biserstoilov

[biserstoilov]

minibricks.co

[biserstoilov]

3-20-25 Truly Stunning

[biserstoilov]

Francesco Alfano Giugliano (Italian, b. 1956) - Al balcone

[biserstoilov]

И всяка моя тениска,

която си обличала,

попивала е

как си ме обичала. Изхвърлих ги всичките. Не топлят новите. Неудобни като другите. Проникнала си ми през кожата,

носил съм те другаде.

[biserstoilov]

_-.

[biserstoilov]

Moon bridge

[biserstoilov]

Най-важното, което научих тази година, е да не насилвам нищо - разговори, връзки, приятелства, любов или внимание.

Когато нещо трябва да бъде бутано и издрпвано, това е ясен знак, че не е предназначено за мен.

Всичко насила отнема твърде много енергия и никога не се чувства правилно. Уча се да оставя нещата да бъдат такива каквито са. Каквото върви, върви; каквото се разбива, катастрофира.

Има сила в приемането на това, което трябва да остане и да оставиш това, което не е за теб. Научи се да бъдеш спокоен с това да пуснеш нещо, защото да пуснеш не означава да изгубиш.

Това означава да направиш място за онова, което наистина ти принадлежи. 🫶🏻

[biserstoilov]

Благодаря ти, че си тук. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещавам.... Нищо няма да ти обещавам.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тези неща не харесвам лакомията. Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душата, но ти си обичал, както и аз. Събуждал си се, не един път, и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. По този начин, така!

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки, любовните песни? Искаше да отидеш, да ги разтресеш и да им кажеш да не се взимат толкова насериозно. Капан е. А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто... се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи отново? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не се възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошият. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без моето участив в живота ти. Не те познавам (все още). Не те познавам по начина, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи, сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен. Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това. Откакто те има се научих да летя.

Силвия Крумова

[biserstoilov]

Yang Cao.

[biserstoilov]

[biserstoilov]

[biserstoilov]

Neeltje de Vries.

[biserstoilov]

Днес ми остави бакшиш

21 стотинки

Стигат ли да изкупиш капките любов засъхнали по сърцето ми?

Но ще ги запазя, в случай, че някога се върнеш.

Ще ги стискам в джоба си и ще те мразя

с цялата обич, която ми остави.

И се надявам някой ден точно те да не ти достигнат за цигарите, които толкова мразеше

[biserstoilov]

Roberto Ferri, “Like Poison” (𝟤𝟢𝟤𝟥).

[biserstoilov]

Thomas Moran, Moonlit Shipwreck at Sea, 1901

[biserstoilov]