#здравей

[katcholiv]

Ако си смел достатъчно да кажеш "Сбогом", животът ще те възнагради с ново "Здравей."

-Паулу Коелю

[slimarka]

Той не обичаше чатовете, но хвана телефона си и й написа:

– Здравей, Пчеличке! Знам, че е късно, но обличай нещо и излез с мен! – написа й той.

– Пчеличке? Това ли е новата ти стратегия за свалки?

– Нали като бяхме малки имаше една пчеличка с твоето име. Не си ли спомняш? Същата си като нея.

– Откъде си мислиш, че ме познаваш толкова добре? – отвърна тя раздразнено.

– Знам достатъчно, за да не се отказвам от теб. Чети внимателно...

Обичаш звука на морето и тишината на природата.Харесваш красотата на преливащите се цветове на залезите. Пееш в колата, когато си сама. Мразиш прототията, а предпочиташ интелигентни разговори и хора, защото те вдъхновяват да се развиваш, да научиш нещо от тях. Не се доказваш на никого, освен на себе си.

Търсиш спокойствието, но без да губиш фокуса си и да се отпускаш прекалено. Даряваш любов на близките си и цениш тези, които наистина я заслужават. Не харесваш промените, но ги приемаш, защото знаеш, че без тях няма разтеж.

Ще избереш разходка по плажа с любим за теб човек, пред блясъка на скъпите заведения. Грижиш се за здравето си, затова и тренираш. Дисциплинитана си, защото знаеш, че така ще постигнеш много от целите си в живота.Четеш, учиш се всеки ден, защото знаеш, че "каквото посееш днес" , утре ще "поникне" в красиво цвете, каквото си ти.Упорита си и не се отказваш пр�� трудности и ако няма решение ще намериш такаво напук. Да продължавам ли?

– Но кой ти каза всичко това?! Как...?! – тя държеше телефона, объркана как всичко, което прочете, е толкова вярно за нея, а нямаше от къде да го знае.

– Готова ли си за още нещо? Всъщност току-що описах себе си, не теб. Сега разбираш ли защо те познавам? Ти си мен в женски облик. Няма да те преследвам с мили думи и опити да те впечатля. Просто ще ти кажа – знаеш силно съм привлечен от теб, но ти трябва да си дадеш шанса да разбереш кой съм и защо продължавам.

А сега си представи, че не го направиш. И никога няма да узнаем дали сме пропуснали нещо велико. Нещо, което и двамата сме чакали.

Затова излез с мен. Толкова пъти, колкото ти е нужно, за да решиш сама. Плажа днес е отворен, идвам да те взема.

Нека се видим, да поговорим...

и да разберем...

Бисер Николов

[vocalux]

Здравей, can you do a flag of sexual attraction to Bulgaria? I have this paraphilia and I want to have its flag. Thank you for reading and may be for doing (if you will do)!

— BulgarioPhilia / BulgariaPhilia

paraphilic attraction to Bulgaria !

i didn ' t find any name for it , so if it exists let me know .

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал да ти го кажа.

Бих искал да ти напиша,

че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?~

~Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това.Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

Чарлз Буковски

[technicallydelightfulpenguin]

*marvin gently placed his peace finger on vendetta parents to greet them* здравей г-н и г-жа вендета родители

*Vendetta parents are grateful for him, as they knew she could improve as a living being, despite knowing what Vendetta did to both.(Vendetta realized that governing Clamburg sucks, and that everyone is traumatized by it, to the point that no one can mention the name/word, and her obssesion with the fiends make her crazy and the rest everybody knows that) Charlotte and Marvin knows her better than in the childhood, and you know she's not as bad as people say.*

[lora-ns-world]

,, Много неща го дразнеха в нея. Как вечно мрънкаше че е ниска, как все искаше да е перфектна във всичко, въпреки че не можеше да готви, от това дали щеше да каже

,, Здравей, кво става? " до ,, Добър да е деня ви, много ми е драго да ви срещна." зависещи от това кой и от кое поколение е срещу нея. Дразнеше го до полуда, че криеше сълзите й, слабостта й, но ако я попиташ всичко й е наред. Вбесяваше го, че тя вечно се грижеше за всеки, освен за себе си. Вбесяваше го. Но това бе й чертата, която го накара да я види сред всички други. "

Лора Н

Из спомени за един друг живот

[myminiworldd]

Здравей съдба,

Пиша ти, за да ти кажа... майната ти!

