (1900-1909 г. ) и автор на книгата „Зад турсктие решетки", посветена на живота на туркините през първите години на XX в.

В статията си тя отбелязва, че по време на деветгодишния си престой в Близкия изток най-голямо впечатление й правят българките. Описва ги като светли, с бяла кожа,високи и енергични. Като отличителна черта на техния външен вид авторката посочва и традиционните плитки.

Според Дженкинс в България няма нито богати хора, нито бедняци, а всички хора водят прост живот и е трудно да се намерят предмети на лукса.

Описва красивите български национални носии като пищни костюми, с прави и неизящни линии, но с най-прекрасна многоцветна украса, които те обаче носят само в празнични дни.

Като основни развлечения за българските момичета в българското село се посочва носенето на вода от един или два кладенеца или извора, а тези места и чешми са места за усилено общуване, където се събират всички младежи и девойки в селото. Момичетата носят на раменете си кобилици; на тях се окачват ведрата, които те трябва да напълнят със студена вода. Често младежите пълнят ведрата вместо тях, а после - в замяна за тази своя галантност - шепнешком молят за цветето зад ухото на девойката. Ако са по-дръзки, могат да откраднат цветето.

Като друга популярна форма на обществено забавление се посочва седянката, където се събират младите мъже и жени от селото, пеят се песни и се върши работа.

Авторката отделя съответното внимание и на българските градове. Според нея София е неромантична и няма минало, което да иска да запази. Старите и високо ценени традиции на България са свързани с древната столица Търново и прочутия Рилски манастир.

Впечатлена е обаче ��т Филипопол (Пловдив), който според нея е много по-привлекателен от София за търсещия живописност пътешественик.

Както твърди Дженкинс българите са жадни за образование и цивилизация и техните жени усвояват културата с лекотата на всяка американка. Често се случва дъщерята на живеещ в някое отдалечено село и неграмотен селянин да прекара няколко години в училище и след това да намери своето място в София или Варна - като учителка, светска дама или водачка на общественото развитие.

Като преподавател в колежа в Цариград Дженкинс твърди, че българските й ученички са сред най-добрите. Описва ги като здрави, много трудолюбиви и амбициозни със склонност към изучаването на чужди езици.

Според нея няма съмнение, че ако на българите бъде позволено да развиват себе си и своята страна - а те ще го направят, а бързият им прогрес ще учуди света.

''Това развитие е особено вярно по отношение на българските жени, които - бидейки надарени с бърз и буден разум - отговарят незабавно на предимствата на образованието. Сигурна съм, че техните сестри п оцял свят няма да имат основания да се срамуват от тях.'' завършва статията си Хестър Дженкинс.

Снимки и текст: https://www.nationalgeographic.com

0 notes

ragingbullplc · 6 years ago

Photo

#theta360 🎥 #virtuality360 ⚛️ #raging360bull 🐂 #littelplanet 🌐 #tinyplanet 🌍 (at 31 Средно Училище за Чужди Езици и Мениджмънт Иван Вазов) https://www.instagram.com/p/Bqa2BZeji5v/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1sdk9gstzbd9e

#theta360 #virtuality360 #raging360bull #littelplanet #tinyplanet

0 notes

tranqr-blog · 6 years ago

Text

EDUCATION

Здравейте!

Както виждате от заглавието, тази тема ще бъде посветена на образованието.

Родителите ми държат на строгия ред, дисциплината и доброто образование, затова от малка посещавам елитни учебни институции. Извървяла съм дълъг път до положението, в което се намирам в момента и смятам да ви разкажа през какво съм преминала в следващите няколко реда.

Започвайки от началното училище, моята майка ме записа в едно от най-добрите и най-престижни училища - 170 СОУ „Васил Левски“. Учебното заведение се намира близо до моят палат, а това беше и голям плюс за него. В училището ме научиха на много неща, но за жалост, не и на правопис. Усъвършенствах се в една много деликатна сфера, а именно в тази на кражбата на химикалки. Сприятелих се с много хора, с които приятелството ни продължи изключително дълго - най-много седмица. Най-хубаво от всичко обаче, бяха екскурзиите. Счупих прозореца на стаята на любимата ми госпожа, но вместо да си призная за сериозното престъпление, обвиних друго момиче. Сега може би се питате коя е любимата ми госпожа и защо ми е любима.. ще ви отговоря! Любима ми е, защото тя откри първа психичните проблеми, които имах! За жалост, реномето на училището падна и трябваше да се преместя в друго..

32 СОУ ��Св Климент Охридски“ или с други думи - мястото, където прекарах най-спокойните си години. То винаги ще заема специално място в сърцето ми. За разлика от учениците, които предпочитаха кашлянето в кръгче (пафкането на марихуана) пред уроците, аз не само учех стабилно чужди езици, но и посещавах допълнителни занимания по немски език и математика. Не усвоих правописа напълно дори и в тази елитна учебна сграда, но пък английският ми е на ниво, по-високо от очакваното. Най-добрата ми приятелка пък, посвети 5 години от живота си в изучаване на немски и стигна изключително далеч с него, но не искам да казвам до къде, за да не си помислите, че 32-ро са ме подкупили, за да казвам хубави думи. Освен качественото образование, което получавахме, бяхме заобиколени от качествени преподаватели, които по екскурзии се вихреха повече от учениците. Ставайки дума за екскурзии, в съзнанието ми навлизат различни спомени - дори на екскурзии аз учех, вместо да се забавлявам с учениците, които пиеха или пушеха. Имаше такива, които искаха да ходят на дискотека, но аз лягах в леглото, слагах си тапите в ушите и започвах да чета „Под игото“. Относно приятелствата в това училище...някои продължиха по-дълго от седмица, други продължават и до днес. С настъпването на 12 клас, в мен настъпи и тъга, защото това е мястото, заради което аз се превърнах от малкото, плахо момиче, което си слагаше кокоши пера в косата в ЛУД ТРЪНЯР, КОЙТО НЯМА НИЩО ПРОТИВ ДА СЕ НАЛИВА С РАКИЯ ДО 5 СУТРИНТА. А сега ще прикача и няколко снимки, които ще ви покажат колко на сериозно бяхме взели ученето и колко много училището изискваше от всички ��ченици.

Мъдрите хора са казали, че всичко хубаво има край.. явно са били прави. След завършването в 32-ро СОУ, моята трънярска особа отиде да следва за инженер в Техническият университет. За разлика от предишните училища, това училище е малко по-различно. Ако там се изморявах от учене, то тук „изморена“ е най-малкото. Тук държат да ми изцедят силите до последната капчица, но въпреки това си заслужава! Вече мога да сплоявам, а след време сигурно и куп други неща.Сега ще бъда едва втори курс, но се надявам, че след няколко години името ми ще бъде давано за пример и ще бъда гордостта на трънярите.

0 notes

graphotrade · 7 years ago

Text

СПРАВКА за минималния и максималния бал по паралелки второ класиране

СПРАВКА

за минималния и максималния бал по паралелки

в РУО СОФИЯ-ГРАД

Към дата 04.07.2017

№ по ред

Училище

Паралелка

Минимален бал

Максимален бал

Пол

2216306 СМГ "П. Хилендарски"

3062 Математически-НЕ

483.000

497.500

без квоти

2216306 СМГ "П. Хилендарски"

3061 Математически-АЕ

468.000

496.250

без квоти

2204091 91 НЕГ

0911 Чужди езици-НЕ

461.500

495.000

девойки

2213125 125 СУ "Боян Пенев"

1251 Математически-АЕ

235.000

491.000

без квоти

2213350 ТУЕС към ТУ-София

3502 Компютърни мрежи

406.500

491.000

без квоти

2211304 НПМГ

3042 Математически-НЕ

415.000

490.500

без квоти

2204091 91 НЕГ

0911 Чужди езици-НЕ

443.500

488.000

младежи

2213350 ТУЕС към ТУ-София

3501 Системно програмиране-АЕ

415.000

486.250

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0091 Чужди езици-ФЕ;АЕ;БЕЛ

424.500

486.000

девойки

2216164 164 ГПИЕ

1641 Чужди езици-ИЕ;АЕ

451.000

485.000

девойки

2211304 НПМГ

3041 Математически-АЕ

434.750

484.500

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0096 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;М

