#бели роби

[lightmm]

.... планетата на келеметата и техните майки !

.... гледах наскоро едно ''откритие '' на един българин - полужурналист, изследовател... абе книжен плъх, извинявам се лъв. Все пак е българин. Та този не би получил трибуна в ефира на пословично известните със своята свобода на словото, големи медии в България.

..... едно българче каза.

.... каза, че бил открил доклад на един бивш еврокомисар на тема България.

.... в този доклад, стар, ставало въпрос за редовните неща като корупцията, бедността, престъпността и прочие, но основното било.... етническият състав, смъртността, застаряването на населението, емиграцията и прочие неща свързани със нацията ни.

.... установили например в този доклад, че:

* българските политици са едни от най - корумпираните и почти всички пари от евросубсидии се крадат от българските политици, чрез свързани със тях подставени фирми, собствеността на които се крие зад булото на офшорни зони.

* българската нация прогресиращо застарява. Със едни от най - високите нива на заболеваемост, отрицателна раждаемост, висока емиграция.

..... България е единсвената държава във Европа и сред другите останали западни държави във която се развиват обратни тенденции на прираст на населението и произтичащите от това, естествен недостиг на жизнено, териториално пространство.

* във България са налични едни от най - плодородните земи в Европа, но запустели, необработвани и обезлюдени.

* България е единствената държава във СВЕТА, във която без да е наличен военен конфликт, нацията със всяка година намалява. Всеки месец, повече от 10 000 души си заминават от тази страна.

* България е най - бедната страна във Европа, Балканския полуостров, като дори като нетен доход на населението бива изпреварвана от немалко държави от т.нар страни от третият свят в Африка.

.....

Във доклада на този бивш еврокомисар се казва, че тези тенденции във България се наблюдават непрестанно от много държави. Казва се дори, че дори имало нещо като надпревара между Сащ и други страни в Европа, които имат свои планове как да използват ресурсите и територията на България.

..... всичко това ще се случи според доклада, след 40 - 50 години.

.... тоест някой, някъде знае и работи със действията си и бездействията съвсем стратегически, всички текущи решения за България да са подчинени на основната такава.

.... а тя стратегията е да се продължава със нищо правенето, корупцията, подържане на висока бедност и произтичащите от тях висока смъртност, емиграция, заболяваемост, застаряване на нацията. Повсеместна деградация на културата, образованието .....

...... аз съм келеш и турчин. Поздрави на расистите..... не познавам друга нация която сама да си е опряла дулото на оръжието в главата.

..... но разбира се, след още десетина години, когато нещата още малко се изострят, когато ни удари поредната икономическа криза и прочие.....

..... само циганите, турците и прочие ще са виновни. Нищо, че повечето от тия или живеят във калта безработни или пък работят най - тежката, нископлатена работа.

.... другите, превъзхождащите, те или са началници или на сладка служба, но именно те са и управляващите. Онези, които вземат решенията. Същите решения, които се вземат най - високо в йерархията на държавата и онези други решения издавани от най - мижавия началник, но началник в някоя мижава, малка, дребна фирма.... там началник е или бай Ставри, или Иван и т.н, но много, много рядко Хасан да речем.

..... тук не е важно колко знаеш, можеш. Каква ти е дипломата. Дори професионализмът не е важен....

.... във тази държава първо, най - първо е важно какво е името ти. Дали е или не е име благузвучно и достатъчно близко до имена като Иван, Драган и прочие.

.... дали си бял или си със отенък близко до бяло, недайси видимо повечко напечен от слънцето.

.... имаш ли роднини, приятели и прочие също е значимо нещо във живота за да те оценят добре, евентуално.

.... едва след това, някой може или не, да научи вашето име. Ще забележи какво пише във дипломата ви. Дори може да ви каже някой типичен, български, мръсен виц и да се посмеете.

.... честито ако сте доволен от животът си. На другите..... 1,5 милиона емигрираха. Вие ако имате още зъби да скърцате и да търпите.... аз нямам сили вече да стискам палци нито за вас, нито за себе си.

....уточнение.

....от тези 1,5 милиона емигрирали от България, през последните двадесет години, повече от половината са етнически римляни и турци.

..... със нетърпение чакам да минат следващите 40 - 50 години.

.... поздрави от един келеш. Един рязан келеш....

[mihaylovblog]

ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН

Шофьорът изпи и последната глътка блудкаво кафе. Погледна картонената чашка с надпис "Espresso", за да се увери, че е празна. Поразклати я с въртеливо движение на ръката, сякаш навиваше волана, и я запрати пренебрежително в коша. Посегна към джоба на ризата си, откъдето издайнически се подаваше кутия цигари. Понечи да запали, но видя часовника си, намръщи се и се отказа. Постоя още малко пред автобуса, като машинално приглаждаше с ръка измачканата си вратовръзка. Приличаше на участник в състезание за най-дълга брада, който нежно гали своята, отгледана с толкова любов и търпение. Празният автобус миришеше на застоял въздух и уморени хора. Шофьорът бавно се настани на мястото си и увеличи звука ва радиото. На фона на най-новите летни хитове от време на време се долавяше рекламния възглас: "Радио "Цици" (така де - "Радио "Сити"). За пореден път осъзнах колко съм старомоден по отношение на музиката и благодарих на брат ми за това. Никога няма да забравя онази зимна вечер на далечната вече 1984 г., когато той донесе от някъде малък касетофон Sharp. Извади една 90-минутна аудио касета TDK и аз за пръв път чух AC/DC, което се достатъчно, за да се влюбя в тях завинаги. Странно е как всяко поколение носи със себе си своята музика, своите мечти и надежди, своите страхове, които бавно се превръщат в спомени. Сгушен на своята седалка, се опитвах да чувам в слушалките си собствената си плейлиста, заредена в телефона ми. Наслаждавах се на посланията на класическия рок и правех планове за новия ден - първият за новата учебна година. Двете червени плюшени зарчета, окачени под автобусния часовник, важно се поклащаха в такт, като Махалото на Фуко. Забелязах в огледалото над шофьора, че той гледа логото на моето училище на тениската ми и казва нещо. Свалих слушалките си и шофьорът повтори въпроса си: - Даскал ли си? Веднага разбрах, че му е скучно и иска да си говори с някого. За мое съжаление само аз бях на разположение. - Даскал ли си, казвам? - повтори отново той - Опитвам се - отговорих отегчено аз с надеждата да прогоня нахалната конска муха на неговото любопитство. - Как така се опитваш? Мислех как да му обясня, че според мен човек първо трябва да разбере колко много не знае за една работа, колко много трябва да я учи, преди глупаво да си въобразява, че я върши добре. Дори отворих уста, за да му го кажа, но в този момент на плахото септемврийско утро нежно погали лицето ми като пръсти на кадифена ръкавица. Секунди по-късно шофьорът - философ изстреля поредното си предизвикателство към мен: - Ех, лесна е твойта! - въздъхна огорчено той. А после така напсува притежателя на някакъв червен опел, който го изпревари, че усетих как двете ми уши се изчервиха от срам, като благородни девици от пансион. - Увеличиха ви заплатите. Работите по половин ден. Имате два месеца отпуска. Нямате норма да гоните! Вие сте построили социализма бе! Кой като вас?! Докато слушах тази поредна шофьорска провокация, неволно се усмихнах. Осъзнах, че ако това се беше случило преди години, щях разпалено да се впусна в режим на обяснение. Щях да му кажа, че аз съм учител не само от понеделник до петък, че аз и колегите ми живеем с проблемите и радостите на децата ни. Щях да му обясня, че резултатите от учителския труд няма как да покриват някакви норми тук и сега, защото те се виждат след години. Щях да му изкрещя, че няма представа колко трудно и красиво е да запалиш любопитството и свещения стремеж към знания у младите хора от XXI в. Няма съкратен вариант на упътване за това, който да изтеглиш в pdf формат и да го стартираш с един клик. Щях да му кажа, че от мен и от другите "даскали" се очаква да бъдем партньори с родителите в т.нар. "образователно-възпитателен процес", но много често нашите "партньори" от години са "бели роби" в Гърция, Испания, Англия и къде ли още не. Жертват себе си в името на децата си, които ние, в клас, се опитваме да направим добри и образовани хора. Щях да...Щях, но не казах нищо. Продължих да мълча. Усетих как Чувството ми за справедливост се задъхва от поредния си астматичен пристъп, а Търпението ми стои смело до него и се опитва да го успокои. Беше време за слизане. Изведнъж си казах "По дяволите, мъжки! Защо не му отвърна? Защо се държа като Махатма Ганди?!". Автобусът спря и шофьора отвори врати. Погледна ме и вяло ми каза: - А, да - честит първи учебен ден! - Благодаря - отговорих аз - Довиждане! Слязох. Сложих си слушалките. Зазвуча музиката на "Нова генерация" и гласа на Митко Воев: "Корабът ще си пътува в морето от неща...". Пред баничарницата на спирката вече имаше опашка от гладни и сънени мъже в работни гащеризони. Едно такси направи забранена маневра и бавно изчезна в далечината.

