#корумпиран

[petarnizamov]

Петър Низамов : Всяко споменаване на Пеевски е в полза на Доган - Юстиция

Фигурата на Пеевски е измислена точно за да бъде използван като щит на Доган. И добре са го измислили! Намерили са индивид, който физически, умствено и морално да олицетворява и въплъщава в себе си уродливия образ на българския корумпиран политик, който е ограбил България и я е сложил в корема си. За целата са намерили и корем, който може да я побере! И така 15 години, вместо за Доган, се говореше само за неговото протеже – Пеевски! ПЕТЪР НИЗАМОВ Read the full article

[balgarianovinite]

Петър Низамов : Всяко споменаване на Пеевски е в полза на Доган - Юстиция

Фигурата на Пеевски е измислена точно за да бъде използван като щит на Доган. И добре са го измислили! Намерили са индивид, който физически, умствено и морално да олицетворява и въплъщава в себе си уродливия образ на българския корумпиран политик, който е ограбил България и я е сложил в корема си. За целата са намерили и корем, който може да я побере! И така 15 години, вместо за Доган, се говореше само за неговото протеже – Пеевски! ПЕТЪР НИЗАМОВ Read the full article

[fiore-marina]

ПРОЕКТ „КОНСТИТУЦИЯТА В СНИМКИ“

Всеки, който е видял поне една от моите компютърни графики е казвал: „Разбираш си от работата!“ 😀 В действителност това е моето хоби, с което се занимавам откакто се помня. Много малко хора знаят, че всъщност преди 12 години съм завършила Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Аз съм юрист по професия, но творец по душа… Често са ми задавали въпроса: „Защо не практикуваш като юрист? В тази професия има толкова много пари!!!“ Усмихвам се и им отговарям така: „Парите не са най-важното нещо на Света! Важното е да обичаш това, което правиш. Да го правиш с удоволствие. Да се събуждаш СПОКОЕН с ентусиазма и мисълта за детайлите около новия си творчески проект. Да ДАРЯВАШ красота. Да си част от нещо СМИСЛЕНО …! Да не ГУБИШ човека в себе си и да не ставаш подвластен на зависимости и материални блага!!!“

Това, че съм се откъснала от професията обаче не означава, че не се интересувам от процесите, които се случват в Държавата. Преди известно време ми попадна публикация на Пловдивския университет за написване на есе по повод 30 години от приемането на Конституцията на Република България. Зарадвах се, защото след толкова години, отново можех да изразя своето мнение пред моите вече бивши преподаватели от които все още имам огромен респект. Първото нещо, което изникна в съзнанието ми не беше самото ес��, а как би изглеждало то в картини. Така се роди проекта: „КОНСТИТУЦИЯТА В СНИМКИ“. Той е само началото, чието продължение предстои да се реализира в бъдеще от моите млади колеги … Аз съм уверена, че те ще имат силата и творческото вдъхновение да го довършат, защото са изключително борбени и интелигентни. Точно такива, от които Държавата има ОГРОМНА НУЖДА днес: „Скъпи млади колеги, бъдете Юристи в истинския смисъл на думата! Не позволявайте парите и славата да бъдат водещи във вашата работа! Уважавайте своите колеги! Вие сте „Надеждата“ на тази Държава. Работете усърдно и в полза на хората. Те ще Ви запомнят с това. Най-голямата отплата се вижда в очите. Те никога не лъжат! Бъдете добри, правете добро и ще сте истински щастливи!“ Скъпи приятели, всеки един български гражданин трябва да прочете нашата Конституция. Силен е този, който познава правата си! Бъдете силни, знайте ги и ги отстоявайте! Не позволявайте да ви стъпкват! Не се огъвайте пред нищо и пред никого! Не се плашете, защото никой не е по-силен от Вас! Правете това, което обичате и харесвате, стига да е в рамките на закона! Не позволявайте на никого да диктува живота Ви, защото той е прекалено кратък, за да сбъдвате желанията на другите!

ЕСЕ „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“

Конституцията е Върховен закон … Когато чуеш думата „Върховен“, първото нещо, което изниква в съзнанието на един човек е: „Велик“, „Най-важен“, „Абсолютен“. Затварям очи и мислено се пренасям в далечната 1990 година. Оглеждам се и виждам опразнените магазини, нарасналата безработица, липсата на сигурност, на закони… Трудни времена … Обстановката е напрегната, но въпреки всичко преживяно, Народът осъзнава, че с миналото е приключено, а бъдещето предстои, той е изпълнен с воля и ентусиазъм. В това несигурно и напрегнато време, Народът създава нещо „Велико“ – Новата българска Конституция.

