#иван попов

[tomorrowusa]

Th Russian military has been in a greater state of turmoil than it usually is.

A senior Russian general in command of forces in occupied southern Ukraine says he was suddenly dismissed from his post after accusing Moscow’s Defense Ministry leadership of betraying his troops by not providing sufficient support. Gen. Ivan Popov was the commander of the 58th Combined Arms Army, which has been engaged in heavy fighting in the Zaporizhzhia region. He is one of the most senior officers to have taken part in the bloody Russian campaign in Ukraine. Popov said he had raised questions about “the lack of counter-battery combat, the absence of artillery reconnaissance stations and the mass deaths and injuries of our brothers from enemy artillery,” in a voice note published on Telegram late Wednesday.

In military terms, Russia can't even cope with the basics. Gen. Popov blames Putin crony Defense Minister Sergei Shoigu.

Defense Minister Sergei Shoigu “signed the order and got rid of me,” the general also said in the recording, as he accused the top Kremlin official of treason. “As many commanders of divisional regiments said today, the servicemen of the armed forces of Ukraine could not break through our army from the front, (but) our senior commander hit us from the rear, treacherously and vilely decapitating the army at the most difficult and tense moment,” Popov said.

Russian senior officers have been taking it on the chin lately.

Another Russian General Killed in Occupied Ukraine

Russian Lieutenant General Oleg Yuryevich Tsokov was reportedly killed in an overnight attack by Ukrainian forces in the city of Berdyansk. The information was confirmed on the Telegram channel of the mayor of Mariupol, Peter Andryushchenko, and then by an advisor to the Minister of Internal Affairs of Ukraine, Anton Gerashchenko, on Twitter. Later Andryushchenko suggested that this had been an attack against the “Duna Hotel” which had been commandeered as accommodation for the Russian military leadership in the occupied town. According to local reports, cited by the mayor, the hotel was all but completely destroyed in spite of reports that anti-missile defenses were sited close to the building. Unconfirmed reports say the building may have been struck by a Storm Shadow missile.

Cheers to the UK for supplying Ukraine with Storm Shadow missiles! 🍻🇬🇧

Russian commander killed while jogging may have been tracked on Strava app

A Russian submarine commander shot to death while jogging on Monday may have been targeted by an assailant tracking him on a popular running app, according to Russian media. Stanislav Rzhitsky was killed earlier this week in the southern Russian city of Krasnodar by an “unknown person,” state news agency TASS reported, adding that “the motive for the crime is being investigated.” [ ... ] Russian media earlier reported that Rzhitsky’s killer may have used Strava, a widely available app used by runners and cyclists, to follow his movements.

Yes, this is yet another idiotic lapse in basic security by Russians. Rzhitsky was essentially broadcasting to the world his exact location with an exercise app.

Top Russian General Missing Since Mutiny Is ‘Currently Resting,’ Lawmaker Says

Russian General Sergei Surovikin, the deputy commander of Russia’s war in Ukraine—who is also known to have ties with Wagner chief Yevgeny Prigozhin—is “currently resting” and “not available for now,” said a lawmaker from Russia’s ruling party. The comment came in response to questions Wednesday about Surovikin’s whereabouts. Surovikin, who is known in the Russian media as “General Armageddon” due to the tactics he used in the bloody Syrian civil war, is one of several notable Russian military leaders who have not been seen in public since Wagner’s aborted mutiny last month.

Of course the place where "General Armageddon" is resting could very well be a gulag.

While regular press freedom no longer exists in Russia, there is still a rather robust exchange of information on Telegram. This news of chaos and incompetence among the top military leadership will gradually filter through much of the population – including the cannon fodder at the front.

[newssocialite]

Российские авторы и издатели приняли участие в XXXI Минской международной книжной выставке-ярмарке

С 14 по 17 в Минске проходила XXXI Минская международная книжная выставка-ярмарка (ММКВЯ), в работе которой приняли участие издатели из двадцати одной страны мира, среди которых Азербайджан, Армения, Бразилия, Венесуэла, Египет, Индия, Китай, Куба, Турция и другие. Почётным гостем ММКВЯ в этом году стала Исламская Республика Иран. Основные темы прошедшей выставки: 80-летие освобождения Белоруссии…

[mihaylovblog]

01.12.1967 г. – Премиера на българския игрален филм "Привързаният балон" на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Йордан Радичков. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по мотиви от новелата „Привързаният балон“ на Йордан Радичков. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Георгиев - Гец, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Георги Парцалев, Коста Цонев, Иван Братанов, Цвятко Николов, Васил Попилиев, Стоян Гъдев, Досьо Досев, Константин Коцев, Любомир Димитров, Петър Антов, Иван Обретенов, Димитър Бочев, Кирил Бозев, Димитър Миланов, Ангел Алексиев, Васил Вачев, Никола Дадов, Венелин Колев, Георги Гайтаников, Петър Пенев, Николай Георгиев, Динко Христов, Тодор Титиринов, Янка Влахова, Люба Алексиева, Домна Ганева, Йорданка Кузманова, Нейчо Попов, Петър Петров, Жанет Митева, Христо Владички, Мария Незнакомова и др. Снимка: https://kinoto.bg/

