#Танцувам сам

[naistina-li]

Танцувам сам

Танцувам сам —

прегърнал съм мечта,

отивам там —

прераждам се в съня.

Живея в ден —

умирам във нощта,

оставам в плен —

на твойта красота.

/Еди Маринов/

[leatherjacketblesseddreams]

"Танцувам сам, макар и с теб."

[vasetovp]

Харесваше ми да го гледам до мене.

Все по-често, все повече.

Някак не планирано.

Все идваше когато не съм го искала.Носеше бутилка вино и шоколад.

Бях негова в мислите си, повече, от колкото в действителност.

Харесваше ми.

По дяволите, загубена съм!

Нашето време и нашето място.

Дългите вечери, в които преобладавахме ние.. По равно.

Всяко докосване има отпечатък по тялото ми. Всеки поглед е запомнен.

Прави ми искрици,пламъци,пожари.

Галеше ме и ме гасеше.

Събираше ме в ръцете си. Цялата да бъда..

И се разпадах. Ставах ефирна и лека.

До мене да е.

Харесваше ми..

Да го дразня. Че кой мъж не му харесва да го дразнят и да "гони" жертвата си?!

Аз бях жертва на себе си..

На онези пеперуди в полет, които трябваше да уловя в клетка от "не трябва"..

Драсках по сърцето му и питах "боли ли"?

Дали ако ни боли сега, после няма да боли?

Следеше движенията ми. Дали съм му в ритама. Дали танцувам по нервите му.

Танцувам..

Негова...Гола..И.. Влюбена.

Шшт.. Тихо.

Това е тайнство.

Моето тайнно кътче. Нашето.

Скрили сме се.

Харесва ми.. Да му демонстрирам как сам пада в капана си, който ми беше сложил.

Харесва му. Да ме гледа. И докато спя знам, че ме гледа. Сигурно се проклина.

Че му е слаб ангела или, че аз съм му твърде голям залък. И може да се задави.

А той?Между "още малко" и "не е редно".

В нощите морските.

В дълбините. Дълбоките.

По кожата ми кадифена.Солена..

Чертаеш.. С пръсти. Харесва ми.

Да съм опиянена.

И твоя..

Толкова..

Иси /Isi/

[myminiworldd]

Имаш ли смелост да се заявиш пред света? Имаш ли смелост да кажеш “Аз съм”.

Аз съм шумен. Аз съм тих. Аз съм чувствителен. Аз съм емоционален. Аз съм студен. Аз съм грижовен. Аз съм нежен. Аз съм критичен. Аз съм идеалист. Перфекционист. Аз съм объркан. Аз знам какво искам или може би все още не знам, но го търся.

Можеш ли да заявиш пред света какво искаш? Искам да обичам. Да бъда обичан. Да пътувам. Да бъда сам. Да бъда в компания. Да танцувам. Да изследвам. Да изчезна. Да се открия. Искам повече свобода. По-малко свобода. Искам да отслабна, да напълнея. Да съм по-висок. По-нисък. Искам да бъда разбран. Да бъда изслушан. Да бъда чут. Да бъда важен. Да съм приет.

А можеш ли да му кажеш какво обичаш? Обичам да говоря. Да мълча. Да се променям. Да командвам. Да съм център на внимание. Обичам сладко, люто, кисело. Обичам да гледам филми. Да ходя на театър. Да не правя нищо. Да тренирам. Да се взирам в точка. Да бъда нужен. Да откривам.

Имаш ли смелост да заявиш пред света кой си? А да застанеш зад този избор? Да го защитиш? Макар понякога да не си разбран. Макар понякога да не си чут. Да не си приет. Да не искан. Да не си обичан. Макар понякога да останеш сам.

Имаш ли смелост да обичаш себе си, заставяйки зад себе си, така както имаш смелост да обичаш някой друг, заставяйки до него? Просто питам. Готов ли си да извървиш твоя път или ще оставиш тази възможност на другите. Да определят кой си, какво обичаш, какво искаш.

Аз съм...

Кой си?

Знаеш ли?

Готов ли си да разбереш?

