#детска мечта

[ragazzatriste056]

Понякога искам просто да ме хванеш за ръка и да ме заведеш в друг свят.Розов.Свят с цветове ,свят с усмивки,свят с любов.Там където всички са добри .Искам да си там за да ми кажеш"всичко ще се оправи,аз съм тук и винаги ще бъда".И ако може това да е истина,ти винаги да си до мен и аз винаги до теб.Да излекуваш душата ми,да ми докажеш,че любов има.Просто да бъдеш до мен и да ми даваш сили.Не искам скъпи букети ,скъпи коли...искам скъпи отношения.Искам скъпа любов.Просто искам да те има. Ти да излекуваш моите рани,аз твоите.Ти да галиш моята душа,а аз твоята.Но къде си ?!?В Африка или Азия?Дали си испанец или живееш в Аржентина? Може би си руснак и още не знаеш дори ще съществувам и ще съм дозата любов в живота ти до последният ти дъх?Знаеш ли,че ще остареем заедно ?Знаеш ли,че ще се смеем заедно?! А знаеш ли,че щом станем едно заедно ник��га повече няма да плачеш? Как изглеждаш ,как се държиш?Рус ли си с какви очи си,какъв цвят кожа ?Съществуваш ли въобще или си само мечта в сърцето ми ?Мечта за бъдещето която никога няма да се сбъдне....

Обичам те дори да не те познавам още ,дори да не знам дали си истински.Обичам те моя безценна мечта. Ще те чакам вечно да се появиш....Надявам се скоро да се видим, не само в бляновете ми ...Ще чакам скоро да разроша косите ти и да облека суитчъра ти,да те погледна в очите и да се гушна беззащитна и чуплива в теб...

[lora-ns-world]

,, Детска мечта "

,, Ако някога изобщо се доверя отново на някого до толкова, че да се омъжа за него, искам да е нещо наистина специално. Но моето специално е различно. Искам да има събитие в небето. Слънчево затъмнение, бяла нощ или нощ на метеоритен дъжд. Това си ми е мечта от дете. Да сме аз и любовта ми с простичко облекло в бяло, няколко маси с почерпка близо до морето, с най-близките си приятели, да се носи приятна лека музика и да сме боси в пясъка. "

Из среднощни размисли нищо че си имам

Лора Н

[magdalendia]

Открих градче насред плаж в Тенерифе!

Имам си една детска мечта - да открия забравен от света град в някоя джунгла. Закъсняла съм със стотина години с раждането, за да се случи това, но на практика открих град, за който не подозирах. Това се случи, докато бях на Канарските острови преди 5 години и досега е най-близкото преживяване до старата детска мечта.

Да тръгнем по скалите на плаж в остров Тенерифе и да видим къде ще стигнем...

Бях на гости в Тенерифе на колега от университета за 5 дни, така че трябваше времето да се използва ползотворно. Всеки ден беше ново приключение до някоя сравнително близка дестинация. градчето, в което бях на гости Сан Кристобал не беше от голямо значение за междуградския транспорт, така че за всяко по-малко градче трябваше да пътуваме до столицата Санта Круз и да направим трансфер от там. Санта Крус не беше много далече от Сан Кристобал - на 15-20 минути с автобус, който беше редовен, защото много хора прехождат от град в град. Така стоят нещата там - има един главен град сред много наоколо и съвсем спокойно можеш да разчиташ на обществения транспорт, че ще стигнеш навреме, за да свършиш някоя важна задача, ако случайно живееш в малко градче. Всъщност Сан Кристобал е толкова близо до Санта Круз, че не е ясно къде свършва единия град и къде започва другия. Между тях можеш да се предижваш дори с трамвай.

В един от дните си бях наумила да посетя близко градче на име Радазул. За целта трябваше да се добера от Сан Кристобал с трамвая до Санта Круз, а от там да се прехвърля на автобуса за Радазул. Тогава тъкмо бях започнала да уча испански в България, така че това соло пътешествие беше шанс да упражня уменията си. Още на гарата в Санта Крус успях да се справя с най-важното - да си купя вегетариански сандвич! Важно е да е sin carne. Това изрично го бях научила. Да не стават недоразумения.

От Санта Крус до Радазул, градчето, което си бях набелязала имаше още 15-ина минути с автобус. Става дума за едно наистина миниатюрно градче, което всеки път, когато търся на картата, не успявам да намеря лесно. Дори си няма собствена уики��едия страница. Намира се в община Ел Розарио, която има към 17 000 души общо за всички градове в нея.

Слязох от автобуса и се озовах на паркинг, където нямаше грам сянка. Макар и февруари, слънцето печеше наперено и нагряваше черния асфалт. Продължих напред като вляво от мен остана морето, а вдясно имаше 8-9 етажни еднотипни хотели в топли цветове - пастелено оранжево и розово. Стигнах малко заливче с черен пясък, което не е рядкост за Тенерифе, тъй като на самия остров има вулкан.

Тук отварям скоба, за да поясня, че този вулкан се казва Тейде и със своите 3715м е най-високата точка в Испания. Ако не е станало ясно до тук - Тенерифе е част от архипелага Канарски острови. Канарските острови са автономна територия на Испания в Атлантическия океан, но са най-близо до страната Мароко (само на 100км на запад от нея).

Някъде сред скалите вдясно от заливчето забелязах стълби. Поех по тях и те ме отведоха по добре направена пътека за разходка с дървен парапет, продължаваща само направо между скалите и морето вляво. След известно време вървене само напред минах в подножията на хотели, кацнали върху скалите край брега. После попаднах на естествен каменен навес от скали, по чиито зеленясали камътни се стичаха капчици вода. Продължих напред. Огледах хотелите наоколо, струваше ми се безлюдно. Сякаш не срещах жив човек. Дори крайморския басейн на един 15-етажен хотел беше съвсем празен. Доста се позачудих дали не е изоставен? Продължих напред по крайбрежния път, за да видя къд�� ще ме отведе. Стигнах го естествен край. Тук явно свършваше градчето и започваха пусти черни скали със сукулентни растения.

В далечината на брега ми се видя някакво населено място с бели къщурки без покриви и тъмни прозорчета, сякаш излъчваше някаква гръцка енергия. Скалите ми изглеждаха проходими, така че тръгнах да вървя по тях. Бяха редица скалисти, диви плажове, където за моя изненада срещах само нудисти. Тук един гол човек, там друг гол човек, малко неудобно се получи, но каквито и ситуации да ти поднася животът, важното е да продължаваш смело напред. Така направих и аз. Върях все напред, мислейки си, че може пък и да стигна скоро до това бяло градче на брега. Като ви казвам, че вървя до морето по плажа, тук вече имам предвид скалист плаж, не с широка пясъчна ивица. От време на време тези скали ставаха по-височки и стръмни, дръг път бяха по-ниски и стабилни, но си бяха все скали и само скали. Не знам какво съм си мислела, че да вървя сама по непознат плаж, сред нудисти, че и в опит да стигна неясна дестинация.

След 20-30 минути прескачане и подскачане на и по скали в крайна сметка се озовах пред някаква лодка, декорирана сякаш да бъде символ в началото на град и на нея пишеше El Varadero. Вече бях съвсем близо. Навлязох в бялото градче по някакви тесни пешеходни междукъщни пространства. Къщите бяха съвсе близо една до друга, нямаше дори улици са возила. Много ми напомняше на някое гръцко градче, от Санторини може би, но като не съм ходила там, как да го сравня? Отново нямаше жива душа, дори не изглеждаше обитаемо, но определено не беше изоставено, нито занемарено. Явно хората са на сиеста по това време на деня. По едно време се озовах на плажче и там видях момиче да играе с кучето си.