[genealogyrus]

Метрическая запись о бракосочетании Ивана Владимировича Мичурина. ✅ Иван Владимирович Мичурин (15 [27] октября 1855, поместье Вершина близ деревни Долгое, Пронский уезд, Рязанская губерния[5] — 7 июня 1935, Мичуринск, Тамбовская область) — русский, советский биолог и селекционер, автор многих сортов плодово-ягодных культур, доктор биологии. 📝 Брак заключён 23 августа 1874 года (по старому стилю) в Ильинской церкви села Заворонежская слобода Козловского уезда: Жених: Рязанской губернии Пронскаго уезда деревни Долгой умершего губернского секретаря Владимира Иванова Мичурина сын неслужащий дворянин Иван Владимиров, православнаго исповедания, первым браком, временно пребывающий, 19 лет. Невеста: Девица Александра Васильева Никифорова дочь города Козлова мещанина Василия Никифорова Никифорова, православнаго исповедания,16 лет. Поручители. По жениху: города Козлова мещанин Никон Пантелеймонов Москалев и Московской губернии Троицкаго Сергиевскаго посада купеческий сын Димитрий Артемьев Кремнев; по невесте города Козлова Стрелецкой слободы государственные крестьяне: Иван Максимов Леденев и Иван Николаев Попов. 🔍 Источник: Метрическая книга Ильинской церкви с. Заворонежская слобода Козловского уезда за 1874 год. ГАТО (Тамбов) ф. 1049 оп. 3 д. 5507. Запись № 12 от 23 августа. лл. 404об-405. ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉Или напишите нам: arhrodoslov@yandex.ru

https://genealogyrus.ru/blog/tpost/vnlln0xxx1-metricheskaya-zapis-o-brakosochetanii-iv

[goshminherz]

Бывшему замминистра обороны Тимуру Иванову предъявили новое обвинение — на этот раз в растрате

Иванова обвиняют в растрате средств банка «Интеркоммерц» на сумму свыше трех миллиардов рублей.

Также в деле есть второй эпизод о растрате на сумму более 200 миллионов рублей при покупке двух паромов для Керченской переправы.

Тимура Иванова арестовали в апреле 2024 года. Ему вменяют получение взятки в особо крупном размере «при проведении подрядных и субподрядных работ для нужд Минобороны». Следствие считает, что он действовал в сговоре с третьими лицами.

В 2024 году были задержаны еще несколько высокопоставленных чиновников Минобороны: начальник главного управления кадров Минобороны Юрий Кузнецов, бывший командующий 58-й армией Иван Попов, начальник главного управления связи Минобороны РФ Вадим Шамарин и бывший заместитель главы Минобороны РФ Дмитрий Булгаков.

[7ooo-ru]

Экс-командующий 58-й армией генерал Попов обжаловал домашний арест

Бывший командующий 58-й армией генерал-майор Иван Попов обжаловал установленный военным судом срок домашнего ареста после выхода из СИЗО.

«Зарегистрирована жалоба 18 июля», — пишет «РИА Новости» со ссылкой на 235-й гарнизонный военный суд.

По словам адвоката Сергея Буйновского, суд установил срок домашнего ареста самостоятельно, не приняв во внимание ходатайство Следственного комитета об изменении меры пресечения. Как пояснил защитник, такой шаг нарушает нормы уголовно-процессуального кодекса.

15 июля 235-й гарнизонный военный суд удовлетворил ходатайство следствия о смягчении меры пресечения Попову — домашний арест. Решение принято с учетом характеризующих Попова данных и иных обстоятельств, которые были установлены в ходе расследования расследовании.

«Освобожденный из СИЗО генерал Иван Попов может дать подробные показания о фактах коррупци�� в руководстве Минобороны РФ. Военачальник полагает, что стал "жертвой интриг в МО" и "не собирается молчать на допросах". Также, по данным источников, Попов якобы планирует передать в СМИ и отправить военкорам информацию о злоупотреблениях со стороны "целого ряда чиновников и иных должностных лиц", свидетелем которых он являлся, выполняя задачи в зоне проведения СВО», — пишет телеграм-канал «Политический аналитик», без уточнений, о чем именно идет речь.

Но, похоже, как допускает паблик, Попов «решил действовать на опережение и распространить негативную информацию и компромат на тех, кто, по его мнению, может стоять за его уголовных преследованием».

В то же время, инсайдеры отмечают, что «возможно, это лишь некий торг и реальных действий Попов предпринимать все же не станет».

