#места и хора

[notesovertherailroads]

Теория на относителността

Според нея времето е непостоянно като величина и е известна с това, че колкото по-бързо се движим, то ще видим повече за по-кратък времеви период... Знам, че не е точно това, но няма значение, защото разбирането е относително. Тичам, а в слушалките ми бичи "Heartshaped box", вариантът на Duomo. Опитвам се да се фокусирам, да се откъсна от сънищата си, които ме преследват напоследък. Започвам бавно и се отпускам чак когато навлизам в парка и виждам, че все още не е пълно с хора. Пред мен са баба, която бута количка и внучето. Облечено със синьо яке, то обикаля диагонално по пътеката, а аз забавям, провирам се със скорост, която раздвижва въздуха около него. Детето се обръща и ме поглежда странно, хващам погледа му за миг докато изчезвам по маршрута си. Настройвам дишането си. Разминавам се с други бегачи. Песните се сменят. Правя един цял кръг, 2,4 километра. Отново съм на същата алея към Коколандия и тогава ги виждам. Бабата и внучето. Изминали са може би петдесет, най-много сто метра. Сега то държи лопатка и весело подскача по диагоналите от двете страни на пътеката, загребва тук или там. Аз подминавам отново, но погледът ми застива върху него докато ме връхлитат мисли. Ако аз съм ракетата, която е в онзи мисловен експеримент с близнаците, то би трябвало да съм в момента с една ми��исекунда по-млад, да съм видял повече, да съм усетил повече. Но всъщност в живота това е обратно. За тези стотина метра детето е могло да види съкровище във всяко камъче, да открие охлюв, да се впечатлява от дървета, които сякаш подпират небето. Ако тича, то ще има безкрая пред себе си, безброй възможности да открие в света всяко малко чудо. А постепенно светът ще се завърта все по-бързо... На третата обиколка не ги виждам, сигурно свили в друга посока. И въпреки това хлапето е пред очите ми докато физиката и философията зад нея се смесва със спомени. Аз съм на четири и съм на синята си триколка. Пред мен е вратата на двора - граница, която ми беше забранено да напускам, защото там беше улицата. Онова страшно нещо, което предизвикваше потрес у нашите. Въртя педалите на триколката и вратата се приближава. Става все по-голяма и голяма, притегателна със своя олющен метал, а отвъд е светът. Широк и шумен, там са и приятелите ми, пътят за детската и неща за които само мога да предполагам. Стигам края, вратата е пред мен и не мога да й устоя. Оказвам се на тротоара. Горд. Докато въртя педалите, сградите са огромни кули, които нямат равни с други. Имам чувството, че подминавам къщата ни цяла вечност, след това тази на Мими и крайъгълната. Стигам улица "Баница". Всичко е голямо, любопитно и страшно. Гледам улицата, радвам се на тази експедиция и решавам да обърна. Достигам вратата си, а там е баба ми, която уплашено ми бие шамар. Аз се чудя какво съм направил и моето постижение, моят Еверест се изпарява... Така или иначе, години по-късно осъзнавам причините за тази уплаха. Може би докато сме малки се движим със скоростта на светлината и всичко е едновременно застинало и бързо. Може би отново ще сме така на старини, а междувременно все се опитваме да надбягаме космическия кораб с "близнака ни" и се приближаваме към центъра на нашата галактика.

А все пак дори и светлината е с непостоянна скорост.

[ladyschaoticmind]

единствено ти искам да знаеш

всичките ми малки странности,

големите съмнения и всичките мечти,

да познаваш празните

от хора места в мен

и защо боли от тях, и дали ще мине,

кои са любимите ми прякори,

тъмните страхове и

грозните ми чудовища,

безименните гробове

на всичко, от което съм се отказала,

какво нося със себе си на път

и защо движението ми е равно

на живот, на свобода, на дишане,

и как ми е тесен деня

и защо го разтягам като ластик

напред, назад и във всяка друга посока,

какви са сюжетите на историите ми, характерите на героите, които създавам,

колко от мен им давам

и защо убивам онези, които не довършвам,

искам да знаеш

защо не пия и как ме е страх

да залитам над бездните си,

в които ако падна,

няма измъкване от опиването

на горчилката и на самотата,

и колко е трудно

да остана себе си сред другите

и да изоставя другите

без да ме има,

защото знам какво е

да няма кой да те спаси

от теб самия с думи,

когато не можеш да си спомниш

колко важно е да знаеш,

че спасението на действие

си е само твое,

искам да знаеш

всеки момент, който искам да забравя

и да присъстваш във всичките,

които искам да запомня,

кои са любимите ми книги

и какво мразя и обичам в тях,

какви са любимите ми фрази

от песните и по колко пъти ги

преповтарям наум,

преди да си ги затананикам,

искам да знаеш,

че се плаша най-много от себе си

и се възхищавам най-много

от онези, които остават любов

в нелюбовието и истина в лъжливия свят,

в който живеем,

че познавам силата и

слабостта на гласа си

и още по-добре - силата и слабостта

на мълчанието си,

че тишината е най-добрият ми приятел

и само в нея се чувам сама

и чувам и душите на другите,

искам да знаеш

защо обичам отворения край и

колко много ме плаши той,

но колко по-малко,

отколкото точката,

която погребва в себе си

цялата история и всички,

единствено ти искам да знаеш

коя съм,

за да не ми позволиш никога

да го забравя.

/Валентина Йоргова/

[pishasinqkakvineshta]

Пътеводител към нов свят I

Още от малка знаех, че не искам да живея живота на средностатистическия човек.

Даже бих казала, че мисълта за това ме ужасяваше.

Еднотипното ежедневие, битовизмите, същите места и хора.

Същински ужас за малкото момиче, родено в малката държава.

И годините се минаваха, аз все се чувствах не на място, несигурна какво искам да правя в бъдеще.

Докато не заминах.

И не видях свободата на приключението.

Да притежаваш силата сам да определяш съдбата си, променя света и теб.

Да дерзаеш означава да живееш, да преоткриваш нови места, нова хора.

И това е смисълът

Стига да си достатъчно смел да тръгнеш.

Защото после няма връщане назад.

