#скали

[leatherjacketblesseddreams]

[sljoka]

Скопје / Skopje

[supernova-mnrls]

Chiapas red amber forms from fossilized tree resin that grew in the region during the Oligocene period, approximately 25 million years ago.

Its intense red color is due to the presence of iron oxide.

Learn More about It here 👇

https://www.supernovaminerales.com/minerals/the-red-amber-of-mexico-a-pre-hispanic-treasure/

#скали #rocks #nature #природа #българия #mountain #bulgaria #планина #lakatnik #лакатник #rhodopemountains #cliffs #mountains #родопите #планини #rhodopes #триградскождрело #landscape #родопи #trigrad #bulgariannature #триград #june2025 #skypainter #река #вода #2025 #mountainlovers #river #райскитекътчета

Hello Everyone, we are a mexican mineral boutique first deal in mines of mexican Amber.

Chiapas red amber forms from fossilized tree resin that grew in the region during the Oligocene period, approximately 25 million years ago.

Its intense red color is due to the presence of iron oxide.

Take on sale 25 cabochons, the original price was 290€ today take It for only 165€

Free shipping around the Globe!!

DHL shipping and Paypal for your security.

#скали #rocks #nature #природа #българия #mountain #bulgaria #планина #lakatnik #лакатник #rhodopemountains #cliffs #mountains #родопите #планини #rhodopes #триградскождрело #landscape #родопи #trigrad #bulgariannature #триград #june2025 #skypainter #река #вода #2025 #mountainlovers #river #райскитекътчета #supernova_mnrls

[eopederson]

Tourist treasures: refrigerator magnets, Belogradchik Rocks, Bulgaria, 2024 - (Туристически съкровища: магнити за хладилник, Белоградчишки скали, България, 2024г).

[monicagavrilova]

13.07.24

Сопот - х. Добрила - вр. Амбарица - вр. Голям Купен

2169м.

Голяма работа беше това изкачване! Срив в системата и пълен рестарт - сърцето и душата ти се пълнят с чистота, красота, смелост и сила! Смяхме се от сърце, задъхвахме се и катерихме отвесни скали... но си струваше да покорим най-стръмния връх в Стара планина! Хапнахме най-вкусната храна в хижа Добрила и захлебихме със скара на върха :) ⛰️☀️🫡

[grishenkoff]

—скали ты чево блин...

—эт не я, это пришленцэ

👽👽👽

[utoshi-san]

Началась алмазная лихорадка и Утоши поползла проходить обнову Пси. Реально очень интересные, а главное длинные серии были.

Также в этот раз было полно годных шмоток и даже прически, которые идут Лу (вообще мне не нравится как на ней смотрятся длинные волосы, но эти подошли отлично и в сочетании с этим аутфитом она напоминает мне Дайске из Диров 😌)

Ещё можно было поменять мебель в квартире. Если честно я давно ждала этого момента потому что её предыдущий декор дома выглядел как бомжатник 😁 А теперь гораздо лучше!

Также могу продолжает отношения с Кеем, Ну что поделать раз у них как-то сама собой закрутилась ветка хотя я всё ещё ною по поводу того что у меня не получилось соблазнить инквизитора 😫 Но Кей эмпатик, поэтому он чувствует все её перемены в настроении, очень заботливый, мягкий, понимающий. Вроде как моей гг подходит этот парень, к тому же он ещё и напарник (они как Малдер и Скали).

Сюжет мне тоже нравится и уже начинают открываться кое-какие тайны насчёт Иво его странного состояния. А новый принятый закон вообще обещает начало гражданской войны 🤷🏻 Людям с пси он не предвещает ничего хорошего, добровольное рабство бля...

Понятно же к чему это приведет. И протесты уже начались...