Экс-командующего 58-й армией генерала Ивана Попова арестовали 17 мая по уголовному делу о мошенничестве. По версии следствия, он причастен к хищению в 2023 году более 1700 тонн изделий металлопроката, закупленных военно-гражданской администрацией Запорожской области в порядке предоставления гуманитарной помощи. Эти материалы предназначались для оборудования инженерных оборонительных сооружений на линии боевого соприкосновения. Их стоимость составляет свыше 130 млн рублей. В окончательной редакции обвинительного заключения сумма ущерба, вменяемая фигурантам, снизилась примерно до 105 млн рублей.

Следствие по делу продлено до 11 августа.

По данным следствия, экс-командующий 58-й общевойсковой армией действовал в составе организованной группы вместе с генерал-лейтенантом Олегом Цоковым и предпринимателем Моисеевым. Цоков погиб в зоне СВО летом 2023 года и посмертно был удостоен звания Героя РФ. Его дело прекращено посмертно. Моисеев содержится в СИЗО.

Подробнее https://7ooo.ru/group/2024/07/19/680-eks-komanduyuschiy-58-y-armiey-general-popov-obzhaloval-domashniy-arest-grss-325449621.html

[yevgen69]

Евгений Кудряц. Байден и Путин отрицают всё. Генерал Иван Попов - тоже

Смотрите прямой эфир с 18.00 по Германии

[asestgrin]

Генерал Иван Попов, обвиняемый в мошенничестве, попросил отправить его на фронт

Генерал Вооружённых сил России Иван Попов, обвиняемый в мошенничестве, ��ыразил желание отправиться в зону боевых действий. Об этом сообщил адвокат генерала Сергей Буйновский в интервью ТАСС. По его словам, защита уже занялась подготовкой необходимых документов. Если Попову разрешат поехать на фронт, расследование его уголовного дела может быть приостановлено. Адвокат уточнил, что для этого непосредственный командир обвиняемого должен обратиться к следователям с соответствующей просьбой. Иван П... Читать дальше »

[ivanvarbanovtv]

Браво на Тома Биков! 49-ото Народно събрание отпусна пожизнени пенсии на бележити български творци

От: Иван Върбанов, София, 02.03.2024 г. / Бих искал да акцентирам върху една информация, която би трябвало да се превърне във водеща културна новина за повечето медии, но не я виждам в потока. Поздравления към Тома Биков - председателя на Комисията по култура и медии в 49-ото Народно събрание за инициативата да бъдат отпуснати държавни парични награди за особени заслуги към държавата и нацията на дейци на културата, които наистина през годините имат своя голям принос за развитието й. Народното събрание прие решение, гласувано от ресорната Комисия по култура и медии, което е похвално. Така законопроек��ът на Тома Биков, Бойко Борисов и Деница Сачева на практика ще доведе до признание и финансово подпомагане на щатни служители на "Концертна дирекция", която вече е закрита, работили в нея до 1990 година - артисти, музиканти и технически сътрудници. 500 лева пожизнено ще получават 107 творци, между които са: Стефка Берова, Йордан Марчинков, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Мустафа Чаушев, Петко Петков, Васко Найденов, Марги Хранова, Панайот Панайотов, Роси Ганева, братя Аргирови, Мая Нешкова, Кирил Икономов, Данчо Караджов, Митко Щерев, Силвия Кацарова, Ани Върбанова и други. По 350 лева пожизнено ще получават 26 изтъкнати културни деятели, между които: Никола Динев, Иван Бояджиев, Ангел Попов, Иван Тенев, Александър Петров, Дариана Генова и други. Пълният списък с имената може да бъде видян тук -

https://www.parliament.bg/bills/49/49-454-02-52_PR_nagradi_za_osobeni_zaslugi.pdf

[promyanavkursa]

Все ще намеря причина да отложа писането на статия за възможно най‑ късния момент. От Ultrace ме беше страх, а за Classic Remise малко (много) ме мързеше. Този път, обаче, пиша статия за рекордно бързо време и то с адски голям ентусиазъм, който силно превъзхожда липсата ми на дисциплина.

В тази статия има много първи ��ъти. За пръв път сме официална медия на официално събитие. За първи път съм сам, без по‑ добрата половина на Бръм Блог. Което значи, че снимките за пръв път не са на Иван, а мои.

В този ред на мисли мога да кажа, че цялото съдържание е излязло от моите пръсти, макар че Иван беше през цялото време на телефона в ролята си на ангел пазител, ако случайно фотоапарата направи нещо, което не съм му казал да направи. Той обработи и снимките, защото дебрите на Lightroom са ми още по‑ далечни и страшни от самото управление на фотоапарат.

С две думи: На втория кръг от SoDrift беше супер яко. С повече думи: Тръгнахме в 5:00 сутринта от София. След два часа и половина въздишки по заобикалящите ни гледки пристигнахме до крайната ни локация, близо до хижа “Пършевица”, във врачанския балкан . От там се отправихме право към боксовете, за да мога да се упражня с прясно придобития огромен обектив върху коли, които все още не се движат.

