#майстор

[medyumhoca88]

https://www.medyumyunus.com Свържете се с мен 24/7 в WhatsApp на моя сайт без колебание. Пишете в Whatsapp на моя сайт 24/7 за връщане на изгубения, заклинание за смърт, заклинание за сапун, психически ходжа, заклинание за раздяла, заклинание за охлаждане, заклинание за развод, за всички видове транзакции. , Прочетете първите ми коментари, Прегледайте документите ми, Пишете . (Можете да ми пишете на всеки език в WhatsApp на моя сайт. Правя магии със снимки от разстояние. 1000 процента резултати и гарантирани.) Таксите за заклинания без транзакции ще бъдат възстановени. но имаше хиляди от тях и не се наблюдаваха отрицателни резултати. Моите Facebook коментари, документи, споразумение за сайта на моя уебсайт . https://www.medyumyunus.com 📍 ВРЪЗКА ЗА КОНТАКТ с WHATSAPP 📍 https://wa.me/+905352088478 ⚡ Можете да се свържете с мен 24/7 чрез WhatsApp на моя уебсайт без колебание. Пишете на моя сайт в Whatsapp 24/7 за всякакъв вид транзакции като връщане на изгубеното, заклинание за смърт, заклинание за сапун, заклинание за среден ходжа, заклинание за раздяла, заклинание за охлаждане, заклинание за развод. , Прочетете първите ми коментари, Прегледайте документите ми, Пишете . . .

[vasetovp]

- Колкото по-дребна ти е душицата, толкова по-лесно е да я загубиш. Вероятно на пазара на душите такива вървят две за лев. Хората с дребни душици вършат всичко на дребно - на дребно хитруват, на дребно мамят, на дребно изневеряват, на дребно живуркат. Затова пък егото им е толкова огромно, че непрекъснато се спъват в него. А, да. Те имат остра нужда от внимание - от твоето внимание. Може да си зает до козирката с нещо значимо и важно, но те пискат докато не ги забележиш и щом имаш глупостта да откликнеш, превземат пространството ти. Превземат и теб. Дребна, дребна, ама такава душица си е майстор манипулатор. И все някак ще успее да я приемеш като жертва и съжалиш. Не, тепърва ще съжаляваш... ❤

Рая Видинска

[celuvkapovrata]

Ставам майстор готвач хаха

[vprki]

Нова музика за биг бенд под диригентството на Мишо Йосифов

Има артисти, които се ласкаят от мисълта да създават музика под знака на своебразен елитаризъм. Има и артисти, които – сякаш за да размият онази все още някак ортодоксална представа за джаза като „трудна“ музика – търсят новостите тук без да късат връзката с традицията и проверката на групово споделения опит. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви за концерта под ръководството на Михаил Йосифов, час от проекта „Биг бенд джаз академия“ на БНР.

Поне що се отнася до щастливо разгърналата се напоследък джаз сцена у нас, иновацията за този род артисти е креативен полет, но и нещо, което се оглежда през призмата на конвенцията, усещана не като рамка, окова или наложена граница, а като мъдра опора за отскок в хоризонта на свободната музика. Така иновацията – тази поначало разчупваща нишка в мисленето, амбициите, егото и живеенето на съвременния човек – не напуска зоната на комуникативното. Ако пък тя не е загърбила и радостта от музиката, ако тя търси непознатото, озарено от ненадейна тръпка в света на груви естетиката – тогава артистът наистина дава смислена воля на фантазните си пориви. Колкото свои, интимни, индивидуализирани, толкова и донякъде общи, улавящи неуловимото, дето витае в невидимите форми на звуците.

Медната група на Биг бенда на БНР по време на концерта

Именно връзка с традицията в гъвкавото поле на музиката за биг бенд, интерпретирана поновому, при това в изненадващо хем различни, хем интересни и широко въздействащи посоки, наблюдавахме по време на концерта в Първо студио на БНР (30.01). Казано иначе, проектът „Биг бенд джаз академия“, стартирал преди десет години благодарение на прозорливите идеи на диригента на Биг бенда на БНР Антони Дончев и музикалния продуцент Мая Райкова, сега, за пореден път реализира логично замислена цел: да стимулира силните страни на една поколенческа приемственост, опряна върху мъдростта на дългогодишния музикантски опит, от една страна, и мерака, творческия хъс, таланта и енергията на по-новата генерация – от друга.

