#втори шанс

[soulsearchingsstuff]

Беше време, когато всичко гаснеше, а аз исках да грея, време когато всички мълчаха, а аз исках да пея! Нямаше празно място семки нямах, исках да сея. Как успях от всички бутилки празната да разлея? Тъжни истории слушах да мога да се посмея, бях решил да бъда нормален, преди да полудея! Виках с години злия дух, дойде добрата фея. Тръгвах прекалено рано да мога да закъснея!

Bisolini - Втори шанс

[bybinka919]

Втори шанс

Защо се дава втори шанс

Нима не стигна първия

Да се настрадам

Болката не стигна

Вторият шанс е за да си сигурен

че не става

И да си сигурен

че дори още повече боли от първия

И болката е двойна

Вторите шансове

са за когато е останало нещо в теб

Те са за да го доубият

Явно любовта не иска да умре

щом ти давам шанс, след шанс...

Б. Г.

[slimarka]

Той не си падаше по мрънкащи жени, макар да осъзнаваше, че повечето са такива.

Затова си избра жена, която се различаваше от всички, до които някога се беше докосвал.

Тя не търсеше някой, който да я спаси, безпогрешно си слагаше жилетката и сама.

Не търсеше някой, който да я сложи на пиедестал, имаше неописуем страх от високо.

Не търсеше някой, който да ѝ прави комплименти, огледалото ѝ говореше достатъчно красноречиво.

Тя беше мъжка фантазия, облечена в сбъдната мечта. Но той по трудния начин разбра, че веднъж ако сгафиш с такава жена, би дал всичко, за да прилича поне малко на мрънкащите жени.

Защото с жена, която мирно споделя тишината в стаята, можеш само да се сбогуваш.

На тези жени крилата им растат наравно с рогата. Рядко дават втори шанс и не питат дали си готов да ги изпратиш.

Просто мълчат няколко минути .. преди да затворят вратата.

Искра Дичева

[lora-ns-world]

,, Да прерисувам в 04:30 след работа стара картина, но вдъхвайки й нов живот с нови цветове, идеи и възможности. Ето на това може да му се каже втори шанс за нещо."

Лора Н 🌙✨

Из дневника на един нов живот

[bellacomeinferno]

30. Does everyone deserve a second chance?

Ако някой е пропи��ял първия си шанс, защо да му даваш втори? С какво толкова ще се е променил, за да не опропастява и него? Какво можеш да спечелиш?

It's a waste of time, people don't change in the blink of an eye... Life, on the other side, does.

[benevolenceronin]

Като част от твоята черно бяла палитра багреща страстно всеки твой вреден навик, зарови ме и мен там надълбоко да диря пътека към дома, в някога топлите ни моменти.

А до там пътя един и същ, всеки ден е мъгла сред клони в сенчеста гора, ако успея да достигна шепа светлина, сетен дъх през трендафили и бръшлян, успявам да уловя само меланхолия в залез.

И прегръщам сянката си все едно за сбогом преди да ме последва изтормозена и бледа, люлеейки вериги отново по самотен път.

Ще ми се всеки даден втори шанс да звъни във ехо, най-накрая да успея да го хвана навреме.

Но при мене бива само веднъж, като аларма от будилник насред погребение.

[aditoivanova]

Какво ще стане, ако се осмелите да излезете от защитната си черупка и бъдете и живеете себе си?!?

Всички сме единодушни в едно:

“ Светът е полудял”

Сякаш хората сме забравили, кои са истински важните ни неща в живота, сложили сме едни трагикомични маски и се преструваме- ежедневно в къщи , в офиса, в магазина, в срещите си…

И говорим за Света, като за нещо ей там .. далеч от нас, различно от нас,за другите на които нещо им е станало…

А всъщност всичко това е в нас!

И започва от всички нас!

Ами какво, ако…

- Какво, ако днес вместо да нахлузите сърдитата маска си позволите да се усмихвате?! Ей така, без причина, без цел и посока !Просто да се усмихвате - заради себе си, заради живота, заради красотата на новият ден!

- Какво, ако днес вместо строгия сиво- черен костюм се облечете цветно, лятно в радостни и свежи цветове?

- Какво, ако направите комплимент на продавачката в магазина, метрото,будката за вестници?!

- Какво, ако вместо да се ръкувате сухо и делово с приятелите си, вземете , че ги прегърнете за поздрав?

- Какво , ако вместо да гоните стрелките на час��вника, забързани в мрачни мисли и планове за деня - се спрете и погледате Слънцето или се заслушате в песента на птиците?!

- Какво, ако прегърнете дърво и отделите миг да вдъхнете аромата на цветята?!

- Какво, ако се спрете и дадете ласка, добра дума, или дори храна на някое бездомно животно , или пък човек?!

- Какво , ако размените две думи, като с равен с просяка, който протяга трепереща ръка към Вас, вместо да го отминете с презрение и съжаление ?!

- Какво, ако кажете открито и ясно “ Обичам те” на любимите си хора?!

- Какво, ако тази вечер отделите няколко часа на семейството си, вместо да отидете на поредната бизнес вечеря?!

- Какво, ако започнете денят си фреш, вместо с кафе и цигара?!

- Какво , ако покажете слабост, емоция,сълзи или радост?!

- Какво, ако свалите маската?!

- Какво, ако покажете загриженост, вместо безразличие?!

- Какво, ако искрено се зарадвате на чуждият успех, вместо да завидите?!

- Какво, ако дадете прошка,вместо да осъждате?!

- Какво, ако се вслушате и опитате да чуете, вместо да побегнете мислейки, че си знаете?!

- Какво, ако търсите липсите, забележите ползите?!

- Какво, ако дадете втори шанс, вместо да затръшвате врата?!

- Какво, ако си позволите да забелязвате и говорите за хубавите неща, които изпълват живота Ви, вместо да се оплаквате от негативните?!

- Какво, ако допуснете любовта да ръководи живота Ви, вместо страха?!

- Какво,ако се осмелите да си признаете и споделите с другите, че онова “смахнатото”, “ духовното” Ви вълнува живо и Ви изпълва с плам и вдъхновение- дава Ви нова гледна точка и смисъл?!

- Какво ще стане тогава? Другите ще Ви осмеят,ще Ви отхвърлят, ще Ви отлюспят от обществото , от професионалната клика? Ще видите различен образ в огледалото? Или изведнъж ще видите , как Светът лека по-лека се избавя от лудостта, излиза бавно от калната локва , отърсвайки калните пръски от гърба си, разтърквайки очи и с удивен поглед проглежда за първи път от векове!

А този целият Свят се е събрал във Вашите очи, Вашето сърце,Вашето съзнание, което ликува - откривайки красотата на живота! Знаете ли колко много са онези, които все още стоят в калната локва или златен кафез в техните очи? Там е удобно, топло, убедително порядъчно и правилно- просто, защото “ всички” са там .Там се обсъждат кризите, проблемите- належащи, ужасяващи, тежки и шокиращи новини. Там има дразги, клюки, изневери, лъжи,страхове, измам�� - там хората са ужасни и Светът изглежда , като едно колабиращо, изтерзано добиче. Там има грешници и съдници,закони, правосъдие , наказание и строги бизнес порядки, които поставят ясни рамки .Там Светът е черно- бял, понякога за разкош , даже е сивкав .Но въпреки всичко понамирисва и се усеща, че нещо не е съвсем наред. Поглеждайки на вън ясно се виждат “ единиците луди”, които твърдят, че живота бил цветен, прекрасен, хората- чудесни, разхождат се с едни нагли усмивки и изглеждат даже щастливи! Нещата им някак “ случайно” все се подреждат и сякаш цялата световна лудост не ги засяга! Сигурно са завряли главата в пясъка, подобно на щрауси…Сектанти! Знаете ли, колко пъти са ме питали: “Ти да не си от някоя секта?” ,“ Кое религиозно учение изповядваш?”, “ Абе кой ти е дилъра на дрога?”

- А дрогата е самият - Живот!

В цялата му пъстрота, живина, радост, споделеност, чудни мигновения, мъдри мисли и златни кюлчета, които Вселената ти предоставя безплатно и безвъзмездно . Само да искаш да ги видиш и да се възползваш от тях. Но за да стигнеш до там , първо трябва да се осмелиш да излезеш от локвата, от златният кафез, от рамките и шаблоните. От очакванията на обществото. От изкуствено зададените порядки.

Не се оглеждайте гузно и страхливо! Знаете ли уверявам Ви, че “ кандидат- сектантите” са десетки, стотици, хиляди около Вас. В съседният офис,кантора, отдел в банката, в съда, в общината, в данъчното и също, като Вас се почесват и страхливо на ушенце споделят - “ Ах, колко много ми харесва това, което чух, видях и прочетох!” И те са навсякъде , дори и в най- строгите шаблони на матрицата, в най- стегнатите редици на закона, на системата, на уважаваните професионални гилдии. Но и те, като Вас страхливо се оглеждат да не би да ги разпознаят и уличат в “ сектантство “

- Ами какво, ако точно Вие сте човекът, който ще освободи целият този бент от напрежение, страх , маски и условности във Вашият кръг!Какво , ако осмелявайки се да изразите себе си, дадете смелост на още стотици около Вас?

Какво може да се обърка?

Най- много да започнете да живеете истински щастливи, удоволетворени , смели, доволни от живота си. Най- много да се получи онова масово пробуждане и пропукване на закостенелите модели и побърканият Свят се вземе в ръце…

��ветът се променя, еволюира.

И редом с него и цялото наше колективно съзнание .

Колко още ще се съпротивлявате на промените, които напират във Вас самите?

Осмелете се, какво толкова?!

#радостче

[vprki]

Поглед към красивите джаз импресии на Васил Спасов Трио

Шанс за новостите в пъстрото битие на днешната джаз сцена! Шанс и за чудесната концепция на фестивала „Аполония“, който почти четири десетилетия следва похвалната идея да насочва вниманието към специфични, но и някак общи, паралелни интелектуални и художествени процеси, наблюдавани в полето на литературата, музиката, театъра, киното, изобразителното изкуство!...    Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Сред великолепните акценти на камерното музициране в рамките на 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ (28.08 – 5.09.2023) не мога да не откроя красивите джаз импресии на Васил Спасов Трио, прозвучали на концерта в Созополския археологически музей (4.09.). Подобен жест на спонтанно признание е израз не само на срещата с изкуството на тримата страхотни музиканти: Васил Спасов (пиано), Петър Славов–син (контрабас) и Атанас Попов (ударни) – все елитни, харизматични, мислещи инструменталисти, обиграни в умението да прилагат с въображение софистицираните тънкости в играта на диалогичното свирене, неудържими в капризите на соловото импровизационно музициране!

В Археологическия музей Васил Спасов Трио

Горещите аплодисменти на ентусиазираната публика, плътно изпълнила концертното пространство в Археологическия музей, приветстват несъмнено и срещата с една на практика нова музика, преборвайки обичайните репертоарни пристрастия към познатото, към привлекателността на широко популярни джаз стандарти.

Композициите, дело на Васил Спасов, вече записани от същия състав с идеята да ги видим скоро издадени в албум, разкриват специфичен творчески почерк, потопен в стилистика, която бих определила, казано най-общо, като своеобразен нео-импресионизъм.

Васил Спасов

Едва ли тук проговарят единствено уроците на Бил Еванс, или пък вибрациите на един прероден Дебюси – но така или иначе авторските идеи в случая са белязани от лекотата и привлекателността на една някак лаконична, но и общителна, импонираща и по своему елегантна камерна изразност, деликатно подплатена с индивидуализиран намек за суингиране, неординерна мелодика с характер, игра на тембри и тънък музикантски хумор, докоснат тук-там и от колорита на нашенската нишка, здраво вписана в космополитната история на джаза.

Бих добавила впрочем, че тъкмо хуморът – едно донякъде дефицитно качество в преобладаващата практика на тукашните джазмени – е нещо, което си струва да бъде поощрявано. Не самоцелно и не толкова заради освобождаващия ефект на някакво разтоварващо преживяване, а главно заради интелектуалните провокации на метафоричното музикално послание, заради онзи скрит втори план в музикалното говорене, който може да се окаже източник на особено естетическо удоволствие.

Петър Славов

Нека кажа още, че пиесите на Васил Спасов, подобно на създадените напоследък „малки истории“ на композитора Петър Славов-син (инспирирани от интимни, лични преживявания), видимо задават контурите на нови естетически перспективи в иначе толкова гъвкавата и във всеки случай разноречива територия на съвременното изкуство, като при това успяват да разсеят онази някак ортодоксална представа за джаза като „трудна“, елитарна музика. Въпрос на мотивация, на адекватно поднасяне на оригинални идеи и репертоар, който без да търси непременно опора върху популярни „джаз стандарти“, успява да разчупи предполагаемите естетически интереси на една по-широка публика.

Петър Славов и Атанас Попов

Причините за този род естетическа еволюция са, разбира се, комплексни: свидетели сме на музиканти, чието образование, забележителен професионален опит и динамична творческа съдба, свързана с крайно разнородни, но и престижни джаз сцени по света и у нас, се съизмерват с космополитната репутация на редица световни имена в тази област. При това те несъмнено споделят сродни естетически възгледи, сроден манталитет, а вероятно и сродни възгледи за „нещата от живота“.   

Васил Спасов

 Далеч съм от мисълта, че момчетата от триото на Васил Спасов са се дистанцирали от същината на джаза като общуване в неговата най-естествена среда, казано иначе – от онази ситуативна логика в общуването, дето открай време удържа креативната природа на джаза. Вечер преди концерта в Археологическия музей, за огромна радост на прииждащата публика, момчетата се озоваха на джемсешъна в славния созополски джаз клуб „Мишел“, където се представиха в доста различна светлина – и с неформалната интерпретация на емблематични джаз стандарти, и с у��ението да си партнират съвсем спонтанно с други забележителни музиканти като тромпетиста Михаил Йосифов и младата талантлива джаз вокалистка Велека Цанкова, и с нестихващата връзка с посетителите на клуба, отворени за щедрите порции увличаща музикантска инвенция...

Георги Господинов, Петър Славов и Иван Ланджев в двора на Художествената галерия в Созопол

Няма да крия: сред обилието от фестивални радости дълго ще помня създаването на една наистина празнична, комфортна, неформална атмосфера, стимулирала общото свирене, взаимното слушане, живите разговори – все страни на поведение, което несъмнено поражда така необходимото за артиста, а и за сподвижниците му, усещане за общностна принадлежност... И колкото и да е крехко подобно усещане, тъкмо то, както напомня писателят Георги Господинов, поражда смисъл и надежда за добрите страни на човешкото битие. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Тихомира Крумова, архив на фондация "Аполония"

P.S. на „въпреки.com”: Както бяхме отбелязали, ще продължим да пишем за 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“, защото те бяха преживяване от висока класа за публика, артисти и творци със световен авторитет. А това трябва да се осмисля, а не да се ограничава само като информация  в дните на фестивала.

[vasetovp]

Мислим си, че имаме цялото време на света...

Мислим си, че сега не е момента да кажем

"Обичам те",

"Липсваш ми",

"Извинявай",

"Имам нужда от теб",

"Не си тръгвай"...

Мислим си, че за всичко си има време...

Да, ама не!

Животът е прекалено кратък!

Понякога точно Той - Животът ни предоставя шанса да направим или кажем нещо и ако Ние изпуснем този шанс, Той никога не ни дава втори!

За това - не пропилявайте шанса който ви е даден, не се надявайте, че както казват хората "всеки има право на втори шанс", защото повярвайте ми ... може и да не го получите!

Ако искате да кажете нещо на някой го направете сега!!

Утре... може вече да е късно!

[shopii9]

Във връзките винаги има втори шанс. Например да започнеш нова, по-добра връзка.

[plusbg]

Шеф Виктор Ангелов даде втори шанс на участниците от синия отбор. В днешния епизод на Hell’s Kitchen България трима от готвачите бяха номинирани за изгонване – опитните Цанко, Васил и Асен. Тримата кулинари, които често се спречкват в Кухнята на Ада, изненадващо бяха помилвани от шеф Ангелов и ще трябва […]

[krug-movement]

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В РОДНОТО ГНЕЗДО СЛЕД 33 ГОДИНИ, 01-31.12.2022 & To return to the native nest after 33 years, December 01-31.2022

Художничката Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 г., а семейството й емигрира в Турция по време на т.нар. „Възродителен процес“, когато тя е в начална училищна възраст. През 2004 г. завършва специалност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в областта на пластичните изкуства получава през 2013 г. в Университета Коджаели /T.C. Kocaeli Üniversitesi/.

Сега е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е завършила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с участие в много национални и международни изложби, научни конференция и арт събития в Турция и Европа.  Като артист и академичен изследовател тя се занимава основно с политическите аспекти на ежедневието и как историите се трансформират от реалност в лично преживяване и обратно, като част от концепцията за свободата. 

„Моите фигури или имат специално време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-вече търсят място, в което надеждата никога не свършва” – признава Ширин. Тази концепция е силно развита в трите й самостоятелни изложби „Някъде“ /2013, Истанбул/, „Ново минало“ /2017, Анкара/ и „Дни и следи“ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се разширява с изследване на ефектите на миграцията върху нашето ежедневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че всъщност „изследва следите от колониалистичното разбиране в историята, в които се припокриват лично минало и социална памет, докато бавно зреят плодовете на надеждата“. В произведенията на Ширин Йълмаз на преден план излиза сложна картина на времето, която не е очевидна, но позволява асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един вид обща съдба, пътувайки между времето и пространството, но заседнали между тях и търсейки втори шанс да съществуват. В произведенията й идеята за "дом" се интерпретира като отчуждение или убежище.

„В гнездото: имах мечта“ е първата й самостоятелна изложба в България и ще бъде открита в родния й Кърджали на 1 декември в Арт галерия Кръг. „Толкова се вълнувам, че ще имам изложба в моята родина!“ – пише Ширин в писмо до организаторите от Арт движение Кръг. Изложбата под заглавие „В гнездото: имах мечта“/ Yuvaya dönüş: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream“ представя 33 картини, които всъщност са художествена интерпретация на стари снимки от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „гнездото“, но една от мечтите му „да се върне обратно“ се сбъдва.

Със събитието организаторите отбелязват и 38 години от „разрушителното социално инженерство“[1], наречено „Възродителен процес“ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 г. в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. Престъплението е вече извършено, когато властите му дават име за пред хората и започват да го на��агат с помощта на телевизията и радиото като "Възродителен процес". В продължение на пет години, до самото падане на комунистическия режим, изразът се използва насериозно от пропагандата и подигравателно от населението. През 1989 г. режимът предприема изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една гледна точка, но в знанието за събитията все още остават сиви зони.

[1] Румен Аврамов, „ИКОНОМИКА НА „ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС“.

http://www.novjivot.info/2022/11/28/%d0%bd%d0%b0-1-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0/?fbclid=IwAR3Q-XDl02febs5_rtDjBXIJG6iytR584eWq_jFgo3igwSTnamPL9mjzy98

[lamoura]

Толкова грешки направих, че чак ме е яд на себе си. Ама то всеки път така става, като погледнеш след време назад и си се чудиш сам, къде ти е бил акъла..

[pocumo]

Втори шанс

Втори шанс.

Това вече не важи май за никого

след теб.

Даже не ми пука толкова,

просто отбелязвам

как всяко малко нещо забелязвам

след теб.

Как следя отместени погледи

и приглушени смехове,

как нямам грам доверие,

само страхове

да не ме оставят

да не им омръзна

да не бъда толкова досадна

да запълвам тишината със звук.

Ти си нещо като страхова невроза

или досадна хронична болест,

с която сякаш съм родена,

която вечно в мен си нося.

Вече не прощавам,

рядко даже извинения им давам.

Просто си тръгвам,

не поглеждам пак

назад

след теб.

Все търся твоите очи,

за да ги помоля жално

да се върнат в това срутено гнездо.

Но теб те няма

да се извиняваш,

мен ме няма

да прощавам.

И втори шансове не давам

след теб.

Не че някой ги е искал...

[theblogofonelostsoul]

Откровено

Единствения човек на когото бих дала втори шанс никога не би поискал такъв.

-Д. С.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Дай ми шанс. После ако трябва дай ми втори. Трети. Четвърти. Пети. Докато успея да изтрия сълзите от очите ти. Докато не те направя щастлива.

h;