#места и хора

[notesovertherailroads]

Теория на относителността

Според нея времето е непостоянно като величина и е известна с това, че колкото по-бързо се движим, то ще видим повече за по-кратък времеви период... Знам, че не е точно това, но няма значение, защото разбирането е относително. Тичам, а в слушалките ми бичи "Heartshaped box", вариантът на Duomo. Опитвам се да се фокусирам, да се откъсна от сънищата си, които ме преследват напоследък. Започвам бавно и се отпускам чак когато навлизам в парка и виждам, че все още не е пълно с хора. Пред мен са баба, която бута количка и внучето. Облечено със синьо яке, то обикаля диагонално по пътеката, а аз забавям, провирам се със скорост, която раздвижва въздуха около него. Детето се обръща и ме поглежда странно, хващам погледа му за миг докато изчезвам по маршрута си. Настройвам дишането си. Разминавам се с други бегачи. Песните се сменят. Правя един цял кръг, 2,4 километра. Отново съм на същата алея към Коколандия и тогава ги виждам. Бабата и внучето. Изминали са може би петдесет, най-много сто метра. Сега то държи лопатка и весело подскача по диагоналите от двете страни на пътеката, загребва тук или там. Аз подминавам отново, но погледът ми застива върху него докато ме връхлитат мисли. Ако аз съм ракетата, която е в онзи мисловен експеримент с близнаците, то би трябвало да съм в момента с една милисекунда по-млад, да съм видял повече, да съм усетил повече. Но всъщност в живота това е обратно. За тези стотина метра детето е могло да види съкровище във всяко камъче, да открие охлюв, да се впечатлява от дървета, които сякаш подпират небето. Ако тича, то ще има безкрая пред себе си, безброй възможности да открие в света всяко малко чудо. А постепенно светът ще се завърта все по-бързо... На третата обиколка не ги виждам, сигурно свили в друга посока. И въпреки това хлапето е пред очите ми докато физиката и философията зад нея се смесва със спомени. Аз съм на четири и съм на синята си триколка. Пред мен е вратата на двора - граница, която ми беше забранено да напускам, защото там беше улицата. Онова страшно нещо, което предизвикваше потрес у нашите. Въртя педалите на триколката и вратата се приближава. Става все по-голяма и голяма, притегателна със своя олющен метал, а отвъд е светът. Широк и шумен, там са и приятелите ми, пътят за детската и неща за които само мога да предполагам. Стигам края, вратата е пред мен и не мога да й устоя. Оказвам се на тротоара. Горд. Докато въртя педалите, сградите са огромни кули, които нямат равни с други. Имам чувството, че подминавам къщата ни цяла вечност, след това тази на Мими и крайъгълната. Стигам улица "Баница". Всичко е голямо, любопитно и страшно. Гледам улицата, радвам се на тази експедиция и решавам да обърна. Достигам вратата си, а там е баба ми, която уплашено ми бие шамар. Аз се чудя какво съм направил и моето постижение, моят Еверест се изпарява... Така или иначе, години по-късно осъзнавам причините за тази уплаха. Може би докато сме малки се движим със скоростта на светлината и всичко е едновременно застинало и бързо. Може би отново ще сме така на старини, а междувременно все се опитваме да надбягаме космическия кораб с "близнака ни" и се приближаваме към центъра на нашата галактика.

А все пак дори и светлината е с непостоянна скорост.

[iamstonecoldbabyy]

Спрях да търся смисъла зад всичко. Всъщност аз жадувах да зная всичко, да се потапям в информация, в четива, да знам, всичко да знам. Напоследък съм уморена, леко разочарована, сякаш съм започнала да губя своя пламък. Сега вече не търся смисъла, установих, от една възрастна жена, която днес ме заговори, случайно, че смисълът дори към края на живота, пак не го намираш. Даваш си сметка на база на спомените, които имаш, че си срещал някакви хора, пътувал си на някакви места, сблъсквал си се с трудности, научил си уроци, а тези които не се научил, тя каза, че се повтаряли. “Аз не заговарям всеки”- каза тя, “Но усетих, че трябва да заговоря теб. Усетих, че ще ме приемеш”. Леко се усмихнах, днес бях потънала в мисли, а час по-рано си бях припомнила с тежка въздишка как мразя тия периоди на подтиснатост, но събрах сили сама на себе си да припомня, че все някога и това ще мине. Всичко има своя край, думи, които винаги са ме успокоявали. Смисълът днес е, че имах нужда да поговоря с някого, един малък разговор, с едно голямо значение. Имах нужда от малко светлина, сякаш някой ме беше чул и изпратил малко надежда.

[keeptolking]

"Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното.

