#здравей

[vocalux]

Здравей, can you do a flag of sexual attraction to Bulgaria? I have this paraphilia and I want to have its flag. Thank you for reading and may be for doing (if you will do)!

— BulgarioPhilia / BulgariaPhilia

paraphilic attraction to Bulgaria !

i didn ' t find any name for it , so if it exists let me know .

[lora-ns-world]

,, Много неща го дразнеха в нея. Как вечно мрънкаше че е ниска, как все искаше да е перфектна във всичко, въпреки че не можеше да готви, от това дали щеше да каже

,, Здравей, кво става? " до ,, Добър да е деня ви, много ми е драго да ви срещна." зависещи от това кой и от кое поколение е срещу нея. Дразнеше го до полуда, че криеше сълзите й, слабостта й, но ако я попиташ всичко й е наред. Вбесяваше го, че тя вечно се грижеше за всеки, освен за себе си. Вбесяваше го. Но това бе й чертата, която го накара да я види сред всички дру��и. "

Лора Н

Из спомени за един друг живот

[myminiworldd]

Здравей съдба,

Пиша ти, за да ти кажа... майната ти!

Днес въобще не съм в настроение да ти се обяснявям и да те хваля, за това колко безумно съвършенна си. Ами, извинявай, ама не си! За нищо не ставаш. И работата ти е бозава. Нищо не правиш като хората. Седиш там, в мрака си, хвърляш по нещо... я, болка.. я, любов и ме чакаш да скоча, като удавник за сламка, за да ти играя на хорото. Нито болката ти е болка, нито любовта ти е любов. Като даваш, давай като хората. Някак си ми писна да ме занимаваш с щуротийте си. Мисля, че си жена и въобще не знаеш какво искаш. Много мразя такива жени. Сърби ли ги, боли ли ли ги и те не знаят, ама все си мрънкотят. И ти така. Айде да се стегнем малко, а? И също настоявам да сме малко по-точни. Ама много мразя да ми закъсняваш. На колко години стана и тоя часовник за нищо го нямаш. Аз колко пъти ти закъснях до сега? Като ми казваш “ела да вземеш щастие” и аз идвам. “Ела за болка” и ей ме на, цепя часовника на две. За какво ли още не ме вика и аз подска��ам като сърничка и си взима�� каквото си ми приготвила.

Писна ми! Честно! Сега ти ще ме слушаш. Ще ми дадеш това, което искам и нито частица по-малко! Ако ще ми даваш любов, дай ми я цялата! Не деля, чу ли? НЕ ДЕЛЯ! Ако още веднъж посмееш да ме вкараш някъде, където ще се почуствам маловажна и ще се осъмня в качествата и стойността си... ще те пребия! Ако ще ми даваш болка, ми я дай като хората. Не ме ли виждаш какъв ербап съм... Като кърви, да кърви. Направи ме глупава в тоя момент, направи ме влюбена. Аз не зная как. Ама ти ще се справиш. Ясно ли ти е? Ако пък толкова ти се свидят тия двете ме направи безчуствена! Да не потрепвам, да не помръдвам. Да не изпитвам нищо от тях. Да не ми пука. Да съм лед. Било по-лесния вариант чувам. Дай да видя мога ли така. И без много лигавщини, че се обривам.

Това е от мен. И не ми шикалкави. Взела съм ти мерника. А както вече разбра и видя.. съм точна! Имам още една, две забележки, ама не мога да се занимавам постоянно с тебе. Айде със здраве!

SilviÁmica

[slimarka]

Пази я, приятел,

Здравей, ти не знаеш за мен!

Аз съм този, който загуби.

Aз съм минало, вчерашен ден,

да загубя, добре се потрудих.

Тя... умори се от мен и света, от празни безсмислени фрази.

От дългото лутане и самота, любовта си ревниво да пази.

Днес е твоя, дошла е сама!

Добре ли се грижиш за нея?

Тя е крехка, ранима душа, още рани в душата и зеят.

Този зар аз така проиграх, нехаех за болката скрита.

И нежен да съм не успях, за сълзите даже не питах!

Пази я, прави я щастлива,

Обичай я...аз не можах!

Тя...трудно вечер заспива, изпитва от тъмното страх.

От зимния полъх пази я, напомняй за топлите дрехи.

Нощем със грижа завий я, крепи я дори в неуспехи.

За мен бе красива история, стара пиеса в която играх.

Обичам я знай, до еуфория. Уви, много късно го разбрах.

• Боби Кастеелс

[bodliche]

ЗДРАВЕЙ!