[rebelinside1]

Виждам най-силните и умните мъже и жени, които някога са живели. Виждам целия този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява...

Чък Палахнюк

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Валери Петров или „добрите писма са на път“

„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“ Това са думи на Валери Петров. И още един цитат: „Не зная. Има толкова различни нещастия, които постигат човека. Днес огромната част от човечеството е невероятно нещастна“.

С усещанията в сложната ситуация не само в България, но и в света, като че ли този толкова талантлив и духовен, обичащ човек ги е написал днес с дълбоко разбиране към човека. На 22 април се навършват 100 години от рождението му, отиде си от нашия свят преди почти шест години. Но остава завинаги при нас с брилянтната си поезия, с ненадминатите си преводи, с драматургията си в театъра и в киното, с добротата си, с нежността на усмивката си… Някои искаха от него категорични позиции за едно или друго, но Валери беше друг – деликатен, морален, но не морализаторски, а с чувство за хумор и чувствителност. И в това беше неговата сила и коректив на обществото, което не винаги го чуваше или просто не желаеше да го слуша. Сега ние мълчим, а така ни се иска отново и отново да му ръкопляскаме след препрочитане на поезията му, след гледането за кой ли път на филмите по негови сценарии, защото всеки от нас носи в сърцето си огромна обич към Валери Петров не само към прекрасните му стихотворения, пиесите му, прекрасните филми по негови сценарии, брилянтни преводи, но с неговото невероятно присъствие сред нас. Нежен, деликатен, но винаги с ярка гражданска позиция, изразена по-скоро като болка, като състрадание и вопъл. Светът ни без него обедня без благия му поглед и тази негова незабравима добра усмивка.

Валери Петров - снимка Стефан Джамбазов

И сега някак си, принудени от обстоятелствата, сякаш сме се скрили в нашата „лунна стая“ и си припомняме строфи от поезията на Валери Петров не само, защото тихо ни се иска да го отбележим и почетем. Много ни се иска в трудните моменти да го чуем, да ни се усмихне и да ни даде и повече кураж и търпение. И се включваме в кратък диалог между неговите стихотворения, може би…

„По стените бели

ний плетем дантели

и тъчем гоблени,

от сребро облени.“ /“Лунната стая“/

………

„По съкращение на щата

бе уволнена радостта

и се разбъркаха нещата,

подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже,

направо доста ми е зле.

Какво в утеха ще ми каже

това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,

неогласявани от смях,

таз Витоша под небосклони,

останали без чудо в тях?“ /“Тъжен миг“/

И Въпреки това:

„Мисля си: значи когато

бях вчера така натъжен,

листчето с радост богато

е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!!!“ /“Добрите писма“/

“На малкия остров”, сцен. Валери Петров, реж. Рангел Вълчанов - снимка архив

През 2005 година забележителният режисьор документалист Юлий Стоянов /Светла му памет! На 27 април отбелязваме 90 години от рождението му/ направи филма "За възможността да се живее" по случай 85 години от рождението на Валери Петров. Цитираме казаното тогава от режисьора за избора му като авторско решение: „Случи се миналата година да правя филм за Валери Петров. Не "случи се", а много отдавна исках да го направя. Заснехме разговор с Валери Петров, който се оказа много голям, затова направихме нещо като "първа част", но която си е самостоятелна. Нарича се - "За възможността да се живее". Предварително си говорихме, как да го направим, за да не стои Валери неподвижен непрекъснато пред камерата. На филмите с "говорещи глави" вече им мина модата. Но аз избрах все пак Валери да стои пред камерата, да говори и на който му е интересно - да слуша, на който не му е интересно – да не слуша. За мен всяка негова дума беше важна. И според мен той каза неща, които пред никого не е казвал, които ние, слава богу, успяхме да изтръгнем и които са част от историята на българската литература. А и на българската история, изразена по определен начин чрез един човек на духа и на словото, който е доста високо. Затова поех риска точно така да присъства във филма, а не да ходи насам-натам. Казвам го, защото филмът се хареса много, но някои питаха: „Не можеше ли малко да го раздвижиш? Освен това какво ще разберат, да кажем, учениците? Не трябваше ли да се направи по-достъпно?" Ако има възможност, ще го направя в другата част. Валери много интересно говори за преводите си и разчитам те да бъдат "покрити" предимно с Шекспир и с всички възможни постановки с негов превод, от които същ�� може да се получи „кинематографичност". Филма работихме с Ицко Финци, който помогна много да стигнем до това, което трябва. Разбирате, че и досега не съм се отказал от този начин да изсушавам нещата, да ги оставям такива, каквито са, и да не използвам могъщата сила на киното - с целия риск за това и с цялата отговорност."