375.000

483.000

младежи

2222009 9 ФЕГ

0096 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;М

418.000

483.000

девойки

2216164 164 ГПИЕ

1642 Чужди езици-ИЕ;ФЕ

441.000

483.000

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0734 Чужди езици-НЕ:АЕ:М

457.000

482.500

девойки

2211304 НПМГ

3045 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

422.000

480.500

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0092 Чужди езици-ФЕ;АЕ;М

428.500

480.000

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3025 Чужди езици-АЕ:ИЕ:И:БЕЛ

423.000

479.000

девойки

2216164 164 ГПИЕ

1641 Чужди езици-ИЕ;АЕ

429.000

478.000

младежи

2211304 НПМГ

3047 Природни науки-НЕ

313.170

477.500

без квоти

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3027 Чужди езици-АЕ:РЕ:М:БЕЛ

412.000

474.000

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3024 Чужди езици-АЕ:ИЕ:М:Г

421.000

474.000

девойки

2216164 164 ГПИЕ

1644 Чужди езици-ИЕ;ИтЕ

444.000

472.000

девойки

2216301 Първа АЕГ

3013 Чужди езици-АЕ;ИЕ;М

430.000

471.000

девойки

2204134 134. СУ "Д. Дебелянов"

1343 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

284.500

470.500

без квоти

2216164 164 ГПИЕ

1642 Чужди езици-ИЕ;ФЕ

397.000

470.000

младежи

2216301 Първа АЕГ

3015 Чужди езици-АЕ;НЕ;БЕЛ

437.000

470.000

девойки

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4192 Строителство и архитектура-НЕ

344.000

469.000

без квоти

2216301 Първа АЕГ

3011 Чужди езици-АЕ;РЕ

422.500

467.500

девойки

2222009 9 ФЕГ

0093 Чужди езици-ФЕ;АЕ;Б

421.000

465.500

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0734 Чужди езици-НЕ:АЕ:М

440.000

465.000

младежи

2222009 9 ФЕГ

0097 Чужди езици-ФЕ;НЕ;БЕЛ

417.000

463.500

девойки

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1333 Чужди езици-РЕ:АЕ

383.500

463.000

девойки

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1333 Чужди езици-РЕ;АЕ

383.500

463.000

девойки

2216301 Първа АЕГ

3014 Чужди езици-АЕ;НЕ;Х

407.500

463.000

младежи

2216164 164 ГПИЕ

1644 Чужди езици-ИЕ;ИтЕ

409.500

463.000

младежи

2216301 Първа АЕГ

3013 Чужди езици-АЕ;ИЕ;М

417.000

463.000

младежи

2216301 Първа АЕГ

3014 Чужди езици-АЕ;НЕ;Х

436.000

462.500

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0732 Чужди езици-НЕ:РЕ:БЕЛ

444.500

461.500

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0731 Чужди езици-НЕ:РЕ:М

446.500

461.000

девойки

2209051 51 СУ

0513 Изобразително изкуство-АЕ

358.500

459.500

без квоти

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4092 Електрообзавеждане на транспортна техника-ЯЕ

130.000

458.500

без квоти

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0185 Чужди езици-ЯЕ;АЕ

359.500

458.500

без квоти

2223431 ПГ по телекомуникации

4317 Приложно програмиране-АЕ

167.000

458.250

без квоти

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0732 Чужди езици-НЕ:РЕ:БЕЛ

429.000

457.500

младежи

2224433 НТБГ

4332 Банково дело-АЕ

393.000

457.000

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0733 Чужди езици-НЕ:ФЕ:БЕЛ

444.000

457.000

девойки

2211304 НПМГ

3049 Природни науки-АЕ;Б;Х

349.740

456.820

без квоти

2211420 НФСГ

4201 Икономика и мениджмънт-АЕ

340.500

455.750

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3026 Чужди езици-АЕ:ИЕ:Г:И

414.000

455.500

девойки

2216301 Първа АЕГ

3012 Чужди езици-АЕ;ИЕ;БЕЛ

431.500

455.000

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3027 Чужди езици-АЕ:РЕ:М:БЕЛ

397.500

454.000

младежи

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3021 Чужди езици-АЕ:НЕ:М:Г

426.000

452.000

девойки

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1332 Чужди езици-ФЕ;РЕ

390.500

451.000

девойки

2216301 Първа АЕГ

3017 Чужди езици-АЕ;ФЕ;М

391.500

451.000

младежи

2216301 Първа АЕГ

3017 Чужди езици-АЕ;ФЕ;М

420.000

450.500

девойки

2209019 19 СУ "Елин Пелин"

0191 Предприемачески-АЕ;НорвЕ

263.000

450.000

без квоти

2204134 134. СУ "Д. Дебелянов"

1344 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ;Иврит

273.500

450.000

без квоти

2224433 НТБГ

4333 Банково дело-НЕ

384.000

449.500

девойки

2224433 НТБГ

4337 Бизнес администрация-ИЕ

374.000

449.000

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3023 Чужди езици-АЕ:НЕ:Х:Б

422.000

449.000

девойки

2216164 164 ГПИЕ

1643 Чужди езици-ИЕ;ПортЕ

440.000

449.000

девойки

2211304 НПМГ

3044 Икономическо развитие-АЕ

303.500

448.500

без квоти

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3025 Чужди езици-АЕ:ИЕ:И:БЕЛ

393.500

448.500

младежи

2224433 НТБГ

4336 Оперативно счетоводство-НЕ

355.500

448.000

девойки

2211420 НФСГ

4204 Търговия-АЕ

329.750

447.000

девойки

2216301 Първа АЕГ

3011 Чужди езици-АЕ;РЕ

389.500

447.000

младежи

2216301 Първа АЕГ

3015 Чужди езици-АЕ;НЕ;БЕЛ

415.000

447.000

младежи

2222009 9 ФЕГ

0092 Чужди езици-ФЕ;АЕ;М

386.000

446.500

младежи

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0352 Чужди езици-НЕ;РЕ;М

406.500

446.500

девойки

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0733 Чужди езици-НЕ:ФЕ:БЕЛ

422.500

446.000

младежи

2224433 НТБГ

4332 Банково дело-АЕ

376.000

445.000

младежи

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3021 Чужди езици-АЕ:НЕ:М:Г

424.000

445.000

младежи

2224073 73. СУ "Владислав Граматик"

0731 Чужди езици-НЕ:РЕ:М

434.000

445.000

младежи

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0353 Чужди езици-НЕ;РЕ;Г

390.000

443.500

девойки

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4191 Строителство и архитектура-АЕ

361.750

443.000

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0094 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;БЕЛ

418.500

443.000

девойки

2216301 Първа АЕГ

3016 Чужди езици-АЕ;ФЕ;БЕЛ

424.500

443.000

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3022 Чужди езици-АЕ:НЕ:БЕЛ

431.000

443.000

девойки

2224433 НТБГ

4336 Оперативно счетоводство-НЕ

302.500

442.000

младежи

2211304 НПМГ

3048 Природни науки-АЕ;Б

347.790

440.470

без квоти

2216301 Първа АЕГ

3012 Чужди езици-АЕ;ИЕ;БЕЛ

402.000

440.000

младежи

2210117 117.СУ

1172 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ;ИИ

122.500

439.500

без квоти

2211304 НПМГ

3046 Природни науки-АЕ;Х

327.500

438.750

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0095 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;Г

416.000

438.500

девойки

2220308 ПГИИ "Проф. Н. Райнов"

3082 Компютърна графика

198.500

437.000

без квоти

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0188 Чужди езици-КорЕ;АЕ

301.500

437.000

без квоти

2224433 НТБГ

4338 Електронна търговия-АЕ

356.000

434.500

девойки

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3022 Чужди езици-АЕ:НЕ:БЕЛ

412.000

433.500

младежи

2204134 134. СУ "Д. Дебелянов"

1341 Чужди езици-АЕ

334.500

432.250

без квоти

2222009 9 ФЕГ

0097 Чужди езици-ФЕ;НЕ;БЕЛ

373.000

432.000

младежи

2216164 164 ГПИЕ

1643 Чужди езици-ИЕ;ПортЕ

393.000

432.000

младежи

2221031 31СУЧЕМ "Иван Вазов"

0314 Чужди езици - ИЕ;АЕ

350.500

430.500

без квоти

2224022 22 СУ "Г. С. Раковски"