Отварям очи и се оглеждам – 2021 година – магазините са препълнени с какво ли не, по статистика има липса на работна ръка, имаме цялата сигурност на света, имаме много закони … „Цялата държавна власт отново произтича от Народа …“ Но кой народ? Обезвереният, нещастният, напусналият пределите на родната България, болният, озлобеният?

Интересува ли се Народът от държавната власт днес? Усмихвам се, защото се сещам за думите на една приятелка, които чух преди вота на 04.04 тази година: „Те не се интересуват от мен, защо аз да се интересувам от тях …“  😁 Колко истина има в нейните думи. Всички управляващи се интересуват от Народа само преди избори. Само тогава Народът придобива за тях значението на думата „Важен“. Това е най-интересното време. Винаги съм го оприличавала на карнавала във Венеция. Всеки готов да застане на чело на властта облича най-красивия си костюм, поставя своята маска и тръгва да се показва. Започват да се организират благотворителни кампании, да се подаряват разни „необходими“ неща, организират се  срещи с Народът, за да се „решат“ най-накрая проблемите, които са се натрупали през четирите години мандат.

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ Свободни ли сме днес? Скоро сериозно се замислих по този въпрос. Днес, в условията на безпрецедентната световна пандемия свободата придоби друг смисъл. Всеки от нас сам постави рамките на своя „Затвор“. Никога през живота си не бях виждала подобно нещо. Настана времето, когато всеки започна да се пази от всеки. Едновременно с вирусът, страхът навлезе във всяка частичка от нас. Затворихме се в своята капсула. Отказахме се от целувката, от прегръдката, от ежедневния разговор с нашите близки.

„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ „…За позицията може да кандидатстват само жени до 40 годишна възраст …“, „…Мисля да назнача на позицията тази жена, защото е млада …“, „… Не искам да го взема на работа, защото е от ромски произход …“, „… Той няма да се справи с работата, защото има ТЕЛК …“, „… Не я искам на работа тук, защото симпатизира на тази партия…“ … това са само нищожна част от примерите за дискриминация, които съм чувала с ушите си. Заблуда е, че ние сме равни пред закона. И да, допускат се и ще продължават да се допускат привилегии на определени съсловия над други. Вярвам, че много неща могат да се променят, но не вярвам, че някога това право, което ни е гарантирано от Конституцията ще се спазва в абсолютната си цялост.

„Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“. „Моето семейство е моята крепост …“. Има ли здраво семейство днес, или пред нас стои една нестабилна и напукана крепост, готова всеки момент да се срути? Днес, много от младите хора не желаят да създават семейство, най-вече по финансови съображения и поради липсата на вяра и несигурност в бъдещето. Днес, като че ли институцията „брак“ не означава нищо, или всъщност не, означава – лист хартия с два подписа, които след време би могло да създадат само куп проблеми… Днес, всеки избира лесния път. Един спор, събираш багажа си и слагаш голямата точка. Лесно и просто, нали? … А всъщност истински простото, за да върви напред  едно семейство се крие само в три думи: „Може ли, Благодаря и Прощавай", /Папа Франциск/.

„Трудът се гарантира и защитава от закона.“ „Трудът е здраве и живот!“ Кой го каза? Явно е някой, който не се е трудил в частния сектор в България! В днешно време, аз бих обърнала този цитат така: „Трудът ти взима здравето и животът“! Не е тайна, че огромна част от работодателите поголомно погазват правото на труд, така важно и гарантирано от Конституцията. Всеки един от нас обикновено подписва официален трудов договор за 8 часов работен ден, с гарантирана почивка. Но колко от нас, в действителност ще признаят, че работят над 12, понякога и 16 часа без допълнително възнаграждение и почивка …?

„Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“ За съжаление днес правото на труд, гарантирано от Конституцията се осъществява зад границата на Република България. Милиони българи с насълзени очи си тананикат „Мила Родино“, докато берат грозде и маслини по коравата и прашна земя на света. „Мила Родино“, която нелогично за мен е поставена накрая на Конституцията. Време е да променим това. Да поставим свещената песен в началото и да се погрижим за нашия „прокуден“ народ. Да направим така, че неговият „Ад“ да се превърне в мечтания „Рай“, но тук в нашата родна България.

„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго ...“ Свобода или Слободия? Днес живеем в дигиталната епоха. Днес, живият живот го няма. Всичко е в мрежата. Днес е достатъчен един изкуствено създаден и споделен в социалните мрежи скандал, за да разбие нечия репутация! Букви, знаци, емотикони, точки и запетаи… С едно натискане на клавиша от най-честния и почтен, може да се превърнеш в най-лошия и корумпиран човек и обратно … С едно натискане на „Изпрати” и „Сподели” може да се сложи край на всичко, в което си вярвал, за което си се борил и което си градил с години. Толкова е просто. Това ли е свободата да изразяваш мнение днес???

„Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.“ „Репортери без граници“?! Аз бих обърнала изразът така: „Репортери с определени граници“, или „Слово в кафез“, „Словото в желязната клетка“, кой както си хареса. 😀  Някой някога ми беше казвал, че който разполага с информация, разполага с най-ценния ресурс на света, защото информацията дава сила: „Ако искаш да си силен, купи си някоя медия. Тя ще сътвори магията …“. Колко от медиите са свободни днес? Колко от тях имат силата да отразяват ситуацията обективно и реално? 112-то място … Тук не думите, а цифрите говорят сами …

„Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“ Право на медицинска помощ??? Не случайно поставих няколко въпросителни. Днес, нашето здравеопазване се оказва недостъпно за огромната част от населението на страната, независимо от факта, че повечето от нас плащат здравните си осигуровки добросъвестно и редовно. Днес, Народът предпочита да понася болката мълчаливо, отколкото да стои и да чака като „отритнат“ пред входа на Бърза помощ. Днес, Народът предпочита тихо и кротко да стои в дома си, отколкото да преживее мъката да бъде „разкарван“ с километри от едно болнично заведение до друго, за да чуе накрая думите: „Няма места“... Днес, Народът умира, заради тромавата и затормозена здравна система.

„Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ Всеки ден по телевизията и в социалните мрежи ставаме свидетели на с��оделени снимки и материали, които показват как замърсяваме и унищожаваме нашата планета. Сещаме се за околната среда само с наближаването на Световния ден на Земята или по повод афиширането на някоя голяма екологична кампания. По темата обаче трябва да се замисляме всеки ден: „Аз мога да пазя планетата чиста!“, „Аз мога да изхвърлям отпадъците в кошчето за боклук!“, „Аз мога да не замърсявам природата“! „Аз мога …!“. Да, ние всички можем, но не го искаме…

„Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.“ Спазват ли се законите днес??? Едва ли ��ма човек на света, който поне веднъж да не е пристъпвал волята на закона – от незнание, случайно или умишлено. Някой някога ми беше казвал, че законите са гарант на  сигурността и реда в една държава. Често, около себе си чувам следните думи: „В България цари несигурност и безредие“! Но защо? Защото никой не иска да спазва закона!!! Защото в съзнанието на огромната част от нас се е загнездило чувството за безнаказаност. Изрази като „Голяма работа“, „Какво толкова ще стане“, „Хич не ми пука“, „Щом на един се е разминало, ще се размине и на мен …“, „Какво ще ми направят?“ са станали част от рутината на нашето ежедневие. Днес доверието в държавните институции и в ценностите е спаднало до критичния минимум.

Постижения и предизвикателства … Постижение - изпълнение на дадена цел или идея, постигане на крайна цел или успешен завършек … Пренасям се отново в далечната 1990 година. Около мен е Народът – онзи, изпълнен с надежда, вяра и ентусиазъм. 30 години – цял един живот, а всъщност сме още в началото на пътя, направили сме само първите крачки … Предизвикателство - изпитание, трудност … Отварям очи. 2021 година. Около мен е Народът – умърлушен, навел глава, потънал в ежедневните си проблеми. Животът е пред нас. Тръгвам напред по дългия път. Аз ще се опитам да извървя останалите крачки. Ще ме последваш ли и ти …?

[lightmm]

.... днес съм човек, утре може би !

..... изтощен съм.

.... на 36 години съм, но се чувствам толкова уморен, изтощен.... преждевременно остарял. Може би още десет години в повече ми тежат.

..... понякога, всъщност доста често, толкова съм изморен. Исками се да живея далеч, възможно най - далече от хората.

..... не искам последния модел телефон със който се хвали комшията, не искам лъскава кола.... искам спокойствие. Искам да съм си самодостатъчен. Някъв вид нарцисизъм ли е, не знам.

..... искам да живея на село.

..... бих бил щастлив да живея в дом с две стаички, малко дворче.... разбирате ме.

..... няколко декара земя, примерно 5 или малко повече. Няколко глави дребен добитък и прочие да имам.

.... но, не може.

..... трябва да ми е гадно.

.... между другото, веднъж - дваж, бях споменал на близки за тези си мисли.... за живот на село и прочие. Гледат ме, като избягал от лудницата, сбъркан нещо си.

.... не мечтая!

..... боря се просто за оцеляването си, за едното физическо удовлетворяване на нуждите и прочие.

..... да платя сметките за електричеството, водата, телефона, интернета.... след това стискам малкото останали пари със които да оцелея да следващата заплата.... всеки месец, след месец и месец едно и също.

..... нямам вече сили дори да мечтая.

.... стискам зъби:

* да не се разболея, защото българските лекари всеки знае, че отдавна са загубили човешкото във себе си и виждат пациентите си единствено, като банкноти.

