#майстор

[medyumhoca88]

https://www.medyumyunus.com Свържете се с мен 24/7 в WhatsApp на моя сайт без колебание. Пишете в Whatsapp на моя сайт 24/7 за връщане на изгубения, заклинание за смърт, заклинание за сапун, психически ходжа, заклинание за раздяла, заклинание за охлаждане, заклинание за развод, за всички видове транзакции. , Прочетете първите ми коментари, Пр��гледайте документите ми, Пишете . (Можете да ми пишете на всеки език в WhatsApp на моя сайт. Правя магии със снимки от разстояние. 1000 процента резултати и гарантирани.) Таксите за заклинания без транзакции ще бъдат възстановени. но имаше хиляди от тях и не се наблюдаваха отрицателни резултати. Моите Facebook коментари, документи, споразумение за сайта на моя уебсайт . https://www.medyumyunus.com 📍 ВРЪЗКА ЗА КОНТАКТ с WHATSAPP 📍 https://wa.me/+905352088478 ⚡ Можете да се свържете с мен 24/7 чрез WhatsApp на моя уебсайт без колебание. Пишете на моя сайт в Whatsapp 24/7 за всякакъв вид транзакции като връщане на изгубеното, заклинание за смърт, заклинание за сапун, заклинание за среден ходжа, заклинание за раздяла, заклинание за охлаждане, заклинание за развод. , Прочетете първите ми коментари, Прегледайте документите ми, Пишете . . .

[vasetovp]

- Колкото по-дребна ти е душицата, толкова по-лесно е да я загубиш. Вероятно на пазара на душите такива вървят две за лев. Хората с дребни душици вършат всичко на дребно - на дребно хитруват, на дребно мамят, на дребно изневеряват, на дребно живуркат. Затова пък егото им е толкова огромно, че непрекъснато се спъват в него. А, да. Те имат остра нужда от внимание - от твоето внимание. Може да си зает до козирката с нещо значимо и важно, но те пискат докато не ги забележиш и щом имаш глупостта да откликнеш, превземат пространството ти. Превземат и теб. Дребна, дребна, ама такава душица си е майстор манипулатор. И все някак ще успее да я приемеш като жертва и съжалиш. Не, тепърва ще съжаляваш... ❤

Рая Видинска

[celuvkapovrata]

Ставам майстор готвач хаха

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (1-ва част) – Обещаващо начало

Ето, че се завръщам с нов коментар за манга заглавие, което за разлика от „The Case Study of Vanitas“ е завършено. И всъщност е доста старо. Да си призная обаче, беше ми малко трудно да започна да чета тази манга, не защото нямах време, а заради жанра „шоджо“ в описанието ѝ. Честно казано никак не харесвам шоджо творбите, тъй като често са изпълнени с ненужни досадни интриги и драми или пък лигави романтични ситуации. Казвам го с риск да си навлека гнева на феновете на жанра, но това е моето мнение. Само, че въпреки жанра, резюмето на „Vampire Game“ звучеше интересно и именно затова в мен се породи дилемата дали да дам шанс на мангата и да я зарежа. Е, в крайна сметка се поддадох. Затова нека да започнем с кратко описание на историята. И както обикновено, следват ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ!

В едно далечно царство, наречено Фелиоста, някога се породил конфликт между светлината и мрака. Цар Фелиос, майстор на свещената магия на светлина, започнал да враждува с царя на вампирите Дузел, владетел на тъмните сили. В разгара на епичната битка, Фелиос прибягнал до своето най-силно и унищожително заклинание, за да победи врага си. То обаче имало цена – живота на заклинателя. Тогава виждайки неизбежния си край, Дузел проклел Фелиос - един ден двамата отново да се срещнат след сто години, когато се преродят. Царят на вампирите се заклел да открие Фелиос, да го преследва и накрая лично да го унищожи.

Сто години след гибелта на двамата в онзи съдбовен ден, Дузел се завръща в света на живите, намирайки убежище в тялото на бебе кяул (див звяр, подобен на котка), който обаче е прекалено слаб и уязвим в тази крехка възраст и затова възпрепятства пробуждането на тъмните му сили. Въпреки това Дузел не губи време и веднага започва да издирва превъплъщението на Фелиос. Точно тогава, по чист късмет, Дузел се сблъсква с принцеса Ищар, която го спасява от разярена тълпа, преследваща майката кяул и нейните бебета. А тази принцеса се оказва една от наследниците на омразния Фелиос. Благодарение на нейната симпатия и решение да го запази като свой домашен любимец, царят на вампирите получава достъп до замъка на Фелоста. И така, отмъщението започва!

