biserstoilov

[biserstoilov]

Neeltje de Vries.

[biserstoilov]

Днес ми остави бакшиш

21 стотинки

Стигат ли да изкупиш капките любов засъхнали по сърцето ми?

Но ще ги запазя, в случай, че някога се върнеш.

Ще ги стискам в джоба си и ще те мразя

с цялата обич, която ми остави.

И се надявам някой ден точно те да не ти достигнат за цигарите, които толкова мразеше

[biserstoilov]

Roberto Ferri, “Like Poison” (𝟤𝟢𝟤𝟥).

[biserstoilov]

Thomas Moran, Moonlit Shipwreck at Sea, 1901

[biserstoilov]

[biserstoilov]

Тамън животът ти се успокоява

Ии баам

Две хубави очи

И усмивка

Развалят спокойствието

[biserstoilov]

Свечери се. Стана тъмно и щурците запяха.

Останахме двете, само аз и луната.

Споделих ѝ тихо моя копнеж:

“За любов си мечтая. Казват, сърцето си трябва да дадеш.”

Мина година. Минаха две.

Сърцето си дадох, той ми го взе.

После си тръгна, но сърцето…

Остана в неговите ръце.

Свечери се. Стана тъмно и щурците запяха.

Поредната нощ. Само луната ми разбира тъгата.

Прошепнах ѝ тихо моя копнеж:

“Да ми върне сърцето. Много боли да дадеш.”

[biserstoilov]

“Любовта е като живота пред прага на смъртта: с отчаяни усилия, с всички възможни жертви ние браним всеки час, всяка минута от нея.”

- “Поручик Бенц”, Димитър Димов

[biserstoilov]

А ти мислиш ли си за мен нощем?

Какво ли щеше да е, ако бяхме заедно още?

Щях да лежа в ръцете ти, щеше да галиш косата ми.

Всичко това са вече само спомени.

Сънуваш ли ме вечер?

Събуждаш ли се с трепет?

Ако беше тук, щеше да избършеш сълзите ми.

Не излизат от ума ми всички тези спомени.

Сещаш ли се за мен денем?

Пред очите ти ли съм, дори и да си буден?

Иска ми се да ме утешиш, докато държиш ръката ми.

Да можеха да са реалност всички тези спомени.

[biserstoilov]

Ще си останем приятели? Но приятелите не познават аромата ти, вкуса ти, не знаят как щастието кара очите ти блестят, а от горчивото сбърчваш нос и поклащаш глава. Не знаят какво те кара да се смееш, нито каква е причината за сълзите ти. Не знаят какво поражда пламъка на гнева ти, нито как да го угасят. Не знаят как трепериш от целувките по врата, не знаят къде да те докоснат. Не познават най-щастливите ти спомени и най-тъмните ти тайни. Не знаят какво си мислиш преди да заспиш и какво те държи буден нощем. Аз знам всичко това, но да, ще си останем приятели.

[biserstoilov]

Ти ли си новата ми любов?

Ще излекуваш ли старите рани?

Моя ум споменът трудно напуска,

щом веднъж здраво се хване.

Мислиш ли, че мога да забравя

нощите, прекарани с него във трепет?

И ти ме целуваш, но не като него,

а как все го търся във теб!

Аз зная, че никога няма

за друг моето сърце да гори.

Когато си тръгна, остави ми рана

и цял живот за него ще боли.

[biserstoilov]

От любим човек

до добър урок

разликата е малка.

[biserstoilov]

Les livres ont les mêmes ennemis que l'homme, le feu,l'humidité, le temps et son contenu

[biserstoilov]

[biserstoilov]

Michelle

[biserstoilov]

Трябва дрехите да са ти удобни, не ти да си удобен на дрехите. Същото е и при хората. Ако ти се налага да си удобен на някоя душа, значи просто не е за теб. Сродните души се намират без да се мерят. И си пасват. Без напъни. Без усилия. От самосебе си. Иначе някоя все се къса..

[biserstoilov]