#разлика

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пре��аписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[lora-ns-world]

,, Има разлика между това да те искат и да те обичат. Океан разлика, пълен или с интереси който и да си, или с безусловно приемане въпреки който и да си. Да те обичат заради теб, понякога въпреки теб. Това е не просто подарък, а дар. "

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

Из дневника на един нов живот

[panickbutona]

единствената разлика е, че съм по-мургава и имам зелени очи, иначе сме като две капки вода🤓

@chillwanderer ❤️

[snqg-v-slunchev-den]

,, … имало някаква глупава птица, наречена феникс, която на всеки няколко века си изграждала клада и се изгаряла на нея. Трябва да е била първи братовчед на човека. Но всеки път, когато се изгаряла, изскачала от пепелта и отново се раждала. Изглежда, че ние правим същото и го повтаряме отново и отново, но между нас и феникса има една дяволска разлика. Ние разбираме каква глупост току-що сме направили. Знаем за всички глупости, които сме правили в продължение на хиляди години, а щом знаем това и го помним, някой ден ще престанем да издигаме тези идиотски погребални клади и да скачаме върху тях.”

[sheismathilda]

"За разлика от един мъж, една жена никога няма да те докосне по погрешка."

[dushichka]

разлика

не че не беше красива - беше,

но не колкото теб

и не че очите ѝ бяха с цвят

който не харесвам,

но не бяха с твоят

и когато лежах на гърдите ѝ

слушайки как сърцето ѝ тупти

разбрах, че ничие сърце

няма да бие за мен

както твоето

[reyaannablog]

Харесвам хора, които умеят да мислят дълбоко, а не просто да плуват на повърхността на собствените си думи. Тези, които могат да пишат грамотно и с достатъчно смисъл, че да не ми се налага да гадая какво всъщност са искали да кажат. Харесвам хора, които разбират, че не всяко чуждо мнение е заплаха за личността им и са достатъчно зрели, за да го уважат, дори и да не им се връзва с техните разбирания.

Сега, онези, които винаги знаят всичко и никога не грешат — не, благодаря. Има нещо дълбоко обезпокоително в идеята за безпогрешност, особено когато е придружена от самочувствие, което няма място на този свят. А тези, които си мислят, че са стигнали върха на собственото си развитие и избухват като вулкан при най-малката критика — просто ми избиват цялото желание за социален контакт.

Вместо да гледате света през крив макарон, опитайте се да го видите през нещо по-широко. Небето, например — то поне няма край, за разлика от тесногръдите мнения.

#дълбокомислие#грамотност#уважение#чуждомнение#безпогрешност#самочувствие#критика#развитие#тесногръдие#перспектива#небе#широкпоглед

[slimarka]

"Когато си в прегръдките, не мислиш за плесниците..."

Иска ми се да ви разкажа за една на пръв поглед безобидна игра на егото, с която съм се сблъсквала няколко пъти, в ролята на жертва. Разбира се, само в началото чувството е такова. По - нататък сюжета се развива доста справедливо, чисто житейски. Винаги. Защото, както убедена съм знаете , егото никога не печели войната, дори да отбележи с победа някоя друга малка, незначителна битка.

По същество, няколко пъти в живота ми различни близки до мен хора са ми "давали време", да осъзная, колко важни и незаменими са. Давали са ми това време по грозен и често унизителен начин - с липса. След спор(защото егото им шепне в ухото, че не грешат). След чувство за вина (защото егото ги потупва по рамото и ги уверява, че нямат вина). След нужда от внимание (защото егото не знае, как да води разговори и да стига до решения).

До тук е ясно. Човекът... важния за теб човек просто изчезва и търпеливо чака липсата му да те заболи достатъчно, за да го потърсиш отчаяно и да признаеш вините си (дори, когато липсват), да се извиниш, да загърбиш обидата си, да се смалиш до толкова, че да можеш да се събереш в длан. Неговата.

За да може след това още по-лесно да те мачка....

Нека ви кажа нещо много важно.

Това поведение не е любов.

Това поведение е манипулация.