Ами, дотук добре… или поне така обещаваше началото на историята. T^T

Не щеш ли, Дузел бързо бива разкрит от Ищар, а това определено застрашава планът му да проучи всички членове на рода на Фелиос, за да открие в кого от тях се е преродил смъртния му враг, като се докопа до кръвта им… или поне така изглежда на пръв поглед. За негова изненада, Ищар намира цялата му идея за отмъщение за интригуваща и забавна. Тъй като самата тя намира роднините си за досадници, които между другото само се чудят как да я оженят за някой от братовчедите ѝ, за да може да продължи царския род. Затова отмъщението на Дузел започва да ѝ се струва като добър шанс да накара всички от царския двор да съжаляват за това, че смеят да планират собственото бъдеще вместо нея.

И ура! Историята започва да се развива по неочаквано шантав начин. Вече можем да започнем същинското обсъждане на развоя на събитията и да отбележим разните впечатления… или може би разочарованията в следващата публикация. Ще видим! ;)

[realistimo]

🛠️ Както обещахме, тази седмица ще Ви споделим кои са най-популярните преустройства на апартаментите в панелните блокове (В СНИМКИ).

🏢 Панелните ап��ртаменти предлагат ясно разпределено жилищно пространство. В зависимост от тяхната квадратура, се състоят от няколко стаи, но някои от тях, включително и терасите, са изключително големи.

💁 Този факт се използва от собствениците, за да направят промени в жилището си. А кои са най-честите промени, които правят? Нека ги разгледаме:

1️⃣ Преустройство на тераса в кухня 👉 това преустройство включва премахването на стената разделяща кухнята и терасата. Тук е важно решението дали ще премахнете цялата стена или ще запазите част от нея. 

2️⃣ Преустановяване на кухня в спалня 👉 друго често срещано предизвикателство в гарсониерите и двустайните жилищ��. Най-важната стъпка тук е именно затапването и замазването на водопроводните връзки, както и промяната на разпределението на ел. връзки.

3️⃣ Разделяне на хола на 2 стаи 👉 все по-популярно става големият хол да се превърне в по-малък такъв, в спалня или друга стая. Единият начин за това преустройство е използването на дивана или етажерка като разделител. Други възможни преустройства са използването на френски интериорни врати, както и плъзгащи се стъклени прегради.

4️⃣ Всекидневна с кухненски бокс 👉 напоследък се забелязва обединение на всекидневна в обособен кухненски бокс. Съществуват и различни възможности за позиционирането на кухнята: да бъде разположена на една от стените или да се помести в ъглова форма. Това обаче зависи от спецификата на помещението, разположението на прозорците и водопроводните връзки.

💡 Освен възможните начини, по които можете да преустройте Вашето жилище, важно е да помислите и за здравето му отвън. За да удължите живота на Вашия апартамент, да го заздравите и да се чувствате по-добре в него, трябва да го санирате.

ℹ️ Повече информация за санирането на панелните сгради, избора на майстор или строителна фирма, както и избора на материали, може да откриете в блог секцията на Реалистимо.

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Бойка Велкова (16.06.1958)! Тук в ролята на Десислава (жената на севастократор Калоян) заедно с Петър Деспотов в откъс от българския игрален филм “Боянският майстор”, 1981 г. на режисьора Захари Жандов, по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

[orleff]

Nile издават новия си албум "The Underworld Awaits Us All" през август

[deiphobahileev]

Смъртта е jet set Майстор от провинцията

Един писател, за чието име не искам да си спомня, майстор на жанра In Memoriam на по-добрите от него, преди десетина го��ини написа след смъртта на поета Мария Вирхов за нея като за своя градска. По-късно я издаде под семейно прикритие, придавайки на голото сладострастие на надживелия в пробива си чак до вилната зона на недостижимата софийска буржоазия на 20-те (на миналия век)…

[nurxaya]

Ето какво какво казва Алън Уотс за смисъла на живота – простичка истина, позната на всеки от нас и дори превърнала се в едно от онези клишета, с които сме наясно и подкрепяме, но като че ли никога не прилагаме напълно в живота си:

Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти. Те идват п��и мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни най-малка представа какво искаме да правим.” Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?” Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!” Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.” А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?”

Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!” Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин. И в крайна сметка, ако наистина харесваш какво правиш – няма значение какво е то – рано или късно ти можеш да станеш майстор �� него. Това е единственият начин да станеш майстор в нещо – истински да бъдеш в него. И тогава ще си способен да вземеш добър хонорар за него, каквото и да е то. Така че не се притеснявай прекалено много, всеки се интересува от нещо. За всичко, от което можеш да се интересуваш, ще откриеш и други, които са заинтересовани.

Но е съвсем глупаво да прекарваш времето си, правейки неща, които не харесваш с цел да продължиш да изразходваш неща, които не харесваш, да правиш неща, които не харесваш и да учиш децата си да следват същата схема. Виждате ли, това, което правим е да отглеждаме деца и да ги учим да живеят същите животи, които ние живеем. За да могат да се оправдаят и да намерят удовлетворение в живота като възпитават децата си да отгледат техните деца, правейки същото. Така че всичко е празни приказки и никакви действия – никога не се стига дотам! И затова е толкова важно да обмислиш този въпрос:

Какво желая?

Източник: manifest.bg

[vplovdiv]

Актьор, режисьор и ментор, той е определян от световната критика за “гений” и “майстор на комедията” с 8 авторски постановки и над 2000 представления, буквално обиколили света.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Любовта е сладка, любовта е мека…“

Защо озаглавявам този текст с цитат от любовно стихотворение на Мария Донева. Защото у нея всичко е любов – партньорска, майчина, синовна, приказна, Вселенска, безусловна… Мария Донева за мен е еманация на любовта. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева,  литературовед и психоаналитик по повод 50-ата годишнина на писателката и преводачка.

И ще започна този текст с припомняне на любовните ѝ стихове. Защото, за да се осмелиш да пишеш за любовта, след всичко създадено досега в световната поезия, значи си уверен, че има какво още да кажеш на тази тема и да го кажеш по нов, само твой си начин. А това го може само един голям поет. За мен Мария Донева се нарежда с таланта си в стиховете си за любовта до един друг майстор от новата ни литература, написал невероятни стихове за любов – Добри Жотев.

Любовта при Мария Донева е като дъгата. Чувство с всички цветове и нюанси, чувство, свързващо крайностите – от животворството до отчаянието, от радостта до мъката, от обожанието до помръкването. Какво сърце, какви сетива трябва да обладаваш, за да изгориш в този пламък и отново да възкръснеш, като феникс, още по-убеден във всемогъществото на това чувство. И Мария Донева ще каже: „Любовта е най-важна!“

Мария Донева ще нарече любовта „невъзможна, невъобразима“ и ще я сравни с дете:

Песничка

Любовта е сладка, любовта е мека,

любовта подхожда точно на човека,

тя му разкрасява устните, очите,

тя е като круша, тупнала в тревите,

тя е като грахче кръгла и зелена

и като корона, смешно накривена,

като топъл огън и като милувка,

тя не е закана, тя не е преструвка,

тя е търпелива, тя мига си чака,

тя деня проспива, после свети в мрака,

тя е невъзможна, невъобразима,

хем е рядка ценност, хем за всеки има.

Мария Донева има сетивата да открива любовта във всичко, като проявление на всичко, като съществуване на всичко. Няма и най-дребната песъчинка от многообразието на света, която да не е родена от състояние на любов. Както знаем  и самата песъчинката, от дразнението и болката в една мида, ражда перлата. Няма атом в света, който да не е проявление на любов.

И наред с това любовта от даваща ни живот, ще ни отпрати в другата крайност – ще ни въвлече в ада. И въпреки всичко, си струва…

Любовта ще направи живота ти ад.

И това ти е ясно. И това е известно.

За петнайсет минути ще те върне назад,

там, където ти беше свободно и лесно.

Ще си имаш очи, ще си имаш крака,

ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.

Всичко пак ще е т��ое. Ще е точно така,

както в светлото, чисто, ненапито начало.

По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,

със щастлива тревога, поносима и мека.

След петнайсет минути, щом останеш без мен,

ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.

Мария Донева на Панаира на книгата в НДК на среща с читатели

В стихотворенията на Мария Донева има всичко, което може да ни хрумне, като изживяване и състояние на духа: любов, мекота, всеотдайност, пълнота, хумор, обезсърчаването, невероятните метафори, нестандартните рими. Спонтанността при раждането на нейните стихове може да се сравни само с експлозията на една звезда, с апогея на изгрева, с високата точка на вълната… с всичко, което бликва от меандрите на мисъл, чувство, слово.