0223 Чужди езици-ИЕ:АЕ

352.500

430.500

без квоти

2224022 22 СУ "Г. С. Раковски"

0223 Чужди езици-ИЕ;АЕ

352.500

430.500

без квоти

2211304 НПМГ

3043 Математически - АЕ;Ф

332.000

429.670

без квоти

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0321 Чужди езици-АЕ;НЕ

352.000

428.000

девойки

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0351 Чужди езици-НЕ;РЕ;БЕЛ

396.000

428.000

без квоти

2216001 1 СУ "Пенчо П. Славейков"

0013 Чужди езици-АЕ;ИЕ

272.750

427.000

без квоти

100

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3024 Чужди езици-АЕ:ИЕ:М:Г

399.000

427.000

младежи

101

2216001 1 СУ "Пенчо П. Славейков"

0015 Изобразително изкуство-АЕ

176.000

426.500

без квоти

102

2221031 31СУЧЕМ "Иван Вазов"

0311 Чужди езици-АЕ;НЕ

349.500

426.000

без квоти

103

2211420 НФСГ

4205 Търговия-НЕ

314.250

425.500

девойки

104

2224433 НТБГ

4331 Застрахователно и осигурително дело-НЕ

324.000

425.000

младежи

105

2224022 22 СУ "Г. С. Раковски"

0221 Чужди езици-АЕ;ИЕ

353.000

424.500

без квоти

106

2211420 НФСГ

4203 Икономика и мениджмънт-ФЕ

320.500

424.250

девойки

107

2208413 СГХСТ

4132 Декорация на сладкарски изделия-АЕ

179.000

424.000

без квоти

108

2222012 12 СУ "Цар Иван Асен ІІ"

0122 Чужди езици-НЕ

309.000

424.000

без квоти

109

2213081 81. СУ "Виктор Юго"

0811 Чужди езици-AE

155.000

423.000

без квоти

110

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4021 Лазерна и оптична техника- АЕ

204.000

423.000

без квоти

111

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1331 Чужди езици-АЕ;РЕ

404.000

422.500

девойки

112

2224432 ПГТМД-София

4321 Моден дизайн-ФЕ

254.000

422.250

без квоти

113

2221031 31СУЧЕМ "Иван Вазов"

0313 Чужди езици-НЕ;АЕ

356.500

422.000

без квоти

114

2205105 105. СУ "Атанас Далчев"

1051 Чужди езици-ИтЕ

158.250

421.750

без квоти

115

2222007 7. СУ "Свети Седмочисленици"

0071 Чужди езици-АЕ;ИЕ;БЕЛ

292.500

421.500

без квоти

116

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4075 Системно програмиране-АЕ

345.500

421.000

без квоти

117

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0324 Чужди езици-АЕ;РЕ

354.000

420.500

девойки

118

2204311 ПГИИРЕ

3112 Предприемачески-Рум.E

120.000

420.000

без квоти

119

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0187 Чужди езици-К��тЕ;АЕ

288.000

420.000

без квоти

120

2204134 134. СУ "Д. Дебелянов"

1342 Природни науки-АЕ

303.500

420.000

без квоти

121

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1333 Чужди езици-РЕ:АЕ

344.000

419.500

младежи

122

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1333 Чужди езици-РЕ;АЕ

344.000

419.500

младежи

123

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0323 Чужди езици-АЕ;ФЕ

351.000

419.000

девойки

124

2216301 Първа АЕГ

3016 Чужди езици-АЕ;ФЕ;БЕЛ

384.500

419.000

младежи

125

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3023 Чужди езици-АЕ:НЕ:Х:Б

397.500

419.000

младежи

126

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0322 Чужди езици-АЕ;ИЕ

371.500

418.500

девойки

127

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0354 Чужди езици-ФЕ;РЕ;БЕЛ

373.000

418.500

без квоти

128

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0182 Чужди езици-НЕ;АЕ

333.000

418.000

без квоти

129

2222009 9 ФЕГ

0093 Чужди езици-ФЕ;АЕ;Б

373.000

417.500

младежи

130

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0184 Чужди езици-ФЕ;АЕ

323.000

417.000

без квоти

131

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0355 Чужди езици-ФЕ;РЕ;ИТ

364.000

416.500

девойки

132

2206302 ІІ АЕГ "Томас Джеферсън"

3026 Чужди езици-АЕ:ИЕ:Г:И

388.000

416.000

младежи

133

2222009 9 ФЕГ

0091 Чужди езици-ФЕ;АЕ;БЕЛ

380.500

415.500

младежи

134

2217424 ПГЕА

4243 Системно програмиране-АЕ

195.500

415.000

без квоти

135

2221157 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо"

1571 Чужди езици-ИЕ;АЕ

173.500

413.000

без квоти

136

2223431 ПГ по телекомуникации

4315 Системно програмиране-АЕ

259.000

412.250

без квоти

137

2224433 НТБГ

4339 Икономическа информатика-АЕ

359.500

411.500

девойки

138

2211420 НФСГ

4202 Икономика и мениджмънт-НЕ

264.750

411.000

младежи

139

2224433 НТБГ

4334 Банково дело-ФЕ

367.000

411.000

девойки

140

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4077 Приложно програмиране-АЕ

306.500

410.750

без квоти

141

2202002 2. СУ "Акад.Емилиян Станев"

0022 Чужди езици-АЕ;ИЕ

241.000

410.000

без квоти

142

2221031 31СУЧЕМ "Иван Вазов"

0312 Чужди езици-АЕ;ИЕ

348.000

410.000

без квоти

143

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0352 Чужди езици-НЕ;РЕ;М

381.000

410.000

младежи

144

2222012 12 СУ "Цар Иван Асен ІІ"

0121 Чужди езици-АЕ

289.750

409.500

без квоти

145

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0186 Чужди езици-АрЕ;АЕ

257.500

409.000

без квоти

146

2209019 19 СУ "Елин Пелин"

0193 Предприемачески-НЕ

244.500

407.500

без квоти

147

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0183 Чужди езици-ФЕ;ИЕ

317.500

406.000

без квоти

148

2204018 18 СУ "Уилям Гладстон"

0181 Чужди езици-АЕ;НЕ

337.500

406.000

без квоти

149

2224433 НТБГ

4331 Застрахователно и осигурително дело-НЕ

353.000

406.000

девойки

150

2211420 НФСГ

4201 Икономика и мениджмънт-АЕ

282.500

405.500

младежи

151

2224433 НТБГ

4338 Електронна търговия-АЕ

340.000

405.000

младежи

152

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4026 Компютърна техника и технологии-АЕ

246.000

404.000

без квоти

153

2224433 НТБГ

4335 Банково дело-РЕ

357.500

404.000

девойки

154

2222012 12 СУ "Цар Иван Асен ІІ"

0123 Чужди езици-ФЕ

229.000

403.000

без квоти

155

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0322 Чужди езици-АЕ;ИЕ

325.500

403.000

младежи

156

2216001 1 СУ "Пенчо П. Славейков"

0011 Чужди езици-ИЕ;АЕ

281.250

402.750

без квоти

157

2216001 1 СУ "Пенчо П. Славейков"

0012 Чужди езици-ИЕ;РЕ;НЕ

142.000

402.500

без квоти

158

2208017 17 СУ "Дамян Груев"

0171 Чужди езици-ФЕ

171.500

402.500

без квоти

159

2224433 НТБГ

4333 Банково дело-НЕ

345.000

402.500

младежи

160

2212303 33 ЕГ "СВЕТА СОФИЯ"

0332 Чужди езици-АЕ;ИЕ

226.000

402.000

без квоти

161

2213144 144 СУ "Народни будители"

1441 Музика-АЕ

97.000

401.500

без квоти

162

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4195 Геодезия-АЕ

257.750

401.500

без квоти

163

2211417 ПГО

4172 Моден дизайн-АЕ

191.000

401.000

без квоти

164

2209051 51 СУ

0511 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

272.250

401.000

без квоти

165

2221031 31СУЧЕМ "Иван Вазов"

0315 Математически-АЕ

291.500

401.000

без квоти

166

2220308 ПГИИ "Проф. Н. Райнов"