Спрете да водите тежки разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се представяте на хора, които нямат интерес от вашето присъствие.

Знам, че инстинктът ви е да дадете всичко от себе си, за да бъдете оценени от тези около вас, но това е импулс, който отнема вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място. Това не означава, че трябва да променяте това, което сте, а означава, че трябва да се освободите от хора, които не са готови да ви придружат.

Ако сте изключени, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които посвещавате времето си, не правите услугата да продължавате да им предлагате енергията и живота си.

Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това прави срещите с хора, с които имате взаимно приятелство или любов, толкова специални. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което с останалите не сте. Колкото повече време прекарвате в опити да накарате някого да ви обича, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, тези, на вашето ниво интереси и отдаденост. Колкото повече се забърквате с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното им изцеление, толкова по-дълго се дистанцирате от общността, която желаете.

Може би ако спрете да се появявате, няма да ви потърсят.

Може би ако спрете да опитвате, връзката ще приключи.

Може би ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а означава, че единственото нещо, което я е поддържало, е енергията, която само вие сте дали, за да я задържите.

Това не е любов, а привързаност.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Най-ценното нещо, което имате в живота си, е вашето време и енергия, тъй като и двете са ограничени.

Това, на което посвещавате време и енергия, ще определи вашето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова неспокойни да прекарвате време с хора, в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, където допускате само хора ′′ съвместими ′′ с вас.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого.

Не сте отговорени за убеждаването им да се подобрят.

Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувствате зле, ако се чувствате задължени, вие ще бъдете в основата на всичките си проблеми поради вашата упоритост, страхувайки се, че те няма да ви върнат услугата, която сте дарили.

Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, отдаденост и пълна любов със здрави и проспериращи хора.

Направете го и изчакайте, за да видите как всичко започва да се променя."

- Brianna Wiest

[lora-ns-world]

,, Последните"

,, Последните два месеца бяха най-ударните в живота ми. Погребах двама много скъпи хора за мен, майка ми продаде местата, които можех да нарека дом и през всичко това преминах с нощи плачеща сама в леглото до зори, докато работя на две места и творя изкуство. Едва днес се върнах ненадейно на себе си. И осъзнах. Не местата, а това, което бе ваша кауза е наследство. Аз съм вашето наследство. Тази която отгледхте като своя дъщеря. Сега от мен зависи да се погрижа за това наследство. Сега от мен зависи да се погрижа за себе си и да се огъвам без да позволя да се счупя. За да почивате в мир спокойно. "

На баба и дядо 🕊️

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[cutedarky]

✅ 4. Выступить на международном конкурсе в составе хора

(фоточка из хостела как только приехали в Москву)

Мы молодцы, заняли 2 и 3 места в академическом и духовном исполнении соответственно)

В прошлом году, конечно, были 1 и 2, но в этом, во-первых, в три раза больше хоров (а в прошлом году было 80+), и, во-вторых, в этом году у нас сильно поменялся состав из-за выпуска прошлого года (сильные и опытные ушли, и им на замену пришли новенькие)

График был у нас бешеный. Все выходные я почти не спала и бегала по Москве от одного места выступления до другого. В сумме за три дня мы спели 15 песен (2+4 в пятницу, 5+2 в субботу и ещё 2 в воскресенье). В понедельник я отсыпалась после поезда и вот снова на учёбу, эххх(((

Так что вот)

Я думала, что наконец отдохну, но тут режиссер постановки, которую мы ставили в марте, начала новый движ, и я не смогла устоять 😅

Сдавать долги и готовиться к сессии? Не, я пожалуй сыграю присяжного в суде над человечеством 😁

Такие дела)

Ваша гиперактивная ДарКи 😅

[monicagavrilova]

Открих се и се загубих безброй пъти в тази песен.

"Надявам се да видиш най-красивите места. Желая топло време и спокоен сън. Носѝ подробна карта на злините вън."

"Срещни се с много хора. После и от тях си отиди. Разгледай всичките музеи. Напълнѝ догоре със изкуство тая празнота, за да не зее."

"Когато пак се видим на Кристал, ще ти се сторя малко блед. Защото Бог обича всички, аз – напротив – само теб."

[alt3rn8-knowl3dg3]

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

[themerrywivesofwindsor]

Чет Бейкър

Ти имаш дарба

да забравяш,

имаш тъничка

хартиена ръка.

Разполовяваш

сънища

отдавна.

Бавно

връщаш

малката стрелка.

 

Минутите

при тебе се прибират

след разходката си

в паметта.

Не зная

пазиш ли

бижутата,

привързваш ли се

към неща?

 

Надявам се да видиш

най-красивите места.

Желая топло време

и спокоен сън.

Носи подробна карта

на злините вън.

