#майстор | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 18 days

Text

РЕФЛЕКСИИ: Кинофестивалът CineLibri е 10 години „Поезия безкрай“…

„Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестива�� CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук/.

Раймонд Вагенщайн и Жаклин Вагенщайн при представянето на първия кинофестивал CineLibri, 2015

В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват:

Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Педро Алмодовар Вече имаме информация за част от филмите, които ще гледаме. Чакат ни уникални преживявания в дните на фестивала. Още преди да бъде обявена Голямата награда „Златен лъв“ за най-добър филм, която спечели изключителният испански режисьор Педро Алмодовар на 81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер, с първата си англоезична продукция – „Съседната стая“ знаехме, че на 25 октомври ще имаме шанса да го видим в зала 1 на НДК, когато ще бъде и церемонията по награждаването на CineLibri. Филмът ще има ексклузивна премиера у нас броени дни след премиерата си във Венеция. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Главните роли са поверени на две възхитителни актриси – Тилда Суинтън и Джулиан Мур! Филмът е адаптация по роман на Сигрид Нунес, изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид и Марта са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Вглеждайки се в отношенията помежду им, „Съседната стая“ рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие.

Тилда Суинтън и Джулиан Мур

Режисьор, сценарист, писател и продуцент, Педро Алмодовар има внушителен набор от киноотличия в кариерата си, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“, „Златна палма“, а през 2019 г. на фестивала във Венеция му беше връчена награда за цялостно творчество. Филмите му се занимават с проблемите на идентичността, приятелството, страстта, семейството и майчинството. Действието обикновено се развива на фона на определени социални и политически трансформации, героите са психологически достоверни, диалозите са пиперливи, а декорите и цветовете са истинска поезия. Алмодовар е майстор на сложните емоционални лабиринти и жизнеутвърждаващата мелодрама.

Неотдавна на български език излезе неговият сборник с разкази „Последният сън“ (издателство Colibri) – изкусна и многолика кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор. Фрагментирана автобиография на един оригинален творец, страстно отдаден на изкуството!

Новият филм на Паоло Сорентино, един от корифеите на съвременното италианско кино, ще открие Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024. Италианско-френската продукция „Партенопа“, която се нареди сред номинациите за „Златна палма“ в Кан тази година, представлява пленителна неаполитанска драма – изящен трактат за магията на кинематографията.

По традиция тържествената церемония по откриване на CineLibri ще се състои на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК в присъствието на десетки изтъкнати гости.

Историята на филма е вдъхновена от мита за Партенопа, една от сирените в гръцката митология, чието име означава „глас на девица“. Партенопа е и поетичното име на Неапол, родния град на многократно отличавания режисьор и сценарист Паоло Сорентино, който има в актива си „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и четири награди на Европейската филмова академия само за трагикомичния шедьовър „Великата красота“ (2013). „Партенопа“ е седмият поред негов филм, номиниран за „Златна палма“.

Роберто Стабиле, ръководител на специалните проекти в Чинечита, който представи програмата Italian Screens в България, благодарение на който ще бъдат показани съвременни италиански филми в рамките на CineLibri

Верен на темите, които го вълнуват, и на сатиричния си подход, сега Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност. Партенопа е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девойка се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Главната роля във филма е поверена на прелестната дебютантка Челесте Дала Порта. Партнират ѝ Гари Олдман, Стефания Сандрели, Луиза ��аниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо и други.

„Майсторът и Маргарита“

Една от най-очакваните прожекции безспорно ще бъде филмът „Майсторът и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин. Определят го като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента.

Почти всеки ден от CineLibri ни „зарибяват“, в най-добрия смисъл на думата, каква изненада ни готвят с поредния филм, който ще бъде включен в програмата на фестивала. /Може да следите на на тяхната фейсбук страница тук./. Тепърва ще разказваме за това…Но сега споделяме по-подробно за идеята на организаторите за юбилейното издание.

