#стара загора

[monicagavrilova]

Случайни моменти с любими хора 🤍

[vprki]

Критичен поглед: Посоки на българския метамодернизъм

„Метарезерви 2024” (19 юни – 14 юли 2024)  е изло��ба, замислена да преформатира пространството на голямата зала на Художествена галерия – Стара Загора. Систематизирането на подобно обусловено пространство, предполага една нова и различна мисловна проекция, която се явява и част от метамодерното визуално и философско осмисляне на културния код на историята. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Катя Тинева-Гюрковска, директор на галерията и преподавател/на снимката/.

Тръгвайки от сградата, траекторията на „махалото” следва определен път на движение и ясна логична линия, в посока от индустриална среда свързана с българския архитектурен модернизъм до музейна такава за представяне на изобразително изкуство. В подобна изложбена „междина” е ситуирана експозицията, която следва да представи важни моменти от развитието на съвременните форми в  нашето визуално изкуство. 

Кураторският проект на Атанас Тотляков включва произведения на 21 визуални артисти и поставя редица въпроси за дискурс. Умело провокира посетителите на Галерията, в очакване на тяхната рефлексия. Основният въпрос, който се поставя в кураторската концепция, както към участниците, така и към публиката е: „Как се създава определена човешка реалност?”. И разбира се, съвременните визуални артисти, използвайки основните принципи на метамодернизма могат да потърсят и предложат различни модели за изследване на взаимовръзките между личността и околната, социална, културна среда, технологиите и изкуството в търсене на индивидуален отговор на въпроса.

Участниците...

И понеже това е второто издание на проекта /Първото издание е реализирано през 2023 г. във Велико Търново и включва изявени визуални артисти, преподаватели и студенти от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – б.а../, в него кураторът на изложбата предлага да се премине изцяло на ново, „метафорично” ниво. В концепцията е направено ясно уточнението, че „експлоатираната активно от метамодернизма метафора за колебаещо се между множество точки махало” може да се „замени с мисловния образ на „калейдоскоп”. / Ат.Тотляков, Кураторска концепция на изложбата – б.а./

Махалото визуализира определена „структура на усещанията” и очертава сложни траектории и осцилации, докато калейдоскопът предлага различна асоциация, която може да осъществи „преструктуриране на усещанията” и да създаде форми, отражения и фрагменти на пространството. Както всяко едно разклащане на оптичния уред дава различната, сложна и единствена по рода си „красива картина”, така и в изложбата гледната точка към всяко едно произведение е многопластова и индивидуална. И при „махалото”, и при „калейдоскопа” във визуален и концептуален план се търсят пресечните точки и междинната среда.

От изложбата

„Потърсете и изследвайте пространството между крайните точки” е посланието на куратора. Това предлага на визуалните артисти да намерят пътя към „съзерцанието на междината” – там, където директно или чрез технологични средства, се осъществява контактът между творците, произведенията, културните институции и обществото. Към това е приканен да помисли всеки, гледайки експозицията, да потърси и „изследва” „красивото” във „видимите междинни състояния” между отделните фрагменти.  Авторите, добре запознати с и��торията на визуалното изкуство през 20 век и художествените прояви на „деконструкцията”, провокирани от критическия подход на Жак Дерида / Може да добавим още някои важни имена Мишел Фуко, Жан-Франсоа Лиотар и др. – б.а./ и представителите на постмодернизма, в тази изложба намират метамодерните посоки за неговото преодоляване.

Целта на визуалните артисти е да предложат на публиката модели за „реконструкция” на фундаменталните класически естетически представи. Затова неслучайно в някои от произведенията, при пряка комуникация с тях, умишлено се преминават границите на „красивото” за да се възприемат като „некрасиви”, провокативни или дори плашещи, защото усещанията, чувствата и емоциите, пречупени през менталните процеси, разума, машината, изкуствения интелект, показват съвършено новите параметри на взаимовръзките със света. Нещо повече – стъпвайки на манифеста на Люк Търнър, те разбират „красивото” като „състояние на „научно-поетичен” синтез и така се присъединяват към творци и учени от цял свят, които приемат, че метамодернизмът е културният отговор на обществото от края на 20 век до днес. Това е артистичната реакция на световните глобални събития: климатичните промени, финансовите кризи, пандемията, нестабилната политическа ситуация и други.