Само на поетеса като Мария Донева може да ѝ хрумнат метафори като:

А после като дребни таралежи

Тревогите се кротват уморени.

Дъхът на тишината стихва, нежен,

И става топло и уютно в мене.

Хрумвало ли ни е, че тишината има дъх, че тревогите, като живи същества се кротват уморени. В стиховете на Мария Донева всичко живее, диша, разсънва се, прозява се, протяга се. Това прави речитатива ѝ анимиран, както нашите праотци в зората на цивилизацията са одухотворявали тотема. Затова поезията ѝ е и изконна, и модерна. Тук всичко е и примитивно-първично и възвръщащо се към основното, но на едно по-високо ниво от спиралата и като апогей-висота на чувството.

Мария Донева е майстор и на пейзажните ескизи. Тези статични, притихнали състояния на природното, които едновременно с това са заредени с животворно движение и живот. Един невероятен баланс от статика-движение:

Правоъгълни бали слама.

Светлината е на петна.

Под небето – една голяма

И хранителна тишина.

Хоризонтът – извит в усмивка.

Ароматна прохладна пръст.

Във сърцето – покой. Почивка.

И надежда – околовръст.

Посочете ми друго стихотворение, така лаконично, а отварящо толкова от сетивата ни: за взор, звук, допир, мирис. И събрало толкова нюанси на чувствата ни с тези невероятни метафори. Това е, като картина с Рембрандовска светлина и като звън на арфа.

Стихотворенията и разказите  за деца на Мария Донева са друг необятен свят за възхищение, който ни примамва да избродим. В книгата си „Животните“ Мария Донева ще събере на едно място почти целия животински свят. Едно дете в порастването си първо се запознава със животните като играчки и герои на книги. Така то се социализира. Разширява своя социален атом. От памти века животните са първите другари на детето. Дори първите психотерапевти. В началото на миналия век в бит, в който липсват нежностите към детето, малкият човек (израз на Фройд!) първо ще изтича на двора, ще обгърне шията на агънцето, на теленцето, ще помилва кучето и на тях първо ще изплаче мъката си. И днес, когато в къщата се внесе коте или куче, детето не знае да се смее ли или да плаче от радост. Та, то ще си има другар в игрите…

Така и в книгите на Мария Донева гъмжи цяла менажерия от мравки, зайци, котета, кученца,  риби, мишки, лалугери… и всички животни, за които се сетим. Всички те са герои на приказки, сценки или стихотворения и вършат геройства.

Мария Донева

Ще ни хрумне ли да изфантазираме история за два сандала, които …аха да се разделят и вече да не са двойка. И тогава на помощ идват кучето Йофчо и котаракът. Да, но на Мария Донева ѝ хрумва. Хрумва ѝ невероятната история, че единият сандал е отишъл в библиотеката, за да намери любовно стихотворение, което да поднесе на половинката си – другия сандал. Така сандалата Сийче е депресирана и иска да се хвърли от покрива, че е изоставена. И в тази „комедия от грешки“, докато се разбере кой кого обича и обичат ли се още двата сандала кипи една кавалкада и буфонада от неспирен хумор, хрумки и смешки. И над всичко – човешкото чувство „обич“. И над всичко звучи любовното признание на мъжкия сандал Санде:

Без теб светът изчезва цял.

Без теб снегът е черна кал.

Без теб не бих и ден живял.

Без теб съм дупка от сандал.

Върни си, не прави скандал.

Не бих те никога предал.

Така през играта, през шегата и смешките Мария Донева поднася епизоди от света на големите. И тогава за едно дете не е трудно да разбере как се обичат, как се подкрепят, как се грижат един за друг големите и този далечен, непонятен и понякога страшен свят на възрастните става близък. Всичко става лесно като игра и леко като балон, който отлита в небето.

Не може да се изброят всички участия на Мария Донева в  куклени театри, в опери и оперети, във какви ли не спектакли. Нейното въображение е неизчерпаемо. Нейната любов зарежда всичко, до което се докосне.