Погледнах часовника си и минаваше 4 часа. Имах долу-горе 40 минути да се върна, там където ме остави автобуса, а последния беше в 5 и нещо. Тръгнах си обратно, предвидила, че все пак ходенето по скали си е трудоемко, но пък оставя интересни спомени.

[ethereum-sss]

От нищото, сякаш беше насън..

Сякаш затворен е и вече навън.

И с видът, и гласът на ангела пее,

никой не помни той от къде е!

Аз знам как, ти не знаеш какво!

Ти питаш "кой?", аз питам "защо?"

Че рогата май крият крила!

Че лъжата май крие мечта!

Една детска игра

май стана така, че май стана съдба!

Е и на шега, но не и сега

щом всичко това май беше лъжа!

Най-много за мен - не толко за теб!

Аз бях клоун, за да бъда приет

привет и чао на ангела в плен

усмивката криеше дявола в мен!

Всички ангели, искат да са дявола,

да пушат пълна със души лула,

но всички падат по парабола,

сякаш имат тежести вместо крила!

Дъхът ти спира, съвестта крещи

имаш чувството, че дишаш демони!

Дъхът ти спира, виждаш края си

от грешната страна на рая си!

[reddevilarg13]

Музата ми идва, когато теб те няма. Ако продължаваме така, скоро ще напиша роман.

Моля те, не се връщай, че ми е детска мечта тая книга.

[labyrinthgallerysblog]

“Интервю с пейзаж” - разговор с Ема Вакарелова

Здравей, Ема! Намирам се сред твоите рисунки в галерия Лабиринт и ме гложди любопитство. Откъде идват историите, които разказваш в картинки? Ема: Историите в рисунките идват в по голямата си част от наблюденията ми над обкръжаващия ме свят. Разхождайки се навън, пиейки чай в някое кафене, чакайки някой някъде и така нататък...

Как се озова във Франция? Какво ти даде тя в твоето развитие като художник и какво си взе от България? Ема: Необяснимо, но факт, Франция беше моятя детска мечта. Нямаше просто как да не се озова там. Париж ми даде много вдъхновение. Видях в оригинал любимите ми художници и скулптори. Срещнах се с творчеството на нови и непознати за мен автори както френски, така и световни. Да се разхождаш  на 18 години из улиците на париж е  уникално и неповторимо преживяване, вдъхновение което и до ден днешен е в душата ми. От българия си взех кавала и любовта към българския фолклор и легенди, неравноделното, пъстрото, хаотичното, лудото и още мното разбира се.

Имаш ли любим художник/ци. Виждам, че те влекат различни техники и стилове, кои материали и начин на работа чувстваш най-близки? Ема: Някои от любимите ми творци са Леонардо, Ботичели, Бош, Гоя, Ван Гог, Кандински, Миро, Клее, но обожавам също така рисунките от Помпей, персийските миниатюри или скулпторите Хенри Мур, Антони Гормлей и много други. Обичам да експериментирам с техниките винаги, всяка нова техника е и любимата ми. В момента работя главно с резин например. Акварелът и температа са ми също много любими.

Имаш ли ритуали, определен час за работа, каква дисциплина си налагаш? Ема: Ритуали, освен медитацията нямам. По отношение на дисциплината следвам мотото " една будна мравка напредва повече от един заспал вол " или с други думи нужно е макар и минамално действие, но всеки ден отколкото много действие, но рядко. И като цяло не харесвам думата Работа, предпочитам думата Игра.

Каква е ролята на компютърните технологии в твоята работа? Ема: Когато правя илюстрация или комикс си служа понякога с компютър за краен завършек на нещата, когато правя анимация използвам също компютър с оглед на олесняване и по-малко времеемка работа.

Как се реализира един художник аничатор във Франция, има ли подкрепа от държавата например? Ема: Да, във Франция специално в областта на анимацията има голям подем. Страната подкрепя със субсидии анимационните проекти, има отделно и частни фсндации, даже всеки отделен регион има фонд предназначен за това.

Какво ново замисляш? Ема: Замислям от доста време вече нова анимация по сценарий на сестра ми Калина Свежин както и нова изложба в Париж. Аз ти благодаря за поканата, за мен е чест да изложа рисунки в галерия Лабиринт.

Пожелавам ти успех от сърце! И до нови срещи в Лабиринта :)

Ема Вакарелова е родена в София. След завършване на Националната художествена гимназия “Илия Петров” следва във висшето училище по визуални изкуства “Естиен” в Париж. Наред с илюстрацията учи комикс в Европейското училище по визуални изкуства в Ангулем и кино анимация във Валенс.  “Интервю с пейзаж” е заглавието на първата и изложба в Пловдив. В галерия Лабиринт до 19-ти юли може да видите нейни пътеписни рисунки и живописни скици, както и няколко анимационни филма и книжки с нейни илюстрации.

[deiphobahileev]

Империята на синигерите

Рано сутрин, но не толкова рано Че слънцето да не е запалило вече Ръждивия пламък на кестена Заподскачвате на перваза като мандарини Приветстващи ставането на императора Сияен престолонаследник с отразения блясък На деня в черните главички на карфици на очите Чист като омитото небе на октомври Пъстър като детска мечта от хиполенд Стоманеносините крилца известяват За предстоящото неминуемо…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Звездният либерал - Джордж Клуни на 60

Той е пленителен, талантлив, остроумен, щедър, състрадателен. Актьор, режисьор, продуцент, сценарист, инвеститор, активист. Красивото съвпадение е, че е роден на Гергьовден. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 годишния юбилей на Джордж Клуни.

“Тази година беше плодотворна за мен в творчески план. И сякаш ми е по-приятно на пресконференции. Е, първият въпрос бе дали пазя публикуваната си снимка с надписа: най-сексапилният мъж на планетата. Признах си – над леглото ми е.” Откровението на звездата от края на 2005 съдържа конфликта на нагласите към Клуни – личната му и стереотипната. С “Лека нощ и късмет” и “Сириана” той направи блестящ десант в сериозното кино. Дали е забравен митът д-р Рос...

Джордж Тимъти Клуни е роден на 6 май 1961 в Лексингтън, щата Кентъки. Баща му Ник Клуни е тв-звезда и Джордж се изявява на малкия екран от 5-годишен: в татковото шоу или в реклами. За кратко. Кариерата на бащата пропада. С��нът се насочва към бейзбола. На 16 стига до Cincinnati Reds, но се отказва. Заради неспирен купон 3 години е студент първи курс в Северния университет на Кентъки. Отървава се от това бреме, когато Мигел Ферер, син на леля му, известната през 50-те певица Розмари Клуни, го заразява с вируса “кино”. Джордж изкарва малко пари от продажба на обувки и цигари и отпрашва към Ел Ей. Вейхайвеят става амбициозен кандидат-актьор.

Звездният му миг идва с медицинския сериал “Спешно отделение” на NBC, моментално и задълго сграбчил хиперрейтинг и 19 награди “Еми”. Клуни е сексапилният и свободолюбив д-р Рос от градската болница в Чикаго от 1994 до1999. Късокосият брюнет с волева брадичка вдъхновява домакините с опасната баналност на своето излъчване. Обявен е за национален секссимвол. Но за Клуни “Спешно отделение” е двоен късмет - режисьор на един от първите епизоди е Куентин Тарантино. И когато с Робърт Родригес започват “вампирския” проект “От здрач до зори” (1996), го канят. Сред бандитски приключения и зелена кръв, Клуни е светъл стратег на мрачния съспенс (с награда на MTV).

Джордх Клуни в “Спешно отделение”

Вместо да продължи в посока експеримент, той вкоравява имиджа си на секссимвол: в мелодрамата “Един прекрасен ден” (1996), в кошмарната четвърта част от батманиадата “Батман и Робин” (1997), в екшъна “Миротворецът” (1997), в блокбастъра-катастрофа “��ерфектна буря” (2000)... Влиза от роля в роля почти на автопилот, а присъствието му спасява и най-обречените филми. И в личния му живот не е по-уютно. След къс брак с Талия Балсъм има дълга връзка с Кели Престън, а после - с Денис Кросби, Кимбърли Ръсел... Посребрен, Клуни продължаваше да е “най-желаният ерген” до 2014, когато се ожени за ослепителната Амал Аламудин.

С “О, братко, къде си?” (2000) присмехулните Джоел и Итън Коен се заиграват с “Одисея” и американския Юг от 30-те. Евърет Одисей Макгил (Джордж Клуни, “Златен глобус”) е перко, рогоносец, маниак на тема зъби, лидер на идиотско трио бегълци от каторга, прославили се като кънтри-бандата “Накиснатите дупета”... И е безобразно смешен. “Непоносима жестокост” (2003) е следващият проект на братята Коен с Клуни като маниак на тема зъби, но днес. Той е адвокатът Майлс Маси в Лос Анджелис - лъскаво-нарцистичен зевзек, пронизан с “амурни стрелички” от Катрин Зита-Джоунс. 

Джордж Клуни на премиерата на “Мъже, които се взират в кози” на Международният фестивал за филми Торонто. Снимка: Майкъл Власати

Междувременно Клуни и режисьорът Стивън Содърбърг създават компанията Section 8. Така продуцират обирджийската комедия “Бандата на Оушън” (2001), римейк на филма с Франк Синатра от 1960. Клуни отново е находчив калпазанин – Дани Оушън в Лас Вегас. Напет, нехаен и с черни очила, той е в компанията на Брад Пит, Мат Деймън, Анди Гарсия и Джулия Робъртс. Успехът е грандиозен и следва продължение. В “Бандата на Оушън-2” (2004) сладурите, “подгрени” от Катрин-Зита Джоунс, раздуват из Европа, а екипът навестява италианската вила на Клуни край езерото Комо. Последва и трета част. Докато Оушън планира обира в Лас Вегас, Клуни и Ранд Гербър, съпругът на Синди Крауфорд, решават да си построят там изискано казино - Las Ramblas (като в Барселона).

Категоричен знак за дистанциране от звездното клише той дава през 2002: играе психолога Келвин във философската фантастика “Соларис” на Содърбърг и реализира режисьорския си дебют “Самопризнанията на един опасен ум”. Филмът му проследява шизоидния life stylе на тв-кумира Чък Барис (Сам Рокуел), нает от ЦРУ за “чистач”. Вербовчикът е агент Джим Бърд (Джордж Клуни). Появява се в 19-та минута и изопва – мустакат, зализан, демоничен. Заснет по дневниците на Барис, филмът е кипежен микс от трилър, драма и документално кино срещу телевизионния и политическия цинизъм. И обира куп награди. 

Джордж Клуни в “Лека нощ и късмет”

През 2003 Клуни реагира темпераментно срещу действията на Буш в Ирак и е обявен за “предател”. Отговорът му е безкомпромисният черно-бял исторически трилър “Лека нощ и късмет” (2005, 5 награди от Венеция, “Феликс” за най-добър неевропейски филм, 6 номинации за “Оскар”...). Той проследява героичната битка на водещия от CBS Ед Мъроу (Дейвид Стр��йтърн) и екипа му с тиранията на сенатора Джоузеф Маккарти и неговия “лов на вещици” през 1953. Клуни е продуцентът Франк Френдли. В инфарктна атмосфера на пушене, монитори, шантажи и бели ризи той еволюира от ироничен скептик до прецакан герой. Прекрасен филм! Когато през 2018 големият унгарски режисьор Ищван Сабо бе в София за връчването му на титлата doctor honoris causa от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в академичното си слово специално спомена „Лека нощ и късмет” като задължителен за гледане. След успеха Клуни обявява, че „режисьорската професия е добро място за остаряване”.

“Сириана” на Стивън Гейгън, продуциран от Клуни, е също политически трилър. Разказва за петролните стратегии на САЩ в Персийския залив, за глобалната дехуманизация, за генезиса на тероризма... Джордж Клуни е Робърт Баер - пак агент на ЦРУ, ала занемарен, изоставен и разгневен. Неузнаваем е. Напълнял с 14 кг за ролята, той страда не само на екрана - по време на снимки получава тежка черепна травма. Донякъде е овъзмезден - със “Златен глобус” и с първия си “Оскар” (за поддържаща мъжка роля). 

Джордж Клуни в “Сириана”

„Майкъл Клейтън“ (2007), пак продуциран от Клуни, е дебют на Тони Гилрой - сценаристът на филмите от поредицата за Джейсън Борн. Той също е сериозен трилър, където Джордж Клуни е търсач на истината и действието е разказано във флашбек. Само, че е далеч от политическата настървеност и епичност на режисьорските му филми или на „Сириана“. Той е по-скоро типичен съдебен трилър, свързан с разследването на безчинствата на голяма корпорация, тровеща с пестициди. Посребреният, разведен комарджия Майкъл Клейтън (Джордж Клуни) работи в престижна адвокатска кантора, но не е адвокат – бивш прокурор, през последните 15 години той е известен като „Чистача“ (оправя бакии на на едри и дребни клиенти и изобщо е момче за всичко мръсно), подчинен на Марти (Сидни Полак), един от съдружниците. Тотален невървеж. И изведнъж... 

Най-безспорното качество на филма са актьорите - Клуни е неотразим (макар и познат) в пестеливото си изпълнение (номинация за „Оскар“ за главна роля); страхотни са британците Тилда Суинтън („Оскар“ за поддържаща женска роля) и Том Уилкинсън (номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля), а след „Широко затворени очи“ (1999) на Кубрик колегата му Сидни Полак отново играе симпатичен злодей.

Джордж Клуни в “Майкъл Клейтън”

Комедията „Момичето на отбора“ (2008) е третият режисьорски опит на Клуни с него самия в кадър. Филмът започва с 2 претъпкани стадиона в САЩ през 1925, където се играе колежански и професионален футбол. Додж Конъли (Джордж Клуни) в синя униформа с кожена каска тича бясно за своя отбор „Булдозите“ от Дълът, пътьом отпива от плоската бутилка на треньора, но пъпешовидната топка изчезва и следва... дисквалификация. Това е епохата на джаза и сухия режим, когато се наливат основите на професионалната лига в американския футбол. Додж за малко е с брада, но тъй като е щракалка и дързък стратег на професионалния футбол, набързо се съвзема, обръсва, излъсва, яхва мотор с кош и спира точно пред лъскав хотел... Оттук нататък футболът и неговите правила ще бъдат само хитър тактически ход, за да се представят американските нагласи по отношение на войната, героизма, забранения алкохол, любовта... Клуни прилага какъв ли не опит, за да бъде от достоверно по-достоверно и измисля какви ли не маймунджулъци, за да бъде от смешно по-смешно. „Момичето на отбора“ искри от виталност. Комедията на Клуни е преживяване дори за зрител, резистентен към спортните страсти.

Между два остри горни ракурса над Вашингтон е затворена най-зъбатата сатира на братя Коен след „Фарго“ (1996)  - „Изгори след прочитане” (2008). Действието започва в главната квартира на ЦРУ във Вирджиния, където всезнаещият анализатор Озбърн Кокс (Джон Малкович), отговарящ за Балканите, е понижен заради пиене. Бесен и погнусен, той напуска. Изстрелва се вкъщи, но няма начин да съобщи новината на ледената си съпруга лекарка (Тилда Суинтън), тъй като е заета с приготовлението на вечеря. Там се явява напетият, брадат и дебилен охранител Хари Фарър (Джордж Клуни ), ексагент, с патлак (според думите му никога неизползван), който е със съпругата си (известна детска писателка), но се оказва любовник на Озбърновата жена...

Джордж Клуни в “Изгори след прочитане”

С “Високо в небето” (2009) младият Джейсън Райтман предлага оригинален ракурс към финансовата криза, нейната ескалация в Щатите и грижите на американската мечта. На фокус са фирмените съкращения. Райън Бингъм (Джордж Клуни, номинация за „Оскар“) е класен представител на компания, находчиво специализирана точно там - виждаме серия къси епизоди с негови “клиенти”. Той самият се появява на екран някъде по средата - хората се вайкат, �� елегантният мистър Бингъм с възможно най-циничната ведрост на отработени клишета им дава кураж за бъдещето. И запрашва към поредната дестинация. Нехаен към баналностите на битието, той обича всичко на летищата, което обикновените хора ненавиждат, знае хитрини за чекиране, спи в многозвездни хотели и мечтае да направи 10 млн. мили във въздуха. В бар се запознава с хищната и сродна по небе блондинка Алекс (Вера Фармига)... 

Джейсън Райтман е създал бляскав микс от комедия, драма и roadmovie за кризата, работата, смисъла... Екранизация на роман по действителен случай, филмът изследва американската действителност с прост наратив и внушителна плътност. Само Джордж Клуни да беше, толкова е неустоим, че пак няма да премигнете - без значение дали героят му крачи, усмихва се, агитира или зацикля...

Четвъртият му режисьорски филм „Маската на властта” („Мартенските иди“, 2011, номинация за „Оскар“ за адаптиран сценарий) е за първични избори в Демократическата партия през март 2004 - който победи в Охайо, тръгва към Белия дом. Той започва с думите „Не съм християнин и атеист, моята религия е Конституцията на САЩ” - изрича ги младичкият прессекретар с огнестрелен поглед Стийв (Райън Гослинг), а всъщност подготвя речта на сенатор Майк Морис (Джордж Клуни). Последният с поривиста харизматичност ги повтаря на среща с избиратели... В телевизионна изява Морисън отсича: „Обществото трябва да е по-добро от човека”, а Стийв си ляга с русокоса стажантка от екипа (Евън Рейчъл Ууд). И звън на gsm в 2 през нощта обръща действието. Морис се отказва от надпреварата. Финалът е закован. Вълнения и закани, задкулисни игри и цинизъм, корупция и манипулация се вихрят като опустошителна стихия в поредния безкомпромисен политически трилър на Джордж Клуни. Улавят се препратки: към слоганите на Обама и към американското политическо кино от 70-те, а самият автор на пиесата Бо Уилимън е работил в предизборната кампания през 2004. Джордж Клуни преминава с финес от очарование към арогантност и гузност.

Джордж Клуни в „Мартенските иди“

Силна роля прави и в поредния чешитски филм на Александър Пейн „Потомците“ (2011). Мат Кинг (Клуни, трети „Златен глобус“, номинация за „Оскар“) е притискан от братовчедите си да продаде райското кътче на Хавай. Точно в този момент жена му претърпява инцидент с моторница и изпада в кома. Принуден е да се грижи сам за 10-годишната си страшно умна дъщеря Скоти. Решава да потърси помощ от по-голямата й сестра Александра, но 17-годишната вироглава тийнейджърка не го приема за авторитет. Мат на Джордж Клуни се присъединява към поредицата объркани герои на Александър Пейн, които трябва да си проправят път през откачения свят.

Независимият и безкомпромисен „Арго” (2012) на Бен Афлек е оригинален и плътен политически трилър, посветен на малко известен факт от конфликта САЩ-Иран през 1979-1980, избухнал заради обсесията на аятолах Хомейни и народа му по екстрадирането от САЩ на болният шах Реза Пахлави, за да бъде съден и обесен. Донася на Джордж Клуни „Оскар“ като продуцент (заедно с Грант Хеслов и Афлек).

С „Пазители на наследството” (2014) за първи път Клуни ме разочарова. Отново нонконформисткият режисьор-продуцент-сценарист-актьор е фокусиран върху обществено значим проблем, но в скъпа продукция и с нефелен сценарий. Пренася ни в Европа по време на Втората световна война. Историята пак е фон за човешка решимост, но този път е по действителен факт. За да пресече опита на Хитлер да заграби безценни произведения на изкуств��то за своя лелеян Фюрермузеум, американският президент Рузвелт създава елитна група за отпор, начело с мустакатия харвардски историк на изкуството Франк Стоукс (Джордж Клуни). Той събира реставратор (Мат Деймън), архитект (Бил Мъри), скулптор (Джон Гудман), театрален импресарио (Боб Балабан), впиянчен британски куратор (Хю Боневил) и бивш парижки учител по живопис (Жан Дюжарден). Срещат се в Англия. Стари и млади, наперени и тромави, до един непригодни за фронта. В контекста на войната, показана и, без това бегло, със своята интелигентска невъзможност за интегриране, повечето от тях правят „корпуса за бързо реагиране” гротесков. Но да се покаже решителната им изобретателност е и смисълът на филма. 

Джордж Клуни на премиерата на “Горе в небето” по време на Международният филмов фестивал Торонто. Снимка Кортни Сзто

В многоезичната среда (английски, немски, френски, руски) Клуни използва трикове от веселбата „Бандата на Оушън” и изглежда вдъхновен от „Гадни копилета” (2009) на Тарантино, но не постига нито адреналина на поредицата, нито издевателствата на „убиеца на Хитлер”. Изобщо, свръхамбициозната историческа фреска се превръща в хилава комедия от грешки, където тук-там се изстрелват остроумни реплики, без афористично звучене, както сме свикнали във филмите на Клуни.

В „Аве, Цезаре!“ (2016) братя Коен се обръщат към 1952 в Холивуд и измисленото филмово студио Capitol Pictures, както беше в „Бартън Финк” (1991). Най-грандиозният му проект е „Аве, Цезаре!“, посветен на древния Рим и Христос, където в главната роля на пълководец, попаднал под неговото влияние, е голямата звезда на студиото Бърд Уитлок (Джордж Клуни). Но той е отвлечен. Когато се пробужда, се оказва сред брадати комунисти от организацията „Бъдеще“. Искат подкуп. Героят на Джордж Клуни е дебилен. Между другото, братя Коен твърдят, че „Аве, Цезаре!” завършва трилогия, започната с „О, братко, къде си?” и „Непоносима жестокост”. Единственото, което ги обединява, е бляскавото присъствие на Джордж Клуни.

В „Пулсът на парите” (2016) на Джоди Фостър Клуни и Джулия Робъртс са отново заедно. „Пулсът на парите“ е тв-предаване с водещ Лий Гейтс (Джордж Клуни) – нарцистичен, лекомислен и зализан застаряващ шут. Всеки ден той не само се кълчи в смехотворни танци, а и дава финансови съвети на драгите зрители. Режисьорката на предаването Пати Фен (Джулия Робъртс) непрестанно се опитва да го извади от гаф, но вече ѝ е писнало и сега предстои последното им предаване. Междувременно става ясно, че акциите на водещ фонд са се сгромолясали. Още в началото забелязваме младеж (Джак О’Конъл), който се прави на куриер и безпроблемно се докопва до студиото. Той е Кайл Будуел - излъган от Гейтс да вложи майчиното си наследство в споменатия фонд. И, въоръжен с пистолет и жилетка-бомба, търси реванш. Лий Гейтс, както и целият екип, са в шок. Той изглежда жалък в ролята на мишена, но постепенно се окопитва. Всички гледат на живо заложническата драма. Според Джордж Клуни, „Светът на парите е излязъл извън контрол. Когато нещата се объркат, вие всъщност не разбирате, че са се объркали, и обикновените хора остават измамени”. Въпреки че историята е измислена, героят му донякъде напомня истинския Джим Креймър, водещ на програмата „Луди пари” в CNBC. Прочее, предстои да видим Клуни и Робъртс заедно отново в комедията „Билет за Рая“.

Джордж Клуни в “Пулсът на парите”

„Събърбикон” (2017) на Джордж Клуни е оазис за сбъднали американската си мечта в края на 50-те - квартал със стотици еднакви спретнати къщи и комфортна инфраструктура. В една от тях ��ивее епископалният християнин Гарднър Лодж (Мат Деймън) с русокосата си съпруга Роуз (Джулиан Мур) в инвалидна количка, малкия си син Ник (Ноа Джупи) и тъмнокосата си балдъза Маргарет (Джулиан Мур, актрисата е в двете роли). Тя е най-важната къща във филма. Отсреща се настанява чернокожо семейство, с чийто син лелята подстрекава Ник да играе бейзбол. Тази къща е втората по важност във филма. Иронията към американската мечта бие на очи, както обикновено във филм на Клуни - зад идиличния параван ни показва грамади от лицемерие, манипулация, алчност, жестокост... Един от най-активните демократично настроени хора в Холивуд, той гради черната си комедия като кървав трилър с политически патос. За първи път екранизира сценарий на братя Коен, писан още през 80-те и осъвременен чрез неговата намеса и тази на постоянния му съавтор Грант Хеслов. Тоест, настроението е антиТръмп.

След беглото му, но ефектно участие в „Гравитация“ (2013, 7 „Оскар“-а, 6 BAFTA и др.) на Алфонсо Куарон като ветерана-астронавта Мат Комалски, Клуни се ориентира към космическата антутопия. Седмият му режисьорски филм е „Среднощно небе” (2020), създаден за Netflix по дебютния научнофантастичен роман „Добро утро, полунощ“ (2016) на Лили Брукс-Далтън. Февруари 2049. Паническо напускане на земята заради отровен въздух. Обсерватория Барбо в Арктика. Там остава само смъртно болният Августин (Джордж Клуни). Той е астроном с библейска брада, открил навремето планета, от която сега иска да се завърне на Земята след двегодишно отсъствие екипажът на космическия кораб „Ефир”. 

Джордж Клуни в “Среднощно небе”

Междувременно се оказва, че старецът не е сам - при него е забравено момиченцето Айрис. Не говори, но рисува и се смее. Той играе сам шах, пие уиски. Във флашбек го виждаме млад с любимата му... Сюжетните линии на Августин и на кораба се свързват чак на финала. Иначе си вървят като два паралелни филма. „Среднощно небе” е амбициозен опит Клуни да се пробва във фантастиката, за да алармира за крещящите проблеми на Земята и възможната екологична катастрофа. Но нито е новаторски, нито е строен. Само той е направо неузнаваем – старец с отговорност и гузна съвест. Уникален актьор!

Джордж Клуни от години е лице на часовниците Omega. Занимава се свръхактивно с хуманитарна и обществена дейност. През 2009 е поставен от списание Time сред 100-те най-влиятелни хора в света. През 2018 според Forbes оглавява списъка на най-скъпоплатените актьори. В началото на 2021 Джордж Клуни разкри пред “W Magazine” как прекарва времето си у дома по време на пандемия – в домакинска работа. „Ще ви кажа нещо за новото си хоби. Пускам по две-три перални на ден и мия чинии по цял ден, защото децата ни са истински прасенца”. Той посочи и някои съвети за консумация на алкохол: „Леля ми Розмари отдавна ми каза, че никога не трябва да смесвам зърнени продукти и грозде. По този начин текилата и виното никога не вървят заедно. Също така не трябва да пиете водка с шампанско. Ние от Кентъки научаваме това много рано“.

Джордж Клуни на пресконференция  по време на събитие за корупцията в Африка през семтември 2019 година. Снимка: Хенри Николс, Ройтерс

��зключително популярен сред демократите в САЩ, Клуни няма да ни изненада, ако се впусне и в политическа кариера. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Архив; Хенри Николс, Ройтерс; Кортни Сзто, Майкъл Власати

[justaddictedme]

От нищото, сякаш беше на сън Сякаш затворен е и вече на вън И с вида и гласа на ангела пее никой не помни той от къде е! Аз знам как, ти не знаеш какво! Ти питаш "кой?", аз питам "защо?" Че рогата май крият крила! Че лъжата май крие мечта! Една детска игра май стана така, че май стана съдба! ... Всички ангели искат да са дявола да пушат пълна със души лула но всички падат по парабола сякаш имат тежести вместо крила! Дъхът ти спира, съвестта крещи имаш чувството, че дишаш демони...

[krug-movement]

Сeрай Семай Мехмед, 14 г.: „НАЙ-ГОЛЯМАТА  МИ МЕЧТА Е ДА СТАНА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО МАТЕМАТИКА В ХАРВАРД”, 8.12.2020 & 14-years old Seray Semay Mehmed: "My biggest dream is to become a mathematics teacher at Harvard University", December 8, 2020

Серай Семай Мехмед не е студентка. Но празнува 8 декември, вярна на мечтата си един ден да завърши Харвард, а после да преподава математика там. Родена е и живее в Джебел. Сега е на 14, от миналата година учи в паралелка с английски и немски в ЕГ „Христо Ботев”-Кърджали. През 2019 г. получава специалната награда в националния конкурс за детска рисунка „Вълшебният свят на Родопите”, а през 2020-та печели първо място на състезанието по шахмат на националния математически лагер в село Рибарица, общ. Тетевен. Рисува и играе шах от малка. Тя е и едно от най-иновативните момичета в класа по визуални изкуства в Арт галерия Кръг. Но математиката е истинската й страст.

Така че най-сложният въпрос е: каква е Серай? Художничка, математичка или шахматистка. Има любим художник, от който се учи – това е беларуският художник Леонид Афремов от еврейски произход. Серай изучава и следва неговите техники за рисуване с нож-шпатула. Някои историци го смятат за най-продавания художник в света, досега са продадени повече от 10 млн. негови картини и щампи. На националния математически лагер в. Рибарица Серай печели възхищението на гост-преподавателите по математика от страната и на ръководителя си проф. д-р Росен Николаев от Икономическия университет-Варна със свои рисунки на университета в Кембридж и с портрети на Питагор, вдъхновени от техниката на Афремов.

„За мен беше изключително сантиментално да нарисувам Питагор – казва Серай, –  защото с него се започва всичко в света на науката. Малко се знае за неговия живот. Но най-важното за Питагор е, че той съумява да открие смисъла на живота и сътворението на Вселената… чрез математиката. Той е бил интелигентен, буден, ученолюбив, с ораторски качества, добър спортист. На 17 г. взема участие в Олимпийските игри. Освен това свири на лира, пише поезия, рецитира Омир, занимава се с метафизика, математика, астрономия, етика и педагогика. Една от централните идеи в учението му е, че обяснение за сътворението на Вселената може да се открие в изучаване на числата. Главен девиз на питагорейците става идеята, че “Всичко е число”.

Серай е ученичка по шахмат на дядо си Сали Яшар, който дълги години е директор на основното училище в Джебел, водил е и курсове по шахмат, а учениците му  се класират на много състезания. За 8 декември Арт движение Кръг представя в Арт галерията нейни математически модели на шахматни игри, избрани картини от собственото й творчество, геометрични конструкции и математически решения, страници от любимата �� книга „Книгата за математиката” от Клифърд Пиковър, от която получава знания и факти за математически открития, за 57-то измерение и задачи от миналото, които са били решени през настоящото десетилетие.

Заради многото дарби на Серай Семай Мехмед вероятно един ден и за нея може да важи крилатата реплика: „Тя стана математик, защото за математиката се иска повече въображение, отколкото за изкуството“.

ИНТЕРВЮ СЪС СЕРАЙ СЕМАЙ МЕХМЕД, представено като арт инсталация в Арт галерия КРЪГ

Въпрос: Здравей, Серай! Разкажи ни за себе си, кое е най-важното за теб, откъде искаш да започнем нашия разговор?

Отговор: Казвам се Серай Семай Мехмед, на 14 години съм, родена съм на 8 май 2006 г. в град Джебел. Най-важното за мен е семейството, от него започва всичко.  Майка ми Фатме Мехмед е счетоводителка в Джебел. Баща ми Семай Мехмед  е митнически инспектор. Баба ми и дядо ми са земеделци. Помня баба ми по майчина линия Мюзие как тъчеше на стан черги, беше като някакво свещенодействие. По линия на баща ми баба Джемиле и дядо Сали са от джебелските села. Дядо ми Сали Яшар е на 75, необикновен човек. Първо е бил приет да учи във Франция, но при инцидент баща му умира, майка му ги оставя и така дядо – тогава долу-горе на моя възраст – остава тук да се грижи сам за 7-те си братя и сестри. Това изглежда го тласка към педагогиката и започва да учи в института „Любен Каравелов” в Кърджали за учител по география, химия и физическо. Интересува се и от литература и става кореспондент на в. „Нов живот”. През 1969 г. e учител в с. Великденче, Джебелско и е един от най-изявените и награждавани учители. До 1988-а е учител там, а от 1988 до 2008 г. е директор на училището в с. Великденче, ОУ „Христо Ботев”, което вече е закрито.

Въпрос: По какво искаш да приличаш на дядо си, Серай?

Отговор: Дядо е голям фен на шахмата и е бил преподавател в с. Великденче в извънкласна дейност по шахмат. Той самият е победител във всички окръжни състезания по шахмат от 1988 до 2008 г. В къщата още стоят неговите грамоти и купи, които са десетки. Възпитал е и двамата сина Семай и Яшар като изявени шахматисти. Това са татко и чичо. Това ми се струва най-интересното предизвикателство от дядо ми, защото за повечето хора, които не разбират законите на шахматната та��тика и стратегия, шахът е просто игра. Но шахът е толкова неизмеримо сложен като количество на възможните варианти и дълбочина на стратегията, че почти никога играта не се развива по един и същ начин и непрекъснато се получават нови и понякога безкрайно интересни позиции. В него има много скрита математика, а математиката е основна част от всяка научна дисциплина. Чрез нея можете да обясните цветовете на залеза или структурата на мозъка, да опишете галактиките в далечния Космос.

Въпрос: За нашата организация – Арт движение Кръг – ти си най-вече млад художник, а сега говориш за скрити възможности на математиката?

Отговор: Първата ми любов наистина е рисуването, майка ми ме записа в летния клас по рисуване в Арт галерията в Кърджали преди 2 години, после дойде и първият конкурс, в който участвах и взех специалната награда. Може и странно да звучи, но чрез рисуването започнах да навлизам в математиката. Аз съм учила в Джебел от 2012 до 2019 г. в СУ „Христо Ботев”, а от 2019 г. уча английски и немски в ЕГ „Христо Ботев”-Кърджали. В 5-ти клас, докато изучавах геометрия, намерих връзка между рисуването и математиката. Това беше съотношението на телата като композиции в картините. Аз вече не ги гледах като рисунки, а като математика.

Когато бях на 11 и в училище започнахме да изучаваме геометричните тела, аз бях привлечена от Питагоровата теорема а 2 + в 2 = с 2, стори ми се изумително човек да е способен да открие формули, които са в сила, независимо от мерните единици и дължините на страните. Исках да се потопя по-дълбоко в света на математиката и затова започнах да чета „Книгата за математиката” от Клифърд Пиковър. Научих факти и знания за математически открития, не само за Питагор, но и за 57-то измерение, задачи от миналото, които са били решени това десетилетие.

Въпрос: Според създателя на съвременната теория на множествата Георг Кантор „същността на математиката е в нейната свобода” – свобода да създаде свои идеализирани светове и да въведе строги правила в тях, на които да се подчинява.

Отговор:  Да, великите математици описват своята наука като основана по-малко на логиката и повече на въображението. Има една прочута реплика – почти анекдот – на професор по математика. Като го попитали защо негов талантлив аспирант е загубил интереса си към математиката, отговорът бил: „Той ли. Той стана поет. Нямаше въображение за математиката”.

Въпрос: Как си представяш днес бъдещата си кариера?

Отговор: Най-голямата  ми мечта е да стана преподавател по математика в Харвард и да допринеса за развитието на геометрията, откривайки нови формули и техни приложения. Много съм впечатлена от съдбата на древната Хипатия – първата жена математик, със заслуги към физиката, философията и астрономията, и как е умряла, защитавайки математиката и опитвайки се да промени коренно науката. Хипатия още преди Питагор е успяла да промени историята и е била подложена на мъчения, а накрая изгорена на клада. Всъщност тя умира на 27 години.

Питагор: “Всичко е число.”

Представих си че съм в нейната роля и реших да преследвам своята страст – математиката. За целта ми трябват знания, които да доразвия и да превърна в част от науката. Проучих най-добрите университети в света в тази сфера и това беше Харвард. Тъй като обичам да рисувам, реших да пресъздам университета на лист. Това лято от 3 до 9 август бях поканена на традиционният лагер на сдружение „Европейското кенгуру” с. Рибарица, който се провежда под ръководството на изявени математици – тази година бяха учители и университетски преподаватели от Кърджали, Варна, Димитровград, София начело с проф. д-р Росен Николаев от Икономическия университет Варна – и за вечерта на талантите изненадах всички като нарисувах Питагор, а освен това и Харвардския университет.

Хипатия Александрийска

ВЪПРОС: Да те попитаме така: как се справяш със сложните дефиниции и теореми, които винаги се свеждат до точки и прави?

ОТГОВОР: Просто се опирам на дефинициите на Евклид: Точка е това, което няма части; Линия – това е дължина без широчина; Повърхнина е това, което има само дължина и широчина; Краищата на повърхнина са линии.

ВЪПРОС: Казваш, че мечтаеш да учиш в Харвард. Защо точно там?

ОТГОВОР: Когато прочетох „Книга за математиката” бях изумена, че всички по-изявени съвременни матемитаци и професори по математика са завършили в Харвард. Ако човек търси ниво в математиката, то е там.

ВЪПРОС: Но заниманията ти с визулни изкуства сякаш конкурират любовта ти към математиката. Миналата година ти спечели специалната награда в националния конкурс за детска рисунка „Вълшебният свят на Родопите”.

Да, може да прозвучи странно, но наистина през 2019-та спечелих специалната награда на конкурса „Вълшебният свят на Родопите”, а тази година на математическия лагер в село Рибарица пък спечелих първо място на състезанието по шахмат. Всъщност не съм губила конкурси, защото не съм участвала в чак толкова много – все пак съм само на 14.