Нали се така се посрещахме. И по същия начин се изпращахме. Да знаеш, че всичко си пазя. Всъщност то пази мен.

Благодаря ти, че ме пазиш от далеч. Може би беше прав за думите; Извинявай, че за мен продължават да бледнеят. Но пък виж как добре си мълчим сега. Често си спомням как спорим за тях. Как аз ги отричам, а ти ги възхваляваш. Когато си чета писмата обаче; чувам думите през твоя глас И пак ме успокояват И пак имам нужда от тях. Намирам уют и спасение. Благодаря ти, че ми ги остави. Да знаеш само с колко празен шум от думи ме заляха в последно време. Още по-малко ги харесвам думите. Направо си ги нехаресвам. Помагат на хората да показват пред света колко са се разпиляли, а на мен все ми се пада тази чест да ги събирам. Нали знаеш - аз съм си подредена и истински ме ядосват. Не знам накрая (къде е края?) кое ще се окаже истина за важните неща и за това как се изразяват. Къде и как живеят? Но нали сме се разбрали - истина има. Аз продължавам да я търся, но да ти кажа… страшно ме изморява това събиране. Не съм добра с думите колкото теб. Но се надявам и ти да си имаш нещо, което да те пази - както аз пазя теб - докато ти пазиш мен. Хаха, объркващо, нали? И моля те, не забравяй, че чакам да прочета книгата посветена на майката и вдъхновяващите фотографи! Ловци на светли мигове!

Когато слушам Glenn Gould Пак сме заедно под звездите. Когато спирам, за да чета поезия Пак сме заедно под лампите.

А под лампите е най-тъмно.

ЗДРАВЕЙ!

[vasetovp]

Как ми се иска сега някой да потропа на вратата ми и да ми каже “здравей, аз съм сродната ти душа, след което да заживеем щастливо.” Хубаво са разказани и показани във филмите любовните истории, най-вероятно съществуват там някъде такива прекрасни и красиви, ама не при всички е така. Има си хора и хора. Във времето, в което живеем е актуално да не знаеш човекът отсреща какъв точно ти си пада. Това, че сте излизали на няколко срещи и сте разменяли по някоя и друга целувка, не означава абсолютно нищо. Отворените денонощно чатове също не са никакво доказателство за същестуваща връзка. Стане ли малко по-сериозно и напечено, единият от двамата пали с двеста - гаранция за това са и мъжете, и жените. Няма защитен, няма невинен и оправдан. На никой не му пука. Прекъсва отношения всякакви, бяга от евентуални такива, защото има голям риск да бъде наранен. Страхува се да се отпусне, да се довери, да бъде себе си. Да разлее душата си в другия. Защо ли? Защото е по-лесно. Дали си заслужава? Понякога човек има нужда да му отпусне края и да живее за себе си, но това не трябва да се превръща в тенденция. Иначе му взима най-хубавия сок, ограбва си плодовете самичък. Започва да линее.

Никой не казва, че ще родите деца на човека, с който излизате в момента и след ден ще сте с халка на пръста си. Хората се разделят. Случва се. Раждат деца и пак се разделят. Нормално е. Никой не е умрял от това. Заради това изживейте си момента. Отпуснете се. Насладете се. Погалете егото си. Оставете се някой да ви се наслаждава. Всеки ден, а не само вечер. Дайте му живот малко на това сърце, нека бие.

Каквото има да стане, ще стане. И един ден да отмине, и десет години - ако някой трябва да ви нарани, той ще ви нарани. Ако е писано да си тръгне, ще си тръгне. Опитайте - можи би пътя му е да остане. Не губите нищо. Един живот е и целият е за живеене.

[zvetenze]

Здравей! Може ли да ме ориентираш към носии от Одринска Тракия (днешна Европейска Турция)? Специфично търся за районите на Кешан, Булгаркьой (днешен Йенимухаджир) и Малкара. Благодаря предварително 💕

Здравей, тук има малко повече картинки. Ако ми пишеш на лично мога да ти снимам и някои страници от поредицата албуми "Български народни носии", мисля че и там имаше за тези селища. Тук също би трябвало да има, само че ще трябва да се поразровиш, извинявай, в момента не разполагам с много време. Сигурно мога да ти намеря още, но по-лесно ще ми е да ти отговоря на лично.

[knowitsforthekiller]

о здравей мартин

върви по мед и маргарин

[designis4lovers]

Eто ни, вървим по мост, който гори, запален от твоята и моята страна - преди да се срещнем по средата ще загинем.

Преди да те разбера ще си отидеш.

Преди да ме обикнеш ще те забравя.

Капките дъжд, които ни докoсват са еднакви.