[iamstonecoldbabyy]

Спрях да търся смисъла зад всичко. Всъщност аз жадувах да зная всичко, да се потапям в информация, в четива, да знам, всичко да знам. Напоследък съм уморена, леко разочарована, сякаш съм започнала да губя своя пламък. Сега вече не търся смисъла, установих, от една възрастна жена, която днес ме заговори, случайно, че смисълът дори към края на живота, пак не го намираш. Даваш си сметка на база на спомените, които имаш, че си срещал някакви хора, пътувал си на някакви места, сблъсквал си се с трудности, научил си уроци, а тези които не се научил, тя каза, че се повтаряли. “Аз не заговарям всеки”- каза тя, “Но усетих, че трябва да заговоря теб. Усетих, че ще ме приемеш”. Леко се усмихнах, днес бях потънала в мисли, а час по-рано си бях припомнила с тежка въздишка как мразя тия периоди на подтиснатост, но събрах сили сама на себе си да припомня, че все някога и това ще мине. Всичко има своя край, думи, които винаги са ме успокоявали. Смисълът днес е, че имах нужда да поговоря с някого, един малък разговор, с едно голямо значение. Имах нужда от малко светлина, сякаш някой ме беше чул и изпратил малко надежда.

[oblastta]

Кметовете на Троян алармират за липсата на електричество и проблеми с водоснабдяването след снеговалежи

На съвещание, организирано по инициатива на кметовете и кметските наместници на населени места в община Троян, бяха обсъдени сериозните проблеми, пред които са изправени местните жители в последните дни. Причина за трудностите са обилните снеговалежи, които доведоха до масови прекъсвания на електрическото захранване. Срещата се проведе в сградата на Община Троян, като на нея присъстваха кметът Мария Михайлова и заместник-кметът инж. Николай Райковски.

Прекъсванията на електричеството засегнаха всички 21 населени места в общината, като в момента в шест от тях все още няма ток. Освен това, някои от тези места изпитват и проблеми с водоснабдяването. Тези условия затрудняват живота на жителите, особено на тези с деца, възрастни хора и самотноживеещи, които са изложени на сериозен риск. Кметовете взеха решение да търсят среща с ръководството на „Електрохолд България“, Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и с министър-председателя на България. „Ние ще настояваме за дългосрочно решение и за защита на правата на гражданите“, заяви кметът на Врабево, Мария Михайлова.

В допълнение, ръководството на Община Троян изрази подкрепа за инициативата и обяви, че в началото на новата година ще потърсят възможности за среща с компетентните институции. Прогнозите за новогодишните празници също предвиждат нови снеговалежи, което още повече увеличава притесненията на местните власти.

Проблемите не се ограничават само до ежедневието на гражданите. Местният бизнес, включително туристическият и производственият сектор, също изпитва сериозни затруднения и икономически загуби поради прекъсванията на електричеството. Кметовете на населените места поискаха от държавата да се намеси и да гарантира, че електропреносната мрежа ще бъде стабилна и ще обслужва нуждите на гражданите. „Аз стоя изцяло зад искането на кметовете за инвестиции в електрическата мрежа на страната и за усилен контрол върху частните доставчици“, подчерта кметът на Троян, Мария Михайлова.

Местните власти настояват за реконструкция на електрическата мрежа, особено в най-проблемните участъци, и предлагат обмисляне на подземни трасета, които да намалят рисковете от прекъсвания. Заместник-кметът Райковски допълни, че е наложително да се направят необходимите инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира стабилност и безопасност.

Кметовете засегнаха и проблема с липсата на мобилен обхват в някои от населените места, което затруднява комуникацията и своевременното информираност на местните власти. Липсата на мобилни клетки възпрепятства ефективното взаимодействие между кметствата и Общината, което е изключително важно при извънредни ситуации.

За жителите на общината, които изпитват трудности или имат нужда от помощ, Община Троян е осигурила денонощен телефонен номер – 0670/68050, на който могат да подават сигнали за всякакви инциденти и проблеми.

Проблемите с липсата на електрическо захранване и с водоснабдяването в Троян продължават да бъдат основен приоритет за местните власти. Техният стремеж е към намиране на тр��йни решения и осигуряване на безопасни условия за гражданите. Троянските кметове активно работят за стабилизиране на ситуацията и за защита на правата на всички жители на общината.

[keeptolking]

"Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното.

Спрете да водите тежки разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се представяте на хора, които нямат интерес от вашето присъствие.

Знам, че инстинктът ви е да дадете всичко от себе си, за да бъдете оценени от тези окол�� вас, но това е импулс, който отнема вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място. Това не означава, че трябва да променяте това, което сте, а означава, че трябва да се освободите от хора, които не са готови да ви придружат.

Ако сте изключени, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които посвещавате времето си, не правите услугата да продължавате да им предлагате енергията и живота си.

Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това прави срещите с хора, с които имате взаимно приятелство или любов, толкова специални. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което с останалите не сте. Колкото повече време прекарвате в опити да накарате някого да ви обича, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, тези, на вашето ниво интереси и отдаденост. Колкото повече се забърквате с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното им изцеление, толкова по-дълго се дистанцирате от общността, която желаете.

Може би ако спрете да се появявате, няма да ви потърсят.

Може би ако спрете да опитвате, връзката ще приключи.

Може би ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а означава, че единственото нещо, което я е поддържало, е енергията, която само вие сте дали, за да я задържите.

Това не е любов, а привързаност.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Най-ценното нещо, което имате в живота си, е вашето време и енергия, тъй като и двете са ограничени.

Това, на което посвещавате време и енергия, ще определи вашето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова неспокойни да прекарвате време с хора, в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота с�� безопасно убежище, където допускате само хора ′′ съвместими ′′ с вас.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого.

Не сте отговорени за убеждаването им да се подобрят.

Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувствате зле, ако се чувствате задължени, вие ще бъдете в основата на всичките си проблеми поради вашата упоритост, страхувайки ��е, че те няма да ви върнат услугата, която сте дарили.

Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, отдаденост и пълна любов със здрави и проспериращи хора.

Направете го и изчакайте, за да видите как всичко започва да се променя."

