#Лили Владимирова

[vprki]

Борис Данаилов: Скулптурите на Хари Арабян са като изваяни от стихии

 „Бидейки утвърден автор, Хари Арабян представя нови творби с пословичното за него високо качество и завладяваща сила в галерия „Нюанс“. Скулпторът е майстор на сложно организирана художествена материя, която обхваща разнообразни материали - камък, метал, стъкло, кост, както и комбинации между тях.“ Пише във въведението си към експозицията на талантливия автор изкуствоведът Борис Данаилов.

И продължава: “ Същевременно то�� внася пластическа категоричност и ясна форма в разработката на сюжетни линии свързани с митологията, библейските притчи или интерпретации на теми извлечени от работи на Брьогел или Симоне Мартини. И този път, защото това е третото представяне на Арабян в галерията „Нюанс“, той завладява зрителя с творби, които изглеждат като самородни късове първична материя, сякаш изтръгната от недостъпното, познато само на твореца място.

Скулптурите на Арабян имат категоричността на знак предопределен да устои на времето, защото изглеждат като изваяни от природни стихии. Към това трябва да добавим и търсещия дух на един творец, който експериментира неуморно и смайва окото на зрителя с новите си пластични предизвикателства - една област, в която той е безспорен лидер. Категоричната скулптурна пластичност, разнообразните материали, дълбочината на тематичните прозрения се спояват от мощната авторова енергия – Арабян, сякаш, работи в духа японската традиция кинцуги - събирайки различия, от които създава неповторима, органична цялост.”

Хари Арабян, Лили Владимирова и Борис Данаилов на откриването на изложбата в галерия "Нюанс"

Галерия „Нюанс“ представя за трети път скулптора  Хари Арабян в изложба с лаконичното заглавие „Скулптура“. Разпознаваем с работата си със стъкло и метал, неговият характерен стил и неповторимите му технически възможности му позволяват да създава обекти от на пръв поглед неопитомяеми материали.

Припомняме, че първата изложба на Хари Арабян във великолепното пространство на галерия „Нюанс“ бе през декември 2019 година озаглавена „Стъкло и метал”. Тя бе представена с много емоционален текст от проф. Десислава Минчева. Цитираме част от словото ѝ тогава, което тя ни предостави.

“Сегашната изложба показва таланта на Хари в цялата му широта – от владеенето на формата до владеенето на материала. Експозицията ни дава възможност да видим и експеримента, и онези овладени в дълбочина възможности, до които не всеки достига. Смея да кажа, че начинът, по който той прави стъкло е нещо ново, защото въпреки дългогодишните традиции в тази област, Хари успява да му добави своята неподражаема чувствителност.

Неговите обекти са напълно разпознаваеми и издигат материала до неподозирани нива. Във всяка негов�� скулптура или предмет (правя уговорката, че това съвсем не са просто предмети, но скулптурата си е чиста скулптура!) има фантазия и изтънченост, има култура и емоционалност, има безусловна красота и най-важното – дух! Хари живее в село Ичера / на 26 км от Сливен - б.р./. Там е домът му, който реално е ателие. Там е пещта, която при първото пускане подпали покрива, там са купищата инструменти, хълмовете от стъкло в двора, навесът с домати, камината и дивата котка Алиса. Там всеки ден е ден за работа. Той живее така, както май всеки художник би искал. Отдели се съвсем съзнателно и от София, и от Бургас, неговия роден град. И мисля, че не сгреши особено. Там в селото всичко, абсолютно всичко зависи единствено от него и от никой друг. В Ичера Хари успя да съчетае напълно занаята с изкуството. Там откри своето място в крехкия и примамлив свят на стъклото, там откри и онези невидими сребристи нишки, които го водят безпогрешно. Ако не естетизираш духовността тя става проповед. Ако успееш – направил си произведение на изкуството. Хари може това! Всичко, което е създал е не просто красиво, а има душа.“ /Целия текст може да прочетете тук/.

Втората му изложба „Тишина“ в галерия „Нюанс“ бе през ноември 2022 година. Експозицията представяше скулптури, които разкриват различните свойства на стъклото, както и експерименти с материали като кост, метал и различни техники за “опитомяване” и третиране на различните медии. По този повод тогава Хари Арабян сподели: “Стъклото за мен е разкошен материал, защото той позволява колкото детайл, толкова и общи планове, колкото някаква крехкост в обработката, толкова и някаква плътност в полировката. Прекрасен материал, който е и с цвят, а със своята плътност дава много възможности. Аз се опитвам да го работя ту като камък – слепвам стъкла, изчуквам ги буквално с отбивача, с шила, където трябва шлайфам, където трябва оставям фактура или го лея като бронз. Просто стъклото е материал, който предполага богат език, фактура, подобна на базалт, на оникс.”