Днес въобще не съм в настроение да ти се обяснявям и да те хваля, за това колко безумно съвършенна си. Ами, извинявай, ама не си! За нищо не ставаш. И работата ти е бозава. Нищо не правиш като хората. Седиш там, в мрака си, хвърляш по нещо... я, болка.. я, любов и ме чакаш да скоча, като удавник за сламка, за да ти играя на хорото. Нито болката ти е болка, нито любовта ти е любов. Като даваш, давай като хората. Някак си ми писна да ме занимаваш с щуротийте си. Мисля, че си жена и въобще не знаеш какво искаш. Много мразя такива жени. Сърби ли ги, боли ли ли ги и те не знаят, ама все си мрънкотят. И ти така. Айде да се стегнем малко, а? И също настоявам да сме малко по-точни. Ама много мразя да ми закъсняваш. На колко години стана и тоя часовник за нищо го нямаш. Аз колко пъти ти закъснях до сега? Като ми казваш “ела да вземеш щастие” и аз идвам. “Ела за болка” и ей ме на, цепя часовника на две. За какво ли още не ме вика и аз подскачам като сърничка и ��и взимам каквото си ми приготвила.

Писна ми! Честно! Сега ти ще ме слушаш. Ще ми дадеш това, което искам и нито частица по-малко! Ако ще ми даваш любов, дай ми я цялата! Не деля, чу ли? НЕ ДЕЛЯ! Ако още веднъж посмееш да ме вкараш някъде, където ще се почуствам маловажна и ще се осъмня в качествата и стойността си... ще те пребия! Ако ще ми даваш болка, ми я дай като хората. Не ме ли виждаш какъв ербап съм... Като кърви, да кърви. Направи ме глупава в тоя момент, направи ме влюбена. Аз не зная как. Ама ти ще се справиш. Ясно ли ти е? Ако пък толкова ти се свидят тия двете ме направи безчуствена! Да не потрепвам, да не помръдвам. Да не изпитвам нищо от тях. Да не ми пука. Да съм лед. Било по-лесния вариант чувам. Дай да видя мога ли така. И без много лигавщини, че се обривам.

Това е от мен. И не ми шикалкави. Взела съм ти мерника. А както вече разбра и видя.. съм точна! Имам още една, две забележки, ама не мога да се занимавам постоянно с тебе. Айде със здраве!

SilviÁmica

[bodliche]

ЗДРАВЕЙ!

Нали се така се посрещахме. И по същия начин се изпращахме. Да знаеш, че всичко си пазя. Всъщност то пази мен.

Благодаря ти, че ме пазиш от далеч. Може би беше прав за думите; Извинявай, че за мен продължават да бледнеят. Но пък виж как добре си мълчим сега. Често си спомням как спорим за тях. Как аз ги отричам, а ти ги възхваляваш. Когато си чета писмата обаче; чувам думите през твоя глас И пак ме успокояват И пак имам нужда от тях. Намирам уют и спасение. Благодаря ти, че ми ги остави. Да знаеш само с колко празен шум от думи ме заляха в последно време. Още по-малко ги харесвам думите. Направо си ги нехаресвам. Помагат на хората да показват пред света колко са се разпиляли, а на мен все ми се пада тази чест да ги събирам. Нали знаеш - аз съм си подредена и истин��ки ме ядосват. Не знам накрая (къде е края?) кое ще се окаже истина за важните неща и за това как се изразяват. Къде и как живеят? Но нали сме се разбрали - истина има. Аз продължавам да я търся, но да ти кажа… страшно ме изморява това събиране. Не съм добра с думите колкото теб. Но се надявам и ти да си имаш нещо, което да те пази - както аз пазя теб - докато ти пазиш мен. Хаха, объркващо, нали? И моля те, не забравяй, че чакам да прочета книгата посветена на майката и вдъхновяващите фотографи! Ловци на светли мигове!

Когато слушам Glenn Gould Пак сме заедно под звездите. Когато спирам, за да чета поезия Пак сме заедно под лампите.

А под лампите е най-тъмно.

ЗДРАВЕЙ!

[zvetenze]

Здравей! Може ли да ме ориентираш към носии от Одринска Тракия (днешна Европейска Турция)? Специфично търся за районите на Кешан, Булгаркьой (днешен Йенимухаджир) и Малкара. Благодаря предварително 💕

Здравей, тук има малко повече картинки. Ако ми пишеш на лично мога да ти снимам и някои страници от поредицата албуми "Български народни носии", мисля че и там имаше за тези селища. Тук също би трябвало да има, само че ще трябва да се поразровиш, извинявай, в момента не разполагам с много време. Сигурно мога да ти намеря още, но по-лесно ще ми е да ти отговоря на лично.

[knowitsforthekiller]

о здравей мартин

върви по мед и маргарин

[designis4lovers]

Eто ни, вървим по мост, който гори, запален от твоята и моята страна - преди да се срещнем по средата ще загинем.

Преди да те разбера ще си отидеш.

Преди да ме обикнеш ще те забравя.

Капките дъжд, които ни докoсват са еднакви.

Сянката, в която живея е твоята.

На този език думата за здравей и сбогом е еднаква.