3081 Компютърна гарафика-АЕ

111.000

400.500

без квоти

167

2211420 НФСГ

4202 Икономика и мениджмънт-НЕ

319.000

399.750

девойки

168

2202002 2. СУ "Акад.Емилиян Станев"

0023 Хуманитарни науки-АЕ

244.250

399.250

без квоти

169

2216001 1 СУ "Пенчо П. Славейков"

0014 Чужди езици-АЕ;РЕ;НЕ

253.500

399.000

без квоти

170

2221138 138 СУ"Проф.В.Златарски"

1383 Чужди езици-ЯЕ;АЕ

235.500

397.750

без квоти

171

2224022 22 СУ "Г. С. Раковски"

0222 Чужди езици-АЕ:НЕ

362.000

397.500

без квоти

172

2224022 22 СУ "Г. С. Раковски"

0222 Чужди езици-АЕ;НЕ

362.000

397.500

без квоти

173

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0353 Чужди езици-НЕ;РЕ;Г

362.000

397.500

младежи

174

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1331 Чужди езици-АЕ;РЕ

362.000

397.000

младежи

175

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4196 Парково строителство и озеленяване-АЕ

291.250

396.500

без квоти

176

2224432 ПГТМД-София

4322 Интериорен дизайн-ИтЕ

280.250

395.500

без квоти

177

2211035 35. СУ "Добри Войников"

0355 Чужди езици-ФЕ;РЕ;ИТ

340.000

395.500

младежи

178

2221138 138 СУ"Проф.В.Златарски"

1382 Чужди езици-АЕ;НЕ

236.000

395.000

без квоти

179

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4025 Кинотехника, аудио- и видеосистеми-АЕ

208.000

394.000

без квоти

180

2222009 9 ФЕГ

0095 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;Г

365.500

393.000

младежи

181

2217151 Национално СУ "София"

1511 Изобразително изкуство-АЕ

161.500

392.500

без квоти

182

2223431 ПГ по телекомуникации

4314 Компютърни мрежи-АЕ

163.250

392.250

без квоти

183

2212096 96. СУ "Л. Н. Толстой"

0961 Чужди езици-АЕ

212.250

391.500

без квоти

184

2222009 9 ФЕГ

0094 Чужди езици-ФЕ;ИЕ;БЕЛ

369.000

391.000

младежи

185

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0321 Чужди езици-АЕ;НЕ

336.500

390.000

младежи

186

2221023 23 СУ "Фредерик Ж.-Кюри"

0232 Чужди езици-ИтЕ

139.000

388.500

без квоти

187

2222007 7. СУ "Свети Седмочисленици"

0072 Чужди езици-АЕ;НЕ;БЕЛ

304.000

387.000

без квоти

188

2205119 119 СУ "Академик М. Арнаудов"

1191 Хуманитарни науки-АЕ

316.500

387.000

без квоти

189

2221430 ПГТ "МАКГАХАН"

4302 Ремонт на летателни апарати-АЕ

66.000

385.500

без квоти

190

2212090 90 СУ

0902 Природни науки-АЕ

30.000

384.000

без квоти

191

2224432 ПГТМД-София

4324 Графичен дизайн-АЕ

247.500

382.250

без квоти

192

2224433 НТБГ

4337 Бизнес администрация-ИЕ

334.500

382.000

младежи

193

2221023 23 СУ "Фредерик Ж.-Кюри"

0231 Чужди езици-ФЕ

77.000

381.750

без квоти

194

2213144 144 СУ "Народни будители"

1442 Изобразително изкуство-АЕ

83.000

381.500

без квоти

195

2221138 138 СУ"Проф.В.Златарски"

1384 Чужди езици-КитЕ;АЕ

211.000

381.250

без квоти

196

2220014 14 СУ "Проф. д-р А. Златаров

0141 Обществени науки-АЕ

75.000

380.500

без квоти

197

2202002 2. СУ "Акад.Емилиян Станев"

0021 Чужди езици-АЕ;НЕ

209.500

379.500

без квоти

198

2202002 2. СУ "Акад.Емилиян Станев"

0021 Чужди езици - АЕ;НЕ

209.500

379.500

без квоти

199

2204311 ПГИИРЕ

3111 Чужди езици - Рум.E

124.000

379.000

без квоти

200

2221138 138 СУ"Проф.В.Златарски"

1381 Чужди езици-АЕ;ИЕ

281.000

378.500

без квоти

201

2213128 128 СУ "Алберт Айнщайн"

1281 Софтуерни и хардуерни науки-AE

188.000

378.000

без квоти

202

2224433 НТБГ

4339 Икономическа информатика-АЕ

348.500

377.500

младежи

203

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1271 Чужди езици-АЕ;НЕ;БЕЛ;И

287.000

377.000

без квоти

204

2212027 27. СУ

0271 Чужди езици-АЕ;РЕ

30.000

375.500

без квоти

205

2213125 125 СУ "Боян Пенев"

1252 Хуманитарни науки-АЕ

51.000

375.500

без квоти

206

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1274 Чужди езици-АЕ:ИЕ:БЕЛ:Г

293.000

374.500

без квоти

207

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1274 Чужди езици-АЕ;ИЕ;БЕЛ;Г

293.000

374.500

без квоти

208

2224433 НТБГ

4335 Банково дело-РЕ

316.000

373.000

младежи

209

2222133 133 СУ "А.С.Пушкин"

1332 Чужди езици-ФЕ;РЕ

329.500

373.000

младежи

210

2209036 36 СУ "Максим Горки"

0361 Чужди езици-ИтЕ;АЕ

153.000

372.000

без квоти

211

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4072 Микропроцесорна техника-АЕ

250.250

371.750

без квоти

212

2205119 119 СУ "Академик М. Арнаудов"

1194 Чужди езици-РЕ

246.250

371.250

без квоти

213

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4074 Компютърни мрежи-АЕ

281.000

370.500

без квоти

214

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4076 Възобновяеми енергийни източници-АЕ

220.500

369.500

без квоти

215

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0324 Чужди езици-АЕ;РЕ

319.500

369.500

младежи

216

2206410 ПГАВТ "А.С.ПОПОВ"

4104 Приложно програмиране-АЕ

199.000

368.500

без квоти

217

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1272 Чужди езици-АЕ;НЕ;БЕЛ;М

274.500

368.500

без квоти

218

2212137 137 СУ "Ангел Кънчев"

1371 Чужди езици-АЕ;НЕ

100.000

368.000

без квоти

219

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4197 Недвижими имоти-АЕ

246.250

368.000

без квоти

220

2221093 93 СУ "Ал. Теодоров - Балан"

0931 Обществени науки-АЕ;Г

74.000

367.750

без квоти

221

2202401 ПГЕБ"Проф. д-р Асен Златаров"

4011 Технология на фарм. и парф.-козметични продукти - АЕ

143.000

367.500

без квоти

222

2217151 Национално СУ "София"

1513 Предприемачески-АЕ

70.000

367.000

без квоти

223

2207068 68 СУ"Акад.Никола Обрешков"

0681 Хуманитарни науки-АЕ

41.000

366.500

без квоти

224

2214101 101 СУ "БАЧО КИРО"

1011 Икономическо развитие-АЕ

113.000

366.250

без квоти

225

2217088 88 СУ "Д. Попниколов"

0882 Икономическо развитие-АЕ

90.000

366.000

без квоти

226

2204030 30 СУ "Братя Миладинови"

0302 Чужди езици - АЕ;ИЕ

238.000

365.500

без квоти

227

2224433 НТБГ

4334 Банково дело-��Е

318.000

365.500

младежи

228

2209019 19 СУ "Елин Пелин"

0192 Предприемачески-АЕ;ДатскиЕ

237.000

365.000

без квоти

229

2204032 32.СУИЧЕ "Св. Климент Охридски

0323 Чужди езици-АЕ;ФЕ

300.000

365.000

младежи

230

2214054 54 СУ

0543 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

110.000

364.000

без квоти

231

2204030 30 СУ "Братя Миладинови"

0301 Чужди езици - АЕ;НЕ

241.000

363.500

без квоти

232

2217424 ПГЕА

4242 Компютърна техника и технологии-АЕ

128.000

361.000

без квоти

233

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4193 Водно строителство-АЕ

250.000

360.750

без квоти

234

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4097 Автомобилна мехатроника-АЕ