Тежка емоционална и психическа манипулация.

И има много, много лесен начин да ��злезете от този капан, стига да го познаете -

когато ви дадат време -

просто го използвайте правилно. Мислете и чувствайте миналото, за да му позволите, да ви се разкаже. Използвайте времето, в което не го гледате в очите, за да го видите. Погледнете го отляво, погледнете го отдясно. Погледнете го отдолу и отгоре. А себе си погледнете отвътре.

Има разлика, между обикновения конфликт и изсценираните сюжети.

Когато някой е достатъчно жесток, да залага капан на сърцето ви, може ли да бъде достатъчно достоен, да бъде негов гост?...

....Когато си в прегръдките - не мислиш за плесниците...

Затова, когато някой ви даде време, да ви липсва,

помислете, дали времето не ви дава някой,

за забравяне.

Ariadna

[comonblancechance]

08/06/2024Исус Христос јуче је и данас онај исти и вавијек. Јеврејима 13:8 Снага и благослов хришћанске вере, све што она јесте, све што има и што даје, лежи у томе, што извире и што се налази у једној ЛИЧНОСТИ, наиме, у Исусу Христу, Господу славе. И док се око нас све распада, она чврсто стоји. У хришћанској вери човек не проналази само спасење, него и Спаситеља, не само ослобођење, него и Ослободиоца, не само савете и вођство, него и Саветника и Вођу. Хришћанска вера је попут сјајног сунчевог светла, док све остало, ма како да нам изгледало добро, је попут бледе месечине. Многима то изгледа пријатно, али оно остаје хладно и беживотно. Тако нам је у једној личности у нашем Господу Исусу Христу поклоњено светло и живот. Зато је између мртвих догми и хладних прописа, између филозофије и религија света и Онога из чијег срца извире и зрачи мир и љубав, који јадног и изгубљеног грешника води назад у кућу небеског Оца, неописива разлика. Сва добра верних хришћана се темеље у Исусу Христу, који није само ранијим хришћанима био присутан и живи Спаситељ и Господ, него је и данас, управо сада, исто тако мој и твој Спаситељ и Господ са свом својом милости, силом и вером. Код верних је д��агоцено сазнање, да сваки који се у њега узда и који верује у њега, добро зна, да је Исус Христ јуче, данас и вавијек онај исти! Ако оваквог Спаситеља још ниси упознао, онда те молим да то урадиш још данас. У њему ћеш наћи све оно за чиме твоје срце чезне!

[ethereum-sss]

от липса в 02:00h, до липса в 14:00h, има една любов разлика

[lora-ns-world]

,, Все се надявах. "

,, Все се надявах да ми пишеш. И това се случи. Но не и с причината, която трябваше. Просто секс. Това искаше. А аз мога да предложа толкова повече от просто тяло. Онази нощ осъзнах, че ако ме искаш просто за да избягаш, Аз не мога да бъда твое обежище . Защото на сутринта теб ще те няма, а за разлика от теб, Аз не искам да избягам при кого да е, Искам да избягам при теб. "

Лора Н

Из спомени за моята любов

[vasetovp]

Не исках да те целувам за "довиждане". В това беше проблемът... Исках да те целувам за "лека нощ ". Има огромна разлика.

[snqg-v-slunchev-den]

Така веднъж във снежната алея

видях следи: „той“ бе минал с „нея“.

Аз тръгнах по следите и узнах

какво се бе развило между тях:

как тук над нея той бе тръснал клона,

как там си бе изула тя шушона,

за да изтърси влезлия ѝ сняг,

и как я бе придържал той, и как,

използвайки таз полуизмама,

стояли бяха дълго време двама,

трептящи от любов, един до друг,

в гората без движение и звук

освен почукването на кълвача.

И продължавайки след тях да крача,

представих си аз нежната игра

на двамата във снежната гора

и видях как на дъ��гата ѝ клепка

звездата на една снежинка трепка

и как разтапя топлия ѝ дъх

скрежеца върху мекичкия мъх

на шала му. А той не е кротувал

а той, разбира се, я е целувал,

мошеникът с мошеник, виж го ти!