11.10

[slimarka]

Пази я, приятел,

Здравей, ти не знаеш за мен!

Аз съм този, който загуби.

Aз съм минало, вчерашен ден,

да загубя, добре се потрудих.

Тя... умори се от мен и света, от празни безсмислени фрази.

От дългото лутане и самота, любовта си ревниво да пази.

Днес е твоя, дошла е сама!

Добре ли се грижиш за нея?

Тя е крехка, ранима душа, още рани в душата и зеят.

Този зар аз така проиграх, нехаех за болката скрита.

И нежен да съм не успях, за сълзите даже не питах!

Пази я, прави я щастлива,

Обичай я...аз не можах!

Тя...трудно вечер заспива, изпитва от тъмното страх.

От зимния полъх пази я, напомняй за топлите дрехи.

Нощем със грижа завий я, крепи я дори в неуспехи.

За мен бе красива история, стара пиеса в която играх.

Обичам я знай, до еуфория. Уви, много късно го разбрах.

• Боби Кастеелс

[vasetovp]

Как ми се иска сега някой да потропа на вратата ми и да ми каже “здравей, аз съм сродната ти душа, след което да заживеем щастливо.” Хубаво са разказани и показани във филмите любовните истории, най-вероятно съществуват там някъде такива прекрасни и красиви, ама не при всички е така. Има си хора и хора. Във времето, в което живеем е актуално да не знаеш човекът отсреща какъв точно ти си пада. Това, че сте излизали на няколко срещи и сте разменяли по някоя и друга целувка, не означава абсолютно нищо. Отворените денонощно чатове също не са никакво доказателство за същестуваща връзка. Стане ли малко по-сериозно и напечено, единият от двамата пали с двеста - гаранция за това са и мъжете, и жените. Няма защитен, няма невинен и оправдан. На никой не му пука. Прекъсва отношения всякакви, бяга от евентуални такива, защото има голям риск да бъде наранен. Страхува се да се отпусне, да се довери, да бъде себе си. Да разлее душата си в другия. Защо ли? Защото е по-лесно. Дали си заслужава? Понякога човек има нужда да му отпусне края и да живее за себе си, но това не трябва да се превръща в тенденция. Иначе му взима най-хубавия сок, ограбва си плодовете самичък. Започва да линее.

Никой не казва, че ще родите деца на човека, с който излизате в момента и след ден ще сте с халка на пръста си. Хората се разделят. Случва се. Раждат деца и пак се разделят. Нормално е. Никой не е умрял от това. Заради това изживейте си момента. Отпуснете се. Насладете се. Погалете егото си. Оставете се някой да ви се наслаждава. Всеки ден, а не само вечер. Дайте му живот малко на това сърце, нека бие.

Каквото има да стане, ще стане. И един ден да отмине, и десет години - ако някой трябва да ви нарани, той ще ви нарани. Ако е писано да си тръгне, ще си тръгне. Опитайте - можи би пътя му е да остане. Не губите нищо. Един ��ивот е и целият е за живеене.

[keeptolking]

„Да чукаш някоя жена за една нощ, сякаш не предизвиква чувство за вина, когато се прибереш у дома.

Любовницата, може би.. да.

Скриваш ризата си, която все още е напоена с нейния аромат, лягаш си със стоновете ѝ, които все още кънтят в съзнанието ти, и се взираш в тавана, мислейки за тялото ѝ, за целувките ѝ, за удоволствието ѝ... за любовта ѝ към теб.

И тогава се заклеваш да не я видиш никога повече..

да я оставиш..

да се върнеш към нормалния си начин на живот.

И заспиваш, чувствайки се по-малко отвратен от себе си..

На следващия ден се събуждаш, отиваш в банята и започваш да се бръснеш, като си спомняш за клетвата от снощи.

Навеждаш се, за да измиеш лицето си, а когато се изправиш и се видиш в огледалото, забелязваш, че очите ти не блестят толкова ярко, колкото предишната вечер.

Взимаш обратно онази риза, подушваш я...

..и кръвта ти отново започва да гори,

сърцето ти да бие като лудо,

и всичкия прилив от тези инстинкти те карат да се чувстваш адски жив.

Ти... ти се усещаш жив, както никога досега...

и то само подушвайки отново нейната миризма.

Обличаш се, слагаш ръка в косата си и излизаш много бързо.. пожелавайки "хубав ден" на всички..

Качваш се в колата и се обръщаш, за да погледнеш седалката до теб, където снощи беше тя.

Запалваш цигара, вдигаш телефона...

едно - звънене,

две - от другия край отговаря все още сънлив глас... "Здравей"!

А ти се усмихваш като глупак, като идиот...

и шепнеш...

"Добро утро... искам да те чуя.. как спиш."

- Malika Hajer

[flr-bg]

Здравей

Здравей 😀