166.500

360.500

без квоти

235

2222007 7. СУ "Свети Седмочисленици"

0074 Чужди езици-АЕ;ФЕ;Б

278.000

360.000

без квоти

236

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1275 Чужди езици-АЕ;ИЕ;БЕЛ;Б

286.000

360.000

без квоти

237

2205119 119 СУ "Академик М. Арнаудов"

1192 Природни науки-АЕ

205.000

359.500

без квоти

238

2209051 51 СУ

0512 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ;ИИ

240.500

359.500

без квоти

239

2216423 СПГТ

4231 Произв.и обсл.в завед.за хранене и развл.-АЕ

210.000

358.000

без квоти

240

2205105 105. СУ "Атанас Далчев"

1052 Чужди езици-АЕ

146.500

356.000

без квоти

241

2213144 144 СУ "Народни будители"

1443 Български танци-АЕ

202.500

356.000

без квоти

242

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1273 Чужди езици-АЕ:ФЕ

262.000

354.500

без квоти

243

2222127 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1273 Чужди езици-АЕ;ФЕ

262.000

354.500

без квоти

244

2216423 СПГТ

4236 Организация на хотелиерството-АЕ

233.000

353.500

без квоти

245

2214054 54 СУ

0541 Чужди езици-АЕ;НЕ

83.000

352.000

без квоти

246

2212303 33 ЕГ "СВЕТА СОФИЯ"

0333 Чужди езици-АЕ;РЕ

108.500

352.000

без квоти

247

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4022 Медицинска техника-НЕ

204.500

352.000

без квоти

248

2207108 108 СУ "Н.Беловеждов"

1081 Предприемачески-АЕ

41.000

351.000

без квоти

249

2219044 44. СУ "НЕОФИТ БОЗВЕЛИ"

0442 Предприемачески-АЕ

104.000

351.000

без квоти

250

2202401 ПГЕБ"Проф. д-р Асен Златаров"

4012 Технология на хомеопатичните и фитопродукти-АЕ

172.000

350.000

без квоти

251

2205408 ПГФК "Княгиня Евдокия"

4081 Организация и технология на фризьорските услуги-АЕ

147.000

349.500

без квоти

252

2216423 СПГТ

4237 Екскурзоводско обслужване-АЕ

201.000

349.000

без квоти

253

2209305 ПГИЧЕ "Св. Методий"

3052 Чужди езици-АЕ;ИЕ;РЕ

118.000

348.500

без квоти

254

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4099 Ремонт на летателни апарати-АЕ

174.000

348.500

без квоти

255

2211420 НФСГ

4204 Търговия-АЕ

280.500

348.500

младежи

256

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4073 Компютърна техника и технологии-АЕ

268.250

346.500

без квоти

257

2223431 ПГ по телекомуникации

4313 Компютърна техника и технологии-АЕ

163.500

346.000

без квоти

258

2211021 21 СУ "ХРИСТО БОТЕВ"

0211 Чужди езици-АЕ

155.000

345.000

без квоти

259

2215170 170 СУ "Васил Левски"

1702 Предприемачески-АЕ

137.000

343.000

без квоти

260

2204030 30 СУ "Братя Миладинови"

0303 Икономическо развитие-ИЕ

181.000

343.000

без квоти

261

2206003 3 СУ "МАРИН ДРИНОВ"

0031 Изобразително изкуство-РЕ

49.000

342.000

без квоти

262

2221023 23 СУ "Фредерик Ж.-Кюри"

0233 Предприемачески-АЕ

30.000

340.500

без квоти

263

2212303 33 ЕГ "СВЕТА СОФИЯ"

0334 Чужди езици-ФЕ;АЕ

108.500

340.000

без квоти

264

2212303 33 ЕГ "СВЕТА СОФИЯ"

0331 Чужди езици-АЕ;НЕ

205.000

338.500

без квоти

265

2216423 СПГТ

4232 Произв.и обсл.в завед.за хранене и развл.-НЕ

188.000

336.000

бе�� квоти

266

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4098 Електрически превозни средства-АЕ

90.000

335.000

без квоти

267

2216423 СПГТ

4235 Кетъринг-ИЕ

190.500

335.000

без квоти

268

2214015 15 СУ

0151 Предприемачески-АЕ

30.000

334.000

без квоти

269

2202401 ПГЕБ"Проф. д-р Асен Златаров"

4013 Екология и опазване на околната среда-НЕ

153.000

333.500

без квоти

270

2201078 78. СУ "Христо Смирненски"

0781 Предприемачески-АЕ

101.000

333.250

без квоти

271

2212056 56.СУ "Проф. К. Иречек"

0563 Предприемачески-АЕ

145.500

333.000

без квоти

272

2211419 СГСАГ "ХРИСТО БОТЕВ"

4194 Транспортно строителство-АЕ

239.500

333.000

без квоти

273

2209305 ПГИЧЕ "Св. Методий"

3053 Предприемачески- АЕ

130.000

332.000

без квоти

274

2224432 ПГТМД-София

4323 Комп. проект. и десен. на тъкани площни изделия-АЕ

65.000

331.000

без квоти

275

2209305 ПГИЧЕ "Св. Методий"

3051 Чужди езици-AE;НЕ;РЕ

92.000

331.000

без квоти

276

2212097 97 СУ

0972 Предприемачески- АЕ

52.000

330.000

без квоти

277

2212137 137 СУ "Ангел Кънчев"

1372 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

108.000

329.000

без квоти

278

2206410 ПГАВТ "А.С.ПОПОВ"

4101 Телекомуникационни системи - АЕ

119.500

328.500

без квоти

279

2211417 ПГО

4171 Сценичен костюм-АЕ

141.000

326.000

без квоти

280

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4024 Очна оптика-АЕ

221.500

326.000

без квоти

281

2203074 74 СУ "Гоце Делчев"

0742 Хуманитарни науки-АЕ

41.000

325.500

без квоти

282

2208413 СГХСТ

4131 Производство на хляб,хлебни и сладкарски изделия-АЕ

116.000

324.750

без квоти

283

2211021 21 СУ "ХРИСТО БОТЕВ"

0212 Предприемачески-АЕ;Г

116.000

324.500

без квоти

284

2212056 56.СУ "Проф. К. Иречек"

0561 Чужди езици-АЕ;ИЕ

128.000

323.000

без квоти

285

2222007 7. СУ "Свети Седмочисленици"

0073 Чужди езици-АЕ;НЕ;М

268.000

321.500

без квоти

286

2219095 95 СУ

0951 Чужди езици - АЕ

38.000

321.000

без квоти

287

2211420 НФСГ

4205 Търговия-НЕ

254.250

320.250

младежи

288

2209132 132. СУ "Ваня Войнова"

1321 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

81.500

319.250

без квоти

289

2217088 88 СУ "Д. Попниколов"

0881 Чужди езици-АЕ;ИЕ

124.000

319.000

без квоти

290

2212056 56.СУ "Проф. К. Иречек"

0562 Икономическо развитие-АЕ

138.500

319.000

без квоти

291

2205105 105. СУ "Атанас Далчев"

1053 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

150.000

316.000

без квоти

292

2211420 НФСГ

4203 Икономика и мениджмънт-ФЕ

257.500

316.000

младежи

293

2213128 128 СУ "Алберт Айнщайн"

1282 Банкова охрана и инкасова дейност-AE

58.000

314.000

без квоти

294

2205119 119 СУ "Академик М. Арнаудов"

1193 Предприемачески-АЕ

229.000

312.000

без квоти

295

2221093 93 СУ "Ал. Теодоров - Балан"

0932 Обществени науки-АЕ;Фил

30.000

310.000

без квоти

296

2218192 192 СУ

1921 Предприемачески-АЕ

128.000

308.000

без квоти

297

2211021 21 СУ "ХРИСТО БОТЕВ"

0213 Предприемачески-АЕ;ИТ

119.000

305.500

без квоти

298

2223431 ПГ по телекомуникации

4311 Телекомуникационни системи-АЕ

158.000

305.500

без квоти

299

2208028 28 СУ "А. Константинов"

0281 Предприемачески-АЕ

92.000

304.000

без квоти

300

2206410 ПГАВТ "А.С.ПОПОВ"