Там се запознах и със Светослав Деков. Участник в категорията “Pro 1”, Светослав стоеше в бокса между неговата брилянтна Е92‑ка с 2JZ двигате�� и брат му, който подготвяше своето Е30 за предстоящите тренировки в клас “Pro 2”.

Запознах се и с голяма част от компанията на КИДС. Ако по някаква случайност не знаете кои са те, ще ви обясня накратко. КИДС е български Ютюб канал, към когото бях адски скептично настроен, само защото е български. След разгорещени спорове с приятели, обаче, седнах да изгледам едно тяхно видео с мисълта, че ще е загуба на време. След това видео изгледах абсолютно всяко останало парче техен контент (дори и двуминутните монтажи от преди 8 години), проверявайки всеки ден за нещо ново. От тяхно видео разбрах и за Ultrace, или по онова време Raceism.

Както и да е. Последва цял ден катерене, стоене, клечене и седене по баирите, с цел прилагане на 30‑те минути опит зад обектива. За пръв път в България се случва такъв евент да е в планината, което създаде удобство на зрителите под формата на сянка, под която да се скрият, но адски много затрудни пилотите, които трябваше напълно да пренастроят автомобилите и себе си, за да изцедят всяка възможност за по‑ добър рън.

Тренировките течаха неспирно, като сигнализация за възможно преместване по трасето даваше само сейфти колата, която не беше Aston Martin Vantage, а Зафира, гордо носеща сливенски регистрационен номер. Като коментар мога да добавя само две неща: Първо‑ това официално затвърждава влиянието на Сливен в автомобилния спорт. Второ‑ това официално е първият inside joke на Бръм Блог и шепата хора, които четат статиите. Поздравления.

На следващия ден всичките промени дадоха положителен резултат и ясно се виждаше, че пилотите все по агресивно атакуваха всяка зона. След края на тренировките стана време за представяне на пилотите, в което в индианска нижка по един слизаха всички по трасето, нареждайки се церемониално. Само един изпъкна от тълпата‑ Светослав. От редица злобни машини, гладни за гумите си, Светослав се возеше грациозно на своята електрическа тротинетка, размахващ с крака и странно наподобяващ на The Stig.

Той беше срещнал технически неизправности при своя автомобил непосредствено преди квалификациите, но въпреки това запази самообладание и дори гледаше с лека насмешка над нещата. Това ме остави смаян, защото видях човек с непоклатима психика, на която мога само да се възхищавам. За щастие, колата му беше оправена до началото на официалните рънове и не срещна големи затруднения до края на деня.

Минаха квалификации. Минаха и батълите. Края беше очакван. Никола Попов от КИДС грабна първото място, като доказа доминантността за пореден път. Светослав за съжаление беше на едно място под стълбицата, но въпреки всичко на края на деня в него видях един спокоен човек, пълен не с угризения и яд, а с желание да се учи и да става по‑ добър.

А, забравих да добавя няколко думи относно хората, които са често пренебрегвани от камерите‑ организатори, маршали, истинските фотографи и общо взето всеки човек, свързан някак си със самото събитие. Благодаря ви. Благодаря ви, че направихте атмосферата на трасето от страшна за един новак, на приветлива и забавна такава. Благодаря и на учудващо големия брой хора от Сливен, които ме накараха да се чувствам по скоро на училищна екскурзия, отколкото в непознати води. Като заключение просто ще повторя краткото описание на евента още в началото на статията‑ беше супер яко.

[newssocialite]

Репертуар Большого пополнится редкой оперой итальянского композитора Франческо Чилеа «Адриана Лекуврёр»

В новом спектакле Большого партии подготовили ведущие солисты оперной труппы – Динара Алиева, Светлана Лачина (Адриана), Олег Долгов (Морис, граф Саксонский), Агунда Кулаева, Ксения Дудникова (Принцесса де Буйон), Михаил Казаков, Владислав Попов (Принц де Буйон), Ольга Селивёрстова, Анастасия Сорокина (Мадемуазель Жувено), Иван Максимейко (Пуассон), а также – солисты Камерной сцены имен�� Б.А.…

[vprki]

Георги Борисов и неговите истории…

През ноември с логото на издателство Colibri  излязоха два тома с мемоарна проза, непубликувани стихове, мисли, наблюдения и философски есета на Георги Борисов, белязали неговия път в продължение на половин век. Внушителен по обем и времеви обхват литературен труд, който авторът е нарекъл „Моите истории“, а някои биха го определили като своеобразен „дневник на писателя“. Художественото оформление е на Кирил Златков.

Бихме поставили двата тома на Георги Борисов сред най-силните издания на отминаващата вече 2024 година…

Сред разделите на първата книга „Моите истории (1973-2023)“ особено любопитен е първият - и като форма, и като тематика - защото препраща към Далчевите „Фрагменти“ и представлява ценен принос с „опитите“ на поета да разгадае същността на поезията и творческия процес, многоликите маски на битието �� холограмите на словото, безкрайните възможности и измамната нищета на българската рима.

