#неутралност | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

Критичен поглед: Фестивалът „Антистатик“ – с чувствителност и рефлексия към съвременността

Oт възникването си до днес танцът е израз на стремежa към общуване. Неговият социален смисъл се крепи върху функцията му да изгражда връзки и отношения от всякакъв вид – примитивни и религиозни ритуали, площадни събития, интимни контакти. Написа за „въпреки.com” Мила Искренова, хореограф, танцов критик и педагог в увода си към своя текст за 14-то издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“.

Неговата способност да създава възможности за комуникация и да изгражда общности беше силно разстроена от пандемичната криза. Танцът е начин да установиш органична връзка със себе си и с външния свят. Може би затова през този критичен период артистите се фокусираха в комуникационните възможности на танца по нови, неординерни начини и преоткриха други, изоставени в миналото. Съвсем естествено е в тази обстановка поредният „Антистатик“ да се занимава именно с комуникацията в нейните всевъзможни интерпретации.

“Все по-близо” е надсловът, под който се проведе 14-тото издание на фестивала. Организаторите на фестивала са формулирали по особено изразителен и поетичен начин фокуса на тазгодишните му събития, затова ще ги цитирам дословно: „Измина година от „отдалечаването“. Невидимият причинител на дистанцията, дисциплината и дезинфекцията се приземи в нашия свят като посетител от друга планета и докато враждебно отдалечаваше телата ни, неосъзнато сближаваше мислите ни. Днес сме едновременно по-свързани в емоциите си, но и по-раздалечени в ежедневието си. Вярваме, че „приближаването“ вече е започнало,...“. Но започнало ли е наистина „приближаването“ или засега то е само в стремежа на хората на изкуството да запазят връзките помежду си и със своята публика?

Тази година Антистатик предложи много силна програма от спектакли, уъркшопи и срещи-разговори, които отразяват най-актуалните проблеми от реалността. Бяха представени: „В почит към Мърс Кънингам“ на Паула Розолен - премиера и продукция на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ и „Номад Денс Академи България“ в сътрудничество с Паула Розолен / танцова компания “Haptic Hide”/ ; „По същество“ на Кевин Джий, Франция „Морфичен резонанс & Съгласие“ на Меган Бридж, САЩ; „Ретроспекция – 5 сола за 5 десетилетия“ на Томи Поазанен, Финландия„; „По-малкото може да е повече, но понякога си е просто нищо“ на Вили Прагер - спектакъл осъществен със студенти от Академията за танц и пърформанс на Националния център за танц на Букурещ; „Танцови маниаци“ на румънската хореографка и кинематографка Симона Дяконеску.

Някои от гостуващите хореографи Кевин Джий, Паула, Розолен и Томи Поазанен, проведоха свои курсове и уъркшопи. Програмата бе внушителна, не с мащаба на сценичните „платна“, а с чувствителността на рефлексията си към съвременността. Фестивалът продължава да следва характерната за него линия на камерните изяви, в които обаче плътта на реалността е поставена под фина лупа и показва детайли, които само талантът на танцовия артист може да улови.

Сред присъстващите в програмата на фестивала спектакли вниманието ми привлече „Знамена“ на немската хореографка, родена в Аржентина и от 20 години работи във Франкфурт, Паула Розолен. Като човек, израснал под разветите знамена на социалистическата епоха, възприех спектакъла по доста многоизмерен начин. От една страна той ме държеше здраво с безупречната си структура, с точността на дължините и изобщо с безупречното боравене с времето и пространството на сцената. Но от друга страна, неговата универсална неутралност събужда заспали или приглушени от времевата дистанция страхове, които стоят запечатани като преживяна преди десетилетия травма.

Голямото достойнство на спектакъла е, че успява да превърне един съвсем конкретен предмет в символ с неограничени тълкувания. Както обясни хореографката Паула Розолен, идеята е възникнала преди повече от две години, преди пандемията, като резонанс на комуникационния статус на съвременното общество. За създателите на спектакъла комуникациите са идейното ядро, около което те наслагват оформения в репетициите визуален и движенчески материал. Той е базиран на множество наблюдения и интерпретации на конкретни ритуали със знамена, употребявани по различни поводи, церемонии, паради, военни действия и прочие. Тези визуални кодове са използвани в техния съвсем конкретен вид, но пласирането им на сцената ги превръща в абстрактни образи, които можем да четем в неутрален контекст.