4102 Компютърна техника и технологии-АЕ

169.750

303.500

без квоти

301

2219044 44. СУ "НЕОФИТ БОЗВЕЛИ"

0441 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

127.000

302.000

без квоти

302

2212040 40 СУ

0401 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

41.000

301.500

без квоти

303

2205407 СПГЕ "Джон Атанасов"

4071 Промишлена електроника-НЕ

207.000

301.500

без квоти

304

2211417 ПГО

4173 Констр., моделиране и технол. на облекло от текстил-АЕ

172.500

299.000

без квоти

305

2201400 ПГТ "Алеко Константинов"

4003 Кетъринг-АЕ

114.000

294.000

без квоти

306

2203140 140. СУ "Иван Богоров"

1403 Изобразително изкуство

57.000

291.000

без квоти

307

2216423 СПГТ

4233 Произв.и обсл.в завед.за хранене и развл.-РЕ

178.500

289.000

без квоти

308

2201400 ПГТ "Алеко Константинов"

4001 Организация на хотелиерството-АЕ

149.000

288.000

без квоти

309

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4096 Автотранспортна техника - АЕ

94.000

287.000

без квоти

310

2213118 118 СУ

1181 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

100.000

286.500

без квоти

311

2203140 140. СУ "Иван Богоров"

1401 Обществени науки-АЕ

30.000

286.000

без квоти

312

2210085 85 СУ "Отец Паисий"

0851 Предприемачески-АЕ

56.000

286.000

без квоти

313

2223055 55 СУ

0553 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

65.000

285.750

без квоти

314

2220029 29. СУ "Кузман Шапкарев"

0291 Софтуерни и хардуерни науки-AE

54.000

284.000

без квоти

315

2201400 ПГТ "Алеко Константинов"

4004 Производство на кулинарни изделия и напитки-АЕ

92.000

284.000

без квоти

316

2212137 137 СУ "Ангел Кънчев"

1373 Предприемачески-АЕ

85.000

281.250

без квоти

317

2216422 ПГМЕ

4221 Електрообзавеждане на производството-AE

88.000

281.000

без квоти

318

2207412 ПГ ПО ТРАНСПОРТ

4122 Спедиция, трансп. и складова логистика-АЕ

119.000

280.000

без квоти

319

2206411 ПГХВТ

4111 Производство на захар и захарни изделия-АЕ

98.000

277.750

без квоти

320

2219024 24 СУ "П. К. Яворов "

0241 Предприемачески-АЕ

30.000

277.000

без квоти

321

2214054 54 СУ

0542 Чужди езици-АЕ;РЕ

133.500

277.000

без квоти

322

2216423 СПГТ

4234 Кетъринг-ИтЕ

174.000

277.000

без квоти

323

2202026 26 СУ "Йордан Йовков"

0261 Предприемачески-АЕ

87.000

275.000

без квоти

324

2219095 95 СУ

0952 Чужди езици - РЕ

137.500

275.000

без квоти

325

2217424 ПГЕА

4241 Компютърни мрежи-АЕ

116.000

274.250

без квоти

326

2204403 ПГТКИ

4032 Kонстр., модел. и технолог. на облекл. от кожи-АЕ

61.000

274.000

без квоти

327

2208135 135 СУ

1351 Социална работа с деца и семейства в риск-АЕ

88.000

274.000

без квоти

328

2223431 ПГ по телекомуникации

4316 Икономическа информатика-АЕ

107.500

270.500

без квоти

329

2203074 74 СУ "Гоце Делчев"

0741 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

41.000

270.000

без квоти

330

2206410 ПГАВТ "А.С.ПОПОВ"

4103 Компютърни мрежи-АЕ

115.250

267.500

без квоти

331

2205105 105. СУ "Атанас Далчев"

1054 Икономическо развитие-АЕ

87.000

267.000

без квоти

332

2206411 ПГХВТ

4113 Производство на захар и захарни изделия

134.500

263.000

без квоти

333

2207412 ПГ ПО ТРАНСПОРТ

4124 Автотранспортна техника-монтьор-АЕ

44.000

262.500

без квоти

334

2202002 2. СУ "Акад.Емилиян Станев"

0024 Предприемачески-АЕ

174.000

261.500

без квоти

335

2212097 97 СУ

0971 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

64.500

261.000

без квоти

336

2212079 79 СУ "Индира Ганди"

0791 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

90.000

258.000

без квоти

337

2204402 НПГПТО "М.В.Ломоносов"

4023 Измервателна и организационна техника-АЕ

155.000

255.500

без квоти

338

2206410 ПГАВТ "А.С.ПОПОВ"

4105 Микропроцесорна техника-АЕ

101.000

253.250

без квоти

339

2206411 ПГХВТ

4112 Производство на месо, месни продукти и риба -АЕ

30.000

252.500

без квоти

340

2213039 39 СУ "П.Динеков"

0391 Софтуерни и хардуерни науки-АЕ

100.000

251.500

без квоти

341

2212090 90 СУ

0901 Предприемачески-ИЕ

100.000

251.000

без квоти

342

2216422 ПГМЕ

4222 Промишлена електроника-AE

74.000

247.000

без квоти

343

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4095 Топлотехника - отопл., климатична, вентил. и хладилна-АЕ

129.000

246.000

без квоти

344

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4090 Експлоатация на автомобилния транспорт-АЕ

134.000

244.000

без квоти

345

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4093 Газова техника-АЕ

84.000

243.000

без квоти

346

2221430 ПГТ "МАКГАХАН"

4301 Автомобилна мехатроника-АЕ

108.000

242.000

без квоти

347

2217066 66 СУ "Филип Станиславов"

0661 Предприемачески-AE

30.000

237.000

без квоти

348

2217149 149 СУ

1491 Икономическо развитие-АЕ

52.000

237.000

без квоти

349

2223431 ПГ по телекомуникации

4312 Оптически комуникационни системи-АЕ

108.500

228.500

без квоти

350

2207412 ПГ ПО ТРАНСПОРТ

4121 Автомобилна мехатроника-АЕ

30.000

227.500

без квоти

351

2201400 ПГТ "Алеко Константинов"

4002 Произв. и обсл. в заведенията за хр. и развл.-АЕ

82.000

224.000

без квоти

352

2217424 ПГЕА

4244 Програмно осигуряване-АЕ

101.500

223.000

без квоти

353

2213131 131 СУ "К.А.Тимирязев"

1311 Икономическо развитие-AE

30.000

222.000

без квоти

354

2206409 ПГТЕ "Хенри Форд"

4091 Електрообзавеждане на транспортна техника-AE

68.000

220.000

без квоти

355

2212096 96. СУ "Л. Н. Толстой"

0962 Чужди езици

88.000

212.250

без квоти

356

2221094 94 СУ "Д.Страшимиров"

0941 Логистика на товари и услуги-АЕ

56.000

212.000

без квоти

357

2204403 ПГТКИ

4031 Kонстр., моделиране и техн. на кожено-галантер.- АЕ

41.000

207.000

без квоти

358

2218071 71 СУ "П.Яворов"

0711 Икономическо развитие-АЕ

68.000

204.000

без квоти

359

2219130 130 СУ "Стефан Караджа"

1301 Икономическо развитие-АЕ

30.000

201.000

без квоти

360

2204405 ПГ по ПСТТ

4053 Пътно- строителна техника-АЕ

91.000

200.000

без квоти

361

2212037 37. СУ "Райна Княгиня"

0371 Предприемачески-АЕ

54.000

199.500

без квоти

362

2208123 123 СУ "Стефан Стамболов

1231 Обществени науки-АЕ

84.000

196.500

без квоти

363

2220059 59 ОУ "Васил Левски"

0591 Хуманитарни науки-АЕ

54.000

196.000

без квоти

364

2206411 ПГХВТ

4114 Производство на месо, месни продукти и риба

76.000

160.500

без квоти

365

2221094 94 СУ "Д.Страшимиров"

0942 Производство на облекло от текстил-АЕ

57.000

154.000

без квоти

366

2217426 ПГСС "БУЗЕМА"

4261 Механизация на селското стопанство-АЕ

64.000

137.000

без квоти

367

2215172 172 ОУ "Христ�� Ботев"

1721 Шивачество-АЕ

15.000

100.000

без квоти

0 notes

jofinka · 7 years ago

Photo

Tattooing, studying, listening to music and being cute af...... #just31things (at 31 Средно Училище за Чужди Езици и Мениджмънт Иван Вазов)

#just31things

0 notes

leose · 4 years ago

Photo

#успех #малкипобеди #приятелство #добрина #състрадание #обич #доверие #уважение (at 31 Средно Училище за Чужди Езици и Мениджмънт Иван Вазов) https://www.instagram.com/p/CH-im9vDYT6/?igshid=17dm9uzw4pzlr

#успех #малкипобеди #приятелство #добрина #състрадание #обич #доверие #уважение

0 notes

offcialportalbulgaria · 6 years ago

Photo

Училище за чужди езици Мотив, Бургас

Училище за чужди езици „Мотив” е създадено през 2012 година. Внимателно подбраните учебни системи, множеството допълнителни материали и събития, интерактивният начин на обучение, нестандартните методи и вниманието, с което се отнасят към всеки детайл, ще ви помогнат с лекота да усвоите чуждия език и да го почувствате като свой.

