#народна музика

[miniaturejudgeturkeytree]

Look "Древо . Ой там на горі. Українська народна пісня (слова, текст, караоке)" on YouTube

The tree. Oh there on mountain. Ukrainian folk song ( words, text, karaoke)

Text:

Oh there on the mountain oh there on the steep

Oh, there was a couple of pigeons sitting there... ( twice)

The sat kissing

They embraced with gray wings. ( twice)

Suddenly the shooter came from behind the steep mountains?

Broke, separated a couple of pigeons....(twice)

The dove does not eat, the dove does not drink,

And all on that mountain to cry the summer.(twice)

My dove, gray-winged,

Why are you so diligent? (twice)

And i have seven pairs of pigeons

Fly choose, maybe yours is there.(twice)

I already flew, I already chose,

There is none like i love.(twice)

[vprki]

Критичен поглед: Прелестта на "Дни на куклите"

За единайсети път в Бургас се състоя Международен куклен фестивал на открито „Дни на куклите“. Събитието ежегодно се провежда на открита сцена „Охлюв“ в Морската градина и се превърна с времето в притегателен център за жителите и гостите на града. Написа за „въпреки.com” театроведката Богдана Костуркова.

Всяка вечер от 4 до 10 август 2024 г. сцената огласяха артисти от България, Румъния, Великобритания, Испания, Австрия. Може да се каже, че времето бе благосклонно като цяло и само едно представление (на Куклен театър - Ямбол) не можа да се изиграе заради пороен дъжд.

Публиката ентусиазирано реагираше на предлаганите спектакли и спонтанните реакции на децата (преобладаващата публика) откроиха най- интересните и занимателни участници. Осъзнавам, че селектирането на подобен фестивал на открито е труден баланс между художествено постижение на пост��новката и същевременно възможност тя да бъде показана в минимално професионална среда.

„Моменти“, Испания

В това отношение най-силно впечатление ми направи представянето на Театър „Барути“ от Испания с авторския спектакъл „Моменти“ на Франциско Брито и Филио Агриманики - виртуозна игра с марионетки, изобретателно, без думи, но с много музика и песни, с ведро чувство за хумор и много позитивизъм, който заля и малки, и големи.

„Привет, магьосници и сбогом!“

Подобно усещане за лекота и радост донесе и представянето на фондация „Арте вива“ от София с възродената и осъвременена постановка „Привет, магьосници и сбогом!“ по мотиви от френски приказки, с чудесния декор и кукли на Свила Величкова и очарователното актьорско присъствие на Елена Грозданова и Симона Нанова.

„Момче и вятър“

Адмирации за екипа на Куклен театър - Русе, който представи две свои постановки, в които личи умението на трупата да работи в екип. Моето възхищение бе от тяхната работа в постановката на Тодор Вълов и сценографа Стефка Кювлиева по българската приказка „Момче и вятър“ - вълнуващ, мащабен и артистичен разказ за силата на човешката воля.

„Роня, дъщерята на разбойника“

И Куклен театър - Пловдив показа две свои заглавия, в които за пореден път доказа, че е театър с добри традиции и стабилна трупа. И в този случай едното от представленията прикова вниманието ми - прекрасната адаптация на „Роня, дъщерята на разбойника“ от Астрид Линдгрен, драматизация и режисура на Христина Арсенова, декор и кукли на Емелияна Тотева.

Театрален разказ за приятелството, принадлежността към общност и нуждата да направиш труден избор, за да си в мир със себе си, изигран с изящни малки кукли, които са водени с вещина и артистизъм и дори на открито зрителят се докосва до богата палитра от цветове и звуци.