* да изтърпя глупостите на иначе дребнавите, но със високо его български работодатели, началници.

* да не се поддавам на глупостта и чалгата, която живее в тази нация. А вярвайте ми, те е заразна. На нея се кланят и '' белите роби '' във тази държава на минимална заплата и всякакви други костюмирани чорбаджии със дебели банкови сметки.

.... що за хора са това.

.... виждат света във бяло и черно. Няма нюанси.

..... ако мълчиш на хорските думи си идиот. Но ако празнословиш, разказваш мръсни вицове, имаш мнение за всичко и за всеки... какъв способен българин е това.

.... циганите са просто цигани. Те не са хора. Никой не им дава работа, защото видите ли, абсолютно никой не я искал, ни един от тях. Те са просто цигани. Но вярвай ми, и аз да бях дамгосан, че съм циганин. От което следва, че никоя фирма няма да ме вземе на работа, защото не би искала да гледа мазната, черна физиоономия на един такъв. Той единствено е способен да мете мръсните улици и да омива градските тоалетни от лайната на превъзхождащите ги. Ставаше въпрос, че никой не се поставя на тяхното място.

.... че не зависимо дали е циганин или синеок, русокос българин.... ако беше дамгосан и хвърлен в нищото, в джунглата. Да скита гладен, полугол и оплюван от всеки друг срещан.... всеки би се превърнал в животно. Животно във което животинските инстинкти са единственото нещо, което го поддържа жив. Да открадне за да се нахрани, да краде за да си направи покрив над главата.... да е животно срещу всеки, който го застрашава. Да живее сред свои. Да е част от глутницата.

..... но за един расист, още повече един българин.... на него му е трудно да се постави в неговото положение и да разбере, защо циганина е циганин.

..... както и да е.

.... не съм ''римлянин ''. И да, и аз съм ставал жертва на цигански набези.... и все пак. Преди двадесет години, времето на тоталитарната власт, циганите имаха работа, а т.нар милиционери също бяха сити. Корупция винаги е имало, но не и като в днешните мащаби. Та имаше и респект от служителите на реда. Съдебната система също беше друга. Нямаше ги тези богати адвокати, съдии, прокурори, които да се движат със коли за няколко десетки хиляди, за банковите сметки на тия също трябва да завидим.

..... та имаше, работа, силна респектираща милиция/полиция и ефективна/некорумпирана съдебна система. Имаше закони и срещу гладните цигани, и срещу гладните българи.

.... както знаете аз съм от онези.

..... онези, които наричате '' рязан ''.

.... както и да е. Аз съм турчин.... онзи турчин, който е виновен за 500 годишното робство. Виновен в днешно време дори за високите сметки на тока, водата, телефона, хляба, дори ракията, дето я продава бай Ставри.

..... но какво може да се каже на човек, който вижда единствено в черно и бяло.

..... че, например великата им демокрация и последващото грабителство, продажба и разруха на националното им богатство са всъщност извършени от...... българи.

Кой:

* кой окраде държавата чрез приватизацията - един българин

* кой чрез закона за реституциите и поземления закон, разруши земеделието и го разпродаде за жълти стотинки на мутри, а към днешна дата на чужденци - един българин

* кои бяха тези които сутрин козируваха на коминтерна и викаха в захлас за вечна, братска любов, а след това за един ден, буквално един ден станаха върли демократи. Същите, които гласуваха закони довели до хиперинфлация и крайна бедност страната - българи.

...... и днес е същото.

....над 99% от хотелите по черноморието е собственост на мутри, които вече са си изпрали парите мутренските години на 90 - те години в България.

.... медии също са концентрирани в ръцете на мутри. В момента няма ни една свободна медия. Обществената медия също не е свободна, защото винаги й се избира ген.директор удобен на властта. Автоцензурата се вижда добре.

.... и прочие.

..... какъв келеш съм аз!?

.... недоволствам, че дори и си позволявам да говоря за истини.

.... и все пак.

.... понякога все пак мечтая. Дано, си казвам, да имам силите да оживея и да заживея в някоя малка схлупена къщичка.... далече от тези хора.

.... не ме сочете мен, сбъркани от яд, лицемерие, алчност и прочие българи. Нито Айше и е кеф да работи на минимална заплата за да чисти градския кенеф, нито бай Мехмед му е кеф да търпи расистки обиди, но да търпи и да работи за минимална заплата.

..... бай Иван и Ставри, дори няколко калинки са виновни. Истинските виновни. Отидете там където трябва..... пред народното сборище, говорилнята на белите якички, пред дома на еснафа и там протестирайте, дерете своето гърло и питайте....

..... питайте и искайте отговори. Защо децата ви се принудиха да бягат от страната си!? Защо не можете да си плащате сметките!? Защо приятелите ви умират по пътищата!? От къде са парите им на тия същите и прочие....