Никола Енев на изложбата на Хари Арабян

Всички изложби  на скулптора ни изпълват с радост от творчеството му и заедно с това ни разкриват емоцията на автора като артист – съзидател на изящество и хармония. В този контекст бе и представянето на откриването на сегашната му експозиция от Борис Данаилов. Публикуваме го почти без редакция не само, защото носи познание, а и заради вълнението на изкуствоведа от поредната среща с изкуството на Хари Арабян.

„Тук има предмети, които поразяват със своето изящество и предизвиканото у всеки зрител желание да ги притежава. Подобно нещо може да бъде отнесено и към работите му, които са в сферата на скулптурата и точно това е интересното, защото той съчетава една скулптура, която е класическа като форма и разбиране, но много често използва за нейното извайване стъклото като материал. Скулптурата е класическа форма на изява, която обичайно това, което среща зрителя е по��ърхността на скулптурата, е основното за автора. Какво има вътре в самата скулптура, няма никакво значение. Обикновено има една много обикновена конструкция, която крепи външната форма. Когато прави скулптурата от стъкло нещата стоят доста по-сложно – защото стъклото е прозрачно и освен всичко друго трябва да си правиш сметката, че вътре не можеш да сложиш някакви кълчища и да ги затвориш по такъв начин, че отвън да не си личи.

Тук това нещо отсъства и към него трябва да добавя и още нещо – технологията на стъклото рязко се отличава от технологията на леенето на метала. Металът, добър, лош, притежава определени качества, които стъклото няма. То трябва да изстива понякога със седмици, има вътрешни пукнатини. Винаги можеш да се издъниш със стъклото, но Хари има една забележителна търпеливост и също така много внимание към обработката на формата. Той прави скулптура и много често я прави от стъкло, съобразявайки се със спецификата на този материал.

По отношение на тематичните му търсения, те са разнообразни – и класически, и внимателно разработени, и дълбочинни като философия и като начин на мислене. Неслучайно той се изявява като художник в тази галерия, която прави чудесни изложби. Въпреки тези класически основания отново и тук той ни среща с няколко работи, които като ги види човек ахва! Как може да бъде направено това!

Имам предвид и онзи торс, ��ойто посреща зрителите, няколко от главите – изпипана работа. Малко са хората, които могат да направят подобно нещо. Много съм щастлив, че се познавам с Хари и, че мога от време на време да присъствам и говоря на неговата премиера.

И накрая ще кажа и още нещо, което е много важно – той работи в една почти непозната посока - традиционното кинцуги – възстановяване на предмети по начин, който ги възвръща не само като форма и конструкция, но и добавя ново и допълнително качество в онзи предмет, който е бил счупен или по някакъв начин разрушен. Трудно е да се каже дали техниката идва от Китай или Япония, но все пак, японците са най-големите майстори. И тук той предлага няколко високотехнологични опити в тази сфера. Неговото кинцуги е истинско. Казвам истинско, защото истинското кинцуги означава предметът да бъде счупен. Който не вярва, че предметите, които той събира отново, защото са счупени да дойде и да види – зад мен има един торс, който специално може да бъде погледнат как е бил счупен и след това е сглобен. Пак изпипана работа! Той се опитва да обединява различни светове. Световете на технологията, световете на изкуството. Неговото вътрешно Аз, вътрешното му чувство – всичко това от кинцуги до…се появява по един забележителен начин. Каква е спойката в това негово кинцуги – това е неговият талант, това е неговото злато и ние трябва да му бъдем благодарни…“

Изложбата продължава до 9 февруари, не я пропускайте!

Хари Арабян е завършил Националната художествена академия, специалност скулптура при  проф. Любен Прахов през 1992 г. Има много самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, частни колекции в България, Европа, Америка, Канада.

Хари Арабян

През годините е работил с различни материали – камък, керамика, но за стъклото казва, че има една друга плътност и магия, която го привлича. Той е автор на паметника, изграден в памет на жертвите от арменския геноцид пред храма „Сурп Хач“ в Бургас, както и на скулптурата в Морската градина, която е знак на признателност към българския народ от арменската общност в Бургас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Утвърдени и по-млади художници в изложби в София

Често в наши материали в сайта „въпреки.com” и проекти на фондацията ни „Въпреки” сме анализирали връзката между поколенията в изкуството. Както и между учители и ученици. Искаме само да припомним една позиция на проф. Вихрони Попнеделев: „За да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш”.