- Brianna Wiest

[lora-ns-world]

,, Последните"

,, Последните два месеца бяха най-ударните в живота ми. Погребах двама много скъпи хора за мен, майка ми продаде местата, които можех да нарека дом и през всичко това преминах с нощи плачеща сама в леглото до зори, докато работя на две места и творя изкуство. Едва днес се върнах ненадейно на себе си. И осъзнах. Не местата, а това, което бе ваша кауза е наследство. Аз съм вашето наследство. Тази която отгледхте като своя дъщеря. Сега от мен зависи да се погрижа за това наследство. Сега от мен зависи да се погрижа за себе си и да се огъвам без да позволя да се счупя. За да почивате в мир спокойно. "

На баба и дядо 🕊️

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[cutedarky]

✅ 4. Выступить на международном конкурсе в составе хора

(фоточка из хостела как только приехали в Москву)

Мы молодцы, заняли 2 и 3 места в академическом и духовном исполнении соответственно)

В прошлом году, конечно, были 1 и 2, но в этом, во-первых, в три раза больше хоров (а в прошлом году было 80+), и, во-вторых, в этом году у нас сильно поменялся состав из-за выпуска прошлого года (сильные и опытные ушли, и им на замену пришли новенькие)

График был у нас бешеный. Все выходные я почти не спала и бегала по Москве от одного места выступления до другого. В сумме за три дня мы спели 15 песен (2+4 в пятницу, 5+2 в субботу и ещё 2 в воскресенье). В понедельник я отсыпалась после поезда и вот снова на учёбу, эххх(((

Так что вот)

Я думала, что наконец отдохну, но тут режиссер постановки, которую мы ставили в марте, начала новый движ, и я не смогла устоять 😅

Сдавать долги и готовиться к сессии? Не, я пожалуй сыграю присяжного в суде над человечеством 😁

Такие дела)

Ваша гиперактивная ДарКи 😅

[alt3rn8-knowl3dg3]

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми ��ипсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

[themerrywivesofwindsor]

Чет Бейкър

Ти имаш дарба

да забравяш,

имаш тъничка

хартиена ръка.

Разполовяваш

сънища

отдавна.

Бавно

връщаш

малката стрелка.

 

Минутите

при тебе се прибират

след разходката си

в паметта.

Не зная

пазиш ли

бижутата,

привързваш ли се

към неща?

 

Надявам се да видиш

най-красивите места.

Желая топло време

и спокоен сън.

Носи подробна карта

на злините вън.

 

И нека весел вятър

да насочва твоя кораб.

Усмихни се днес, когато

побеждаваш в спора.

И когато губиш също –

няма да ти навреди.

Срещни се с много

интересни хора.

После и от тях

си отиди.

 

Разгледай

всичките музеи.

Напълни догоре

със изкуство

тая празнота,

за да не зее.

Татуирай тялото, да не е

пусто.

Снимай и рисувай.

Пей –

но ти избирай песента.

 

Аз няма да рискувам

и да спомена Чет Бейкър,

есента

и дървените пейки.

Входната врата.

 

И няма да напомням

оня път

във кехлибара на момента,

Вонегът,

говоренето,

ние –

обща плът.

 

Кръжат

софийските линейки

като лешояд��.

Ти внимавай

и не стой задълго

по площадите,

не ставай

очевидна плячка.

 

Няма как да знаем

плана на предачките,

кога е

обедната им почивка,

твърда ли е нишката

на Клото

и каква е

канавата на живота.

Черен ли е, или бял?

 

Когато пак се видим

на Кристал,

ще ти се сторя малко блед.

Защото Бог обича всички,

аз – напротив – само теб.

 

И прочие баналности.

Прахът е намек за история,

за връзки, каузалности,

а може би това, което

не напуска стаята –

това си ти.

 

И делникът навярно е безкраен,

my funny valentine.

 

Каквото досега е

оцеляло,

то е късно да умре –

то е умело

закъсняло.

На същия принцип

и аз съм добре.

 

Щастлив съм,

че в твоето име

все още

няма тире.

 

Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

 

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже.

 

* * *

[bloodbecomeswater]

ПУК! #19 𝗧𝗛𝗘 𝗦𝗘𝗧𝗟𝗜𝗦𝗧 𝗖𝗢𝗟𝗟𝗘𝗖𝗧𝗜𝗢𝗡

Представяне на книгата на Blood Becomes Water и поп-ъп изложба

Място: Avrtikl Bookshop 13 – 16 февруари 2025 Откриване: 13 февруари, 18:00 Разговор с Blood Becomes Water: 15 февруари, 16:00

За ПУК! #19 обединяваме сили с Blood Becomes Water, за да представим тяхната последна книга The Setlist Collection в книжарницата за диза��н и визуална култура Avrtikl. Книгата събира сетлисти на 70 групи от 13 държави, обединявайки всичко характерно за колектива – независими издания, DIY подход и страст към музиката.

Поп-ъп изложбата, създадена специално за пространството на Avrtikl, ще покрие стените на книжарницата с оригинални сетлисти, принтове и снимки от концерти. Тя включва и видеа от изпълнения на живо на някои от групите, подбрани от архива на Blood Becomes Water. Саундтракът на изложбата съживява музиката от книгата с DJ сет на колектива, записан специално за Kiosk Radio.

Сетлистите обикновено са сбити, практични и създадени за нуждите на концерта. Те обаче разкриват много детайли: някои са напечатани, а най-ценните са написани на ръка; някои са пълни с шеги между музикантите или пък пълния текст на нова песен, случайни драсканици, следи от тиксо или петна от бира. Това са малки парчета музикална история, следи от отдавна отминали концерти. Заедно с фотографиите в книгата тези сетлисти връщат зрителя към определени песни, концерти и места.

„Преди осемнайсет години, когато за първи път започнахме да събираме сетлисти от концерти, нямахме представа, че един ден те ще се озоват в книга. Виждали сме как фенове се бият за тях, но сме виждали и групи, които свирят без сетлист. Колекцията представя само малка част от концертите, на които сме били по света. Въпреки това, тя създава интересна мозайка от музиканти, турнета, градове, спомени и хора“, споделя Рая Ботева от Blood Becomes Water в предговора на книгата.

През цялата продължителност на изложбата ще можете да разгледате и селекция от пънк фотокниги от колекцията на ПУК!. Сред тях са Belfast Punk на Рики Адам, God Listens to Slayer на Санна Чарлз и The Station на един от нашите любими фотографи Крис Килип, който снима в култовия анархо-пънк клуб The Station в Нюкасъл. Нашите домакини от Avrtikl са подготвили селекция от книги за изкуство, дизайн и фотография в духа на събитието, специално за феновете на алтернативната музика.

На 13 февруари, четвъртък, ви каним на откриването на поп-ъп изложбата от 18:00, а на 15 февруари, събота, Blood Becomes Water лично ще представят The Setlist Collection в неформална среща с публиката. От петък до неделя, между 13:00 и 19:00, заедно с Blood Becomes Water, ви очакваме в Avrtikl за да разглеждаме книгите и сетлистите, да слушаме музика и да изпием по бира.