CineLibri 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието (доколкото във всяко отчаяние се крие надежда), затова и фигурата в средата, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неуморния човешки порив. Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията в името на хармонията. Че пламъчето на живота, желанието, любовта, мирът са невъзможни без примиряване на различията, в които има толкова много поезия и красота, стига да имаш очи за нея. Поезията е безкрайна, защото човешките пориви и желания са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Алехандро Ходоровски

Мотото „Поезия безкрай“ е неслучайна референция към едноименния филм на забележителния режисьор Алехандро Ходоровски, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен. Кой всъщност е Алехандро Ходоровски Прулански? Роден през 1929 г. в Чили, потомък на украински евреи, креативен, ексцентричен артист с множество превъплъщения – поет, писател, философ, драматург, комик, танцьор, кукловод, режисьор на култовите филми „Къртицата“, „Свещената планина“ и „Света кръв“, автор на пантомими и на комикси, основател на „паническия театър“… Ала преди всичко харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. Автобиографията му не е традиционно животоописание, а метафора и символ на приключението живот, изпълнено с вечно дирене и стремеж да бъдат преодолени границите на разума и тялото със силата на духа и на едно неистово въображение. За да добием сетива за онзи магически „танц на реалността“, който разкрива фантастични възможности и отваря неочаквани пътища, и да се слеем с неговия ритъм.

"Криле на желанието"

А крилете във фигурата са недвусмислена препратка и към знаковия филм на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

Фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса - Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия... През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Атанас Далчев

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Както официалната визия на CineLibri 2024 , генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии, така и съдържанието на актуалния видеоклип е вдъхновено от тематичния фокус на програмата. Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на прочутия „Манифест на сюрреализма“, с който Андре Бретон полага основите на това революционно за времето си движение в изкуството. Терминът е изкован от Гийом Аполинер, още един ярък представител на френския артистичен авангард.

Пол Елюар

Режисьор на клипа е Димитър Коцев - Шошо, съмишленик и приятел на фестивала от самото му създаване. Актьорите изпълнители на стиховете са Велина Георгиева и Спартак Панталеев. Оператор на видеото е Александър Станишев, монтажист е Зорица Коцева. Цветните корекции са дело на Борис Тивчев, а костюмите дължим на Мартин Коцев. Художник на костюмите е Силвия Владимирова, художник на крилете: Irina Anatolieva Pamyatnih. Превод стихове на Пол Елюар и Луи Арагон: Силвия Вагенщайн. Анимирано аутро: @ratimid.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Жаклин Вагенщайн

Заедно с това всяко издание обогатява програмата си с нови събития, осмислени преди всичко като поклон и възхищение от голямата литература и доброто кино. Тази година ще се проведе Първият форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27 октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг. Форумът представлява изключителна възможност за българската публика да се срещне с едни от най-видните имена в киноиндустрията от цял свят, които ще разискват всички аспекти на адаптирането на литературни произведения на голям екран: от творческия процес през практиките и тенденциите до реализацията, финансирането и пласирането на пазара. Програмата включва панелисти от България, Франция, Англия, Германия, САЩ, Шотландия, Норвегия, Чехия, Гърция, Нидерландия, Кипър, Италия и др., представители на финансиращи институции, специализирани платформи, сейлс и продуцентски компании, писатели, режисьори, сценаристи, актьори, журналисти, издатели, скаути, фестивални селекционери. Участие са потвърдили вече влиятелни имена със световен авторитет. Подробности за форума очаквайте при нас.

А ние се вълнуваме и кои ще бъдат членовете на авторитетното международно жури в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri 2024, които също ще вземат участие като панелисти в този форум.

За финал на този текст ще цитираме отново организаторите: „Очаквайте единствения кинофестивал, който се уповава на вековната мъдрост на писаното слово и превръща симбиозата между киното и литературата в оръжие срещу апатията и бездуховността.“

На добър час, любимо CineLibri! Нямаме търпение! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#CineLibri #Жаклин Вагенщайн #Алехандро Ходоровски #Педро Алмодовар #Зелма Алмалех #Рефлексии

0 notes

realistimo · 2 months

Text

🛠️ Както обещахме, тази седмица ще Ви споделим кои са най-популярните преустройства на апартаментите в панелните блокове (В СНИМКИ).

🏢 Панелните апартаменти предлагат ясно разпределено жилищно пространство. В зависимост от тяхната квадратура, се състоят от няколко стаи, но някои от тях, включително и терасите, са изключително големи.

