#успея

[iamstonecoldbabyy]

А, какво искаш?

Искам да пътувам, искам да избягам от тук, да отида някъде, където ще започна на ново. Никой няма да знае какво е било преди и ще започна на чисто. Ще разказвам, каквито си искам истории за себе си верни и неверни. Някъде, където ще бъда друг/а и няма да направя същите избори. Някъде, където ще се чувствам свободен/на, ще спя спокойно и ще обичам живота, времето и това, което виждам и съм. Някъде, където ще намеря това, за което мисля всяка нощ преди да заспя. Ще намеря себе си и ще опитвам, опитвам докато не успея.

[iwatasblog]

За тази година за трети път ми се случва да ми разбият брутално сърцето и да успявам да го събера. Дано този път не успея. Човек по-лесно живее без сърце.

[lora-ns-world]

,, — Предпочитам да споря с теб, ангелче, отколкото да се смея с когото и да е друг.

Господи! Мина цяла минута, преди да успея да преглътна хапката си.

— Знаеш ли. Обичам те безумно.

— Знам — усмихна се той."

Силвия Дей

[skiesbelongtoyou]

Не знам кое число мразя повече 9 или 10.

На 9-ти за последно беше физически тук.

На 10-ти разбрах, че вече никога няма да мога да те прегърна, да видя усмивката ти, да ме стиснеш със силните си ръце, да усетя колко добре ме разбираш само с един поглед. На 10-ти света ми се разпиля на малки парченца, които никога няма да успея да събера. На 10-ти усетих как всяка клетка в тялото ми се пръска от болка и започва да кърви, очите ми спряха да виждат света и цветовете, дробовете ми се свиха като две найлонови пликчета, под краката ми спря да има земя. Пропаднах в пропастта на мъката, в която нямаше край, а само едно безкрайно падане.

Все още падам и чакам да ме хванеш. Чакам да ме събудиш.

[simonsmilee]

И изведнъж пропаднахме. И аз и ти. Всеки стои в своята дупка, в своя окоп и понякога само подава очи да погледне, какво се случва от другата страна. Не подава ръка. Не издава звук. Стиска зъби. Съска на ум. Прибира се обратно вкъщи сам. Загася всички лампи. Покачва се в наблюдателната кула, стои отгоре в тъмното и гледа през прозореца.

~

Прекалено си далече за да видя, дали гледаш мен или просто гледаш света. Светът е прекалено голям, за да знам накъде гледаш. И прекалено малък за да успея да се скрия от теб и за да се скриеш от мен.

~

Мълчим с дни. Седмици. Месеци. Веднъж казах, нещо и отсреща полетя камък. И от тогава замълчах и аз дисциплинирано.

~

Нямам апетит. Вече не си готвим вкусотии заедно. Останах кожа и кокали. Точно, както ги харесват по списанията.

~

На стената ти все още виси наша снимка. Случайно забравена картинка, която се превърна в последната ми причина да вярвам, че в твоята дупка очичките, които се подават гледат мен.

~

И тогава се започна... Почувствах, че ме гледаш. Затова започнах да се разхождам гола пред прозорците.

~

Но ти пак не каза нищо. Не издаде звук.

~

Ето стоя гола. Пред теб и света. Някой видя ли ме истинска? Истинското не се вижда върху голото ми тяло.

~

Диагноза: “Силна форма на интимност вирееща в непромокаема тишина.”

~

Отидох на другия край на света. Но и от там поглеждах за теб...

[cla--ra]

Загубих се там между топлите месеци

Загубих се когато пуснахте ръката ми и продължихте своя път далеч от мен

Своя път нагоре

Загубих се когато знаех че ще останете спомен в живота ми

Име в телефона, което няма да звънне повече

Загубих се когато знаех че в тежък момент няма да получа съвет от вас

Загубих се когато осъзнах колко съм далеч , когато сама започнах да бърша сълзите си

Загубих се точно тогава когато осъзнах ,че никога няма да успея да върна времето за да се смея с вас поне още веднъж

Загубих се и ми е толкова трудно

А се опитвам , изправям се и продължавам да ходя

Без видима посока

Понякога се спирам и гледам нагоре

Надявам се да ме гледате

Надявам се ,че се гордеете

Дори когато ми е трудно да вървя с вдигната глава

Дори когато не виждам светлина

И тайно се надявам, точно тогава да гледате , за да не се чувствам толкова сама

[darude-cumstorm]

Някога била ли си връзвана?

Благодаря за комплимента, момче съм за твоя жалост! Ако това сам да се вържа с колани след което да не успея да се освободя се брои, значи да.

[chocolatecakeaddict]

Знам че всичко през което преминавам е с цел да видя друг начин на живот, да погледна през друга призма. Дали има смисъл? Ще прогресирам ли? Ще успея ли? И когато казвам успея имам в предвид точно това, да знам как да се боря

[summersoullll]

Разбирам, че за всичко има причина. Разбирам, че така бе най-добре и за двамата. Разбирам, че времето било ключа. Разбирам всички глупости, които близките ми обясняват от месец насам.

Ама боли. Боли и не знам къде да се скрия, нито какво да направя, за да спре да боли. Не знам как да спра да се давя в собствените си мисли. Как да видя светлината? Как да повярвам, че този шибан тунел има край, и е някъде там? Как да повярвам, че ще бъда обичана отново? Как да повярвам, че ще обичам отново?

Как.. когато единственото, което искам, е просто моето момченце да се върне обратно. Да застане до мен, да хване ръката ми и да ме поведе нагоре. Да ми каже “можеш” и като видя, че е до мен, наистина да успея.

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал да ти го кажа.

Бих искал да ти напиша, че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това. Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

- Чарлз Буковски

[navtora]

По-добре да не успявам, бъдейки себе си, отколкото да ми се получава всичко, освен да успея да бъда себе си.

[alt3rn8-knowl3dg3]

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и ��ва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

[iwatasblog]

Едно от нехубавите ми

стихотворения : 4

Знаеш ли, че времето лети

много бавно, когато те няма.

А, че плача почти всяка вечер?

Че сърцето ми е на сол и този

път изобщо не знам дали ще

успея някога да се събера.

Че плаках пред майка ми за теб.

Че всяка вечер се питам дали

въобще има смисъл да се

събуждам утре сутрин.

Че изпитвам физическа

болка отляво.

Че никога преди не ми е било

такова.

Ти много добре знаеш

защо ми е такова.

Знаеше, че ще ме счупиш.

И не се спря.

- ivagadjenakoff

[lora-ns-world]

,, Не съм за всеки"

,, Не съм за всеки. Затова не мога да бъда с някой случаен, просто за да не бъда сама. Световете вътре в мен са много, миналото ми-тъмно и пълно с демони, които още ме будят нощем и ме оставят без дъх в леглото. Имам нужда от нежност, достатъчно жестоки са били с мен. Имам нужда от безусловна вяра в мен-достатъчно ми бяха всички, които казваха, че няма да успея. От още много имам нужда, но тези неща не се намират във всеки. И предпочитам да се будя от кошмарите си сама в леглото, отколкото да посягам към някой, който не може да ме разбере и в когото не виждам дом. "

Лора Н

[wedontliketosleep]

08.02.2023

Как ли ще реагирам, ако тя се върне, ако тя ме потърси. Да съм студена и дръпната или мила и приемаща…Искам ли да ме потърси на първо място..и дори да ме, тя какво си мисли за мен. Знае ли нещо повече за мен от това продупчено наранено его, което й показах, носеща го като дрипа върху кокалесто тяло. Докато нея я няма се чувствам толкова свободна сякаш някой е вдигнал от мен дебело палто. Пропито с толкова вода, след като съм плувала в блато, пеещо любовна песен за човек, който имаше очи за толкова други. За нея..дори и нея не мога да мразя. Какво ли бях аз в живота й освен едно кафяво петно, размито, нищо. Какво ли бях аз там, малка водна леща, насред блато, която е полепнала по нея, след като е отишла да си вземе прохладна баня там в един мързелив летен следобед. Така виждах и очите й. Като струпали се сенки, потъмнили водите на блатото, а аз обичах да си мисля, че това е поляна с висока трева, на която ще мога да разпростра цялото си тяло там и тревата да ме обгърне. Но тя никога не отвърна, никой не отвърна. Може би. Чувствам се сама.

Като войник избегнал смъртоносна рана, държащ се за шевовете, които толкова мои приятели са сложили в мен. Толкова много шарени конци из моята кремава кожа. Те са тук, държат ме, а аз будувам в това болнично легло, в моите покои и си мечтая, за един малко по-добър свят към мен и нея. Но нея я няма Дали боговете са на моя страна. Моля ви, бъдете. Не искам да съм сама.., изначално сама съм, от толкова време е така, в мен има огромна пропаст, о богове, бъдете с мен. Някого, смили се над мен..

Смили се над себе си първо, младо пътешествениче. Легни из хилядите памучни цветя и се наслади на това, как космоса се взира в теб. Хаос изливащ се от твоята уста…дали ще успея да подредя това..този текст, ах….

Протегни ръка. Далеч е но е и тук..

Така говорех и за нея…защо се привръзвам все към ярки и далечни неща..

[cla--ra]

Скитнице , не се ли умори любима?

Цигара запали, в чаша си сипи.

Ела , седни до мен и отдъхни.

Спри да скиташ , дом не търсиш ли?

Любов не искаш ли?

Изплашена ми се стори за момент

Някой за ръката ли те хвана?

Ала гледам, избягала си

Нека ти дръпна стол, разкажи ми ,сподели

Какво те мъчи, какво те гризе отвътре?

Чие сърце захвърли днес?

Мълчиш насреща ми, дума не обелваш

Защо ставаш, пак си тръгваш .

Кога ще успея да те задържа?