Богатството от мисли и впечатления и нахвърляните под влияние на моментното вълнение стихове, предназначени единствено за личния бележник и незаслужено пренебрегвани от поета като недовършени или недостатъчно „добри“, пръснатите в движение образи и сюжети, спонтанното и метафорично възприятие на света и природата в тази книга са златно находище за всеки ценител на изкуството и литературен изследовател – а защо не и за неизбежните в такива случаи „литературни джебчии“, както ги нарича Кирил Христов в своите дневници. Пишат от издателството.

Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако останеш верен на природата си и безучастен към изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от „Моите истории (1973-2023)“ на Георги Борисов?

Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, Румен Леонидов, Светлин Русев и Георги Чапкънов, Юлия Огнянова, Катя Паскалева и Иван Росенов, Пламен Масларов и Стефан Димитров, Георги Трифонов, Руси Чанев, Павел Васев и Александър Морфов, съпругата на Георги Марков – Анабел, и братовчед му Любен, дъщерята на Албер Камю – Катрин, легендарният прав��защитник Владимир Буковски, нобеловият лауреат Томас Транстрьомер, американските поети Роланд Флинт и Джон Балабан, руските писатели Юз Алешковски /може да прочетете във „въпреки.com” тук/, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Пригов, Лимонов, Владимир Шаров, Анатолий Корольов, Михаил Шишкин /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

И след цялата тази необикновена галерия от образи и характери – широко отворените врати към един богат на пътешествия, срещи и приключения живот в последния раздел на този том, озаглавен „Минах много земя“: от големите европейски столици до пясъците на Сахара и Мексиканския залив. Природа и история, бит и нрави, улични сценки, музеи и театрални представления – какъв шеметен калейдоскоп от многоцветни изображения, през който всеки може да види онова, което търси. „Моите истории (1973-2023), том II“

Георги Борисов при получаване на наградата за хуманитаристика на Портал Култура, 1 ноември 2022

Георги Борисов е роден 1950 година – поет и преводач, дългогодишен редактор и издател на легендарното списание „Факел“, е една от открояващите се фигури в съвременната българска литература. Основател и директор на издателствата „Факел“ и „Факел експрес”, главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ (2009–2016), той е автор на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници „Откаченият вагон“ (издателство „Фабер“, 2021), отличен с първа награда за хуманитаристика на „Портал Култура“ (2022) „заради неговата „немерена реч“, която разширява пределите на българската словесност“, и „Хиатус. До пъпа на земята и обратно“ (в съавторство с Анатолий Корольов).

При връчването наградата му на 1 ноември 2022,  Деня на народните будители, тогава бе представен от члена на постоянното жури проф. Божидар Кунчев, който каза: “С вълнение и категоричност препоръчвам книгата. Тя се чете на един дъх – един изключително дълбок, проникновен текст, в който има размисъл за всичко това, което е настоящето, миналото, нашата духовност, нашият път през годините, нашата безпътица, стагнацията на сегашното общество, деградацията, упадъка, но преди всичко тя е път към надеждата, към вярата, че нещо утре може да се случи. Книгата е един своеобразен синтез. Събрани са портрети за значими писатели, проникновени текстове за Виктор Ерофеев, за  Юз Алешковски /той почина тази година в САЩ/, много други чуждестранни автори, за Константин Павлов, за Георги Марков, за Георги Рупчев. Георги Борисов го познавам отдавна като талантлив поет, и издател на списание „Факел“, чиито броеве са в библиотеката ми до книгите, които обичам и препрочитам. Георги Борисов е творец наясно с нещата, с истинските стойности. Книгата е написана на един чудесен български език, тази тя е с голям критически заряд, философски заряд с дълбок подтекст. Особено написаното за един от най-любимите ми поети Константин Павлов…“ /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Георги Борисов при получаване на Голямата награда на клуб "Перото", 2 ноември 2021

Георги Борисов превежда руски, френски и английски поети. Носител е на множество литературни отличия, сред които „Владимир Башев“ за първа стихосбирка, националните награди „Иван Николов“ и „Никол�� Фурнаджиев“, „Орфеев венец“ „за изключително високи постижения в съвременната българска поезия“, Голямата награда на Литературен клуб „Перото“ на НДК, 2021, за „цялостен принос към българския литературен контекст“. /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

Представянето на двутомното издание „Моите истории“ от Георги Борисов  бе на 21 ноември в Софийска градска художествена галерия с участието на Тони Николов и Румен Леонидов. Публикуваме словото на Тони Николов, главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“.

„Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“ според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борисови страници са палимпсест, в който изстърганото от времето изниква с неочаквана яркост и сила; „камъчета от мозайка в пясъчен часовник – казва сам той, сравнявайки ги още с „буца глина, увита в мокра кърпа“. Твърди, че ги е писал, без да поправя; ей тъй, на един дъх. Може и така да е. Мисълта обаче е сцедила достатъчно словото, че да му придаде неподозирана релефност на изказа и мащабност на звученето. Страници, които си струва да бъдат четени, а и препрочитани от онези, които решат да проникват в „свръзката на времената“ (Пастернак).