[vprki]

По стъпките на Тони Николов в откриване на хора в археологията на въображението

Наскоро излезе четвъртата книга на философа, журналиста и преводач Тони Николов, „Потулена София. Нови 20 истории“ от изключителната му поредица, посветена на нашия град, който открихме отново, независимо, че целият ни живот е тук. Предишните „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“,  всички с логото на издателство „Рива“ ни радваха, удивляваха, натъжаваха…А сега някак с него се “вмъкваме“ в тази „Потулена София“.

Невъзможно е да вървим с неговите стъпки, но поне да ги разгадаем и да разберем повече за града ни и не само, а да открием един свят така умело и безпощадно скриван и потъпкван.

Публикуваме с негово разрешение предговора му към „Потулена София. Нови 20 истории“, 2024.

СТЪПКИ И СЕНКИ

Във всяка от своите точки град като София крие изненади за окото. Асиметрията на времето прави така, че павираните и асфалтирани улици в стария център да изглеждат още по-усукани и по-неравни, надвисналите балкони и пристройките устремно режат небето и даже котките, които скачат умело от покрив на покрив, са сякаш по-наясно от нас, хората, с вековния план на този град, където изникващите наново пластове съседстват със скришните задни дворове.

В предишните си книги – „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“, се опитах да синтезирам опита си от броденето или фланьорството из града, което неминуемо прераства в археология на спомена.

Сега си давам сметка, че ако в предишните ми софийски истории стъпките ми догонваха онова, което се намираше извън окото, този път погледът все повече е обърнат навътре – към потуленото и заличеното. Така към „историите на местата“ се добавят основно „историите на хора“, някога обитавали същите тези места, неотменна част от археологията на нашето въображение.

Всички ние всекидневно пробягваме с поглед фасадите на сградите, кръстовищата на улиците или някоя полусрутена къща, но те си остават „бели страници“, ако капанът на времето не щракне и стъпките ни не „пропаднат“ в миналото. Едва тогава осъзнаваме, че линейната крива на времето предполага безброй криволичещи варианти, че в една и съща точка се кръстосват цели исторически отрязъци.

Град като София е винаги град в перспектива, където всяко „преди“ е обвързано с нещо „после“, което придава особена плътност на всяка софийска история. Тъй като разказът винаги има „лице“ и „опако“, подобно на „невидимите градове“ на Итало Калвино: на утаените спомени съответства огромен „резерв от образи“, които нито могат да се откъснат и разделят, нито да се видят едновременно.

Така от здрачевините на миналото разпилените отломки се изместват в „друго пространство“. Някъде в периферията на това „спомнено време“ стават възможни „разходките“ в тази книга – от безметежната тишина късно вечер до свръхускорението в час пик денем.

Накратко: някъде в София – в онова „каменно въплъщение на софийския душевен живот. Град стар, но без старост, град исторически, но безтрадиционен, спокойно робски и спокойно свободен град“ – Magnus (Петър Нейков), „Из брътвежи на един софиянец“, 1906 г.

Там, където все още витаят стъпките или сенките на Яворов, Андрей Протич или Александър Жендов, на „бивши хора“ и превратаджии, на софиописеца Георги Каназирски-Верин и емблематична софиянка като Йорданка Филаретова, наричана Госпожата… А „спомнянето“ отрежда на бродещия във времето особена и специфична позиция, която преди векове псалмопевецът е уподобил на „бухал в развалини“ или на „самотна птица на покрив“ (Пс. 101:7–8).

„Градът на пребиваващите“ с техните актуални истории е дублиран от „града на отишлите си“. С шепотите, болките, надеждите и упованията им – такива, каквито сме ги чули през разказите на други или прочели в онова, което отишлите си са решили да ни оставят. В някакъв смисъл всички тези истории за „чутото, видяното и преживяното“ сякаш се сливат в историята на една избеляла пощенска картичка, най-неочаквано попаднала в ръцете ми – любовна история, за която не знаех нищо, но със самия факт, че попадна в мен, се превърна в отворено писмо, което се „самоадресира“ (Жак Дерида). Пример за това как близкото и далечното се сближават, а миналото проговаря само и единствено чрез нас. Финалът остава отворен.

Тони Николов

Теодора Димова и Момчил Методиев

Обичайно, както е било винаги с книгите на Тони Николов и „Потулена София“ имаше своето представяне за среща с публиката при забележителен интерес. За нея в една от залите на Съюза на архитектите говориха Теодора Димова, която по неин специален път като писател с вълнение споделя какво преживява с това необичайно четиво; а историкът Момчил Методиев, който познава повечето от новите 20 истории /публикувани в Портал Култура-б.р/ на Тони Николов, прочитайки ги отново в книжно издание, ги открива сякаш отново и да ги определи като различни и много лични като микро исторически разрез на биографичната история.

Публикуваме текста на Теодора Димова от По��тал Култура, който е в основата на експозето ѝ при представянето на книгата.

КОРЕНЪТ, КОЙТО НИ УДЪРЖА НАД БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО

„Няма как започнатите, но прекъснати някога разговори за истории и книги да продължат.“

Въпреки че пише това, Тони Николов си поставя противоположната задача – да продължи прекъснати разговори, като прекрачва през невидимите граници на времето, като се връща в миналото и го разтяга до съвремието, като свързва скъсаните му нишки и от неговите раздробени отломки сглобява един цялостен образ.

Теодора Димова

Горният цитат е от едно от есетата в последната му книга „Потулена София“, в което разказва за съдбата на своя кръстник Иван Драгошинов. Но тъй като тя е преплетена с историята, разказът се насочва към трагичните събития в Катин и Виница, където хиляди невинни жертви са разстреляни от чекистите. Разравянето на масовите гробове се превръща в метафора на разравянето на пластовете на историята, под които е погребана истината. Така достигаме до основната цел на автора – да бъде разкрита истината, голяма част от която е заро��ена и земята над нея е отъпкана от нашите забързани към бъдещето стъпки.