Сянката, в която живея е твоята.

На този език думата за здравей и сбогом е еднаква.

11.10

[keeptolking]

„Да чукаш някоя жена за една нощ, сякаш не предизвиква чувство за вина, когато се прибереш у дома.

Любовницата, може би.. да.

Скриваш ризата си, която все още е напоена с нейния аромат, лягаш си със стоновете ѝ, които все още кънтят в съзнанието ти, и се взираш в тавана, мислейки за тялото ѝ, за целувките ѝ, за удоволствието ѝ... за любовта ѝ към теб.

И тогава се заклеваш да не я видиш никога повече..

да я оставиш..

да се върнеш към нормалния си начин на живот.

И заспиваш, чувствайки се по-малко отвратен от себе си..

На следващия ден се събуждаш, отиваш в банята и започваш да се бръснеш, като си спомняш за клетвата от снощи.

Навеждаш се, за да измиеш лицето си, а когато се изправиш и се видиш в огледалото, забелязваш, че очите ти не блестят толкова ярко, колкото предишната вечер.

Взимаш обратно онази риза, подушваш я...

..и кръвта ти отново започва да гори,

сърцето ти да бие като лудо,

и всичкия прилив от тези инстинкти те карат да се чувстваш адски жив.

Ти... ти се усещаш жив, както никога досега...

и то само подушвайки отново нейната миризма.

Обличаш се, слагаш ръка в косата си и излизаш много бързо.. пожелавайки "хубав ден" на всички..

Качваш се в колата и се обръщаш, за да погледнеш седалката до теб, където снощи беше тя.

Запалваш цигара, вдигаш телефона...

едно - звънене,

две - от другия край отговаря все още сънлив глас... "Здравей"!

А ти се усмихваш като глупак, като идиот...

и шепнеш...

"Добро утро... искам да те чуя.. как спиш."

- Malika Hajer

[flr-bg]

Здравей

Здравей 😀

[thecollectionsof]

hiii gi sending love 💕

здравей !!!! thank you for the love <3<3 i love you !!!!! wait let me do a gif too for the queen of gifs 👑

[pich07]

2012

Тъкмо се бяхме забравили,

но все за тебе ме питат,

нали уж бяхме приятели.

Как си, къде си, какво става с теб – не спират да разпитват.

А аз гледам встрани

отговарям добре е

от теб стоя на страна.

За да не ме боли.

На това място

цялото погълнато от парфюма твой.

Падам и те търся като есенно листо

а сред бездушните тълпи се чува моят вой.

Днес щастието не е дестинация

твоя дом в късна есен и дъжд .

Днес ние е халюцинация

и тъжен дъжд.

И ако преди време

бяхме будни до изгрева

сега не можем да си кажем и здравей

и нямаш сили ти, нито аз да се разрева.

Просто двама непознати

познаващи се до болка добре.

Преди година повече от познати

по настояще апатия - море...

Костадин Андонов

[bodliche]

бейби животин.

Вярвах и все още вярвам, че любовта може да спаси света, но понякога започвам мъничко да се съмнявам… но, за брилянтната дипломация ставам съвсем сигурна!

Чудя се какво име да им дам на тези индивиди дето могат за кратко да дадат 1000% от себе си, но не могат да тичат на дълги разстояния. То дългите разстояния не са за всеки. А и ти се вдига пулсът; става някак неспокойно, после скучно. Ако решиш да се позамислиш докато тичаш, можеш да се позапиташ къде е целта? Коя е? Знаеш ли дали я искаш или не знаеш? Какво ще правиш, ако я постигнеш? Все пак вече си дал 1000%, но докато тичаш се сещаш, че не знаеш за какво точно ги даваш и защо си тръгнал да тичаш изобщо? А, да! За да се състезаваш с живота на другите… все пак е важно те какво ще кажат и какво ще си помислят. Но за да спреш да си фантазираш чужди животи трябва първо да намериш начин да бъдеш честен със себе си. А бъденето тук и сега води до много мисли… Абе! И това не е важно! Стига тичане и мислене, време е за бягане!

Едно зная със сигурност: не можем да ги кръстим “индианци”. Може би са “бягащите маратонци”.

Чудили ли сте се някога защо индианците успяват да привлекат дъжда с танци? Е как защо? Защото не спират да танцуват докато не завали. Животът е или любов или съвпадение, може би спомен. Но какъвто и да е - той е добър, той е красив. 

Здравей живот. Отново съм аз. Малко ранена, но повече запазена.

[feet2eat]

Здравей,хубави снимки.

благодаря ви Thank you 💙