“Рицар без броня”, сцен. Валери Петров, реж. Борислав Шаралиев - снимка архив

Пиесата му „Театър, любов моя“ продължава да се играе в Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Касиел Ноа Ашер. Прекрасната пиеса на Валери Петров е написана специално за големите и незабравими актриси Таня Масалитинова и Славка Славова. Но това е и голямото обяснение в любов на поета към театъра. Неговите театрални текстове, между които и не малко за деца остават, а повечето радват и са обичани вече поколения. Казал го е толкова красиво, но не без ирония и тъга:

„Маски навсякъде, маски различни,

маски красиви за грозни сърца,

маски невидими, плътни, отлични,

които приличат досущ на лица,

маски – откакто се помним, защото

ний роби на фалша сме и той е наш крал,

и така е гласяло и латинското мото

на театъра, в който е Шекспир играл:

„Totus мundus agit histrionem”,

тоест „актьорствува целият свят”.

Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним

в един таен, безкраен и велик маскарад…“

“Йо-хо-хо”, сцен. Валери Петров, реж. Зако Хеския - снимка архив

Друга голяма любов на Валери Петров е киното, но едва ли само това е причината едни от най-хубавите български филми да са по негови сценарии. Работил е и с великолепни режисьори като Рангел Вълчанов, Борислав Шаралиев, Зако Хеския… „Един снимачен ден“ /1969, реж. Борислав Шаралиев/ е личното му любовно обяснение към киното – отново топло, самоиронично, усмихнато и пак с малко тъга. Изключителният дебют на Рангел Вълчанов „На малкия остров“ /1958/ по сценарий на Валери Петров е от най-вълнуващите български филми, който слага начало на най-доброто в националната ни кинематография. А посветените на детството като специално състояние на духа „Рицар без броня“ /1966, реж. Борислав Шаралиев/ и „Йо-хо-хо /1981, реж. Зако Хеския/ са истинско посвещение в любов и разбиране на децата. Или казано с думите на Валери Петров: „Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.“

На първото голямо литературно четене след промените в 65 - а аудитория на Софийския университет тя не можеше да побере хората, които искаха да чуят думи, които не бяха слушали през годините на тоталитаризма. Сред поетите, които четоха свои стихотворения беше и Валери Петров. И сред цялата бушуваща емоция на залата той прочете едно свое стихотворение за Ян Палах – самозапалилия се чешки младеж в знак на протест срещу съветската инвазия и на „братските страни”, нахлули в страната му през 1968 година, за да задушат „Чешката пролет” – една от нереализираните възможности за социализъм с човешко лице. Очевидно, Валери е бил написал това стихотворение много отдавна, но едва тогава го прочете за първи път. И в него нямаше мекота, а позиция, за липсата на която някои го обвиняваха през годините. Да го припомним, за да разсеем тази илюзия:

Валери Петров чете стихотворението си “Самоизгаряне” в 65-а аудитория на СУ “Св. Климент Охридски” - снимка Стефан Джамбазов от филма “Надежда” /реж. Стефан Джамбазов/

САМОИЗГАРЯНЕ

„Ян Палах не е между живите вече,

Ян Палах е нейде далече, далече,

Високо там нейде във въздуха син,

над Прага трептящ като дъх на бензин,

Един миг, едно тяло с пламтящи коси -

преди миг само бил и вече не си …

Ян Палах го няма, а у нас нито звук,

Ян Палах го няма, а ней сме си тук,

и бензинът е нашият и го помниме ние

как във лъскава струя от сондата бие

и как с него по бузите се мажат със смях

Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !

Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?

Нима сте измислици на два Дон Кихота

и нищо, и нищо от Вас не остава,

освен това облаче дим над Вълтава

и тоз вик “Свобода !” едва чут, едва чут

в януарския въздух, синьо - розов от студ ?

Ян Палах го няма и така ни се пада -

сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която страхлив, разтреперан и ням,

се самоизгаря от мъка и срам !”

И това е Валери, мекият Валери… Но само припомняме, че през януари 1971 година на събрание на Съюза на българските писатели само той и още четирима писатели Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров отказват публично да охулят руския дисидент Александър Солженицин, който беше удостоен с Нобеловата награда за литература през 1970 година. Изключват Валери Петров от БКП. Негласно е забранено да се издава, сякаш го няма. В това време той работи и активно и довършва 25 - годишния си труд да  превежда Шекспир в сътрудничество със световно признатия шекспировед проф. Марко Минков. Колосален труд в четири тома! След тях превежда и „Фауст“ на Гьоте. Те са част от цялата му активна преводаческа дейност.

Валери Петров и Анжел Вагенщайн в НХГ - снимка Стефан Джамбазов

Последната ни среща с Валери Петров беше в залите на Националната художествена галерия на 6 февруари 2014 година, която остави в душата ни много светъл и жизнеутвърждаващ спомен. Това беше уникален момент – вечер, която ще остане в историята – поетът Валери Петров и писателят и сценарист Анжел Вагенщайн с чаши вино в ръце сред творбите на Борис Ангелушев. Самата изложба посрещаше с есе на Валери Петров, изложено на почти цяла стена. Писано дни преди това на 28 януари като негово посвещение за Борис Ангелушев, който е бил близък с неговите родители, а и с младия Валери. Дори го е рисувал. В него поетът си спомня за забележителните му илюстрации към разказите на Исак Бабел, ликвидиран от сталинския режим. Но и цитира Пенчо Славейков, прекланяйки се към Борю, както са  наричали Ангелушев приятелите му: „Главното си остава талантът, това, за което синът Славейков е казал: „Що е Божа дарба, то за свят е чудо”…А чудесата не се обясняват”. Самият Валери Петров беше /е/ едно чудо. Почина на 27 август 2014. Беше шанс да живеем в неговото време, а то продължава… Преди четири години по повод 96 години от рождението на поета Валери Петров на фасадата на дома му на ул. „Елин Пелин“ в София в бе поставена паметна плоча.  По идея на семейството му на нея е рисунката на Борис Ангелушев на Валери като млад. Скулпторът Иван Продев е пресъздал гравюрата в гранитния камък.

Паметната плоча на дома на Валери Петров в София - снимка Стефан Джамбазов

В София има и още едно място, в което продължава животът на поета – малката книжарница „Нисим“ на бул. Васил Левски“. Създава я неговата дъщеря, забележителната преводачка от италиански и френски Бояна Петрова /1948-2017/. Кръстена е на дядо й, бащата на Валери Петров Нисим Меворах, виден юрист и дипломат. На видно място там е пишещата му машина, една от малкото за времето си с шрифт на кирилица и латиница. Сега за книжарницата се грижи внучката на поета Ани Хаджимишева, която винаги споделя как е израсла сред книгите и колко любимо място за нея е бил кабинета на дядо й…А той е все така съхранен, като че всеки момент ще влезе домакинът.

