#най-много

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Никой не те предупреждава, че да катериш корпоративната стълба, означава да отчупваш парче от морала си с всяка стъпка нагоре.

[a-beautiful-lie]

Злобата ви състарява и ви прави по-грозни. Само казвам.💁🏻‍♀️

[seeninbulgaria]

[chillwanderer]

“Когато мълча, имам най-много да ти кажа.”

-Дарина Германова

[iskreno-svoya]

на една крачка от психоза съм, най-много две

[bulgarianpsycho]

Всичко ти ходи, но най-много аз.

[pannicart]

Най-много ме е страх от алкохола,защото после нямам страх от нищо.

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[lora-ns-world]

,, Само защото си се провалила веднъж, не означава, че ще се проваляш във всичко. Продължавай да опитваш, дръж се, и винаги, винаги, винаги вярвай в себе си, защото ако ти не вярваш, тогава кой би? Затова дръж главата си изправена, вдигни брадичката и най- важното, продължавай да се усмихваш, защото животът е нещо красиво и има толкова много причини да се усмихваш.”

М. Монро

[myminiworldd]

Котката спи до теб, защото там е най-уютно, приятно и топло за нея. Ако спре да бъде най-подходящото място за нея, няма да спи до теб. Ти ще си помислиш, че вече не те обича, но алтернативата е да си егоист и да искаш тя да е там, където не е най-уютно, приятно и топло за нея, само за да докаже, че те обича. Тя няма да го направи, защото котката познава Любовта, докато хората познават контрола и него наричат любов, затова масово предпочитат кучетата... защото тях могат да контролират. Дънов е казал "Кучето се свързва повече със земния живот, а котката с духовния". Затова и е било животно, което се е почитало от много народи по света. Ако набиеш кучето, то ще се върне при теб, макар и уплашено, но ако малтретираш котка, тя ще скочи от десетия етаж, само за да не е в обсега ти. Тя няма страх от смъртта, защото не живее с концепцията за нея, тя има страх само от живот, в който няма Хармония. Всички трябва да бъдем повече, като котките и да стоим далеч от отношения, в които болката, зависимостта и страховете се свързват с любовта.

Via Ванеса Виденова

[slimarka]

Баща му го напуска, когато е на 3 години, дъщеря му умира на 8 месеца, съпругата му умира в автомобилна катастрофа, най-добрият му приятел умира от свръхдоза. И през всичко това той никога не губи блясъка си, светът му никога не се разпада. Докато снима филма „Къщата при езерото“, той чува разговора между двама асистенти по костюми и една жена плаче, защото ще загуби къщата си, ако не плати 20 000 долара. Той превежда парите по нейната сметка. На рождения си ден през 2010 г. той отиде сам в пекарна и си купи кексче с една свещ. Докато се хранеше навън, предлагаше безплатно кафе и хляб на всички клиенти. Това беше неговият пищен рожден ден. С това, което направи от трилогията „Матрицата“, той разпредели 50 милиона долара на екипа за специални ефекти, защото вярваше, че те са истинските герои на филмите. Той почти никога не е използвал каскадьори, освен за много специални неща като каскади, и затова той призна работата на своите каскадьори, като подари на всеки от тях мотоциклет Harley-Davidson. И до днес той редовно използва метрото и друг градски транспорт като автобуса, когато се наложи, защото това е най-практичното нещо и никога не се срамува. Голям брой болници твърдят, че са получили десетки милиони долари от него. Той дарява 90% от заплатата си на някои филми, за да може продукцията да наеме други звезди. През 1997 г. папараци го откриха на улицата, седнал до бездомник, слушайки историята на бездомника и закусвайки с него. Всичко добро, което знаем за Киану Рийвс, не ни каза самият той, а тези, които са се възползвали от него. Той никога не каза нищо за това. Въпреки всичко, през което е преминал, той можеше да има по-тъжен и по-песимистичен възглед за живота, но въпреки всичко той избра да бъде добър от всички лоши. Страхотен модел за подражание за много богати хора🙏

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Не е ли иронично?

Тъмблр е пълен със самотници, които прекарват вечерите си, реблогвайки постове на други самотници.

А какво можеше да бъде ..

[iamstonecoldbabyy]

Никой не знае по-добре от теб самия и никой не може да усети къде ти е мястото по-добре от теб. Ако разчиташ на това някой друг да избере пътя вместо теб или разчиташ някой друг да избере кое ти отива най-много, ще дойде момент в живота, в който ще се почувстваш толкова изгубен, пропилян и изхабен, че единственото, за което ще съжаляваш е времето, което си дал на другите да изживеят част от твоя живот.

[izzaza]

“Човек те търси толкова,

колкото те иска.

Грешка.

Понякога тези, които

най-много искаме,

не ги търсим.

От инат и гордост

може да не ги потърсим с дни,

месеци,

дори години.”

– И.Т.

[ethereum-sss]

Така и не се научих да се приемам. Ама не просто да си кажеш, че се обичаш и да надуваш поведението си допълнително, все едно много се цениш, ами наистина. Все се чувствам нещо недонатъкмено, както казват бабите. Или ще съм тиха, или ще съм много рязка, различните хора- различно ми казват, но никога с добра дума. Отстрани хората ще ти кажат все това, дето не ти е наред. Рядко ще чуеш за предимство, за добро качество. Някой да ти каже- ей, тва в тебе е много яко. Не казвам, че ги няма, казвам, че на останалия фон, почти не се чуват. Та си имам периоди, дето все на половина се чувствам, че понякога и втора ръка душа, човек. И питам се, на кого позволих всъщност да ми духне пламъка? Защото ми казват, а и аз самата знам в какъв пламък горях. Не бях никак затворена и никога не съм се усещала така. Къде оставих част от себе си, при кого? Или просто на гърба ми натежа достатъчно, че да счупя токчетата и наперената ми походка, да се превърне в бледа сянка, останала някъде зад гърба ми, да ме гони.

Обичай се първо тебе, ми казват. Е какво значи всъщност това да се обичаш? Грижа се за душата ми и буквално от малка зная, че това е най-ценното, което някога ще имам. Губя си пътеката често. Отклонения да искаш и Блага Димитрова, би ми завидяла. А гласа си понякога и аз не го чувам, но мислите винаги са шумни. Как ставаш отново цяло, как си придаваш тази важност, характерна за толкова много хора? Цялата се чувствам като едно голямо съображение със света. Малък компромис, който някъде там се опитва да проправи своя път, из стъпките на великаните и техните бури грохотни.

Ще си го намеря онова пламъче пак, обещавам си, за да мога пак да горя, защото със сенките хич не се понасяме.

[cu-woman]

Човек, преживял много, трудно ще го уплашиш с нещо лошо. Човек, свикнал да преживява всичко сам, трудно ще го изплашиш с отсъствието си. Такива хора са и дар и най-голямото мъчение. Те знаят, че могат и сами. Те знаят, че винаги може да е по-лошо. Те са виждали най-лошото. И са тук. Цели отвън. Със залепени парченца отвътре.Плаче им се-а се смеят. Не споделят-но изживяват всяка радост. Всяка тъга. Често такива хора остават неразбрани, но не е нужно да ги разбирате. Само останате до тях...