От изложбата...

И ако задвижим мисловно „калейдоскопа” и се огледаме в залата, всеки ще може да разбере къде са „празните места”, да потърси „формите” или „огледалните образи” и може би накрая ще обхване цялата „абстрактна картина” с всичките фрагменти и скрити пластове на несъзнателното, автоматизма и механичните действия, част от живота и мисленето на съвременния човек, както и на нашето обществото.

Проследявайки отделните калейдоскопични „фрактали” и посоки в изложбата, се фокусираме върху отделните произведения.

В своята инсталация „Бъдещето: преработено”, 2024 и две графики „Генетика” създадени през 2007 година Дарина Пеева насочва зрителя към познати и често комуникирани в медийното пространство социални, икономически и екологични въпроси. Произведенията са създадени в различни години, но в контекста на изложбата имат своята логична връзка. В тях са застъпени проблеми като замърсяването на въздуха, въгледобива и вредните емисии, зелената енергия, хранителната индустрия и генното инженерство, все познати и много актуални теми. Обектите на инсталацията са разположени в пространството на залата така, че всеки, който желае, би могъл да стане част или да се припознае като обект от нея. Но някои елементи на произведението правят препратки към историята на сградата, вече деветдесет години (1934) след нейното създаване. Архитектурния модел и дизайн е подчинен на функционалните търсения, заложени в подобен тип модерни за времето си търговски центрове. И ако разгледате архивните снимки, които показват етапите на строителството и организирането на интериорното пространство на залата (старите щандове, стелажи и др.), ще разберете посоките и връзките между обектите, които Дарина Пеева прави в своите произведения.

Атанас Тотляков и Дарина Пеева при откриване на изложбата им галерия "Средец" в София, април 2019

Контрапункт на глобалните теми откриваме в инсталацията „Ego sum tu“ (Аз съм ти), създадена през 2024 от Екатерина Иванова, която насочва зрителя в друга посока към самоанализ на емоционалния свят на човека, представяйки го визуално под формата на лингвистичен код. Код, който предопределя нашата връзката със света и възможността ни да общуваме. В този своеобразен автопортрет, образът на авторката е завоалиран и поставен зад стена от думи, които определят и качеството на общуването между нас. Всяка дума ни дава възможност да изградим цял конгломерат от представи, после да достигнем или потърсим тяхната семантика и чак накрая да открием графичния образ. Неслучайно произведението е създадено за обществено пространство, но тук в кураторския проект на Атанас Тотляков, то е поставено в нов контекст и има съвършено нова изява и като произведение, и като „документ” на вече случилата се реализация.

Произведението на Деница Милушева „Междинни пространства” (2024) намира израз на „търсенето на пространството” между минало и бъдеще, между нас и другите. Авторката извежда текста като важен визуален изказ на връзката между технологичното и човешкото, съчетаващ елементи на постмодерно „обличане” в думи на мисловните процеси и образите. Съчетанието на думите, кратките текстове и съчетанието на „светещата лентата” от малки фотографски фрагменти, предполага всеки от нас да осмисли процесите на комуникация и посоката на тяхното протичане: зрител – дигитален свят – изкуство – автор – зрител. Донякъде препращайки към идеите на структурализма и структурната лингвистика, стъпващи на „мисловните лингвистични, социални и културни структури”, както и на дигиталните технологии, авторката ни подканва да намерим „междинното пространство” между произведението и нас самите. /Ат.Тотляков, Кураторски тур на изложбата – б.а./.

Галина Цветкова "Гранично"

Към този калейдоскопичен „фрактал” на експозицията можем да добавим още една работа, в която се търсят моментите на преминаване от едно състояние в друго, на пресичане на границите в буквален и концептуален смисъл, а дори и в художествено-пластичен смисъл търсено преминаване от двуизмерно в триизмерно пространство. В „Гранично” (2024) на Галина Цветкова намираме много препратки, но най-пряката асоциация са многото замъглени прозорци, които само на места са интензивно сини и леко отворени. Това прави произведението визуално четивно за зрителя, а и фигуративно погледнато отваря възможните нови хоризонти към света и изкуството.

