#горска

[vilistime]

Лечебна иглика - ползи от първата горска билка

Днес ще ви разкажа малко повече за едно нежно жълто цвете, което освен че ни радва с красотата си, се оказа че може да ни помага да се чувстваме и по-добре! Цветето е и билка – говоря за горската иглика. С нея се запознахме преди три години точно тук на нашата поляна. В началото си берях малки букети, за да освежа маста, но след това разбрахме с Любака, че можем да си правим и лековит чай. И тук…

[figntforlove]

Не искам животът ми да бъде магистрала.

Да преминават хора през него, които нямат намерение да останат там.

Искам да бъде малка горска пътека през зимата, която води до уютна къща.

И не всеки да върви натам, а само тези, които обичат зимата.

[ymofan04]

Горска песен - детски електронен мюзикъл по...

Forest Song

Composed by Simo Lazarov

Lyrics by Tove Jansson

This song is sung in Bulgarian, so I couldn't understand the words.

[ivanseledkin]

��ариуполь, , проспект Ленина, 48., в ресторане "Аристократ"(закрыт) . Панно Дерево жизни. Авторы: Алла Горска. 1967. В 1970 году замуровали кирпичной кладкой. В следующий раз мозаика увидела свет дневной только в 2008 году. В процессе демонтажа перегородки выяснилось, что кладка держалась на арматурной сетке, вколоченной непосредственно в тело мозаики.

[nqmam-vreme-za-gluposti]

- Хей, виждаш ли тази горска пътека?

- Да.

- Аз ще вървя по нея.

- Ще се справиш ли?

- Ще се справя.

[homedesignbg]

Впечатляващи идеи за озеленяване на двор

Двора е частта от дома, която е най-видима за хората отвън, затова красивото и подходящо озеленяване на двор е важно както за вас, но и впечатлява останалите. Озеленяването на двор, така че да съответства на вашия дом и стил, е най-добрият начин да създадете първото впечатление, за посетителите. И не са необходими много пари или опит в озеленяването, за да се окаже подобно въздействие. Тук сме събрали няколко идеи за озеленяване на двор, подходящи за различни нива на опит, от начинаещи до експерти. Някои идеи са лесни, други малко по-сложни. Има и разнообразие от подходи и начини за различни размери и форми на пространството, за различни климати, различни почвени ситуации, за слънце и сянка и за красота през всичките четири сезона. Озеленяване на двор с пъстри хортензии Големите хортензии са чудесен избор за добавяне на извити форми и цвят. Оградени с къс жив плет от чемшир и обградени от високи снопчета декоративни треви, хортензиите са част от минималистичен, но същевременно по мащабен дизайн и могат да създадат променяща се палитра от цветове през сезона. Мащаби при озеленяване на двор и размери Ако имате голяма морава, пак можете да добавите малки алпинеуми, за да определите пространството. Тази къща има добре дефинирана зона под предните стъпала с каме��ен вътрешен двор и павета. Градински лехи от всички страни, пълни с цветни многогодишни растения, плюс саксийни насаждения по стълбите, създават красиво изживяване при влизане. Идея за семпъл ландшафт, но в вечнозелен двор Видът на ландшафтния дизайн може да бъде толкова семпъл или толкова сложен, колкото искате. Един лесен начин за озеленяване на двор, който да изкара всичките четири сезона, е просто да засадите вечнозелени храсти. Ниско растящите чемшири се нуждаят от грижи само от време на време, за да бъдат спретнати и здрави, и изглеждат страхотно през цялата година. Озеленяване на двор с многогодишни цветя и растения На практика няма ограничения за възможните цветови комбинации чрез комбиниране на тревисти многогодишни цветя и насаждения. Вашата идея за озеленяване на двора може да  включва ехинацея, лилии, маргаритки и флокс в нюанси на червено, розово и бяло. Можете да експериментирате с различни цветови схеми като оранжево и розово, жълто и синьо или червено и бяло и дори да планирате цветови палитри около времето на цъфтеж. Форми и баланс в двора при озеленяване Линиите на тизи модерен двор се съчетават добре с ландшафтния дизайн, който включва много органични форми, включително декоративни дървета. Има и прекрасна симетрия в дизайна, от криволичеща пътека, с храсти, оставени неподрязани и вечнозелени дървета. Ландшафт с рапръснати статуи в двора Понякога фигуралните скулптури в градината може да изглежда пресилена с твърде много от тях. Разпръснете няколко гипсови статуи из двора, но не прекалявайте. Съчетайте ги ссъс съществуващата ландшафтна визия на градина по цвят и форма. Добре поставени статуетки край  алпинеуми, камъни или около райграса допълват естествения вид на двора и градината. Цветна леха от Хоста при озеленяване на двор и градина Има толкова много разновидности на хоста, с огромна гама от размери, форма, цвят и текстура. Те запазват формата и цвета си от пролетта до края на есента, изпращайки стъбла с цветове в края на лятото. Ако имате сенчесто място в предния си двор, легло от смесени видове хости е лесна идея с ниска поддръжка. Разделяйте хостите си на всеки 3-4 години и ще имате много за засаждане и споделяне. Добавете малко цветови контраст със сенколюбивите хойхери. Този ландшафт на двора по-горе и просто уникален! Озеленяване с горска пролетна палитра за  по-красив двор Ако в двора имате много дървета, помислете за засаждане на пролетни луковици. Те ще получат достатъчно слънце, за да цъфтят, преди дърветата да се разлистят, а луковиците ще се размножават всяка година, запълвайки се с течение на времето. Опитайте идея за озеленяване на двор със зюмбюли и жълти нарциси, създаващи ярък пейзаж на фона на зелената морава и бледозелените дървесни пъпки, всички видими от разстояние. След цъфтежа листата на луковиците умират естествено и могат да съжителстват добре с големи сенчести трайни насаждения, като хоста. Озеленяване на двор в Японски стил   View this post on Instagram   A post shared by Melanie Rekola | Landscape Designer & Garden Designer (@ladylandscape) Комбинацията от елементи в тази зона на предния вход показва известно вдъхновение от японския градински стил. Този дизайн включва водна характеристика, баланс на кръгли и назъбени ръбове, хармоничен баланс на текстури и форми, камъни, използвани като скулптура, и японски клен. Ландшафт с кръг от едногодишни цветя   View this post on Instagram   A post shared by The_Psychiatrist’s_Garden (@thepsychgarden) Тази идея за озеленяване на двор с кръгли лехи под дървото наистина привлича вниманието, когато са пълни с цветни лесни с едногодишни растения. Сенчести трайни насаждения, включително чемшири и папрати могат да  запълват средната част. Други растения, които да опитате, могат да включват, анемония или хоста.   Read the full article