Вървях и се ядосвах аз почти

и още с тая ревност във гърдите

в миг гледам: отделиха се следите

и без да спрат, на първия завой,

тя тръгна вляво, а във дясно той.

Какво бе станало? Нима раздяла?

Озадачен, сред тишината бяла

с ръце в джобовете си аз стоях.

И изведнъж засмях се с тъжен смях:

наистина те бяха тук вървели

на таз алея в белите тунели,

но не в прегръдка, както мислех аз,

а поотделно, с разлика от час,

и не любовна двойка бяха, значи,

а двойка най-случайни минувачи,

един за друг незнаещи дори

Как тъжни са тез букови гори!

И аз стоях, обзет от болка тиха

по всички тез неща, които биха

могли да бъдат, но – уви! – не са

подобно тази среща във леса…

[bottledupbg]

Маршрутите на животите ни всеки ден се разминават с по 5 минути разлика.

[keeptolking]

Гримирани сте.

Минавате през претъпкан бар, гледате право напред и се стараете свивката на устните ви да не е по-силна от тази на присвитите ви очи.

Усмихвате се. Фотографът е специално ангажиран да снима именно вас.

Забелязва ви поглед през мрежата на три малки.

Джина.

Водки.

Настъпва мълчание.

Ръка на мъж с часовник бърка в чисто бяла, непрозрачна ледарка с надпис от четири б.у.к.в.и – време за реклама.

Струва ви се, че пуска кубчетата лед с ловкостта на човек, който притежава бар.

Или най-малкото автомобил, достоен да бъде паркиран пред бар.

Струва ви се…

Любовта не е MOET, момичета.

Това е вашата мярка да се чувствате желани.

Този мъж там. .. Не е нито ада, нито рая.

Този мъж не е глупав.

Часовника на ръката му отброява две времена ��ежду три срещи и едно безсъние.

Между две добре овладени безразличия – към вас и роклята ви.

Този часовник е платен с пари, които не се изкарват в салон за красота.

С пари, чиято стойност не знаете.

Не знаете стойността на парите, защото харесвате лукса, който могат да платят, и който можете да споделите по профилите си.

Знаете цената.

Познавате етикета, но не и онзи, който плаща.

Предполагате колко струва часовникът, но нямате представа колко струва човекът, който го носи.

Скъпият часовник показва добър вкус.

Вие го приемате като добре платен вход… към сърцето ви!

Той не пие джин, за да ви наблюдава мъгляво.

Той просто пие и гледа през вас.

Шампанското обаче е за вас!

Шампанското доказва красотата ви.

Тя трае колкото един тост.

Наздраве, момичета!

И вие си тръгвате с трите малки питиета, малките чантички, и малките надежди за малко любов.

Убивате за малко нежност, но и чаша шампанско ви стига.

А Любовта не е малка.

И най-скъпият часовник не може да я измери.

Мъжете, които пият на бара не са там, за да наблюдават вас и евтиния ви цирк, облечен в скъпа рокля…

Това, че плащат сметката и си тръгват, не ги прави глупави.

Прави ги отегчени.

И още по-уморени.

Отдавна никой не иска да ви „купува“, колкото и скъпо да се продавате.

Правете разлика между пластмасовата ледарка и кристалната купа за лед.

Едното бие на кухо.

Любовта има друго лице.

Няма близост – в милиметри.

Легла, които се превръщат в терен.

Любовта не се печели с прояви на недостъпност до два през нощта, бутилка шампанско за вас и приятелката ви и после смс-и на viber „ти къде изчезна?!“

Този мъж… Той ще плати, но няма да остане…

Такава е цената на шампанското, което пиете. Любовта не е такава!

Любовта е усмивка.

Нежност е.

Красива е!

И в най-претъпкания бар, ще ви познае.

Няма да се налага да се тагвате и да се снимате.

Любовта ще ви намери така или иначе.

Не се налага да сваляте нищо друго.

Просто свалете грима.

[a-beautiful-lie]

Даже интернета ми свърши за разлика от мен.