💁 Този факт се използва от собствениците, за да направят промени в жилището си. А кои са най-честите промени, които правят? Нека ги разгледаме:

1️⃣ Преустройство на тераса в кухня 👉 това преустройство включва премахването на стената разделяща кухнята и терасата. Тук е важно решението дали ще премахнете цялата стена или ще запазите част от нея.

2️⃣ Преустановяване на кухня в спалня 👉 друго често срещано предизвикателство в гарсониерите и двустайните жилища. Най-важната стъпка тук е именно затапването и замазването на водопроводните връзки, както и промяната на разпределението на ел. връзки.

3️⃣ Разделяне на хола на 2 стаи 👉 все по-популярно става големият хол да се превърне в по-малък такъв, в спалня или друга стая. Единият начин за това преустройство е използването на дивана или етажерка като разделител. Други възможни преустройства са използването на френски интериорни врати, както и плъзгащи се стъклени прегради.

4️⃣ Всекидневна с кухненски бокс 👉 напоследък се забелязва обединение на всекидневна в обособен кухненски бокс. Съществуват и различни възможности за позиционирането на кухнята: да бъде разположена на една от стените или да се помести в ъглова форма. Това обаче зависи от спецификата на помещението, разположението на прозорците и водопроводните връзки.

💡 Освен възможните начини, по които можете да преустройте Вашето жилище, важно е да помислите и за здравето му отвън. За да удължите живота на Вашия апартамент, да го заздравите и да се чувствате по-добре в него, трябва да го санирате.

ℹ️ Повече информация за санирането на панелните сгради, избора на майстор или строителна фирма, както и избора на материали, може да откриете в блог секцията на Реалистимо.

1 note · View note

mihaylovblog · 3 months

Text

ЧРД на българската актриса Бойка Велкова (16.06.1958)! Тук в ролята на Десислава (жената на севастократор Калоян) заедно с Петър Деспотов в откъс от българския игрален филм “Боянският майстор”, 1981 г. на режисьора Захари Жандов, по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

#българско кино #bulgaria #българскокино #българия

0 notes

orleff · 4 months

Link

Nile издават новия си албум "The Underworld Awaits Us All" през август

0 notes

deiphobahileev · 6 months

Text

Смъртта е jet set Майстор от провинцията

Един писател, за чието име не искам да си спомня, майстор на жанра In Memoriam на по-добрите от него, преди десетина години написа след смъртта на поета Мария Вирхов за нея като за своя градска. По-късно я издаде под семейно прикритие, придавайки на голото сладострастие на надживелия в пробива си чак до вилната зона на недостижимата софийска буржоазия на 20-те (на миналия век)…

View On WordPress

0 notes

nurxaya · 6 months

Text

Ето какво какво казва Алън Уотс за смисъла на живота – простичка истина, позната на всеки от нас и дори превърнала се в едно от онези клишета, с които сме наясно и подкрепяме, но като че ли никога не прилагаме напълно в живота си:

Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти. Те идват при мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни най-малка представа какво искаме да правим.” Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?” Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!” Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.” А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?”

Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!” Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин. И в крайна сметка, ако наистина харесваш какво правиш – няма значение какво е то – рано или късно ти можеш да станеш майстор в него. Това е единственият начин да станеш майстор в нещо – истински да бъдеш в него. И тогава ще си способен да вземеш добър хонорар за него, каквото и да е то. Така че не се притеснявай прекалено много, всеки се интересува от нещо. За всичко, от което можеш да се интересуваш, ще откриеш и други, които са заинтересовани.

Но е съвсем глупаво да прекарваш времето си, правейки неща, които не харесваш с цел да продължиш да изразходваш неща, които не харесваш, да правиш неща, които не харесваш и да учиш децата си да следват същата схема. Виждате ли, това, което правим е да отглеждаме деца и да ги учим да живеят същите животи, които ние живеем. За да могат да се оправдаят и да намерят удовлетворение в живота като възпитават децата си да отгледат техните деца, правейки същото. Така че всичко е празни приказки и никакви действия – никога не се стига дотам! И затова е толкова важно да обмислиш този въпрос:

Какво желая?

