#зимата

[proekt-prosper]

“ Какво е животът? Това е проблясъкът на светулка в нощта. Това е дъхът на бизона през зимата. Това е малката сянка, която препуска по тревата и се губи в залеза. ”

- Вожда Кроуфут

[vilistime]

Сладко от сини сливи без захар

Мултикукъра  или “модерната тенджера” за готвене под налягане, като уред, много ме улеснява. Освен че я комбинираме с генерирането на ток в горския ни начин на живот. В градски условия ще ви бъде още по-лесно, даже. Докато си работи на кухненския плот, може да вършите още много неща. Тези дни правих сладко от сини сливи – без никаква захар, само това което плодовете са успели да съберат от…

[ourbalancedlife]

[isabelle-and-the-devil]

В училище ни учат, че дезоксиаденозилхидроксокобаламин е витамин B12 и как вторият закон на термодинамиката грубо казано гласи, че ако отвориш прозореца през зимата, не влиза студ, а излиза топлина, но никой не се е сетил да добави урок, че

когато водиш някого по любимите си места, ще ви станат общи.

[sweeetally]

искам да топля ръцете ти през зимата

[lora-ns-world]

,, Мога"

,, Мога лесно да мечтая и да си представям лятото, което знам че ще дойде и за мен, след толкова преживени зими. "

Жалко е че само онези, които са живели дълго в зимата ще разберат смисъла на думите.

Лора Н

[vasetovp]

ТИ И АЗ

Тишината.

Моята. Твоята.

Най-красивото време за писане.

За устните. За очите.

За мисли, които докосват повече

от ръцете ни.

За страховете.

Моите. Твоите.

За дните. За часовете.

За зимата. За студа.

За трептенето на душите ни...

За тишината.

За твоята - аз. За моята - ти.

[summersoullll]

Лятото си прекарах с хора, които ме караха да се чувствам сякаш зимата никога няма да дойде. Може би за това толкова ми липсват. И лятото, и хората.

[7bizarre]

събери в един сак

топлите си чорапи

четката за коса

и плетените пуловери

и ела да живеем

в някой стар апартамент

с райбери на вратите

шпионка паркет

ръчно сковани шкафове

чугунена мивка

тоалетна с клекало

книги в кашони

спящи духове нафталин

в чувалите с дрехи

пощенска кутия

в която децата са крили

съкровища кестени котки

а на бюфета е пълно

с пожълтели черно-бели

снимки на внуци

вече пораснали

вече имащи

собствени внуци

ще е нужен ремонт

който няма да направим

зимата ти ще готвиш

а аз ще цепя дърва

и никога няма да се скараме

защото ще сме все заети

да ни е топло

[navtora]

Малко неща са така приятни, като нежния допир на слънчева светлина през зимата.

[thekocetoboss]

74/365

Филмът е наш.....

Този филм е за лято в рая,

Този филм, ще свърши зимата.

[biserstoilov]

аз не искам да бъда вълната

която докосва морския бряг

и с устрема на закъснели чайки

отнася в безкрая

спомена за онзи миг

когато босите ти глезени

потънали във пясъка

са търсили любов в зениците

на моето среднощно късогледство

аз не искам да съм вятърът

потърсил пристан във косите ти

ухаещи на диви кестени

на страст и вино

ще разроша дните ти

любима

и не искам да съм онзи мътен дъжд

от тропика на зимата

дъждът в очите ти

незабравима

очите ти са толкова красиви

когато са усмихнати

прости ми

Бисер Стоилов

[powerpsychbabe]

Свети Валентин

2019 - Май пак се бяхме разделили, не знам, не помня, знам само, че цяло лято плаках и зимата се върна, много влюбен. За пръв път от многото.

2020 - Пак не помня нищо между алкохола, хормоните, първите пъти, плътта и младостта.Заедно сме били, но дори не си спомням лицето ти и какво се е случвало.

2021 - Тук знам, инстаграм ми напомни.Сготвил си ми паста и дори си качил стори.Май тогава си ме обичал.Аз съм била до теб, а в телефона ти..не знам.

2022 - Признавам. Тук всъщност го срещнах. Малко загубих нишата от последните 3 години.Бяхме разделени.Последваха много рок концерти, атрокс, бири, хипари, китари, сълзи,смях. Напрежение, акорди, струни, пръсти,устни. Целувка. Всичко се промени.Забравих.Бягах.Връщах се. Затворих се.

2023 - Ти се пречупи. Не знам защо. Бях забравила. Върнах се. Пукаше ми. Не знам дали ме обичаше или имаше нужда от това, което съм. Аз обичах. Но не теб. Извинявам се. Опитах. Но разбери. Тиндър?? Момиче от тъмблр спящо на завивките, които аз купувах…Кой знае какво още.

Съжалявам.

2024 - Имам пръстен. Със син камък е. Зеленото е в неговите очи. Някъде назад оставих златния целофанов пръстен в тунела на пазара, в заведението работещо на черно. Някъде само в пространството и мислите ни остана този, за който ти все говореше.

Оставих и теб. Извинявай.

Оставих болката.

Оставих омразата.

Оставих наивността.

Намерих любовта.

Пораснахме.

Дано и ти намериш любов.

А аз те обичах много повече отколкото знаеш и трябваше.Когато те обичах.

[knowitsforthekiller]

зимата така студена чак митски ефекта не е каквото беше

[myminiworldd]

Дори и на 50 за баба винаги ще бъдеш дете. Защото тя вижда в очите ти онова любопитно мъниче, на което е плела топли терлички за зимата, чела е приказки за лека нощ и е правила любимите мекици с пудра захар за закуска.

Тя винаги ни посреща с топла супа, току-що изпечена питка, замесена с много любов и ароматен чай от билки с мед, а когато дойде време да заминаваме надалеч от дома, ни изпраща с кора пресни яйца, домашно подквасено кисело мляко, няколко компота, бурканче сладко от смокини, шепа орехи и поне един вълнен шал, който да ни сгрява в мразовитите зимни дни.

Това, което сгрява душата обаче, всъщност е безусловната обич, нежната грижа, желанието да сме нахранени, да ни е топло, да сме добре. А всяко сърце има нужда от това, макар че отдавна вече не сме деца...

[chaos-in-words]

Харесвам зимата, но лятната свобода не може да се сравни с нищо. Липсва ми. Приятната примамваща лятна нощ, а небосвода изрисуван със звезди. Липсва ми.