Михаил Йосифов

А в случая изборът на Михаил Йосифов в отговорната водеща роля на диригент е, разбира се, изключително щастливо решение. Великолепен тромпетист, импровизатор, композитор, аранжор и преподавател, едно от най-разпознаваемите и обичани лица на съвременната джаз сцена, а и шоумен в най-симпатичния смисъл на думата, Мишо многократно е разкривал присъщата си артистична харизма, виртуозитет, както и забележителния си опит в творческото общуване с младите, а и с разнородна публика, познала умението му да буди чара на усмихнатото настроение.

Е ето, убедихме се тази вечер, че съвсем в духа на традицията, всеки от авторите на представените нови композиции е не просто композитор и познавач на бигбендовия звуков потенциал, но и забележителен инструменталист. Впрочем, и четиримата автори далеч не са дебютанти на джаз сцената.

Владислав Шопов

Владислав Шопов, обигран в китарното свирене, прикова вниманието със своите четири пиеси, аранжирани от него и колегата му Иван Йорданов. Разигравайки оригинална мелодика, пиесите следват иначе позната драматургична логика с адекватен простор за импровизационни сола. Наред с Crisp Town, Blur и Forward and Back, откроих за себе си композицията Connections, най-вече заради атрактивната, заразителна метроритмика на водещия мотив.

От своя страна Владислав Мичев, майстор на тромбона, се представи с Roots и Really now? – вълнуващи пиеси, самостоятелно аранжирани от автора. Помним го, впрочем, от участието му в редица джаз събития, включително от паметната случка по време на последния джаз фест в Пловдив, когато асовете на световната джаз сцена Майкъл Лийг и Бил Лорънс ненадейно го поканиха на сцената да посвири с тях в рамките на фестивалната им изява.

Мартин Марков

Свой пространен, задълбочен професионален поглед към различни страни на бигбендовата изразност разкри пианистът Мартин Марков, автор и аранжор на пиесите Beautiful Memory, Big Band Etude, Suspended, и A Little Jazz Piece. Специално акцент откроиха и пиесите на тромбониста Неделчо Нинов (Indecision, Mundane Position), изкушен по един много приятен и нестандартен начин от латино стилистиката. Сигурно не без значение в този смисъл е досегашният му забележителен тукашен и задграничен музикантски опит, а и зачестилите му участия в клубния джаз живот.

И сякаш пак в подкрепа на идеята за естествена приемственост между поколенията, Мишо Йосифов представи своята чудна балада Close to You, осъзнавана от мнозина като интимна творба за тромпет и оркестър в духа на блусарското свирене.

Ралица Тонева

За този род приемственост същата вечер свой принос имат без съмнение както част от добре познатите лица на биг бенда (В. Благоев, М. Ташев, Д. Льолев, И. Йорданов, П. Момчев и др.), така и поканените талантливи и вече доста популярни представители на младата генерация джаз инструменталисти: Ралица Тонева (саксофон и флейта), Даниеле Феббо (бас китара) и Кристиан Желев (барабани). Сам по себе си този факт е добро обещание за творческото бъдеще на джаза у нас. Но и за още нещо: формирането на една наистина компетентна среда, която не спира да стимулира така необходимото за музиканта, а и за сподвижниците му, усещане за общностна принадлежност. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Ани Петрова 

[mihaylovblog]

24 години от смъртта на българския актьор Любомир Димитров (1930 – 2001). Тук в ролята на севастократор Калоян заедно с Петър Деспотов (в ролята на зограф Илия) във филма „Боянският майстор“, 1981 г. на режисьора Захари Жандов, по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

[naeminet]

Тук ще ви разкрием тайните на успешния домашен майстор - онези инструменти, които ще превърнат импровизациите ви в истински творчески триумф. Забравете за ножицата и тиксото като основни "помощници" /

[theworldtodaybg]