Силвия Крумова

[elleemmanoelle]

Обичам да танцувам и най-вече танцувам сама. На затворена врата и пуснати завеси. Наслаждавам се на движенията на тялото си и нямам нужда някой да ме води и да държи ръката ми. Всъщност е много по-отпускащо да се движиш натам, накъдето искаш, да се завъртиш, когато ти искаш и да спреш, когато ти поискаш. Когато танцуваш с партньор е много важно да сте в синхрон. За да се случи това, и двамата трябва да сте нащрек за движенията на другия, да се усещате и ако един излезе от ритъм, другият да го поправи, ако един стъпи малко по-встрани, другият да знае къде е крака му в този момент, но най-вече – че не е на правилното място, за да предприеме правилно движение. Танца между двама е двойна огледална отговорност – ти си отговорен за себе си и за другия и другия е отговорен за теб и за себе си. Танца сам носи само една отговорност и може би затова е така приятен и лек. Танца между двама е сложен, труден и изисква постоянни усилия - изтанцуван със страст е едно от чудесата на човечеството.

[eastwesthomeisbest]

Captain Swan Supernatural Summer

In Bulgarian folklore Samodiva is an ethereal female wood nymph. She is unearthly beautiful and eternally young. Her hair is blond and long, her waist is thin and petite, her eyes can bewitch and dazzle or even kill. Any man who lays eyes on her instantly falls in love. Samodivas’ attire consists of long white gowns and shirts and a rainbow-coloured or green belt. They have a white mantel, also called a shadow, in which their power lies. They like to ride deer, using twisted snakes for reins and often carry with them bows and arrows.

The wood nymphs live in dark forests, in big old trees, caves or forgotten huts which are near water sources, wells or rivers. 

Samodivas can be spotted from spring to autumn. In winter they live in the mythical village Zmeykovo, which is located at the edge of the world and is a home to many mythical creatures. When they are on earth they are active at night and disappear immediately when the sun comes out, because they fear it.

At twilight, the samodivas go to fresh water sources, strip naked, wash themselves and their clothes which they lay out to dry in the moonlight. They keep a watchful eye on their drying clothes, because if a man steals their mantle, where their power lies, they turn into normal women and have to obey the man. After washing themselves and their clothes, the samodivas gather around and start singing and dancing. It is known that the samodiva’s songs are the most beautiful and their dances are the most graceful. If a late traveller sees the samodivas’ dance, he is enticed to join them and dances with them from midnight to dawn. When the sun’s rays appear, the nymphs disappear in haste and leave the traveller to die from exhaustion. The samodivas love music and often kidnap shepherds, so that they can play kaval (shepherd’s pipe) for them while they dance.

Samodivas are not always harmful. Sometimes they appear like normal working women and help with the harvest. They would especially help women with children. If a man does something good for a samodiva, she becomes his patron or a sworn sister. Sometimes, a samodiva can fall in love with a human and bear him children, who grow up to be great heroes.

Samodivas are forest creatures and therefore knowledgeable about herbs and cures. However, they never share their secrets willingly. The only way to obtain their knowledge is to eavesdrop on one of their gatherings.

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

" The love of the Samodiva"

Part Two

Мрак ли падне, аз тръгвам да скитам,

сам се губя в потайни места,

самодиви ме чакат в нощта

и на коня ми гривата сплитат.

Равнини и дървета се гонят,

самодивите водят хора,

а в безкрайната страшна гора

те се смеят под краката на коня.

Аз не диря ни отдих, ни пристан

и препускам за обич и радост,

а подковите пеят и падат:

златни гривни над букови листи.

Колко леко и хубаво свири

тъмен вятър през черни хралупи,

и далече във хижите схлупени

неспокойните люде се крият.

А преминат ли нощните сови,

самодивите хвърлят цветя,

падат весело в пътя подковите, -

сякаш огнени гривни в нощта

Автор: Иван Буюклийски

..........................................

When darkness falls, I'm going to wander,

I get myself lost in mistery places,

Samodivas are waiting for me in the night

And braided my house's mane.

Plains and threes are chasing each other,

Samodivas are leading the dance,

And in the endless, scary forest

They are laughing under my horse's legs.

I'm seeking nither rest, nor shelter

And running towards love and joy,

And horseshoes are singing and falling -

Like golden bracelets on beech leaves.