..... аз съм келеш. Защото обичам да ми е гадно.... да говоря за гадната истина.

[parkr1n]

Групов постер на "Again My Life"

Групов постер на “Again My Life”

“Again My Life” e драма за млад прокурор, който получава втори шанс за живот. И Джун Ги е в ролята на Ким Хи У, който е несправедливо убит, докато разследва корумпиран политик, но неочаквано получава втори шанс за живот. Ким Джи Ън ще влезе в образа на Ким Хи А – гениaлната най-малката дъщеря на главния изпълнителен директор на “Cheonha Group”.Новореализираният постер е с Ким Хи У и неговите…

[stupidmovienights]

Snake Eyes (2^n : 2 < n <  ∞ на квадрат / 2)

Марти: Аз се радвам, че го гледахме. Реално един от по-добрите филми на Никълъс Кейдж, мейкна сенс почти. Просто някои неща бяха дебилни. Завинаги ще остане любима част от този филм как някво имаше 14 хиляди човека, за които не се знаеше какво се случва с тях въобще - така почна и така свърши този филм. Всичко беше супер секюр, и тази даже успя да избяга, но после се заби в някво казино, вместо да отиде навън. И после гениалния план да отиде и да почне да се натиска с някъв... Толко ли не можа да отиде в някъв друг кенеф?! И голямата тайна беше как гледа циците на няква мацка... И кървавите пари, които рандом бяха на земята...

По скалата на дъ снейк айс е две от две. Итс ок, давам му 100% сатисфакшън, който получих от това да гледам Никълъс Кейдж.

Руми: Баси якия филм! Имаше много реалистичен финал. Вместо просто да е някъв герой, накрая си го описаха като корумпиран дебил и без това. Изкефих се. И те решиха случая за 2 часа. И нямаше никой в женския кенеф... щото всички уплашени хора са се напикали вече в гащите. Изкефих се как полицията дойде просто пред вратата, това беше края. Нямам представа защо я изпратиха тая патрулка. Но беше гениално. Като цяло филма от самото начало ме изкефи, че са дали роля на Ник Кейдж, в която може да се развихри, да играе и преиграва, както само той си знае... Имаше какво да се гледа като актьорска игра, даже според мен за това бяха сложили тия сцени накрая, за да се кандилка 2 часа из сградата. Тва с кървавите пари беше гениално. И как пича не каза нищо за камерата в дирижабъла, докато Ник Кейдж не дойде специално да го пита. И то той се сети, че там може да има нещо, само защото имаше нарисувано око на нея.

Ох, ми, може би и аз ще трябва да му дам две от две (те опциите не са много, когато е от две). Едно за Никълъс и едно за Кейдж.

Марти: Добре, аз искам да удвоя точките заради Никълъс Кейдж. Т.е 4/2.

Руми: И аз ги удвоявам и стават 8/2.

Общо: 2^n : 2 < n <  ∞ на квадрат. Нашта математическа точност е като неговата, където ще й се обади след между 12 и 18 месеца.

[bregalnicki]

Дерење на кожата на корумпиран судија

Дерење на кожата на корумпиран судија

Сисамнес е царски, корумпиран судија од времето на Гамбисес II, цар на Персија. Овој судија зел поткуп во судот и издал неправедна пресуда. Царот поради оваа постапка на Сисимнес наредеил да го уапсат и жив да го одерат. Кожата од неговото тело била искористена за тапацирање на седиштето на судиското столче на кое требало да седи наредниот судија кој ќе им судел на персијците. На ова столче…

[deiphobahileev]

Границата

  Никога няма да прекрача тази граница Тя е прокарана като с огнен меч охранявана От неподкупни митничари чиито домове са бедни Чиито дъщери са пепеляшките на бала ти си От другата страна почти в турско татко ти Е нормален корумпиран служител много Те обича можеш да си позволиш всичко От снобски арт до обичаен кич до мутробарок До атеизъм или дебели свещи на кръщене това Ми е забранено нека постоим От…

[gostivarpress]

Во домот на корумпиран политичар од Кина пронајдени 13.5 тони злато

Во домот на корумпиран политичар од Кина пронајдени 13.5 тони злато

Полицијата започна истрага против поранешниот градоначалнаик и политичар од Кина, откако во неговиот дом пронајдено е куп злато. 13,5 тони чисто злато се пронајдени во подрумот на куќата на политичарот на Жанг Ки во кинеската провинција Хаинан.

Покрај огромните количини на злато, полицијата пронашла уште и милиони јуани во готовина, антиквитети и извештаи за поседување бројни луксузни…

[abdullahalioski]

Бунт

Кога учените се бунтоваат против неправдата и злото, и кога општеството ги замолкнува, понижува и омаловажува, знајте дека калемот (моливот) е веќе скршен. Системот на вредности е веќе корумпиран, а луѓето се осудени на пропаст. Нивната судбина е веќе запечатена. Прашање на време е кога се ќе се сруши.

