#успея

[iamstonecoldbabyy]

А, какво искаш?

Искам да пътувам, искам да избягам от тук, да отида някъде, където ще започна на ново. Никой няма да знае какво е било преди и ще започна на чисто. Ще разказвам, каквито си искам истории за себе си верни и неверни. Някъде, където ще бъда друг/а и няма да направя същите избори. Някъде, където ще се чувствам свободен/на, ще спя спокойно и ще обичам живота, времето и това, което виждам и съм. Някъде, където ще намеря това, за което мисля всяка нощ преди да заспя. Ще намеря себе си и ще опитвам, опитвам докато не успея.

[iwatasblog]

За тази година за трети път ми се случва да ми разбият брутално сърцето и да успявам да го събера. Дано този път не успея. Човек по-лесно живее без сърце.

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал да ти го кажа.

Бих искал да ти напиша,

че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?~

~Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това.Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

Чарлз Буковски

[lora-ns-world]

,, — Предпочитам да споря с теб, ангелче, отколкото да се смея с когото и да е друг.

Господи! Мина цяла минута, преди да успея да преглътна хапката си.

— Знаеш ли. Обичам те безумно.

— Знам — усмихна се той."

Силвия Дей

[simonsmilee]

И изведнъж пропаднахме. И аз и ти. Всеки стои в своята дупка, в своя окоп и понякога само подава очи да погледне, какво се случва от другата страна. Не подава ръка. Не издава звук. Стиска зъби. Съска на ум. Прибира се обратно вкъщи сам. Загася всички лампи. Покачва се в наблюдателната кула, стои отгоре в тъмното и гледа през прозореца.

~

Прекалено си далече за да видя, дали гледаш мен или просто гледаш света. Светът е прекалено голям, за да знам накъде гледаш. И прекалено малък за да успея да се скрия от теб и за да се скриеш от мен.

~

Мълчим с дни. Седмици. Месеци. Веднъж казах, нещо и отсреща полетя камък. И от тогава замълчах и аз дисциплинирано.

~

Нямам апетит. Вече не си готвим вкусотии заедно. Останах кожа и кокали. Точно, както ги харесват по списанията.

~

На стената ти все още виси наша снимка. Случайно забравена картинка, която се превърна в последната ми причина да вярвам, че в твоята дупка очичките, които се подават гледат мен.

~

И тогава се започна... Почувствах, че ме гледаш. Затова започнах да се разхождам гола пред прозорците.

~

Но ти пак не каза нищо. Не издаде звук.

~

Ето стоя гола. Пред теб и света. Някой видя ли ме истинска? Истинското не се вижда върху голото ми тяло.

~

Диагноза: “Силна форма на интимност вирееща в непромокаема тишина.”

~

Отидох на другия край на света. Но и от там поглеждах за теб...

[9-liquid-morphine-9]

Разбрах за теб от хората. Никога няма да успея да напиша всичко, което чувствам и искам, буцата ми е на гърлото и ми пари при всяко поемане на въздух. Разглеждам снимки, намирам една на която съм още дете, 6 години преди да разбера и преди изобщо да се случи. Поглеждам се, напълно нормална снимка, тук сме на кръщенето на брат ти. Качвам нагоре и гледам всичките походи със семейството ти, гледам моретата, гледам усмивката и очите ти, които се смеят и радват на живота. Ти беше първият ми най-добър приятел. Всъщност си и винаги ще си най-добрия човек, когото познавам. Помня старото игрище с тревата и двете огромни футболни врати, което ти обожаваше и ходехме постоянно, а докато стигнем до него слушахме музика от старите телефони. Знаеш ли, че точно там на старото ни любимо място построиха игрище на любимия ти футболен отбор.

Най-добрият човек.

Хващам се, че стискам зъби, когато мисля за теб, което е често, мисля те. Искам да знаеш, че когато ми липсваш винаги те сънувам, но в сънищата ме объркваш. Искам да ми разкажеш какво усещаше, дали знаеше,че аз не знам, защото никой не ми каза? Болеше ли те, за какво мислеше, искаше ли аз да дойда, беше ли те страх? Знам, че искаше да имаш бал и знам с каква кола искаше да бъдеш, но друго не знам. Аз научих от чуждите деца. Тогава ме наръгаха с ръждив нож, това мога да ти кажа аз. Шест години след снимката на която бях дете на абсолютно същото място те видях след като разбрах от другите хора. Видях те да лежиш безжизнен, видях те лилав и син. Ти се усмихваше.