[slaypinktail]

Ну. 50/50. Іноді може снитись Скала Джонсон і аборти і це не буде мати ніякого значення, бо ти дивився смішну нарізку Скали 6+ годин перед сном і попутно читав срачі в твіторі

А іноді, якщо, наприклад, сниться Скала Джонсон, і сюжет сну якось переплітається з тим, що відбувалось з тобою, чи кимось з близьких у минулому/зараз, чи є якісь інші приколи уві сні, котрі, після пробудження НЕ викликають в тебе думки: "хах, смішний сон з реслером", а: "бля, який,сука, дивний/сумний/*вставте інші слова* сон. І до чого тут бляха реслер?" - ось це вже цікаво.

До чого я все це - якщо знати, на ЩО саме звертати увагу, при аналізу сну, то можна дізнатися про себе трошечки більше.

Ну, або можна вважати все фруктовим салатом в голові і не заморочуватись, йез. Рішайте самі. Це був TED talk від Гештальт- терапевта Яни Слеєнко.

idk what traumatized or mentally ill person needs to hear this but dreams (especially the really disturbing ones you dont want to talk about to anybody) arent some deep peek into your psyche or a sign of your True Desires or whatever theyre quite literally your brain making fruit salad with whatever it can find on the shelf. just putting all that shit in a blender and hitting obliterate. its fine, youre fine, youre not a weirdo for it

[aditoivanova]

Честит празник, България ! Честит празник, българи ! 🇧🇬🇧🇬

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

[vprki]

Критичен поглед: Станимир Желев – „тихият художник“

Любителите на поп музиката са наясно с определението за някои от звездите на 60-те и 70-те години – „мълчалив“ или дори „бавен“. Мълчаливият бийтъл Джордж Харисън, мълчаливият ролинг стоун Чарли Уатс, „бавната ръка“ Ерик Клептън… Става дума за артисти и изпълнители, чиито качества се реализират без обичайната за изявата агресивна показност. Станимир Желев като че ли се оказва тъкмо такъв „тих“ артист в своята област – визуалното изкуство.

Написа за „въпреки.com” изкуствоведът Филип Зидаров за юбилейната изложба „Живопис“ на художника в столичната галерия „Арте“.

Изложбата на Станимир Желев в галерия "Арте", снимка: Ани Петрова

Сред повечето свои колеги от завършилите Художествената академия при проф. Светлин Русев, той определено стои различно, съпоставен с общо взето шумното присъствие, на фона, на което е прието да гради име и кариера като художник. Не съм сигурен дали е въпрос на скромност или на неувереност, но е факт, че след първата си самостоятелна изява пред далечната вече 1993 г. в една от първопроходните след промяната частни галерии у нас, „Александър“ (за жалост, вече несъществуваща), неговата настояща изложба в „Арте“ се оказва неговата едва трета в София. Това обстоятелство от една страна води до предположението за изчакване или натрупване на вдъхновение и материал, от друга, което е и моето обяснение, различната скорост, с която различни творци реализират и демонстрират своите артистични натрупвания. Като второто съвсем не е минус. 

Предишната самостоятелна изложба на Станимир Желев през 2022 г. (втората столична и първа от двете последни в „Арте“) определено направи впечатление, налагайки го като оригинален интерпретатор на един от най-тайнствените средновековни паметници – знаменитите стенописи от скалните манастири край Иваново. Потапянето с езика на съвременна живописна пластика в исихастката мистика на Ивановските образи за художника се оказа прозрение, не само определило „суровата аскетичност“ на неговия развиващ се стил, но очевидно свързващо духа на творческата натура с материала на завършеното произведение.

Образите на персонализирана естетика на Станимир Желев не са без връзка с пристрастието и дългогодишната му практика в област, свързана с религията – с реставрация на църковни стенописи (обикновено заедно със своя колега и приятел Атанас Атанасов) и като копист или по-скоро интерпретатор на православни икони. Както и заради възхищението от живописта на ��талианската готика – от Чимабуе до Беато Анджелико. Като допълнителна и донякъде неочаквана, но свързана с горното линия на авторско амплоа, се появиха и сериите проектирани от него пощенски марки на свързани с това теми.