Спектакълът започва с бавно развиваща се встъпителна част, в която деликатно движещи се силуети, напълно унифицирани от пластичните бели скафандри и непроницаеми, огледални маски на лицата, извършват своите странни абстрактни ритуали. Визуалното внушение е изключително силно от първия до последния миг – присъстваме на постоянно променяща се поредица от фикси��ани образи и състояния на едно абсолютно обезличено общество, за да не кажем „човечество“, в което цялата експозиция от жесто��е и действия изразява дисциплина, агресия, власт и надмощия над по-слабия. Атмосферата на спектакъла е до такава степен лишена от сантименталност, че действа като студен, отрезвяващ душ върху съзнанието на зрителя, лишаващ го от илюзиите му за топлота и човечност в общуването между хората. На сцената се разгръща един безилюзорен, имагинерен, неоутопичен свят, представящ масовото несъзнавано или масовия страх от милитаризация на битието ни.

Единствено иронията и саркастичното чувство за хумор стоплят от време навреме тази дехуманизирана атмосфера. Музиката и сценографията са органично свързани с хореографията в представянето на липсата и изопачаването на комуникациите. Стерилността на облеклото напълно отговаря на стриктната, но изсушена до основни щрихи телесна палитра, която се експонира на фона на колажи от звуци, модифицирани маршове и инфантилни песнички. Всички компоненти внушават усещането за едно общество съставено от индивиди, намиращи се в детски стадий на развитие, което си играе съвсем насериозно на власт и подчинение, на ред и анархия.

В програмата на Антистатик ни обясняват , че „... Със „Знамена“ хореографката Паула Розолен обръща внимание на това често пренебрегвано средство за общуване. Тя наслагва няколко семиотични системи, за да създаде свой собствен език, предназначен да предава съобщения между танцьорите на сцената, както и между тях и зрителите в салона. Така театралната з��ла се превръща в експериментален терен, на който основните принципи на комуникацията – включително неразбирането и погрешната информация – могат да бъдат усетени в цялост, дори в епохата на двоичния код.“. Без съмнение, хореографът е изпълнил намеренията си, но на едно по-дълбинно ниво ги е надминал. Картината, която изплува от несъзнаваните ни рефлекси понякога е по вярна и значима от рационалните ни решения. Образът на действителността, който ни представя „Знамена“ е безмилостно, епикризно отражение на масовото ни подсъзнание като рентгенова снимка, съдържаща властови комплекси и борба за власт в стряскащо изобилие. Хореографката Паула Розонен е конструирала тревожно болезнен портрет на своето усещане за съвременния свят, който засега съществува само като фикция на артистичното въображение, или поне така се надяваме, че е.

Не мога да не изразя адмирации към организаторите на Антистатик, които в условията на пандемичния стрес и стагнация, успяха да направят едно толкова силно и въздействащо издание, което е заслуга също и на всички организации. културни ведомства и програми, които са го подкрепили. От всичко видяно, прочетено и обговорено можем да заключим, че танцът не само продължава своето развитие като мощен синтезатор и анализатор на информация, но запазва и функцията си на медия запазваща хуманността, правейки ни по-близки и познати един за друг.

„Приближете се!” призовава Антистатик и прави всичко възможно този призив да се осъществи. ≈

Текст: Мила Искренова

Снимки: Теодора Симова, архив на „Антистатик“

P.S. Продукция на Паула Розолен / танцова компания Haptic Hide. В копродукция с Домът на изкуствата “Mousonturm” �� рамките на Танцовата платформа на област Рейн-Майн и Алиансът на международните продуцентски къщи, и Европейския център за изкуства „Хелерау“. Финансирано от: Националната пърформанс мрежа, осигуряваща финансиране за танцови копродукции от Федералния държавен комисар по култура и медии, по решение на германския Бундестаг и Министерството по висше образование, наука и изкуства на федерална провинция Хесен. С любезната подкрепа на: Quartier am Hafen, Аржентинско консулство във Франкфурт на Майн, Студио „Morishita“, Фондация „Saison“ – Токио. Паула Розолен / танцова компания Haptic Hide е финансирана от културния отдел на град Франкфурт на Майн по многогодишна финансираща програма.

#критиченпоглед #танц #балет #антистатик #МилаИскренова

0 notes

kletamaikabalgaria · 5 years ago

Photo

Сайтът Клета Майка България препечатва коментарът на политолога проф. Огнян Минчев на профила му във Фейсбук по повод заплахата почивният комплекс „Камчия” край Варна да бъде превърнат от Кремъл в руски „хуманитарен център” – прикритие на руска разузнавателна база.