[vasetovp]

Щастието е просто.

Една ръка, която да улови твоята.

Ей така, без повод.

Една дума, която да изпълни със смисъл тишината.

Едно рамо, на което винаги можеш да склониш уморено глава.

Едни очи, които приютяват душата ти всякаква. Напълно неподправена и гола.

Тогава стига само хляб и сол.

Парченце шоколад.

Някоя горска пътека.

Нощ със звезди.

Бяла луна.

И щипка любов.

Щастието е просто.

Не иска много.

За да бъде достатъчно.

❤️

[pocumo]

Надявам се

никога да не си лягаш в свят, който не те обича.

Надявам се

никога да не заспиваш с мисълта, че не си достатъчна.

Надявам се

никога да не рониш сълзи за грешните хора в грешното време.

Защото ти не заслужаваш това.

Надявам се

силните усмивки да са повече от горчивите сълзи.

Надявам се

изгревите да ти дават надеждите, които залезите ти отнеха.

Надявам се

да се вгледаш в далечината и да се усмихнеш сама на себе си.

Защото заслужаваш много повече.

И помни,

не е лошо да заспиваш сама.

Помни,

не е тъжно да се прибираш в тишина.

Помни,

кафетата в твоята компания са най-приятни.

Защото ти си истинско изкуство.

Походката ти на площада.

Усмивките за минувача.

Поздравите като видиш някоя съседка.

Ти си щастие, фурия, буря и дъга.

Ти си вятър, огън, пепел и поля.

Ти си Космос, звезди, Луна.

Ти си светнали очи, слънчеви лъчи, пролетна роса.

Ти си цъфналото клонче, първи сняг, топла юлска вечер.

Ти си обич, градушка и скъпо кафе.

Ти си поле от слънчогледи, изтървал се детски смях.

Ти си волна птичка, свободна горска катеричка.

Ти си всичко.

Надявам се,

че го знаеш.

[eastwesthomeisbest]

Captain Swan Supernatural Summer

In Bulgarian folklore Samodiva is an ethereal female wood nymph. She is unearthly beautiful and eternally young. Her hair is blond and long, her waist is thin and petite, her eyes can bewitch and dazzle or even kill. Any man who lays eyes on her instantly falls in love. Samodivas’ attire consists of long white gowns and shirts and a rainbow-coloured or green belt. They have a white mantel, also called a shadow, in which their power lies. They like to ride deer, using twisted snakes for reins and often carry with them bows and arrows.

The wood nymphs live in dark forests, in big old trees, caves or forgotten huts which are near water sources, wells or rivers. 

Samodivas can be spotted from spring to autumn. In winter they live in the mythical village Zmeykovo, which is located at the edge of the world and is a home to many mythical creatures. When they are on earth they are active at night and disappear immediately when the sun comes out, because they fear it.

At twilight, the samodivas go to fresh water sources, strip naked, wash themselves and their clothes which they lay out to dry in the moonlight. They keep a watchful eye on their drying clothes, because if a man steals their mantle, where their power lies, they turn into normal women and have to obey the man. After washing themselves and their clothes, the samodivas gather around and start singing and dancing. It is known that the samodiva’s songs are the most beautiful and their dances are the most graceful. If a late traveller sees the samodivas’ dance, he is enticed to join them and dances with them from midnight to dawn. When the sun’s rays appear, the nymphs disappear in haste and leave the traveller to die from exhaustion. The samodivas love music and often kidnap shepherds, so that they can play kaval (shepherd’s pipe) for them while they dance.

Samodivas are not always harmful. Sometimes they appear like normal working women and help with the harvest. They would especially help women with children. If a man does something good for a samodiva, she becomes his patron or a sworn sister. Sometimes, a samodiva can fall in love with a human and bear him children, who grow up to be great heroes.

Samodivas are forest creatures and therefore knowledgeable about herbs and cures. However, they never share their secrets willingly. The only way to obtain their knowledge is to eavesdrop on one of their gatherings.

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

" The love of the Samodiva"

Part Two

Мрак ли падне, аз тръгвам да скитам,

сам се губя в потайни места,

самодиви ме чакат в нощта

и на коня ми гривата сплитат.

Равнини и дървета се гонят,

самодивите водят хора,

а в безкрайната страшна гора

те се смеят под краката на коня.

Аз не диря ни отдих, ни пристан

и препускам за обич и радост,

а подковите пеят и падат:

златни гривни над букови листи.

Колко леко и хубаво свири

тъмен вятър през черни хралупи,

и далече във хижите схлупени

неспокойните люде се крият.

А преминат ли нощните сови,

самодивите хвърлят цветя,

падат весело в пътя подковите, -

сякаш огнени гривни в нощта

Автор: Иван Буюклийски

..........................................

When darkness falls, I'm going to wander,

I get myself lost in mistery places,

Samodivas are waiting for me in the night

And braided my house's mane.

Plains and threes are chasing each other,

Samodivas are leading the dance,

And in the endless, scary forest

They are laughing under my horse's legs.

I'm seeking nither rest, nor shelter

And running towards love and joy,

And horseshoes are singing and falling -

Like golden bracelets on beech leaves.

How beautiful the dark wind plays

Through black hollows,

And in the far аway vilige

The restless people are hiding.

When the night owls fly over

Samodivas throw flowers,

The horseshoes are marrily falling on ground

As if fire bracelets in the night.

Author: Ivan Buyukliiski

Ще те чакам, дори и след седем лета,

да замръкнеш във тъмни усои,

а гората - сестрицата моя добра,

да обърка пътеките твои.

Ще се луташ уплашен, така не видял

как обратния път си изгубил,

че години живял си, до днес не разбрал -

самодива във теб се е влюбила.

И на горска поляна щом стигнеш до мен,

ще се спусна към тебе щастлива.

Ти от моята хубост ще спреш удивен,

а очите ми ще те опиват.

И във мрака звездици със сребърен смях

на рояк покрай мен ще лудуват.

Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях

самодивско хоро ще танцувам.

А когато Вечерница горе изгрей,

те край нея ще спрат укротени.

Сред дърветата тихо ветрец ще повей,

ще приседна до теб уморена.

Ще направя постеля от мек горски мъх,

а завивка ще бъдат косите ми.

И на месеца ясен златистия връх

ще ти спусна почти до очите.

И дъхът ми омаен до теб ще гори,

ще те милвам със пръсти атлазени.

Ще ухае на билки и горски треви,

Змей-Горянин съня ни ще пази.

А когато Зората разгъне снага,

босонога ще хукна по съмнало

и от кладенец таен със жива вода

тежки менци за теб ще напълня.

От цветята блестяща роса ще сбера,

после ягоди - дъхаво-вкусни,

със вълшебна милувка, една по една,

ще поднасям към твоите устни.

А когато накрая, за теб и за мен,

аз отвара за обич направя,

ще останеш завинаги ти запленен

и за другия свят ще забравиш.

Автор: Мария Вергова

..........................................

I'll wait for you even as years pass

To end up in the dark woods,

And the forest - my good sister

Will mix up your pats.

You will wander around scared,

Not knowing how you lost thy way back,

As having lived years without realizing

That Samodiva has fallen in love with you.

When you find me in the forest meadow

I'll run to you happily

My beauty will make stop in wonder

And my eyes will make you drunk.

And in the darkness, stars with silver laughter

Will dance around me

I will hop, will clap my hands

And will dance the Samodivas' dance with them.

When Hesperus rises

The stars will stop around her pacified

The wind will blow around the trees

And I will sit by your side tired,

I will make a bed from soft forest moss

And my hair will be your blanket.

And I will lower the Crescent Moon

Near your eyes

And my charming breath will glow around you

And I gently caress you with my fingers.

The air will smells of herbs and forest grass.

The forest dragon will protect our dreams.

And when Dawn comes

Barefoot I will run at the first light

And from secret well with magic water

I'll fill for you heavy metal piles.

From the flowers shining dew I will gather

And strawberries delicious I will collect

And gently, one by one

I will bring them to your lips.

And when at the end, for you and for me

I will make a love potion,

You'll enchanted forever remain

And the other wold never remember.

Author: Maria Vergova

(The translations of the poems are mine and that's why they are not very good, but at least you can understand what the poems are about)

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

@cssns @kmomof4

[vilistime]

Домашен кето чипс от коприва

Ако следите нашата горска история отдавна, сигурно си спомняте за премеждията ни по време на изграждане на основата за купола. Изчистихме огромни количества коприва почти с голи ръце точно тук, където се намира сега той. Тогава копривата беше висока над метър и при самото скубане хвърчаха семена от нея навсякъде. В резултат на това – сега имаме млади коренчета наоколо. Излизаш, береш си, правиш…

[movagea]

21-12-2022

Почти огледална дата. Подсказка, че днес е добър ден за вглеждане.

Когато преди месеци Той изтри всичките ми файлове от компютъра, бях много ядосана и тъжна. Все още съм, когато се сетя. Поредният път, в който заради неговата работа и пресилените му амбиции пострада чувствителността. За нея ме болеше. Беше решил, че на срещата му, за която му заех лаптопа си, десктопът трябва да бъде squeaky clean, без нито една лична папка и нито една емотиконка, свързана с нещо различно освен работа. Така IT познанията му се оказаха недостатъчни и без да иска загуби цялата ми информация, която от 8-годишна и от първия ми компютър насам оцелява под формата на преки пътища. На всичкото отгоре, след това затвърди липсата си на компютърни умения за сметка на излишъка на алфа непоколебимост, решавайки сам да се оправя с проблема по грешен начин. Вече окончателно изтри цялата информация, всички мои детски и не само стихчета, всички нелепи снимки от онлайн срещи, и всички материали от гимназията, които не съм сигурна, че бих седнала и бих чела задълбочено отново, но с удоволствие бих показвала на дъщеря си някой ден – виж майка ти какво аргументативно и по тийнейджърски дълбоко философско есе беше сътворила в 10 клас за дебрите на човешката психология, без да разбира много от науката, но с младото си любопитство, осъзнатия опит и обичта към думите.

Цялата тази отхвърлена чувствителност заради работата все пак търпеливо беше изчакала още известно време да се успокоим и да я приютим отново. И тук е моментът да се ядосам на себе си, т.к. от самото начало бях сигурна, че това не беше правилният път, не само от IT гледна точка. Отново импулсивността му надделя и както винаги провали всичко. И най-лошото – отново го позволих. Позволих да повярвам, че прек��лено увереният и агресивен асфалтов път може би отново някак си ще се окаже правилният, за разлика от моята не толкова сигурна и лутаща се горска пътечка. Грешах. Това е историята на това, как позволих част от мен да си отиде безвъзвратно. Не искам да го правя отново.

Сега компютърът ми е празен. Няма ги всички писания. Моите спомени и усещания. Единствено този мой блог, тук, в tumblr, тихичко държи до себе си една малка част от тях. Тази, която егото ми е преценило, че е по-лесно смилаема и бързо биваше ре-блогвана. Но всъщност винаги другата – по-абстрактна, сантиментална и често интроспективна – е била много по-ценна за мен. Добре че в гимназията Тя ми подари онова тефтерче с Айфеловата кула и чаши кафе, което също пази много топли и уютни размишления и стихчета вътре. Пропити с особената наивна младежка романтика, която май никога не ме е напускала.

На останалото – такава му е била съдбата. Нищо не е случайно тук. Урок по по-любящо и внимателно пазене на нещата, които обичаме.

По принцип отворих този нов Документ1 на тази огледална дата, защото вмомента също вървя по една такава гъста и благоуханна пътечка, също толкова лутаща се из гората и колеблива в собствената си посока. Вървя всеки ден по тази красива пътечка и често поглеждам нагоре. Търся си полярната звезда. Тогава въпросите неусетно се появяват, превръщат се в пеперуди и започват да летят наоколо, пърхат в неуловим танц. Аз се старая с обич да ги пусна да се отбият вкъщи, да кацнат на дланта ми. Напомням си колко е хубаво да сме по-гостолюбиви към въпросите. Често ни се струват малко страшни и си измисляме креативни оправдания с колко много неща е зает умът ни вмомента, само за да ги отпратим тактично от нас и да опитаме да ги забравим, до следващия път.

Какво всъщност искам да напиша сега с това?... Ами, че не знам. Стоя прекалено много вкъщи на топло и светът навън ми се вижда малко чужд. Сякаш всичко се случва и живее онлайн, само аз някак не успявам да се случа нито там, нито тук. Обръщам се нагоре и понякога отчаяно търся полярната звезда, но наред с нея се обръщам и навътре и се ровя в издирване на „бъга“ в системата. Калинка, която се е заклещила измежду няколко желания и вмомента се опитва да си освободи крилцата и да литне отново. Отначало си мислех, че тя ми се сърди, защото не успявам да я намеря, за да ѝ помогна, че не ме обича и не иска помощта ми. Усещах болката ѝ, но отговарях със същото.

За щастие, в последно време преоткривам части от себе си, покланяйки се пред изкуството на йога. Смирена и щастлива съм, когато в края на всяка практика тя нежно не пропуска да ми припомни, че калинката, както и всяко друго нещо наоколо, телесно и духовно, се нуждаят от малко повече любов и разбиране, за да полетят, за да си дойдат на мястото. Все пак любимата ми английска дума (и парола почти за всеки сайт ;) ) е equilibrium (пр. равновесие, баланс) и не съм сигурна дали ми харесва парадоксът на това да я пиша всеки ден десетки пъти, за да отключи (буквално ;) ) най-различни части от мен, а да не съм в мир със самата нея.

Иска ми се това да бъде кратко вдъхновение, молба и подсещане да се обичаме малко повечко. Да си даваме любов, а още повече на всичките ни щури и понякога объркани калинки. И на вярата в себе си, на която прилежно да разчистим и да подготвим едно широко и уютно поле за действие. Всичко ще се нареди, когато му дадем нужното пространство, свобода и обич. Обичам се, обичам изборите си и нямам търпение да разлистя всичките си страници. Ще се опитам да си го повтарям по-често, започвам от днес.

[minus-moscow]

Slavic Goddesses Collection (bonus)

Północnica - Lady Midnight or Night Witch

Północnica is a night demon and is known to steal or torment children at night. Some myths suggest they are unhappy souls of women murdered before marriage.

She is also known as: nocnitsa, kriksy, plaksy, plachky, plaksivicy, kriksy-varaksy and kriksy-plaksy. She is referred to as Načnica in Belarusian , Nocnica or Płaczka in Polish, горска майка (gorska majka), ношно (nošno) in Bulgarian, Шумска маjка (Šumska majka), бабице (babice), ноћнице (noćnice) in Serbian, mrake, vidine in Croatian, nočnine, mračnine in Slovene.

[vaseljenska]

Суд сутра објављује одлуку о рехабилитацији Николе Калабића

Суд сутра објављује одлуку о рехабилитацији Николе Калабића http://www.vaseljenska.com/drustvo/sud-sutra-objavljuje-odluku-o-rehabilitaciji-nikole-kalabica/

[readeverymorning]

The question: I am in a process of formulating a book that I am trying to write...

You already wrote the book, by living your live and asking the questions. Now it’s time to receive the book from your inner being. 

...

You inner being has access to the broader view and knows everything. Infinite intelligence is infinite!!! You are either curious about walking the path with your inner being or ... not. 

Everything is known from your inner being and theirs inner beings. And yours and theirs are always thinking about win-win for everyone. Because they are vibrationally in sync with each other. 

Извод: когато правиш нещо... садиш цветя, избираш ябълки, общуваш с някого... винаги питай техните inner beings (Висш/Вътрешен/Истински Аз) кое е най-доброто за тях, какво искате те, какво предпочитат, от какво имат нужда, какво им е приятно, с какво може да им се помогне... ��ака, че цветята да бъдат посадени на оптималното разстояние - хем да имат свобода, хем и да могат да си говорят без да викат. Ябълките да са доволни, че са откъснати навреме и изядени от правилния човек... хората, с които общуваме да получат точно това, от което имат нужда... рейки, символи, внимание, каквото висшия аз знае, че имат нужда. 

Какво... печелим... ако сме в услуга на “чуждите” inner beings, те са в синхрон с нашия inner being и с това и ние придобиваме по-голяма синхронност с най-добрата ни версия. 

Ако имаме комплекси и не чуваме нашия... то нямаме прегради и чуваме чуждите inner beings. И това е добър начин. 

А нашия inner being и Аз... да, просто трябва да спрем да се инатим и да усетим когато ни побутва, когато ни насочва. Да притихнем, да се утаим, да престанем да викаме, да престанем да подкрепяме Аз, Аз, Аз, Аз, ама Аз, ти си гросиш шмуциш швайн, аз съм горска детелинка. :) 

Ако всяко изречение има за център Аз... успяваме ли да притихнем и да чуем висшия аз! Успяваме ли да чуем висшите аз на света около нас. Аз, аз, аз, аз, аз имам нужда, аз чувам, аз 

Ако човешкото Его (Аз) притихне, ако го укротим, да е там, но да не хвърля камъни в езерото.. ще чуваме висшия си аз и висшите азове на другите... а от там... 

[simonsmilee]

Тя влезе в „При Леополд“ по обичайното за нея време и когато спря на съседната маса да поговори с приятели, отново се опитах да намеря думи за зеления като горска шума блясък на очите й. Мислех за листа, за опали и за топлите плитчини на островните морета. Но живите изумруди в очите на Карла, огрени от светлината на слънчогледите, които обрамчваха зениците й, бяха по-меки, много по-меки. По-късно открих този цвят и в природата — зелено досущ като зеленото на прекрасните й очи, ала се случи много месеци след онази вечер в „При Леополд“. Но, странно и необяснимо, аз не й казах. Сега жадувам с цялата си душа да бях й го казал. Миналото вечно се отразява между две огледала — светлото огледало на думите и делата — и тъмното, пълно с неща, които не сме казали и извършили. Днес ми се иска още от самото начало, от първите седмици, докато я опознавах, още онази вечер да бяха дошли на езика ми думите, за да й кажа… за да й кажа, че я харесвам.

Така беше — харесвах всичко в нея. Харесваше ми хелвецианската музика на нейния швейцарско-американски английски и начинът, по който бавно отмяташе назад косата си с палец и показалец, когато нещо я дразнеше. Харесваше ми остроумието й, когато разговаряше, и как непринудено и нежно докосваше хората, които харесва, когато минаваше покрай тях или сядаше. Харесваше ми как ме гледа в очите точно до мига, в който настъпваше неудобството, а после се усмихваше и смекчаваше атаката, ала без да извръща очи.

Тя гледаше света право в очите, от упор, — и това също го обожавах, защото по онова време не обичах света. Той искаше да ме залови или да ме убие. Светът искаше да ме върне в клетката, от която избягах, където добрите — мъже в униформи на надзиратели, на които плащаха, за да постъпват както е нужно — ме оковаха и строшиха костите ми с ритници. Може би той бе прав да го иска. Може би точно това заслужавах. Казват, че репресиите пораждат съпротива у някои хора, и аз се съпротивлявах на света във всяка минута от своя живот.

[vasetovp]

Сняг! Камина! И вой на вълчица!

Пламъци! Вино! Силуетите- два!

Кожа на пода от мечка Стръвница!

Легнали влюбени! Мъж и жена!

Страсти горещи и вплетени стонове!

Целувки чертаещи по телата любов!

Огън треперещ от сърдечните тонове!

Януари! Месецът с име "Любов"!

Виелица страшна! Огъваща борове!

А в хижата горска вилнее страстта!

Кратка история от зимната приказка...

За мен и за Теб! И за Любовта...