Интерактивните дигитални форми в изложбата включват представянето на Михаил Михайлов с видео документация от пърформанса  осъществен през 2022 година „Self-brainwashing#2“, е една от тях. Той представя част от изложбата  „Ето къде си“ /There  you are“, реализирана в Университет Ка‘Фоскари във Венеция. /За него може да прочетете във „въпреки.com”тук – б.р./ Включена е и една от серията рисунки, показани в изложбата в българския павилион, като част от 59-то издание на Международния форум за съвременно изкуство „La Biennale di Venezia“). Груповият проект на Валентин Сабинов, Рада Дончева, Стела Караилиева „Homo Vespertilio”, създаден през 2023 година и част от инсталацията на Нуракан Нуф „Съюз на противоположностите” от 2024 година.

Дан Тенев „Епистемологичен отпор”

„Епистемологичен отпор” (2009/2024) на Дан Тенев е дезориентираща на пръв поглед инсталация, ситуирана в централната част на залата. Тя представлява мащабна форма с размери 10х10х10 метра, изградена от полипропилен, изпълнена с въздушен резерв. В нея откриваме, на мисловно ниво, пресъздадена чистата рефлексия от пречупването на светлината или на фигурите, ако те са пред нея или зад нея, а въздухът и обемът създават търсената дистанция. Робърт Улф / Улф, Робърт Пол. За Философията. НБУ, 2004 – б.а./ много ясно е формулирал философското разбиране за епистемологията като „опознаване на нещата” и търсене на границите на познанието, а тази идея виждаме застъпена в произведението много ясно. Дан Тенев се стр��ми да премине утвърдените граници на визуалното и пластичното познание, той ги преминава в много посоки, защото дори само да помислим върху формата, виждаме, че нейната геометрия е променена, защото е поставена в точно определена затворена среда. Паната в изложбената зала свиват и моделират формата. Подът и сводестия таван също са граница за нея. Произведението е предназначено за експониране в градско пространство, представено в Пловдив през 2009 година, но тук „кубът” предлага нова посока на епистемологична натовареност – завземане, блокиране, натиск, моделиране на формата, притискане и др., така се променя геометрията на въздушната форма от средата и така задвижва нови сетивни и интелектуални нива на комуникация.

Атанас Тотляков „Осцилация на послеобрази”

Атанас Тотляков, освен куратор на проекта, в експозицията става активна част от участниците с произведението „Осцилация на послеобрази”, 2024. Той предлага на зрителя един визуален експеримент, в основата на който е анализът на неговата образна перцепция. Автоизучаването на сетивността съчетава наука и изкуство, като прави не преки, а може би и преки препратки към електроретинографията и нейното преформатиране върху платното. Но на едно друго ниво това произведение ни връща хилядолетия назад във времето, като търси първичните импулси на творческото съзидание. Това са „мисловните образи”, останали в съзнанието на автора, постигнати чрез светлинна стимулация и след наблюдението на определен обект. /Ат. Тотляков, Тур на изложбата – б.а./.

Кинетичната инсталация на Младен Младенов „Променлив хоризонт”, създадена през 2023 година, показва междинната точка, в която се събират всички наши представи за творческия процес и динамиката на художествените процеси в изкуството. Инсталацията съчетава пластичен материал и механика. Движението, което се осъществява, е постоянно и плавно, а чрез него се пресъздава преминаването от едно към друго художествено и културно пространство. Метамодернизмът и интермедията всъщност го изискват, защото именно това е отварянето на границите в изкуството и проследяване на траекториите, които идват от ��рехода: модерно – постмодерно – метамодерно. Това е сложен социален и културен процес, който изисква постоянна динамика и включване на различни изкуства, медии в търсене на нови визуални модели и посоки.