(via Русия подготвя „Хуманитарен център” край „Камчия”. Ще допусне ли българското правителство да се свлече до пета колона на Москва - коментар на проф. Огнян Минчев - Клета Майка България)

Преди Коледа стана ясно, че Съветът за национална сигурност в Москва предстои ��а обсъди в присъствието на президента Владимир Путин преминаването на комплекс в собственост на руската държава. Руски парламентаристи пък запитаха публично дали не е дошло време руското правителство да създаде база на „Камчия” като „основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа?” И определиха това като „уникален проект, ако говорим за "мека сила". Руското раздвижване за „Камчия” идва, след като на срещата между американския президент Тръмп и българския премиер Борисов в края на месец ноември 2019 г. стана ясно, че край Врана ще бъде изграден Координационен център на НАТО с акцент върху сигурността в Черно море, началото на чието функциониране е планирано за средата на 2020 г. Договорът за изграждането на Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) "Камчия" е подписан от бившия министър на социалната политика Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на тройната с премиер Сергей Станишев. СОК „Камчия” е еднолично акционерно дружество, със собственик правителството на град Москва. Преди няколко дни министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров заяви, че напоследък се били натрупали много негативни тенденции около "Камчия". "Редица здания са затворени, други са дадени под наем. Не е съвсем ясна собствеността, има дългове по кредити, натрупани са доста тревожни фактори", обясни той. Заглавието и вътрешните подзаглавия на коментара са на Клета Майка България „Хуманитарен център” в „Камчия” като изнесено разузнавателно звено на РусияОфициалните планове на Москва да превърне комплекса в Камчия в "хуманитарен център" - т.е. в изнесено разузнавателно звено от типа на това в Ниш - поставят българското правителство пред едно от най-важните решения, които са взимани от институциите ни през последните 30 години. В продължение на първата половина от тях - до приемането ни в НАТО и ЕС - в българското общество и държава се водеха ожесточени спорове за геополитическата идентичност на нашата страна. Лансираха се какви ли не визии и теории - за "естествена неутралност" на България между Изтока и Запада, за България като "мост" между Европа и Русия, обслужващ известните стратегически планове за Европа "между Атлантика и Урал" - т.е. без присъствие на Америка, "визии" за "снишаване" - "да видим какво ще стане" и т.н. Утвърждаването на българския път като визия за цялостна принадлежност към европ��йската цивилизация и атлантическата система за сигурност дадоха възможност на България - при поредица от неразрешени и до днес вътрешни и международни проблеми на наследена зависимост - да реализира сериозен икономически растеж, да утвърди значими, макар и недостатъчни реформи в своята институционална система и да се интегрира в света на демократичните и заможни нации. Опасността да се свлечем обратно до статута на "сива зона" между Изтока и Запада Зад гърба си оставихме напълно реалната опасност да се свлечем до статут на страна - периферия на постсъветското пространство, на евразийската мизерия и несигурност. Със заплахата да допуснем превръщането на Камчия в изнесена на европейска и атлантическа територия разузнавателна база ние се свличаме обратно до статута на "сива зона" между Изтока и Запада, между гарантираната сигурност на атлантическия свят и ревизионистичната неоимперска амбиция за разорение и обратно приобщаване на България и Балканите към зоната на евразийската диктатура, конфликт и нищета. Нещо повече - ако отстъпим пред претенциите на Москва за Камчия ние внасяме в българското общество разделение и конфликт, които окончателно ще осуетят възможността България да се стабилизира и развива като независима и цивилизована европейска държава. Организира и нараства по размери и потенциал една нова пета колона на МоскваПред очите ни и пред очите на българските институции се организира и нараства по размери и потенциал една нова пета колона на Москва, която все по-арогантно обслужва руските новоимперски интереси срещу националните интереси на България. Тези хора целенасочено обслужват евразийската имперска доктрина, утвърждаваща лъжата, че България е обедняла и съсипана благодарение на своето членство в ЕС и НАТО. За своите системни лъжи и разрушителна дейност те получават ордени от Кремъл, произнасят речи на покорство и благодарност, планират нови и нови оперативни мероприятия срещу българската национална идентичност и национален интерес. Български политици и олигарси обслужват монополните амбиции на Москва в енергетиката, от десетилетия осуетяват създаването на енергийни алтернативи на руския монопол. В България съществуват анклави като пристанище Росенец, които не се намират под контрола на българската държава. Държавно олигархичните стратегии на Москва вихрят гигантска корупция в българската икономика и българската държава. Ако отстъпим пред руския натискАко отстъпим пред руския натиск за разузнавателна база на Русия в Камчия, на територията на НАТО и ЕС, ние ще изгубим изцяло привилегията на своята защита от институциите на западния свят. Ще се превърнем в сива зона - "черна дупка", свличаща се към хаоса на Евразия. Ще изгубим правото да се определяме като независима държава - изобщо като държава. Ще останем аморфна територия, на която безчинстват местни и чужди олигарси, нямащи нищо общо нито с българската национална идентичност, нито с българския държавен проект - такъв, какъвто го познаваме от миналото. Имперските интереси на Русия са изцяло несъвместими с българския национален интерес, Тяхното обслужване от български граждани, политици и институции е предателство спрямо България!