 

И нека весел вятър

да насочва твоя кораб.

Усмихни се днес, когато

побеждаваш в спора.

И когато губиш също –

няма да ти навреди.

Срещни се с много

интересни хора.

После и от тях

си отиди.

 

Разгледай

всичките музеи.

Напълни догоре

със изкуство

тая празнота,

за да не зее.

Татуирай тялото, да не е

пусто.

Снимай и рисувай.

Пей –

но ти избирай песента.

 

Аз няма да рискувам

и да спомена Чет Бейкър,

есента

и дървените пейки.

Входната врата.

 

И няма да напомням

оня път

във кехлибара на момента,

Вонегът,

говоренето,

ние –

обща плът.

 

Кръжат

софийските линейки

като лешояди.

Ти внимавай

и не стой задълго

по площадите,

не ставай

очевидна плячка.

 

Няма как да знаем

плана на предачките,

кога е

��бедната им почивка,

твърда ли е нишката

на Клото

и каква е

канавата на живота.

Черен ли е, или бял?

 

Когато пак се видим

на Кристал,

ще ти се сторя малко блед.

Защото Бог обича всички,

аз – напротив – само теб.

 

И прочие баналности.

Прахът е намек за история,

за връзки, каузалности,

а може би това, което

не напуска стаята –

това си ти.

 

И делникът навярно е безкраен,

my funny valentine.

 

Каквото досега е

оцеляло,

то е късно да умре –

то е умело

закъсняло.

На същия принцип

и аз съм добре.

 

Щастлив съм,

че в твоето име

все още

няма тире.

 

Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

 

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже.

 

* * *

[vasetovp]

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин.

Улиците празни ,тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на Родината ! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка .

- Момче, спри за малко .

- Да, бабо, кажи.

- Аз май съм се объркала чедо !

Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.

- Тръгнах към дома си , ама май съм поела в друга посока! - и избърсва една сълза от очите си.

- Къде живееш? - питам я.

- Ами на центъра на селото ,аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?

- Не - отвръщам аз.

Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват.

- Как така се обърках - тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.

- Да те съпроводя до домът ти - успокоих я аз.

- Благодаря ти - изохка тя и от очите и се стекаха сълзи.

Изпратих я и тръгнах по тихите улици , но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси .Къде ли се скитат чедата на бедната женица ?Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото ? А аз пътник по чужди земи ,вече не изпитвах удоволствие от разходката си . В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ? За това едва ли ��исли правителството ! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони? Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:

- Аз май се обърках чедо ...

А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. "За тази година имаме такъв и такъв растеж...", "Инфлацията е само... процента"... Вече сме европейци... Осигурихме... работни места...." ... А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него !

[ei-tui-za-kef]

Без спомени ако остана

Коя ще съм

Ще съм едно същество, без никаква представа къде е какво е и защо е така

То тогава цялата ни представа за това кои сме ние се крепи на възможността ни да запомняме места случки хора усещания

Като ги помним знаем после как да постъм дали да повторим или заобиколим дадени ситуации

Цялото ни съзнание характер и поведение е изградено на базата на спомените

Без тях ще се гледам в огледалото и ще съм празна и за да стана някой друг трябва да почна да трупам спомени отново

То тогава ако някой ми зареди в мозъка други спомени ще стана друг човек

Само леко малко е крейзи това като факт

Уж сме много умни много размишляваме усещаме гении и тн но като забравиш си абсолютно безсилен да се върнеш там където си бил

И плачен и се смеем и съществуваме благодарение на това човешко качество

[stela1988]

Маршрутът Истанбул - Черноморието: Най-добрият начин да стигнете до Вашата лятна дестинация.

Бургас, Варна, Слънчев Бряг, Свети Влас, Несебър, Равда и още много др. градове

Лятото наближава и много хора започват да планират своите ваканции на Черноморието. Един от най-популярните маршрути е между Истанбул и Черноморските курорти в България. В тази статия ще разгледаме различните опции за трансфер, предимствата на индивидуалния такси трансфер и как да направите пътуването си удобно и безпроблемно.

1. Опции за пътуване от Истанбул до Черноморието

Когато планирате пътуване от Истанбул до Черноморието, имате ��яколко опции, които можете да обмислите:

Автобус: Множество автобусни компании предлагат редовни маршрути между Истанбул и Черноморските курорти. Това е икономичен вариант, но може да отнеме повече време в сравнение с такси.

Влак: Пътуването с влак е също вариант, който можете да обмислите. Въпреки че е удобно, то изисква прехвърляне на места, което може да добави време към вашето пътуване.

