#изгрев

[leatherjacketblesseddreams]

[proekt-prosper]

~ Древноиндийски Афоризъм

[cvetysblog]

[ethereum-sss]

Как трябва да изглежда любовта? Тръпка неузнаваема ли трябва да бъде или някой, който да грее сърцето ти повече от огнище? В очите му, когато погледнеш да си сигурен- е да, там определено гори любов. А твоите да казват- искам да се грижа за него. Това ли е лъча на отражението? Искам да правя деня му по-светъл от изгрев в морска вода. Тръпка ли трябва да бъде неузнаваема, за да разбереш, че това е любов? Така ли обичат големите хора? Не с тръпка, не сексуално? Та той пет години рисува за мен. Чака ме да изживея все тръпка, дето имах на този свят. Невролозите дори твърдят, че въпросната тръпка, която изпитваме, е сигнал в нервната система, която предупреждава за опасност. Няма тръпка, която да не ми е ебала майката. Това ли е любов? Да те гледа като същинско чудо? Да пропътува 820км за теб? Май това е любовта. Да съхранява тефтер пет години, пет шибани години с неща, които иска да те научи. Да иска да се развиваш, да ти помогне с това. Да се отнася с теб, сякаш си кухо, кълбовидно стъкло, готово да се счупи от милимунда натиск. Тия с тръпката, любов, те смятаха за теб, че си непречупваема. Но ти не си и душата ти е от слънчогледи, които той полива, за да се родят отново.

И да посее нови.

[lora-ns-world]

,, Ти така си избра. - Прошепнатя тя сама на себе си насред тъмното, преди изгрев. - Сама си избра да носиш този товар. Пред това да срещнеш разочарованието в очите им. "

Из дневника на един нов живот

Ден преди 40тия ден от смъртта на дядо🕊️🕊️

[neverbeensoguud]

90 дни.

А когато те видя се чувствам сякаш те виждам за първи път.

Помня ли първата ни среща?

Да.

Втората?

Да..

Помня и всяка следваща..

Помня, когато ми каза, че предпочиташ да е студено, защото не обичаш жегата.

Помня първият ни споделен залез..

Изгрев..

Помня, когато се разменихме за да караш колата, обсъждахме звездите на небето и се прегърнахме тяло в тяло за първи път..😮‍💨

Помня, когато остави целувката си с червило по бузата ми и как се усмихваше..

Имаш прекрасна усмивка, любов..

Помня, когато се качи ядосана в колата, защото си мислеше, че си объркала нещата на матурата, а аз просто исках да те разсмея и да те накарам да вярваш у себе си, защото можеш всичко любов.

Помня, когато ми направи напук и тръгна в другата посока, докато всъщност се оказа, че идваш по успоредната улица само за да ми натриеш носа.

Помня как те оставях на уроци по английски.

Помня, когато избрахме най-задънената улица в селото ти за да откраднем последните 5 минути за нас преди да се прибереш у дома.

Помня, когато ми показваше чая у вас и просто станах и те целунах по врата зад теб и те прегърнах.

Помня, когато ти отворих вратата да излезеш първа, когато отидохме да поръчаме суши.

Помня колко близо дойде до мен и буквално дишаше в устните ми след като не се бяхме виждали дълго, докато търсехме да направиш лимонада в Кауфланд.

Помня първата ни целувка…😮‍💨

И всяка следваща..

Помня толкова много неща..

Помня шепота ти в колата отзад, докато ме гледаш в очите и понечваш да ме целунеш..

И продължавам да се влюбвам всеки ден у теб..

90-ти ден ли?

Не беше ли първи?

[summersoullll]

Още помня първата вечер, в която избрах теб пред съня си. Сигурно сме седели до изгрев слънце, говорейки за бъдещето. Нашето бъдеще. Не се бях смяла така от години.

И сега ми се ще да си бях спала..

[fghniki]

Image description: A digital illustration stylized to look like an old-style magazine cover. A light-skinned woman with round eyes and short black hair in a suit and a long hat is lightning a smoking pipe; next to her, captions in Bulgarian read: "Изгрев 5/1971. Светла говори за бъдещето на естрада. Нови трендове в рок". End of image description.