Украинска спортистка и войник от ВСУ сподели защо е избягала от страната

Майсторът на спорта от международен клас по гребане и действащ войник от ВСУ Лариса Жалинская сподели пред европейските СМИ за корупцията в украинския спорт и причините, поради които е била принудена да напусне страната. “Казва се Лариса Жалинская. Аз съм майстор на спорта от международен клас по академично гребане, действащ член на националния отбор на Украйна, по време на цялата си кариера…

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (1-ва част) – Обещаващо начало

Ето, че се завръщам с нов коментар за манга заглавие, което за разлика от „The Case Study of Vanitas“ е завършено. И всъщност е доста старо. Да си призная обаче, беше ми малко трудно да започна да чета тази манга, не защото нямах време, а заради жанра „шоджо“ в описанието ѝ. Честно казано никак не харесвам шоджо творбите, тъй като често са изпълнени с ненужни досадни интриги и драми или пък лигави романтични ситуации. Казвам го с риск да си навлека гнева на феновете на жанра, но това е моето мнение. Само, че въпреки жанра, резюмето на „Vampire Game“ звучеше интересно и именно затова в мен се породи дилемата дали да дам шанс на мангата и да я зарежа. Е, в крайна сметка се поддадох. Затова нека да започнем с кратко описание на историята. И както обикновено, следват ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ!

В едно далечно царство, наречено Фелиоста, някога се породил конфликт между светлината и мрака. Цар Фелиос, майстор на свещената магия на светлина, започнал да враждува с царя на вампирите Дузел, владетел на тъмните сили. В разгара на епичната битка, Фелиос прибягнал до своето най-силно и унищожително заклинание, за да победи врага си. То обаче имало цена – живота на заклинателя. Тогава виждайки неизбежния си край, Дузел проклел Фелиос - един ден двамата отново да се срещнат след сто години, когато се преродят. Царят на вампирите се заклел да открие Фелиос, да го преследва и накрая лично да го унищожи.

Сто години след гибелта на двамата в онзи съдбовен ден, Дузел се завръща в света на живите, намирайки убежище в тялото на бебе кяул (див звяр, подобен на котка), който обаче е прекалено слаб и уязвим в тази крехка възраст и затова възпрепятства пробуждането на тъмните му сили. Въпреки това Дузел не губи време и веднага започва да издирва превъплъщението на Фелиос. Точно тогава, по чист късмет, Дузел се сблъсква с принцеса Ищар, която го спасява от разярена тълпа, преследваща майката кяул и нейните бебета. А тази принцеса се оказва една от наследниците на омразния Фелиос. Благодарение на нейната симпатия и решение да го запази като свой ��омашен любимец, царят на вампирите получава достъп до замъка на Фелоста. И така, отмъщението започва!

Ами, дотук добре… или поне така обещаваше началото на историята. T^T

Не щеш ли, Дузел бързо бива разкрит от Ищар, а това определено застрашава планът му да проучи всички членове на рода на Фелиос, за да открие в кого от тях се е преродил смъртния му враг, като се докопа до кръвта им… или поне така изглежда на пръв поглед. За негова изненада, Ищар намира цялата му идея за отмъщение за интригуваща и забавна. Тъй като самата тя намира роднините си за досадници, които между другото само се чудят как да я оженят за някой от братовчедите ѝ, за да може да продължи царския род. Затова отмъщението на Дузел започва да ѝ се струва като добър шанс да накара всички от царския двор да съжаляват за това, че смеят да планират собственото бъдеще вместо нея.

И ура! Историята започва да се развива по неочаквано шантав начин. Вече можем да започнем същинското обсъждане на развоя на събитията и да отбележим разните впечатления… или може би разочарованията в следващата публикация. Ще видим! ;)

[realistimo]

🛠️ Както обещахме, тази седмица ще Ви споделим кои са най-популярните преустройства на апартаментите в панелните блокове (В СНИМКИ).

🏢 Панелните апартаменти предлагат ясно разпределено жилищно пространство. В зависимост от тяхната квадратура, се състоят от няколко стаи, но някои от тях, включително и терасите, са изключително големи.

💁 Този факт се използва от собствениците, за да направят промени в жилището си. А кои са най-честите промени, които правят? Нека ги разгледаме:

1️⃣ Преустройство на тераса в кухня 👉 това преустройство включва премахването на стената разделяща кухнята и терасата. Тук е важно решението дали ще премахнете цялата стена или ще запазите част от нея. 