[petarnizamov]

Петър Низамов : Всяко споменаване на Пеевски е в полза на Доган - Юстиция

Фигурата на Пеевски е измислена точно за да бъде използван като щит на Доган. И добре са го измислили! Намерили са индивид, който физически, умствено и морално да олицетворява и въплъщава в себе си уродливия образ на българския корумпиран политик, който е ограбил България и я е сложил в корема си. За целата са намерили и корем, който може да я побере! И така 15 години, вместо за Доган, се говореше само за неговото протеже – Пеевски! ПЕТЪР НИЗАМОВ Read the full article

[palankaonline]

Сергеј Глазјев У току је светски хибридни рат У последње три деценије, историја је дала и обрнуте примере замене социјалистичке идеологије либертаријанском. Добро је познат концепт „Japan Incorpоrated“, који је истицао солидарни карактер јапанског социјално-економског система. Да није било либерализације његове економске политике, учињене 80-их година под притиском САД, Јапан би можда сачувао високе стопе економског раста. Исто то се може рећи за јужнокорејско економско чудо, заустављено аналогном либерализацијом економије под притиском ММФ-а 90-их година. И, коначно, чудо социјално-економског развоја СССР, после чијег распада се већина његових република одрекла социјалистичке идеологије у корист Вашингтонског консензуса, са по себе катастрофалним социјално-економским последицама. Треба памтити такође и послератно чудо обнове и раста СР Немачке, Француске, Аустрије, а такође и успешан развој скандинавских земаља, које су се руководиле социјалистичком идеологијом демократског типа. У науци, као што је познато, пракса је критеријум истине. Исправност теорије мора бити потврђена експериментом. За последњих тридесет година, основне теорије у друштвеним наукама су прошле експерименталну проверу. Крах су претрпеле две основне догматске теорије, које су претендовале на коначну истину: научни комунизам и његов антипод – либертаријанство, укључујући његову савремену форму – Вашингтонски консензус. Из тога произлази да је курс наше земље (Русије) у социјално-економској политици – погрешан. Изведена после распада СССР, замена једне догматске идеологије другом, довела нас је у историјски ћорсокак. Двадесетпетогодишње стајање у том ћорсокаку створило је мочвару, у чије блато тону сви покушаји нашег председника да земљу изведе из кризе. Не може бити никаквог оправдања за економску политику, која је бацила најбогатију земљу на свету у жалосно стање трећег света. Не поседујући резерве нафте и гаса и будући многоструко иза СССР по нивоу научно-технолошког развоја, данас су Индија и Кина петоструко испред Русије по БДП и другим показатељима развоја научно-производног потенцијала. Ове године је средња плата у Кини постала већа него у Русији, у којој ниво продуктивности рада све више заостаје за најразвијенијим земљама. Спуштајући се све ниже на светској ранг-листи по нивоу социјално-економског развоја, Русија је при врху листе по показатељима социјално условљених болести, самоубистава, абортуса, а такође по брзини богаћења офшорних тајкуна. А основу њиховог богаћења не чине генијална открића нових технологија, које подижу ефективност и обим производње, већ присвајање елемената националног богатства: приватизација државне имовине, природна или административна рента. Руско национално богатство приватизовала је мала група лица, и експлоатише га у циљу личног профита. Повећање броја доларских милијардера у време пада реалног дохотка становништва у последње четири године, најочигледније сведочи о циљним оријентирима система управљања друштвено-економским развојем, који је код нас успостављен. Покушаји шефа државе да их преокрене у правцу народних интереса, изазивају само имитацију бурне активности функционера, којима је у првом плану лично благостање. У одсуству државне идеологије, њено место заузима похлепа. Како је мудро приметио сјајни петербуршки научник Данила Ланин, одсуство идеологије значи идеологију либертаријанства. Та идеологија одређује програм понашања владајуће елите. Ако главну вредност представља новац, тачније, његова количина, онда новац постаје и критеријум успеха, укључујући и успех државних руководилаца. Очигледан пример остваривања те идеологије су фантастичне плате челника државних банака и корпорација, које они себи додељују без обзира на објективне резултате пословања. Ако је главни циљ лични приход, треба ли се чудити огромним бонусима директора компанија које послују са губитком? Праведности ради, треба рећи да се исто тако понашају и њихове колеге из приватног сектора. Имитација извршавања својих обавеза, којом се прикрива злоупотреба службеног положаја у циљу личног богаћења, типично је понашање службених лица у постојећем систему управљања. Њен основни структурни елемент је „тим“ – сачињен по принципу колективне кривице, у ствари, за одржање власти у циљу богаћења организована криминална група. На свим нивоима управљања – од савета месне заједнице до савезних министарстава – виде се аналогне структуре. Треба ли се онда чудити највећим достигнућима тог модела управљања: губиташкој приватизацији највећег на свету имовинског комплекса, која се завршила банкротством државе пред пирамидом државних обвезница 1998, пуцањем мехура надуваног стотинама