How beautiful the dark wind plays

Through black hollows,

And in the far аway vilige

The restless people are hiding.

When the night owls fly over

Samodivas throw flowers,

The horseshoes are marrily falling on ground

As if fire bracelets in the night.

Author: Ivan Buyukliiski

Ще те чакам, дори и след седем лета,

да замръкнеш във тъмни усои,

а гората - сестрицата моя добра,

да обърка пътеките твои.

Ще се луташ уплашен, така не видял

как обратния път си изгубил,

че години живял си, до днес не разбрал -

самодива във теб се е влюбила.

И на горска поляна щом стигнеш до мен,

ще се спусна към тебе щастлива.

Ти от моята хубост ще спреш удивен,

а очите ми ще те опиват.

И във мрака звездици със сребърен смях

на рояк покрай мен ще лудуват.

Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях

самодивско хоро ще танцувам.

А когато Вечерница горе изгрей,

те край нея ще спрат укротени.

Сред дърветата тихо ветрец ще повей,

ще приседна до теб уморена.

Ще направя постеля от мек горски мъх,

а завивка щ�� бъдат косите ми.

И на месеца ясен златистия връх

ще ти спусна почти до очите.

И дъхът ми омаен до теб ще гори,

ще те милвам със пръсти атлазени.

Ще ухае на билки и горски треви,

Змей-Горянин съня ни ще пази.

А когато Зората разгъне снага,

босонога ще хукна по съмнало

и от кладенец таен със жива вода

тежки менци за теб ще напълня.

От цветята блестяща роса ще сбера,

после ягоди - дъхаво-вкусни,

със вълшебна милувка, една по една,

ще поднасям към твоите устни.

А когато накрая, за теб и за мен,

аз отвара за обич направя,

ще останеш завинаги ти запленен

и за другия свят ще забравиш.

Автор: Мария Вергова

..........................................

I'll wait for you even as years pass

To end up in the dark woods,

And the forest - my good sister

Will mix up your pats.

You will wander around scared,

Not knowing how you lost thy way back,

As having lived years without realizing

That Samodiva has fallen in love with you.

When you find me in the forest meadow

I'll run to you happily

My beauty will make stop in wonder

And my eyes will make you drunk.

And in the darkness, stars with silver laughter

Will dance around me

I will hop, will clap my hands

And will dance the Samodivas' dance with them.

When Hesperus rises

The stars will stop around her pacified

The wind will blow around the trees

And I will sit by your side tired,

I will make a bed from soft forest moss

And my hair will be your blanket.

And I will lower the Crescent Moon

Near your eyes

And my charming breath will glow around you

And I gently caress you with my fingers.

The air will smells of herbs and forest grass.

The forest dragon will protect our dreams.

And when Dawn comes

Barefoot I will run at the first light

And from secret well with magic water

I'll fill for you heavy metal piles.

From the flowers shining dew I will gather

And strawberries delicious I will collect

And gently, one by one

I will bring them to your lips.

And when at the end, for you and for me

I will make a love potion,

You'll enchanted forever remain

And the other wold never remember.

Author: Maria Vergova

(The translations of the poems are mine and that's why they are not very good, but at least you can understand what the poems are about)

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

@cssns @kmomof4

[2dead2die2]

“Даже да съм сам, танцувам и си пея,мой.”

Б1

[denjarous]

Тайнствената дама

Няма да чуеш за нея в реклама

Телефонният й номер отдавна го няма

Прелита за миг като птица над океана

Името си не дава- тя е тайнствената дама

Извадиш ли късмета поне веднъж да я зърнеш

И дори за миг с поглед снагата й да обгърнеш

Очите ти омагьосани трудно ще извърнеш

��Добър вечер, един танц, мадам?

Нощта е тъй красива, а не ми се танцува сам...”

Погледна ме тя засмяна без никакъв свян

“Добър вечер, мосю! Няма да танцувате сам!”

И се понесохме високо над целия лъскав град

Вече я обичах, а бях тъй млад

Небето спокойно обсипано със звезди

Прелестите на една тайнствена дама ми разкри

И тъй буйно както огънят пламти

Сърцето ми цялото тя изгори

Е това беше! Танцът ни приключи.