Прости ми, че не успях да те целуна и докосна, прости ми, че ме беше страх от най-добрия ми приятел и от най-добрия човек в живота ми. А ти знаеш ли, че те сложих върху кожата ми, но цветовете ги няма, защото бях още дете и в мазилото имаше алкохол, а не знаех? Знаеш ли, че губя всеки най-добър приятел след теб, знаеш ли, че мразя онази песен и не мога, просто не я понасям, когато я чуя никога не е докрай. Знаеш ли, че се натъпках с няколко вида хапчета, а до мен ��еше поредната фигура, която ��е предаде? Вървях до огромния дървен затвор в който беше и ругаех асфалта по който знаех, че ще мина за последен път с теб, а след това, след това, след този момент живота трябваше да продължи, аз да се върна без теб и никога, никога, никога повече да не мина пътя с теб. Знаеш ли, че аз последна оставах винаги пред най-тежкия камък, който мразя с цялото си съществуване, докато другите са много напред? Знаеш ли, че последна се разплаках от всички? Знаеш ли, че се обвинявах, хората ме накараха да се обвинявам, не знам как да се справям, но продължавам. Най-добрия човек. Ти си първият човек на когото позволявах да ме пази от лошите деца, ти си и единствения човек, който споделяше с мен пакетчето чипс и кутийката сок, а аз знаех, че ти не обичаш да споделяш. Знаеш ли, че другите деца не приемаха и не разбираха твоето положение, избягваха те и ме питаха какво ти има. "Специален е. И много обичлив." Ти си единствения човек, когото познавам, имащ по-голямо сърце от моето. Кажи ми как, как, как да продължавам и да бутам, когато трябва да пазя и помня по-голямо сърце от моето? Нека се пръсне, нека спре, нека си дойда при теб и нека за един безкраен път да сме аз, ти и старата футболна топка. Ти си едната частица от семейството, която липсва и е при втората най-любима частица. Вие бяхте отнети от мен през несъзнателната част от живота ми, твърде рано, твърде малко ожулени колена и скъсани шорти. Ти и той. Третата частица, моята най-любима е още със жизнени показатели, това е твоята майка. И знаеш ли, от години съм в съзнателен период, но сега не мога, не мога да спя на твоето легло, не мога да бъда около твоята майка, а така искам. Толкова се изпълних с яд и гняв и не знам, не знам как да те нося и как да се справям. Но бутам, ритам.

[cla--ra]

Загубих се там между топлите месеци

Загубих се когато пуснахте ръката ми и продължихте своя път далеч от мен

Своя път нагоре

Загубих се когато знаех че ще останете спомен в живота ми

Име в телефона, което няма да звънне повече

Загубих се когато знаех че в тежък момент няма да получа съвет от вас

Загубих се когато осъзнах колко съм далеч , когато сама започнах да бърша сълзите си

Загубих се точно тогава когато осъзнах ,че никога няма да успея да върна времето за да се смея с вас поне още веднъж

Загубих се и ми е толкова трудно

А се опитвам , изправям се и продължавам да ходя

Без видима посока

Понякога се спирам и гледам нагоре

Надявам се да ме гледате

Надявам се ,че се гордеете

Дори когато ми е трудно да вървя с вдигната глава

Дори когато не виждам светлина

И тайно се надявам, точно тогава да гледате , за да не се чувствам толкова сама

[darude-cumstorm]

Някога била ли си връзвана?

Благодаря за комплимента, момче съм за твоя жалост! Ако това сам да се вържа с колани след което да не успея да се освободя се брои, значи да.

[chocolatecakeaddict]

Знам че всичко през което преминавам е с цел да видя друг начин на живот, да погледна през друга призма. Дали има смисъл? Ще прогресирам ли? Ще успея ли? И когато казвам успея имам в предвид точно това, да знам как да се боря

[summersoullll]

Разбирам, че за всичко има причина. Разбирам, че така бе най-добре и за двамата. Разбирам, че времето било ключа. Разбирам всички глупости, които близките ми обясняват от месец насам.

Ама боли. Боли и не знам къде да се скрия, нито какво да направя, за да спре да боли. Не знам как да спра да се давя в собствените си мисли. Как да видя светлината? Как да повярвам, че този шибан тунел има край, и е някъде там? Как да повярвам, че ще бъда обичана отново? Как да повярвам, че ще обичам отново?

Как.. когато единственото, което искам, е просто моето момченце да се върне обратно. Да застане до мен, да хване ръката ми и да ме поведе нагоре. Да ми каже “можеш” и като видя, че е до мен, наистина да успея.