Приживе Валери Петров не обичаше честванията, юбилеите…Не би било честно към него да отбелязваме апотеозно неговото столетие, защото той и творчеството му са лично, интимно вълнение за хората, които го познават и обичат. Валери едва ли е подозирал колко е направил за душите ни. Може би, сега в своята не „лунна стая“, а звездна ни гледа и отново ни дава доброта и мъдрост.

„Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?“ ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[umaja]

Зелено

Зеленият цвят в мартеницата

Зеленият цвят в мартеницата символизира здраве, плодородие, възраждане и празничност. В българския фолклор зеленото напомня на самодивите.

Горските, почти безплътни и вечно млади създания, облечени в бели роби и препасани със зелено коланче. Зеленият цвят най-много “бие на очи”. Зелен е Еньовският венец, със зелени клонки е окичена Пеперудата, която моли за дъжд…

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Визуална история на Бенин Сити се завръща у дома През последния месец изключителна колекция от снимки се върна в Нигерия. Централен Соломон Osagie Аллонж снимал хора от Бенин Сити в продължение на над половин век, събира архив от над 3000 изображения. Обхваща британското управление и в първите десетилетия на независимостта, това е визуално представяне на интериор и самовыражении, всеки ден човечеството в страната, в поток. Като първи официален фотограф на съда Бенин, Аллонж документирани Дворцовия живот и блясък от 1933 до 1979 година. Снимки 1938 г. и двете Akenzua втори, монарх, струва между граф Плимут и генерал-губернатор на Нигерия, гледам в далечината. Неговото богато-многопластова балахоны и коралови мъниста контраст с тугим бели униформи на англичаните, той се възмущава, но се определя гледат с презрение гледа. Ръце-цветни изображения с 1956 показва и двамата леко поклонившись, тъй като той разтърсва бялата ръкавица на кралица Елизабет II, за четири години до обявяването на независимостта на Нигерия. Отново това е снимка на контрастите, му ръжда-оцветяването одежди срещу чист друг монарх, прах-синя рокля. И двете съоръжения предаде тържественост на възнаграждението. Тези снимки показват трудни отношения между британците и Бенин, кат. Бенин Сити (сега столица на държавата Едо в Нигерия, не Бенин, малка държава в северна Нигерия на Запад) остава независим до края на 19 век. Но нейното събиране на мита ядоса британците, които през 1897 година се изпраща офицери, за да видите и двамата. Партия попадна в засада и е убит, което води до наказателна експедиция в Бенин, който е бил разрушен и хиляди свои артефакти, крадени си (повечето от тях, пръснати из Америка и Европа, с най-голямата колекция в Этнологическом музей в Берлин, а след това в Британския музей). И двамата са сосланы, умира през 1914 година. Миналата година сина ми беше позволено да се възстанови монархия в града, и англичани зашити на Южна и Северна Нигерия заедно, жилище, което към днешна дата си остава трудна. Но Аллонж и документира ежедневието, буржоазен живот. През 1942 г. той създава идеална фотостудию, първи търговски Град Бенин студиото. Той е заловен хора в елегантни костюми, наградата сестри в чипове майка си и главичката вратовръзки и млади жени, спортни кошери и minidresses. Стела Gbinigie, който беше на 16, когато тя и сестрите й са били заснети през 1950 г., си спомних как той ги сложи всички на мира, да се справите с тях като със собствените си деца. Извън студиото, Аллонж снимал всичко, от сватби до спортни екипи и групи от ученици. Kodak стъклени негативи и филм запазена топлина и влага в южната част на Нигерия благодарение на внимателно за съхранение на Аллонж, който той се прилага и за други ранни фотографи Бенин. След смъртта му през 1994 г. в архива е възложено на флората Каплан, американски антрополог, с които той сформира дълбоко приятелство. Той я отвежда до 2009 г. в търсене на дом, с необходимия опит съхранение: на Смитсъновия Национален музей на Африканското изкуство във Вашингтон, окръг Колумбия. Тази къща не е било постоянно. “Първата ни мисъл беше, че ние трябва да се върнем в Бенин, така че те знаят за собствената си визуална история. Много снимки, много лични и семейни снимки” Ейми скоби, главен архивист Смитсониън институт, разказал на В Този ДенНигерийская вестник. От 2014 до 2016 снимки са изложени в Америка, с одобрението на Обы Erediauwa, монарх на Бенин в това време. През 2015 г. музеят е подписал меморандум за разбирателство с Националната комисия на Нигерия забележителности и паметници на културата, твърдейки, че цялата експозиция, включително инфраструктура за показване, ще се движи постоянно в Бенин Сити. Въпреки, че да си върне снимки’ провежда уроци за културно сътрудничество и обмяна на опит, може да се прости за изразяване на резерви. Ако музеи не се разделят наследството с колкото е възможно повече хора, тогава институти Нигерия в момента не са малко. Ги прах-стаен, изпълнен в голяма степен празен посетители; Националния музей не е нормален сайт. Туризъм почти не съществува в страна с топъл инфраструктура и скъпите визи (въпреки че последното е в последно време стана по-лесно да се получи). Постоянство-това е още един проблем. Останки от Бенин Сити средновековни ровове и стени, след като демаркирована кралство в точния фрактални модели в по-голямата част дойде в безполезни. Една от причините е липсата на комуникация на много Нигерийци, които изпитват към своята история, която едва се преподава в училищата. Страната често се чувства в бързината да се измъкне от трудности от миналото. Може би още по-важно, правителството рядко се налага закони за опазване на наследство на страната. Причина историята често се абсорбира хаотична урбанизация Нигерия. В центъра на Лагос, имения от 19-ти век, построена от бивши роби, които са се завърнали от Бразилия е била разрушена, за да се освободи място за небостъргачи, от семейства, които желаят да правят пари от това, че често единственият им актив. Но тъй като сътрудничеството между smithsonian и Бенин Сити опит показва, предоставена от богатите институции могат да помогнат. Стъкло аллонж всички негативи са оставени, са по договаряне, в Америка за собствената си защита. Това е липсата на пари, както и всичко, което разрушава Нигерийски наследство и предпазва от това, което остава не напълно оценени. Повече ресурси от чужбина, опазване и популяризиране на паметници и исторически места могат да бъдат подобрени. Малък брой посетители остава отправна точка за растеж. Изложба Аллонж е добро място за начало. Стотици Нигерийски американци са участвали в първоначалното отваряне на 2014 г., да се намери снимки на роднини и приятели и да изпращате съобщения обратно в Нигерия. Върнете снимки’ беше посрещната с ентусиазъм Нигерийская преса и местните художници. Мс скоби, Хан куратор, каза, че тя и нейният екип ще продължи да работи с Нигерийскими колеги, за да събере истории зад картината. Като например сътрудничество, споделяне на ресурси и културен обмен, това е модел, който може да следва по целия свят. Нататък”странни неща 2″ е триумфално завръщане в Хоукинс Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[sanjciuniverse]