Участниците в драмсъстава в психодиспансера в Раднево, 2016

В това „юбилейно“ припомняне на творчеството на Мария Донева не може да се пропуснат и нейните постановки с хората от психодиспансера в Раднево и с хора, както аз ги наричам „просто по-различни от другите“. Това е едно невероятно преживяване, колкото благородно и експериментално, толкова и хуманно и нормално. Всеки, който знае за създателя на психодрамата Якоб /Джейкъб/ Леви Морено, знае и фактите, че той прави сесиите си също и в психодиспансери. Както и това, че на паметната му плоча пише: „Това бе човекът, който върна смеха в психиатрията“.

И ще завърша този текст отново със стихотворение от Мария Донева, което също апелира за хуманността, за близостта и разбирането. Както и за сублимацията и катарзиса на чувството любов в изкуството. За това, „че любовта е сладка, любовта е мека.“…

Когато остарее любовта…

Когато остарее любовта

и я заместят с друга,  по-искряща,

по глупав нов закон я отменят,

или пък със досада я отпращат,

когато все не идва неин ред,

а после се окаже старомодна,

когато няма никакъв късмет

и нужното сърце не е свободно,

тя се оттегля, спира да тупти,

за нея вече въздухът не стига,

тя няма „аз“, остане ли без „ти“.

И си избира страница от книга,

завива се със бял и дъхав лист,

открива мир, утеха и спасение,

потапя се във сън, смирен и чист,

и се превръща във стихотворение. ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

P.S. на „въпреки.com”: Мария Донева е родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е автор на над 20 книги със стихотворения и кратки разкази. Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа Бийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън. Тази година книгата ѝ„Писмото на мравката” (издателство „Жанет 45“) Мария Донева беше номинирана в категорията „Детска литература“ на наградите на литературен клуб „Перото“ на НДК. 

През 2016 със Стефан Джамбазов (1951-2021) създадохме като продуцент филма „Хора като нас“ по Норвежката програма за стигмата в психиатрията, като в него присъства с изпълненията си драмсъставът на Психиатричната болница с психодиспансер Раднево„Д-р Георги Кисьов”.Текстовете на пиеските бяха от Мария Донева, тя работеше със специалистите от лечебното заведение и пациентите. Те бяха щастливи да се представят като ��ртисти на форуми по психиатрия и фестивали за хора с увреждания…

[mihaylovblog]

111 години от рождението на българския режисьор и сценарист Захари Жандов (1911 – 1998). Сред неговите най-популярни филми са: „Земя” (1957), „Шибил” (1968), „Боянският майстор” (1981) и др.

[deiphobahileev]

Неизповедими са пътищата ти

Виждам стигмите ти На ръка разстояние ти сам Ми ги показваш на продупчените длани В мантия от благовония Отминава нещо красиво в шлейфа й Забравям да купя хляб Спретнат майстор със спретната бензопила В едната ръка със спретнат калъф на лезвието Със спретнато куфарче с инструменти в другата Влиза във входа Връщам се за хляба Неизповедими са пътищата ти

[purple-little-fairy]

ПРОСВЕТЛЕНИЯТ УЧЕНИК

Попитали един дзен майстор:

- Обикновено какво правехте преди да станете Просветлен?

Той казал:

- Обикновено сечах дърва и носех вода от кладенеца.

След това го попитали:

- А сега, когато сте Просветлен, какво правите?

Той отговорил:

- Какво мога да правя? Сека дърва и нося вода от кладенеца.

Питащият, естествено, бил озадачен и попитал:

- Тогава в какво е разликата? Преди Просветлението сте правили това и след Просветлението пак правите същото, къде е различното?

Майсторът се засмял и казал:

- Разликата е огромна. По-рано ми се налагаше да правя това, а сега всичко това произтича естествено. Преди ми трябваха усилия: преди да стана Просветлен, това бяха задължения, които се налагаше да изпълнявам, без да искам, заставяйки себе си. Правех това защото ми заповядваха да го правя; моят учител ми поръчваше да сека дърва и затова аз ги сечах. Но в дълбините на душата си аз негодувах, въпреки че външно не го показвах.

Сега аз просто сека дърва, защото знам че това е съпроводено с красота и радост. Аз нося вода от кладенеца затова, защото тя е необходима. Това вече не е задължение, а моя любов. Обичам стареца. Когато застудява, и зимата чука на вратата, на нас ще ни трябват дърва. Учителят все повече остарява, и на него му е нужна топлина. Жилището му би било добре да бъде хубаво затоплено. Именно заради тази любов аз сека дърва. Заради тази любов аз нося вода от кладенеца. Сега е съвсем различно. Няма неохота, няма съпротивление. Просто откликвам на момента и на текущата необходимост.