[navtora]

По-добре да не успявам, бъдейки себе си, отколкото да ми се получава всичко, освен да успея да бъда себе си.

[alt3rn8-knowl3dg3]

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако ��е успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

[iwatasblog]

Едно от нехубавите ми

стихотворения : 4

Знаеш ли, че времето лети

много бавно, когато те няма.

А, че плача почти всяка вечер?

Че сърцето ми е на сол и този

път изобщо не знам дали ще

успея някога да се събера.

Че плаках пред майка ми за теб.

Че всяка вечер се питам дали

въобще има смисъл да се

събуждам утре сутрин.

Че изпитвам физическа

болка отляво.

Че никога преди не ми е било

такова.

Ти много добре знаеш

защо ми е такова.

Знаеше, че ще ме счупиш.

И не се спря.

- ivagadjenakoff

[vasetovp]

Не съм спрял да мисля за теб.

Бих искал да ти го кажа.

Бих искал да ти напиша, че бих искал да се върна,

че ми липсваш

и че мисля за теб.

Но аз не те търся.

Дори не пиша "здравей".

Не знам как си.

И ми липсва да знам.

Имаш ли някакви планове?Усмихна ли се днес?

За какво мечтаеш?

Излизаш ли?

Къде отиде?

Имаш ли мечти?

Яде ли?

Искам да успея да те потърся.

Но аз нямам сили.

И ти също.

Така че нека чакаме напразно.

И нека мислим за това.

И помни ме.

И помни това. Мисля за теб,

ти не знаеш, но аз те живея всеки ден,

пиша за теб.

И запомни, че търсенето и мисленето са две различни неща.

И аз мисля за теб

но нямам сили да те потърся.

- Чарлз Буковски

[lora-ns-world]

,, Не съм за всеки"

,, Не съм за всеки. Затова не мога да бъда с някой случаен, просто за да не бъда сама. Световете вътре в мен са много, миналото ми-тъмно и пълно с демони, които още ме будят нощем и ме оставят без дъх в леглото. Имам нужда от нежност, достатъчно жестоки са били с мен. Имам нужда от безусловна вяра в мен-достатъчно ми бяха всички, които казваха, че няма да успея. От още много имам нужда, но тези неща не се намират във всеки. И предпочитам да се будя от кошмарите си сама в леглото, отколкото да посягам към някой, който не може да ме разбере и в когото не виждам дом. "

Лора Н

[wedontliketosleep]

08.02.2023

Как ли ще реагирам, ако тя се върне, ако тя ме потърси. Да съм студена и дръпната или мила и приемаща…Искам ли да ме потърси на първо място..и дори да ме, тя какво си мисли за мен. Знае ли нещо повече за мен от това продупчено наранено его, което й показах, носеща го като дрипа върху кокалесто тяло. Докато нея я няма се чувствам толкова свободна сякаш някой е вдигнал от мен дебело палто. Пропито с толкова вода, след като съм плувала в блато, пеещо любовна песен за човек, който имаше очи за толкова други. За нея..дори и нея не мога да мразя. Какво ли бях аз в живота й освен едно кафяво петно, размито, нищо. Какво ли бях аз там, малка водна леща, насред блато, която е полепнала по нея, след като е отишла да си вземе прохладна баня там в един мързелив летен следобед. Така виждах и очите й. Като струпали се сенки, потъмнили водите на блатото, а аз обичах да си мисля, че това е поляна с висока трева, на която ще мога да разпростра цялото си тяло там и тревата да ме обгърне. Но тя никога не отвърна, никой не отвърна. Може би. Чувствам се сама.

Като войник избегнал смъртоносна рана, държащ се за шевовете, които толкова мои приятели са сложили в мен. Толкова много шарени конци из моята кремава кожа. Те са тук, държат ме, а аз будувам в това болнично легло, в моите покои и си мечтая, за един малко по-добър свят към мен и нея. Но нея я няма Дали боговете са на моя страна. Моля ви, бъдете. Не искам да съм сама.., изначално сама съм, от толкова време е така, в мен има огромна пропаст, о богове, бъдете с мен. Някого, смили се над мен..

Смили се над себе си първо, младо пътешествениче. Легни из хилядите памучни цветя и се наслади на това, как космоса се взира в теб. Хаос изливащ се от твоята уста…дали ще успея да подредя това..този текст, ах….

Протегни ръка. Далеч е но е и тук..

Така говорех и за нея…защо се привръзвам все към ярки и далечни неща..