2️⃣ Преустановяване на кухня в с��алня 👉 друго често срещано предизвикателство в гарсониерите и двустайните жилища. Най-важната стъпка тук е именно затапването и замазването на водопроводните връзки, както и промяната на разпределението на ел. връзки.

3️⃣ Разделяне на хола на 2 стаи 👉 все по-популярно става големият хол да се превърне в по-малък такъв, в спалня или друга стая. Единият начин за това преустройство е използването на дивана или етажерка като разделител. Други възможни преустройства са използването на френски интериорни врати, както и плъзгащи се стъклени прегради.

4️⃣ Всекидневна с кухненски бокс 👉 напоследък се забелязва обединение на всекидневна в обособен кухненски бокс. Съществуват и различни възможности за позиционирането на кухнята: да бъде разположена на една от стените или да се помести в ъглова форма. Това обаче зависи от спецификата на помещението, разположението на прозорците и водопроводните връзки.

💡 Освен възможните начини, по които можете да преустройте Вашето жилище, важно е да помислите и за здравето му отвън. За да удължите живота на Вашия апартамент, да го заздравите и да се чувствате по-добре в него, трябва да го санирате.

ℹ️ Повече информация за санирането на панелните сгради, избора на майстор или строителна фирма, както и избора на материали, може да откриете в блог секцията на Реалистимо.

[deiphobahileev]

Смъртта е jet set Майстор от провинцията

Един писател, за чието име не искам да си спомня, майстор на жанра In Memoriam на по-добрите от него, преди десетина години написа след смъртта на поета Мария Вирхов за нея като за своя градска. По-късно я издаде под семейно прикритие, придавайки на голото сладострастие на надживелия в пробива си чак до вилната зона на недостижимата софийска буржоазия на 20-те (на миналия век)…

[nurxaya]

Ето какво какво казва Алън Уотс за смисъла на живота – простичка истина, позната на всеки от нас и дори превърнала се в едно от онези клишета, с които сме наясно и подкрепяме, но като че ли никога не прилагаме напълно в живота си:

Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти. Те идват при мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни най-малка представа какво искаме да правим.” Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?” Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!” Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.” А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?”

Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!” Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин. И в крайна сметка, ако наистина харесваш какво правиш – няма значение какво е то – рано или късно ти можеш да станеш майстор в него. Това е единственият начин да станеш майстор в нещо – истински да бъдеш в него. И тогава ще си способен да вземеш добър хонорар за него, каквото и да е то. Така че не се притеснявай прекалено много, всеки се интересува от нещо. За всичко, от което можеш да се интересуваш, ще откриеш и други, които са заинтересовани.

Но е съвсем глупаво да прекарваш времето си, правейки неща, които не харесваш с цел да продължиш да изразходваш неща, които не харесваш, да правиш неща, които не харесваш и да учиш децата си да следват същата схема. Виждате ли, това, което правим е да отглеждаме деца и да ги учим да живеят същите животи, които ние живеем. За да могат да се оправдаят и да намерят удовлетворение в живота като възпитават децата си да отгледат техните деца, правейки същото. Така че всичко е празни приказки и никакви действия – никога не се стига дотам! И затова е толкова важно да обмислиш този въпрос:

Какво желая?

Източник: manifest.bg

[vplovdiv]

Актьор, режисьор и ментор, той е определян от световната критика за “гений” и “майстор на комедията” с 8 авторски постановки и над 2000 представления, буквално обиколили света.

[vprki]

Борис Данаилов: Скулптурите на Хари Арабян са като изваяни от стихии

 „Бидейки утвърден автор, Хари Арабян представя нови творби с пословичното за него високо качество и завладяваща сила в галерия „Нюанс“. Скулпторът е майстор на сложно организирана художествена материя, която обхваща разнообразни ��атериали - камък, метал, стъкло, кост, както и комбинации между тях.“ Пише във въведението си към експозицията на талантливия автор изкуствоведът Борис Данаилов.

И продължава: “ Същевременно той внася пластическа категоричност и ясна форма в разработката на сюжетни линии свързани с митологията, библейските притчи или интерпретации на теми извлечени от работи на Брьогел или Симоне Мартини. И този път, защото това е третото представяне на Арабян в галерията „Нюанс“, той завладява зрителя с творби, които изглеждат като самородни късове първична материя, сякаш изтръгната от недостъпното, познато само на твореца място.