AF attack I made for @vk06bg! i decided to try and imagine what Svetla would look like on a magazine cover. the "трендове" in the text is a bit of an anachronism, but i hope the overall effect is nice ^ _ ^

[deserrttrose]

"Пак душата ме боли и тази нощ не се търпи... Вече знам, че няма да останеш, а как те чаках, и как те мислех всеки изгрев.."

[leatherjacketblesseddreams]

T H E M O R E W E H A V E T H E L E S S W E O W N

[ohwellbull]

Днес се чувствам постигнал успех и благословен.

Как се чувстваш в момента?Добро утро, приятели!Когато се събудих с това красиво изгрев слънце, не можех да не се почувствам благословен тази сутрин. Събудих се, за да реша кръстословица за известни пътища, и осъзнах, че съм пътувал по няколко от тях.Карал съм по магистралата “Аутобан”, улица “Ломбард” и булевард “Сънсет”, на��ед с много други, които не бяха споменати в пъзела. И това е наистина…

[purple-little-fairy]

ФАРАОНЪТ И РОБИТЕ

Фараонът бил още млад, но вече започнал да строи своята гробница, която да пази тленните му останки след смъртта. Той обичал да стои на една висока скала с изглед към долината, за да наблюдава строителството. В тези моменти сякаш най-добре разсъждавал върху управлението на страната. Един ден поканил със себе си и жреците.

– Погледнете – обърнал се фараонът към тях – тази дълга върволица от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност тяхната прехрана и подслонът, който им осигуряваме, ни струват скъпо, а те не се стараят и не работят достатъчно. Освен това колкото по-голям е техният брой, толкова по-голяма е вероятността от бунтове и размирици. Затова издържаме и огромен брой войници и надзиратели. Вижте колко бавно се движат, а стражите не правят нищо, за да ги накарат да работят по-бързо. Пък дори и да ги наругаят, робите са си мързеливи и склонни към непокорство… Трябва да променим нещо.

Жреците приели проблема присърце и започнали да мислят как да накарат робите да работят повече, без да се увеличават разходите за издръжката им. Предлагали на фараона различни решения, но той не одобрил нито едно от тях. Просто всеки ден наблюдавал работата в долината и размишлявал. Накрая извикал жреците и им казал:

– Измислих как да решим проблема с робите. Нека утре, още преди изгрев слънце, глашатаите да оповестят, че има нов указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите им, а за всеки донесен камък те ще получават по една монета. Монетите м��гат да се обменят за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички роби са абсолютно свободни хора!“

Указът, разбира се, бил разгласен, а на следващия ден фараонът и жреците отново се събрали на високата скала, за да видят какво се случва при строежа в долината. Това, което видели, било истинско чудо. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от челата им, но те не спирали. Тези, които преди едва се движели, сега, като свободни хора, тичали с по два камъка наведнъж. Част от стражите напуснали службата си и също се включили в носенето на камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.

Минали няколко месеца. Фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици. А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в групи и измислили технически приспособления, с които по-лесно да носят повече камъни, появили се и хора, които продавали храна и вода на работниците. Животът в долината изглежда процъфтявал.

„Със сигурност ще измислят още нови приспособления – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и някой, който да ги ръководи и организира, може би ще си създадат и собствен съд… Е, нека се развиват. Сега се смятат за свободни, но на практика са много по-зависими и животът им не е никак по-лек. Пак носят камъни, само че работят много повече. И го правят доброволно. Сега са роби на собствените си стремежи, на алчността си и на великата илюзия, че сами са си господари.“

[lora-ns-world]

,, Изгревът днес посрещам с много спомени и емоции, които мислех, че съм преди месеци заровила. Този изгрев днес посрещам прегърнала възглавницата, пълна с неща, които искам да кажа, но този, на когото искам да ги споделя върви по съвсем различен път. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[ndd33]

Разказано по снимка

И си хубава, хубава ... като поезия.

И си далечна като изгрев в полунощ

И е жалко, че не бях достоен

Да те отнеса на моя кон

И дъждъд почуква на прозиреца

Къде ти е принцесата, юнак?

А аз мълча, мълча виновно

Ех, замина тя, със нощен влак

И сещам се за песента на плоча

За Неделната им тайничка любов

И мислех си, нима завършва

И нашият романс с развод

[otogarlarvevedalar22]

Изгрев💗🌅