Източник: manifest.bg

#Какво желаеш #Какво искаш #живот #живееш

0 notes

jmyankova · 11 months

Text

0 notes

vplovdiv · 1 year

Text

Актьор, режисьор и ментор, той е определян от световната критика за “гений” и “майстор на комедията” с 8 авторски постановки и над 2000 представления, буквално обиколили света.

0 notes

homerepair-bg · 2 years

Text

Изграждане на електроинсталации

Изграждаме качествени и добре структурирани електроинсталации

Електроинсталацията е един от основните елементи на всяка сграда. Затова е изключително важно тя да бъде изградена качествено и професионално от компетенстни ел. техници. Електро инсталациите, ВиК инсталациите и водоснабдяването са основните структурни елементи в една сграда, след тяхната реализация се полага всичко останало. При изграждането на една нова електроинсталация е много важно да си представите и какво точно желаете - целия Ваш дом с обзавеждането, аксесоарите и електроуредите, за да можете да определите къде ще бъдат всички консуматори на електричество – осветителни тела (полюлеи и плафони, лунички, стенни аплици, скрито осветление , осветление на огледалото в банята, терасите и т.н.), всички електроуреди (печки, перални, климатици, хладилници, контакти и ел. ключове и контакти около кухненския плот, led осветление, аспиратор, контакти на терасата и др.) и всички допълнителни захранвани уреди (като захранване на душ кабината, вентилатор в банята, рутер или суич за приемане на интернета, отопление в банята, захранване за алармената инсталация, ел. контакти и т.н.), така че ел. инсталaцията да се планира и изгради по най-правилния и ефективен начин за Вашите нужди. Ето защо е от изключителна важност предварително да се планира разположението на всеки елемент от електропреносната мрежа и пътят на кабелните трасета. За да постигнем отличен ефект, извършваме прецизно планиране и оразмеряване преди изграждането на ел. инсталацията, така че тя да съдейства за правилната работа на всички консуматори в съответните помещения на сградата. За целта използваме висококачествени материали, кабели и инструменти, с чиято помощ постигаме крайната цел, а именно сигурна и функционална електроинсталация, която да бъде преди всичко и безопасна. Нашият екип от електро техници консултира внимателно нашите клиенти преди започването на проекта, и по време на реализацията му, за да имат те представа какво би било най-удачно за тяхните нужди.

ВиК услуги. Водопроводни услуги опитни водопроводчици гр. Пловдив

-> Професионални ВиК услуги за гр. Пловдив и област Пловдив www.homerepair.bg

-> Професионални ВиК услуги за гр. Пловдив и област Пловдив www.osnovenremont.eu

-> Професионални ВиК услуги за гр. Пловдив и област Пловдив www.remontniuslugi.bg

Предлагаме цялостна подмяна на водопреносната мрежа, ремонти или изграждане на комплексна ВиК инсталация

ВиК инсталациите са специфична материя, която сама по себе си изисква притежание на солиден практически опит и теоритични знания при планирането и изграждането им. ВиК инсталацията съдържа множество компоненти, за които ремонт или смяната им е нужен добър майстор с богат практически опит, запознат със спецификите по структурата на ВиК мрежите. За да се експлоатира една водопреносна мрежа дълги години е необходимо тя да бъде извърчена прецизно и качествено. Има редица специфични правила за направата й, които не всеки знае и умее. От нас може да получите отлично обслужване и ще бъдете сигурни, че изграждането на Вашата водопреносна мрежа е в добри ръце. Нашите ВиК майстори извършват множество услуги, свързани с изграждането на ВиК инсталации, ромонт или подмяна на техни компоненти.

Изграждане и ремонт на ВиК инсталации, тръбопроводи и техните компоненти;

Монтаж и смяна на мивки, сифони, смесители, тоалетни чинии и казанчета и др.