#Училище #чужди езици #Мотив #Бургас

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Проф. Албена Хранова: Важно е да има избор между учебници

„Публиката, а и повечето журналисти твърде често бъркат „учебна програма“ и „учебници“. Учебниците, разбира се, трябва да следват учебната програма, всеки по свой начин, с различни акценти, композиране на урока, стил на писане“. Споделя за „въпреки.com“ проф. Албена Хранова, историк на литературата, преподавател и автор на учебници по литература.

И продължава: „Учителите, които по процедура участват в одобрението на учебниците, избират по кой от тях да преподават на класа си. Учебната програма обаче е това, което е (или би трябвало да бъде) еднакво във всички варианти на учебниците. Когато все се намира някой публично да изреве „Ботев и Вазов падат от учебниците!“, това всъщност означава, че са паднали от единната учебна програма, макар че никога не са падали от нея, нито от учебниците, а и МОН, за съжаление, все още не е осъдило никого за лесно проверима лъжа и клевета.

Изкушавам се от българските образователни скандали

през последните 25 години като научна тема – може би един ден ще се заема с тяхното изследване; но още не съм сигурна кои инструменти на хуманитарните и социалните науки могат да обяснят как точно тръгва из обществото поредната фалшива новина за „присъствието“ или „съжителството“ при историците; или винаги изчезващите от литературните програми български класици; или защо обикновено скандалите избухват преди избори; защо министерството винаги е в пасивно-оправдателна позиция; защо сюжетът на фалшификата винаги е конструиран по един и същи начин за каквото и да става въпрос и т.н. Един ден всички тези неща наистина трябва да се изследват и ще кажат много важни неща за сегашното ни общество и за нагласите в него“, категорична е Албена Хранова. Тя е учен и преподавател с дългогодишен опит, от когото могат да се научат и осмислят много неща не само за литературата и образованието, но и за живота, който живеем и как всичко това се отразява на децата, а и на самите нас. Не бихме искали да се „вмъкваме“ или редактираме казаното от нея и затова го публикуваме така, както тя представи гледната си точка като авторитетен експерт и гражданин.

Проф. Албена Хранова

„Новите учебни програми по литература са най-вече обвинявани в отродителство, отстъпление от патриотизма, изчезване на родни класици и пр. (много бих искала, простете, да поизпитаме публично върху цялата, ама наистина цялата българска класика, някои от яростните разпространители на тези вести из социалните мрежи с техния особен правопис). Всъщност по новите програми в 7., 10., 11. и 12. клас се учи само българска литература. В 5., 6., 8. и 9. клас има и чужди, и български текстове. Но скандали, като този отпреди няколко години, като „Махат „История славянобългарска“, за да сложат „Робинзон Крузо“!“, възникват непрекъснато и, колкото и да са пламенни, вече започват да предизвикват и публично отегчение. Все пак програмите са на два клика разстояние от възмутения потребител, намират се на министерския сайт и всеки може да провери какво пише в тях преди да изстреля във фейсбук, например, често срещания коментар, обикновено с най-малко три удивителни „За тия съд за държавна измяна!!!“.

От друга страна, възмущават се и наистина четящи и интелигентни хора за това, че българската литература не бива да бъде практически единствено важната (само върху нея се изпитва на национално външно оценяване и на матурите); че учениците се затрудняват и изгубват интерес пред почти непознатия български език, остарялата лексика на класиката, колкото и да им се обяснява тя и от учителя, и от учебника; че с българската литература може да се злоупотребява чрез непрекъснато повтаряне на стари клишета, които да бъдат пак наизустявани, но не и промисляни отново; че на съвременния човек

му е нужна по-широка литературна перспектива,

ако иска адекватно да разбира днешния свят. Колкото и да изглежда безнадеждно, все пак авторът на учебници би могъл да се справи с тези противоположни обществени нагласи, ако наистина си обича занаята. И между другото да се възползва и да спази държавното образователно изискване за това, че българската литература не бива да се разглежда откъснато от световните явления и процеси. В конструкцията на нашите учебници по литература в края на всеки урок във всички учебници от 5. клас нататък има една рубрика „Сред книгите“, в която – ясно свързан с основната тема на урока – се появява откъс от друг автор, друга епоха, друга култура. Още повече, че програмите за прогимназията и гимназията непрекъснато изискват развиване на съпоставителната способност на учениците, а в 11. клас вече и изискват да се работи с понятието „междутекстовост“. Та така откъс от „Нация“ на Тери Пратчет („Един ден Имо тръгна да налови малко риба, но нямаше море. Нямаше нищо освен Имо. Тъй че той си плю на ръцете, потри ги една в друга и направи море...“), например, при нас се появява при българската фолклорна легенда за Сътворението на света в 5. клас; или откъс от „Сто години самота“ на Маркес се появява при „Гераците“ в новия учебник за 10. клас. И обратното – Яворов и Дебелянов се появяват при урока за „Есенна песен“ на Пол Верлен в 9. клас. И така при всяка тема.

Особено много обичам в уроците да се намесват и откъси от съвременни български писатели, да влизат в красиви диалози с класиката, но няма да казвам имена, защото не са един и двама. Отначало малко ме беше страх как ще се възприеме това, но се оказа, доколкото знам, че се приема добре от учителите и учениците. Винаги искам урокът да се движи, да прави различни релефи на темата, да не се заблатява. Да не забравя и, че по новите наредби всички издателства са длъжни да предлагат и електронни варианти на учебниците си. Електронните всъщност са pdf-файлове на хартиените, но върху тях са прибавени още и още електронни ресурси – с кликване върху съответния ресурс учебникът започва да говори, да дава още задачи, да изпитва, да разширява полето на урока, да изобразява, да свири и пее, да пуска филми и всякакви такива неща. Но това никак не означава, че учебникът заменя учителя; изобщо не може да го замени.

Използвам всяка възможност за срещи с учителите,

из цялата страна. Вслушвам се във всичко, което казват, опитвам се да схвана и какво премълчават. Чувала съм и одобрения, и неодобрения за програмите и за учебниците. Например, чувала съм и „ама тези дискусии, дето все ги обявявате в учебника, развалят дисциплината и избягвам да ги прилагам“, и „с тези дискусии децата започват да приказват един през друг, всеки иска да каже нещо, дисциплината отива на кино, но се получава много добре“. (Да вметна, програмите изискват изграждане на дискусионна култура, трениране на аргументациите.) Срещам и великолепни хора, непрекъснато търсещи и причиняващи радост и любопитство на учениците си. И огромната им умора от много неща. А и никога не пиша учебник без учител зад гърба си. Тина Велева (за прогимназиалния курс) и Любов Шишкова (за гимназиалния курс) са редакторки в „Просвета“, но са и учители с много опит. С тях сме съавтори, те разработват методическите приложения на учебниците, дават конструкциите на разните видове съчинения; и ме дебнат да не кажа някъде нещо неясно или засукано, да не прекаля с нещо. За учебниците от 5. до 8. клас с нас работеше и Лъчезар Бояджиев в ролята му на изкуствовед и водеше прекрасна визуална рубрика към всеки урок. После ни поизостави, защото му се струпаха изложби и въобще художнически ангажименти, но винаги можем да се съветваме с него за разни визуални неща.