И в тази връзка е самостоятелната изложба на проф. Георги Янков /на снимката горе/ в столичната ONE GALLERY, в която наистина има какво да покаже. Той е новият ректор на Националната художествена академия и доказва по критерия на художника Вихрони Попнеделев, че талантливият творец може и трябва да бъде и добър преподавател, а и успешен администратор. Известни са ни случаи с Академията, в които безлични творци са били и объркани администратори. Ставало е дума в наши текстове, че Георги Янков пък е един от инициаторите и създателите на филиала на НХА в Бургас, който се развива прекрасно. Георги Янков е роден в София през 1964 година. Завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат” през 1990 и пет години по-късно е поканен за асистент в същата специалност. От 2003 е доцент, а от 2010 професор по плакат в катедра „Плакат и виз��ална комуникация.” Сегашната му изложба е озаглавена „Объркана комуникация II: Постреализъм”. За нея изкуствоведът проф. Свилен Стефанов написа:

„Георги Янков е добре познат на българската публика автор, който с изявите си през последните десетилетия неизменно излъчва в културното пространство най-различни визуални и семантични конструкции. С чиято неочакваност респектира. Може да се започне с това, че той е доказан майстор на плакатното изкуство и графичния дизайн. И този факт няма как да не дава трайни отражения върху всичко, което прави, включително и върху настоящата изложба, състояща се от картини, в най-класическия смисъл. Характерно за Янков е да „кръстосва” техниките и материалите и неслучайно имаше период, в който образността на неговите плакати идваше от фотографираната предметност на изградени от него сложни обекти и дори инсталации. Ще си позволя да напомня, че преди няколко години последната му изложба беше свързана с подчертаването на специфична материалност, като светлината и кинетиката трансформираха въздействието на метала, дървото, стъклото и използваните „готови предмети.”

В изложбата си Георги Янков е заложил на маслени платна в среден формат и решени еднакво като квадрати. В тях отново наблюдаваме типичното за този автор балансиране по тънката граница между сериозното и шегата. Добър пример в тази посока е картината EXIsT, която, освен композиционно минимализирано произведение със сдържан колорит, представлява и игра на думи. Буквата S се е превърнала в хоризонтално поставена брава, чиято посока на натискане решава въпроса за съществуването или изхода от него. В работата „Храмът” носът на лодката се превръща в купол с кръст, а рибите в облаци, но може да се каже и обратното. Другаде умишлено е търсена закачка с прочутото отрицание на лулата на Рене Магрит, в „Това е лула, Рене,” както и в „Това не е акордеон.”

Пространствен акцент в галерията са работите, рисувани върху креватни табли, стоящи в граничната позиция между обекта и живописната повърхност. Една двоичност, характерна за така наречената нео-дада от средата на миналия век. И отново находчиво използвана от Георги Янков за целите на конкретната изложба в работи като „Батман,” „Черно-бяла телевизия” и „Бягство.” Това е изложба, която крие огромно богатство от значения, защото самата тя е нещо като хранилище на смисли и кръстопът за възможни инвенции”, написа Свилен Стефанов. А изложбата продължава до 12 март.

Борислава Василева и Северина Стоянова ще бъдат два месеца в Cite des Arts в Париж

Но и младите не остават по-назад. И това е добре. Понеже заговорихме за учители и ученици, искаме да отбележим изложбата в галерия „Академия” точно в Националната художествена академия. Експозицията включва дипломни работи, проекти и разработки на 25 студенти от 9 магистърски програми: Живопис, Стенопис, Скулптура, Скулптура – форма и движение, Графика, Плакат, Визуална комуникация, Фотография и Арт терапия. Изложбите на дипломираните магистри са едно от най-престижните събития в НХА, тъй като демонстрират както творческите постижения на дипломантите, така и потвърждават лидерската позиция на НХА като образователна институция в области на изящните, приложните изкуства и дизайна. Експозициите показват работи на дипломантите, демонстриращи професионални умения, авторски виждания и нови идеи. В случая и на две от участничките – Северина Стоянова, живопис и Борислава Василева, скулптура беше присъдена награда от Академията – двумесечно присъствие в Cite des Arts - Международен център за изкуства – резиденция за творчески престой в Париж, което е много важно за един млад художник. Комисията беше от преподаватели на НХА и оцени дипломните им произведения. А по-рано двама от дипломираните магистри от Факултета за приложни изкуства бяха определени също да отидат на двумесечен творчески престой в Cite des Arts, Париж. Това бяха Александър Василев от магистърска програма Резба и Красимир Иванов от магистърска програма Керамика.