0 notes

obkov-obzavejdane-bani-blog · 6 years ago

Photo

Масло ELF EVOLUTION 500 TD 15W40 5Литра. Elf Evolution 500 Turbo Diesel 15W40 Има флуид при ниски температури, които в комбинация с подходящо подбрани добавки против износване осигуряват: лесно, икономично зареждане на двигателя, незабавно смазване и защита срещу износване на съдействащи части, бързо постигане на оптимална работна температура,висок вискозитетен индекс, осигуряващ правилно смазване при високи температури, свързани с работата на двигателя при високи обороти и при силно натоварване (напр.спортно каране) Изключителна термична стабилност и устойчивост на окисляване, които в комбинация с отлични свойства на измиване и диспергиране ограничават образуването на утайки в картера, въглеродни отлагания, утайки , много висока устойчивост на срязване на полимери, използвани в масления състав, което осигурява изключителна стабилност на индекса на вискозитета, особено ниска волатилност, което намалява консумацията на масло в двигателя, обща неутралност по отношение на често използваните уплътнения, отлични антикорозионни и анти-пяна свойства.ELF минерално технологично масло, подобрено изпълнение, проектирано да отговаря на изискванията на всички бензинови и дизелови двигатели без ( DPF) филтри за твърди частици. Препоръчва се за стандартни стилове на шофиране и всички видове пътувания. Притежава оптимално съотношение между цена и качество. Препоръчва се за дълга употреба през всеки сезон и при всеки тип на шофиране. Спецификации: ACEA A3 / B3 API SL / CF VW 501.01 / 505.00 MB 229.1

0 notes

krug-movement · 4 years ago

Text

ПАМЕТЕН ЗНАК И ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЖП ГАРА КЪРДЖАЛИ ЗА 90-ГОДИШНИНАТА Й, 7 юни 2021 & Memorial sign and a permanent exhibition on the territory of Kardzhali railway station for its 90th anniversary, June, 7, 2021

Последното събитие от програмата на „Мултикултурният град-2021” е посветено на 90-годишнината от пристигането на първия влак в Кърджали и от откриването на жп гарата в града. 2021-ва година е година на железопътния транспорт в Европейския съюз и това е още едно основание да бъде поставен паметен знак за годишнината на жп гара Кърджали и постоянна експозиция от архивни кадри в чакалнята за пътници, което се осъществява в партньорство с ДП Национална компания Железопътна инфраструктура-София. Кметът д-р инж. Хасан Азис откри постоянната експозиция и паметния знак на жп гара Кърджали на 7 юни, понеделник, от 13:00 ч.

Гара Кърджали се намира на Главна железопътна линия 4 от Националната железопътна мрежа на България – Русе-Подкова. Строителството й се извършва на няколко етапа, като първата отсечка от гара Русе до гара Велико Търново е въведена в експлоатация на 8 октомври 1900 г., а последната от Момчилград до Подкова – на 20 ноември 1944 г. Обемът на строителните работи за изкуствените съоръжения е голям и обхваща стотици мостове, водостоци, подпорни стени и 25 тунела с обща дължина 8 км и 126 м. Строителство на железопътна линия Русе-Търново-Стара Загора през Стара планина е предвидено още в Закона за развитие на железопътната мрежа на България от 1895 г. Първият завършен участък е Русе-Търново /1897-1900 г./. След построяването на трасето през Борущица и Стара Загора до Михайлово, се обмисля продължаването на линията на юг, като първоначалният замисъл е тя да достигне до Дедеагач. Когато след края на Балканската война южната граница на България се измества на Бяло море, плановете са за свързване с Кавала, но скоро след Букурещкия мирен договор от 1913 г. се приема направлението Михайлово-Мъстанли (Момчилград)-Гюмюрджина-Порто Лагос. За да осигури средства, българската държава възлага изграждането на линията и пристанището на немската банкерска къща „Дисконто-Гезелшафт. Тези проекти не се осъществяват, защото с Ньойския мирен договор България е лишена от излаз на Бяло море.