За мен писането на учебници е страхотно предизвикателство,

наистина голямо приключение. След 25 години научни изследвания и академично преподаване да управляваш езика си – ама във всяко изречение! – така, че да си извън апарата си, извън своята „кутия с инструменти“, извън своята любима критична публика на научната конференция, извън аудиторията, извън читателите на академичните монографии. Да съумееш да говориш просто, но съвсем не да представяш света на литературата като прост, като състоящ се само от пет клишета за вземане на някой изпит. Страшно трудна задача е това и невинаги успешна, но в нея има много радост. Измислям си разни картинки – най-вече във въображението ми стои един чин, на него стои ведро очилато хлапе със семейна библиотека, собствено бюро и образовани родители зад гърба си. А до него седи ромче от кварталите, което може би е малко гладно, може би не е виждало книжка вкъщи, няма си таблет, обаче е дошло на училище, иска да е на училище, макар че все очаква някой да го обиди. И учебникът стои на чина разтворен между тези две деца. И учебникът да е такъв, че да подари нещо за разбиране, нещо интересно за всяко от тях. Много страшна социална задача е това, почти неизпълнима, обаче ми носи ама много важен смисъл. Извинявайте, ако прозвучах съвсем емоционално. Нямам представа доколко успявам да го направя, макар че за всичко винаги търся обратната връзка; още повече, че новите програми по литература са по-лесни, а това всъщност прави нещата по-трудни.

Старите учебни програми, които действаха през периода 1999-2016 г., изобилстваха от урочни теми и носеха тежък терминологичен багаж. Само една съпоставка в числа: според старата програма например 5. клас съдържаше 47 урочни теми, а колоната „Нови понятия по теми“ – 59 нови за децата термини. Новата програма за 5. клас съдържа точно 15 урочни теми и 6 нови понятия по теми. Тази сериозна разлика се отнася и до програмите за всички следващи класове. В старите програми имаше препускане през текстовете; новите, за първи път струва ми се, делят наполовина броя на часовете за нови знания и за упражнения, наблягат върху практическата страна на обучението. Старите гимназиални програми всъщност изискваха всичко, едва ли не сериозни курсове по литературна история.

Новите акцентират върху отделна творба, дори върху откъс,

но раздвижено, във връзката на текста с контекста му и с други текстове, в историята на литературните езици и идеи. Облекчаването обаче също носи трудности – ако всички тропи са се учили в старите програми в 7. клас, сега например метафората и метонимията се учат теоретически чак в 10. клас. Да не употребиш термина, но заедно с това да внушиш направата на играта между преките и преносните значения на литературния език, да акцентираш, да упражняваш, да настояваш върху действието му, е трудно и за прогимназиалния учител, който 15 и повече години е казвал термина в клас, и за автора на учебници. Но трудно е не друго, а преодоляването на навика. Новите програми са силно обрани откъм теоретизъм, те се стремят към един по-широк хуманитарен прочит на литературата, към разбиране на човека, обитавал различните исторически и езикови светове.

Харесвам и волята на новите програми за непрекъснато съизмерване на казаното от художествените текстове със съвременния социален опит. Тъкмо в това съизмерване е проникването на гражданското образование във всички предмети, включително и в литературата. Това означава, ако възникне ценностен и морален проблем между текста от програмата и днешния свят, той не бива да се замита под килима, а да се изведе ясно – по възможност и от учителя, и от учебника. Например, пишейки литературата за 7. клас, аз се препънах в Чинтуловото „срещу народа отомански/ ти българите поведи“ и „да гинат турски племена“. Думата на Чинтулов е народ; не „враг“, не „палач“, не „потисник“, а именно „срещу народа отомански“ призовава поетът. И понеже, да не се лъжем, в образованието все още владее романтическият ореол на литературата – тя е безсмъртна, авторът и той е безсмъртен, посланието му е вечно актуално – значи, призивът „срещу народа отомански“ и той е вечно актуален, през 2019 г. също, за 13-годишните през 2019. Не може така, не би трябвало да може така, ако искаме да живеем и да мислим в малко по-добър свят. Та, извадих двата стиха в рубриката „Да разсъждаваме“, обясних накратко, че 20 години след тази творба на Чинтулов Васил Левски пък е написал едни ето такива думи: „... всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани“; „Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наше Българско... Ний не гоним турският народ, ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин“; и после зададох на децата съответните важни съвременни въпроси по тази тема на достъпен за тях език. И – добре, наивно е, но имам нужда да си представям, че детето, четейки рубриката, няма да си обръсне главицата, а ще я напълни с разни важни неща, че няма да си нарисува Левски на тениската или да си го татуира на бицепса, ами ще запомни думите му. Е, някой родител може да ме осъди, ако ще, „за държавна измяна!!!“ във фейсбук, защото съм пратила Левски през 2019 г. малко да поправи речника на Чинтуловия гняв. Такива работи.

За мен новите програми имат редица сериозни преимущества, но всъщност не зная дали са по-хубави от старите – една програма се оценява според резултатите й, години след началото на нейното действие. Но при положение, че старите доказано не работеха добре, а новите са построени на обратния принцип в сравнение със старите, поне по метода на изключването

можем да изпитваме надежда.

Но всичко зависи и от различните учебници, и най-вече от учителите, от начините, по които те я прилагат всеки ден. Има по няколко различни учебници по литература за всеки клас и изобщо по всеки предмет на различни издателства и авторски екипи и така е вече по закон повече от две десетилетия. Думата е на учителите – тяхна е властта да оценяват учебниците и да избират между тях според собствените си изисквания, според класа си, според убежденията и вкуса си.

Наистина е важно да има избор между учебници. Аз не се занимавам с пряка политическа дейност, но се опитвам да следя развитията по въпросите на науката и образованието. И наистина вдигнах вежди на една визия за България, според която трябва да има един единствен учебник по всеки предмет. На екрана чух журналист да пита „А кой ще го пише този един учебник?“ и г-жа Нинова усмихнато отговори: „Държавата ще го пише“. Признавам си, че в този момент малко се уплаших физически. Не е необходимо човек да е тесен специалист по история на образованието, за да знае добре, че в цялата нова история на България има само един период, в който има един единствен учебник по всеки предмет и

държавата го пише – това, разбира се, е от средата на 40-те до 1989 г.

Цялото останало време – от „Дриновите програми“, наречени така по името на създателя им проф. Марин Дринов веднага след 1878 г., та до 1944 г. и след това от 1989 г. нататък държавата пише централизираните учебни програми, а на базата на тях най-различни издателства (в миналото – и печатници) и автори предлагат учебници на вниманието на учителите. По силата на научните си занимания съм разглеждала всякакви програми и учебници за хуманитарните науки в различните исторически десетилетия. Помня добре например чутовните учебни програми от 1951 г. Те са цели книжки с десетки страници преамбюл, в който държавата - партия е написала какво има да се пише в учебника по всеки въпрос. Например в програмата по история държавата - партия се е произнесла подробно как трябва да се тълкува всяко събитие от хан Аспарух до строителството на комунизма, много е поучително това авторство на държавата. И наистина няма нужда от каквито и да е формални автори, така и така на тях им остава главно да преписват преамбюла. Учителите също се предполагат като преподаващи преамбюла и всичките партийно-държавни постановки, наречени исторически истини в него, неподлежащи на питания и дискусии. Доста зловеща гледка, нямах представа, че портретът на държавата като автор на един правилен учебник може да възкръсне днес и да се формулира без никакво политическо неудобство.

Друг аргумент на тази изумителна постановка е това, че изборът между няколко учебника много обърквал учителите. Е,

не съм виждала толкова явно оскърбление,

маскирано като загриженост. Учителите са свикнали да избират и да прилагат собствената си оценка от поне две десетилетия насам и това е тяхно законодателно уредено и вече уседнало право. Нещо като „естествени права“ на съвремието за тази професия. Ако утре ни обяснят, че се объркваме от избора между много видове и марки хляб и затова е добре държавата, вместо да формулира стандарт за хляба, да произвежда направо само един вид държавен хляб, наистина ли ще ръкопляскаме в магазина и ще станем едни много щастливи, сити и необъркани по отношение на хляба граждани?“, пита риторично и гневно Албена Хранова. ≈

Текст: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Снимки: Стефан Джамбазов

#Албена Хранова #учебници #издателство Просвета #литература #учебни програми

0 notes