Скулптурите на Арабян имат категоричността на знак предопределен да устои на времето, защото изглеждат като изваяни от природни стихии. Към това трябва да добавим и търсещия дух на един творец, който експериментира неуморно и смайва окото на зрителя с новите си пластични предизвикателства - една област, в която той е безспорен лидер. Категоричната скулптурна пластичност, разнообразните материали, дълбочината на тематичните прозрения се спояват от мощната авторова енергия – Арабян, сякаш, работи в духа японската традиция кинцуги - събирайки различия, от които създава неповторима, органична цялост.”

Хари Арабян, Лили Владимирова и Борис Данаилов на откриването на изложбата в галерия "Нюанс"

Галерия „Нюанс“ представя за трети път скулптора  Хари Арабян в изложба с лаконичното заглавие „Скулптура“. Разпознаваем с работата си със стъкло и метал, неговият характерен стил и неповторимите му технически възможности му позволяват да създава обекти от на пръв поглед неопитомяеми материали.

Припомняме, че първата изложба на Хари Арабян във великолепното пространство на галерия „Нюанс“ бе през декември 2019 година озаглавена „Стъкло и метал”. Тя бе представена с много емоционален текст от проф. Десислава Минчева. Цитираме част от словото ѝ тогава, което тя ни предостави.

“Сегашната изложба показва таланта на Хари в цялата му широта – от владеенето на формата до владеенето на материала. Експозицията ни дава възможност да видим и експеримента, и онези овладени в дълбочина възможности, до които не всеки достига. Смея да кажа, че начинът, по който той прави стъкло е нещо ново, защото въпреки дългогодишните традиции в тази област, Хари успява да му добави своята неподражаема чувствителност.

Неговите обекти са напълно разпознаваеми и издигат материала до неподозирани нива. Във всяка негова скулптура или предмет (правя уговорката, че това съвсем не са просто предмети, но скулптурата си е чиста скулптура!) има фантазия и изтънченост, има култура и емоционалност, има безусловна красота и най-важното – дух! Хари живее в село Ичера / на 26 км от Сливен - б.р./. Там е домът му, който реално е ателие. Там е пещта, която при първото пускане подпали покрива, там са купищата инструменти, хълмовете от стъкло в двора, навесът с домати, камината и дивата котка Алиса. Там всеки ден е ден за работа. Той живее така, както май всеки художник би искал. Отдели се съвсем съзнателно и от София, и от Бургас, неговия роден град. И мисля, че не сгреши особено. Там в селото всичко, абсолютно всичко зависи единствено от него и от никой друг. В Ичера Хари успя да съчетае напълно занаята с изкуството. Там откри своето място в крехкия и примамлив свят на стъклото, там откри и онези невидими сребристи нишки, които го водят безпогрешно. Ако не естетизираш духовността тя става проповед. Ако успееш – направил си произведение на изкуството. Хари може това! Всичко, което е създал е не просто красиво, а има душа.“ /Целия текст може да прочетете тук/.

Втората му изложба „Тишина“ в галерия „Нюанс“ бе през ноември 2022 година. Експозицията представяше скулптури, които разкриват различните свойства на стъклото, както и експерименти с материали като кост, метал и различни техники за “опитомяване” и третиране на различните медии. По този повод тогава Хари Арабян сподели: “Стъклото за мен е разкошен материал, защото той позволява колкото детайл, толкова и общи планове, колкото някаква крехкост в обработката, толкова и някаква плътност в полировката. Прекрасен материал, който е и с цвят, а със своята плътност дава много възможности. Аз се опитвам да го работя ту като камък – слепвам стъкла, изчуквам ги буквално с отбивача, с шила, където трябва шлайфам, където трябва оставям фактура или го лея като бронз. Просто стъклото е материал, който предполага богат език, фактура, подобна на базалт, на оникс.”