През 1920 г. Министерският съвет решава да се построи железопътна линия в направление Раковски-Хасково-Кърджали- Пашмакли (Смолян) и Инженерните войски започват работа, като първоначално участъкът до Хасково е завършен с междурелсие 760 мм. Постановление от март 1923 г. разпорежда преустройството му като линия, а продължението към Момчилград да остане като теснолинейка. Година по-късно е направена промяна в плановете за построяването на цялата линия с междурелсие от 1435 мм до Момчилград.

Предаването в експлоатация на участъците става поетапно, като участъкът от Маслиново до Кърджали е открит на 8 ноември 1931 г. в 10:30 ч., когато на новооткритата жп гара в града пристига дългоочакваният първи влак, идващ от Хасково и посрещнат от цялото гражданство. С това знаменателно събитие е свързана надеждата, че започват по-благодатни дни за живота, търговията и индустрията в Източните Родопи.

2021 е годината на железопътния транспорт в Европейския съюз (ЕС) – инициатива, която цели да покаже ползите от този вид транспорт и да насърчи използването му от гражданите и бизнеса. Железопътният транспорт е сигурен, устойчив и екологичен и не е развил пълния си потенциал, посочват от Европейската комисия (ЕК). Той ще помогне за изпълнението на заложените цели за въглеродна неутралност до 2050 година. Затова и в Брюксел са организирани редица събития, които да помогнат на европейците да преоткрият този начин на придвижване.

Снимка: BG Razpisanie (БГ Разписание)

https://bnr.bg/kardzhali/post/101479246/otkrivat-postoanna-ekspozicia-i-pameten-znak-na-jp-gara-kardjali?fbclid=IwAR2s0BFKDRSigTGgo9JnfUT_aIcStYYwCjNDYGgiuWGC7Bg6yga4RZI147M

https://bnr.bg/kardzhali/post/101479246/otkrivat-postoanna-ekspozicia-i-pameten-znak-na-jp-gara-kardjali?fbclid=IwAR1BgnHtPVgdXEyHRvCeZlKUhqgDNet7KtLIaHRebth8tvxWbUaoHmjKhTo

0 notes

vaseljenska · 7 years ago

Text

Хоће ли Србији дозволити да буде неутрална у случају великог рата

Хоће ли Србији дозволити да буде неутрална у случају великог рата http://www.vaseljenska.com/politika/hoce-li-srbiji-dozvoliti-da-bude-neutralna-u-slucaju-velikog-rata/

#неутралност #рат #свет #Србија

0 notes

rasen-rs · 6 years ago

Text

Тајна конвенција је документ потписан 28. јуна 1881. године између Кнежевине Србије и Аустроугарске монархије. Одредбама овог уговора одређено је да Србија неће моћи закључивати било какве уговоре са другим земљама, без претходног одобрења Аустроугарске, као и то да ће морати да одржава пријатељску политику према Монархији.

Милан полаже заклетву пред крунисаним сином Алексанрдом

Непосредно пре потписивања Конвенције, закључен је Трговински уговор, којим је Србија могла своју робу да извози само у Аустроугарску, чиме је своју привреду потчинила вољи Монархије. Потписивање ова два документа је договорено пред Берлински конгрес; тачније, српски дипломата Јован Ристић је обећао потписивање ова два уговора, изградњу српске железнице за Монархију, као и одрицање од Новопазарског санџака у замену за заступање српских интереса на заседању Берлинског конгреса.

Србија и аустроугарска 1899

Тајна конвенција

Тајни уговор или Тајну конвенцију потписали су Чедомиљ Мијатовић и барон Херберт 16/28. јуна 1881. У Београду.