Младен Младенов „Променлив хоризонт”

„Съюз на противоположностите” (2024) на Нуркан Нуф е интерактивна инсталация от три пана и видео. В нея творческият процес се търси между  човека и машината, форма на симбиоза между класическото и механичното рисуване, и програмирането. Чрез изследване на биомеханичните процеси се стига до бионика, която да замени реалното рисуване, без да го изключи, а напротив да го развие, защото желанието е да се създаде нов биомеханизъм на дигитално рисуване. 

В контрапункт на движението и дигиталното може да се разглежда произведението на  Марина Теофилова „Безсънно синьо” (2019/2024), което е форма на визуално изследване на фрагмента. Фотографията дава тази възможност да се фокусираме върху детайла и той да ни въздейства, особено чрез неговото мащабиране и чрез търсената промяна на медията – транслиране върху тънко платно. Така се постига именно тази осцилация, която е междинната среда на граница между сънищата, реалността и наситеното преживяване на спомените в моментите на безсънние, тогава образът и отделните негови фрагменти могат да бъдат анализирани и интерпретирани в различни посоки.

Ако след „мисловна пауза” погледнем в другата посока на залата ще видим представен, с подбрани части, проекта „Интенция за антивещ” (2023) на Богомил Иванов, Илина Пенева, Момчил Енчев, Стефан Василев. В него целта е да се изследва проблема за предметността и неговата функционална промяна, която преминава през дихотомията: „вещ – антивещ” и след това анализът тръгва към проследяване на възможните траектории при движение в градска среда на загубилите своята функция предмети за багаж, интерпретирани в множество концептуални рисунки.

Пенка Минчева пред нейния „Оригинал”

В общата структура на кураторската концепция на Атанас Тотляков са включени още няколко визуални проекта. Единият от тях засяга важния дискурс за „копието” и „оригинала”, който на пръв поглед сякаш корелира с представите за опазване на културното наследство. Произведението „Оригинал” (2024) на Пенка Минчева е визуално изследване, което пада върху добре познат и отдава включен в регистрите за опазване на световното и културно наследство тракийски паметник – „Казанлъшката гробница”. Но всъщност това е начин само да се събудят първичните асоциации, а всъщност трябва да се помисли върху постоянното копиране и тиражиране на образи, които са „повторяеми действия, изграждащи една картина”. Можем лингвистично, чрез повтарящите се думи, и визуално – чрез рисунката, макар и трудно или ако я има, да се потърси разликата между копието и оригинала, поставени едно до друго е в една изложбена среда.

Реконструкцията на представите за „красивото”, характеризиращи съвременния културен контекст, е представена изцяло в духа на метамодереното мислене. Този процес откриваме в произведението „Моите кредитни карти” (2024) на Красимир Русев /Може да прочетете във „въпреки.com” тук – б.р./. В мащабираните кредитни карти важни са снимките, колажирани върху познатия дизайн, тяхната цел е да провокира зрителя, да го насочи към гледане и дори да го „обърка”.  Често обаче „красивото” може да се окаже „некрасиво”, дори шокиращо и травмиращо зрителя. Изследвано е въздействието от изкривяването на човешкото възприятие при контакта с произведението.

Красимир Русев "Моите кредитни карти"

 Във „фракталното” калейдоскопично пространство в тази част на експози��ията са експо��ирани две произведения на Милен Алагенски и инсталацията на Яница Фендулова. Милен Алагенски представя своя „Биомеханичен препис“ на част от "Епосът за Гилгамеш" в бинарен код”, създаден през 2023 година, с който ни връща в древността, към люлката на нашата цивилизация. На фокус са извадки от поетичния свят на древните шумери, които днес ние не разбираме и познаваме само като един „документ”, писан с острие на ръка върху глинени плочки. Клинописното писмо към момента могат да разчетат само единици лингвисти в света, но то се явява първичният културен код на човечеството. „Епосът за Гилгамеш” е прекодиран, веднъж през превод (от английски), а втори път – с помощта на бинарен (двуичен) код, върху PVC плаки. Но тук механичното повтаряне само напомня или измества ръкотворното начало. Милен Алагенски е автор и на „Локални прояви на метамодернизъм” (2024), където ни кара да се замислим за взаимовръзките между „локалното” и „глобалното”, за рециклирането и трансформирането на предметите от градската среда и пренасянето им в музейна, но мисля, че можем да намерим и леки препратки към Марсел Дюшан и една история в случая с гуми.