Самият автор твърди, че не знае в какъв „жанр“ са въпросните „изречения“. Капки дъждовна вода, в които се оглеждаме, докато изтегляме ведрото от кладенеца; или, както би казал Емил Чоран (любим негов автор), „свършеци“, кондензации на смисли и отражения на едно време, което не е било от добрите времена; време на съпро��ива и на глуха защита, както го определя самият Борисов. Думи и образи и на другите около нас; толкова много пропуснати или замълчани неща.

Тони Николов

Размисъл в две части. Условно ще определя първата като „мито-поетическа“. Не защото Георги Борисов е създател на нови митове, въпреки че кой знае… А защото poiesis-ът е и mythos (същностен разказ). Докато втората е посветена на „преминаванията“ (в никакъв случай тя не е чисто „пътеписна“). В първата ѝ половина има и „разделяния“ с хора на духа, а във втората – с „места“, които човек рядко посещава за втори път.

Из всеки ред на този двутомник извира поезия, която авторът на тези редове определя като „върховно напрежение, състояние на краен предел и подем, който граничи с пророческите гърчове на просветлението; наричаме го вдъхновение, но може и да е фатален завършек“.

За щастие, в нашия случай завършекът не е фатален. Имаме и втори том с „истории“. Още 800 страници. Кръстосване на аза с другите. Срещи, срещи безброй. Например, с изкуствоведа проф. Димитър Аврамов за думите на Дега и невъзможността човек да се изприкаже. Или за цветовете на поезията – у Фурнаджиев – черно и червено; у Разцветников – златисто, синьо. Цели находки – дали стиховете на Далчев напомнят за кубизма?

И още: за редактора Николай Кирилов, пуснал за печат няколко неразрешени странички от пътепис на Георги Божинов (авторът на „Калуня-каля“), в които се прокрадва разказ на българин, минал през съветските лагери. Скандалът на 1975 г.

Георги Борисов

Неусетно тези настроения в бележниците (публикувани без редакции!) се усилват. И през 1987 г. авторът им се пита: „И какво излиза сега? Че целия си живот аз съм изкарал в лъжа и мълчаливо примирение и съм придобил най-грозните привички на властта и съм вървял срещу природата човешка… И как сега ще се отворят тия уста, без да потече мед от тях, и с какво ще клеймят, като цялата им жлъч попи дълбоко в сърцето ти? Лесно се пръскат заешки сърца, а напуканите вече за нищо не стават. Пък и кой ли ще вярва на думите ни днес…“

Пример за „втората проза“ на Георги Борисов, която помним още от „Откаченият вагон“ (2021). Така през страниците на томовете изникват в „пентименто“ и на бързи обороти „образите на 1989–1990 г.“.

Румен Леонидов гладува девети ден, свети като цигарена хартия. А авторът на спомените превежда Велимир Хлебников. Още тогава. Да припомня само, че невероятният том „Творения“ на Хлебников (под съставителството и редакцията на Георги Борисов) излезе чак през 2020 г.

Ето и бележките му за онези дни (забележете, след първо пътуване в Лондон): „Реформите у нас, на фона на събитията в Източна Европа, са почти незабележими за чуждото око. Като се има предвид, че не дават никакъв що-годе оригинален български принос…Малка страна, малък народ с малки площади и наплашени покрайнини, където още безнаказано се разпореждат местни величия – нима можем с нещо да изменим общия ход на събитията?“

За същия онзи преломен отрязък има бележката, че „дните се изнизват като фотони“. Време не за поезия, а за публицистика.

Румен Леонидов

Поводът за онова първо пътуване е посрещането на Нова година в къщата на Георги Марков на „Линет авеню“ 23. И записаните думи на Анабел Маркова: „Моят съпруг Георги Марков не престава да обича своята родина, която напусна през 1969 г., и отказа да замълчи за робството и безправието“.

В тези бележки липсва обаче нещо, което ще си позволя да допълня – като редактор в „Профиздат“ Георги Борисов убеждава директора на издателството Никола Радев да пренасочат целия запас от дефицитната тогава хартия, с който разполагат, за огромния и първи тираж на „Задочни репортажи за България“ (негов е и предговорът към това издание).

Следват още множество „пълзения по думите“, пронизани с болка и тревога: „Как може да се преодолее вековната омраза и у нас, колкото и кротки да сме били към поробителите? Тъкмо тази кротост може да стане взривоопасна някой ден.“ (3 януари 1990 г.)

Страхове, хвърлящи своята сянка по един начин преди 1989: „Гнети ме някакъв страх – за бъдещето ни изобщо, ко��то ми изглежда безнадеждно като изоставена нова къща – недостроена още, здрава – камъни и тухли, прясна дограма, дървесината още ухае на балкан… Тъмнина. Огън, отровен дим. Край огъня – три псета ровят в боклуците. Виждаш изрязаните им в зловещата мръсна и жълта светлина черни силуети. Така ще да е било с пещерните хора. Ние се връщаме, явно се връщаме към тях.“ (Княжево, 1987 г.)