Никола Енев на изложбата на Хари Арабян

Всички изложби  на скулптора ни изпълват с радост от творчеството му и заедно с това ни разкриват емоцията на автора като артист – съзидател на изящество и хармония. В този контекст бе и представянето на откриването на сегашната му експозиция от Борис Данаилов. Публикуваме го почти без редакция не само, защото носи познание, а и заради вълнението на изкуствоведа от поредната среща с изкуството на Хари Арабян.

„Тук има предмети, които поразяват със своето изящество и предизвиканото у всеки зрител желание да ги притежава. Подобно нещо може да бъде отнесено и към работите му, които са в сферата на скулптурата и точно това е интересното, защото той съчетава една скулптура, която е класическа като форма и разбиране, но много често използва за нейното извайване стъклото като материал. Скулптурата е класическа форма на изява, която обичайно това, което среща зрителя е повърхността на скулптурата, е основното за автора. Какво има вътре в самата скулптура, няма никакво значение. Обикновено има една много обикновена конструкция, която крепи външната форма. Когато прави скулптурата от стъкло нещата стоят доста по-сложно – защото стъклото е прозрачно и освен всичко друг�� трябва да си правиш сметката, че вътре не можеш да сложиш някакви кълчища и да ги затвориш по такъв начин, че отвън да не си личи.

Тук това нещо отсъства и към него трябва да добавя и още нещо – технологията на стъклото рязко се отличава от технологията на леенето на метала. Металът, добър, лош, притежава определени качества, които стъклото няма. То трябва да изстива понякога със седмици, има вътрешни пукнатини. Винаги можеш да се издъниш със стъклото, но Хари има една забележителна търпеливост и също така много внимание към обработката на формата. Той прави скулптура и много често я прави от стъкло, съобразявайки се със спецификата на този материал.

По отношение на тематичните му търсения, те са разнообразни – и класически, и внимателно разработени, и дълбочинни като философия и като начин на мислене. Неслучайно той се изявява като художник в тази галерия, която прави чудесни изложби. Въпреки тези класически основания отново и тук той ни среща с няколко работи, които като ги види човек ахва! Как може да бъде направено това!

Имам предвид и онзи торс, който посреща зрителите, няколко от главите – изпипана работа. Малко са хората, които могат да направят подобно нещо. Много съм щастлив, че се познавам с Хари и, че мога от време на време да присъствам и говоря на неговата премиера.

И накрая ще кажа и още нещо, което е много важно – той работи в една почти непозната посока - традиционното кинцуги – възстановяване на предмети по начин, който ги възвръща не само като форма и конструкция, но и добавя ново и допълнително качество в онзи предмет, който е бил счупен или по някакъв начин разрушен. Трудно е да се каже дали техниката идва от Китай или Япония, но все пак, японците са най-големите майстори. И тук той предлага няколко високотехнологични опити в тази сфера. Неговото кинцуги е истинско. Казвам истинско, защото истинското кинцуги означава предметът да бъде счупен. Който не вярва, че предметите, които той събира отново, защото са счупени да дойде и да види – зад мен има един торс, който специално може да бъде погледнат как е бил счупен и след това е сглобен. Пак изпипана работа! Той се опитва да обединява различни светове. Световете на технологията, световете на изкуството. Неговото вътрешно Аз, вътрешното му чувство – всичко това от кинцуги до…се появява по един забележителен начин. Каква е спойката в това негово кинцуги – това е неговият талант, това е неговото злато и ние трябва да му бъдем благодарни…“

Изложбата продължава до 9 февруари, не я пропускайте!

Хари Арабян е завършил Националната художествена академия, специалност скулптура при  проф. Любен Прахов през 1992 г. Има много самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, частни колекции в България, Европа, Ам��рика, Канада.

Хари Арабян

През годините е работил с различни материали – камък, керамика, но за стъклото казва, че има една друга плътност и магия, която го привлича. Той е автор на паметника, изграден в памет на жертвите от арменския геноцид пред храма „Сурп Хач“ в Бургас, както и на скулптурата в Морската градина, която е знак на признателност към българския народ от арменската общност в Бургас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

27 години от смъртта на българския режисьор и сценарист Захари Жандов (1911 – 1998). Петър Деспотов и Любомир Димитров в откъс от един от неговите най-известни филми - "Боянският майстор", 1981 г., по сценарий на Евгени Константинов и Стоян Загорчинов. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.