Десислава Минчева - Тодорова в „Примък - отмък“

Родопският драматичен ��еатър, Смолян представи „Примък - отмък“ по българската народна приказка в адаптация и постановка на Петър Тодоров, декор и кукли на Хана Шварц в изпълнение на Десислава Минчева - Тодорова. Този екип винаги намира начин да стъпи на вече постигнатото и да изненада с нещо ново.  Артистичната и обаятелна актриса за 40 минути на сцената оживява каруци, магарета, хора, птици и какво ли още не. Театрална стихия, която прескача  сцената и сякаш слиза сред зрителите.

„Забава в горската дъбрава“

Добро ниво показаха и участниците в постановката на Държавен куклен театър - Видин „Червената шапчица“, постановка на Мая и Митко Димитрови, декор и кукли Елена Цонкова.  Добри бяха и  домакините от Бургаския куклен театър и в двете постановки, с които се представиха - „Мисия Спящата красавица“ от Яна Борисова, режисьор Кирякос Аргиропулос, декор и кукли Емелияна Тотева и „Забава в горската дъбрава“, идея и режисура Ирослав Петков, декор и кукли Евгения Лачева.

„Танцът на летящия огън“, Австрия

Респектиращ бе парадът на „Големи кукли“ - марионетки от Младежки театър „Колибри“, Крайова, Румъния, създадени от сценографа Уана Мику. А със спиращото дъха огнено шоу „Танцът на летящия огън“ на театър „Флеа пърформанс“ от Виена, Австрия бе даден финал на това издание на фестивала.

Седем дни на театър край морето, в които освен спектакли имаше и игра с публиката между представленията, Летящи риби, с които децата след записване можеха да играят с тях, фотоизложба „Нашето съкровище - куклите“, представяне на детската куклено - театрална школа към ДКТ - Бургас с постановката „Бременските музиканти“ и среща с екипа на списание „КуклАрт“.

И всичко това бе достоен щрих в отбелязването на 70- години Държавен куклен театър - Бургас! Бъдете честити, колеги и нека има още много празнични поводи за среща с изкуството на кукления театър. ≈

Текст: Богдана Костуркова

Снимки: Елена Христова

P.S. на „въпреки.com”: В рамките на XI-ти Международен куклен фестивал на открито се проведе и представяне на  Списание „КуклАрт“ от главния му редактор Михаил Байков. То е единственото списание за куклен театър в България. Специализирано издание на Асоциацията на куклените театри – УНИМА, България. На 20 май 1929 г. в Прага, Чехия е създаден Международния съюз на куклените дейци (UNion Internationale de la Marionnette) – най-старата театрална организация в света. България е страна-учредителка.

Списанието е създадено по идея на Кирякос Аргиропулос – дългогодишен директор на Столичния куклен театър. Излиза веднъж годишно през декември. Първият брой се появява през 2008 г., а главен редактор на списанието до 2019 г. е театроведът Никола Вандов. Първият изцяло пълноцветен печат „КуклАрт“ реализира с юбилейния си 10 брой, а от 12 брой кориците на неговите издания са с авторски илюстрации, рисувани специално за изданието. Красивата корица на 17-ото издание е на Албена Лимони по покана на Михаил Байков.

[katalina27ua]

Назва: Rosa Канон: River BBC Автор: katalina27 Пейринг/Персонажі: John River/Rosa Fallows Музика: "Kristallen den fina" (шведська народна пісня), виконавець: Polyteknikkojen Kuoro Примітка: вперше використовую в кліпі пісню на мов��, якої я не знаю) Але ґуґл рулить)) Переклад на англійську: lyricstranslate.com/hu/kristallen-den-fina-fine...