Остана ми надеждата че някой ден може пак да се случи.

А дотогава ще чакам все там

Обичам тайнствената дама, но пак танцувам сам...

-А.З.

∞

[deiphobahileev]

Борислав Игнатов, Брой ХХХІІ

Борислав Игнатов, Брой ХХХІІ

Очаквайте в БРОЙ ХХХІІ (ЯНУАРИ) на сп. Нова социална поезия БОРИСЛАВ ИГНАТОВ (Borislav Ignatov) Танцувам в празната стая за която давам половината си заплата сам. Разглобявам се на съставни ампери въртя се сякаш светът е в джоба ми а джобът ми е скъсан & Dimitar Yaranov, Детектор на лъжата II, 46 х 55 см., сух пастел, хартия, 1991

[monevv]

Танцувам сам, макар и с теб.

[vsvensen]

Загубих се. Накара ме, да избягам от себе си, толкова далеч, че вече не се чувствам комфортно в тялото си. Бях всичко друго, но не и човек, който може смирено да чака. Притиснах дълбоко в себе си качествата, които ме отличаваха от останалите. Качества, заради които са ме обичали. Никога не съм била тиха, спокойна и търпелива. Обичам си емоциите, харесва ми, да ги изразявам – да танцувам на воля, да целувам неочаквано, да крещя, да прегръщам силно, да плача дори. Винаги съм правила това, което желая , без много да го мисля. Затова е било и истинско. Днес, всяка крачка е премислена, дори усмивките, думите, погледите… Най-страшната болка е, да си обграден от хора, които те потискат, да бъдеш себе си. Сам се отчуждаваш, а после се питаш, „къде съм?”. Търсете точните хора, които с отворени ръце ще Ви приемат такива, каквито сте и ще ви обичат именно заради това!!! Харесване

[kristiankostovworld]

Eurovision 2017 song titles in Bulgarian

Albania: Свят/планета 

Armenia: Лети с мен 

Australia: Не става лесно

Azerbaijan: Скелет

Belarus: Историята на живота ми

Belgium: Градски светлини

Bulgaria: Красива бъркотия 

Croatia: Моят приятел 

Cyprus: Гравитация 

Czech Republic: Моят ред 

Denmark: Където съм 

Estonia: Верона 

Finland: Кос 

France: Реквием 

Georgia: Имай вяра 

Germany: Перфектен живот 

Greece: Това е любов 

Hungary: Ориго  

Iceland: Хартия 

Ireland: Умирам да опитам 

Israel: Чувствам се жив

Italy: Западна карма 

Latvia: Черта 

Lithuania: Дъжд на революция

Macedonia: Танцувам сам/а 

Malta: Без дъх 

Moldova: Хей мамо 

Montenegro: Космос 

The Netherlands: Светлини и сенки 

Norway: Хвани момента 

Poland: Фенер/светлина 

Portugal: Любов за двама

Romania: Йодел го 

Russia: Пламъкът гори 

San Marino: Духът на нощта 

Slovenia: На път съм 

Spain: Направи го за своя любовник

Sweden: Не мога да продължа 

Switzerland: Аполо 

Ukraine: Време 

United Kingdom: Никога няма да се откажа от теб

[vasetovp]

Харесваше ми да го гледам до мене.

Все по-често, все повече.

Някак не планирано.

Все идваше когато не съм го искала.Носеше бутилка вино и шоколад.

Бях негова в мислите си, повече, от колкото в действителност.

Харесваше ми.

По дяволите, загубена съм!

Нашето време и нашето място.

Дългите вечери, в които преобладавахме ние.. По равно.

Всяко докосване има отпечатък по тялото ми. Всеки поглед е запомнен.

Прави ми искрици,пламъци,пожари.

Галеше ме и ме гасеше.

Събираше ме в ръцете си. Цялата да бъда..

И се разпадах. Ставах ефирна и лека.

До мене да е.

Харесваше ми..

Да го дразня. Че кой мъж не му харесва да го дразнят и да "гони" жертвата си?!

Аз бях жертва на себе си..