милијарди рубаља Централне банке под називом „Откриће“, изношењу трилиона долара у иностранство. Покушаји борбе против разлагања управљачког система путем повећања броја контролних и органа принуде, само отежавају ситуацију. И ти органи се потчињавају владавини новца. И зато они улазе у симбиозу са бизнис-тимовима у власти, гонећи само системом колективне кривице незаштићене предузетнике. Тако настаје зачарани круг: у привреди доминирају корупционашки кланови, за борбу против њих се стварају структуре контроле и принуде, које гуше слободне предузетнике гонећи их под заштиту, односно рекет тих истих кланова или их присиљавајући да напусте бизнис. На врху те властно-привредне пирамиде стоје банкари, који су присвојили располагање државним новцем и заинтересовани су да тај новац буде скуп. Подигавши каматну стопу троструко више од рентабилности прерађивачке индустрије, они су постали господари привреде, који решавају судбину предузећа која су постала платежно неспособна. Каматна омча, заједно са пореском стегом цеди сав доходак из реалног сектора привреде, који деградира због смањења инвестиција. Центар света се у либертаријанској идеологији поклапа са местом концентрације новчаног богатства. Зато опседнути похлепом следбеници те идеологије стреме у Њујорк и Лондон, благовремено склањајући своје приходе под англосаксонску јурисдикцију. Спроведена по налогу председника Путина, кампања деофшоризације, довела је до тога да су се многи крупни руски бизнисмени преселили баш тамо. Новац је за њих највиша вредност и они иду за новцем тамо, где је култ новца доведен до апсолута. Ван сваке је сумње да ће већина оних, које последње америчке санкције доведу пред судбоносни избор: замрзавање рачуна или издаја Отаџбине, изабрати ово друго. Реализација циљева социјално-економског развоја земље, које је формулисао председник Русије, није могућа без увођења јасне и свим грађанима разумљиве идеологије. У Русији та идеологија не може да не буде социјалистичка. Као прво, без идеологије неће успети довођење система управљања социјално-економским развојем у склад са насушним захтевима, које је изнео шеф државе. То би било као да црвени командант командује Белом армијом. Путем репресије и специјалаца могу се неко време присиљавати несагласни потчињени да извршавају налоге, али без рада заснованог не на страху, него на савести, савремену интелектуалну економију је немогуће подићи. Друго, без критеријума усклађености донесених одлука са интересима повећања друштвеног благостања, систем управљања ће бити лишен носећег стуба – одговорности државних чиновника и руководилаца државних корпорација за конкретне резултате свог рада. Систем управљања ће остајати корумпиран и неадекватан. Треће, доминатна вредност у свести друштва је социјална правда. Ако систем управљања са њом није у складу, народ га неће сматрати легитимним. Народ ће се претварати да се потчињава, а чиновници ће се претварати да управљају. Такав систем свеопште имитације, може да створи привид народног јединства, али ће се оно распасти при првим искушењима. Тако се пре једног века срушила Руска империја, а пре четврт века – Совјетски Савез. Четврто, социјалистички избор је прогресиван и отвара перспективу укључења Русије у језгро новог светског привредног система. Очувати либертаријанство под изговором одсуства званичне идеологије – значило би осудити себе на место на периферији и улогу краве музаре за америчку олигархију. Пето, без идеологије која би објединила друштво и потчинила приватне интересе, укључујући интересе владајуће елите, општенародним интересима, не бисмо издржали светски хибридни рат, који је започет у тежњи да се сачува глобална хегемонија САД. Тешко да бисмо победили у претходном светском рату, да је совјетска Државна банка радила под методским руководством немачке Рајхсбанке, да се Госплан потчињавао рајхсминистарству за окупиране источне територије, да је Гебелс управљао издавањем совјетских новина, а Борман руководио изградњом партије. Разуме се да социјалистичка идеологија мора да буде савремена. Пре свега – хумана, да произлази из неопходности поштовања људских права и слобода. Мора бити и патриотска, да држи на највишем месту националне интересе и да у складу са њима гради спољну политику. Она такође мора бити оријентисана на лидерство у социјално-економском развоју на основу нових технологија, то јест она мора бити технократска, прагматична и прогресивна. Питање практичне примене те идеологије излази из оквира овог текста. Јасно је да поново створити КПСС није ни могуће, ни потребно. Носиоци идејних смислова у нашем друштву су наука и религија. Пре више од десет година засновали смо идеју прогресивне социјално-конзервативне синтезе и разрадили програм социјалне правде и економског раста. Како ће изгледати спој традиционалних и модернизационих вредности, социјализма, хуманизма и патриотизма – зависи од практичног рада идеолога изградње државе. Важно је да се том раду приступи што пре. Без идеологије која би била у складу са народним погледом на свет, наш систем ће личити на басну Крилова „Квартет“ (мајмун, магарац, јарац и медвед се докопали музичких инструмената и нота, али не успевају да свирају, јер су за то потребни и знање и таленат – прим. прев.). Извор: Факти