Яница Фендулова  в своята инсталация „HI-AI: Вериги отклонения” (2024) в допълнение с авторското малко издание „Бог не греши и не се шегува“, серия AI: Вериги отклонения, създадена през 2023 година, използва текста като визуален израз и търси психологичните и лингвистични връзки, породени от изследването и анализа на поредица от фрази и думи, които съдържат морални и религиозни смисли. Някои плашещи, други изненадващи или провокиращи съвременния човек, но пречупени през изкуствения интелект,  се получават едни напълно очаквано или не, изкривени и деформирани човешки образи и фигури. Изкуственият интелект, използвайки достъпните в интернет дигитални бази данни, е „създал” една малка „галерия”, представяща стилистиката на Ренесансовите майстори, като една визуална представа или анализ на човешката природа и нейните възможни отклонения, „отклонения между връзките”.  

От изложбата...

„От гледна точка на „Метарезерви 2024”, основна тема остава човекът – неговата сетивност, начините му на свързване със света и другите в непрестанно изменящи се условия.” /Ат.Тотляков, Кураторска концепция на изложбата – б.а./. В търсене и предлагане на нови културни и художествени измерения на средата, визуалните артисти предлагат различни посоки за нейното преформатиране, а и различни смисли на културната феноменология. Дават и нов прочит на визуалния език на изкуството, вече включващо не само човека и социума, но и машината и изкуствения интелект. Можем само да проследим как ще се развият процесите в съвременното ни визуално изкуство и да гледаме напред към развитието на проекта и неговото разгръщане във времето. Следващата проява на „Метарезерви 2024”, предстои да бъде представена в шуменската художествена галерия „Елена Карамихайлова” през месец ноември с подзаглавие „Вариации на метамодерни теми”. ≈

Текст: Катя Тинева-Гюрковска

Снимки: Славчо Славов, Миглена Колева, Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и личен архив

[wisemancax]

#НитоЕднаПовече - Да приемем ли извинението на Yonislav Yotov?

#НитоЕднаПовече – Да приемем ли извинението на Yonislav Yotov? Туй Тото е като другото тото, много амсалаци ги следват! Който разбрал, разбрал!

[narkofeya]

малко търново- майкооо мале че е малко тва търново що е толкоз малко е

долни чифлик- ае тва що е толкова надолу, ае тва що е толкоз долно

стара загора- ама колко е стара тая загора смисъл някво наборки ли сме шот не съм сигурна мноо стара ми идва

суха река- абе тя тая река що е река кат е суха кво тече по нея? пясък?

близкия изток- дали ще си помислиш за черно море или за някой друг континент?

нова загора- дете на стара загора ли е тва? и кой е бащата на нова загора? АЗ КАЗВАМ МАЛКО ТЪРНОВО

баня- сигурно си мислиш че всяка неделя всеки отива с БАНЯ да се изкъпе

банско- хората могат да ходят само по бански

белослав- изцяло градящ се на бялата слава на КО КА ИН СКАТА СЛАВА

пазарджик- ходиш на пазар само с джип вероятно

перник- затвор в който всички наказания са специфично свързани с един плесник

бургас- СТО ПРОЦЕНТА СИ МИСЛИШ ЧЕ Е ЗА НЕКОЙ БУРЕН ГАЗ

шумен- затвор с толкова високи наказания че хората просто са шумни шот ги изтезават

ветрин- само ветрове, родното или смъртно място на лили иванова

върбица- национален парк само и единствено за върби

генерал тошево- имението на тодор живков

видин- НЕЛЕГАЛНО Е ДА ИМА СЛЕПИ ХОРА

две могили- буквално две могили

девин- бутилка вода със затворени в нея микроорганизми и е някво цяла екосистема

добрич- тука е зарад някъв добър пич

етрополе- сен тропе

завет- тента

кърджали- някой е жалил кур в тая област

земен- перват те по земята

каварна- косинуса на варна

калофер- уолфърс обурките

карнобат- ПАРНОБРАТ

китен- всички са накичени

разград- купчина от много градове без имена

кубрат- град в разград, кръстен на кубрат аргилашки

момин проход- дупка в която всяка жена скача вътре, влиза девствена, и кат са върне горе….

мелник- МЕЛНИК НА ТЕБЕ Д��ШО ТИ Е ПЕТЕ��НИК

ахтопол- там всички само аххкат шот са пт аххххххтопол

русИ- всички там са толкова руси че ебавки за блондинки не съществуват шот всички са твърде руси за да ги измислят

ахелой- ето тука също аххкат, всеки ахващ и себеувахващ се човек е от ахелой или аххххтопол и няма средно положение

исперих- всички са иСпрани

бяла слатина- бяла сланина

оряхово- има много орехи

горна оряховица- всеки орех е горен

плевен- има много плевели

свищов- свещен зов

[easternblocrelics]

Стара Загора - Stara Zagora Градската Градина Le Jardin de la ville Der Stadtpark Bulgaria

[phoenixbleu]

Скити

Понеже нямах повече място в предната публикация, продължавам тук. Информация от интернет:

СКИТИ И САРМАТИ СА РОДСТВЕНИЦИ НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ. НИТО СКИТИТЕ НИТО САРМАТИТЕ ИМАТ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД, КОЕТО СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ НЯКОИ КАЗИОННИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ. Един от последните опити да се изкарат Аспаруховите българи пришълци е постулата, че скитите и сарматите са иранци. За езиците им са написани книги, но авторите са се постарали да пропуснат редица важни неща. По този начин читателите, а дори и представителите на научната общност биват заблудени. Ето няколко важни подробности, които радетелите на виждането за иранските корени на скито сарматите не посмяват да представят на българския народ: 1.Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ. 2.Дион Касий определя даките (част от семейството на гетите бел.авт. като скити). 3.Страбон смята сарматите за част от скитите, а Прокопий Цезарийски споделя, че сарматите принадлежат на гетското семейство.

Сарматите са описани като светлокоси хора, подобно на гетите : “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации. За скитите будини Херодот твърди, че са с рижа коса и сини очи – Her.IV.108.

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” 6.Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154. 7.Общата за гети и сармати дума АРИСП е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба. От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837. 8.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ. 10.Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.

Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н. Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него…Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии…” –Plin.VII.16-17. Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.

По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.” Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход. Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Био-брис/Bιο-βρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).

Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест. В случай, че скитите и сарматите са описани като хора със светла коса и очи, то е доста нелепо да им се приписва идване от Средна Азия. Също така няма никакво основание езика на скитите и сарматите да се определи като ирански, след като Апсирт, а и Овидий отъждествяват тракийския гетски със сарматския. Редно би било да се обясни на българския читател, че скитите и сарматите бивайки светлокоси и идентифицирани като траки, принадлежат към тракийското семейство, което обитава не само Тракия, но и Карпатския регион и Черноморските степи, поне от времето на Халколита.

Павел Серафимов

[notesovertherailroads]

Start me up (13.10.2024)

Има нещо в настройката преди състезание - всеки човек има своите ритуали, които да го въведат в режима на тичане. Разтягане, загрявка, лек тръст за събуждане на тялото преди истинските километри. Докато вървя към старта наблюдавам хората, които са се облекли в екипите си, някои просто по шорти и тениска, а аз се чувствам твърде навлечен. Но времето е облачно и хладно, а аз си мисля дали ще кашлям много. Сякаш тялото ми през последните ��ве седмици е постоянно срещу мен и бягането в днешния ��ен. Чудя се дали това няма да е първото ми незавършено състезание, къде заради непълно оздравяване, заради липсата на пълноценна подготовка и изобщо усещането на тези 42 километра, които предстоят, което може да те смачка с мащабите си. Мисля си за Дейвид Гогинс, който обяснява, че веднъж в годината трябва да направиш нещо, което мислиш, че няма да може да завършиш и как това калява характера. Не знам дали е прав, но си спомням и за състезанието в Плевен преди няколко години. Как тогава се борех с чувството на провал и вътрешното ми желание да тегля една на всичко в онзи сух майски пек, но в крайна сметка не се отказах. Значи и тук ще бъде така.

Танчето е винаги усмихната когато идва, а аз се опитвам да вляза в ритъма на бегаческото мислене, да намеря моята вътрешна хармония. Но и ми се иска да свърша и едната работа, защото в противен случай наистина ще маркирам новото трасе. Опашката е естествено дълга, флуидна - все едно кабинките са телепортери и всеки ще отиде на едно място, а ще излезе от друго. Там се засичам и с човек от Пирот, който има същия план в момента. Казва ми, че това е неговият пети маратон в София, че е бягал в Пловдив, Стара Загора, Плевен и се правил изкачването на Мусала. “Много голяма височина!” . Казва и как носи стари дрехи, а след състезанието ги изхвърля.Леко подтичваме на място, защото не искаме да се охладим от есенния вятър. Пламен ме засича и поздравява, пожелаваме си успех и се разделяме. Но вече не мога да чакам, пожелаваме си успех, и аз отивам да се редя и да усетя чуждата енергия. За пръв път виждам толкова хора на това състезание  и на тази дистанция. На стартовата линия вече сме готови за последните две-три минути, настройвам се и си мисля за предстоящите километри, какви ли размисли и страсти ще ме връхлетят през тяхното преминаване.. Включвам стравата, броим обратно от 10 до 1, чуваме изстрела и потегляме. Първо бавно, крачка след крачка, стараеш се да не настъпиш някой, но още в първите метри тълпата е като пълноводна река - увлича ме, опитвам да се задържа, а всяко едно отваряне пред мен бива завзето от един или друг бегач, докато се опитвам да се вмъкна, да се отскубна от тълпата, защото този поток ме подтиска, понякога побърква. Може би, ако остана вътре в него, ще забавя твърде много и първоначалният адреналин на старта ще изтлее като ме накара да се откажа. В един миг половината “Мария Луиза” е недостатъчна за нас, някой се опитва да премине отвъд конусите, в насрещното, но стюардите ни връщат обратно в руслото. Вече тичаме, затваряйки първия километър, докато внимаваме за краката на другите, дупките в асфалта, релсите, всички неща, които са като играта с мините в Уиндоус 95. Хората по тротоарите ни снимат, изглеждат щастливи, а аз си мисля отново за вуйчо Пепи, който би казал в този момент “Голяма си работа, шапка ти свалям!” с една ръка на гърдите, а другата свита в юмрук след инсулта. Странно, и преди две години, пак на същото място си мислех за него, а тогава си казах, че част от маратона е за него. Следва продължение...

Снимка: KrisoK Photography

[monicagavrilova]

Въобще не знаех, че още умеем прибирането с градския в 06:30🫠

имах един ползотворен ден, който прерасна в интересна вечер

п.п. аз съм абсолютен професионалист на дартц 👌🏼

[ofertibg]

Специална оферта за До Синая, Бран и Брашов от Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово, Велико Търново и Русе! 2 нощувки, закуски, панорамна обиколка на Букурещ и автобусен транспорт, от Адвентур • Транспорт с лицензиран автобус ... Вижте още в офертата

[furnitureforu-blog]

Търсим партньорка на мъжка бяла болонка за създаване на поколение. Моля, да се обаждат само собственици на болонки.

Град Стара Загора

0882946650- Нели

[realistimo]

🤔 Интересувате се от цените на недвижимите имоти в Стара Загора? Каква е разликата с тези в Пловдив? Ето какво трябва да знаете:

🏡 Стара Загора е модерен и зелен град с много паркове и реновирана инфраструктура. Цените на имотите тук са по-ниски от тези в Пловдив, което прави града привлекателен за новодомци и инвеститори.

💰 Средни цени на апартаменти в Стара Загора варират между 800-900€/кв.м. в по-малко желаните райони и стигат до 1600€/кв.м. в района на VI-то основно училище.