Чаир маало Ќе прелета слика од некого со семејство, со љубов, на море, на плажа, на сцена, на штици што живот значат... И ќе се сетам... Ќе се сетам кога Ивана го сакаше Бубе, а јас бев заљубена во Влатче до уши... И ќе се сетам дека игравме монопол со часови и часови, пред да дојде време за искачање... Едноставна прошетка од едно маало до друго, од една улица до друга... Некогаш ќе ми текне и на времето кога со Марија игравме со барбики, ни велеа големи сте...а ние те во еден двор, те во друг седевме и им шиевме облеки, им правевме модели од ќебето со црвени и бели квадрати, сечевме како да никој нема да не скара за бељата што сме ја направиле... Додека мама пиеше кафе со мајка ѝ и баба ѝ на Енеса, ние или рипавме на оптегнатиот ластик во двор или му брцавме инекции на креветот, зашто некој од нас уште одамна знаеше што сака во животот... Се присетувам и на Ико, Бојан, Бошко, Нено (Ненад), Баде, Ице, другиот Бубе, Ѕвонко, Даре (Darko), Љубиша, другиот Бојан, Ивица мојата симпатија од 3-то до 7-мо одделение... Тие со кои секојдневно игравме брканица на рушевините од старото забавиште... Роденден со 40 луѓе и од маало и од клас...Соња (Sonja), Александра, Боцка (Bojana), Ана на Ецо, Пепи... Први љубови и први стравувања...Велеа војна е, ќе биде опасно да се шета, па се скришум се измолкнувавме од дома на половина час... Маја (Maja) и Саше, Тонка (Tonka) и Џас (Jasmina), Дрпље (Haris), Хамзиќ (Haris), Едо (Edo), Никола (ми дојде на гости и закачи сипаници)... Школски... На први бакнежи, први срамови, први „ќе те чекам во ходникот кај првачињата“ моменти.... Се сеќавам дека уште тогаш немав ни срам, ни перде па на Митко САФ му се ставивме со Кики (Kristina) пред врата, само да го види... И ни се потпиша на постери и бевме среќни деца, раскажувајќи секојдневно дали сабајлето поминал или не по улицата... Тајла, Џени, Лега, Омеровиќ, Роби (Robert), Ели (Elena), Чуле (Jasmin), Мире (Mirjana)... Луѓе кои сеуште потсеќаат на детство... И тука негде дојде крајот... Дојде крајот на основното... Беше лето, јули, почеток на август... Групно испраќање во маалото на Ѓоше, кај Маре (Маре)позади зграда... Тежина, зашто не знаеш што те чека... И не знаеш каде ќе почнеш од почеток, само знаеш дека сите овие спомени и овие луѓе ќе значат недостиг... И ќе ти текне... Ќе се сетиш на сите брканици, народни, тениси, фудбали, колички и џамлии што си ги изгубил во прашините на заборавот... И знаеш дека некои од овие луѓе сеуште постојат и ќе бидат дел од тебе и спомените, засекогаш...од Чаир маало, околу Цветан Димов основното... ... Убаво беше да се има детство и да се делат спомени со вас...

[lightmm]

... Пласт - Химия тире АД ! Истината !

.... някои да не се препознаят!?

.... там в една статистика казват, че сме на сто и кусур място по свобода на словото, но баш Тиквата на българската нация отрича това.

.... именно затова, аз сега ще ви говоря за едни '' пластмаси и химии ''.

.... аз съм мижатурка, признавам си. Страхувам се да нарека нещата със истинските им имена, защото си обичам ризката на гърба, единствената ми. Затова реших да ви разкажа приказка. Вие сами ще решите дали е фикция или не!

..... започва приказката ! Настанете се удобно, сипете си ракиика, пуснете си за кеф тихичко '' Радка Пиратка '', подгответе и мезето....

..... във една страна, където никога не са чували що е туи шуробаджанащина, корупция и прочие, живеели едни еснафи.

.... те се ширили на три места във тази приказна страна. Те са Аксаково, Девня, Тервел или беше Търговище. Както и да е.

.... на тези места едни работливи, не повече алчни и крадливи турски бизнесмени от други побратими българи... абе меринджеи както си го знаем нии, прилапали, направо погълнали бизнеса на едно държавно, бивше комунистическо предприятие.

.... този бизнес бил производството на всякакви видове фолио. От етикетите на либимата ви Кола, до такива използвани за промишлени цели. Стоката им се изнася напрактика във цяла Европа. Представяш ли си, дори швабите купуват от нас. Гордост, а!?

..... една скоба.

.... истината е, че във резултат на политиката за екологично развитие на индустрията и прочие, големите страни и икономики, като Германия, Франция и т.н предпочитат да оставят това '' хубаво '' фолио - пластмаса, да се произвежда от други държави. Нейсе, сълзите за нас, кефа за тях.

Край на отплесванете.

.... приказката продължава.

.... няма да правим сравнение със чуждестранни приказки, пф ! Само със нашите си!

.... във този бизнес, еснафите намерили начин да покажат, колко са ''ПО '' от другите си събратя. Ей, Танас пак неразбрал..... иде реч за туи, че Адин друг си мерили пишкитИ ! ... пардон, шЪ извинявате за лафа. Кво сЪ прай, зимляци сме, селски чиляци.

...... продължава приказката.

....та тия, нагледно се цанили да се вредят за най - лицемерни чорбаджии. За пред публиката, тоест медиите, са най - добрият работодател, социални отговорни и прочие дрън.

.... а истината Санчо, че тези са още един от многото чорбаджии, заради които децата ни, комшията ни, приятелите ни, роднините ни.... всички избягаха. Емигрираха. Не можаха да изтърпят издевателствата им.

.... а ти сакаш конкретика!?

..... вземат те на работа във тази ''Пласт тире Химия '' АД ( Ай, дай).

1 порция - Лайна алангле.

.... работиш на 12 часови смени. Дневна, нощтна и следва 2 дни почивка. Реално след нощтната смяна спиш. Аз например твърдо 8 часа сън трябва да имам, за да се възстановя. Исках да кажа, че всъщност, реално имаш една почивка, която се явява вторият ти ден, който е наистина е 24 часов. Но..... винаги има едно гадно ''Но''. Понякога идваш извънредна смяна. Д-а-а!

2 порция - повръщано със горчица.

.... работиш минимум 2 месеца на .... минимална заплата. Пак да повторя за бай Танас, дето се неразбрал. Работиш на 12 часови смени, физическа работа, на крак за минимална заплата !!!!!! Когато започне работа нов работник, трябва да се знае и, че той върши най - тежката, физически натоварваща работа.

.....пак да повторя. Новият работник, извършва най - тежката, хамалска работа за минимална заплата.

..... още по - гадното във тази '' порция '', която са измислили чорбаджиите е, че другите работници, които само се разхождат със електрическите колички, натискат копчетата на компютъра, на машините.... те получават от 1200 до 1600 лева.

..... искаш пример.