Истината е най-често скриваното съкровище, а откриването му е трудно и изисква специално умение и прецизно боравене с натрошените фрагменти от артефакти. Истината е най-често скриваното, манипулирано, изопачавано и подменяно съкровище. Това се прави толкова често, че мнозина изгубват вродения у човека усет за истина. Изопачаването на истината е основна цел на идеологическите системи, които половин век господстваха в света. Цели поколения живеят в условия на подменена истина. Затова стремежът да се разкрива истината е благородно занимание, което заслужава уважение и насърчение. Тони Николов е автор, който умее да прави това отговорно и виртуозно, с което е заслужил нашите адмирации.

С Тони Николов по стъпките на Димчо Дебелянов в Литературни маршрути, 2024

След като сме узнали, че цялата тайна на спомените са отдавнашни разкази, които неволно са се завъртели в паметта му, нека да продължим заедно с него прекъснатите някога разговори за истории и книги, за хора и съдби.

Темите се сменят като в калейдоскоп, но една нишка свързва няколко от разказите. Тя проследява превратите от първата половина на миналия век, които променят посоката на развитие на България, облика ѝ, а в крайна сметка и съдбата ѝ. Превратите се извършват в равномерни периоди от време, през десет години, сякаш отмерени от ритъма на махалото на часовника на историята. И най-чудното е не това, а че движещите личности и на трите преврата са едни и същи. Не са едни и същи обаче идеите им – първият преврат през 1923 г. се определя като фашистки, а последният, извършен двайсет години по-късно от същите хора, е наречен антифашистки.

Ние днес се възмущаваме от непоследователността на нашите политици. Съвсем наскоро, при съставянето на последното правителство, ни се отдаде възможност да ги обругаем, задето извършиха точно това, което заклинателно бяха заявявали, че никога не биха сторили. Да не го бяха правили поне заклинателно. Но те са наследници на традиции в политиката – наши родни исторически традиции. Последователи на една традиционна непоследователност.

Теодора Димова, Момчил Методиев и Тони Николов

Сред постоянното непостоянство чутовно се извисява постъпката на Димо Казасов, министър и в трите превратаджийски правителства. След като става министър на пропагандата в отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 г., той лично забранява собствените си книги, писани преди 1944 г. – „В тъмнините на заговора“, „В отечеството на Мусолини“, „Проблемът на политическия вожд“, „Звено без грим“ и още няколко. Всички. Включва ги в списъците с вредна литература. Много от авторите, чиито книги са вкарани в тези списъци, са вкарани в затвора. Министърът на пропагандата не предприема такава мярка спрямо себе си – вероятно от хуманни съображения. А софияписецът Тони Николов казва, че докато обикалял къщата на някогашния политик на улица „Женева“ 12, си мислел колко невероятно е един и същи човек да създава, описва и пренаписва събитията.

На задната корица на последната му книга с реставрирана история съм представила автора така: „Сладкодумният събирач на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях – смачквана с ботуш.“

Днес трябва да положим старание да я почистим от калните отпечатъци на тоталитарния ботуш. А на Тони Николов да благодарим, че върши това така вдъхновено и вдъхновяващо.

Теодора Димова /в гръб/, Захари Карабашлиев и Тони Николов

Нека да го последваме стъпка след стъпка из малките улици, откъдето ще зърнем „половинчатостите в родната ни история, заради което ни дебнат евразийските покрайнини“, и да стигнем до една жълта двуетажна къща, която ще ни разкаже за своя собственик Стойчо Мошанов – един от многобройните „бивши хора“, паметта за които е насилствено изтрита. Тя е на бул. „Цариградско шосе“, при построяването ѝ в края на 20-те години на миналия век се е намирала на бул. „Николай Николаевич“, брат на Царя Освободител, а в нашето детство беше на бул. „Ленин“.

Преди войната Стойчо Мошанов е председател на 24-ото Народно събрание, но му е лепнат етикета „яростен англофил“ и той е принуден да подаде оставка. През август-септември 1944 г. чрез мисията си в Кайро за втори път се опитва да насочи България в лагера на демокрациите и да я спаси от съветска окупация. Планът му е съгласуван с тогавашния министър-председател Иван Багрянов, но не е съгласуван с „бащата на народите“ и по комунистическата радиостанция „Христо Ботев“, която предава от Москва, му е лепнат нов етикет – „слуга на монархофашизма“.

Съветският съюз обявява война на България, което прави преговорите със западните съюзници безпредметни. След като България е окупирана от Червената армия, мисията на Стойчо Мошанов е наречена предателска. Тя му струва десет години по лагери и затвори. Клеймото „бивши хора“ е лепнато на потомците му до трето поколение.

Тони Николов

Тони Николов задава един сложен въпрос – защо времето „преди“ е от такова значение за нас? На който отговаря чрез друг въпрос: „Нима коренът на миналото, в който се вкопчваме с неподозирано упорство, е единственото, удържащо ни над самата бездна на времето?“

Теодора Димова

И четирите книги са прекрасно оформени от Надежда Олег Ляхова и самите, какъвто е стилът на издателство „Рива“, са полиграфски изпипани като произведение на изкуството. За великолепната снимка на корицата на „Потулена София“ Тони Николов разказа, че в търсене на отдавна запуснатия дом на Христо Матов сред руините наоколо видял огромно старо огледало и го снимал с телефона си…Така, че снимащият човек на снимката е той…

Припомняме, че Тони Николов получи наградата на Столична община в област „Литература“ за първата си книга “Спомнена София: 20 истории”, 2021 в Деня на мъдрата София и трите ѝ дъщери Вяра, Любов и Надежда 17 септември 2022 година. Ден преди това се състоя премиерата на втората му книга “Бленувана София” в прекрасното пространство на градината на къщата-музей „Борис Христов“. /Може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Балансът между художественото и документалното е премерен прецизно в неговите книги. В полза на документалното. Или в полза на художественото. Всъщност в полза и на едното, и на другото. Именно това прави звученето на тези разкази и в четирите книги ��зключително съвременно. Книгите на Тони Николов разкриват София по забележителен начин като минало и съвременност – усеща се като  филм с незабравими образи, които и чуваш.

Този текст ще завършим с част от написаното от Теодора Димова на задната корица на „Потулена София:

„Софияписецът…

Вместителят на спомените…

Архиварят на изгубения град…

Фланиращият софиянец…

Някак незабелязано и стъпка по стъпка Тони Николов направи нещо удивително – със своите четири книги, посветени на миналото на София, издигна своеобразен паметник на поколения българи, живели според нормите на морала, честта и достойнството. Издигна паметник на една друга България – европейска и независима, за която днес само бихме могли да мечтаем.