Лили Владимирова, Трендафила Трендафилова и Емил Чушев при връчването на наградите в галерия „Нюанс”

Още три художнички получиха през седмицата отличия. Имената им бяха обявени при откриването на изложбата в столичната галерия „Нюанс” - „Миналото. Начин на употреба“. Това е изложба на финалистите от конкурса за млади автори на галерията. „Нюанс” отваря врати преди 6 години. Сред многобройните изложби, вече за трети път се провежда инициатива, изключително емоционална за галерията – конкурсът за млади български художници. Мисията на всяко негово издание е да представя и подпомага развитието на младите във визуалните изкуства. Конкурсът дава възможност на публиката да проследи работата на познати и да се срещне с непознати имена, а на галерията да работи дългосрочно с тях. В последното издание са участвали 140 автори, а сред тях са били избрани двадесет и трима финалисти. От тях трима бяха класирани на първо, второ и трето място. Журито е от собствениците на галерията – Лили Владимирова и Емил Чушев и това е тяхна инициатива. При представянето на наградените, те отбелязаха, че изборът им е бил труден, но все пак това е само тяхно мнение и не бива останалите да се огорчават и да им се сърдят. А ето имената на наградените. Първата е за Трендафила Трендафилова за картината й „Любов”, втората – за Силвия Богоева за „Отражения”, а третата – за Мариана Манева за инстлацията й „Ежедневие”. По регламент художникът, получил първа награда, е поканен да направи и самостоятелна изложба в галерията.

Трендафила Трендафилова – „Любов”

А иначе, както отбелязахме, в третия конкурс художниците работиха по темата „Миналото. Начин на употреба”. „Нашето време е неизбежно обременено от предходните събития и за да възприеме пълноцен��о случващото се около нас, винаги трябва да погледнем назад. Именно в тази посока е ориентирано заглавието на сегашното издание на конкурса. Всички произведения в селекцията, чрез абстрактни или буквални похвати, третират заглавната тема, намират отговори и задават въпроси относно употребата и влиянието на миналото в настоящето и бъдещето. Произведенията проследяват ролята на личната и глобалната история, като канен и неканен наместник в нашите действия, предпочитания и възприятия”, пише в анотацията за изложбата. Ето и имената на участниците в изложбата: Адела Горанова, Албена Петкова, Алина Обручкова, Благовеста Желязкова, Валентин Митев, Георги Маринов, Гергана Минкова, Драгана Павловска, Елена Георгиева, Елена Калудова, Калия Калъчева, Любена Фокс, Мариана Манева, Мария Налбантова, Николай Мартинов, Павел Лефтеров, Рада Скумова, Силвия Богоева, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани, Юлиан Станкулов, Юлия Стоянова, Явор Костадинов. А изложбата може да бъде разгледана до 15 март.

Директорката на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева и присъстващите гости при откриването на изложбата по проекта „Балкански посоки” в галерията на училището

И още една инициатива, свързана с младите. Тя е по проекта „Балкански посоки”, иницииран от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. От училището са изпратили покани за участие на училища по изкуствата от Република Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Република Гърция и Република Турция. В първия етап януари – юни 2020 г. в галерия „Свети Лука“ ще гостуват с изложби по едно училище от  Ниш, Скопие и Белград. Проектът „Балкански посоки” се посвещава на успешното българско председателство на Съвета на Европейския съюз и Европейската перспектива на Западните Балкани като гаранция за сигурност и стабилност в региона, отбелязват организаторите. И първото събитие е гостуваща изложба от Художествената гимназия, Ниш. Изложбата ще продължи до 20 март в галерията на гимназията, а на откриването й бяха Н. Пр. доц. д-р Желко Йович – Посланик  на Република Сърбия в България, Миодраг Секулич – първи консул в Посолството на Република Сърбия, НевенаСтефанович - преподавателка в Художествената гимназия в Ниш и нейните ученици - Александра и Катерина.

За учениците от гимназия “Свети Лука” всяка изложба в галерията на училището е повод да огледат и себе си

А директорката на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева каза при откриването: „Основната цел на проекта е сближаване на сродни училища, занимаващи се  с изкуство от съседни балкански  държави за опознаване, обмяна на опи и информация относно учебния процес и резултатите от него, размяна на изложби с гостуване на ученици от съответните държави. От десет години в периода  от януари до  юни, нашата гимназия реализира различни проекти за запознаване на нашите ученици с изобразителното изкуство и най-известните имена. Вече имаме увереността и професионален опит да разширим проектите  в международен план.  А няма по-хубаво от това да започнем от нашите най-близки съседни държави на Балканите - заради културата и изкуството, които ни сближават, заради близката ни душевност”, каза Лилия Балева. И добави към учениците: „Светът е отворен за вас. Ние  по - възрастните, вашите родители, вашите учители постигнахме това за вас. За да можете да  пътувате, да разглеждате музеи и галерии, да изучавате историята на изкуството в световен план, да имате прекрасни условия да се образовате във вашата страна  и да продължите обучението си, където пожелаете. Трябва само да живеем в мир, да го ценим. да го запазим.  А нашият пр��ект „Балкански посоки” е част от това”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов