#пиша

[sareth272]

Внезапно стал рисовать. Достал графический планшет из коробки, настроил всё. Уже неделю как рисую и это очень много для того, кто не рисовал серьёзно (или пытался) уже многие годы как на компьютере, так и традиционно (вялые единичные случаи не в счёт).

Однако, непросто. С портретом Пиши (Pisha), например, (из Vampire: The Masquerade - Bloodlines) я потерпел поражение. Оставляю её примерно в таком состоянии.

Кроме прочего, продолжаю думать, что делать с блогом. Чувствую как ситуация зашла в тупик. Возможно, я разрулю как-то со временем.

Думаю заморозить блог совсем, потому что зачем всё это?

[pocahontasisthatyou]

всяка жена е като цвете

например аз съм трън в задника

[pocahontasisthatyou]

ясно си спомням букетите с лилави зюмбюлчета, които ми подаряваше на всеки осми март

за мен ли е това букетче, тати?

да, днес имаш празник, защото си най-хубавото момиченце

тогава нямах корона, но се чувствах така, сякаш той я бе поставил на главата ми

*

до ден днешен всичко ми се свива, когато видя въпросните букетчета с лилави зюмбюли

[lesyeuxderemy]

но като е тъмно

за теб си мисля

и тръгвам да пиша

и после го трия

нали не ми пука

нали преживях те

[myminiworldd]

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

[casualbos-bir]

Был в Советском Союзе такой член Союза писателей, поэт и филолог Валентин Сидоров, как-то написавший в одном из своих произведений:

"... Косматый облак надо мной кочует,

И ввысь уходят светлые стволы ..."

Другой поэт Иванов Александр Александрович отреагировал на это одной из самых лучших своих пародий:

ВЫСОКИЙ ЗВОН

В худой котомк поклав pжаное хлебо,

Я ухожу туда, где птичья звон,

И вижу над собою синий небо,

Лохматый облак и шиpокий кpон.

Я дома здесь, я здесь пpишел не в гости,

Снимаю кепк, одетый набекpень,

Весёлый птичк, помахивая хвостик,

Высвистывает мой стихотвоpень.

Зелёный тpавк ложится под ногами,

И сам к бумаге тянется pука,

И я шепчу дpожащие губами:

"Велик могучим pусский языка!"

Позже появилось продолжение Александра Матюшкина-Герке

Вспыхает небо, pазбyжая ветеp,

Пpоснyвший гомон птичьих голосов;

Пpоклинывая всё на белом свете,

Я вновь бежy в нетоптанность лесов.

Шypшат звеpyшки, выбегнyв навстpечy,

Пpиветливыми лапками маша,

Я сpеди тyт пpобyдy целый вечеp,

Бессмеpтные твоpения пиша.

Hо, выползя на миг из тины зыбкой,

Болотная зелёновая тваpь

Совает мне с заботливой yлыбкой

Большой Оpфогpафический Словаpь.

[pocahontasisthatyou]

И тук се замислям, окей- бих изрязала няколко месеца, но щях ли да успея да си взема и толкова много положителни неща чисто личностно- не?

Гадно е, когато газиш в лайна, но е приятно да знаеш, че има смисъл да минеш по точно тази пътека.

Ти пишеш своята история.

Всеки ден е нова страница.

[iamstonecoldbabyy]

- Ако, можех да те рисувам, щях, но не мога, не умея да рисувам.

+ Да, но можеш да ме напишеш.

- Ах, ти пък само ако знаеш колко съм те писала, къде ли не, какво ли не и никога, никога не се изхабявам за тебе. Ще те пиша, никога да не те забравя.

[lora-ns-world]

,, Мои приятели не са тези, с които да се чувам всеки ден. Приятел мога да те нарека, ако не се ядосваш на честите ми отсъствия, защото имам нужда да съм сама със себе си, но веднъж пиша ли ти,, Имам нужда от теб", да ме питаш какво има, а не да ми връщаш за липсата ми от света."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[drinkwaterplss]

Искам да обичам някого,

Искам да се грижа, да купувам паста за зъби и пяна за бръснене, защото у тях са свършили.

Искам да знам откъде е белега на коляното му и на колко е бил, когато го е получил.

Искам да пушим сутришната ни цигара заедно.

Искам да обичам някого и да го слушам как ми разказва за детството си.

Искам да знам защо не яде домати и по какъв начин си пие кафето - дали слага захар или дали го пие с мляко.

Искам да знам любимия му цвят и дали буквата А е жена или мъж в главата му.

Искам да знам дали слага и двете обувки и после си връзва връзките или ги слага една по една.

Искам да знам каква е историята на тази износена тениска в гардероба му и защо толкова я обича.

Искам да знам за цифрите на паролата му за телефона и защо са именно тези.

Искам да обичам някого сутрин докато спи и вечер когато не може да заспи.

Искам да гледаме любимото му детско филмче.

Искам да обичам някого, искам да мога да го усещам, да усещам топлината, докосването, дишането.

Искам да слушам как свири и да гледам как рисува.

Искам да се радвам когато той се радва, искам да разделя неговото щастие с моето.

Искам да му помагам да преодолява трудностите си, без да искам нищо в замяна, искам просто да обичам.

Искам да имам на кого да пиша за добро утро и някой, за който да мисля когато съм изморена.

Искам да обичам, не мога да държа цялата любов в мен, искам да обичам.

Искам да целувам, да прегръщам, да се смея, да мълча, искам да обичам.

[noisywitchrunaway]

Само така си знам

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме,

Покажи ми, че си тук,

Че си до мен.

Чети това, което пиша,

Дори, когато думите ми са солени.

Заслушай се, когато пея,

Дори, когато песента не е весела.

Загледай се в рисунките ми,

Да, знам, рисувам рядко,

Знам, че си виждала много по-добри.

Знам, че гласа ми не е най-нежния.

Знам, че писането ми не е като на най-великите писатели,

Но аз ти ги показвам въпреки това.

Показвам ти ги, защото те обичам.

Позволявам ти да ги видиш и чуеш,

Защото само така си знам-

Само така си знам да показвам вътрешното ми Аз.

Давам ти достъп до тях,

За да може да познаваш човека,

Който прегръщаш, който спи до теб.

Сурова съм, остра съм като трън,

Но само така съм истинска,

Само по тези начини мога да ти се покажа,

Да ти се докажа, да те впечатля.

Така, че моля те-

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме.

[dushichka]

когато усетя болка в гърдите си

взимам лист хартия и химикал

наливам си червено вино с цвят

на любимото ти червило

после цяла нощ пиша и пия 

за онези моменти

когато вместо вкус на вино

вкусвах теб

и размазаното ти червило

по устните ми

[pocahontasisthatyou]

понякога имам чувството, че сърцето ми е тоолкова пълно с любов, че просто ще се пръсне по шевовете

пожелавам ви го

[my-soul-7]

Обикновено, когато има нещо или го изревавам, или го изписвам.

Нито мога да плача, нито мога да пиша.

И гледам в точка, в капана на собствените си емоции.

S. M.

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал да ти го кажа.

Бих искал да ти напиша,

че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?~

~Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това.Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

Чарлз Буковски

[moonlitscribe]

Винаги съм обичала нощта. Тъмнината. Тишината. Възможността да остана сама с мислите си. За какво си мисля ли? За него. Отново за него и само за него. Винаги е за него. Обладал е ума ми изцяло и прехвърлям мисли, спомени, мечти. Признавам сама пред себе си това, което никога не бих могла да призная пред него. А имам толкова много за казване, че вече едвам го побирам вътре в себе си. Опитвам се да мълча, да не пиша дори, защото знам, че не бива. И страдам. Иска ми се да потъна в земята, заради това, че го нямам. И съм щастлива. Способна съм да литна към небесата, само заради това, че го срещнах. Тази вечер ли? Мисля си за най-любимата ми целувка. Една единствена по рода си и различна от стотиците други. Съкровена до толкова, че винаги да я пазя в сърцето си. Не, не е първата, макар и тя да си има специално място вътре в душата ми. Не, не е и последната, макар все още да я усещам по устните си. Тази по челото е. Тази, в която нямаше и капчица страст. Тази, за която страст не беше и нужна. Любима ми е. По-любима от всички останали. И споменът ме завладява изцяло. Умът, тялото и душата ми се обединяват в едно и се понасят дружно нанякъде. Озовавам се пак в онази любима моя вечер. Онази любима моя стая. Онези любими мои ръце. Преживявам всичко наново, накланяйки леко глава, знаейки много добре какво ще последва. И пак изпитвам същите чувства. И пак съм като благословена. Благословена съм, че той ми се случи и че този миг съществува. Има нещо специално в него. Нещо неизказано, което обаче витае в цялата стая. Изпълва я, точно както извивките ми изпълват ръцете му - до пълно съвършенство. И значи точно това, което и аз всеки път премълчавам. Една е. Една единствена по рода си и различна от стотиците други. Но втора не ми трябва, вече знам всичко това, което никога няма да чуя да ми признава.

-- Moonlit Scribe 🌙