Най-радостното от всичко е, че към този паметник се насочват погледите на младите поколения, както и на всички онези, които изпитват омерзение от българското настояще. Добрата вест за автора е, че те стават все повече.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[stara-zagora]

Старозагорски младежи ще се обучават как се създава изкуство в градска среда и как се изгражда идентичността на един град. В предстоящите месеци младите хора ще научат да организират културни събития, ще имат нарочен форум с творци и артистични мениджъри, а накрая ще преобразят знакови старозагорски места с артистични намеси. #StaraZagora #Стара Загора https://stara-zagora.info/mladezhi-shte-uchat-kak-se-pravi-gradska-identichnost-chrez-izkustvo-v-publichna-sreda/

[silentangell95]

Ретроспекция 2024г. 2 част

За края на годината пък се разболях жестоко. Настинки, ларингити и там минах през целият кръговрат. Не бях прекарвала някога Нова година по нощница в леглото но ето и, че това стана.  Други малки неща които се случиха бяха спирането на тока и това, че с интернета имах проблеми и виках хора от Vivacom да го оправят. От позитивните новини е, че рамкирах вторият си гоблен и завърших първият си разказ. Започнах отново да си пиша в дневника всеки ден. Действа ми много разтоварващо тъй като не задържам нищо в себе си и изливам всичко там.  Гълъби ми загнездиха и на двете тераси, че успяха и яйца да снесът. О забравих да кажа, че си имам и нов лаптоп както и майка а за баща ми нов телефон. Всичко това благодарение на Райчо. Други нови неща са вратата на избата която цяло лято чистехме от боклуци и антрето в коридора. Сдобих се и с арабски парфюм и такъв на Victoria's Secret. Списание за Формула 1 най- накрая попадна в ръцете ми и стана мое притежание. Тази година имах два шоколадови календара и един козметичен на Essence. За първи път пуших  вейп с вкус на грозде и ходих на казино. Лошо момиче съм аз. Пък колко суши изядох от Lidul не е истина. Тази година като цяло беше много емоционална и в негативен и в позитивен план. Доста ми се раздрусаха нервите и вътрешния свят. Въпреки това много нови преживявания, места и хора ми озариха тъмнината.  Да видим 2025г какво ще ми донесе.

[iamstonecoldbabyy]

Глава 32

Вървя, бързам, имам чувството, че всеки момент, краката ми ще ме предадат, но не мога да спра. Давя се в мълчанието си, а сълзите ми спират моя говор. Бързам, защото, ако спра не знам дали ще мога да продължа. Никой не каза, че е толкова трудно. Така и не се научих да бъда силна, останах си ревлата, наранения човек, онази, която винаги обвинява себе си, онази, която не може да се защити, онази, която не иска да причини същата болка на друг. Обичай врага си…само глупости, болката не те прави силен, тя само те отслабва. Белязва те, създава страхове, недоверие и отчуждение. Нищо не наранява така, както думи остри като острие и целенасочени действия непознати и раняващи ума не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. Аз, един чувствителен човек в този така груб, егоистичен и нарцистичен свят, вярвай ми, едвам си поемам въздух, все едно съм седнала на тръни, знам че това не е моето място и не знам как да достигна до моето. Знам само че не принадлежа тук, не и на места и хора, които раняват съзнателно моята нежна душа. Един ден аз няма да бъда човекът, който ще бъде взет за даденост, някой ден ще намеря своето място и своята сила. Дотогава ще заровя очи в красотата на живота и ще чакам търпеливо и упорито няма да се позволя дори трудно, дори с цената на още удари, аз ще намеря себе си и това ще бъде моето извинение от мен за мен за всичко, което съм търпяла и понасява в името на това да се науча да обичам първо себе си и на помисля първо за себе си преди всеки друг второстепенен герой в моята история, в моя живот.

[purple-little-fairy]

ИЗТОЧНИКЪТ НА ЕНЕРГИЯ Е РЕЧТА

В будистката психология се казва, че основният източник на загуба на енергия е речта. Християнската религия учи: „Няма значение какво влиза в устата на човека, важното е какво излиза“. Някои хора използват този израз, за ​​да оправдаят стила си на хранене, който в много отношения прилича на стила на хранене на прасе - "яж каквото искаш и каквото видиш", като същевременно пренебрегват втората част от твърдението. Много аскети и светци отивали в уединени места, за да не ги подтиква нищо да участват в празни разговори. Във Ведите празните приказки се наричат ​​„праджалпа“. И именно това е едно от основните препятствия по пътя на духовния и материален прогрес. Първото нещо, по което съдим за един човек, е начинът, по който говори. Речта определя човека.

Почти всеки човек, който се интересува от йога, източна психология и философия, знае името на мъдреца Патанджали и неговия монументален труд по йога - "Йога сутри". Но малко хора знаят, че преди всичко той е написал не по-малко изключителни произведения, посветени на речта и медицината: съответно „Патанджала-бхашя” и „Чарака”. Патанджали Бхашя, като коментар върху граматиката на Панини, учи как да говорим пр��вилно и как да конструираме речта си правилно.

Има тясна връзка между ума и речта, ума и тялото, ума и душата. Здравото тяло, здравият дух и здравата реч създават хармонична личност. Съвременните изследвания показват, че говорните грешки не са случайни. Те имат дълбока връзка с умственото развитие. Заекването и колебанието в говора се появяват при сериозно емоционално разстройство. Почти всички заболявания имат психосоматичен характер.

Всеки човек, който се стреми към съвършенство, трябва да стане преди всичко лекар, който лекува собственото си тяло; второ, специалист по граматика, който следи речта му; трето, философ, който пречиства съзнанието си и разбира Абсолютната Истина.

В живота на такъв човек не може да има място за физически заболявания, безразличие към себепознанието и за нарушена реч. Именно такъв човек мъдрецът Патанджали нарече йогин. И без значение с каква йога, с каква духовна практика се занимава човек, всичко казано по-горе се отнася за него в пълна степен.

Здравето и материалното благополучие зависят от речта. И това се отнася не само за духовните хора, но и за тези, които искат да успеят материално. Уменията за говорене и слушане се преподават много сериозно във всички бизнес училища. Дори в престъпния свят, за да се издигнете в гангстерската йерархия, трябва да можете да контролирате езика си. Там много реалистично цитират думите на Буда, че една дума може да убие човек. Три минути гняв могат да разрушат десетгодишно приятелство. Думите до голяма степен определят нашата карма. Можете да прекарате десет години в духовно развитие, благотворителни дейности, но след като сте обидили велика личност, можете да загубите всичко на всички нива и да деградирате в по-ниски форми на живот.