[balkanfolk]

Граовско хоро / Оркестър Зорница Хоро от Шопска етнографска област. Тактов размер 4/4

Graovsko horo / Orchestra Zornitsa Bulgarian folk dance from Shop ethnographic region. Time signature 4/4

[bregalnicki]

Јонче Христовски е бележит репрезент на душата на Македонскиот народ. Горди сме што го има(в)ме

Јонче Христовски е бележит репрезент на душата на Македонскиот народ. Горди сме што го има(в)ме

Некои луѓе имаат само ден на раѓање. Јонче Христовски со својата културолошка специфичност и креативен дух ги задолжи генерациите на една искрена и света должност- да се биде тоа што си без разлика на се. А Јонче Христовски најмногу од се беше човек од кој извира надеж, извира љубов за родната грутка, за сопствените луѓе, за вредностите кои го карактеризираат овој Македонски народ а кои многу…

[crissiti]

Every time that I listen to real folk bulgarian music I fall into some state of trance. Like our music is so mysterious and powerful.

[magdalenagigova]

Оркестърът за народна музика на БНР с концерт „Гласове от България“

Оркестърът за народна музика на БНР с концерт „Гласове от България“

Оркестърът за народна музика на БНР с концерт „Гласове от България“ Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов ще поднесе интригуваща концертна програма  „Гласове от България“ на 10 февруари от 19.00 часа в Първо студио на БНР. Новият проект на Оркестъра има идеята да представи певци от различни поколения и регионална принадлежност. Основен акцент в концерта ще бъде…

[marusiakstepstep]

Українська народна музика день села Либохора

[useless-bulgariafacts]

hey im bulgarian, i chose to write this in english so others could profit from this maybe. do you know any books about bulgarian or slavic culture? even if its mythology or carpet-making or embroidery and stitching or songs... lmao. or if not any books do you have any films that are more ethnography-oriented? i grew up in a family that had no ties to the rural parts of bulgaria so i didnt get to see much of our traditions. thanks even if u dont have these resources :)

Hello! Firstly, I’d like to say I can very much relate to people who feel disconnected from Bulgarian traditions due to leading a more “urban” lifestyle and I’ve always wanted to know more about how life used to be (and in some cases still is) in the more rural regions of the country. So I genuinely hope I can help.

On mythology/folklore/religion:

“Българска народна митология” (pdf file) by Ivanichka Georgieva;

“Жива Старина” by Dimitar Marinov, which is among the oldest Bulgarian works of this nature. It’s a series of books, and of the currently available editions I advise you to look into “Народна вяра” and “Религиозни народни обичаи”;

“Традиции и празници в България”, “Достигнало до нас” and “От извора: Фолклорни студии” by Elena Ognyanova.

Really just Helikon’s entire section on Folklore and Folk Studies tbh, there’s too many books to list and it’s a great place to start.

On traditional medicine:

“Българска народна медицина” (another pdf) by Petar Dimkov, this is the most comprehensive book on folk medicine that I know of.

On textiles:

“Българската везбена орнаментика” by Ivan Koev;

“Знаци от везба” by Eli Gutseva (this is an album);

“Български народни шевици” by Elena Todorova (another album);

“България в шевици” by Iren Velichkova-Yamami, this one is a bit pricier but it comes with various templates, should you want to try out the embroidery patterns yourself. It’s also trilingual (Bulgarian/English/Japanese);

If you’re more historically minded, “History of Bulgarian Costume” is a look at Bulgarian attire from the Medieval period up until the early 20th century;

Unfortunately I’m not aware of any books specifically on carpet-weaving, but there are some documentaries on yt if you look up “килимарството в България”.

On folk music/dancing:

[Disclaimer: my sources on music are mostly academic and I’m not sure how  interesting or helpful they would be to the average layperson, that’s why I left some of them out]

“Български народни песни” (pdf), the Miladinovi brothers’ famous compilation of Bulgarian folk songs from the Macedonian region;

“Българска народна музика” by Lidia Litova, this is a textbook and it’s also available at the National Library;

“Българска народна музика” and “Българската многогласна народна песен” by Nikolay Kaufman;

“Свирачът във фолклорната култура” by Svetlana Zaharieva;

There is a series of books titled “Български народни танци” by Krasimir Petrov which gives detailed instructions on folk dancing (each book covers a specific region) but imo you don’t need books for this, there’s lots of videos on yt dedicated to self-teaching that are nice and easy to follow.