Индивидуален такси трансфер: Това е най-удобният вариант, който предлага гъвкавост и комфорт. С индивидуален такси трансфер можете да изберете времето на тръгване и да избегнете стреса от пренаселените обществени транспортни средства.

Научете повече за индивидуалните такси трансфери на нашия сайт.

2. Предимствата на индивидуалния такси трансфер

Индивидуалният такси трансфер предлага множество предимства:

Комфорт: Вие ще пътувате в комфортен автомобил, който е специално подбран за вас. Това означава, че ще можете да се насладите на лукса на частно пространство.

Гъвкавост: Можете да изберете времето на тръгване и дестинацията, а шофьорът ще ви вземе от удобно място, което сами посочите.

Бързина: За разлика от автобусите, индивидуалният трансфер е бърз и директен, което значително намалява времето за пътуване.

Лична услуга: Шофьорът ще бъде на ваше разположение, за да отговори на всички ваши въпроси и нужди по време на пътуването.

Разберете повече за нашите услуги за такси трансфер.

3. Как да планирате своето пътуване

Когато планирате своето пътуване, е важно да вземете предвид няколко ключови фактора:

Резервация: Най-добре е да резервирате такси трансфера предварително, за да си гарантирате най-добрата цена и наличност. На нашия сайт можете лесно да направите резервация онлайн.

Избор на маршрут: Има различни маршрути от Истанбул до Черноморието. Консултирайте се с вашия шофьор, за да изберете най-добрия маршрут за вас.

Допълнителни услуги: Някои компании предлагат допълнителни услуги, като транспорт на багаж или спирки по пътя. Уточнете предварително какви услуги са налични.

4. Красотата на Черноморието

След като пристигнете в Черноморието, ще бъдете впечатлени от красотата на региона. Местата, които можете да посетите, включват:

Златни пясъци: Известни с красивите си плажове и развлекателни заведения.

Слънчев бряг: Популярен курорт с много възможности за развлечение и нощен живот.

Созопол: Исторически град с живописна архитектура и прекрасни плажове.

Несебър: Град с богата история и красиви старинни сгради, вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

5. Заключение

Пътуването от Истанбул до Черноморието предлага много възможности за незабравимо лятно преживяване. Индивидуалният такси трансфер е идеален избор за тези, които търсят комфорт, бързина и гъвкавост. Резервирайте своя трансфер днес и се подгответе за незабравимо лято на Черноморието!

Разгледайте нашите услуги за такси трансфер и направете резервация.

[fundraising01]

Какво Трябва да Знаете за Кучетата Асистенти и Кучетата Водачи

Кучетата играят важна роля в живота на хората от векове, но тяхната помощ далеч не се ограничава само до лоялност и компания. Специално обучените куче  и кучетата водачи предоставят изключителна подкрепа на хора с физически увреждания и слепота, като подобряват значително тяхното качество на живот.

В тази статия ще разгледаме какви са предимствата на кучетата асистенти и водачи, как се обучават и какво включва процесът по придобиване на такова куче, включително каква е типичната куче водач цена.

Какво е Куче Асистент?

Куче асистент е специално обучено куче, което помага на хора с физически или сензорни увреждания. Това може да включва кучета, които помагат на хора в инвалидни колички, с епилепсия, диабет или загуба на слуха. Тези кучета са обучени да изпълняват определени задачи, които улесняват ежедневния живот на техните стопани. Например, те могат да носят предмети, да отварят врати или да алармират стопанина си при здравословни проблеми.

Независимо дали става въпрос за физическа помощ или емоционална подкрепа, кучетата асистенти предлагат уникален начин за подобряване на самостоятелността на хората с увреждания.

Куче Водач: Каква е Неговата Роля?

Куче водач е специално обучено куче, което помага на хора със зрителни увреждания да се придвижват по-сигурно и уверено. Тези кучета са обучени да разпознават препятствия по пътя и да ги заобикалят, да помагат на стопаните си при пресичане на улици и да намират специфични локации като автобусни спирки или входове.

За много хора със зрителни увреждания, куче водач предоставя не само безопасност, но и свобода и независимост, която е трудна за постигане без неговата помощ.

Куче Водач Цена: Колко Струва Обучението и Придобиването?

Обучението на куче водач е сложен и дълготраен процес, който изисква значителни ресурси и време. Кучетата преминават през няколко фази на обучение, които включват основно обучение, социализация и специфични умения, свързани със зрителните увреждания. Поради сложността на процеса и високите изисквания, куче водач цена може да бъде доста висока.

Цената на куче водач може да варира значително в зависимост от това къде и как е обучено. В различни държави съществуват програми, които предоставят кучета водачи безплатно или на намалени цени за нуждаещите се хора. Въпреки това, цената може да достигне хиляди левове, като в нея се включват не само обучението на кучето, но и грижите за него през целия му живот.