Откъде идва това? От обиди. Ведическата астрология казва, че планетата-сянка Кету е отговорна за обидите. Кету е планета, която дава бързи реакции, често моментално. Кету също дава освобождение. Но в негативен аспект. Тя наказва за обиди и неуважителна реч, бързо лишавайки човек от всичко, което е постигнал духовно и материално. Във ведическата цивилизация всеки човек е бил научен да внимава много с речта си. Докато човек не проговори, трудно се разпознава.

Можете да различите глупака от мъдрия човек, когато говори. Речта има много силна енергия. Експерти с фино зрение казват, че хората, които използват нецензурни думи, говорят грубо и обидно, веднага получават черно петно ​​на определено място на финото тяло, ��оето след година-две може да се развие в раков тумор.

Речта е проява на жизнена сила. Най-важното нещо, за което езикът е предназначен за нас, е четенето на молитви, мантри и обсъждането на теми, които ни доближават до Божественото. Можете също така да обсъждате практически въпроси и да общувате с близки, ако е необходимо. Но най-важното е да не прекалявате.

Аюрведа казва, че речта е проява на прана. Прана е жизнената сила, Универсалната енергия. Колкото повече прана, толкова по-здрав, по-успешен, харизматичен и хармоничен е човек. Така че, на първо място, праната се изразходва, когато човек говори. Особено когато някой критикува, осъжда, предявява претенции, псува. Според статистиката 90% от всички кавги възникват, защото говорим лошо за някого. Най-успешните хора са тези, които говорят приятно и могат да контролират речта си. В Бхагавад Гита се казва, че аскетизмът на речта се състои в способността да се говори истината със сладки думи.

Хората, които говорят грубо, заемат последните места във всички йерархии. Това важи и за държавите като цяло. Имайте предвид, че страните с висока култура на речта са по-успешни - Япония, Германия и като цяло вс��чки страни, които са част от Голямата осморка. Въпреки че в момента там се извършва културна дегенерация, която включва и деградация на културата на словото. И това оказва влияние както върху икономиката, така и върху духовния живот като цяло. На Изток човек, който просто не може да контролира речта си, се смята за много примитивен, въпреки че може да е професор на Запад.

Кармата се определя от нашата реч. Важно е да запомните, че ако критикуваме някого, ние поемаме негативната карма и лошите черти на характера на този човек. Ето как действа законът на кармата. И също така вземаме качествата на човека, когото хвалим. Ето защо Ведите ни призовават винаги да говорим за Бог и светиите и да ги възхваляваме. Това е най-лесният начин за постигане на божествени качества. Тоест, ако искате да придобиете някакви качества, просто трябва да прочетете за някой светец, който ги притежава или да обсъдите качествата му с някого.

Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на човека, за когото мислим и съответно говорим. Ето защо дори западните психолози съветват да се мисли и говори за успешни и хармонични хора.

Но колкото повече егоизъм и завист имаме, толкова по-трудно ни е да говорим добре за някого. Трябва да се научим да не критикуваме никого. Този, който ни критикува, ни дава положителната си карма и ни отнема лошата. Ето защо във Ведите винаги се смята за добро, когато ни критикуват.

Как речта работи с нашата карма? В Махабхарата се казва, че ако сте планирали нещо, ако искате да направите нещо, не казвайте на никого за това. След като сте го казали, е с 80% по-малко вероятно да се случи, особено ако сте го споделили с ревнив, алчен човек. Защо хората, които говорят малко и мислят, постигат повече? Те не губят енергия. Друго просто правило, свързано с речта е, че ако сме направили нещо добро на някого и сме се похвалили с това пред другите, то в този момент губим положителната карма и всички плодове на благочестието, които сме спечелили с това действие. Самохвалците постигат малко. Затова никога не трябва да се хвалим с постиженията си, защото в този момент губим всички плодове, които сме спечелили до този момент.

Истинска история:

Ученикът се приближава до учителя и пита:

– Съветвате да живеем с отворен ум. Но тогава целият ум може да отлети, нали?

- Просто си затвори плътно устата. И всичко ще бъде наред.

Мислите определят речта, затова е важно да не мислим лошо за никого. Колкото по-хаотични мисли имаме в главите си, толкова повече те се проявяват в езика ни и толкова по-неподредена ще бъде речта ни.

Който мисли ясно, говори ясно.

Има и друго ниво – да се научиш да приемаш критика.

Едно от качествата на ума е, че той може да се оправдае във всяка ситуация. Колкото по-ниско е нивото на един човек, толкова повече извинения чувате от него. Дори и да е извършил най-отвратителното престъпление, такъв човек, без да се изчервява, се оправдава. Един от основните показатели за човек, който е на високо ниво на развитие, е, че той спокойно изслушва критиките, отправени към него.

Правила за разумна реч:

Трима йоги медитират в пещерата. Изведнъж чуват някакъв звук, издаван от животно. Един йогин казва: Беше коза. Минава година. Друг йогин отговаря: „Не, беше крава.“ Минава още една година. Третият йогин казва: "Ако не спрете да спорите, ще ви напусна."

Първото правило на разумната реч е да преброите до 10, преди да кажете нещо грубо. Това може да изглежда глупаво. В началото едва ли ще можем да броим до 3. Но от друга страна, ако отговорите след кратка пауза, тогава отговорът ви ще бъде много по-разумен, защото първото нещо, което идва на ум, когато ни критикуват, карат ни се, е желанието да се оправдаем и да отговорим остро в отговор. Затова се научете да мислите 5-10 секунди, преди да отговорите. Освен всичко друго, това ще намали излишното емоционално напрежение. Човек, който се занимава със самореализация, говори много малко и замислено. В биографиите на някои велики хора се казва, че те никога не са реагирали веднага на обвинения и като цяло са се опитвали да не казват нищо в гняв. Отлагания са разговора за друг ден или докато се уталожат страстите. Защото знаели, че докато гневът и раздразнението влияят на речта им, последствията ще бъдат тъжни, а понякога просто разрушителни.