I’m afraid I can’t help much with films, all I can think of rn is “Voices from the Holocene”, a documentary about the Bistritsa grannies, but I have no clue where it’s available to watch :/ Again, something could turn up on youtube or similar video sharing platforms, but I don’t know anything beyond that.

Lastly, some general advice - the best way to reconnect is through immersion, so visit open-air museums, and especially folk festivals - Жеравна, Пирин пее, etc., because that’s where you can hear more authentic folk music, see people wearing traditional clothes, folk arts and crafts displays, and engaging in all of that helps city kids not feel like outsiders.

So yeah, I hope this has been helpful, if you have more questions feel free to ask :)

[vprki]

Пламен Джуров – мироглед без шупли

Повече от половин век сме приятели, което, сега осъзнавам, освен всичко друго е и някакъв вид признание и за мен самата. Защото Пламен Джуров – пианистът, диригентът, композиторът, професорът и човекът, който никога не е бил безразличен към това, което се случва със света, с България, с културата ни и в частност, с музиката, тъй както е един от най-възпитаните мъже, които познавам, не допуска всеки близо до себе си. Пише в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Не знам и аз колко съм близо, но е имало много, много случаи, когато съвсем естествено, безшумно и с усмивка ми е показвал страхотно мъжко приятелство.

Но човек, както и да живее, когато съдбата е решила, става на 75 години. Днес Пламен Джуров (1949) има рожден ден. През десетилетията много сме се шегували, че тези априлски дни около 21-во число са лидерски: на 20 април се е родил Хитлер, на 21 – кралица Елизабет Втора, а на 22 април – Ленин. Е, утешавахме се, разбира се на майтап, че на рождената дата на Пламен се е родил възможно най-добрият от трите варианта лидери.

Маестро Пламен Джуров дирижира Камерен ансамбъл "Софийски солисти" на ММФ "Мартенски музикални дни", 2023 година

Шегите са си шеги, но Пламен Джуров, освен с всичките си музикантски занимания, които изброих е също така и никак не на последно място обществена фигура, която направи доста неща за и в българската култура. С една дума през целия си досегашен живот, а и сега, защото мнението му още се търси, е бил лидер. Лидер с мъжки характер, който не повишава тон, но знае как тихо да внуши това, което иска. И как, пак тихо, спокойно, с много малко и точни думи, да те постави на място. Да те накара да се замислиш. Лидер (пак ще подчертая) с възпитание, с много добро възпитание. Възпитание в труд и почтеност, в култура на поведението и етика. Отдавна има мъдростта да знае кои са важните неща в живота, да разпознава фалша, да бяга от суетата, характерна за много артисти с неговата популярност,  да не се взима много на сериозно, въпреки огромната и важна работа, която е свършил и продължава да върши. Върши я по неговия начин – спокойно, неусетно, някак тихо, но със забележими резултати. И поема отговорност. Продължава да е човек на днешния ден, запазил обаче силата, мащаба, мощното присъствие на мъж, на личност, отгледана през ХХ век.

Често съм го упреквала, разбира се безрезултатно, че си губи времето в безрадостни занимания около музикалното всекидневие, около организационната музикантска проза и не композира достатъчно. Защото Пламен е много добър композитор, с идеи и това се забеляза още от съвсем ранната му възраст. Забеляза го и професорът му по дирижиране Константин Илиев, който с удоволствие му предложи да изпълни негови работи. Направи го неведнъж – например в Пловдив, през 1975 година, когато реализира световната премиера на Вариациите му за голям оркестър. Или когато включи емоционално изваяната, наситена с дълбоко съдържание Елегия за оркестър (към нея бе добавена и една забележителна Токата) за фестивалния си концерт със Софийската филхармония на “Мартенски музикални дни” – Русе през 1983 г. Учителят по дирижиране бе прозрял значението на идеите в музиката на своя ученик и колега-композитор. Идеи в музиката на Пламен има колкото щеш и знам, че сега няма да ги изброявам, но не мога да отмина изключително органичното съчетание между глас на народна певица и симфоничен оркестър в неговите „Песни без думи“ – това се случи за първи път в българската музика, а дали не и в по-широк обхват (Voci на Лучано Берио излизат малко след тях, все през 80-те години – тенденцията е обща) – съобщавам го за всички, които напълниха ефира с подобни съчетания, скалъпени по много елементарен начин.