Смяна и монтаж на водосточни тръби;

Монтаж или смяна на водомери

Изграждане на окачени тавани в бани, тоалетни и мокри помещения;

Монтаж или ремонт на душ кабини, душ системи и смесители, вани, джакузита и прилежащите им компоненти;

Монтаж на бойлери, съдомиялни и перални машини

Предлагаме цялостна подмяна на водопреносната мрежа, ремонти или изграждане на комплексна ВиК инсталация

Полагане на подови и стенни настилки и облицовки (Монтаж на фаянс, теракот, гранитогрес, мрамор, всякакъв вид камък, ламинат и др.)

-> Монтаж на подови настилки и стенни облицовки за гр. Пловдив и област Пловдив www.homerepair.bg

-> Монтаж на подови настилки и стенни облицовки за гр. Пловдив и област Пловдив www.osnovenremont.eu

-> Монтаж на подови настилки и стенни облицовки за гр. Пловдив и област Пловдив www.remontniuslugi.bg

Извършваме монтаж на настилки като част от довършителните работи при строителство на сградата, но и като ремонт по смяна на настилката във всяко едно помещение от дадена жилищна сграда, в офис, в заведение, в търговски обект и други.

Специализирани сме в монтирането на най-различни настилки от най-различни материали като част от довършителните работи при строителство на сградата, но и като ремонт по смяна на настилката във всяко едно помещение от дадена жилищна сграда, в офис, в заведение, в търговски обект и други.

Етапи при изграждане на подови настилки

Дейностите при смяна и монтаж на нови подови настилки и стенни облицовки изпълняваме в следната последователност:

демонтиране или изкъртване на старите настилки / ако ще правим основен ремонт и обновяванае /

изкъртване на стар теракот и фаянс, смяна на основните тръби ако е нужно

нивелация на повърхностите и със саморазливащи се мазилки (полагане на замазка по пода или стените и обработката им с хидроизолационни материали)

полагане на мазилка или гипсокартон по стени, шпакловки таван (по желание)

полагане на хидроизолация и хидроизолационни ленти

редене и лепене на фаянс, теракот, гранитогрес, камък, ламинат, дърво, PVC и др

грундиране на стени

монтаж на стенни облицовки

Извършваме полагане и монтаж на всякакъв вид подови и стенни настилки и облицовки във всяко едно помещение от дадена жилищна сграда, в офис, в заведение, в търговски обект и други.

Етапите, които следваме при изграждане на подови настилки са:

Демонтаж и къртене на старите настилки / в зависимост дали помещението е имало такива /

При нужда за ремонт на баня къртене на стар теракот и фаянс, смяна на основните тръби ако е нужно, демонтаж на старата санитария

Нивелация на повърхностите и със саморазливащи се мазилки (полагане на замазка по пода или стените и обработката им с хидроизолационни материали)

Полагане на мазилка или гипсокартон по стени, шпакловки таван (по желание)

Полагане на хидроизолация и хидроизолационни материали

Грундиране и обработка на всички повърхности за лепене

Редене и лепене на фаянс, теракот, гранитогрес, камък, ламинат, дърво, PVC и др.

Монтаж на вътрешни и външни стенни облицовки

#цялостни ремонти #елтехник #ремонти #елуслуги #електроинсталации #ремонт

2 notes · View notes

vprki · 21 days

Text

Безусловната красота на пустинята Намиб в живопис и фотография

Малко преди откриването на изложбите „Намибия/Природата“ и „Намибия/Хората“ на проф. Десислава Минчева - живопис и Сандро Арабян – фотография тя ми изпрати своя текст за преживяното в пустинята Намиб и аз се уплаших. Както най-добре знаят нейните колеги, чиито експозиции е откривала неведнъж, тя е майстор в писането. Написа за „въпреки.com” телевизионната журналистика Петя Тетевенска.

„Аз какво мога да кажа повече, или по-добре от теб?“, я попитах. „Ами това, което ти мислиш и чувстваш, без да си била там“, беше отговорът. И ето как се наложи да се осмеля. Случи се така, че опознах проф. Минчева – Авето, както я наричат близките ѝ приятели, по време на едно пътуване до Белгия през 2004 година, когато меценатът Юго Вутен показа огромната си колекция от творби на български художници, събрани в неговото имение. И оттогава – вече 20 години, не спирам да ходя подир нейните изложби.