И по- друг през октомври 1994 г. („Страната ни е кочина“): „Гробище на коли, бойлери, кюнци, готварски печки, гниеща арматура, легени и корита, фургони и автобуси, държавата ни е гробище – гробище на самосвали и бетонобъркачки, на цехове и заводи; цялата е осеяна с натрошени шишета и смачкани пластмасови кофички, осаждени кофи за боклук, бълващи денонощно зловония и черен пушек; земята ни е крематориум, който не може да насмогне на труповете, защото родилните ни домове масово емигрират.“ 

Георги Борисов и Румен Леонидов

И доста по-нататък (1999 г.): „В това призрачно гробище на скръб, където и кучетата не лаеха, най-ярко грееше луната. О, нощи слънчеви… Следобед се покатерих на един бял бор и наблюдавах въжената линия на паяжината, опъната между две дървета, по която се качваха и спускаха като кабинки паячета.“

Някъде из паяжината от записи откриваме и предложението му да се пише „громол и  гняв“ – вместо „врява и безумство“ (по Фокнър).

А сред „минатите много земи“ със „зарева от тлееща жарава“ и „дрипави слонски уши“ отново попадаме на думи за поезията: „Тя е дърво, което със сенките от облаците и гласовете на птиците иска да полети след вятъра… Отдели ли се от земята обаче, ще изсъхне.“

Тони Николов

/Текстът е цитиран от публикация на Портал Култура/

За финал публикуваме кратък откъс от Георги Борисов в първия том.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПОСЛЕПИС

Попитах мой приятел, философ, какво пише. „Нищо – отговори. – Аз съм умрял.“ Бяхме на маса. Изгледах го продължително и той поясни:„Човек трябва да пише така, все едно го няма. Да не мисли въобще дали ще го публикуват, кой ще го чете, какви пари и награди ще получи. Все едно, че е умрял.“

„Аз отдавна съм мъртвец тогава! – възкликнах. – Наздраве!“

Имах предвид точно тия страници, които сега вадя на бял свят. Какво представляват – и аз не знам: прашец от пеперуда, която вече не лети, камъчета от мозайка в пясъчен часовник, отпечатъци от стъпки по тавана, буци глина, покрити с мокра кърпа … Никога не съм смятал да ги публикувам. Водел съм ги в движение, на ръка и на един дъх, без да трия, зачерквам или добавям отделни думи, без да ги препрочитам и поправям. Ей така, за отскок – както загрява и тича на място юношата, преди да се засили и литне над летвата; както има нужда да се поразтъпче след продължително седене и четене на чужди ръкописи книжният роб. Или просто за да поддържам форма, по-точно, за да придам форма на хаоса в мен; да се надвеся над собственото си отражение между капките в кладенеца, преди изтегля кофата с вода. Не са нито поетичен, нито някакъв вид дневник, макар и да наподобяват такъв, нито спомени и опити за портрети, есеистична и документална проза, бегъл пътепис, афористични изречения, свидетелства, самопризнания...

Докато беше драматург в Народния театър "Иван Вазов" Георги Борисов организираше и премиери на книги в залата, която сега носи името на Павел Васев. Снимката е от 17 октомври 2014, автор Стефан Джамбазов (1951-2021)

Двата тома на Георги Борисов отново ни срещат с големия му талант – не само да пише стихотворения, но и да владее перото в различните му проявления. "Моите истории" на поета са увлекателни с енергията си и умението му да разказва. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

15.12.1958 г. – Премиера на българския игрален филм "Любимец 13" на режисьора Владимир Янчев, по негов сценарий в съавторство с Любен Попов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Художник на постановката е Неделчо Нанев. В ролите: Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Елена Хранова, Петко Карлук��вски, Георги Раданов, Магда Колчакова, Георги Парцалев, Лео Конфорти, Георги Калоянчев, Енчо Тагаров, Любомир Бобчевски, Пенчо Петров, Надежда Вакавчиева, Георги Карев, Любомир Бодуров, Стоянка Мутафова, Мария Русалиева, Найчо Петров, Коста Цонев, Иван Джамбазов, Стефан Илиев, Юрий Яковлев, Евстати Стратев и др.