Поклонът на Маестро Пламен Джуров, Минчо Минчев и Николай Минчев след концерта на Камерен ансамбъл "Софийски солисти" на ММФ "Мартенски музикални дни", 2023 година

Не мога да не спомена за деликатното инструментално съприкосновение, за тембровата игра в баладите му за квартет „Еолина“ или зададената нова перспектива на тембрите в съчетанието саксофон-цигулка в една излята Каденца за двата инструмента.  До тях седи контрастната значимост на неговата Оратория-Реквием по текст на Георги Константинов (ако не се лъжа в началото Пламен беше определил състава й така – “за поет, солисти, хор и оркестър). Тя излъчва важни послания, без каквато и да е плакатност. По-късно Джуров написа и страхотния си концерт за саксофон – това стана в началото на новия вече век. Беше изпълнен през 2013 година с радиооркестъра и Борис Петров под диригентството на автора. За съжаление Борис вече го няма, сега концертът очаква други талантливи музиканти да  посегнат към него.

Не е голямо творчеството на Пламен Джуров, но като негов слушател спокойно мога да заявя, че няма една нота в музиката му, която би накарала автора да се чувства неудобно. Това е музика, която те хваща съвсем неусетно, с уж близки средства, които не би трябвало до те изненадват, но го правят мигновено. Защото винаги е важно в какво са впрегнати тези средства, на какви мисли служат, какви емоци�� изразяват. Това е музика, която говори, приобщава, приближава, вълнува, ангажира своя слушател. Той, слава Богу, продължава да пише – в последните години няколко великолепни камерни произведения, силно се надявам, че скоро ще чуя пак интересна негова работа. Не го питам, а и той неохотно говори за себе си.

Пламен Джуров на репетиция с Камерен ансамбъл "Софийски солисти" във Военния клуб, 2017 година

Всекидневната и трудоемка част от живота на Пламен Джуров бяха „Софийски солисти“ и Музикалната академия. Често съм го писала, но и сега няма да пропусна (това трябва да се напомня), че на него дължим съществуването до днес на „Софийски солисти“. Само човек с неговия опит, такт, наблюдателност, психологическа зрялост и издръжливост можеше да се справи с цялото административно войнство на демокрацията, на което много му се искаше да премести едни пари от едно място на друго, съкращавайки ансамбъла, чието изкуство най-малко познаваше. Самият ансамбъл, благодарение на Пламен се запозна с важни композитори. Освен традиционния им репертоар Джуров вгради в концертната им дейност имената на Шнитке, Губайдулина, Пендерецки, Канчели, Плакидис, Копитман, Месиен, Тъпков, Веберн, Арнаудов… Завеща им (дано да го запомнят и задържат), че и в ХХ и в ХХI век има още много музика за откриване и тя трябва да се свири.

Така работеше и със студентите си – с една устойчива убеденост, която уплътняваше и надграждаше и нямаше как да бъде отмината, защото бе сериозно аргументирана.