Сандро Арабян

„Намибия/Природата. Намибия/Хората“. Картини и фотографии. Автори са Десислава Минчева и Сандро Арабян. Майка и син. Това е изпитание и риск, заложен най-малко по две линии – събират се артисти от две поколения в пряка родствена връзка, но още по-трудно – събират се картини и фотографии, които интерпретират едно и също място – най-древната пустиня на планетата Земя, оформила се преди достолепните 55 милиона години. Сравнението между рисуване и фотография крие риск и рискът, вероятно, е по-голям за художника.

Сандро Арабян, "Портрет" в галерия "Арте"

Трябва да си даваме сметка какъв мащабен проект е довел до този резултат днес. Всичко започна точно преди една година и в началото – без никакво външно финансиране. Авето каза, че открила в интернет най-красивите хора на света и те са от племето „химба“ в Намибия. И трябва да ги види! Това в отговор на мой въпрос защо не се вдъхновява например от великата Рилска пустиня, ами ще търчи чак до пустинята Намиб. Тръгнаха заедно със Сандро – нейния син, който е фотограф и ако пресметнем родовата история, той е пето поколение с интелектуална професия, което само по себе си е забележително за България. От Възраждането насам Авето и Сандро са потомци на революционери, журналисти и художници. Искам да подчертая, че и двамата носят енергия и артистичност, както и необходимата доза безразсъдство и смелост, за да потърсят среща със суровото величие на пустинята. Не знам дали е безразсъдно. Зрителите ще кажат. Мен ме очарова.

Десислава Минчева, творба в галерията на СБХ

И така – те не допускат мисълта за неуспех. Макар че дори местният гид, който ги посреща, не знаел къде живеят хората от „химба“. Налага се пак в интернет да търсят координати. Селището се оказало на 500 метра от известната в туристическите маршрути планина „Шпицкопе“. Много от забележителностите в Намибия носят немски имена заради германското влияние още от колониални времена. „Там хората са като извънземни“, твърдят Авето и Сандро. „Сами в пустинята. Вече има някаква грижа от държавата, макар че битието остава доста сурово. Хем са на изчезване, хем ги култивират и заради туризма. Има селища, в които никога не вали дъжд, а оцелели бръмбарчета пият влага от въздуха. Какви са тия организми, как се адаптират и как жените успяват да изглеждат като кралици, голи и с оплетени в глина коси? Ам�� матроните от другото племе „хереро“ - жени с викториански рокли, които обитават пясъците?“

Сандро Арабян, фотография в галерия "Арте"

Но в картините на Авето и фотографиите на Сандро, които ще видите в залите на „Шипка“ 6 (откриване на 9 септември от 18.30 часа, зала 2А) и галерия „Арте“ (вернисаж на 11 септември от 17 часа), няма високомерие, нито снобизъм, няма го усещането за западния човек – пътешественик, който снизходително ни показва местните пейзажи и хора. Има искрено удивление от света и любопитство към неговите чудеса. Няма да откриете и намек за клишета от рода „влюбих се в Африка“, или „там, където пустинята среща океана“, нито диаманти и полускъпоценни камъни, с които тази земя изобилства. В техните работи има любопитство към вселената, която може да е всякаква – сурова, магическа, непозната или добре позната, но винаги вълнуваща и сякаш обещаваща отговори за тайните на Сътворението. Сложни са понятията за красивото. Някога Екзюпери написа, че пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец. Вярвам, че тази изложба също крие обещание за спасение.

Десислава Минчева, картина в галерията на СБХ

Иска ми се да припомня едно поетическо възклицание: „Мен ме измъчва красотата…“ Част е от стихотворение на Павел Матев. Красотата измъчва и Авето, и това не е преувеличение. Наскоро срещнах някъде в интернет изречението: „В свят, изпълнен с мошеничества и нещастия, понякога можем да се доверим само на красотата!“. Преди време Десислава Минчева написа, че има неща, които са така безусловно красиви и невъзможни за пресъздаване, че се усещаш напълно безпомощен и в същото време - неудържимо привлечен от тях. Струва ми се, че тази изложба е последното доказателство, част от нейните дълбоки причини да бъде художник.

Десислава Минчева, "Портрет" в галерия "Арте"

Как иначе да си обясним пътешественическата ѝ страст към непознати земи? Тя не просто отива на екскурзия в Китай, Индия, или, както в случая - в пустинята Намиб. Тя ги рисува. И картините ѝ излъчват онзи неуморен стремеж да се вглежда във важните за хората неща, които изграждат цивилизациите.

Само преди три години нейният син, съвсем младият тогава, Сандро Арабян, беше снимал месеци наред в „Майчин дом“, а фотографиите му ни направиха свидетели на първите глътки въздух на бебетата и първите им срещи с техните майки на изложбата му галерия „Райко Алексиев“ /за нея може да прочетете във „въпреки.com” тук/. Сега камерата му се е взряла в онези начала и тайни, които крие Намиб.

Сандро Арабян "Пустинията" в галерията на СБХ

Какъв може да бъде животът – това е екзистенциален въпрос, на който Авето и Сандро се опитват да отговорят още веднъж с тези изложби.

И някак отскочиха до Африка два пъти, в разстояние на два месеца. Защото картата със снимките на Авето от първото ходене се оказа с блокиран чип и въпреки всички усилия, остана недостъпна. А тя не можеше да понесе мисълта да остане без собствени документални следи от това място. Макар че Сандро е направил над 12 000 снимки, от които за изложбата са избрани скромните 40 за двете галерии.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Сандро твърди, че повече се е впечатлил от природата - от начина, по който тя създава усещане, че там никога не е стъпвал човешки крак. Сякаш земята не се е променила от динозавърското време, недокосната, непроменена… И простор – огромно пространство, безкрай, с обсебващи контрасти на светлина и сенки, повторяеми земни ��орми с удивителна динамика и собствен ритъм… Има немалко математици, философи и писатели, които са посветили текстове на измеренията на геометрията. Младият Сандро Арабян открива спокойствие и, забележете, радост в геометрията на пустинята, но заради мисълта, че той самият, представлявайки прашинка в този мащаб, е допуснат да живее в него. Добре е човек да се опитва да вижда и разбира, колкото и да е сложен процесът на възприемане на света.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Може дори да си помислите, че тази действителност е нереална, но тя е, тя съществува. Да се върнем на въпроса - може ли изобщо да се нарисува всичко това? Според Авето простичкият отговор е: „Не!“ Някои неща са само за снимане. Но тя не се отказва. Рисува до последно преди откриването на изложбата и подрежда над 30 платна с пейзажи и портрети.

Всъщност в пустинята Намиб са се образували най-високите дюни на планетата – някои надхвърлят 300 метра. „Затъваш в пясъка и вървиш по ръба“, обяснява художничката. Каквото е и цялото това пътешествие, бих допълнила аз – по ръба! „През лятото, по обед, въздухът се нажежава до петдесет градуса и до трийсет - през зимата. А удивителната игра със сенките на пустинята се вижда само при изгрев“. Сенките в картините изглеждат като измислени, сюрреалистични или художествено преувеличени, но се оказват истински.

Десислава Минчева, картина в галерията на СБХ

Това е и огромно физическо усилие, мисля си, да се движиш по ръба на дюната, да караш бъги директно в пясъка с каска като от „Междузвездни войни“, да те теглят с въжета, когато нещо се обърка, да докоснеш метеорита Хоба – най-големият, открит на Земята… и в същото време да снимаш, без да пропиляваш възприятията за цветовете на пустинята, за червеното и розовото, за живите и мъртви тюлени, осеяли бреговете, за най-ярките звезди на света и изоставените стари коли на фона на Млечния път, за вкаменените мъртви дървета на хиляди години, които незнайно как продължават да стърчат към небето….

Някога майката на Десислава Минчева – художничката Калина Тасева, ми каза, че дъщеря ѝ рисува света отпреди Каин да убие Авел. Това е времето след грехопадението и преди първото убийство в човешкия род. Авето сякаш рисува света отпреди да познаем ревност, гняв и алчност.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

„Често тътрим нозе в житейската пустиня“. Е, проф. Десислава Минчева и Сандро Арабян упорито отказват да го правят. В едно време на много шум, много викове и много насилие, двамата не спират да вървят по тази Земя, която милостиво ни е предоставена за временно ползване, не спират да мислят, за да ни отведат в една друга пустиня, където, ако внимаваш, може и да осъзнаеш чудото на живота. Без модни увлечения, истински съсредоточено, умно и много талантливо.

На добър час!

Текст: Петя Тетевенска

ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

Не само, защото в началото на текста си авторката подчертава и таланта на Десислава Минчева да пише, публикуваме част от написаното от нея като въведение към изложбите „Намибия/Природата“ и „Намибия/Хората“, които ще видим в едно от пространствата на СБХ и на галерия „Арте“. Личното преживяване на артиста, когато умее да го изрази на висотата на платното е не по-малко вълнуващо за публиката…А със сигурност малцина са тези от нас, които ще имат шанса да се отзоват в този свят, преминал през много хилядолетия и по своему съхранен (засега)…

РОЗОВИ ПЯСЪЦИ

Десислава Минчева, творба в галерията на СБХ

Ако изобщо има случайности в нашия живот, то ние отидохме в Намибия именно така - случайно. После, в рамките на 2 месеца заминахме и втори път. Пътувахме заедно със сина ми. Ще пиша в първо лице, ед.ч., защото е възможно усещанията ни с него да се разминават, въпреки, че по-скоро мисля обратното. Още в началото знаех вътрешно, че трябва да запазя в картини (не само в снимки) това усещане за величието на природата и се надявам с поредица от изложби проектът ни да стане по-всеобхватен и по-смислен. Изложбата през февруари в галерия "Пролет" (в Бургас) беше самостоятелна, но сега двамата със Сандро предприемаме едно малко рисково начинание, съчетавайки живопис и фотография.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Това, което видях, изпитах и преживях там беше неочаквано, въпреки предварителната ми информация. То беше напълно ново за мен и всъщност - любов от пръв поглед. Силна, въздействаща красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с абсолютната, нереална красота на розовите пясъци - перфектни в природната си геометрия, с резките светлини и тъмно сини сенки, трудно е да изразиш смайването си и пълнотата на усещането пред безкрая, тамошната широта и съвършенството на земните форми и желанието да задържиш мига, преди светлината да промени пейзажа, буквално за минути... Катеренето и издигането до върха на 300-метрови, огромни дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини, племената, до които се докосваш истински - екзотични за нас и напълно автентични все още, стадата тюлени и езерата, порозовели от колонии фламинго, нощното небе с ярък Млечен път и звезди в непознати конфигурации, надвиснали над теб сякаш на пластове, неизброими... дивите животни, разхождащи се из места , съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега...

Тюлен харесал Десислава Минчева...

Всичко това е нещо, което ни кара, даже изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място - мънички прашинки, обитаващи за кратко големия свят. Бихме могли и трябва да му засвидетелстваме поне нашата възхита и любов, поне това! В Намибия ти се иска да удължиш даденото ти време живот и да успееш пак да видиш тази безмерна красота. Но даже да не ми е писано да стоя отново, безмълвна сред дюните, даже да не успея повече да бъда зрител и участник в този грандиозен спектакъл, знам, че спомените ми за това място ще ме съпровождат до края. В Намибия сякаш се връщаш там, откъдето е започнало всичко на Земята. Преживяванията по онези земи са някак много дълбоки, архетипни. Истински! Извън безусловната красота, ти по особен начин се сблъскваш със самото Сътворение, незавоалирано и незацапано от цивилизационен прах. То и затова е толкова силно това място!

…….

Десислава Минчева, "Портрет" в галерия "Арте"

Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но...трябва да вдишате въздуха там, да изпиете едно страхотно кафе и да изядете парче топъл щрудел в последната бензиностанция преди пустинята, да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава.... А аз ще продължа да се боря с нея и най-вече със себе си!

Десислава Минчева

Сандро Арабян

И не пропускайте да откриете този изумителен и единствен свят на нашата планета в изложбите на Авето и Сандро… ≈

Снимки: Сандро Арабян и Елена Спасова

„въпреки.com”

#Десислава Минчева #Сандро Арабян #Петя Тетевенска #Намибия #Критичен поглед

0 notes