Његово Величанство Цар Аустрије, Краљ Чешке итд. и Апостолски Краљ Угарске и Његово Височанство кнез Србије, надахнути жељом за одржанјем мира на Истоку и да гарантују односе савршеног пријатељства који постоје међу њиховим владама поред свих случајности, одлучили су закључити споразум ради овог циља и именовали су опуномоћенике:

Његово Царско и Краљевско Величанство:

Господина Габријела барона од Херберт – Раткеала, свог капелана, посланика у Србији итд.,

Његово Величанство Кнез Србије:

Господина Чедомиља Мијатовића, свог министра иностраних дела итд. итд,

Који су, пошто су разменили своја пуномоћја и нашли да су у ваљаној и одговарајућој форми, договорили следеће чланове:

1. Биће трајни мир и пријатељство између Аустро – Угарске и Србије. Две владе се обавезују следити узајамно пријатељску политику.

2. Србија неће толерисати политичке, верске или друге сплетке које, узимајући своју територију за тачку поласка, управљају против Аустро–Угарске монархије, подразумевајући ту Босну, Херцеговину и Новопазарски санџак.

Аустро – Угарска узима исту обавезу на себе у погледу Србије и њене династије чије ће одржање и утврђење помоћи свим својим утицајем.

3. Ако би кнез Србије сматрао неопходним, у интересу своје династије и своје земље, да узме за себе и своје наследнике титулу краља, Аустро–Угарска ће признати ту титулу чим прокламација буде учињена у законитим облицима и искористиће свој утицај да би Србија добила признање и од осталих сила.

4. Аустро–Угарска ће искористити свој утицај да би заступала своје интересе Србије код великих сила.

Осим претходног споразума са Аустро–Угарском, Србија неће преговарати нити ће закључити политички споразум ни са једном другом владом и неће прихватити на својој територији ниједну страну војску, било регуларну или нерегуларну, чак ни под називом добровољаца.

5. Ако Аустро–Угарској буде запретио какав рат или се буде нашла у рату с једном или више сила, Србија ће према Аустро–Угарској монархији, рачунајући ту Босну и Херцеговину и Новопазарски санџак, заузети пријатељску неутралност и учиниће јој, према њиховом тесном пријатељству и духу овога уговора, све могуће олакшице. Аустро–Угарска прима на себе исту обавезу према Србији у случају ако јој буде запретио рат или се буде налазила у рату.

6. У случају да обе уговарачке стране буду сматрале за потребну једну војну кооперацију, питања која се тичу те кооперације, нарочито питања врховне команде и евентуалног преласка трупа преко територија једне или друге државе биће уређена једном војном конвенцијом.

7. Ако стицајем догађаја, чији се развој не може предвидети данас, Србија буде у стању да се прошири у правцу својих јужних граница (изузимајући Новопазарски санџак), Аустро–Угарска се неће томе протививити и заузеће се да и друге силе приклони држању повољном по Србију.

8. Овај уговор остаће на снази десет година рачунајући од дана измене ратификације. Шест месеци пре његовог истека уговарачке стране споразумеће се, ако буде потребно, о његовом продужењу или о изменама које би прилике могле учинити потребним.

9. Уговарачке стране обавезују се да ће овај уговор држати у тајности и да без претходног споразума неће саопшитити било којој другој влади ни његово постојање ни његову садржину.

10. Ратификације овог уговора биће измењене у Београду у року од петнаест дана или раније, ако буде могуће.

Када је тајни уговор био потписан кнез Милан је тек онда Милана Пироћанца и Милутина Гарашанина упознао са садржином уговора, али још увек сакривајући да је уговор већ потписан. Пироћанац и Гарашанин сматрали су да уговор не одговара у довољној мери српским интересима, јер доводи Србију у политичку зависност од Аустроугарске. Посебно су приговарали о члану 4. уговора, који је обавезивао Србију да никакав уговор не може да закључује са другим државама без пристанка Аустроугарске. Сматрали су да то лишава земљу самоопределења и независности. Страховали су да ће тај уговор када постане јаван упропастити Напредну странку. Дали су оставке, али кнез је остајао непоколебљив да им не уважи оставке.

#gallery-0-4 { margin: auto; } #gallery-0-4 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 50%; } #gallery-0-4 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-4 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Милан Обреновић (Стеван Тодоровић)

Проглашење Краљевине Србије

Кризу владе покушао је да реши Чедомиљ Мијатовић лажним обећањем да неће потписати уговор без њихова пристанка, али иза њихових леђа ратификовао је уговор 4. јула 1881. Аустроугарски дипломата Херберт, који је ратификовао уговор са аустријске стране, није знао да председник српске владе не зна да је уговор потписан и ратификован, па је Милан Пироћанац у разговору са њим сазнао да је све то урађено иза његових леђа.