[genealogyrus]

Представители рода Шуваевых со всей страны приехали на семейный праздник в Тамбовскую область. Их роду - более четырёхсот тридцати пяти лет. Последние 5 из них представители фамилии Шуваевых собираются со всей страны в селе Новоюрьево, Староюрьевского муниципального округа, где устраивают большой семейный праздник. В этом году на него прибыло более сотни человек. На этом 15-метровой ширины плакате — генеалогическое древо рода Шуваевых, правда, далеко не всё — только 1127 человек. Всего же только ныне здравствующих представителей рода обнаружили около 4-х тысяч! 5 лет назад кинули клич и впервые собрали всех, кого возможно — прибыли 350 человек. Причём приезжали со всей страны — от нашего региона до Санкт-Петербурга, Вологды и Москвы с Подмосковьем. Есть родня и за границей. Иван Шуваев, представитель рода Шуваевых: «У нас был случай — это было потрясающе! Мне когда отзванивались и говорили — я только уехал, а у нас молодой человек, Сергей. Он начал жить в Чехии и пошёл на радостях отметить данное мероприятие. К нему подошёл мужчина 70-летний и говорит: вы русский? — Да, русский. — А откуда?- С Новоюрьево. — Я тоже с Новоюрьево. — А вы чьих будете-то? — Шуваевы мы! — И мы — у нас дед был Павел Павлович Шуваев, один из старейших жителей села, который прожил 102 года». Иван Николаевич Шуваев — идейный вдохновитель таких сборов. Уже 19 лет ведёт работу по поиску родни во всех возможных инстанциях. Он уверен: историю рода нужно знать, в первую очередь, чтобы знать себя. Ведь от того, какими были предки, во многом зависит и наше будущее. Кстати, а вот и он. С Сергеем мы познакомились несколько лет назад в Москве. Оказалось, что он родом из Тамбовской области, с 2019 года помогает дяде организовывать такие встречи. Сергей Попов, представитель рода Шуваевых: «Это какое-то событие, которое пролетает очень быстро, как один момент, но которого ждёшь весь год и готовишься к нему. В тот момент, когда оно ещё не закончилось, ты уже начинаешь думать, как будет в следующий раз. В нём есть какой-то ресурс, радость, полнота бытия. Если говорить о том, как мы должны жить, радуясь моменту, каждой минуте, то это тот день, который по-настоящему проживаешь и который по-настоящему наполнен счастьем». На встрече представителей рода Шуваевых побывала и заместитель Главы Тамбовской области Галина Шеманаева, которая от души порадовалась такому событию.: Галина Шеманаева, заместитель Главы Тамбовской области: «Сегодня Максим Борисович поручил мне, министерству культуры, главе муниципального округа вместе со всеми этими замечательными людьми ощутить радость единения, чувства семьи и родного корня. Для многих из них вспоминается, как их дедушки, прадедушки здесь гуляли по этим паркам, дорожкам, у кого-то здесь было первое свидание, у кого-то — первый поцелуй». В день встречи большой семьи Шуваевых произошло ещё одно событие — открытие стелы в память о репрессированных земляках. В полукилометре от места сбора, на кладбище возле местной часовни, теперь есть напоминание о тех, кого расстреляли в годы лихолетия. Дмитрий Шапкин, корреспондент: «Эта стела посвящена всем репрессированным жителям села Новоюрьево и всех окрестных поселений, которые были расстреляны в 20-50-е годы 20-го века. Здесь несколько десятков имён, среди которых есть и несколько человек с фамилией Шуваев». О том, насколько важно помнить об этих людях, участникам сбора рассказал иерей Владимир Никифоров. Владимир Никифоров, иерей, настоятель Михайло-Архангельского храма с. Новоюрьево: «Здесь будет построен памятник в честь тех, кто пострадал за веру Христову, за те идеалы и ценности, за заповеди Божии. Пострадали за тот период, когда машина безбожия работала очень жёстко и грубо». Ну, а в заключение встречи Иван Шуваев объявил всем собравшимся: в ближайшие годы в селе Новоюрьево построят дом Шуваевых, где расположится музей их рода — первый в нашей области музей целой династии, которая насчитывает без малого 450 лет. https://tvtambov.ru 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Найдём информацию о ваших предках! ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉Или напишите нам: arhrodoslov@yandex.ru

[goshminherz]

Генералу Попову, бывшему командующему 58 армией, критиковавшему высшее военное руководство и находящемуся под следствием, запретили прогулки...

"Иван Попов был арестован 17 мая, 15 июля военный суд удовлетворил ходатайство следствия и перевел его под домашний арест. По данным следователей, Иван Попов действовал в составе организованной группы лиц, похитивших около 1,7 тысячи тонн металлоконструкций. Данные материалы были закуплены в качестве гуманитарной помощи российской администрацией Запорожской области и предназначались для строительства оборонительных сооружений... По данным следствия, он действовал в составе организованной группы вместе с генерал-лейтенантом Олегом Цоковым и предпринимателем Моисеевым...

Цоков погиб в зоне специальной военной операции летом 2023 года и посмертно был удостоен звания Героя России. Его дело прекращено посмертно. Моисеев содержался в СИЗО, суд также изменил ему меру пресечения на домашний арест. Бизнесмен дал признательные показания..." (с)

"...Сам Попов отрицает свою вину и настаивает, что у него, «кроме долгов и кредитов, за душой ничего нет». (с)