У току је светски хибридни рат - ЦЕОПОМ Истина Ако главну вредност представља новац, тачније, његова количина, онда новац постаје и критеријум успеха, укључујући и успех државних руководилац��.

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

[radiobg-london]

Словесен обстрел между Тръмп и Иран

/ Thinkstockphotos Американският президент Доналд Тръмп разкритикува “жестокия и корумпиран” режим, управляващ Иран, съобщи Франс прес. “Иранците най-сетне предприеха действия срещу жестокия и корумпиран режим, написа Тръмп в “Туитър” днес – на шестия ден от началото на протестното движение в Ислямската република. “Народът няма достатъчно храна, има висока инфлация и няма човешки права”, добави…

[parkr1n]

И Джун Ги усърдно се подготвя за сладко отмъщение в предстоящата драма "Again My Life"

И Джун Ги усърдно се подготвя за сладко отмъщение в предстоящата драма “Again My Life”

“Again My Life” e драма за млад прокурор, който получава втори шанс за живот. И Джун Ги е в ролята на Ким Хи У, който е несправедливо убит, докато разследва корумпиран политик, но неочаквано получава втори шанс за живот. Ким Джи Ън ще влезе в образа на Ким Хи А – гениaлната най-малката дъщеря на главния изпълнителен директор на “Cheonha Group”.Новореализираните кадри показват решимостта на Ким Хи…

[crazythingsbycrazygirl]

Любов под прикритие –  Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент. Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР. Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис. За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна… *** Хей! Нека поговорим за ваканцията - щастие, време за четена на книги, за жалост последната отдавна изтече, но пък остави доста добри спомени. И "Любов под прикритие" определено е един от тях.Сега, да започна от самото начало. Виждам резюмето и в главата ми започват да се въртят следните две неща - любов, агенти на ФБР, любов, агенти на ФБР...и така още около сто пъти. Книгата съчетава две от перфектните ми представи за бъдещето - първо, след като осъзнах, че не мога да съм престъпник, злодей и т.н., аз разбира се се насочих към агент на ФБР (защо не?), и, второ, кой не обожава идеята за връзка, която е изпълнена с приключения и опасности (добре де, може би много хора, но аз не съм един от тях)? Романтиката тук беше в доста добре премерено количество - нищо прекалено сантиментално и сълзливо, но пък все пак я имаше и то доста добре представена. Обожавам това, че при героите има преминаване от доста силна антипатия, зародила се преди години, към напълно различни чувства един към друг - приятелство, любов, привличане, разбиране. Просто беше перфектно. Намерих само една негативна страна на книгата - липсата на много битки, екшън, престрелки, нещата, които човек си представя като чуе ФБР, но може би това произтича от любовта ми към приключенията и признавам, че е леко нереалистично очакване, поради простата причина, че това е любовен роман. Много ми хареса, че в "Любов под прикритие" за разлика от повечето подобни романи, наистина има цялостен и развит сюжет, добре изградени образи на героите. Препоръчвам я на всеки, който търси малко почивка от ежедневието, натоварването и иска да се отпусне някъде с книга в ръка. Чете се много бързо и не е никак натоварваща. Аз лично скоро ще започна и другите книги на тази авторка, защото пише наистина добре и стилът й ми допада, а и точно в момента също имам нужда от почивка.  Имам нясолко подготвени ревюта като започнем с това и в следващите дни обещавам да съм по-активна. А сега au revoir и приятна и книжна вечер! Благодаря на издателство Ибис за възможността!

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Хари Дийн Стантън, герой, който стана звезда, умира на 91

Хари Дийн Стантън, герой, който стана звезда, умира на 91

Хари Дийн Стантън, актьорът с героинята, който е избягал от загадки в края на 50-те години на два години, играе ролята на корумпиран полигамист в сериала “Голямата любов” “Умира в петък в Лос Анджелис. Той беше на 91 години. Неговата смърт, в Медицински център Кедърс-Синай, е потвърдена от неговия агент Джон С. Кели. Г-н Стантон прекарва две десетилетия в Холивуд като каубои и злодеи, преди…