biserstoilov

[biserstoilov]

Благодаря ти, че си тук. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещавам.... Нищо няма да ти обещавам.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тези неща не харесвам лакомията. Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душата, но ти си обичал, както и аз. Събуждал си се, не един път, и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. По този начин, така!

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки, любовните песни? Искаше да отидеш, да ги разтресеш и да им кажеш да не се взимат толкова насериозно. Капан е. А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто... се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи отново? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не се възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошият. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без моето участив в живота ти. Не те познавам (все още). Не те познавам по начина, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи, сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен. Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това. Откакто те има се научих да летя.

Силвия Крумова

[biserstoilov]

Yang Cao.

[biserstoilov]

[biserstoilov]

[biserstoilov]

Neeltje de Vries.

[biserstoilov]

Днес ми остави бакшиш

21 стотинки

Стигат ли да изкупиш капките любов засъхнали по сърцето ми?

Но ще ги запазя, в случай, че някога се върнеш.

Ще ги стискам в джоба си и ще те мразя

с цялата обич, която ми остави.

И се надявам някой ден точно те да не ти достигнат за цигарите, които толкова мразеше

[biserstoilov]

Roberto Ferri, “Like Poison” (𝟤𝟢𝟤𝟥).

[biserstoilov]

Thomas Moran, Moonlit Shipwreck at Sea, 1901

[biserstoilov]

[biserstoilov]

Тамън животът ти се успокоява

Ии баам

Две хубави очи

И усмивка

Развалят спокойствието

[biserstoilov]

Свечери се. Стана тъмно и щурците запяха.

Останахме двете, само аз и луната.

Споделих ѝ тихо моя копнеж:

“За любов си мечтая. Казват, сър��ето си трябва да дадеш.”

Мина година. Минаха две.

Сърцето си дадох, той ми го взе.

После си тръгна, но сърцето…

Остана в неговите ръце.

Свечери се. Стана тъмно и щурците запяха.

Поредната нощ. Само луната ми разбира тъгата.

Прошепнах ѝ тихо моя копнеж:

“Да ми върне сърцето. Много боли да дадеш.”

[biserstoilov]

“Любовта е като живота пред прага на смъртта: с отчаяни усилия, с всички възможни жертви ние браним всеки час, всяка минута от нея.”

- “Поручик Бенц”, Димитър Димов

[biserstoilov]

А ти мислиш ли си за мен нощем?

Какво ли щеше да е, ако бяхме заедно още?

Щях да лежа в ръцете ти, щеше да галиш косата ми.

Всичко това са вече само спомени.

Сънуваш ли ме вечер?

Събуждаш ли се с трепет?

Ако беше тук, щеше да избършеш сълзите ми.

Не излизат от ума ми всички тези спомени.

Сещаш ли се за мен денем?

Пред очите ти ли съм, дори и да си буден?

Иска ми се да ме утешиш, докато държиш ръката ми.

Да можеха да са реалност всички тези спомени.

[biserstoilov]

Ще си останем приятели? Но приятелите не познават аромата ти, вкуса ти, не знаят как щастието кара очите ти блестят, а от горчивото сбърчваш нос и поклащаш глава. Не знаят какво те кара да се смееш, нито каква е причината за сълзите ти. Не знаят какво поражда пламъка на гнева ти, нито как да го угасят. Не знаят как трепериш от целувките по врата, не знаят къде да те докоснат. Не познават най-щастливите ти спомени и най-тъмните ти тайни. Не знаят какво си мислиш преди да заспиш и какво те държи буден нощем. Аз знам всичко това, но да, ще си останем приятели.

[biserstoilov]

Ти ли си новата ми любов?

Ще излекуваш ли старите рани?

Моя ум споменът трудно напуска,

щом веднъж здраво се хване.

Мислиш ли, че мога да забравя

нощите, прекарани с него във трепет?

И ти ме целуваш, но не като него,

а как все го търся във теб!

Аз зная, че никога няма

за друг моето сърце да гори.

Когато си тръгна, остави ми рана

и цял живот за него ще боли.

[biserstoilov]

От любим човек

до добър урок

разликата е малка.

[biserstoilov]

Les livres ont les mêmes ennemis que l'homme, le feu,l'humidité, le temps et son contenu