..... идваш на работа. Цял ден си накрак и се лее пот от тебе, буквално. В същото време, едни други със които си колега, само натискат едни копчета през цялата смяна. Най - тежкото, което вдигат за цялата си смяна е бутилката със минерална вода. Или дистанционотто за крана си разменят един на друг. Редуват се да не се преуморят. Ту натискат клавишите на компютъра за да разпечатат етикети, ту другото. А новият върши тежката работа. Много мотивиращо нали !?

.... пардон мосю!

.... щях да забравя за онези търтеи, които ги има във всяка еснафска дружина, може би. Тези са онези, които от 12 часова смяна, поне 6 или малко повече прекарват със смарт телефона във ръка. Най - гадното тука е, че когато новият работник му се отвори и най - малка пролука свободно време, бяга да помага на търтея. Още по демотивиращо става пък, когато видиш, че тези търтеи на които отиваш да помагаш са двама.

3 порция - мляко със вкус на насрано.

.... ти си човек, те са човек, ние сме хора..... си казваш ТИ. Да, ама Не !

....щом си се съгласил да работиш за тези еснафи, означава именно това - да работиш.

..... няма 60 минутна почивка за обедно хранене и отмора. Там по закон, всеки който работи във вредни условия на всеки няколко часа трябва да почива по няколко минути. Това може да го спазват във Киргизистан, но не и тук. Почивките са 2 по 15 минути и 1 от 30 минути през която трябва да се нахраниш. Тези почивки уж са разписани по график как да се вземат, но който ти ебава писаните неща във тази еснафска държава. Те се вземат, да, но точно кога е според усмотрението на т.нар '' старши''.

.... излизаш във 15 минутна почивка. Докато извървиш разстоянието от цеха до стаята за почивка са минали вече 5 минути. Да не дава господ, да ти се доходи по голяма нужда. Докато си свалиш гащите вече трябва да ги вдигаш, дори няма да ти остане време да си почистиш насрания задник.....

4 порция - турска маруля на гол задник.

.... питаш как се формира заплащането.

.... както казах, започваш на минимална заплата. Бачкаш, като хамалин, докер или прочие за 2 масеца, може и повече и чакаш началството да те одобрят за по - голяма заплата.

..... трудовият договор е за брутна заплата от около 800 - 900 лева. Тоест нетни около 600 - 700 лева. Следва гадното. Сумата над това се формира от т.нар измислица, процентна добавка от месечното производство.

.... ето ви пример.

....има един гадничък цех, където се извършва вътрешно фирмено рециклиране на фолио. Момчетата във този цех, освен физическия труд, дишат непрестанно и отровните изпарения от тази пластмаса, фолио. И какво от това. Трябва да рециклират на всяка своя смяна поне няколко тона, за да се формира някакъв процент на основното заплащане. Обикновено около и над 80 % производителност.

5 порция - десерт '' Сополите на Ути ''.

.... шуробаджанащината, расизма и прочие и тук го има, жив е.

.... пример. Ако си грозен, мазен и прочие неща, ще те вземат и ще работиш тежката работа. Но ако си снажен гЕЙ може и да ри се усмихне съдбата.

....ето ти конкретен пример.

.... няма да споменавам имена. Но преди известно време започна работа ново момче.

... малка скоба. Поради характера на тежката работа, 90 от персонала са хора до 35 години. Но трябва да се каже, че дори те не издържат на натоварването и има постоянно текучество. Еснафите щракат със пръсти, защото все още има млади и гладни, които ще дойдат да им робуват. След 10 години ще е друго. Както и да е. Затварям скобата.

....това момче започна работа на най - желаната позиция. Нито прекалено натоварваща, нито ниско платена. Но....

.... но ако царят дава, пъдарят не дава. От човешки ресурси го одобриха, но новите му колеги НЕ. Работи точно 2 или 3 смени на тази позиция, старите вълци го изгониха. Преназначиха го на много по - гадничко място. А онея които изгониха новият, веднага уредиха свои приятел, авер. И всичко потече по мед и масло.....

.... разбрахте ме. Келешите са навсякъде!

Ако на Запад оценяват труда ти наистина по уменията и усилията, които влагаш, то във България за да успееш, за да ти се даде шанса да работиш за голяма заплата.... трябва да си типичен, мазен, двуличен, манипулативен гад. Не всеки знае как да си показва овчата кожа, а всъщност да е страшна хиена.

....... ще има продължение! Толкова много съзвездия от гадове има във тази приказка, че няма как да няма продължение.

.... поздрави от един келеш, защото знаете, че обичам да ви казвам истината, такава, каквато дори вие я знаете, но нямате сили да си я кажете !

[lightmm]

.... днес съм човек, утре може би !

..... изтощен съм.

.... на 36 години съм, но се чувствам толкова уморен, изтощен.... преждевременно остарял. Може би още десет години в повече ми тежат.

..... понякога, всъщност доста често, толкова съм изморен. Исками се да живея далеч, възможно най - далече от хората.

..... не искам последния модел телефон със който се хвали комшията, не искам лъскава кола.... искам спокойствие. Искам да съм си самодостатъчен. Някъв вид нарцисизъм ли е, не знам.

..... искам да живея на село.

..... бих бил щастлив да живея в дом с две стаички, малко дворче.... разбирате ме.

..... няколко декара земя, примерно 5 или малко повече. Няколко глави дребен добитък и прочие да имам.

.... но, не може.

..... трябва да ми е гадно.

.... между другото, веднъж - дваж, бях споменал на близки за тези си мисли.... за живот на село и прочие. Гледат ме, като избягал от лудницата, сбъркан нещо си.

.... не мечтая!

..... боря се просто за оцеляването си, за едното физическо удовлетворяване на нуждите и прочие.

..... да платя сметките за електричеството, водата, телефона, интернета.... след това стискам малкото останали пари със които да оцелея да следващата заплата.... всеки месец, след месец и месец едно и също.

..... нямам вече сили дори да мечтая.

.... стискам зъби:

* да не се разболея, защото българските лекари всеки знае, че отдавна са загубили човешкото във себе си и виждат пациентите си единствено, като банкноти.

* да изтърпя глупостите на иначе дребнавите, но със високо его български работодатели, началници.

* да не се поддавам на глупостта и чалгата, която живее в тази нация. А вярвайте ми, те е заразна. На нея се кланят и '' белите роби '' във тази държава на минимална заплата и всякакви други костюмирани чорбаджии със дебели банкови сметки.

.... що за хора са това.

.... виждат света във бяло и черно. Няма нюанси.

..... ако мълчиш на хорските думи си идиот. Но ако празнословиш, разказваш мръсни вицове, имаш мнение за всичко и за всеки... какъв способен българин е това.

.... циганите са просто цигани. Те не са хора. Никой не им дава работа, защото видите ли, абсолютно никой не я искал, ни един от тях. Те са просто цигани. Но вярвай ми, и аз да бях дамгосан, че съм циганин. От което следва, че никоя фирма няма да ме вземе на работа, защото не би искала да гледа мазната, черна физиоономия на един такъв. Той единствено е способен да мете мръсните улици и да омива градските тоалетни от лайната на превъзхождащите ги. Ставаше въпрос, че никой не се поставя на тяхното място.