Настоящата изложба в галерия „Арте“ има конкретен повод – 60-годишнината на художника. Затова и въпреки камерния аспект на пространството, нейното съдържание има и ретроспективен характер, с платна, създавани в изминалия тридесетгодишен период от „Александър“ до днес.

Малко е необичайно за подобна експозиция, че творбите в нея не се „бият“ помежду си, а проследяват в определена логика стилистичните си промени. И тя, според мен, е свързана със скалните пристрастия на автора си в широк спектър от асоциации. Едната линия е хроматичната. От сложната многоцветност на голямото платно „Път през гората“ или на твърде кавалетното „Захарна фабрика“, създадени през 1995 и 1993 г., до монохромните  „скали“ и „водопади“ от последните години; от конкретността на пейзажа или голото тяло до границите на фигуративността,

Станимир постепенно редуцира палитрата и образността си, обогатявайки механизма на емоционалното въздействие. Нещо подобно се развива и със самата живописна повърхност на картините, особено в най-новите творби: дали в кръглата трибагрена „Земя вода небе“ или в черно-белия „Голям водопад“, разрастването на фактурата превръща двуизмерността в обем, а разпадането на фигуративността мултиплицира естетическите усещания.

Тематиката също следва пътя на сътворяване на безкрайност чрез редукция. Достигането до използване на двата предела на спектъра – черно и бяло, като че ли се уеднаквява с двоичния код на информационните системи, способен да събере безкраен обем от информация с помощта само на два символа – единица и нула. Редукцията е сведена и до още нещо – до материята. В последните работи на художника присъстват единствено скалите и водата, преминаваща над тях с грохот. Авторът, сякаш, търси пътя обратно към първичността – на природата, на мирозданието, а също и на природата на изкуството. Все пак, скалните стени на пещерите са „платната“ на първите „картини“ са сътворени от човека, които дори водите на времето не успяват да изличат.

Онова, което откривам в метода на Станимир Желев, са образните доказателства за наличието на духовност в реалното и за реалността на духовното. ≈

Текст: Филип Зидаров

Снимки: Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Изложбата на Станимир Желев в галерия „Арте“ продължава до 7 февруари. А междувременно на 4 февруари в галерия INTRO се откри експозицията „Петима от Ателие 50“  -   съвместна изложба на Валентин Узунов, Датим Димов - Datim, Иван Хаджийски, Станимир Желев /на водещата снимка/, Стефан Петрунов. Представените художници са следвали и завършили в 50-то ателие на Художествената академия в София, в класа на академик Светлин Русев. За тази великолепна изложба очаквайте текст в следваща публикация при нас.

[kukerinet]

Belogradchik, the rocks / Белоградчишките скали

[leatherjacketblesseddreams]

БЪЛГАРИЯ. 🤍

[eopederson]

Entrance to Belogradchik Rocks Nature Preserve, Bulgaria, 2024 -(Вход за природен резерват Белоградчишки скали, България, 2024г).

[iwatasblog]

Влюбвам се в океани,

във върхове,

в най - острите скали,

в пустини,

в небета,

в космоси,

а те ми предлагат езерца,

хълмове,

плажове,

свлачища,

полета,

паркове.

И между нас няма как да

стане

нито в този,

нито в предишен,

нито в бъдещ живот

и няма проблем,

тъй или иначе някои

хора просто толкова

си могат.

Нищо лично.

-ivagadjenakoff

[ndd33]

Малкото крилце

Птиче мое, лети надалече

Хайде тръгвай, не може при мен

Прозореца сочи пътя ти вече

Моят филм остава студен

Хайде хвръквай, виж слънцето пее

Хей там над високи скали

Сутринта е прекрасна и даже не смея

Да моля със мен да делиш

Хей, всичко е хубаво, бързай върви си

Няма смисъл от тази игра

Твойте устни са чужди отдадени

Стиснал зъби, сам ще вървя