Пламен Джуров и Добринка Табакова в зала “България”, 2018 година

Винаги е желан събеседник и съучастник в организационния музикален живот не само на София, на България – също. Умните глави в музикалното ни съсловие не са чак толкова много. Още по-малко са личностите със завършен, цялостен мироглед. С изградени житейска философия и морален кодекс. Този кодекс, мисля е и в основата на интереса на Пламен от съвсем млад да приобщава младите неофити към музиката. Още като диригент на филхармонията в Плевен изнасяше с удоволствие образователни концерти, на които говореше по своя умен, интелигентен и непреднамерен маниер. Направи преди десетилетия серия чудесни лекции по телевизията – говореше, свиреше, дирижираше – всичко това с една непривична за балканската ни грапава приповдигнатост, лекота, с органика. Естествено, за разлика от лекциите на Бърнстейн с Нюйоркската филхармония или в Харвард, или от лекциите на Саймън Ратъл, които и днес можеш да видиш, да чуеш, да си купиш, предаванията на Пламен Джуров отдавна са изтрити от неизвестен герой в Българската национална телевизия. А те можеха да се повтарят периодично, така както това се случва и в момента даже с отдавнашни шоу-програми.

Петър Дундаков и Пламен Джуров във Военния клуб, 2017 година

Често, когато съм наблюдавала Пламен съм си мислила за това, че наистина е възможно един човек, когато има подобен личностен, професионален, обществен капацитет, „да покрие“ определена област в културата. Правил го е, много е ларж по отношение на личното си време, раздавал го е щедро за реализирани, но и нереализирани каузи. Не знам той самият какво мисли за делата си. Но никога не съм го чула да се хвали. В нашите разговори по-скоро се вглежда в това, което не само той, но и нашето поколение не успя да свърши. „Ние не можахме да пренесем завещаното от учителите ни“, ми бе казал веднъж. Но не се отказва. Защото също така изповядва максимата, че всяко движение, всяко направено нещо във вярната посока, колкото и малко да е, може да има значение. Този латентен негов оптимизъм също, според мен, е плод на мирогледа му, в който не съм открила нито една пробойна, нито една шупла. Неговата цялостност, завършеност винаги ме е удивлявала, възхищавала и изпълвала с респект. И с обич.

Пламен Джуров

Спирам дотук. Сега е време да му кажа само колко ми е важно неговото приятелство, колко неща съм научила от него и колко още се надявам да науча в следващите, поне още 25 години. На многая лета, Майсторе! ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), архив на ММФ „Мартенски музикални дни“

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net/.

Лично: В годините сме писали неведнъж за Маестро Пламен Джуров с уважение и възхита по различни поводи./ Част тези текстове може да прочетете, тук, тук и тук/. Някога, преди почти 50 години, както пише Екатерина Дочева, точно тя ме запозна с Пламен Джуров…Да е честит, здрав, вдъхновен и вдъхновяващ!

[bregalnicki]

На денешен ден пред 11 години почина Гоце Арнаудов

На денешен ден пред 11 години почина Гоце Арнаудов

На 6 декември 2011 година, на 52-годишна возраст почина Гоце Арнаудов, познат македонски пејач на народна музика. На десетгодишна возраст почна да свири гитара и да пее во групата на неговиот татко. По завршувањето на средното образование ја формира групата „Крик“, со која се претставуваше низ цела поранешна Југославија. Во Македонија се врати во 1993 година, а во 1994 година на Фолк фест –…

[gostivarpress]

Среќно!

Дочекајте ја Новата 2022 година со прекрасната македонска народна музика на Gostivarpress.mk – Македонски Фолк Радио. Среќна и бериќетна!

[magdalenagigova]

Родолюбиво откриване на учебната година в ЧСУ „Цар Симеон Велики“

Родолюбиво откриване на учебната година в ЧСУ „Цар Симеон Велики“

Родолюбиво откриване на учебната година в ЧСУ „Цар Симеон Велики“ Ансамбъл “Чинари”, хор “Ваня Монева” и Оркестъра за народна музика на Българското национално радио откриха учебната година в столичното основно училище „Цар Симеон Велики“ и бяха само част от изненадите за ученици, учители, родители и гости по време на грандиозното откриване на учебната година. Родолюбиво откриване на учебната…