Как Се Обучават Кучетата Асистенти и Водачи?

Обучението на куче асистент или водач е дълъг и отговорен процес. Първоначално кучетата преминават през основно обучение за послушание и социализация. След това започва специализираната фаза, в която те се учат на конкретните задачи, свързани с техните бъдещи роли. В обучението на кучета асистенти често се включва и специфична подготовка за взаимодействие със стопани, които имат епилепсия, диабет или други здравословни проблеми.

От друга страна, кучетата водачи се учат как да водят хора със зрителни увреждания по безопасни маршрути, да избягват препятствия и да реагират на команди. Обучението на тези кучета може да отнеме месеци или дори години.

Предимства от Притежаването на Куче Асистент или Водач

Има много ползи от притежаването на куче асистент или водач. Най-голямата полза е възстановяването на независимостта на хората с увреждания. С помощта на тези кучета, хората могат да извършват ежедневни дейности с много по-малко трудности. Освен това, те предлагат емоционална подкрепа и могат да помогнат за намаляване на стреса и тревожността.

Също така, кучетата водачи помагат на хората със зрителни увреждания да се придвижват по-лесно и безопасно в обществени места, като им предоставят увереност и спокойствие.

Заключение

Кучетата асистенти и водачи предоставят изключителна помощ на хората с увреждания, като им позволяват да водят по-независим живот. Независимо дали става въпрос за куче, което помага на стопанина си в ежедневните задачи, или за куче водач, което осигурява безопасността на хора със зрителни увреждания, тези животни са изключително ценни. Въпреки че куче водач цена може да бъде висока, ползите от тяхната помощ са неоценими.

[iamstonecoldbabyy]

Глава 32

Вървя, бързам, имам чувството, че всеки момент, краката ми ще ме предадат, но не мога да спра. Давя се в мълчанието си, а сълзите ми спират моя говор. Бързам, защото, ако спра не знам дали ще мога да продължа. Никой не каза, че е толкова трудно. Така и не се научих да бъда силна, останах си ревлата, наранения човек, онази, която винаги обвинява себе си, онази, която не може да се защити, онази, която не иска да причини същата болка на друг. Обичай врага си…само глупости, болката не те прави силен, тя само те отслабва. Белязва те, създава страхове, недоверие и отчуждение. Нищо не наранява така, както думи остри като острие и целенасочени действия непознати и раняващи ума не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. Аз, един чувствителен човек в този така груб, егоистичен и нарцистичен свят, вярвай ми, едвам си поемам въздух, все едно съм седнала на тръни, знам че това не е моето място и не знам как да достигна до моето. Знам само че не принадлежа тук, не и на места и хора, които раняват съзнателно моята нежна душа. Един ден аз няма да бъда човекът, който ще бъде взет за даденост, някой ден ще намеря своето място и своята сила. Дотогава ще заровя очи в красотата на живота и ще чакам търпеливо и упорито няма да се позволя дори трудно, дори с цената на още удари, аз ще намеря себе си и това ще бъде моето извинение от мен за мен за всичко, което съм търпяла и понасява в името на това да се науча да обичам първо себе си и на помисля първо за себе си преди всеки друг второстепенен герой в моята история, в моя живот.

[keeptolking]

"Милиони хора са женени, милиони хора правят секс, но малцина се обичат истински.За да обичаш истински, трябва да участваш в постоянен интимен танц със своя партньор...Обичаш, когато осъзнаваш, че нищо от онова, което се случва между вас, не е незначително, че всичко, което изричаш, може да причини на любимия ти радост или мъка, че всичко, което правиш, ще укрепи или ще отслаби връзката ви.Обичаш, когато разбираш всичко това и всяка сутрин се събуждаш, изпълнен с благодарност, че имаш още един ден, през който да обичаш и да се наслаждаваш на партньора си...Когато в живота ти има някой, който те обича, ти си щедро благословен. В дар ти е поднесен друг човек, който е избрал да върви редом с теб. Той споделя дните и нощите ти, леглото и бремето ти. Човекът, който те обича, съзира в теб твои тайни способности, които никой друг не вижда. Той или тя ще докосва тялото ти на места, които никой друг не докосва.Човекът, който те обича, ще те открие, където и да се криеш и ще превърне сигурната си любяща прегръдка в рай за теб. Човекът, който те обича, ти предлага изобилие от чудеса всеки ден. Той притежава способността да ти доставя удоволствие с усмивката, с гласа си, с уханието на шията си, с начина, по който се движи. Притежава способността да прогони самотата ти.Притежава способността да превърне обикновеното във величествено. Той е твоят път към рая, тук на Земята..."