ВЪПРОС: Кое свързва според теб творчеството на художника с творчеството на математика?

Сферата, в която искам да се развия, е геометрията, където виждането и търсенето са пространствени. Когато гледам картина или снимка, аз почвам да виждам математически пространството, разделено на квадранти. После търся съотношението между тях. После виждам вътрешната композиция и съотношението спрямо пространството. Картините и стихотворенията, ако изглеждат като формула, те ще бъдат във формулата на Питагор. Един от водещите математици на 20 век Годфри Харолд Харди сравнява поетите, художниците и математиците и намира приликата между тях в създаването на образци. Поезията за него е не това, което се казва, а начина, по който се казва, т.е. стила, като смята, че идеите често са банални. Близостта на математиката до тези две изкуства е в красотата: образците на математика, подобно на художника или поета трябва да са красиви; идеите, както цветовете или думите трябва да се съгласуват хармонично помежду си.

Любимият ми художник е Леонид Афремов. Той е беларуски художник от еврейски произход, който почина ��рез 2019 г. Известен е с рисуването си с нож-шпатула и с колорита си. Бях впечатлена от движението, което оставя при рисуването и от математическия ритъм в пейзажите му.

Въпросите зададе: Арт движение КРЪГ

[casaartinterior]

http://arthotel.bg Пакет "Зимна Ваканция" в Арт хотел Каза Арт от 5­ти до 9­ти февруари 2017 г. до ­35% отстъпки 1, 2 или 3 нощувки със закуски + 1 вечеря ­ вместо от 73,00 лв. само от 55,00 лв. на човек Истински, божествен, чист, първокласен, пухкав и дебел….СНЯГ! Искрящ като снежни звезди по шапките ви, весело топящ се по зачервените Ви, усмихнати лица, полудял от радост, въртящ се и танцуващ във въздуха като детска мечта! Вече усещате невероятната радост да побегнеш по хруптящата белота, а ските да летят с приказна скорост сред удивителната панорама на Балкана, а това дори не е всичко…! #почивка #планина #ваканция #оферти #пакети #хотел

[hotelcasaart]

http://arthotel.bg Пакет "Зимна Ваканция" в Арт хотел Каза Арт от 5­ти до 9­ти февруари 2017 г. до ­35% отстъпки 1, 2 или 3 нощувки със закуски + 1 вечеря ­ вместо от 73,00 лв. само от 55,00 лв. на човек Истински, божествен, чист, първокласен, пухкав и дебел….СНЯГ! Искрящ като снежни звезди по шапкит�� ви, весело топящ се по зачервените Ви, усмихнати лица, полудял от радост, въртящ се и танцуващ във въздуха като детска мечта! Вече усещате невероятната радост да побегнеш по хруптящата белота, а ските да летят с приказна скорост сред удивителната панорама на Балкана, а това дори не е всичко…! #почивка #планина #ваканция #оферти #пакети #хотел

[ethereum-sss]

Че рогата май крият крила!

Че лъжата май крие мечта!

Една детска игра

май стана така, че май стана съдба!

Е и на шега, но не и сега

щом всичко това май беше лъжа!

Най-много за мен - не толко за теб!

Аз бях клоун, за да бъда приет

привет и чао на ангела в плен

усмивката криеше дявола в мен!

[indoshaman]

Ако си тръгна?

Ако има Ад след живота, Лондон ме е подготвил за него. Това е като езиковата гимназия, която завърших и всяко училище или учебно заведение след нея, е детска работа. Лондон прилича на едно огромно гробище. Въпреки че има толкова много жители, ако излезеш навън, когато няма никой, например вечер, ще те побият тръпки. Цветовете са гробовни, миризмите са гробовни, разлагащи се и мухлясващи. Твърде весел човек бях за да резонирам с тази картинка. Не знам дали някога ще успея да го харесам този град. Имам три свободни дни и до петък вечер е хубаво да съм написала курсовата работа за солта. Но ако вместо да си направя кафе и да седна да пиша, започна да си опаковам раницата? Блаженно усещане се плъзга по вените и не мога да скрия усмивката си. Ами ако си тръгна от това място и не кажа на никого? Какво ще загубя? Къде бих отишла? Когато се скарахме с И. жестоко преди един месец, първата ми дестинация беше Мексико. Без причина. Бях планувала да ида там преди една година за айахуаска церемония, но повече не съм се сещала. Ще загубя работа, която мразя, тясната ми топла и прескъпа квартира, няколко безполезни парцала и една полускучна полубезмислена връзка. Най-важното забравяте! Ще се махна от Лондон. Изглеждат само хубави неща. Изглежда, че моето място въобще не е тук. Има само едно нещо, което все още ме кара да си мисля, че си заслужава-колежа по натуропатична медицина. Знам, че съм го поизоставила, но е огромна моя сбъдната мечта. Стои малко в противоречие с огромното ми желание да пътувам. Идеално си представям да пътувам няколко дни в седмицата и да си чета, когато имам възможност лекциите и статиите и един ден спане и отпочиване. Това е причината все още да съм в гробището за души, а не в Мексико.

[vprki]

Критичен поглед: Пет години „Пловдив джаз фест“ е преживяване

В три дни на концерти и съпътстващи събития „Пловдив джаз фест“ 2019 открои основните линии в съвременния джаз. Чухме актуални имена от българск��та и световната сцена, както и артисти със статута на легенди. Това пише за „въпреки.com” журналистът и водещ от радио „Jazz FM” Светослав Николов.

Фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев, Румен Тосков – Рупето и Васил Пармаков, и ни поднесе дългоочаквана среща с българин – едно от най-търсените имена на световната сцена – басиста Петър Славов, син на знаменития ни барабанист Петър Славов.  Съпътстващата програма обогати резонанса от основните събития – уъркшоп и младежки конкурс за развитие на творческия капацитет, филмова прожекция насочи вниманието към психологическите измерения на киното, представяне на книга припомни важни истории от 90-те, а за първи път в рамките на фестивала възникна и минифестивал – Jazztronica на Младен Димитров. И още толкова много, изумително концентрирано в три дни! „Пловдив джаз фест“ всеотдайно се организира от Мирослава Кацарова /на снимката горе/ чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Жоао

В шест основни концерта „Пловдив джаз фест“ поднесе есенцията на българския и световния джаз. Организирани тематично, по две на вечер, изявите ни срещнаха със съвременни лица на джаза, с музиканти, които сме копнеели да чуем на живо и допреди старта на фестивала преди пет години не сме и мечтали това да се случи. Началото постави португалската певица Мария Жоао – изящен проводник на музиката. Нейните изпълнения показаха неподозирани възможности на тялото да произвежда звук и след това самото то да трепти с него. Красиви артистични форми се съчетаваха с изящество на движенията, визуално поднесени с детска невинност и наслада от резултата. На пианото с нея бе Марио Лажиня и през цялото време ни съпътстваше усещането за единение в изкуството – звуците на двата инструмента се сливаха и разтапяха един в друг, за да обгърнат публиката в своя унисон. На уъркшоп на следващия ден те ни посветиха в тайни на музикалното изразяване.