Второто правило на разумната реч е, че не е нужно да стигате до крайности. Бог се проявява в малки неща, а Сатана в крайности. Не бива да се дава обет: „Ще бъда ням като риба“. Особено ако сте ярък екстроверт по природа, тогава това може само да ви навреди. Ако вашата психофизическа природа е такава, че трябва да говорите много, тогава говорете така, че вие ​​и околните да имате полза от това. Затова бъдете открити и приятелски настроени и най-важното – живейте съзнателно. Важно е да запомните, че нашето ниво се определя от малки, незначителни действия - как сме реагирали на грубост в магазин, какви емоции започват да ни завладяват, когато сме „незаслужено“ критикувани и т.н.

Три нива на речта:

Човек на високо духовно ниво, в доброта, на когото е казано нещо лошо за някого или който е видял или чул нещо оскверняващо, може дори да се почувства физически болен. Може да се почувства като напляскан с пръст. Такъв човек винаги говори истината с приятни думи. Съзнателно произнася всяка дума и всяка дума носи хармония на този свят. В речта има много безвреден хумор, често за себе си. Такива хора почти винаги са здрави и щастливи.

Хората в страстта са много чувствителни към критика, те могат да говорят с часове с голямо удоволствие на теми, свързани със секс, пари, икономически просперитет, политика, обсъждане на покупки, говорят за себе си с добри думи, саркастично обсъждат някого и т.н. Обикновено говорят бързо. Хуморът обикновено е вулгарен и свързан със секса. Обикновено в началото на разговора те изпитват голямо удовлетворение и приповдигане, но след такива разговори се чувстват празни и отвратени. И колкото по-високо е нивото на съзнание, толкова по-силно е това чувство.

Този стил на говорене води до деградация на всички нива.

Невежите се отличават с това, че речта им е пълна с обиди, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи и пр. Всички думи са пропити с гняв и омраза. Когато такъв човек отвори устата си, има чувството, че стаята е изпълнена с неприятна миризма. Следователно, ако кажете на такъв човек нещо добро за някого, той може да се разболее. Такива хора, като правило, съзнателно или несъзнателно провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гняв, раздразнение, негодувание, завист, защото са настроени на тази вълна и се хранят с тези по-ниски разрушителни емоции. Хуморът им е „черен“, пълен с подигравки и радост от нещастието на другите. Те са в илюзия от началото до края. Вселената третира такива хора с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психични заболявания. Не можете дори да сте близо до тях, още по-малко да общувате с тях. Обикновено рядко се среща човек, който постоянно да е само на едно ниво. Смесените типове са по-често срещани или типът на човек може да се промени доста бързо.

Това наистина зависи от:

•компанията, която избираме – на работа, в свободното време... Например, след като сме започнали да общуваме със страстен човек, след няколко минути може да се окажем активно въвлечени в дискусия на политици. Въпреки че преди 10 минути не ни е пукало за тях.

• места. Например в казина, нощни клубове, близо до бирени сергии, наркосборници. Обсъждането на духовни теми е трудно да си представим. Ако едно място е пронизано със страст и невежество, тогава речта, чута там, ще бъде съответстваща.

• време. Например от 21:00 до 02:00 часа е времето на невежеството, така че точно по това време искате да отидете на невежо място, да гледате невеж филм, да говорите на невежи, в най-добрия случай страстни теми. Утрото е по-мъдро от вечерта - това е народна мъдрост. Отдавна е забелязано, че това, за което сте говорили вечер и особено ако сте взели някакви решения, съжалявате сутрин или поне виждате в различна светлина. Ето защо, спазването на едно просто правило - никога не вземайте решения вечер и като цяло говорете възможно най-малко по това време - ще направи живота ни много по-щастлив и ще ни спаси от много проблеми и нещастия. Неслучайно всичко в природата по това време спи. Чували ли сте някога птици да пеят по това време?

В края на седмицата можете да проведете тест, за да видите каква реч е доминирала през седмицата. Ако в доброто, тогава ще бъде лесно да забележите как хармонията и щастието навлизат в живота ни. Ако в страст и особено в невежество, тогава естественият резултат ще бъде болест, депресия и нещастие.

Важно правило е да се отървете от претенции. Първата стъпка към любовта е благод��рността. На този свят малко хора благодарят на някого. По принцип всички изразяват оплаквания, скрито или явно. Но е важно да запомните, че ако не благодарим на някого, това означава, че започваме да критикуваме и да предявяваме претенции, без винаги дори да го осъзнаваме. Службата не е само някакъв вид физическа помощ, на първо място, това означава да помогнете на човек да развие съзнанието на Бог, да дадете своята любов, да доближите човек до Божественото.

Всичко, което правим без любов, носи само нещастие и разруха, колкото и благородно да изглежда отстрани. Учителите учат, че всяка секунда или се приближаваме до Бог, или се отдалечаваме от Него. Всяка ситуация е урок. И трябва да благодарим на Бог за всяка изпратена ни ситуация. Всевишният е Всеблаг и всяка секунда ни желае само добро. Всяка секунда е посветена на нашето обучение.

Щом имаме оплаквания, сърдечният ни център се блокира. Най-честите оплаквания са от съдбата, от другите, недоволство от себе си и света. Претенциите се изразяват не само с думи, но преди всичко с мисли, тон, стил на общуване и отношение към живота. Всяка ситуация ни е дадена, за да можем да работим върху себе си. Колкото по-малко хармонични сме, колкото по-напрегнати сме, толкова по-сурови уроци ще научим. Но веднага щом започнем да приемаме ситуацията, настъпва релаксация и следователно тази ситуация бързо ще се разреши.

Аюрведа казва, че не можете да се отървете от болестта, освен ако не я вземете. Това е първата стъпка към изцелението и разрешаването на всеки проблем - пълно приемане отвътре, като Божия благодат, на тази болест и нещастие, а на външен план трябва да положите всички усилия, за да го разрешите. Ако не приемем ситуацията, тогава повече от 90% от нашата енергия ще отиде в нейното „дъвчене“. Тялото ни може да се справи с всяка болест. Също така можем да се справим с всяка ситуация и да излезем победители. Ако ни бъде поставен някакъв вид изпитание, това означава, че можем да го издържим. Бог не дава изпитания, превишаващи нечии сили. Вместо да се оплакваме, трябва да свикнем да благодарим на всички. Оплакванията са първата стъпка към болестта и нещастието.

Трябва да проследите колко благодарност имате и колко оплаквания имате към другите. Ще откриете, че често имаме повече оплаквания, отколкото благодарности.

Претенциите идват от ума и фалшивото его.

Ом Шанти