- Барбара Де Анджелис

[vprki]

Фестивалът SofiaDocuMental търси истината за времето, в което живеем

Петото издание на Международния документален филмов фестивал SofiaDocuMental с фокус върху човешките права ще се проведе между 28 септември и 6 октомври 2024 г. под мотото „Излез от балона“. Фестивалът ще представи 30 премиерни за България филми, носители на престижни международни награди. Предстоят ексклузивни срещи с режисьорите и редица специални събития, а част от програмата ще бъде достъпна онлайн в цялата страна до края на октомври в партньорство с Neterra TV.

В свят, в който властват безразличието и разделението, Sofia DocuMental ни кани да пристъпим отвъд зоната на комфорта и да разширим погледа си към реалността. Това подсказва и визуалната идентичност на фестивала, която ще оживее на ключови места из цяла София като Софийското Ларго, Дом на киното, Филмотечно кино “Одеон”, Чешки център София, Гьоте институт, Полски институт, Френски институт, клуб ДОМ, както и новооткритата културна сцена на Централни хали.

Мартичка Божилова

Припомняме, че по повод неговото трето издание Мартичка Божилова, директор на Международния фестивала  каза за „въпреки.com” тогава: „Няма да променим света, но ще го предизвикаме. Един човек да променим, би било сериозно постижение.“

През декември 2020 година в сложната ситуация на противоепидемичните мерки заради Ковид-19 се появи за първи път фестивалът Sofia DocuMental. Организаторите го нарекоха нулев, защото бе само онлайн. Той се откри  с швейцарско-мексиканската копродукция „Радиомълчание”, а ние го определихме като един нов изключително интересен, актуален и амбициозен фестивал, защото неговият фокус са човешките  права. /За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Sofia DocuMental е първият международен фестивал в България за художествено документално кино с фокус върху човешките права. Организирано от Балкански документален център, събитието е своеобразна платформа за дебати за човешките права, която представя пред широк кръг от българска и международна публика документални филми, които търсят истината за времето, в което живеем, по визуално впечатляващ начин. Чрез прожекции, специални събития и дискусии между режисьорите и публиката, фестивалът се фокусира върху най-наболелите обществени проблеми на дневен ред, като прави тематиката достъпна за широка публика с цел повишаване степента на социална ангажираност.

С днешна дата се питаме какво се промени в света за тези години от първото издание на фестивала и, за жалост, си отговаряме и виждаме, преживяваме, че животът ни в глобален план стана/ва все по-страшен и непредсказуем. Войни, смърт на невинни хора, безправие, дори безнадеждност – този списък е много по-дълъг…

За пета поредна година фестивалът ще отличи най-добър филм на жена режисьор. Международното жури ще определи победителката, а наградата е осигурена благодарение на подкрепата на Български фонд за жените. И тази година зрителите ще могат да гласуват за най-добър филм, който ще бъде отличен с „Награда на публиката”.

Конкурсната програма, превърнала се в запазена марка на Sofia DocuMental, поощрява равенството между половете и подкрепя работата на жена режисьор. Тази година претенденти за наградите са:

"Без посока"

Копродукцията между Гърция, Швейцария, Италия, България „Без посока“ на Елина Псику, която ще има своята българска премиера на официалното откриване на фестивала на 30 септември под куполите на Софийското Ларго (за него малко по-късно в текста);

Разказът за нископлатения мигрантски труд в „Границите на Европа“ на Аполена Ричликова;

Филмът „Мирни хора“ на Оксана Карпович, който разкрива безсмислието и безчовечността на продължаващия конфликт в Украйна през прихванати телефонни разговори между руски войници и техните семейства; (по-късно в текста);

„Демокрация ноар“, режисиран от номинираната за Оскар Кони Фийлд, който се занимава с упадъка на демокрацията в Унгария при Виктор Орбан;

"Открадната планета"

Дълбоко личният филм в стил дневник „Открадната планета“ на родената по време на ислямската революция от 1979 г. иранска режисьорка Фараназ Шарифи;

„Сбогом, Тиберия“ на Лина Суалем, който чрез писма, архивни кадри и възстановки разказва историята на Палестина от гледната точка на четири поколения жени;

Въздействащото видео разследване на сексуалното насилие по време на Босненската война „Мълчание на разума“ на Кумяна Новакова;

"Снимка за спомен"

„Снимка за спомен“ на украинската режисьорка Олга Черних, който плавно свързва днешното насилие в Донбас с разрушенията от Втората световна война;

Клара Тасовска и нейното изследване на изкуството като убежище и катализатор за свобода и себеоткритие „Не съм всичко, което искам да бъда“;

Разказът за домашното насилие в привидно идиличния семеен живот по време на Германското „икономическо чудо“ във „Физика на семейното щастие“ на Аника Мейер.