.... че не зависимо дали е циганин или синеок, русокос българин.... ако беше дамгосан и хвърлен в нищото, в джунглата. Да скита гладен, полугол и оплюван от всеки друг срещан.... всеки би се превърнал в животно. Животно във което животинските инстинкти са единственото нещо, което го поддържа жив. Да открадне за да се нахрани, да краде за да си направи покрив над главата.... да е животно срещу всеки, който го застрашава. Да живее сред свои. Да е част от глутницата.

..... но за един расист, още повече един българин.... на него му е трудно да се постави в неговото положение и да разбере, защо циганина е циганин.

..... както и да е.

.... не съм ''римлянин ''. И да, и аз съм ставал жертва на цигански набези.... и все пак. Преди двадесет години, времето на тоталитарната власт, циганите имаха работа, а т.нар милиционери също бяха сити. Корупция винаги е имало, но не и като в днешните мащаби. Та имаше и респект от служителите на реда. Съдебната система също беше друга. Нямаше ги тези богати адвокати, съдии, прокурори, които да се движат със коли за няколко десетки хиляди, за банковите сметки на тия също трябва да завидим.

..... та имаше, работа, силна респектираща милиция/полиция и ефективна/некорумпирана съдебна система. Имаше закони и срещу гладните цигани, и срещу гладните българи.

.... както знаете аз съм от онези.

..... онези, които наричате '' рязан ''.

.... както и да е. Аз съм турчин.... онзи турчин, който е виновен за 500 годишното робство. Виновен в днешно време дори за високите сметки на тока, водата, телефона, хляба, дори ракията, дето я продава бай Ставри.

..... но какво може да се каже на човек, който вижда единствено в черно и бяло.

..... че, например великата им демокрация и последващото грабителство, продажба и разруха на националното им богатство са всъщност извършени от...... българи.

Кой:

* кой окраде държавата чрез приватизацията - един българин

* кой чрез закона за реституциите и поземления закон, разруши земеделието и го разпродаде за жълти стотинки на мутри, а към днешна дата на чужденци - един българин

* кои бяха тези които сутрин козируваха на коминтерна и викаха в захлас за вечна, братска любов, а след това за един ден, буквално един ден станаха върли демократи. Същите, които гласуваха закони довели до хиперинфлация и крайна бедност страната - българи.

...... и днес е същото.

....над 99% от хотелите по черноморието е собственост на мутри, които вече са си изпрали парите мутренските години на 90 - те години в България.

.... медии също са концентрирани в ръцете на мутри. В момента няма ни една свободна медия. Обществената медия също не е свободна, защото винаги й се избира ген.директор удобен на властта. Автоцензурата се вижда добре.

.... и прочие.

..... какъв келеш съм аз!?

.... недоволствам, че дори и си позволявам да говоря за истини.

.... и все пак.

.... понякога все пак мечтая. Дано, си казвам, да имам силите да оживея и да заживея в някоя малка схлупена къщичка.... далече от тези хора.

.... не ме сочете мен, сбъркани от яд, лицемерие, алчност и прочие българи. Нито Айше и е кеф да работи на минимална заплата за да чисти градския кенеф, нито бай Мехмед му е кеф да търпи расистки обиди, но да търпи и да работи за минимална заплата.

..... бай Иван и Ставри, дори няколко калинки са виновни. Истинските виновни. Отидете там където трябва..... пред народното сборище, говорилнята на белите якички, пред дома на еснафа и там протестирайте, дерете своето гърло и питайте....

..... питайте и искайте отговори. Защо децата ви се принудиха да бягат от страната си!? Защо не можете да си плащате сметките!? Защо приятелите ви умират по пътищата!? От къде са парите им на тия същите и прочие....

..... аз съм келеш. Защото обичам да ми е гадно.... да говоря за гадната истина.

[lightmm]

.... да та таковам !

.... днес е голям ден за мен !

.... един върл славянин се опита да ме обиди по някакъв си свои начин...

... първо ме пита от къде съм. След отговора, който му дадох и който не му се хареса, се намръщи и реши друго. Каза, че едва ли съм кореняк. От къде всъщност са родителите ми...

.... и ме хвана за изпотените топки.

.... аха, видя ли, не съм аз гражданче, човек. Какво съм си мислел аз!? Как можах да прегреша, да си помисля, че съм човек като всеки друг живеещ в града.

.... аз съм дамгосан.

.... та този славянин каза, че съм от делиормана..... извъртя очите, разтегна доволно устата си в поза мазна усмивка и рече, че вече всичко му е ясно.

.... той не го каза, но !

..... за този и много негови себеподобни, всеки рязан турчин е просто..... гаден, мръсен, рязан турчин и нищо повече. Всеки циганин е подобие на човек и не заслужава дори минимално усилие за човешко отношение от страна на славините, на расистите. Ония дето се бият в гърдите....патриоти. Същите патриоти, които ги управляват други '' патриоти '' . Същите, които са причина тази държава да е най - корумпираната, бедна, умираща, болна......

..... но гарван - гарвану око вади ли !?

..... по - лесно е да си расист и да обвиняваш гадните цигани, турци и прочие за беднотията си, невъзможността да си платиш сметките за ток, вода.... за работата на минимална заплата....чорбаджията на същият, който е друг върл '' патриот ''.

..... ама съм гаден келеш.

.... преди няколко дни казаха една статистика. За двадесет години, готините славИни, тези патриоти, любители на тежките софри, ракията и прочие.... изгонили свои други побратими от страната. Общо на брой до момента 1 500 000 души, българи.

..... след още двадесет години.

..... предполагам, силно вярвам, че още едни други 1 000 000 българи ще емигрират през следващите 20 години. Някой просто ще емигрират зад граница за да избягат от съгражданите си патриоти, други ще емигрират перманентно. Ще умрат от безпаричие. Ще умират бавно от глад. Други ще бъдат поробени като бели роби и ще молят да бъдат спасени от ръцете на тези същите.... неговите братя, уж съграждани, уж хора от една кръв, една нация.

..... много ви благодаря скапани расисти.

.... каквато ти държавата, такива ти и.... циганите. Циганите в Англия са взели най - лошото от характера на англичаните, българските цигани от българите и т.н. А сега си отговори, коя нация е дала по - лоши неща на своите цигани !?

.... пардон за рязаните ли искаше да кажа.

.... няма страшно. След двадесет години, когато емигрират и останалите ваши дразнители.... тогава, ще си изпълните мечтата. Сега началници са само Иван, Драган, Петкан и прочие. Ония дето чистят кенефа, метат улиците, мъкнат чувалите на дока и прочие се казват МеЕмед, Хасан, Али и прочие. Но и те ще заминат......

..... кой ще бърши тогава бай Ставри насрания гъз. Черната работа на ниска заплата кой ще я върши......

...... както и да е.

.... аз съм келеш, знам си го.

.... от хаосът се е появила материята. Хаосът е животът. Обратното, не водило до нищо..... казали и древните гърци и няколо изкилифирчени учени със странни хипи прически от немного далечното минало.

.... искаш спокоен живот. Да квичат прасенцата в кочината, да пеят чучулигите в гората, да си седиш със опънати крака на д��вана пред телевизора в очакване на поредния любим епизод от порно сериала.... това не е хубаво. Самозалъгване някакво било. Защото не води до нищо.... само до едно бавно, еднообразно, еднопосочно, повтарящо се затъпяване. А хаосът е друго нещо. Тоест хубаво ще е да ти е гадно. Дори и да не го искаш. Друго си е да ти плюят на сурата някакви началници, женати да ти изневерява, комшията да ти точи нафтата от колата и прочие.

..... демек хаос.

..... демек разнообразие със вкус на 100 годишно кисело зеле, но винаги поднесено със различна гарнитура.... примерно.

......

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Определяне на несправедливост Определяне на несправедливост Канадски потомци на така наречените черни Лоялистов отдавна живял без титли на земята, за която те са били дадени преди много векове. Сега Нова Скотия е коригиране на тази историческа несправедливост. Лилаво Дауни, 70, и съпругът й са живели на земята си в продължение на 50 години. Това е в семейството на съпруга си много по-дълго. Семейството живее в Северна Престън, един от най-старите и най-големите негритянских общности в Канада. Земята могат да принадлежат към Дауни, но те не ги притежават. Тъй като много семейства в историческия черната общност нова Скотия, те нямат законни права върху земята, че понякога в семейството в продължение на няколко поколения. Това означава, че семействата, които живеят и плащат данък върху парцел не може законно да се направи така, че да наследници, не можем да го продават, не могат да получат ипотечен кредит. Това е проблем, който датира от 1780-те години, последните дни на американската революция. Черно Лоялисты са бивши роби вдъхновява Короната за борба с британски полкове срещу американските войски, споделяйки свобода в замяна на военна служба. След края на войната, около 3000 от тях са избягали в Канада – тогава Британска Северна Америка – в обещание за “свобода и стопанство”. Тяхната евакуация е съставен в книгата гора, официален документ, който е записвал имената и описанията на черно бежанци, които плавали от Ню Йорк в Нова Скотия. Повечето са получили достъп до скалист бедна много по – често на най-тежките почви – в Крайбрежната провинция Нова Скотия. Но на тях не им дадоха правото на собственост на бели заселници са получили. В следващите десетилетия към тях се присъединиха Ямайски Мароны – група освободени роби ссылали от островната държава и на другите да избягат робство чрез подземен железопътната линия. Някои общности в нова Скотия те построиха там днес – места, на Север и на Изток Престън, Чери Брук, Линкольнвилл и Саннивилл. Но липсата на титли земя никога не е напълно решен. В края на септември правителството на нова Шотландия прави крачка към премахване на проблема. Тя обяви с 2,7 милиарда долара ($2,2 млн.£1,6 мили��на долара) за финансиране в рамките на две години, за да помогне на пет общини, за да получите чисто правна титлата на земята, на която живеят, помагат за покриване на разходите и да се справят с бюрокрацията. Парите идва скоро, след като доклад на ООН за анти-черен расизъм в Канада призова провинция направи повече за решаването на проблема. Общество на нова Скотия Барристеров’ (НСБС), изпълнителен директор на Даръл Пинк призова за финансиране “е наистина значително. Това е голяма стъпка”. В НСБС започва да работи по този въпрос през 2014 г. и предлага безплатна помощ на жителите на града, които искат да се класират на земята. Пинк заяви, че тя се чувства “малко се срамувам”, че той първоначално не знаеше нищо за този проблем. “Ние няма да разберем, колко лошо е било и колко време си е съвсем без внимание нямаме ресурси и почти никакъв напредък”, казва той. Възпроизвеждане на вашето устройство поддържа Мултимедиен проект 2015 наречен “Без заглавие”, е Нова студенти от факултета по журналистика, които също са помогнали да привлече към този въпрос на вниманието на обществеността, профилиране Дауни’ и други неща. Правителството не знае колко жители планират да търсят яснота собственост, но около 800 парцели на територията на провинция може и да не е правилното име. Той казва, че някои сертификати на земята са били предоставени, но признава общност “страда от историческата расова дискриминация, които пречат на хората да получат правото за земя, която те притежават”. Тъй като този проблем томился толкова дълго? През 1963 г. В провинцията бе приет Закон за изясняване на права върху Земята, на която е трябвало да плащам прост процес, за да помогне на хората в получаването на титлата. Той никога не е правилно да се прилага и жители наричат процеса несправедливо и дискриминационен. Някои имоти се оказват въвлечени в конфликти собственост. “Кой е живял тук в продължение на три поколения назад? Кой за кого се ожени излезе? Кой е на граждански брак с някого? Които бяха деца на тези отношения? Това са неща, които трябва да бъдат решени”, – казва Пинк. В някои случаи, до пет от къщите са построени на един лот, без правилното единици, одобрение или земя от проучване, което предизвика недоумение около данъците върху недвижими имоти. Имотите трябва да бъдат изследвани в рамките на процеса на одобрение, нещо, което често е твърде скъпо за бедните жители. “Ние обикновено говорим за хора, които са в несъстоятелност,” пинк казва. Той добавя, действаща правна база не е съобразена с културните особености на общността, което е “в противоречие с доминиращи права”. Например, някои от хората в тези общности пишат завещания. Има и традиция на прехвърляне на недвижим имот в най-ниската – не старши на детето. Невил прово, който е живял в Северна Престън по-голямата част от живота си, го описва като “много близка общност, любящ общност”. Прово, който доброволно по инициатива на Север възстановяване на земи Престън, внимателно е в чест на обявяването на финансиране. “На 1800-те години нашият народ е образуван комитет и се борят за едни и същи неща”, – казва той, обръщайки се към жителите на Северо-Престън, който безуспешно се застъпваше заместник-губернатор на нова Шотландия, през 1840-те години на иска, че правата на земята не е потвърдено. Прово казва липсата на право на собственост върху земята, създава несигурност, както за отделни семейства и общества в исторически черно предградията. Общности на север и на Изток Престън расте заобиколен от богатите квартали и най-добрите места за развитие. През 1960-те години, Африканската общност нова Скотия Africville е бил разрушен, за да пробие за развитие. Бивши жители са получили извинение от Халифакс през 2010 година. По телефона, Люляк Дауни казва: “Аз просто се надявам и се моля, че ние ще получим нашата земя в името си. Това е много важно, защото сме се борили толкова дълго време. “Бих искал, за моите деца и техните деца растат и строят къщи около нас”. Нека да блокирате реклама! (Защо?)