Годину дана касније, дошло је до тзв. Бантуове афере, тј. до оптуживања кнеза Милана Обреновића за проневеру сељачких обвезница и поткрадање народа. Будући да су, самим спомињањем његовог имена у афери, његови углед и власт били веома пољуљани, он је затражио помоћ од Аустроугарске. Године 1882, као „награда“ за потписивање Тајне конвенције, Милан Обреновић је крунисан за краља, а Монархија је обезбедила да све силе прихвате Србију као краљевину.

Године 1887. Тајна конвенција је продужена и проширена једном ставком: да ће Аустроугарска штитити интересе династије Обреновић, што је Аустроугарској обезбедило већу везаност и зависност Србије, а Србији, тј. краљу Милану ефикасно средство за обрачунавање са противницима.

Србија је била присиљена да испуњава тешке одредбе Берлинског уговора из 1878. Србија је тим уговором стављена у економску зависност од Аустроугарске. Била је обавезна да изгради железницу и да склопи трговинске уговоре са великим силама.

Са Аустроугарском је Србија 9. априла 1880. склопила железничку конвенцију. Када је током преговора о трговинском уговору Србија одбила захтев Аустроугарске о статусу најповлаштеније нације, тада је Аустроугарска забранила извоз стоке из Србије.

Влада Милана Пироћанца именована је 31. октобра 1880. и затекла је затворену границу са Аустријом, а пошто су државне финансије биле исцрпљене због ратова требала је да позајми новац за градњу железнице. Влада је у нужди послала Јована Мариновића, који је успео да поправи односе са Аустријом и да обезбеди отварање аустријске границе за српски извоз стоке

Извори:

Момир Стојковић, Балкански уговорни односи I. 1876 – 1918, Београд, 1998, 177 – 179. Аlfred Francis Pribram, The Secret Treaties of Austria – Hungary I. 1879–1914, Cmbridge, 1920, 50 – 55. Момир Самарџић: Политика Србије према Бугарској и тајна конвенција 1881. године Гргур Јакшић, Из новије српске историје, Абдикација краља Милана и друге расправе, Просвета, Београд, 1953 Слободан Јовановић, Влада Милана Обреновића, број књига 2, Београд,1934 Ian D. Armour (2014). Apple of Discord: The “Hungarian Factor” in Austro-Serbian Relations, 1867-1881. Purdue University Press. Alfred Francis Pribram; Austro-Hungarian Monarchy (1920). The Secret Treaties of Austria-Hungary, 1879-1914: Texts of the treaties and agreements, with translations by Denys P. Myers and J.G. D’Arcy Paul. Harvard University Press. Jan G. Beaver. Collision Course: Franz Conrad Von Hötzendorf, Serbia, and the Politics of Preventive War, 1 September 2009. Robin Okey; Senior, Eastern Europe 1740-1985: Feudalism to Communism. Routledge. 2 September 2003 Edgar Hösch: Geschichte der Balkanländer. Auf dem Weg zum Nationalstaat. Verlag C. H. Beck, München 1988, Holm Sundhaussen: Geschichte Serbiens. Böhlau Verlag, u. a. 2007, Енциклопедија Југославије (1968). Енциклопедија Југославије, Вол. 7, Совјетско-југословенски односи, Загреб, Тајна конвенција — Википедија Српска енциклопедија

Приредио: Далибор Дрекић

Сродни чланци:

Шта везује цара Душана и краља Милана Обреновића? Нићифор Дучић – српски духовник, историчар и устанички вођа

Тајна конвенција 1881 - Видовданско понижење Србије Тајна конвенција је документ потписан 28. јуна 1881. године између Кнежевине Србије и Аустроугарске монархије. Одредбама овог уговора одређено је да Србија неће моћи закључивати било какве уговоре са другим земљама, без претходног одобрења Аустроугарске, као и то да ће морати да одржава пријатељску политику према Монархији.