Конкурсът се осъществява с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община. Голямата награда, осигурена от Българския фонд за жените, и статуетката на София ДокуМентал – стъкленият чук, през който художничката Светлана Мирчева интерпретира силата на режисьорките документалистки – ще бъдат присъдени от жури в състав: българската филмова критичка, журналистка и кураторка Мариана Христова, редовен сътрудник на Cineuropa, The New Arab, Klassiki Journal, Българско кино общество и  списание „Кино“, носителка на наградата за филмова критика на балканския филмов сайт Altcine.com, член на СБФД, FIPRESCI, FEDEORA и Европейската филмова академия; продуцентката Анамария Анточи, член на престижни общности на киноиндустрията като EAVE, ACE Producers, European Producers Club и Inside Pictures, продуцирала игрални и документални филми, сред които MALMKROG на Кристи Пую, MEN OF DEEDS на Пол Негоеску (2022) или THINGS WE SAID TODAY на Андрей Ужица (2024); филмовият и музикален критик Стив Рикинсън, оперативен мениджър и редактор на секцията за индустрията на европейското списание за документални филми  Modern Times Review.

"Границите на Европа"

Филмът „Без посока“, с който ще се открие фестивалът ни отвежда на завладяващо пътешествие из Европа, проследявайки преплетените пътища на три жени, които поставят под въпрос рестриктивните закони на своите страни към телесната автономия. Робин преминава граници, за да получи искания от нея аборт, Катерина търси ин витро процедури в друга страна, а Кики търси място, където евтаназията е легална. Различните им пътувания разкриват резките противоречия в европейските закони, където личната свобода се сблъсква с политически и религиозни ограничения. Със свеж и динамичен кинематографичен стил „Без посока“ предлага дълбок и открит поглед върху борбата за правото на избор и предизвикателството да запазиш своята автономност в континент, белязан, както от безгранична мобилност, така и от непреодолими ограничения.

"Мирни хора"

„Мирни хора“ , 2024  (Канада, Франция, Украйна) на Оксана Карпович представя суров поглед върху войната в Украйна, като разкрива прихванати телефонни разговори между руски войници и техните семейства. Украинското разузнаване разкрива цял спектър от емоции у войниците, от погрешно разбран героизъм до дълбоко разочарование, поставяйки фокус върху жестоката реалност на войната и империалистическите мотиви зад руската агресия. Филмът съпоставя тези сурови лични записи с живи сцени от всекидневието, прекъснато от насилие, създавайки напрежение, което подчертава безсмислието и безчовечността на продължаващия конфли��т. Филмът ще бъде прожектиран в Чешкия институт на 1 октомври от 18.30 и на 5 октомври от 16 часа в Полския институт заедно с филма „Кметът“, 2024 (България) на Давид Джамбазов.

"Кметът"

„Кметът“ е част от поредицата Think Freedom на регионалния клон на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ (ФНФ), представяща серия документални портрети на вдъхновяващи и свободомислещи хора от Източна и Югоизточна Европа. ФНФ се основава на принципите на либерализма и предоставя политическо образование както в Германия, така и в чужбина. Военният ветеран Володимир е постигнал мечтата си – да стане кмет на град Чорткив, Украйна – население 28 279 души. Когато Путин разгръща бруталната си война срещу цялата страна, несломимият кмет открива, че дори мирният живот се е превърнал в серия отчаяни битки. Да поддържа бомбоубежищата сухи, да оправи училището, дори да спаси живота на бактериите в пречиствателната станция – няма лесна задача. Да не говорим за нуждата да утеши тъгата и да вдъхне надежда на своите съграждани. А телефонът звъни ли, звъни…

Прожекциите се организират в партньорство с Посолството на Украйна в България, Фондация „Фридрих Науман“ и Tanuki Films.

И в петте издания на Sofia DocuMental темата за Украйна и агресията на Русия срещу нея присъства осезателно. И и по-мащабно от геометрична прогресия войната се развива все по-зловещо. Кой можеше да подозира, че този Ад ще е възможен в 21-ви век след кошмара на Втората световна война…Ужасяващо е, че сме обречени като човечество да не е възможно в света да растат поколения, които не познават войната и зловещите ѝ последствия за отделния човек…И във военните сводки него го няма, той става статистика и безименен…

Sofia DocuMental е изключително важен фестивал за България. Той не е за удоволствие, а за смисъла в живота ни в глобален план. Какъв невероятен консенсус с малки изключения българските партии и т.нар. патриотично гражданство се обединиха против приемането на Истанбулската конвенция! Какво е отношението към различните, как мнозинството се отнася към екологичните проблеми, към мигрантите, към войната! Светът е много по-широк и сложен от самозатворилото се пространство между Калотино и Капитан Андреево като мислене и манталитет за много наши сънародници. Тъжна констатация, но…