🏙️ Пловдив, от друга страна, предлага малко по-високи цени, но все пак привлекателни възможности. Най-желаните квартали като “Младежки хълм” и центъра държат цени от 1700-1800€/кв.м., докато други райони като “Тракия” и “Кючук Париж” са около 1150-1200€/кв.м.

💻 С увеличаването на хибридните режими на работа, много хора избират спокойния живот в по-малки градове като Стара Загора, където балансът между възможности и комфорт е по-добър. 

💬 Цялата информация относно цените в Стара Загора и Пловдив може да откриете в статията. Линк ще откриете в коментарите.

[sveniasblog]

Стара Загора

[shtoeto]

Празниците здраво се слепиха с изпитната сесия и идеята за по- консистентно качване изтече през канала. Най- лошото е, че поради липсата на интензитет някак си се подразбира, че качеството на статията ще е най- доброто. Тези очаквания не са въведени от теб, четящия, а от нас самите. И тук е моментът да разгранича двете половини на блога- стоящия в повечето случаи зад обектива, дисциплиниран Ин, и винаги оставящ всичко за в последния момент Ян.

Причината Ян да прокастинира може да се обясни по много начини, но по последни данни Ян го тормози напрежението, което той сам си налага и дори писа за него малко по- горе.

В края на миналата година Ин и Ян отидоха на гости на отбора “Race up”, чието седалище се намира в покрайнините на Стара Загора. Най- видни титуляри на тима са братята Светослав и Боян, които освен завидни умения и високи класирания през изминалия сезон, показват и огромна сърцатост. Те бяха и едни от малкото смелчаци, които участваха във втория кръг на “SoDrift” във Врачанския Балкан.

За наше учудване, обаче, там на място ни посрещна Алекс- трети член на отбора, който е поел по различен път, а именно- “Time attack”. След смяна на няколко приказки, разговорът се премести в халето, в което хибернираха здраво билите се през последния сезон мечки. И незнайно как, в присъствието на един в разцвета на силите си мечок с 2jz двигател и най- висок клас оборудване, цялото ни внимание се насочи към вече полупенсионирананата Баба Меца.

Ин и Ян също не знаеха, че зад това Е30 се крие дълголетна история, и че то е една от първите професионални дрифт коли в България, срещнала за първи път писта преди малко повече от десетилетие. Те не бяха чували и имената на половината състезатели, свързани с историите му. Знаеха само, че присъстваше енергия покрай автомобила, която дърпаше в негова посока всяка дума, излизаща от устите им като гравитационно поле.

Малко по- късно Светослав се качи на колата си и заведе Ин и Ян до Нова Загора, за да ги “изненада” с още незавършената кола на Боян, която окончателно ще пенсионира старото Е30. Но изненадата за нас не беше самия автомобил, който беше още голо купе с меко казано изключително масивен roll cage, а всичко около него.

Този бивш хамбар за зърно сега е работилница, специализирана конкретно в изработката на състезателни автомобили, пълен до козирката с купета, двигатели и железа. Ин и Ян никога не са и подозирали, че такъв уъркшоп може да съществува в България, камо ли покрай Нова Загора, и камо ли вътре да върти гаечните ключове млад човек, а не дядо ти.

Вътре в хамбара Ин и Ян обикаляха като малки деца и сочеха с пръст всичко, което повдигаше интереса им. Те разбраха мотивите на Иван (собственика на работилницата) зад всичко, което е сътворил, научиха около 30 нови ключови имена в европейската дрифт сцена, за които би трябвало да знаят, и досущ като в “Терминатора” му казаха, че ще се върнат (шегата звучи по- добре на английски).

Какво научиха Ин и Ян? Че не знаят за доста неща- както за българския дрифт- така и за европейския. Не знаят и каква е тази синя бутилка пред двигателя на Светослав в снимката по- долу. Не знаят и защо просто не го попитаха.

Знаят само, че няма как да знаят всичко, и че ще се научат, може би. Но това, в което са напълно сигурни е, че си тръгнаха обратно към Сливен с усмивки до ушите, което е най- важното.