#Аустроугарска #Бантуова афера #Берлински конгрес #Јован Мариновић #Јован Ристић #Милан Обреновић #Милан Пироћанац #Милутин Гарашанин #Тајна конвенција 1881 #Чедомиљ Мијатовић

0 notes

palankaonline · 6 years ago

Link

Светска кампања позива на затварање НАТО/УСА база и крај западног империјализма Прес комунике Прве Међународне конференције против НАТО/УСА иностраних војних база: Прва Међународна конференција против НАТО/УСА војних база је одржана од 16. до 18. новембра, Либерти холу у Даблину (Ирска). Конференцији је присуствовало близу 300 учесника из 35 земаља широм света. Говорници са свих континената, који су представљали своје земље одржали су и презентације. Говорницу су били из следећих држава: Куба, Аргентина, Бразил, Колумбија, Сједињене државе, Италија, Немачка, Португал, Грчка, Кипар, Турска, Пољска, Уједињено краљевство, Ирска, Чешка, Израел, Палестина, Кенија, ДР Конго, Јапан и Аустралија. Ова конференција је први организовани напор новоосноване кампање Global campaign against US/NATO Military Bases, коју су створили чланови из 35 организација, које се баве мировним, законским и питањима животне средине. Кампању је, такође, подржало више од 700 организација и активиста из читавог света. Оно што нас је довело на једно место, да се окупимо, јесте наш договор и подршка принципима истакнутим у саопштењу Global Campaign’s Unity Statement, које су подржали учесници конференције. Учесници Конференције су саслушали једни друге и са представницима организација и покрета поделили своје намере да се даље боре за укидање иностраних војних база у многобројним државама у свету, како би престала агресија, интервенције, смрт, уништење, и нарућшавање здравља људи и суверенитета земаља “домаћина”. Учесници и организатори конференције су се сагласили да се начелно супротстављају свим страним војним базама, сматрају да скоро 1000 НАТО/УСА војних база распоређених широм света, представљају главне стубове глобалног империјализма САД, НАТО и држава ЕУ. Учесници и организатори Конференције, такође, сматрају да су ове, НАТО/УСА базе главна претња миру и човечанству и да све морају бити затворене. Војне базе НАТО земаља су војни израз империјалистичких интервенција у животе суверених земаља за интересе одређених надмоћних, финансијских, политичких и војних група, за контролу енергетских ресурса, саобраћајних путева, тржишта и сфера утицаја и представљају јасно и очигледно кршење међународног права и Повеље Уједињених нација. Учесници Конференције позивају организације и покрете који се слажу са раније наведеним, да сарађују и усаглашавају своје деловање у оквиру ове Глобалне кампање, да се организују и покрену јавност широм света против НАТО/УСА војних база. Позивамо на затварање свих војних база Сједињених држава и истовремено сматрамо да затварање база и војних инсталација у одређеним земљама и подручјима потребно и захтева посебну пажњу међународног покрета. Ове земље и подручја укључују америчку базу Гвантанамо на Куби, америчке базе на Окинави и у Јужној Кореји, америчку базу Рамштајн у Немачкој, америчку базу у Србији, старе и нове америчке базе у Грчкој и на Кипру, затварање новостворене Америчке афричке команде (AFRICOM) са придруженим војним базама у Африци, затим бројне НАТО базе у Италији и Скандинавији, аеродром Шенон у Ирској који се користи као војна база Сједињених држава и НАТО и новоосноване базе Сједињених држава, Француске и њихових савезника на тлу Сирије и око њега. Као корак ка овом циљу, Конференција подржава и глобалне масовне покрете против НАТО на самиту поводом 70 година савеза, који ће се одржати у Вашингтону, 4. априла 2919. године и подржава одговарајуће протесте у земљама члановима НАТО и широм света. Објављујемо и нашу солидарност са деценијама дугим напором кубанског народа да поврати своју територију у Гвантанаму, коју су Сједињене државе нелегално окупирале и објављујемо нашу подршку Шестом међународном семинару за мир и укидање страних војних база, који ће организовати MOVPAZ, од 4. до 6. маја 2019. године у Гвантанаму, на Куби. Учесници изражавају своју најискренију захвалност Алијанси за мир и неутралност (Peace and Neutrality Alliance – PANA) из Ирске, за великодушно гостопримство и подршку у организацији ове историјске конференције. Учесници прве Међународне конференције против НАТО/УСА ��ојних база су усвојили овај комунике, 18. новембра 2018. године у Даблину, Ирска Извор: http://nousnatobases.org// Геополитика.ру ——–

Светска кампања позива на затварање НАТО/УСА база и крај западног империјализма Прес комунике Прве Међународне конференције против НАТО/УСА иностраних војних база. Учесници прве Међународне конференције против НАТО/УСА војн��х база су усвојили овај комунике 18. новембра 2018. г…

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

#IFTTT #Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts #Новости #Србија #Вести #Паланка на вези #S

0 notes