С цялата програма на фестивала може да се запознаете на https://www.documental.bg/schedule/. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Sofia DocuMental и Стефан Марков

[phoenixbleu]

Ето, пиша го

Гледах първи епизод от първи сезон на The Chosen и... сякаш срещнах Исус за първи път. Толкова много ми липсваше, дори най-малката частичка от секундата без Него е болезнено. Припомних се, че не мога без Него, просто не мога, просто това е моята любов, няма друга. Това е единствената ми любов. Тия дни намерих стария си дневник, където много интересно се проследява виждането ми за любовта. И ще го споделя скоро. Цял ден плача, не само защото сърцето ми е пълно, а защото знам и какво ми коства, когато съм без него. И съжалявам, че не винаги успявам да го представя, че човешкото в мен се обажда и пречи той да се прояви напълно в мен.

Плаках и за друго, най-сетне ми се изкристализира нещо, което съм чувствала през целия си живот, но не съм имала пълната убеденост или пълното усещане какво може да значи това. Исус обича всеки един човек с дълбочината и интензитета, с които обича и мен. Досега не съм си задавала въпроса как любовта на Бог може да е към всички и към всичко, как може да е за няколко души едновременно насреща, едновременно да ги обича. Как е възможно? А този въпрос е много важен, защото отговорът е важно да го запомним и живеем всеки ден. Приемали сме досега като нещо нормално Бог обича всички, да, но в момент на интимност се запитвам и как сега по същия начин си толкова близък с друг, а в същото време говориш за вярност и моногамия. Човек би се запитал, не е ли полиаморен Исус. Но Исус не е полиаморен, полиамор��ята е гнусна, доколкото знам това е да имаш любовни взаимоотношенията и сексуални връзки с повече хора. Да обичаш повече от един човек е нормално, но да си еднакво романтичен с тях и да имаш интимна връзка с всички, е гнусно. И къде е моногамията на Исус? Ето тук е ключът. И тогава ми просветна по-ясно от всякога.

Бог създаде човек по свой образ и подобие, създаде един човек, но в този човек го имаше триединството, защото на места пише и Бог ги създаде. От Адам Бог изкара Ева и им каза да се плодят. Но човекът по начало си беше един. Ала Бог прозря, че не е хубаво за човека да бъде сам. За целта на любовта е нужно общуване, взаимоотношение, оглеждане, приемане, да се видиш от страни като отделна част и да се приемеш, да се заобичаш. Ако беше оставил човека като един, нямаше да послужи за нищо това, нямаше да се види и почувства характера на любовта в пълния му потенциал. И така бе нужно човекът да се превърне в повече човеци. Човекът се раздели на отделни клетки, които формираха отделните части на цялото човешко тяло. И за да функционира Човекът, всяка част трябва да е в хармония с другите, да се обичат и да се приемат, то нямат друг избор, ако искат Човекът да работи като цяло. Но разбира се, че всяка клетка имаше правото на избор да се смята за нещо отделно, собствена вселена, но от това винаги ни е боляло. Защото не е естествения процес и поток, по който е необходимо да се сработват клетките и частите на тялото. Представете си раковите клетки например, всичко, което е нападнато от вирус например. Затова е толкова присъщо на човека да иска да помогне на другите в беда.

Ето как Господ, Исус Христос обича всички едновременно. Не случайно в Библията сме наречени Булка, не булки. Булка, една. Защото ние сме едно, ние сме един човек и Господ си обича Своя човек. Затова го усещаме и имаме еднакво дълбоко като Свой, защото Той си е наш, нашата любов, единствената ни любов. Ние сме един организъм, Един. И затова, когато се запознаеш с Исус искаш да го споделиш с другите. Цял ден плача и не знам как да се изразя и ми се говори само за Него и искам да си говоря с другите за техните преживявания с него. Да, мили мои, няма за кога да чакаме. Достатъчно време бяхме отделени от любовта, няма вече, Господ идва да си прибере човека. Идва да си ни вземе. Чакайте го и знам, точно сега е още по-болезнен всеки един момент без да го усещаш в сърцето, виждаш коренната разлика, когато е в теб и когато не е в теб. Защото си създаден да е винаги в теб. Създаден си да имаш постоянна връзка с него, постоянно общуване, ��остоянен обмен. Защото Бог е любов и ние сме неговата Любима. Когато давам сърцето си на Исус, сърцето ми се чувства напълно на място, сърцето ми е у Дома.