На онези пеперуди в полет, които трябваше да уловя в клетка от "не трябва"..

Драсках по сърцето му и питах "боли ли"?

Дали ако ни боли сега, после няма да боли?

Следеше движенията ми. Дали съм му в ритама. Дали танцувам по нервите му.

Танцувам..

Негова...Гола..И.. Влюбена.

Шшт.. Тихо.

Това е тайнство.

Моето тайнно кътче. Нашето.

Скрили сме се.

Харесва ми.. Да му демонстрирам как сам пада в капана си, който ми беше сложил.

Харесва му. Да ме гледа. И докато спя знам, че ме гледа. Сигурно се проклина.

Че му е слаб ангела или, че аз съм му твърде голям залък. И може да се задави.

А той?Между "още малко" и "не е редно".

В нощите морските.

В дълбините. Дълбоките.

По кожата ми кадифена.Солена..

Чертаеш.. С пръсти. Харесва ми.

Да съм опиянена.

И твоя..

Толкова..

Иси /Isi/

[plodrazvalen]

Танцувам блус, прощален блус. За двама блус - любов и всичко. Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд, моят въпрос. Огън ще остане и ще ни гори. Като за последен път те моля - ти склони глава на мойто рамо. Не говори. Танцувам сам, макар и с теб.

[belommorska]

СИНЕКДОХА

Не съм родена радостна,

не съм родена тъжна.

Родена съм такава - простичка,

но истинска.

Така родени са и мислите ми-

в истина и простота.

Записвам г��, като в родилна книга,

но не искам никому да ги показвам.

Кой ли ще ме прочете?

Сега май мога да кажа каквото мисля,

узряла е идеята в мен;

а друг път се получава зле и недовършено,

друг път мислите помятам.

Поезията е мисъл,

без да искам

непорочно я зачевам

и после в тайна нощем раждам.

Сякаш няма инициатори за писане.

Има катализатори за мислене.

Сякаш не е нещичко от жестове направено;

не раждам аз,

а ражда Тя - нощта.

Сякаш ме огрява лунна светлина.

Леко, деликатно,

без резки движения.

Мисълта ми бавно прекосява с плуване реката,

понякога плува бързо и плавно все едно родена е научена;

друг път я гледам как се дави и не мога да помогна,

и я гледам с дни - подута, посиняла буца

да се влачи по подсъзнателния бряг.

Опитвам се да съблека каквото съм натрупала.

Голотата е привилегия към която се стремя.

Опитвам се да съблека боята,

с която ми покриха сетивата.

Направиха ме друга.

Искам да съм чиста и гола на брега.

Да изтръгна истинските мои чувства.

Да се разопаковам и да съм аз.

Да родя себе си-

човешка твар,

порок,

неопетнена мисъл

обществено-социален товар

безполезна мисъл на безполезения творец.

(Творец ли е изобщо,

ако сам за себе си ги ражда?)

Аз съм всичко що е там на този бряг-

аз съм мисъл

и поезия,

аз играя

и танцувам,

аз откривам

истинските си усещания.

(Сляпа и арогантна. За каква се имаш?)

Зная безпогрешно, даже без да виждам-

пет часа и хладно утрото е

и слънцето е още непоказало глава

измежду съседските къщи,

но дори така, вече виждам връхчетата на пръстите му,

хлапак,

тича по синевата

още сънен,

като пиян от снощи лакатуши.

Осъзнах го късно вечерта-

луната ми прошепна

в родилните си мъки

онова, което търсят всички.

Онова велико тайнство, за което си говорят

и философи,

и поети,

и общо взето

всички възвишени мислители,

които раждат нарочно.

Има хора,

обаче има и природа-

има слънце, има май,

има птици рано сутринта,

има нежен мъжки глас,

има те теб,

има ме и мен,

обаче няма цяло, към което да принадлежим.

Нямаме си майка. Нямаме си и мислител.

Ще кажете живота? Не..

Животът е мисъл,

която ние сме родили.

Не ние сме децата му,

а той е наше-

заченат непорочно,

тайно нощем е роден,

истински прост,

радостен, тъжен-

почти съвършен.

Животът като синекдоха-

само аз, не тръгнала да търся, я намерих

и премислих.