Марио Лажиня

Линда Мей Хан О е още едно олицетворение на съвремието на джаза. Тя е от поколението, което добре познава наследството и живее с него, за да изпълни момента с пулсациите на днешната младеж. Заедно със своя квартет басистката показа, че джазът не е музика от лъскава витрина на луксозен магазин, а адекватен изразител на сегашната чувствителност. Безгрижие и сериозни размисли, важни теми, подходът към които винаги изисква известна лекота, за да скочиш над тях и да се извисиш над съмненията и тревогите – всичко това чухме в тяхната житейски достоверна музика, подкрепена от разказани истински истории на споделяне. Изключително впечатление направи пълната зала за два концерта, които основателно се възприемат като некомерсиални, а адекватната реакция на слушателите, включително проявата на хумор, към който бе подканена от Мария Жоао, показа, че продължителните концентрирани и комплексни усилия в изграждане на публика за жанра дават окуражаващ резултат.

Линда Мей Хан О със своя състав

В първата концертна вечер фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев с неговите думи от проекта на Jazz FM радио „Джаз истории“ за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Той разкри източника на своята инвенция – фолклорните мотиви в джаза, и с усмивка, заличила дълбоката болка, сподели за неприемането й навремето. Това го описа като смел новатор, чиято мисия е била да направи първите стъпки, отворили широк път за идващите след него. Вдъхновението се ражда точно в Пловдив, където той чува „Нашият сигнал“ на концерт на Емил Димитров, а опозицията идва и от музикантите, които не харесват „замърсяването на жанра“, и от контролиращите музиката по онова време звена, които правят всичко възможно свободата на джаза да не достига до слушателите.

Кърт Розенуинкъл /ц./

За концертите от втората вечер, събрала китарни виртуози, билети се търсеха с връзки седмици преди началото на фестивала. Отдавна разпродадена бе залата за срещата с Джон Скофийлд и Кърт Розенуинкъл. Само допреди няколко години да слушаме легенда като Скофийлд на живо щеше да е мечта, но междувременно на „Пловдив джаз фест“ се срещнахме с Джошуа Редман, Майк Стърн, Ян Габарек и още много доскоро недостижими звезди-инструменталисти, белязали последните няколко десетилетия. Българската сцена израсна, а „Пловдив джаз фест“ се специализира в поднасяне на срещи с безспорните авторитети със световно въздействие. 

Джон Клиъри и Джон Скофийлд

Заедно с Джон Клиъри, Джон Скофийлд ни върна към традицията на блус музиката, за да я разкрие пълноценно в нейната дълбочина. Само двама добри и отдадени познавачи на това изкуство са способни да реализират съвършено толкова сериозна задача. Те изостриха сетивността ни към отблясъците на миналото в съвремието, също и за да ни насърчат да сме отговорни в своята мисия днес, която ще бъде основа и опора на бъдно поколение. И цветовете в музиката на Кърт Розенуинкъл! Една негова кратка поява на сцената у нас преди няколко години само разпалваше очакванията да го видим в пълния му блясък. И това се случи по великолепно красив начин. Наситената звукова картина на Розенуинкъл е неговата запазена марка и беше голямото удоволствие за слушателите на „Пловдив джаз фест“, които видяха свой любимец. Той пристигна със спиращ дъха състав: барабаниста Грегъри Хътчинсън, който вече е бил на сцената на Феста с Джошуа Редман, и басиста Дарио Деида, който е сред най-влиятелните съвременни джазмени.

Теодосий Спасов с наградата за цялостен принос и Мирослава Кацарова

Наградата за цялостен принос към джаза получи Теодосий Спасов. Толкова заслужено! Години наред Теодосий Спасов разкрива силата на кавала да бъде средство за изразяване във всички жанрове – фолклор, джаз и съвременна електронна музика, винаги въвеждащ ни в свят на тайнства. Първият концерт от третата вечер бе посветен на Румен Тосков – Рупето. На сцената излязоха неговите приятели в музиката и в живота Антони Дончев, Веселин Веселинов – Еко, Валентин Геров и Росен Захариев – Роко, а на барабаните бе Мартин Хафизи. Те изсвириха пиеси на Рупето, както и свои композиции, които той би харесал, както се изрази маестро Дончев. И в този момент на сцената се случи истинско вълшебство. Атмосфера на красота и спокойствие ни завладя с приказните композиции, които с извираща дълбоко от сърцето любов музикантите поднесоха – на Рупето и на нас. Музиката изпълни със смисъл думата „посвещение“, а това отношение бе определящата образа на непрежалимия ни пианист черта.

Приятелите на Рупето свириха в негова памет

Петър Славов заключи цялостното преживяване с още едно нереално преживяване. Не само че зарадва всички нас, които следим и споделяме неговите успехи по целия свят, но и направи това със своите музиканти, с които го свързва взаимно възхищение и приятелство. Всичко това се случи с музика, която години е изчаквала своя момент да достигне до публиката. Точно преди идването си в Пловдив Пепи завърши своя дебютен албум като лидер Little Stories, но още преди да можем да пуснем компактдиска в уредбите си имахме късмета да сме първите, чули концертната програма. „Малки истории“ разказват за голямо израстване – с търсене, с болка и любов, със задълбочено вникване в музиката и в живота.

„Пловдив джаз фест“ присъди почетна посмъртна награда на един от най-добрите и колоритни джаз артисти на България Васил Пармаков. Между двата концерта от третия фестивален ден тя бе емоционално връчена от Веселин Веселинов – Еко на неговия син Петър Пармаков, който  прочете развълнувана реч, посветена на баща му и музиката му.

Петър Славов - младши представи в Пловдив своя първи самостоятелен албум

Краят на концертите на основната сцена в ��ом на културата „Борис Христов“ бе последван от начало на мини джаз фестивала Jazztronica в галерия в центъра на Пловдив. Организира го ценящият наследството и сетивен за съвременния звук на джаза Младен Димитров – DJ Mr. Moon, който представя едноименно предаване за модерен джаз в ефира на Jazz FM. Като въведение формацията Jazz Profilactica на Нейко Бодуров описа топлата и приемаща атмосфера на града. Със семпли и с изсвирени на живо инструменти от DJ Mr. Moon и с вокалите на Маги Алексиева – Mey в приказно единство чухме модерното в джаза – от кавъри на велики песни от 60-те, до оригинали, които предстои да излязат в албум. В съпътстващата музикална програма на „Пловдив джаз фест“ преди това чухме музиката на Funkallero на Васил Спасов, както и на Next Step Project на Мирослав Турийски и Христо Йоцов. Израстващи музиканти отново бяха насърчени с много ентусиазъм в техния път на Конкурса за млади джаз изпълнители. Възхитихме се на техните умения, оценихме тяхното развитие, зарадвахме се на бъдещето, което джаза го очаква с техните отдадени на музиката сърца.

Какво ни е формирало и изградило в годините на прехода може и да е избледняло в съзнанието ни, но представената на фестивала книга „Истории от 90-те“ ни го припомни чрез спомените на обществени авторитети. В традиционната рубрика „Психоанализа и джаз“ се състоя представянето на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ на Светлозар Василев, последвано от прожекцията на „Около полунощ“ на Бертран Таверние. „Пловдив джаз фест“ тази година отпразнува мини юбилей – пет години от създаването си, а ние – възможността да се събираме около любимата си музика и да й се насладим и преживеем в толкова много различни перспективи. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. на „въпреки.com”: Не веднъж сме коментирали какво се крие зад това звездното присъствие на Пловдив джаз фест не само тази година. Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. С нея си създадохме традиция в годините тя да представя предстоящото на фестивала, а нашите колеги и приятели от Jazz FM, които всеки ден да излъчват предаванията си по време на Феста от Пловдив да са нашите автори като отзвук от великолепното събитие. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „Въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много. Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек“. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред.

[deiphobahileev]

Любовта ми е детска мечта

Любовта ми е детска мечта

  Волята за мухльо Никога не остава Невъзнаградена.